Б. Киров

In the beginning God created sterling and the franc. On the second day He created the currency board and money was well managed. On the third day God decided that man should have free will and so He created the budget deficit. On the fourth day, however, God looked upon His work and was dissatisfied. It was not enough. So, on the fifth day God created the central bank to validate the sins of man. On the sixth day God completed His work by creating man and giving him dominion over all God’s creatures. Then, while God rested on the seventh day, man created inflation and the balance-of payments problem. —Peter B. Kenen (1978, 13) С това започва материала на Стив Ханке за валутния борд, http://ieagh.org/wp-content/uploads/2014/11/steve-hanke-annals.pdf той цитира "сътворението" на Питър Кенън; Peter Bain Kenen (November 30, 1932 – December 17, 2012) was a senior fellow in international economics at the Council on Foreign Relations and Walker Professor of Economics and International Finance at Princeton University. https://en.wikipedia.org/wiki/Peter_Kenen Доколкото си спомням, Ханке беше против опростяването на дълговете на Гърция и искаше обявяване на фалит, но ЕС и кредиторите не допуснаха това. Според мен дълговите проблеми на страните от Източна /Югоизточна Европа/ не са нещо изолирано от тези на целия ЕС, но тук се усещат по-остро. Става най-общо казано въпрос за т.н. "Crony capitalism": Crony capitalism is an economy in which businesses thrive not as a result of risk, but rather as a return on money amassed through a nexus between a business class and the political class. This is done using state power to crush genuine competition in handing out permits, government grants, special tax breaks, or other forms of state intervention[1][2] over resources where the state exercises monopolist control over public goods, for example, mining concessions for primary commodities or contracts for public works. Money is then made not merely by making a profit in the market, but through profiteering by "rent seeking" using this monopoly or oligopoly." https://en.wikipedia.org/wiki/Crony_capitalism И България въобще не е изключение, напротив, тук този спорт е силно развит с голямото участие на държавния сектор и политиците в "разпределението на порциите" в "обръчи от фирми". Гърците преминаха през стъргата на полу-фалит. Няколко години подред ходя там на море и виждам последствията в развитие, специално в сферата на туризма. Растежът на румънската икономика, както точно си посочил, е до голяма степен базиран на печатане на пари, те нямат валутен борд; вдигнаха рязко заплатите в държавния и обществения сектор, това увеличи покупателната способност, но тъй като местната им индустрия не съумява да задоволи потребителското търсене, генерират голям външнотърговски дефицит. При турците нещата са малко по-различни - те имат 4 пъти по-голям вътрешен пазар от румънския и сравнително слаба /спрямо целия им БВП/ зависимост на вътрешния пазар от внос, задоволяват го предимно със свои стоки, което генерира растежа им.

Тази книга се чете на един дъх и изглежда сякаш е написана на един дъх, но не е. Елиф Шафак я започва на 23 годишна възраст и я завършва, когато е на 38, тя е писана 15 години и половина. Това е книга за духовното израстване на човека. Самата Шафак казва за нея: „Милиони хора по света четат една и съща книга, но всеки от тях го прави по различен начин – всяко отделно четене може да бъде сравнено по уникалност с пръстовите отпечатъци на човека.” Книгата е необикновена като форма – тя е разказ в разказа, който се разпада на мозайка от самостоятелно звучащи гласове, всеки един различен от този на автора. И въпреки това, а може би заради това, историята е монолитна. Оригиналното й заглавие е „Четиридесетте правила на любовта“ - The Forty Rules of Love, 2009, но в българския превод на Емилия Масларова у нас е известна като „Любов”. Преводът е великолепен и силен, трябва да му се отдаде заслуженото, книгата, въпреки че авторката е туркиня, е писана в оригинал на английски. Тя е преведена на 48 езика, един от които е и българския. Тиражът и уникален за нашия книжен пазар – 88 000 екземпляра в 11 допечатки. Оценките на българската публика са от „Осанна!” до „Разпни го!”, но това няма особено голямо значение, по-важното, според мен е, че хората я четат жадно. Дали я разбират и колко? За това нямам отговор, но съм сигурен в едно, че липсва адекватна литературна критика, която поне да се опита да ги насочи. Ето как изразява същата мисъл един от 130-те читатели, написали отзиви за „Любов” на Елиф Шафак в сайта на Хеликон: „Не съм Администраторът. Но много ми се иска да се обърна към всички. Чета мненията за тази и други книги. За някои са по няколко, за други са по няколкостотин. Но не помагат на Търсещия да прецени бива ли я книгата или не. Или е мого охулена, или обратното. В почти всички случаи обаче без никакви аргументи. Ако преобладават критичните мнения, почитателита ги обявяват за зложелателни. Ако преобладават хвалебствените, съм прочитал, че авторът и роднините му здраво го разхвалват, за да му вдигнат продажбите. Но нито едните, нито другите представят конкретни аргументи. И това ме кара да се обърна към всички ви (не само коментиращите този роман, а и други) не ви ли се иска да има един сайт или вестник с реална и обоснована критика, а не платена – за литература, кино, театър и др.? Да отсява зърното от плявата и да служи за ориентир на интересуващите се? Защото отдавна „такова животно няма”! ТОВА Е ВЪПРОСЪТ! Можем да започнем сами, като пишем по-аргументирани оценки. Или пък не можем, защото не всеки читател е анализатор. Той или харесва, или не харесва и толкоз. Но май на всички ни трябва някакво такова МЯСТО. Та така... какво мислите?” Та така. Какво мислите вие за The Forty Rules of Love на Елиф Шафак, ако въобще сте чели книгата и ви се мисли и пише за нея? Впрочем книгата я има тук: https://www.helikon.bg/books/76/-%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2_152581.html https://chitanka.info/book/5207-ljubov Биографията на Шафак и всичко за нея и от нея е в нейния личен сайт: http://www.elifsafak.com.tr/home

http://business-review.eu/news/number-of-foreign-workers-in-romania-hits-all-time-high-but-businesses-say-much-more-are-needed-to-avert-workforce-crisis-180891 Да внасяш конкурентна като цена работна ръка от чужбина, безспорно, е начин да запълниш временни липси на такава от местния трудов пазар, но според мен е палиативна мярка: At the same time, the fact that Romanians tend to find work abroad easily, is a liability, as far as employers are concerned. “A lot of the Romanian labour force is qualified, but the fact that they can always go abroad makes it unstable”, he argues. “That is why, when we bring workers from abroad, we don’t do it because they are better or because it is more advantageous, but simply to fill the gap,” he says. http://business-review.eu/news/number-of-foreign-workers-in-romania-hits-all-time-high-but-businesses-say-much-more-are-needed-to-avert-workforce-crisis-180891 Има и друга гледна точка към инвестициите - не откъм преки чужди инвестиции в съответната икономика, а откъм преки местни инвестиции в чужбина. По този показател България изглежда сравнително зле в световен мащаб, за разлика от ПЧИ в страната, където е сред първите като съотношение към БВП. Ето само малко сравнителни данни за инвестиции в чужбина, направени от отделни страни: Country Comparison to the World Country STOCK OF DIRECT FOREIGN INVESTMENT - ABROAD GDP (OFFICIAL EXCHANGE RATE) Australia $443.4 billion (31 December 2017 est.) $1.38 trillion (2017 est.) Austria $227.2 billion (31 December 2017 est.) $416.8 billion (2017 est.) Azerbaijan$19.05 billion (31 December 2017 est.) $40.67 billion (2017 est.) Belarus $3.547 billion (31 December 2016 est.) $54.44 billion (2017 est.) Belgium $1.035 trillion (31 December 2017 est.) $494.7 billion (2017 est.) Bulgaria $5.338 billion (31 December 2017 est.) $56.94 billion (2017 est.) Canada $1.366 trillion (31 December 2017 est.) $1.652 trillion (2017 est.) Chile $97.59 billion (31 December 2017 est.) $277 billion (2017 est.) Colombia $55.32 billion (31 December 2017 est.) $309.2 billion (2017 est.) Czechia $45.79 billion (31 December 2017 est.) $213.2 billion (2017 est.) Denmark $248 billion (31 December 2017 est.) $324.5 billion (2017 est.) Estonia $9.771 billion (31 December 2017 est.) $25.97 billion (2017 est.) European Union $8.411 trillion (31 December 2016 est.) $17.11 trillion (2017 est.) Finland $169.1 billion (31 December 2017 est.) $253.2 billion (2017 est.) France $1.452 trillion (31 December 2017 est.) $2.584 trillion (2017 est.) Georgia $2.505 billion (31 December 2017 est.) $15.14 billion (2017 est.) Germany $2.074 trillion (31 December 2017 est.) $3.685 trillion (2016 est.) Ghana $16.62 billion (31 December 2013 est.) $47.03 billion (2017 est.) Greece $33.79 billion (31 December 2017 est.) $200.7 billion (2017 est.) Guinea $69.91 million (31 December 2017 est.) $9.721 billion (2017 est.) Hong Kong $1.806 trillion (31 December 2017 est.) $341.7 billion (2017 est.) Hungary $225.3 billion (31 December 2017 est.) $152.3 billion (2017 est.) Iran $5.226 billion (31 December 2017 est.) $431.9 billion (2017 est.) Ireland $1.49 trillion (31 December 2017 est.) $334 billion (2017 est.) Israel $106.9 billion (31 December 2017 est.) $350.6 billion (2017 est.) Italy $607.8 billion (31 December 2017 est.) $1.938 trillion (2017 est.) Japan $1.548 trillion (31 December 2017 est.) $4.872 trillion (2017 est.) Kazakhstan $34.74 billion (31 December 2017 est.) $160.8 billion (2017 est.) Kenya $393.4 million (31 December 2017 est.) $79.51 billion (2017 est.) Korea, South $401.7 billion (31 December 2017 est.) $1.538 trillion (2017 est.) Kosovo $275 million (31 December 2017 est.) $7.243 billion (2017 est.) Macedonia $899.1 million (31 December 2017 est.) $11.37 billion (2017 est.) Malaysia $137.9 billion (31 December 2017 est.) $314.5 billion (2017 est.) Mexico $160.1 billion (31 December 2017 est.) $1.149 trillion (2017 est. Moldova $252.7 million (31 December 2017) $8.085 billion (2017 est.) Mongolia $477.5 million (31 December 2017 est.) $11.14 billion (2017 est.) Montenegro $39.77 million (31 December 2017 est.) $4.764 billion (2017 est.) Netherlands $5.809 trillion (31 December 2017 est.) $825.7 billion (2017 est.) Nigeria $17.04 billion (31 December 2017 est.) $376.3 billion (2017 est.) Norway $205.9 billion (31 December 2017 est.) $396.5 billion (2017 est.) Pakistan $2.175 billion (31 December 2017 est.) $304 billion (2017 est.) Poland $68.22 billion (31 December 2017 est.) $524.9 billion (2017 est.) Portugal $89.06 billion (31 December 2017 est.) $218.1 billion (2017 est.) Singapore $772.2 billion (31 September 2017 est.) $323.9 billion (2017 est.) Slovakia $16.26 billion (31 December 2017 est.) $95.94 billion (2017 est.) Slovenia $8.137 billion (31 December 2017 est.) $48.87 billion (2017 est.) South Africa $176.3 billion (31 December 2017 est.) $349.3 billion (2017 est.) Spain $752.4 billion (31 December 2017 est.) $1.314 trillion (2017 est.) Sweden $495.7 billion (31 December 2017 est.) $538.6 billion (2017 est.) Switzerland $1.556 trillion (31 December 2017 est.) $678.6 billion (2017 est.) United Kingdom $1.634 trillion (31 December 2017 est.) $2.625 trillion (2017 est.) United States $5.644 trillion (31 December 2017 est.) $19.39 trillion (2017 est.) Vietnam $19.75 billion (31 December 2015 est.) $220.4 billion (2017 est.) World $34.73 trillion (31 December 2017 est.) $79.45 trillion (2017 est.) https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2195.html#bu Общо за световната икономика направените навън инвестиции /тук не се включва купуване на акции/ са около 40 % от БВП, за ЕС този процент е около 49 %, за САЩ около 30 %. Прави впечатление обаче, че като държава не САЩ, а Холандия е най-големия световен инвеститор навън с над 700 % съотношение инвестиции-БВП; има още няколко такива държави "пощенски кутии" за чужди инвестиции, през които преминават капиталите на местно регистрирани чужди фирми заради данъчни и законови облаги. Така или иначе, процентът на инвестициите, които българския бизнес е направил досега в чужбина е под 10 % от БВП и по това можем да се сравняваме със страни като Монголия и Македония. Което е жалко. Защото инвестициите на местния бизнес в чужбина означават две неща: чужд пазар и чужда работна сила, без да става нужда да я внасяш, просто като изнасяш капитал и ноу-хау. Но за целта ти е необходимо най-вече ноу-хау.

Как изглежда икономическият възход на Китай от гледна точка на американските политически стратези - едно мнение, развито в цяла книга, от Робърт Д. Блекуил и Ашли Дж. Тилис, резюмирано в една тяхна статия: https://nationalinterest.org/feature/wake-america-china-must-be-contained-12616 /Робърт Д. Блекуил е старши съветник на Хенри А. Кисинджър за външната политика на САЩ в Съвета по външни отношения./ Основният проблем в отношенията между САЩ и Китай е баланса на силите в Азия от Робърт Д. Блекуил и Ашли Дж. Тилис Съединените щати трябва основно да променят стратегията си към Китай. Не трябва да търсим други примери по-далеч от неотдавнашната потоп от инвестиции, който изля Азиатската инвестиционна банка (AIIB), за да разберем как възходът на Китай цели да оспори американското глобално доминиране. Оглавяваната от Китай международна финансова институция има намерение да подкопае влиянието на ръководените от САЩ Световна банка и Международния валутен фонд, докато институционализира геоикономическата лидерска позиция на Китай в Азиатско-тихоокеанския регион. Италия, Франция, Великобритания, Германия, Южна Корея, Дания и Австралия са се подписали като членове на AIIB, заедно с Тайланд и дори Тайван, които чакат ред за предстоящото влизане. В същото време САЩ остават отвън, тъй като влиянието им е пряко поставено под въпрос от ръста на Китай. Заедно с AIIB, Китай също води самостоятелно редица допълнителни инициативи за разширяване на стратегическия си обхват в Азия и извън нея. Китай обяви плановете си да постигне споразумение за Свободна Търговия в Азиатския Пасифик (FTAAP) и Регионално Всеобхватно Икономическо Партньорство (RCEP) - търговски споразумения, които свързват икономиките на Китай, Япония и Индия, както и страните от Югоизточна Азия. Пекин едновременно с това насърчава създаването на Нов Път на коприната, който ще отвори търговски пътища през Централна Азия и морски пътища около Югоизточна и Южна Азия, които ще свържат по-добре геополитически Китай с развиващите се азиатски икономики и чрез тях с Близкия изток и Европа. Добавете към тези проекти продължаващите дискусии за създаването на нова банка за развитие на БРИКС между Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Постоянният икономически успех на Китай през последните тридесет години му е дал възможност да акумулира огромна сила, което го превръща в най-способната да доминира азиатския континент нация. Икономическият растеж на Пекин е зашеметяващ; икономиката му е нараствала с 10% годишно за 35 години, а общият брутен вътрешен продукт (БВП) е нараснал от едва 147 млрд. долара през 1979 г. на 9,24 трлн. долара през 2013 г. Метеоритният растеж на китайската икономика, въпреки че приходите на глава от населението на КНР остават зад тези на Съединените щати, вече предоставя на Пекин необходимите ресурси, за да оспори сигурността както на азиатските си съседи, така и на влиянието на Вашингтон в Азия с потенциално опасни последици. Дори и ръстът на общия БВП на Китай да се забави значително, относителният темп на растеж вероятно ще бъде по-висок от този на САЩ в обозримо бъдеще. Подкрепен от тази солидна икономика, Пекин предприе съгласувана модернизация на Народната освободителна армия с намерението да натрупа военна сила, способна както да победи местните противници, така и да възпира Съединените щати да им се притекат на помощ в условия на криза. Военният бюджет на Китай, който е бил само 10 милиарда долара през 1997 г., отбелязва средно годишно увеличение от 15,9% между 1998 и 2007 г. Тази година Китай обяви, че ще увеличи бюджета си за отбрана с 10,1%, или около 145 млрд. долара за военни разходи. Това въобще обаче не разказва цялата история; когато към тази цифра се добавят вносът на оръжие, военните научни изследвания и разходите за стратегически сили на КНА, военните разходи на Китай могат да се окажат увеличени с 40 до 55% спрямо миналата година. Нарастващите военни способности на Китай повишават способността му да проектира власт в Азиатско-тихоокеанския регион с цел да ограничи достъпа на САЩ до региона. Основният проблем в отношенията между САЩ и Китай засяга главно баланса на силите в Азия. Както казва Хенри Кисинджър: "В крайна сметка мирът може да бъде постигнат само чрез хегемония или чрез балансиране на силите." Поради дълбоките различия в историята, идеологията, стратегическата култура и вътрешната политика, Съединените щати и Китай имат диаметрално противоположни и взаимно несъвместими концепции относно бъдещото равновесие на силите в Азия. Голямата стратегия на Китай към САЩ е ясна: да замести Съединените щати като основен стратегически актьор в Азия; да отслаби системата на американските съюзи в региона; да подкопае доверието на азиатските държави във възможностите на САЩ, в тяхната надеждност като партньор и в тяхната мощ; да използва икономическата си мощ /Китай/, за да привлече азиатските нации по-близо до геополитическите цели на Пекин; да увеличи китайските военни способности за възпирането на военна намеса от САЩ; да постави под съмнение икономическия модел на САЩ; да си гарантира, че американските демократични ценности не подкопават монопола на китайската комунистическа партия върху властта й у дома; и да избегне сериозна конфронтация със САЩ през следващото десетилетие. В една класическа творба, публикувана в края на Втората световна война, "Създатели на модерната стратегия: военната мисъл от Макиавели до Хитлер", редакторът Едуард Мейд Ърл дефинира голямата стратегия като "изкуството да се контролират и използват ресурсите на нацията ... до пълните им възможности, така че националните жизненоважни интереси да бъдат ефективно постигани и обезпечавани срещу враговете, действителни, потенциални или просто предполагаеми ". За Съединените щати голямата стратегия отдавна е фокусирана върху придобиването и поддържането на превъзхождаща мощ над различни съперници. В лицето на надигащия се Китай, обаче, Съединените щати не успяха да приложат този вековен подход към своята национална сигурност. Фундаменталният проблем в отношенията между САЩ и Китай засяга, съвсем лаконично формулиран, баланса на силите в Азия. Вместо това обаче, вашингтонските политици ни засипват с водопад от политически опции и реторика, когато става въпрос как да решим проблема с Китай. Говори се някаква специална връзка между Вашингтон и Пекин, наричана "Група на двете" (G2), която да насърчавала Китай да се превърне в "отговорна заинтересована страна" и - напоследък - това е сътворено в Пекин, концепцията за "нов тип отношения между /две/ Велики сили". Нито една от тези политически алтернативи не е достатъчна, за да даде нов живот на онова, което трябва да бъде основната цел на голямата стратегия на САЩ към Китай през 21 век - да запази американското стратегическо първенство в Азия. Поради това Вашингтон спешно се нуждае от нов набор от действия в региона, които са насочени към балансиране на възхода на китайската мощ, вместо да продължат да подпомагат този възход. Новата стратегия на САЩ за Китай не може да бъде изградена на основата на рестрикции и санкции, какъвто подход работеше преди срещу съветската мощ, поради реалностите на глобализацията. Нито пък може да се приложи като рязко отказване от дълго продължилото усилие на САЩ да интегрира Китай в международната система. По-скоро тя трябва да включва решителни промени в досегашните политики на Вашингтон, така че да се ограничат опасностите, които геоикономическата, военната и дипломатическата експанзия на Китай пораждат за националните интереси на САЩ в Азия и в световен мащаб. Съединените щати трябва да съсредоточат своята политика върху пет отделни цели: - да съживят американската икономика, така че тя да поддържа асиметрични икономически предимства; - създаване на нови преференциални търговски споразумения сред приятелите от САЩ, които съзнателно изключват Китай; - да създадат отново режим за контрол на технологиите заедно с американските съюзници, за да се попречи на Китай да придобие усъвършенствани военни и стратегически способности; - съгласувано изграждане на капацитета на съюзниците и приятелите на САЩ в периферията на Китай; - подобряване на способността на военните сили на САЩ ефективно да упражняват контрол в Азиатско-тихоокеанския регион. Всички тези цели трябва да бъдат постигнати, като същевременно продължава сътрудничеството с Китай по различни начини, които съответстват на националните интереси на САЩ. От всички нации - и като най-възможен сценарий - Китай е и ще остане най-значимият конкурент на Съединените щати в продължение на десетилетия. Нарастването на мощта на Китай води до увеличаване на геополитическите, военните, икономическите и идеологическите предизвикателства пред американското влияние, пред азиатски им съюзници и приятелите на САЩ и пред световния ред, чиито лидер е САЩ. Сегашният подход на Вашингтон към Пекин, който благоприятства икономическата и политическата интеграция на Китай в либералната международна система за сметка на глобалното превъзходство на САЩ и тяхната първостепенна роля в азиатския регион, отслабва влиянието на САЩ в Азия и извън нея.

+ Напълно споделям това мнение. Обсъждали сме го многократно в различни теми и всички пътища водят към този извод. Въпросът е как да стане това - държавата и обществото трябва да имат желание, ясно разбиране и силна воля за много дълбока реформа в цялото образование, а засега не виждам дори формулирана визия за такава.

Има данни на БНБ за 2017: http://www.bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StDirectInvestments/StDIBulgaria/index.htm от които се виждат и ПЧИ по сектори: И проблемът, според мен, е не толкова, че са малко или намаляват, а тяхното разпределение. Най-много са в ниско ефективни сектори,както и в чисто спекулативни сектори, изтичането е от професионални дейности и научни изследвания. При това, тези данни не са инцидентни за 2017, а са постоянна тенденция: Подобна е била картината и в периода 2000-2008, когато е имало пик на ПЧИ, пропорцията е същата. Иначе като цяло ПЧИ в България, съпоставени с тези в ЕС заемат много висок процент като съотношение с БВП: https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tec00105&plugin=1 Със син цвят съм отбелязал източноевропейските страни без Унгария, както и Гърция: нашите ПЧИ са с по-висок процент спрямо БВП от техните, по този показател сме на едно от първите места в Европа, а и в света, можем да се сравняваме със Сингапур. Но както всяко нещо, лекарството може да бъде и отрова, зависи от дозата и начин на използване. Това са данни за България от миналата година от статистиката на ЦРУ, която е публична: GDP (official exchange rate): $56.94 billion (2017 est.) Stock of direct foreign investment - at home: $47.16 billion (31 December 2017 est.) Imports: $36.29 billion (2017 est.) Exports: $32.05 billion (2017 est.) https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html Българските ПЧИ са над 80 % от БВП, а външнотърговският ни оборот надхвърля с 12 млрд. долара БВП. Тези факти могат да се гледат от различни гледни точки.

Икономическият коридор Китай-Пакистан Икономическият коридор Китай-Пакистан е съвкупност от инфраструктурни проекти, които понастоящем са в процес на изграждане в цял Пакистан. Икономическият коридор Китай-Пакистан (наричан още CPEC първоначално беше оценен на 46 милиарда долара, но преизчислената стойност сега възлиза на 62 милиарда долара. От пакистанска гледна точка CPEC има за цел бързо да модернизира пакистанската инфраструктура и да укрепи неговата икономика чрез изграждането на съвременни транспортни мрежи, множество енергийни проекти и специални икономически зони. На 13 ноември 2016 г. CPEC стана частично оперативен, когато китайските товари бяха транспортирани по суша към пристанище Гуадар за морски превози до Африка и Западна Азия, докато някои големи енергийни проекти бяха възложени до края на 2017 г. Огромна мрежа от магистрали и железопътни линии ще бъдат построени под егидата на CPEC, покриващи цялата територия на Пакистан. Правителството на Пакистан е изчислило, че неефективната транспортна мрежа на страната причинява загуба от 3,55% от годишния БВП всяка година /сравнимо с растежа на БВП/. Съвременните транспортни мрежи на CPEC ще свързват морските пристанища в Гуадар и Карачи със северен Пакистан, както и по натам на север с точки в Западен Китай и Централна Азия . Между градовете Карачи и Лахор ще бъде изградена магистрала с дължина 1100 километра, като част от CPEC, докато магистралата Каракорам между Равалпинди и китайската граница ще бъде напълно обновена и реконструирана. Основната железопътна линия Карачи-Пешавар също ще бъде модернизирана, за да на влаковете по нея да се движат със скросот до 160 км на час до декември 2019 г. Железопътната мрежа на Пакистан също ще бъде разширена, за да се свърже с китайската железопътна линия Синдзян в Кашгар . Очакваните 11 милиарда щатски долара, необходими за модернизиране на транспортните мрежи, ще бъдат финансирани от субсидирани концесионни заеми. Енергийна инфраструктура за над 33 милиарда долара трябва да бъдат изградени от частни консорциуми, за да се облекчи хроничният недостиг на енергия в Пакистан, който редовно възлиза на над 4,500 MW, и понижава с още 2-2,5% БВП на Пакистан. Прибавени към 3.55 % повишение от ефективната пътна мрежа, тези тези 2.5 % биха ускорили пакистанския растеж със 7 % на годишна база, освен прогнозираните без тях 4-5 % за следващите години, нещо което ще превърне 210 милионната мюсюлманска нация в най-бързо развиващата се мюсюлманска страна. Над 10 400 MW капацитет за производство на електроенергия ще бъде пусната в електропреносната система на Пакистан до края на 2018 г. Мрежа от тръбопроводи за транспортиране на втечнен природен газ и нефт също ще бъде изградена като част от проекта, включително тръбопровод от 2,5 милиарда долара между Гуадар и Навабша, за да се транспортира газ от Иран. Електричеството от тези проекти ще се произвежда предимно от изкопаеми горива, въпреки че са включени проекти за хидроенергия и вятърна енергия, както и изграждането на една от най-големите слънчеви електроцентрали в света. Концесионни заеми Приблизително 11 милиарда долара инфраструктурни проекти, разработени от правителството на Пакистан, ще бъдат финансирани при лихвен процент от 1,6% , след като Пакистан успешно лобира китайското правителство да намали лихвите от първоначално 3%. Кредитите ще бъдат разпределени между Exim Bank of China, Китайската банка за развитие и ICBC. За сравнение, заемите за предишни пакистански инфраструктурни проекти, финансирани от Световната банка, имат лихвен процент между 5% и 8,5% , докато лихвите по пазарни кредити достигат 12%. Заемните средства ще бъдат използвани за финансиране на проекти, планирани и изпълнени от пакистанското правителство. Части от приблизително струващата 6,6 милиарда долара магистрала Карачи-Лахор са вече в процес на изграждане. Фазата от 2,9 милиарда долара, която ще свързва град Мултан с град Суккур на разстояние от 392 километра също е одобрена, като 90% от разходите ще бъдат финансирани от китайското правителство при концесионни лихвени проценти, а останалите 10% се финансира от Програмата за развитие на публичния сектор на пакистанското правителство. Китайската банка за развитие ще финансира 920 милиона долара за разходите за реконструкция на 487 километровата част на автомагистрала Каракорам между Бурхан и Райкот. Допълнителна сума от $ 1,26 млрд. ще бъде отпусната от Китайската банка Exim Bank под формата на концесионен кредит с ниска лихва за изграждането на частта Havelian to Thakot от този 487 километров участък от пътя. 7 милиарда долара от планираната реконструкция на железопътната линия Main Line 1 на стойност 8,2 милиарда щатски долара ще бъдат финансирани от концесионни заеми, които се отпускат от държавните банки в Китай. Проектът за оптична интернет връзка между Пакистан и Китай, който е с дължина 820 километра, ще бъде изграден с помощта на концесионни заеми с лихвен процент от 2%. Безлихвени заеми През август 2015 г. правителството на Китай обяви, че концесионните заеми за няколко проекта в Гуадар на обща стойност 757 милиона долара ще бъдат конвертирани с 0% лихвени заеми. Проектите, с безлихвени заеми включват: изграждането на разширение на пристанището в Гуадар за 140 милиона долара, монтаж на вълноломи в Гуадар за 130 милиона долара, централа за производство на енергия от въглища в Гуадар за 360 милиона долара, дълбоководни докове в пристанище Гуадар и болница с 300 легла пак в Гуадар. Пакистан ще възстанови само главницатаа на тези заеми. През септември 2015 г. правителството на Китай също обяви, че проектът за международно летище "Гуадар" от 230 млн. долара вече няма да се финансира от заеми, а вместо това ще се конструира чрез субсидии, които правителството на Пакистан няма да бъде задължено да изплати. Частни консорциуми Енергийните проекти на стойност 15,5 милиарда долара трябва да бъдат изградени от съвместни китайско-пакистански фирми, а не от правителствата на Китай или Пакистан. Китайската банка Exim Bank ще финансира тези инвестиции съз заемо от 5-6% лихвени проценти, докато правителството на Пакистан ще бъде задължено по договор да купува електроенергия от тези фирми на предварително договорени цени. Китайските държавни банки ще предоставят заеми на консорциума, които са субсидирани от китайското правителство. В случая на електроцентралата "Бълоки" държавните банки ще финансират проекта с лихвен процент от 5% , а пакистанското правителство ще купува електроенергия при най-ниската цена от 7,973 цента на единица. Проектът за магистрала N70 официално не е част от CPEC, но ще свърже западната част на CPEC с магистрала Карачи-Лахор в Multan. Проектът ще бъде финансиран като част от пакет от 195 млн. долара от Азиатската банка за развитие. През януари 2016 г. Министерството на международното развитие на Обединеното кралство обяви субсидия в размер на 72,4 млн. долара за Пакистан за подобряване на пътната инфраструктура в провинция Balochistan, като по този начин намали общия заем на Азиатската банка за развитие от 195 милиона до 122,6 милиона долара. Магистрала M-4 между Фаисалабад и Мултан не трябва да бъде финансиран от китайското правителство като част от CPEC, а ще бъде първият инфраструктурен проект, частично финансиран от Азиатската инвестиционна банка за инфраструктура на обща стойност около 275 милиона долара. Части от проекта ще бъдат финансирани и от субсидия от 90,7 млн. долара, обявена от правителството на Обединеното кралство през октомври 2015 г., за изграждането на секцията Gojra-Shorkot на проекта за магистрала M4. Значение CPEC е забележителен проект в историята на Пакистан. Това е най-голямата инвестиция, която Пакистан е привлякла след обявяването на независимост и най-голямата от Китай във всяка друга страна. CPEC се смята за икономически жизнено важен за Пакистан, защото му помага да стимулира икономическия растеж. Пакистанските медии и правителството нарекоха инвестициите в CPEC за "промяна на съдбата и перспективата" за региона, докато Китай смята, че масивният инвестиционен план ще превърне Пакистан в регионален икономически център и ще засили задълбочаването връзките между двете страни. Потенциалното въздействие на CPEC върху Пакистан е приравнено на това на Плана Маршал, предприет от САЩ в следвоенна Европа. Пакистанските държавни служители прогнозират, че СРЕС ще доведе до създаването на 2,3 милиона работни места между 2015-2030 г. и това отделно ще добави още 2 до 2,5 процентни пункта към годишния икономически растеж на страната. Дори по първоначалните изчисления по проекта за 46 милиарда долара /а те вече са 62 млрд/, стойността на тези проекти е приблизително еквивалентна на всички преки чуждестранни инвестиции в Пакистан от 1970 г. Да 2015 и би била равна на 17% от брутния вътрешен продукт на Пакистан през 2015 г. /това е сравнимо с еднократна инвестиция от 9млрд. долара за България/ CPEC се разглежда като основен план на китайския президент Xi Jinping и ключов елемент от инициативата Един път Един Пояс. Приблизително 1 година след обявяването на CPEC, председателят на China Overseas Port Holding Company Джан Баохонг каза пред "Вашингтон пост", че компанията му планира да похарчи допълнителни 4.5 милиарда долара за пътища, електроцентрали, хотели и друга инфраструктура за индустриалната зона на Гуадар което би било една от най-големите суми на преки чуждестранни инвестиции в Пакистан. Въздействието на китайските инвестиции в енергийния сектор скоро стана видимо, тъй като през декември 2017 г. Пакистан успя да произвежда излишък от електроенергия. Пакистанският федерален министър на енергетиката Ауаис Легари обяви окончателно прекратяване на прекъсването на електрозахранването на 5 297 захранващи устройства от общо 8 600 и заяви, че сегашното производство на електроенергия в страната е достигнало 16 477 мегавата, което е било с 2700 мегавата повече от търсенето. В резултат на подобрената инфраструктура и енергийните доставки пакистанското правителство очаква ръстът на икономически растеж да достигне 7% до 2018 г. Според говорителя на китайското външно министерство Хуа Чунинг, коридорът ще "служи като двигател за връзка между Южна Азия и Източна Азия". Мусахид Хюсеин, председател на Пакистанския Китайски Институт, заяви пред "Китай Дейли", че икономическият коридор "ще играе ключова роля в регионалната интеграция на " Голямата Южна Азия ", която включва Китай, Иран, Афганистан и се простира чак до Мианмар . " Когато се изгради напълно, коридорът се очаква да генерира значителни приходи от транзитните такси, събирани за китайски стоки - в размер на няколко милиарда долара годишно. Според "Гардиън" китайците не само предлагат да изградят необходимата инфраструктура, но и да превърнат Пакистан в ключов партньор в големите си икономически и стратегически амбиции ". Moody's Investors Service описа проекта като "положителен кредит" за Пакистан. През 2015 г. агенцията призна, че голяма част от основните ползи от проекта няма да се реализират до 2017 г., но заяви, че смята, че поне някои от ползите от икономическия коридор вероятно ще започнат да се трупат още преди това. На 12 март 2017 г. консорциум от пакистански брокерски къщи съобщи, че Пакистан ще изплати 90 милиарда долара на Китай за период от 30 години с годишни средни погашения от 3-4 милиарда долара след финансовата година 2020. В доклада се казва още, че пакистанските фирми свързани с транспорта, биха спечелили допълнително $ 400-500 милиона годишно и ще увеличат пакистанския износ с 4,5% годишно до фискалната 2025 година. Китайско-пакистанския икономически коридор решава два много големи и важни комуникационни потенциални проблема за вънншната търговия на Китай: CPEC и "дилемата Малака" Големият процент на китайския енергиен внос минава през този оспорван регион, притоците на Малака, което прави голяма част от енергийния внос на Китай уязвим от конфликти. Протоците на Малака предоставят на Китай /досега/ най-краткия морски достъп до Европа, Африка и Близкия изток. Китайският дял в Гуадар ще позволи също така да разшири влиянието си в Индийския океан - жизненоважен маршрут за транспортиране на нефт между Атлантическия океан и Тихия океан. В момента 60% от внесения от Китай нефт идва от Близкия изток, а 80% от това се транспортира до Китай през пролива, опасния, пиратски морски маршрут през Южен Китай, Източен Китай и Жълто море. Като най-големият вносител на петрол в света, енергийната сигурност е основна грижа за Китай, докато настоящите морски маршрути, използвани за внос на Близкия изток, често се патрулират от флота на Съединените щати. В случай че Китай е изправен пред враждебни, вносът на енергия през пролива Малака може да бъде спрян, което от своя страна ще парализира китайската икономика в сценарий, който често се нарича "Дилемата Малака". В допълнение към уязвимите места в района на пролива Малака, Китай е силно зависим от морските пътища, преминаващи през Южнокитайско море, в близост до оспорваните острови Spratly и Paracel Islands, които понастоящем са източник на напрежение между Китай, Тайван, Виетнам , Филипините и Съединените щати. Проектът CPEC ще позволи на китайския енергиен внос да заобиколи тези спорни райони и да намери нова артерия на запад и по този начин да намали възможността за конфронтация между Съединените щати и Китай. Освен потенциалните слабости по отношение на военноморските сили на Съединените щати, индийският военноморски флот наскоро увеличи морското наблюдение на протоците в района на Малака от своята база на остров Никобар. Индия изрази страховете си, че китайски "String of Pearls" я обкръжава. В случай на конфликт, Индия може да възпрепятства китайския внос през пролива Малака. Индийското морско присъствие в Андаманско море засилва още повече китайския интерес към пристанище Гуадар в и към CPEC. В допълнение към значението му за намаляване на китайската зависимост от морските пътища в Малака и Южнокитайско море, CPEC ще предостави на Китай алтернативен и по-кратък маршрут за внос на енергия от Близкия изток, като по този начин ще намали разходите за транспортиране и времето за транзит. Понастоящем достъпният морски маршрут до Китай е дълъг около 12 000 километра, а разстоянието от пристанище Гуадар до провинция Синдзян е приблизително 3000 километра, а други - 3,500 километра от Синцзян до източното крайбрежие на Китай. В резултат на CPEC китайският внос и износ в Близкия изток, Африка и Европа биха изисквали много по-кратки срокове и разстояния за превоз. Маршрутът на CPEC е и начин за заобикаляне на Афганистан и алтернатива на сухоземните маршрути през Турция и Иран. Републиките от Централна Азия да имат достъп до дълбоководните пристанища на Пакистан, без да се налага да разчитат на политически нестабилен Афганистан като транзитен коридор. В началото на март 2016 г. афганистанското правителство съобщи, че се е съгласило на пакистанските молби да използват Афганистан като коридор за Таджикистан, след като отпаднаха исканията за реципрочен достъп до Индия през Пакистан. Китайското правителство вече е преустроило пътя, свързващ Кашгар с Ош в Киргизстан, през киргизкия град Еркещам, докато железопътната линия между Урумчи, Китай и Алмати, Казахстан също е завършена като част от инициативата на Китай за един колан "Един път" . Между Казахстан и Китай вече съществуват множество преходи. Освен това китайското правителство обяви плановете си за поставяне на железопътна линия от Ташкент, Узбекистан, към Киргизстан с по-нататъшни връзки с Китай и Пакистан [277]. Освен това магистралата Памир вече осигурява достъп до Ташкистан до Кашгар чрез прохода Кулма. Тези пресичания допълват проекта CPEC за предоставяне на достъп на централноазиатските държави до дълбоководните пристанища на Пакистан, като напълно заобикалят Афганистан - страна, опустошена от гражданската война и политическата нестабилност от края на 70-те години на миналия век. Сигурност Пакистанският флот и китайските военноморски кораби трябва съвместно да пазят безопасността и сигурността на търговския коридор, тъй като Пакистан се стреми да разшири ролята на своите морски сили. От декември 2016 г. военният флот на Пакистан създаде специална работна група "TF-88", за да гарантира, че има морска сигурност за търговията. Председателят на парламентарната комисия по CPEC потвърди, че провинция Синд ще изпрати 2000 полицейски служители, а Пенджаб ще изпрати 5000 полицейски служители за проекта, докато пакистанската армия ще разположи 12 000 войници, за да защити маршрута. Китай планира да прехвърли 4 кораба в Агенцията за морска сигурност с два кораба, наречени PMSS Hingol и PMSS Basol. По отношение на териториалната сигурност Пакистан създаде Специалната служба за сигурност. Пакистан планира да обучи 12 000 служители по сигурността, за да защитят китайските работници в коридора. Към август 2015 г. 8000 пакистански служители по сигурността бяха разположени за защита на над 8 100 китайски работници в Пакистан. Заключение Според мен, CPEC е ключов елемент в новата глобална стратегия на Китай, оповестена под името „Един Път, Един Пояс”. Китай неотклонно следва стратегията си от началото на 90-те години, формулирана от Дън Сяопин като (“Hide our capabilities and bide our time” – „Да не показваме на какво сме способни и да изчакаме своето време”). Коридорът е стратегическа връзка с африканския континент, който според повечето прогнози през 2050 година ще има население от 2.5 милиарда души със средна възраст 25 години, а към 2010 ще наброява 4 млрд. или почти половината от населението на планетата. Китайският интерес към континнта не е само суровини, според мен основният им интерес е бъдещ пазар за китайските стоки. Китай и днес е най-големият търговски партньор на Африка – над 200 млрд. стокооборт годишно, той е изместил САЩ от първата позиция като вносител и заема почти 20 процента от вноса в Африка. Определено е най-големият инвеститор там. Китай скоро отвори военноморска база в Джибути, където инвестира над 1 млрд. долара за разширяване на пристанището на малката държава.

Още няколко диаметрално противоположни мнения и анализи за "триъгълник", в който е включена Република Турция: http://www.cacianalyst.org/publications/analytical-articles/item/7193-analytical-articles-caci-analyst-2000-7-5-art-7193.html https://yaleglobal.yale.edu/content/russia-turkey-iran-triangle-economic-interests-are-paramount https://yaleglobal.yale.edu/content/expanding-russia-iran-turkey-alliance-puts-us-back-foot http://rusrand.ru/forecast/iran-rossiya-turciya-defektnaya-os http://vizantarm.am/page.php?89 http://riataza.com/2017/10/31/rossiya-iran-i-turtsiya-yavlyayutsya-istoricheskimi-antagonistami/

Професор Кийт Чен, който е макро-икономистът във въпросното изследване "How Basic are Behavioral Biases? Evidence from Capuchin Monkey Trading Behavior" от 2006, направено на пресечната точка между поведенческата психология и икономиката /behavioral economists/ е водещ на изследователския икономически екип на Uber и автор на "Surge" pricing model на "Юбер". http://www.anderson.ucla.edu/faculty/keith.chen/ На линка са и много от следващите публикации на Чен, след изследването му с експеримента за поведението на капуцините. Между другото, в ценовия модел на "Юбер", разработен от Кийт Чен е залегнал откритият от него принцип в изследването му от 2006, тоест, че хората /както и капуцините/ са склонни да залагат хазартно до около 2.5 - 2.7 пъти повишаване на цената, след което спират: "Когато цените в пикови моменти се повишат, пътниците получават уведомление чрез приложението. Някои от тях се съгласяват да платят, а други решават да изчакат няколко минути, за да видят дали цените няма да се върнат до обичайните си нива." https://www.uber.com/bg/drive/partner-app/how-surge-works/

Безспорно , или се прави на такъв, което е привилегия на шутовете в кралския двор. Но понякога шутовете казват онова, което си мислят кралете. На мен Булут, дори външно, ми напомня на Стивън Банън, уволненият ексцентричен съветник на Доналд Тръмп, който, макар че се отдръпна от актуалната политика, продължава да се изявява в медиите. Днес имам много свободно време за четене на забавни и щури неща, та попаднах и на това. В едно негово интервю от тази година, което, разбира се, не бива се приема напълно сериозно, то е пред списание Gentlemen's Quarterly, Стивън Банън говори за Турция като елемент от „нова Ос”, поствам го тук като политическа гротеска, в която, според мен, все пак има елементи от онова, което се мисли от част от американските елити: Великите мисли на Стивън Банън /интервюто е в ироничен план, това личи и от заглавието, и от предисловието, бел. моя/ Макар да е в сянка от дълго време, Банън отново нашумя през последните седмици. Той се появи на изслушване зад затворените врати пред Комитета за разузнаване /House Intelligence Committee/ и се твърди, че Робърт Мюлер му е отделил около 20 часа от времето си. Това, което им каза, разбира се, остава неизвестно. Както и пътят пред бившия стратег на Доналд Тръмп. Днес той вече не управлява Breitbart News, но Банън замисля следващия етап от дясната си популистка революция и размишлява за хода на историята. Точно там, в предишният му кабинет, го открих в един неотдавнашен съботен следобед, - носеше бежова риза над оранжева поло, яката й надолу от едната страна и повдигната от другата. На фона на бъркотията пред него на масата в централата на Брейбарт, лежаха два тотема от сегашното му мислене. Единият беше копие на "Ню Йорк Таймс", показващо репортажите от протестното движение Women's March, по повод годишнината от избирането на Тръмп. Той изследва внимателно движението, обясни ми той. Другият беше лист хартия, на който той беше нарисувал триъгълник, маркирайки с неговите върхове Китай, Иран и Турция. Позовавайки се на 30-те и 40-те години на миналия век, Банън ми каза, че той вярва, че триумвиратът формира "нова Ос"/"new Axis"/ , на която САЩ и неговите съюзници трябва да се противопоставят и да победят. В широкообхватния разговор, който споделихме, Банън отказа да коментира отношенията си с Тръмп или с някогашните му покровители Боб и Ребека Мърсър, които прекъснаха връзките си с него. Всъщност, когато разговорът се обърна към Мърсър, той го отряза, но не и преди да ми предложи сурова защита на своя мироглед. - Казахте ясно, че сте загрижени за възхода на Китай и че искате САЩ да започнат национален проект за противодействие на глобалното му влияние - нещо като нова Студена война. Имате ли някаква ненавист към Китай? - Китай отдавна е в икономическа война с нас и ние сега започваме да се сблъскваме с това. Политиката на президента Тръмп, ако бъде напълно изпълнена - тя вече има огромно влияние - ще започне да оправя баланса. Аз съм синофил /китай + фил/. Имам голяма любов към Китай. Една от причините, поради които се присъединих към американския флот /бил е 7 години офицер от Флота/, беше от съвсем млада възраст в живота ми, изпитвах голям интерес и влечение към Азия. - Наистина ли? – О, да, едно от най-важните неща в моя живот - за пръв път като военноморски офицер - посещението ми в Хонг Конг през 1977-78. Това беше много силно изживяване за мен. Прекарах известно време от живота си в Китай, всъщност притежавах компании в Китай. Аз съм живял известно време в Шанхай. Проучих китайската история и я обичам. Но много големи противоречия с режима, който управлява Китай, въпреки че обичам китайския народ. – Известно е, че сте сравнявали режима с ранните етапи на нацистка Германия. Това точно ли е? Това отразява ли вашето мислене? – Джон Кенеди написа "Защо Англия спеше" за това как хората там бяха изненадани от германците. Защо Америка спи? Ако погледнете партийна реч на президента Xi пред техния последен конгрес и ако наистина я прочетете внимателно, ще разберете защо продължавам да казвам, че елитите в тази страна /САЩ/ не са сериозни хора; Не мисля, че достатъчно хора от тях са я прочели - това е реч от три часа и половина и в речта няма вариант на щастливо бъдеще за нас. Ако те /китайците/ постигнат през следващите пет до 10 години [това, което той описва], мисля, че ще бъде почти невъзможно за нас да продължим да бъдем хегемонистична сила по отношение на тях. Заспахме и позволихме това да се случи. – Знам, че една от любимите ви книги е "Историята на Пелопонеската война" от Тукидид. Когато мислите за изгряващите и залязващите сили, въобще не се ли притеснявате, че ако има конфликт с Китай, САЩ ще загубят – ще влязат в т.нар. Thucydides Trap? /Капанът на Тукидит е въведен от американски политолози като пример как набиращата мощ Атина предизвиква военно силната Спарта, която се страхувала от изгряващата й мощ, да я атакува първа превантивно/ – Не мисля, че това трябва да се случи. Първо, цялата концепция за нарастващата мощ и угасващата мощ предполага, че по-голямата сила, която залязва, продължава да залязва. Това бе проблемът, когато за първи път поех кампанията: 70% от американците смятаха, че Америка е в упадък и не искат Америка да бъде в упадък. Елитите в нашата страна обаче се чувстват добре, а същевременно Америка е в упадък. Това започна с рухването Съветския съюз, нали? Така че ключът към това да не влезем в капана на Тукидид е да не продължава този наш непрекъснат спад. Идеята на Тръмп е, "America first" е да се възроди лидиращата мощ на Съединените американски щати и да поставя Китай в догонваща позиция. - Чували ли сте доклада на контраразузнаването за Уенди Дън /жената на Мърдок/ ? - Не знам каквито и да е за Уенди Дън, но Китай е подкопал всички елементи на националната власт в Съединените щати - много неща ще бъдат разкрити за това. Те имат огромно влияние в САЩ. - Какво правят те по отношение на операциите за влияние? – Връзки с политици, така хората печелят пари. Погледнете капиталовите потоци излизащи от Китай. Голяма част от тях се вливат в недвижимите имоти и проблемните активи на Запад. Това ще бъде много голям проблем в Съединените щати. Това не е чанта за боб. Това са две глобални сили, които сега са на сцената. Цитирам от меморандума за национална сигурност - това не го казва Стив Банън - за първи път те определят Китай като "стратегически конкурент" и използват терминологията "икономическа агресия". - Говорите ли с Хенри Кисинджър много за Китай? Имате ли връзка с него? - Имах няколко срещи с него. Той вярва, че това е една дългосрочна връзка, в която ние можем да работим заедно и да управляваме процеса. И бих казал, че това е ирационален подход и аз не го казвам като занижено мнение за него. – Вие отричате виждането на Франсис Фукуяма, че светът се движи неумолимо към либералната демокрация в западен стил. Самюел Хънтингтън беше ли прав, когато твърди, че геополитиката в 21-ви век ще се определя от сблъсък на цивилизациите? – Абсолютно. Това, което виждаме днес, е Китай, Иран и Турция - три древни цивилизации - да се събират, за да формират нова ос. Този нов съюз е изправен пред християнския Запад, а също и голяма част от исляма, който е свързан със Запада. Виждате как това се формира всеки ден, както през 30-те години онази Ос. Вие започвате да го виждате да кристализира все повече и повече. – И все пак предложихте САЩ да затопли отношенията си с Русия. Те /Русия/ са близо до Иран. Те се приближават позициите си и до Турция. Как може да им се вярва? – Коригирайте ме, ако греша, мисля, че руската икономика е с размера на тази на щата Ню Йорк. Руснаците са "лоши момчета". Те не са светци или ангели. Но от първия ден твърдях, че трябва да се опитаме да възстановим отношенията си с Русия. В крайна сметка трябва да приключим Студената война, нали? Ясно е, че в силно политизираната атмосфера, която сега имаме във Вашингтон, това няма да се случи. Тръмп казва това перфектно през цялото време. - Хей, имаме достатъчно врагове. Защо всички ме тласкат, за да се боря повече с този човек? Сега ще ще са ни заети и двете ръце с Китай, Иран и Турция. Турция трябваше да ни бъде съюзник. https://www.gq.com/story/steve-bannon-february-2018-interview

Ако се свеждат нещата в политиката и икономиката до персонални изказвания никога не може да се разберат движещите сили на събитията и да се получи адекватна ориентация. Така че не се хващайте за гръмки фрази. Турция не може да води дълга икономическа конфронтация със САЩ по много причини. За времето на управлението на Ердоган броят на компаниите със смесен капитал в Турция се е увеличил повече от 10 пъти; голяма част от тях са американски: Sales of services in Turkey by majority U.S.-owned affiliates were $5.1 billion in 2015 (latest data available), while sales of services in the United States by majority Turkey-owned firms were $75 million. https://ustr.gov/countries-regions/europe-middle-east/europe/turkey Достатъчно е да се напомни, че гръбнака на турската авиационна и автомобилна промишленост е основан върху американски патенти и технологии САЩ са трети след Обединеното Кралство и Холандия като държава по преки инвестиции в Турция, но трябва да се знае, че много от физически базираните в Кралството и Холандия фирми са реално с американски капитали, това е само формалната статистика, реалната е далече повече в полза на американски капитали; особено във финансовия сектор ... който финансов сектор е 35 % от всички чужди инвестиции в Турция. Практически американските капитали стоят в основата на турския банков сектор - едно по-силно дръпване на килимчето под краката на турската икономика и те ще отидат във въздуха Това с преки чужди инвестиции в Турция за два периода 1973-2002 /15 млрд. долара/ и 2002-2017 /193 млрд. долара/ В Турция има нещо друго, лобито на местните производители е много могъщо и корпоративно обединено, и друг път съм го писал; турските индустриалци искат да се възползват от западните капитали и пазари, но без да допускат западните производители на турския монополен за тях пазар. Това обяснява донякъде, според мен, и сегашните достигащи до истерия псевдопатриотични крясъци, такива като на този господин: "Още в началото на протестите в Турция 41-годишният финансов анализатор и журналист Йит Булут застана открито на страната на Ердоган. Подобно на премиера, новият му главен съветник обича да оправдава безредиците в страната с теорията за "лихвеното лоби" - то било отговорно за протестите. Според Булут, банкерите били недоволни от планираното понижаване на основния лихвен процент, а правителството се било решило на тази крачка само за да съживи конюнктурата, тъй като по-ниският лихвен процент се отразявал положително на сделките и консумацията. "За първи път от 52 години насам Турция няма дългове към МВФ, само че това явно не се харесва на някои хора", коментира Булут." https://www.dw.com/bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BD/a-16952782 Обаче демагогията му е безкрайна в тези думи: "лихвеното лоби" в Турция могат да бъдат само едрите длъжници, които са теглили от банките кредити при една стойност на лирата и сега при тяхното изплащане ще си връщат кредитите при друга по-малка стойност на същата лира, този номер го играхме в България в края на 90-те

Една относително обективна, според мен, статия в Bloomberg Opinion от 11 август 2018, разглеждаща отношенията между Турция и САЩ: Отношенията между САЩ и Турция вече никога няма да бъдат същите Therese Raphael Therese Raphael writes editorials on European politics and economics for Bloomberg Opinion. She was editorial page editor of the Wall Street Journal Europe. Има само два начина, по които дипломатическият разрив между САЩ и Турция може да завърши: компромис, който спасява отношенията възможно най-добре или цялостен разрив с опустошителни последствия както за турската икономика, така и за регионалните стратегически интереси на Америка. Арестуването в Турция на американски пастор Андрю Брънсън преди близо две години доведе до дипломатически спор, който застрашава да предизвика пълномащабна икономическата криза в Турция. Брънсън, заедно с много чужденци, задържани след неуспешния опит за преврат през 2016 г., е обвинен в "подкрепа на тероризма". Сделката за освобождаването на Брънсън изглеждаше вероятна, тъй като тази седмица турските длъжностни лица пътуваха във Вашингтон, но очевидно се разпадна поради турските искания, предявени буквално в последната минута. Междувременно напрежението се разраства. Администрацията на Тръмп наложи санкции на министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието на Турция. Ердоган заплаши с ответни мерки на отмъщение и получи подкрепата на по-голямата част от турската опозиция. В сряда, "Звезди и ивици" съобщиха, че група от про-правителствени адвокати в Турция са подали обвинения срещу няколко американски офицери от Air Force Incirlik, обвинявайки ги и за връзки с терористични групи. Те настояват всички полети, напускащи базата, да бъдат временно прекратени и да бъде изпълнена заповед за претърсване. Проблемът е подсилван отчасти и от натрупваното с години негодувание, въпреки декларациите за безупречно партньорство. Някога неподлежащата на дискусия безусловна подкрепа от лидерите на външната политика на САЩ и в Конгреса, днес е отслабена от годините на пълзящ авторитаризъм в Турция, влошаване спазването на правата на човека и сътрудничеството на Турция с Русия и Иран в Сирия. Плановете на Турция за закупуване на руски ракети земя-въздух S-400 на стойност 2 млрд. долара, които НАТО заяви, че са несъвместими със съюзническите системи, както и ограниченията за американското използване на въздушната база Incirlik, допринасят за напрежението. Чувството е взаимно. Ердоган никога не се е възстановил от гнева си от начина, по който неговите съюзници сякаш надничаха и се криеха зад оградата в първите часове след обявяването на опита за преврат през юли 2016 г. Турският лидер също е разгневен на американската подкрепа за кюрдската милиция, която се бори с ислямската държава в Северна Сирия. По-рано тази година той заплаши американските войски с "османски шамар", ако САЩ се опитат да блокират турското военно нахлуване в Северозападна Сирия. Един основен източник на противоречие е отказа на САЩ да предадат на Турция пребиваващият в Пенсилвания Фетхуллах Гюлен, едно време съюзник на Ердоган, а сега негов враг, за когото Ердоган твърди, че стои зад преврата и други опити да подкопае властта му. Прекратяването от страна на Тръмп на ядрената сделка с Иран е още една точка на напрежение; почти половината от вноса на петрол в Турция идва от Иран, а повторното налагане на санкции срещу Иран вреди на икономиката на Турция. Делото "Брансън" направи всичко това невъзможно да се игнорира, тъй като американските евангелисти поеха каузата. Но "невъзможно да се пренебрегне" въобще не означава, че администрацията на Тръмп се е превърнала в някакъв принципен защитник на човешките права в Турция. Въобще не. Тръмп, чието име украсява луксозните имоти в Турция, изразяваше само похвали към Ердоган, когато се срещнаха през 2017 г. Когато привърженици на Ердоган нападнаха протестиращи във Вашингтон, аферата беше потулена тихо. Администрацията е мълчала за други арести на граждани на САЩ и чужденци в Турция. Но тя беше готова да сключи сделка за освобождаването на Брънсън. САЩ вече бяха поискали от Израел да освободи Ебру Озкан, турска гражданка, която беше арестувана там по подозрение, че помага на Хамас (Израел я депортира в деня след като Тръмп поиска това от израелския премиер Бенямин Нетаняху). Администрацията на Тръмп също бе готова да позволи на Хакан Атила, бивш изпълнителен директор на турската държавна Халбанк, осъден за нарушаване на санкциите в Иран, да излежи останалата част от присъдата си в Турция. Сделката беше поставена под съмнение, когато Турция поиска редуциране на наложената от американски съд глоба за няколко милиарда долара срещу Халбанк и уверение, че всички разследвания ще бъдат отменени. САЩ могат да си позволят да играят по-дълга игра. Изборите на 24 юни вероятно са засилили властта на Ердоган, но той не е спечелил с марджин с размерите на този на Путин. (Ердоган получи малко над 52 процента и това е всичко, при това ако пренебрегнем нередностите в гласуването, които вероятно са подсилили числата му.) Турция е разделена политически и колкото по-дълго Ердоган налага правилата си чрез принуда, толкова по-уязвим ще бъде той, особено ако турската икономика продължава да страда. Като основен барометър на доверието в страната, спадът на лирата говори много красноречиво. Въпреки това дипломатическото решение очевидно е за предпочитане пред продължаващата ескалация. Ердоган жертва турската икономика, за да задържи Брънсън като залог за сделка. Разрушените отношения със САЩ също ще окажат натиск върху отношенията между Турция и ЕС и ще дадат на инвеститорите, които вече са се наплашили, още по-дълга пауза. Американската подкрепа за Турция не може да се разпадне за един ден. Връзката е изградена на много нива, както вътре, така и извън правителството, и по основателни причини. Без Турция ще е трудно да се запази световният ред, ръководен от САЩ в този регион, и да се води успешна политика за ограничаване на хаоса в Близкия изток. Също така, няма друго мюсюлманско мнозинство, освен това в Турция, което може да служи като мост със западния свят или да постигне демократичните стандарти, на които турците са свикнали и към които се придържат. И все пак, партньорството между САЩ и Турция определено се е променило, благодарение не толкова на националните им интереси, а на слабостите на лидерите. САЩ ще трябва да се примирят с нещо по-малко от предишната лоялност, по-малко от съюз, и да приемат по-скоро бизнес отношения на взаимна изгода. https://www.bloomberg.com/view/articles/2018-08-10/u-s-turkey-relations-will-never-be-the-same

Нищо лично, Гербов, дискусията с теб лично за мен беше от полза; пожелавам ти ползотворна работа по твоите теми.

Тази статия-анализ е писана през март т.г., а вижте какво се случва със златния резерв на Турция между март /когато е публикувана статията/ и юли: 350 тона злато продадени, за за послужат като спирачка към летящата инфлация, това са около 20 млрд. долара за три месеца, очевидно, без особен успех. Картината на турската стокова борса също не изглежда добре. Според мен, причините не са чисто икономически, много и сложно преплетени са факторите, но определено фискалната политика не е силната страна на турското управление. Но от друга страна, ако се погледнат комплексните данни за икономиката на Турция, кризата е в най-високия си пик и всички показатели и прогнози са за стабилизиране и възстановяване, комплексните данни показват такава перспектива към 2020. https://tradingeconomics.com/turkey/forecast Това, според мен, е индикатор, че настоящата криза е най-вече предизвикана от външен натиск, да го наречем "натиск на долара" върху турската икономика.

Не е станала поради смяната на председателя, защото такава няма. Марин Полуканов си е председател през цялото време и за него става въпрос в писмото от 12.12.1872, в което Левски пише, че му е поискал комитетски пари и не ги е получил, както и да го извърташ. Доказателство: Марин Поплуканов е бил председател, когато комитетът в Ловеч вече се е подвизавал под името "Алилаа Селевли": "Писарят на Димитър Общи до Левски Асланъ Дервиш-оглу Кърджалъ! Сметките за разноските си не сме направиле още, причина; че си има д. Македонсы други занимания за които ще Вы разкаже приносящиятъ... Като тръгнахме за Исакъ Хаимъ 16 гр. за такъмъ на коня 21 .... На Алилаа Селевли на ханя 22:20 на ханя наш, разноскы 140 За тези пари ми ся обеща, че ще ми ся даде билетъ, или ще ми гы врьне като спечелимъ, па сега нито билетъ нито пари. 1872 Юлия 13-й Писарътъ на Д. Македонск. Имято на Д. Макед. ся замяни съ Селимъ Мургашоглу, а не е, Македонскы /сящий/ Това е публикувано в Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 326, стр. 358 Потъваме в скучно дребнотемие. Гербов, важният въпрос е не кой е бил председателят на 12 декември, а кой е писал подхвърлените писма, защото в техния автор Левски тълкува предателство, "истинно предателство и[ли] предателство без да иска - от страх." Но ти правиш всичко по силите си да разбиеш този разговор на отклоняващи странични теми и да го вкараш в тринайста глуха. Затова не ми е интересен диалога ни, въпреки че, без да искаш, ми помагаш.

1872, 12 декември Братя в окръжния център! В Сюлюманоогпу Дауд Напред и не се бойте. Нека българското юнашко око не се бои вече от мъките на дрипавия читак. Ето времето вече наближава да докажем на душманина, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не припознае нашите закони, и да живее с нас по същите граждански правила, той с всичко в един миг ще стане на прах и пепел. Ние, членовете на Централния комитет, се събираме [1] да определим вече времето за общонародно въстание. Защото силно ни принуждава външното обстоятелство, без друго да вървим на бой и минута да не се губи. На това спираме за някой и друг месец, докато се извести по всички страни на Българско, да се приготвят откъм барут, куршум, и пр.; да дават кой колкото пари вече има, да вдигат с лихва кой колкото вече може. Които пари най-много до два месеца да бъдат готови, че щом пишем, да се донесат където ги поискам. Та докато се нарежда работата за революция, да станат готови пушките и целият останал припас. И да се разнесе по местата каквото е нужно, защото вдигнем ли вече народните байраци, дотам е всичкото приготовление. Всичко това по-скоро да съобщите на всички страни. Приносящият [2] е наш брат от окръжния център, Юдачооглу Селиникли [3]. На него ще дадете адреса си и ще вземете адреса им за споразумяване писмено и всякак. Точно ще му забележите на книга за всички станали там работи и сега как стоят. Всичко, каквото има донесено от Влашко, да го дадете на някого и да го донесе в Ловеч на Николчо Алачят в махалата „Дръстини“. А по-скоро вижте да ми изпратите фишеците на иглинячката ми. Всички тамошни имена да ги подмените с други. И моето вместо Ас. Дер. Кърджала ще познавате [като] Ибриямаа Анадоллу, и подписката ми ще я търсите чрез разрязаната книга, без печат, защото печатът падна в подозрение. Приносящият и устно ще ви говори за нещо. Вижте ако можете, дайте му здрава дума. [4] Ибриямаа Анадоллу (В. Левски) Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 103. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8084. Арх. т. I. № 45, стр. 7. "Сюлюманоогпу Дауд" е Окръжния център голям Извор, Страшимиров упорито твърди, че е Орхание. Това писмо е донесено от Т. Ранков от Пазарджик, също окръжен център,след като там е оповестено новото име на Левски, следователно името е обявено по новите окръзи, тук го пише черно на бяло. Май не аз си нагласявам фактите, според интересите.

1872 септември - / Левски/ изпраща бележка до революционните комитети в Сливен, Стара Загора и Лясковец във връзка с промяната на техните псевдоними НБКМ - БИА, ф 85 /ВЛ/, II ; А 8087 Публикувано на стр. 156 във "Васил Левски - документален летопис", ДИ Петър Берон, 1987 /под редакцията на Кирила Възвазова-Каратеодорова/ 1872 ноември, след 28 - /Левски/ пише писмо-инструкция до Окръжния революционен център - Пазарджик, с което подканя тамошните дейци да бъдат решителни, да работят "каквото и да става". Изтъква, че заминава за Букурещ, където трябва да се реши въпросът за предстоящото въстание, и иска да получи от тях "едно писмо с печатът окружний, в което ще ме упълномощите пред другите членове на Централния комитет, че всичко каквото има да се върши за сполука на милото ни отечество България има пълна свобода от нас.". Настоява такова пълномощно да изготвят, ако имат доверие в него, и комитетите в Пловдив и околността, както и спадащите към окръжните центрове в Стара Загора и Сливен; заменя най-известния си и най-често употребяван досега псевдоним "Аслан Дервишоглу Кърджалъ" с друг: Ибриямаа Анадоллу. Публикувано на стр. 163-164 във "Васил Левски - документален летопис", ДИ Петър Берон, 1987 /под редакцията на Кирила Възвазова-Каратеодорова/ Подчертаното от мен е ключово важно: в темата съм цитирал част от Устава на БРЦК, която дава на Левски възможност да оглави БРЦК при наличието на такива пълномощни от комитетите. Точно, когато взема пълномощните от окръжните центрове, Левски променя и псевдонима си. Да напомня, че след реорганизацията от Левски на структурата на ВРО, в страната остават пет окръжни центрове: Голямоизворски (септември 1872) Пазарджишки (октомври 1872) Старозагорски (ноември 1872) Сливенски (ноември 1872) Ловешки (декември 1872)

Не мисля, че някой във Вашингтон или Брюксел планира Турция да се откъсне от орбитата на Запада; много по-вероятно е да планират как Русия и /защо не?/ Иран да влязат в далечна перспектива там. Когато имаме преформатиране на света като икономика.

Ти си в час, но се извърташ сам от собствените си думи: - най-напред твърдеше, че поп Кръстю станал председател на 7 октомври, после се отметна, че може и да не е бил - после твърдеше, че Левски се подвел, след което се отметна, че може и да не се е подвел Сега ми цитираш какво пишел Каравелов като аргумент, ами естествено, че ще пише това, та нали той пръв пуска публично обвинението. Те и по телевизора казват много неща, които не са верни. Гербов, "Алилаа Селевли" е името на комитета, Левски пише до членовете на комитета, но повод за това е писмото на Величка Хашнова. Няма "време на Поплуканов", смяната на името "Муратооглу" няма връзка с Поплуканов. В подхвърлените писма, за които пише Левски неговият псевдоним е написан както се е пишел преди смяната на псевдонимите на комитетите и хората, тази смяна е продиктувана от конспиративни съображения, заради провала след Арабаконак, но защо пришиваш "времето на Поплуканов" тук. Това че човекът, написал подхвърлените писма и подписал Левски със стария му псевдоним Тъкмо да тръгна за в града ви, получих писмо, в което ми се бележи, че са били подхвърляли в някоя къща писма с моя подписка: Ас. Дер. Кърджала, в които писма [се] казвало: да ми донесете тефтера на еди коя си колиба и там да го оставите, а всички друго, каквото има, да го изгорите! И в писмото ойдордисвани слова като да приличат на моите [3]. Писмено да ми дадете [4] за тия писма, които са писани от вас. Пророкувам целта каква ви е била. И [да ми съобщите] по вишегласие ли сте го направили или сам някой [от вас е съчинил и подхвърлял писма] и кой е? също означава, че този човек не е бил в течение на смяната на имената, наложена от Левски, ако поп Кръстю е бил председател, той щеше да знае новия псевдоним на Левски, защото смяната е оповестена с окръжно, ерго попът не е бил председател или не е писал писмата. Отказвам се да водя диалог с теб.

Точно така, отговорът Левски пише на 12 декември, но не на писмото от 7 октомври, а на писмо от Величка Хашнова, в което тя разказва за подхвърлени писма в нейната порта /изгубено днес/. Това писмо на Величка му носи Никола Сирков, той взема обратно писмото на Левски от 12 декември. И веднага Левски е тръгнал към Ловеч, защото две седмици се крие из колибите около града, от 12 до 26, когато спи у Сиркови. Да, в писмото има и обръщение, косвено към поп Кръстю, но то е в онази част, където говори за Димитър Общи, как останалите членове на комитета, между които е бил и попът, гласували Общи да остане с район като пълномощник, въпреки волята на Левски, това е станало на събранието в лозето на Яким Шишков, там са били Поплуканов, Пъшков, Анастас Попхинов, поп Кръстю, Христо Бояджията /Латинеца?/ и още трима неуточнени от Общи – виж показанията му пред турския съд. Поводът да напише писмото от 12 е писмото на Величка и Левски с това започва, той не се обръща персонално към определен човек и не го праща до поп Кръстю. Хипотезата, че поп Кръстю е бил председател, според мен, не издържа. Ето какво пише в Наредата и Устава на БРЦК по повод на Председателя: „Председателят, писарът и техните помощници, и касиерът се избират от членовете на Комитета, ще се променят от същите и ще бъдат под надзора им.” Кой и кога да е избирал поп Кръстю след Марин Поплуканов, след като останалите членове на комитета не са го дишали, той е бил игнориран напълно, пазели са се от него като от прокажен, след като Величка започва кампанията си срещу него. Не може да се самоназначи, а дори да го стори, Величка в никакъв случай не би му дала архива, тефтера и парите, които са били в скривалище при нея. За това скривалище пише Левски на Каравелов в писмото си от 16 септември, че Грую /марин Поплуканов/ наредил да се „хвърлят в заода тефтеря, писма и припаси” от страх. Очевидно не са били хвърлени, за да иде Левски до къщата на Величка да ги търси. Очевидно не са били и у попа. И би ли контактувал Левски със самоназначил се председател, без да е спазен неговият устав, Наредата, на която сам е автор. Според мен поп Кръстю никога не е бил председател, не стои въпрос въобще кога е бил, защото никога. Пари в месеците между август и декември не са събирани, защото по думите на самия Левски „комитетът се разтури”, на практика този комитет не е функционирал. Ти самият пишеш в по-горен пост за 15 000 гроша, които Марин е получил от Плевен, но похарчил за свои нужди, а попът е хванал злоупотребата му. Аз мисля, че не са били само тези пари. Между другото, комитетът в Ловеч е разполагал с далече по-големи суми, защото Димитър Общи говори в показанията си за закупени 200 револвера, а парчето е вървяло по 2.5 – 3 лири. Дали Величка е имала пръст в злоупотребата на брат си, мога само да гадая. Факт е обаче, че през лятото на 1872 в Ловеч е регистрирано голямо наводнение от прииждане на Осъм, отнесло стария покрит дървен мост, където са били дюканите на търговци и занаятчии. Хашната е имал такъв дюкян там, той е бил кафтанджия, дюкянът му е бил отнесен заедно със стоката. И пак въпросът остава – ако Левски е подозирал конкретно попа, защо да праща отец Давид при него и защо попът да го съветва да бяга в Сърбия и да не влиза в Ловеч. И защо Левски да не търси попа при идването си, а да търси Величка Хашнова? Наказанието за злоупотреба с комитетски пари по устав, както и за манипулации с комитетски документи, е било смърт: Наказателен закон ......... § 7. Ако някой от служащите, като председателят и др., поиска да злоупотреби със служебната власт, за пръв път ще се лиши от служба; повтором ще се извади съвсем, като по-напред да подпише за грешката си и да я поднесе писмено на комитета-ако и така не изпълни, ще се накаже със смърт. § 8. Ако някой от членовете на тайната поща или друг някой дръзне да отвори или унищожи някое писмо ще се накаже със смърт. § 9. Ако някой от касиерите издава за нещо пари без знанието на комитета, или дръзне да вземе и усвои и най - малка част от поверените му пари ще се накаже със смърт. http://www.voivodi.eu/statii-i-intervuta-1/ustav-na-brck

Да допуснем, че си прав, Левски се е подвел, че писмото е писано от председателя /Марин Поплуканов/; макар че не си, защото има три графологични експертизи, една по искане на Унджиев през 40-те, за да си докаже тезата, и две следващи, които я отхвърлят и определят почерка на Поплуканов в това писмо; но, да допуснем, че Левски се е подвел, той пак пише в писмото си от 12 декември "у председателя ви има пари", това с нищо не променя картината от 12 декември, злоупотребата с парите е от Поплуканов, дори и Левски да се е "подвел" по подписа, той отново визира него като лице. Подвеждането на Левски обаче, според мен, е невъзможно, защото Левски за разлика от мен и теб е бил наблюдателен и хладнокръвен човек и неведнъж е получавал писма от "Грую" /Марин Поплуканов/, та едва ли бил се подвел от един подпис. Доводите ти, че Марин "не се чувствал председател" не са аргумент, и аз "се чувствам" неприятно, когато определяш написаното от мен с "глупости", но това няма никакво значение и принос в дискусията. Мисля че забиваме диалога в дупка с подобни изблици, специално мисля, че упорстваш за авторитетност, в което, разбира се, няма лошо, човешко е. Сам си постнал в друга тема два текста за сравнение, въпросното писмо и ръкопис на поп Кръстю, разгледах ги внимателно, според мен, макар на пръв поглед почерците да си приличат, има множество характерни разлики, някои набиващи се силно от пръв поглед, например главното "П" и други. Не съм графолог, но резултатът е 2:1 в полза на експертните оценки, че писмото е писано от Поплуканов. Това, впрочем, няма кой знае какво отношение към темата, затова ще помълча тук за известно време. Остани си със здраве, ценя това което пишеш.

Писмото Ви от 1872/7 окт. е: да не дохождам скоро в града ви, защото можело да стане... [1] А председателят ви в писмото по негово мнение, да дойда та да видим какво трябва да се върши [2]. Защото според както ви виждал от вашите кожи цървули не ставали. И всичко това произхождало от страха ви. По думите на председателят ви оправих се да дойда в града ви и да се срещна с някой и друг веднъж завинаги, защото и времето е вече твърде късо, та и не ни остава да прехождаме за повече пъти. Тъкмо да тръгна за в града ви, получих писмо, в което ми се бележи, че са били подхвърляли в някоя къща писма с моя подписка: Ас. Дер. Кърджала, в които писма [се] казвало: да ми донесете тефтера на еди коя си колиба и там да го оставите, а всички друго, каквото има, да го изгорите! И в писмото ойдордисвани слова като да приличат на моите [3]. Писмено да ми дадете [4] за тия писма, които са писани от вас. Пророкувам целта каква ви е била. И [да ми съобщите] по вишегласие ли сте го направили или сам някой [от вас е съчинил и подхвърлял писма] и кой е? Ако на това се отречете [всички] и всеки каже от вас „не знам“, то аз знам и ще ви покажа да видите кой е. [5] За следствието [6] на тия подхвърлени писма спирам да говоря, докато видя ще се изповяда ли сам оня, който е мушкал в портата изрезката. И като [изповяда] какво си е мислел с това, па тогава [ще говоря и аз]. По тия писма се страхувам да дойда в града ви. В тях тълкувам истинно предателство и[ли] предателство без да иска - от страх. http://pavelnik.esy.es/Biblio/Dokum/Levski/Gerov.htm Няма начин поп Кръстю да е председател на 7 октомври, тъй като Марин Поплуканов е арестуван на 28 октомври. Председател на 7 октомври е Марин Поплуканов и той в качеството си на председател кани Левски в Ловеч; ерго писмото на Левски не е изпратено до поп Кръстю, а визира всички членове на комитета. И второ - самият Левски преразказва подхвърлените писма в портата на Величка Хашнова, в които се приканва Величка да донесе "тефтера на еди коя си колиба, а всичко друго, каквото има, да го изгорите"; не е възможно архива и тефтера да са у поп Кръстю и той да приканва Величка да ги носи на еди коя си колиба, следователно тези неща са били при Величка, нея канят да ги отнесе, а според нея попът слухтял със заптиета, за да заловят документите на мястото, но тя не ги занесла, тя самата прави признание в това писмо, че архивът е у нея. попът вероятно е имал дубликат на тефтера с внесените пари без разписки, за който пише, че е изпратил заверен от Левски във вестник "Марица", но никога не публикуван и видял бял свят. Попът не е бил председател на 7 октомври и не той кани Левски в Ловеч. И още нещо, ако Левски се съмнява в поп Кръстю, защо ще праща отец Давид да го разпитва какво става в града, докато обикаля две седмици около Ловеч и защо поп Кръстю ще му казва да заминава в Сърбия и да не влиза в града? "Още тогава аз казах на Василя, че Величка Хашнова навсякъде разправяла, че поп Кръстю не бил вече наш човек, че се е предал на турците, та да се пазим от него. Но Левски като се позасмя, каза: „Поп Кръстю е наш верен човек. Аз пращах при него отец Давид от манастиря и той му разправил за всичко, което става в Ловеч, като поръчал да ми съобщят да не дохождам в Ловеч и, ако съм в Тракия, да се укрия там или да замина за Сърбия.” Из спомените на Никола Сирков, записани от отец Матей.

"На 24.II.1925 г., в салона на читалището, в присъствието на учителя историк г. Гено Иванов, разпитах протоирей Евстати П[оп]стефанов, който остана след това с г. Петър Шишков, та разпитах и г. Анастас Н. Стипцов. Протиерей Ев. П[оп]стефанов е 75 г., родом от с. Буново, Пирдопско. Ръкоположен за свещеник 1874 год. 30 януарий. – Заяви: – Дойдох в Ловеч, година след обесването на дякона Игнатий. Тогава никой не говореше за предателство. Грижите бяха за заточените Марин П[оп]луканов и Димитър Пъшков. Най-много се оплакваше поп Лукан, който често казваше: Тоя проклет поп Кръстю подкокороса момчето ми, та го хвърли в тая беля: Преди освобождението, поп Кръстю минаваше за един от най-сериозните и учени попове при това беше и голям патриот. Когато ме ръкопожиха, митрополит беше Негово блаженство, който беше голям формалист и догматик, нямаше да му позволи да служи с него, па ще е и да го аргоса. След Освобождението се пуснаха слухове за някакви спорове за пари – сметки още от стария комитет. Види се, причина е било писмото на Анастас Попов. Някои граждани подигнаха въпрос, че са давали пари – помощи по насилствен начин и негодуваха. Касиер по това време бил поп Кръстю и те викаха против него. Следствие на тия разправии той ми казваше: „Вместо магарето да реве, реве самаря. И за всичко това аз ще изоблича всекиго и ще се срамуват, щом се обнародват моите документи във в. „Марица“. Дълго време охка той, защото вестника не печата документите, между които имало тефтер с имената на вносителите, заверен при последната среща от Левски. Той много се кахъреше. Еднаж в негова дом пред мен той писа писмо до редакцията: „Или напечатайте документите, за да се разбули всичко, или ми ги повърнете“, но нищо не биде напечатано. Даже вестника не му се изпращаше, и той сам отиваше на пощата, да пита за него. През Велики пости 1880 год. ми каза, че щом се освободи Балкана ще отиде сам в Пловдив да вземе документите: изчезването на които почна да го безпокои твърде много. Ала не можа да отиде. Той се разболя от туберкулоза и се примести в моята енория, понеже неговата къща беше на влажно и усойничево място. Той беше беден, но честолюбив. Обвинението беше сведено до това: понеже той бил касиер, то и той трябва да е и предател. На мен лично е много тъмно твърдението на Д. Пъшкова и М. П[оп]луканова, че поп Кръстю злоупотребил 8000 гроша. Той ми казваше, че последните пари, 500 лири, които имало в касата, взели членовете на комитета, понеже такъв бил реда: щом се събере известна сума, председателят вземал и изпращал или за оръжие или за изплащане на разноски по организирането на комитетите. Той не взимал от другите комитети пари, а само от членовете на Ловчанския. Парите от другите комитети получавали: Левски и предселателят Марин П[оп]луканов, които и издавали квитанции. Поп Кръстю водил само сметководната книга – тевтеря. И не е прав г. Cтрашимиров като прави на стр. 74 бележка по това писмо за пасажа: – ... „у председателя има пренесени от други комитети пари. По-напред ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа“..., се отнася за поп Кръстю. По заявлението на г. Димитър Пъшков поп Кръстю не е бил никога председател, а такъв е бил само Марин П[оп]луканов, който и получавал от другите комитети пари. Поп Кръстю бил само член в Привременното правителство и касиер на Местния комитет, а не и на Привременото правителство. Със сумите е разполагал самия комитет в лицето на председетеля Марин П[оп]луканов. След залавянето им ръководството на комитета останало на Цвятко Х[аджи]павлов, Величка Хашнова и на Христо П[оп]луканов, Левски с тях се сношавал, а не с поп Кръстю." Източник: Истината по предаването на Дякон Игнатий Васил Левски. Анкета извършена в Ловеч, 1925 год. с 6 портрета и три факсимилета. 1926. Печатница „Бял Кръст“, Курилски монастир, 191 с. http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=740:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Това е втора засечка на казаното пред Симидов от поп Кръстю, този път потвърдено от протоирей Евстати П[оп]стефанов пред Кацев-Бурски. Моята хипо/теза е, че освен осчетоводяваните с разписки пари са съществували и други, неосчетоводявани, които са постъпвали при касиера от "дарения" след "покани" - тези пари ги е записвал касиера в "тефтер с имената на вносителите", точно около този "тефтер" се върти интригата с подхвърлените писма, в които пише този "тефтер" да се занесе на лозето и т.н. Този тефтер е бил в ръцете на поп Кръстю, поне докато не го праща във вестник "Марица", откъдето изчезва в небитието; с този тефтер попът е можел да докаже злоупотребата с 500-те лири, които твърди, че е предал на Поплуканов и компания. п.с. И като вметка: Оказа се, че си пазя записките, които съм направил преди години от първото издание на "Изворите" на Д.Т.С.. от писмо номер 71, публикувано там, за което стана въпрос по-горе. Ето буквалния препис, който съм направил от библиотеката на БАН, където съм го чел: ... Нашъ Священикь, на име Попъ Крьстю, ще доде при васъ да са разбере ще може ли Вашята печятница да издава вястникъ, който ще бъде слободенъ за въ Българско.... Той ще доди съ осмъ-десетъ хиляди гр." Това съм преписал буквално от изданието от 1929 г. За мен този текст "осмъ-десетъ хиляди гр." може да бъде четен двояко: 80 000 гроша /което са избрали редакторите и издателите на последното издание на "Изток-Запад" и 8-10 000, както го четат други. Въпросът е отворен.

На този етап съм склонен да приема това, разбира се, ще се поровя по-сериозно в изворите, за да го проверя. Преди години сам си бях правил подобни изчисления по тефтерчето на Левски и сумите, за които и ти казваш, съвпадаха - около 15 000 гроша, пиша по памет, но пак ще проверя. Но във въпросното писмо от началото на август, все пак, става въпрос за реални суми от порядъка поне на 15 000 гроша, и нагоре - там Дякона декларира, че ще плати 8-те пушки, а месец по-рано и че ще прати поп Кръстю с 8-10 000 гроша, значи говорим поне за 15-20 000. Може би точно за тези пари, заприходени от поп Кръстю пише и Левски на 12.12.1872 да се пренесат у Николчови, и за тях навестява и къщата на Величка. А вероятно и те са причината да се пусне вентилатора, опръскал с кал съратниците в историята с подхвърлените писма и обвиненията помежду им. Трябва да се има предвид и бягството на Иван Драсов, след случката с обира в къщата на Денчо Халача на 14 август, Драсов изглежда е отнесъл със себе си част от комитетските пари, но това също подлежи на проверка.

Съгласен съм, Гербов, цитирам това, което имам под ръка, благодаря за бележката. Но има и друго: През юли 1872 г. Левски пише на Каравелов, че при него ще пристигне поп Кръстю, за да уговорят издаването на нов вестник, както цитирах, приемаме, че сумата е 7-8 хиляди гроша, но ми се вижда твърде малка за отделна печатница. Както и да е, но подобна голяма сума сочи самия Кръстю Никифоров. Филип Симидов, окръжен управител в Ловеч през 1880-1881 г., разказва: .”..в квартирата ми дойде самият поп Кръстю и със сълзи на очи ми разказа, че той не е предал Левски, кле се в децата си, в черковните тайнства и ми повтори: наистина аз бях касиер на Ловченския комитет, имах в касата 500 лири турски комитетски пари, но когато членовете на комитета Марин поп Луканов, Ив. Колев, Димитър Пъшков и Ив. Т. Драсов узнаха за разбиването на пощата от Д. Общий и залавянето му, те, които бяха ме избрали за касиер и имаха право да разполагат със сумите, прибраха парите от мене и после двама от тях бяха закарани на заточение в Азия - Пъшков и М. п. Луканов. Какво направиха с парите аз не зная." Освен тези 500 лири /ако приемем за чиста монета думите на попа/, в касата е имало събрани и други пари от експроприации и обири на богати, когато започва терора. Тези средства по устав се съхраняват от Председателя, въпреки че ги осчетоводява касиера. Според мен тезата на Дулев не е вярна, защото, според всички спомени, Левски се появява в къщата на Сиркови ненадейно и без предупреждение вечерта, след което тръгва на другия ден, като през цялото време Сирков и Николчо са при него, следователно Сирков няма как да се види с Величка през това време, нито пък да ходи да донася при турците. Левски и Николчо излизат едновременно след обяд, вероятно около 14 часа, като Николчо минава през кръчмата на Добри Механджията, а Левски през Стратеш, при това Николчо не знае къде ще пренощуват. Отбиването в Къкрина е съществен момент. Реално двамата си удължават пътя с над 3 километра /1 час път пеша/ с тази отбивка, и това не е случайно – мисля, че Левски го е планирал. По пътя им към Севлиево по-близкото и удобно място за нощувка е днешното Горно Павликене, някогашното Киречли Павликене, чисто българско православно село, Къкрина е отклонение от прекия път. Затова Сирков казва пред отец Матей: „Сутринта като станахме от сън – казал Сирков – ние пак говорихме с Левски. Тогава той ми каза, че след пладне той ще замине за Търново, но ще мине през Къкрина, за да се види с Христо Латинеца, а и да се позаличат следите му. !!! След Горно Павликене Левски се ОТКЛОНЯВА от пътя към Къкрина, това има предвид Сирков „да се позаличат следите му”, пътят му би трябвало да е към село Горно Павликене /Киречли Павликене/, защото Къкрина е нелогично отклонение, удължаващо пътя на замръкналите пътници поне със 7 километра общо и в двете посоки. Левски е бил хитра конспиративна лисица, той си е направил добре сметката, ако тръгне да ги преследва СЛУЧАЙНА потеря, тя най-напред ще трябва да претърси Киречли Павликене, а дотогава я камилата, я камиларя. Но, уви, според мен, потерята не е била случайна, тя е била напълно ориентирана къде да „го настигне и залови” както пише в турската шифрограма , тези думи не са изтървани ей така. Възможно е на старшията Юсеин Бошнак да са му подхвърлили информация, че доносникът е поп Кръстю и той да го е приел на сериозно, лично аз не го считам за възможно, поради простия факт, че попът не е знаел, че този ден Левски е бил в Ловеч. За Сирков съм съгласен, той мотив няма, човекът след това се поболява и скоропостижно умира, според мен, съвестта му, колкото и да е клиширано това понятие и девалвирано днес, го довършва, той изпитва убийствено чувство за вина и отговорност. За Латинеца не съм убеден. Той е изпят от заловените по процеса за обира в Арабаконак, но не е арестуван. Освен това има един момент преди залавянето, когато излиза преди да влезе потерята и влиза след това. И още един момент ми се е набил – когато Левски и Николчо пристигат в хана, той представя Левски като Христо Иванов-Големия на един от селяните – Левски, облечен в турските си дрехи, както е тръгнал от Ловеч. Латинеца отива в ханчето рано сутринта. Али чауш прави редовната си обиколка до Къкрина на кон, като тръгва в 11 часа от кръчмата на Добри в Дръстене, има очевидци свидетелстващи минаването му оттам, след което отива до Къкрина и се връща обратно, когато среща Левски и Николчо на Пазимост към 16 след обяд. Не изключвам и много добра работа на шпионите на властта и находчивост на прословутия Али Чауш, но трябва да се има предвид следното, според мен, полицията се ръководи от умен и опитен полицай, снимката на Левски е отпечатана в 1000 бройки и разпространена навсякъде сред полицейския апарат, награда за главата му е голяма, 50 000 гроша. В същото време той играе на „руска рулетка”, влизайки в Ловеч при такава ситуация, но е принуден от интригите и кражбата на пари на собствените си доверени хора, реално той прави всичко възможно да се предпази от тях, за съжаление – неуспешно. Не бих вдигнал пръст да посоча нито един, само отсявам тези, които са имали информация за Къкрина, те са двама – Никола Сирков и Христо Цонев-Латинеца. Само като допълнителен факт – Никола Цвятков е заверил тескере за Търново на името на Малък Добри, който физически е приличал на Левски, същия този ден по думите на Сиркова, въпросният Добри също е бил медникар. Али Чауш е заверявал тескеретата в Ловеч.