Б. Киров

Два подарени гола за французите от аржентинския съдия - симулиран фал и дузпа без умишлена игра с ръка. Стискам палци за хърватите, бяха по-добрия отбор първото полувреме.

Това може и да изглежда като офтопик в тази тема, но според мен не е, затова ще направя отклонението. В момента САЩ са, според някои източници, най-големият производител на суров петрол: https://tradingeconomics.com/country-list/crude-oil-production Според тези данни са трети с почти изравнени показатели със Саудитска Арабия и Русия, но според други вече са първи. Във външнотърговския баланс на САЩ износът на петрол и петролни продукти е около за 200 млрд. щатски долара годишно. Според някои прогнози, през 2020 година САЩ ще произвеждат 17 млн. барела суров петрол на ден срещу 10-11 млн. с днешна дата, което е с 60% повече: The IEA projects the United States will pump 17 million barrels a day of crude oil, condensates and natural gas liquids, easily defending its title as the world's top producer of petroleum products https://www.cnbc.com/2018/03/04/us-to-dominate-oil-industry-for-next-5-years-iea-forecasts.html Ако предположим, че износът на американски петрол се вдигне също с 60 %, при сегашните цени, това означава износ за 320 млрд. долара годишно Тъй като обаче прогнозите са за около 50 % по-високи цени през 2020, тази сума би изглеждала към 480 млрд. долара годишно прогнозен износ. Балансът от външната търговия на САЩ е силно отрицателен /вносът превишава износът/, всъщност той е най-големият в света и един от основните фактори за външния дълг на САЩ, The United States has the world's largest trade deficit. It's been that way since 1975. The deficit in goods and services was $566 billion in 2017. Imports were $2.895 trillion and exports were only $2.329 trillion. https://www.thebalance.com/trade-deficit-by-county-3306264 566 млрд. долара през 2017 година, според тези източници. Едно от предизборните обещания на Доналд Тръмп бе да редуцира външнотърговския дефицит. Само увеличените цени на нефта с 50 % и увеличения износ с 60 % биха съкратили този дефицит с около 280 млрд. долара през 2020 година или точно наполовина. Край на офтопика.

И цените на нефта летят... нагоре, нагоре. Което, може би /съвсем случайно/, е една от целите на занятието със санкциите https://longforecast.com/oil-price-today-forecast-2017-2018-2019-2020-2021-brent-wti

Brazil, India, Mexico and South Africa are countries with large economies that have never been ICSID members, until January 2018 when Mexico joined the ICSID. ICSID's 161 member states which have signed the center's convention include 160 United Nations member states plus Kosovo. https://en.wikipedia.org/wiki/International_Centre_for_Settlement_of_Investment_Disputes От 191 суверенни държави в света 161 са членове на ICSID, остават 30, които не са. Единствените големи икономики, които не са са Бразилия, Индия и Южна Африка, но според мен това не им помага да привличат инвеститори. В Европа има 6 държави, които не са членове на ICSID — International Centre for Settlement of Investment Disputes: Черна гора, Полша, Ватикана, Монако, Андора и Лихтенщайн, като последните три са офшорни зони.

Просветлете се малко, има интернет, ето руската статия по този въпрос: Членами МЦУИС являются 151 государство и Косово (по состоянию на апрель 2014 года). Подписали, но еще не ратифицировали договоры о вступлении: Белиз, Доминиканская Республика, Эфиопия, Гвинея-Бисау, Кыргызстан, Намибия, Россия, Таиланд. Бывшие члены: Боливия, Эквадор. Страны, не являющиеся членами МЦУИС: Андорра, Ангола, Антигуа и Барбуда, Бутан, Бразилия, Острова Кука, Куба, Джибути, Доминика, Экваториальная Гвинея, Эритрея, Гуам, Индия, Иран, Ирак, Кирибати, Лаос, Лихтенштейн, Ливия, Мальдивские острова, Маршалловы острова, Мексика, Монако, Черногория, Мьянма, Науру, Ниуэ, Северная Корея, Палау, Польша, Сан-Марино, Южная Африка, Суринам, Таджикистан, Тувалу, Вануату, Ватикан, Российская Федерация, Вьетнам. https://ru.wikipedia.org/wiki/Международный_центр_по_урегулированию_инвестиционных_споров Русия очаква ратификация, Иран НЕ очаква и не е искал да го ратифицира: това означава, че в случай на спор за инвестицията си, ИНВЕСТИТОРЪТ няма никаква гаранция за инвестираните от него средства при злоупотреба на местния съд /което в някои държави е повече от вероятно и възможно/, или иначе казано искат да ловят маймуни с трици, вижте другите които не са подписали международен арбитраж каква компания са на Иран Ето ви и българското законодателство: 2.Най-използван механизъм за разрешаване на спорове Повечето от „Договорите” предвиждат три възможни институции към които чуждестранен инвеститор и приемащата държава (България) може да бъдат насочени: Временен арбитраж; Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID); компетентните национални съдилища (България) / арбитражни. Различните „Договорите” предвиждат броят на възможните комбинации от тези институции. Малка част от договорите признават само юрисдикцията на националните съдилища или отнасят всички спорове директно към временен арбитраж. Някои от Договорите предоставят на инвеститора възможност да избере, по собствена преценка, институцията, към която да отнесе спора. По-голямата част на договорите, обаче, предвижда диференциране на процедурата съответно институционните споровете трябва да бъдат отнесени, в зависимост от естеството на самия спор. Най-често предвиден механизъм включва: Ad-hoc или ICSID арбитраж за спорове относно национализация или отчуждаване на инвестициите / собственост и особено дължими компенсации, относно репатрирането (прехвърляне) на доходи от инвестиции, печалбата и други свързани с тях фондове; Компетентност на националния (български) съдилища във всички останали случаи.Въпреки това, всеки инвеститор, разглеждайки възможностите да защити своите интереси в инвестиционен спор, във всеки случай трябва внимателно да проучи разпоредбите на Договора между неговата страна и България. http://investbg.government.bg/bg/pages/2-average-dispute-resolution-mechanism-162.html Това, което коментирате по-долу е нонсенс, няма връзка с контекста, едно е съдебен спор за запориране на инвестиция, друго е лошо подписан договор за концесия, но ги смесвате съзнателно или не

Благодаря, Фружине. Ето малко и от мен: http://armedforces.eu/compare/country_Iran_vs_Israel http://armedforces.eu/compare/country_Iran_vs_Saudi_Arabia Линковете са ценни с нагледното сравнение между евентуално воюващите страни. Според мен, до пълно мащабна война срещу Иран едва ли ще се стигне, нито Израел, нито САЩ са готови да водят такава война, тук донякъде е обяснено защо: https://www.theatlantic.com/international/archive/2018/05/iran-israel-syria/560210/ По отношение на информацията в двата постинга, постарал съм се да използвам повече източници, и то разнообразни, ползвал съм и информация от руски сайтове, но не съм извел линковете, особено за втория постинг има много европейски източници. По отношение на МВФ, Световната банка и Факт букс на ЦРУ, те всички ползват основно данни от иранската официална статистика, разбира се, някои от тези данни се коригират, това съм го отбелязал изрично в началото на първия постинг. Въпросът е, че данните сами по себе си не могат да очертаят добра карта, дори и да са прецизни, без да се мащабират точно във формата, който ти е необходим за съответната карта. Все пак, според мен, най-пълните данни са на МВФ, при това те имат мониторингов подход във времето, който обхваща повече от 20 години, година след година, по строго определена методология и матрица, основно базиран на официалната местна статистика, така че са относително изчерпателни и обективни, което не пречи да се правят кръстосани проверки на едни и същи данни: https://www.imf.org/en/Publications/CR/Issues/2018/03/29/Islamic-Republic-of-Iran-2018-Article-IV-Consultation-Press-Release-Staff-Report-and-45767 може да се свали и в ПДФ формат за всяка година и да се правят хронологични сравнения

Фружине, с цялото ми уважение, реагираш прекалено бързо, според мен, за да е обмислено и сериозно. Бих дискутирал конкретни неща, но не и участвал в спортни спорове, заради самите тях.

Може би си. Според една теория животът на Земята е пренесен извънземен.

Преки чужди инвестиции /ПЧИ/ в Иран https://data.worldbank.org/indicator/BX.KLT.DINV.CD.WD?locations=IR В Иран по данни на МВФ и Световната банка към края на 2017 година има общо преки чужди инвестиции /финансови и в акции/ на стойност малко над 50 млрд. щатски долара. Ако погледнем графиката на Световната банка, ще видим, че между 1970 и 2000 година ПЧИ практически няма, а в периода 2000-2013 те са в рамките на 10 млрд. долара, при това на приливи и отливи, в зависимост от политическата ситуация. За прилив на инвестиции в Иран можем да говорим в периода 2013-2018, когато в страната влизат над 40 млрд. долара. Много ли е това или малко? Зависи от гледната точка – 50 млрд. за една икономика с БВП от над 400 млрд. са около 11-12 % - изключително малко, като се има предвид, че ПЧИ като цяло в България, например, са също толкова като обща стойност и са почти 100 % от нейния БВП. Но Иран е особена страна, както стана ясно в първия постинг от тази тема, в особен регион и много специфична позиция. Според говорителя на правителството Мохамед Бахер Нобахх, чуждестранните инвестиции в Иран са се увеличили десетократно след ядрената сделка, постигната между Иран и световните сили през 2013. Иран е в тежка нужда от чуждестранни финанси след години на тежки санкции и повече успех приключа сделки на стойност 40 млрд. долара, договорени или договорени в ерата след санкциите. Генералният директор на службата за чуждестранни инвестиции на министерството на промишлеността, минното дело и търговията Afrouz Bahrami заяви, че Иран е привлякъл 24.95 млрд. долара преки чуждестранни инвестиции през септември 2013-17. Златна треска за златен дъжд Най-големите инвеститори в Иран са Южна Корея и Германия, чийто ПЧИ общо достигат 15 млрд. капитал. Китай, разбира се, е над всички останали взети заедно, с неговите 27 млрд. ПЧИ в Иран, но по-късно ще разгледам това в отделна част от този постинг. ПЧИ в Иран достигнаха 15 млрд. долара в края на изминалата фискална година на 20 март 2017, което е повече от 11 млрд. през 2016, които от своя страна бяха 6 пъти повече от 2015. Възползвайки се от ядреното споразумение, Иран освен това освободи повече от 30 млрд. долара свои замразени активи в западни банки, около 20 % от 150-те млрд. долара свои задгранични активи, за които претендира Иран. Премахването на санкциите, освен възможност за преки инвестиции, премахна и търговските бариери пред ЕС за търговия с Иран. През май 2016 делегация от 300 представители на германски фирми посетиха Иран, за да договорят инвестиции в машиностроенето, здравеопазването, автомобилния и енергийния сектор. Иран бе посетен от над 250 търговски делегации от цял свят с изключение на САЩ. От европейски инвеститори се вляха над 13 млрд. евро ПЧИ от различни страни, след отмяната на санкциите по ядреното споразумение. Водещи европейски банки като КВС DZ и осигуриха транзакциите между европейски граждани и иранските компании. Иранският малък бизнес привлече 653 млн. Долара инвестиции от Турция, Азербайджан, Китай, Германия, Франция, ОАЕ и др. През 2016, общо иранския малък бизнес почучи 3.5 млрд. заеми. В резултат 3319 предприятия бяха отворени отново, получавайки кредити от иранското правителство. През 2016 Испания осигури най-много ПЧИ от 3.2 млрд. долара, следвана от Германия с 2.96 млрд., Франция с 0.389 и Великобритания с 0.260 млрд. Най-големи ПЧИ се правят във водния и енергийния сектор, общо за 8 млрд. долара в 35 проекта. Услугите и туризма привличат ПЧИ по 17 проекта за 1.53 млрд., а индустрията и минното дело също 1.53 млрд. в 47 проекта, аграрният сектор 0.512 млрд. в 8 проекта, транспорт и телекомуникации 0.259 млрд. в 3 проекта. Иран планира да привлече между 2016-21 година 250 млрд. ПЧИ в 12 сектора: 50 млрд. в електропроизвоство, 50 млрд. в добивната промишленост, 30 млрд. в металургията. Най-привлекателните индустрии за чуждестранни инвеститори в Иран са полимерите и химикали, стомана, търговия, моторни превозни средства, минно дело, пластмаси и медицински изделия. Алборз, Техеран, Корасан Разави, Фарс, Западен Азербайджан, Керман, Заанджан и Казин бяха най-привлекателните ирански провинции за чуждестранни инвестиции през този период. Съгласно Шестия петгодишен план за развитие (2017-22 г.) правителството трябва да привлече поне 50 милиарда долара годишно в чуждестранни инвестиции (преки, финансови или съвместни инвестиции) плюс 5 800 трилиона риала (145 милиарда долара) вътрешни инвестиции за да постигне 8% икономически растеж. Страната обаче успя да абсорбира само 3,37 милиарда долара в преки чуждестранни инвестиции през 2016 г., което представлява 0,19% от общите глобални инвестиции (1,780 милиарда долара). Според Бахрами монополните и търсещибърза печалба практики в иранската икономика, плюс корупцията, слабите икономически показатели, държжавно-контролираната структура на икономиката, липсата на подходяща инфраструктура за инвестиции и липсата на ефективна реклама, са основните предизвикателства в начина на абсорбиране на чуждестранни инвестиции. Иранският закон, който задължава уреждането на спорове между чуждестранен инвеститор и правителство да бъде решен в местните съдилища, противоречи на международните норми. От друга страна, Иран е описан като най-добрият възникващ пазар за идните години. Въпреки годините на относителна изолация, Иран остава 18-ата най-голяма икономика, чийто производствен капацитет и потребителски пазари имат огромен потенциал. Според консултантската фирма McKinsey, 56% от иранските домакинства имат годишен доход над 20 000 долара /по ППС/. Населението на страната е младо (60% е на възраст под 30 години), урбанизирано, добре образовано (притежаващо високи нива на грамотност и голям процент във висшето образование), технически опитно (Иран е с най-бързия растеж на научните постижения в света и пета по брой на завършващи студенти с инженерни и предприемачески степени/. Иран също е благословен с природни дадености. Страната притежава най-големия запас от природен газ в света и четвърти по големина петролен резерв. Въпреки че нефтохимическата промишленост съставлява 80% от износа на страната и около една трета от държавните приходи, иранската икономика е много по-разнообразна от много от нейните регионални партньори. Значителен износ на плодове и ядки, цимент, пластмаси и други химикали разкриват уменията на земеделските стопани и производствените предприятия в страната. В действителност се очаква реинтеграцията в световната икономика да съживи автомобилния, фармацевтичния, минния и туристическия сектор. "Местоположението на Иран, включително морските пристанища на северното и южното му крайбрежие и границите със седем страни, които се намират в Европа и Азия, го прави удобно място да играе ролята на регионален център за търговия, особено предвид ентусиазма на Китай за нов път на коприната, между двата континента ", каза Ричард Уудуърд, старши преподавател в Coventry Business School във Великобритания. По-голямата част от ПЧИ, привлечени по време на четиригодишния период, дойдоха след влизането в сила през януари 2016 на ядрената сделка, подписана от Иран със световните сили година по-рано. Отрезвяване и леден душ след 8 май 2018 След сключването на ядрената сделка последва период на сравнителна стабилност, при който валутата се търгуваше в диапазон от 13% в продължение на две години, благодарение на оптимизма, създаден от ядрената сделка, както и от много високите реални лихвени проценти. Доходността на иранските съкровищни бонове достигна връх с повишение от 27% в началото на 2017 г. и достигна дъно със спад от 16% в края на миналата година. Те вече са назад с 19% в сравнение с изходното ниво в резултат на натиска на пазара, създаден от заплахата от подновени американски санкции. Иранската валута потъна. Тя беше ударена силно през последните месеци в резултат на несигурността, създадена от предишните повторни заплахи на Тръмп да се изтегли от ядрената сделка и от не след дълго последвалото му решение след това. Реалът се е понижил на черния пазар с 33% спрямо американския долар (виж графиката). Най-голямата финализирана сделка от края на 2017 бе за 4,8 милиарда долара, подписана през юли 2017 г. с френската Тотал. Но Total съобщиха, че досега е инвестирала едва 40 млн. евро, изчаквайки развоя на събитията около санкциите. По отношение на обобщените данни, действителните приходи на Иран от ПЧИ нараснаха с 64% на годишна база до 3,37 милиарда долара през 2016 г., според данни на ООН, докато иранският правителствен доклад, публикуван миналата година, разкрива, че Иран е одобрил 11,8 милиарда долара за преки чуждестранни инвестиции през 12-те месеца до декември 2016 г., като тези на Испания и Германия възлизат съответно на 3,2 милиарда щатски долара и 2,9 милиарда щатски долара от тази сума. Ще видим ли отстъпление от Pax Americana? След излизането на САЩ от ядрената сделка, обявено от Тръмп през май т.г. въпросът е дали конфронтацията между САЩ и Еврозоната за мирното споразумение е потенциално забележително развитие в отстъплението от Pax Americana. Но засега вероятно е, че по-голямата част от Европа в духа на разбирателството ще се задоволи с надеждата, че Доналд Тръмп не може да бъде преизбран за американско президентство за втори мандат и животът ще се върне до "нормалното". На фона на актуалните заглавия на новините за Северна Корея и свързаните с ядренита сигурност въпроси, важно е да не се пренебрегва потенциалният разкол, която може да възникне в света на Г-7, вследствие решението на Доналд Тръмп от 8 май да напусне ядрената сделка за Иран от 2015 г. Какво ще се случи с европейските инвестиции в Иран? Най-яркият пример е инвестицията на френската енергийна компания Total в гигантско газово поле на Иран. Тотал почти веднага след изявлението на Тръмп заяви, че ще излезе от Иран и неговото участие в развитието на гигантското газово находище South Pars, освен ако не е специално защитено от американските глоби и свързаните с тях санкции. Очевидно може да бъде договорена някаква форма на компромис. Но ако Вашингтон приеме твърда линия, като например да претендира за юрисдикция на САЩ по отношение на прехвърлянето на долари между две суверенни държави, какъвто беше случаят през 2014 г. с наложената на френската банка BNP глоба от 9 млрд. долара, конфронтацията изглежда е неизбежна и в резултат, нарастващо поставяне под въпрос на американската хегемония, въплътено от хартиения стандарт на щатските долари, загриженост, отдавна споделяна както от Китай, така и от Русия. В това отношение най-интересната реакция по въпроса за Иран, след като Доналд Тръмп направи съобщението си на 8 май, беше тази на френския финансов министър Бруно Ле Майър, когато каза на 9 май, че не е приемливо САЩ да са "икономически полицай на планетата ". В това отношение Франция е европейската страна, която е нещо като лакмус, тъй като има история на готовност да се изправи пред Вашингтон в света след 1945 г. Това не може да се каже за Германия и със сигурност за Великобритания. Все още няма чуждестранна банка в Иран и следователно липса на познати гаранти, приемливи за международните портфейлни инвеститори. Всъщност, въпреки ядрената сделка от 2015 г., все още не е възможно да се използват чуждестранни кредитни карти, за да се плащат сметки за хотели или всяка друга сделка. Чуждестранните агенции за кредитен рейтинг също отсъстват, което не може да е изненада, тъй като трите най-големи са собственост на американците. Това е жалко за иранското правителство, тъй като при минимален дълг в чуждестранна валута и общ държавен дълг спрямо БВП само 35% от БВП, е съвсем приемливо то да издаде емисия от държавни облигации. Общият външен дълг понастоящем е 10,8 млрд. долара или само 2,5% от БВП, според Централната банка на Иран. След облекчаването на санкциите през януари 2016 г. няколко мултинационални корпорации от ЕС обявиха нови инвестиции, включително в секторите на промишлеността, енергетиката и автомобилите. Френската компания Total, Китайската национална петролна корпорация и NIOC подписаха сделка от 4,7 милиарда долара за разработване на газовото находище South Pars. Автомобилните компании Citroen, Peugeot, Renault, Scania и Volkswagen обявиха инвестиции за разширяване на производството в Иран. Германската компания Siemens подписа договор за модернизиране на иранската железопътна мрежа. Италианската компания Даниели подписа няколко договора за доставка на тежки машини за производство на стомана. Британската компания Vodafone си партнира с иранската фирма HiWeb за модернизиране на информационната инфраструктура на Иран. Британската компания Quercus обяви сделка от 500 милиона евро за развитието на иранския сектор на соларната електроенергия. Същевременно големите европейски финансови институции и други банки бяха предпазливи при извършването на сделки с Иран. Несигурността по отношение на евентуалното повторно внасяне на отменените санкции на САЩ и страхът от нарушаване на тези санкции на САЩ, са сред цитираните причини за подобна въздържаност. Министерството на финансите на САЩ е предприело редица мерки за принудително изпълнение при нарушения на санкциите и за укриване на данъци, което доведе до тежки граждански глоби, платени от някои големи европейски банки. Как рисково инвестиращите чуждестранни компании ще бъдат способни да разширяват дейността си в Иран при родължаващата несигурност по отношение на JCPOA е отворен въпрос. Налагането на санкции от страна на САЩ може да окаже широк охлаждащ ефект върху икономическата активност, когато фирмите са изправени пред загуба на достъп до пазара в САЩ. Освен това някои анализатори считат, че опциите на ЕС са все по-ограничени, като се има предвид, че "европейските компании разполагат с много повече активи, изложени на регулаторни органи от САЩ, които могат да предприемат действия на отмъщение срещу тях или да ги принудят да избират между иранския и американския пазар". Отговорите на ЕС за защитата на фирмите от санкциите на САЩ, насочени към вторични дейности, станаха очевидни в американското законодателство от началото на 90-те години на миналия век. ЕС се противопостави на тази стратегия още от самото начало и понякога прибягна до регулаторни действия и разрешаване на спорове в Световната търговска организация (СТО), за да защити своите фирми. В изявление Total (TOT) заяви, че "ще трябва да се оттегли всички свързани операции" преди 4 ноември, освен ако не му бъде предоставено специално освобождаване от страна на американските власти, което ще го защити срещу санкции. В сделка, подписана за първи път в края на 2016 г., Total се съгласи да управлява проекта South Pars с дял от 50,1%. Партньори в проекта са китайската държавна петролна компания CNPC и иранската Petropars. Решението на Total идва, след като президентът Доналд Тръмп обяви, че изтегля Съединените щати от подписаната ядрена сделка от 2015 г. с Иран и отново въвежда санкции. Сделката, подкрепена от бившия президент Барак Обама, имаше за цел да ограничи иранската ядрена програма в замяна на отмяната на някои санкции. Това позволи на Иран да увеличи износа на петрол, а западните компании да възобновят търговските и инвестиционните връзки. Германия, Франция и Обединеното кралство обещаха да се придържат към ядрената сделка и разговарят с ирански представители за това как да защитят икономическите ползи, които им предлага Техеран. Но големите европейски компании просто не са склонни да поемат риска да продължат да инвестират и оперират в Иран. Изпълнителният директор на Siemens (SIEGY) Джо Каезер заяви пред CNN тази седмица, че решението на Тръмп означава, че неговата компания не може да прави нов бизнес в Иран. Компаниите, уловени в нарушение на санкциите, могат да бъдат отрязани от финансовата система на САЩ и да бъдат подложени на редица други наказания. "Тотал винаги е бил наясно, че не може да си позволи да бъде изложен на каквито и да било вторични санкции, които могат да включват загуба на финансиране в щатски долари от американските банки за операциите му в световен мащаб", се казва в изявление. Компанията каза, че американските банки участват в над 90% от финансирането й. Също така че има значителни операции и голям брой акционери в САЩ. Прогнозите на Total за избягване на санкции, което би му позволило да продължи с сделката с Южен Парс, изглеждат слабо вероятни. Джейсън Тувей, икономист за Близкия изток в Capital Economics, отбеляза, че Тръмп е дал на някои страни изключения от глобалните тарифи за стомана и алуминий. "Но като се има предвид реториката, която чухме от САЩ, те изглеждат много склонни да засилят натиска върху администрацията в Иран", каза Тувей. Изключването изглежда "много малко вероятно", добави той. Тотал каза, че е похарчил по-малко от 40 милиона евро (47 милиона долара) за проекта South Pars досега. Иранското министерство на енергетиката прогнозира миналата година, че проектът "Total-led" в крайна сметка ще доведе до производството на газови продукти на стойност десетки милиарди долари. През 2021 г. газът трябваше да започне да тече в иранския пазар. Други европейски компании, включително Volkswagen (VLKAY) и Airbus (EADSY), са подготвили бизнес отношения с Иран след подписването на сделката за пробив в иранския пазар през 2021 г. Президентът Доналд Тръмп изважда Съединените щати от ядрената сделка в Иран и връща тежки икономически санкции. Но това е начинът, по който европейските правителства и фирмите реагират, границите на реално постижимото за тях. Германия, Франция и Обединеното кралство обещаха да подкрепят споразумението, като създадоха конфликт с администрацията на Тръмп по отношение на търговията с Иран.Американските санкции биха попречили на американските компании да правят бизнес с Иран. Американското министерство на финансите обаче планира да наложи "вторични санкции", които биха могли да засегнат европейските компании, включително Airbus и Volkswagen."Ние се опитваме не само да контролираме нашите компании, но и да се опитваме да контролираме и онези компании от други страни", каза Джуди Лий, международен търговски адвокат в Gibson Dunn във Вашингтон. Компаниите, уловени в нарушение на санкциите, могат да бъдат отрязани от финансовата система на САЩ и да бъдат подложени на редица други наказания."Ако сте европейска компания и продължавате да правите бизнес с Иран, това е рискът, който трябва да приемете ... Съединените щати могат да предприемат индивидуални действия срещу вас", каза Лий. Европейските многонационални компании излязоха с внимателно обмислено изявление в сряда, след като много от тях заявяват, че ще преразгледат решението на администрацията на Тръмп и ще спазват всички закони и разпоредби. "Фолксваген" (VLKAF), която започна да изнася автомобили за Иран миналата година, заяви, че "много внимателно наблюдава и преглежда политическите и икономическите събития в региона". Еърбъс (EADSF), която ще загуби лиценз, необходим за продажбата на повече от 100 самолета в Иран, заяви, че "внимателно анализира съобщението и ще преценява следващите си стъпки". И двете компании заявиха, че ще спазват изцяло закона. Световните компании се ангажираха да инвестират милиарди в Иран, след като САЩ и други световни сили премахнаха много от санкциите си за страната. В замяна Иран се ангажира да оттегли своята програма за ядрено развитие. Европа поведе инициативата. Европейският съюз е инвестирал близо 11 милиарда евро в Иран през 2017 г., което представлява 66% увеличение от 2015 г. Това е приблизително 100 пъти повече от износа на САЩ за Иран през същата година. "Ще си сътрудничим с другите страни, за да гарантираме, че докато Иран ще продължи да ограничава ядрената си програма, дотогава хората на Иран ще се възползват от облекчаване на санкциите в съответствие с условията на сделката", каза външният министър на Великобритания Борис Джонсън. Експерти заявиха, че Европейският съюз има една необичайна възможност да се опита да защити търговията с Иран, и това е да го направи пополитически път, който би поставил много фирми на празно място без никакви гаранции. Те казаха, че ЕС може да използва "блокираща реулация" /"blocking regulation"/, за да противодейства на санкциите на САЩ и да позволи търговията да продължи. Правилото беше въведено за първи път през 1996 г., за да защити търговията с Куба. "Не всеки в Европа, особено сред европейските компании, е убеден, че [това правило] ще позволи продължаването на бизнеса с Иран", заяви Томас Граталовски, експерт по Иран в консултантската фирма Global Counsel. "Практическата му стойност вероятно е много по-ниска от нейната символична стойност." Лий, адвокат по международната търговия, заяви, че европейските лидери все още могат да се опитат да маневрират. "Трябва да разгледате това в рамките на цялостното влошаване на отношенията между САЩ и Европа [по търговията]", каза тя, като отбеляза, че използването на регламента би било "значителна ескалация". Експерти твърдят, че единственият наистина сигурен вариант за европейските компании е да спрат операциите в Иран. Ричард Гринъл, посланикът на САЩ в Германия, бе категоричен в оценката си: "Германските компании, които правят бизнес в Иран, трябва незабавно да прекратят операциите си", каза той в tweet. Реакцията от Иран също беше кисела. Върховният лидер Аятолах Али Хаменей написа в Туитър, че вече не вярва на Великобритания, Франция и Германия. "Ако правителството иска да сключи договор, то трябва да поискат гаранция, или иначе всички ще направят същото, както направиха Съединените щати", каза той в сряда. Печелещи и губещи а/ Китай Инвестицията на Китай в Иран се е увеличила 20 пъти през последните четири години, според ирански официални лица, а мнозина виждат тази цифра като показател за това колко добри са отношенията между каспийската страна и източноазиатския гигант. между двете страни има финансиране от 10 милиарда долара, като добави, че китайските компании са предоставили на ирански проекти 11 милиарда долара чуждестранни инвестиции, съобщи иранската държавна информационна агенция ИРНА. Едновременно с това Китай отново отвори банковите сметки на иранските граждани въпреки натиска на САЩ върху китайските банки, за да открият самоличността на клиентите си. Китайски представители бяха започнали да ограничават банковите сметки на иранските граждани преди няколко месеца, заявявайки, че страната трябва да спазва международните закони относно изпирането на пари и финансовата помощ за тероризъм чрез подозрителни банкови сметки. "Преди седмица започнаха повторното отваряне на банковите сметки на иранците, много собственици на които са търговци и студенти, след интензивни разговори между иранската и китайската страна", каза Хосеин Якуби, генерален директор на отдел "Международни отношения" Иранската централна банка съобщи на IRNA на 30 януари.Въпреки премахването на санкциите срещу Иран, където Китай също изигра водеща роля при подписването на Съвместния общ план за действие от 2015 г., по-известен като ядреното споразумение, САЩ под ръководството на Тръмп са обвинени, че възпрепятстват изпълнението на сделката.След отмяната на ядрените санкции през януари 2016 г. Китай отвори две кредитни линии на стойност 4,2 милиарда долара за изграждане на високоскоростна железопътна линия, която ще свърже иранските градове на Техеран с Машад, намиращ се в североизточната част на Иран, както и с Исфахан , в центъра на страната. "Обемът на търговията между двете страни е бил около 40 милиарда долара през 2017 г. и се надявам този обем да нарасне до 50 милиарда долара през 2018 г.", каза председателят на Съвместната търговска камара Иран-Китай Асадолла Агагаролиди, агенция. През януари 2016 г. китайският лидер Си Джинпинг и иранският президент Хасан Рухани се договориха да увеличат търговията до 600 милиарда долара през следващите десет години. Иран и Китай ще си сътрудничат и в инициативата "Един пояс, един път", най-голямата световна търговска мрежа в света, която се простира от Китай до Европа, включително изграждането на високоскоростна железопътна линия в Иран. Китай финансира проекти в Китай, ръководени от китайски производители, които навлизат в икономиката, докато европейските конкуренти се борят да намерят банки, готови да финансират своите амбиции, каза иранското правителство и представители на индустрията. Държавната китайска инвестиционна група CITIC Group наскоро създаде кредитна линия от 10 милиарда долара, а Китайската банка за развитие обмисля още 15 милиарда долара. "Те (западните фирми) трябва бързо да идват в Иран, в противен случай Китай ще заеме пространството", заяви Ферери Моуфофи, ръководител на инвестиционната комисия на Иранската търговска камара, в речта на инвестиционната среща между Иран и Италия в Рим. Китай е най-големият клиент на петрол в Иран, осигурявайки най-голямата икономика в Азия с осем процента от нуждите си от газ и петрол. През 2017 г. търговията между Иран и Китай нараства с 22% в сравнение с 2016 цифри или 31,24 млрд. долара, достигайки около 40 милиарда долара. В същото време Китай е основен доставчик на модерни оръжия за Иран, включително анти-корабни круизни ракети и според съобщенията е помогнал на Иран да разработва ракетни круизни ракети за нападение. От 2005 до 2018 Китай е инвестирал в Иран 27 млрд. долара – за сравнение това е 2 пъти повече от всички китайски инвестиции в Турция и повече от половината от всички преки чужди инвестиции в Иран, които са на стойност общо 50 млрд. щатски долара през 2017 /съпоставими с тези в България/. 15 млрд. от тези 27 млрд. инвестирани в Иран за 13 години от Китай или 60 % са инвестирани в последните 3 години . От всички направени китайски инвестиции в Иран най-голям дял заемат тези в енергийния сектор – 11.8 млрд., следвани от транспорта – 6.33 млрд. и металите – 4.9 млрд., инвестициите в трите сектора са над 82 % от всички китайски инвестиции в Иран. Китай внася от Иран през 2016 стоки за 15 млрд., като от тях за 13 млрд. са нефт и негови производни. Китай е най-големият консуматор и клиент на ирански нефт и нефтени продукти, следван от Индия. Същата година Китай е изнесъл за Иран стоки за 16.42 млрд. долара като над 70 % от тях са машини и оборудване. За Иран Китай е най-големият и важен търговски партньор, който купува около половината от нефтената му продукция за износ, която от своя страна формира 82 % от целия му износ; същевременно Иран внася така необходимите му и недостигащи му технологии /главно за атомни електроцентрали и нефтодобивна техника/ от Китай. За Китай Иран не е толкова приоритетен външно търговски партньор – целият внос и износ с Иран формира общо 1,6 % от външнотърговския оборот на Китай, докато за Иран тази цифра по отношение на оборота му с Китай е 44 %. Дори като внос на нефт, Иран формира 5 % от общия китайски внос и е 7 по обем вносител на това перо за Китай след страни като Ангола и Ирак. Китайците вече се възползват от недостига на ирански алтернативни икономически партньори. Китайските фирми с нетърпение са "запълват празнини" оставени от западни фирми, които напускат иранската енергетика и други сектори. Хюсеин Ногререр, заместник-министър на петрола в Иран, заяви, че китайските компании обсъждат изграждането на седем допълнителни рафинерии в Иран, което значително ще разшири капацитета на Иран да рафинира петрола си в бензин. Въпреки огромните си находища на суров нефт и природен газ, Иран трябва да купува рафинирани петролни продукти от няколко чужди държави, включително Китай. б/Турция Турският внос от Иран е около 4 % от общия внос на Турция, а от него над 80 % е нефт или за над 6 млрд. долара годишно; съответно турският износ е около 2 процента от общия, главно машини, коли и стоки от леката промишленост. Турският министър на икономиката Нихат Зейбекчи и голяма турска делегация, която го придружи в Техеран, говориха за фантастичните възможности, предоставени от ядреното споразумение от 2015 г., подписано с Иран от шест световни сили. Съветът за външни икономически отношения на Турция, който покани турските бизнесмени на съвместната среща със Съвета за бизнес на Турция, предсказа, че ако Турция започне да се възползва от възможностите, предлагани от Иран в областта на енергетиката, нефтохимията, минното дело, строителството, логистиката и туризма, целта годишния обем на търговията да стигне 30 милиарда долара е постижима. Но решението на американския президент Доналд Тръмп от 8 май да се оттегли от ядрения пакт и да възстанови санкциите върху Иран идва като сериозен удар за турския бизнес свят.Турските инвестиции и търговия всъщност нямаха възможност да се възползват много от споразумението от 2015 г., което вдигна санкции срещу Иран. Годишният обем на търговията между Турция и Иран е спаднал стабилно от 2012 г., когато достигна 22 млрд. долара заради износа на злато от Турция през 2016 г. Спадът след 2012 г. може да се дължи на санкциите и политическото напрежение, свързани със Сирия и Ирак. Въпреки това, след като иранските санкции бяха отменени, обемът на търговията с Турция - който възлизаше на 9,8 милиарда долара през 2015 г. - се понижи до 9,7 милиарда долара през 2016 г. Обемът не надхвърли 10,7 милиарда долара и през 2017 г. Тъй като повече от 4000 външнотърговски делегации посетиха Иран след като санкциите бяха анулирани през 2015 г., Турция не можа да получи своя дял от пая. Откриването на четири етажен турски търговски център в Техеран не промени мрачната картина. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза за оттеглянето на САЩ от ядрената сделка: "В крайна сметка САЩ ще бъдат губещи." Zeybekci съобщи, че търговията на Турция с Иран ще продължи; през предходните години на санкции, Турция продължаваше да търгува с Иран, като не спазваше санкциите и дори се възползва от това да стане посредник в парични преводи в Иран, но този път ситуацията може да се развие по начин, който е болезнен за Турция. Този път американските заплахи срещу компании от трети държави, търгуващи с Иран, ще бъдат основен проблем за Турция. През 2012 г. Анкара намали вноса на петрол от Иран, като го замени с петрол от Ирак и Саудитска Арабия. Турция може да опита същия подход и този път, но това ще повиши цените на петрола, които вече се движат нагоре. Въпреки че някои анализатори смятат, че новите санкции няма да засегнат търговията с Иран, някои предвиждат много по-тежки дни напред. Турция, която преди това се възползва от известна толерантност от Съединените щати, е под строго наблюдение и е обвинена в нарушаване на първоначалните санкции чрез държавната централна банка Halkbank. Големи финансови глоби се очакват от продължаващия процес в Ню Йорк срещу бизнесмена Reza Zarrab, както и този срещу Hakan Atilla, заместник генерален мениджър на Halkbank. Въпреки че Турция вероятно ще започне тайно договаряне със Съединените щати този път, това може и да не проработи и, както отбелязва турският финансов журналист Ugur Gurses, Съединените щати могат да наложат нови ограничения за Турция, след като приключи процесът срещу Халбанк. Също така, турско-американските политически отношения стават много по-сложни. Търпението на Съединените щати може да е изчерпано, след като Турция се съгласи да купи системи за противоракетна отбрана S-400 от Русия въпреки резервите на НАТО. Конгресът на САЩ също е недоволен от Анкара поради продължаващото задържане в Турция на американския мисионер Андрю Брънсън. Дори ако Тръмп включи изключения за Турция от вторичните санкции, това може да не спечели одобрението на Конгреса. В политическите коридори в Анкара има слухове, че управляващата ПСР понастоящем провежда тайни преговори с американската администрация, насочени към случая със случая Zarrab. Група в ПСР иска Анкара да се върне към американско-израелската ос поради икономически заплахи, пред които е изправена Турция, докато друга група изисква "съпротива" срещу Съединените щати. Но преобладаващото мнение е, че този път турското правителство може да не подкрепи Иран. Професорът по икономика Кенан Мортан заяви в оценката си за Al-Monitor, че Турция ще бъде сериозно натискана от санкциите, но поради близостта си с Иран все още може да намери начин да заобиколи санкциите. Анкара би могла да се опита да разработи система за стоков обмен, като създаде зони за свободна търговия на граничните пунктове. Тя може да възобнови износа на злато, за да улесни трансферите на пари в Иран, отбеляза той. Въпреки че нефтът и природният газ са основните стоки за внос, има видимо увеличение на турския внос на цинк и мед от Иран. Вносът на всички тези стоки може да продължи въпреки санкциите, ако Турция може да експлоатира сиви зони или да работи под видимостта на радара. Основна причина за това, че турските компании не се ориентират в Иран, са изключително силните благотворителни фондове в Иран, известни като фондации, които изискват партньорство и контрол в инвестициите. Но предвид все по-големите американски санкции, каза Мортан, тръстът Bonyads може да отвори нови инвестиционни полета за турските компании. За Bonyads се казва, че контролира пряко 40% от икономиката и непряко 45%. Може да се даде приоритет на търговията с местни валути, което би позволило на Турция да избегне контрола от Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication system. Първият турски лира-ирански риал валутен суап беше реализиран на 16 април т.г. Турските банки, които се страхуват от американския гняв, не могат да откриват клонове в Иран, но клонът на Иранската Bank Mellat в Истанбул може да бъде използван за трансфери. По време на посещението си в Техеран на 4 октомври Ердоган каза, че турските банки могат да откриват клонове в Иран, тъй като търговията в местна валута е допустима практика сега - но нова програма за санкции би могла да направи и това невъзможно. Мортан отбелязва и други негативни аспекти на цялостната картина за Турция: • Иран може да запази бюрократичните бариери пред турските износители и да продължи да отлага издаването на разрешителни. • Иранците може да пренебрегнат турските продукти, ако намерят алтернативи другаде. • Турция няма модерна технология в стратегическите области на нефта и нефтохимическата промишленост, от които Иран се нуждае най-много. • Въпреки всички усилия, непрекъснати срещи и дебати, двете страни се спряха на споразумение за свободна търговия, а на преференциално търговско споразумение, което намалява тарифите за определени продукти. Страните подписаха пакта през 2015 г. и го модернизираха наскоро. РТА предвижда квоти за 125 турски промишлени продукта и 140 ирански селскостопански продукти, но тези позиции са недостатъчни. Усилията за увеличаване броя на стоките с намалена тарифа са се провалили. Сега и двете страни трябва да са готови за разочарование по отношение на надеждата си да използват местните валути в търговията си, тъй като лирата на Турция и иранската реал отслабват спрямо долара, а бизнесът няма да намери, че е много умнжо при тази ситуация да ги използва в своите сделки. Сега Турция е изправена пред труден период. По какъв начин ще се градят отношенията й с Иран ще зависят от новия списък на изключенията в САЩ и от това дали Анкара може да поддържа подкрепата си към Техеран. в/ Русия Русия, както и Китай, също има икономически и дипломатически интереси в продължаващото отчуждение на Иран от Запада. И двете страни се възползваха от нежеланието на западните компании да инвестират в Иран поради многобройните едностранни и многостранни санкции, наложени на правителството за ядрената мудейност, миналата подкрепа за тероризма и противоречивите регионални политики към Израел, Ливан и други страни. Тези напрежения запазват Китай и Русия като основни икономически партньори на Иран. При тяхно отсъствие иранската икономика вероятно ще се върне към модела си на търговия отпреди 2000 г., най-вече със западни държави и приемаща най-вече западни преки чуждестранни инвестиции.В същото време иранско-западните конфронтации отклоняват западните дипломатически и военни ресурси от Европа и Азия, регионите съответно по-важни за Русия и Китай. Западните и иранските усилия да си осигурят подкрепата на Пекин и Москва за техните позиции засилват китайската и руската дипломация, като им осигуряват влияние и върху двете страни. Те могат да притискат западните правителства към реципрочни отстъпки по отношение на други въпроси, както и да натискат Техеран да не помага на ислямистки терористи в Южен Кавказ или Xinxiang. Поради тези причини китайските и руските длъжностни лица не могат да бъдат твърде разочаровани от провала на усилията на администрацията на Обама да се договори с Иран.Вероятно затова китайската и руската делегации в ООН отказаха да приемат проект на МААЕ със зъби и нокти. Те наложиха премахването на формулировката от предишни резолюции на Съвета за сигурност на ООН, които биха забранили чуждестранните инвестиции в енергийния сектор на Иран или възпрепятстваха търговски връзки с Иран.Въпреки че китайските и руските представители се опитаха да възпрепятстват западните си партньори да приемат свои допълнителни санкции срещу Иран, техните ограничения върху действията на ООН, разбираеми предвид техните икономически интереси, оставиха Съединените щати, Европейския съюз и други страни без избор, освен да се откажат от Съвета за сигурност на ООН като инструмент и да пътърсят друг път - някъде където Пекин и Москва не налагат вето върху усилията им.Промяната в китайските и руските позиции също беше очевидна, когато те решиха миналата година, че Шанхайската организация за сътрудничество (SCO), която заедно водят, не може да приеме Техеран като пълноправен член, докато Иран е под санкции на ООН. Тъй като гласуваха за налагане на санкциите, те ефективно наложиха вето на членството на Иран в SCO за неопределено време. Още по-важно, руското правителство, след период на противоречиви изявления на руски официални лица, по-късно обяви, че четвъртият кръг от санкции забранява на Москва да продаде ракети за въздушна отбрана S-300 в Иран. В продължение на години израелски и западни официални лица предупредждаваха, че всъщност доставката на S-300 може да принуди Израел да атакува ядрените цели на Иран, преди системите да влязат в действие, когато могат значително да увеличат заплахата за израелските пилоти. Дотогава руските власти настояваха, че ще доставят S-300, като твърдяха, че ракетите представляват защитно оръжие и затова всяка такава продажба е съобразена напълно с международния и руския закон. Но след години на слухове за това кога ще започнат доставките и след повтарящи се руски твърдения, че става въпрос само за решаване на някои финансови и технически трудности, преди да се стигне до сделката, руснаците използваха извинението на санкциите на ООН, за да избегнат бурята, която такива продажби биха провокирали. Тъй като износът на оръжие на Русия се движи на рекордни нива с повече от 30 млрд. долара поръчки, руското правителство би могло да пропусне продажбата на S-300 без големи икономически загуби. Други руски продажби на оръжия продължават. Руските дипломати също изясниха, че очакват Израел и САЩ да ограничат продажбите си на оръжие в Грузия като компенсация за сдържането на Москва във връзка с Иран. А китайските представители поне са изяснили, че биха искали да избегнат Шанхайската организация да се приема като антиамерикански блок, нещо, коетоприема на Иран за неин пълноправен член би направило.Нито Китай, нито Русия искат Иран да придобие ядрени оръжия, но руската и китайската опозиция да се налагат допълнителни санкции на Иран не е изненадваща. И двете правителства последователно защитават правото на Иран и други страни да извършват ядрени дейности за мирни цели, като цивилното производство на енергия. Бялата книга за отбраната на Китай "Националната отбрана на Китай през 2008 г.", публикувана в началото на 2009 г., потвърждава, че "Китай твърди, че иранският ядрен въпрос трябва да бъде разрешен мирно по политически и дипломатически път". През 2007 г. тогавашният президент Владимир Путин категорично характеризира позицията на Москва, както следва: "Нямаме доказателства за намерението на Иран да произвежда ядрено оръжие. Следователно, ние изхождаме от предпоставката, че Иран няма такива планове. Но споделяме загрижеността на други партньори и вярваме, че програмите на Иран трябва да са прозрачни." Путин вероятно ще продължи тази позиция.Китайските и руските длъжностни лица може да искат да променят поведението на иранския режим, но и двете страни се страхуват от промяна на режима в Техеран. Те са напълно наясно от публичните протести през 2009 г., че ако опозицията някога дойде на власт в Техеран, тя няма да гледат на миналото китайско-руски подкрепа за Ахмадинеджад с добро око. Протестиращите често крещяха "Смъртта за Русия" и критикуваха Китай поради китайско-руската помощ за репресиите на иранските власти срещу мирните демонстранти. Лидерите на опозицията и блогърите осъдиха Китай и Русия, че помагат на иранския режим да потисне интернет свободите и да потисне обществените протести. Те също така се противопоставиха на бързите поздравления на китайските и руските правителства на Ахмадинеджад за спечелването на спорните президентски избори през 2009 г. Те смятат изборите за фалшива фасада, в която гласовете им за опозиционни лидери бяха отхвърлени. Икономическите съображения оформят и реакцията на Китай и Русия. През изминалото десетилетие китайските и руските дипломати многократно са се опитвали да смекчат санкциите на СС на ООН, особено тези, които биха могли да ограничат енергийната и икономическа съвместна работа на страните им с Иран. Благодарение на твърдите им позиции, те успяха да запазят основните икономически интереси на Иран от съществуващите икономически санкции на ООН. С изключение на S-300, търговските връзки между Русия и Иран не са пастрадали много поради санкциите. Русия остава един от основните доставчици на оръжие в Иран, а руските фирми поемат важна роля в подпомагането на развитието на цивилната енергетика в Иран, включително ядрената енергетика, където Русия наскоро завърши изграждането на първия ядрен реактор на Иран в Бушер. Въпреки че руските предприемачи изразиха неудовлетвореност от твърдите тактики за договаряне на иранците, руските фирми са в добра позиция да разширят дейността си, ако несигурната изолирана позиция на Иран най-накрая не ги принуди променят своите тактики за водене на преговори съобразявайки се с поне една чужда страна. Путин взе със себе си висши служители в енергетиката и главни изпълнителни директори и имаше 6 подписани меморандуми за разбирателство с руски компании, сред които "Газпром" и "Роснефт". Изпълнителният директор на "Роснефт" Игор Сечин цитира цифра, очевидно само за неговата компания, на инвестиции в "няколко нефтени и газови находища" в размер на 30 милиарда долара. "Руският енергиен министър Александър Новак каза, че до края на годината Русия и Иран ще се споразумеят за проект, "Газпром", който да изпраща ирански газ в Индия.Това се добавя към седемте меморандума за разбирателство, договорени миналата година за седем нефтени находища с Лукойл, Газпром, Танефт и Зарубежнефт. Полетата са до голяма степен с ниски нива на възстановяване. Иран заяви, че е в преговори с Роснефт по четири нефтени находища и с "Газпром" за газови проекти, включително тръбопровод за Индия, складове и течен природен газ. Меморандумите за разбирателство невинаги се осъществяват и Техеран запазва отворените си възможности. Той е предпазлив да не стане твърде зависим от Русия или от някой друг.Иран би искал да изкуши западните енергийни компании, които имат най-съвременна технология и могат да помогнат за постигането на целта на Иран да инвестира 200 млрд. долара в енергетиката му до 2021 г., но все още не е добавила към сделката с Тотал от 5 милиарда долара за газово поле в Южен Парс нищо друго конкретно в тази област. Докато европейските инвестиции в диверфицираната иранска икономика се увеличават, специалната роля на долара в петрола прави големите енергийни компании предпазливи от настоящите и евентуални санкции на САЩ. Ако западните компании продължават да се въззадържат, руското участие в иранската енеретика ще се увеличи.Цялостната търговия на Русия с Иран - приблизително 2 млрд. долара през 2016 г. - е под рекордните 3,7 милиарда долара за 2010 г., но се увеличава, като и двете страни проучват възможностите за бартер, тъй като Иран няма достъп до долари, за да финансира неблагоприятно търговско салдо.Износът на Русия в Иран е предимно от машини, оръжия (особено от системата S-300 за противоракетна отбрана, доставена миналата година) и зърно. Руските частни компании инвестират в ирански интернет компании и фармацевтични продукти.Енергетиката е важна, но не е единствената потенциална област за растеж. Докато в Техеран Путин присъства на тристранна среща с президента на Азербайджан Илхам Алиев, за да задвижи проекта "коридор север-юг". Това е транзитна връзка от Иран до Северна и Източна Европа. Срещата на върха подкрепи бързото завършване на железопътната връзка Рашт-Астана, по-нататъшни енергийни суапове и установяване на правен статут за Каспийско море.Това е част от мрежа от нови тръбопроводи и железопътни линии през Централна Азия до Китай, която професорът от Оксфорд Питър Франковън нарече "Нов копринен път", но има и аспект на по-краткосрочен и специфичен ирански отговор на Съединените щати. Докато президентът Барак Обама видя JCPOA като стъпка към пренасочване на Иран към Запада, Тръмп го приближава по-близо до Русия. г/Страните от ЕС Китайското финансиране, което е най-голямото доказателство за намерението на всяка страна в Иран, е в ярък контраст със сушата, пред която са изправени западните инвеститори, откакто президентът на САЩ Доналд Тръм се отказа от споразумението от 2015 г., договорено от големите сили. Иранските власти съобщават, че сделките са част от инициативата "пояс и път" на Пекин, която цели изграждането на нова инфраструктура - от магистрали и железопътни линии до пристанища и електроцентрали - между Китай и Европа, за да проправи пътя за разширяване на търговията. Източник в Китай, запознат с кредитната линия CITIC, която беше договорена през септември, го нарече "споразумение за стратегическо намерение". Източникът отказа да даде подробности за проектите, които ще бъдат финансирани, но иранските медийни съобщения заявиха, че ще включват проекти за управление на водите, енергетиката, околната среда и транспорта. Ирански източник от Централна банка заяви, че заемите по кредитната линия ще бъдат предимно в евро и юани. Китайската банка за развитие подписа меморандум за разбирателство за 15 млрд. долара, съобщи иранската държавна информационна агенция IRNA на 15 септември 2017.Самата банка отказа да коментира, каквато е практиката на много чуждестранни инвеститори и банки, включително от Китай, които не искат да обсъждат дейността си в Иран. Уеб сайтовете на банките и компаниите често съдържат малко или никаква информация за операциите си в Иран. С население от 80 милиона души и голяма средна класа, Иран има потенциала да бъде регионална икономическа сила. Но с риск от висящи над него санкции, все повече чуждестранни инвеститори искат Техеран да издаде суверенни гаранции, за да ги защити, в случай че проектите бъдат прекратени. Икономическите връзки между Иран и Италия, например, най-голям европейски търговски партньор за Иран, бяха засегнати.Държавната железопътна компания в Италия Ferrovie dello Stato /същите притежават гръцката държавна железница/ е консултант в изграждането на железопътна линия 415 километра от високоскоростна северно-южна железопътна линия между Техеран до Исфахан през Ком от държавната China Railway Engineering Corp. Италианската фирма е подписала отделен договор, за да изгради линия от западната част на Ком до Арак, но се нуждае от финансиране от 1,2 милиарда евро. Макар и подкрепена от държавната агенция за експортно застраховане, тя казва, че се нуждае от суверенна гаранция. "Ние приключваме преговорите и сме оптимисти за напредъка", каза Рикардо Монти, председател на Italferr, инженерната единица на държавната фирма, добавяйки, че финансирането трябва да бъде финализирано до март следващата година. Обещанието на министър-председателя Матео Ренци в Техеран миналата година, за да задвижи 4 милиарда евро кредитна линия от италианското държавно инвестиционно дружество, е наистина мъртъв проект, каза източник в Италия, запознат с въпроса. Cassa Depositi e Prestiti (CDP) рискува да загуби доверието на многобройните си притежатели на облигации в САЩ, които биха могли да продадат собствеността си, ако тази кредитна линия бъде отворена, каза източникът. Няколко европейски банки задълбочиха търговските си отношения с Иран тази година - австрийската "Обербанк" (OBER.VI) сключи сделка за финансиране с Иран през септември. Южна Корея също се оказа сред желащите за инвеститори в Иран, като Seoul’s Eximbank подписа кредитна линия за проекти в Иран през август, съобщи китайската държавна информационна агенция Синхуа. Но Китай е безспорния фаворит. Валерио де Моли, ръководител на италианския мозъчен тръст European House Ambrosetti, смята, че Китай вече надхвърлил повече от два пъти дела на ЕС в общата търговия на Иран. "Време е да действаме сега, в противен случай ще се загубиме възможностите, в които сме инвестирали досега", каза де Моли.Иранските служители, които присъстваха на срещата тази седмица в Рим /ноември 2017/, се опитаха да накарат европейските фирми и техните банкери да действат, като разговаряха за китайското финансиране и инвестиции."Влакът върви напред", каза Ферейдун Хагбин, генерален директор по икономическите въпроси на външното министерство на Иран. "Светът е много по-голям от Съединените щати." Иранската камара окуражава западните фирми да обмислят прехвърлянето на технологии като начин да спечелят дял в иранските проекти, вместо да се съсредоточават върху капитала. Иранската търговска камара също така иска да създаде офшорен фонд от 2,5 милиарда евро, вероятно в Люксембург, като непряк начин за чужденците да инвестират в Иран, особено в малките и средни ирански предприятия, каза председателят й Mostofi. Фондът ще издаде финансовите гаранции, които чужденците искат в замяна срещу инвестиции, ефективно замествайки банките, които сега се страхуват да издадат такива гаранции. По-голямата част от капитала на фонда ще дойде от Иран, каза Mostofi.Засега обаче големите западни фирми остават неподвижни в очакване.Италианската енергийна фирма Ansaldo Energia, контролирана от държавен инвеститор CDP и частично притежавана от Shanghai Electric Group, е в Иран от 70 години. Председателят й Джузепе Зампини заяви пред Ройтерс на конференцията в Рим, че е имал много възможности за сключване на нови договори, но ръцете му вече били вързани, защото част от акциите на Ansaldo са в ръцете на американските инвеститори. "Сърцето ми казва, че губим нещо", каза по този повод Зампини. /Сърцето му казва, че губят милиарди печалби/. Германия има дял от 60% от инвестициите, направени от държави от Европейския съюз в Иран, заяви заместник-министърът на енергетиката по международни въпроси. "Иран и Германия установиха много добри икономически отношения помежду си, особено през последните години, по такъв начин, че повечето бизнес отношения на Иран с държавите-членки на ЕС се осъществяват чрез Германия", заяви Алиреза Даеми, цитирана от агенция Mehr News. Германия също е сред основните търговски партньори на Иран в ЕС. Износът й за Иран е нараснал до 3,5 млрд. евро през 2017 г. от 2,6 млрд. Евро през 2016 г., съобщи Федерацията на германските индустрии. Берлин продава индустриални машини, химикали и електпоуреди, строителни машини и други висококачествени продукти в Техеран. Вносът от Иран се увеличи с почти една четвърт до почти 330 млн. евро през същия период. Германия купува сушени плодове, шамфъстъци, персийски килими и промишлени суровини от Иран. Изглежда, че Иран непрекъснато изпълнява амбициозната си цел да привлече чуждестранни фондове въпреки опитите на американския президент Доналд Тръмп да саботира плановете на Техеран да се възползва от спорната си ядрена сделка със световните сили. Най-новото и вероятно най-значимото постижение на Ислямската република в това отношение бе инвестиционното споразумение от 6 милиарда долара с Италия, подписано в четвъртък. Съгласно споразумението между две ирански институции, Bank of Industry and Mine и Middle East Bank и инвестиционното дружество на италианското държавно холдингово дружество Invitalia, европейската държава ще инвестира до 5 милиарда евро (6,02 милиарда долара) в Ислямска република. С подписването на сделката, Италия стана седмата страна, която се съгласи да финансира проекти в Иран, откакто Съвместният всеобхватен план за действие (JCPOA / ядрена сделка) беше въведен през януари 2016 г. Ядреният пакт беше по-рано подписан през 2015 г. между Техеран и шестте големи сили за премахване на санкциите срещу Ислямската република, в замяна на ограничения на ядрената й дейност, проправяйки пътя за международни бизнес сделки. Преди това Иран финализира подобни споразумения с Индия, Китай, Южна Корея, Дания, Австрия и Русия на стойност 40 млрд. долара за финансиране на големи проекти за развитие в страната. Сега с последната сделка броят на европейските страни, които допринасят за иранската икономика в ерата след санкциите, достигна три. Китай е сред най-важните инвеститори в Ислямската република през последните две години, тъй като няколко китайски институции, включително Sinosure (корпорация за експортни и кредитни застраховки) заедно с CITIC Trust и Китайската банка за развитие се споразумяха да вложат повече от 30 милиарда долара в иранската икономика , През септември 2017 г. австрийската "Обербанк" обяви, че е сключила споразумение с Иран за 1 милиард евро, което го направи първата европейска банка, финансираща нови начинания откакто санкциите са облекчени. Следвайки австрийската Обербанк, датската Danske Bank стана вторият европейски кредитор, който сключи споразумение за емитиране на 500 млн. евро с 10 ирански банки през септември 2017. Дали тези споразумения ще проработят реално след 8 май 2018 предстои да видим. д/ Южна Корея Иран подписа най-голямата си сделка с кредитна линия през последните години с Korea Export–Import Bank (Kexim) от Южна Корея през август 2017 г. Сделката предвижда до 8 милиарда евро (9,54 милиарда щатски долара) за заеми, предоставени от южнокорейски компании за финансиране на различни проекти в Иран. Южнокорейското финансиране за ирански проекти в размер на 8 милиарда евро бе финализирано в края на 2017, преди оттеглането на САЩ от споразумението. Двустранното споразумение с Южна Корея, в което участва Korea Export–Import Bank (Kexim) и Корейската кооперативна търговска застрахователна корпорация (K-Sure), се противопоставя на засилващата се американска позиция за прекратяване на иранската сделка и е надежда за иран за нова ера за страната. Сделката вдъхна нов живот в иранския марш, към чуждестранни инвестиции. Банка Kexim ще предостави 8 млрд. евро за ирански проекти и K-Sure ще гарантира до 5 млрд. евро потенциални загуби. Споразумението е уникално по това, че не посочва никакъв конкретен проект за финансиране, но го държи отворена кредитна линия до винализирането на проект, за да договори редица начинания, които се считат за жизнеспособни и от двете страни. това е рамково споразумение. Като част от споразумението, което беше обявено за най-голямата чуждестранна финансова сделка след JCPOA, 12 ирански кредитори, ръководени от EDBI, бяха избрани като агентни на банки, за да се менажират кредитите. Според Хамид Кананри, заместник-председател на Отдела за валутни кредити на Централната банка на Иран, четири големи партии, а именно CBI, Министерство на икономиката, Организация за инвестиции, Икономическа и техническа помощ на Иран и свързаните с тях министерства, ще оценят проектите, които ще имат право да получат финансиране след тяхното одобрение. Министерството на икономиката ще бъде основният гарант на проектите. "Първият кръг от средства ще влезе в страната, докато текущата фискална година приключи през март" /2018/, каза Канбари пред Financial Tribune. Според ирански представител, K-Sure е гарантирала осигурила 122 млрд. долара от износа от Южна Корея на обща стойност 500 млрд. долара миналата година, докато Kexim са гарантирали 65 млрд. долара. Южна Корея е изместила фокуса си от търговията към инвестициите в Иран, заяви южнокорейският посланик в Техеран Kim Seung-ho, цитиран от вестник Financial Tribune daily. "Търговията е като слепване на две неща, но инвестицията е по-скоро химическа реакция." Когато два материала реагират химически, е почти невъзможно да се отделят един от друг, така че корейското правителство настоява корейските компании да инвестират повече в Иран ", каза Ким. Иранските и корейските компании трябва да прилагат своите общи проекти на Eximbank в Корея. Тогава банката преценява дали проектът е наистина печеливш или не, обясни посланикът. Двустранната търговия между Иран и Южна Корея достигна най-високото ниво от 6,33 милиарда щатски долара през последните 10 години. Заключение Иранската икономика отново е изправена пред перспективата да бъде изолирана от западни инвестиции /и технологии/, но този вакуум очевидно може да бъде запълнен от предимно китайски и руски инвестиции. Според мен, цялата ситуация около ядреното споразумение и свързаните с него икономически санкции, налагани от САЩ /и Запада?/ далече надхвърля регионалния мащаб на Иран и финансовите параметри, свързани с печалби от бизнес. Според мен, в цялата тази геостратегическа игра, водеща се под покривалото на икономическите санкции и реторика на регионални политически интереси, стоят далече по-глобални интереси от региона на Персийския залив или дори Близкия изток, а двамата водещи играчи с най-голяма тежест като икономически, политически и военен потенциал несъмнено са САЩ и Китай, въпреки че в играта са включени още поне дузина второстепенни и третостепенни актьори. Проблемът за трудното ориентиране и правенето дори на приблизително верни прогнози в общата картина е, че всеки един от тези двама глобални играчи играе по свои собствени правила: образно казано Го за източния и „снукър” за западния. Моето мнение е, че в дългосрочен план победата ще спечели този, който познава и владее по-добре правилата в играта на противника си, отколкото самият му противник. Играта е с дълъг времеви хоризонт и не предполага бърза развръзка. https://thediplomat.com/2011/11/why-china-and-russia-help-iran/3/ https://tradingeconomics.com/china/exports/iran http://www.aei.org/china-global-investment-tracker/ https://caspiannews.com/news-detail/chinas-investments-in-iran-up-by-20-fold-in-past-4-years-2018-2-1-44/ https://www.fdiintelligence.com/Locations/Middle-East-Africa/Iran/Can-Europe-Iran-relations-withstand-US-withdrawal-from-JCPOA https://en.mehrnews.com/news/128747/New-wave-of-Germany-investment-in-Iran https://www.auswaertiges-amt.de/en/newsroom/news/151017-iran/275712 https://thearabweekly.com/russias-economic-stakes-iran-are-growing https://financialtribune.com/articles/economy-business-and-markets/71321/irans-deal-with-south-korea-ushers-new-fdi-era https://www.reuters.com/article/us-iran-nuclear-china/china-pushing-billions-into-iranian-economy-as-western-firms-stall-idUSKBN1DU225

Икономиката на Иран 1. Официалната картина Както е случаят с повечето развиващи се страни, оценките се различават по източници и иранското правителство се опитва да постави най-доброто лице на проблемите на Иран. Обективни източници като МВФ и Световната банка, обаче, направиха скорошни приблизителни оценки, които вероятно ще дадат по-точна представа за настоящите предизвикателства пред Иран. Дълги поредици от доклади по член IV на МВФ са достъпни и в интернет, които дават добра история за грешките на правителството в икономическата политика още преди падането на шаха и тяхното продължаващо въздействие върху иранския народ: Шахът падна толкова, колкото и от неуспехите си да оформи една икономика, която отговаря на нуждите на своя народ, толкова и заради неговия авторитаризъм и репресии. Иранската икономика след него бе оформена от революцията и войната между Иран и Ирак в продължение на осем години между 1980 и 1988 г. Тя бе зле управлявана след прекратяването на военните действия и особено при президента Махмуд Ахмадинеджад между 2005 и 2013 г. Световната банка и МВФ са установили, че Ахмадинеджад е напуснал един офис, след като е създал кошмар на лошо управлявано правителство и с голям дълг, субсидии за храна и гориво, разширяване на държавния сектор и бариери пред частната индустрия и предприемачество - един от най-некомпетентните лидери в историята на Иран. Много от настоящите популярни оплаквания и протести се съсредоточават върху продължителното въздействие на грешките, които са негово наследство. Избирането на Рухани през 2003 г. доведе до някои важни икономически реформи, независимо от налагането на санкции на САЩ, ООН и ЕС. Последните оценки на ЦРУ и Световната банка са сравнително оптимистични за близкото икономическо бъдеще на Иран, въпреки че много от оценките за растежа в края на 2016 г. и началото на 2017 г. трябваше да бъдат занижени през 2017 г., а прогнозите за растежа на МВФ за 2018-2022 сега изглеждат значително над оптимистични. Иран е втората по големина икономика в региона на Близкия изток и Северна Африка (MENA) след Саудитска Арабия, като прогнозният брутен вътрешен продукт (БВП) през 2016 г. е 412,2 милиарда щатски долара. Той също така има второто по големина население в региона след Египет, като през 2015 г. той се оценява на 78,8 милиона души. Иранската икономика се характеризира със сектора на въглеводорода, селското стопанство и услугите и забележителното държавно присъствие в производството и финансовите услуги. Иран се нарежда на второ място в света в резервите на природен газ, а четвърти - в доказани запаси от петрол. Икономическата активност и държавните приходи все още до голяма степен зависят от приходите от петрол и следователно остават нестабилни. Иранската икономика се характеризира със етатистки политики, неефективност и зависимост от износа на нефт и газ, но Иран също притежава значителни сектори на селско стопанство, промишленост и услуги. Иранското правителство пряко притежава и управлява стотици държавни предприятия и косвено контролира много компании, свързани със силите за сигурност на страната. Изкривявания - включително инфлация, контрол на цените, субсидии и банкова система, която държи милиарди долари необслужвани заеми - теглят икономиката надолу, подкопавайки потенциала за растеж, ръководен от частния сектор. Дейността в частния сектор включва дребномащабни работилници, селско стопанство, някои производства и услуги, в допълнение към средномащабно строителство, производството на цимент, минното дело и металургия. Значителна неформална пазарна активност процъфтява и корупцията е широко разпространена. Фискалните и парични ограничения, след разширяването на международните санкции през 2012 г. по отношение на централната банка на Иран и износа на петрол, значително намалиха доходите на Иран от петрол, понижиха съкращенията на държавните разходи и предизвикаха рязко обезценяване на валутата. Иранската икономика се свива за първи път от две десетилетия през 2012 г. и 2013 г., но растежът се възобновява през 2014 г. Иранският фондов пазар потъва между 2013 г. и 2015 г. Иран продължава да страда от висока безработица. Липсата на възможности за работа накара много образовани ирански младежи да търсят работа в чужбина, което води до значително "изтичане на мозъци". През юни 2013 г. изборите за президент Хасан Рухани създадоха широки публични очаквания за икономическо подобрение и по-голям международен ангажимент. Рухани постигна известен успех, включително обуздаванег на инфлацията и през юли 2015 г., обеща облекчаване на санкциите за Иран, като подписа План за действие (JCPOA) с P5 + 1. JCPOA, който сериозно ограничава ядрената програма на Иран в замяна на размразяване на иранските активи и възобновяването на иранската международна търговия, трябва да стимулира преките чуждестранни инвестиции, да увеличи търговията и да стимулира растежа. Иранските власти са приели цялостна стратегия, обхващаща пазарно ориентирани реформи, отразени в 20-годишния документ за визията на правителството и шестия петгодишен план за развитие за периода 2016-2021 г. Шестият петгодишен план за развитие се състои от три стълба, а именно развиването на устойчива икономика, напредъка в науката и технологиите и насърчаването на културните постижения. От икономическа гледна точка в плана за развитие се предвижда годишен темп на икономически растеж от 8% и реформиране на държавните предприятия, финансовия и банковия сектор и разпределението и управлението на приходите от петрол сред основните приоритети на правителството през петте години. Иранското правителство извърши мащабна реформа на своята програма за субсидиране на ключови основи като петролни продукти, вода, електричество и хляб, което доведе до умерено подобрение на ефективността на разходите и икономическите дейности. Общите индиректни субсидии, които според оценките са били еквивалентни на 27% от БВП през 2007-2008 г. (приблизително 77,2 милиарда щатски долара), са заменени от програма за преки парични преводи за иранските домакинства. Втората фаза на плана за реформа на субсидията започна през пролетта на 2014 г., която включва по-постепенно коригиране на цените на горивата и по-голямото насочване на паричните преводи към домакинствата с ниски доходи. Около 3 милиона домакинства с високи доходи вече са премахнати от списъка с получатели на парични преводи. В резултат на това разходите на Организацията за целеви субсидии (ОПМ) се очаква да са намалели до 3,4% от БВП през 2016 г. от 4,2% през 2014 г. След свиване на близо 2% през 2015 г. иранската икономика тръгна рязко нагоре рязко през 2016 г. с около 6,4%. Последните налични данни за първата половина на иранската календарна година 2016 (завършваща през март 2017 г.) показват, че иранската икономика през второто тримесечие (което съответства на юли-септември 2016 г.) е нараснала ускорено с 9,2% ръст от 5.2% през първото тримесечие. Това доведе до общ ръст през първата половина на 2016 г. до 7.4%, докато нефтният БВП нарасна с едва 0.9%. Независимо от господството на петролния сектор, което се дължи на положителното въздействие на изпълнението на съвместен цялостен план за действие върху производството и износа на петрол, има известни признаци за динамика и в не енергийните сектори. Процентът на безработицата се е върнал на тригодишен връх от 12,7% (или 3,3 милиона безработни) през второто тримесечие на 2016 г. въпреки високия темп на растеж през този период. Това увеличение до голяма степен отразява увеличаването на нивото на участие на труда на 40,4% в сравнение с 35,4% през януари-март 2014 г. Равнището на безработица сред мъжете и жените съответно от 21,8% и 10,4% подчертава и увеличаването на разликата между половете в заетостта на пазара на труда в сравнение с 2015 г. Бедността се оценява, че е спаднала от 13,1% до 8,1% между 2009 и 2013 г. (5,5 щ.д. на ден в ППП за 2011 г.). Това вероятно се дължи на програма за универсален трансфер на пари в края на 2010 г., която предшестваше премахването на субсидиите за енергия и хляб. Изглежда, че програмата е компенсирала повече от очакваното увеличение на разходите за енергия на по-слабо развитите домакинства, което допринася за положителния ръст на потреблението на най-ниските 40% от населението, въпреки че общият ръст на потреблението между 2009 и 2013 г. е отрицателен. Бедността обаче се увеличи през 2014 г., което може да е свързано с намаляването на социалната помощ в реално изражение. От страна на търсенето, всички компоненти, с изключение на инвестициите, регистрираха подобрения спрямо предходната година. Инвестициите продължават да се договарят през 2016 г., макар и с много по-ниска ставка от 3,7% (спрямо 12% година по-рано). Намаляването на инвестициите се дължи основно на продължаващото свиване на строителния сектор след 2012 г. след бум в спекулативното търсене на жилища. Както външният, така и бюджетният баланс се подобриха през 2016 г. Излишъкът от текущата сметка на Иран стана свидетел на силен тласък поради силния растеж на износа на петрол. В средносрочен и дългосрочен план перспективите за растеж ще разчитат на темпа на реинтеграция на Иран с глобалната икономика в банковото дело, търговията и инвестициите и изпълнението на ключови структурни реформи. Темповете на растеж през 2017-19 г. се очаква да отстъпят малко над 4%. Тъй като иранските банки са изправени пред предизвикателството на забавянето в установяването на кореспондентски банкови отношения с големите международни банки, притокът на чуждестранни преки инвестиции в Иран и търговските отношения с останалия свят са възпирани. Все пак последните събития показват, че нефтеният сектор и инвестициите вероятно ще играят по-голяма роля през следващите няколко години. Докладът по член IV на МВФ, издаден на 18 декември 2017 г., не даде никакъв намек за протестите, които трябваше да последват след няколко дни. Той призова за икономическа реформа, но се съсредоточи върху приблизително 4,2% ръст за следващата година, успехът на усилията за реформа до момента и възможността Иран да постигне 4,5% ръст с по-нататъшната реформа, дори и това да доведе до допълнителни съкращения на субсидиите за гориво и други субсидии. Погледът след събитията е винаги по-лесен от предвиждането. Не е нужно много пророческа дарба, за да се предположи, че ЦРУ, МВФ и Световната банка скоро ще пренапишат ключови части от тези разкази, за да отразят икономическите източници на настоящите протести и безредици в Иран. Подобно на неуспехите на Световната банка и МВФ за преодоляване на човешкото въздействие на икономическите сили върху народите на всички страни или дълбоките разделения на доходите и икономическите привилегии в много държави, е ясно, че фокусирането върху националните иконометрични и фискални тенденции не е подходящ начин за оценка на ефективността на дадените държави, тяхното ниво на риск и необходимостта от реформи и промени. 2. Това, което не се казва ясно от официалните източници, но присъства като данни в отчетите им а/ Военни разходи CIA World Factbook изчислява, че военните разходи на Иран налагат относително ниска тежест през последните години върху неговата икономика. Докладът им не публикува актуални данни, но изчислява, че Иран е изразходвал 2,69% от БВП (2015 г.), 2,33% от БВП (2014 г.), 2,35% от БВП (2013 г.), 2,81% от БВП (2012 г.) и 2,41% от БВП 2011 г.). Докато Иран понякога се описва като основна военна сила в Персийския залив, Фигура 1 показва, че разходите му за сигурност всъщност са много ниски в сравнение със съседите му и не оказват по-голямо икономическо бреме върху Иран, отколкото тези разходи в повечето държави от Арабския залив. Фиг. 1 Дали обаче официалните данни на иранската статистика, които се цитират от западните източници, отговарят на реалното състояние на военните разходи? Иранските военни сили сега наброяват около 523 000 души: 350 000 души в армията; 125 000 души в Корпуса на ислямската революционна гвардия (IRGC); 18 000 във флота; 30 000 във Военновъздушните сили; и най-малко 40 000 паравоенни сили като Basij. Иранските сили за сигурност също наемат или обработват над 100 000 млади мъже годишно в продължение на поне 21 месеца служба. Иран е в състояние да наеме и разгърне доброволчески сили в Сирия, а силите му са доминирани от твърдите командири на ИРГС, които са обвързани директно с Върховния водач, а не с гражданското правителство. Около 500 000 полицаи служат като друг инструмент за индоктриниране и контрол, заедно с още 4 000-6 000 служители в Министерството на разузнаването (известен също като VAJA, VEVAK или MOIS) и още персонал в другите ирански служби за сигурност и разузнаване. Както показва Фигура 1, обаче, няма консенсус в външните оценки за по-новите и настоящи военни разходи на Иран, а отчетите за общия му бюджет също се различават. Външните източници са почти сигурни, обаче, при изчисляването на по-високи стойности от 11 милиарда долара, които Иран съобщи, а иранските бюджети за 2017 г. и 2018 г. със сигурност са по-високи. Например, SIPRI оценява разходи от 12,362 милиарда долара както за военните, така и за IRGC през 2016 г. или 3,03% от БВП. IISS докладва 15,882 милиарда долара за 2016 или 3,85% от БВП и IHS Jane's изчислява 16,312 милиарда долара за 2017. ЦРУ оценява бюджетните разходи на Иран на 80,58 милиарда долара през 2016 г. и това означава, че Иран харчи около 15% до 20 % от общия си бюджет за сигурността. Що се отнася до бъдещето, няма надеждни цифри за разходите и еквивалентните разходи за планираните разходи за сигурност на Иран през 2018/2109. Държавните медии обаче съобщиха, че военният бюджет на IRGC ще бъде около 267 трилиона ирански риала (7,393 млрд. долара), иранската армия ще получи 97 трилиона риала (2,668 милиарда долара), Министерството на отбраната и логистичните сили ще получат 44 трилиона рила (1,28 милиарда). Това би довело до общия бюджет на отбраната на Иран за 2018 година на 408 трилиона (11,359). Ако се добавят 11 трилиона риала за Базий, ще получи общ военен бюджет от 420 трилиона риалита ($ 11,663 млрд.). Тази сума ще възлезе на около 11% от общия бюджет за 2018/2019 година, който според един източник ще достигне 3 681 трилиона риала (103,9 милиарда долара) за 2018/2019 година. Други източници, обаче, сочат 3 115 трилиона риала за бюджета, което автоматично прави военните разходи около 14% от бюджета. За да се поставят тези военни разходи в по-широка национална перспектива, за същия ирански бюджет са отпусната около 4,2 милиарда долара за създаване на работни места Това е един консервативен бюджет, който мнозина иранци могат да видят като бюджет на строги икономии, който не им осигурява минали субсидии, нито им помага да се справят с инфлацията. По-високият диапазон от тези цифри изглежда по-вероятен, тъй като Иран има забележително предимство пред съседите си, тъй като може да разчита изцяло много на евтини наборни войници и доброволци, да въоръжава и да подкрепя чуждестранни (ливански, сирийски, иракски и афганистанските паравоенни единици), както и на собствените си доброволци. В съчетание с ролята на ИРГС в икономиката, това би могло да повиши действителните разходи в еквивалентни пари до 25 млрд. долара. б/ Лошо управление Шахът, който все повече игнорираше истинските нужди на своя народ, е заменен от Върховен Лидер, който не е по-добър. Ужасната репресивна служба за сигурност, наречена "Савак", беше заменена от още по-репресивната служба, наречена "Вевак", често използваща същите затвори и служби, подкрепена от корумпирана и произволна съдебна система. Една безнадеждно корумпирана фондация "Пахлави" под егидата на шаха, която контролираше голяма част от богатството на нацията, бе заменена от безнадеждно корумпиран набор от духовни фондации, наречени "Bunyods", които също контролират голяма част от богатството на нацията. Стилът на управлението на Иран е провалил народа си по много начини. Фигура 2 показва, че Иран се представя от слабо до много лошо във всичките шест индикатора, които Световната банка използва, за да оцени действителното представяне на правителствата, като се дистанцира от техния идеологически характер, въпреки че има известно подобрение при Рухани. Класирането по прозрачност и отчетност, върховенство на закона, политическата стабилност и липса на насилие са с най-ниски оценки, а корупцията - една от най-чувствителните области по отношение на общественото възприятие в страните, засегнати от политическите вълнения през 2011 г., остава сериозен проблем. Много иранци виждат сегашния върховен лидер и неговото правителство като ориентирани към износ на революция, която те не подкрепят, и като прахосник на иранското богатство за други страни. Те са забелязали изоставането в развитието на Иран и не успяват да посрещнат нуждите си на бързо нарастващо население и живеят в атмосфера на социален консерватизъм и репресии, които засягат всеки аспект от ежедневието им. Те също така живеят в това, което Световната банка нарежда като една от най-лошо управляваните държави и заедно с "Трансперънси интернешънъл" нарежда заедно с Ирак като една от най-корумпираните страни в света през 2016 г. Фиг. 2 в/ Икономическите измерения на лошото управление Иранското население се е увеличило рязко от 50-те години на миналия век и от времето на шаха. Както показва Фигура трета, Бюрото за преброяване на населението в САЩ изчислява, че населението на Иран е нараснало от 16,4 милиона през 1950 г. на 39,7 милиона (Х2,4) по време на падането на шаха и 82,0 милиона днес (X5). Бюрото предвижда ръст до 98,6 млн. до 2050 г. Това е огромен бум на населението за страна, която през 1950 г. е имала много по-голяма популация от нейните арабски съседи и вече е използвала голяма част от обработваемата земя и вода. Също така е ключов източник на натиск върху икономиката, инфраструктурата и способностите за управление на нация, която е била лошо управлявана и често във война или в криза, през по-голямата част от нейната съвременна история. Иран сега има нарастващо население от над 82 милиона души, а милиони млади мъже и жени търсят работа или достойни кариери. За разлика от други държави от Близкия изток, Фигура 3 показва, че Бюрото за преброяване на населението оценява, че 38,9% от населението от над 82 милиона иранци е на 24 или повече години, а други оценки показват, че около 840 000 млади иранци навлизат на пазара на труда всяка година. Общо 4.7% от населението е на възраст от 15 до 24 години. Общо 6,8% от населението е на възраст между 15 и 19 години и не е виждало достатъчно напредък, толерантност и надежда, идващи от действията на режима. Друга 7,9% от населението е на възраст 20-24 години и вече е претърпяла неуспехи на режима в един от най-критичните периоди от живота си по отношение на кариера, социален статус, брак и дете. Както показват фигурите по-долу, младите хора също са изправени пред големи икономически и трудови проблеми. Освен това жените са изправени пред допълнителните проблеми, пред сред които са социалните ограничения и дискриминацията в образованието, наемането и кариерата. Фиг. 3 Това което не казаха в оценките си изброените институции, но обективно отразиха като данни в анализите си, продължава да има тежест и стойност, нека видим: Иранските проблеми са силно оформени от външни сили. Фигура 4 показва оценка от МВФ на тенденциите в световните цени на нефта, използвани в нейната Световна икономическа перспектива. Това показва твърде ясно, че Иран е изправен пред същите икономически проблеми като всяка друга държава, зависима от приходите от износа на петрол: намаляване на близо 50% от стойността на петролния си износ. Фиг. 4 Катастрофите на цените на петрола за Иран радикално намалиха приходите на Иран. Фигура 5 показва оценка от правителствената американска енергийна администрация (EIA) за тенденциите в приходите от износа на петрол от Иран. Това показва твърде ясно, че Иран се сблъсква със същите икономически проблеми като всяка друга държава, зависима от приходите от износ на петрол: тя претърпя намаляване с близо 50% на стойността на петролния си износ. Санкциите удариха първо, а после и катастрофите в цените на петрола. За да се постави този спад в перспектива, базата данни за оценката на EIA на Фигура 5 показва, че засилването на санкциите на САЩ, ООН и ЕС помогна да се намалят годишните приходи от износ на Иран в долари оценени в цени от 2016 щатски долара от върха от 99 милиарда долара през 2011 до 68,3 милиарда долара през 2012 г. и 48,8 млрд. долара през 2013 г. Те са били 50,7 млрд. долара през 2014 г. Комбинацията от санкции и срив в цените на петрола обаче ги е намалила на 29,4 млрд. долара през 2015 г. и те се възстановяват само до 36,2 милиарда долара през 2016 г. (МВФ оценява общите приходи от петролни износи на иранските фискални години и изчислява приходите от петрол / газ / от 55,4 млрд. долара през 2014/2015 г., 33,6 млрд. долара през 2015/2016 г. и 57,4 млрд. долара през 2016/2017 г., но това е оценка, публикувана през февруари 2017 г., последната година.) Фиг. 5 Истинската природа на петролното богатство в Иран е много ниска по отношение на глава от населението. Фигура 5 също помага да се постави иранското петролно богатство в човешка перспектива, като се покаже иранското петролно богатство на глава от населението. Иран никога не е изразходвал правилно нефтеното си богатство и докладът на МВФ за член IV от февруари 2017 г. изброява дълъг списък от начини, по които е изгубил петролното богатство в непродуктивни разходи, субсидии и други държавни разхищения. Ключът към разбирането на проблемите на Иран обаче е въздействието на голямото му население върху петролните му приходи на глава от населението, Иран е беден по отношение на петрола по стандартите на повечето други износители в Персийския залив. През 2016 г. Иран имаше износ на глава от населението от само $ 453 - половината от средното на ОПЕК от $ 912. Ирак, който бе разкъсан от войната, е имал доход от 1 423 долара на човек от населението - повече от три пъти повече. Саудитска Арабия имаше доход на глава от населението от $ 4132 - повече от девет пъти. Катар имаше доход на глава от населението от $ 10,458 - 23 пъти повече. Ако отново погледнем на по-дългосрочните тенденции, доходът от петрол на глава от населението на Иран възлизаше на 1317 щатски долара през 2011 г., 898 долара през 2012 г., 632 долара през 2013 г., 649 долара през 2014 г., 372 долара през 2015 г. и 453 долара през 2016 г. Дори при добре управляваната икономика ще се изправи пред голяма криза при разпределянето на ресурсите при тези условия, но реформите на МВФ и Световната банка Рухани бяха само началото на това, което е необходимо, за да се даде на Иран добри перспективи за развитие и многото мерки - като съкращаване на субсидиите за храна - направиха живота по-труден за мнозина иранци.Очевидно е, че много иранци разбират сложните взаимодействия между катастрофата на цените на петрола и допълнителния доход, осигурен от ядреното споразумение на Иран за икономическите реформи между JCPOA и Рухани от 2013 насам. Фигура 6 представя оценките на МВФ, Би Би Си и други, които показват, че икономическите реформи на Рухани и ядреното споразумение на Иран, дадоха на Иран увеличен износ и потенциал за печалби, за да компенсира катастрофата от цените на петрола. Това изглежда еднакво вярно и за много критици на споразумението, които го смятат за масивен неочакван ефект, който властта в Иран може да използва, за да укрепи диктатурата си. Всъщност оценките на Фигура 6 показват твърде ясно, че JCPOA само е предпазила Иран от страдание, което иначе би могло да доведе до сериозна икономическа криза, и че МВФ отбелязва, че останалите санкции и американската политика все още създават на Иран сериозни проблеми в някои области на международната банкова система и търговия. Фигура 6 също така показва, че МВФ може да разглежда Иран като една от най-разнообразните икономики в Персийския залив, но не прогнозира значителен ръст в резултат на другите източници на ирански доходи. Фиг. 6 Иран има двойно по-високи нива на инфлация от растежа на своя БВП, както и статичен ръст или спад в текущия доход на глава от населението. Доходът на домакинствата рязко намаля с течение на времето. Графиките на фигура 7 предоставят данни от МВФ, Би Би Си и други оценки за реалните тенденции в ръста на БВП на Иран, потребителските цени или инфлацията и текущия доход на глава от населението от 1980 г. - началото на Иранската революция до 2016 г. - с прогнози до 2022 г. Тази графика показва, че иранците не са имали почти никакво реално увеличение на дохода на глава от населението - както се измерва в международни пазарни условия, и че инфлацията е средно повече от два пъти темпа на икономически растеж - ефективно изтривайки повечето спестявания на пари и създавайки огромни проблеми за инвестициите. Тук е удивително, че дори сравнително благоприятните предварителни прогнози на МВФ предвиждат инфлацията да достигне 10,2%, а растежът на реалния БВП да е едва 3,5% - а бъдещите нива на растеж - максимум 4,2% - да се дължат до голяма степен на очакваните покачвания на цените на петрола. На практика инфлацията сега вече може да бъде значително по-висока - 12% или повече - и по същество растеж по-нисък. Фиг. 7 Иранският доход на глава от населението изостава от повечето му съседи. Сравненията на доходите на глава от населението са трудни, но на Фигура 8 се вижда, че иранците имат основание да завиждат на съседите си в Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ. Само един разкъсан и пренаселен Ирак може да се сравнява с Иран - Йемен безспорно е дъното. Експертите твърдят, че използването на номиналния БВП спрямо БВП в паритет на покупателната способност, защото оценката на ППП се опитва да вземе предвид относителната цена на живот и инфлация, вместо да използва само пазарния обменен курс. Проблемът е, че прогнозата за ППП може да бъде толкова несигурна и неточна, но дори и да се използва тя, Иран пак не стои добре в сравнение със съседите си, както показва и Фигура 8. Катар има седем пъти повече от дохода на глава от населението. Кувейт има четири пъти по-голям доход на глава от населението, ОАЕ има 3.8 пъти, а Саудитска Арабия има три пъти. Фиг. 8 Иран се представя лошо по отношение на бедността и средния доход и показва сериозен спад в потреблението на храна на глава от населението. Фигура 9 показва оценките на МВФ и Би Би Си за възможните нива на бедност в Иран, в зависимост от дефиницията на бедността по отношение на доходите на ден, вариращи от 4 долара на ден (1460 годишно) до 10 щ.д. на ден (3650 долара годишно). Ясно е, че режимът не е направил нищо в полза на повечето иранци през посочения период и че през последните години се наблюдава бавен ръст на нивото на бедност. Експертите не са съгласни кое ниво на доходи да се използва при определянето на бедността, но много - ако не и повечето - иранци вероятно ще имат икономически очаквания, които могат да бъдат финансирани само на нива от поне $ 8 до $ 10 на ден на човек, особено в градските райони. Освен това, приходите както на бедните, така и на огромното мнозинство други иранци се отразяват в изготвянето на такива оценки. Останалите елементи от иранските субсидии за храна и гориво могат да помогнат на бедните, но бедните иранци все още са страдат от съкращенията на Рухани на такива субсидии. Ако се вземе предвид това, което тези цифри означават за населението, мнозина в иранската средна класа със сигурност виждат постоянен спад в реалните си доходи след Революцията, както и в техния икономически статус спрямо съседите си. Равнищата на безработицата и участието в труда са критични проблеми. Графиките във втората част на фигура 9 са еднакво негативни. Безработицата е изключително трудна за оценка в развиваща се икономика и обикновено статистиката рязко подценява действителното равнище на безработицата в реалния свят. Според различни оценки на иранския официални източници и ILO текущата безработица е 11,7% -12,4%, а безработицата сред младежите - 24,4% -26,7%. Тези цифри обаче не отразяват факта, че много хора престават да се опитват да участват в официалната работна сила, когато икономиката е в тежко състояние и че бедните държави създават много непродуктивни работни места, които откриват там, където един работник може да свърши цялата полезна работа, но вместо това се назначават множество служители прпо родови връзки или други социални и политически причини. Пропуските между докладваната цифра и реалното ниво на скрита безработица могат лесно да направят общото ниво на безработицата сред младите хора в реалния свят с около 10% до 15% по-високо. Освен това безработицата, подобно на всички икономически ефекти, се разпределя много различно по град, регион и професия. Фиг. 9 На фигура 9 се вижда рязко покачване на безработицата след отмяната на санкциите, въпреки нарастването на очакванията, но също така, и че повече иранци се опитват да участват в работната сила. Графиката показва също така много ниско равнище на участие на жените в страна с високи образователни стандарти за жените, както за младите мъже, така и за жените - проценти на безработица, близки до 30% за младите мъже и близо 50% за младите жени. Това е реалност, независимо от раздутият държавен сектор. Това е почти сигурно основния източник на последните протести - усложнени от факта, че много от безработните са завършили висше образование. Има и много други икономически проблеми, които изглежда могат да предизвикат безредици дори сред иранците, които иначе по принцип биха могли да подкрепят режима. Това включва държавното финансиране на образованието и услугите, както и широкото ниво на корупция, което накара "Трансперънси интернешънъл" да класира Иран едва 131-и в противодействие на корупцията от 176-те страни, които разглежда. Докладите по член IV на МВФ документират и широк спектър от неуспехи в работата на правителството и - както показва фигура 10 - Световната банка нарежда Иран зле в повечето мерки за бизнес възможности. Фиг. 10 Такива бариери пред усилията на иранците - от търговеца в бакалия до ниво едрия бизнес - трябва да бъдат основния източник на вълненията и протестите. Това е особено вярно, когато те са свързани с корупцията, лошото управление, злоупотребата с държавния сектор в конкуренцията и отделните злоупотреби на "Bunyods" и ИРГС в конкуренция с частния сектор. И двете групировки генерира иранските икономически проблеми и отчуждават широк кръг от образовани и богати иранци, които иначе биха могли да подкрепят режима. https://www.csis.org/analysis/crisis-iran-what-now

Безспорно. Но това не променя цялата картина на българския малък бизнес. Единствено второто ви съображение, според мен, е извънредно силно като наблюдение и обяснява защо големите фирми у нас нямат интерес да се окрупняват - те не играят на фондовата борса, за да набират оттам капитал, а това, според мен, е голяма спирачка пред българския бизнес като цяло.

Според мен Хитлер е бил напълно завършен и оформен като психопат още в самото начало, когато започва да се занимава с политика. Мисля това, защото съм чел "Моята борба", тя е писана през 1923, но е обмислена от него много по-рано. Mein Kampf (German: [maɪ̯n kampf], My Struggle) is a 1925 autobiographical book by Nazi Party leader Adolf Hitler. The work describes the process by which Hitler became antisemitic and outlines his political ideology and future plans for Germany. Volume 1 of Mein Kampf was published in 1925 and Volume 2 in 1926.[1] The book was edited by Hitler's deputy Rudolf Hess.[2][3] Hitler began Mein Kampf while imprisoned for what he considered to be "political crimes" following his failed Putsch in Munich in November 1923. Although Hitler received many visitors initially, he soon devoted himself entirely to the book. As he continued, Hitler realized that it would have to be a two-volume work, with the first volume scheduled for release in early 1925. The governor of Landsberg noted at the time that "he [Hitler] hopes the book will run into many editions, thus enabling him to fulfill his financial obligations and to defray the expenses incurred at the time of his trial."[4][5] The book was a bestseller in Germany during the 1930s. https://en.wikipedia.org/wiki/Mein_Kampf В тази книга той съвсем откровено описва какво ще се случи в следващите две десетилетия. Психопатска е идеологията му и тя кореспондира с цитираното от мен от "Престъпление и наказание", синтезирано, че човек има право на престъпление, когато осъзнава, че е нещо повече от другите хора. Оттук нататък разликата между някой селски кмет, който раздава лично правосъдие и Хитлер не е толкова голяма.

... Според мене, ако Кеплеровите и Нютоновите открития вследствие на някакви комбинации в никакъв случай не биха могли да станат достояние на хората, освен да се пожертва животът на едного, на десет, на сто и тъй нататък души, които пречат на това откритие или са застанали като препятствие на пътя му, то Нютон би имал право и дори би бил задължен… да отстрани тези десет или сто души, за да направи своите открития достояние на цялото човечество. От това впрочем съвсем не следва, че Нютон има право да убива, когато му хрумне, или да краде всеки ден на пазара. По-нататък, доколкото си спомням, аз говоря в статията си, че всички… е, например, да речем, законодатели и водачи на човечеството, като се започне от най-древните и се продължи с ликурговци, солоновци, мохамедовци, наполеоновци и тъй нататък, всички до един са били престъпници само с това вече, че установявайки нов закон, са нарушавали древния, свято спазван от обществото и наследен от бащите, и, разбира се, не са се спирали и пред кръв, ако кръвта (понякога съвсем невинно и доблестно пролята за древния закон) е можела да им помогне. За отбелязване е даже, че по-голямата част от тези благодетели и водачи на човечеството са проливали особено много кръв. С една дума, аз правя извода, че и всички не само велики, но поне малко излизащи извън границите на посредственото хора, тоест способни поне малко да кажат нещо ново, по силата на природата си са непременно престъпници — повече или по-малко, разбира се. Иначе им е трудно да излязат от границите, а да останат в тях те, разбира се, не могат да се съгласят пак поради природата си, а според мене дори са длъжни да не се съгласят. А що се отнася до моето делене на хората на обикновени и необикновени, съгласен съм, че то е донякъде произволно, но аз не претендирам за точни цифри. Аз само вярвам в основната си мисъл. Тя се състои именно в това, че хората по закона на природата се разделят въобще на два вида: на низши (обикновени), тоест, така да се каже, на материал, който служи единствено за зараждане на себеподобни, и на хора в истинския смисъл на думата, тоест притежаващи дарбата или таланта да кажат в своята среда нова дума. Подразделенията тук, разбира се, са безкрайни, но отличителните черти на двата вида са доста резки: първият вид, тоест материалът, това са, общо казано, хора по природата си консервативни, почтителни, живеят в послушание и обичат да бъдат послушни. Според мене те са и длъжни да бъдат послушни, защото това е предназначението им и в това безспорно няма нищо унизително за тях. Всички от втория вид престъпват закона, те рушат или са склонни към това в зависимост от способностите си. Престъпленията на тези хора, разбира се, са относителни и най-различни; в повечето случаи те изискват, в най-различни форми, да се разруши настоящето в името на по-доброто. Но ако му е необходимо за своята идея да прекрачи дори и през труп, през кръв, той, вътре в себе си, по съвест, може според мене да си разреши да прекрачи през кръв — впрочем в зависимост от идеята и нейния размах — забележете това. Само в този смисъл говоря в моята статия за тяхното право на престъпление. Впрочем няма за какво много да се тревожим: масата почти никога не им признава това право, убива ги и ги беси (повече или по-малко) и по този начин съвсем естествено изпълнява консервативното си предназначение, като при това обаче при следващите поколения същата тази маса поставя убитите на пиедестал и им се покланя (повече или по-малко). Първият вид винаги е господар на настоящето, вторият вид — господар на бъдещето. Първите запазват човечеството и го увеличават количествено; вторите движат света и го водят към целта. И едните, и другите имат съвсем еднакво право на съществуване. С една дума, според статията ми всички имат еднакво право и — vive la guerre éternelle[1] — до Новия Йерусалим, разбира се! — Значи, вие все пак вярвате в Новия Йерусалим? — Вярвам — твърдо отговори Расколников; казвайки това, както и в продължение на цялата си дълга тирада, той гледаше в земята, избрал една точка на килима. — И-и-и в Бога ли вярвате? Извинете, че така любопитствам. — Вярвам — повтори Расколников и вдигна очи към Порфирий. https://chitanka.info/text/2321/19#textstart

В сравнение със средните показатели за малкия и среден бизнес на страните в ЕС, българските се различават съществено. В ЕС е приета класификацията за „малък бизнес” да са предприятия с по-малко от 250 работници. По показател на брой предприятия България е напълно в средно европейската норма: 99.8 % от всички предприятия у нас са „малък бизнес” – микро, малки и средни предприятия. https://ec.europa.eu/growth/smes/business-friendly-environment/performance-review-2016_en Разликите обаче са съществени: 1. В ЕС като цяло делът от печалбата за малкия бизнес е 57.4; в България той е 66.3, разликата е цели 9 процента повече за България. Различава се и процента на хората, работещи в малкия бизнес – 75.9 от всички наети в България срещу 66.8 средно за ЕС или отново 9 процента повече за България. Съответно големите предприятия /над 250 служители/ в ЕС средно имат 42.6 % от печалбата, в България този дял е 33.7 %; в големия бизнес в България са заети 21.1 от наетите лица, в ЕС, 33.2. Големият ни бизнес не е толкова окрупнен в сравнение със средно европейските показатели. 2. Тази фиксирана картина на превес 2:1 в полза на малкия бизнес като дял от печалбата и 3:1 по брой наети лица е тенденция да продължава да разширява разликата в полза на малкия и среден бизнес, тоест вместо към окрупняване - към раздробяване Тази графика показва вляво първо броя на заетите в малкия бизнес между 2008-2017 като с червено е означена тенденцията в ЕС като цяло, а със синьо в България, очевидно и двете линии са нагоре, но червената изпреварва синята – повече хора като брой отиват в малкия бизнес в ЕС и вече са достигнали нивата от 2008, докато в България тези нива са все още по-ниски, макар и по-високи от средно европейските като процент Същевременно обаче, с по-малко прилив на нови хора в България, малкият бизнес значително изпреварва по печалба средно европейската норма, а и нивото от 2008. Това може да се обясни, според мен, с появата на много колцентрове, нови айти фирми и голям брой франчайзинг фирми, които не влизат в категорията „голям бизнес” 3. По 9 основни показателя в сравнение със средно европейското ниво в ЕС, българският малък и среден бизнес изглежда така: Има два показателя, където разликите са драстични: „предприемачество” и „умения и иновации” Това са ключови показатели, особено „умения и иновации”, където нещата изглеждат тотално зле: По всичките 12 под-категории на "умения и иновации", те са означени, България изостава от средно европейското равнище и то с много Подобна е картината и в другата проблемна област „предприемачество”: Където от 11 под-категории, българския малък и среден бизнес има предимство пред средно европейското ниво в 3 и изоставане в 8 Като цяло напредък има, но изключително колеблив и бавен, тук са означени степените на напредък в различните области, като най-голям напредък има в 2, „втори шанс” и „достъп до финансиране”: В България за разлика от тенденциите в ЕС, САЩ, както и и в Турция, малкият и среден бизнес увеличава дела си от общата печалба, при това със сериозни структурни недостатъци в самия малък бизнес, най-големият от които е липса на квалификация и иновации.

Дай боже да спечелиш! ако донесеш 10 милиарда долара от тотото в Мексико, ти ще бъдеш най-големия инвеститор в България, защото внасяш произведени в Мексико стоки, остойностени с мексиканска валута, която има определена котировка на валутния пазар спрямо другите валути; ако обаче отпечаташ 10 милиарда лева без покритие от стоки и услуги, това веднага ще се отрази на валутния курс на българския лев и той ще падне драстично, тоест ще предизвикаш хиперинфлация и няма да можеш да купуваш от международните пазари нито суровини, нито стоки на предишните цени, а на много по-високи за обезценените си левчета, което вероятно ще доведе и до мараториум по плащанията на всички дългове и фалит на държавата.

Прикачването на лева към марката тогава беше усмирителна риза за безумната политика на БНБ да печата непокрити със стоки и услуги хартии, които не бяха пари, а доверителни разписки за кредитните милионери, измиващи кражбата на реални пари, просто не ми се връща към онзи кошмар. Забогатяването на една национална икономика, респективно участниците в нея, може да стане само по един единствен начин - да се произвеждат повече стоки и услуги, остойностени с еквивалентно количество парични знаци, парите са стока, еквивалент на всички останали стоки, ако ги увеличиш повече от общата маса на другите стоки, стойността им пада, това е елементарно, с тях можеш да си купиш по-малко, това се нарича инфлация и води към бедност.

Може. Но не го прави, първо защото има валутен борд, връзване за еврото, което и обяснява защо не се отразяват инфлационно парите по европрограми, и второ, защото все пак в държавата има грамотни икономисти, на които им е пределно ясна азбучната истина какво става, когато масата пари М1 надхвърли стойността на произведените стоки и услуги в държавата - става това, което се случи зимата на 1997 година: Може и да не си спомняш, но заплатата беше 30 лева /реални по днешен курс/, пише го и в текста над графиката, а човек можеше да си купи примерно 30 хляба и 30 кисели млека с тези 30 лева, и хората тичаха сутринта до чейнч-бюрото да си обменят получените левове в долари и марки, за да не станат наполовина следващия ден. + Съгласен съм и тази гледна точка се нарича "свободен избор" - дали да си продадеш стоката работна сила в България или на някакъв друг трудов пазар, където ще получиш по-добра цена за нея. Ако погледнем не от лична гледна точка, нещата изглеждат така с цените на работния труд /средна работна заплата/ и производителността на този труд: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0 Това е по данни на НСИ: 650 лева е била средната заплата през 2010 1077 лева е първото тримесечие на 2018-07-09 Ако сега вземем за база производителността на труда през 2010 и го сравним с тази днес имаме: Производителността на труда е нараснала на 119 % в сравнение с базовите 100 през 2010, и това е добре на фона на другите държави, както е видно Но, заплатите са нараснали със 165 % от 650 на 1077 /тук вече си личи, че удряме гредата и трендът е надолу/ 119 % производителност или имаме 45 % изпреварване на заплати към производителност, това е много голяма разлика Както се казва, това е макро-картината, а дяволът винаги е в детайлите, а те са в структурата на икономиката и организацията й, но е много голяма тема, за да я нищим тук.

Няма практически приложим начин в пазарна икономика, в която парите са капитал и произвеждат принадена стойност, заплатите да са по-големи от произведените стои и услуги /освен инфлация и хиперинфлация на самите пари/. Просто ако си простреш извън "чергата на произведеното" образно казано с парите "краката", пазарът ще ти ги отреже, ще обезцени самите пари. Илюстрирам с цифри: България БВП произведена стойност на човек от населението: Произведени стоки и услуги на човек за година – 8311 щатски долара по номинал. Това е "чергата" на възможните пари, включително за заплати, данъци и капиталови дълготрайни активи, всичко теоретично и реално възможно. Средна заплата 1107 лева месечно бруто, което е 535 долара по днешен курс х 12 е 6416 щатски долара годишно нетно, което е: 77 % от БВП на човек В България се отделят около 19 % за капиталови разходи, обновление на машини и дълготрайни активи Германия БВП на човек от населението годишно 46 747 щатски долара Средна заплата бруто 3803 евро бруто месечно, което в щатски долара годишно нетно е 31 880 щатски долара или 68 процента от БВП на човек В Германия се отделят по 20.1 процента за капиталови разходи и дълготрайни активи https://www.reinisfischer.com/average-salary-european-union-2018 Не съществува начин в природата на парите те да стават повече от стоките, на които съответстват, съществува такъв, но се нарича инфлация и хиперинфлация. Увеличението на заплатите е скачен съд с увеличението на производителността, няма друг начин да стане. Ако се отделят повече за заплати при ниска производителност, това може да става единствено за сметка на по-ниски капиталови разходи за дълготрайни активи, което ще свали производителността. Единственият начин да се вдигат заплатите е да се произвежда повече.

малко повече за тази корпорация, малко ми прилича на плод на американско-китайската дружба, трудно е да се каже точно: http://tropostech.com/press_releases5.html това е биография на основателката и настоящ президент /не СЕО/ http://cenntroauto.com/ това е сайта им; камиончето е симпатично В интерес на истината имаше една сериозна инвестиция в Ловеч за грейтуол и тя се провали поради липса на пазар, но да гледаме позитивно

Картата е публикувана от Уолстрийт Джърнъл https://bg.wikipedia.org/wiki/Уолстрийт_джърнъл само съм я копипейстнал, тя това си показва. Голямата въпросителна пред този проект, както е показан, според мен се нарича "Иран", защото там могат да се объркат тотално плановете на китайците, да се запуши пътя им; през Турция нямат проблем, нещата са много напреднали, тунелът под Босфора /за 2.5 млрд/ е грандиозно съоръжение, финансирано пак с китайски пари, изграждат и другите връзки, техният интерес е Близкия изток и това ги устройва. Ами... меморандум; нещо като "доверителна разписка", единия се доверил на другия и се подписали. Великата идея на балканските гении е да се вземат някакви европейски /предимно германски/ пари и да се сделкат по братски, като, доколкото си спомням, гърците претендират за 75 %, останалите 25 % за нашия "елит", ама... времето ще покаже. Много се забавлявах на коментарите след статията по линка. http://old.segabg.com/article.php?id=871244 има шедьоври на народната мисъл Ако просто си седим и нищо не правим трупаме "пропуснати ползи", според мен, ама ние и така сме ги натрупали достатъчно, така че ще правим същото, това го можем. Иначе нашата жп карта е нещо такова: Личното ми мнение е, че с тези държавни фирми, които менажират жп линиите у нас нито един проект за високоскоростни линии не може да се осъществи. Гърците са решили проблема като са оставили нещата в ръцете на италианската компания, с която имат общи интереси. Напълно съм съгласен, че китайците са крайно прагматични хора, както и с констатацията за нашите олигарси, но и двете неща не изключват, според мен, третото - нещата да се случат. А че нашите олигарси си нямат представа с кого си имат работа, това е точно така, но е въпрос на информация и интелигентност или по-скоро на липса на такива.

Малко нескромно ще се самоцитирам от друга тема: http://www.chitatel.net/forum/topic/20117-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B8/ Китайските инвестиции на Балканите Досега /2016/ китайските инвестиции на Балканите са общо в размер 36 млрд. долара, което е сравнително малка част от общите инвестиции на Китай в световен мащаб – едва около 2 процента и около 11 процента от китайските инвестиции в Европа. По държави тези инвестиции на Балканите са разпределени така: Турция – 13.6 млрд. долара Гърция – 8.92 млрд. Сърбия – 6.05 млрд. Босна и Херцоговина – 3.46 млрд. Румъния – 2.46 млрд. Черна гора – 1.12 млрд. България – 0.32 млрд. Македония – 0.4 млрд. Албания - 0  При това инвестициите само в Турция и Гърция са около 62 процента от общите инвестиции на Балканите и това е свързано с гео-икономическата стратегия на Китай OBOR, чиято основна идея и цел е да свърже с инфраструктура и търговски връзки Европа, Африка и Азия, като всички пътища се събират и тръгват от Китай.  И двата основни елемента от OBOR /морският и сухоземният нов „път на коприната”/ минават през стратегически важни за целия китайски проект точки на Балканите: 1. Сухоземният път, свързващ Европа с Китай / Москва, Украйна, Румъния, България, Турция, Иран, Тюркменистан, Таджикистан, Казахстан/, Китай 2. Морският – с крайна точка Венеция /Италия, Пирея /Гърция/, Египет /през Суецкия канал/, Найроби /Кения/, Коломбо /Шри Ланка/, Калкута /Индия/, Джакарта /Индонезия/, Китай За Китай тези два маршрута - морски и сухоземен - са буквално жизнено-важни, като сухоземният, според мен, в близка перспектива е по-важен. Имам предвид трафика в Южнокитайско море и конфликтите там, откъдето минава близкоизточния нефт, сухоземната връзка елиминира блокирането на този трафик при възможен военен конфликт по море. Ако погледнем картата, тази сухоземна връзка минава през България, Турция, Иран и т.н. Гърците са на пътя на водната връзка, заедно с Италия, но по византийски маниер, защо пък не, ако мине номера, се опитват да ни направят нещо като "байпас" със сухоземната връзка - Атина-Солун-Александруполис си е такова байпасче, което ги свързва индиректно с турската част от маршрута, а ние ставаме транзитна територия - оттам скоростната линия отива към западна Европа през Македония,Сърбия, Унгария, където вече китайците са инвестирали заради морската си връзка и в жп линии; Китай е инвестирал и инвестира много в Турция, Иран и Пакистан, както и в бившите съветски републики заради сухоземната част от Пояса. Друг е въпросът, дали сегашният икономически хегемон ще го остави да си развива стратегията, защото става въпрос за смяна на световния ред, вижда се какво се случва в момента с търговските спорове между САЩ и Китай и, според мен, нещата няма да спрат дотук, а ще ескалират макар и постепенно, но дългосрочно. Ние като държава сме като сламка в този спор, но това че сме малки, не ни задължава да бъдем...недалновидни. Според мен, нашият най-голям интерес е възможно най-бързо да си реорганизираме железниците и да изградим скоростни отсечки директно на наша територия, защото очевидно това са най-преките пътища, а не заобиколните през Солун и Атина. Анонса на китайците точно сега да инвестират, според мен, показва, че това е и техния интерес за трасето.

The cost of port development is estimated at €55m, of the rail development at €171m and of the road development at €50m. The duration is estimated at 36 months Гърците, доколкото си спомням, искаха и някаква голяма сума по европейски проекти за скоростна линия между Солун и Александруполи, а и с китайско финансиране са изградили високоскоростна линия от Атина до Македония, откъдето стоките от Пирея ще отиват бързо през Македония-Сърбия-Унгария към Германия; Concluding, the passenger and freight volume of the port and rail line “Thessaloniki-Alexandroupolis-Ormenio” is expected to increase as a result of the project. https://ec.europa.eu/eipp/desktop/bg/projects/project-69.html ако успеем да изградим високоскоростна жп линия Свиленград-Русе с отклонения Варна и Бургас, ние като територия сме най-пряката сухопътна връзка от Турция към Западна Европа по Пътя на Коприната. Може би затова китайците се интересуват от тунела Шипка и автомагистралата Север-Юг, за които има инвестиционни споразумения.

Този път споразуменията са подплатени от 1.5 млрд. евро за 5 години заем за конкретни проекти, които минават от КБЗ /China Development Bank (CDB) през ББЗ и оттам към фирми спечелили обществени поръчки. Китайската Банка за развитие е най-голямата банка в Китай и основен инструмент за инфраструктурни проекти, оперира с около 700 млрд. долара активи /колкото БВП на Турция приблизително/. https://en.wikipedia.org/wiki/China_Development_Bank Доколкото разбирам от публикациите по този повод, този заем от 1.5 млр. е напълно в рамките на законодателството на ЕС и е наистина пробив за китайските инвестиции в България, досега тук бяха инвестирани 0.3 млрд. евро, сега сумата е 5 пъти по-голяма. Един от проектите е жп линия Беломорска Тракия - България, това е онзи пряк коридор към Европа от Гърция, с който китайците си дублират другата връзка през Македония, но за нас е дюшеш. Би трябвало да го строи ето тази държавна фирма: https://www.rail-infra.bg/bg/10 "Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) съществува от 01.01.2002 г. НКЖИ е най-голямото държавно предприятие и единствен управител на железопътната инфраструктура в България." /имат 15 000 служители, 5 пъти повече от китайската банка, която върти 700 млрд., но това е друга тема/ Ще видим, както се казва. Китайците няма да спрат с инвестициите в Европа и региона, те мислят поне 50 години напред.

Собственикът и оператор на TrainOse е Ferrovie dello Stato Italiane S.p.A., италианските държавни железници, които са собственик и на линии във Великобритания, Скандинавия и Германия, освен това са пуснали акции на борсата, така че в тях участват и частни капитали. https://en.wikipedia.org/wiki/Ferrovie_dello_Stato_Italiane Като става въпрос за добър държавен мениджмънт и финансови резултати, пример е френската Renault https://en.wikipedia.org/wiki/Renault Рено са 100 процента държавна собственост от 1945 до 1996, 51 години, време през което се издигат като един от най-мощните и иновативни производители на автомобили в света. Сега са с държавно участие от 15 % и смесен мениджмънт и се развиват повече от добре, експанзията им е забележителна. Управителното тяло е от 19 директори, 10 от които са независими: Renault is governed by a Board of Directors comprising 19 members: 15 directors appointed by the Annual General Meeting of Shareholders, including 2 directors appointed upon proposal of Nissan; 1 director appointed upon proposal of the employee shareholders, and 1 director appointed upon proposal of the French State. 1 director appointed by administrative order, as representative of the French State; 3 directors elected by employees. In accordance with the AFEP/MEDEF Code, a director is qualified independent if he has "no relationship of any kind whatsoever with the company, its group, or its management that may interfere with the exercise of his or her freedom of judgement". On February 15th, 2018, the Board of Directors approved a list of 10 independent directors. https://group.renault.com/en/finance-2/corporate-governance/

В Евростат или НСИ не открих данни за БНП (GNP), оказва се, че с тази категория боравят предимно американски икономисти, поне те правят разграничаването в данни: https://fred.stlouisfed.org/series/MKTGNIBGA646NWDB https://fred.stlouisfed.org/series/GNPGDPBGA156NUPN Това е графика, която показва /данни до 2010/ съотношението между GNP към GDP, примерно за 2010 то е било 96.85, тоест БВП е с 3.15 % по-голям от БНП, тези 3.15 процента са приспаднатите дивиденти на чужди собственици и прибавените дивиденти на български производители на чужда територия Същото подразделение на ФЕД /банка на федералния резерв на САЩ/ в сайта си за България оперира с понятието GROSS NATIONAL INCOME /GDI, Брутен национален Доход, с което оперира и НСИ: http://www.nsi.bg/en/content/8022/gross-national-income-gni Както се вижда от данните на НСИ за отчетната 2016, разликата между GDP и GDI е 245 млн. лева; за категорията GDI в английската секция на уики е написано: The Gross Domestic Income (GDI) is the total income received by all sectors of an economy within a state. It includes the sum of all wages, profits, and taxes, minus subsidies. Since all income is derived from production (including the production of services), the gross domestic income of a country should exactly equal its gross domestic product (GDP). The GDP is a very commonly cited statistic measuring the economic activity of countries, and the GDI is quite uncommon. In the United States, the Bureau of Economic Analysis produces figures for both the GDP and GDI. Although these should be equal, since they are calculated in different ways, in practice, the listed figures are different. This difference is known as the statistical discrepancy.[1] https://en.wikipedia.org/wiki/Gross_domestic_income от този текст излиза, че двете категории включват едни и същи показатели, но GDP е популярния термин, освен това при методиката на изчисления има известна разлика, откъдето се получават статистически разминавания, но както се вижда в конкретния случай от НСИ за България, разминаването е в рамките на 0.3 % Така или иначе, приспадането на дивидентите на чужди собственици и прибавянето на български на чужда територия, които влизат в GDP/Брутен вътрешен продукт, но не и в GNP/Брутен национален продукт е значително по-голяма, в рамките на 3 % за България; тук не става въпрос за разлика в методологията на изчислението, а за действията прибавяне и изваждане, но конкретни данни за GNP/Брутен национален продукт се откриват трудно в общодостъпни източници