Б. Киров

Бил е нещо като художествен гуру на Ван Гог, прословутото отрязано ухо на Ван Гог е след един скандал между двамата, Гоген си отива сърдит, Ван гог още по сърдит, си отрязва ухото и му го изпраща по пощата, за да го засегне възможно най-дълбоко.

По принцип и аз не съм особено голям ценител на пейзажи, но при Левитан има нещо много особено, наистина си е някаква поезия в цветове и форми, трудно ми е да го опиша, но ми действат много силно - не мога да кажа същото за другия им голям пейзажист, Иван Шишкин, там пейзажите ми приличат на фотографии, Айвазовски, може би, в някои от платната си е толкова лиричен и необикновен, при Левитан всичко е лирично, там е магията. Серов е невероятен, ще се опитам да го представа тук. Репин също като портретист.

Гледах преди няколко години документален филм за японските железници - един от диспечерите, млад служител, стигна до състояние да си прави сепуко, заради няколко минути закъснение по негова вина; изпратиха го на преквалификация и го понижиха в длъжност, беше грамадна трагедия, лична и за компанията.

И според мен е безмислено за пътници, но ако става въпрос за превоз на стоки, напълно има смисъл, в комбинация с факта, че през България не можем да предложим такива скорости на турската линия.

Според мен, с тази дисциплина и манталитет на служителите в БДЖ и чиновниците, направо е утопия да се постигнат скорости над 200 км, само като се видят редовните закъснения, не е въпрос на техника, а на манталитет и начин на работа. Има и други фактори - ограбването и саботирането на влакови композиции около гета, които съзнателно се заселват около гари и жп линии, това е отдавна и не е тайна, но държавате не смее да предприеме нещо по-твърдо, като си припомня моите лични пътувания с БДЖ /много отдавна съм спрял/ и като слушам от други хора и от медиите за закъснения и неуредици - всичка Мара втасала и високи скорости, в това състояние е абсурд. То сигурно затова и няма интерес от чужди инвеститори, те да не падат от луната.

Вечер на Волга, 1888, Масло върху платно Пролет в Италия, 1890 г., Масло върху платно, 19 x 32 см Тиха обител, 1890, Масло върху платно, 87 x 108 см През лятото на 1890 г. Левитан отива в Юриевец и заедно с многобройни пейзажи и етюди рисува "Изгледът на манастир". Така се ражда етюда на една от най-хубавите му картини - "Тиха обител" (Тихият манастир). Канал във Венеция, 1890 г., Масло на хартия, 32 х 20 см Златна есен, 1889 г., Маслени бои върху платно Плиос, 1889, Масло върху платно Юнски ден (Лято), 1890 г., Маслени бои върху платно, 43 x 61 см Мъгла над водата, 1890 г., Масло върху платно, 40 x 63 см На здрачаване, 1890 г., Маслени бои върху платно, 71 x 123 см Манастир на реката, 1890 г., Маслени бои върху платно, 56 x 73 cm Пролет в Италия, 1890 г., Маслени бои върху платно Път към Владимирка, 1892, Маслени бои върху платно, 79 x 123 см Характерна за неговата работа е мълчаливият и почти меланхоличен свят на пасторални пейзажи, напълно лишени от човешко присъствие. Палитрата му обикновено е приглушена, а стилът му е повече поетичен, отколкото реалистичев или натуралистичен. Отношението на Левитан към природата и поезията на неговото изкуство са сродни в много отношения с произведенията на Антон П. Чехов, който става негов приятел от края на 70-те. Ако предишните му творби са предимно с интимен и лиричен характер, зрялото му изкуство става философско, медитиращо върху човека и света. Тези негови късни творби са особено обичани от руските интелектуалци от онова време, защото те представляват най-чистия образец на "пейзаж на настроението", най-популярия пейзажен жанр в Русия в края на 19 век. Към този период принадлежи "Път към Владимирка" (1892 г.); Левитан рисува трагично известния път, по който са били изпращани осъдените на каторга в Сибир. Вечерни камбани, 1892 Вариант на картината "Тиха обител". Оригиналното заглавие на произведението е "Манастирът по време на празник", Маслени бои върху платно, 87 x 107 см Исак Левитан е най-големият руски пейзажист-лирик от края на XIX век; той е с душевна нагласа да бъде "поет на пейзажа". Необичайно виждане на светлината, недоловимите движения и най- незначителни детайли в природата, са характерни за стила му да живописва. Името на Левитан става символ и синоним за лиричен пейзаж. През 1818 г. Томас Мур публикува първата си колекция от National Airs - колекция от песни, в които са включени неговите стихове и техни музикални интерпретации от композитораот Джон Стивънсън. Заглавието на един стих е "Тези вечерни камбани" с подзаглавието Във въздуха: Камбаните на Санкт Петербург. Мур споменава, че стихът се основава на руски оригинал, но всички опити за намиране на оригинала се провалили. Най-вероятно е, че стихът е оригиналното творение на Томас Мур, базирано на руска тема. Иван Козлов, който е руски поет със собствено творчество, но също така и плодовит преводач на съвременна английска поезия (превежда Байрон, Чарлс Улф и Томас Мур), публикува през 1828 г. адаптация на английския оригинал: Вечерний звон, вечерний звон! Как много дум наводит он О юных днях в краю родном, Где я любил, где отчий дом. И как я, с ним навек простясь, Там слушал звон в последний раз! По този руски стих, по неговият мотив, е рисуван пейзажът на Левитан. До езерото, 1893, пастел Над Вечният покой, 1894, маслени бои върху платно, 150 x 206 см Исак Левитан вижда природата като надарена със собствен вътрешен живот. Картината "Над Вечния покой" е с усещане за безграничност. Сивите северни небеса се отразяват в празните и студени води на езерото, над които висят пухкави облаци. Природата е застинала в своето първобитно величие. Времето е спряло над езерото и зеления нос с малкото църковно гробище, а наклонените кръстове над гробовете и само една блещукаща светлина напомнят за това колко е преходен човешки живот. Ако предишните му творби са предимно с интимен и лиричен характер, зрялото му изкуство става философско, изразявайки медитацията на художника върху човека и света. Клон от разцъфтяващо ябълково дърво, средата на 1890 г., хартия, масло, 10 x 16 см Златна есен, 1895 г., Маслени бои върху платно, 82 x 126 см Пролет, Последният сняг, 1895, Маслени бои върху платно, 25 х 33 см Пролет, Придошла вода, 1897, Масло върху платно, 64 x 57 см Залез, Луна, 1899, Маслени бои върху платно, 49 x 61 см Езеро, Русия, 1899-1900, Масло върху платно, 149 x 208 см Последната, недовършена живописна творба на Левитан. Започнато, според някои изкуствоведи, под въздействието на поезията на Александър Пушкин, над чиито поетични илюстрации Левитан работи в края на 1890 г., и преди всичко от мотива на стихотворението "О бурен облак, оцелял след буря"

Исак Левитан, един световноизвестен и признат руски художник-пейзажист, рисувал по времето на импресионистите, причисляван към групата на руските "передвижники", но напълно и изцяло оригинален и самобитен. Исак Левитан е роден в Уирбален, провинция Каволо в Литва (тогава в Руската империя), в бедно, но образовано еврейско семейство. Баща му Еляшив Левитан е бил син на равин, самообразовал се. Преподавал немски и френски език в Калоу и по-късно работил като преводач на железопътна мостова конструкция за френска строителна фирма. В началото на 1870 г. семейство Левитан се премества в Москва. През септември 1873 г. Исак Левитан влиза в Московската школа по живопис, скулптура и архитектура, където по-големият му брат Авел вече е учил две години. След една година в курса по графика, Исак преминава в курса по пейзаж. Учители на Левитан са знаменитите Алексей Саврасов, Василий Перов и Василий Поленов. През 1875 г. майка му умира, а баща му е сериозно болен и не може да издържа четирите си деца; той почива през 1877 г. Семейството пропада в мизерия и бедност. Като патронаж за таланта и постиженията на Левитан и за оставането му академията, му е отпусната стипендия от университета. През 1877 г. произведенията на Исак Левитан са публично изложени за първи път и получават благосклонни отзиви от пресата. След опита за убийство на Александър ІІІ, извършен от Александър Соловев през май 1879 г., масовите депортации на евреи от големите градове на Руската империя принуждават семейството да се премести в предградието на Салтилковка, но през есента властите под обществен натиск на почитателите на изкуството на младия Левитан са принудени да го върнат в Москва. През 1880 г. платното му "Есенен ден в Соколники" е закупено от известния филантроп и колекционер на изкуство Павел Михайлович Третяков. През пролетта на 1884 г. Левитан участва в изложбата на една група пътуващи художници, известна като Передвижники, и през 1891 г. става член на тази група. По време на обучението си в Московската школа по живопис, скулптура и архитектура Левитан се сприятелява с Константин Коровин, Михаил Нестеров, архитект Фьодор Шехтел и художника Николай Чехов, чийто известен брат Антон Чехов става най-близък приятел на художника. Левитан често посещава Чехов, а някои смятат, че Левитан е влюбен в сестра му Мария Павлова Чехова. В началото на 80-те години Левитан сътрудничи с братята Чехови за илюстрираното списание "Москва" и илюстрира изданието "Кремъл" на М. Фабриций. Заедно с Коровин през 1885-1886 г. рисува декори за представления на частната руска опера на Сава Мамонтов. През 80-те години на 20-ти век участва в изложбата на рисунки и акварели в къщата на Поленов. През лятото на 1890 г. Левитан отива в Юриевец, и освен другите многобройните пейзажи и етюди там рисува от натура "Изгледът на Кривосерския манастир". този негов етюд става основа за една от най-добрите му и прочути картини "Тихият манастир". Известно е, че тази картина прави силно впечатление на Чехов. През 1897 г., вече световно известен, той е избран за член на Императорската академия на изкуствата, а през 1898 г. е обявен за завеждащ катедра Пейзаж в неговата alma mater. Левитан прекара последната година от живота си в дома на Чехов в Крим. Въпреки последиците от неизлечима болест, последните му творби все повече се изпълват със светлина. Те отразяват спокойствието и вечната красота на руската природа. Есенен ден, Соколники, 1879 г., Платно, масло, 63 x 50 см Брезова гора, 1878, Масло върху платно Къща с върби, първата половина на 1880, Платно върху картон, 21 х 30 см Есенни листа, 1879 г., Масло върху картон, 10 x 14 cm Вечер след дъжд, 1879, Маслени бои върху платно Дъбова гора, 1878, Масло върху платно Ръж, 1880, Маслени бои върху платно, 36 x 53 см Параход на Волга, 1880, Маслени бои върху платно, 24 x 38 см Вечер на нивата,1883, Масло върху платно, 43 x 67 cm Мост, Савинская Слобода, 1884, Маслени бои върху платно, 25 x 29 см Савинская Слобода близо до Звенигород, 1884 г., Маслени бои върху платно, 43 x 67 см В околностите на манастира "Савино-Сторожевски" - средата на 1880-те години, Маслени бои върху платно, 43 x 66 см Река Истра, 1885 г., Маслени бои върху платно, 40 x 63 см Близо до морския бряг, Крим, 1886 г.,Масло на хартия, 41 x 65 см Изглед близо до Ялта, 1886 г., Масло върху дърво, 27 x 38 см Заблатено езеро, 1887 г., Маслени бои върху платно, 35 x 51 см На Волга, 1887-1888, Маслени бои върху платно, 57 x 88 см Път през гората, края на 1880-те, масло върху платно Дървена църква в Плеси: Когато последните лъчи на слънцето..., 1888, масло върху картон, 14 x 24 см След дъжд, 1889, Маслени бои върху платно, 80 x 125 см Златна есен, Слободка, 1889, Маслени бои върху платно, 43 x 69 см ...

Е то е малко като келнерския лаф с надписаната сметка "ако мине номера", иначе от другата страна си има истинската сметка. Но те са си майстори на такива номера, в темата за китайските инвестиции съм цитирал едни спомени на Варуфакис, финансовия им министър, който води преговорите за опростяване на дълг и който продаде Пирея на китайците, тогава пак със същите номера са спестили милиарди, красиво като сиртаки го изиграха.

Защото става въпрос за цялостно финансиране с европейски пари за 5 млрд. евро, от които 4 ще отидат за изграждане на скоростна линия Солун-Свиленград за Гърция, която ще свързва директно тяхната Западна Тракия с връзката към Западна Европа /те си имат такава Атина-Солун/ и правят пряк контакт с турските скоростни железници, а за нас остават 1 млрд. при тази схема за да си прикачим пристанищата към техния кръг. Хитро. От тяхна гледна точка.

Това малко ми напомня играта "да заобиколим другарчето", като в ролята на "другарчето" е Турция /ако не слуша/; обаче лошо няма, стига да намерим отнякъде тези над 1 млрд. евро. Но пак си остава въпросът, а след Стара Загора какво правим със скоростните отсечки до сръбската граница, един вид, заобиколили сме турската линия до Свиленград през Гърция, ама Гърция си е направила директна линия към Западна Европа през Македония и Сърбия към Унгария, а ние "пазим границата". Малко византийски номера. Защото излиза, че ние сами се заобикаляме през Гърция, която директно продължава турската линия, при нас става вътрешно кръгче без излаз. Лично съм скептик, защото се договарят политици и пишат меморандуми, не се виждат частни компании. Руснаците кандидатстваха за Пирея, но китайците го взеха на концесия. Те дублират с Кумпорт в Истанбул и потретват с италианските пристанища, които също преговарят да вземат на концесия; при тази много силна италианска жп компания, която е купила и правата за превозите в Гърция /7 млрд. евро активи/ пътища много...

Имам предвид само товарни линии, когато пиша за "високоскоростни", става въпрос за търговски трасета, дублиращи и успоредни на магистралите, като търговски пътища. Ще цитирам нещо по този повод, което съм писал в темата за китайските инвестиции на Балканите: Турция: Някои от най-важните общи инициативи се отнасят до амбициозната програма на Анкара за развитие на инфраструктурата, със специален акцент върху железопътните линии. Поради това желанието на Турция да развива така наречения "железен копринен път" не е изненада. Транспортната линия от товарни влакове, управлявана от DHL, се движи между Истанбул и Lianyungang, през Грузия, Азербайджан и Казахстан и е пример за развиващия се китайско-турски коридор. Пристанище Lianyungang в източен Китай осигурява морски връзки с Южна Корея и Япония. През февруари 2016 г. влезе в сила директна услуга за товарен влак между Yiwu в Източен Китай и Техеран в Иран - през Казахстан и Туркменистан. През 2014 г. първата конкретна стъпка беше направена с откриването на високоскоростната железопътна линия Истанбул-Анкара, финансирана и построена от китайско -турски консорциум. Завършването на този участък беше от решаващо значение за Турция да възобнови забавената "Middle Corridor Initiative", съсредоточена върху железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс. Освен това китайско-турското сътрудничество в областта на железопътния транспорт бе допълнително засилено от споразумението на Г-20, подписано през 2015 г., което всъщност представлява подновяване и разширяване на рамковото споразумение, вече постигнато преди пет години. Новото споразумение зависи от строителството - с китайско финансиране и китайска технология - на високоскоростна железопътна връзка между източния град Карс и Одрин, близо до границата с Гърция и България. Терминалът Kumport на северозападното крайбрежие на Турция в Истанбул е третият по големина контейнер терминал в страната, притежаващ капацитет от 1,84 млн. TEUs с капацитет за разширение до 3,5 млн. TEU."Kumport Terminal има добри перспективи за развитие, като се има предвид потенциалната му връзка за бизнес взаимодействие между със съществуващата инвестиция на Cosco Pacific's в контейнерния терминал на Пирея в Гърция", коментира комисията на Cosco в изявление на компанията. Kumport е третото по големина пристанище в Турция, и стратегическа стъпка към реализирането на така наречения "син копринен път" през Каспийско море. Кумпорт е третото по-големина пристанище в Турция с потенциал да се разшири двойно; то е закупено от китайски консорциум за близо 3 пъти по-голяма цена от пристанището в Пирея. За нас пропуснатите ползи са, ако тази високоскоростна жп линия не премине през Северна Тракия, конкретно Пловдив и не използваме пристанищата си Бургас и Варна. Това на практика ни лишава от пълните ползи от Коридор 8, магистралата Тракия, която би се дублирала с тази потенциално възможна жп линия. По нея ще тече основен трафик в двете посоки от и за Западна Европа-Азия /Близкия Изток/ Гърция: През 2013 г. американският технологичен гигант Hewlett-Packard (който през 2015 г. промени името си на HP Inc.) подписа споразумение с COSCO, за да използва Пирея като база за разпространение на своите продукти, произведени в Китай, в цялото Средиземноморие и част от Европа. Той също така уговори с гръцкия влаков оператор TRAINOSE да транспортира продуктите на HP от Пирея с железопътна линия до Чешката република. В резултат на това редовни товарни влакове пренасят компонентите на HP от Пирея до фабриките в Пардубице и Кутна Хора в Чешката република, собственост на тайванската фирма Foxconn, най-големият производител на електроника за договори в Европа. Завършените компютърни продукти на HP се разпространяват в различни части на Европа и в Средиземноморския регион. Китайскато-Чешката линия за доставки чрез Пирея е създадена и управлявана от HP от още едно дъщерно дружество на COSCO: COSCO Logistics. Транспортният маршрут на HP между Пирея и Централна Европа представлява план за "LSER", транспортен коридор от Гърция през Западните Балкани до Унгария и Чехия. LSER е концепция, която Китай популяризира в отношенията си с балканските и централноевропейските страни. Коридорът достига до Балтийския регион през Полша и се свързва със скоростната линия Китай-Европа, която минава от изток-запад през Русия, Беларус, Полша, Германия и Холандия. Решението на HP да използва Пирея като разпределителен център е пример, който после е последван от други технологични компании, включително Sony, Samsung, ZTE и Huawei. Германската логистична компания DHL също използва Пирея като разпределител за входящите стоки предназначени за европейските пазари, включително северна Италия и Южна Германия. Последните проучвания показват, че страните, разположени по протежение на морския копринен път, имат увеличен потенциал да станат нови световни производствени хъбове, като пристанищните инвестиции допринасят за релокацията на промишлени предприятия. Гръцкият логистичен сектор ще се интернационализира допълнително с очакваното придобиване на TRAINOSE от Ferrovie dello Stato Italiane (също така наричанао Trenitalia), италианската национална железопътна компания. Примерът на Гърция е класически модел за глобално партньорство и взаимни ползи от него: Гърците се кооперират с китайски капитали и европейски компании /италианските железници/, като основен превозвач за американската HP и Sony, Samsung, ZTE и Huawei; от това печелят всички, но според мен, най-много гърците. п.с. Между другото, но свързано с темата, най-големите си инвестиции в Европа, и то в транспорт, главно високоскоростни жп линии, Китай направи през миналата и тази година във Великобритания, британците изграждат високоскоростни линии с китайски инвестиции.

Какво казва Московски в този текст през 2016: "На практика трасето от пристанище "Бургас" и от граничния пункт "Капитан Андреево" до гара "Септември" е готово за скорост до 200 км/ч", каза министърът, цитиран от БТА. Сега текат процедурите за отсечките Септември - Елин Пелин и София - Драгоман, за да може да се направи връзка между сръбската и турската граница и Бургас и сръбската граница" "на практика", според думите му, до гара Септември линиите били готови за скорост до 200 км, обаче 200 км е долната граница на скоростните линии, предстоят "процедури" за трасето от гара Септември до Драгоман; и завършва Московски: "Политическото ни решение е да има приватизация на "БДЖ - Товарни превози", проблемът е, че няма желаещи да го купят" Думите на министъра са едно, обаче картата на европейските високоскоростни отсечки показва друго: България липсва на тази карта - на Балканите има изградена такава линия в Гърция, през цялата й териория от пристанището Пирея /Атина/ до Солун, с ясната идея да се направи връзка през Скопие-Белград-Будапеща и евентуално разклонение към високоскоростната линия Истанбул-Капитан Андреево, която е в поцес на изграждане, зелената пунктирана линия/, Турция е изградила високоскоростна линия Истанбул-Коня и работи по трасе към Измир и Сивас, което ясно показва турските намерения тази линия да мине през Иран. В друга, по-детайлна карта се виждат високоскоростните жп линии в европейската жп мрежа: България е сив цвят и сиви линии, проектът на Гърция е да продължи през Македония, подадената ръка от турската високоскорстна жп линия към Капитан Андреево може да си остане и само протегната ръка без приватизация на БДЖ, липса на инвеститор и липса на високоскоростни мотриси, тази турска линия до Капитан Андреево потенциално /и по-вероятно/ може да се свърже с гръцката връзка Атина-Солун. Което е много жалко за нас, тъй като на картата се вижда, че най-прекия път е през българска територия. https://en.wikipedia.org/wiki/High-speed_rail_in_Europe

Между другото, сега като гледам картата, нашата територия през Тракия е единствения алтернативен път между Западна Европа и Близкия Изток и Азия за сухоземен транспорт; алтернативен на северния, който минава през Русия. Ние обаче, досега, изглежда не се възползваме от доброто си място - китайците закупиха две важни пристанища, Атинското и това на Истанбул и изграждат жп и магистрали през цяла Турция като започват от Истанбул; гърците имат алтернатива да се свържат през тяхната западна Тракия с това трасе през Турция /да свържат пристанището Истанбул с пристанището Атина/ и да ни заобиколят през Македония и Сърбия на север към западна Европа. Ще бъдат големи пропуснати ползи за България в търговски план и като възможности за развитие на местен бизнес /вече са/, но докато БДЖ е в това състояние, според мен, никой сериозен инвеститор не би пожелал да заравя пари в него. п.с Старата идея на Барон-Хиршовата железница е била точно такава - връзка през България-Румъния-Унгария към Западна Европа с Близкия Изток, тогава Сърбия е била /в началото/ вън от сметките, разликата сега е, че става въпрос за високоскорстни линии и магистрали.

Население: 2 561 000 души Площ: 41 960 кв. км Горна Тракия /Северна Тракия/ е най-голяма по площ от трите части - по голяма от другите две взети заедно и е с четири пъти по-малко население от Източна Тракия /11 млн/ и 8 пъти по-голямо население от Западна Тракия

Няма никаква реклама, само реални цифри, просто така стоят нещата - реално икономиката на Истанбул е около или над средно европейската, мисля че доста над средноевропейската в ЕС, където БВП на глава от населението, по покупателна способност, доколкото си спомням е в границите 30-40 000 евро на човек. По ефективност и производителност, икономиката на Истанбул, ако го разглеждаме като отделен регион в Турция, е сравнима като цяло с икономиката на Белгия в ЕС /по население също/: https://tradingeconomics.com/belgium/gdp-per-capita-ppp

Истанбул е икономическо чудовище: Economy of Istanbul covers the issues related to the economy of the city of Istanbul, Turkey. Historically, Istanbul has been the center of the country's economic life because of its location as an international junction of land and sea trade routes. In 2012 the City of Istanbul had a GDP of $332,4 billion.[1] In 2008, companies based in Istanbul made exports worth $41,397,000,000 and imports worth $69,883,000,000; which corresponded to 56.6% and 60.2% of Turkey's exports and imports, respectively, in that year. https://en.wikipedia.org/wiki/Economy_of_Istanbul 332 млрд. долара БВП е около една трета от целия БВП на Турция и повече от половината външна търговия - внос/износ. Това е икономиката на две Гърции заедно. Или на 6.5 Българии. Всъщност на глава от населението БВП в Истанбул е над 25 000 долара по номинал или около 50 000 по покупателна способност, което почти го изравнява със средния БВП на човек в САЩ; за сравнение в Турция средния БВП по номинал на човек е 14 000; в България е около 7000.

с 371 000 население на 8500 кв. км. , според мен, няма начин да не е слабо ефективна икономиката, още повече щом е аграрна. Изброих от линка за населени места /водят ги градове/ 80, ако се раздели населението, излиза средно по 4.5 хил. на градче в гръцка Тракия

Горе долу към 14-15 млн. население, както си ги пресметнал, и около 60-70 хил. кв.км., ако се приеме, че българската част е малко повече от 1/3 от територията на България. Всъщност гръцката част е най-малка като площ и най-слабо населена. Линк към градовете в Тракия в анг. уики: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_cities_of_Thrace с линкове за всеки един

Това ли е съотношението Северна/Западна/Източна: 14:5:15 / А площ? Ясно, че не е държавна граница, приблизително. Като гледам данни за Истанбул /европейската част/ - само той е повече от половината от Източна Тракия. Явява се нещо като естествен център на икономика в Тракия. Малко цифри от мой сърч: East Thrace has an area of 23,764 km2 (3 percent of the country) and a population of about 11 million people or about 14 percent of the total population (in 2015); the population density is around 430 people/km2, compared to about 80 people/km2 for Asiatic Turkey, which is also called Anatolia or Asia Minor. https://en.wikipedia.org/wiki/East_Thrace The approximate area of Western Thrace is 8,578 km² with a population of 371,208 according to the 2011 census.[1] More than two-thirds of the population are Orthodox Christian Greeks, while the remainder (approx. 120,000) are Muslims who are an officially recognised minority of Greece. Of these, about half are of Turkish origin, while another third are Pomaks who mainly inhabit the mountainous parts of the region. The Romani of Thrace are also mainly Muslim, unlike their ethnic kin in other parts of the country who generally profess the Orthodox faith of the Greek majority https://en.wikipedia.org/wiki/Western_Thrace За Северна Тракия не открих данни за население, но карта: Очевидно е най-голяма по-площ, едва ли по население, тъй като е изцяло в България https://en.wikipedia.org/wiki/Northern_Thrace

Гинес за Оскар и номинация за Оскар на 88-годишен актьор Оскарът влязъл в книгата на рекордите Гинес е за 82-годишният Кристофър Плъмър през 2012 за ролята му в „Новаци”, но Плъмър е номиниран още два пъти за Оскар – през 2010, за ролята му на Лев Толстой в „Последната гара” /The Last Station (2009)/ и тази година за ролята му на милиардера Пол Гети във „Всичките пари на свега”. Кристофър Плъмър е най-възрастният актьор на планетата, който е получавал Оскар и е бил номиниран за Оскар /на 88 години през 2018/. Той е сравняван с Лорънс Оливие, заради играта си в театъра и изпълнението си на шекспирови роли. Роден като аристократ /прадядо му по майчина линия е сър Джон Абът, премиер на Канада/ и с блестящо образование, той е баща на актрисата Аманда Плъмър, позната с ролите си в „Криминале“ на Куентин Тарантино и „Кралят на рибарите“/велик филм/ на Тери Гилиъм. В последния му филм „Всичките пари на света” режисьорът Ридли Скот го сменя в една от главните роли в последния момент преди премиерата с друг голям актьор – Кевин Спейси, чиито кадри са изрязани от филма и заменени с тези на Плъмър, заради секс-скандала със Спейси, който го изхвърли и от сериала „Къща от карти” на Нетфликс през миналата година. Кевин Спейси в една от изрязаните сцени с негово участие в ролята на Пол Гети Кристофър Плъмър в същата роля Оригиналът, Пол Гети, на 80-годишна възраст Плъмър прави блестяща и впечатляваща роля на архискъперник във „Всичките пари на света”. Сюжетът е истински случаи, една трагедия, разиграла се през 1973, когато калабрийската мафия Ндрангета отвлича внука на милиардера Пол Гети, любимият му Пол Гети Трети, един от неговите 14 внука от осемте му деца от петте му брака. Шестнадесетгодишният тогава Гети младши е държан няколко месеца в скривалище на мафията, която иска от стария Скрудж 17 милиона откуп за него, Пол Гети отказва. Откупът пада на 4 милиона, но когато разбира, че всичко над 1 милион се облага с данъци, старецът отново отказва да плати и цент отгоре над милион. Мафиотите му отговарят, че за милион ще получи ¼ от любимия си внук и като доказателство му изпращат отрязаното ухо на момчето с обещание, че това е само начало. В крайна сметка внукът е спасен от карабинерите, но Пол Гети така и не плаща откупа, по-късно момчето става наркоман и разбитата му напълно психика от преживения ужас води до ранната му смърт. Пол Гети Трети /младши/, малко след като е освободен от карабинерите през 1973 Кристофър Плъмър изгражда един класически образ на Шейлок, върховен скъперник. Сцените са като от шекспирова драма – човекът, който за ден печели от нефтената си империя по два пъти повече от искания откуп и който нощем се възхищава от ренесансови мадони и младенци изобразени върху закупени на черния пазар произведения на изкуството за десетки милиони, не иска да плати и цент отгоре над необлагаемата сума за любимото му момче. Вдействителност прототипът е бил точно такъв: старият Гети е перял на ръка бельото си, за да не плаща за прислужник, който да върши това и е спестявал хартията за писмата си, като е късал останалите бели полета от един лист, за да ги използва за друго писмо; през 2013 петата му жена, тогава 99-годишната Теди Гети, разкрива в мемоарите си, че когато 6-годишният им син Тими се разболял от мозъчен тумор през 50-те, Пол Гети отказал да плати лечението му и дори не отишъл на погребението му. Такъв е бил този велик мъж, създател на най-голямата американска нефтена империя в Близкия изток след ВСВ, изобретил танкерите за пренос на нефт и обявен за най-богат човек на планетата през 1971 година. Ридли Скот го е увековечил във „Всичките пари на света”, а Кристофър Плъмър е изградил монументален образ в една наистина разиграла се шекспирова драма, според мен, по-добре, отколкото това би направил Кевин Спейси. Впрочем, първата номинация за ролята е била на Плъмър, той просто се връща в нея след изгонването на Спейси.

Вечеря с Буда, Христос и Лао дзъ на острова на Робинзон Крузо

Сега се заколебах между 4, 5, и 6, ама не поотделно, а заедно, но е малко нескромно, защото мога да получа просветление, ако съм едновременно всичките и отивам в друго измерение, но да не спамим хубавата тема на рамус, сори.

Нямаш основание, в по-престижна група си - категорията "мнителен", в която сам се натресох не е най-добрата: текстописците само са "смекчили болката" на избраника с "позитивни" послания в текста на принципа "всекиму блага дума": така се четат сутрешните хороскопи по телевизията

Номер 3 , обаче тези тестове, според мен, са малко алабалистика. В интерес на истината, отначало си казах и аз, че нищо не ми импонира, чак след това /в това е манипулацията/ от няма къде, си казах номер 3, но само защото нещо трябва да посоча.

Сили на триене има в единичната сглобка, според мен, когато подвижната част под натиск, вертикален за всеки един елемент, ги заключва: След това, при отключващия момент на всеки отделен елемент, имаме пак сила на триене, но в обратна посока на първоначалния заключващ натиск, това движение при изтегляне на подвижната част е с перпендикулярен вектор - едната стрелка е нагоре, другата на 90 градуса при самото издърпване нагоре, именно второто движение на подвижната част отключва сглобката и всички сглобки последователно: ако пробвате да движите подвижната част без да я изтегляте и към вас, елементите няма да се отключат, нужна им е сила и по другия вектор: в този смисъл обяснението на рамус, според мен, е по-коректно. Наличието на клин не променя нищо принципно в този механизъм, когато пиша "работа" на ципа имам предвид отключването и заключването на елементите, а не това дали ципът е отворен или затворен.