Б. Киров

Турчин не само регистрира настоящата поредна криза в американското общество, но посочва и начин тя да бъде преодоляна без размирици и гражданска война, каквато е била войната от 1861-1865. Неговото виждане е за автентично връщане към Новия курс на ФДР от 30-те години на миналия век, когато американския елит се обединява с разбирането, че може да отстъпи от егоистичния си интерес и да предостави по-голяма част от БВП на наемния труд. След това има почти 40-годишен растеж на заплатите на средната класа и спад в богатството на горните 10 процента, но през 70-те години помпата на богатството отново се включва нагоре. Според мен, макар че той, Турчин, не го споменава изрично, най-съществения закон въведен от Рузвелт е Законът Глас-Стийгъл за разделянето на инвестиционното банкиране от банките за депозити: https://econ.bg/Закон-на-Глас-Стийгъл-Glass-Steagall-Act-_l.d_i.329795.html както и девалвацията на долара с над 50 процента с преоценката му в златния стандарт. Всъщност програмата на Байдън беше за Нова /Зелена/ сделка, но, според мен, той не я осъществи и "помпата на богатството" продължава да си работи по стария начин. Плачевното е във виждането за вездесъщата държава като лек за всички социални и икономически проблеми, защото, според мен, зад всеки тоталитаризъм стои по един диктатор. Повечето изследователи на Оруел са на мнение, че в 1984 той е използвал прототипа на Сталин за персонажа му на Големия Брат, а опозицията му Голдщайн има за прототип Лев Троцки. Импулсът му да започне този роман е Техеранското споразумение, което разделя света на зони за влияние между Великите сили, но познанията му за същността на тоталитаризма са придобити от Гражданската война в Испания.

Странно, защо реагирахте толкова остро само на втория цитат, а въобще не коментирахте цитираното от Питър Турчин, и то след като сам сте насочил към размисъл към т.н. Железен закон на олигархията. Впрочем, много ясно съм написал по повод цитата от Дъг Кейси: сиреч, аз самият не се отъждествявам с неговото мнение, което, според мен е "крайно". Между другото, самият Кейси принадлежи към горната половина на прословутия 1 процент от богати хора, граждани на САЩ, и има много добро образование в един от водещите американски университети, но това е между другото. Подходът Ви да цитирате самият Мусолини като апологет на фашизма, според мен, не е добър аргумент, защото, ако един сталинист, например, цитира Сталин, защитата му на съветския комунизъм пред непредубедената публика едва ли би спечелила от това. Както и да е, цитатът ми от Кейси беше само една"закачка" към Вас, за да си изясня с кой водя диалог, сега съм наясно, за което Ви благодаря. По отношение на призива Ви да поразсъждаваме за Железния закон на олигархията, сериозният ми цитат беше от книгата на Турчин, там нещата са поставени на солидна научна основа, но ще е необходимо да прочетете цялата книга, за да дискутираме. Направо ме "разбихте" с това "вездесъщата и омнипотентна държава". Да се смее ли човек да плаче ли, по-скоро съм склонен второто. Впрочем в историята на България има подобен период - от 1934 с преврата на кръг "Звено" до 1944 - когато страната се управлява от "вездесъщата и омнипотентна държава" с безпартиен парламент. Стамболийски също предлага горна камара от "съсловия" на българския парламент още през 1920, с което изпреварва Мусолини поне с 6 години, така че "и ний сме дали нещо на света".

Ето какво пише Питър Турчин в последната му публикувана книга, по-горе съм дал линк към нея, по повод на Железния закон на олигархията: "Един от най-фундаменталните принципи в социологията е„железния закон на олигархията“, който гласи, че когато дадена група по интереси придобие много власт, тя неизбежно започва да използва тази власт единствено в свой собствен интерес. Виждаме този общ принцип да действа както в предмодерните, така и в съвременните общества. Виждаме същия процес, отново и отново, във всички исторически състояния, поради което вълните на нестабилност винаги се повтарят. За съжаление съвременните демокрации не са имунизирани срещу железния закон на олигархията. Съединените щати успешно затвориха помпата за богатство по време на Прогресивната ера/Новия курс, но след това позволиха на заинтересованите елити да я включат отново през 70-те години. Обединеното кралство следва подобна траектория, макар и с няколко години назад. В тази страна низходящия тренд на относителната работна заплата започва след 1975 г.Вече има множество признаци, че няколко други западни демокрации стъпват върху същия хлъзгав склон. Един ясен и очевиден знак е, че след дълъг период на свиване на доходите и богатството през по-голямата част от двадесети век, икономическото неравенство отново започна да расте в западните демокрации (както и в голяма част от останалия свят). Западна Европа също страда от все по-остър проблем със свръхпроизводството на младежи с висше образование. Друг тревожен знак е разпространението на неокласическия пазарен фундаментализъм, насърчаван от влиятелни международни издания, като The Economist, и от международни организации, доминирани от САЩ, като Международния валутен фонд. Още по-тревожно развитие е преходът в западните демокрации от „класови партийни системи“ към „мултиелитни партийни системи“. По-рано в книгата (глава 3 обсъдихме този преход в Съединените щати, където Демократическата партия, партия на работническата класа по време на Новия курс, стана до 2000 г. партията на най-богатите 10-те процента от обществото. Съперничещата партия, Републиканската партия, обслужва предимно най-богатия 1 процент на самия връх, оставяйки губещи останалите 90 процента под горните 10. Амори Гетин, Клара Мартинес-Толедано и Томас Пикети проучиха стотици избори и откриха, че политическите партии в други западни демокрации също все повече обслужват само добре образованите и богатите. Когато политическите партии изоставят работническата класа, това означава голяма промяна в начина, по който се разпределя социалната власт в обществото. В крайна сметка именно този баланс на силите определя дали на егоистичните елити е позволено да включат помпата за богатство /която работи в тяхна полза и във вреда на всички останали, бел. моя/. Това, което малко се оценява е, че въпреки че демократичните институции са най-добрият (или най-малко лошият) начин за управление на обществата, демокрациите са особено уязвими да бъдат подкопани от плутократите. Идеологията може да е най-меката и нежна форма на власт, но тя е ключовата в демократичните общества. Плутократите могат да използват богатството си, за да купуват средства за масово осведомяване, да финансират мозъчни тръстове и да възнаграждават щедро тези социални влиятели, които популяризират техните послания. С други думи, те притежават огромна власт, за да насочат електората към мненията, които насърчават техните собствени интереси. По-грубите форми на власт, като влияние върху изборите и лобиране сред политици, също са доста ефективни за насърчаване на политическия дневен ред на богатите. И накрая, точно както във войната, парите са най-важното гориво, захранващо организациите. Голият ентусиазъм не е достатъчен за продължителни, дългосрочни усилия, въпреки че парите плюс ентусиазъм са по-добри от само парите. Плутократите могат да си позволят (буквално) да планират и изпълняват плановете си в дългосрочен план." И тъй като, по-горе споделихте мнение, че според някои автори, фашизмът е най-доброто от социализма и пазарния капитализъм, ще ви провокирам с едно крайно мнение по този въпрос, което принадлежи на Дъглас Кейси, който идеологически сам се определя като анархолиберал: "Фашизмът е икономическа система. Думата е измислена от Мусолини. Неговият символ е фаша, която е брадва, представляваща държавата, заобиколена от сноп пръчки, които представляват корпорации. Те се подсилват взаимно. При социализма средствата за производство са собственост пряко на държавата. Фашизмът обаче запазва големите корпорации. Държавата и големият бизнес се подкрепят. Това е по-ефективно устройство от социализма. Корпорациите все още правят печалби, така че икономиката все още може да расте. Има повече пари за крадене отколкото при чистия социализъм. Богатите в бизнеса и силните в правителството си пазят взаимно кокошката снасяща им златни яйца. Това важи навсякъде. Китай, САЩ, Европа и Русия имат по същество сходни икономически системи. Сега фашизмът управлява света. Термини като комунизъм, социализъм, демокрация и капитализъм всъщност са просто безсмислени и объркващи анахронизми. Днес в света няма истински капиталистически държави. Нито пък има социалистически държави в света днес, с изключение на няколко аномалии като Куба и Северна Корея. „Комунистически“ Китай се управлява от организация, наречена Комунистическа партия, но тя няма нищо общо със системата, наречена комунизъм. ККП всъщност е просто една измама, за да даде справедливо идеологическо покритие на своите членове, позволявайки им да живеят на високо ниво. Тук, в САЩ, режимът на Байдън създава идеална среда за фашизма да се размножава и мутира, среда, в която същества като тези във Вашингтон стават все по-богати и по-могъщи. Политици, лобисти, корпоративни измамници, измамници от НПО, охранени интелектуалци и други подобни се свързват с правителството и дълбоката държава, за да станат много богати в рамките на закона, като използват това, което изглежда само привидно като пазарни процеси."

Питър Турчин не работи сам, а с голям екип от археолози, историци и антрополози, базиран във Виена, и поне от 2017 година екипът му използва компютърно моделиране на голяма база данни. Тук: https://peterturchin.com/cliodynamica/ е неговия блог, в който детайлно обяснява методите си на работа. Доколкото разбирам, методите му са донякъде идентични с количествения анализ на голяма база от данни /Big Data/, който използват и най-големите хедж-фондове като Renaissance Technologies LLC, които моделираха Брекзит на Великобритания, обсъждали сме го в темата за Брекзит, по-точно тяхното подразделение Cambridge Analytica. https://en.wikipedia.org/wiki/Renaissance_Technologies Това, според мен, включва и ИИ.

Същото, за което говори и Турчин, макар че той се концентрира върху американската действителност, развивайки тезата, че богатството дава възможност за власт във всички аспекти, включително политическа, икономическа и идеологическа "мека власт", а властта е структурирана йерархично. Новото, според мен, при Турчин, е че той говори за свръхпроизводство на елити, защото има свръхпроизводство на богатство в горните 10 процента на пирамидата на богатството, и по-специално в най-горния 1 процент. И го доказва статистически, без да обременява с математическите си методи читателя. Простата аналогия е играта на музикални столове, при която играчите се увеличават експоненциално с увеличаването на богатството в горния 1 процент. Процесът е успореден на обедняването на долните 50 процента, защото помпата на богатството работи така - тя изхвърля богатството нагоре, за сметка на долната част от пирамидата. В резултат на такова изпомпване на богатство, отгоре се поражда хаос и нарушаване на правилата и нормите /прекалено много кандидати за елит при лимитирани места/, а в долната част на пирамидата гняв. Все пак, Турчин е биолог по образование, и като такъв трансферира опита си в изследване на биологични системи върху човешката история. На въпроса Ви, кой е водещия, според мен, аспект при прочита ми на Турчин - това е икономическия, защото без така направената машина за трансфер на богатство отдолу нагоре, не биха се проявили толкова остро и политически хаос и напрежение.

Ако наистина Ви интересува, някой сериозно ги ползва за сериозни концепции: https://shipdf.com/book/end-times-by-peter-turchin/?template=pdf_show

Е то затова сме където сме. С уточнението, че да не се носи отговорност е престъпление, буквално за затвор.

Хитлер е проект на Германския генерален щаб, има и документи за това, той е бил техен даровит пропагандист след загубената война. Германският генералитет по онова време е предимно с произход от старата поземлена аристокрация, пред почти всяко значимо име ще откриети "фон", което е добър знак за кастова принадлежност. По-късно, също има документи, предизборната кампания на Хитлер е щедро финансирана от крупния капитал /крупен идва от Круп, нали/. Много е сложна цялата тази история, нищили сме я в този форум в други теми, тук са намесени и непосилните репарации след Версай, дълговете към Англия и Франция, които от своя страна дължат на САЩ, които от своя страна продават своята собственост на европейски дълг срещу германска собственост и така американски акционери стават съдружници в немската автомобилната, химическата и военната индустрия на поставената на колене Германия. След 1937 година Фюрерът излиза от всякакъв контрол и къса всички стари конвенции, това е така.

Така е, но това е казус "нож с две остриета" - защото сега, при съществуващата система у нас, точно некомпетентни хора биват манипулирани по най-грозен начин с кебапчета и пари на калпак, или пък с корпоративна зависимост и резултатът е 35 процента даващи глас на различни партократи-мошеници радващи се на власт с по 10-15 процента гласували за тях и делегирали им цялата власт над останалите 80-90 процента имащи формално право на глас. И, което е по-лошо, в негласуващите 60 + процента "мълчаливо мнозинство" остават голяма част от компетентните хора, те просто не искат да са част от маскарада.

Според мен е възможна, точно защото медиите /включително интернет и смартфони, социални мрежи/ я правят реално възможна. Какъв е проблемът гласоподавателите да гласуват с мобилни телефони? Чисто технически, според мен, никакъв, дори на този етап. Но политически и социален, вероятно не. Това, разбира се, е мое лично мнение.

Това е твърде относително, че се избират от "народа", биха се избирали от "народа" при пряка демокрация, но не и при представителна, чрез системата на партиите.

Държавата има два източника да "плаща" - единият е данъците, а другият дълговете. Така че формално погледнато "държавата плаща", но всъщност цялото общество плаща през данъци и дългове.

Не го оставяме настрани, разбираме управляващите държавата елити.

А какво става при Безусловен базов доход с цялата съществуваща система на социално подпомагане, не е ли това хитър начин държавата всъщност да плаща по-малко социални разходи, отколкото при сега съществуващата система на социално осигуряване? Как се съотнасят една към друга тези две системи?

Това са елитите, а ако те са неспособни /неадаптивни/, закономерно на сцената се появява контраелит /да не се бърка с антиелит/, който поема щафетата.

Де да беше само това... Казваме, че нямат значение и ги забравяме. Но зад тях стоят икономически и държавни системи.

Да, имайки предвид многоженството и семейства средно с по 5-6 деца, данните за нарастване на населението в техните общности са впечатляващи. А в най-бедните африкански страни не са ли? И какво от това, като средните доходи на семейство амиши /средно с по 5-6 деца/ са по-ниски от средните доходи на семейство в САЩ: https://ideaexchange.uakron.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1018&context=amishstudies Тези с по-високи доходи, статистиката е за 2010, когато средния доход на американско семейство с 1.9 деца е бил 52 000 долара годишно, та тези с над 50 000 при амишите вече се занимават с търговия, занаяти или друг бизнес, а не със земеделие, но около 50 процента от основната им маса са далече под доходите на средно американско домакинство, и то с три пъти повече деца. Както и да, амишите да са ни проблема при спасяване в стил "назад към природата". Да разбирам ли, че фашизмът е най-доброто от държавния социализъм и класическия капитализъм, според подчертаното от мен? Това, според мен, е абсурдно, напротив, той е най-лошото от двете системи. Държавният социализъм /да не се бърка с либералната социалдемокрация в Скандинавия и отчасти в Германия/ просто замества класата на крупния капитал с класата на номенклатурата, която де факто и де юре е собственик на всички средства за производство, тоест на всичко в държавата. При германския фашизъм, абстрахирам се от формата му на националсоциализъм, подчиняването на едрия, средния и малкия бизнес идват във фазата му на военната икономика, преди това фашизмът зависи от едрия капитал и едрата аристокрация и им слугува, буквално, те го финансират. Затова Хитлер организира "нощта на Дългите ножове" и избива старите си другари щурмуваците /Рьом/, после, разбира се вкарва в концлагер Тисен.

Дал сте отговор - християн-демокрация в малки общности, това е отговорът на автора. Тази идея битува в много американски форуми на консерватори, всеки да се спасява поединично и хората да се самоорганизират в местни общности по споделени ценности и взаимопомощ. Това, според мен, е биберон за наивници или дълбоко отчаяни хора, който обслужва единствено "дълбоката държава", те си го пишат в документите от Давос, извън организираните от тях 15-минутни градове живеят някакви "селяни"-маргинали извън системата, те не пречат на никой и на тях не им пречат. Алернативите не са толкова много, според мен. Едната е старият класически капитализъм от 19-ти и началото на 20-ти век до ПСВ, базиран на производство, на който съответства класическия либерализъм, другата е социализъм, при който всички средства за производство са одържавени и третата е китайския капитализъм с контрол върху крупната промишленост и банките от държавата и класически капитализъм за средната класа и дребния бизнес. Има и четвърта алтернатива и тя се нарича фашизъм - срастване на едрия капитал с държавата и колаборация между тези два субекта в полза на едрия капитал.

Ако либерализмът се е провалил, което според мен не е вярно - проваля се неолиберализма - каква алтернатива предлага авторът на тази книга, и каква алтернатива лично вие виждате на либерализма? Доколкото прочетох в биографията на автора на книгата, той се е присъединил към американския аналог на християндемократите в САЩ, които на президентските избори имат колосалните 0, 01 процента като независим кандидат.

Според мен, защото сребърните монети са се използвали от комитетските дейци за непосредствени харчове, а златото се е отделяло като чиста концентрирана стойност, която може лесно да се пренася и да бъде обърната в монети в обращение при всеки сараф и лихвар, както на територията на България, така и във Влашко и Сърбия, където е бил задграничния център на БРЦК. Левски идва в Ловеч именно за липсващата част от комитетската каса, за което ясно пише в последното си писмо до членовете на комитета. Наличието на стари златни монети, според мен, може да се обясни, че това злато е било събирано не само от редовни доброволни дарения на комитетите, а също така от обири на богати хора, насилствено, такъв е последния обир в Ловеч, при който е убит слугата, но той не е бил единственият. Честната позиция за решаване на този казус е да се публикува точния опис на намерените монети и точните обстоятелства, при които са открити. Във всеки случаи и според мен е абсурдно тази находка да е "нумизматична колекция", още повече пък на някакъв си общински чиновник, както се лансира малоумната теза, 4 килограма злато и по днешни и по тогавашни цени са около 300 000 евро, бая заплати за общински чиновник с влечение само към златни нумизматични монети без никаква нумизматична стойност.

И не трябва да забравяме, че във втората част от книгата на Алеко бай Ганьо /прототип Ганьо Сомов, реална личност/ бай Ганьо се явява депута/тин във фрак и папионка, народен избраник, качен на власт от приятелите си Динко Хаирсъзина, Дочоолу и Гочоолу, за един от които с възхита казва "хитро момче излезе, всинца ни измами". В крайна сметка бай Ганьо уби Алеко, това не бива също да се забравя.

Бай Ганьо на Алеко Е позьор и простак: "Той се огледа по стените на коридора, потърси някой гвоздей да закачи възела си; той мисли, че щом е стена, трябва да има и гвоздей по нея, и се обръща към мене: - Ама простя работа тези немци, един гвоздей не им стига ума да забият, па казват, че ние сме били прости. Като се убеди окончателно в простотията на немците, бай Ганьо сложи нерешително кърпицата си с мускалите пред входа на стаичката си, за да му са пред очите, доде се изкъпе. - Ти я чуй, момче - обърна се той към мене, - ти хем се къпи, хем понаглеждай мускалите, па гледай и мен какво нещо ще изкалъпя. - И с тия думи бай Ганьо дигна единия си крак и стъпи на оградата... - Ти само гледай... Повдигна се, тури и другия крак, изправи се, прекръсти се и извика: - Гледай... Яла, боже, помози... Хоп!... - И се хвърли във въздуха, изкриви краката си на кравай и - бух! - сред басейна. Снопове вода бризнаха нагоре и се посипаха по главите на вцепенените от учудване немци: вълнисти кръгове отскочиха от центъра към краищата, преляха зад басейна, хлътнаха пак назад и когато водата подир няколко секунди се утаи и избистри, всякой от находящите се в банята можеше да види уморителните жестикулации на бай Ганя под водата. Той се повдигна нагоре, спусна си нозете, стъпи на дъното, изправи се със затворени очи и запушени уши, изтърси се от водата - пуф! - и пръсна вода през увисналите си мустаки - пуф! - и изцеди водата от косата и лицето си, отвори си очите, погледна ме и се засмя: - Ха, ха, ха... а? Какво ще речеш?... Аз не успях нищо да река, защото той се пусна хоризонтално над водата и почна с ръце да пляска повърхността, почна да плава по "гемиджийски": пляс! - с ръката и ритне две текмета назад, пляс! - с другата ръка и още две текмета. Целият басейн закипя. Като че бяхме под някой водопад. Вълни запляскаха към краищата, вериги от капки бризнаха чак до насрещните стени. - Туй се казва "по гемиджийски" - извика през вълните тържествующият бай Ганьо; - чакай сега да им покажем "вампор" на кое викат. И като се обърна по гърба си, той почна да нанася такива немилостиви удари с нозете си по повърхността на разпенената вода, щото бризги летяха чак до тавана. Той завъртя бързо ръце, за да изрази колелото на парахода: "Тупа-лупа, тупа-лупа, фйюууу - и бай Ганьо изсвири с уста. Немците окаменяха на местата си. Те, по всяка вероятност, приеха моя другар за някой новодошъл, не постъпил още в лудницата възточен човек и аз забележих по лицата им не толкова негодувание, колкото съжаление. А бай Ганьо, вижда се, прочете по лицата им безкрайно удивление на неговото изкуство и затова възлезе бързешката по стълбата, изправи се малко разкрачен, изгледа високомерно немците, почна да се удря геройски по влакнатите гърди и извика победоносно: - Булгар! Булга-ар! - и още по-силно се удари в гърдите. Горделивият тон, с който изрече тази рекомендация, говореше много; този тон казваше: "Ето го, видите ли го българина! Този е той, такъв е той! Вий сте го чували само, сливнишкия герой, балканския гений! Ето го сега пред вас, цял-целиничък, от глава до пети, в натура! Видите ли какви чудеса е той в състояние да направи! И само това ли! Ехе, на какви работи още е той способен! Прости били българите, а! Гиди, чифути с чифути!" Което въобще не му пречи да изпие водицата за болно детенце с аргумента "на едного му прилоша" и след това да вика патриотично: "И искаше да скочи от вагона и да иде да се разправя със сърбина. Геройска кръв! - Шш... Стой мирно, бай Ганьо - увещаваха го пътниците, - недей прави скандал. Имай пред вид, че влизаш в Сърбия... - Е, че какво, като влизам в Сърбия! Ще ме уплашат ли? Ами Сливница? Ами "натраг, брача" - и из устата на бай Ганя изхвръкна една псувня като бомба. - Какво ти е крив сърбинът, че нашите вагони били тъмни! - успокояваха го другите. - Кой? Той ли? Знам ги аз тях! - отговаря бай Ганьо и клати глава." Ама нейсе запуши я.

Не е измислен, "жив е той, жив е": Врачанските тарикати с най-яките машини...тук и сега.

Програмна статия в Financial Times за новата китайска стратегия: Fortress China: Xi Jinping’s plan for economic independence James Kynge in London, Sun Yu in Beijing and Leo Lewis in Tokyo September 15 2022 „Наноножът“ на Tianjin Saixiang е инструмент на прецизна хирургия, но е показателен за широка тенденция, която променя икономическите отношения на Китай с останалия свят. Произведен от малко известна китайска компания, той е предназначен за рака на простатата без инвазивна хирургия. Tianjin Saixiang получи официалната титла „малък гигант“ през 2020 г., което означава, че отговаря на условията за преференциално третиране в замяна на това, че помага на Китай да се изкачи по технологичната стълбица. Според изпълнителен директор на компанията, който отказа да бъде назован, тази китайска версия на авангардно лечение е част от стремежа за намаляване на нуждата от вносни медицински технологии. Правителството „изисква от местните болници, когато е възможно, да заменят чуждо медицинско оборудване с местно“, казва изпълнителната власт. „Това е благо за нас.“ Този месец Си Дзинпин изнесе реч за спешната необходимост от пробиви в китайски технологии, за да се надмине Запада и да се укрепи националната сигурност. Опитът на Tianjin Saixiang е малък пример за мащаба на амбицията на китайския лидер. Под ръководството на Си - който изглежда почти сигурен, че ще си осигури още един мандат на власт следващия месец - Китай се стреми да се превърне в ръководена от държавата и самодостатъчна техно-суперсила, която вече няма да разчита толкова много на Запада. Стратегията има няколко съставни части и - ако бъде успешна - ще отнеме няколко години, за да се реализира, казват анализаторите. В технологиите целта е да се стимулират вътрешните иновации и да се локализират стратегическите аспекти на веригата за доставки. В енергетиката целта е да се насърчи внедряването на възобновяеми енергийни източници и да се намали зависимостта от вносен нефт и газ. Що се отнася до храните, пътят към по-голяма самостоятелност включва съживяване на местната семенна индустрия. Във финансите императивът е да се противодейства на потенциалното използване като оръжие на щатския долар. Подобни промени представляват ясно предизвикателство за много мултинационални компании, някои от които извличат лъвския дял от глобалния си растеж от китайския пазар. Стремежът на Китай към самодостатъчност се изгражда от няколко години, но се ускори след нахлуването на Русия в Украйна и последвалите западни санкции срещу Москва. Чен Жиу, професор по финанси в университета в Хонконг, казва, че китайските лидери разбират, че военните конфликти може да са „трудни за избягване“, ако Пекин иска да обедини Тайван с континента. „Всеобхватните икономически санкции срещу Русия след нейното нахлуване в Украйна само добавиха спешност към [Китай] постигането на самодостатъчност в технологиите, финансите, храните и енергията“, добавя Чен. „Самодостатъчността като фраза си възвърна популярността в изданията на партията.“ Стив Цанг, професор в Соас, Лондонски университет, предупреждава, че изграждането на „Китайската крепост“ не означава, че Пекин е на път да се изолира от външния свят. Като най-голямата търговска сила на световната икономика и един от най-големите получатели на преки чуждестранни инвестиции, подобен курс би се равнявал на икономическо самонараняване. „Вместо това [Си] изгражда поредица от движещи се крепости или предни бази, за да подобри мястото на Китай в света“, казва Цанг. „Те се стремят преди всичко да превърнат Китай в иновативна сила с технологии, които другите ще очакват от Китай за споделяне, правейки ги зависими от Китай.“ Много от промените, за които се сигнализира, докато Китай се готви да бъде домакин на 20-ия Национален конгрес на китайската комунистическа партия в средата на октомври, са предизвестени или са в ход от известно време. Но партийният конгрес изглежда вероятно ще потвърди и ускори темпото на няколко подобни развития. Забележките на Си, докато той председателства този месец заседание на Централната комисия за всеобхватно задълбочаване на реформите, един от партийните органи, които той използва, за да управлява Китай, излагат ясна визия за технологиите. Развитието на „основните технологии“ не беше нещо, което можеше да бъде оставено на свободния пазар, а трябваше да се ръководи от правителството на Китай. „Необходимо е да се укрепи централизираното и единно ръководство на Централен комитет и установяване на авторитетна командна система за вземане на решения [за технологиите]“, заяви Си в предаването на CCTV. Като индикация за значението, което Си придава на тази програма, той изглежда е готов да напълни новия Централен комитет, който се състои от около 200 от най-високопоставените служители в Китай, с технократи, а не с кариерни бюрократи, според анализ на Дамиен Ма, управляващ директор на Macro Polo, базиран в САЩ мозъчен тръст. След това тези технически разбиращи служители ще бъдат отговорни за надзора на това, което представлява огромен хазарт. Китай налива безпрецедентни ресурси за насърчаване на технологичната самостоятелност, особено в стратегически отрасли като полупроводниците, с надеждата, че подобно финансиране ще доведе до иновации и заместване на вноса. Общо над 150 милиарда долара са обещани за стимулиране на напредъка в полупроводниците. Доклад от миналата година на Semiconductor Industry Association, група от производители на чипове в САЩ, установи, че 39 милиарда долара вече са инвестирани от Китайския национален фонд за интегрални схеми основно в нови производствени проекти. В допълнение, повече от 15 местни правителства обявиха средства на обща стойност 25 милиарда долара, предназначени за подкрепа на китайските компании за полупроводници. Допълнителни 50 милиарда долара са заделени под формата на „правителствени субсидии, капиталови инвестиции и нисколихвени заеми“, се казва в доклада на SIA. За сравнение планът на САЩ да отдели 50 милиарда долара за подкрепа на собствената си местна полупроводникова индустрия изглежда много по-скромен. Полупроводниците обикновено се смятат за ахилесовата пета на китайската индустрия. През 2020 г. Китай е внесъл полупроводници за колосални 378 милиарда долара, което представлява негова уязвимост на веригата за доставки, потвърдена от факта, че 95 процента от инсталираните местни китайски мощности са посветени на създаването на най-съвременни технологии, се казва в доклада на SIA. Въпреки това са настъпили някои забележителни пробиви. Това лято стана ясно, че SMIC, един от водещите производители на чипове в Китай, успешно е направил 7 нанометров чип, поставяйки го само с едно или две „поколения“ зад лидерите в индустрията като TSMC в Тайван и Samsung в Южна Корея. Няколко анализатори обаче казват, че независимо от такъв напредък и огромните средства, които Китай е отделил за развитието на своята индустрия за чипове, целейки пълно саморазчитане на полупроводниците са заблуда. Индустрията е толкова сложна и взаимосвързана, че никоя държава не може да стои сама. „Самодостатъчността е фантазия за всяка страна, дори за толкова големи като САЩ или Китай, когато става въпрос за чипове“, казва Дан Уанг, технологичен анализатор за Gavekal Dragonomics, базиран в Шанхай. Второто направление в усилията на Китай за постигане на технологична самодостатъчност идва в две взаимосвързани области - изборът на потенциални шампиони от страна на държавата като Tianjin Saixiang и подкрепата на правителството за напрегнат натиск към рисковия капитал. На национална среща, проведена този месец в източната провинция Дзянсу, Китай посочи 8 997 предприятия като „малки гиганти“, поставяйки ги на линия за данъчни облекчения, за да могат да помогнат на Китай да се конкурира със САЩ и други западни сили. Си, в писмо до срещата, каза, че се надява, че такива предприятия ще „играят по-важна роля в стабилизирането на веригите за доставки“ – което показва амбицията му, че „малките гиганти“ ще помогнат за местното развитие на китайската технологична индустрия. Подкрепа за подобни усилия може да се намери в твърдението на Пекин за увеличаване на контрола върху индустрията за рисков капитал в страната. През последните няколко години Китай контролира създаването на повече от 1800 т. нар. правителствени насочващи фонда, които са събрали повече от Rmb 6tn ($900 милиарда), за да инвестират до голяма степен в технологични сектори, които Пекин смята за „стратегически“. Основната характеристика на фондовете е, че те се управляват предимно от провинциални и местни власти или от държавни предприятия. Но и тук анализаторите са скептични по отношение на дългосрочната ефикасност на опитите на Пекин да „избере шампиони“. Съветник на китайското правителство, който отказа анонимност, казва, че няколко аспекта на плана за „малките гиганти“ са били погрешни. Компаниите трябваше да бъдат проверени от местните власти на първо място, отваряйки потенциал за фаворизиране и корупция. В същото време държавните служители могат да бъдат лоши оценители на перспективите на една компания, особено когато тя включва технология, която е трудна за разбиране. „Най-добрият начин за идентифициране . . . шампионите е да следват правилото за оцеляване на най-силния“, казва правителственият съветник. „Всяка високотехнологична фирма, която расте чрез конкуренция, трябва да се разглежда като кандидат „малък гигант”. Това не може да бъде предварително определено от правителството. Подобни опасения не означават, че програмата за „малките гиганти“ няма да успее да постигне целите си за насърчаване на по-голяма самостоятелност, а само че в системата може да бъдат вградени значителни отпадъци на неефективност. В пресечната точка на геополитиката и технологиите лежи друга голяма уязвимост за Китай - доставките на енергия. При посещение в петролно находище в северен Китай в края на миналата година Си отправи ярък призив, който отекна в официалните медии оттогава. „Нашата енергийна купа с ориз трябва да се държи в собствените ни ръце“, каза той. При сегашния процент на енергийна самодостатъчност на страната от около 80 процента, това оставя около 20 процента от доставките - предимно под формата на вносен петрол и газ - относително уязвими на външни шокове. По-неразрешимата зависимост от външния свят идва в селското стопанство. Продоволствената сигурност на Китай се срина рязко през последните три десетилетия, тъй като населението му нарасна и използването на земеделска земя се измести от зърнени към по-доходоносни култури. През 2021 г. само 33 процента от общото търсене на трите основни хранителни масла в страната – соево масло, фъстъчено масло и рапично масло – е било задоволено от местно производство, което е спад от повече от 100 процента в началото на 90-те години. Въпреки че последователните китайски лидери са подчертавали жизненоважното значение на продоволствената сигурност от години, анализаторите смятат, че езикът и тонът са се втвърдили при Си. Това е особено вярно след реториката на търговската война, отприщена от САЩ при Доналд Тръмп и публикуването през 2019 г. на бялата книга за продоволствената сигурност от Държавния съвет на Китай. Продоволствената сигурност и националната сигурност оттогава са ясно обединени от висшите лидери и целта за самозадоволяване с основни храни все повече се описва с подобни термини на другите амбициозни цели на „Китайската крепост“. Основните политики за производството на зърно се фокусират върху необходимостта от все по-големи добиви, както и по-голяма защита на обработваемата земя, по-ефективно използване на водата и други големи проекти за пестене на вода. Китай има за цел да поддържа самозадоволяването си с основни зърнени култури, което достигна над 95 процента през 2019 г. Но най-важната политика, според анализатора Трина Чен от Goldman Sachs, е планът за съживяване на производството на семена, който Си промотира за първи път през 2021 г. и който настоява за по-големи усилия за постигане на самостоятелност. Наистина ключовата повратна точка, която ще покаже, че производството на храни попада в групата на „Китайската крепост“ ще бъде въвеждането на първото поколение ГМ семена в Китай – промяна, която беше силно оспорвана, но която сега анализаторите виждат като неизбежна. (Китай използва само ГМ памук в този момент.) Отношението се промени след китайското придобиване на Syngenta, швейцарската агротехнологична група, чието голямо бизнес портфолио включва семена и развитие на местни ГМ производители. Изчисленията на „крепостта Китай“ могат да се видят и в отношението на Китай към господството на долара. За Пекин една от най-тревожните характеристики на западните санкции срещу Русия беше изключването на някои от нейните финансови институции от Swift, глобална система за съобщения, която е централна за международното споразумение. Китайските власти отдавна предупреждават за подобен сценарий. „Когато американците . . . често използват санкции и прекалено подчертават интересите на САЩ, като същевременно пренебрегват международните си отговорности, все повече и повече нации се надяват да намалят зависимостта си от долара“, написа Джоу Ченджун, директор на Финансовия институт на Народната банка на Китай, през май миналата година. Уязвимостта към този тип санкции възниква, защото около три четвърти от търговията на Китай се фактурира в долари - което означава, че разчита на достъп до Swift. Решението на Пекин може да бъде само в дългосрочен план. Китайските усилия да „интернационализира“ ренминбито, нейната валута, досега са имали ограничен успех. По подобен начин усилията за популяризиране на „цифров ренминби“ – който освобождава необходимостта от използване на платформи като тази на Swift – са мудни. „В краткосрочен план Пекин полагаше усилия да не бъде засегнат от западните санкции, наложени на Русия заради нейната инвазия в Украйна, но също така фокусът му върху отделянето от долара се изостри“, казва Диана Чойлева, главен икономист в Enodo Economics в Лондон. Акцентът на Китай върху разчитането на собствените сили идва отдавна. От около 2015 г. нататък администрацията на Си постави все по-голям акцент върху самостоятелността в индустриалните вериги за доставки. Това се засили с миналогодишното стартиране на 14-ия „петгодишен план“ на Китай и въвеждането на политика, наречена „двойна циркулация“, която подчерта необходимостта на Китай да разчита на вътрешния динамизъм. Оттогава нарастващата вълна от санкции на САЩ срещу китайски компании, геополитическите разделения, произтичащи от подкрепата на Китай за Русия във войната в Украйна, и нарастването на напрежението около Тайван засилиха тенденциите в основата на „Китайската крепост“. Такъв силен акцент върху местните технологии представлява значителен риск за тези мултинационални компании, фокусирани върху доставките на китайския пазар. Според един високопоставен азиатски банкер в момента има огромно разминаване в заседателните зали на западните компании между техния ентусиазъм за потенциала за растеж на техния бизнес в Китай и мълчанието им относно геополитическия дебат, който оформя средата, в която трябва да работят. „Много от западните компании се обвиняват, че не говорят и не са изяснили как според тях трябва да изглеждат бизнес отношенията между Китай и Запада“, казва банкерът. „Но в същото време се чувстват доста неспособни да направят нищо по въпроса, защото при нещата, каквито са, какъв е плюсът да бъдеш компанията, която говори?“ Някои анализатори обаче смятат, че въпреки всички политически лозунги, все още има важни ограничения върху обхвата на плановете за „Китайската крепост“. Ю Джие, старши научен сътрудник в Chatham House, мозъчен тръст в Обединеното кралство, твърди, че Китай не може да си позволи напълно да се изолира от света поради експортно-ориентираната си структура. В резултат на това Пекин вероятно ще приеме хибриден подход в зависимост от индустрията. „Сектори със стратегическо значение и ежедневни нужди за населението ще бъдат третирани като въпроси на националната сигурност“, казва Ю, „докато секторите, които изискват чужд капитал и работна ръка, ще останат отворени и взаимосвързани със света.“ https://www.ft.com/content/0496b125-7760-41ba-8895-8358a7f24685

Имах предвид ролята на преторианците, като сравних времето на военните императори, първият от които е Галба, с участието на правителствените агенции при изборите в САЩ. Дали този паралел е адекватен, ще видим на следващите президентски избори, предишните бяха белязани с огромно напрежение. Както е известно, преторианският корпус става нещо като дилър при издигането на римските императори след Нерон, нещо което принуждава следващите императори да ограничат функцииите му, а Константин го закрива като институция.