Б. Киров
Потребители-
Брой отговори
6176 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
180
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Б. Киров
-
++ Поетично /таотично/, но ... малко трудно ми е да дам друго определение. Бях стигнал до нещо подобно: "анализ е правилното /хармонично, вярно, не намирам думата/ свързване на отделни елементи на цялото в синтез", но твоето е по-добре
- 174 мнения
-
- когнитивна наука
- социология
-
(и 1 повече)
С тагове:
-
Можеш ли да формулираш твоята дефиниция за СИНТЕЗ и връзката му с АНАЛИЗ
- 174 мнения
-
- когнитивна наука
- социология
-
(и 1 повече)
С тагове:
-
Стоножка ненормален замислител е интересна комбинация
- 174 мнения
-
- 1
-
- когнитивна наука
- социология
-
(и 1 повече)
С тагове:
-
Преподаването на чужди знания също може да бъде творчество - има хора призвани по способностите си за това, те имат дарбата да преподават творчески чужди зания, затова има учители и Учители.
- 174 мнения
-
- 3
-
- когнитивна наука
- социология
-
(и 1 повече)
С тагове:
-
Да, разбира се, защото в човешкия живот времето е ограничено, ако насочиш вниманието си към неприоритетни цели, рискуваш да останеш нереализиран като потенциал. Затова, мисля, че пътят за всеки е индивидуален, и откриването на този път е и целта на живота му. Конкретно за тичането, защото и аз съм го практикувал много /и без да се замислям/, от което сега имам деформирана става - според мен, абсолютно необходимо е, човек да постига определена степен на осъзнато умение в сфери, които са важни за самия него, но е невъзможно да постигне дори посредствена култура, в такива, които не са приоритетни, физически невъзможно е и излишен разход на време, според мен. Ако не карам колело, за какво ми е да се замислям за правилната стойка на каране. Ти пишеш, че се потапяш в движението, познато ми е - обаче, ако си практикувал дълго, знаеш, че трябва да си "хванеш" собствения ритъм на дишане, той е индивидуален, да си познаваш възможностите за дълги, средни или къси разстояния, да движиш правилно краката, така че да не натоварваш прекомерно коленните стави и да внимаваш за движенията на ръцете и т.н., тоест трябва да си изработиш съвсем съзнателно някакъв подходящ точно за теб стил, ако искаш да извлечеш максимум удоволствие и резултат от това тичане. При професионалните атлети нещата вече се обработват до най-малките детайли, защото и резултатите при тях се мерят със стотни от секунда. При тях тичането е най-важен приоритет в живота, поне за определен етап и т.н.
- 174 мнения
-
- когнитивна наука
- социология
-
(и 1 повече)
С тагове:
-
Това е така, но ти колкото и да се замисляш върху стойката си и движенията си при тичане, никога няма да постигнеш постиженията на един природно създаден да бъде атлет, със замисляне можеш да постигнеш някаква степен на култура в тичането, за да не си деформираш ставите, и си оставаш на тази степен на култура. А и няма да ти стигнат три живота, ако се замисляш над всички аспекти на битието си.
- 174 мнения
-
- 4
-
- когнитивна наука
- социология
-
(и 1 повече)
С тагове:
-
Това е генерална класация за "икономическа комплексност", тоест на базата на износа на всяка държава по 770 вида продукти се оценява колко комплексна е нейната икономика, тоест доколко държавата е способна да участва в световното разделение на труда. When associating countries to products it is important to take into account the size of the export volume of countries and that of the world trade of products. This is because, even for the same product, we expect the volume of exports of a large country like China, to be larger than the volume of exports of a small country like Uruguay. By the same token, we expect the export volume of products that represent a large fraction of world trade, such as cars or footwear, to represent a larger share of a country's exports than products that account for a small fraction of world trade, like cotton seed oil or potato flour. To make countries and products comparable we use Balassa's definition of Revealed Comparative Advantage or RCA. Balassa's definition says that a country has Revealed Comparative Advantage in a product if it exports more than its "fair" share, that is, a share that is equal to the share of total world trade that the product represents. For example, in 2008, with exports of $42 billion, soybeans represented 0.35% of world trade. Of this total, Brazil exported nearly $11 billion, and since Brazil's total exports for that year were $140 billion, soybeans accounted for 7.8% of Brazil's exports. This represents around 22 times Brazil's “fair share” of soybean exports (7.8% divided by 0.35%), so we can say that Brazil has revealed comparative advantage in soybeans. https://atlas.media.mit.edu/en/resources/methodology/ тук е обяснена методологията на класацията Затова например Финландия е сложена в тази класация на 101 място, Австрия на 105, а Сирия изпреварва Холандия, която е на 112 място https://atlas.media.mit.edu/en/rankings/country/eci/ Класацията няма нищо общо с икономиката като цяло, тя изследва само един аспект /диверсификация в разделение на труд/ върху базата на един фактор /износ/ Изследването само по себе си е стойностно и интересно, но е с ограничен обхват и не предполага обобщение за цялото състояние на икономиката.
-
Вчера имам 4 постинга, 2 от тях си лайкнал, затова остават още 2: Не. Не пиша тук, за да угаждам. Нито за да ме лайкват. Мога да пиша и без да публикувам и ще извличам същата стойност лично за себе си. Което и ще направя.
-
Малко съкращавам, ако не съм точен, коригирай ме: 1. Чрез държавната администрация, която тормози поръчково бизнеса с тежки правила /може и да не го тормози, ако е на наши момчета/момичета 2. прокуратурата в лицето на глания прокурор 3. съда в лицето на "гнилите ябълки" 4. раздаване на обществени поръчки на наши момчета/момичета 2 и 3 са "независимата" съдебна власт, която се оказва зависима от партийната структура; 1. е държавата, изпълнителната власт, която се използва като бухалка или хранилка, в зависимост от човека 4 /което според мен не е хипотетично а реално/ е пак държавата, използвана от партията на власт Значи още по-обобщено имаме дефекто в две от властите - изпълнителна /държавна/ и съдебна, които работят в интерес на властта на партиите, а не на суверена, нацията Според мен, проблемът не е в самите закони толкова, а в начина по който се изпълняват. "Върховенство на закона" е с два елемента: "Върховенство" и "закон", сам по себе си и най-добре написания закон не работи, върховенство има, когато се изпълнява еднакво към всички Илюстрирам, законно ли е производител да си търси по съдебен път парите от некоректни платци - законно е и е регламентирано На практика може ли един едноличен дребен производител да си получи парите като осъди некоректни платци - определено не в 80-процента от случаите, защото са им отворени безброй много врати за измъкване Така че всеки може да си отвори фабрика за бира, но не всеки може да си продава бирата, там е проблемът. Затова никой дребен предприемач не си го и помисля.
-
Скоро гледах едно документално филмче "В търсене на нов дом". Мъжът, ветеран от войната в Афганистан, бивш офицер от морската пехота, се беше уредил с добре платена държавна служба във Вашингтон. Обаче не му беше по сърце, всеки ден след чиновническите си задължения, отивал в една бирена фабрика да се кефи как работниците правят бира. И накрая се реши, захвърли службата, и тръгнаха на хиляда километра, някъде към централните щати с цялото семейство /жена му беше бременна с трето дете/ да търсят нов дом и нов бизнес. Взе назаем от тъста някаква сума, купиха един що-годе приличен апартамент /не къща, за по-евтино/ и всички останали спестени пари на семейството вложи в машини за производство на бира и наем на 400 квадрата хале за фабрика, нае и помещение за дегустация, започна бизнес като производител на бира. Не знам дали е успял, но цялото семейство беше оптимистично настроено, а той изглеждаше щастлив. Възможно ли е това да се случи тук, да решиш да произвеждаш бира, ако не се казваш Мишо. Мисля, че не, дори да обичаш много тази работа и да разбираш от нея. п.с. Пиша го и от личен опит, нещата са така поставени, че да няма пазар за случайни предприемачи, самият затворен пазар за тях ги обрича на фалит. Което е тъпо, защото след като премахнеш конкуренцията, изчезва качеството и всичко тръгва надолу.
-
Нямаме противоречие - политическите партии са тази пирамида, Х или У олигарси са техни властови функции. Да големите корпорации като Кауфланд или Нефтохим са извън схемата, но и върха на тази феодална пирамида не е тук. Въпросът е, че цялата държава като ресурс работи за една властова пирамида, която е паралелна и в сянка на държавата. В тази пирамида има фракции на партиен принцип, такава е легалната система. А грешката, според мен, на играчите в тази властова пирамида е, че използавт икономиката в борбата си за власт и придвижването си на групи и като личности по-нагоре. В САЩ също има подобна пирамида на властта във Вашингтон, но тя е относително добре сепарирана от реалната икономика - борбата за власт в двете големи партии не се отразява през държавата така силно върху бизнеса на Джо водопроводчика, както и в Китай борбата за власт в пирамидата на комунистическата държава е сепарирана в рамките на вътрешнопартийните борби - когато стане въпрос за функцията на държавата, едва ли различните фракции се бият на държавно ниво чрез групите си от олигарси, постигнали са разделение. Тук такова няма: партиите със скрити механизми овладяват държавата, след което разпределят порциите от икономиката по своите властови кланове, при това го правят със средствата на самата държава, тя играе роля на инструмент за власт. По този признак, властови, се фабрикуват бизнесмени, които имат основна цел да финансират една или друга властова /партийна/ групировка. Дотолкова са се увлекли в тази надпревара, че са изтикали от пазара почти всички несвързани по-малки икономически субекти от него и са го парцелирали. Кауфланд, ТИМ или Лукойл не могат да пипнат, защото са им къси ръцете, но надолу е сеч. Хазин описва точно такъв тип система в Русия и съветва върха й /сюзерена/ да захвърли старите васали и да започне начисто, като изолира икономиката, остави я на мира и не изтисква ресурси за властови борби. Никой не чува, изглежда.
-
В общи линии съм съгласен. Но не е съвсем така, някои от тях са бизнесмени. Като цяло обаче доминират хора, които не са и са обсебени от властта като от наркотик. Хазин го описва "вертикалът на властта", той е феодална структура с върховен сюзерен и пирамида от по-малки: чак под тази пирамида пъшка "бизнесът" - олигархичен и "вся осталая сволочь". Ето това ми прилича на параноична страст към контрол. Китайстките комунисти са направили нещо като НЕП в гигантски мащаб - оставили са на средната класа и по-нагоре да работи за себе си, преодолели са синдрома за параноичен контрол, затова им се получава икономиката. мисля, че ако Ленин бе живял по-дълго щеше още тогава да насочи Съветската държава по този път, но властовите маниаци надделяват, това са си мои частни разсъждения. И сега, по образ и подобие, у нас действа същата обсебена от власт феодална пирамидална структура на сюзеренитет, бизнесът само й служи за "ресурси", различните фракции черпят "ресурс" от икономиката в борбата си за власт - тя е самоцел. Какъв е изходът? Ти ми кажи.
-
Cleopatra, 1620, Oil on canvas Mary Magdalene as the Melancholy, 1622-25, Oil on canvas, 122 × 96 cm Joseph and Potiphar's Wife, 1622-23, Oil on canvas, 232.7 × 193.7 cm Portrait of the Gonfaloniere, 1622, Oil on canvas, 208.4 × 128.4 cm Идентичността на позиращия не е известна. Той носи парадна броня, заедно с колосани яка и маншети, декориран е на гърдите с кръст с орнаменти в краищата. Препасан е с богато нагънат зелен шарф. Кръстът и шарфът показват, че мъжът принадлежи към Ордена на св. Лазар. Картината се отличава с високото си качество на изпълнение и ниво на перфекционизъм. Това е един от редките подписани и датирани портрети на художника. Картината е рисувана в Рим. Christ Blessing the Children, 1624-25, Oil on canvas, 134.6 × 97.7 cm Venus and Cupid (Sleeping Venus), 1625-30, Oil on canvas, 96.5 × 143.8 cm "Венера и Купидон" (Спящата Венера), днес е в Музей на изящните изкуства Вирджиния, е изображение на спящата Венера върху легло, покрито с богато оцветено синьо кадифе ярко червена възглавница, обшита със злато. Тя не е облечена с нищо освен един прозрачен шарф около бедрото й. Синът й Купидон й вее с богато оцветени паунови пера, докато тя спи. Той я гледа с влюбено и предано изражение. Като фон има прозорец с гледка към пейзаж на лунна светлина, където се намира храмът на богинята. Лицето на Венера има овални черти, тя е с дълги мигли, добре очертан нос и малка изпъкнали брадичка - всички черти на лицето на Джентилески. Движенията на тялото са естествени: ръката на Венера леко е положена върху нея, краката й леко сгънати успоредно. Творбата съчетава реализъм и класицизъм както в иконографията си така и в стила на художника. Aurora, 1625-27, Oil on canvas, 218 × 146 cm Woman Playing a Lute, 1628-29, Oil on canvas, 64 × 78 cm Samson and Delilah, 1630-38, Oil on canvas, 90.5 × 109.5 cm The Allegory of Fame, 1630-35, Oil on canvas, 57.5 × 51.2 cm Corisca and the Satyr, 1630-35, Oil on canvas, 155 × 210 cm Magdalene, 1630, Oil on canvas, 100 × 96 cm Clio, Muse of History (The Fame), 1632, Oil on canvas, 127.6 × 97.2 cm Книгата на масата има надпис, който носи подписа на Артемизия и датата 1632, заедно с посвещение. Единият край на книгата може да е прекъснат по време на реставрация през 18 век. В миналото фигурата се тълкувала като алегория на славата, чиито атрибути включват тромпетът, изобразен в ръката на жената. Тромпетът обаче се посочва и в Иконологията на Цезари Рипа за атрибут на Клио, заедно с лавъра и книгата на Тукидид. The Birth of John the Baptist, 1633-35, Oil on canvas, 184 × 258 cm Cleopatra, 1634-35, Oil on canvas, 117 × 175.5 cm Justice embracing Peace, 1635, Oil on panel, 25.3 × 25.3 cm Lot and his Daughters, 1635-38, Oil on canvas, 230.5 × 183 cm Saint Catherine of Alexandria, 1635, Oil on canvas, 76 × 67 cm Bathsheba at Her Bath, 1636-38, Oil on canvas, 185.2 × 145.4 cm Артемизия разкрива себе си в изобразяването на женски героини, например в "Юдит и Сисера", както и в по-традиционни образи като Клеопатра, Даная и женските персонификации на алегории. В настоящата работа героинята е в нейната баня, придружена от две слугини. Тук успешно се съчетават два от дългосрочните интереси в кариерата на Артемизия: великолепието на женската форма и подробното изобразяване на разкошни тъкани, особено доказателство за последното имаме в жълтата драперия на Батшеба. Още в няколко случая художникът се обръща към темата на Батшеба. Self-Portrait as the Allegory of Painting, 1638-39, Oil on canvas, 98.6 × 75.2 cm Картината е подписана на масата в центъра: A.G.F. Artemisia Gentileschi, дъщерята на Orazio, родена в Рим. Главното формиращо влияние върху стила на нейната живопис е баща й, но след заминаването му за Англия през 1626 г. единственият директен контакт, който е имала с него, са били малкото години, прекарани в Лондон (1638-1641). Артемизия Джентилески работи дълго време във Флоренция, Рим и Неапол, както и в Генуа и Венеция. Стилът на Караваджо с акцент върху богат колорит и силни контрасти между светлината и сянката е дълбоко влияние върху творчеството й, но към това трябва да се добавят познания за работата на северноевропейските артисти, работещи по онова време в Италия и регионалните различия в италианското изкуство. Докато е била в Лондон е вероятно Артемизия да е помогнала на баща си точно преди смъртта му при работата му с картината на алегорията на мира и изкуствата под властта на английската корона за тавана на двореца на Кралицата в Гринуич (сега в "Марлбороу Хаус", Лондон). Очевидно е, че Чарлс I притежавал най-малко три картини от нея. Настоящото произведение е продадено след екзекуцията на краля през 1649 г., но е възстановено като собственост на Короната по времето на Реставрацията. И все пак изглежда, че Чарлс не е поръчавал "Алегория на живописта" директно от художника. Идентификацията на фигурата се потвърждава от съвременен за епохата медал на художника и от отпечатъка на Джером Давид. Образността на портрета обаче е алегорична и съответства на описанието на персонификацията в "Живопис", дадена в Иконологията на Цезари Рипа (1611), където се споменава женска фигура с разделена на път коса, носеща на златна верижка медальон с формата на маска и ярко оцветена драпирана рокля. Тези атрибути обаче трябва да се гледат заедно с позата: фигурата е показана в стръмен диагонал, гледан отдолу и рязко осветен отляво, с дясната ръка, повдигната докато рисува. Твърди се, че художниците жени са по-точни в своите автопортрети от колегите си мъже, които се интересуват предимно от възхвала на техния социален статус. Възползвайки се от факта, че в "Живопис" живописта е олицетворена от женска фигура, Артемизия Джентилески комбинира в своя автопортрет теоретичните и практическите си концепции за живописта, като в същото време привлича вниманието към нейния парадоксален статут като жена художничка в обществото на седемнадесети век. The Triumph of Galatea, 1650, Oil on canvas, 152.1 × 205.1 cm Allegory of Rhetoric, 1650, Oil on canvas, 90 × 72 cm Esther before Ahasuerus, Oil on canvas, 208.3 x 273.7 cm "Естер пред Ахасур" изобразява библейската героиня Естер, която отива пред цар Ахасур да го моли да пощади народа й. Тази картина е една от нейните по-късни и по-малко известни творби, но използването на светлина, детайлите и стил несъмнено са на Джентилески. Тя ни е представила Естер като библейска героиня, както и главен герой на произведението. Сцената в картината е от Книгата на Естер и изобразява Естер, съпругата на цар Ахасур (понякога наричана Ксеркс в съвременни текстове). След като царят заповядал екзекуцията на целия еврейски народ в Персийската империя, Естер отишла пред него, без да бъде призована, да го моли да пощади народа й. Това действие нарушава дворцовия етикет и тя рискува да бъде убита, най-сетне припада пред царя, която сцена е изобразена в произведението на Джентилески. Припадането й смекчава решението на царя и той разрешава на евреите да се защитят от нападателите си, което спасява живота им. Предаването на тази сцена от книгата на Естер изглежда е в съответствие с описанието, което се вижда в гръцките допълнения към оригиналния разказ, обявен за каноничен по време на Трентския съвет през 1546 г. Една съществена разлика между произведението на Джентилески и текста е в това как Ахасур е изобразен. Текстът гласи, че той е бил "облечен във всичките си държавни отличия ... една величествена гледка". За разлика от това, изобразеният от на Джентилески цар е всичко друго, освен "величествен". Одеждите му прилягат повече на дворцов кавалер, отколкото на цар, а той дори се навежда напред по комедиен начин с озадачено изражение на лицето си, когато Естер припада. Това не изглежда като лице на цар, който има властта да нареди изтреблението на цяла раса, и това може да е част от намерението на Джентилески; отговорните хора може да не изглеждат винаги толкова мощни и страшни, колкото е тяхната позиция.
-
++ Това сме го разисквали и в други теми много пъти. Сега се сещам за Южна Корея, въпреки че има олигархия, не се толерира, не вкарват ли в затвора за 12 години бившия президент за облагодетелстване на една корпорация, хората я свалиха от улицата. Както и да е, олигархии има и в Сингапур, и май навсякъде. Според мен има една съществена разлика между западните олигарси и тези в Русия, Китай и България, например - там класата на капитала изпраща свои представители във властта, които работят повече или по-малко за отделни неини крупни фигури: в другия случай властта създава крупни капиталисти и те работят за нея. Но си прав напълно в едно, в България, както и в Русия, държавата е прекалено силна и се меси прекалено много в икономиката, до степен да прави икономика. Китайците създадоха хибрид, който работи /те наблюдаваха Сингапур на Ли Куан Ю и се учеха от него/: държавата-партия контролира директно 30 процента от важните за нея сфери, в останалите 70 процента е пуснала хората да правят пари по правилата, тя единствено строго реферира правилата. Така се създават както селф-мейд милиардери, така и селф-мейд дребни предприемачи, законите за принадената стойност действат без да бъдат тормозени от феодална зависимост. В Русия съотношението е обърнато наопаки, а в България, въпреки че формално делът на държавната икономика не е голям, без благоволението на партийните функционери и държавните чиновници никакъв бизнес не може да просперира - скорошен пример една кметица на район, дребна риба, и то още гладна защото е нова, с пари, за които в Китай биха разстреляли, а в САЩ биха вкарали в затвор за дълго време сенатор. Да ни имат мащабите
-
Стана ми интересна тази история, а и никога не бях виждал този портрет /ужасно изглежда Уайлд на него/ и се порових из мрежата. Открих нещо в Гардиън, публикувано през 2000 г. там: https://www.theguardian.com/uk/2000/nov/10/maevkennedy Според неназования собственик на портрета /оценен тогава за 1 млн. британски лири/, Тулуз-Лотрек и Уайлд са се срещнали вечерта, преди Уайлд да влезе за две години в затвора /тогава Уайлд е на 41-години/, но Уайлд отказал да позира за портрет. Лотрек се върнал в хотела си и по памет нарисувал този портрет. Уайлд лежи две години в британски затвор по обвинение в хомосексуализъм и непристойно поведение, след което се преселва инкогнито в Париж под чуждо име и умира през 1900 г. като просяк, издържан единствено от оскъдните помощи, изпращани му от семейството. Явно историята е била легендарна, защото я увековечава друг художник, съвременник и на двамата - Рикард Описо Сала, който е работил за Гауди в Барселона като млад, а по-късно е един от основателите на клуб "Четирите Котки" в Барселона, нещо подобно на "Черната Котка" на бохемата от Монмартър в Париж: https://en.wikipedia.org/wiki/Els_Quatre_Gats Та Рикард Описо прави тази рисунка за срещата между Уайлд и Лотрек /според мен по разкази на други, а не от натура, защото по време на тази среща е бил 15-годишен/: Има и един негов портрет на Тулуз-Лотрек, за когото е установено, че го е познавал от срещите си с него в парижката "Черна Котка" /клуб-кабаре за интелектуалци/: Но на мен ми харесва един друг портрет на Тулуз-Лотрек, направен от италианец, Джовани Болдини /фантастичен художник-портретист/: Самият Тулуз-Лотрек ни е оставил само един единствен автопортрет: Това е датирано 1882-84, когато е бил на 18-20 години
-
Абе може и да си с летящ старт, но си е силен старт, тази малка гимнастика показва, че си в отлична кондиция да пишеш и го можеш, дай боже всекиму. Ако не възразяваш, сега ще публикувам още малко от работите на Тулуз-Лотрек, но без коментари и някаква система, само за радост на окото, ти каквото си коментирал трудно може да се добави още нещо в повече: Carmen Gaudin or Red headed woman in the garden of Monsieur Foret, 1887, oil on cardboard The Jockeys, 1882, oil on canvas Young woman at a table, 1887, Oil The White Horse "Gazelle", 1881, Oil Deux chevaux avec ordonnance, 1880, oil on cardboard Portrait de Suzanne Valadon, 1885 At the Café La Mie, 1891, Oil paint on millboard mounted on panel The Streetwalker, 1890–91, Oil on cardboard A Corner of the Moulin de la Galette , 1892, oil on cardboard Woman seated in a Garden, 1891, oil on millboard Gaston Bonnefoy, 1891, Oil on cardboard Nu dans l'atelier, around 1890, Oil on canvas Woman in the Garden of Monsieur Forest, 1889–91, oil on canvas Jane Avril Dancing, 1892, Oil on cardboard The Model Resting, 1889, Tempera or casein with oil on cardboard The Englishman (William Tom Warrener, 1861–1934) at the Moulin Rouge, 1892, Oil on cardboard The Ladies in the Dining Room, (1893 - 1895), oil on cardboard The Clown Cha-U-Kao, 1895, Oil on card Marcelle Lender Dancing the bolero in Chilpéric Maxime Dethomas, 1896 , Oil on cardboard Femme qui tire son bas, 1894, gouache on cardboard Madame Marthe X―Bordeaux, 1900, oil on canvas Освен с маслени бои и пастел /рисува предимно върху картон/, Тулуз-Лотрек е бил и невероятен майстор на бързата рисунка с молив и на карикатурата, изумителен - той рисува движения на тела, а не тела в движение, не мога да се сетя за по-голям майстор в улавянето на мига, може би Дега, особено с неговите балерини и препускащи коне, но е различно, бих могъл в следващия пост да публикувам рисунките на Лотрек
-
+ Ами това е много синтезирано обяснение. Нека го кажа по друг начин: капитализмът е система на създаване на принадена стойност от собственици на различни стоки, които се купуват и продават. С това той е различен от другите две производствени системи: феодализъм и робство. Работникът, както и капиталистът са равноправни на пазара - работникът е продавач на стоката си "работна сила", капиталистът е купувач на тази стока, но за разлика от работника има в наличност и достатъчно от стоката "пари", които наричаме "капитал", с които купува машини, фабрика и от стоката на работниците "работна сила"; всичко между тези субекти на пазара е "междинно звено" и паразитира, следователно по-ефективната и работеща система е най-изчистената от паразити. Олигарх е възродена фигура от епохата на робовладелството и феодализма - това е политическа фигура обдарена с пари заради политически слугинаж; в робовладерското общество олигарсите са били облагодетелствани от властта с роби и имения, във феодалните със земя и селяни, ерго днес нечии извратен ум е измислил да ги облагодетелства с пазар, тоест с капитал. Да, обаче сам по себе си капиталът не ражда капитал прим, тоест пари. Работната сила на работника, който е неин собственик и свободен човек, е онази магическа съставка в капитализма, която ражда принадената стойност, пари прим - оттам е растежът в БВП, няма откъде другаде. Робовладелец олигарх може и да се държи пожизнено като такъв, защото има роби, те бачкат за него, законът защитава собствеността му /робите/, ерго той е богат. Феодалът олигарх пак е в подобна позиция, нито земята, нито крепостните върху нея могат да избягат от него. Капиталистът олигарх има пари /капитал/, които са му дарени за политически услуги: той може да си купи с тях и работна сила, и машини, и фабрика, обаче, ако не е добър в баланса на тези производствени сили, парите му, капиталът бързо ще се изпари, той е пътник /пътнико свиден/; защото вече работната сила нито са роби, нито крепостни, те са свободни агенти на пазара, продаващи стоката си работна сила, ако не получат добра сделка от другия играч /капиталиста/, тези хора си хващат шапките и търсят друго място - светът е голям и късмет дебне отвсякъде. Ето защо "олигархията" при капитализма е "капут", кауза пердута, финито - тя е отживелица от други времена и епохи.
-
+++ Много високо вдигна "летвата", Спандьо; ами сега как да пишем в този раздел след теб? Трудна работа.
-
+ Фружине, с добри чувства ми е емотикона - браво за вица! Обаче в сериозен план не е точно така, не е единствено Германия, защото й набили канчето с чувство за вина, и други държави в Европа имат такава политика, франсетата и британците, например; пък американците от това растат, от 120 млн. след войната как се става 330 млн. днес? не ще да е с усилена дейност по креватите, с приток на работна ръка е. Просто старият национализъм не работи днес и никакви "опорни точки" не му помагат.
-
Абсолютно не: по тази логика китайци, малайци и индийци трябва люто да се мразят и ненавиждат в Сингапур, но вместо това те си живеят мирно и богато, защото това е, което ги обединява, а не стари спомени и вражди; или пък германците да дискриминират поляци и руснаци в германия, ама пустите му поляци все в Германия емигрират, близо половин милион са там, където са ги третирали като евреите в концлагерите: събудете се, хора, не сме в средновековието
-
Може и да не спира, но е с пъти пропорционално по-малка от нашата и на унгарците: http://focus-migration.hwwi.de/Poland.2810.0.html?L=1 Това са официални данни на полската статистика, сивия цвят са емигранти /напускащи/, тъмнокафявият имигранти /идващи/; населението им е 38 млн. или близо 6 пъти по-голямо от българското, по техните пропорции ние трябва да имаме 180 000 емигранти годишно, ако сме 38 млн., те имат по-малко от 40 000, тоест около пет пъти по-малко поляци напускат от българите страната си; сравнението важи и за Унгария в почти същите пропорции
-
За България миграцията е голям проблем: http://www.nsi.bg/bg/content/13036/външна-миграция-по-възраст-и-гражданство-на-мигриралите-лица Излезли с българско гражданство миналата година 27 000; върнали се 13 000 - разлика 14 000 и като се има предвид, че от тези 14 000 половината са до 30 години, нещата все още са зле, макар, че позатихват като брой, главно за сметка на връщащи се имигранти в последните години Унгарците също го имат този проблем почти в същата пропорция: A total of 29,400 Hungarian citizens moved abroad last year, a 10% drop compared to the preceding year, while 17,000 Hungarians returned to the country from abroad https://bbj.hu/economy/fewer-but-still-many-hungarians-leave-country-in-2016_132048 Може да се види как е в Полша и Чехия за сравнение, например, предполагам по-малко емигранти от имигранти Проблемът и при нас и при тях е ксенофобията към имигрантите от Близкия изток, това е нерационално от икономическа и демографска гледна точка, според мен. Имаше едно изследване за толерантност при българите, което сочеше най-ниска толерантност към кюрди и араби, да, ама тези хора, които виждам тук по пазари и магазини работят повече и по-добре от българите, откъде такова неприемане, освен от промиване на мозъците
-
Артемизия Джентилески (1593 - 1656) е италиански бароков художник, считана за един от най-изявените живописци от поколението на Караваджо. В епоха, когато жените художници не са лесно приети от артистичната общност или покровителите на изкуството, тя е първата жена, която става член на Академията за изкуство във Флоренция. Тя рисува много образи на силни и страдащи жени от митологията и Библията - жертви, самоубийци, воини - и превръща в нещо като своя специалност да рисува историята на Юдит. Нейната най-популярна творба е Юдит обезглавява Холоферн" (известен средновековен и бароков мотив в изкуството), която показва сцена на ужасяваща борба и кръвопролитие. Това, че е жена, която рисува през седемнадесети век и че е била изнасилена и участвала в преследването на изнасилвача си, отдавна засенчва постиженията й като художник. В продължение на много години на нея се гледало като на куриоз в изкуството. Днес тя е считана за един от най-оригиналните и експресивни художници на своето поколение. Родена е в Рим през 1593 г. Баща й е бил тосканският майстор Оразио Джентилески. Артемизия и нейните братя получават първите си художествени уроци в ателието на баща си. Скоро става ясно, че Артемизия е много по-талантлива от братята си. Тя прави първата си известна работа на 17-годишна възраст: "Сузана и старейшините". Някои смятат, че Артемизия е била преследвана като Сузана и че е използвала това свое преживяване в картината. Като момиче тя не е приета в някоя живописна академия. Тогава баща й наема свой колега, който й давал допълнителни уроци. Това е Агостино Таси, който не само и преподава рисуване, но и я изнасилва. Когато това става публично известно, Таси бил изпратен в затвора в продължение на една година. Бащата на Артемизия бързо й уредил брак, за да спаси честта на дъщеря си. Тя се оженила за Пиерантонио Стиатеси. Двойката се премества във Флоренция, където Артемизия става известен художник. Тя е приета в художествената академия, сприятелява се с Галилео Галилей и е била покровителствана от могъщата фамилия Медичи. През 1621 Артемизия Джентилески се премества отново в Рим. Вероятно е прекарала известно време и във Венеция между 1627 и 1630 г. Това не било много успешно десетилетие за нея. Подобно на Караваджо, който все още имал голямо влияние по онова време, Джентилески се премества в Неапол през 1630 година. Работила е и в Англия за известно време, започвайки през 1638 г., където баща й имал длъжност в двора на Чарлс І. Малко след неговата смърт през 1639 г., тя се завръща в Неапол, където продължава да работи през остатъка от живота си. Не е известно точно кога е починала. Смята се, че е била една от многото жертви на големия мор, който поразил Неапол през 1656. Virgin with the Child, 1609-10, Oil on canvas, 118 × 86 cm Susanna and the Elders, 1610, Oil on canvas, 170 × 119 cm Рубенс изобретил нов тип сцена, която той определя като нито свещена, нито светска, въпреки че е взета от Свещеното Писание. Типични примери са историята на Агар или тази за Сузана и Старейшините. В тази версия на темата от Артемизия Джентилески жестът на един от старейшините, който прави жест на Сузана да мълчи, като вдига пръст към устните си, идва от картина на същата тема от Рубенс (Galleria Borghese, Рим). Virgin with the Child, 1611-12, Oil on canvas, 117 × 87 cm Danae, 1612, Oil on canvas, 41.3 × 52.7 cm Death of Cleopatra, 1613, Oil on canvas, 118 × 181 cm Mary Magdalene in Ecstasy, 1613, Oil on canvas, 81 × 105 cm Тази картина, показва силно влияние на Караваджо, което е много силно през първите десетилетия на седемнадесети век. Judith Beheading Holofernes, 1614-20, Oil on canvas, 199 × 162.5 cm Както и много други от картините на Артемизия Джентилески, учените са се опитват да обясняват, че отрязването на главата в "Юдит обезглавява Холоферн" са лична реакция на нейния случай на "изнасилване" от 1612 г., но всъщност нейната отправна точка е далеч повече визуална, отколкото психологическа. Нейният основен източник е несъмнено "Юдит" на Кариваджо (Galleria Nazionale d'Arte Antica, Рим) рисувана десет години по-рано. Ужасното насилие при убийството, липсата на декоративни детайли и дори изпънатите успоредно ръце на Юдит са взаимствани от Караваджо. Артемизия вероятно е познавала и "Юдит обезглавява Холоферн" ("Виктория и Алберт", Лондон) на Адам Елсхаймер, собственост на Рубенс. Малката медна гравюра на Елсхаймер може да е повлияла на позицията на тялото и краката на Холоферн, въпреки че трябва да се отбележи, че платното на Артемизия е отсечено отляво, така че краката на нейния персонаж сега липсват. Други изразни и композиционни елементи могат да бъдат свързани с работата на баща й Орацио Джентилески, особено неговата "Юдит и нейната прислужница" (Wadsworth Atheneum, Hartford). Младоликият вид и важната съвместна злокобно тайна роля, дадена на слугинята Абра, както и триъгълната структура, се повлияни от платното на Орацио. Оригиналният и мощен стил на Артемизия - съвсем различен от този на баща й - се вижда най-характерно в картините й за Юдит и Холоферн - тема, която тя е напълно нейна. Предпочитанието й към тази кръвожадна тема е свързано отчасти и със събития в собствения й живот. На 19 години тя била изнасилена от Агостино Таси (който в крайна сметка е оправдан от обвинението) и е измъчван по време на съдебното производство; по този начин ожесточената интензивност, с която Артемизия рисува една жена, обезглавяваща един мъж, се възприема като своеобразно художествено "отмъщение" за страданията й. Allegory of Inclination, 1615-16, Oil on canvas, 152 × 61 cm Penitent Magdalene, 1615-16, Oil on canvas, 65.7 × 50.8 cm Conversion of the Magdalene, 1615-16, Oil on canvas, 146.5 × 108 cm Self-portrait as a Female Martyr, 1615, Oil on panel, 31.7 × 24.8 cm Self-Portrait as a Lute Player, 1615-17, Oil on canvas, 77.5 × 71.8 cm St Cecilia Playing a Lute, 1616, Oil on canvas, 108 x 79 cm Приписването на тази картина на Артемизия Джентилески е било поставено под съмнение в миналото. Името на Тициан, Анджело Каросели, Джовани Бажионе и Рутилио Манети е било предлагано, но сега повечето учени приемат картината за творба на Артемизия Джентилески. Въпреки че фигурата свири на лютня в картината, наличието на малък орган зад нея потвърждава идентификацията на темата като Света Сесилия. The Virgin Nursing the Child, 1616-18, Oil on canvas, 118 × 86 cm Judith and Her Maidservant, 1618-19, Oil on canvas, 114 × 93.5 cm Saint Catherine of Alexandria, 1618-19, Oil on canvas, 77 × 62 cm Св. Катерина може да бъде идентифицирана по частта на въртящото се колело, което било (неуспешния) инструмент на нейното мъченичество. Тази дръзка, караваджистка работа демонстрира виртуозност при изобразяването на плата, покриващ гърдите на светицата, и подчертаните диагонални ракурси, съсредоточаващи вниманието на зритея върху погледа на Катерина, отправен нагоре. Portrait of a Seated Lady (Senora Caterina Savelli),1620, Oil on canvas, 128.3 × 95.9 cm Allegory of Painting, 1620-30, Oil on canvas, 95.5 × 133 cm "Алегория на живописта" днес е в Musee de Tesse, Льо Ман, Франция. Това е една от многото картини от Джентилески с тази тема, но изобразяването в тази конкретна картина е необичайно и учените предполагат, че може да има друго значение. Приписването й на Джентилески е сравнително отскоро. Lucretia, 1620-21, Oil on canvas, 54 × 51 cm Jael and Sisera, 1620, Oil on canvas, 86 × 125 cm Сисара бил жесток ханаански лидер, който управлявал израилтяните в продължение на двадесет години. Барак побеждава деветстотинте му колесничари с изненадваща израилска атака. Сисара бяга и търси убежище в шатрата на Яил, съпруга на ханееца Хевер. Тя дава ужасния ханаец убежище. Когато той заспива, тя забива в мозъка му клин. Действието сбъдва прогнозата на пророчицата Дебора, израелския лидер, която предвижда, че една жена ще убие Сисара. Този известен епизод от Стария Завет е рисуван от художника в края на осемгодишния й престой във Флоренция. Тя поставя сцената не в палатката на Яел, а в интериор на двореца, в който има голям стълб. Драматичната композиция показва само двамата основни актьори и един стълб, носещ декларация за авторство на Артемизия. Главите на двамата герои са добре и детайлно изобразени и техните черти далеч не са стандартни, а изглеждат като отделни портрети. Saint Catherine of Alexandria, 1620, Oil on canvas, 97.8 × 74.9 cm ........
-
това е десетгодишен период, още по-ясно се вижда тренд към спад Ясно е, че имаше икономическа криза за цяла Европа, а и световна през 2008, но унгарската икономика показва по-слаби темпове на възстановяване и развитие в сравнение с всички останали страни от Източна Европа, членки на ЕС, дори от България и Румъния. Полша, Чехия, Словакия, Словения я изпреварват като БВП на човек от населението по покупателна способност, Румъния я догонва - 21 000 срещу 25 000 за Унгария, колкото и да изглежда странно, България също я настига - 18 000; има нещо нездраво в унгарската икономика и то в последните години от 2008, защото унгарците през 90-те години на миналия век тръгват от сравнително високо ниво за Източна Европа, от началото на 2000-те вървят добре до към 2008, след това започнат да боксуват; на повърхността на стандарта на живот в последните години ги държи положителното салдо във външната им търговия, може да се види в статистиката, както и привличането на чужди инвестиции /големи китайски и др./, но икономиката им определено буксува. Само че това е офтопик. Темата е за България.