Б. Киров

Инфраструктурата е сравнително малко перо във федералния бюджет. Най-големите сектори от разходите са социалното осигуряване, разходите за медицина и военните. както е известно дългът се формира от разликата в приходите и разходите, когато вторите надвишават първите имаме дефицит. Федералното правителство трупа дълг от дефицити. Това е в предложения за 2017 бюджет от Обама: И предложението му за същата година за приходи: Разходите надвишават с 600 млрд. приходите, това са 13 процента дефицит!! година след година този дефицит се натрупва като федерален дълг: Върху този натрупан през годините дълг се плащат лихви, които допълнително го утежняват. Да търсим в разходите за инфраструктурата в американските предградия причина за федералния дълг е търсене на теле под вол, според мен, измиване на гузната съвест на политиците, които през годините се надпреварват да си правят разни програми /военни и социални/, за да печелят подкрепящите ги финансиращи лобита /то се вижда в кои сектори на разходи от бюджета за 2017/, и накрая посочват жертвите на дефицита, средната класа, с пръст като виновник, ей тия "средни американци" от "предградията" с еднофамилните къщи са виновни за нашите... планини от дълг. И на този етап се появяват услужливи интелектуалци, които развиват сложни и добре обосновани теории, как алчните типове от предградията са натрупали дълга.

Определено, в политически план, особено след посещението на Байдън скоро в Саудитска Арабия и договорката му с принца /който вече официално е и министър-председател/ да увеличат добивите; сега принцът решава да намали добивите, и то с повече от обещанато увеличение на Джо Байдън. На мен ми е по-интересен друг аспект на ставащото, почти копи-пейст на случилото се вече веднъж с петролната криза от 1973: https://www.thebalancemoney.com/opec-oil-embargo-causes-and-effects-of-the-crisis-3305806 Най-вече с това, че саудитците правят връзката на решението си с вдигнатата лихва на американския долар, вие вдигате лихвите с 3 процента, ние свиваме добива с 2 процента, в резултат само за седмица цената на нефта в долари се повиши с около 10 процента.

OPEC+ agrees deep oil production cuts, Biden calls it shortsighted OPEC+ to cut output by 2 mln bpd Real cuts estimated at 1 mln bpd due to under-production Biden criticises decision, calls it shortsighted Saudi says West's criticism driven by wealth arrogance Saudi says cuts necessary due to rising interest rates Biden faces low approval ratings ahead of mid-term elections due to soaring inflation and has called on Saudi Arabia, a long-term U.S. ally, to help lower prices. Wednesday's production cuts of 2 million bpd are based on existing baseline figures, which means the cuts would be less deep because OPEC+ fell about 3.6 million barrels per day short of its output target in August. Under-production happened because of Western sanctions on countries such as Russia, Venezuela and Iran and output problems with producers such as Nigeria and Angola. Prince Abdulaziz said the real cuts would be 1.0-1.1 million bpd. Analysts from Jefferies said they estimated the figure at 0.9 million bpd, while Goldman Sachs put it at 0.4-0.6 million bpd saying cuts would mainly come from Gulf OPEC producers such as Saudi Arabia, Iraq, the United Arab Emirates and Kuwait. Benchmark Brent crude rose above $93 per barrel on Wednesday. https://www.reuters.com/business/energy/opec-heads-deep-supply-cuts-clash-with-us-2022-10-04/

Американците по начало са нация на индивидуалисти, които не харесват централната власт да се меси в техния личен живот и бизнес и това е разписано в Конституцията им с правото да притежават лично оръжие. Нещо, което не дава мира на централните плановици от левия спектър на прогресивните събудени. Лос Анжелис, например е конгломерат от десетки малки "предградия", те всъщност са самостоятелни градчета, мегаполис с обособен административен център, наричан "даунтаун", който освен модерните билдинги е място за живеене на бедни хора с улична престъпност. Баровците идват с колите си в модерните корпоративни билдинги, качват се с асансьорите в офисите си и след работа се прибират в "предградия" като Бел Еър и Санта Моника, където се радват на хубавите си големи къщи с канадски ливади пред тях. Така стоят нещата с този мегаполис и неговите "предградия", подобна е картината и с други големи американски градове. За това дали "предградията" трупат държавен и щатски дълг, ами според мен, не, това е митологема на академичните леви интелектуалци, които са основните камбани на прогресивното "събуждане" днес, те живеят на стада в университетските кампуси. Цифрите доказват това мое твърдение: Това са годините, в които избуява ръстът на "едноетажна Америка" в сателитните градчета на мегаполисите, между 1940 и 1970 техния ръст е най-голям, хората се радват на еднофамилните си къщи в добре уредени общности. Да видим как расте успоредно федералния дълг: Ха, изненада, точно в тези години дългът спада като процент от БВП до най-ниската си точка от 30 процента. Заключение, стремежът на хората да имат собствен дом и да не живеят наблъскани в кооперации с апартаменти в центъра на мегаполис няма връзка с дълга, по-точно има отрицателна връзка, колкото са по-богати индивидите, толкова по-нисък е държавния дълг, и обратно, с обедняването на средната класа в Америка расте и федералния дълг. Обърни внимание какъв дългов взрив има след 2016 година, за някакви си 6 години правителството на САЩ е удвоило борчовете си и е постигнало толкова, колкото техните предшественици не са успели в продължение на един век, "постигнало" по отношение на производство на кухи фиатни пари.

Това е нашият недовършен спор с теб, за кое е първо "кокошката или яйцето", моята теза е, че сегашната им демографска криза е следствие на сбъркана финансова политика на инфлационизъм, тоест отрицателната им демография е следствие, а не причина за упадък. До ПСВ война Америка приема най-качествените емигранти предимно от Европа, хора, които искат и умеят да работят и разчитат на себе си, затова тя става "фабрика на света" до ВСВ. Американската мечта да направиш своето богатство със собствените си способности и труд до това време и някъде до 60-те години на 20-ти век е била нещо реално, а не празна химера.

Според мен определено могат, и ще останат една от най-важните световни държави, каквито са били преди ПСВ, без да са имали империя. В един друг свят от днешния.

Китайците нямат необходимост да пращат армията си, за да колонизират Сибир, юаните ще свършат по-добра работа от армията им. Техният имперски проект е някъде там, където съм сложил зелената линия. Между другото, днес Рей Далио е обявил, че се оттегля като управляващ на Bridgewater Associates: https://finance.yahoo.com/news/ray-dalio-steps-down-from-bridgewater-144431628.html И го цитират по разни медии, че вече си оттеглил мнението за cash is trash: https://markets.businessinsider.com/news/stocks/ray-dalio-bridgewater-cash-dollars-fed-interest-rate-hikes-inflation-2022-10 Днес стоковата борса в САЩ започна с еуфория на оптимизъм, след като висш служител от ООН разкритикува политиката на Фед да вдига толкова рязко и бързо лихвите. Изглежда пазарите вярват в Дядо Коледа.

Тръмп се опита да управлява САЩ като еднолична фирма, каквато той управлява, според някои, а и според финансовите й резултати, относително успешно. Неговата запазена марка беше "най-добрият преговарящ" /да се разбира най-добър в пазарлъка при преговори да постига повече срещу по-малко/. Но на практика Тръмп не направи нещо повече от сега управляващите неоконсерватори, за да спре процесите на регресия в американската икономика. Ако имаш предвид под "САЩ да оцелеят като империя" като пишеш "САЩ да оцелеят", според мен тръмпизмът можеше да предложи много по-малко от Байдън. Той стоеше на позициите на меркантилизма /тарифите/ и изолационизма /изпокара се с почти всички западни лидери и ги скандализира/, така че оцеляването на САЩ, според разбирането на Тръмп се изразяваше в слогана America First: https://en.wikipedia.org/wiki/America_First_(policy) Така или иначе, според мен, ерата Тръмп е минало, и ако републиканците спечелят междинните тази година, през 2024 те ще издигнат друг техен кандидат.

Така или иначе, и при двата варианта /Капан на Тукидид или Капан на Киндълбергер, като единият не изключва другият, те могат да действат успоредно/, според мен, в момента ние са намираме на този участък от Големия цикъл на възход и упадък на империите, който е схематизирал Рей Далио: Следват Преструктуриране на дълг и Политическо преструктуриране /Голямото Нулиране/ и Нов Световен Ред. Всякакво неоконсервиране на стария световен ред, по мое мнение, само прави още по-болезнен процесът.

Да приемем това за вярно и да продължим по-натам с това което твърдиш: Това е спорно, Тръмп обвини Китай директно, Китай отвърна на обвинението официално, като обвини САЩ. Спомняш ли си твърдението на говорител на Външно министерство на КНР, който каза в прав текст, че вирусът е внесен в Ухан няколко месеца преди да бъде обявена епидемията от американски военни, участвали в международно състезание в същия град, че епидемията е внесена в Китай от САЩ. Тези взаимни обвинения са факт, и ако вече не са заличени от Мрежата, вероятно още могат да се открият там. Както и да е, за този пост приемаме условно, че Китай е стартирал епидемията. В какъв смисъл "тръгна"? С отварянето на въглищните им централи ли? Или с изкупуването на де що видят енергийни източници, предимно петрол и трупане в стратегическия им резерв по време на пандемията. Ако си спомняш цената на нефта падна под 30 долара за барел по онова време, американските производители на петрол плащаха на някой да ги отърве от запасите им, за да не плащат по-скъпите за склад разходи от цената на петрола. Ако енергийната криза е тръгнала от Китай тогава, то следователно Китай планомерно е предизвикал най-напред нещо, което да свали драстично цената на енергията /пандемията/, възползвал се е от ниската цена и изкупил на нея евтини енергийни суровини, след което при отключването е предизвикал енергиен глад в световен мащаб. Тук се вписва и войната в Украйна. Китай по време на кризата беше може би единствената голяма икономика, която не прибягна към количествени улеснения. Те не го направиха, а инфлацията е повече пари за по-малко стоки. През целия период на пандемията, дори и сега, китайската ЦБ запази положителна лихва върху юана, тоест лихвата беше по-висока от процента на инфлацията. И сега, когато САЩ, а това означава целия свят, започва парично затягане и вдигане на лихвите, китайската централна банка тръгва в точно обратната посока, тя прави количествени облекчения и сваля лихвения процент. Коректно заключение - Китай помпа инфлацията индиректно. Ако сумираме всички твърдения 1. Вирусът 2. Енергийната криза и 3. Инфлацията и ги приемем за валидни, получаваме картина на инициатива, организирана инициатива, на Китай. Това е само хипотеза, но в интерес на темата, ако я приемем за валидна, то въпросът е, какво цели тази тройна инициатива /вирус, глобална енергийна криза и световна инфлация/? Какво би постигнал Китай с нея?

Не е публикувано тук и не е от пишещ във форума. Лично за мен беше от полза това, не бях гледал на китайско-виетнамската война от тази гледна точка: Има и някои спорни, според мен, заключения на този автор, едното е: Няколко пъти съм чел трактатите на Сун Дзъ за войната, в тях Сун Дзъ не описва безброй начини да се избегне войната; напротив, той дава безброй съвети и правила как да се избегне загубата във войната.

Цифрите така илюстрирани са коректни, но нали прочете коментарите под тях, на въпроса каква методика е използвал, публикуващият диаграмата, тя си е негово творение, отговаря на МВФ и Световната банка. Да, но двете дават различни цифри, тази на МВФ дава с 3 трлн. долара по-ниска от тази на Световната банка. Защото двете методики са различни, МВФ взема БВП на Китай и го изчислява по инфлацията на юана към долара в момента, а тя е над 11 процента, после го обръщат в долари и оттам идват тези по-ниски цифри. Същата методика приложена примерно към БВП на Германия дава същите резултати, пак заради инфлацията на еврото спрямо долара. И така излиза, че номинално в юани БВП на Китай расте / в прогнозата на МВФ с 2.8 процента, в тази на Световна банка с около 4.8, но изражението в засилен долар в оценката на МВФ пада под стойността на БВП на Китай от миналата година, хем расте с 2.8 процента в юани, хем пада с 2-3 процента в долари. Това, според мен, са лееко некоректни игри с цифрите. Но имат ефект в Туитър.

Молотов е министър на Външните работи и главен преговарящ с Германия, Сталин е върховен главнокомандващ и генерален секретар на управляващата комунистическа партия. Как указанията на Сталин /главнокомандващ и генерален секретар/ към външния му министър да не са официална позиция? Но вие си разтягайте локумите, норма за това тук няма. Решаването на съдбата на Турция, според вас, казано от Сталин "участие в турския въпрос" ли означава. Хм, според мен, решаването на съдбата на една държава от друга означава нещо съвсем друго. Но няма да спорим.

Какво доказват ли? Хайде, много добре знаете какво доказват: в) Болгария — главный вопрос переговоров, должна быть, по договоренности с Г. и И., отнесена к сфере интересов СССР на той же основе гарантий Болгарии со стороны СССР, как это сделано Германией и Италией в отношении Румынии, с вводом советских войск в Болгарию. Нали вашата реплика беше 6 месеца преди Вермахта да навлезе в Русия, Сталин иска от Германия "вводом советских войск в Болгарию." Сталин не иска от Борис/ и Хитлер "да му осигурят Проливите като принудят Турция да отстъпи под аренда територии от двете страни на проливите." За какво пък да го иска от Борис, след като в България влязат съветски войски? Те не могат ли сами без Борис да си осигурят от Турция достъп до проливите. Да ви го преведа или ще ме питате пак какво доказва?

Специално за вас го намерих това, черно на бяло Записки на Молотов, от указанията дадени му от Сталин преди срещата му с Рибентроп, обозначена е и датата, 9 ноемри 1940: «С. секретно. В. М. Некот. дир-вы к Берл. поездке (9/XI.40 г.) 1. Цель поездки: а) Разузнать действительные намерения Г. и всех участников Пакта 3-х (Г., И., Я.) в осуществлении плана создания «Новой Европы», а также «Велик. Вост.-Азиатского Пространства»: границы «Нов. Евр.» и «Вост.-Аз. Пр.»: характер госуд. структуры и отношения отд. европ. государств в «Н. Е.» и в «В.-А.»; этапы и сроки осуществления этих планов и, по кр. мере, ближайшие из них; перспективы присоединения других стран к Пакту 3-х; место СССР в этих планах в данный момент и в дальнейшем. б) Подготовить первоначальную наметку сферы интересов СССР в Европе, а также в Ближней и Средней Азии, прощупав возможность соглашения об этом с Г. (а также с И.), но не заключать какого-либо соглашения с Г. и И. на данной стадии переговоров, имея в виду продолжение этих переговоров в Москве, куда должен приехать Риб-п в ближайшее время. 2. Исходя из того, что с.-г. соглашение о частичном разграничении сфер интересов СССР и Герм. событиями исчерпано (за исключ. Финл.), в переговорах добиваться, чтобы к сфере интересов СССР были отнесены: а) Финляндия — на основе с.-г. соглашения 39 г., в выполнении которого Г. должна устранить всякие трудности и неясности (вывод герм. войск, прекращение всяких политич. демонстраций в Ф. и в Г., направленных во вред интересам СССР). б) Дунай, в части Морского Дуная, — в соответствии с директивами т. Соболеву. Сказать также о нашем недовольстве тем, что Г. не консультировалась с СССР по вопросу о гарантиях и вводе войск в Румынию. в) Болгария — главный вопрос переговоров, должна быть, по договоренности с Г. и И., отнесена к сфере интересов СССР на той же основе гарантий Болгарии со стороны СССР, как это сделано Германией и Италией в отношении Румынии, с вводом советских войск в Болгарию. г) Вопрос о Турции и ее судьбах не может быть решен без нашего участия, т. к. у нас есть серьезные интересы в Турции. д) Вопрос о дальнейшей судьбе Румынии и Венгрии, как граничащих с СССР, нас очень интересует и мы хотели бы, чтобы об этом с нами договорились. е) Вопрос об Иране не может решаться без участия СССР, т. к. там у нас есть серьезные интересы. Без нужды об этом не говорить. ж) В отношении Греции и Югославии мы хотели бы знать, что думает Ось предпринять? з) В вопросе о Швеции СССР остается на той позиции, что сохранение нейтралитета этого государства в интересах СССР и Германии. Остается ли Г. на той же позиции? и) СССР, как балтийское государство, интересует вопрос о свободном проходе судов из Балтики в мирное и военное время через М. и Б. Бельты, Эрезунд, Категат и Скагерак. Хорошо было бы, по примеру совещания о Дунае, устроить совещание по этому вопросу из представителей заинтересованных стран. к) На Шпицбергене должна быть обеспечена работа нашей угольной концессии. 3. Транзит Германия — Япония — наша могучая позиция, что надо иметь в виду. 4. Если спросят о наших отношениях с Турцией — сказать о нашем ответе туркам, а именно: мы им сказали, что отсутствие пакта взаимопомощи с СССР не дает им права требовать помощи от СССР. 5. Если спросят о наших отношениях с Англией, то сказать в духе обмена мнений на даче Ст. 6. Сказать, что нам сообщили о сделанных через Рузвельта мирных предложениях Англии со стороны Германии. Соответствует ли это действительности и каков ответ? 7. На возможный вопрос о наших отношения с США ответить, что США также спрашивают нас: не можем ли мы оказать поддержку Турции и Ирану в случае возникновения опасности для них. Мы пока не ответили на эти вопросы. 8. Спросить, где границы «Восточно-Азиатского Пространства» по Пакту 3-х. 9. Относительно Китая в секретном протоколе, в качестве одного из пунктов этого протокола; сказать о необходимости добиваться почетного мира для Китая (Чан-Кайши), в чем СССР, м. б. с участием Г. и И., готов взять на себя посредничество, причем мы не возражаем, чтобы Индонезия была признана сферой влияния Японии (Маньчжоу-Го остается за Я.). 10. Предложить сделать мирную акцию в виде открытой декларации 4-х держав (если выяснится благоприятный ход основных переговоров: Болг., Турц. и др.) на условиях сохранения Великобританской Империи (без подмандатных территорий) со всеми теми владениями, которыми Англия теперь владеет, и при условии невмешательства в дела Европы и немедленного ухода из Гибралтара и Египта, а также с обязательством немедленного возврата Германии ее прежних колоний. 11. О сов.-японских отношениях — держаться вначале в рамках моего ответа Татекаве. 12. Спросить о судьбе Польши, — на основе соглаш. 1939 г. 13. О компенсации собственности в Прибалтах: 25% в один год, 50% — в три года (равн. долями). 14. Об эконом. делах: — в случае удовл. хода перегов. — о хлебе». http://militera.lib.ru/research/bezymensky3/20.html За съжаление не успях сега да открия фотокопието от документа с доклада на Молотов след тази среща, има такова, там Молотов вече докладва как е протекъл разговорът му с Рибентроп. Имайте предвид, че действието се развива около 6 месеца преди нахлуването на Хитлер в СССР.

Запалете го, Пейчев, по-малко ще лежите и е по-малко рисковано, вижте македонеца, който запали българския клуб в Охрид, дадоха му няколко месеца, ако ви хванат. Но няма да сбъркате при никой случай.

п.с. Извинявам се не съм схванал написаното, но не ми се връща толкова назад, да СССР се включва в Тристранния пакт с Германия, Италия - Япония, но нали говорим за днес, моя грешка, все пак написаното отдолу си остава в сила. Напълно, цялата програма на Михаил Горбачов имаше за цел това включване. Знаем го дори по това което ставаше през последните години преди да падне стената и у нас, България имаше превъзходни икономически връзки с Германия и Франция. Светът през 90-те беше единен както никога преди и след това.

Според мен някъде до 2008 година китайско-американските отношения бяха напълно вградени в мултилатеризма, тогава дори някои икономисти полунашега говореха за "държавата Кимерика Китай + Америка/, дотолкова бяха преплетени икономическите интереси на двете страни, а китайците следваха без особени обструкции американското лидерство. Разколът започна след кризата от 2008, дотогава и Русия не правеше особено големи проблеми в международен план, нейната ЦБ стриктно следваше политиките на МВФ, това бяха най-добрите икономически години за руските граждани, а Путин беше сложен на корицата на Форбс като "Човек на годината". Изострянето на икономическата криза, финансово-икономическа, в световен мащаб постепенно ерозира следвоенния ред и сега пукнатините вече са пропасти.

Колега Пейчев, кое не е така. Сега тук не сме в детската градина да си играем на "стрижено и косено", аз да тропна с краче и да ви отговоря, "така е пък!" Пиша какво съм прочел в стенограмата, беше публикувана в руски сайт, Молотов открито изказва възмущението си от предложението на Рибентроп, когато докладва на Сталин. Сега вие изглежда сте обсебен от идеята си, че руснаците са "англосаксонски кучета" и настоявате в редица постове на нея, като се аргументирате в един, че Русия никога не е водила война с англосаксонците. Водила е, Кримската война. Студената война също беше срещу англосаксонците. Прокси войната в Афганистан срещу кого беше.

Аз и в темата за Капан на Тукидид го бях засегнал, но сега с риск да се повтарям, ще го напиша съвсем определено - основното и най-важно противоречие между САЩ и Китай не е нито идеологическо, нито търговско, нито дори военно. Става въпрос за привилегията на американския долар да бъде световна резервна валута и да се злоупотребява с тази привилегия. Всъщност американската страна се отмята от ангажимента си приет в Бретън Уудс за следвоенното финансово състояние на света, като отменя връзката на долара със златото. До 1971 доларът е толкова добър колкото златото, а златото играе роля на световна резервна валута, равноотдалечена от всички останали. Още тогава Кейнс предлага вместо долар да бъде въведена международна валута, която да бъде равноотдалечена от всички останали, нарича я банкор, а Трифин по-късно развива теорията за Дилема на Трифин - нацията чиято валута е световна ще изпада хронично в търговски дефицит и в крайна сметка ще се деиндустриализира, защото всички останали нации в стремежа си да притежават нейната валута ще се стремят да продават евтино стоките си на нейния пазар и да обезценяват своите валути спрямо нейната. Китайците повтарят тези аргументи на Кейнс и Трифин от 2009 година насам и настояват за въвеждане на такава наднационална резервна валута, равноотдалечена от всички останали и по същество неутрална. Всъщност СПТ теоретично е замислена като такава алтернатива, но никога не е въвеждана като световна резервна валута със споразумение като това в Бретън Уудс, по обясними причини. Докато този проблем не бъде решен по един или друг начин, според мен, капанът на Тукидид ще съществува, независимо кой е на върха на световната хранителна верига - САЩ, Европа, Китай или Индия.

Преди време ми попадна стенограмата от преговорите Молотов-Рибентроп, последните пазарлъци между двамата за зони на влияние /разбирай окупация/ на Европа. Бяха публикувани и докладните записки на Молотов за резултатите от тези пазарлъци. Там Молотов изказваше възмущение от наглостта на германците, които предложили на съветската страна сфери на влияние в Персия и Индия, един вид как ги пращат за зелен хайвер, предявявайки претенции върху цяла Западна и Централна Европа.

На този линк в статия от 2017, първата година от президентството на Тръмп, има статия за Капана Кинделбергер, в която се сравняват 30-те години на миналия век, когато Великобритания се оттегля от ролята си на световен хегемон, но САЩ не запълват празнината, резултат - ВСВ. https://www.belfercenter.org/publication/kindleberger-trap Авторът е направил и много уместна, според мен, препоръка за отношението към Китай. Но кой да чете такива статии от действащите политици, те са хора на ситуационните реакции, мислят след като нещата се случват.

Хващам се за това, за да се върна отново към проблема с неплатимия дълг. Цунгцванг, както е известно е термин от шахматната игра, който обозначава ситуация, при която играчът няма полезен ход, каквото и да играе, с която и да е фигура, той има само губещи ходове и губи играта. Обикновено опитните шахматисти в тази фаза на играта спират да играят и се предават, за да не станат за резил. Не е така в хазартните игри, специално в покера. там няма цунгцванг, защото може да се блъфира и с по-слаба карта да спечелиш всички залози на масата. Правя този офтопик, като въведение на тази прогноза на Питър Шиф, тъй като не мога да бъда по-убедителн с цифрите от него: Calling the Fed’s Bluff: They are Holding a Losing Hand "Напоследък Фед играе голяма игра. Много хора ( включително и аз ) предположиха, че Фед ще се откаже. Има много добра причина - Фед ще смаже икономиката и Министерството на финансите на САЩ с по-високите лихви.В действителност Федералният резерв държи губеща ръка и се опитва да блъфира за да спечели тази игра. Досега Федералният резерв се противопоставя на скептиците, придържа се към своята версия и държи твърд курс нагоре за лихвите. Въпреки ястребовата му позиция обаче, можем да сме сигурни, че Фед блъфира. Всеки знае, че в един момент по-високите лихви ще се окажат катастрофални . Поставянето на точна времева линия е трудно, но не и невъзможно. Някой може действително да провери числата и да види кога Фед ще бъде принуден да свали и покаже своите карти. Така че това направих. Започнах с данни, публикувани от Министерството на финансите, които показват целия им дълг всеки месец. Показва падежите и лихвените проценти. След това комбинирах данните от Министерството на финансите със собствената прогноза на Фед. Изчислението беше извършено само върху търгуем дълг, по-специално сметки, банкноти и облигации. Сравняване на различни тарифи и ... Бам! Дори и най-консервативният случай (3,5%) показва, че дългът става бързо неконтролируем. При този сценарий хазната плаща $600 милиарда годишно лихви до януари 2024 г. Това е повече от два пъти от разходите за лихви през февруари 2022 г. Да, двойно ! И това е сценарият, ако Фед замрази повишаването на лихвите точно сега! Но, нееееееее. Федералният резерв трябва да покаже, че е сериозен. Пауъл е новият Волкър и той трябва да го докаже или Фед може да загуби всякакво доверие. И така, миналата седмица те удвоиха своя блъф. До края на годината сега те очакват лихви от 4,4%, които ще се повишат до вероятно 5% през следващата година. Добре, добре, нека всъщност пресъздадем точно този сценарий. 4% през ноември, 4,4% през декември, 5% през март 2023 г. за цяла година и след това бавно понижаване на ставките в средата на 2024 г. обратно до 3% до 2025 г. Това е прогнозата на Фед. Текущият сценарий на Фед Отделете минута, за да смилате диаграмата по-горе. Обърнете внимание как изглеждат следващите няколко месеца спрямо последните 20 години. Това не е просто малко допълнително напрежение върху икономиката. До януари 2024 г. Министерството на финансите ще трябва да изплаща $740 милиарда лихви! Това е почти $500 милиарда повече, отколкото Министерството на финансите е плащало през 2021 г. Половин трилион долара повече лихви на година... за 15 месеца!! Спомняте ли си, когато хората полудяха, че изпращат на Украйна 40 милиарда долара? Това е 12 пъти по-високо! Това не са измислени числа или най-лошия сценарий. Това използва действителни данни на Министерството на финансите срещу действителния основен сценарий на Фед. Ето какво ще се случи, ако Фед се придържа към настоящия си план. Помните ли през 2018 г., когато Федералният резерв трябваше да се откаже, защото пазарът на акции се срина? Отбелязано е на графиката по-горе, в случай че сте забравили. Е, току-що надминахме това ниво през юни. Фед се движи много по-бързо този път, но данните все още изостават. Ще отнеме време на Федералния резерв да забележи кога наистина са счупили стъкларията в стъкларския магазин. Все пак ще ви разкрия една тайна, те вече са разбили нещо ... просто все още не го знаят (или може би го знаят – просто погледнете валутните пазари). Те се движеха по-бавно през 2018 г., имаха време да наблюдават данните и да видят кога пазарът започва да се свива. След това отне време нивото на лихвата да достигне връх и да се върне надолу след пивота. Докато осъзнаят какво са направили този път, вероятно ще бъде твърде късно. При този основен сценарий дългът ще се увеличи с колосалните 5 трилиона долара до края на 2025 г. Това са по-малко от 40 месеца. Но почакайте. На всяка среща Фед става все по-яростен. Ами ако вдигнат залозите отново? Те просто влязоха „ол-ин“ на срещата през септември. Ами ако следващият им ход е да извадят ключовете от колата си и да ги пуснат в гърнето? Нека стартираме това като алтернативен сценарий. Да приемем, че инфлацията е все още висока след 12 месеца и 5% ставки не са достатъчни. Вместо да намалят лихвите обратно до 3%, те трябва да ги повишат до 6% през следващата година. Това не е сценарий с малка вероятност. Това е много реален риск. При този сценарий Министерството на финансите ще плаща $1,17 трилиона годишно само върху лихвите до 2025 г. Да, това е около $900 милиарда годишно повече, отколкото са плащали през 2021 г., или повече от 4 пъти повече! Това е товарен влак със 100 километра без спирачки, който ще унищожи федералния бюджет, да не говорим за цялата икономика. Но пък вие не се притеснявайте, Фед е ангажиран и „ще направи всичко необходимо, за да върне инфлацията до 2%“. Да, добре – ще погледна още веднъж графиката по-долу и ще ви повтарям ЦЯЛ ДЕН без да спирам, че това е чист блъф. Прогнозата за лихвата – алтернативен сценарий Знам какво си мислите „Уау, това е една една грозна диаграма!“ О, но я чакайте, става още по-лошо. Не забравяйте, че това изчисление се прави само върху сметки, облигации и банкноти. Това изчисление беше добър заместител на общата дължима лихва върху дълга, който също включва неща като I-облигации, премии, нетъргуем дълг и т.н. Това може да се види в следващата диаграма по-долу, където черната линия се проследява добре с лентата графика. Черната линия е изтеглена директно от месечния отчет на Министерството на финансите. Това е действителната платена лихва, отчетена от Министерството на финансите. Както можете да видите, черната линия се оотделя нагоре от изчислената лихва, започваща с Covid. Министерството на финансите плаща много повече лихви за много различни инструменти. Искам с това да ви кажа, че горните сценарии са подценени. Те вземат предвид само една част от дълга, макар и най-голямата част, но реалната лихва расте още по-бързо! И така, какво искам да ви кажа в крайна сметка? Когато сте забит дълбоко в дупка и картите ви са ужасни, имате два избора. Можете да фолднете/свалите картите си/ или да блъфирате. Ако блъфираш, трябва да го направиш достатъчно ефектно, за да изплашиш всички на масата. За съжаление на Фед, те изиграха грешно играта си. Това вече не е преди флопа. Преди флопа Фед имаше ужасяващи карти, но влезе във врътката ва залозите. Те избраха „таргетиране на средната инфлация“. След като това избухна в лицето им с брутална загуба, те вдигнаха залога отново. Този път с „инфлацията е преходна“. Опа! Отново фал. Тогава дойде часът на истината, когато трябва да се направи последния залог и те разбраха, че просто не могат да плащат всичките си предишни залози, а всъщност трябва да направят един последен, който да откаже другите играчи. И така, те блъфираха. Те блъфираха много! За съжаление вече е твърде късно. Всички са обвързани с пота заложен на масата и развръзката идва бързо! Просто погледнете диаграмите по-горе. Вижте червените ленти… това не се случва след 2-3 години. Това се случва в момента ! Не само, че дълговата спирала в момента е в ход, но икономиката сега е изправена пред куп рискове: Какво ще стане, ако намаляващата ликвидност на пазара на облигации създаде скок в лихвите? Ами ако рецесията доведе до спад на данъчните приходи и увеличаване на заемите? Ами ако рецесията се влоши? Ами ако Китай нахлуе в Тайван? Ами ако корпоративен фалит предизвика ефект на доминото? Какво ще стане, ако жилищният пазар падне поради скока на ипотечните лихви? Какво ще стане, ако напълно неравномерната търговия с дълги долари се разпадне? Какво ще стане, ако търговията с дълги долари продължи и чуждестранните валути започнат да се сриват? Ами ако инфлацията не спадне? Ами ако финансовите пазари замръзнат, защото някъде има кредитно събитие? Какво ще стане, ако пазарът не може да поеме цялото ново емитиране на дълг и лихвените проценти се покачат още повече? Какво ще стане, ако Конгресът отговори на някоя от тези възможности с повече разходи? Ами ако новият дълг надхвърли 1,2 трилиона долара годишно? Нито една от тези хипотези не е пресилена. Бих казал, че всяка от тях има ~50% вероятност. Това означава, че вероятността нито едно от тези неща да не се случи е 0,02%. Казано по друг начин, има 99,98% шанс нещо освен дълговата спирала също да се взриви. Така че, когато едно от тези събития се случи, алтернативният сценарий на втората диаграма става най-добрият сценарий. Помните ли още цифрите от нея? Където Министерството на финансите харчи над $1T годишно за лихви? Това се нарича Game Over . Няма абсолютно никакъв начин Фед да остане и да продължи да повишава лихвените проценти, но по някакъв начин Фед кара пазара да бъде убеден, че контролира играта и няма да се обърне посоката надолу твърде рано. Федералният резерв блъфира толкова силно, колкото е възможно. Те хвърлиха целия валутен пазар в хаос. Дори и да не ги е грижа за чуждите валути или икономиката, те не могат да избягат от законите на математиката. Имат по-малко от 6 месеца, максимум 12 месеца. Или се обръщат с лихвите надолу, или Министерството на финансите влиза в дългова спирала и икономиката следва този ход също. Разбирам, че Европа е бъркотия и китайският пазар на недвижими имоти се разпада. Паундът и йената се сриват. Но само защото всички лодки около вас потъват по-бързо от вашата, не означава, че сте в безопасност. https://schiffgold.com/exploring-finance/calling-the-feds-bluff-they-are-holding-a-losing-hand/ Накратко, Шиф, който беше един от малцината предсказал ипотечната криза през 2008, и който е от над 30 години в бизнеса с инвестиране, както и другите опитни вълци от Уолстрийт, знаят, а не предполагат, че ценралната банка на САЩ блъфира в твърдата си решителност да вдига лихвите, докато пребори инфлацията, тя е лимитирана, след което няма друг изход, освен да направи обратен завой. То всъщност е задача за началното училище - през 1980, когато Пол Волкър започва вдигането на лихвите до 20 процента, БВП на САЩ е 2.8 трлн., а федералния им дълг, 980 млрд., около 35 процента от БВП, днес БВП на САЩ е 24.8 трл., а федералния дълг 31 трлн.

Ако следиш медийните изяви на Самърс, той в последните 5-6 месеца беше силен критик на колебливата и непоследователна политика на Фед, специално на определението им на инфлацията като "преходна". Често се появяваше по екраните със загрижена физиономия и повтаряше, че тази инфлация не преходна, а отлагането на вдигането на лихвите само ще утежни рецесията. И ето сега че го спрягат за заместник на Йелън. Йелън, между другото, въпреки че беше шеф на Фед, е класически академичен учен без усет за практиката на пазарите. Виж какво казва накрая Самърс в цитирания текст: Значи според него сме само в началото на финансового земетресение, все още даже сме в предварителните трусове. Показателно е и това, че го гласят за министър на финансите след междинните избори. Следя почти ежедневно движенията на щатската стокова борса и имам усещането, че реакциите са на силно пиян човек, един ден възходи нагоре, после отчаяни разпродажби, без никаква привидно логическа връзка. Изглежда много от инвеститорите все още не искат да повярват в това, което им казва вече недвусмислено Джеръм Пауъл, а именно, че ще има много болка и няма да спре с вдигането на лихвите, докато не се пребори с инфлацията. Може би защото същият човек вече веднъж се провали през 2018-2019 година, и то по времето на Тръмп, той е републиканец Пауъл, тръгна и спря. Пазарите изглежда очакват от него точно това и , според мен, затова волатилността е сеизмична.

Какво говорите, само за година средната цена на къща в САЩ скочи от 300 000 до над 400 000 долара, а сега ипотеките са с лихви от над 7 процента с тренд да вървят нагоре. Какви нововъведения и умни домове, като много американци отново ще бъдат изритани от новозакупените си къщи като през 2008. Майкъл Бъри отдавна говори за това, но кой да го слуша.