Б. Киров

Става интересно, британците разиграват някаква много сложна многоходова комбинация, от която, според мен, могат да си вкарат автогол в крайна сметка: https://www.msn.com/en-us/news/world/may-wins-no-confidence-vote-but-is-still-beset-by-brexit/ar-BBSgjjh Значи тези, които гласуваха срещу плана на Мей за Брекзит, сега я подкрепят, макар и с малко и правителството й оцелява. Какво следва? Нов план на Мей, евентуално предложен за гласуване на референдум или... нов референдум за Брекзит... или излизане без сделка и падане на правителството. Препъни камък е оставането в митническия съюз, има и други. Може би всички са на изчакване и за това паунда все още се държи.

Точно интересите на гръцките корабни магнати, повечето от които физически резидират извън Гърция като лица, доведоха до безпрецедентната сделка с пристанището на Пирея, което бе дадено на концесия на китайска държавна фирма - корабните магнати имат общ бизнес с китайците и под техен натиск, въпреки засягането на интереси на американски и европейски транспортни фирми, Пирея бе получена от китайците, подробна информация по какви врътки е минала сделката има в темата за китайските инвестиции в раздел Икономика. "Китай търсеше влизане в Европа като част от стратегията си Един път Един пояс, която включва множество нови морски и сухопътни маршрути, свързващи части от Евразия. В това начинание гръцкото пристанище Пирея играе важна роля. След концесията от 2008 години китайците направиха подобрения и разширяването на Кей-2 и превърнаха Пирея в основен транспортен възел с железопътни връзки в Европа, като китайската високоскоростна железопътна връзка между Унгария и Сърбия.Това, което разкрива Варуфакис е, че като министър на финансите той сключва много по-всеобхватна сделка от това COSCO просто да стане собственик и оператор на пристанище Пирея. Това, което Варуфакис е търсел е било да осигури начин за измъкване от задушаването, наложено от Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт. ЕЦБ действително отказва да позволи на гръцкото правителство да издава двои съкровищни бонове, които биха предоставили легитимни средства, позволяващи му да изпълни плащанията на ЕЦБ и МВФ, поне в краткосрочен план. ЕЦБ обосновава това враждебно действие на основание, че защитава гръцките банки от закупуването на безполезни активи. Но, както обяснява Варуфакис, това обръща наопаки причинно-следствената връзка. Съкровищните бонове биха били безполезни само защото ЕЦБ спира банките да ги купуват. И така, примката е затегната - в еврозоната, където ЕЦБ определя правилата. Но Варуфакис описва как Китай е бил смятан за потенциален играч извън компетенциите на ЕЦБ - и като такъв, който потенциално би могъл да изведе Гърция задънената улица." И което е по-интересно в контекста на темата, Гърция изгражда с китайски инвестиции скоростна жп директно до Македония и оттам тя преминава през Сърбия към Унгария към Западна Европа, а не през България; отсреща в Македония и Сърбия също се изгражда такова високоскоростно жп трасе с китайски инвестиции, свързващо Пирея със Западна Европа.

Три държавици на Балканите - Косово, Албания и Македония - имат потенциал за етнически конфликти; Косово с бързо растящото му младо албанско население от 1.9 млн., Албания с мераците за "Велика Албания" и Македония с над 25 % албанско население, което също е младо и бързо растящо. Тези етнически фактори в комбинация с бедност и слаби перспективи за икономическо развитие извън ЕС /и трите държави имат огромна зависимост от внос от ЕС и тежко отрицателно салдо от този внос/ ги прави зона на нестабилност и потенциални конфликти в Европа. Иначе Македония сама по себе си няма никаква стратегическа военна важност за НАТО, нито като географско положение, нито като военен потенциал.

https://elap.tu-sofia.bg/web/user/p-penchev/

Сравни втория и третия клип от твоя постинг с това

Гърция не е в позиция да опонира на ЕС и по специално на кредиторите си, едно спиране на кредитната линия и изтичат към фалит: GDP (purchasing power parity): $299.3 billion (2017 est.) $295.3 billion (2016 est.) $296 billion (2015 est.) GDP - real growth rate: 1.4% (2017 est.) -0.2% (2016 est.) -0.3% (2015 est.) country comparison to the world: 176 household consumption: 69.6% (2017 est.) government consumption: 20.1% (2017 est.) investment in fixed capital: 12.5% (2017 est.) investment in inventories: -1% (2017 est.) agriculture: 4.1% (2017 est.) industry: 16.9% processing, textiles, chemicals, metal products; mining, petroleum Unemployment rate: This entry contains the percent of the labor force that is without jobs. Substantial underemployment might be noted. Unemployment rate field listing 21.5% (2017 est.) 23.6% (2016 est.) Population below poverty line: 36% (2014 est.) 35.7 (2011) country comparison to the world: 86 Taxes and other revenues: 48.8% (of GDP) (2017 est.) country comparison to the world: 17 Public debt: 181.8% of GDP (2017 est.) 183.5% of GDP (2016 est.) country comparison to the world: 2 Stock of domestic credit: $248.7 billion (31 December 2017 est.) $231.4 billion (31 December 2016 est.) Reserves of foreign exchange and gold: $7.807 billion (31 December 2017 est.) $6.026 billion (31 December 2015 est.) Debt - external: $506.6 billion (31 March 2016 est.) $468.2 billion (31 March 2015 est.)

Македония като икономика е много зависима от външната си търговия и това, ако е вън от ЕС, се превръща в ахилесова пета за нея. Просто балансът от външната им търговия, която е над 70 % със страни от ЕС, е толкова силно отрицателен, за миналата година е минус 20 % от целия им БВП, че икономиката им няма да издържи дълго на това и няма никаква перспектива извън ЕС. Този отрицателен баланс на практика спира растежа им, те не могат да генерират такъв при такава зависимост от външната си търговия. Ето защо, според мен, осъзнавайки тези реалности, ще бъдат склонни /политиците им/ на големи компромиси, за да бъдат приети в ЕС, това е въпрос на икономическо оцеляване.

Това "вражда" не е точно, разпален е пазарлък за взаимни изгоди, от който и двете страни искат да извлекат най-големи ползи и вероятно ще го направят на принципа "и вълка сит и агнето /Македония/ цяло". Между другото, македонските политици отдавна се подготвят за това движение, всичките им претенции, че са преки наследници на Александър Македонски не са нищо друго, освен търсене на врата към Гърция, която им запушваше пътя към влизане в ЕС - "Северна Македония" е перфектната формула и двете страни да се чувстват победители в този пазарлък.

Цените на електроенергията в страните от ЕС преизчислени по паритет на покупателна способност, според данните на Евростат в номинални стойности и на Световната банка от 2017 за съотношение между номинална и паритет на покупателна стойност на БВП на човек в страните от ЕС: Цените са в евро, цифрите в червен цвят показват цените в паритет на покупателна сспособност, отляво са потребителски цени за домакинства, отдясно цени за недомакински нужди. Моят коментар е, че виждам пряка корелация между производителност и конкуретност на икономиките и цени на промишлен ток; във всички страни с висококонкуретни икономики, съотношението между цени за ток за домакинства и промишлен ток е в диапазон от 3:1 до 2:1 в полза на промишления, тоест той е от два до три пъти по-евтин за производителите, отколкото за домакинствата. При това, което вече е парадоксално, въпреки че тези високоразвити икономики са с по-високи доходи, цените за потребителите на ток при тях са същите каквито са и в по-слабо развитите икономики, но цените за производителите са два пъти по-ниски от слабо конкурентните икономики. Това е определен модел без изключение като правило. В България контрастът е най-силен и цените за производителите по паритет на покупателна стойност са най-високи в целия ЕС. При средни цени около 12 евроцента по паритет на покупателна способност за целия ЕС, цените в България са 21 евроцента или близо 3.5 пъти по-високи от цените за шведските производители, например. Нещата се виждат ясно в тази схема.

Тези двамата казват всичко, което днешните политици не казват, но си мислят: Мицотакис /Нова демокрация, десни/: казва го в отговор на предложението на Милошевич да си разделят Македония между Сърбия и Гърция, много му е смешно и нарича това "глупости" Караманлис /пак от нова демокрация/ всъщност го допълва, каква "подялба" - Македония е гръцка, даже се разплака от емоция човекът. "Северна Македония" в превод за гърците е "северна македония" като област от... Добре че тези неща не се решават между отделните страни, а в рамките на ЕС.

Това са цените на електроенергията в Европа за домакинства. На пръв поглед цените в България са ниски, но това изглежда така защото са показани в номинални стойности в евро, ако ги погледнем в покупателна способност цените в България без ДДС като производство са по-високи от тези в Германия и Дания, където цената за крайния потребител се увеличава от социални такси, използвани за социални разходи прозрачно. Цената за домакинства без данъци и такси е най-висока в Белгия, която е втората след Франция в Европа разчитаща на атомна електроенергия. В цените на тока за промишлеността всички страни имащи амбиции да са с конкуретни икономики правят голямо намаление, за да осигурят предимства на производството си, но тук ние сме след такива страни като Швеция, Дания, Норвегия и Чехия: Цените на ток за икономиката в България по покупателна способност са около 2 пъти по-големи от усреднените за ЕС, защото номиналните 8 евроцента реално за българския производител са около 18 евроцента по покупателна способност, които той плаща в продукцията си, съответно това я оскъпява. Това е ясно че няма как да се промени, но в съчетание с тежките и бавни процедури за даване на разрешителни за промишлен ток е убийствено за конкурентноспособността, в друга тема бях сравнявал тези процедури в ЕС, в България те са основен фактор за понижаване на конкуретноспособността заедно с корупцията.

България има свръхроизводство и износ на електроенергия, съпоставима като процент с тази на САЩ, тоест тук мечтата за "електрификация + съветска власт" не е утопия: Electricity - production: T 42.29 billion kWh (2016 est.) Electricity - consumption: 32.34 billion kWh (2016 est.) Electricity - exports: 9.187 billion kWh (2017 est.) Неща повече, в процентно отношение България е 8-ма в света по производство на атомна енергия: 1 France 50.0 2017 est. 2 Belgium 28.0 2017 est. 3 Slovakia 27.0 2017 est. 4 Ukraine 23.0 2017 est. 5 Hungary 22.0 2017 est. 6 Sweden 22.0 2017 est. 7 Korea, South 21.0 2017 est. 8 Bulgaria 20.0 2017 est. 9 Slovenia 20.0 2017 est. 10 Czechia 19.0 2017 est. 11 Switzerland 18.0 2017 est. 12 Finland 17.0 2017 est. 13 Russia 11.0 2017 est. Обаче по производство от изкопаеми горива като процент сме на 170-то място от 215: 170Bulgaria39.02016 est. 171Burma39.02016 est. 172Eswatini39.02016 est. 173Latvia39.02016 est. 174Slovenia37.02016 est. 175Panama36.02016 est. 176Slovakia36.02016 est. 177Belgium35.02016 est. 178Cambodia35.02016 est. 179Georgia35.02016 est. 180Angola34.02016 est. 181Fiji34.02016 est. 182Guinea33.02016 est. 183Kenya33.02016 est. 184Colombia29.02016 est. 185Uruguay29.02016 est. 186Laos28.02016 est. 187Namibia28.02016 est. И не защото нямаме такива. Гърция, понеже става въпрос, има 29 % от възобновяеми източници при почти два пъти по-голям капацитет на производство и електроенергия като цяло от България и 0 атомна енерегия, но около 60 % от изкопаеми източници при 39 % от изкопаеми за България. Средно за ЕС плановете са да се достигне 18 % електроенергия от възобновяеми източници, България надхвърля този процент и е с 19 % на 41-во място в света, но Гърция е на 19-то и продължава да инвестира в този сегмент от енергетиката. Според мен, ако търсим инвестиции там, във възобновяема енергия, ще ги намерим много по-лесно и от еврофондовете, и от Китай. Тук сме писали за това: "В землището на казанлъшкото село Черганово бе открита 25-мегаватова фотоволтаична електроцентрала. Инвеститор е „Би Си Ай Черганово” ЕООД. Централата е разположена върху 600 декара площ, а направената инвестиция е в размер на 61 285 472 евро. Специално за откриването на обекта пристигна делегация от Китай, водена от изпълнителния директор на Китайската национална банка за развитие (КНБР) Уейнонг Зонг и вицепрезидента на „Хареон Солар Технолоджи" Луис Лиу. Зонг каза, че това е първият задграничен енергиен проект, подкрепен от банката. Той успешно е завършен и вече действа. Уейнонг Зонг благодари на българското правителство и на местната власт в община Казанлък за подкрепата и изрази увереност, че все повече китайски компании ще избират България за своите инвестиции. Приоритети на КНБР са иновативните и високотехнологични сфери. Общият размер на активите на банката в целия свят е над 1 трилион долара, съобщи още Зонг. Вицепрезидентът на „Хареон Солар Технолоджи” Луис Лиу подчерта, че България е първата страна извън Китай, където фирмата, която представлява, прави инвестиции в слънчеви електроцентрали. В момента се работи върху 4 проекта за фотоволтаици, като общата постигната мощност е 90 мегавата. Капитализацията на дружество „Хареон Солар Технолоджи” е 1.5 млр. долара. Компанията е избрала КНБР за партньор, тъй като тя е една от най-големите банки в Китай. В следващите инвестиционни намерения на „Хареон Солар Технолоджи” банката ще е статегически партньор на фирмата, каза още Лиу." http://www.economic.bg/bg/news/2/Kitajci-otkriha-fotovoltaichna-centrala-za-61-mln-evro-u-nas.html Обаче вече тук нещата опират до популизъм и далавера с държавни предприятия. Популизъм, ураджийство и грандомания от една страна колко сме велики като атомна сила /България на три морета, да живей, и ний сме дали нещо на света и т.н./, от друга, самопрецакахме се с един гьол за милиард и глоба от 600 млн. евро, сега трябва да заглавичкаме раята, че нещо се прави по въпроса. И от трета, сладко е дявол да го вземе да продаваш ток - просто гледаш как сметките ти растат, а реактора си работи сам. Ако може всичко в едно.

Те така и подхождат, предпазливо и внимателно. Ако върнем назад лентата на събитията, интересът им бе заявен публично миналата година около срещата на страните от 16+1, но ако се погледне какви изявления са направили, китайската страна не се ангажира с нищо конкретно, голямата медийна шумотевица дойде от България. Китайците казаха, перифразирам, че няма да мине без технологично участие на руската страна /заради реакторите/, после намекнаха, че могат да си партнират с френски и южнокорейски инвеститори. Според мен моментът на изявленията им не бе избран случайно, защото точно тогава Тръмп изостри тона и започна да вдига тарифите на техни стоки. Моето впечатление е че имаше и елемент на геополитически блъф в китайските изявления. Китай инвестира много в енергетика като цяло - над 40 процента от всичките им инвестиции, са в тази сфера, но Европа не им е най-големия приоритет в енергетиката. От балканските страни най-голям дял на китайски инвестиции в енергетика има Турция, над 7 млрд. от общо 11. така че мисля, че ако китайците въобще участват в Белене, то ще е само ако: 1. имат гаранции, че проектът ще бъде одобрен от ЕС. 2. имат гаранции за пазар, който да им върне инвестициите и да им осигури печалба /не задължително финансова, може и геополитическа като влияние/ В този смисъл според мен Белене би представлявала повече интерес, ако имат осигурен износ към Турция като пазар на електроенергия, но Турция започна строеж на собствени атомни електроцентрали. по-реално е Китай да се интересува от българския енергиен пазар в сферата на зелената енергия, за да продава тук /и в ЕС оттук/ соларните си технологии и тези за ветрени електроцентрали, Китай е лидер в тези сфери с големи амбиции и възможности. И не на последно място раздразнението и подозренията на САЩ от геополитическата инициатива "Път и пояс" и по-твърдата им политика към експанзията на Китай, тези неща не са без отражение и в ЕС.

https://www.power-technology.com/features/controversial-nuclear-power-plants-europe/ В тази публикация Белене е сложена като втора от седем най-проблемни проекта за атомни електроцентрали в Европа /едната от които е Чернобил, а другата Hinkley Point C във Великобритания с китайско участие/. Изпитвам много големи съмнения, че китайската държавна компания, която менажира и военната атомна програма на Китай, ще извади 10 млрд. долара, за да ги вложи в светлото бъдеще.

Да, ама не е съвсем така, защото да е в "бойна готовност" на всеки от тези два самолета им трябва да имат лимитиран запас за допълнителен разход на гориво в случай на максимално форсирани двигатели, а при такова максимално форсиране, Ф-15 например гори към 500-600 л гориво за 1 минута, At this speed, the F-15 will travel 590 miles in 23 minutes at 0.17 miles per gallon. https://www.quora.com/Military-Aircraft-Whats-the-range-of-a-fully-fueled-F-15-travelling-at-maximum-speed значи това трябва да си го пазят в рамките на "бойна готовност" през цялото време в зоната, така че от тези 1520 км. крейсерска скорост на грипена трябва най-напред да извадиш необходимия лимит гориво за състояние "бойна готовност" и тогава да ти остане за патрулирането му 12 минути в зоната на крейсерска скорост на най-икономичен режим; същото важи и за Ф-16, но той е напред с 940 километра, без форсажа пред грипена, а самото му патрулиране 113 мин. е също на икономичен режим, оттам идва разликата във времето, но предполагам за всичко си има строго определени нормативи, които се контролират от софтуеъра на авиониката.

Смятах да не разводнявам темата, защото така или иначе, нещата са решени, но ще постна тук общата част от доклада на словаците, там синтезирано е казано всичко важно: 8.1. JAS-39 C / D Грипен Тази версия на самолета в момента е на върха на опциите си. Тъй като SAAB планира в бъдеще да започне серийно производство на E / F версията, C / D версията не се ъпгрейдва. JAS-39 C / D Gripen, в сравнение с блок F-16 70/72, има по-малък капацитет на въоръжение, по-малък капацитет на горивото, по-кратък тактически обхват, по-малко издръжливост във въздуха, по-ниско изкачване и значително по-ниско ускорение. Самолетът има по-стара авионика (радар от по-старо поколение, система за ранно предупреждение и функции за защита на въздухоплавателни средства), която вече не отговаря на нуждите на настоящите и бъдещите въздушни операции. Получаването на самолет JAS-39 C / D Gripen не би представлявало значителна промяна в модернизацията на OS SR от тактическа и техническа гледна точка, тъй като може да се каже, че един стар самолет (MiG-29) може да бъде заменен с нов, по-мощен самолет с по-големи възможности, но без по-нататъшно развитие). Въздушното пространство може да бъде защитено в ограничена степен, тъй като не е възможно едновременно да се действа от един самолет срещу земни и въздушни цели или би било необходимо да се използват повече самолети едновременно. Поради ограничената товароносимост на оборудването и горивото (и свързания с тях по-малък тактически обхват и по-малко устойчивост във въздуха), не би било възможно да се поддържа доминиране на въздуха за по-дълъг период от време. 2.8 F-16 Блок 70/72 Самолетът F-16 Block 70/72 с интегрирана авионика, който се използва в самолети от 5-то поколение, представлява един от най-мощните многоцелеви самолети днес. Екстремните оръжия, способността да се интегрират стотици варианти на оръжия, капацитетът на горивото, тактическият диапазон и издръжливост във въздуха, ускорението и изкачването, напредналите авионика и усъвършенстваните системи за насочване, оръжия и дисплеи осигуряват успешното и ефективно действие. Освен това, въздухоплавателното средство има най-съвременната GCAS функция за безопасност, която може да спаси както самолета, така и екипажа. С възможностите, предлагани от блок 70/72 на F-16, това е практически нов самолет, тъй като блок F-16 70/72 предлага висока бойна стойност и ще бъде с няколко десетилетия повече от балансиран противник на самолети от 5-то поколение. Получаването на блок F-16 блок 70/72 би представлявало значителна стъпка напред за ОС SR и би значително подобрило тактическите способности на авиацията в борба с въздушни и наземни (военноморски) цели. Въздушното пространство може да бъде по-ефективно защитено срещу едновременни въздушни и наземни цели. В същото време ще бъде възможно да се поддържа сигурността на въздушното пространство за по-дълъг период от време.

Не се отнася за другите категории, няма никакъв резон в такава подредба на таблицата, никъде не е уточнявано, че единият е със а другият без допълнителни резервоари, в точка първа от тяхната таблица се говори за максимален обхват и за двата с допълнителни резервоари, защо според теб после за боен радиус изведнъж да оставят единия с допълнителни резервоари, а другия без, кажи ми една резонна причина, освен твоето виждане, че "са всяка за себе си", само и само да досаждаме на публиката с общо взето спамещ спор. Ето, за да не съм голословен, данни от друг източник, потвърждаващи таблицата на словаците за Грипен: Performance: Maximum level speed ‘clean’ Mach 2.0 at high altitude, Mach 1.15 at low level; Maximum rate of climb at sea level classified; Time to 33,000 ft (10,000 m) 2 mins; Service ceiling classified; Ferry range 1,619 nm (1,864 mls, 3,000 km) with drop tanks, Combat radius for interception 486 nm (559 mls, 900 km) at high altitude with typical stores load and external fuel, for air-to-surface 648 nm (746 mls, 1200 km) in hi-lo-hi mission with with typical stores load and external fuel, or 405 nm (466 mls, 750 km) all low altitude with typical stores load and external fuel. http://www.aeroflight.co.uk/aircraft/types/type-details/saab-jas-39-gripen.htm може да има боен радиус 1200 км единствено на hi-lo-hi /висок таван на полета, където има по-малък разход на гориво и пак с допълнителни резервоари/; боен радиус като прехващач тук е посочен 900 км, което е със 70 повече от този в словашката таблица, но пак с допълнителни резервоари

На същото мнение съм, особено заради опасенията срещу капиталовата експанзия. Клоняща към нула вероятност, освен ако нашите политици не решат да вървят през просото, което ще струва доста скъпо на електората.

Имам същите отзиви от моя позната в Пловдив, на която скоро санираха панелката. Държаха ги на нокти цяло лято и се юрнаха да санират през ноември и декември, като си оставиха ръцете от майстория, така че сега всичко кондензира от дограмата, а покрива протече.

Не е въпрос на перфекционизъм, а четене на написаното, давам съкратен вариант: с пояснения за по-голяма нагледност: 1. Максимален обхват с допълнителни резервоари за гориво без зареждане с гориво в полет: това се разбира и за двата самолета, и двата самолета - F-16 Блок 70 и JAS-39 C са с допълнителни резервоари в този текст, казва се, че F-16 Блок 70 има допълнителни резервоари и JAS-39 C е с допълнителни резервоари. 2. И F-16 Блок 70 с допълнителните си резервоари има 1570 km боеготовност; а JAS-39 C който също е с допълнителните си резервоари има боеготовност 830 км 3. Затова F-16 Блок 70, който е с допълнителните си резервоари, на дистанция 740 км може да оперира с допълнителните си резервоари 113 минути /защото му остават още 830 км.ресурс /1570 - 740/ за опериране; а JAS-39 C с допълнителните си резервоари може да оперира 12 минути на разстояние 740 км, защотото му остават 90 км ресурс боеготовност /830 - 740/ Това е написано в текста на Словашкото военно министерство и е нарисувана картинка, която го онагледява. Може да се спори за компетентността на словашките военни експерти /не се наемам/ и за точността на моя превод /приемам забележки и критики/

И от мен за "не бързайте..." е + Що се касае за допълнителните резервоари, не, те са взети предвид от словашките военни, поиграх си с гугъл преводача да си го изясня, ако не съм превел правилно, коригирайте ме: Летателни характеристики на самолета F-16 Блок 70 JAS-39 C 1. Максимален обхват с допълнителни резервоари за гориво без зареждане с гориво в полет: F-16 Блок 70 - 3940 km JAS-39 C - 3000 km 2. Тактически диапазон на боеготовност (Боен радиус) ** F-16 Блок 70 -1570 km JAS-39 - C 830 km 3. Оперативна способност на 740 km *** F-16 Блок 70 -113 минути JAS-39 -12 минути* ** Конфигурация на самолета: ракети въздух-въздух (A-A) Профил: излитане от основната база - отиване в зоната за бойни действия - връщане в началната база. *** Конфигурация на самолета: ракети въздух-въздух (A-A) Профил: излитане - оперативна способност в бойната зона на 740 km от основната база - връщане към началната база. Фигура 2: Наличност на оперативна бойна способност на въздухоплавателното средство Този параметър е важен фактор в защитата на територията на Словашката Република, тъй като въздушното пространство може да бъде защитено по-ефективно, дори и с по-малко въздухоплавателни средства. В същото време е възможно да се поддържа доминиране на въздуха за по-дълъг период от време. Когато се оценява оперативната бойна способност на въздухоплавателното средство над територията на Словашката република, този параметър е вторичен, но той е важен елемент от оценката за пригодност при използване на въздухоплавателните средства в международни операции. Figure 2: Operational availability of aircraft operation This parameter is an important factor in the defense of the territory of the SR, because airspace can be protected more effectively, even with fewer aircraft. At the same time, it is possible to maintain air domination over a longer period of time. When assessing the suitability of an aircraft over the territory of the SlovakRepublic, this parameter is secondary, but it is an important assessment element for the convenience of using aircraft in foreign operations. Оперативна бойна способност не е равнозначно на далечина на полета: ето дефиниция на американското военно министерство на термина: Official definition of the United States Department of the term operational readiness . The capability of a unit/formation, ship, weapon system, or equipment to perform the missions or functions for which it is organized or designed. May be used in a general sense or to express a level or degree of readiness. Also called OR. See also combat readiness. (US DoD) combat readiness - Synonymous with operational readiness, with respect to missions or functions performed in combat. (US DoD) https://www.militaryfactory.com/dictionary/military-terms-defined.asp?term_id=388 Що се отнася до преместване на летища в близост до морето и възможност за използване на магистрали, това е съвсем друг въпрос, но също е свързан със съществени инвестиции, според мен.

може и да не е идиот, а просто акционер https://gospodari.com/екоминистърът-нено-димов-се-оказа-акционер-във-фирма-за-печки-video155209.html

10:1 е времето в зоната на района на бойно дежурство над Черно море /според цитирания текст/, което означава, че Грипените трябва да се вдигат от базата си 10 пъти по-често от Ф-16, за да покриват тази зона, защото могат да останат там само 12 минути /толкова им позволява горивото/, докато Ф-16 могат да патрулират 113 минути в нея. По-честото вдигане на патрулни двойки е свързано с по-голямо износване на части, амортизация, натоварване на дежурни летци, по-голям брой подготвени летци и т.н. екстраполирани минуси, ако говорим само за тази зона, но се патрулира и в други зони, предполагам. Без да съм адвокат на никой, съществено предимство от гледна точка на летците е по-бързата доставка на грипените, което поне 2 години по-рано ще им позволи да се качат на нови самолети. Това съм го цитирал във форума поне 2 пъти и също ме учудва подобен завой в мнението, но според мен е обясним, по-скоро липсата на завой, с голямото желание да се реши по-бързо острия дефицит на летателни часове със старите самолети и западането на професионалната подготовка. Не бих хвърлил камък с лека ръка по който и да е.

Не ми харесва тъкова заключение, и не бих го направил, но е вероятно, без да е доказуемо. Възможни са още много мотиви и фактори, допускам дори благородни подбуди от лична професионална гледна точка /най-сетне да свърши сагата с безкрайното протакане/, но това са само спекулативни разсъждения без конкретни факти.

Заслугата за стойностния текст, който съм цитирал е изцяло на автора му, потребител с ник Sharana. Според мен дори да се абстрахираме от двата цитирани последно абзаци, а именно за цената на въоръжението и обучението на пилотите ,които не са за пренебрегване/, и да се вземе под внимание само първия: като тежест на аргумент е много силен в полза на Ф-16. Предполагам изчислението за 12 минути дежурство Air Policing за Грипен срещу 113 минути за Ф-16 е направено на базата на тази таблица от статията: като се вземе предвид и цитирания документ проект „Придобиване на нов тип боен самолет“, по-точно онази част от него в статията: "Важно е също така да се напомни, че покупката на 8 самолета е първи етап, а на втори е предвидено придобиването на още 8, тоест Българските ВВС възнамеряват да закупят и поддържат общо 16 нови самолета. Цифрата не е взета от небето, а има следната обосновка: 3.1.1.2. Необходим брой самолети Основен критерий за осигуряване на необходимите оперативни способности в изтребителната авиация, при задачата Air Policing (денонощно дежурство с 2 самолета и 2 летци), е не толкова броят на самолетите, а броят на подготвените летци. Общият брой на дежурствата за една година е 730 (при 24 часово дежурство) или 1460 (при 12 часово дежурство – когато дежурството е разделено на дневно и нощно). Извършените разчети показват, че необходимата бройка на подготвения летателен състав за задачата по Air Policing е минимум 30 летци. Посочената бройка летци осигурява спазването на действащото в Република България законодателство относно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, спазване на продължителността на служебното време и дава възможност за поддържане и повишаване квалификацията на пилотите. Съгласно приетите стандарти в НАТО, летецът трябва да налита не помалко от 180 часа на година с цел придобиване и поддържане на необходимите способности при гарантирано ниво на безопасност на полетите. С широкото навлизане на съвременни високотехнологични симулатори (т.н. Full Mission Simulators), в редица държави се прие стандартът за подготовка на летец от 140 часа годишно плюс 40 часа на симулатор. Нальотът от 140 часа на летец на година е все още недостижим и за останалите нови страни-членки на НАТО (Полша, Чехия и Унгария), където летците акумулират по около 100-110 часа на година. Този нальот е компромисен, но осигурява постигане на сравнително добра летателна подготовка. За поддържане на такъв стандарт на подготовка за 30 летци е необходима авиационна техника, осигуряваща 3000 летателни часа годишно. В световната практика, като санитарен минимум, е приет нальотът от 80 летателни часа на летец на година. Намаляването му под тази цифра е свързано със сериозни рискове за безопасността на полетите. При това положение задължителният минимален сумарен нальот в изтребителната авиация следва да не пада под 2400 летaтелни часа годишно. Статистиката показва, че един съвременен изтребител, при добра система на логистично осигуряване, може да изпълнява около 150 - 170 летателни часа на година. Това означава, че за постигане на необходимия годишен нальот от 2400 - 3000 летателни часа, българските ВВС следва да имат в летателна годност от 16 до 20 броя изтребители." могат да се екстраполират многобройни предимства за единия обсъждан самолет пред другия конкретно за мисията Air Policing, която се явява основна. разликата е приблизително 10:1, поправете ме ако греша.