Б. Киров

"Конвергенцията на новите технологии се нарича 4-та индустриална революция. Клаус Шваб, основател и изпълнителен председател на Световния икономически форум, пише: "Скоростта на настоящите пробиви няма исторически прецедент. В сравнение с предишните индустриални революции, Четвъртата се развива по-скоро експоненциално, отколкото линейно. Освен това, тя разрушава почти всяка индустрия /традиционна/ във всяка страна. И широчината и дълбочината на тези промени обявяват необходимост от трансформацията на цели системи на производство, мениджмънт и управление." Предишните революции отнеха много десетилетия; това ще бъде много по-бързо. Тя ще се развие през следващите няколко десетилетия, което ще доведе до невероятен напредък в производството и услугите. Както при предишните революции в производствените средства, няма съмнение, че световната икономика ще се промени в много отношения. Роботиката, изкуственият интелект, 3D печатът, вътрешното земеделие, възобновяемите енергийни източници и дори производството на месо изглежда се движат към локализирано производство. Нетният ефект от всичко това забавя, а може би дори и обръща хода на глобализацията. Икономическите последици за САЩ са предимно положителни. Перспективите за сигурността са спорни, но със сигурност важни. Ясно е, че основните принципи, които бяха валидни 60 години след Втората световна война за Голямата стратегия, ще трябва да бъдат преосмислени. Деглобализационните тенденции трябва да бъдат внимателно наблюдавани и ако продължат, лидерите на САЩ ще трябва да обмислят преструктурирането на организациите, съюзите и стратегията за национална сигурност." /стр.14/ Technological Convergence Reverse Globalization? Това е заключението от доклада. Анализаторите правят изчисленията, че 1 час работа на 3Д-принтер, управляван в поточна линия от роботи и изкуствен интелект вече струва по-евтино от 1 час на китайски работник, при това с нищожни вложения в сравнение с построяването на цяла фабрика, и при това тези линия работи 24 часа в денонощието почти без участие на хора. Въз основа на такива данни, те очакват изнесените навън американски производства да се върнат, което е логично последствие. Освен това се спестяват разходи за транспорт и мита при трансграничната търговия. Това са "асиметричните предимства”, за които се говореше в статия на друг американски анализатор и политически стратег, която цитирах в друга тема. Авторите в този доклад също стигат до заключението, че 4-та индустриална революция ще спре започналото традиционно индустриализиране в развиващите се страни, защото ще направи техните индустрии неконкурентни, с всички произтичащи последствия. Разбира се, заключенията са направени от и за военни стратези, които защитават позицията си от тяхна гледна точка; но е впечатляващ факта, че са направени преди да е известен резултата от изборите, довели на власт Доналд Тръмп и цялата му позиция на преосмисляне на досегашния модел на глобализация.

+++ Много добра лекция за хора и политици Как работи машината на икономиката в рамките на 30 минути. Икономиката функционира като обикновена машина, но много хора не разбират как работи и това води до много излишно икономическо страдание. Чувствам дълбоко чувство на отговорност да споделя моя прост, но извлечен от практиката икономически опит. Макар че това е неконвенционално знание, то ми помага да предвидя и да се предпазя от световната финансова криза и този мой подход работи добре за мен повече от 30 години. Нека да започнем. Въпреки че икономиката може да изглежда сложна, тя работи по прост механичен начин, тя се състои от няколко прости части и много прости транзакции, които се повтарят отново и отново милион пъти. Тези транзакции преди всичко останало се ръководят от човешката природа и създават три основни сили, които движат икономиката. Номер едно, ръст на производителността. номер две - цикъл на краткосрочния дълг. И номер три цикъл на дългосрочния дълг. Ще разгледаме тези три сили и как когато ги свържем една с друга в йерархия получаваме добра матрица за проследяване на икономическите движения и разбиране за това, което се случва сега. Да започнем с най-простата част на икономиката, транзакции. Economics 101 Икономиката е просто сумата от транзакциите, които се правят, а транзакцията е нещо много елементарно. Вие правите сделки през цялото време. Всеки път, когато купувате нещо, създавате транзакция. Всяка сделка се състои от купувач, който обменя пари или кредит с продавач на стоки, услуги или финансови активи. Кредитът се изразходва точно като парите, така че добавяйки заедно изразходваните пари и размера на изразходения кредит, бихте могли да знаете общите разходи. Общата сума на разходите задвижва икономиката. Ако разделите сумите, изразходвани от продаденото количество, вие получавате цената и това е то, това е транзакцията. Това е строителният блок на икономическата машина. Всички цикли и всички сили в икономиката се управляват от транзакции. Така че, ако можем да разберем транзакциите, можем да разберем цялата икономика. Пазарът се състои от всички купувачи и всички продавачи, които извършват всички транзакции за едно и също нещо. Например, има пазар на пшеница, селскостопански пазар, фондов пазар и пазари на милиони други неща. Една икономика се състои от всички транзакции на всички пазари. Ако сумирате общите разходи и общото продадено количество стоки на всички пазари, имате всичко, което трябва да знаете, за да разберете икономиката, това е просто, толкова просто. Хората, бизнеса, банките и правителствата извършват транзакции по начина, по който току-що описах. Обмен на пари и кредити за стоки, услуги и финансови активи. Най-големият купувач и продавач е правителството, което се състои от две важни части. Централно правителство, което събира данъци и харчи пари, и централна банка, която се различава от другите купувачи и продавачи, защото контролира сумата пари и кредит в икономиката, тя прави това, като влияе върху лихвените проценти и печата нови пари. Поради тези причини, както ще видим, централната банка е важен играч в потока на кредита. Искам да обърнете внимание на кредита. Кредитът е най-важната част от икономиката и вероятно е най-слабо разбран. Това е най-важната част, защото е най-голямата и най-нестабилната част. Точно като купувачите и продавачите отиват на пазара, за да извършват транзакции, така постъпват и кредиторите и кредитополучателите. Кредиторите обикновено искат да направят от парите си повече пари, кредитополучателите обикновено искат да си купят нещо, което могат да си позволят като къща или кола или искат да инвестират в нещо като започване на бизнес. Кредитът може да помогне на кредиторите и кредитополучателите да получат това, което искат. Кредитополучателите обещават да платят сумата, която заемат, наречена главница, плюс допълнителна сума, наречена лихва. Когато лихвените проценти са високи, има по-малко заеми, защото е скъпо. Когато лихвените проценти са ниски, заемът се увеличава, защото е по-евтино. Когато кредитополучателите обещават да се изплатят и кредиторите им вярват, кредитът се създава. Всеки двама души могат да се съгласят да създадат кредит буквално от тънък въздух, което изглежда достатъчно просто, но кредитът сложно нещо, защото има различни имена, веднага щом се създаде кредит, той веднага се превръща в дълг. Дългът е както актив на кредитора, така и задължение на кредитополучателя. В бъдеще, когато кредитополучателят изплати заема заедно с лихвата, активът и пасивът изчезват и сделката е уредена. Защо кредитът е толкова важен? Защото, когато кредитополучателят получи кредит, той е в състояние да увеличи разходите си и - нали си спомняте, - разходите задвижват икономиката. Това е така, защото разходите на един човек са доходите на друго лице. Помислете за това, всеки долар, който харчите, някой друг печели и всеки долар, който печелите, е разходи на някой друг. Така че, когато харчите повече, някой друг печели повече. Когато доходите на някой се покачват, кредиторите са по-склонни да му дават повече пари, защото сега той е по-достоен за кредит. Кредитополучателят получил доверие на кредитополучател има две неща, способност да се изплати и обезпечение. Връзката между приходи и дългове Като има много доходи от гледна точка на дълга му, те му му дават възможност го изплати. В случай, че не може да го изплати, той има ценни активи, които да се използват като обезпечение, което може да бъде продадено. Това прави кредиторите да се чувстват комфортно да му дават пари. Така че увеличените доходи позволяват да се увеличат заемите, което позволява увеличаване на разходите и тъй като разходите на един човек са доходи на друго лице, това води до по-голямо увеличаване на заемите и т.н. Този самоподхранващ се модел води до икономически растеж и затова имаме цикли. При сделка трябва да дадете нещо, за да получите нещо и колко зависи от това колко произвеждате. С течение на времето се учим и че натрупаното знание, повишава нивото на живот, наричаме това увеличение на производителността. Тези, които са изобретателни и трудолюбиви, повишават производителността и жизнения си стандарт по-бързо от тези, които са самодоволни и мързеливи, но това не е непременно вярно в краткосрочен план. Производителността е най-важна в дългосрочен план, но най-важни са кредитите в краткосрочен план. Това е така, защото растежът на производителността не варира много, затова не е голям двигател на икономическите промени, дългът е, защото ни позволява да консумираме повече, отколкото произвеждаме, когато го придобием, и ни принуждава да консумираме по-малко, отколкото произвеждаме, когато трябва да го върне обратно. Дълговите суингове /люлки/ се случват в два големи цикъла. Единият отнема около пет до осем години, а другият отнема около 75 до сто години, докато повечето хора усещат люлеенето, обикновено не го виждат като цикли, защото го гледат от твърде близо, ден след ден, седмица за седмица. Тук ние ще се отдръпнем и ще разгледаме тези три големи сили и как те взаимодействат, за да повишим познанието и опита си за тях. Както бе споменато, люшкането около линията не се дължат на това колко иновации или упорита работа има, те се дължат основно на многото кредити, които има. Нека за секунда си представим икономика без кредит, в тази икономика единственият начин да увелича разходите ми е да увелича приходите си, което изисква да бъда по-продуктивен и да работя повече. Увеличаването на производителността е единственият начин за растеж. Тъй като разходите ми са доходи на друго лице, икономиката расте всеки път, когато аз или някой друг е по-продуктивен. Ако следваме транзакциите ще видим това като права прогресия на линията на растежа на производителността, но тъй като ние заемаме кредит, имаме цикли. Това не се дължи на никакви закони или наредби, то се дължи на човешката природа и начина, по който работи кредитът. Мислете за кредита, просто като натиск за увеличаване на разходите. За да купите нещо, което не можете да си позволите, трябва да похарчите повече, отколкото правите. За да направите това, вие по същество трябва да заемате от бъдещето си. По този начин вие създавате време в бъдеще, в което трябва да харчите по-малко, отколкото правите, за да го върнете обратно, и това сега вече много бързо започна д прилича на цикъл. По принцип всеки път, когато заемате, създавате цикъл. Това важи и за отделния индивид, както и за икономиката като цяло. Ето защо разбирането на кредита е толкова важно, тъй като той е динамично движение, механична, предсказуема серия от събития, които ще се случват в бъдеще, и точно това прави кредита различен от парите. Парите са това, с което уреждате транзакциите. Когато купувате бира от барман с пари в брой, сделката се урежда незабавно, но когато купувате бира с кредит, това е като bar tab /a way to pay for your nights drinking all at once, instead of making individual transactions after each drink (or round of drinks). Казвате, че обещавате да плащате в бъдеще, и заедно с бармана създавате актив и пасив, току-що сте създали кредит буквално от "тънък въздух". И това е така, докато не си платите "bar tab" най-накрая, тогава вече активът и пасивът изчезнат, дългът изчезва и сделката се урежда. Реалността е, че повечето от това, което хората наричат пари, всъщност са кредити. Общият размер на кредита в САЩ е около 50 трилиона долара, а общата сума на парите е само около три трилиона долара. Не забравяйте, че в една икономика без кредит единственият начин да увеличите разходите си е да произвеждате повече, но с икономика с кредит, можете също да увеличите разходите си чрез заеми. В резултат на това една икономика с кредит има повече разходи и позволява доходите да нарастват по-бързо от производителността в краткосрочен план, но не и в дългосрочен план. Сега не ме разбирайте погрешно, кредитирането не е непременно нещо лошо, а просто причинява цикли. Лошо е, когато се финансира над потреблението, което не може да бъде изплатено, но е добре, когато ефективно се разпределят ресурси и се получава доход, така че да можете да върнете дълга си. Например, ако заемате пари, за да купите голям телевизор, той не генерира доход, за да върнете дълга си. Но ако си купите с тези пари, да речем, трактор, и този трактор ви позволява да произвеждате повече реколта и да печелите повече пари, тогава можете да изплатите дълга си и да подобрите стандарта си на живот. В икономика с кредит можем да проследим пътя на транзакциите и да видим как кредитът създава растеж. Цикъл на кредитите Позволете ми да ви дам един пример - да предположите, че печелите $ 100 000 годишно и нямате дълг, следователно сте достатъчно достоен за да получите кредит 10 000 долара, да речем на кредитна карта. Така че, можете да похарчите $ 110 000, въпреки че печелите само $ 100 000, тъй като разходите Ви са приходи на друг човек, някой печели $ 110 000. Лицето, спечелило $ 110,000 без дълга, може да вземе кредит $ 11,000, така че той може да похарчи $ 121,000, въпреки че е спечелил само $ 110,000. Разходите му са доходите на друг човек и като следваме транзакциите, можем да започнем да виждаме как този процес работи в модел на самоусилване. Но не забравяйте, че заемът създава цикли и ако цикълът отиде нагоре, в крайна сметка трябва да слезе, това ни води до краткосрочния дългов цикъл. С нарастването на икономическата активност се наблюдава разширяване, първата фаза на краткосрочния дългов цикъл. Разходите продължават да се увеличават и цените започват да се повишават, а това се случва, защото увеличаването на разходите се подхранва от кредит, който може да бъде създаден незабавно от чист въздух. Когато размерът на разходите и приходите нарастват по-бързо от производството на стоки, цените се покачват, когато цените се покачват, ние наричаме това инфлация. Централната банка не иска твърде много инфлация, защото причинява проблеми. Виждайки покачване на цените, тя повишава лихвените проценти. При по-високи лихвени проценти, по-малко хора могат да си позволят да заемат пари, а цената на съществуващите дългове се повишава. Помислете за това, тъй като месечните плащания по кредитната ви карта се покачват. Тъй като хората заемат по-малко и имат вече по-високи плащания по дълга, те имат по-малко пари, останали за харчене, така че разходите се забавят. И тъй като разходите на един човек са доходите на друг човек, доходите спадат и т.н. и така нататък. Когато хората харчат по-малко, цените падат, наричаме това дефлация. Икономическата активност намалява и имаме рецесия. Ако рецесията стане твърде тежка и инфлацията вече не е проблем, централната банка ще намали лихвените проценти, за да накара всичко да се вдигне отново. При ниски лихвени проценти, погашенията по дълга се намаляват, а заемите и разходите се увеличават и ние виждаме друга следваща експанзия. Както виждате, икономиката работи като машина. В краткосрочните дългови цикли разходите са ограничени само от готовността на кредиторите и кредитополучателите да предоставят и получават кредити. Когато кредитът е лесно достъпен, има икономическа експанзия. Когато кредитът не е лесно достъпен, има рецесия и имайте предвид, че този цикъл се контролира главно от централната банка. Краткосрочен дългов цикъл Краткосрочният дългов цикъл обикновено трае от пет до осем години и се случва отново и отново в продължение на десетилетия, но забелязваме, че дъното и върхът на всеки цикъл завършват с по-голям растеж в сравнение с предишния цикъл и с повече дълг. Защо? Защото хората го тласкат. Те имат склонност да заемат и да харчат повече, вместо да връщат дълг, такава е човешката природа. Поради това, за дълги периоди от време, дълговете нарастват по-бързо от приходите, които създават дългосрочния дългов цикъл. Въпреки, че хората стават все по-задлъжнели, кредиторите още по-свободно отпускат кредити, защо? Защото всеки мисли, че нещата вървят чудесно. Хората просто са фокусирани върху това, което се случва напоследък и какво се случва напоследък? Доходите се повишават, стойностите на активите се покачва, фондовият пазар лети нагоре, това е бум. Заплаща се да се купуват стоки, услуги и финансови активи с пари на кредит. Когато хората правят твърде много от това, го наричаме "балон". Така че, въпреки че дълговете нарастват, доходите нарастват едва, колкото да ги компенсират. Нека да наречем съотношението на дълг към доход "дълговата тежест". Така че, докато приходите продължават да се покачват, дълговата тежест остава управляема, като в същото време стойността на активите се покачва. Хората заемат огромни суми пари, за да купуват активи, тъй като инвестициите водят до покачване на цените им, хората се чувстват богати. Получава се така, че през това време дори и при натрупването на дълг, заради повишаването на доходите и стойността на активите, взелите кредити си остават кредитно богати за дълго време, но това очевидно не може да продължи завинаги и не продължава. В течение на десетилетия дълговото бреме натежава и изисква все по-големи и по-големи плащания по дълга. В някакъв момент погасителните вноски по дълга започва да расте по-бързо от доходите, принуждавайки хората да намалят разходите си. И тъй като разходите на един човек са доход на друг човек, доходите започват да намаляват, което прави хората по-малко достойни за кредит, което води спад в кредитирането. Плащанията по дълга продължават да се покачват, което води до понижаване на разходите и цикълът се обръща. Това е връхната точка на дългосрочния дълг, тежестта на дълга просто става твърде голяма. За Съединените щати, Европа и голяма част от останалата част от света това се случи през 2008 г., стана по същата причина, както в Япония през 1989 г., така и в САЩ през 1929 г., сега икономиката започва да намалява задлъжнялостта. При намаляването на лихвените проценти хората намаляват разходите си, доходите намаляват, кредитът изчезва, цените на активите падат, банките се свиват, фондовата борса се срива, социалното напрежение се покачва и всичко започва да върви в обратна посока. С намаляването на доходите и с дългове за изплащане, кредитополучателите са притиснати, вече не са достойни за кредит, кредитът покачва цената си и кредитополучателите вече не могат да заемат достатъчно пари, за да върнат погашенията си. Кога кредитополучателите продават активи Опитващи се да запълнят тази дупка, кредитополучателите са принудени тогава да продават активи. Стремежът да се продават активи наводнява пазара в същото време, когато разходите падат. Това е, когато фондовият пазар се срине, пазарите на недвижими имоти и банките се затрудняват. Тъй като цените на активите спадат, платежноспособността на обезпечените кредитополучатели може да падне рязко, това прави заемополучателите още по-малко кредитно надеждни, хората се чувстват бедни, кредитирането бързо изчезва. По-малко разходи, по-малко доходи, по-малко богатство, по-малко кредити, по-малко заеми и т.н., тове е порочен кръг. Това изглежда подобно на рецесия, но разликата тук е, че лихвените проценти не могат да бъдат понижени, за да се спаси временно положението. В условията на рецесия намаляването на лихвените проценти работи, за да стимулира заемането, но при намаляването на задълженията /deleveraging/, намаляването на лихвените проценти не работи, защото лихвените проценти вече и без това са ниски и скоро достигат нулеви проценти, така че стимулацията с тях свършва. Лихвите в САЩ достигат нулев процент при намаляването на ликвидността през 30-те години и отново през 2008 г. Разликата между рецесията и намаляването на лихвения процент е, че в процеса на намаляване на задлъжнялостта /deleveraging/ тежестта на задълженията на заемополучателите просто е станала твърде голяма и не може да бъде облекчена чрез понижаване на лихвени проценти. Кредиторите осъзнават, че дълговете са станали твърде големи, за да бъдат напълно изплатени. Кредитополучателите са загубили способността си да изплатят и обезпечението им е загубило стойност. Те се чувстват осакатени от дълга, те дори не искат повече, кредиторите спират да отпускат заеми, кредитополучателите спират да получават заеми. Представете си сега, че цялата икономика не е платежоспособна за кредит, точно като един индивид, така че какво да направите, за да намалите лихвения тежестта на дълга? Проблемът е, че тежестта на дълга е твърде висока и трябва да слезе. Има четири начина, по които това може да се случи: първо, хората, бизнеса и правителствата да намалят разходите си. Две, дълговете се намаляват чрез фалити и преструктуриране. Три, богатството се преразпределя от от към тези, които имат от тези които нямат, и накрая четири, централната банка отпечатва нови пари. Тези четири начина са се случили при утежняване на дълга в съвременната история. Обикновено разходите се намаляват на първо място, тъй като току-що видяхме хора, фирми и дори правителства да затегнат коланите си и да намалят разходите си, за да могат да си плащат дълга. Това често се нарича икономии. Когато кредитополучателите спрат да вземат нови дългове и да започнат да плащат старите си дългове, може да очаквате да намалее тежестта на дълга, но се случва точно обратното, защото разходите са намалени, а разходите на един човек са доходите на друг човек, което води до спад на доходите. Те падат по-бързо, отколкото се изплащат дълговете, а тежестта на дълга всъщност се влошава. Както видяхме, това съкращаване на разходите е дефлационно и болезнено, предприятията са принудени да намалят разходите, което означава по-малко работни места и по-висока безработица. Това води до следващата стъпка, дълговете трябва да бъдат намалени. Много кредитополучатели се оказват неспособни да изплатят заемите си, а дълговете на заемополучателя са активи на заемодателя. Когато кредитополучателят не изплати на банката, хората се притесняват, че банката няма да може им върне парите вложени от тях в нея, затова се втурват да изтеглят парите си от банката, банките биват обезкръвени и хората, бизнеса и банките не могат да плащат задълженията си. Това тежко икономическо сътресение вече е депресия, голяма част от депресията са хората, които откриват, че голяма част от това, което са смятали за тяхното богатство всъщност вече не съществува. Хайде сега да се върнем в бара, когато купихте бира и я сложихте на една кредитна сметка, която обещахте да платите накрая на бармана. Вашето обещание се превърна в актив на бармана, но ако нарушите обещанието си, ако не го платите накраяи по подразбиране нямате с какво да го платите, тогава активът, който има този барман, не струва нищо, всъщност е изчезнал. Много кредитори не искат активите им да изчезнат и да се съгласят с преструктурирането на дълга. Преструктурирането на дълга означава, че заемодателите ще връщат по-малко или ще връщат за по-дълъг период от време или при понижени лихвените проценти, в сравнение с онези, за които са се споразумели за първи път. По някакъв начин договорът е нарушен по начин, който намалява дълга. Кредиторите обаче предпочитат да имат нещо повече от нищо. Въпреки че дълговете изчезват в този случай, това преструктурирането на дълга води до по-бързо изчерпване на стойностите на доходите и активите, така че тежестта на дълга продължава да се влошава. Подобно на намаляването на разходите, намаляването на дълга също е болезнено и дефлационно. Всичко това оказва влияние върху централното правителство, защото по-ниските доходи и по-малкото заетост означава, че правителството събира по-малко данъци. В същото време то трябва да увеличи разходите си, защото безработицата се е повишила. Много от безработните имат недостатъчни спестявания и се нуждаят от финансова подкрепа от правителството. Освен това правителствата създават стимулиращи планове и увеличават разходите си, за да компенсират спада на икономиката. Правителствата, бюджетните дефицити експлодират при намаляването на задлъжнялостта, защото харчат повече, отколкото печелят от данъци. Това е, което се случва, когато чуете за бюджетния дефицит по новините. За да финансират своите дефицити, правителствата трябва или да повишат данъците, или да заемат пари. Но с падането на доходите и толкова много безработни, кой ще им дава пари? Богатите. Тъй като правителствата се нуждаят от повече пари и тъй като богатството е силно съсредоточено в ръцете на малък процент от хората, правителствата естествено повишават данъците върху богатите, което улеснява преразпределението на богатството в икономиката от хората които имат към хората които нямат. Бедните, които страдат най-много, започват да се противопоставят на богатите. Богатите, притиснати от слабата икономика, падането на активите и по-високите данъци започват да се противопоставят на бедните. Ако депресията продължи, социалните напрежения могат да се разпространят извън рамките на отделна страна, те могат да преминат границите между страните, особено като засягат кредитираните страни. Тази ситуация може да доведе до политически промени, които понякога могат да бъдат крайни. През 30-те години това доведе до идването на Хитлер на власт, войната в Европа и Депресията в Съединените щати; натискът да се направи нещо за прекратяване на депресията се увеличава. Не забравяйте, че повечето от онова, което хората смятат за пари, всъщност са кредити. Така че, когато кредитът изчезне, хората нямат достатъчно пари. Хората са отчаяни за пари и си спомняте кой може да отпечата пари, централната банка може. След като вече намали лихвените проценти до нула, тя е принудена да отпечата пари. За разлика от съкращаването на разходите, намаляването на дълга и преразпределянето на благата, печатането на пари е инфлационно и стимулиращо. Неизбежно, централната банка отпечатва нови пари от въздуха и да ги използва за закупуване на финансови активи и държавни ценни книжа. Голямата депресия и нейните ефекти Това се случи в САЩ по време на голямата депресия и отново през 2008 г., когато централната банка на САЩ, федералният резерв отпечата над два трилиона долара. Други централни банки по света могат да отпечатат също много пари. Чрез закупуването на финансови активи с тези пари те спомагат за повишаване на цените на активите, което прави хората по-достойни за кредит, но това само помага на тези, които притежават финансови активи. Виждате ли, централната банка може да печата пари, но може да купува само финансови активи. Централното правителство, от друга страна, може да купува стоки и услуги и да поставя пари в ръцете на хората, но не може да печата пари. Така че, за да се стимулира икономиката, двете трябва да си сътрудничат. Чрез закупуването на държавни облигации централната банка по същество отпуска пари на правителството, позволявайки му да изплати дефицит и да увеличи разходите за стоки и услуги чрез програмите си за стимулиране и обезщетенията за безработица. Това увеличава доходите на населението, както и държавния дълг, но това ще намали общата задлъжнялост на икономиката. Това е много рисковано време. Създателите на политики трябва да балансират четирите начина, по които намаляват задълженията на дълга. Дефлационните начини трябва да се балансират с инфлационните начини, за да се поддържа стабилност. Ако се балансира правилно, може да има красиво намаляване на дълг. Виждате ли, намаляването на дълг може да е грозно или може да бъде красиво. Как може да бъде едно редуциране да е красиво? При красивото редуциране на дълг реалният икономически растеж е положителен и инфлацията не е проблем. Това се постига с правилния баланс, правилното равновесие изисква определена комбинация от намаляване на разходите, намаляване на дълга, прехвърляне на богатство и печат на пари, за да се запази икономическата и социална стабилност. Хората питат дали печатането на пари ще повиши инфлацията - няма, ако компенсира падането на кредита. Не забравяйте, че разходите са важни. Един долар от разходите, платени с пари, има същия ефект върху цената, както и доларовите разходи, платени с кредит. Чрез отпечатването на пари централната банка може да компенсира изчезването на кредита с увеличаване на размера на парите. За да се обърнат нещата, централната банка трябва не само да увеличи растежа на доходите, но и да увеличи темпа на нарастване на дохода, който е по-висок от лихвения процент по натрупания дълг. По принцип доходът трябва да расте по-бързо, отколкото нараства дългът. Да приемем например, че една държава, която преминава през редуциране на задлъжнялост, има съотношение дълг към доход от 100%, което означава, че размерът на дълга, който има, е същият като размера на дохода, който цялата страна прави за една година. Сега помислете за лихвения процент по този дълг. Да речем, че това е 2%, ако дългът нарасне с 2% поради този лихвен процент и приходите се увеличават само с около 1%, никога няма да намалите дълга. Трябва да отпечатате достатъчно пари, за да постигнете ръст на дохода над лихвения процент. Ключът е да се избегне принтирането на твърде много пари и да се предизвика неприемливо висока инфлация, както Германия направи по време на намаляването на ливъридж през 20-те години. Ако създателите на политики постигнат точния баланс, намаляването на средствата не е толкова драматично, растежът е бавен, но тежестта на дълга намалява, това е красиво намаляване на задлъжнялостта. Когато доходите започват да се покачват, кредитополучателите започват да изглеждат по-плажоспособни и когато заемополучателите изглеждат по-платежоспособни за кредит, заемодателите започват отново да заемат пари. Дълговото бреме най-накрая започват да пада, могат да се заемат пари, хората могат да харчат повече, в крайна сметка икономиката започва да расте отново, което води до фаза на рефлация на дългосрочния дългов цикъл. Отнема около десетилетие или повече дълговата тежест да падне и икономическата активност да се върне към нормалното, следователно оттук и терминът "загубено десетилетие". Разбира се, икономиката е малко по-сложна от този шаблон, но полагането на краткосрочния цикъл на дълга върху дългосрочния цикъл на дълга и след това поставянето на двете над линията на растежа на производителността дава доста добър модел, за да видим къде сме били, къде сме сега и къде сме тръгнали най-вероятно. Така че, накратко, има три правила, които бих искал да ви посоча, за да се спасите от това. Първо, да нямате дълг, който да нараства по-бързо от доходите, защото дългът ви ще ви смаже. На второ място, да нямате ръст на доходите по-бърз от ръста на производителността, защото в крайна сметка ще станете неконкурентоспособни. И трето, правете всичко, което можете, за да увеличите производителността си, защото в дългосрочен план това е най-важно. Това е прост съвет за вас и един от най-прости съвети за политиците. Може да се изненадате, но повечето хора, включително повечето политици, не обръщат достатъчно внимание на това. Този модел работи за мен и се надявам, че ще работи за вас. Благодаря ви. https://www.valuewalk.com/2013/09/ray-dalio-economic-machine/

Доктрината Монро е от близо 200 години и САЩ са я използвали неведнъж в различни варианти. https://en.wikipedia.org/wiki/Monroe_Doctrine Мисля, че това не е прищявката на един човек

Мисля, че е погрешен подход да се вадят отделни пасажи от речта на Тръмп пред ООН и да се тълкуват самостоятелно, затова ще постна мой превод на цялата реч, като за прегледност съм я разделил на няколко основни тематични кръга. С моя уговорката, че тази реч не е някаква лична интерпретация и ораторска изява на Доналд Тръмп, според мен, тя е програмна за бъдещите намерения на елита на републиканската партия и голяма част от демократите. Американската икономика Американската икономика процъфтява, както никога досега. От избора ми сме добавили 10 трилиона долара богатство. Пазарът на акции е на най-високото си ниво през цялата си история, а безработицата е на най-ниско ниво от 50 години. Афро-американската, испаноезичната американска и азиатската американска безработица са постигнали най-ниските си нива, регистрирани някога. Добавихме повече от 4 милиона нови работни места, включително половин милион работни места в производството. Приехме най-големите данъчни облекчения и реформи в американската история. Започнахме да строим голяма гранична стена и значително засилихме сигурността на границата. Ние осигурихме рекордно финансиране за нашите военни - 700 милиарда долара тази година и 716 милиарда долара през следващата година. Военните ни скоро ще бъдат по-силни, отколкото някога са били преди. С други думи, Съединените щати са по-силни, по-сигурни и по-богати от това, когато влязох в кабинета преди по-малко от две години. Ние работим за Америка и за американския народ. И ние също сме отговорни пред света. Това е страхотна новина за нашите граждани и за миролюбивите хора навсякъде. Ние вярваме, че когато нациите уважават правата на своите съседи и защитават интересите на своя народ, те могат по-добре да работят заедно, за да осигурят благословеността на безопасността, просперитета и мира. Всеки от нас днес е пратеник на различна култура, богата история и народ, обвързан от паметта, традицията и ценностите, които правят нашите родни страни уникални на Земята. Ето защо Америка винаги ще избере независимост и сътрудничество вместо позиция на глобалното управление, контрол и господство. Аз почитам правото на всеки народ в тази зала да следва собствените си обичаи, вярвания и традиции. Съединените щати няма да ви кажат как да живеете, да работите или в какво да вярвате. Ние само ви молим да зачитате нашия суверенитет в замяна на това. Северна Корея От Варшава до Брюксел, от Токио до Сингапур, беше най-голямата ми чест да представя Съединените щати в чужбина. Аз създадох близки взаимоотношения, приятелства и силни партньорства с лидерите на много народи в тази зала и нашият подход вече доведе до невероятна промяна. С подкрепата на много страни днес, ние се ангажирахме със Северна Корея, за да заменим конфликта със смел и нов стремеж към мир.През юни пътувах до Сингапур, за да се срещна лице в лице с лидера на Северна Корея, председателя Ким Ченг Он. Имахме силно продуктивни разговори и срещи и се съгласихме, че е в интерес на двете страни да се стремят към превръщане на безядрена зона на Корейския полуостров. След тази среща вече видяхме няколко насърчителни мерки, които малцина биха могли да си представят само до скоро. Ракетите с бойни глави вече не летят във всяка посока. Ядреното тестване спря. Някои военни съоръжения вече са разглобени. Заложниците ни бяха освободени. И както обещахме, останките от падналите ни герои се връщат вкъщи, за да почиват в американска земя. Бих искал да благодаря на председателя Ким за смелостта му и за предприетите от него стъпки, макар че остава много работа. Санкциите ще продължат да съществуват, докато не се получи пълен отказ от ядрено оръжие. Искам също да благодаря на многото държави-членки, които ни помогнаха да стигнем до този момент - момент, който всъщност е много по-голям, отколкото хората биха разбрали; за тяхната голяма подкрепа и разбиране, че всички ние ще трябва да продължим напред. Специални благодарности на президента Муун от Южна Корея, премиера Абе на Япония и президента Xi на Китай. Близкия изток В Близкия изток нашият нов подход също води до големи крачки и много исторически промени. След пътуването ми до Саудитска Арабия миналата година страните от Персийския залив откриха нов център за борба срещу тероризма. Те налагат нови санкции, като работят с нас, за да набележат и проследят терористичните мрежи и да поемат повече отговорност за борбата с тероризма и екстремизма в собствения си регион. ОАЕ, Саудитска Арабия и Катар обещаха милиарди долари, за да помогнат на народа на Сирия и Йемен. И търсят различни подходи за прекратяване на ужасната гражданска война в Йемен. В крайна сметка, зависи от народите в региона да решат какъв вид бъдеще искат за себе си и за децата си. По тази причина Съединените щати работят съвместно със Съвета за сътрудничество в Персийския залив, Йордания и Египет, за да създадат регионален стратегически алианс, така че страните от Близкия изток да постигнат напредък в просперитета, стабилността и сигурността в своя регион. Благодарение на военните от Съединените щати и нашето партньорство с много от вашите народи, имам удоволствието да съобщя, че кръвожадните убийци, известни като ISIS, са били изгонени от територията, която някога са държали в Ирак и Сирия. Ще продължим да работим с приятели и съюзници, за да лишим радикалните ислямски терористи от всякакво финансиране, територия или подкрепа или каквито и да е средства за навлизане в нашите граници. Продължаващата трагедия в Сирия е потресаваща. Нашите общи цели трябва да бъдат премахването на ескалацията на военните конфликти, заедно с политическото решение, което зачита волята на сирийския народ. В тази връзка настояваме да бъде възстановен мирният процес, ръководен от ООН. Но бъдете сигурни, че Съединените щати ще реагират, ако химическите оръжия бъдат разгърнати от режима на Асад. Поздравявам хората от Йордания и други съседни държави за приемането на бежанци от тази много жестока гражданска война. Иран Всяко решение на хуманитарната криза в Сирия трябва да включва и стратегия за справяне с бруталния режим, който го е подхранвал и финансирал: корумпираната диктатура в Иран. Иранските лидери сеят хаос, смърт и унищожение. Те не зачитат своите съседи или граници или суверенните права на народите. Вместо това иранските лидери ограбват ресурсите на нацията, за да се обогатят и да разпространят хаос в Близкия изток и далеч отвъд. Иранският народ е справедливо възмутен от това, че лидерите им са присвоили милиарди долари от хазната на Иран, конфискували ценни части от икономиката и са изнасилват религиозните вярвания на народа, единствено за да пълнят собствените си джобове и да изпратщат техните проксита да водят война. Не е добре. Съседите на Иран са платили тежко за дневния ред на агресията и разширяването на [режима]. Ето защо толкова много страни в Близкия изток категорично подкрепиха решението ми да изтеглим Съединените щати от ужасната ядрена сделка за Иран през 2015 г. и отново да налагаме ядрени санкции. Иранската сделка беше златен дъжд за иранските лидери. В годините след сключването на сделката военният бюджет на Иран нарасна почти с 40%. Диктатурата използва средствата за изграждане на ядрени ракети, увеличаване на вътрешните репресии, финансиране на тероризма и на хаос и клане в Сирия и Йемен. Съединените щати стартираха кампания на икономически натиск, за да откажат на режима средствата, от които се нуждае, за да прокара кървавата си програма. Миналия месец започнахме отново да налагаме тежки ядрени санкции, които бяха отменени по споразумението с Иран. Допълнителните санкции ще бъдат възобновени на 5 ноември и ще последват повече. И ние работим със страни, които внасят ирански суров петрол, за да намалят значително покупките си. Не можем да позволим на водещия световен спонсор на тероризма да притежава най-опасните оръжия на планетата. Не можем да допуснем един режим, който пее "Смърт на Америка" и заплашва Израел с унищожение, да притежава средствата да достави ядрена бойна глава до всеки град на Земята. Просто не мога да го направя. Ние призоваваме всички нации да изолират режима на Иран, докато неговата агресия продължава. И молим всички народи да подкрепят народа на Иран в в неговата борба да си възвърне неговата религиозна свобода и права. Израел и Палестина Тази година направихме още една значима крачка напред в Близкия изток. Като признание на всяка суверенна държава да определи собствената си столица, преместих Посолството на САЩ в Израел в Йерусалим. Съединените щати се ангажират с бъдещето на мира и стабилността в региона, включително мира между израелците и палестинците. Световната търговия /Китай/ Американската политика на принципен реализъм означава, че няма да бъдем заложници на стари догми, дискредитирани идеологии и така наречените експерти, които са се оказали погрешни през годините. Това е вярно не само по отношение на мира, но и по въпросите на просперитета. Вярваме, че търговията трябва да бъде справедлива и реципрочна. Съединените щати вече няма да предоставят предимства оттук нататък. От десетилетия Съединените щати отвориха своята икономика - най-голямата, все още на нашата планета - с няколко условия. Позволихме на чужди стоки от цял свят да текат свободно през нашите граници. И все пак, други страни не ни дадоха справедлив и реципрочен достъп до техните пазари в замяна. Още по-лошо е, че някои страни са използвали откритостта ни за правят дъмпинг на продуктите си, да субсидират своите стоки, да подкопават нашите индустрии и да манипулират валутите си, за да получат несправедливо предимство пред нашата страна. В резултат на това нашият търговски дефицит достигна близо 800 милиарда долара годишно. Поради тази причина систематично предоговаряме лошо направени търговски сделки. Миналия месец обявихме новаторско търговско споразумение между САЩ и Мексико. А вчера се срещнах с президента Moon, за да анонсирам новата търговска сделка между САЩ и Корея. И това е само началото. Много нации в тази зала ще се съгласят, че световната търговска система има нужда от промяна. Така например, в Световната търговска организация са приети страни, които нарушават всеки един принцип, на който се основава организацията. Докато Съединените щати и много други държави играят по правилата, тези страни използват държавно управлявано планиране на промишлеността и държавните предприятия, за да трансформират системата в тяхна полза. Те се занимават с непрекъснат дъмпинг на продукти, принудителен трансфер на технологии и кражба на интелектуална собственост. Съединените щати загубиха над 3 милиона производствени работни места, почти една четвърт от всички работни места в стоманодобива и 60 000 фабрики след присъединяването на Китай към СТО. Освен това през последните две десетилетия сме свидетели на 13 трилиона долара търговски дефицити. Но тези дни са история. Вече няма да толерираме такава злоупотреба. Ние няма да позволим на нашите работници да бъдат жертвани, нашите компании да бъдат измамени и нашето богатство да бъде ограбено и прехвърлено. Америка никога няма да се извинява за защитата на своите граждани. Съединените щати току-що обявиха тарифи върху китайски стоки за още 200 млрд. долара, като така достигаме до нови тарифи за внос на такива стоки общо 250 милиарда долара. Имам голямо уважение и привързаност към моя приятел, президента Xi, но уточних, че нашият търговски дисбаланс просто не е приемлив. Китайските нарушения на пазара и начинът, по който те се извършват, не могат да бъдат толерирани. Както демонстрира моята администрация, Америка винаги ще действа в наш национален интерес. Глобалната бюрокрация Говорих пред този орган през миналата година и предупредих, че U.N. Human Rights Council започна да работи в разрез с принципите на тази институция, защитавайки истинските нарушители на правата на човека, докато същевременно отправяше обвинения към Америка и нейните приятели.Нашият посланик в Обединените нации Ники Хейли изложи ясен дневен ред за реформа, но въпреки съобщените и повтарящи се предупреждения, не бяха предприети никакви действия.Така че Съединените щати поемат единствения отговорен курс: Ние се оттеглихме от Съвета по правата на човека и няма да се върнем, докато не започне реална реформа. По сходни причини Съединените щати няма да предоставят никаква подкрепа за признаване на International Criminal Court. Що се отнася до Америка, International Criminal Court няма юрисдикция, няма легитимност и няма власт. International Criminal Court твърди, че има почти универсална юрисдикция над гражданите на всяка страна, нарушавайки всички принципи на право, справедливост и справедлив процес. Никога няма да се откажем от суверенитета на Америка, който се опитва да бъде ограничаван от неизбрана, необявена, глобална бюрокрация. Америка е управлявана от американци. Отхвърляме идеологията на глобализма и прегръщаме доктрината за патриотизма. По света отговорните народи трябва да се защитават срещу заплахи за суверенитета не само от глобалното управление, но и от други нови форми на принуда и господство. Доставки на енергия Америка вярваме силно в енергийната сигурност за нас и за нашите съюзници. Ние станахме най-големият производител на енергия в света. Съединените щати са готови да експортират големи количества петрол, чисти въглища и природен газ на достъпни цени. ОПЕК и страните от ОПЕК, както обикновено, се опитат да обсебят за себе си останалата част от света и това не ми харесва. Никой не бива да го харесва. Ние защитаваме много от тези нации за нищо, а след това те се възползват от нас, като ни дават високи цени на петрола. Не е добре. Искаме те да спрат да повишават цените, искаме те да започнат да намаляват цените и отсега нататък трябва да допринесат значително за военната защита. Ние няма да се примирим с това - тези ужасни цени - няма да чакаме дълго. Доверяването на един единствен чуждестранен доставчик може да остави всяка нация уязвима на изнудване и заплахи. Ето защо поздравяваме европейските държави като Полша за изграждането на балтийски тръбопровод, така че нациите да не са зависими от Русия, за да посрещат енергийните си нужди. Германия ще стане напълно зависима от руската енергия, ако не промени веднага курса си. Миграцията и инвестициите Тук в западното полукълбо ние се ангажираме да запазим независимостта си от намесата на експанзионистични чужди сили.Това е официалната политика на нашата страна, откакто президентът Монро е отхвърлил намесата на чужди нации в това полукълбо и в собствените ни дела. Съединените щати неотдавна укрепиха своите закони, така че да упражняват по-добре наблюдение на чуждестранните инвестиции в нашата страна от гледна точка на заплахи за националната сигурност, и приветстваме сътрудничеството с държави в този регион и по света, които желаят да направят същото. Трябва да го направите за собствената си защита. Съединените щати също така работят с партньори в Латинска Америка, за да се справят със заплахите за суверенитета от не контролираната миграция. Толерантността към контрабандата и трафика на хора не е хуманна. Това е ужасно нещо, което се случва на нива, които никой не е виждал досега. Това е много, много жестоко. Нелегалната имиграция финансира престъпни мрежи, безмилостни банди и поток от смъртоносни вещества. Нелегалната имиграция експлоатира уязвимото население, засяга интересите на трудещите се граждани и създаде порочен кръг от престъпления, насилие и бедност. Само чрез поддържането на националните граници и разрушаването на престъпни банди можем да прекъснем този цикъл и да създадем истинска основа за просперитет. Ние признаваме правото на всеки народ в тази зала да настрои собствената си имиграционна политика в съответствие с неговите национални интереси, както и настояваме другите страни да зачитат собственото ни право да правим същото - което и правим. Това е една от причините Съединените щати да не участват в новия Глобален договор за миграцията. Миграцията не трябва да се управлява от международен орган, който не е отговорен пред нашите граждани. В крайна сметка, единственото дългосрочно решение на миграционната криза е да се помогне на хората да изградят по-надеждно бъдещето в своите страни. Изградете своите страни добри за живот на собствените си граждани . Социализмът и комунизмът Понастоящем сме свидетели на човешка трагедия, например във Венецуела. Повече от 2 милиона души са избягали от мъката, причинена от социалистическия режим на Мадуро и кубинските му спонсори.Неотдавна Венецуела беше една от най-богатите страни на Земята. Днес социализмът е фалирал богатата на петрол нация и е насочил народа й към мизерия. Навсякъде, където социализмът или комунизмът са били изпробвани, то е причинило страдание, корупция и гниене. Социалистическата жажда за власт води до експанзия, намеса в чуждите работи и потисничество. Всички народи по света трябва да се противопоставят на социализма и мизерията, която той носи на всички. В този дух искаме нациите, които се събират тук, да се присъединят към нас, призовавайки за възстановяване на демокрацията във Венецуела. Днес обявяваме допълнителни санкции срещу репресивния режим, насочени към вътрешния кръг на Мадуро и близките му съветници. ООН и САЩ Благодарни сме за цялата работа на Организацията на обединените нации по света, която тя извършва за да помогне на хората да изградят по-добър живот за себе си и за семействата си. Съединените щати са най-големият дарител на чуждестранна помощ в света. Но малцина ни дават нещо. Ето защо ние ще направим щателна ревизия на външната помощ на САЩ. Това ще бъде ръководено от държавния секретар Майк Помпео. Ще проучим какво работи, какво не работи и дали страните, които получават нашите долари и нашата защита, също вземат нашите интереси присърце. Занапред ние ще оказваме своята помощ на онези, които ни уважават и, честно казано, са наши приятели. И очакваме другите държави да платят справедливия си дял за разходите за тяхната защита. Съединените щати се ангажират да направят Организацията на обединените нации по-ефективни и отговорни. Много пъти съм казвал, че ООН има неограничен потенциал. Като част от нашите усилия за реформи ние казахме на нашите преговарящи, че Съединените щати няма да плащат повече от 25% от мироопазващия бюджет на ООН. Това ще насърчи други страни да засилят своето участие и да поемат своя дял от тази много голяма тежест. Заключителни думи Трябва да се стремим към мир без страх, надежда без отчаяние и сигурност без извинение. Разглеждайки тази зала, където се е творила толкова много история, ние си спомняме за мнозина пред нас, които са влизали тук, за да се справят с предизвикателствата пред своите народи и на тяхното време. И мислите ни се насочват към един и същ въпрос, който преминава през всичките им изказвания и резолюции, чрез всяка една дума и всяка надежда. Въпросът е какъв свят ще оставим за нашите деца и какви нации ще наследим. Мечтите, които изпълват тази зала днес, са толкова разнообразни, колкото хората, които стояха на този подиум, и толкова разнообразни, колкото страните, представени тук в този орган. Това наистина е нещо. Това наистина е страхотна история. Има Индия, свободно общество над един милиард души, което успешно вдига безброй милиони хора от бедността в средната класа. Има Саудитска Арабия, където крал Салман и коронования принц провеждат смели нови реформи. Тук е и Израел, който празнува 70-годишнината си като процъфтяваща демокрация в Светите земи. В Полша голям народ се изправя за независимостта, сигурността и суверенитета си. Много страни преследват свои собствени уникални видения, изграждат свои собствени надежди и преследват своите прекрасни сънища за съдба, за величие и за дом. Целият свят е по-богат, човечеството живее по-добре, заради това красиво съзвездие на народите, всеки много специален, всеки много уникален и всеки сияещ ярко в своята част от света. Във всяка една от тях виждаме страхотно обещание за едно човечество, обвързано от общо минало и работещо за общо бъдеще. Що се отнася до американците, ние знаем какъв вид бъдеще искаме за себе си. Ние знаем каква нация трябва винаги да бъде Америка. В Америка вярваме във величието на свободата и достойнството на индивида. Вярваме в самоуправлението и върховенството на закона. И ние се възползваме от културата, която поддържа свободата ни - култура, изградена върху силни семейства, дълбока вяра и безкомпромисна независимост. Ние празнуваме нашите герои, ние ценим нашите традиции и най-вече обичаме страната ни. Страстта, която гори в сърцата на патриотите и душите на народите, вдъхнови реформата и революцията, жертвата и безкористността, научните пробиви и великолепните произведения на изкуството. Нашата задача не е да я изтрием, а да я прегърнем и да намерим волята да направим нашите нации по-големи, нашите региони по-безопасни и светът по-добър. За да разгърнем този невероятен потенциал в на всеки един от нашите народи, ние трябва да защитаваме основите, които правят всичко това възможно. Суверенните и независими държави са единственото средство, където някога е имало свобода, демокрацията някога е била силна или мирът някога е процъфтявал. И ето защо трябва да защитаваме нашия суверенитет и нашата ценна независимост преди всичко. Когато го направим, ние ще намерим нови пътища за сътрудничество, които ще се разгърнат пред нас. Ще открием нова цел, нова решителност и нов дух, процъфтяващ навсякъде около нас, и ще направим един по-красив свят, в който да живеем. Така че нека заедно изберем бъдеще на патриотизъм, просперитет и гордост. Нека изберем мир и свобода пред доминиране и поражение. И нека дойдем тук на това място, за да работим за народите ни, вечно силни, вечно суверенни, вечно праведни и вечно благодарни за благодатта и добротата и славата на Бога. Благодаря ви. Бог да ви благослови. И Бог да благослови народите на света. https://www.whitehouse.gov/briefings-statements/remarks-president-trump-73rd-session-united-nations-general-assembly-new-york-ny/

+ Няма да правя сравнения между трите държави, само ще отбележа, че България е класирана на 50-то място от 190 държави, Гърция на 67, а Ирландия на 17-то; класирането е правено на базата на 10 основни показатели, които могат да се видят в уводната страница за България, както и как страната ни се представя във всяка една област: Мярката "Разстояние до граница" (DTF) показва разстоянието между всяка икономика и "границата", което представлява най-добрата ефективност, наблюдавана за всеки от показателите във всички икономики в извадката от 2005 г. насам. Разстоянието до границата на икономиката се отразява в мащаб от 0 до 100, където 0 представлява най-ниското изпълнение и 100 представлява границата. Класирането на държавите за правене на бизнес се движи от 1 до 190. В синьо е означено класирането на България по отделните теми, в жълто долу точките постигната по скала 100 от първия в съответната група. Ще се спра на три области, които са най-слаби за България и са далече под общото й класиране на 50-то място, тези области я дърпат най-силно надолу в класирането по тази методика: 1. Стартиране на бизнес България е на 95 място от 190 и събира 85.37 от 100-те точки за първия, подобрение с 0.02 пункта Тази тема измерва изискуем минимален капитал, броя на процедурите, времето и разходите за малките и средните дружества с ограничена отговорност да започнат да работят в най-големия бизнес град в съответната икономика. За да направи данните сравними в 190 икономики, Doing Business използва стандартизиран бизнес, който е 100% собственост на местен предприемач, има начален капитал, еквивалентен на 10 пъти доход на глава от населението, занимава се с общи промишлени или търговски дейности и наема между 10 и 50 души един месец след началото на операциите, всички служители от които са местни граждани. В сравнителните индикатори над схемата се вижда къде е най-големия проблем: много процедури /7/ и много време /23 дни/при значително по-ниски показатели за Европа и развиващите се икономики. Липсата на електронно обслужване и раздутата и тромава бюрокрация. 3. Получаване на електричество България е на 141 място от 190 и събира 54.37 от 100-те точки за първия, влошаване с 0.3 пункта Тази тема измерва процедурите, времето и разходите, необходими на даден бизнес да получи постоянна електрическа връзка за новопостроен склад. Освен това надеждността на доставките и прозрачността на тарифния индекс измерват надеждността на доставките, прозрачността на цените и цената на електроенергията. Последният кръг от събиране на данни за проекта бе завършен през юни 2017 г. Цитирам буквално: 1 Apply for and await preliminary contract Agency : CEZ Distribution Bulgaria 25 calendar days BGN 211.92 2 Await completion and approval of project design Agency CEZ Distribution 67 calendar days BGN 5,800 3 Apply for and await nal contract Agency : CEZ Distribution 30 calendar days BGN 1,150 4. Sign guarantee contract for pavement recovery, obtain construction permit and other authorizations from the Municipality Agency : 49 calendar days BGN 971.75 5. Await completion of external works, inspections and issuance of relevant documents Agency : Construction rm, Construction supervision firm 84 calendar days BGN 52,185 6. Conclude contract with electricity supplier and await meter installation and electricity ow Agency : CEZ Electro Bulgaria/CEZ Distribution Bulgaria AD 7 calendar days BGN 0 Обобщението е шокиращо за мен: 262 календарни дни и 8185 лева !!! По време за получаване на достъп до ток и по цена България далече изостава както от Европа, така и от развиващите се икономики; чешката фирма, която доскоро беше основен снабдител е въвела средновековни норми, в Чехия обаче нещата по този показател не стоят така, Чехия е на 15-то място по този показател, а той е ключово важен за промишлеността и бизнеса. И като капак на всичко влошаване по този показател. Това конкретно означава, че ако аз съм предприемач, който търгува със замразени стоки и наема склад за тези стоки, трябва да чакам 9 месеца /в идеалния случай/ да ми пуснат тока, през което време да си плащам наема на склада, отделно да платя 8185 лева /без рушветите/ за процедурите на "пускането" и да плащам вноските си по заем, ако имам такъв, както и лихвите по тях, докато чакам тока, без да имам право да упражнявам дейност в този склад. Защо да го правя? 7. Плащане на данъци в България България е на 90 място от 190 и събира 71.78 от 100-те точки за първия, влошаване с 0.3 пункта В тази тема се записват данъците и задължителните вноски, които една средна фирма трябва да плати или задържи в дадена година, както и мерки за административната тежест при плащането на данъци и вноски. Последният кръг от събирането на данни за проекта приключи на 30 юни 2017 г., обхващащ индикаторната календарна година 2016 (1 януари 2016 г. - 31 декември 2016 г.). Миналата година (Doing Business 2017) обхватът на събирането на данни беше разширен, за да се разбере по-добре общата данъчна среда в една икономика. Въпросникът беше разширен, за да включи нови въпроси относно процесите на възстановяване на ДДС и данъчен одит. Това също, според мен, е жизненоважен за бизнес средата показател: 453 часа отнемани в България за плащане на данъци при средно 160 часа в развиващите се икономики и 218 в Европа и Централна Азия е прекалено, това означава 30 работни дни повече или най-малко един месец загубено време за предприемачите, минимум 10 % по-малка продуктивност. Прекалено скъпо излиза.

Има известна доза ирония в тези изследвания, защото те, особено това на Heritage Foundation, вдигат рязко оценката на България по показател "право на собственост" след 2015. зададох си въпрос какво се е случило след 2015, за да има такъв съществен скок нагоре и не откривам нищо друго значително, освен фалита на КТБ в края на 2014 и последвалото изплащане на влоговете до 200 000 лева през 2015-2016. Защита ли е това? Безспорно да, с гаранцията на държавата и в изпълнение на европейските закони, ерго България е доказала, че като държава е защитила правото на собственост на собствените си граждани, като им е изплатила парите. Формално погледнато е така, но остава без отговор въпроса, как една "банка на годината" в продължение на много години може да се окаже класическа пирамида с доста примитивна схема за грабеж. И вълка сит и агнето цяло.

Глобализация 1 и 2, издигнаха САЩ като безспорен икономически лидер в световен мащаб, самата тежест на американската икономика предопредели това: ВСВ създаде своеобразно икономическо предмостие на САЩ в Западна Европа, а ЕС и САЩ бяха и са толкова финансово и икономически обвързани, че на практика функционират като една обща икономика. Засега тази икономика, като монолитен блок, тежи в световен мащаб повече от всички останали поотделно и взети заедно, просто такива са цифрите за БВП, търговски обмен и инвестиции - еврото и долара са двете страни на една и съща монета, при това решенията се вземат 80 % във Вашингтон и 20 % за под-изпълнителите в Брюксел. Така беше до скоро, но играта се промени, САЩ сами си създадоха конкурент в лицето на Китай, докато го използваха като контрабаланс на Съветския блок. Сега те имат проблем. И Тръмп и онези зад него в сянка се опитват да решат проблема като преформулират глобалната роля на САЩ в един вече не толкова стабилен и предсказуем за тях свят. Корпорациите могат да бъдат контролирани чрез държавата не пряко, а чрез данъчни и други икономически правила: така например смяната на данъчните тарифи в САЩ в комбинация с вдигането на митата за китайски внос вече започна да връща някои американски корпорации у дома; изпирането на печалбите и зануляването на данъците, което практикуват от десетилетия мулти-корпорациите лишава държавните бюджети не само на развитите държави, които трупат дългове, но и на неразвитите, от стотици милиарди обществени пари ежегодно, това е публична тайна. И, според мен, не може да се асоциира с "глобализация", повече с криминализация. От тази гледна точка, лично аз, не схващам започналото ремонтиране на американската икономика и производство като деглобализация, а като опит да спре деструктивния за целия западен свят процес на преразпределение на богатството в много малко хора и масовото изчезване на средната класа. Естествено е, че този процес ще срещне огромна и истерична съпротива от статуквото, защото става въпрос за ужасно много бързи и лесни пари.

Капитал цитират класацията на Property Rights Alliance (PRA) за 2017, тази институция има такова и за 2018, в която България се качва нагоре съществено. Дадох си труд да видя кои са Property Rights Alliance (PRA: http://www.propertyrightsalliance.org/about/ Доколкото разбирам от техния текст за тях, дясно консервативен "мозъчен тръст": Property Rights Alliance (PRA), and an affiliate of American’s for Tax Reform, stands as an advocacy organization dedicated to the protection of physical and intellectual property rights, both domestically and internationally. On the international stage, PRA works closely with famed property rights champion and President of the Institute for Liberty and Democracy (ILD) in Lima, Peru, Hernando de Soto. With great help from the ILD and de Soto, PRA is proud to offer the Hernando de Soto Fellowship. Each year, the fellow produces the upcoming edition of the International Property Rights Index (IPRI). В едно друго изследване, също на дясно консервативен "мозъчен тръст", основан по времето на Рейгън: The Heritage Foundation (abbreviated to Heritage)[1][2] is an American conservative public policy think tank based in Washington, D.C. The foundation took a leading role in the conservative movement during the presidency of Ronald Reagan, whose policies were taken from Heritage's policy study Mandate for Leadership.[4] Heritage has since continued to have a significant influence in U.S. public policy making, and is considered to be one of the most influential conservative research organizations in the United States. https://en.wikipedia.org/wiki/The_ България е посочена като страна, отбелязала значителен скок по отношение "защита на частна собственост" след 2016, което частично съвпада с първото изследване, но отбелязващо това движение в положителна посока нагоре през 2018. Аз лично винаги се отнасям с едно на ум към подобни класации, но приемам фактите и заключенията в тях сериозно, само като ги сравнявам с поне още няколко източника и то от различни гледни точки. Ние сами си знаем колко е защитено правото на собственост в България и колко ефективна и точна е правораздавателната ни система, така че можем да четем тези изследвания от нашата си гледна точка най-добре, според мен. Както и да е, предпочитам да дам данните от изследването на The Heritage Foundation, първо защото е по- разгърнато и мотивирано, второ, защото досега използвах предимно техни данни в постингите за страните от региона. Според тяхната дефиниция за индекс на право на собственост, те използват диференцирана система от точки 0-100: "Индексът за право на собственост измерва степента, до която законите на дадена страна защитават правата на частна собственост и степента, в която правителството прилага тези закони. Той също така оценява вероятността от отчуждаване на частната собственост и анализира независимостта на съдебната система, наличието на корупция в съдебната система и способността на физическите лица и бизнеса да изпълняват договори. По-високите стойности на индекса означават по-определена правна защита на имуществото." И по този индекс са ни сложили между 60-70 за 2018, което е: Each country is graded according to the following criteria: 100—Private property is guaranteed by the government. The court system enforces contracts efficiently and quickly. The justice system punishes those who unlawfully confiscate private property. There is no corruption or expropriation. 90—Private property is guaranteed by the government. The court system enforces contracts efficiently. The justice system punishes those who unlawfully confiscate private property. Corruption is nearly nonexistent, and expropriation is highly unlikely. 80—Private property is guaranteed by the government. The court system enforces contracts efficiently but with some delays. Corruption is minimal, and expropriation is highly unlikely. 70—Private property is guaranteed by the government. The court system is subject to delays and is lax in enforcing contracts. Corruption is possible but rare, and expropriation is unlikely. 60—Enforcement of property rights is lax and subject to delays. Corruption is possible but rare, and the judiciary may be influenced by other branches of government. Expropriation is unlikely. 50—The court system is inefficient and subject to delays. Corruption may be present, and the judiciary may be influenced by other branches of government. Expropriation is possible but rare. 40—The court system is highly inefficient, and delays are so long that they deter the use of the court system. Corruption is present, and the judiciary is influenced by other branches of government. Expropriation is possible. 30—Property ownership is weakly protected. The court system is highly inefficient. Corruption is extensive, and the judiciary is strongly influenced by other branches of government. Expropriation is possible. 20—Private property is weakly protected. The court system is so inefficient and corrupt that outside settlement and arbitration is the norm. Property rights are difficult to enforce. Judicial corruption is extensive. Expropriation is common. 10—Private property is rarely protected, and almost all property belongs to the state. The country is in such chaos (for example, because of ongoing war) that protection of property is almost impossible to enforce. The judiciary is so corrupt that property is not protected effectively. Expropriation is common. 0—Private property is outlawed, and all property belongs to the state. People do not have the right to sue others and do not have access to the courts. Corruption is endemic. Подчертаното е от мен. Дали това е така, кой ще ми каже, както се пееше в една популярна песен, но това са посочили и нарисували в графики: Вижда се ясно движението през годините в сравнение с топ-страна /Швейцария/ и страна на самото дъно /Северна Корея/ Същото може да се види и от графиката тук, която е направена пак по техни данни, този път в сравнение с повече държави, с тази разлика, че е до 2015, когато България е изглеждала много по-зле, поне според изследователите, пак казвам, лично аз си имам едно и две наум, но все пак вземам на сериозно такива изследвания:

Там където има проблем съществува и възможност. САЩ и ЕС подхождат към бедността и извънредно бързо растящото население в Африка като проблем и затова искат да го ограничат с хуманитарни помощи; Китай гледа на този феномен /Африка/ от противоположна гледна точка, като на младо население, което може да бъде образовано, да работи квалифицирано и да създаде средна класа с покупателна възможност, затова инвестира в африканските държави - инфраструктура, образование, промишленост. Хиляди китайски работници, предимно от държавно-контролирания сектор, работят в Африка. И друг много важен фактор - Китай от години наред изгражда здрава връзка с мюсюлманските държави, със света на исляма, а в Африка половината население е ислямско. Китай има много висок рейтинг в Африка, даже откри скоро и първата си военноморска база, и то точно срещу маршрута по море към Пакистан. И разликата е не защото, западните политици са по-недалновидни от китайските, а фундаментална в икономически план. На практика китайската държава, въпреки че пряко контролира 30 % от икономиката, е една гигантска корпорация, с която нито една западна корпорация не може да се конкурира като финансови и логистични възможности. Запада няма държавно контролирана икономика и в това е неговата икономическа сила, но и икономическа слабост по отношение на обществена система като Китай. Това е естествена реакция на десетилетия наред упражнявана огромна свобода на корпоративните елити - те са изградили един техен свят без граници, а и в много случаи без правила /как например се редуцират национално дължими данъци през цели държави "тръбопроводи", въпреки волята на политическите елити и то съвсем легално, това продължава и днес/, което води до ответни реакции на протекционизъм от държавите. Този протекционизъм няма да върне нещата в 19-ти век, но ограничава т.н. "крони капитализъм", фаворизирането на едни за сметка на други, чрез държавите; "чаената партия" в САЩ е от демократи и републиканци, която първа заби камбаната за това, между другото повечето от екипа на Тръмп са от нея, в това число вицепрезидентът Майк Пенс. Протекционизмът днес на запад е опит да се реформира цялата проядена от корупционни практики система на "крони капитализма", развихрил се от 90-те натам, когато падна идеологическата бариера на комунизма и корпорациите се видяха в един свят без никакви ограничения.

САЩ досега гледаха на Югоизточна Азия като въпрос на национална сигурност, но забелязвам някакво пропукване и голям завой в тази тяхна стратегия – те не се присъединиха към Trans-Pacific Partnership (TPP), което според мен, е негласно оставяне на тази зона за икономическо влияние на Китай и своеобразно оттегляне от нея. Освен това, САЩ, които до скоро и все още, имаха голямо влияние и тежест в Пакистан, на практика отстъпват тази важна като коридор към Африка територия на Китай. В Африка американските инвестиции са сравнително нищожни в сравнение с китайските и де факто Китай се настанява трайно като основен икономически играч в Африка. Африка след 70 години ще бъде между 30 и 40 % от цялото население в света и вероятно ще върви към някакво обединение по модела на ЕС. Това е огромен пазар, в който китайските стоки биха намерили още по-голям пазарен дял, отколкото имат сега /над 20%/ . Китай прокарва т.н. Нов път на Коприната със стратегическа насоченост предимно към африканските пазари и ресурси, макар че опасва с него целия свят. От друга страна такова временно /?/ разделение на сфери на търговско и икономическо влияние до голяма степен задоволява интересите и на САЩ и ги отдалечава от потенциални големи конфликти с Китай, такова разделяне запазва тяхната най-голяма тежест в останалата част от света. Централна Азия и Близкия Изток са междинни територии и могат да породят голямо съперничество и сериозен сблъсък между Изтока и Запада; затова, според мен, САЩ ще направят всичко възможно да задържат в зоната на своето влияние тези региони, опирайки се на няколко ключови държави в тях като на партньори. Русия придобива много по-голяма тежест в това икономическо съперничество, както и Индия. Русия е от ключово значение за стабилността на Европа, както и тази в Близкия изток и, според мен, САЩ ще направят всичко възможно да я привлекат, ако не като съюзник, то като партньор – въпросът е на каква цена и с какви отстъпки и от двете страни. Индия също е важна страна като баланс за азиатската хегемония на Китай, а и като страна, част от бившата Британска империя, с която културно и икономически е повече свързана, отколкото с колективизма на китайската култура. Според мен сътрудничеството е в разпределяне на зоните на икономическо влияние и тяхното очертаване, докато не дойде времето за конвергенцията на база по-ефективен модел, Глобализация 3.

Поздравления за темата. Според мен след 20 години ще имаме "вариант две" в твоите версии, с уточнението, че зоните няма да бъдат няколко, а две: Северозапад, доминиран икономически от САЩ и Югоизток, доминиран икономически от Китай. В зоната "северозапад" виждам интегрирани по някакъв начин Русия и Индия, както и Южна Америка и Австралия, Нова Зеландия; в другата цяла Източна и Централна Азия /без Япония и Южна Корея/ и Африка; това няма да е блоково противопоставяне подобно на това от Студената война, няма да има силно военно напрежение, по-скоро го виждам като зони на икономическо влияние и специфичен път на развитие на икономиката, също така технологично съревнование. Началото на голямото противостоене между ядрата на тези две глобални зони започва сега с т.н. "търговска война", която е само върха на айсберга, нещата ще продължават в тази посока.

Ирландия е може би най-яркият пример за ускорено развитие в Европа. Страната тръгва от покупателна способност 21 000 щатски долара на човек през 1990 /колкото Румъния днес/, за да стигне до 67 000 през 2017. В това отношение Ирландия е с по-висок БВП на глава от населението от Швейцария и САЩ и почти два пъти от средното за ЕС. https://tradingeconomics.com/ireland/gdp-per-capita-ppp По отношение на работната ръка в чужди компании, може би в айти сектора и високите технологии персонала е интернационален, но основните преки чужди инвестиции са в промишлеността: Manufacturing 46.3 % Information and communication 25.5 Insurance services 21.7 Other financial activities (non-insurance and non-mediation) 10.9 Американските инвестиции са под 30 % United States 29.0 % Netherlands 13.6 Offshore centres 8.9 Luxembourg 8.6 United Kingdom 7.7 Switzerland 7.3 А държавната им агенция за чужди инвестиции рапортува за 200 000 новооткрити работни места в резултат на чуждите инвестиции, което е близо 10 % от цялата им трудова заетост. Ирландското население е най-младото в Европа и продължава да расте като брой. https://en.portal.santandertrade.com/establish-overseas/ireland/foreign-investment За по-малко от 20 години Ирландия е привлякла преки чужди инвестиции в размер на $1.477 trillion (31 December 2017 est.) което е близо 500 % от БВП на страната Ирландците имат извънредно развита собствена индустрия, в която работят 11 % от работната сила, но дава 38 % от БВП. От тази индустрия се формира много голям износ с висока принадена стойност /предимно високотехнологични стоки/, което години на ред им осигурява положителен баланс от близо 30 % от БВП: Exports: $225.1 billion (2017 est.) $206 billion (2016 est.) country comparison to the world: 24 Exports - commodities: machinery and equipment, computers, chemicals, medical devices, pharmaceuticals; foodstuffs, animal products Exports - partners: US 27.1%, UK 13.4%, Belgium 11%, Germany 8.1%, Switzerland 5.1%, Netherlands 4.9%, France 4.3% (2017) Imports: $96.03 billion (2017 est.) https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ei.html Доста встрани и нагоре отидохме от темата за нашия регион. Все пак са добър пример за сравнение.

Съгласен съм, но те са там, защото намират много квалифицирана работна ръка и държавна политика, която ги привлича да са там. Германия има отрицателно салдо от външната си търговия с услуги, докато за Обединеното Кралство то е силно положително, над 150 млрд. долара за миналата година и то главно за много развития сектор на високотехнологичните услуги - това положително салдо от външната търговия с услуги на Великобритания е колкото целия износ на автомобили на Германия, основно перо в нейната външна търговия. Но сте права, че много американски фирми се регистрират в ЕС, и то в няколко държави /Люксембург, Ирландия, Холандия, Белгия, Лихтенщайн/ и в Швейцария, откъдето осъществяват експорт като европейски фирми - това обяснява огромната тежест на европейския експорт, който до голяма степен е американски.

В световната търговия има две групи стоки, които делят първото и второто място в експорта: нефт и автомобили. 1. Amounting to 4.3% of the worldwide value of all export products, global crude oil shipments totaled US$841.1 billion for 2017. That dollar figure reflects a -46.5% decline since 2013 but a 30.4% increase from 2016 to 2017. http://www.worldstopexports.com/worlds-top-oil-exports-country/ 2. Global car exports by country were valued at US$698.2 billion for 2016. Cars represent the world’s number one export product, surpassing crude petroleum revenues handicapped by lower oil prices. https://seasia.co/2017/10/07/ranked-world-s-largest-car-exporting-countries Но най-големият експортен продукт като абсолютен обем във валута и като процент не е нито нефта /841 мрд. Долара за 2017/ нито автомобилите /698 млрд. долара за 2016/: това са услугите базирани на информационни и комуникационни технологии, т.н. “ICT services”, които по обем са най-голямата част от услугите с интензивно използване на знания, за които Евростат използва специален класификатор. ICT, or information and communications technology (or technologies), is the infrastructure and components that enable modern computing. Although there is no single, universal definition of ICT, the term is generally accepted to mean all devices, networking components, applications and systems that combined allow people and organizations (i.e., businesses, nonprofit agencies, governments and criminal enterprises) to interact in the digital world. https://searchcio.techtarget.com/definition/ICT-information-and-communications-technology-or-technologies Услугите базирани на информационни и комуникационни технологии /ICT services/ съставляват 34 % от всички експортирани услуги в света или са на стойност 1421 /2017/ милиарда щатски долара, това е приблизително общия обем на всички експортирани автомобили и целия добит нефт измерено в парична стойност. Графиката по-долу показва общия обем на всички услуги в света измерени в стойност на актуален курс щатски долари: от 2000 г. До 2017 този обем от 1680 млрд долара се увеличил повече от три пъти на 5367 млрд. долара, което от своя страна е около една трета от обема на целия глобален експорт в стоки и услуги, тоест износа на стоки е останалите две трети. Най-голям дял от изнасяните услуги като стойност са ICT service exports – от износа на всички услуги в света. Общо 64 % от ОБЩИЯ световен износ на услуги е за ЕС, САЩ и Обединеното Кралство, останалия свят има 36 %; от ICT service ЕС, САЩ и Обединеното Кралство имат 83 %, останалия свят 17 %. Къде е България в това разпределение на световния пазар на услуги и по-специално на услуги базирани на информационни и комуникационни технологии, как се възползва от своите предимства да бъде в ЕС, най-големия световен износител на услуги и в частност на услугите с интензивно използване на знания и ICT services, може да се види в статистиката по-долу: Няколко държави са уникални като съотношение на БВП-износ на услуги и в частност ICT services: Индия, Сингапур, Люксембург и Ирландия. Ирландия, Сингапур и Люксембург има външнотърговски оборот само от услуги, по-голям отколкото е обема на техния БВП; при това Ирландия експортира главно ICT services, от целия обем на експортирани услуги около 70 % от ирландския износ е на ICT services; Люксембург има външнотърговски оборот на услуги 286 % повече от своя БВП, а Индия почти се доближава до обемите на ICT services на Ирландия, като това е постигнато в последните няколко години; само за сравнение приходите от експорт на ICT services за Индия и Ирландия са съизмерими с приходите от износ на автомобили за Германия. Ако погледнем статистиката за нашия регион, ще видим: България процентно като износ на услуги е в средноевропейските норми на ЕС, както и по експорт на ICT services; Румъния определено ни изпреварва процентно като износ на ICT services, въпреки че България е с по-висок иновационен индекс. https://data.worldbank.org/indicator/BX.GSR.CCIS.CD?locations=GB-BG-1W&view=chart https://data.worldbank.org/indicator/BX.GSR.NFSV.CD?view=chart

Високотехнологичните сектори /продукти и услуги/ През 2014 г. Европейският съюз има почти 46 000 предприятия в производството на високотехнологични продукти. Четири държави - Германия, Обединеното кралство, Италия и Полша - заедно съставляват около 53% от сектора на високотехнологичните продукти в ЕС-28. Оборотът в сектора на високотехнологичните услуги с интензивно знание е по-висок от този за високотехнологичното производство във всички страни, за които има данни. Услугите с интензивно използване на знания генерират производствена стойност поне три пъти по-висока от високотехнологичното производство в Обединеното кралство, Португалия, Литва, Гърция, Испания и Румъния. Търговията с високотехнологични продукти се отнася до вноса и износа на продукти, определени като високотехнологични. Тези високотехнологични продукти са разделени на девет групи: "космическо и авиационно оборудване", "въоръжение", "химия", "компютри-офис машини", "електрически машини", "електроника-телекомуникации", "не електрически машини" "фармацевтика" и "научни прибори ". Високотехнологичните продукти представляват 17% от стойността на целия износ от ЕС-28 през 2014 г., макар и с големи различия между отделните страни, вариращи от 35,3% в Малта до едва 2,9% в Гърция. Тук е класификаторът на Евростат за определяне на „високотехнологични продукти”: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Glossary:High-tech_classification_of_manufacturing_industries Две продуктови групи, електроника-телекомуникации и космическо и авиационно оборудване, заемат заедно почти половината (47,1%) от износа на ЕС в областта на високите технологии . Други 42.0% идват от научни инструменти, компютри-офис машини и фармацевтика. Останалите четири продуктови групи - химия, електрически машини, неелектрически машини и въоръжение - съставляват само 10,9% от износа на високотехнологични продукти. В стойностно изражение Германия през 2015 г. бе водещ износител на високотехнологични продукти на ЕС към външния свят, следвана от Холандия, Франция и Обединеното кралство. Седем страни - Белгия, Дания, Германия, Ирландия, Франция, Холандия и Австрия - регистрираха положително салдо от високотехнологична търговия. Като цяло обаче ЕС регистрира високотехнологичен търговски дефицит извън ЕС през 2015 г., като вносът е около 22 млрд. Евро по-висок от износа. Пет групи продукти са най-търгувани вътре в ЕС и това е тенденция от дълги години, променят се само вътрешните съотношения между тези групи и количествата: Червения индикатор показва обема на износа при търговията в млрд. евро между страните от ЕС през годините /той е по-голяма по обема от износа им при външната им търговия извън ЕС,/; синия цвят индикира обема на тези пет групи стоки търгувани като износ вътре в ЕС; по-долу е дадена графика с петте групи стоки, като неизменно остава „моторни превозни средства”, откъдето Германия извлича най-голямото положително салдо във външната си търговия /включително тази в ЕС/ Данните и фигурите на са Евростат: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:High-tech_statistics_-_economic_data Ако погледнем в този контекст къде е ситуирана българската икономика по отношение на високотехнологични продукти, и ще видим: България – от общ износ $25.37 billion (2016 est.) или като процент от него 4.7 % се падат на високотехнологични стоки /тук не се включват високотехнологични услуги, както бе уточнено по-горе/ Гърция – от общ износ $27.1 billion (2016 est.) или като процент от него 4.4 % за високотехнологични стоки през 2016 Турция – от общ износ $150.2 billion (2016 est.) или като процент от него 1.45 % за високотехнологични стоки Румъния – от общ износ $57.72 billion (2016 est.) или като процент от него 7.1 % за високотехнологични стоки – Румъния, базирайки се на добре развитата си промишлена база, целенасочено и рязко вдига производството и съответно износа на такава продукция. Стартирайки от почти равна позиция с България през 1998, през 2016 Румъния е изнесла високотехнологични стоки на стойност 3.1 млрд. евро /около 3.5 млрд щатски долара/ повече от България; между другото, приблизително толкова е външнотърговския дефицит на България за същата година. Румъния, за разлика от България, обаче, не е толкова отворена икономика и може да понесе отрицателен баланс от външната си търговия, който компенсира с по-голям вътрешен пазар – общия обем на външната търговия съотнесена към БВП за Румъния е 60 %, докато този процент за България варира между 100-120 % през последните години. ЕС – /включително с експорт вътре между страните от ЕС, който е значително по-голям от експорта извън ЕС - external exports, excluding intra-EU trade/ или като процент от него 17.2 % Германия изнася високотехнологични стоки за 190 млрд. през 2016 – от общ износ $1.322 trillion (2016 est.) или като процент от него 14.37 %; на графиката се вижда, че Германия започва да изнася повече високотехнологични стоки от САЩ още през 2010 и това остава така и досега; само Германия изнася почти една трета от всички високотехнологични стоки в ЕС, предимно автомобили За света като цяло – от общ износ $15.82 trillion (2016 est.) или като процент от него 13.56 %; посочил съм данните в млрд. с черните цифри https://data.worldbank.org/indicator/TX.VAL.TECH.CD?view=chart България има много по-голям потенциал от това, което е реализирала като износ на високотехнологични стоки /4.7%/ и изостава от общоевропейското ниво /17%/, както и общото световно ниво /13.56%/, дори от балканските ни съседи /Румъния – 7.1%/, от които има по-високи показатели като иновационен индекс. Същото важи и за високотехнологичните услуги, което е предмет на съвсем друго изследване, както се вижда от цитирания в началото от мен текст на Евростат: „Услугите с интензивно използване на знания генерират производствена стойност поне три пъти по-висока от високотехнологичното производство в Обединеното кралство, Португалия, Литва, Гърция, Испания и Румъния.”

Някои сравнения между икономически показатели на България, Гърция и Турция в хронологичен план, които, според мен, показват определени тенденции. Най-напред с уговорката, че икономиката на Турция расте най-вече от реализация на продукция на вътрешния си пазар, но е много обвързана финансово, технологично и като пазар с икономиката на ЕС; турците се възползват от всички предимства на европейския пазар и технологии, но запазват вътрешния си пазар предимно за техни производители, техния външен оборот е сравнително нисък и въпреки отрицателното салдо, това не се отразява съществено на ръста на БВП. Друга характерна особеност на турската икономика е, че тя е извънредно концентрирана в европейската част, по-точно в Истанбул; Истанбул /15 млн./ с по малко от 18 % от общото население дава 40 % от БВП на Турция и като БВП е повече от България и Гърция взети заедно, а и от почти половината държави в Европа, Истанбул е нещо като "държава в държавата" в икономически план, само в него живеят 35 турски милиардери /по класацията на Форбс/, в Гърция общо милиардерите са 4 за миналата година, в България /официално оповестили се/ те са 0. https://www.istka.org.tr/media/1253/istanbul-fact-sheet-en.pdf Тази графика показва БВП на глава от населението в период 1960-2015 в константни долари от 2010: 1980 Б – 3200 Т – 4980 Г – 19140 2015 Б – 7600 – нарастване 137% Т – 13900 – 179 % Г – 22600 - 12 % Отделил съм 1980 и 2015 г. като точки за сравнение и съм означил срещу сумата в долари за съответната страна процент на растеж за всяка от трите страни Това е графика е за период 1990-2015, но вече в долари по покупателна способност на глава от населението: 1990 Б – 9290 Т – 11400 Г – 20 680 2015 Б - 17 000 – нарастване 83 % Т – 23 400 – 102 % Г – 24 100 – 11 % Това са стойности в проценти от БВП на капиталови инвестиции за два периода за трите страни - Турция и Гърция си разменят местата 1965 - 80 Б – 35 % Г – 40 % Т – 15 % 1996-2015 Б- 25 % Г – 15 % Т- 27 % 1996- 2015 Б- 21- 28 Г –21- 15 Т- 32- 32 Това са фиксирани в проценти стойности на дял от БВП от индустрия за трите държави през 1996 и 2015 28 % за България, 32 % за Турция и около 15 % за Гърция през 2015, като фабричното продукция е предимно текстилна и хранителна; нефтопреработващата и свързаната с нея химическа промишленост са другия голям сектор от гръцката индустрия. Липсата на капиталови инвестиции за обновяване на производствената база прави гръцката фабрична индустрия не конкуретно способна и е една от главните причини за външнотърговския дефицит на Гърция, гърците не съумяват да задоволят с фабрични стоки собствения си вътрешен пазар и внасят почти всичко отвън. България, която също е член на ЕС от 2007, за разлика от Гърция, се възползва от европейските пазари за своята фабрична продукция и индустрия и инвестира в нея съществен дял от БВП; същото прави и Турция. Причината за упадъка на гръцката индустрия не е единствено и главно голямата конкуренция на развитите европейски икономики, такава има и пред българската и пред турска промишлена продукция, причините са цялата икономическа философия на управлението десетилетия наред да се облагодетелстват със закони и дотации предимно селското стопанство, дребния бизнес и държавния непроизводителен сектор. Гърция няма крупни индустриални конгломерати, за разлика от Турция, защото държавата не оказва съдействие за това – по класациите на Форбс в Гърция има 3-4 милиардери, които са в сферата корабния бизнес и финансите; в Турция само в Истанбул има 35 милиардери, преобладаващо от сферата на индустрията. Това е дълг на домакинствата като процент от БВП /България липсва на графиката, но съм добавил цифрата/ 2017 Б – 32.7 % Т – 17.4 % Г – 62 % Това са спестяванията в трите държави като процент от БВП през 1980 и 2015 1980- 2015 Б – 37 % – 23 % Т – 13 % - 25 % Г – 30 %- 10 % Преки чужди инвестиции в млрд. долари: Б - $45.26 billion (31 December 2016 est.).) Г - $30.8 billion (31 December 2016 est.) Т - $133.2 billion (31 December 2016 est.) Пропорционално на БВП, гръцките преки чужди инвестиции са около 15 % от БВП, турските около 18 %, тези в България са около 80 %; България стои най-добре по този показател в сравнение със съседите си, а и с повечето страни в света. Според мен, главната причина за това са благоприятните данъчни условия и човешкия капитал. Резерви в чужда валута и злато: 2015 Б- 22 млрд. долара - около 40 % от БВП Г –6 млрд. – около 2.5 % от БВП Т- 110 млрд. – около 12-13 % от БВП Този показател е важен при получаване на нови кредити, защото големите резерви гарантират възможност на държавата да изплаща лихвите по кредитите Помощи в от икономически мигранти, изпратени в съответната страна, изразени като процент от БВП: 2015 Б- 2.98 % от БВП Г – 0.22 % Т- 0.16 % България получава около 15 пъти повече пропорционално на своя БВП от Гърция и 20 пъти повече от Турция; всъщност в България помощите от икономически мигранти са сравними с растежа на БВП, катоа през последните години тези суми надминават преките чужди инвестиции Една обнадеждаваща за България графика: по иновационен индекс, който е базиран на два основни критерия: 1. Човешки капитал, инфраструктура, пазарни иновации и бизнес иновации 2. Технологии и изобретения България категорично заема първо място в периода 2011-2015 сред всички балкански държави, при това с възходящ тренд По износ на високотехнологична продукция /тук е ставало въпрос за това/, въпреки високия си иновационен индекс, България се съревновава за 3-тото място с Гърция, но е далече зад Румъния и Турция; лично моето обяснение е, че въпреки сравнително високия си иновационен индекс, България не съумява да привлече инвестиционни партньори с капацитет за съвместно развитие на високотехнологична продукция, за която да намери пазари. Нереализирани ползи. Тази графика е от голямо значение, тъй като отрицателното салдо във външната търговия, според мен, е причинено от износ на нискотехнологични стоки и внос на високотехнологични. България е много отворена икономика, за разлика от Турция и Гърция, нашия износ и внос надхвърлят БВП и външнотърговското салдо е жизнено важно за растежа при такава икономика. Затова ще обърна специално внимание на това в следващ постинг. Честит празник на всички!

Споделям в основни линии виждането на автора, който пише за Гърция след 80-те години на миналия век: "...политиката се основаваше на преразпределение на доходите и създаде чувство за право, което не е свързано с възнаграждение от усилията. Езикът и икономическата философия на 80-те години създадоха голяма част от днешните проблеми. Това намери отражение не само в силни обществени организации като профсъюзите, но и по-важното - голяма част от населението считаше за справедливо държавата да определя размера на заплатите и да участва в икономиката. И все пак тази кампания за преразпределение - заедно с влизането на Гърция в Европейската икономическа общност, уреждането на монархическия въпрос и легализирането на комунистическите партии - помогнаха за укрепване на демокрацията. Лявото движение в политиката, дотогава или маргинализирано или преследвано, не само стана част от основния поток, но се превърна в основен поток. Всъщност, от 1981 г. партиите от лявата страна са печелили над 50% от гласовете на всички избори, с изключение на април 1990 г. Това е обратната страна на икономическия колапс: големите сегменти от гръцкото население, често с експлозивни тенденции, бяха включени в политическия мейнстрийм. Гърция успя да установи рамка, в която споровете бяха решени, макар че харченето на пари се превърна в главен съдия за решаване (дори нещо като доктор за спешна помощ) на националните антагонизми. Това, че тази политическа стратегия от 80-те години на миналия век помогна за укрепване на демокрацията, далеч не е оригинална теза, но рядко се поставя в контекста на "консолидиране на демокрацията чрез изразходване на толкова много пари, което разруши икономиката". Очевидно е невъзможно да се тества контра-фактологията - можеше ли да се нормализирали политиката без тези свръх-масивни държавни разходи? Никога няма да разберем това." Бих отишъл малко по-далече от неговото заключение "никога няма да разберем това", ако пак се обърнем за сравнителен анализ към социалдемократическа Швеция през тези години: там икономиката, макар и управлението на държавата да е ляво, дори реално по-ляво като данъчна и социална политика от гръцките леви, преминава плавно и нагоре през 80-90 години на 20-ти век и продължава същия възходящ тренд и през първите две десетилетия на 21-ви. Швеция е блестящ и много силен социалдемократически контрапункт на популистко и псевдо-лявото клиентелистко управление на ПАСОК и бутафорния му псевдо-десен опонент Нова Демокрация в Гърция. С обществен сектор по-голям от гръцкия /около 50 % от БВП/, с данъци по-високи от гръцките, шведската икономика запазва висока производителност на промишлеността си, ефективност на обществения сектор и строга фискална дисциплина на държавни харчове без дефицити и дългове. Следващата принципна дясна политиката по отношение на икономиката Гърция, е надминавала Швеция в периода между 1960-80 по темпове на растеж на БВП осезателно. Всичко идва след 80-те и спадът не е причина, а следствие на опорочена като генезис и идеология политическа каста, както и липсата на истинска лява партия и изфабрикуването на неин сурогат. Проблемът е в управляващата политическа класа, той става икономически и системен.Според мен, последиците ще бъдат много по-дългосрочни, защото няколко поколения гърци са живели и възпитани с "чувство за право, което не е свързано с възнаграждение от усилията." Нещо, което до известна степен по мое мнение има почва и в България и би могло да бъде най-голямата пречка пред излизането от капана на средните доходи.

Какво и защо и как се е случило с икономиката на Гърция между 1960-2017 изразено в статистически графики: БВП на Гърция в константни долари от 2010 г. Гръцкият БВП между 1960 и 2016 скача от 56.5 млрд. през 1960 до 184.6 млрд. през 1980, тоест над 350 % за 20 години, след което за следващите 27 години бележи най-голям растеж до 332 млрд. през 2007, което е по-малко от 180 % и спад на 247 млрд. през 2016; средната му стойност за целия 56-годишен период остава 195 млрд., тоест една стойност, която е почти равна на постигнатото до 1980. И това въпреки изливаните безвъзмездно в гръцката икономика помощи от ЕС. В константни долари от 2010 БВП на глава от населението изглеждат още по-зле при сравнението между двата периода 1960-1980 и 1981-2016 за втория: през първия период имаме нарастване от 6799 на 19 143 долара за 20 години или растежът е 300 %, след което през втория 36 годишен период имаме един връх от 30 000 долара пак през 2007, което а растеж от 70 % спрямо 1980 и спад на 22 600 през 2016, като средната стойност за целия 56-годишен период остава 19055, тоест по-малка от постигнатото до 1980. На практика няма почти никакъв растеж между 1980-1996 за този показател, цели 16 години! После има едно сравнително голямо, но кратко, покачване след въвеждането на еврото през 2002 до 2007, и рязко пукване на балона след 2008, за да се върнат нещата на изходна позиция от 2001 /засега/. Една много показателна статистика на философията на гръцката икономика – тя е консуматорска и „изяждаща произведеното в аванс” – гърците увеличават консумацията на произведения БВП до 75 % точно в разгара на дълговата си криза, затънали до гуша в дълг, вместо да стегнат колана и да инвестират в производствен капитал – дори и след този връх и при всички рестрикции и намаляващ силно БВП, гръцките домакинства и държава продължават да консумират над 70 % от БВП и до 2017, при положение в развиващите се и развити икономики се отделят между 20-30 % за инвестиции в капитал и отделно други обществени разходи, гърците свиват точно инвестициите в дълготрайни активи и производствен капитал, но запазват високия процент на консумация от БВП. Ето обратната страна на същата графика – инвестиции във фиксиран капитал в млрд. долари – през 1995 те са били по-малко от 5! Това е недопустимо ниско, после, заедно с повишаването на консумацията ги вдигат до рекордните /!?/ 18 през 2007, защото тогава пазарът искаше стоки, преди кризата, за да ги смачкат отново до към 5 през 2017; което означава, че икономии се правят от инвестиции във фиксиран капитал, а не от консумация и обществени разходи; така подготвят „светло бъдеще” са икономиката на следващите поколения, залагат им бомба със закъснител. Така изглежда консумацията на гръцките домакинства в млрд. долари между 1970-2016: от 8 млрд. през 1970 тя става 238 млрд. през 2008; апетитът идва с яденето, като братята гърци все по-ускорено започват да „ядат” условно казано по-големи части от произведеното през годините от тях – за 38 години „апетитът” им за консумация нараства 80 Пъти или 8000 %, но не и производителността, те си изработват психика на „богати бедняци” – през 1970 произвеждат 117 млрд., от които консумират 8, но през 2007, когато са произвели рекордните за тях 332 са изконсумирали 238 – и това е само консумацията на домакинствата, държавната е допълнително. Как става такава ударна консумация – с растящи дългове, естествено, няма безплатни обеди. Между 1994-2013 дългът на гръцките домакинства нараства от 5.5 % от БВП на 65.3 % от БВП или над 1200 %; пир по време на чума, дългове и растяща консумация, две в едно. А какво се случва със спестяванията през същия период показва тази графика – от 37 % през 1976 те се свиват на 4.8 % през 2011, за да се закрепят на около 10 % след това. Ето какво се случва с гръцката индустрия между 1995-2016, графиката показва какъв процент от БВП дава тя; без коментар Единственият светъл лъч в мрака на гръцката драма – сферата на услугите е в добра кондиция и продължава да крепи разклатения БВП; тя изработва за него около 80 %, като от тях 18 са само от туризъм, туризмът даже нараства като абсолютни стойности продукт. Индекс на цените на стоки и услуги от основна потребителска кошница за средно градско домакинство: от 1.15 точки през 1960 те отиват на 8 точки за 20 години през 1980 /7 пъти/, след което скачат от 8 на 111 през 2012 или 14 пъти спрямо 1980 и близо 100 пъти спрямо 1960. Източник за цифрите и графиките: https://www.theglobaleconomy.com/Greece/cpi/

Ако се опитаме да разглеждаме икономическата политика на Гърция след войната до 1980 и след това до наши дни, могат да се установят някои много интересни особености в политическата философия на тези два периода при вземане на икономически курс и политики. При това можем да направим това в контекста на случващото се в Европа и света. Периодът 1945-1980 най-общо казано можем да сложим под знаменател „десни и център-десни политики” в икономиката на Гърция. Веднага след войната Гърция е разкъсана от гражданска война между комунисти и антикомунисти, която завършва със забраната на комунистическата партия и поставянето й извън закона. На практика лява легитимна партия няма, дори автентична социалдемократическа такава. Планът Маршал поставя разсипаната гръцка следвоенна икономика на крака, както и цяла западна Европа. До началото на 60-те в Гърция управлява дясна консервативна партия с рестриктивна фискална дясна политика и философия, която е изместена от по-либерална, но също автентична център-дясна коалиция на Георгиус Папандреу-старши, първият от династията Папандреу. Но по същество, тази център-дясна коалиция не променя икономическата философия на предходното дясно управление, нито пък това става по време на военната Хунта. Голямата промяна към ляв завой, който според мен, е популистко и псевдоляв идва след поемането на властта от ПАСОК, чиито създател е Андреас Папандреу-син. ПАСОК на Папандреу идва на власт точно когато в САЩ, Европа и Съветския блок стават решаващи промени на цялата властова структура и концепция за развитие на икономиката. Парадоксалното е, че докато в САЩ и Западна Европа се променя цялата ляво-либерална насока, изразена в икономиката като кенсианство, преразпределение и печатане на пари, към дясноконсервативни ценности, в Гърция става точно обратното – ПАСОК изповядва и практикува философията на преразпределение, държавна намеса и клиетелизъм, тоест гръцки вариант на „крони капитализма” с пълна пара. Защо се случва това и как е възможно в онзи момент на „обръщане на палачинката” в световен мащаб – според мен, по конюнктурни, политически причини. Гърция е абсолютно необходима на САЩ, Западна Европа и НАТО по онова време като твърд съюзник на Балканите и надеждна част от Южното крило на НАТО – ето защо западноевропейските лидери и американците си затварят очите за вътрешните политики на популистите от ПАСОК, те са без особено значение за тях, поне не толкова важни колкото твърдото и гарантирано участие на гръцките им съюзници в по-важния фронт срещу комунизма и Съветския блок. И докато в САЩ идва като икономическа политика десния рейганизъм, а в Европа "тачъризма", десните икономически политики на канцлера Кол в Германия и голистите, след Де Гол във Франция са актуални, периферна Гърция разгръща едно позъкъсняло гръцко сиртаки на преразпределение, клиентелизъм и големи разходи, без фискална дисциплина и стратегия за растеж на БВП и производителност, характерни за изминалите две десетилетия в западния свят. При това това своеобразно политическо и популистко заиграване с „широките народни маси” се практикува и от двете основни партии, които всъщност са династиите Папандреу и Караманлис – едната /Папандреу/ го играе „ляво”, другата /Караманлис/ си служи с дясна реторика, но по същество и двете са ренегати от старите класически десни и десно-центристки партии, които сега нито са десни, нито леви, нито центристки, а по-скоро клиентелистки. По същото време /началото на 80-те/ комунистите в Китай започват своя голям завой надясно към капитализъм, който продължава успешно и днес, а комунистите в Съветския съюз започват да „либерализират” вкостенилата се сталинска система по време на Брежневския застой с „перестройка и гласност” /неуспешно/. Гърция, по-скоро гръцките политици от двете управляващи династии, залагат бъдещето на страната си в икономически план, като брокерски го търгуват на световната политическа борса за временни ползи и без икономическа перспектива.

За еврото и за връзката му с долара в частност и по-обобщено на взаимната свързаност на западната икономика, визирам Европа и САЩ, в контекста на които се намират и страните, за които говорим в тази тема, в това число и България: Общ БВП на света 2017: 79 млрд. долара БВП на ЕС и САЩ: 36 млрд. долара Общо преки чужди инвестиции в света направени в страна от друга страна, входящи: Европа има 4 трлн. инвестирани в САЩ САЩ имат в Европа 6 трлн. преки инвестиции Преките инвестиции на двете страни една в друга са 30 % от всички направени в света инвестиции Отделно инвестициите на САЩ и Европа в трети страни са повече от 50 процента от всички направени преки инвестиции в света. Така изглеждат инвестираните световни пари, според Евростат. Не всичко е пари в този свят, но това са много пари.

Доста неясно се изразявате. Какво имате предвид - че са били скоро окупирани от западните провинции или че са били окупирани от милиарди германски марки, които западната част изля в тях, за да изравни стандарта на двете части на Германия. Или нещо друго?

++ Тази графика почти напълно съвпада с другата на производителността: Привилегиите за държавни служители звучат като гротеска, но явно е имало такива неща. Това също изглежда като подигравка със здравия разум: Фигура 12: Минимални заплати: EUR / месец През 2012, когато са на върха на кризата, минималната им заплата е по-голяма от тази на испанците, и почти равна на тази на шведите, които имат три пъти по-голям БВП и много по-малко дългове. При това минималната заплата не се определя почасово, а месечно със закон и от нея се определя и средна заплата административно, която по онова време е била над 1650 евро, облагодетелстващо предимно чиновниците на държавна служба, а те са много и както се вижда с най-невероятни допълнителни привилегии.

Мисля, че това е икономически расизъм, колега. Немецът от Източна Германия не беше по-различен от немеца от Западна, но икономиките им бяха различни като трабант и мерцедес; нито пък кореецът от Северна е по-различен от онзи от Южна, понякога в двете държави живеят разделени кръвни роднини, но икономиките им са; нито пък генетично българинът в САЩ е по-различен от този в Тутракан, както и този в Тутракан е по-различен от братовчед си в София, но печелят и работят различно. Мисля, че всичко е в системата. По отношение на общата валута - ами дайте тогава да направим например ломски лев като отделна парична единица, който в ломска област да си девалвират, за да си оправят финасовите проблеми и да си надвият на харчовете, те там са най-изостанали в България, примерно, не че фиксирам точно този регион. Същото е и с еврото.

+ Напълно идиотска логика в цитираната статия, ако бъде резюмирана: Основна теза: С до уточняване: че: "реалният ефективен валутен курс на еврото /за Гърция/ е бил надценен с 20%" Да допуснем, че това е вярно, схематизирам: ако реалния ефективен курс на еврото в Гърция е бил надценен с 20 %, произведен продукт на стойност 1.2 евро в Гърция струва на външния пазар 1 евро; в същото време подценения ефективен курс на еврото в Германия с 20 % прави стойността на същия продукт произведен в Германия 0.8 евро; ерго германският производител може да продаде тази стока за 1 евро навън с печалба от 20 %, докато гръцкия производител ще загуби 20 % от същата произведена стока в Гърция, ако я продаде пак за 1 евро. И оттук се надава силен вопъл: Германия ни ограби и натрупа търговски излишък за наша сметка, докато ние трупахме дефицит и дълг! Обаче в тази логика следствието е заменено с причината: ЕЦБ е определила занижен реален валутен курс на Германия и завишен реален валутен курс на Гърция не защото звездите й са говорели, а на строго определени и многократно претеглени критерии. Това е изрично уточнено и всички страни-членки на Еврозоната са приели тази методика; следователно причината Гърция да има завишен реален ефективен курс на еврото, а Германия занижен е бил основният критерий "единица разход на труд". Авторът е разменил причината /ниска ефективност за единица разход на труд/ със следствието "завишен ефективен курс на Еврото за Гърция"; компромисът беше "количествени улеснения", емитирани от ЕЦБ /въпреки съпротивата на Германия/, за който компромис много добре се дискутира в тази статия, цитирана от теб: https://bg.mondediplo.com/article1360.html

+ Антигерманската пропаганда, която развиват някои гръцки икономисти и политици, според мен е прехвърляне на проблема от болната /Гърция/ върху здравата /Германия/ глава. При това се наливат от 9 дерета вода, за да се сатанизира Германия и виктимизира Гърция. В статията има, която съм превел и постнал по-долу, според мен, 20 процента резон и 80 процента популизъм и пропаганда, резонът е в това, че на базата на по-голяма производителност на труда и сдържаност в увеличаването на заплатите, Германия се е възползвала от своя REER /реално ефективен курс на еврото/ и е генерирала огромен положителен баланс от външната си търговия; както и в това, че REER на Гърция и други икономики е бил завишен, заради тяхната ниска ефективност на труда. Авторът обаче, гръцки икономист, взема един частичен показател,REER /реално ефективен курс на еврото/ и го хиперболизира, като гради тезата си, че главно от този показател е причинена гръцката дългова криза: но това е замитане на всички реални и големи гръцки грешки в икономиката под масата и прикриването им, чрез тяхното омаловажаване и неглижиране, като същевременно се гледа със завист и дори омраза в "паницата" на "големия печеливш" - Германия. Да, но според мен, всяко спечелено евро от икономиката на Германия е било заслужено от качеството на нейната работна сила и управление, както на макро, така и на ниво фирми. Статията е класически пример, как едни и същи факти могат да се четат по съвършено различен начин, когато се проявява пристрастие. Все пак, поствам тук съкратения й вариант, защото фактите в нея, въпреки пристрастието на автора, си стоят каквито са, а те заслужават внимание. The real exchange rate of euro and Greek economic growth Gregory T.Papanikosa, aUniversity of Stirling, UK bAthens Institute for Education and Research (ATINER), Greece The JournalofEconomicAsymmetries12(2015)100–109 www.elsevier.com/locate/jeca Това проучване твърди, че надцененото евро е причинило най-голямото спад в растежа на БВП в Гърция от Втората световна война. Острите спадове на растежа на БВП биха били избегнати, ако паричната и валутната политика на ЕЦБ бяха различни и по-благоприятни за страните, които пострадаха най-много от световната икономическа криза от 2007 г. Гърция беше последната, която беше засегната, но за съжаление беше "ударена" твърде силно. В това проучване се установи, че: а) реалният ефективен валутен курс на еврото е бил надценен с 20% и б) това е имало отрицателно въздействие върху гръцкия икономически растеж. 10% девалвиране би увеличило темпа на растеж на БВП на глава от населението с почти 1,25% годишно. Това би направило икономическата рецесия по-малка. По време на кризисните години изглежда, че паричната и валутната политика на ЕЦБ е фаворизирала определени държави в еврозоната, а Германия се очертава като големия печеливш. РЕВК – реален ефективен валутен курс РЕВК – Реалният ефективен валутен курс представлява средно-геометрично претеглени относителни цени (или разходи) на дадена страна и нейните търговски партньори, изразени в единна валута. Изчислява се като номиналния ефективен валутен курс се коригира с подходящи дефлатори – ценови или разходни индекси.Основните характеристики на методологията, използвана от ЕЦБ, е използването на средногеометрично изчисление на ефективните валутни курсове и на тегла, изчислени въз основа на търговията с промишлени стоки и с трети страни. Използвани са два вида кошници. Едната кошница (кошница А.) е използвана при изчисленията на реалния ефективен валутен курс, базиран на индекс на потребителските цени, както и при изчисленията на номиналния ефективен валутен курс. Изборът на страните в кошницата се определя преди всичко на база значимост за външната търговия. Втората кошница (кошница Б.) е използвана при изчисленията на реалния ефективен валутен курс с дефлатор индекс на единица разход за труд. Страните в кошницата са избрани не само на база значимост на страните като търговски партньори, но и според наличието на данни за тези страни.Кошница A. Реален ефективен валутен курс, базиран на индекс на потребителските цени, и номинален ефективен валутен курс . При изчисленията с дефлатор потребителски цени се използва кошница А., а при дефлатор единица разход за труд се използва кошница Б. За страните от Европейския съюз са използвани хармонизирани индекси на потребителските цени. За страните от Еврозоната е използван общ индекс на единица разход за труд. /мой текст,Б. Киров/ През 1981 г. Гърция стана десетият член на Европейската икономическа общност, предшественик на днешния Европейски съюз (ЕС), главно по политически причини. Въпреки това мнозина смятаха тогава, че това ще бъде една бъдеща история за икономически успех и те изглежда са имали основание. Приемането на еврото през 2002 г. се очакваше да доведе до още една такава победоносна история, която наистина изглежда се случваше до края на 2009 г. Въпреки това икономическата криза в САЩ през 2007 г. стана европейска криза през 2008-2009 г. и гръцка икономически трагедия през 2010 г. Както бе заложено в модела на единния валутен съюз, страните със структурни характеристики на Гърция би трябвало да направят болезнени фискални корекции и корекции на пазара на труда с високи нива на безработица и голям спад на продукция. Това най-вероятно щеше да бъде избегнато, ако еврото, въведено през 2002 г. като нова гръцка национална валута, беше обезценявано. След Втората световна война Гърция е постигнала много успешна девалвация на националната валута, като най-известната от тях е тази през 1953 г. Девалвацията на еврото обаче не е в ръцете на гръцките политически органи. Напротив, от 2002 г. насам еврото е надценено, като степента на това негово надценяване е предмет на тази статия. Стойността на еврото сега се контролира от Европейската централна банка (ЕЦБ). Много е интересно, повече от петнадесет години след създаването на еврото, да видим как политиката на ЕЦБ се отрази на отделните членове на еврозоната, особено в годините на криза. Тази статия разглежда преди всичко въздействието на тази политика на ЕЦБ върху гръцкия икономически растеж. Аз обаче обсъждам и влиянието на несъответствието на еврото върху всички страни от еврозоната. Мога фигуративно да използвам журналистическия жаргон, че по всичко изглежда изглежда, че еврозоната е разделена на две групи страни - "месари" и PIIGS. Аз твърдя, че сегашната продължителна гръцка рецесия до голяма степен е резултат от продължително надценяване на еврото. Rodrik (2008 г.) твърди, че надценените валути са пречка пред икономическия растеж, защото "... причиняват дефицит на чуждестранна валута, подхранват рентиерство и корупция, големи дефицити по текущата сметка, кризи на платежния баланс и макроикономически цикли на застой и прегряване ". Това описание много добре илюстрира онова, което се случва с Гърция през годините на еврото, преди всичко след настоящата криза през 2009 г. В този смисъл книгата на Родрик може да се счита за пророческа. Гръцката валутна история е разделена на години на драхмата (до 2001 г.) и години на еврото (след 2002 г.). Годините на драхмата се характеризират с нейната девалвации спрямо щатския долар, а годините на еврото със силното му поскъпване спрямо щатския долар. Надцененото евро има отрицателно въздействие върху гръцкия икономически растеж. Политиката на ЕЦБ за реалния ефективен курс (REER) изглежда е в полза на страни като Германия, които се издигнаха от позицията на "болния човек" на Европа в тази на "икономическа суперзвезда" на Европа . На Гърция се признава един от най-успешните примери за валутни девалвации през 1953 г. Два пъти повече гръцки драхми (от 15 до 30 драхми) са били стават необходими за да купят един долар. Заедно с други фискални и структурни мерки, това поставя началото на процес на безпрецедентен икономически растеж в края на 50-те и началото на 60-те години. Гръцката драхма бе фиксирана към долара до падането на споразумението от Бретън Уудс в началото на 70-те години (вж. Фиг.1). До 2000 г. гръцката драхма се плъзгаше надолу спрямо всички международни валути. Приемането на еврото след 2000 г. обърна тази тенденция на текущи обезценки. От 2002 до 2008 новата гръцка валута /еврото/ беше възприемана като постоянно надценена. През 2009 г. Гърция беше засегната от това, което се оказа една от най-тежките рецесии в мирни години. По време на кризата стойността на еврото леко се обезцени спрямо щатския долар. Дори през 2014 г., пет години след началото на гръцката рецесия, стойността на еврото беше с 30% по-висока от стойността за 2002 г., като в даден момент през 2008 г. тя достигна стойност от 60% по-висока от стойността си през 2002 г. Номиналният обменен курс на еврото е еднакъв за всички страни, но реалният процент се различава поради разликите в цените на вътрешния пазар. PPP на страните от еврозоната се различават, както и техните REER. Надцененият REER /реално ефективен курс/ е имал отрицателно въздействие върху гръцкия икономически растеж. През годините на еврото гръцкият REER беше надценен. Данни са налични от 1970 г. за всички страни, с изключение на Германия и Люксембург; техните данни съществуват след 1992 г. Периодът 1992-2014 г. съвпада с въвеждането на Икономическия и паричен съюз и Договора от Маастрихт за формиране на Европейския съюз. Споразумението е подписано на 7 февруари 1992 г. Представени са годишни оценки за надценяването на еврото, средната стойност за периода 1992-2001 г. и 2002-2014 г. и стандартните отклонения за двата периода. Важно е да се проучи надценяването или подценяването на REER за всяка страна от еврозоната през първите години от експеримента за еврото. Отрицателният (положителен) знак показва надценяване (подценяване) на REER. За да може да се покаже кризисният ефект, еврото трябва да бъде разделено на два отделни периода (през криза и след криза), единствената страна, която е има подценен REER по време на предкризисните години (преди 2010 г.) е Германия, последвана от Белгия, Люксембург и Финландия. Германската REER беше малко надценен преди 2002 г., но се превърна в подценяван през първите осем години на еврото (2002-2009 г.) и едва през последните четири години (2011-2014 г.) германският REER е оценен обективно. Никоя друга страна не е имала такъв предпочитан запис на стойностите на REER. От друга страна, Гърция е имала надценка на REER в девет от тринадесетте години на еврото, а средната стойност е била най-високата надценен REER в еврозоната. Основният резултат, както би се очаквал, е огромното и безпрецедентно натрупване на немски търговски излишъци (виж Фиг.6). Германия е натрупала търговски излишък от 2,2 трлн. Евро по време на еврото (2002-2014 г.), средно годишно от 170 милиарда евро. В годините преди еврото търговският излишък на Германия е 76 милиарда евро годишно. Не е чудно защо Германия от болен човек стана икономическа суперзвезда. Тази звезда, обаче, изглежда"краде" светлината си от слънчевите страни от еврозоната, като Гърция. Да се надяваме, че Германия не е супернова и не може да се издържи срещу собствената си гравитация и ще се срине в черна дупка. Историята на Гърция е точно обратното (вж. Фиг. 7). Гърция винаги е имала проблем с търговския баланс, но той е станал безпрецедентен през времето на еврото. От годишния среден търговски дефицит от 25 милиарда евро в периода преди еврото той е станал 33 милиарда евро по време на еврото (2002-2014 г.), достигайки годишни стойности от 44 милиарда евро през трите години преди кризата (2006 - 2008 г.). Останалите държави от еврозоната са между Гърция и Германия. В еврозоната се появяват две отделни групи. Първата група се състои от "победителите" от политиката REER на ЕЦБ. Тези страни са Германия, Австрия, Холандия, Финландия, Белгия и Люксембург. Загубите са за останалите държави от еврозоната: Гърция, Франция, Ирландия, Италия, Португалия, Испания. Фиг.8 показва търговските баланси на двете групи. Търговските излишъци на една група от страните от еврозоната почти съвпадат с търговския дефицит на другата група. Преди въвеждането на еврото търговският излишък на първата група беше около 117 млрд. Евро годишно, а търговският дефицит на втората група беше 17 млрд. Евро. Разликата е 134 млрд. Евро. През времето на еврото средният търговски излишък на първата група е 225 милиарда евро, а средният търговски дефицит на втората група е 127 милиарда евро. Разликата достигна 352 млрд. Евро. Ако REER оказва влияние върху търговския баланс на страните, тогава REER в евро определено е от полза за определени страни за сметка на други. Големият победител беше Германия, а големият губещ беше Гърция. Ако Германия имаше правомощието да оформи политиката на обменния курс на ЕЦБ, както твърдят някои коментатори, тогава тя нямаше да поиска промяна в тази политика. Затова не е изненадващо, че Германия беше силен противник на новата политика на ЕЦБ за количествено облекчение, обявена през март 2015. Фелдщайн (2000), който отбелязва първата годишнина от еврото през 2000 г., твърди, че девалвацията на еврото през първата година от съществуването му "... спомогна за укрепване на общото търсене чрез увеличаване на нетния износ на Европа и го направи без очевидни увеличение на общата инфлация "(стр. 346). Ползите обаче не бяха разпределени равномерно между страните от еврозоната. Фелдщайн заяви, че подцененото евро не е помогнало на Германия, защото за една германска фирма "... рязък спад на еврото означаваше също толкова рязко увеличение на производствените разходи и съответно загуба на конкурентоспособност" (стр. 347). Изглежда, че Германия успя да се справи с този проблем чрез редица канали през първото десетилетие на прилагането на общата валутна политика. Първо, Германия последва политика на потискане на номиналния ръст на заплатите. Наблюдава се рязък спад на ролята на профсъюзите при договаряне на заплатите, като преговорите за заплатите се изместват от централно към фирмено равнище. Резултатът е много по-нисък ръст на заплатите в сравнение с останалите държави от еврозоната. Dustmann et al. (2014 г., стр.169) твърдят, че "... печалбите на Германия по отношение на конкурентоспособността по отношение на Франция, Италия и Испания не могат да се дължат на обезценяване на валутата (и всъщност еврото поскъпва спрямо валутата на повечето търговски партньори) защото всички тези страни споделят еврото и трябва да са се появили, защото германските заплати са се увеличили с по-бавни темпове, отколкото производителността спрямо тези други страни от еврозоната ". Изявлението им е вярно, но не разказва цялата история. Намаляването на заплатите в Германия не може само по себе си да доведе до конкурентно предимство. Еврото поскъпна от 2002 г. до 2009 г., но REER на Германия го обезцени, както е показано на Таблица 3. Обезценяването на немския REER създаде допълнително конкурентно предимство пред партньорите на Германия в еврозоната. Заедно с поскъпването на еврото спрямо всички останали валути Германия е помогнала да увеличи международната си конкурентоспособност и да достигне рекорден голям износ. Надцененото евро увеличи миграцията на квалифицирани работници от цял свят в Германия. Това увеличи продуктивността на германските производствени компании, които подтискат растежа на заплатите. Това дори увеличи миграцията в страните от еврозоната, защото надцененото евро увеличи нивото на безработица в периферните страни от еврозоната. Това се игнорира от Dustmann et al. (2014). Вместо това те подчертават специфичната система на немските индустриални отношения. Все пак би било интересно да се проучи какъв е ефектът от заплащането на законната и незаконната имиграция в Германия през този период на поскъпване на еврото. По-високата стойност на еврото увеличи аутсорсинга на производствените суровини на германските фирми в съседните страни (Полша, Унгария, Чехия и Словакия). Син (2006 г., стр. 1160-1161) заявява, че "вместо" Произведено в Германия "," Проектирано, сглобено и продавано в Германия "често е по-подходящ етикет и дори това може да е отчасти преувеличение. Вземете Porsche Cayenne като пример; тази кола изглежда е произведена в Лайпциг, но всъщност монтажната линия се намира в Братислава, Словакия. Малко повече от двигателя се добавя в Лайпциг ... около една трета от производствената стойност на автомобила се генерира в Германия. Не е чудно, че Порше няма проблеми с германските разходи за заплати! "Заключението на проучването е още по-интересно. Син (2006 г., стр. 1174) заключава, че "Германия не може да продължи тази стратегия за дълго време, защото тя води до масова безработица и хаос" (подчертава се). Германия през периода 2005-2009 г. беше в състояние да изнесе масова безработица и хаос в други страни от еврозоната чрез своя REER на еврото. Имаше огромно и безпрецедентно поскъпване на номиналната стойност на еврото. В един момент през 2008 г. едно евро се търгуваше на 1,6 щатски долара. Таблица 3 показва, че за Германия този период е белязан от най-високите стойности на подценяване на немския REER на еврото. Мой коментар: Заключенията на автора, според мен, са изцяло в грешна посока и неверни. Германия като основен икономически двигател на ЕС и Еврозоната не създава "безработица и хаос", а точно обратното - тегли ЕС и Еврозоната към висока производителност и фискална дисциплина, което й осигурява качествена продукция, респективно високи положителни стойности във външната търговия. Точно върху тази база ЕЦБ е "подценила" REER /реално ефективен курс на еврото/ за германия и още няколко ефективни икономики в Еврозоната, а е "повишила" същия показател за Гърция и други. Да се обръщат фактите наопаки е меко казано непочтено, но за всеки влак си има пътници. Другото, за което авторът не пише е, че "количествените улеснения", безпрецедентни, на ЕЦБ след 2010 година, рефинансираха държавните резерви на страните в ЕС и Еврозоната пределно добре, главно чрез изкупуване на държавни ценни книжа. За България, например, това е повече от очевидно: След 2015 година България е удвоила резервите си във валута и злато от 25 млрд. лева до около 50 млрд. лева; Гърция обаче е почти без резерви и с непосилно голям дълг. Но за нейната икономика и политици в предходните десетилетия важи фразата, че на "кривата ракета и космоса е крив", затова не виждат каква греда имат в окото.