Б. Киров

Левски престоява едно денонощие /около 24 часа/ в Ловеч. Това след около две седмици обикаляне около града и проучване. Той е бил съвършено наясно, че Ловеч е смъртоносен капан за него. Две неща го карат да влезе там: комитетската архива и комитетските пари. Архивата получава, макар и не пълна, от Сирков, парите ги няма – когато го залавят, описват у него 4500 гроша, 1500 негови и 3000 дадени от попа на Сирков. Той отива в Букурещ, за да подготви въстание, тези пари са му били необходимо важни, както и архива. Минаването му през Хашнови, според мен, е било задължително за него, защото там е било скривалището. След ареста на Марин, парите най-вероятно е да са били там, затова рискува и минава оттам, пак според мен, през Стратеш, където е къщата на Хашнови. Но тръгва дегизиран като циганин, според последния разказ на Мария Сиркова, а според тези на Цвятков като турчин; бил е наясно, че къщата се наблюдава, след като Величка е била арестувана. Очевидно не е взел парите. Нямам теза: чета внимателно всички достъпни документи и спомени и съпоставям. Всичко е там. Левски е напълно наясно, че комитетът е разбит; той затова не споделя нищо с ПОЧТИ никой; двама души – Никола Сирков и Христо Латинеца – знаят сутринта на 26 декември къде отива Левски и къде ще преспи; държа да подчертая този факт – Никола Цвятков, Мария Сиркова, Величка Хашнова и най-малко поп Кръстьо имат някаква представа за това. Според мен, Левски не идва в Ловеч да урежда сметки – не е времето за това, той идва за комитетските пари и за комитетския архив. Никой друг, както се писа в темата, не би могъл да свърши тази работа, освен него. Имал е по-лесни и сигурни пътища за излизане от България.

Ето какво пише Левски на 12.12.1872 /14 дни преди да влезе в Ловеч/: "[Да ви кажа] защо исках да дойда: колкото писма, пари, вестници и всичко каквото има оставено у Вас и у председателя [ви] тайни работи да се пренесат у Николча [Сирков], че или аз ще премина да ги взема, или друг ще проводя да ги отнесе, дето събираме вече всичките работи [ЦК в Букурещ], защото времето заповядва. У председателя има пари, пренесени от други комитети. По-преди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава? На комитетската парà минутата се не знае, кога[то] ще се поиска! Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови и всичко от днес нататък кой каквото има с мене у Николча да [го] оставя. Оттам ще и [да] получава. Занапред не трябва да го питате отде приема и закъде изпраща. Мои неща, ако дойдат до Вас отнейде, няма да разпечатвате. Писма и пр. недейте бави, а ги предавайте в същото време нему." А ето какво пише на Любен Каравелов в началото на юли същата година: Наш свещеник на име поп Кръстьо ще дойде при вас да се разбере ще може ли вашата печатница да издава вестник, който ще бъде свободен в Българско. Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах преди това да дойде да се разбере с вас. Човек, който може да ви бъде полезен, пък и вие на него в неговата работа. Той ще дойде с осемдесет хиляди гроша. Вижте дано направите по-добра работа. И словослагателят е с него, за когото ви казвахме Груйо и аз. Ас. Др. Кърджала Без дата. Писано в Ловеч преди 5 юли - преди Левски да е тръгнал още по планираната обиколка. Едно от първите писма, които Апостолът пише след като се е върнал от Букурещ. "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 71. Като източник Страшимиров сочи Н. Б., п. 102. - Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 14, стр. 770. 80 000 гроша са 800 златни османски лири, или еквивалент на стойност над 5 кг. злато; това са парите, събрани от частните комитети и налични в Ловеч, който е бил център, тези пари са били предадени на председателя, който по онова време е Марин Поплуканов. Как да го кажа по-ясно?

Когато имаме за източник спомени на участници винаги сме някъде в мъглата. Дори днес да стане някакво събитие с трима участници в него, ще получите три различаващи се, особено в детайлите /а те са от съществено значение/, описания от тримата. Дори между документи за едни и същи събития може да има разлики, тъй като те също се пишат от хора. Това обаче, според мен, не означава, че трябва да се откажем да търсим основната конструкция от последователно свързани събития в миналото. Последните спомени на Мария Сиркова се различават от първите й, както и от тези на първия й съпруг Никола Сирков /записани от отец Матей/, и от тези на втория й съпруг Никола Цвятков. Както и различните версии на разказите на Никола Цвятков се различават съществено една от друга. Но има цяла поредица от припокриващи се елементи във всички тези разкази и – което е по-важно за мен, - в добре установени факти извън тях. Например: 1. според един от разказите на Никола Цвятков, както го записва Д. Пъшков. „Никола Цветков — пише Д. Пъшков, — както казах по-горе, беше затворен при мене. За улавянето на Левски ми разправи следущото: Никола Сирков с Левски бяха натуряли книжата на Левски в сламата на самара на коня на пайстрога ми. Сутринта на 26 декември 1872 год. Никола Цветков тръгнал от Дръстене от къщата на пайстрога ми с неговия кон, в самара на който бяха зашити книжата и тевтерчето на Левски, през Пчелинска стена из пътеката, като се наговорили с Левски да се срещнат на кръстопътя на Севлиевското шосе. А Левски в същото време тръгнал през Стратиш през шосето пеши, като пратил Христо Луканов с няколко момчета напред да проверят да няма някоя засада, наредена от турците, а Левски вървял след тях на няколко разкрача. Левски изминал опасните места по Севлиевското шосе благополучно и като се събрали на кръстопътя с Никола Цветков и се разделили с Христа, обаче Левски бил много неспокоен. Като се събрали на кръстопътя, Никола Цветков се качил на коня, а Левски тръгнал пеши и заминали по Севлиевското шосе. Като наближили „Пази мост”, Никола съгледал отдалеч един стражар на кон и обадил на Левски. Вж. Д.Т.С., стр. 645. Из спомените на Д. Пъшков. http://macedonia.kroraina.com/nk/nk_6.html 2. Според записаното от отец Матей от разказа на Никола Сирков: „В началото на май Отец Матей посещава Ловеч, за да проучи обстоятелствата около залавянето на Левски. Среща се с Никола Сирков и подвежда поп Кръстьо под клетва в черквата. „Запитахме го сетне каква са я свършили в Ловеч. И отец Матей каза: „В Ловеч най-напред се срещнахме с оня човек, у когото Левски пренощувал и заминал за Къкрина. Този човек (Никола Сирков) беше нещо болнав, но като ни видя, се поококори и разправи всичко, каквото знаел по залавянето на Левски. Васил, каза той, пристигна вечерта късно. Щом влезе вкъщи, първата му дума беше: „На никого да не казвате, че съм дошъл!” Седнахме тогава край печката, за да се постоплим, защото беше доста студено и той все ме разпитваше: какво става в Ловеч, как са нашите хора, в кои къщи турците са правили бастисвания, кого са викали в конака за разследвания – сестрата или бащата на председателя ни, дали са ми предали пари, които той получил от други комитети, а аз все му отговарях. Разправих му, че след като арестуваха председателя и подпредседателя и останахме без водачи, ние дотолкова изтръпнахме и нито се срещахме, нито се събирахме. Само два-три пъти се виждах тогава с поп Кръстя – нашият касиер, който ми разправи, че турците го били пуснали от затвора, защото му станал гарант Яким Шишков, но те много го следили, за да не избяга. Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те биле на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, а като пристигна у дома, аз му предадох всичко. Още тогава аз казах на Василя, че Величка Хашнова навсякъде разправяла, че поп Кръстю не бил вече наш човек, че се е предал на турците, та да се пазим от него. Но Левски като се позасмя, каза: „Поп Кръстю е наш верен човек. Аз пращах при него отец Давид от манастиря и той му разправил за всичко, което става в Ловеч, като поръчал да ми съобщят да не дохождам в Ловеч и, ако съм в Тракия, да се укрия там или да замина за Сърбия.” „Сутринта като станахме от сън – казал Сирков – ние пак говорихме с Левски. Тогава той ми каза, че след пладне той ще замине за Търново, но ще мине през Къкрина, за да се види с Христо Латинеца, а и да се позаличат следите му. След като съобщих на Латинеца, отидох да кажа и на Николчо да се приготви. Към икиндия Левски и Николчо тръгнаха, но всеки поотделно. Никой тогава не знаеше, че Левски е в Ловеч или че ще замине за Къкрина, затова след като го заловиха много се чудихме кой го е издал.“ http://www.vasil-levski.eu/%D0%B7%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/spodvijnitsi/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2/ 3. Записаното от Войников в Угърчин от Мария Сиркова. Противоречието е дали Левски е прекарал нощта у Величкини. Разказаното от Сиркова прехвърля горещия картоф в къщата на Величка, там е последното място откъдето тръгва Левски. Това решава и проблема с фалшивите писма, които остават у него. Но двата по-раншни разказа на Сирков /особено неговия, записан от безпристрастен свидетел, още преди да пламне враждата между съратниците/, както и на Цвятков, макар и не категорично, отхвърлят тази версия – и двете свидетелства говорят за последна и единствена нощ на Левски у Сиркови. Но и двата разказа /на Мария Сиркова и на Никола Цвятков/ са категорични, че братът на Величка, тогава 18-годишен младеж, върви пред Левски с други момчета, за да му разчиства пътя. Възможността това да е станало случайно, според мен, е практически равна на нула – Левски тръгва дегизиран и е трябвало да се разкрие на младежа при случайна среща, тоест да прояви абсолютно неблагоразумие и да има още един нежелан свидетел накъде отива. Братът на Величка е бил взет за съгледвач, поне според мен, след отиване в къщата на Хашнови. И то абсолютно необходимо за Левски отиване, тъй като той е търсел там нещо необходимо за него. Не само „фалшивите” писма, нито дори тези писма. Помислете сам какво пише той в последното си писмо и какво нарежда да се занесе в къщата на Сиркови, но какво е занесено и какво не. Между другото, такова обикаляне през Стратеш е било напълно излишно, в случай, че Левски не е търсел там нещо конкретно. А времевата рамка напълно предполага кратко отбиване в къщата на Хашнови, има едно време, през което Цвятков се отбива в кръчмата на края на Дръстене и се заседява там. Иначе пътят и на двамата е приблизително еднакъв и предполага прозорец от време и за двамата, за да се срещнат на отбивката по едно и също време, без да се изчакват.

Конкретно на въпроса ви, има източник, спомените на Мария Сиркова, записани от учителя Иван Войников в Угърчин и предадени от неговия внук, след смъртта на втория й съпруг Никола Цвятков през 1904 г. : "Много години по-късно съдбата среща дядо ми Иван Войников с най-доверената укривателка и сподвижничка на Апостола Марийка Сиркова – Цвяткова, родена 1837 или 1839 г. И починала през 1911 г. Подир смъртта и на втория си съпруг през 1904 г. баба Марийка се преселва в Угърчин при своята единствена дъщеря и живее там шест години. Сприятелява се с младия даскал Иван Войников, а той записва спомените ù за ония бурни времена: Дойде Дякона за последен път чак на Бъдни вечер сам. Идеше от Троян. През деня си бяхме клали шопар. Беше дошъл от Къкрина Христо Цонев – Латинеца да помага на Николча. Имаше и други помагачи. Аз помагах при уреждане на прасето и шетах за Бъдни вечер. Помагачите ядоха и си отидоха. Христо и Николчо (Сирков) – само двамата влязоха в кръчмата, а аз продължих да шетам. Беше тъмно. По едно време в пруста влезе Николчо и ми каза: - Марийке, стягай се, че тази вечер ще имаме скъп гостенин. Почудих се кой може да бъде. Видях седнали в стаята на Левски Христо Цонев и един „турчин“. Този човек беше Левски. Разказа ми случката. Николчо и Христо, след като изпратили помагачите, влезли в кръчмата и си огреяли ракия. По едно време на вратата почукал някой. Биле само двамата. Казали му: - Влез! Показал се турчин, наметнат с бял япанджак и държал в едната си ръка пушка ловджийска, а в другата – синджир и един палаш: Казал им, че е ловец, цял ден ходил на лов, но привършил тютюна и моли Николчо да му даде един пакет тютюн. Николчо го поканил да седне и му предложил чаша греяна ракия. Той отказал. Николчо му предложил да му направи кафе да го почерпи за празника. И тръгнал да тури кафето да го свари. Тогава турчинът ударил дюймето на вратата, махнал качулката на япанджака и когато им заговорил на български, разбрали, че е Левски. Разцелували се, заключили дюкяна и влезли във вътрешната къща, а Николчо решил да се пошегува с мене и ме вика да видя гост турчин на връх Бъдни вечер. Преоблечен като турчин ловец, с палаш, вързан на синджир, и с пушка в ръка, Апостола пътувал през целия ден от Колибето до Ловеч далеч от шосето. И вечерта влиза в нашата кръчма. Казаха ми, че Левски ще пренощува у дома, да отида и да се приготвя за вечеря. Христо също ще вечеря с нас. И тъй, на Бъдни вечер срещу Коледа, Левски за последен път вечеря в нашата къща. Сложихме синията и на нея всички постни гозби, Левски прочете молитва, прекадихме софрата и вечеряхме. Николчо и Христо пиха по малко вино, а Левски се задоволи с хубавия ошаф, който бях сварила – сушени круши, зарзали и череши. Левски много обичаше плодовете, а зимно време – ошафа, който варяхме много често. На Бъдни вечер синията не се раздига. Левски ми каза да отида у Марийка Латинката, която живее наблизо до нас, и да ù кажа, че Христо ще се забави, а тя да си вечеря, тъй като Христо си има важна работа с Николча. Казаха ми да ù обясня, че по тази причина той няма да се върне и на нощната черква срещу Рождество Христово ще идем само двете с нея, тъй като Николчо няма да иде. За госта да не се споменава нищо. Да бъде готова и удари ли първата камбана, аз ще ида да я взема и ще идем двете. Отидох и ù казах. Върнах се и започвах да си шетам из вкъщи, а те тримата влязоха в скривалището на Левски- Когато удари първата камбана, дойдоха Левски и Николчо и Левски ми каза: - Като минавате край Величкини, отбий се у тях и насаме ù кажи, че съм пристигнал и съм наредил по тебе да ми изпрати писмата, които са били подхвърлени в нейния двор. Да ги свие в една кърпа, а ти ще ги сложиш в пазва и ще ги донесеш. Извикай я настрана, кажи ù това и ù съобщи утре да си бъде в къщи през целия ден, тъй като ще отида у тях. Кажи ù също да бъде у тях и поп Лукан, с когото искам непременно да разговарям. Като удари втората камбана, запалих фенера, минах край Марийкини, взех я и двете минахме през старото хоро. Отбих се у Величкини в къщата ù до маслака над черквата. Това е къщата на Гечо Хашната. Величка беше вкъщи, влязох само да ù кажа, каквото ми е наредено. С Марийка отидохме в черквата. Величка дойде след нас. В черквата служеха поп Лукан и поп Кръстю. Като наближи да привършва службата, Величка излезе преди нас. На връщане тя ме чакаше зад портата и ми даде писмата. Латинката не разбра нищо. Върнах се вкъщи. Чакаха ме с нетърпение. Още щом подадох кърпичката на Левски, той веднага я разгърна пред мене. Разгледа набързо писмата, обърна се към Николча и Христа и сърдито рече: - Казах ли ви, че тези писма са лъжовни и не са писани от поп Кръстя? Писмата, които бяха подхвърлени в двора на Величка и всички мислеха, че ги е писал поп Кръстю, Величка не ги даде, когато Николчо занесе нейното писмо до Левски и му го предаде в Тракия. Искаха да ги даде само на Левски. Николчо и Христо също подозираха, че може попът да е писал тези писма – уж че са от Левски, за да ги измами и Величка да отнесе книжата на лозето. След това тримата се отделиха. След доста време захванаха да лаят кучетата от махалата. Коледарите бяха тръгнали да коледуват. Христо си отиде, а Никойлчо си дойде, за да не дойдат коледари, които идваха всякога. Изморен от пътя, Левски си легна. Заранта се поуспа. Като станахме, отговяхме, Николчо Сирков беше уговорил дядо Иван да даде коня си и Николчо Цвятков да замине за Търново, където бе Христо Иванов – брат му – уж че ще закупува бакър. Николчо Цвятков беше бакърджия. Левски и Николчо Сирков зашиха всички книжа, които Левски бе събрал, и тези, които бяха донесени от Величка, в самаря на коня. Николчо Цветков не знаел, че книжата са зашити в самаря. Обядвахме. Левски си полегна и поспа около два сахата. Когато хорото се сбра на Дръстенското хорище, Левски стана, облече се като циганин, задяна един наръч ластарки, които мъжът ми бе приготви. Задяна ги и тръгна по пътя към старото хоро. Така без да подозира никой, той отиде у Величкини, където остана и преспа през нощта у тях. И така, Левски осъмнал на Коледа в дома на Величка Хашнова. Там се бе срещнал с поп Лукан и го разпитвал за откарването му в София и за срещата с Димитър Общи. На другия ден Николчо Цвятков си изважда тескере за Търново. Изважда едно и за Левски на името на Малък Добри [Добри Койнов от кв.Дръстене в Ловеч], който бе също бакърджия и по всичко приличаше на Дякона. Като удари камбаната за вечерня, Николчо Цвятков оседла коня, мина по пътеката, отбива се в кръчмата при Добри механджията, която е в Дръстене, пие едно вино за пътница и тръгва по пътеката под Пчелинската стена. В същото време Левски, облечен като турчин, излиза от Величкини и тръгва по пътеката под Стратеш. Братът на Величка, Христо [Луканов], излиза с двама другари с шейни. Той придумва другарите да отидат да се пързалят, а Христо оглежда да няма скрити хора из трънаците. Левски върви на стотина разкрача зад тях. Като стигат чуклинката, Николчо се показал с коня откъм пътеката и излязъл на шосето, а Левски след него. Христо и другарите му се върнали и се спуснали с шейните. Същия ден Христо Цонев – Латинеца още преди обяд заминал за Къкрина, където било уговорено, че ще преспят и ще заминат за Търново рано на другия ден. Николчо Цвятков не знаел, че ще преспят в Къкрина. Затова Левски му казал по пътя, като наближили ханчето и след като срещнали двете заптиета при Пазимост. Нито на първия ден, преди да пристигне, нито в деня, в който са заминали за Къкрина, поп Кръстю не е идвал у Николча Сирков и не е питал има ли някой да заминава за Търново. Поп Кръстю не е разговарял, нито се е срещал през тези два дена нито с Николчо Сирков, нито с Христо – Цонев Латинеца. Левски не е писал никакво писмо на поп Кръстя да се срещат в Къкрина, нито пък Николчо Цвяткол е разкривал пред мен или пред Николчо Сирков, че са си определили среща в Къкрина. Разпитвали са ме и Стоян Заимов, и доктор Стоянов вярно ли е, че попът е идвал. Това не е вярно и пред никого не съм казвала това – нито аз, нито Николчо Сирков. Аз съм стара жена, вярвам, че има Господ и не мога да си крива душата. Поп Кръстю не е знаел, че Левски е в Ловеч. Не съм чула нито една дума от устата на Левски нито по-рано, нито като беше у нас по Коледа да каже нещо за попа. Това от никого не съм чула, освен от Величка и от Лукановци. И те го разказваха, след като умряха Николчо Сирков, поп Кръстю и Христо Цонев – Латинеца." Павлов, Павел. Белият япанджак. – В: Павлов, Павел. Шепа мигове. Том III. – С: Библиоскоп, 2013. – с.407-454 ISBN 978-954-8586-18-4]

Куадрофения /1979/ - дебют на Стинг в киното През 1979 режисьорът Франк Родам и продуцентът Бил Кърбишлий /който е бил и мениджър на The Who/ пускат на английския кино-пазар един странен и скандален филм Куадрофения /Quadrophenia/, озаглавен като едноименната рок-опера на The Who. https://www.youtube.com/watch?v=YMS47w8hAZ8 Филмът, въпреки че е озвучен с музиката на бандата, не е музикален. Той разказва за живота на едно цяло поколение млади бунтари от средата на 60-те, времето на „модовете” и „рокерите” във Великобритания. Джими Купър /Фил Даниълс/ е двадесетгодишен лондонски „мод”, пристрастен към амфетамините, музиката и мотора си, както и всички от неговата банда. Джими е трагичен образ – той се сблъсква директно и челно с добре подредения и разписан живот на английската средна класа, от която произхожда и финалът му е скок в нищото. За разлика от приятелите си, Джим е неприспособим, той не може и не иска да вземе завоя пред пропастта, полита с мръсна газ в нея. Филмът е посрещнат хладно от критиката, почти с ледено мълчание, макар че играта на младия актьор е отбелязана с бегли и снизходителни положителни отзиви. Едва в началото на 21-ви век филмът отново напомня за себе си и започва да набира височина в класациите като бързо се изкачва до 35-та позиция в класацията на британското кино за всички времена. Дебют в киното в този филм прави Гордън Съмнър – Стинг, който по онова време е лидер на групата The Police. 28-годишният Стиинг играе ролята на Тузаря / Ace Face/ - един от идолите на „модовете”, който в крайна сметка се оказва пиколо в хотел за истински тузари. Филмът е жестоко реалистичен и шокиращ, в това той прилича на шедьоври като „Портокал с часовников механизъм”, „Бунтовник без кауза” и „ If…”, и - може би, - затова е игнориран от „порядъчната” британска и и американска публика на 80-те /до България беше немислимо да стигне, но лично аз виждам отражения от него във „Вчера”/. Оценка на зрителите в 7.3 от 10 възможни, много висока и напълно заслужена, дори занижена, според мен. https://www.imdb.com/title/tt0079766/ http://muvibg.com/filmi/20798-quadrophenia-kuadrofeniya-1979.html

Прав си, разбира се, "републиканска гвардия" има само в държави със светско управление, където държавата е отделена от църквата, мой лапсус. https://en.wikipedia.org/wiki/Republican_Guard

Темата ми е икономиката на Иран, но според мен не може да се направи нещо, което вече де факто е направено. На практика контролният пакет от акции на икономиката на Иран е в ръцете на „дублиращата армия”, която е идеологически, икономически и военен елит на държавата. В течение на няколко десетилетия този елит /Републиканската гвардия/ постепенно е овладял всички лостове на властта, като се започне с икономическата база. За това говорят много точно руски анализатори още през 2010 година, когато процесът в общи линии вече е бил приключил: "Ныне в стране идет интересный процесс, который очень условно и кратко можно охарактеризовать как постепенное формирование крайне идеологизированного и жесткого исламского государства, но без активной политической роли духовенства. На протяжении своего пятилетнего президентства Ахмадинежад под знаменем хомейнизма проводил политику постепенного устранения старых революционеров – клерикалов и замены их на молодых, беспринципных псевдореволюционеров, не получивших в свое время финансово-экономических привилегий от революции и ныне стремившихся наверстать упущенное. Это своеобразный вариант Сталина 30-х годов, нанесшего удар по старой большевистской гвардии. По таким людям, как Бухарин, Каменев, Троцкий, – по тем, кто совершил Октябрьскую революцию. Все новые выдвиженцы Ахмадинежада в большей своей части выходцы или сотрудники Корпуса стражей исламской революции – своеобразного военно-политического, финансово-экономического, религиозно-идеологического, жандармско-полицейского, разведывательно-диверсионного органа иранских силовиков. Это своеобразный аналог элитных нацистских сил СС, только более мощный. Так, ныне КСИР курирует основные отрасли экономики, ВПК, финансовые потоки. Нет сомнений, что развитие ситуации в таком направлении чрезвычайно волнует иранское шиитское духовенство (к слову сказать, также как и вся военно-политическая элита, расколотого). Аналитики все больше говорят о том, что под руководством президента Ахмадинежада и под знаменем хомейнизма иранский правящий режим постепенно превращается в военную диктатуру. Правда, добавим — не армейскую, а ксировскую. Трудно сейчас утверждать однозначно, что гипотетически может больше угрожать региональной и мировой безопасности ортодоксальный хомейнистский режим во главе с аятоллами, или прикрывающаяся идеологией хомейнизма власть, диктатура всемогущего КСИР." http://www.iimes.ru/?p=11674 Цитираният източник е държавна аналитична институция със стотици квалифицирани анализатори. Този линк показва кои са: http://www.iimes.ru/?page_id=222 В общи линии, прогнозите на анализаторите са за три възможни сценария: 1. Избор на нов Върховен лидер с представителна идеологическа роля, под чиято егида управлява Републиканската гвардия. 2. Избор директно на военен лидер от гвардията, който управлява в рамките на сегашната идеология. 3. Директно отстраняване на идеологията и преминаване към светска форма на управление.

Задавате ми въпроси на които имате отговор, затова нямам какво да напиша. Задайте такива, на които нямате, ще се опитаме да потърсим отговори, ако въобще ви трябват и ви е интересно.

Съгласен съм - структурата на властта е много добре премислена и балансирана, при това се взема еклектично ефективни елементи от много системи: разделението на три независими една от друга власти от класическата западна демокрация, централизирания едноличен контрол от тоталитарните държави /включително абсолютната монархия/; връзката между идеология и политика от модела на СС и щурмовите отреди; индоктринирането с идеология от болшевизма; цялата тази смес е кристализирала в здрава и жилава конструкция. Големият въпрос е доколко устойчива на вътрешно налягане може да бъде така добре премислена конструкция на власт? По принцип иранците са древна империя, устояла на страхотен външен натиск и надживели много други империи. В практиката на властта те имат огромен опит: сменят три големи религии в продължение на 2 хилядолетия /преминаването от сунитски ислям към шиитски ислям считам за фундаментална промяна в религия, равносилна на тази от зороастризъм към сунитски ислям/. Шиитската версия на исляма е приета като политическо оръжие срещу Османската империя, в която се изповядва сунитски ислям в началото на 16 век, след което Иран оцелява като държава, за разлика от арабските си съседи. Нещо подобно е използването на модифицирания от Хомейни шиизъм сега в ролята му на политическа доктрина. Проблемът е, не че приватизация няма, даже не толкова, че се държат настрани големите чужди приватизатори, а че едни и същи лица, тесен кръг от лица, приватизират почти всичко значително и концентрират огромна икономическа власт, което създава монопол без конкуренция, това е основна спирачка за растежа. Този процес може да се разгледа по-детайлно по сектори, доколкото има достъпна информация. Конкретно за иранските железници, те са работеща институция и там влизат предимно китайски инвестиции, засега има строеж на 400-км скоростно /наистина скоростно над 250 км/ч/ трасе в посока север-юг, което за мен е частична изненада, защото на теория китайците би трябвало да бъдат по-заинтересовани да инвестират в посока изток-запад, за да свържат скоростната линия, в която също инвестират, идваща през Турция. Аятоласите се възползват от създалата се ситуация в края на 70-те, но те като социална прислойка са били извънредно силно засегнати от поземлената реформа, защото са били национализирани /на практика отнети/ почти всички едри техни поземлени имоти. В следващите десетилетия режимът се конфронтира с почти всички - в продължилата 8 години разорителна война Запада и Съветския съюз подкрепят Ирак, конфронтацията с външния свят продължава и след войната, Израел е демонизиран и успоредно с директните заплахи, че ще бъде "изличен от лицето на земята" се развива ракетна програма и атомна програма: това е съзнателно търсена комбинация, която не може да не доведе до изолация и студена война. И не е толкова "безумна" позиция, колкото добре калкулирана позиция, защото в мътното се лови най-едрата риба, някои личности и организации в тези години стават приказно богати и могъщи точно в условията на изолирана икономика.

Тази графика е много показателна в сравнения с други: Това е БВП /номинал в щ.долари/ на Турция за същия период; Турция няма нефт и има същото нарастване на населението като на Иран: България, БВП на човек в номинална стойност: Еврозоната, БВП на човек в номинална стойност: Шампионите по растеж, Китай, БВП на човек в ном. стойност: И дори бедняците от Кения за този период "скачат" двойно от 1970-2016 в номинален БВП на човек Очевидно нещо в теологичната икономика на ислямската република е тотално сбъркано, не може да се вини единствено "външния враг" и "враговете". Ако се вгледаме по-внимателно в графиките, ще видим и друго, Иран се "събужда" за реформи след 2010 година: Оттам започват пазарни реформи, провеждани от технократите сред революционерите, ситуацията наподобява опит за "перестройка" и то отвътре, явно идва ново поколение управленци, които осъзнават, че шериата си е морална норма, а парите се движат по други закони.

Да, прав си очевидно - по-скоро аз съм се подвел по аналогия от текста за участието на китайския държавен сектор в БВП и съм го пренесъл автоматично /по подразбиране, където е подвеждането ми/ и в текста за Русия, където това не е уточнено, но очевидно в случая моето интерпретиране не е точно.

+ От една страна, казано "тойнбиански" /къде си Алва?/ е точно така, според мен. Ако го погледнем от друга гледна точка, има почти /но почти!/ пълно съвпадение с резкия скок на цените на нефта точно през това десетилетие на 70-те: Шахът води балансирана политика за отстояване на иранските национални интереси, той национализира нефтената промишленост, но дава концесия на картел от западни компании при 60 % профит за Иран и точно през 70-те парите от нефта буквално се изливат в икономиката на Иран. Но това не е цялото материалистично обяснение, защото, както се вижда от графиката, ръстът на БВП започва преди бума на цените на нефта, още от средата на 60-те, когато Пахлави син обявява т.н. "бяла революция" /контрапункт на "червена"/ с 6 основни точки за модернизация, към която после добававя още 13 - това е нещо като реформите на Петър Велики в Русия, с амбицията да превърне Иран в икономическо чудо на Близкия изток. И до голяма степен успява, за иран тогава наистина се говори като за икономическо чудо. Между другото, през 70-те започва атомната програма на Иран, насърчавана от САЩ, първите атомни реактори са внесени от Сименс. Обаче реформите му "прегряват" икономиката - същевременно има и невероятен бум на раждаемост през 60-те и 70-те, съчетан с прекомерно бързо урбанизиране - големите градове се пълнят с пролетаризирани селяни, на практика лумпен-пролетариат, заради бързото разоряване на дребни фермери, преди това шахът е провел аграрна реформа и раздава огромните феодални владения на селяните, мнозинството от които се разоряват, поради примитивно земеделие. Тази тълпа от необразовани селяни, придошла в градовете е социалната база за ислямистката контрареволюция, която помита образованата монархия. Разбира се, съчетано с множество грешки от страна на самия шах - репресивна полиция и армия, забрана на многопартийността, мания за величие и най-вече - безцеремонното му отношение към силната институция на свещеничеството, което го намразва като смъртен враг и мобилизира всички недоволни срещу властта му. Въпросът ти е интересен и в ретроспекция - истинския шанс за секуларизация и западен модел на държавност е изпуснато още през 1923 година от баща му, Реза-хан Пахлави, когато той обмисля републиканска светска форма на управление по модела на Кемал Ататюрк в Турция /двамата са се познавали и уважавали взаимно/, но после приема титлата "шахиншах" /цар на царете/; синът дори отива по-далече в имперските си амбиции и... едва се спасява с бягство в чужбина.

Търговец.

Това са данните за Русия, които показват делът на продукцията на държавните предприятия в БВП, не бива да се смесва с броя на държавните предприятия. В Китай, например, съотношението е 30-40 % от БВП за държавните предприятия: China has approximately 150,000 SOEs, of which around 50,000 (33 percent) are owned by the central government and the remainder by local governments. The central government directly controls and manages 102 strategic SOEs through the State Assets Supervision and Administration Commission (SASAC), of which 66 are listed on stock exchanges domestically and/or internationally. SOEs, both central and local, account for 30 to 40 percent of total GDP and about 20 percent of China’s total employment. The percentage of SOE revenue spent on research and development is unknown. SOEs can be found in all sectors of the economy, from tourism to heavy industries. https://www.export.gov/article?id=China-State-Owned-Enterprises В ЕС статистиката за дял на държавните предприятия в икономиката, БВП, според Евростат е около 20-25 % от БВП и около 5 % от работната сила. В Иран, както посочих в друга тема, процентите са съпоставими с тези в Русия - 75 % от БВП се създава от държавни предприятия /включително смесени/ и 25 % от частния бизнес. В САЩ държавния сектор /SOEs/ заема едва около 10 % от БВП. Това, според мен, не означава автоматично, че щом едно предприятие е контролирано от държавата трябва да е неефективно и губещо - В Сингапур такива предприятия дават над 50 % от БВП, при това повечето от тях са по-ефективни от много частни компании и акциите им се котират високо по фондовите борси.

Идеология - Власт – Пари - БВП Идеология "Хомейни използва емоционалната сила на шиитските си познания не само за да му помогне да овладее контрола над Иран, но и да претендира за самоусъвършенстване на душата на самата религия шиизъм", пише Вали Р. Насър в своята книга от 2006 г. "Възраждането на шиитския ислям". Но освен пренареждане на религиозната йерархия, Хомейни драматично промени политическия ландшафт на държавата. Новият лидер на Иран, пише Насър, "направи ислямския фундаментализъм политическа сила, която ще промени мюсюлманската политика от Мароко до Малайзия". Той направи това, като превъртя шиитския ислям на 180 градуса и го постави на главата му. В серия от лекции, изнесени от изгнание в началото на 70-те години, Хомейни започна да твърди, че в отсъствието на имама Махди - известен също като "скритият имам" или "дванадесетия имам" на шиитската вяра - правителството трябва да се управляват от най-висшият ранг сред свещениците. Това беше революционна концепция в шиитската църковна мисъл, казва Афшин Молави, експерт от Близкия изток. Като такава, тази мисъл беше отхвърлена от мнозинството старши аятолахи в Иран". Но концепцията намери своята публика сред младите революционери в Кум, религиозния център на Иран, и формира теоретичния гръбнак на движението, което по-късно ще изисква свалянето на режима на Пахлави. До края на десетилетието Хомейни успя да въплати идеите си в институции, според Молави, единствено "чрез стоманената сила на волята си" като "безкомпромисен революционер". Хомейни открива нова форма на управление, построена върху концепцията за velayat-e faqih или управление на ислямския юрист. В своята книга от 1970 г., "Hokumat-e Islami: Velayat-e faqih", Хомейни твърди, че правителството трябва да се управлява в съответствие със шариата или ислямското право. За да се случи това, ислямският юрист - или faqih - трябва да стои на върха на политическата структура на страната. Конституционните промени след революцията създават система на управление, основана на три стълба на властта - изпълнителната, съдебната и законодателната власт. На самия връх на структурата на властта на Ислямската република застава Хомейни. Власт Днес ученията и прецедентите на Хомейни са се превърнали в система на управление, която съчетава елементи от ислямската теокрация с части от демокрацията. За разлика от западната система на управление, църквата и държавата са неразривно свързани в съвременния Иран, а религиозните предписания са гръбнакът на политическата структура на Иран. На теория иранската структура на властта изглежда подобна на западните рамки, с ясно разграничение на властта. Но на практика иранската система е доминирана от малък елит от религиозни духовници и революционни предци. Докато масивното религиозно тяло на Иран може да има религиозна власт, политическото му влияние е ограничено до тесен кръг духовници. Според статистиката, от петте хиляди аятолласи в Иран през 2000 г., само осемдесет са участвали в правителството. Грегъри Е. Джайлс, американски учен, който е изучавал иранската система на управление, пише, че във формална правителствена система на власт в Иран съществуват неформални "четири кръга на власт", проникващи във формалната държава. Повечето от тези в центъра на властта са революционери, близки до върховния лидер. Той описва това понятие като система от вътрешни хора, инсайдери (хаджи) и външни хора, аутсайдери (gheyreh khodee), които управляват иранските учреждения. Единствено вътрешните - или привърженици на революцията - имат широка свобода да критикуват режима или да оформят бъдещето му. За разлика от тях, аутсайдерите се сблъскват с тежки последици, ако говорят по този начин. "Малко аутсайдери - светски националисти или либерални демократи или противници на Ислямската република - имат публичен глас в дебата", пише той. Тази авторитарна структура отгоре-надолу се превръща в сложна комбинация от избрани и не-избрани институции. Неизбрани или непряко избрани институции са: Върховният лидер, Съветът на Пазителите на Конституцията и Съветът за Политическа Целесъобразност. 1. Върховният лидер Върхът на структурата на властта в Ислямската република е "Върховният лидер". Той трябва да бъде старши духовник и е избран от избираем орган - Асамблеята на Експертите - който също има конституционната власт да го отстрани, както и да пренапише конституцията на Иран (подлежаща на одобрение в национален референдум). По време на смъртта на аятолах Хомейни, Асамблеята избра един от своите членове - аятолах Али Хаменей за Върховен лидер. Въпреки че той никога не е имал неоспоримата политическа или религиозна власт на Хомейни, правомощията на поста му гарантират, че Хаменей е върховен лидер на Иран. Съгласно конституцията, Върховният лидер е главнокомандващ на въоръжените сили с правомощия да назначава командири. Хаменей прави пет от деветте назначения в най-високия орган за национална сигурност в страната - Върховният съвет за национална сигурност (SNSC), включително неговият висш служител, секретарят на органа. Хаменей също има представител на кабинета си като един от деветте членове на SNSC, които обикновено са представители на най-големите военни, външнополитически и национални организации за сигурност на режима. Върховният лидер може да отстрани избрания президент, ако съдебната власт или Majles (парламента) заявят причина за отстраняване. Върховният ръководител назначава половината от 12-членния Съвет на Пазителите, всички членове на Съвета за Целесъобразност и главата на съдебната власт. 2. 12-членният Съвет на Пазителите (COG) се състои от шестима ислямски юристи, назначени от Върховния лидер и шестима адвокати, избрани от съдебната власт и потвърдени от Majles. Всеки съвет има шестгодишен мандат, така че половината от тялото се сменя на всеки три години. Понастоящем тръководен от аятолах Ахмад Янати, контролираният от консерваторите орган преразглежда законодателството, за да гарантира, че то съответства на ислямското право. Също така, този съвет гласува кандидатите за изборни длъжности, оценява техния произход според конституционните изисквания, като всеки кандидат демонстрира познаването на исляма, лоялността към ислямската система на управление и други критерии, които са до голяма степен субективни. COG също така удостоверява резултатите от изборите. Кандидатите за общинските съвети не се проверяват от COG, а от местни комитети, създадени от Majles. 3. Съвет по Политическа Целесъобразност е създаден през 1988, за да разреши законодателни разногласия между Majles и COG. Оттогава той е еволюирал в по-скоро консултативен орган на Върховния лидер и наблюдател на работата на президента и неговия кабинет. Членовете му имат петгодишен мандат. Ветеранът на режима аятоллах Али Акбар Хашеми-Рафсанджани беше преназначен за председател на този орган през февруари 2007 г. и отново през март 2012 г., но смъртта му през януари 2017 г. оваканти върховната позиция. През август 2017 г. Върховният лидер назначи нов, разширен (от 42 до 45 членове) Съвет, с бившия главен съдия аятоллах Махмуд Хашеми Шахуруди като нов председател. Изпълнителен директор на Съвета за Политическа Целесъобразност е бившият командир на революционната гвардия Мохсен Резаи. Съветът, избран през август 2017 г., включва бившия президент Ахмадинеджад. Президентът Хасан Рухани и председателят на Меджлиса, Али Лариджани, не бяха преназначени за членове на Съвета, а присъстват на сесиите на органа в по силата на служебното си положение. Избрани институции Създаването на партия изисква разрешение от Министерството на вътрешните работи съгласно член 10 от конституцията на Иран. Стандартите за получаване на одобрение са високи: досега многобройни партии са подали молби за регистрация от основаването на режима, но само лицата, считани за верни на режима, са получили лиценз за дейност. Някои бяха лицензирани и след това забранени, след като лидерите им се противопоставиха на политиката на режима. Жените могат да гласуват и да се кандидатират за повечето избираеми постове, а някои жени служат като кметове, но COG тълкува иранската конституция, като забраняваща на жените да се кандидатират за президентска длъжност. 4. Президенството Основната пряко избрана институция е президентството, което формално и на практика е подчинено на Върховния лидер. Почти всеки последователен президент е опитал, но не е разширил властта си спрямо Върховния лидер. Президентските решения, особено по въпросите на националната сигурност, също често се осъществяват от ключово важни духовници и най-вече от твърдата военна и охранителна организация, наречена Ислямската революционна гвардия (IRGC). Но президентството често е най-влиятелната позиция за икономическа политика, както и източник на патронаж. Президентът назначава и контролира кабинета, разработва бюджетите на кабинета и налага и събира данъци върху корпорациите и другите органи. Президентството също така осъществява управлява надзорни органи като Центъра за борба с корупцията и Главния Инспекторат, на които всички официални длъжностни лица официално са длъжни да представят годишни финансови отчети. Президентските кандидати трябва да получат повече от 50% от гласовете, за да избегнат втори тур, който при необходимост се провежда няколко седмици по-късно. Преди 1989 г. Иран имаше както избран президент, така и премиер, избран от депутатите в Меджлиса (парламент). Двете позиции обаче са били постоянно в институционален конфликт и конституционното преразглеждане от 1989 г. елиминира министър-председателя. Тъй като президентите на Иран понякога заявяват правомощията на своята институция срещу властта на Върховния водач, през октомври 2011 г. Хаменей повдига възможността за евентуално премахване на поста президент и възстановяване на поста премиер. 5. Majlis Иранския Majlis или парламентът е 290-местно, изцяло избрано, еднокамерно тяло. Има пет "резервирани места" за "признатите" малцинствени общности на евреи, зороастрийци и християни (три от петте). Majlis гласува за всеки кандидат за поста в кабинета и изготвя и приема законодателни актове. Сред основните му задължения е да разгледа и приеме предложение за национален бюджет. Законодателството се отнася до вътрешните икономически и социални въпроси. Жените по принцип са малко, но няма "квота" за броя на жените, които да бъдат избрани. 6. Асамблеята на Експертите Важна, но малко популярна избирателна институция е 88-местната Асамблея на Експертите. Присъединявайки се към постоянната избирателна колегия, тя е оправомощена да избира нов върховен лидер при смъртта на действащия и формално "наблюдава" работата на Върховния водач. Асамблеята може да го замени, ако е необходимо, макар да се твърди, че в действителност най-вероятно ще приложи това си право в случай на тежка здравна криза. Асамблеята е също така оправомощена да изменя конституцията. Тя обикновено се събира два пъти в годината. Изборите в Асамблеята се провеждат на всеки 8-10 години, провеждани на провинциална основа. Режимът получава подкрепа от мрежа от организации и институции Старши шиитски духовници / велики аятолласи Най-висшите шиитски духовници, повечето от които са в Кум, обикновено са "тихи" - те твърдят, че висшите духовници по принцип се въздържат от участие в политиката, въпреки че говорят по политически въпроси. Религиозни фондации ("Боняди") (“Bonyads”) Иран има няколко основни религиозни фондации, наречени "боняди". Сред тях са Фондацията на мъчениците, Фондацията за потиснатите, Фондацията Astan Qods Razavi (свързана с храма на Имам Реза в Машхад) и Фондация "Петнадесета Кордад", която. Бонядите, контролирани от духовниците и техните съюзници, контролират огромни имоти и ценен бизнес, някои от които са изградени от активи, оставени след като шахът и съюзниците му избягаха от Иран през 1979 г. Бонядите са слабо регулирани и до голяма степен освободени от облагане. Ислямската революционна гвардия (IRGC) Съгласно закона правомощието да назначава и освобождава командира на IRGC се дава на върховния лидер. Върховният лидер също назначава представители на духовенството в различните звена на Ислямската революционна гвардия, чието ръководство и инструкции са задължителни за командирите. Административно, IRGC попада под командването на Генералния щаб на армията, част от Министерството на отбраната. Но тези нива на надзор не дават на иранските номинално избрани граждански власти реален контрол над IRGC, тъй като целият военен апарат остава подчинен на Върховния съвет за национална сигурност, който на свой ред отговаря пред върховния лидер Али Хаменей. Basij Милицията Basij, чието име означава "мобилизация", е полувоенна организация, чиято задача е да насочва популярната подкрепа за ислямския републикански режим. Basij се представя като популярна доброволна асоциация, въпреки че тя е повече орган на държавата. "Редовните членове" на групата, за които се смята, че наброяват повече от десет милиона, са неплатени доброволци, мотивирани от идеологическа ревност или надежди за кариера. Неговите "активни членове", чийто точен брой не е известен, получават заплати и работят на пълно работно време, за да организират доброволците. Организацията е била номинално подчинена на IRGC от началото на 80-те години на миналия век, а организационните промени през последните години увеличават прерия контрол на IRGC върху Basij. Лидерите на повечето от тези организации, включително IRGC и министрите на вътрешните работи и на разузнаването и сигурността, са представени във Висшия съвет за национална сигурност. Пари Публичният сектор в Иран допринася с 35% за иранския БВП, частния сектор за около 25% и за полудържавния сектор приблизително 40%. Полудържавният сектор включва множество религиозни и революционни фондации, социалноосигурителни и пенсионни фондове, както и военни организации. 1. Мрежата на IRGC е най-големият компонент на военните структури, които включват и социалноосигурителния и пенсионния фонд на въоръжените сили и е известен като SATA. Поради това, по отношение на дела на БВП, прогнозният дял на мрежата около IRGC е около 15%-25%, с нарастваща тенденция. Тази нарастваща тенденция е предимно резултат от нови инвестиции и инициативи на мрежата на IRGC и само отчасти поради прехвърлянето на правителствени субекти към IRGC. Всъщност, според Хамид Реза Фуладгар, ръководител на парламентарната комисия, контролираща приватизационния процес, делът на IRGC в приватизираните предприятия е по-малък от 10%. Фуладгар също коментира, че в областта на подизпълнението и големите проекти правителствата настояват за присъствието на свързани с IRGC компании. Последното твърдение изглежда точно. С други думи, компаниите от IRGC играят важна роля в инфраструктурните проекти, като строителство на пътища, железопътни линии и язовири. Неотдавнашно изявление на говорителя на IRGC Рамезан Шариф, че държавният дълг към Khatam-ol-Anbia /корпорацията на Гвардията с 40 000 служители/ възлиза на 200 трилиона реала (5 млрд. долара), потвърждава, че правителството на Рухани също е възложило много проекти на мрежата на IRGC. Факт е, че строителството и тежките промишлени дейности са в съответствие с възможностите на IRGC, създадени по време на войната и възстановяването. IRGC се премества и в индустрии далеч от основните си възможности, като големи петролни проекти, и по този начин нарушава конкурентната среда. IRGC се е превърнала в неразделна част от иранската икономика. Неодавна правителството на Рухани и директорите на IRGC постигнаха съгласие, че конгломератът Khatam-ol-Anbia ще приема само проекти, които контрагентите от частния сектор не могат да си позволят, т.е. мега проекти на стойност над 2 трлн реала /50 млн. долара/. Въпреки реториката на Рухани, икономическата роля на IRGC в Иран също се увеличи. Миналия април командирът на Khatam al-Anbia заяви, че ще завърши десет големи проекта в новата иранска година, която започна на 21 март. Според генерал Ебадола Абдолахи, десетте мегапроекта завършват четири фази на иранския газов проект за повърхностен добив Южен Парс (NGL), изграждане на автомагистрала на юг от Техеран, изграждане на високоскоростна железопътна линия, свързваща Техеран с Исфахан, развитието на югоизточното пристанище Шахид Бешещи и изграждането на два завода за стомана в градовете Мианше и Бафт. През 2016 г. Абдоллахи обяви, че за десет мегапроекта са били разпределени 25 милиарда долара инвестиционни фондове и той е поискал още 6 милиарда долара за завършване на проектите. 2. Освен икономическата мощ на IRGC, друг стълб на политическото могъщество на Върховния Лидер е фондацията Изпълнение на заповедта на Имам Хомейни (Execution of Imam Khomeini's Order - EIKO), разполагаща според някои източници с активи от 95 млрд. долара през 2013: https://en.wikipedia.org/wiki/Execution_of_Imam_Khomeini%27s_Order БВП Проблемите с тази много сложна и здраво обвързана йерархична структура идеология-власт-пари е, че БВП на човек от населението в Иран на практика стои на едно и също ниво в продължение на близо 50 години: Това е една много сложна система на вътрешно преразпределение на ресурси и пари без растеж, която сама по себе си би могла да бъде анализирана в детайли, но е прецедент в световен мащаб. Икономиката и теологията не могат да вървят хванати за ръце, те са в непримиримо противоречие, което ще намери някакво решение, според мен, в предстоящите години.

И на мен първата ми реакция беше, че няма дузпа, но кадри от различни гледни точки показват друго: Топката отива към десния ъгъл, където е вторият френски нападател, но Перишич я изкарва с ляв крак покрай лявата греда /дясна за него/, няма начин да не е умишлено движението му с длан, той си подава топката сам на крака с нея, няма игра с крак преди това. Перишич не пази първия френски нападател скачащ за топката, той е зад него, топката преминава над първите двама /хърватски защитник и френски нападател/, Перишич е високо във въздуха, но си помага с ръка, насочвайки топката към крака си, откъдето променя посоката й с длан и я изкарва в срещуположния ъгъл с ляв крак, зад него има съотборник, който покрива тази топка и Перишич не може да не знае за него, но решава проблема сам. Ако не беше играл с крак можеше да се спори дали е било умишлено или не, според мен. И пак си остава грозната сцена с Гризман при симулацията му за наказателен удар, там се обърна мача. Тази сцена, предполагам, е настроила много авторитетни коментатори срещу съдията, който между другото, пак щеше да пропусне дузпата, ако не бяха видеозаписите.

Няма друг фактор при отсъждане на дузпа при среща на топката с ръка на играч /без вратаря/ в собственото му наказателно поле, всички останали подточки са за изясняване единствено на фактора "умишленост", ето какво пише в правилника на ФИФА от 2014/15 буквално: In determining whether or not a player deliberately handled the ball, the referee has several considerations: Movement of the hand towards the ball (not the ball towards the hand) Distance between the opponent and the ball (unexpected ball) Position of the hand ('natural' position versus 'unnatural' position) does not necessarily mean that there is an infringement Touching the ball with an object held in the hand (clothing, shinguard, etc.) counts as an infringement (considered an extension of the hand) Hitting the ball with a thrown object (boot, shinguard, etc.) counts as an infringement (also considered an extension of the hand)[1]:119 If a player commits a direct free kick offence within their own penalty area, a penalty kick is awarded irrespective of the position of the ball, provided the ball is in play. https://en.wikipedia.org/wiki/Fouls_and_misconduct_(association_football) Сега в интерес на истината, след като виждам, че сте склонен да направите компромис с мнението си за наказателния удар с "гмуркането" на Гризман, също съм склонен да преосмисля позицията си за играта с ръка, дали е умишлено или не, и то след като изгледах десетина пъти със стопове този кадър: От гледната точка на заснемане изглежда умишлено удряне с ръка, според мен обаче нелепо, защото се вижда, че партньорът му покрива с глава топката зад него. Склонен съм да го приема за възможно умишлено, защото защитникът си сваля топката на коляното и с крак я отклонява, но пак зависи от тълкуванието на съдията. Пак повтарям, дори да е умишлено /а може и да не е/ е без практическа стойност, защото партньорът му зад него избива тази топка с глава, така че ако /само "ако" е умишлено е безполезно/ Разсъжденията за това, че хърватите са получили много голове от статични положения не променят факта за неточно отсъдения свободен удар срещу тях след "гмуркането" на Гризман, човекът си падна преди да го докоснат с крак, това също се вижда. За което му се полагаше червен или най-малко жълт картон за симулиране. Че хърватите направиха стена от един човек и оставиха непокрити трима нападатели в наказателното си поле, съвсем отделен въпрос - беше им даден златен шанс в точното време на петлите и те го използваха. Даден, подарен шанс. Така че с дузпата, която вече не ми изглежда вече толкова спорна или поне 50:50 и подарения наказателен удар близо до наказателното поле постигаме някакъв компромис.

Вижте, вие така мислите, аз имам друго мнение и написах това, непосредствено след като го видях. Накарахте ме да поразгледам коментарите след мача, оказа се, че не само аз съм видял това, което си мисля, но разбира се, крайната дума е на съдията, такива са правилата, тук няма място за спорове. Ето мненията на някои хора, които са видели нещата в първото полувреме на този мач приблизително като мен, при това тези хора са големи имена във футбола и капацитети, не претендирам, че съм такъв: "Експертът-гост на Би Би Си Алан Шиарър каза, че не смята, че свободния удар е отсъден правилно, като каза, че той /Гризман/"очакваше да бъде спънат и падна преди това". Юрген Клинсман се съгласи с оценката му. В коментара си за ITV Лий Диксън каза: "Гризман направо се хвърли на земята. Никога в един милион години /нямаше нарушение/. Реферът трябваше да види това." https://inews.co.uk/sport/football/world-cup/world-cup-final-antoine-griezmann-dive-free-kick-croatia-france-perisic-handball/ Това е по повод на първия наказателен удар с падането на Гризман, те го наричат "хвърляне", като при това напомнят, че не му е за първи път и цитират мач от 2017, когато го е практикувал "скачайки театрално": In addition, Griezmann dived. Contact was made with his heel, no doubt, but Griezmann was falling before Marcelo Brozovic touched him. The diminutive Frenchman is no stranger to the act – he was sent off in August 2017 for jumping theatrically over Girona’s Gorka Iraizoz for Atletico Madrid. The referee, in the short time he had to assess the incident, cannot really be blamed for not seeing the split-second pre-empted hop from Griezmann. По повод на "дузпата" /според мен/: The spot kick, awarded by Argentinian referee Nestor Pitana, who overturned his original decision after watching a VAR replay, was given for a handball against winger Ivan Perisic. From the corner, the ball had unexpectedly passed Blaise Matuidi’s head and hit Perisic on the hand before going out of play. French players appealed the handball, complaints which Pitana initially refused to give audience. However, after receiving a message via headset, Pitana journeyed to the sidelines to review the decision. After being shown slow-motion footage of the incident, the referee decided to overturn his original decision and award the penalty. Griezmann, who had already been the centre of controversy with the first French goal, passed the ball into the net after Subasic dived the wrong way. At half-time BBC pundit Alan Shearer lamented that a “ridiculous decision” such as the one against Perisic could affect such a great occasion. He said Croatia were losing the game from a “free-kick that wasn’t a free-kick and a penalty that in no way was a penalty”, claiming the handball was “no way a deliberate handball”. His colleague Rio Ferdinand said “two bad decisions have really turned the game on its head”, and called the overturning of the original decision “laughable”. Jurgen Klinsmann also agreed it was the “wrong decision”. They were not alone in their complaints. Over on ITV, Lee Dixon criticised the VAR decision: “The referee has made a big error. It’s not a deliberate handball. In a thousand, million years that is not a penalty.” Roy Keane agreed: “Football is a great game, best game in the world but that decision disgusts me. I am fuming. Disgraceful decision. That referee has never played football, I can guarantee it.” “Where’s the common sense? We’re not supposed to be talking about the referee. We’re supposed to be talking about the quality, the players. Instead we’re talking about this idiot!” https://inews.co.uk/sport/football/world-cup/france-penalty-wolrd-cup-final-croatia-referee-var-handball-perisic-griezmann/ Какво повече да добавя към тези коментари, пък и забележете, че не са от сульо и пульо, мога да ги преведа точно, ако някой не ги разбира. Съдията, разбира се, е винаги прав, а всеки има право на мнение и пристрастия.

Два подарени гола за французите от аржентинския съдия - симулиран фал и дузпа без умишлена игра с ръка. Стискам палци за хърватите, бяха по-добрия отбор първото полувреме.

Това може и да изглежда като офтопик в тази тема, но според мен не е, затова ще направя отклонението. В момента САЩ са, според някои източници, най-големият производител на суров петрол: https://tradingeconomics.com/country-list/crude-oil-production Според тези данни са трети с почти изравнени показатели със Саудитска Арабия и Русия, но според други вече са първи. Във външнотърговския баланс на САЩ износът на петрол и петролни продукти е около за 200 млрд. щатски долара годишно. Според някои прогнози, през 2020 година САЩ ще произвеждат 17 млн. барела суров петрол на ден срещу 10-11 млн. с днешна дата, което е с 60% повече: The IEA projects the United States will pump 17 million barrels a day of crude oil, condensates and natural gas liquids, easily defending its title as the world's top producer of petroleum products https://www.cnbc.com/2018/03/04/us-to-dominate-oil-industry-for-next-5-years-iea-forecasts.html Ако предположим, че износът на американски петрол се вдигне също с 60 %, при сегашните цени, това означава износ за 320 млрд. долара годишно Тъй като обаче прогнозите са за около 50 % по-високи цени през 2020, тази сума би изглеждала към 480 млрд. долара годишно прогнозен износ. Балансът от външната търговия на САЩ е силно отрицателен /вносът превишава износът/, всъщност той е най-големият в света и един от основните фактори за външния дълг на САЩ, The United States has the world's largest trade deficit. It's been that way since 1975. The deficit in goods and services was $566 billion in 2017. Imports were $2.895 trillion and exports were only $2.329 trillion. https://www.thebalance.com/trade-deficit-by-county-3306264 566 млрд. долара през 2017 година, според тези източници. Едно от предизборните обещания на Доналд Тръмп бе да редуцира външнотърговския дефицит. Само увеличените цени на нефта с 50 % и увеличения износ с 60 % биха съкратили този дефицит с около 280 млрд. долара през 2020 година или точно наполовина. Край на офтопика.

И цените на нефта летят... нагоре, нагоре. Което, може би /съвсем случайно/, е една от целите на занятието със санкциите https://longforecast.com/oil-price-today-forecast-2017-2018-2019-2020-2021-brent-wti

Brazil, India, Mexico and South Africa are countries with large economies that have never been ICSID members, until January 2018 when Mexico joined the ICSID. ICSID's 161 member states which have signed the center's convention include 160 United Nations member states plus Kosovo. https://en.wikipedia.org/wiki/International_Centre_for_Settlement_of_Investment_Disputes От 191 суверенни държави в света 161 са членове на ICSID, остават 30, които не са. Единствените големи икономики, които не са са Бразилия, Индия и Южна Африка, но според мен това не им помага да привличат инвеститори. В Европа има 6 държави, които не са членове на ICSID — International Centre for Settlement of Investment Disputes: Черна гора, Полша, Ватикана, Монако, Андора и Лихтенщайн, като последните три са офшорни зони.

Просветлете се малко, има интернет, ето руската статия по този въпрос: Членами МЦУИС являются 151 государство и Косово (по состоянию на апрель 2014 года). Подписали, но еще не ратифицировали договоры о вступлении: Белиз, Доминиканская Республика, Эфиопия, Гвинея-Бисау, Кыргызстан, Намибия, Россия, Таиланд. Бывшие члены: Боливия, Эквадор. Страны, не являющиеся членами МЦУИС: Андорра, Ангола, Антигуа и Барбуда, Бутан, Бразилия, Острова Кука, Куба, Джибути, Доминика, Экваториальная Гвинея, Эритрея, Гуам, Индия, Иран, Ирак, Кирибати, Лаос, Лихтенштейн, Ливия, Мальдивские острова, Маршалловы острова, Мексика, Монако, Черногория, Мьянма, Науру, Ниуэ, Северная Корея, Палау, Польша, Сан-Марино, Южная Африка, Суринам, Таджикистан, Тувалу, Вануату, Ватикан, Российская Федерация, Вьетнам. https://ru.wikipedia.org/wiki/Международный_центр_по_урегулированию_инвестиционных_споров Русия очаква ратификация, Иран НЕ очаква и не е искал да го ратифицира: това означава, че в случай на спор за инвестицията си, ИНВЕСТИТОРЪТ няма никаква гаранция за инвестираните от него средства при злоупотреба на местния съд /което в някои държави е повече от вероятно и възможно/, или иначе казано искат да ловят маймуни с трици, вижте другите които не са подписали международен арбитраж каква компания са на Иран Ето ви и българското законодателство: 2.Най-използван механизъм за разрешаване на спорове Повечето от „Договорите” предвиждат три възможни институции към които чуждестранен инвеститор и приемащата държава (България) може да бъдат насочени: Временен арбитраж; Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID); компетентните национални съдилища (България) / арбитражни. Различните „Договорите” предвиждат броят на възможните комбинации от тези институции. Малка част от договорите признават само юрисдикцията на националните съдилища или отнасят всички спорове директно към временен арбитраж. Някои от Договорите предоставят на инвеститора възможност да избере, по собствена преценка, институцията, към която да отнесе спора. По-голямата част на договорите, обаче, предвижда диференциране на процедурата съответно институционните споровете трябва да бъдат отнесени, в зависимост от естеството на самия спор. Най-често предвиден механизъм включва: Ad-hoc или ICSID арбитраж за спорове относно национализация или отчуждаване на инвестициите / собственост и особено дължими компенсации, относно репатрирането (прехвърляне) на доходи от инвестиции, печалбата и други свързани с тях фондове; Компетентност на националния (български) съдилища във всички останали случаи.Въпреки това, всеки инвеститор, разглеждайки възможностите да защити своите интереси в инвестиционен спор, във всеки случай трябва внимателно да проучи разпоредбите на Договора между неговата страна и България. http://investbg.government.bg/bg/pages/2-average-dispute-resolution-mechanism-162.html Това, което коментирате по-долу е нонсенс, няма връзка с контекста, едно е съдебен спор за запориране на инвестиция, друго е лошо подписан договор за концесия, но ги смесвате съзнателно или не

Благодаря, Фружине. Ето малко и от мен: http://armedforces.eu/compare/country_Iran_vs_Israel http://armedforces.eu/compare/country_Iran_vs_Saudi_Arabia Линковете са ценни с нагледното сравнение между евентуално воюващите страни. Според мен, до пълно мащабна война срещу Иран едва ли ще се стигне, нито Израел, нито САЩ са готови да водят такава война, тук донякъде е обяснено защо: https://www.theatlantic.com/international/archive/2018/05/iran-israel-syria/560210/ По отношение на информацията в двата постинга, постарал съм се да използвам повече източници, и то разнообразни, ползвал съм и информация от руски сайтове, но не съм извел линковете, особено за втория постинг има много европейски източници. По отношение на МВФ, Световната банка и Факт букс на ЦРУ, те всички ползват основно данни от иранската официална статистика, разбира се, някои от тези данни се коригират, това съм го отбелязал изрично в началото на първия постинг. Въпросът е, че данните сами по себе си не могат да очертаят добра карта, дори и да са прецизни, без да се мащабират точно във формата, който ти е необходим за съответната карта. Все пак, според мен, най-пълните данни са на МВФ, при това те имат мониторингов подход във времето, който обхваща повече от 20 години, година след година, по строго определена методология и матрица, основно базиран на официалната местна статистика, така че са относително изчерпателни и обективни, което не пречи да се правят кръстосани проверки на едни и същи данни: https://www.imf.org/en/Publications/CR/Issues/2018/03/29/Islamic-Republic-of-Iran-2018-Article-IV-Consultation-Press-Release-Staff-Report-and-45767 може да се свали и в ПДФ формат за всяка година и да се правят хронологични сравнения

Фружине, с цялото ми уважение, реагираш прекалено бързо, според мен, за да е обмислено и сериозно. Бих дискутирал конкретни неща, но не и участвал в спортни спорове, заради самите тях.