Б. Киров

Ето това е най-красивото във футбола.

Чел съм почти всички книги на Виктор Суворов /Резун/, някои по-два и три пъти. Мисля, че той е сериозен професионален анализатор, преди всичко военен анализатор, при това от сериозна школа. Като автор, лично мнение, се изхвърля, според мен, с комерсиална цел да си продава по-добре книгите и затова пише с апломб и високопарно, но ако се абстрахираме от бомбастичния му стил, в основата на книгите му лежи много сериозна работа и не бива да ги отхвърляме с лека ръка. п.с. Приключвам за днес, компютъра ми прави някакви мизерии с връзката, лека нощ.

Британците нямат никакви скрупули кой да подкрепят: подкрепят този, който им е изгодно, винаги са го правели. През 1941-43 пращат маса пари и оръжие на българските комунисти със самолети, има и мисията на майор Томпсън, който е разстрелян от полицията. Подкрепят активно и сръбските комунисти. Подкрепят и гръцките комунисти, докато ги устройва, после подкрепят антикомунистите по същата логика.

Проблем са били, според мен: 1940 - 132 млн., по същото време само Германия е била с половината население, имайки под контрол цяла континентална Европа, ресурсите са щели да бъдат в нейна полза. Тук малко по-различни данни, но още повече в полза на Германия: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_population_in_1939

Според мен, Ник е прав в едно, че вариантите са били безкрайно много: към 1941 германците по принцип вече са имали знанието как да направят атомна бомба, но не са успели единствено заради американските бомбардировки над инсталациите им за тежка вода в Норвегия и над секретните им фабрики: Германия с ядрено оръжие преди САЩ и подводници способни да достигнат бреговете на САЩ би бил истински кошмар.

Намеса на САЩ в Европа много по-рано.

Моята хипотеза е малко по-различна: Сталин не игнорира ничии предупреждения, той получава такива от много места от съветското разузнаване, което е може би най-ефективното по онова време: Зорге, българският посланик в Москва Стаменов, Червения оркестър в Западна Европа, но ги игнорира, заради трезвата си преценка: той е имал много ясна представа за превъзходството в техника и численост на Червената армия по онова време и здравата логика е била, че нападение на Хитлер е самоубийство за него, затова игнорира такава възможност като налудничава от страна на Хитлер. Но нещата излизат от контрол, Хитлер реагира налудничаво и самоубийствено.

Ник, ако приемем, че стратегията на Сталин е била такава, това не означава ли, че след това, плановете му отново са включвали война срещу Хитлер, този път е можел да я нарече "освободителна" за цяла Европа, защото след падането на Великобритания, в Европа, освен СССР, вече няма кой да се изправи срещу Вермахта. Но Вермахта без иранските петролни полета пак е в същата жалка позиция за водене на дълга война на големи разстояния, както и през 1941, когато е на руската граница, не му достига гориво и ресурс за дълга война.

Едно не ми е ясно от този закон, след като Музикаутор събере така добре обозначените в Закона такси /оказа се по 7 лева за място, доколкото успях да се ориентирам/, как ще ги разпределя на авторите и изпълнителите и по какви критерии. Защото в едно заведение се слуша една музика, в друго друга. Ами ако собственикът примерно си пуска само американски класически джаз от 50-те години или класическа музика, за какво му събират парите и на кой ги изплащат? Бездънна е майор миховата мисъл.

Моя грешка, господинът е по-милостив, не били по 2 лева на стол, а по 2 лева на ден, демек 800 лева: Но в крайна сметка, човечността му няма граница, пак не съм разбрал, слиза по левче на ден, какъв човек! Само 396 лева ще плати Веско.

http://www.economy.bg/bulgaria/view/146/Ot-2-000-do-20-000-leva-globa-za-zavedenie-s-muzika-bez-plateni-prava Този господин е истински веселяк: "За да можете да пускате тяхната музика, вие трябва да имате тяхното писмено съгласие." Значи, ако искам да пусна музика от различни автори и изпълнители, преди това аз като собственик на бирария "При Веско" примерно, трябва да влеза в делова кореспонденция с всички тях и с всеки един поотделно и да имам писмено свидетелство, че те нямат претенции да получават по 2 лв. на ден от всеки стол в бирарията ми. Наздраве! Разправяше ми зъболекаря ми, спрели го пред блока полицаите за еднопосочно движение, маскирани в един храст. "Абе момчета, казал им, не ви ли стигат заплатите?" - попитал. "Е, сега докторе - казал му едният, - ти пък да не завидиш!"

Тези закони можем да ги наречем "диш хак" - те не се изпълняват реално, но се задействат при случай от "длъжностно лице" с цел "да се разберем като хора, акт ли ще пишем или..."

И това не е всичко, както се казва, още сте в предверието: след като се доберете до заветната " III квалификационна степен", даваща ви право да отворите собствен салон, започват мъките с ХЕИ, пожарната, и т.н., където също се "дава" на който трябва, за да се отвори и тръгне бизнеса, отделно наем и т.н.

Сурово. Но справедливо, както казваше старшината в казармата. Ето стандартна обява: 150 уч.часа 600лв., 1 месец - получавате Удостоверение 660 уч.часа 1200лв., 2 месеца - получавате Свидетелство II квалификационна степен 960 уч.часа 1800лв., 3 месеца - получавате Свидетелство III квалификационна степен

По принцип би трябвало да може, но мисля, че господата там са си опекли здраво работата със закона и са непоклатими като скала, сещам се за една конкретна камара, за която имам информация от човек, работил за председателя, тоест от първа ръка, но не ми се влиза в подробности.

Освен посочените тук такси се плащат и много големи такси за изкарване на курсове към съответната камара, които обикновено се водят от председателя на камарата и негови близки лица - става въпрос за суми от порядъка на хиляди левове. Без такъв курс нямаш право да практикуваш, ама как да започне човек да практикува, особено ако е с основно образование, преди да е преминал през всички тези иглени уши. Няма начин, може да имаш златни ръце, нямаш право на собствена дейност. Патентните данъци също не са за пренебрегване, някои са доста високи и непосилни за стартиращ бизнес без начален капитал.

Главно това е: в друга тема го разисквахме по-подробно и по този повод се зарових из различни форуми и блогове на тази тематика, оказва се някакъв Параграф 22 - за да практикуваш занаят, трябва освен тапия от Камарата, да имаш и стаж в ателие или работилница на майстор. Една от фризьорките споделяше, че този, който ги изпитвал можел и знаел много по-малко от тях и т.н. Моят опит с точилар на ножове потвърди такива изявления. Трябваше ми добър точилар за печатарски нож, обиколих поне десетина пишман-майстори, предимно в ключарските ателиета, на които бяха дадени такива тапии за точиларство, но тези хора не разбираха от занаята и ми съсипаха скъпите ножове - изкривиха ги и ги назъбиха. Най-сетне с много ровене по интернет открих един точилар от ромски произход, за който пишеше, че е трето поколение, баща му и дядо му работели занаята и човекът ми свърши перфектна работа за много по-малко пари, но нямаше официално работилница и разрешение да практикува.

Сър Едуард Бърн-Джоунс (1833-1898) е британски художник и дизайнер, тясно свързан с по-късната фаза на движението Прерафаелити, който работи в тясно сътрудничество с Уилям Морис в широк спектър от декоративни изкуства. Първите картини на Бърн-Джоунс показват силно влияние от Данте Габриел Росети, но до 60-те години той открива собствения си художествен стил. През 1877 г. Бърн-Джоунс излага осем маслени платна в галерия Grosvenor. Времето за това било избрано правилно и той веднага е възприет от критиката като вестител и звезда на новото Естетическо движение /Aesthetic Movement/. Освен живопис и стъклопис, Бърн-Джоунс работи в различни други области; включително проектиране на керамични плочки, бижута, гоблени, мозайки и илюстрация на книги, най-известни от които са гравюрите му за Chaucer на Kelmscott Press през 1896 г. Картините на Бърн-Джоунс стават едно от направленията в развиващия се естетизъм от 60-те до 80-те години на ХХ век: представителите на естетизма считат, че изкуството трябва да се оценява предимно като обект на красота, предизвикващ чувствен отговор, а не като история или морално съдържание в предмета му. В много отношения това е противоположно на идеалите на Ръскин и ранните прерафаелити. Никой друг артист от това естетическо направление не е така предан на поставените от движението цели като Бърн-Джоунс. Идеалите, решително преследвани от него в изкуството му, провокират ненавистта сред света на материалистите, каквито са предимно широката публика и тесногръдата художествена критика и Бърн-Джоунс се сблъсква с една много гневна критика и от двете страни. Това още в началото на кариерата му основно е насочено срещу липсата на реализъм в картините му, и така си остава и докрай. Земята, небето, скалите, дърветата, мъжете и жените на Бърн-Джоунс не са тези на нашия земен свят; но те сами по себе си са свят, съвместим единствено със себе си и следователно имат собствена реалност. Зареден с красотата и с необикновеността на мечтите, за него не съществува нищо извън тези мечти. Това е, което повече от всичко друго, го отчуждава от епохата, в която е роден - реалистичният Викториански век на Великобритания. Портрет на Гуендолин Гаскойн-Сесил, 1895, червена креда Лейди Гуендолин Гаскойн-Сесил (1860 - 1945 г.) е британска авторка на четиритомна биография на баща си, Робърт Гаскойн-Сесил, "Животът на Робърт, маркизът на Солсбъри". Тя също така е автор на повестта "Малката Рей" публикувана в списание Pall Mall през август 1894 година. Мария Замбако, 1865, червена креда Мария Замбако (1843 - 1914 г.), рождено име Мария Терпситеа Касаветти, е британски художник и модел от гръцки произход. Тя е била любимка на художниците прерафаелити. Мария се посвещава на изкуството и учи в училище "Слейд" под ръководството на Алфонс Легро и после при Огюст Роден в Париж. През 80-те години на века работи като скулптор. Излага творбите си в Кралската академия през 1887 г. и Изложбеното дружество за изкуства и занаяти през 1889 г. в Лондон. Излагала е и в Парижкия салон. Популярна като модел в кръговете на прерафаелитите заради тъмночервената й коса и бледа кожа, най-забележителното й позиране като модел е за Едуард Бърн-Джоунс. Тя също така позира за Джеймс Абът Макнийл Уистлър и Данте Габриел Росети. Това може да е ескиз за фигура на Венера. Бърн-Джоунс рисува редица картини изобразяващи Венера, много от които са свързани с образите на Купидон и Психея в илюстрациите му за "Земния рай". Розамунд и кралица Елинор, 1861, масло върху платно Според легендата крал Хенри II създава тайна стая за своята любовница Розамунд, в центъра на сложен лабиринт. Там тя била открита и убита от съперничката й, кралица Елинор. Докато бил студент в Оксфорд, Бърн-Джоунс посетил Годстоу, предполагаемото място на гроба на Розамунд. Но един нов импулс за неговата група от картини идва от стихотворната драмата на Суинбърн от 1860 г., чиято тематика е конфронтацията между Розамунд и кралицата. Св. Георги убива Дракона, 1866, масло върху платно По-често сочена като образец на драматизъм и динамика, легендата за "Св. Георги" вдъхновява Едуард Бърн-Джоунс за лиричен отговор. Това изображение представя пред зрителя нещо подобно на сън. Рицарят е достатъчно силен и непоколебим, сразявайки злобния си (но недохранен) враг с увереност; но този Свети Георги е повече създание на ума. Размазаното "сфумато" на формите - Бърн-Джоунс е трябвало да усъвършенства неуверения си маниер - и елегантността на позата повече внушават размисъл, отколкото тревога. Бърн-Джоунс е най-малко идеолог от прерафаелитите, но при него усещаме най-трайната, несекваща вяра в лунния свят на бледолики момичета и епични светии. Хенри Джеймс намира образите на Бърн-Джоунс "бледи, болнави и от подземния свят". Бидейки традиционалист, английският художник не приема импресионистите, предпочитайки техните съвременници символистите, на които той се възхищава и от които е силно повлиян. Chant d'Amour (Любовна песен), 1868-73, масло върху платно В началото на лятото на 1862 г. Едуард Бърн-Джоунс, придружен от съпругата си, пътува до Венеция заедно с ментора си Джон Ръскин, който му възлага да рисува копия на редица венециански ренесансови творби. Той се завръща у дома през Париж, където вижда повече венециански картини в Лувъра (който преди това бил посетил през 1855 и 1859 г.). По-специално, той вижда там прочутия "Концерт Шампере", тогава считан за творба на Джорджоне, но сега приписвана на ученика му Тициан; картината изобразява група фигури на фона на зелен пейзаж и е с музикална тема. Следващият стил на Бърн-Джоунс е силно повлиян от тези преживявания, а през 1865 г. той рисува един Giorgionesque акварел - "прототип" на тази картина - закупен от Уилям Греъм, богат шотландски бизнесмен и депутат в парламента. Това е една от най-красивите картини, сътворени от Бърн-Джоунс. Три фигури са разположени в изискан пейзаж - безкраен свят на зелени пасища, солидна традиционна архитектура и с любов поддържани градински цветя - една английска Аркадия. Ефирна вечерна светлина осветява сцената, която събужда спомени в нас, спомени за всички онези неловими преходни моменти в залеза на летния ден, когато светът изглежда най-умиротворен. Няма никакъв психологически контакт между тримата протагонисти - те са обвити в собствените им мисли - нефокусираният поглед на влюбения рицар се простира до безкрайността, както и на арфистката (дори когато ръцете й са заети с клавишите и следват нотния лист, срещу лекия бриз който играе в косата й и в наметалото на Купидон). Купидонът държи очите си затворени. Вглъбения вид на героите засилва настроението на сладка носталгия - копнеж за недостижимо пристанище на блажено спокойствие и доволство, или както Бърн-Джоунс казва: "... Никой, неща, които никой не може да определи или да си спомни, единствено Копнеж". Купидон (или може би персонификация на Любовта) изглежда така, сякаш може да бъде пренесен направо в картина на Ботичели. Но неговото богато наситено червено облекло отразяващо се в бронята на рицаря и цветята на преден план говорят за трайното влияние на Джорджоне и Тициан. Рицарската броня обаче е само на Бърн-Джоунс - приказно съчетание на късно средновековна изработка и високо романтично лично изобретение. Прекрасната рокля с цвят на слонова кост на музикантката и интензивната наситената с ултрамарин възглавница, на която е коленичила, осигуряват перфектен фон за предизвикателната концентрация на червения цвят. "Твърде красиво, за да бъде истина" - както сам определя изкуството си Бърн-Джоунс. ... следва...

Което, между другото, е огромен пазар, американците, а и други западни клиенти, са луди на тема хранителни добавки и здравословен живот. Доколкото си спомням от негово интервю с Диков, той е построил завод в САЩ и там работят няколкостотин американски работници, но е направил това с една от най-големите световни инвестиционни институции зад гърба си /те са му предложили да инвестират в негово производство/; обясняваше го с детайли в интервюто.

+ Това е напълно така. Все ми се струва, защото за това няма и не може да има статистика, че все пак голяма част от образованите и предприемчиви българи се възползват от тези възможности, но го правят в сивата зона. Какво имам предвид, хиляди, а може би десетки и стотици хиляди хора у нас "правят пари" в интернет в сферата на рекламата, продажбите и програмирането, но това остава извън радарите. Също така не са малко хората, които "правят пари" с предприемчивост и законно от някакво малко производство, но тези дейности също не влизат в погледа на статистиката. Големият въпрос за мен е защо не се регламентират с облекчени данъчни и административни закони дейности за предприемчиви и способни хора, а реално им се пречи. Защо например на един способен и потомствен ковач или ножар не се разреши да упражнява дейност извън безумно абсурдните правила на занаятчийските камари, където се искат куп тапии и изкарани курсове - неведнъж съм цитирал случай от мой опит с търсене на точилар в София, оказа се голям проблем. Същото важи за дребни производители на селскостопанска продукция, на които се пречи да си я продават на пазара. ++ Там е заровено кучето на бавното развитие на българската икономика като ефективност, иновативност и конкуретност. Първо премахването на занаятите от средното и основно училище /техникумите/ автоматично маргинализира огромен брой деца и бъдещи работници с потенциално добри доходи, особено от средите на ромите. Този етнос има подчертан интерес към занаятите, рисуването и пеенето, но специализирани класове и училища за такива деца има малко, ако бяха повече, повечето ромски деца техните родители щяха да ги записват в тях, заради възможност да научат нещо полезно, това е основният критерии за ценност за тях. Разбира се, ако след завършването на такова занаятчийско училище детето има перспектива да упражнява занаят и да печели добре от него: тъй като връзката е прекъсната, много от тези деце пропиляват потенциален талант и тръгват по пътя на дребна престъпност, просия или бягство от страната. Големанов, Гороломов и Ганьо Сомов са една бира, Пурко друга. Първите трима ще ги видим повече из партийните централи и високите държавни постове /пуснати там от централите/, Пурко е як опинец, дошъл без образование в големия град, природно буден и "отракан", но също така "тарикат" и донейде мързелив - той мрази поначало триото ГГГ, даже ги презира, затова набляга върху бързата и лека пара, изкарана от будали клиенти - ще го видим в гумаджийница, автотенекеджия /златно чукче/, автомобилен сервиз в квартала, където слага една китайска част в автомобил на клиент струваща 100 лева, както му я представя за оригинална за 500. Дълга тема. За тимаджиите малко ме изненада, не продаваха ли те фармацевтика и хранителни добавки на американския пазар?

Като допълнение: тези около 30 % от работната сила, заети в обществения сектор, който е към сферата на услугите, заемат като дял от БВП 13 %, т.е. те са близо три пъти по-неефективни от цялата работна сила в приноса си към БВП; но тези хора са платени от бюджета /тоест от данъците на другите/ и не плащат своя дял от социални и пенсионни осигуровки като произвеждащите, поемат им ги същите произвеждащи. Мечтата на чичо Денчо да маха диригентската палка е жива, тя е национален спорт, неувяхващи са образите на Големанов, Гороломов и Ганьо Сомов "призвани" да управляват, а не да работят, вечно жив е и Пурко. Пурко в т.н. "фамилен бизнес" се препитава предимно от автосервизи и тенекеджийство, това са половината от фамилните бизнеси, в другата половина преобладават бакалии, кафенета и прочие, толкова се позволява на "обикновените хора" да правят пари, затова и фамилните бизнеси са неефективни, оттам богат не можеш да станеш, в зоната на здрача са, при това чиновника ги гони, защото им е залепил етикет "сива икономика" и ги "изсветлява" Проблемът е структурен и ще доведе до фалит на социалните системи, защото накрая няма да има кой да попълва от данъци тези фондове.

$28.05 billion (2017 est.) при $55.95 billion (2017 est.) БВП, тоест около 50 процента. При малките фамилни фирми България е много зле като показатели: в които работят 400 000 души. Тези хора произвеждат около 10 процента от БВП, но са 16 процента от цялата активна работна сила. http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/events/FamilyBusinesses.pdf За сравение в света картината е такава с фамилния бизнес: The following data is a measure of the impact and scope of family enterprises globally. Family firms account for 2/3 (two thirds) of all businesses around the world (Interview with John Davis, Harvard Business School) An estimated 70%-90% of global GDP annually is created by family businesses. Between 50%-80% of jobs in the majority of countries worldwide are created by family businesses (European Family Businesses, 2012) http://www.ffi.org/page/globaldatapoints Същевременно общественият ни сектор е на 4-то място в Европа по раздутост: около 30 процента от работната сила е заета в него, 2 пъти повече отколкото във фамилния http://ikonomika.org/?p=7017 За мен фамилният бизнес е най-близо до понятието "средна класа"

Нютон никога не е казвал, че простотата е съвършено състояние: “Truth is ever to be found in the simplicity, and not in the multiplicity and confusion of things.”, това точно е казал Нютон. Истината може да се представи просто, но простотата не винаги е истина, понякога е просто свещена простотия. 1. Това не е точно, не задължително партийната номенклатура на БКП, излязоха и нови лица, които именно осъществиха голямата приватизация след 1997; в една друга държава с подобна феодална система дори комунистическата партия беше забранена със закон няколко години по рано, но процесите на феодализация при приватизацията протекоха по същия начин; няма идеология в това 2. Куфарите с пари са митология, БНБ издаде лицензи за банки, които станаха пирамиди с пари; не само партийци играха в схемата на пирамидата 3. Не всички останали - има, макар и слаба, маргинализирана средна класа и по-едри капиталисти, които са независими и вън от системата Средна класа има в маргинално състояние, имало е силна такава и ще има, защото разпределението няма да издържи напрежението на вътрешната си несъстоятелност. Единственото точно и вярно нещо, което констатираш е изтичането на работна сила, но то не започна от влизането ни в ЕС, а много преди това.

Опростяваш и схематизираш до абсурд. Картината не е такава, по една важна причина - България не е изолиран остров, а част от световната икономика. Натискът отвън е огромен и ще размести вътрешните граници на една херметично затворена система, което и става. По принцип в икономиката не съществуват херметични системи, нито машини за консервиране на времето. Лека вечер.

Според мен всичко това са последствия от един порочен в генезиса си модел на приватизация на държавната /феодална/ собственост, която приватизация се извърши по същия феодален модел, тоест моделът се регенерира. В другите страни от източния блок, този модел на приватизация и отношение към собствеността не премина в матрицата на "феодализацията", там не съществуваше толкова силно ядро от старата номенклатура, а и формите на собственост не бяха толкова централизирани, дори преди 1989, когато падна стената. И постепенно старият модел на централизирана колективно-феодална собственост върху средствата за производство, а оттук и логично върху пазара, започна да регенерира стария модел на държавен капитализъм/феодализъм, този път по-добре адаптиран от старата система, но в самата си същност нейно ехо и копие, направи се само "перестройка", ако се огледаме наоколо, ще открием и приликите. Както и разликите, разбира се.