Б. Киров

Фружине, това е първата война, която водят като нация, с империя, която напълно ги превъзхожда в ресурси и възможности, не само като армия на терен. Американците са жилав и корав народ и умеят да воюват, когато го правят за кауза. Впрочем както всеки народ. Няма смисъл да си играем на фоби и фили и кой е по-по-най... Всичко зависи от конкретния случай и война.

Интересно ми е да се проследи развитието на гръцката икономика в периода от 1955 до към 1975 - тогава Гърция, заедно с Япония, е най-бързо растящата икономика в света, средния темп на растеж на БВП през тези години е бил около 7.5, към средата на 70-те, въпреки Хунтата, гърците по много показатели са близо до развитите икономики в Европа. И после започва перманентен срив, който резултира в дълговата криза, но това е процес. Не мога да открия много надеждни данни в интернет за реални показатели през тези две десетилетия на възход на гръцката икономика. Например, само частични статистики, които сами по себе си казват доста: Това са данни от историческа статистика, сравняващи групата на EU15 и тази на OECD с показателите на Гърция от 1960-73; Гърция стои много по-добре почти по всички показатели, освен външнотърговския дефицит, явно още тогава е бил ахилесова пета на икономиката им, както и дефицита в бюджета, но тогава е бил под контрол, през 1980 е бил едва 23 % от БВП това са малко по-подробни показатели за по-късни години - 1970-2000 и вече показват тенденции в развитие: секторът на индустрията им от 30 % се свива на 20, днес почти го няма, във Фактбук на ЦРУ дори не са го означили; освен това публичният сектор е набъбнал до 40 % от 30, като слагам тук образованието и здравеопазването Тази графика е "трепач" - от 1994 Гърция де факто плаща само лихви по дълг, без да може да намалява главницата, като трупа още по-голяма главница, това е "сицилианската примка", колкото повече я дърпаш, за да я разхлабиш, толкова повече се задушаваш Тази също е много показателна: каквото са вдигали като продуктивност е било до 1980, след това едно "плато" до 1990 и леко вдигане до 2000 Тази показва как започват да захранват икономиката им с траншове от ЕС, това са проценти от БВП, здраво папкане е падало, през тези години растежът им като цяло, според мен, може и да греша, лесно е да се провери, не надхвърля тези проценти на европейски трансфери; но дълговете си вървят заедно с лихвите И тази е красноречива, текстът е писан от един разгневен, незнайно на кого, гръцки икономист, но графиката си я бива - показва какво е ставало с външнотърговския им дефицит през годините като процент от БВП, в случая гъркът си го изкарва на германците, като ги изкарва тях виновни за гръцките беди при износа и вноса, горе е германската графика на положително салдо през същите години; може би има частичен резон във воплите му

Така е, общо взето за 2 години по заведенията цените са им скочили почти двойно - по-миналата година едно "фрапе" /кафе с лед/ беше 1.5-2 евро, тази е 3-4, като си плащаш и задължителната вода с него, преди беше безплатна; една бира е 4 евро и т.н., но пък ти ги вадят с усмивка от джоба - не знам какви са цените на шезлонги и чадъри по нашите плажове, не съм ходил от 10 години, но чадър и два шезлонга са ти консумацията, тоест за 6-7 евро ги имаш с обслужването. Миналата година си купих някакво лекарство, което не беше скъпо, еквивалент има тук на същата цена, а е ефективно, поне за мен; козметика, шампоан, струва колкото тук, но е с друго качество, гарантирано по-добро. Общо взето цените им са колкото нашите, но в евро - ще рече по две.

Стори ми се, че са паднали цените на хранителните стоки, или може би така ми се видя заради повишението на нашите: качествено сирене, кашкавал можеш да си купиш за по 6-8 евро на килограм, колкото са и тук цените, даже по-високи; иначе по заведенията леко са се качили, обясняват го, че са въвели туристически такси. Плодове и зеленчуци с много хубаво качество от пазара си купувахме на същите цени, каквито и в България, с тази разлика, че ти дават сам да си избираш всичко. Българите, наистина, тази година бяха повече от други години, при това не се притесняват да си плащат места на плажа и да влизат в заведения, за разлика от сърби и македонци, например, което е добре. Като се замислиш - 18 % от БВП в Гърция идва от туризъм - това в номинална, не покупателна стойност прави около 40 млрд. долара, почти колкото е целия български БВП, голяма индустрия е, както и да го гледаш. Освен това ми прави впечатление, че много гърци от вътрешността са си накупили апартаменти и вили по морето, нещо като вътрешен туризъм, които използват цяло лято - примерно идват бабата и дядото от април и седят до края на септември, а младите им идват на гости за по няколко дни или през уикендите. затова апартаментите в Халхидики са доста по-скъпи от тези в Атина.

https://en.wikipedia.org/wiki/American_Revolutionary_War Не му е мястото на този разговор в тази тема, въобще, но като офтопик: Since the first census was not until 1790, it is difficult to be certain about the population of the American colonies. The standard current estimate is that approximately 2,500,000 people lived in the thirteen colonies in 1775 (excluding Indians), of whom 460,000 were slaves. (Estimates for 1775 are based on censuses taken in some of the colonies during the Revolutionary period and projections derived from the degree of population growth discernable in these years, roughly 3.5 percent per year between 1760 and 1790.) Excluding the slaves, whom Congress initially did not allow to serve in the Continental army, the colonies could expect to draw upon some 200,000 men. Американското население тогава е било 2.5 млн., от които 460 000 роби;британците съответно са 8 млн. с потенциал да мобилизират 800 000, отделно са с най-могъщия световен флот по онова време и всъщност най-могъщата империя в света, но губят войната https://www.encyclopedia.com/history/encyclopedias-almanacs-transcripts-and-maps/populations-great-britain-and-america

И аз го видях това преди десетина дни, когато бях в Халхидики, Неа Флогита, и миналата година беше същото. Между другото, тази година за пръв път видях инцидент с полиция - имаше кражба в някаква вила на гърци, дойде полицейска кола, писаха протоколи, собственичката беше много разтревожена. Пълно е със сърби, македонци, българи, шиптъри, изчезнаха германците и руснаците. сърбите са закупили заведения и хотели и са въвели техния манталитет - до 13 ч. не сервират в заведенията за бързо хранене - "нема!" ми се тросна намръщен един сръбски бачкатор, познато; като "нема", нема, търсиш друго заведение. Самите гърци са се изтарикатили доста, пишат фиктивни касови бележки, вземат пари на ръка без бележки, общо взето българизират се. В същото време хотела, в който бях, се е ъпгрейднал изцяло с ново обзавеждане и собствениците са разширили бизнеса в цяла верига от 4 хотела, да им се чудиш откъде се финансират, обаче си работят перфектно.

Ако Гърция бе напуснала Еврозоната още през 2010, преди да бъде предоставен първият спасителен транш от 120 млрд. Евро от Еврозоната и МВФ /което предлагаше и Стив Ханке/, тя можеше да се върне към драхмата и с цената на голяма инфлация да рефинансира вътрешния си дълг; това е правено от ГЦБ няколко пъти преди 2000 година; но това означаваше „ефект на доминото” за цялата Еврозона – следващите щяха да бъдат Португалия, Испания, Италия…и все така. Как са се печатали „количествени улеснения” след 2008 в САЩ от ФЕД и от ЕЦБ в Еврозоната се вижда много отчетливо: Това е диаграмата за пари М1 /кеш в обращение/ за САЩ от 2008-2015, тези пари са „скочили” количествено от 0.8 трлн. долара на 4 трлн. долара или 500 %, те са в обращение и сега В Еврозоната това става по-плавно и по-късно, евробюрократите от ЕЦБ се усещат малко по-късно от американските си колеги и, може би и стреснати от гръцката дългова криза, започват да печатат „количествени улеснения близо 2 години по-късно от ФЕД, затова пък „работят” здраво и постигат даже по-голям ефект, между 2010 и днес са емитирани над 4 трлн. евро, като така парите М1 в обращение в Еврозоната стават 8 трлн. Шведската ЦБ не реагира така, тъй като Швеция нито е във валутен борд /шегичка/, нито е член на Еврозоната /шведите отказват членство след референдум/, така че шведската банка емитира малко повече шведски крони до 2008, когато гръмна кризата в САЩ и секна растежа, след което изтегля обратно тези банкноти, за да си държи висок курса на кроната

Мой лапсус, да се чете "извън Еврозоната".

Главната причина, според мен, за колапса на гръцката икономика не е само в това, че политиците и хората са харчели прекалено повече, отколкото икономиката може да произведе; мисля, че основната причина е зле структурираната гръцка икономика, нейната неефективност и насочеността й да произвежда малко като количество и с ниска добавена стойност. Какво се е случило след 1980, за да се стигне до такава голяма атрофия, вече е друг въпрос, защото в следвоенните години до 60-те Гърция е една от най-динамично развиващите се икономики в Европа с ръст от над 10 %. В темата беше посочена от Ник една от главните причини – лесните пари, получавани от еврофондовете, след приемането на Гърция в ЕС; само от кохезионни еврофондове, Гърция е консумирала безвъзмездно 62 млрд. евро, при това непрозрачно и неефективно. както и лесните заеми въз основа на фалшифицирани данни за растеж. Зад усвояването на тези фондове в частност и въобще за недобре развитата промишленост и селско стопанство на Гърция, според мен обаче стои и една по-голяма предпоставка от „лесните пари” и тяхното корупционно усвояване от клиентелата на политиците – а това е визията на страните в ядрото на Еврозоната към Гърция /визирам най-вече Германия и Франция/ и Балканите като към икономическа периферия, но това е друга тема. Парите са инвестирани предимно в инфраструктура, а не в национална промишленост и квалифицирана работна ръка, това по принцип е икономическия капан за страните от „периферията” на високоиндустриализираната и високотехнологична Европа; Гърция, респективно нейната политическа класа, обаче, без особена съпротива е приела тази своя роля, заради конюнктурни ползи за самата себе си и за своята политическа клиентела. Така или иначе, всички тези неща изпъкват релефно при сравнение, бегло, с показателите на шведската икономика. Швеция е страна с около 10 млн. население, колкото е това сега и на Гърция, но е останала извън ЕС, според мен, главно за да запази извънредно добре развитата си социална система, както и високото ниво на развитие на шведската промишленост и конкуретността на стоките на тази промишленост. Накратко за икономическите показатели на Швеция: БВП (по паритет на покупателната способност): 520,9 милиарда долара (2017) 504.6 милиарда долара (2016) 482.8 млрд. долара (2015) БВП (официален обменен курс): 538,6 милиарда долара (2017.) БВП - реален темп на растеж: 2,4% (2017) 3.2% (2016) 4,5% (2015) БВП - на глава от населението (ППС/ $ 51,500 (2017 ) $ 50,500 (2016 ) 49 000 щ.д. (2015) Брутно национално спестяване: 28,9% от БВП (2017) 29% от БВП (2016) 28,8% от БВП (2015) БВП по крайна употреба: консумация на домакинства: 44,2% правителствено потребление: 25,4% инвестиции в основен капитал: 25,3% инвестиции в готова продукция: 0,3% износ на стоки и услуги: 45.5% внос на стоки и услуги: -40,7% (2017 ест.) БВП по сектори: земеделие: 1,6% промишленост: 33% услуги: 65.4% (2017 ест.) Работната сила: 5,361 милиона (2017 ест.) Работна ръка – заетост по сектори: земеделие: 2% индустрия: 12% услуги: 86% (2014 г.) Процент на безработица: 6.6% (2017 ест.) 7% (2016 ест.) Население под прага на бедност: 15% (2014 г.) Бюджет: приходи: 274.8 млрд. долара разходи: 269,9 млрд. долара (2017) Данъци и други приходи: 50,7% от БВП (2017) Бюджетен излишък (+) 0,9% от БВП (2017 ет.) Публичен дълг: 40.9% от БВП (2017 г.) 42,2% от БВП (2016 ет.) Инфлация (потребителски цени): 1.9% (2017 ест.) 1,1% (2016 ест.) Основен лихвен процент на търговските банки: 2% (31 декември 2017 г.) Пазарна стойност на публично търгуваните акции: 560,5 милиарда долара (към 31 декември 2012 г.) 470,1 милиарда щатски долара (31 декември 2011 г.) Износ: 169,7 млрд. долара (2017) 151,4 млрд. долара (2016) Износ - стоки: машини (26%), моторни превозни средства, хартиени продукти, целулоза и дърво, продукти от желязо и стомана, химикали (2016 ) Износ - партньори: Германия 11%, Норвегия 10,2%, Финландия 6,9%, САЩ 6,9%, Дания 6,9%, Великобритания 6,2%, Холандия 5,5%, Китай 4,5%, Белгия 4,4%, Франция 4,2% Внос: 154,8 млрд. долара, 2017 139,9 милиарда долара (2016) Внос - стоки: машини, нефт и нефтопродукти, химикали, моторни превозни средства, желязо и стомана; храни, дрехи Внос - партньори: Германия 18.7%, Холандия 8.9%, Норвегия 7.7%, Дания 7.2%, Китай 5.5%, Великобритания 5.1%, Финландия 4.7%, Белгия 4.7% (2017 г.) Резерви на чуждестранна валута и злато: 59,39 млрд. долара (31 декември 2016 г.) Сума на преките чуждестранни инвестиции : $ 405,1 млрд. (31 декември 2017) 390,5 млрд. Долара (31 декември 2016 г.) Сума на преки шведски инвестиции - в чужбина: 495,7 млрд. Долара (31 декември 2017 г.) 479,3 милиарда долара (31 декември 2016 г.) Много са отличителните черти в сравнение с гръцките показатели, но съм подчертал с болд най-съществените: висока производителност, високо участие на населението като работна ръка, с 1 млн. повече работещи, много силна социална система на базата на солидарно високо облагане с данъци /над 50%/, стабилно балансирано харчене в бюджета с излишък в края на годината, добре развита промишленост с много висока добавена стойност в продукцията /12 процента заети в този сектор дават 33 процента от БВП/, на базата на тази промишленост по-голям износ, отколкото внос с положително търговско салдо, също така големи чужди инвестиции, съпоставими с БВП, както и също толкова големи шведски инвестиции в чужбина, много добре капитализирана стокова борса, нисък публичен дълг. Правят се високо капиталови инвестиции около 25-30 процента, това означава модерна производствена база, домакинските разходи са малка част от БВП, което освобождава големи средства за социални разходи и капиталови разходи. Паралелите с България могат лесно да се направят, много по-лесно между икономиките на Гърция и България, разбира се, защото ние не сме застраховани от подобна на тяхната икономическа драма, поне засега, според мен. Не толкова като склонност да харчим безогледно, макар че и това го има като клиентелизъм, а повече като структура на икономиката, която ни прави периферия.

Фигура № 10: Разходи за крайно потребление на домакинствата по текущи цени, млн.евро „Фигурата показва много ясно разликата между здравата шведска икономика и гръцката икономика в условия на рестрикции. „ – пише авторът и това е така. Но онова, което не пише е очевидната разлика между доходите на домакинствата в Гърция и Швеция през този период и направените от тях разходи. Годината 2007 е ключова за тази графика: и в двете икономики тогава сумата на консумираните пари от домакинствата се изравняват в абсолютни стойности през тази година, като – забележете! – преди това шведските домакинства /Швеция има почти същото по брой население като Гърция/ са консумирали по-малко от гръцките. След пресечната точка на 2007 гръцките разходи на домакинствата отиват нагоре в сравнение с шведските и ги надминават – 2008 е пиковата година за тези разходи и те се държат на този пик до 2009, когато шведските падат надолу с 15 млрд. в сравнение с тях. И чак през 2010 шведите започват да консумират повече от гърците, чиито разходи се свиват до 2014 с 30 млрд., а тези на шведите отиват нагоре с 40 млрд. Но нека сега анализираме тази графика успоредно с друга – тази на ръста на БВП измерен в покупателната способност: Това е БВП по покупателната способност на човек в Гърция 1990-2018 измерена в щатски долари Това е БВП на човек по покупателна способност в Швеция за същия период. Както се вижда от двете графики, гръцките домакинства през въпросната 2007, когато разходите им се изравняват с тези на шведските, гърците са имали БВП на глава от населението 32 000 щатски долара срещу 43 000 на шведите, но са харчели колкото тях, това е разлика от 32 %; нещо повече, след пиковата 2007 за доходите на гърците продължават да увеличават консумацията си и в един период от 2 години до 2009 задминават тази на шведските домакинство, при това със спадащи доходи: през 2009 БВП на човек в Гърция са с около 32 % по-ниски, но гърците харчат с 10 % повече от шведските домакинства. И това не е всичко. Това безотговорно харчене става в условия на огромен държавен дефицит, който продължава да расте. Всъщност харченето става благодарение на този дефицит и през държавните дотации, компенсации и т.н. и при едни необосновано надути работни заплати, както ще се види по-натам. Припомням графиката за дефицита на Гърция в хронологичен план: Фиг. 4 Гръцкият дълг и гръцките политически партии Дефицитът във въпросната 2009, когато гърците харчат с 10 % повече от изработващите с 32 % повече от тях шведи е стигнал около 275 млрд. евро, тоест дългът на всеки грък по онова време вече е бил 150 % от всичко, което той харчи през годината, но успоредно с рязкото повишаване на дълга регистрираме и покачване на харченето, и то при спадащ тренд на БВП като цяло. Това е преходна година в която на власт идват ПАСОК, левите популисти в Гърция, и те явно е трябвало да „раздават” на електората „социални придобивки”, от рода на материално поощрение, че пиеш кафе във ведомственото кафе във вид на парична премия и т.н., в Гърция наистина са съществували такива странни аномалии. Ако погледнем още една гледна точка към тази аномалия – по големи разходи на гръцките домакинства от тези на шведските в условията на коренно различна икономическа среда, контрастът ще стане убийствено силен, обърнем ли се към заплатите по същото време. Фигура 12: Минимални заплати: EUR / месец Тъй като авторът не е имал под ръка статистика за шведските минимални заплати /на базата на които се формират и средните/ той е ползвал сравнението с испанските минимални заплати. Това, което ясно се вижда от графиката е, че гръцките минимални заплати непрекъснато растат от 2004 до 2012, напук на спадащата производителност, по-ниския БВП и растящите главоломно дългове – гърците щракат с пръсти и танцуват сиртаки. Във въпросната 2009, когато гръцките домакинства са похарчили с 10 % повече от шведските или 165 млрд. евро /!!!/, гръцката минимална заплата е била около 850 евро, докато испанската е била 750 евро. По същото време шведската минимална заплата е била около 1000 евро /там е почасово/. Но нещата са още по-парадоксални в гръцкото чудо – гърците имат за онзи период много по-ниско ниво като цяло на заплати от шведите, а и от страните в Еврозоната като цяло, не само в минималната заплата, а и като цяло като процент от БВП: Фигура № 8: Обезщетение на служителите i процент от БВП Гръцките работници и служители получават, дори в пика на голямото харчене, едва около 35 % от БВП, докато тези в Швеция и Еврозоната винаги са били над 45 % от това съотношение /включително Испания, където работната заплата е била 15 % по-ниска в сравнение с гръцката в разгара на най-голямото задлъжняване на Гърция/. Това означава, че през 2009 година, когато работещите гърци са получили около 35 % от БВП под формата на заплата, който тогава по покупателна стойност е бил под 300 млрд евро, затънали в дългове от 300 млрд. евро са похарчили без притеснения 165 млрд. евро или близо 60 % от БВП, при положение, че са получавали заплати от 35 % от БВП. Хитроумний Одисей е способен на такава схема само. Има само един начин това да се е случило - чрез раздаване на пари под различни форми от държавата и чрез увеличаване на лошите кредити в банките. Харчели и живели на вересия са всички в Гърция – не само политиците – това е било нещо като „негласен обществен договор”, за да се стигне до „катастрофата” с вътрешен и външен дълг, надхвърлящ общо 400 % БВП в номинална стойност. Както казваше един български депутат: "Сига плачити, ама Га ядохте кифтетата, не ривахте".

В този постинг ще публикувам мой превод /с малки съкращения от частта за туризма/ на втората част от изследването на Panagiotis Mantalos за гръцката дългова криза, в която той анализира ефекта на строгите икономии, наложени от споразумението с "тройката" върху разходите, както и прави паралел със сходни показатели за шведската икономика; в следващ постинг ще напиша своите коментари върху този текст, както и ще се опитам да разширя някои от разгледаните от Panagiotis Mantalos показатели, нещо, което според мен би хвърлило своеобразен мост и към паралел с българската икономика. 2. Ефектите от строгите икономии Тук ще проучим въздействието на строгите икономии върху БВП, компенсацията на заетите лица, равнището на безработица, разходите за крайно потребление на домакинствата и правителството и минималните заплати. БВП Ще започнем с въздействието на строгите икономии върху БВП на глава от населението. БВП (брутният вътрешен продукт) е индикатор за икономическото състояние на страната. БВП отразява общата стойност на всички произведени стоки и услуги, намалена със стойността на стоките и услугите, използвани за междинно потребление при тяхното производство. Изражението на БВП в PPS (стандарт за покупателна способност) елиминира разликите в ценовите равнища между отделните държави, а изчисленията на глава от населението позволяват да се сравнят икономиките, които се различават значително в абсолютния си размер. Фигура № 7: БВП на глава от населението за периода 2003-2013 г. за Гърция, Швеция и еврозоната Нека сега видим какво се е случило в гръцката икономика. След 2009 г. имаме спад на гръцкия БВП на глава от населението от повече от 21 000 през 2009 г. на 16 500 - т.е. с почти 22% по-малко за четиригодишен период, докато в еврозоната БВП на глава от населението се увеличава. Това, което наблюдаваме, е, че от друга страна шведският БВП на глава от населението от 33 000 през 2009 г. достигна до 45 000 през 2013 г., което показва стабилността на Швеция след кризата от 2008 г. Както и да е, отрицателните последици от строгите икономии не са под съмнение. Гръцкият БВП е с 22% по-малко. Обезщетения на служителите Друга област, в която имаме негативни съкращения, е компенсацията на служителите; тъй като част от строгите мерки е да се намалят правителствените разходи, очевидно компенсацията на служителите е част от тези съкращения. Имайте предвид, че компенсацията на служителите се определя като общото възнаграждение, в брой или в натура, платимо от работодател на служител в замяна на извършената от него работа, като включва и социалните вноски, изплащани от работодателя. Както показва фигура 8, компенсацията на заетите лица е i% от БВП следвайки ефекта на БВП, това е стандартизиран i процент от БВП. Виждаме, че този показател през същото време е константен в еврозоната и се увеличава през последните четири години за Швеция. Фигура № 8: Обезщетение на служителите i процент от БВП Безработица Докато видяхме, че отрицателните последици от строгите икономии са големи за БВП и компенсацията на служителите, наблюдаваме катастрофални ефекти върху безработицата в Гърция. Фигура № 9: Процент на безработица на населението на възраст 25-64 години Фигура 9 показва тези отрицателни ефекти. След Олимпийските игри в Атина през 2004 г. следват добри четири години за работната сила в Гърция; ниският процент на безработицата е толкова добър, колкото и нивото на безработицата в Швеция. Въпреки това, нивата на безработица се увеличиха експлозивно в рамките на периода на политиките на строги икономии. Коефициентът на безработица в Гърция се е увеличил от 7% през 2008 г. до над 28% през 2014 г. Дори ако очакваме в краткосрочен план увеличаване на заетостта в рамките на политиките за строги икономии, тук числата вече са твърде големи. Обърнете внимание, че в Гърция нивото на безработица измерва броя на хората, които активно търсят работа като процент от работната сила. Крайни разходи за потребление Друга област, в която очакваме строгите икономии да имат отрицателни последици, са разходите за частно потребление и Фигура 10 показва това точно за периода 2003-2014 г. Разходите за частно потребление се състоят от разходи, направени за прякото удовлетворяване на лицата или колективните нужди на частните домакинства или на институциите с нестопанска цел, обслужващи домакинствата (религиозни дружества, спортни и други клубове, политически партии и др.). Фигура № 10: Разходи за крайно потребление на домакинствата по текущи цени, млн.евро Фигурата показва много ясно разликата между здравата шведска икономика и гръцката икономика в условия на рестрикции. И двете икономики консумират през 2008 г. около 160 000 милиона евро, но през 2014 г; шведската косумация е нараснала до 200 000, а гръцката е намаляла на 130 000 милиона евро. Тук може би е началото на ефекта на снежната топка. По-малкото потребление прави много по-малко производство, а после докарва и безработица. Ефектът на снежната топка става още по-голям, ако калкулираме към него ефекта от разходите за потребление от страна на държавния сектор, показан на фигура 11. Фигура № 11 показва крайните разходи за потребление от страна на държавния сектор: това включва стойността на закупените или произведените от правителството стоки и услуги и директно предоставени на частни домакинства за потребление. Виждаме, че потреблението на шведското правителство е около 80 000 милиона евро от 2003 до 2008 г., с тенденция да се увеличават до над 110 000 през 2014 г. От друга страна, потреблението на гръцкото правителство се е увеличило от 32 000 през 2003 г. на 55 000 през 2009 г., след това се е понижило до 35 000 ниво през 2014 г. Това означава, че общо отрицателните последици за гръцките потребителски разходи са от 50 000 милиона евро. Общият отрицателен ефект върху потреблението, причинени от политиките за строги икономии в Гърция между 2010 г. и 2014 г., е 23%. Тази цифра почти напълно съвпада с намалението на БВП на човек от населението в Гърция, която е показана на фигура № 1, 22%. Този резултат още веднъж потвърждава, че потреблението е добър индекс на икономическия растеж. Следващият показател, който ще проучим, е минималната заплата и това беше едно от ограниченията, които тройката наложи на гръцката икономика. Фигура № 11: Разходи за крайно потребление на правителството, по текущи цени в милиони евро Минимални заплати: EUR / месец Данните за минималната работна заплата, публикувани от Евростат, се отнасят до месечните национални минимални заплати. В някои страни основната национална минимална работна заплата не е фиксирана на месечна ставка, а на почасова или седмична ставка. За тези страни часовете или седмичните ставки се превръщат в месечни курсове. Националната минимална работна заплата се прилага законно, често след консултация със социалните партньори или пряко чрез национално междусекторно споразумение (това е в Белгия и Гърция). Националната минимална работна заплата обикновено се прилага за всички служители или поне за голямото мнозинство от служителите в страната. Минималните възнаграждения са брутни суми, т.е. преди приспадането на данъка върху доходите и вноските за социално осигуряване. Такива приспадания варират в отделните страни. Фигура 12, показана тук, сравнява гръцката и испанската минимална работна заплата, тъй като Евростат няма данни за Швеция. Това, което виждаме тук, е ограниченията за строги ограничения на заплатите, наложени от втората програма на EFSF за Гърция: намаление от 23,2% на месечните заплати. За да обобщим, последните четири години от негативните ефекти върху икономиката на Гърция и особено върху гръцките домакинства е катастрофалното 23% намаление на богатството. Фигура 12: Минимални заплати: EUR / месец Тук даваме само една малка картина на отрицателните ефекти през тези четири години. Но тъй като кризата не е приключила, имаме тема с голямо бъдеще. Обърнете внимание, че всичко това е част от проблемите, последици от политиките на строги ограничения върху една малка икономика като гръцката икономика. Секторите на производство, промишлеността, търговията, селското стопанство, околната среда, образованието, здравеопазването и демографските и социалните условия са област, в която могат да се провеждат отделни проучвания и в които трябва да се работи в бъдеще.

Според мен, този анализ си заслужава да бъде преведен на български, което съм се опитал да направя, доколкото мога. Освен това, втората му част, която е сравнителна между Швеция и Гърция, е много интересна от гледна точка на контраст между една добре управлявана и стабилна икономика /Швеция/ и една волунтаристично управлявана такава /Гърция/, ако се доразвие, което ще се опитам да направя в следващ постинг, доколкото е по силите ми. Greek Debt Crisis “An Introduction to the Economic Effects of Austerity” Panagiotis Mantalos, Department of Statistics, Swedish Business School. Örebro University, Sweden Абстракт Ние проследяваме причините за отрицателното развитие на гръцкия държавен дълг от 1980 до 2014 г., като изучаваме дефицитите на гръцката държава за същия период. Също така виждаме гръцкия дълг в рамките на различните политически режими. Накратко описваме двете програми за спасяване на Гърция и накрая посочваме сумата в евро на гръцките заеми. /авторът пише този текст през 2015, затова не включва Третата спасителна програма в него; междувременно той е починал през 2017 - бел. моя/. Негативните ефекти от строгите икономии са с около 22% по-малко от БВП и общото потребление на домакинствата и правителствата, както и месечните заплати; накрая, безработицата е нараснала с 21%. Въведение В интернет и телевизията, във вестниците и всякакъв вид медии икономическата криза е един от най-популярните теми. Без съмнение гръцкият дълг е в центъра на новините. Въвеждат се нови думи като "П.И.И.Г.С.", "Грекзит", икономии, тройка и други в ежедневния ни лексикон. Може би всички те звучат далеч от шведското ежедневие. Дълговата криза е нещо, което се случва в източната част на Средиземно море или в Южна Европа. Гръцката криза обаче засяга пазари далеч от улиците на Атина. Малка страна, каквато е, Гърция засяга и Съединените щати. На Уолстрийт акциите може би днес могат да се сринат от гръцката дългова криза и по този начин кризата да се разпространи в други европейски страни. Ами на микро ниво, т.е. в частния сектор? Да! Гръцката дългова криза оказва негативно влияние и върху частния сектор. Пример за това, как шведският бизнес е силно засегнат от гръцката криза е New Wave Group, собственост на прочутия шведски производител на стъкло, Orrefors and Kosta Boda. До 2008 г. Гърция представлява 50% от европейския внос за производството на New Wave Group и само американският износ е по-голям от гръцкия износ. Гръцката криза обаче означава, че износът след 2009 г. е намалял до нула в Гърция. Това, както очаквахме, имаше голям ефект върху шведската фирма. Но нека кризата да бъде поставена в исторически график. Повечето икономисти смятат, че е всичко това започнало в Съединените щати, когато балонът на жилищните кредити се спука. Спадът от 2008_GFC доведе до глобалната рецесия през 2008-2012 г. В същото време 2008_GFC допринесе за кризата в еврозоната, известна още като "европейската криза на държавните дългове". Това е дълга дългова криза, която продължава от края на 2009 г. Нова въведена дума, PIIGS (Португалия, Ирландия, Италия, Гърция, Испания), показва шепата членове на Еврозоната, които не са в състояние да изплатят, рефинансират държавния си дълг без помощта на трети страни като Европейската централна банка (ЕЦБ) или Международния валутен фонд (МВФ). Високите правителствени структурни дефицити и високите държавни дългове изправиха четирите държави от еврозоната пред високи лихвените проценти за държавните им облигации, в резултат на загрижеността на инвеститорите за бъдещата устойчивост на дълга. Необходимостта от помощ и спасяване стана абсолютно наложителна за тези държави, особено за Гърция. Голямата необходимост да бъдат спасени тези държави от Еврозоната увеличиха нуждата и исканията за спасителни програми. Сега въпросът "Защо да помогнем на Гърция" има прост отговор: икономистите се страхуваха от ефекта на доминото. Ако на Гърция не беше оказана помощ, тя би могла да събори целия Европейски съюз, заплашвайки вече крехките икономики на Португалия, Испания и дори на Италия. Така се формира група от кредитори за спасяване и "суверенни програми за спасяване" бяха изградени и предадени на всички държави от Еврозоната, които имаха нужда от помощ. Европейската комисия, МВФ и ЕЦБ, наречени "тройка", представляват съвместно кредиторите за спасяване. Затова беше изградена голяма програма за спасяване на Гърция, но мерките за строги икономии бяха само предпоставка за изпълнението на програмата за спасяване. През 2010 г. бе подписан меморандум (МΝΗΜΟΝΙΟ) от страните от Еврозоната, а в Гърция бяха създадени мерки за строги икономии. Всичко това е история. Интернет има цялата необходима информация за Гърция и кризата с гръцкия държавен дълг. Можете да прочетете в детайли дори на Wikipedia. Това, което правим тук, в това проучване, представя последиците от политиките на строги икономии върху различни гръцките икономически показатели. 1. Дългът Сега знаем, че през 2013 г. Гърция е регистрирала държавен дълг от 175% от брутния вътрешен продукт на страната, докато през 1980 г. дългът е бил едва 23% от БВП. В тази глава ще се опитаме да проследим гръцкия държавен дълг от 1980 г. до 2014 г. Ще видим основните приходи на правителството и държавните разходи. Обикновено при държавните приходи включваме всички преки данъци (домакинства, корпорации), косвени данъци и нетни социални вноски; докато в държавните разходи включваме всички правителствени разходи за потребление, инвестиции и трансфери. В таблица № 1 по-долу показваме приходите и разходите за Гърция за 2002 г. въз основа на ESA 1995; По този начин читателят лесно може да разбере общите приходи и разходи. Таблица. 1 /В Милиарди евро/ I. ПРИХОДИ 1. Данъци върху производството и вноса 20,2 2. Текущи данъци върху доходите и имуществото 13,4 3. Социални вноски 21,3 4. От които действителни социални вноски 18,1 5. Други текущи приходи, включително продажби 6. Общо текущи приходи 61,1 7. Получени капиталови трансфери 1,9 8. ОБЩО ПРИХОДИ 63 1. II. РАЗХОДИ 1. Разходи за държавното потребление 28,7 2. Колективно потребление 17,5 3. Социални трансфери в натура 11,2 4. Компенсации на наетите лица 17,3 5. Междинно потребление 10,2 6. Социални трансфери, различни от тези в натура 24,2 7. Социални трансфери в натура чрез пазарна продукция 0 8. Лихви 8,6 9. Субсидии 0,2 10. Други текущи разходи 1, 6 11. Общо текущи разходи 62,1 12. Други разходи 8,4 13. ОБЩО РАЗХОДИ 70,5 Освен това, на Фигура № 1 по-долу, ние наблюдаваме историческите данни за периода 1980-2014. Имайте предвид, че ние посочваме статистиката за 2002 г. за лесна справка. Фиг. 1 – Приходи и разходи за Гърция 1980-2014 Най-забележимата информация е, че няма нито една година, в която да наблюдаваме излишък: това е само дефицит, тъй като разходите винаги са по-големи от приходите. Годината 2000 е също така ключова, защото бележи въвеждането на еврото като нова обща валута. На Фигура 1 наблюдаваме, че имаме почти постоянно успоредно увеличение както на приходите, така и на разходите. Друга важна година е 2004 г., когато бяха Олимпийските игри в Гърция. Това е и годината на промяна в правителството след десетилетие на социалдемократическо управление (ПАСОК). Консервативната партия (НД) се връща на власт. Фигура № 2 показва дефицита за същия период 1980-2014 г. Фиг. 2. Гръцкият дефицит 1980-2014 На фигура № 1 не личи някакво очевидно развитие или по-добре да се каже увеличение на дефицита за Гърция. На фигура № 2 обаче дефицитът започва вече да изглежда не толкова нормално и наблюдаваме постоянно увеличение между 1999 г. и 2002 г. с някои големи скокове през 2003 г. до 2009 г. Разбира се, днес знаем, че дефицитът е бил променен манипулативно въз основа на правната помощ на "Goldman-Sachs". Там истинският дефицит беше маскиран. Дори и в момента, в който пишем, не сме сигурни колко чисти са данните, които използваме, дори и те да са от Евростат. Както и да е, 1999-2004 са годините на Goldman-Sachs. Каквото и да са правели те, резултатът е една прогресивно увеличаваща се сума между 2007-2008 г. и друга съпоставима с нея увеличаваща се сума между 2008-2009 г. Само тези две години увеличават и без тях вече огромния дефицит с допълнителен дефицит от 30 милиарда евро! За да дадем завършен вид на всичко това, имаме фигура № 3, която показва натрупания дефицит. Цифрата показва увеличаването на гръцкия държавен дълг само с размера на дефицита, натрупан по дълга над 260 млрд. евро. Фигура 3. Акумулиран гръцки дефицит в млрд. евро – 1980-2014 Накрая, фигура № 4 показва гръцкия държавен дълг през различни периоди на управление. Не е трудно да се разбере, че както социалистическото, така и консервативното правителство натрупват своя собствена част с около по 160 милиарда евро дълг към гръцката държава. Фиг. 4 Гръцкият дълг и гръцките политически партии Таблица 2 по-долу показва различните правителства, министър-председателите и периодите, през които са на власт. Защо ние даваме такива означения на политиците: защото и двете партии, които доминират 30 години върху гръцката политическа сцена, са еднакво отговорни за гръцкия дълг. Таблица 2. Политически партии и правителства 1990-2015 Високите държавни структурни дефицити и високите държавни дългове накараха гръцката държава да се изправи пред силно увеличение на лихвените проценти по държавни облигации в резултат на притесненията на инвеститорите относно бъдещата устойчивост на дълга. Необходимостта от помощ и изход от една безнадеждна ситуация стана без алтернатива за Гърция. Гърция спешно се нуждаеше от спасителна програма. От 2 май 2010 г. държавите-членки от еврозоната съвместно с МВФ предоставиха финансова подкрепа на Гърция чрез Economic Adjustment Program. Еврогрупата се съгласи да предостави двустранни заеми, обединени от Европейската комисия (т. нар. Гръцки кредитен механизъм, или GLF), за да бъдат изплатени общо 80 милиарда евро за периода май 2010 г. до юни 2013 г. (Тази сума в крайна сметка беше намалена с 2,7 милиарда евро, тъй като Словакия реши да не участва в споразумението за гръцки кредит, докато Ирландия и Португалия отпаднаха, тъй като те сами поискаха финансова помощ). И накрая, МВФ предостави допълнителни 30 милиарда евро в рамките stand-by arrangement (SBA). Фигура № 5 показва кой е притежавал гръцкия дълг в края на 2011 г., а Таблица 3 показва страните и сумата, която са предоставили. Фиг. 5. Гръцкият дълг, октомври 2011 – 350 млрд.евро Табл. 3. Двустранни заеми Страните от Еврозоната, съвместно с МВФ, поеха неизплатените суми от първата програма (гръцки кредитен механизъм) плюс още 130 млрд. евро за периода 2012-2014 г. Втората програма обаче ще бъде финансирана от EFSF, която е напълно функционираща от август 2010 г. Табл. 4. заеми на Европейски механизъм за финансова стабилност Като цяло втората програма предвижда финансова помощ в размер на 164,5 млрд. евро до края на 2014 г. От тази сума ангажиментът за еврозоната възлиза на 144,7 млрд. евро, които се предоставят чрез EFSF, а МВФ - 19,8 млрд. евро.Таблица № 4 показва държавите от еврозоната и тяхната част от заема за SEAP за Гърция. Накрая, фигура 6 показва кой е собственик на гръцкия дълг в края на 2014 г. Табл. 6. Интересното във фигури 5 и 6 е, че собствеността върху гръцките кредити бе преместена от пазарите, банките и финансовите институции (229 милиарда евро през 2011 г.) върху страните-членки на Еврозоната (195 милиарда евро) през 2014 г. Това обяснява всички текущи преговори между новото гръцко правителство и еврогрупата.Тези две големи програми за спасяване на Гърция обаче бяха изградени под условия за ограничения. Тези ограничения са мерки за строги икономии и са предпоставка за предоставяне на програми за спасяване.Политиките за строги икономии за намаляване на гръцките бюджетни дефицити бяха начин за гръцките правителства да покажат на своите кредитори, европейските си партньори, фискална дисциплина и приходите да се доближават до разходите. Въпреки това, политиките на строги икономии, като съвместно намаляват държавните разходи и увеличават данъците, имат различни икономически и социални последици, като например увеличаване на безработицата. В следващата глава ще се опитаме да изучим тези ефекти, които строгите мерки налагат на гръцката икономика.

Тези статистики понякога могат да бъдат много плъзгава територия, за да се градят върху тях стабилни изводи: https://news.gallup.com/poll/20539/religion-very-important-most-americans.aspx PDF Специално второто изследване, направено на базата на 50 000 респонденти в различни държави: според него, например, излиза, че в България 59 % са религиозни, докато в Турция този процент е 23 %, а в Китай, който се сочи като световен шампион по атеизъм - едва 14 % - стр. 14 -15 Обаче това са само числа. В България религиозните хора на са 59 %, толкова са се самодекларирали от по-малко от 1000 анкетирани. Нито пък в Турция са 23 %, това е очевидно. В Китай нещата стоят далече по-сложно - атеистите там вярват в комунизма и неговата по-древнокитайска версия конфуцианството. така че статистиката е куха. Първата графика с оцветяването е по-обективна и лично за мен тя показва огромен потенциал на исляма в Африка. Почти половината мюсюлмани днес живеят в Африка: Total 1199.99 53% 635.67 http://www.muslimpopulation.com/africa/ Африканското население е най-младото и най-бързо растящото в световен мащаб, през 2050 африканците ще бъдат над 2.5 млрд. по някои прогнози, а през 2100 над 4 млрд. или около 40 % от цялото население; ако направим съвсем прости изчисления, ако не стане някакво голямо разместване в религиозната конфигурация на света, в Африка след 80 години ще има около 2 млрд. мюсюлмани и още толкова в останалия свят, което означава, че 40 % от населението на света ще бъде мюсюлманско, срещу 25 % днес. Просто такава е реалността.

...Подобни интерпретации се забелязват и в 40-те правила на Шафак. Повечето суфисти не биха се съгласили с първото правило, според което: "Как виждаме Бог е пряко отражение на начина, по който виждаме себе си. Ако Бог ни донася най-вече страх и вина, това означава, че в нас има твърде много страх и вина. Ако видим Бог като пълен с любов и състрадание, такива сме и ние. "(Shafak 2010а, 30). Повечето суфисти ще твърдят, че любовта на Бог не изключва страх от Бога. Повечето суфисти също не биха се съгласили с правило 40, че: "Живот без любов не е от значение. Не се питайте каква любов трябва да търсите, духовна или материална, божествена или светска, източна или западна ... Любовта няма етикети, няма дефиниции. Тя е онова, което чисто и просто е "(Shafak 2010a, 350). Повечето суфисти биха направили ясно разграничение между двата вида любов, любовта на Бога и любовта на човек. Любовта на Руми към Шамс обикновено се разбира от суфистите като форма на любов на Бога, следвайки идеята, че Бог е реализиран в човек kāmil като Шамс, който само по този начин може да бъде проводник за божественото към другите хора. Руми никога не влиза в спалнята на Шамс след вечеря, докато Ела отива в хотелската спалня на Азис в романа на Шафак (Shafak 2010a, 302-04). В крайна сметка Ела няма прелюбодействен секс с Азис, но дори и епилога на романа, който я кара да напусне съпруга и семейството си за нов и свободен живот в Амстердам, е очевидно модерен и западен, а един паралел между любовта й към Азис и любовта на Руми към Шамс може да се възприеме от традиционен суфист като оскърбление, тъй като явно включва сексуалното, което любовта на Руми към Шамс не прави. Търсенето на Ела на удовлетворение понякога изглежда има повече общо с "последвай мечтите си" на Куелю, отколкото с копнежа за Бог на суфистите, нещо, което се вижда от някои социологични изследвания на книгата в Англия (Adil 2010, Sufi 2013). Мирогледът в "Четиридесетте правила на любовта" като еклектичен е оспорен открито от Elena Furlanetto (2013 г.) и, имплицитно, от Amira El-Zein (2010). Furlanetto обвинява Шафак, че е "самоориентализирала", защото "тя субективно придава западна перспектива, без реално /в суфизма/ да съществува такава" (Furlanetto 2013, 204). Furlanetto твърди, че е възможно много ясно да се разграничат разликите в ислямската и западната перспективи на първо място, и че по принцип съществува "основна разграничителна линия между Исляма и Запада" (Jung 2017). Но както сам посочих по-горе, перспективите от западния суфизъм, които Шафак е включила, са по-скоро еклектични, отколкото чисто западни. Самият ислям също може да бъде еклектичен; суфисткото богословие, например, се основава на философията от късноантичната елинистична философия (Sedgwick 2016). Цялата култура, разбира се, също е еклектична. El-Zein обсъжда "явлението Rumi", феноменалната популярност на Руми на Запад като цяло и в Америка в частност, популярност, отразена и в "Четиридесетте правила на любовта". Често се твърди, че Руми е най-продаваният чужд поет в Америка, което не е вярно - Омир се справя по-добре в това отношение, а също и Халил Джубран, например (Amazon 2016). Руми определено е направил пробив в американска култура, но не е най-популярният чужд поет. Ел-Зейн приписва това на Schimmel, Chittick, и —особено много — на Barks (Amira El-Zein 2000, 7374), всички от които са сред източниците, които Шафак използва за романа си. Ел-Зейн обяснява и това по отношение на общите черти между явлението "Руми" и New Age и по отношение на привлекателността за съвременните американци на това, което тя нарича "Новият Суфизъм", дефиниран като "цялостна програма за духовно преобразяване", базирана на "четири основни пункта - любов; вселената на суфи; илюзия вместо реалност и самоемпатия." "Основният ислямски компонент в труда на Руми," заключава тя, "се раздробява в супата на " Новия суфизъм ", и доколкото ислямът присъства в тази супа той е нещо като нейната фолклористична подправка" (El-Zein 2000, 74-76). Разбира се, ислямът в "Четиридесетте правила на любовта" понякога се проявява като фолклор, което може би е неизбежно при всяко изображение на тринадесети век от писател, който е бил повлиян от магически реализъм и за когото любовта е централна тема. Това, което Ел-Зейн нарича "суфистка вселена", разбирано като непрекъснато въртящ се кръг на битието, не е толкова важно за Шафак, но другите елементи - илюзия противопоставена на реалност, потъване в мълчание и изчистване на мисълта от всякаква земна суета до постигане на празнота, могат да бъдат намерени в "Четиридесетте правила на любовта". Но и "основният ислямски компонент на Руми" също присъства, въпреки размиването, както и основен ислямски компонент остава при Muslim Brothers, въпреки размиването в "супата" на масовата политика. "Интересувам се от това, което суфизмът означава за нас в съвременния свят", казва Шафак в едно свое интервю. "Исках да изясня как ни привлича философията на Руми днес" (Munro 2010). Руми е нейната отправна точка, а Руми е една от ключовите фигури в суфисткия ислям. Въпреки обвиненията на Furlanetto и El-Zein, "Четиридесетте правила на любовта" може да бъдат класифицирана като еклектична, а не като „самоориентарилизирала се" или като "разреждаща исляма" до изчезването му. Възприемането на "Четиридесетте правила на любовта" в арабския свят Когато през 2012 г. /в България тя е издадена 2009/ се появи първият арабски превод на "Четиридесетте правила на любовта", книгата обикновено се четеше в арабския свят като суфистка и ислямска, а не като еклектична. Английските рецензии предупреждават, че Близкия изток от тринадесети век на Шафак изглежда подозрително модерен (Goldberg 2010) и че аурите принадлежат повече към New Age, а не към исляма (Strauss 2010), а един от рецензентите направо отхвърля книгата като "слаб опит да се преопакова Паулу Куелю (Sufi 2013 г.), но нито една рецензия на арабски език не отбелязва нищо от това, макар че една все пак предупреждава арабските читатели, че суфизмът е нещо много повече от това, което се описва от него в книгата (Ahmad Muhammad Yahya 2015). Това е така, въпреки факта, че докато преводачът Khālid al-Jibīli е пропуснал последната бележка, в която Шафак изброява западните си източници (Шимел, Идрис Шах, Баркс, Читтик, Хелмински), той вобще не е направил опит да скрие еклектиката в книгата с превода си. Той отбелязва, че "Четиридесетте правила на любовта" първоначално са написани на английски език (Al-Jibīli 2012, 2) и е подменил "аурата" на Шафак, превеждайки думата като като hāla (Shafak 2012, 50). Един от малкото случаи, когато той се е отклонил от оригинала на Шафак, е когато не е имал друга алтернатива с двата различни преводи /английски и арабски/ на Корана 4:34. Той решава проблема, като е използвал оригиналния арабски текст на Корана, (Shafak 2012, 287). За да се възприеме в арабския свят "Четиридесетте правила на любовта" не като еклектична книга има редица възможни обяснения. Макар че нито името Елиф, нито името Шафак се срещат на арабски език, двете имена произхождат от арабски език, така че не изглеждат непознати. Читателите на книгата в арабски превод по дефиниция са по-малко хибридни от самата Шафак, дори само защото са избрали да четат на арабски книга, която биха могли да прочетат на английски език, и следователно може да се приеме, че е са по-малко приспособени към еклектизма. Английските рецензенти на книга за суфизма вероятно са избрани, защото имат известни познания за суфизма и за западния суфизъм, докато арабските рецензенти нямат основание да имат специализирани знания, тъй като суфизмът се разглежда като част от общата им култура. Отвъд това, неуспехът да се забележи еклектиката на "Четиридесетте правила на любовта" може да се разбира и като форма на ислямизация или локализация. Както отбелязва Jeffrey Kenney в своето изследване на съвременната египетска литература, мюсюлманските арабски читатели се интересуват от същите идеи като читателите навсякъде по света, но предпочитат тези идеи да им бъдат представени в ислямска рамка. В арабската литература в Египет, "историите за живота на Пророка Мохамед, Ейбрахъм Линкълн и Хелън Келър се смесват лесно, за да осигурят на читателите вътрешен мир" (Kenney 2015, 671). Тази популярна литература, която той изследва, "не просто се основава на ислямската традиция за легитимност; тя заплита традицията в нови дискурси и практики, които улесняват появата на различни разбирания за това какво означава да бъдеш мюсюлманин "(Kenney 2015, 665). По този начин глобалното става локализирано и в конкретния случай то е ислямизирано. Подобен прием сред арабската публика се забелязва и в кръговете около “Yogi Ali,”, Ali El Alfy (1985 г.) в Кайро. Йоги Али, подобно на Шафак, има космополитен произход. Гражданин на Бахрейн от египетски произход, Йоги Али отива в университета Макгъл в Канада и се запознава с една духовност в съвременни, глобални форми. За първи път се интересува от йога в Монреал и прекарва известно време в ашрам в Ришикеш, град в подножието на Хималаите, който привлича много западни ученици на йога. Той започва да се интересува от суфизма само след като се е преместил в Кайро, където е имал връзки и където е бил запознат с египетския клон на Хаккания. Йоги Али сега съчетава йога и суфизма, преподава йога и присъства на срещите на Хаккания. На лично ниво той заявява, че се интересува от допирните точки между двете системи, особено в кореспонденцията между Божествените имена в исляма и чакрите в йога (интервю, Кайро, 4 юни, 2016). Той организира сесии на "Суфи Йога", които съчетават повтарянето на Божиите имена от суфисткия dhikr с дихателни упражнения от йога пранаяма (Ali 2016), точно както други комбинират dhikr с индуски мантри (Haenni & Voix 2007, 252). Вторият начин, по който се локализира "Четиридесетте правила на любовта" е, че той се прилага към съвременните арабски политически условия, точно както се прилагат идеите на съвременния политически умерен ислям. Zāhi Wahbi, рецензирайки "Четиридесетте правила на любовта" в авторитетния панарабски вестник Al-Hayat, чете книгата като контраст със сектантската омраза и конфликтност, опустошаващи арабския свят, и приветства посланието й, че любовта може да доведе до толерантност и приемане на други норми, далеч от "формалистичната ритуална религиозност" с нейната нетолерантност към "дълбока духовна вяра" (Wahbi 2014). Подобен възглед е възприет и от Хала Мустафа в "Ал-Ахрам", водещ египетски вестник, който също противопоставя суфистите на Шафак на нетолерантността, отбелязвайки, че Шамс е бил убит от "екстремисти" (mutatarifīn) "като тези, които виждаме понастоящем ", цитира няколко от правилата на Шафак с одобрение и завършва с реторичния въпрос: защо, след като ислямът има такова" богато наследство ", хората последваха това, което доведе от Ibn Taymiyyahto през Sayyid Qutb до Ислямската държава (Хала Mustafā 2016). Дариа Шараф ал-Дин, която пише в друг уважаван египетски вестник "Ал Масри ал-яум", приветства книгата за литературните й качества и нейния трансформационен потенциал, способността й да показва на читателите скритите им сили, да води до съзерцание и спокойствие, и радост едновременно, а също и "толерантност и приемане на другия" (Daria Sharaf al-Dīn 2015). Това, че тези рецензенти са адаптирали "Четиридесетте правила на любовта" към съвременните арабски политически условия, не е изненадващо. Арабските читатели понастоящем са много загрижени от тези разделения, както се вижда и от книгите, които купуват заедно с „Четиридесетте правила на любовта” от Nīl wa firāt - арабска версия на Амазон, която също като Amazon води статистика на други книги, закупени от хора, които са купили конкретно заглавие. Клиентите, закупили арабския превод на "Четиридесетте правила на любовта" също са закупили три други книги на Шафак, както може да се очаква, две класически произведения, превод на Хуруки Мураками и четири съвременни арабски романа. Четирите съвременни романа се занимават с политически въпроси, Единият от тях (Saadawi 2013) се занимава в стила на магическия реализъм с последиците от тероризма в Багдад. Другите три са исторически романи, които се занимават с различни аспекти на сектантството. Тези проблеми не са точно онези, за които пише предимно Шафак, която не е от арабски произход. Нейните притеснения са свързани с разделението в самия Запад, в световен мащаб и конкретно в Турция. Тя описва като говорител на TED начина, по който всички сме склонни да се обграждаме с хора като нас, създавайки "общности на себеподобни" и по този начин взаимно неразбиране между богати и бедни, Изток и Запад, вярващи и агностици (Shafak 2010b). Това са разделенията, които самата тя среща. Разделянията между богатите и бедните засягат някои лондончани, разделенията между Изтока и Запада засягат хора като Шафак, които мислят глобално, а разделението между вярващи и агностици са актуални в Турция. Арабите са загрижени от други разделения. Конкретният анализ, който направих на демографските данни на лайкващите и пишещите отзиви за книгата на Шафак в социалните медии в арабския свят, показва недвусмислено, че те са много сходни с тези, отбелязани от Haenni & Voix в Казабланка, и от Philippon в Лахор. Haenni & Voix откриват почитатели и последователи на нейния еклектичен суфизъм предимно сред "космополитната средна класа" на Казабланка (Haenni & Voix 2007, 243), и въпреки че не обсъждат пола, много от техните информатори са жени. Philippon също пише за "космополитната средна класа" и макар че тя не обсъжда изрично половете, отбелязва, че не случайно двамата лидери на Lahori Sufi Order са жени (Philippon 2014). Индивидуализъм Това, което тази статия не е засегнала досега, е индивидуализмът, идентифициран от Haenni & Voix и Philippon. Haenni & Voix контрастират интереса на еклектичните суфисти в Казабланка към "самореализация, вътрешно равновесие и духовен мир" с колективизма при социализма и национализма от предишни десетилетия и с политическия ислям. Те също така намират че "/индивидуалната/ визия за свещеното ... е в разрез с всяка религиозна власт" (Haenni & Voix 2007, 244-45). Philippon също отбелязва индивидуалистичните ценности на нейните еклектични суфисти, "враждебни към реакционните, политизирани и нормативни версии на исляма" (Philippon 2014, параграф 2). Макар да е вярно, че "Четиридесетте правила на любовта" на Шафак и някои от нейните арабски рецензенти са враждебни към религиозните власти, особено в тяхната реакционна и политизирана форма, враждебността към определени версии на религиозната власт не е еквивалентна на индивидуализма. Индивидуализмът е, най-важното, обратното на колективизма. Колективизмът се разбира от Дитрих Юнг и Кирстен Синклер (2015), след Андреас Реквиц (2006), като характеристика на втория от трите етапа на модерността, "масовото общество на 20-и век", което наследява "ограниченото либерално общество на 19-ти век". В арабския свят, твърдят те, това масово общество ("компактна група от хора ориентирана към еднакъв тип ценности на модерната субективност ") рефлектира във възхода на Muslim Brotherhood и в момента изглежда започва трети етап на модерността или по-точно постмодерността, която се "извършва на индивидуално, а не на колективно ниво" и "въз основа на индивидуалното религиозно и морално развитие на всеки отделен индивид" (Jung & Sinclair 2015, 29, 33, 35). В този смисъл еклектичният суфизъм пасва много добре с третия или постмодерния етап и това е така, не толкова защото постмодернизмът или еклектичният суфизъм са индивидуалистични, а тъй като те са органично антиколективистични. Колективизмът е характерен за един конкретен етап на модерността, масовото общество, а не на цялата човешка история преди постмодернизма. Това има смисъл, тъй като суфизмът винаги е бил по-фокусиран върху индивида, отколкото върху колектива и винаги имало напрежение между суфистите и религиозните власти. Заключение Травматичните последици от Арабската пролет 2011 предизвикаха търсене на алтернативни начини за приближаване до исляма. Това помага до голяма степен да се обясни феноменалната популярност на "Четиридесетте правила на любовта" на Елиф Шафак. Самата личност на Шафак е синтез между Изтока и Запада, символ на силата на глобализацията, туркиня, която живее предимно в Лондон и пише на английски език, използвайки класически персийски източници (с английски превод), американски поети като Колман Баркс, западни суфисти като Хелмински, както и Спиноза. Книгата й е еклектична, както в сюжета и фабулата, така и в посланието си. Освен че включва аура и феминистки прочит на Корана, тя размива линията между човешката и божествената любов и изразява позиции, характерни за западния суфизъм, като например идеята, че суфизмът е същността на всички религии и че шериата е стигнал до точката на изчерпването си, където може да бъде изоставен. Нещо от Спиноза се крие зад враждебността на книгата към улемата. Приемането на арабския превод на книгата обаче е локализирано и ислямизирано, както показват конкретното проучването в Казабланка на Haenni & Voix и лахорското изследване на Philippon. Това обаче, което статията не открива, е индивидуализация, сравнима с тази, установена от Haenni & Voix и Philippon. Доколкото еклектичният суфизъм е индивидуалистичен, това е така, защото колективизмът е характерен за друг различен етап на модерност. Глобализацията е неизбежна, тъй като вече има огромен брой глобализирани хора, чиито образование, светоглед и опит са хармонизирани с глобалните тенденции. Локализацията също е неизбежна, като се има предвид, че местните условия се различават на всяко отделно място и че не всички са еднакво глобализирани и способни да синтезират различни култури. Мюсюлманите в арабския свят по този начин изграждат по-скоро арабска и мюсюлманска постмодерна субективност, като черпят от и се присъединяват към глобалните тенденции, но също така ги адаптират към исляма и арабските условия.

Ако четем романа на Шафак не само като ентусиазирани читатели на талантливо написана „женска” литература и се абстрахираме от факта, че книгата й „Любов”/в български превод/ е популярен любовен роман или роман за любовта, то трябва да имаме предвид също и че: Елиф Шафак е глобален говорител на TED, член на Съвета за креативна икономика в Давос и член-основател на ECFR (Европейски Съвет за Външни отношения, еквивалент на щатския ACFR). Тя публикува като колумнист в големите вестници и периодични издания по целия свят, включително във "Файненшъл таймс", "Гардиън", "Ню Йорк Таймс", Wall Street Journal, Der Spiegel и La Repubblica. Шафак има бакалавърска степен по международни отношения, магистърска степен по Gender и Women’s Studies и е доктор по политически науки и политическа философия. Тя преподава в различни университети в Турция, Великобритания и САЩ, включително Мичиганския университет и университета в Аризона. Понастоящем тя е гостуващ професор по сравнителна европейска литература в Оксфорд. Като публичен говорител Шафак е представена от The London Speaker Bureau и Бюрото на говорителите на "Чартуел" и Penguin Speakers Bureau. Тя живее в Лондон. Едно изследване на Mark Sedgwick: https://en.wikipedia.org/wiki/Mark_Sedgwick за възприемането на „Четиридесетте правила на любовта” в арабския свят ми разкрива съвсем различна гледна точка към този роман на Елиф Шафак и оценка за влиянието на суфизма върху нея: Еклектичният суфизъм в съвременния арабски свят Mark Sedgwick Mark Sedgwick is professor MSO of Arab and Islamic Studies at Aarhus University. He is by training a historian, and works on Sufism in both the Arab world and the West. His most recent book is Western Sufism: From the Abbasids to the New Age (New York: Oxford University Press). Резюме Въпреки че Шафак се самоопределя като турски автор, тя е родена във Франция, живее постоянно в Лондон и пише "Четиридесетте правила на любовта" на английски, като се основава на западни източници, както и на класическата персийска история на Шамс и Руми. "Четиридесетте правила на любовта" следователно е по същество еклектична работа, аспект на "преплетената" модерност (Юнг), поне толкова, колкото е и културата на New Age. Тази статия първо ще разгледа книгата, след това нейното приемане сред арабския свят и накрая как това възприемане може да бъде най-добре разбрано. Еклектичният суфизъм, който може да се тълкува като израз на съвременната субективност, може да се наблюдава днес в Мароко и Пакистан. Тази статия описва и обсъжда феномени въз основа на арабския превод на романа на Елиф Шафак "Четиридесетте правила на любовта" и неговото възприемане от читателите в Мароко и Пакистан. Статията твърди, че локално вкорененият еклектичен суфизъм, имащ почва в целия арабски свят, както и в Мароко и Пакистан в частност, се основава на преосмисляне на ислямските традиции, като в традиционния ислям се интегрират глобални социални идеи. Едновременно с това се разглежда въпроса за връзката между еклектичния суфизъм и индивидуализма и възможността за развитие на определено ниво на индивидуализма на регионално ниво в арабския свят. "Четиридесетте правила на любовта" като еклектична книга "Четиридесетте правила на любовта" е седмият роман на Шафак, и третият написан на английски, практика, която тя е приела, докато преподава women’s studies в университета в Мичиган. Това е първият от нейните романи, който се съсредоточава върху суфизма, но и преди това тя се е интересувала от суфизма. Този неин интерес не възниква в атмосфера на ислямска ортодоксална среда, а в контекста на изследване на алтернативи, в период, в който тя, според собствените й думи, е "левичар, агностик, нихилист, феминистка, анархо-пацифистка, природозащитничка" (Shafak in Kortian 2010, 79). Интересът й към суфизма също така възниква в контекст, където много от нейните източници са западни. В "Четиридесетте правила на любовта" се разказват две взаимосвързани истории. Поставената като външна рамка история е заложена в съвременна Америка и хроникира трансформацията на Ела Рубинщайн, нереализирана американска домакиня, по време на срещата й с Азис Захара, един странстващ суфист, етнически шотландец и холандски гражданин. Тази история е сътворена от въображението на Шафак. Централната история е класическата легенда за трансформацията на Джалал ал-Дин Руми при срещата му с Шамс от Табриз, също скитащ суфист и дервиш. Шафак пресъздава тази история по свой начин, но като цяло остава доста близко до оригинала й от тринадесети век. Тази централна история сама по себе си е рамката за четиридесетте "правила на любовта", които се разкриват с развитието на романа и които са посочени в заглавието. Запитана за произхода на тези правила, Шафак отговоря, че те са "оформени, докато продължавах да пиша романа, вдъхновени са от героите в романа, които ми ги подсказваха"(Munro 2010). Правилата са достъпни на различни уебсайтове, на английски и на арабски език, като са извлечени от книгата от ентусиазирани читатели. Следователно, "Четиридесетте правила на любовта" са очевидно еклектични. Историята за Руми и Шамс е голямата класика на суфизма, а историята на Шафак за Ела и Азис по някакъв начин я следва. Историята за Ела и Азис е също толкова модерна и западна, както и самите "40 правила на любовта", формулирани от Шафак. Тези правила и книгата като цяло отразяват влиянието на западните източници на Шафак, които сами по себе си са еклектични. Авторите за суфизма, които Шафак чете и препрочита, са Annemarie Schimmel, Idries Shah, Coleman Barks, William Chittick, Karen Armstrong, Sachiko Murata и Kabir Helminski (Munro 2010). Всички те са западни автори (Murata е родена в Япония, но от 1979 г. живее в САЩ). Това са и авторите, които тя по-късно дава като източници в бележка към "Четиридесетте правила на любовта", като изключва Армстронг и Мурата и добавя Р. А. Никълсън, Камил Хелмински, Рефик Алган и Франклин Д. Луис (Shafak 2010, 355). Тези източници могат да се класифицират в четири категории. Първо, има учени, чиято работа може да бъде използвана от всеки, който прави сериозно изследване на Руми, това са западни учени, но които пишат предимно като учени. Изданието и преводът на Никълсън от Матнауи, публикувано между 1925 и 1940 г., е класически труд, а преводът и съставителството на Chittick от 2004 г. на Maqālāt of Shams of Tabriz (Автобиографията на Shams-i Tabriz) също е важен източник и научен труд. Люис също е уважаван академичен автор за Руми. На второ място, има автори на трудове за суфизма и исляма, които пресичат линията между академичното изследване и вдъхновението: Шимел, Армстронг, Мурата, а в някои от неговите творби - Читтик, който е съпруг на Мурата. Трето, има автори като Колман Баркс, който е поет, а не учен, и чиито преводи на Руми (направени от други преводи, тъй като той не познава персийски), са направили Руми толкова популярен на Запад. Четвърто, има автори западни суфисти: Idries Shah, Kabir и Camille Helminski и Refik Algan. Особено от тези западни суфистки автори произлизат еклектичните елементи в "Четиридесетте правила на любовта". В западния суфизъм съществуват редица различни потоци, три от които са представени в източниците на Шафак. Всички те са еклектични, като черпят както от западни, така и от суфистки източници. Два от тези еклектични потоци биха могли да се характеризират като New Age, не в смисъл, че са част от някаква последователна школа на мислене или практика, а в смисъл, че са характерни за периода, определен от някои като "нова епоха" - 1965 г. до 1980 г. Първият поток е представен от Idries Shah, английски автор от индийски произход, пишещ за суфизма, който е бил широко популярен по време на "новата епоха", но чието влияние е избледнявало скоро след края на този период и особено след смъртта му през 1996 г. Той оказва влияние върху редица други писатели, освен върху Шафак, включително английския поет и романист Робърт Грейвс, номинираната за Нобелова награда английска писателка Дорис Лесинг и най-продавания в света бразилски писател Паулу Коелю. Той е напълно еклектичен автор /Идрис Шах/, защото принадлежи към т.н. кръг на Георги Иванович Гурджиев, едно движение в крайна сметка имащо корените си в теософията и психологията от деветнадесети век и опиращо се, доколкото го устройва, да доказва тезите си чрез класическата суфистка литература и арабския и южно азиатския фолклор (Sedgwick 2016, 208-21). Вторият поток в западния суфизъм е представен от двамата Хелмински, които ръководят Threshold Society, американска Mevlevi tarīqa с клонове в Обединеното кралство, които (както всички Mevlevi tarīqa) черпят директно от текстовете на Руми (Pittman 2012, 210). Threshold Society възниква през по-късния период на “new age” и фаворизира либералните тълкувания на исляма; не всички от членовете му се самоопределят като мюсюлмани обаче. Кабир Хелмински, подобно на Шах, има минало членство в движението Гурджиев (Dickson 2015, 104). Threshold Society се основава на традицията на Mevlevi, както е преподавана тази традиция в съвременна Турция, както и на западни източници, и по този начин е еклектична. Трето и последно от трите влияния на западни суфисти върху Шафак, е чрез Читтик и Мурата, които от своя страна са свързани със западния суфизъм чрез Seyyed Hossein Nasr, иранец, който сега е шейх на Maryamiyya, тарика със смесен алжирски и френско-швейцарски произход, която няма пряка връзка с движението Гурджиев, въпреки че влиянието на теософията може да се открие в нейните постулати. Нейните интерпретации на исляма са предимно анти-модернистични и макар да е възникнала през "новата епоха", Seyyed Hossein Nasr е бил изключително критичен към преобладаващите течения от този период и отказал да се ангажира с тях (Sedgwick 2016, 102-07, 203-04 , 223). Има и други потоци в западния суфизъм отвъд тези три, някои по-малко и по-малко еклектични, но техни следи не могат да се открият пряко в книгата или биографията на Шафак. "Четиридесетте правила на любовта" понякога директно отразяват тези еклектични източници. Шамс и Руми виждат аура (Shafak 2010a, 134, 157), например, а аурите не произхождат от исляма, а от западния езотеризъм, особено от теософията. В един момент Шамс обяснява, че докато "християни, евреи и мюсюлмани ... се карат за външната форма, суфистите търсят същността" (Shafak 2010а, 299). Това е разбирането за Idries Shah и до известна степен за Maryamiyya, но не се среща сред източните суфисти. В друг момент Шамс демонстрира едно много модернистично тълкувание на Корана 4:34, което обяснява статута на жените по отношение на мъжете и включва "idrib" сред действията, които мъжете се съветват да предприемат, ако са изправени пред непокорни съпруги. Въпросът е какво означава "idrib" в този контекст, тъй като очевидното му значение може да изглежда проблематично. Шафак решава този проблем, като Шамс първо цитира буквален английски превод, и след това го замества с "различен превод", който гениално променя "idrib" не като "бие", а като "да си ляга с тях ("когато те пожелаят "(Shafak 2010а, 196-97) . Разбирането на Шафак за шериата и улема също е доста еклектично. Много от улемите в "Четиридесетте правила на любовта" са подозрителни към суфизма или дори враждебни към него. Конфронтацията между Шамс и кадията на улема на Багдад в началото на книгата се повтаря няколко пъти по време на книгата, а борбата между суфистите и улема е основен елемент в сюжета. Един централен въпрос, от векове, е връзката между шариата и haqīqa (истина, Божественото). Това е развито още в началото на "Четиридесетте правила на любовта", когато Шамс казва на кадията на улемата на Багдад: „Шериата е като свещ. Той ни осигурява много ценна светлина. Но нека не забравяме, че една свещ ни помага да отидем от едно място на друго в тъмнината. Ако забравим къде сме тръгнали и вместо това се съсредоточим върху свещта, каква е ползата от нея?” (Shafak 2010а, 50). Това е променен цитат от думите на Руми: "Шериата е като свещ, показващ пътя ви. Ако вие не притежавате свещта, няма какво да освети вашия път; и когато излезете на пътя, светлината очертава вашите крачки по него; и когато стигнете до края на пътуването си; това е истината. Оттук е казано: "Ако истините бяха видни още в началото, [шериата] нямаше да бъде необходим" (Rum 1932, 5: 3). Шафак пише нещо подобно на Руми като се съгласява, че шериата е средство за постигане на крайната цел. Разликата е, че докато Руми подчертава, че шариата е основно и необходимо средство, Шамс на Шафак не казва точно това и че докато Руми предполага, че шериата може да стане излишен, но чак след като човек е стигнал края на пътуването до Бога, Шамс предполага, че шериата е второстепенен, а самото пътуване е на първо място. Това не е едно и също нещо. https://tifoislam.dk/article/download/102873/151907/ Следва продължение...

Малко знам за суфизма, но надявам се ще имам време да попълня празнотите. Стигнах до интерес към него от друга гледна точка, не литературна, по-скоро историческа. Суфизмът като течение в исляма. Цитирах един американски изследовател в темата за бъдещето на Турската република, който развива концепцията, чу суфистките ордени в съвременна Турция са инкубатори на политическите партии - доколко това е така е въпрос на изследване. Суфистките школи обаче са били инкубатори за движението на младотурците, нашият революционер Георги Раковски е бил член на такава секта, откъдето са и много от връзките му с балкански политически дейци.

Да, направо инвалидизирана икономика - двата й кита са публичния /обществен/ сектор и туризма, близо 60 % от БВП, като добавиш единствения им мощен едър капитал, корабоплаването, почти нищо друго не остава. Today, shipping is the country's most important industry worth $9 billion in 2015, 4% of the country's GDP. If related businesses are added, the figure jumps to $17 billion or 7.5% of GDP, employs about 192,000 people (4% of the workforce), and shipping receipts are about 1/3 of the nation's trade deficit. In 2015, the Greek Merchant Navy controlled the world's largest merchant fleet, in terms of tonnage, with a total DWT of 334,649,089 tons and a fleet of 5,226 Greek-owned vessels, according to Lloyd's List. Greece is also ranked in the top for all kinds of ships, including first for tankers and bulk carriers. https://en.wikipedia.org/wiki/Greek_shipping Чужди инвестиции - по-малко от тези в България. Външна търговия с пет пъти по-голям дефицит от нашия и ниска добавена стойност на износа. Този търговски дефицит е чудовищно голям, за САЩ примерно би означавал 2 трлн. долара, ако го съпоставим с техния БВП, но американския /който също е голям/ е четири пъти по-малък. Резерви във валута и злато практически нямат, нашите са 5 пъти по-големи. Вътрешният им дълг е близо 182 % от БВП, външният, отделно, като гледам цифрата 506 млрд. долара вече надхвърля 250 %, заемите към банките са също над 120 %, на практика те са фалирала държава, която не е обявила фалит по политически причини. Забележително постижение на "левите" и "десните" политици в един 40-годишен тандем. Материалът който си постнал от този линк https://www.diva-portal.org/smash/get/diva2:910476/FULLTEXT01.pdf е много точен и аналитичен и от интересна гледна точка, първо защото е пределно конкретен, второ защото е писан от гръцки икономист, но работещ в шведска институция. Швеция, която по население е съпоставима с Гърция, е перфектен фон за сравнение, когато се прави разрез на гръцката дългова криза

Това са някои от 40-те правила на Шамс от Тебриз в романа на Елиф Шафак; между другото, авторката е много навътре в историята и мисленето на суфизма и предполагам, че самата е посветен член на суфистка школа. Биографията й също е своеобразен роман.

И аз ви благодаря, Дора, защото, честно казано, докато не чух албума, не знаех нищо за квартета, просто харесвам музиката на Милчо Левиев и джаз по принцип

„ДЖАЗ ФОКУС‘65“ Квартетът „Джаз Фокус‘65“ e сегмент от една подранила идея на Радой Ралин. Толкова подранила, та и до днес е невъзможна за реализация! В най-общи линии тя следва модела на пражките литературно-музикални кабарета от рода на „Рококо“, „Семафор“ и другите убежища на малките сценични форми. Радой току-що е уволнен (със заповед от 30.01.1965 г.) от Студията за хроникални и документални филми, в която работи като редактор и сценарист на прочутите сатирични филми „Фокус“. И понеже шило в торба не стои, той почти незабавно прави предложение за създаване на „Ателие фокус 65“, което да се помещава в изложбената зала на днешната улица „Съборна“. (През 70-те години там се настанява бар „Астория“). Набелязва и някои от участниците – квартета „Джаз фокус 65“ на Милчо Левиев, състава на Кирил Дончев „Темпо 65“, ателие „Мюзик“, писатели и режисьори, сред които откриваме имената на Александър Геров, Леон Даниел, Рангел Вълчанов, Стефан Продев, Леда Тасева, Климент Денчев, Светослав Пеев и ред други повече или по-малко познати творци. Предвид политическия, обществен и културен климат в България по това време идеята е обречена на административна безучастност! Но Милчо Левиев все пак запазва квартета, който до този момент само озвучава филмовите „Фокуси“, за да го превърне в устойчива формация и да му придаде по-висок, вече концертен статус. След целогодишна къртовска работа – репетиции сутрин и следобед – премиерата на запазилия името си „Джаз Фокус‘65“ – Милчо Левиев (пиано), Симеон Щерев (флейта), Любомир Мицов (контрабас) и Петър Славов (ударни) – се случва през пролетта на 1966 г. в най-престижната концертна зала „България“. Успехът е неописуемо голям, а „Балкантон“ (ВТА 1006) мигом издава албум с документален запис от проявата. През февруари 1968 г. квартетът изнася още един концерт в същата зала и фабриката за грамофонни плочи отново издава част от програмата му в самостоятелен албум (ВТА 1098). Но точно през 1967 година „Джаз Фокус‘65“, наричан у дома само „Фокус‘65“, за да не се дразни цензурата, осъществява и първия пробив на българския джаз отвъд желязната завеса. Това става в Монтрьо, Швейцария. По инициатива на 31-годишния местен служител в туристическа агенция от Монтрьо – Клод Нобс (1936-2013), малкото градче става домакин на първия международен конкурс за джазови състави, проведен на 16-18.06.1967 година. Така в Lido du Casino се полага основата на проява, която през годините се превръща в световен образец на фестивален туризъм и същевременно предоставя идеални условия за деловата работа на един от най-големите туристически бизнес форуми. Нобс отправя покана за участие до големи обществени радиостанции от Запад и Изток, без обаче да посочва конкретни имена на артисти или състави. Това се предоставя като ангажимент на техните ръководства. За късмет по същото време генерален директор на Българското радио и телевизия е дипломатът и публицистът Богомил Нонев, който отдавна има слабост към джаза и вече я е заявил публично чрез знаменитото си есе „Музиката на черните парии“, публикувано в сп. „Пламък“ през 1960 година. Благодарение на него квартетът на Милчо Левиев заминава за градчето край езерото „Леман“ (познато като Женевското езеро). Българите заедно с квинтета Studio de Jazz на Чехословашкото национално радио и Jazz Ensemble de la RTH на Унгарското национално радио са единствените три формации, които представят комунистическата Източна Европа. Западът на континента присъства в доста по-широки географски граници. Но сред цялата тази пъстра компания най-голям интерес и очакване будят рециталите в трите вечери. Поверени са на американеца Чарлз Лойд и неговия квартет, Чарлз Томсън от САЩ и фестивалния биг бенд на Паул Томен от Швейцария. Съставът на журито включва уважавани в европейския джазов елит историографи, изследователи и критици на тази музика: Алън Бейс от Великобритания, д-р Лубомир Доружка от Чехословакия и Ариго Полило от Италия. Българите свирят трети по ред във втората вечер – 17.06.1967 година. Успехът им е неочаквано голям, като се има предвид самоизолацията на България от общите културни процеси, търсения и постижения, в по-голямата си част премълчавани или дори анатемосвани от тоталитарната власт. В този смисъл представянето на квартет „Джаз Фокус‘65“ е истинска изненада за специалистите от Европа, които най-малко очакват толкова мощна и свежа креативност от българите. Ако си направим труда да насочим своето внимание към избраната стилова ориентация на голяма част от участниците в конкурса, ще открием интересен факт. За тях ползваната стилистика е поглед назад към ранните американски направления в това изкуство (дикси­ленд, суинг). Докато в творческите си нагласи Милчо Левиев и колегите му вече гледат напред и в устрема си за „еманципация“ изпреварват твърде много от своите западни конкуренти. На „Джаз Фокус‘65“ се присъжда наградата на публиката и тази на критиката, която по значимост се нарежда в непосредствена близост и веднага след първата награда на ръководения от американеца Дон Менза Jazz Ensemble des Bayerischen Rundfunks от Западна Германия. Швейцарските и френските медии реагират гневно и оспорват решението на журито, давайки единодушно предимство на българите. Но пък като компенсация „Джаз Фокус‘65“ веднага получава покани за фестивални участия в Чехословакия и Западна Германия. Във ФРГ фирмата Saba MPS (MPS 15219) издава албум на квартета, а е заснет и документален телевизионен филм, който (както и грамофонната плоча) така и не стига до България. У дома съставът участва в конкурсната програма за джаз и рок музика, включена в официалния календар на Деветата световна среща на младежта и студентите „София‘68“. И печели първа награда и златен медал, изпреварвайки популярния вече „Ленинградски диксиленд“ от Съветския съюз. На пръв поглед развитието на „Джаз Фокус‘65“ върви във възходящ ред, след като през 1970 г. той получава повторна покана за участие във фестивала Jazz Ost West в Нюрнберг, както и за включване в програмите на празниците в Сен Гален, Швейцария и др. Освен всичко западни мениджъри решават да съберат на една сцена българите със състава на флейтиста Хърби Мен. По това време американският музикант се ползва с авторитета на един от пионерите на флейтата в джаза. Зад идеята застава и Джордж Уейн, шефът на най-големия в момента форум на американското, а сетне и на европейското джазово изкуство – Newport Jazz Festival. Пред „Джаз Фокус‘65“ се откриват хоризонти, за каквито у нас никой дори не смее да мечтае. Но, както гласи сентенцията на Милчо Левиев, „България е страната на неограничените невъзможности“. Тежката сянка на събитията в Прага‘68 продължава да ражда кошмари в сънищата на партийните величия и по-ниските чинове от Комитета за държавна сигурност, милицията и културата. С решение на Секретариата на ЦК на БКП (06.03.1970) нормативно се затяга режима на работа или специализация на български граждани в чужбина. Чрез своите репресивни органи държавата продължава да прилага познатата и дори вече омръзнала и осмивана от музикантите тактика на тормоз – на новия басист на квартета Теодоси Стойков е отказан задграничен паспорт. Турнето в Западна Германия пропада, а четиримата джазмени поемат самостоятелно по различни пътища. Милчо Левиев се отзовава на поканата и отива на работа като пианист, композитор и аранжор във ФРГ. Където престоява половин година, преди да отлети за САЩ и да се присъедини към биг бенда на Дон Елис. Симеон Щерев е единственият от състава, който пристига в Нюрнберг и участва във фестивалната програма с международна формация (с германеца Алберт Мангелсдорф и британеца Джон Сърман). След което за няколко години се установява на работа в Швеция. Петър Славов също отива на продължителен гурбет в Скандинавия. Любомир Мицов става басист в общинския оркестър „София“ и загива при самолетната катастрофа на столичната аерогара през декември 1971 година. Теодоси Стойков работи като свободен артист на домашната, а по-късно и на европейската сцена. Имаше квартет „Джаз Фокус‘65“, няма квартет „Джаз Фокус‘65“. Един мощен културен протуберанс е загасен в черната мъглявина на комунистическата идеология. http://inspiro-bg.com/deset-po-pet-za-vdzhaz-fokusv65v/

Гърция, 2017 година: Гърция има обществен сектор, който допринася за около 40% от БВП, а БВП на глава от населението по покупателна способност е около две трети от тази на еврозоната. Туризмът осигурява 18% от БВП. Имигрантите съставляват близо една пета от работната сила, основно в селскостопански и неквалифицирани работни места. Гърция е основен бенефициент на помощ от ЕС, равняваща се на около 3,3% от годишния БВП. От 2000 година досега Гърция е получила безвъзмездно 62 млрд евро от ЕС само по кохезионни програми, без да се броят други грантове и помощи. Гръцката икономика е имала ръст от около 4% годишно между 2003 и 2007 г., но влезе в рецесия през 2009 г. в резултат на световната финансова криза, затягането на кредитните условия и неуспеха на Атина да се справи с нарастващия бюджетен дефицит. До 2013 г. икономиката се свива с 26% в сравнение с нивото отпреди кризата от 2007 г. Гърция изпълни критерия за бюджетен дефицит на ЕС за растеж и стабилност, който не надвишава 3% от БВП през 2007-2008 г., но го наруши през 2009 г., когато дефицитът достигна 15% от БВП. Злоупотребите с публичните финанси, неточността и неточното отчитане на статистическите данни и последователното неефективно развитие на реформите подтикнаха големите агенции за кредитен рейтинг да намалят рейтинга на международния дълг на Гърция в края на 2009 г. и доведоха страната до финансова криза. Под силен натиск от страна на ЕС и международните участници на пазара, правителството прие спасителна програма, която призова Атина да намали правителствените разходи, да намали укриването на данъци, да ремонтира социалните системи, здравеопазването и пенсионната система и да пазарите на труд и стоки. Мерките за строги икономии намалиха дефицита на бюджета до 1,3% от БВП през 2017 г. Последователните гръцки правителства обаче не успяха да прокарат много от най-непопулярните реформи пред силната политическа опозиция, включително тази на мощните профсъюзи и широката общественост. През април 2010 г. водеща кредитна агенция определи гръцкия дълг с най-ниския си възможен кредитен рейтинг, а през май 2010 г. правителствата от еврозоната и МВФ предоставиха на Гърция спешни краткосрочни и средносрочни кредити на стойност 147 млрд. долара, за да може страната да посрещне плащанията си по заемите на кредиторите. Гърция продължаваше да се бори да изпълни поставените от ЕС и МВФ цели, особено след като Евростат ревизира възходящия дефицит и дълг на Гърция за 2009 г. и 2010 г. Европейските лидери и МВФ се договориха през октомври 2011 г. да предоставят на Атина втори пакет за спасяване от 169 млрд. долара. Втората сделка призова притежателите на гръцки държавни облигации да отпишат значителна част от своите дялове, за да се опитат да облекчат тежестта на гръцкия държавен дълг. Гръцките банки обаче, натоварени със значителна част от държавния дълг, бяха засегнати неблагоприятно от отписването и 60 млрд. долара от втория пакет за спасяване бяха заделени, за да се гарантира, че банковата система е адекватно капитализирана. През 2014 г. гръцката икономика започна да се възстановява от рецесията. Гърция постигна три важни ключови цели: балансиране на бюджета - без да са включени плащанията по дълга; емитиране на държавен дълг на финансовите пазари за първи път от 2010 г .; и генериране на ръст на БВП от 0,7% - първата икономическа експанзия от 2007 г. насам. Въпреки започващото възстановяване, широкото недоволство от мерките за строги икономии доведе на власт партията на лявата коалиция на радикалната левица (SYRIZA) след национални парламентарни избори през януари 2015 г. Между януари и юли 2015 г. несъгласията между правителството на СИРИЗА и Кредиторите от ЕС и МВФ за изпълнението на спасителните мерки и изплащането на дълга доведоха до значителни просрочия в плащанията и лиши гръцките банки от спешно кредитиране като постави под въпрос бъдещето на Гърция в еврозоната. За да предотврати разпадането на банковата си система, Гърция наложи контрол върху капитала през юни 2015 г., малко преди разтърсването на международните финансови пазари, като стана първата развита страна, която пропусна да изплати заем на МВФ. Изправен пред невъзможност да постигне споразумение с кредиторите, министър-председателят Алексис Ципрас проведе национален референдум на 5 юли 2015 с въпрос дали да приеме условията за спасяването на Гърция като сам призова народа в кампания за "не" глас. Правителството на Ципрас обаче впоследствие се съгласи с нов спасителен план от 96 милиарда долара, за да предотврати напускането на Гърция от Еврозоната. На 20 август Гърция подписа третата си спасителна програма, която й позволи да покрие значителни плащания по дълга към своите кредитори от ЕС и МВФ и да осигури на банковия сектор достъп до спешна ликвидност. Правителството на Ципрас, с нов кабинет от 20 септември, след като свика нови избори в края на август, успешно осигури изплащането на два отлагани транша от спасителните фондове. Въпреки икономическите сътресения, гръцкият БВП не се сви толкова рязко, колкото се очакваше в лошите прогнози, едва с -0,2% през 2015 г., постигнати отчасти от силния туристически сезон. През 2017 г. Гърция отбеляза подобрения в растежа БВП и намаляване на безработицата. Недовършените икономически реформи, огромният проблем с необслужваните кредити и продължаващата несигурност по отношение на политическото ръководство на страната задържат икономиката отново. Според някои оценки черният пазар на Гърция е в размер на 20- 25% от БВП, тъй като все повече хора са спрели да отчитат доходите си, за да избегнат плащането на данъци, които в някои случаи са се увеличили до 70% от брутния доход на дадено лице. Тези проблеми ще продължат да бъдат пречка пред икономиката през 2018 г. и допълнително да забавят възстановяването от финансовата криза. БВП (по покупателна способност): $298.7 billion (2017 est.) $299.4 billion (2016 est.) $300.3 billion (2015 est.) БВП (по номинална стойност): $200.7 billion (2017 est.) БВП растеж: 1.4% (2017 est.) -0.2% (2016 est.) -0.3% (2015 est.) БВП (PPP) на глава от населението: $27,700 (2017 est.) $27,800 (2016 est.) $27,700 (2015 est.) БВП консумация: Консумация от домакинства: 73.3% Консумация от държавата: 19.5% Инвестиция в капитал: 10.9% инвестиция в готова продукция: -1.7% БВП по сектори: аграрен: 4% индустрия: 16% услуги: 80% (2017 est.) / 40 % от БВП е от обществения сектор и 18 % от туризма, които са към сферата на услугите, останалите 22 % за други услуги/ Индустрии: туризъм, хранителна и тютюнева, текстилна, химическа, металургия; минна, нефтопреработваща Работна сила: 4.769 million (2017 est.) Работна сила заета по сектори: аграрен: 12.6% индустрия: 15% услуги: 72.4% (30 October 2015) Безработица: 22.3% (2017 est.) 23.6% (2016 est.) Население под линия на бедността: 36% (2014 est.) Бюджет: приходи: $95.36 billion разходи: $98.08 billion (2017 est.) Данъци и такси: 46.7% от БВП (2017 est.) Бюджетен дефицит (-): -1.3% от БВП (2017 est.) Държавен дълг: 181.9% от БВП (2017 est.) 183.5% от БВП (2016 est.) Вътрешни заеми отпуснати от банките: $249.1 billion (31 December 2017 est.) $231.4 billion (31 December 2016 est.) Пазарна стойност на публично търгувани акции на борсата: $42.08 billion (31 December 2015 est.) $55.15 billion (31 December 2014 est.) $82.59 billion (31 December 2013 est.) Експорт: $29.23 billion (2017 est.) $27.1 billion (2016 est.) Експортирани продукти: Храни и напитки, фабрични изделия, петролни продукти, химикали, текстил Експортни партньори: Италия 10.6%, Германия 7.1%, Турция 6.8%, Кипър 6.5%, България 4.9%, Ливан 4.3% (2017) Внос: $50.23 billion (2017 est.) $45.45 billion (2016 est.) Импорт на стоки: машини, транспортни средство, горива, химикали Партньори за импорт: Германия 10.4%, Италия 8.2%, Русия 6.8%, Ирак 6.3%, Южна Корея 6.1%, Китай 5.4%, Холандия 5.3%, Франция 4.3% (2017) Дефицит от външна търговия: 21 млрд. долара за 2017 или над 10 % от БВП !!! Резерви във валута и злато: $6.893 billion (31 December 2016 est.) $6.026 billion (31 December 2015 est.) Външен дълг: $506.6 billion (31 March 2016 est.) $468.2 billion (31 March 2015 est.) Преки чужди инвестиции: $34.18 billion (31 December 2017 est.) $30.8 billion (31 December 2016 est.) Гръцки инвестиции зад граница: $33.79 billion (31 December 2017 est.) $32.91 billion (31 December 2016 est.) https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/gr.html

За Румъния, тъй като и в друга тема се опитах да правя паралели между българската и румънската икономика, виждам, че има развитие оттогава, според мен в негативна посока: Става въпрос за социалните осигуровки, направили са пълна рокада през 2018 - прехвърлят цялата тежест от раменете на работодателя върху раменете на работника. на пръв поглед това е много "дясно", напук на тенденцията на социалната Европа, където се разделят фифти-фифти тежестите, или на Китай и Русия, където тежестта пада изцяло върху работодателя. Да ама не. Защото го прави лява партия с десни мераци да администрира цялата икономика. Защото: Дяволът е в детайлите. Какво се вижда от тези графики: Най-голям дял от БВП дават услугите и промишлеността. Там работодателите на пръв поглед печелят най-много от "дясната" данъчна реформа на лявата партия. Обаче не е така, защото в промишлеността бившата номенклатура, сега вече трансформирана в олигархия, наистина печели, но в услугите обикновено работодател и работник се покриват /фризьорка или обущар примерно/, така че сега ще трябва да плащат повече. В селското стопанство, което дава малък процент от БВП, за разлика от нас са заети огромен брой дребни собственици, които са работодатели и работници, сега те също са данъчно натоварени. В обществения сектор, където държавата е работодател, и са най-големи увеличенията на заплатите, държавата пилатовски се освобождава от осигуровките и ги мята върху раменете на работниците, значи с една ръка им увеличава заплатите, с другата им ги реже чрез осигуровките, с които ги товари. Цялата тази работа с напомпване на заплати и данъчна реформа ми изглежда като пълзяща реставрация на държавния капитализъм, където новата номенклатура е политическата класа.

Съгласен съм, че има резон в 1-3, както и бележката за родните робовладелци. Може би съм се изразил неточно в предишния постинг. Не става въпрос само за големи компании, които да инвестират в чужбина. В друга тема бях посочил конкретен пример за български производител на тренировъчни стени за алпинисти, който инвестира в Европа и Щатите, където намира огромен пазар и става много богат човек, при това там за него работят американци. Предприемачът не е бил голяма компания, почва буквално с гаражен капитал, но има познания за продукта, който прави и продава и разширява бизнеса си много. При това за него работят чужди работници, но той харчи и внася печалбите си и в България. Същото е направил Кирил Домусчиев с фармацевтичната си компания, изнесъл е завода си в Щатите, не защото има по-евтина работна ръка, а главно защото е по-квалифицирана и заради по-добрите условия за бизнес и пазар.Говоря за по голямо българско участие в глобалната икономика, и то активно, но като се предлага специализирано знание за производство и маркетинг, а това изисква висока квалификация, интелект и предприемчивост. Не става с робовладелци.

Романът на Елиф Шафак, според мен, е написан поне на четири основни пласта, в това той прилича на своеобразна литературна "матрьошка", в които може да се чете и разбира: Първият е книга за любовта, любовен роман – това са двете основни и успоредни сюжетни линии: любовта между американката Ела и шотландецът приел източно име Азис, както и духовната любов между дервиша Шамс и книжника Руми. Вторият пласт бих нарекъл „сладко богохулство” – това е онази притча за овчаря, който отправил молитва по свой наивен начин към Бог, прозвучал в ушите на пророка Мойсей като богохулство, но чут от Бог като искрена молитва. Тук са полифонично звучащите гласове на всеки един от героите, главни и второстепенни, разказващи случващото се в романа всеки от своята гледна точка, твърдо заловен и прикован за своята Истина, разминаваща се с тази на другите. Третият пласт е сблъсък на първите два, от които се ражда нещо друго, трето, осъзнато и формулирано от авторката като нейно кредо и философия още в началото, суфисткото й разбирането и тълкуване за исляма като насочен навътре джихад, чиято крайна цел е да освободи човек от собствения му затвор на личното его, да го победи, за да стане духовно свободен: "През 1244 година Руми се запознава с Шамс, пътуващ дервиш с необичайни възгледи и еретични възвания. Тази среща преобразява живота и на двамата. В същото време бележи началото на непоклатимо изключително приятелство, което суфистите от идните векове ще оприличават на съюз между два океана. След като среща невероятния си съратник, Руми се преобразява от духовник традиционалист в убеден мистик, страстен поет, защитник на любовта и родоначалник на екстатичния танц на въртящите се дервиши, с което дръзва да се освободи от всички общоприети правила. Във време на сблъсъци и дълбоко вкоренен фанатизъм Руми се обявява за всеобща духовност, като отваря вратите си за хора от всякакво потекло. Вместо насочения навън джихад — определян като „война срещу неверниците“ и воден от мнозина и в онези дни, и днес — Руми отстоява насочения навътре джихад, в който целта е да се борим срещу собственото си его, или nafs, и накрая да го победим. Не всички обаче посрещат с разтворени обятия тези идеи, точно както не всички отварят сърцата си за любовта. Силната духовна връзка между Шамс и Руми става прицел на сплетни, клевети и нападки. Двамата остават неразбрани, завиждат им, злословят срещу тях, чернят ги, а накрая те са предадени от най-близките си. Три години след срещата им двамата са разделени по трагичен начин. Но историята не свършва дотук. Всъщност тя няма край. Близо осем века по-късно духовете на Шамс и на Руми са живи и до днес и се въртят в шеметен танц някъде сред нас…” И последният, четвърти пласт на този необикновен роман е онзи, останал отвъд думите в него, предназначен за читатели, които могат да го уловят със слуха на „третото око”, духовното. Това е светът на „петата стихия” или „пустотата”, както го нарича Шамс /Слънцето/ от Тебриз. Танцът на дервишите. Поезията на книжника Руми, който казва за нея, че я записва само като едно перо в божията ръка. Според моето разбиране, лично за мен, най-важен и съществен е третият пласт на прочит, този на свръх-идеята в романа, преобръщаща агресията навън при тълкуването на исляма, определена от авторката като „малък джихад” – борба срещу неверниците – в „голям джихад”, борба срещу личното духовно несъвършенство /nafs/. Това е Мост между Изтока и Запада, преодоляващ омразата и неразбирането между коренно различните им светове и култури.

Растежът на румънската икономика миналата година с 8 % е впечатляващ, но ако се погледне ретроспективно в годините, тяхната икономика е с по-нестабилен растеж от българската и като цяло БВП по номинал не може да надмине това, което са произвеждали през 2008; при България нещата бележат ръст нагоре, макар и плавно: Валутният борд е спирачката в България, която обуздава мераците на политиците да харчат повече и да раздават пари на електората без покритие. Според мен в румънската икономика липсата на тази спирачка ги тласка силно към гръцкия вариант, тръгнали са по пързалката: Това е кривата на консуматорски кредити в Румъния - за 2 години са скочили над 100 процента Това е същата крива за България - стоят си почти на едно равнище от 2008 Това е средната заплата в България, от 2009 се е увеличила около 100 процента, но вече няма накъде, защото наличните пари от валутния борд я спират Това е средната заплата за Румъния, за същото време отива доста над 100 процента, като "големия скок" е между 2016-2018 - близо 70 процента, очевидно растежът не е бил такъв тогава, това е популистки скок като политическо решение, дайте да дадем, обаче тук идва най-интересното: Това е румънската заплата на "висококвалифициран" - тя при цялото и съществено увеличение е почти наполовина на средната работна заплата; как е в България: Според мен, много по-нормално - заплатата на висококвалифициран е по-висока от средната заплата. В Румъния обаче очевидно още действа класовия пролетарски подход - заплатата на работещ в промишлеността е два пъти по висока от тази на висококвалифициран: Тя пак е по-ниска от средната, очевидно средната се вдига нагоре от чиновническите и тези на заетите в държавния сектор, свещената крава на соца; в България нещата не стоят така: Работниците в промишлеността вземат по-малко от средната и по-малко от висококвалифицираните, което, според мен, е нормално. Като добавим и външнотърговския дефицит на Румъния, който отива към 10 процента от БВП, и 3 процентния бюджетен дефицит, както и малкото им валутни запаси, не съм голям оптимист за светлото бъдеще на икономиката им, дори в сравнение с нашата.