Б. Киров

Как в най-общи линии виждам настоящето и бъдещето на капитализма: Настоящето Меритократична плутокрация: основното средство за прогрес и растеж на БВП /капиталите, свободните за инвестиция големи потоци от пари/ са концентрирани в ръцете на 0.001 % от анонимни плутократи. Тази свръх-овластена чрез неограничен достъп до пари обществена група формира чрез пряка селекция на меритократичен принцип /по лични качества/ йерархия от корпоративни изпълнители, поставени в среда на пазарна конкуренция, като използва лоста на концентрирания капитал, намиращ се в нейни ръце. Веднага под този много малък като кръг от лица на финансов елит са останалите 0.999 % от свръх-богати в елитната /и селектирана по описания по-горе метод/ група на корпоративни собственици и изпълнителни директори, това е групата на собственици и висши ръководители на крупния бизнес, съставляващ като брой фирми 1 % от световната икономика, но като БВП много повече. Собствениците и изпълнителните директори на корпоративния бизнес са широко рекламирани/щи се публични фигури, тези лица са нещо като „манекените на проспериращия капитализъм”, неговият „дрийм тийм” от суперзвезди. Този бизнес действа глобално и има големи привилегии, той е свръх-ефективен и не изпитва никакво затруднение да се капитализира неограничено; механизмът на финансирането му е хеджиране и други подобни схеми, много по-бърз и на практика несекващ, за разлика от традиционното банкиране, достъпно за нивата под него. Иновативност, динамика, рационализирана система на управление са характерни черти за корпоративните фирми и по принцип те селектират за свои служители най-блестящите кадри от работната сила чрез много точен подбор и голямо заплащане. Надолу в йерархията е средния и малкия бизнес, интегриран на принципа на „матрьошката” в големия корпоративен като подизпълнител в холдингови структури. Доколкото шапките на тези холдингови структури са способни да му осигуряват бързо и голямо капитализиране, този бизнес също се ползва от възможностите да се развива технологично и иновативно. И в основата и дъното на хранителната верига на частното предприемачество, наричано „капитализъм”, стои микробизнеса, обемащ около 95 % от цялата съвременна капиталистическа система като брой фирми, това е „зоната на здрача” и безогледната конкуренция, там има истинска борба за оцеляване на ниво свободна конкуренция и естествен подбор в класическия му вид на първоначалното натрупване на капитали. Разоряващите се конкуренти в областта на микробизнеса се вливат в редиците на наемния труд, но на тяхно място се появяват нови и това е нещо като перпетуум мобиле, защото и двата пътя – нагоре и надолу – са потенциално отворени в тази система. Следват хората на наемния труд, те, естествено са мнозинство във всяко общество, но единственият им капитал е тяхното работно време и умения. Най-долу са аутсайдерите от групата на принудително безработни и социално слаби, които по една или друга причина не желаят нито да работят като наемници, нито да се опитват да бъдат предприемачи в сферата на бизнеса; те са резервната армия от „паупери”, както ги дефинира Карл Маркс, от която стоящите над тях работодатели могат потенциално да черпят наемен труд, в случай, че им е необходим като резерв. Бъдещето – в общи линии с известни козметични корекции като настоящето, поради обстоятелството, че огромната маса от хора в тази система са съгласни с това обществено устройство и го одобряват. Добре заплатените служители на корпоративния, среден и малък бизнес, както и в наемниците в държавния сектор /бдящ за реда/ получават бонуси и сигурност, която не могат да постигнат в жестоката конкуренция на ниво микробизнес, те са „тихото мнозинство”, върху което се крепи описаното статукво. Впрочем идентична схема на обществена пирамида наблюдаваме и в България, тя не прави принципно отклонение /като изключим известен примитивизъм и някои „поправими” структурни дефекти/.

Тоест на хората се гледа малко като на дебили +++ Много ти е ценен текста от линка и ще цитирам от него, та дано в нечии глави просветне нещо, а дано... ама... "Във Великобритания всяка година се откриват стотици хиляди археологически ценни предмети, много от тях с помощта на детектори за метал, други - по време на археологически работа, строежи или добив на минерали и други ценни материали. През 1996 г. британския парламент прие Закона за съкровищата.Търсача е длъжен, в рамките на 14 дни, да докладва само за находките които отговарят на критериите за съкровище. Всички други археологически находки като фрагменти от керамика съдове, предмети и монети, стават собственост на търсача и собственика на земята и се докладват на държавата доброволно. Преценено е че музеите е безмисленно да притежават тия археологически обекти, просто защото те не могат да се грижат за всеки намерен обект , складовите помещения вече са пълни и те трябва да бъдат върнати на търсача след като всички научна информация е бъде извлечена от находката. Преходът от взаимна неприязън към диалог, развитие на общи интереси и цели води до създаването на нови механизми за работа и ново законодателство.Следващият важен аспект на английски модел е условията, които подтикват хората доброволно да докладват археологическите находки и съкровища. Доброволно и без никакви полицейски търсения или употреба на сила. Насърчаването на хората, се основава на справедливи финансови награди. Английските депутати смятат, че е много по-изгодно и благоприятно за бюджета на държавата, ако парите се изразходват за съкровища и награди, отколкото за финансовите ресурси, които не оказват влияние върху крайния резултат и са погълнати от полицията и разследващите служби. Привличането на съмишленици е прозорливо така се повишава общественото доверие и се решават основни социални проблеми. Размерът на финансовата награда за всяко намерено съкровище , се определя от специално създаден независим орган ,който включва независими експерти в различни области: представители на музеи, нумизматични компании, Националния съвет за детектори на метал и т.н. Те определят финансовата стойност на находката и плащат на търсача 100% от пазарната му цена. Ако съкровището се намери в частна земя сумата се разделя поравно между търсача и собственика на земята. Ако находката е археологически обект, но не е съкровище, в съответствие с критериите се връщат на търсача и собственика на земята, където е намерена. Находката официално става тяхна собственост. Преди това, обаче, всички подробности за откритието на археологическия обект са влезли в базата данни и са маркирани върху археологическата карта на Великобритания, така че тя може да бъде на разположение за бъдещи изследвания по всяко време след това. Това е обичай, не само във Великобритания, но и в други европейски страни, да се даде на търсачите(намервачите) извън официалните археологически обекти финансово възнаграждение, изчислено като процент от пазарната цена на обекта. В Англия това е 100% от стойността на обекта, в Германия - 100%, ако е бил намерен на частна земя и 50%, ако е бил намерен на обществена земя, в Италия - 25% от стойността на съкровището е т.н. През септември 1997 започва програма за сътрудничество с търсачите ..Английската схема за Portable старини се основава на сътрудничество ,взаимно уважение, доверие и партньорство между археолози и детектористи. Тя е доброволна схема за записване на археологически обекти, открити от членове на обществото. Всяка година хиляди предмети са открити, много от потребителите метал детектор, но също така и от хора, по време на ежедневната си работа. Такива открития предлагат важен източник за разбирането на нашето минало. Portable Antiquities е създадена за насърчаване на записването на тези находки и да се разшири информираността на обществото за значението на тези обекти. Схемата за Portable Antiquities се разви като доброволна схема за запис на находки, които не са обхванати от разпоредбите на Закона за Treasure 1996 http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=15322&p=411737#post411737

Това е решението. Между другото, навсякъде в "белия цивилизован свят" музеите се явяват като равноправни с частните лица участници по търговете на антични ценности и изкуство и участват като такива в ролята си на купувачи и продавачи.

Преди време се интересувах от ценни антични монети, които се продават на търгове в Кристис и Сотби - не като колекционер, а като човек, който има някакви планове да издаде каталог на монети, и много се вглеждах в тези търгове. Оказва се, че произходът на много ценни находки от монети е територията на България. Сега елементарния въпрос е, как стигат тези находки там, въпреки всички забрани. А другият е, щяха ли да отидат там, ако в България имаше легален пазар за тях. Но както казва авторът на цитираното интервю: честито на сивия пазар в българската икономика!

Едно откровено интервю по въпроса: http://www.kultura.bg/bg/article/view/21629 Другарката от МК заяви, че въпреки заключението на съда (а тя беше председател на четвъртата по ред експертна комисия, назначена от съда), министерството все още не се е произнесло за тези картини. Виждате ли какъв абсурд се получава – съдът казва, че това е тъмносиня кола, те казват – не, ние от МК още не сме категорични, защото, според нас, това е нюанс на зелено. И какво става - пак опираме до чиновниците... - Стои един донос и едни "изгубени в превода" чиновници от МВР и от МК, които едно знаят и само него повтарят: по закон искаме това и това да стане. Е, няма как да стане, защото прословутата наредба Н-3 от ЗКН[1], която е допълнението – трябва да я видите на сайта на МК, отново излиза без цените. Тя гласи, че за културна ценност се признава картина, която е създадена преди повече от 50 години и (съюзът и е много важен) стойността й е над 300 000 лв. Тази „подробност” - с цените - на сайта на МК е отрязана с ножица, тя не съществува там. Трябва да отидете до МК, за да го вземете черно на бяло. 300 000 лева са 150 000 евро. Целият ни търг беше за 37 000 евро – целият! (стойността на всички картини). Какво да говорим повече. Значи, дали нещо е културна ценност, МК не може да ни каже. Първо, нямат никакво право да ми кажат, че картината Х трябва да бъде идентифицирана – това е пожелателно. Аз решавам дали искам да я идентифицирам или не. Това е свръх нахалство. Но, както казва Остап Бендер: „Не искаш ли да ти дам и ключа от квартирата, където си държа парите?”. Много е важно да стигнем до механизма на плащане, защото в техните представи ние сме мултимилионери, щом продаваме картини. Това са безумно тъпи хора. Ние продаваме изкуство. И как го продаваме? С консигнационен договор! Вземаме картина от лицето Х и в договора пише: картината се взема на консигнация от тази до тази дата, определя се цена, примерно 1000 лв. Картината отива на търга и започва наддаването. Стига 2500 лв. Според тъпаците (не се срамувам от тази дума), ние вземаме 2500 лв., даваме 1000 лв. на този, който ни е предложил картината, и печелим 1500. Каква е истината? Когато картина се продава на търг за 2500, продавачът взема 2500. Има и т.нар. „премия на купувача” (това го има в Сотби, Кристи и всички останали тръжни къщи по света). И неслучайно, ако отворите сега и видите последни продадени картини на Пикасо (на 6 юни се продадоха две картини), си пише съответно: "Включена премия на купувача". Това означава, че аукционната къща казва: при 2500 лв. вие дължите (примерно) 10% върху тази сума на аукционната къща. Тоест, вие придобивате картината за 2500 лв. и още 250 лв., общо 2750 лв., които плащате по банков път с фактура. Ние превеждаме 2500 лв. на човека, който ни е дал картината с консигнационния договор, а 250 лв. остават за фирмата. Като се съберат парите от всички продадени на търг картини (ние върху тях плащаме съответните данъци, имаме си разходи и т.н.) и теглим чертата, виждаме колко печелим. И колко печелим? Милиони? За да ме обвинят разни пишман журналисти – тези плащат смешни данъци. Защото те така смятат. Я да видим за колко се е продала най-скъпата картина в България от – 60 000 евро. Леле, тия колко са взели – 120 000 лева. Много е лесно да се обвинява, но е още по-лесно да отвориш уеб страницата и да прочетеш начин и условия на търг – всичко е описано. И въпреки това, преди време чиновник ми каза в един разговор в МК: видях тръжните ви правила и имам някои забележки. Какви забележки имаш ти?! Това е частна фирма! Къде се бъркаш? Ти си държавен чиновник! Държавните служители явно се припознават като част от регулаторен орган... - Не. Какво иска тъпата държава в случая? Да уточня – страната е много хубава, държава е много зле уредена. Те искат да има единен регистър на всички произведения на изкуството, които се намират в България. Да бъдат заведени при тях (с копие в МВР) и да знаят в кого са. Защо? Това е информация. Тази информация се продава. И да кажат, примерно: в лицето Х има 1820 картини на Бенчо Обрешков, Златю Бояджиев, Майстора и т.н. Това и чака подземният свят – да отиде да ти разбие къщата и да ти вземе картините. Защо аз трябва да им казвам какви картини има у нас или какво притежавам?! Откъде накъде?! Това е частна собственост! В България по време на демокрацията те третират частната собственост както по времето на социализма. Обиколил съм цяла Западна Европа. Смея да твърдя, че познавам доста добре законите специално в тази област в Чехия, Англия, Франция, Германия, Австрия... Няма такава простотия като в България. И няма и да има. Никъде. А когато влезем в Шенген, МК ще приеме европейския закон и тогава... - Европейският закон е, че мога да притежавам каквото си пожелая. Ако живея във Виена, мога да отида в Париж, да купя картина на Пикасо и да си я занеса във Виена. Никой няма да ме пита откъде я имам. Мога след това във всеки един момент да отида и да я продам в Англия. А тук, на летището, от МВР/МК ще ме арестуват, защото изнасям национално богатство. Това не е национално богатство. Това е мое богатство, не е твое, не е държавно, то е мое. Това не могат да го разберат. Тук законът е така "направен", че да има непрекъснато прът в колелата. Ние не можем да вършим никаква дейност. Защото непрекъснато измислят нещо. - Идентификацията представлява следното нещо: всяка картина трябва да бъде придружена с три листа с въпроси и отговори по образец; да сте я снимали три пъти в размер 8/12 см.; да сложите снимките и да опишете картините – автор, техника... малко като по соц време: от мазките на художника си личи еди-какво си; подписана, датирана... Плаща се всеки един лист, като общо се събират около стотина лева на една картина, и след това трябва да подадете това в МК и те да ви кажат: Ние имаме комисия, което означава „елате с картините”, респективно - да ги натоварите и да ги закарате. Никак не е лесна работа да пакетирате 200 картини, да ги вземете в кола, да ги закарате до тяхната комисия, за да ги видят те и да ви кажат: „Да, вие можете да продавате” или „Не, не можете”. Някаква комисия ще ми каже дали мога да продавам или не?! Добре дошли! Честито на сивия пазар в българската икономика!

Според мен всичките тези забрани върху търсенето на ценности само стимулират черната борса и контрабандата. Ако тази дейност се регламентира и легализира ще излезе на светло и ще има пазар, който може да се контролира. Сега на практика се стимулира криминална дейност. Същото е с произведенията на изкуството. Обаче баналния и вечен въпрос е "кой има интерес?"

Срещал съм доста противоречиви мнения по въпроса, какво би се случило в края на 1941, ако съветската далекоизточна армия не е била прехвърлена към Москва. Дори в английската уикипедия е защитено подобно мение: Initially, the Soviet forces conducted a strategic defence of the Moscow Oblast by constructing three defensive belts, deploying newly raised reserve armies, and bringing troops from the Siberian and Far Eastern Military Districts. As the German offensives were halted, a Soviet strategic counter-offensive and smaller-scale offensive operations forced the German armies back to the positions around the cities of Oryol, Vyazma and Vitebsk, and nearly surrounded three German armies. It was a major setback for the Germans, the end of the idea of a fast German victory in the USSR. https://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Moscow Всъщност по същото време японските политически и военни лидери вземат решение да атакуват Пърл Харбър, което вкарва директно САЩ във войната и променя коренно съотношението на силите. Съвременни руски автори омаловажават изтеглянето на тези части от Сибир и застъпват тезата, че и без тяхното участие хитлеристите са щели да бъдат спрени пред Москва, но това е въпрос на по-професионален военен анализ. Така или иначе, войната в Европа е била решена след контраатаката на червената армия пред Москва. Имате ли информация какви сили са държали на позиция срещу сибирската съветска армия японците по онова време, и какво става с тях след атаката над Пърл Харбър? п.с. По принципа на аналогията може да се предположи, че най-малко са били еквивалентни, на това което е прехвърлено от руснаците към Москва, а то е: Although the Wehrmacht's offensive had been stopped, German intelligence estimated that Soviet forces had no more reserves left and thus would be unable to stage a counteroffensive. This estimate proved wrong, as Stalin transferred over 18 divisions, 1,700 tanks, and over 1,500 aircraft from Siberia and the Far East.[82] The Red Army had accumulated a 58-division reserve by early December,[48] when the offensive proposed by Zhukov and Vasilevsky was finally approved by Stalin https://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Moscow Стандартната пехотна дивизия на Червената армия по онова време е била 12 000, танковата 10 000, следователно това са поне 400 000 души или иначе казано около една трета от цялата съветска групировка, която започва контраатаката.

Нямаме противоречие по така изложената теза. Бих добавил само, че когато се появи нова технология, която вече прави съвършено излишна старата, според мен е ретроградно и лишено от смисъл да пазим старата, защото така или иначе новата ще бъде приета от други и ще ни изхвърли от всякаква конкуренция. Например идеята да пазим парните локомотиви, защото квалифицираните огняри ще останат без работа ми изглежда несъстоятелна; или да продължаваме да снимаме на фотоапарати с филм, който да проявяваме и да копираме на хартия, с аргумента, че работниците във фабриката за филм ще останат безработни.

Добре и обосновано написана статия, според мен. Според вас, имали ли са японските политици и военни реална възможност да анексират тази част от руската територия? И като последствие от това да не влязат след това в Тройния съюз, а да балансират между Съюзниците и Германия?

Безос финансира тази компания с 1 млрд. като продава свои лични акции от Амазон, за да ги инвестира в нея. Неговата детска мечта е изследването на Космоса. На пръв поглед биографията му е като приказката за милионера, който излъскал една ябълка, продал я, купил с парите от продажбата две и т.н., но по-внимателен прочит се вижда, че в толкова бързото му и голямо забогатяване няма абсолютно нищо случайно. Тук има интересна информация за детството му и нещата, които са го формирали като личност: https://books.google.bg/books?id=DUA0DwAAQBAJ&pg=PT74&lpg=PT74&dq=Lawrence+Preston+Gise&source=bl&ots=mltuOFzX8k&sig=ZoFY4LH__F8GTCE1b6M4CrGQXwk&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjQ-KmimpreAhVKCSwKHbTwCi84ChDoATAIegQIAhAB#v=onepage&q=Lawrence%20Preston%20Gise&f=false The Space Barons: Elon Musk, Jeff Bezos, and the Quest to Colonize the Cosmos от Christian Davenport Безос /който е осиновен от кубински емигрант/ е внук на един от изпълнителните директори на Американската програма за атомна бомба и по-късно един от основателите на ДАПРА /тогава АПРА/; влиянието на дядо му по майчина линия върху него е било много силно; той завършва електроинженерство и компютърни науки в Принстън с възможно най-висок резултат и е един от почетните членове на ФиБетаКапа, студентска общност, в която са допускани да членуват не повече от 2 % от студентите Early career After Bezos graduated from Princeton in 1987, he was offered jobs at Intel, Bell Labs, and Andersen Consulting, among others.[24] He first worked at Fitel, a financial telecommunications start-up, where he was tasked with building a network for international trade.[25] Bezos was promoted to head of development and director of customer service thereafter.[26] He transitioned into the banking industry when he became a product manager at Bankers Trust; he worked there from 1988 to 1990.[26] He then joined D. E. Shaw & Co, a newly founded hedge fund, in 1990 and worked there until 1994. Bezos became D. E. Shaw's fourth senior vice-president at the age of 30.[26][24] https://en.wikipedia.org/wiki/Jeff_Bezos По линковете може да се отиде към информация за местата, където е работил току що завършилия Безос, за мен от особена важност за следващата му кариера са предпоследното и последното място и високата позиция там, преди да отвори в гаража собствен бизнес. D. E. Shaw & Co., L.P. is a multinational investment management firm founded in 1988 by David E. Shaw and based in New York City.[2] The firm has offices in New York, Boston, Hong Kong, Hyderabad, Shanghai, London and Bermuda. D. E. Shaw & Co. has delivered the fifth-highest returns of any hedge fund in the world since inception.[3] https://en.wikipedia.org/wiki/D._E._Shaw_%26_Co. това е линк към въпросния хедж-фонд, последното работно място на Безос като служител, този фонд и сега е активен и осигурява една от най-големите печалби като възвръщаемост на вложителите в него David Elliot Shaw (born March 29, 1951) is an American investor, computer scientist, and hedge fund manager. He founded D. E. Shaw & Co., a hedge fund company which was once described by Fortune magazine as "the most intriguing and mysterious force on Wall Street".[2][3] A former faculty member in the computer science department at Columbia University, Shaw made his fortune exploiting inefficiencies in financial markets with the help of state-of-the-art high speed computer networks. In 1996, Fortune magazine referred to him as "King Quant" because of his firm's pioneering role in high-speed quantitative trading.[2] In 2001, Shaw turned to full-time scientific research in computational biochemistry, more specifically molecular dynamics simulations of proteins.[4] In 1986, he joined Morgan Stanley, as vice president for technology in Nunzio Tartaglia's automated proprietary trading group. In 1994, Shaw was appointed by President Clinton to the President's Council of Advisors on Science and Technology, where he was chairman of the Panel on Educational Technology. In 2000, he was elected to the board of directors of the American Association for the Advancement of Science served as its treasurer 2000-2010. In 2007, Shaw was elected as a fellow of the American Academy of Arts and Sciences. In 2009, he was appointed by President Obama again to the President's Council of Advisors on Science and Technology.[6] In 2012, he was elected to the National Academy of Engineering and in 2014 was elected to the National Academy of Sciences. https://en.wikipedia.org/wiki/David_E._Shaw А това е информация за основателя на фонда, на който Безос много бързо става вице-президент, преди да стартира проекта си "Амазон"

Да, от морална-етична гледна точка е така, но от прагматична тази система работи ефективно и издърпва нагоре не само най-високият 1% като богатство, но и останалите 99 %. През 1960 БВП на САЩ е бил 3.1 трлн. долара, през 2009 той е над 15 трлн. долара или пет пъти повече, ерго 69 %, от богатството, които са били притежание на останалите 99 % процента от населението през 1960, са били 2 трлн. долара по курс от 2009, но през 2009 техните 65 % вече са били 9 трлн. долара; богатите са станали много по-богати, но и по-бедните са станали 4 пъти по-богати, това е ситуация на уин-уин, и затова в общи линии в такова общество е утопия да се очаква революция. Отделно жестовете на филантропия са морални актове на добра воля, но не са за пренебрегване - на практика семейство Гейтс са дарили близо от половината си богатство и продължават да го правят.

Според мен няма никаква драма в това, че човекът в резултат на навлизане на някаква нова технология ще бъде съкратен от работното му място - светът е голям и възможности има навсякъде. Съкратеният би могъл да се възползва от тях или не, негов избор. Така например, въвеждането на цифрови технологии в печатарството направи излишни редица звена - кописти, монтажници и т.н. Някои от тези хора се адаптираха и преквалифицираха, други не, въпрос на възможности и избор, защото тези от тях, които овладяха новия софтуер за предпечат имат възможност сега да печелят много повече за себе си отколкото преди. За кристалната резолюция при заснемане, безспорно е така, но един оператор, който е майстор в монтажната техника и има око ще си служи много по-добре с новата цифрова техника от дилетанта в занаята, цифровата камера е само инструмент, по-добър от стария, нищо повече, отново нещата опират до човек.

Американският "долар" също е английската транскрипция на холандския "талер" Among the English-speaking community, the Dutch coin came to be popularly known as lion dollar – and is the origin of the English dollar.[21] The modern American-English pronunciation of dollar is still remarkably close to the 17th-century Dutch pronunciation of daler.[ https://en.wikipedia.org/wiki/United_States_dollar

Остава по-малко от 10 % от това, което изработвам за "шефа" - преди няколко години цяла група от големи издателства и фирми за електронна търговия се обединиха срещу "пиратската" политика на Амазон, но всуе - оттогава досега делът на гиганта се увеличи с поне още 20-30 % и сега на практика всички други в този бизнес взети заедно са 20 % срещу 80 % за Амазон като пазарен дял. Кой е основателят на Амазон - един способен и много далновиден човек, който през 1994 започва бизнеса си от гаража на родителите си и с тяхната финансова помощ от 250 000 долара. Днес, по данни на Гардиан: "Джеф Безос, основателят на Амазон, е най-богатият човек в света. Неговото състояние се е увеличило с 34,2 млрд. долара досега тази година, за да достигне "нетна стойност" до 106 млрд. долара. Само за един ден през октомври богатството на Безос се е увеличило с 10,3 млрд. долара, когато Amazon обяви печалби много по-високи от очакванията на анализаторите, а акциите на компанията се покачиха. Безос, 53-годишен, основал Amazon в своя гараж в Сиатъл през 1994 г., притежава 16% от компанията. Той също така притежава цялата компания за проучване на космоса Blue Origin и вестник Washington Post, който купи за $ 250 млн. през 2013 г. Богатството на Безос е с $ 8.3 млрд. по-голямо от това на основателя на Microsoft, Бил Гейтс, вторият най-богат човек в света. Човекът, който е начело на разрастващата се онлайн империя, която има обем от 89% от онлайн коледните сделки на големите търговци на дребно в САЩ, сега притежава лично богатство от106 млрд. долара, достатъчно, за да покрие бюджетния дефицит на Великобритания два пъти и да му остане още. Официално той е най-богатият човек на планетата - последният в списъка на плутократите, който започва с Крез, кралят на Лидия през VI век пр.н.е., който бил толкова богат, че името му станало нарицателно за тези след него. Само веднъж преди Безос имаше един човек, чиято цифра за лично богатство надхвърли 12-цифрено число и това беше Бил Гейтс по време на най-високата точка на надуването на балона "дотком" през 1999 г. Безос надмина Гейтс миналата година и разликата се увеличава почти ежедневно. Въпреки това, ако се отчете влиянието на инфлацията ще видим, че Безос не е най-богатият човек, който някога е живял. Той дори не е най-богатият американец, който някога е живял: тази титла ще отиде при един от титаните на американската индустрия от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Андрю Карнеги, Джон Д. Рокфелер и Хенри Форд са натрупали печалби, които биха направили основателя на Амазон да изглежда пред тях като беден роднина, след като вземем под внимание покачващите се цени. Ако погледнем още по-назад във времето, в списъците с топ 10-те най-богати хора на всички времена трябва да включим родственика на Уилям Завоевателя, сър Алън Руфус. Според американското списание "Money", когато е починал около 1093 г., имуществото на Алън е било 11 000 лири. Книгата "Домсдей" ("Domesday Book")оценява, че неговото богатство е било 7% от цялото богатство на Англия по негово време. Богатството на Безос не възлиза дори на 1% от сегашния БВП на САЩ; за да се направи паралел с богатството на Руфус, богатството му ще трябва да бъде 1250 млрд. долара. Още по-малко се знае за други исторически фигури, които са притежавали огромно богатство. От египетските фараони до римския император Август Цезар и монголския военачалник Чингис хан, богатството през вековете често е било концентрирано в ръцете на малцината. Безос без съмнение и най-богатият човек, който в момента живее, поне по официална статистика. Макар да е сравнително лесно да се изчисли нетната стойност на богатството Безос и Гейтс от стойността на портфейлите от акции, никой не знае със сигурност колко притежават членовете на кралското семейство в Саудитска Арабия. За Муамар Кадафи, бившият либийски лидер, се пише, че е притежавал 200 млрд. долара когато е бил на власт. Данните за богатството на Безос са публикувани в индекса Bloomberg Billionaires, който разглежда наличните данни за собствеността на дружеството и дяловете му на фондовите пазари, което го прави лесно за изчисление. Списъкът е доминиран от американците, като се има предвид собствеността им върху най-големите търгувани на борсите компании в света. Други обаче, от олигарси до лидери на развиващи се страни, контролират огромни неразкрити суми. Някои също могат да бъдат скрити поради непрозрачни фирмени структури със средства или активи в офшорни зони. Увеличаването на богатството на Безос е резултат от нарастването на стойността на акциите на Amazon - подхранвано от възходящия тренд на фондовия пазар, което се дължи предимно на съкращенията на корпоративния данък от Тръмп в началото на тази година. Безос притежава 16% от Amazon, чиято стойност е нараснала с повече от 50% след избирането на Тръмп за президент - иронична ситуация, тъй като Безос, който също притежава "Вашингтон пост" - източник на почти постоянно раздразнение за Тръмп, който президентът нарича "фабрика на фалшиви новини". Най-богатите хора в света са увеличили богатството си с 1 трилион. долара през тази година в резултат на огромното увеличение на стойността на световните фондови пазари, което вероятно ще приключи на рекордно високи нива. Големият ръст в богатството на свръх-богатите идва, в момент, когато милиарди по-бедни хора по света виждат, че богатството им е застой или спад. Пропастта между много богатите и всички останали се е увеличила до най-голямата за последните 100 години, а съветниците на супер-богатите ги предупреждават за "контраатаката" на изцеденото мнозинство. 500-те най-богати хора в света, класирани от индекса на милиардерите на Блумбърг, са отбелязали увеличение на стойността на богатството им с 23% само през тази текуща година, като сборът от техните богатства е $ 5,3 трилиона /5300 милиарда/. Увеличението се дължи предимно на бум на фондовите пазари. Индексът MSCI World и този на щатската Standard & Poor's 500 отбелязват увеличение над 20% досега тази година. Британският FTSE 100 е повече от 6%, а в сряда достигна 7,620.7 пункта. Колективно, петима най-богати хора в света - Безос, Гейтс, Бъфет, Amancio Ortega, собственикът на Zara и собственикът на Фейсбук, Зукърбърг - държат $ 425 млрд. активи. Това е равно на една шеста от БВП на Обединеното кралство. Свръх-богатите в света притежават най-голямата концентрация на богатство от времето на Златната епоха на САЩ в началото на 20-ти век, когато семейства като Карнеги, Рокфелер и Вандербилт контролираха огромно богатство. В момента има около 1,542 милиардери по целия свят, а 145 мултимилионери видяха през миналата година как богатството им прескочиха деветцифровата граница /тоест станаха милиардери/, според доклад за милиардерите на UBS / PwC. Йозеф Щадлър, водещ автор на доклада и на отдела за ултра-богати клиенти на UBS, заяви, че клиентите му милиардери са загрижени, че нарастващото неравенство между богатите и бедните може да доведе до "контра удар". През август Гейтс дари 4,6 млрд. долара от акции на Microsoft на фондация "Бил и Мелинда Гейтс", благотворителната организация, която създаде със съпругата си, за да подобри глобалното здравеопазване и да намали крайната бедност. Бил и Мелинда Гейтс са направили дарения за 35 млрд. долара от 1994 г. досега. През 1999 г. дариха 16 милиарда долара от богатството си в акции на Microsoft и после още 5.1 млрд. долара година по-късно. Фондацията "Гейтс" се превърна в най-голямата частна благотворителна организация в света. През 2010 г. Гейтс и Уорън Бъфет (третият най-богат човек в света с $ 85 млрд.) създадоха фондация "Giving Pledge", с декларация-обещание да даряват най-малко половината от богатството си за благотворителност и призоваха други милиардери да се присъединят към тях. Повече от 170 от най-богатите хора в света, включително Марк Зукерберг, Майкъл Блумбърг и Лорд Ашкрофт, са се регистрирали досега. Безос не е подписал. През юни Безос написа в Туитър свои идеи за "филантропична стратегия", като помоли за предложения за това как той самият да стане филантроп. Той по-късно туитна, за да благодари на своите 400 000 последователи за техния принос и каза, че трябва да очакват "това, което ще се случи". https://www.theguardian.com/inequality/2017/dec/27/worlds-richest-500-see-increased-their-wealth-by-1tn-this-year https://www.theguardian.com/business/2018/jan/10/is-amazon-founder-jeff-bezos-the-richest-person-ever

Има и много въздух под налягане в тези статистики и сметки, защото те включват в "богатство" и активите в акции, а там балоните от цифри могат да излетят много бързо в небитието. Същото е, когато Тръмп декларира пред ООН, че "богатството" в САЩ се е увеличило с 10 трилиона, откакто той е президент. Увеличила се е стойността на акциите на фондовата борса, но там буквално за дни един милиардер може да се превърне в милионер. Освен всичко, тези емитирани близо 4 трилиона долара в САЩ и 4 трилиона евро в ЕС след 2008 трябва да отидат в нечии сметки - нещо което за пръв път в световната икономическа история се прави в такъв мащаб.

Нямам шеф, освен понякога жена ми /когато аз искам/ Иначе в друга тема бях дал пирамидата на богатството в България, струва ми се по памет, че следваме световната модна тенденция, но сме по-близо до САЩ-модела и този на развиващите се страни отколкото на ЕС.

Абсолютно да, това са "златните години" за средната класа в САЩ, както и расовото движение на чернокожите за повече права, които те получават през 70-те, повече достъп до образование и работа. После обаче трендът се обръща и нещата се връщат в обичайна норма. Интересното за мен в цифрите за САЩ е и огромния процент /36/, който притежават 1 % най-богати веднага след ПСВ, той спада след 1929 /Голямата Депресия/, но не съществено, едва след края на ВСВ става осезателно преразпределение, което слага и началото на "бейби бум", всъщност този процес протича в няколко фази.

Най-богатият 1% от населението на Земята притежава половината от световното богатство, според нов доклад, който подчертава нарастващата разлика между супер-богатите и всички останали. Делът на най-богатите в цялостното в световното богатството е нараснал от 42,5% на върха на финансовата криза през 2008 г. до 50,1% през 2017 г. или 140 трилиона долара, според обобщения доклад на Credit Suisse за глобалното богатство, публикуван през ноември 2017. "Делът на първите 1% нараства от времето след кризата, преминавайки нивото от 2000 г.през 2013 и отива към нови върхове всяка година след това", се казва в годишния доклад. Банката заключава, че "глобалното неравенство в притежание на богатството със сигурност е високо и се увеличава в периода след кризата". Увеличаването на богатството сред вече най-богатите доведе до създаването на 2,3 милиона нови милионери в долари през изминалата година, като общо техният брой достигна 36 милиона. "Броят на милионерите, който намаля през 2008 г., се възстанови бързо след финансовата криза и сега е почти три пъти повече от 2000 г.", казват от Credit Suisse. Тези милионери - които съставляват 0,7% от пълнолетното население в света - контролират 46% от общото глобално богатство, което сега възлиза на 280 трилиона долара. В другия край на спектъра, 3,5-те милиарда бедни възрастни жители на света имат активи по-малко от $ 10,000 (£ 7,600). Колективно тези хора, които представляват 70% от населението в трудоспособна възраст в света, притежават само 2,7% от световното богатство. Според доклада бедните са най-вече в развиващите се страни, като повече от 90% от възрастните в Индия и Африка имат по-малко от 10 000 долара. "В някои страни с ниски доходи в Африка процентът на населението в тази група е близо до 100%", се казва в доклада. "За много жители от страни с ниски доходи, това най-ниско ниво на богатство е норма, а не изключение." "В същото време на върха на това, което Credit Suisse нарича "глобалната пирамида на богатството", 36 милиона души с най-малко 1 милион долара богатство колективно притежават богатство на стойност 128.7 трлн. долара. Повече от две пети от световните милионери живеят в САЩ, следвани от Япония със 7%, а Великобритания - с 6%. Колапсът в стойността на паунда след гласуването за Брекзит означава, че общият брой на милионерите в долари в Обединеното кралство е намалял с 34,000 до 2,19 милиона. Малко над половината от 51-те милиона възрастни в Обединеното кралство имат богатство над $ 100,000. Средното богатство на възрастен в Обединеното кралство е 278 038 долара. Докато световното население от милионери се е увеличило значително, броят на хората с ултра високи нетни богатства (UHNWIs) - тези с нетна стойност от 50 милиона долара или повече - се е увеличил още по-бързо. "Броят на милионерите се е увеличил със 170% [от 2000 г. насам], докато броят на хората с ултра големи богатства е нараснал пет пъти, което ги прави най-бързо нарастващата група от притежатели на богатство", се казва в доклада. Повечето нови UHNWIs са създадени в САЩ, но 22% са от развиващите се икономики, особено Китай. Най-големите губещи, според доклада, са младите хора, които не трябва да очакват да станат толкова богати като родителите си. "Онези с ниско ниво на богатство обикновено се намират несъразмерно много сред по-младите възрастови групи, които имат малък шанс да натрупат активи", каза Урс Рохнер, председател на Credit Suisse. "Но ние стигаме до заключението, че родените през това хилядолетие се изправят пред особено трудни обстоятелства." Рохнер, който самият има заплата от 4 млн. швейцарски франка, заяви, че родените през този век понасят серия от удари, включително висока безработица, по-строги ипотечни правила, увеличено неравенство на доходите и намалени пенсии. "В сравнение с "бейби-бумърите" /поколението на "бейби бум"/ които са окупирали повечето от най-добрите работни места и голяма част от жилищата, родените през това столетие се справят по-зле, отколкото родителите им на същата възраст, особено по отношение на доходите, жилищната собственост и други измерения на благосъстоянието, оценени в този доклад". Той каза, че поколението на нашия век е много по-образовано от родителите си. Но и добави: "Очакваме само малка част тези млади хора с високи постижения и в сектори с високо търсене на квалифицирани специалисти като например във високо-технологичния сектор или финансовия, да преодолеят ефективно неравностойното положение на своето поколение ". В Обединеното кралство най-богатите 1% са увеличили дела си на близо една четвърт от цялото богатство на страната, а най-бедните притежават по-малко от 5%", каза Кати Чакрабътти от Oxfam. "Това разделение има огромно значение в момент, когато милиони хора в Обединеното кралство са изправени пред ежедневна борба, за да оцеляват, а броят на хората под прага на бедност, е най-висок от почти 20 години до наши дни." https://www.theguardian.com/inequality/2017/nov/14/worlds-richest-wealth-credit-suisse Обърнете внимание на първата графика - докато броя на новите милионери в Европа и другите страни с високи доходи бележи силни колебания и спад след кризата през 2008, този в САЩ, след едно много бързо спадане през 2008 върви силно нагоре. По което си прилича с ново-направените милионери в страните с ниски доходи. Двете линии - жълта и сива - вървят успоредно, но жълтата /на САЩ/ много по стръмно се качва нагоре от сивата /страните с ниски доходи/. Линиите на Европа и други страни с високи доходи също вървят почти успоредно, но по друга треактория. Специално за САЩ, процентът на богатство, контролиран от 1 % на върха винаги си остава над 30 %, с изключение на едно десетилетие от 1972-1982 и това са годините непосредствено след "бейби бума": However, consumer demand fueled economic growth. The baby boom triggered a housing boom, a consumption boom and a boom in the labor force. Between 1950 and 1960, the nation's real GDP rose almost 50%, from $2.2 trillion to $3.1 trillion (in 2009 dollars). The middle class grew and the majority of America's labor force held white-collar jobs. This increase led to urbanization and increased the demand for ownership of cars and other 1950s and 1960s inventions. https://en.wikipedia.org/wiki/Mid-twentieth_century_baby_boom А това е същото нещо, за което пише в доклада на Credit Suisse, но представено графично като "чаша за шампанско" от Conley, D. (2008) You may ask yourself: An introduction to thinking like a sociologist. New York: W.W. Norton and Company. p.392. https://thesocietypages.org/graphicsociology/2009/05/27/champagne-glass-distribution-of-wealth/

това ми прилича на стратегията win-win ;всъщност е много мъдра и далновидна пазарна стратегия на отложени в бъдещето по-големи печалби, основани на взаимна добра воля и доверие. Някъде бях чел изследвания на антрополози за подобни обичаи сред племена, младият мъж събира всички роднини и приятели и им прави богато угощение на добра воля, като се подготвя дълго за него; после всичките тези хора поотделно се чувстват задължени да му се отплатят подобаващо по някакъв начин, така че колкото повече хора събере и гощава богато, в крайна сметка толкова по- богат ще стане.

Нали тук имахме една тема за хазартното поведение на маймуните като икономически модел и при хората: психоложката Лаура Сантос, изучава поведението в група; двамата с икономиста Чен съсредоточават интереса си върху ирационалното поведение в група, когато в размяната на "пари", маймуните започват да се държат хазартно, тоест да разменят помежду си стойност и пари, мъчейки се да получат повече, от това което са заработили; по същия начин се държат и хората на борсите, купувайки и продавайки акции, които надценяват или подценяват. Тогава в сила влизат емоциите и желанието да получиш повече от неговата реална стойност. Точно затова е и експериментът, за да се проучи това ирационално поведение, базирано върху емоции и лишено от логика, и по възможност да бъдат минимализирани вредите за пазарите от него. Според мен "комплекса за притежание" при Хомо Сапиенс действа по същия механизъм както и при капуцините, макар и по-усложнен, и води до същите последствия - до кризи на пазарите "Те имат склонност да заемат и да харчат повече, вместо да връщат дълг, такава е човешката природа. Поради това, за дълги периоди от време, дълговете нарастват по-бързо от приходите, които създават дългосрочния дългов цикъл. Въпреки, че хората стават все по-задлъжнели, кредиторите още по-свободно отпускат кредити, защо? Защото всеки мисли, че нещата вървят чудесно. Хората просто са фокусирани върху това, което се случва напоследък и какво се случва напоследък? Доходите се повишават, стойностите на активите се покачва, фондовият пазар лети нагоре, това е бум. Заплаща се да се купуват стоки, услуги и финансови активи с пари на кредит. Когато хората правят твърде много от това, го наричаме "балон". Така че, въпреки че дълговете нарастват, доходите нарастват едва, колкото да ги компенсират. Нека да наречем съотношението на дълг към доход "дълговата тежест". Така че, докато приходите продължават да се покачват, дълговата тежест остава управляема, като в същото време стойността на активите се покачва. Хората заемат огромни суми пари, за да купуват активи, тъй като инвестициите водят до покачване на цените им, хората се чувстват богати. Получава се така, че през това време дори и при натрупването на дълг, заради повишаването на доходите и стойността на активите, взелите кредити си остават кредитно богати за дълго време, но това очевидно не може да продължи завинаги и не продължава. В течение на десетилетия дълговото бреме натежава и изисква все по-големи и по-големи плащания по дълга. В някакъв момент погасителните вноски по дълга започва да расте по-бързо от доходите, принуждавайки хората да намалят разходите си. И тъй като разходите на един човек са доход на друг човек, доходите започват да намаляват, което прави хората по-малко достойни за кредит, което води спад в кредитирането. Плащанията по дълга продължават да се покачват, което води до понижаване на разходите и цикълът се обръща." Големият въпрос е дали това инстинктивно заложено поведение при хората подлежи на рационален контрол. Според мен, да. Дори е направено /рационално контролиране/ в по-малки мащаби: въпросният икономист Кийн Чен /американец от китайски произход/ е икономически директор на "Юбер" и е разработил програмно приложение за клиентите на "Юбер": "в ценовия модел на "Юбер", разработен от Кийн Чен е залегнал откритият от него принцип в изследването му от 2006, тоест, че хората /както и капуцините/ са склонни да залагат хазартно до около 2.5 - 2.7 пъти повишаване на цената, след което спират: "Когато цените в пикови моменти се повишат, пътниците получават уведомление чрез приложението. Някои от тях се съгласяват да платят, а други решават да изчакат няколко минути, за да видят дали цените няма да се върнат до обичайните си нива." Някои опитни борсови играчи го правят с опит, ум и интуиция и печелят в личен план, но такива модели, според мен, могат да се прилагат в много по-широк мащаб.

Не зле да купуваш от някой, който е на голям зор да продава, ето Draken International са се възползвали от ситуацията блестящо в своя полза. Работата е това, което купуваш да ти е полезно и реално да ти върши добра работа, както е в случая с Draken International - доколкото бях чел интервюта с техния корпоративен директор, сделката наистина е била за символични пари и той е много доволен от нея. При този самолет мисля, че 4 държави трябва да дадат съгласието си, поне съм сигурен за САЩ и Великобритания, защото има техни технологии в него.

The best feature of the revised trade agreement with Canada and Mexico is that it leaves the successful NAFTA largely intact, including zero tariffs on virtually all goods. Това за ЕС мисля, че е добра новина, тъй като има споразумение за свободна търговия между ЕС и Канада. Между другото, Канада и Мексико са на втора и трета позиция във формирането на дефицита във външната търговия със САЩ след Китай. Но в следващите няколко години нарастващото производство на американски петрол и газ ще редуцира силно големия дефицит от внос на канадски нефт, а изтеглянето на някои производства от Мексико в САЩ този от търговията с Мексико. Явно ще е дълга и изтощителна търговска война или по-точно противопоставяне с Китай.

Разби ме - хвана ме. Благодаря все пак, че ми свърши работата. Стигнахме най-сетне до ИСТИНАТА: 4 втора ръка на военните за по 7.5 млн. и 11 на производителя /значи нови, нали така, производителя не си ги е джиткал из халетата за кръгчета/ за по 13.6 млн. или средно по към десетина милиона на парче. Ха сега погледни корейците за каква сума са продали своите самолети на Сингапур, пък и на Ирак - за по 34 млн. на брой, нали. Е, потресаващата истина, която установихме двамата с теб е, че цената е поне 3:1, нали? Това е резултата от съвместната работа на разследващия дуо-екип Шарана-Киров. За обучението съм съгласен, че е алтернатива. Която обаче не изключва придобиването на 16 самолета Л-159 за около 160 млн. долара. Нали? Или твърдо "нйе"?

Разбира се, че може да я купи от собственика, след което, ако желае, да я продаде. Аз самият имам земя дадена под аренда, но засега арендаторът не е проявил интерес да я купува, но мой познат си продаде така земя в Русенско на арендатор. Причината арендаторите да купуват земя е да се застраховат от измами при получаване на европейски субсидии, мисля че са по 20-на лв. на декар, но има хора със стотици хиляди декари обработваема земя, които получават милиони европейски субсидии. ако някои от собствениците, също подаде заявление за субсидия, въпреки че не обработва той земята, арендатора бива ощетен. цитираният от мен случай е в обратната посока, но измамите стават за европейски помощи. "Настоящите промени в законодателството идват след сигнали за опити за измами през миналата година. В различни части на страната имаше информация, че земеделски земи са отдадени под аренда без съгласието на собствениците, като дори са правени опити с тях да се кандидатства за европейски субсидии. Това е ставало чрез договори за преотдаване на земеделските земи, най-често между свързани лица, включително за земи от т.нар. бели петна - такива, чиито собственици не се занимават със земята." https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/05/09/3176160_dogovorite_za_arenda_na_zemi_shte_se_registrirat/

Не бих искал да навлизам в политическите аспекти на темата, нали форума изключва това, но дори ако се прочетат текстовете от трите линка като технически експертизи за състоянието на българската военна авиация, там има пределно ясно изведени на експертно ниво заключения за боеспособността на ВВС и достигането им до състояние на пълна военна безпомощност. Търсете в дъното българския чиновническо-политически гений с неговата феноменална способност да прави дупки от всичко.