Б. Киров

Собствеността е разделителната черта между феодалната система и капитализма: при феодалната система всичко е собственост по вертикала нагоре на един суверен и той отпуска част от правата си на по-малки феодали, но работната сила не притежава собственост върху средства за производство; капитализмът, който е рожба на революцията на "третото съсловие" /те са средната класа в класическия й вид/ променя отношението към собствеността - всеки има право да притежава собственост върху средства за производство и да продава продуктите си на свободен пазар. За съжаление, в България все още действа византийския феодален модел - собствеността е в ръцете на група политически феодали, над който стои суверен /кой?/, но феодалните поданици де факто не могат да имат неприкосновена и защитена от закона собственост. Затова няма и "трето съсловие", тоест средна класа в класическия смисъл на тази дума. Върховенството на закона е безсилно пред върховенството на системата. п.с. Ако трябва да говорим за традиции на средна класа в България, това са дребните и по-едри занаятчии от т.н. "еснаф" по време на Възраждането, съсредоточени главно в малките и по-големи градове, тази класа е двигател на Църковните борби за независима Екзархия и тази класа е двигател на национално-освободителните борби, довели до Априлското въстание и Руско-Турската освободителна за България война, в своята същност националноосвободителното движение на Възраждането е буржоазно-демократична революция, инициирана и организирана от третото съсловие. След Освобождението започва разслоение, едни отиват нагоре в имотен и социален статус, други надолу, но ядрото е формирано през 19-ти век.

Седем главни роли в един филм за Шърли Маклейн Филмът е "Седем пъти жена", 1967, френско-италиано-американски, режисьор Виторио Де Сика, който го прави специално за Шърли Маклейн. Тя е на 33-години тогава, вече звезда в Холивуд, с един Оскар. Двама от партниращите й актьори в този филм - Алън Аркин /ролята на Йосарян в "Параграф 22"/ и Майкъл Кейн също са носители на Оскари. Шърли Маклейн играе последователно седем роли на седем съвършено различни жени в не свързани помежду им сюжетно кино-новели: 1. Полет - млада вдовица, която вървейки зад катафалката на преждевременно починалия й съпруг, в разговор с близък семеен приятел, успява да си уреди нов брак с него още преди да е започнало погребението 2. Мария-Тереза - сериозна работеща на отговорна позиция дама от средната класа, която връщайки се от командировка по-рано заварва мъжа си в леглото с най-близката й приятелка и намира помощ да спаси брака си на най-неочаквано място 3. Линда - красива преводачка, която кани в дома си двама ухажори и им чете цяла нощ поезия на Томас Елиът гола пред леглото, под погледа на загиналия й трагично съпруг, чиято фотография виси на стената /Марлон Брандо присъства само като фотография в тази трета по ред киноновела във филма/ 4. Едит - безлична и мила домакиня, посветила се на съпруга си, прочут писател на любовни романи, която той упорито отказва да я забележи, докато един ден тя просто "изпушва" и полудява 5. Ева - кралицата на модния подиум, за която най-голямата драма в живота й е да се появи на публично място с един и същи тоалет като този на съперницата й 6. Мари - отчаяна от брака си млада жена, намерила изход от живота си в самоубийството, заедно с приятел, който има подобни на нейните брачни проблеми 7. Жана - романтична млада жена, заключена в брак по сметка със съпруг, който тя ненавижда, но я ревнува безумно: Жана се влюбва в красивия детектив, изпратен от мъжа й да я следи, при това без да си разменят нито дума - в ролята на безмълвния детектив е Майкъл Кейн, страхотна роля без нито една реплика Филмът е бутикова трагикомедия, направен персонално за Шърли Маклейн от Де Сика: 66-годишният тогава знаменит режисьор отначало предлага ролята на Натали Ууд, но след нейния отказ преработва всички роли за Маклейн. Шърли Маклейн е блестяща и в седемте й роли, в някои повече, в други по-малко, но е напълно различна и контрастът между характерите, които изгражда, е поразително силен. Де Сика, според мен, е на висотата на "Брак по италиански" като комедия /без сравнения между нейната и играта на Мастрояни и София Лорен/, но не и на другите негови шедьоври като "Крадци на велосипеди" и "Чочарка". http://www.imdb.com/title/tt0062502/?ref_=ttpl_pl_tt

"Данните на НСИ за „инфлацията“ през годината са може би най-неточният измерител на това дали с единица пари можем да си закупим повече стоки и услуги от даден минал период или по-малко. Един от много големите скептици спрямо математическите манипулации на информацията в икономиката (т.е. спрямо статистиката) Лудвиг фон Мизес още в средата на XX в. пише: „Здравомислещата домакиня знае много повече за измененията в цените, отколкото статистическите средни величини.“[5] Статистическият „индекс на потребителските цени“ е толкова неточна величина, че единственото му приложение би могло да бъде като интелектуално упражнение по математика, резултатите от което нямат нищо общо с реалността. Дали сме „по-богати“ или „по-бедни“ спрямо миналия месец или миналата година се определя от личния ни доход, индивидуалното ни потребление и от измененията в цените на стоките и услугите, които потребяваме, а не от статистическата средна величина, която НСИ пресмята и публикува всеки месец. " https://ekipbg.com/kakvo-ni-pokazva-indeksyt-na-potrebitelskite-ceni/ Много точно. Защото, когато в "голямата кошница" ти пишат цена на наем или хляб, това е една илюзия - цена на наем в София е едно и цена на хляб в една верига е едно, в друга друго, в малко провинциално градче трето. Специално за наемите и транспорта съм сравнявал цени в различни страни в Европа с тези в България, те не отговарят на показаните в статистиката на НСИ, по-високи са реално и всеки, който го плаща го усеща. Един "крещящ" пример за статистическа манипулация: http://www.nsi.bg/bg/content/2539/калкулатор-на-инфлацията Инфлация 3 процента отчита официалната статистика по своя калкулатор. Но цената на квартирата ми тогава беше 500 лева, сега е 800, за храна сега харчим поне 150 лева месечно повече от тогава /примерно 200 лева тогава месечно/, билетчето за градския транспорт струваше 1 лев, сега е 1.6 лв., тоест 60 процента повече, може да се продължи още дълго. Къде отиват 3 процента инфлация? При арменския поп.

И аз съм го подкарал отрано на работо-холизъм, ама срамота, май към обед като друг white trash ще последвам примера ти с истински холизъм, празник е все пак. По-сериозно по темата, проблемът с доходите в България, основният, е в тяхното разпределение, а освен това и с игрите на статистиката, която според мен, не отчита коректно и обективно индекса на цените на потребителската кошница, занижава ги, така че да докара позитивна картина пред европартньорите ни, нещо подобно правеха гръцките политстатистици и изведнъж се видя голяма пропаст между казионна статистика и държавни дългове. Това което пише Бойлад за 18 процента хора с доходи над 1000 лева е по-точно от цитираните от мен 30 процента, които съм взел от един доклад на профсъюзите, те са комбина с властта на чиновниците в България, друга тема. И ако се направи социологически профил на тези 18 процента, ще се види, че по-голямата част от тях са в обществения сектор. Лошо няма, но той е на бюджетна издръжка и е слабо ефективен в сравнение с други сектори. И се върви към административно увеличение на заплати точно в този сектор - предвидени са 700 млн. годишно за учители, военни и полицаи; това добре, но реалния сектор е на производство и услуги, а обществения е вторичен и се храни от бюджетно преразпределение, сбъркани са приоритетите, според мен. Общественият сектор в България е прекалено раздут, поне с 50 процента и неефективен, там е пристанище за лесно получаване на пари, вижда се в структурата на образованието, което бълва специалисти със специалности за него, а не за реалната икономика.

Пак си направил "сламено човече" и ми влагаш съдържание в думите, което не съм изразил. Примерът ти с африканец не е адекватен и си го пришил към "човечето" като "слама". Средният доход се определя от средната работна заплата във всяка отделна страна. Покупателната сила на средния доход се измерва с покупателната сила на местната валута към основна кошница от стоки и услуги. Средната класа на база средна работна заплата се дефинира като способност на хората да закупят стоки и услуги във всяка отделна страна със средната си заплата, съпоставими със средната класа в САЩ, тъй като покупателната сила на отделните валути се съпоставя с покупателната сила на щатски долар в САЩ. Африканецът със средната си заплата в собствената си страна е далече, ама много далече, от покупателната способност на средната работна заплата в САЩ. Българин със средна работна заплата от 1023 лева не е толкова далече. Обяснявам ти защо. Покупателната сила на български лев в България спрямо покупателната сила на щатски долар в САЩ е различна: ако превърнем средния доход в България в щатски долари, той е 640 долара еквивалентни на 1023 лева. Само че покупателната сила на тези 640 долара в България е по-голяма около три пъти за същите стоки тук, отколкото в САЩ: $152.4 billion (2017 est.) $147.1 billion (2016 est.) $142.2 billion (2015 est.) note: data are in 2017 dollars country comparison to the world: 77 GDP (official exchange rate): $55.95 billion (2017 est.) GDP - real growth rate: 3.6% (2017 est.) 3.4% (2016 est.) 3.6% (2015 est.) country comparison to the world: 87 GDP - per capita (PPP): $21,600 (2017 est.) $20,700 (2016 est.) $19,900 (2015 est.) https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html тоест 640 долара в България могат да купят стоки и услуги от основната потребителска кошница в България, колкото могат да купят 1920 долара в САЩ. И сега отиваме в САЩ, за да видим къде са хората, по американската статистика, с месечни доходи 1920 долара месечно. Според техните класификатори, домакинствата от 67 процента от средния доход нагоре и до 200 процента над средния влизат в "средна класа". Среден доход на домакинство в САЩ е прието за 2016 да е 59 000 долара годишно, при двама работещи в домакинство, това е 29 500 на човек, месечно това означава 2450 долара доход, 67 процента, където е долната граница на "средна класа" са 1647 долара месечно, ерго нашият човек с 1920 долара еквивалентни /което е 1023 лева в България/ е над долната черта на средната класа в САЩ, не много, но над нея. Илюстрирам: Това е официално приетата в САЩ класификация за категоризиране по този метод на доходи за "средна класа" - всичко над 35 000 долара за домакинство отива в категорията средна класа; ако насложим нашия случай с приравнена покупателна способност на 640 долара месечно умножени по покупателна способност индекс 3 и равнозначни на 1920 в САЩ и умножени по 2 за домакинство, наше домакинство с такива доходи влиза в американските критерии в границата над 46 000 долара годишно покупателна способност в САЩ, тоест определено над долната граница за "средна класа" в САЩ. https://www.thebalance.com/definition-of-middle-class-income-4126870 https://www.thebalance.com/kimberly-amadeo-3305455 Африканският трудещ се с неговите 500 долара годишно няма никакъв шанс да се класира като средна класа в САЩ, колкото и да са ниски цените в африканската му родина. Ясно ли ти стана, или да продължа?

+ + Напълно споделям такова виждане за средна класа, но по съображения за удобство и адекватност с това, което има в популярната икономическа статистика, приехме донякъде консенсусно да говорим за критерий средна заплата. Иначе вижте какво съм писал сам в първите си постове от темата: Сегментчето А от 1.6 процента е финансов елит, богати по мерната система на България, някои от тях, малцина, и по световната такава. Тази група е съставена от 1.6% от населението на България или около 100 000 души. Отделям ги в „много богати” и над другата група В (средна класа), защото толкова са хората, притежаващи по сметките си активи за над 100 000 долара на човек, според тази публикация: https://money.bg/finance/59-300-balgari-popadat-sred-5-te-protsenta-nay-bogati-v-sveta-sred-tyah-li-ste.html Горе, на самия връх на това връхче съм сложил 0.001 %, което е няколкостотин души, това е КОЙ, онези под тях са им Преторианци, които ги охраняват, но понякога и сменят, тези няколкостотин са богати и по световните стандарти, някои влизат в официалните класации на Форбс, други не влизат, но по мое мнение тези, които не влизат са най-обемни откъм парични знаци. Сегментът В съм разделил на две приблизително равни части от по 5 процента - тук са всички ония българи, декларирали месечни приходи над пределните 2400 лева, за толкова си плащат осигуровките в НАП. Веднага ще обясня защо пиша, че ги наричам условно „средна класа” и защо съм ги разделил на две обособени подгрупи: според мен, средна класа са хората, които изкарват такива доходи, без да са наети работници било на държавата било на частни фирми; останалите са високоплатени служители, но не са истинска средна класа. Истинската средна класа са хората с относително добри доходи, добивани от собствен бизнес или продаване на собствен продукт, такива в България реално са 5 %, около 125 000 души от работната сила, останалите 5 % в тази група В са високо платени наемници. Така или иначе имаме около 250 000 души, които можем да наречем по доходи условно „средна класа”, 10% от населението в работна възраст. В други страни от Европа и Северна Америка този процент е между 40 и 60 като се счита, че точно той е гръбнак на нацията и гарант за социален мир. Следователно, очевидно е, че средната класа у нас е свита и дестабилизирана. „Високата средна класа” от скъпо платени служители се стреми да се изтегля нагоре като се интегрира към статусния елит. Ниската средна класа се оказват в ситуация на оцеляване и страх от бъдещето, защото точно това са хората на дребния бизнес, на масовия семеен бизнес, на масовите битови услуги, на квалифицираната интелигенция и на високо квалифицираните работници, занаятчии и земеделци. Държа да подчертая от подчертаното този пасаж, това са данни отпреди 2 години, но днес те едва ли са по-различни в положителен смисъл: Истинската средна класа са хората с относително добри доходи, добивани от собствен бизнес или продаване на собствен продукт, такива в България реално са 5 %, около 125 000 души от работната сила, останалите 5 % в тази група В са високо платени наемници. Това е българската средна класа в класическия смисъл на думата - между 3-5 % процента от работната сила в страната, което я превръща в маргинал, на практика средна класа в класическия смисъл на тази дума, както я разбирате и Вие, в България НЯМА.

Притежаването на оръжие е записано като право на американския народ в Конституцията, право гарантиращо на народа да защитава свободите си от управляващите, ако те се опитат да им ги отнемат или ограничат; без това право американците няма да бъдат същия народ.

И в тази, и в други теми сме го дискутирали - под "средна класа" не разбираме собственици на средства за производство или собствен бизнес, а хора с доходи около средната работна заплата в страната. Средна класа в Турция са и повечето пенсионери, защото получават сто процента от доходите си, които са получавали като работна заплата. В Европа този процент е към 70. Как е у нас: 343 лева средна пенсия при 460 лева минимална работна заплата и 1023 средна - 30 процента от средната заплата. Тези хора вкупом са под чертата на бедността, а те са 2.2 млн., близо 30 процента от цялото население. https://trud.bg/вижте-колко-са-пенсионерите-у-нас-и-как/ Минаваме към работещите: заети лица 3.15 млн. души през 2017 по данни на НСИ Минимална заплата 460 лв. "403 хиляди са работещите на минимална работна заплата" или около 13 процента от всички работещи Под средната работна заплата: "70% от българите получават заплата под средната за страната" Средна и над средната работна заплата: 1023 лева за декември 2017 - "Само 30% от работещите у нас получават над 1000 лева заплата и това е причина за продължаващата емиграция." http://www.infostock.bg/infostock/control/bg/news/75011-naselenieto-v-balgariya-prodalzhava-da-namalyava-i-zastaryava-i-prez-2015-g https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/02/13/3128997_srednata_zaplata_dostiga_1123_leva_prez_dekemvri/ https://trud.bg/%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA/ За тези "Само 30% от работещите у нас получават над 1000 лева" може да се говори, че са "средна класа" и над средната класа: пирамидата в първата ми схема се е стеснила още повече към върха, когато я публикувах "средна класа" по доходи бяха 40 процента в които влизаха 10 процента с по-високи доходи от средните. Днес са 30 процента, в които влизат 5 процента с по-високи. п.с. Всъщност, ако погледнем по-обобщаващо на нещата в икономически план, трудът е стока, произвеждаща принадена стойност, единственият обективен показател за ръст на БВП; тази "стока, произвеждаща принадена стойност в други стоки" се продава от нейните собственици, работната сила, следователно те притежават средство за производство, въпросът е каква цена на пазара на труда могат да вземат срещу него и кои сфери на труда получават по-висока цена за сметка на други.

В САЩ на 100 души се падат по 89 лични огнестрелни оръжия: https://edition.cnn.com/2017/07/19/world/us-gun-crime-police-shooting-statistics/index.html "Ако в първо действие на сцената виси пушка, то тя непременно трябва да гръмне до края на представлението." Антон Павлович Чехов

30 % спад на арестите в сравнение с 90-те години на 20 век; половината от арестите миналата година са за дребни криминални престъпления / All other offenses/ и Drug abuse violations, ако прибавим към тях дребните кражби и арестите за шофиране под влияние на упойващи вещества, всички останали са 30 %. Само като вметка, афроамериканците при 12 процента от общото население имат 40 процента от затворниците; при нас процента на лежащите в затвора роми е същия, 38-40 при същото съотношение на етноса към цялото население /официално се водят 4-5 процента, но общоприетото мнение е, че са над 10 процента.

+ Държавата и общините могат да направят много за средната класа и за младите семейства, ако искат. Само за пример във Финландия, държавата субсидира хора с ниски доходи за наеми, така че ако наемът надхвърля 30 процента от дохода на лицето или семейството, държавата/общината поема останалото. Това за София означава едно младо семейство, което наема двустаен апартамент с един работещ родител със заплата 1000 лева да плаща 300 лева за квартира, а не 600, колкото е средния наем тук на двустаен. Така семейството ще има перспектива да има дете, при "свободен" наем от 600 нямат никакъв шанс. Такива програми има в целия цивилизован свят. Подобни програми има и при изплащане на кредити за собствено жилище - държавата облекчава вноските на младите семейства по ипотеката. Друг проблем е държавните и общинските жилища, такива на практика не се строят, а тихо се продават по втория начин под масата на свои хора, а не на нуждаещи се. В София има 10 000 общински жилища, от които всяка година се продават на супер ниски цени по 500-600, но нови не се строят. За сравнение в Хелзинки, който е със същите размери, има над 50 000 общински жилища и се строят нови. В София една четвърт от жилищата стоят незаети, защото хората не могат да си позволят високите наеми, в страната незаетите жилища са около една трета. Общинските и държавните жилища са едва 2% от общия жилищен фонд, преди 10 години са били 3 %, но нови не се строят, а старите се продават. И затова, когато раждаемостта е 60 000 годишно, а смъртността 110 000, а излизащите млади българи годишно са 30 000 /половината от тях между 20-40 години/, населението ще се топи, но това е последствие от ... бездействие и безучастие на държавата, а не природен феномен.

Добър въпрос. На този етап имам само този отговор: Да бъдеш или не — туй е въпросът. Дали е по-достойно за душата да понесеш камшиците, стрелите на бясната съдба, или да се опълчиш сам срещу море от мъки и да им туриш край? Умри, заспи — не повече… И знай, че твоя сън е краят на сърдечна скръб и хиляди жестоки удари — дял на плътта! О, ето край желан! Умри, заспи… Заспи или пък може би — сънувай?… Да, и това е пречката; защото какви ли сънища ще ни споходят сред тоя смъртен сън, когато ний отхвърлим всеки земен смут и мъка? И туй ни спира. Този страх превръща живота в дълголетна нищета.

Това е теорията на Павлов за реагиращото на стимул куче, което отделя слюнка, само че адаптирана за „отвътре” в човешката психика: в съзнанито се формира, според теб, стимул „отвътре” и то ре-агира. Тезата ти с нищо не отменя изборът, направен от свободната воля на същото това съзнание: да ре-агира или не, независимо дали ще изяви ре-акцията навън като творчески акт или ще я затвори в себе си – изборът да има или не реакция е АКТ на същото това притежаващо собствена воля съзнание, независимо от посоката на ре-акцията, и този избор е присъщ единствено на човек. Самият избор не е ре-акция, а действие-акт на свободна воля на съзнанието. Той не зависи от никакъв стимул. Компютърът или каквото и да било изкуствено съзнание не може да прави такъв избор на свободна воля, той само реагира, в него влиза информация и от него излиза информация, но той не притежава своя воля дали да реагира или не, той е програмиран да реагира, но няма свободна воля да действа.

Да се поясня, за да не проявявам неуважение към темата: според мен няма разлика между състоянието на "нирвана" /просветление, върховната цел в будизма, което е пълно просветление на разума и откъсване от сетивността /по пътя на медитация/ и идеята за изкуствен интелект: и двете се утопия и легенда. Първото, според мен, не е в границите на човешкия ум и психика; второ не е в границите на машината. Хората, които наричаме "гениални" имат по-висок капацитет на полезна дейност на мозъка си в зоната на управляемите реакции, за които пише Сириус, повече "съзнание"; машините нямат биология и емоции. Възможен е някакъв синтез на машинно мислене с човешка биология под формата на андроид, но то ще бъде, чрез симбиоза на машинен интелект с човешки мозък. Напъните да се създаде "изкуствен интелект" ми приличат на средновековните опити за хомункулус, старата амбиция на човека да застане на мястото на върховния творец. Трябва да се смирим, според мен.

Ами сега покрай тази тема си препрочитам "История на САЩ" от Даниъл Маккинерни, имам я само на руски в електронен вариант за съжаление, много отвътре разказана история от американски автор. И е написана с чувство на сомоирония и критичност, без да напуска американския патриотизъм и гордост, при това обективно. Започва от идването на първите колонисти и стига до края на 90-те години на 20-ти век, лично на мен ми харесва като анализ и широк обобщаващ поглед едновременно, подплатен с добро познаване на факти, живо и интелигентно четиво. http://avidreaders.ru/book/ssha-istoriya-strany.html Ето линк към още една книга от същия автор, сега я открих, точно по темата: https://books.google.bg/books?id=ZrnV5Rj6eckC&printsec=frontcover&dq=inauthor:"Daniel+John+McInerney"&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwj5sYemqKHaAhVSSZoKHQquDPkQ6AEINDAC#v=onepage&q&f=false или https://academic.oup.com/jah/article-abstract/82/2/722/711576?redirectedFrom=fulltext The Fortunate Heirs of Freedom: Abolition & Republican Thought, Daniel John McInerney

Опазил ме бог да правя аналогии между нашата държавна и политическа система и тази на САЩ. Затова още в началото направих уговорка, че не искам да навлизам в актуална политика в тази тема, все пак тя е за расовата дискриминация на афроамериканците в САЩ и се опитвам да остана в нея. Тръмп не е Рейгън, според мен, въпреки че има външни прилики. Основната разлика между двамата е, че преди да стане президент Рейгън е системен играч на Републиканската партия, успешен губернатор на Калифорния /Арни също беше, явно кинолегендите имат място в управлението на този щат/; Тръмп никога не е бил в естаблишмънта на републиканците. Това, разбира се, няма пряка връзка с афроамериканците, но по мое мнение това, което се случи с последните избори в САЩ ще бъде с много по-дългосрочни последици, отколкото много коментатори и политолози го представят в медиите, лично мнение. По отношение на независимата и силна съдебна власт в САЩ, както и несравнимо по-ефективната съдебна система, безспорно, но това не винаги е било така, а е постигнато с обществен натиск. Войната между Севера и Юга започва по повод на едно съдебно решение в полза на робството в Канзас, постановено под политически натиск върху Върховния съд от 15-я президент на САЩ Джеймс Бюканън; по време на Сухия режим корупцията между съдии, прокурори и полицаи е била в огромен мащаб, красноречив пример е първия съдебен процес срещу Ал Капоне за незаконно носене на оръжие, при който в последния момент е сменено цялото съдебно жури, тъй като е било подкупено анблок и т.н.

Няма разлика.

Би трябвало да е теоретично 100 процента съзнание, нещо като "нирвана", но само теоретично, според мен. Ако някога бъде постигнат ИИ, той трябва да оперира в 100-процентова изкуствено създадена "нирвана", неограничено и безгранично съзнание.

Ще се опитам да отговоря в рамките на темата, за да не навлизам в политика. Няма драма, според мен, има обективно протичащи процеси в някаква група по интереси, каквато е една фирма, нация, република. При изчерпване на управляващия връх като потенциал за решаване на проблемите в една структура, средната част от нея, която изнася цялата част по функционирането на структурата, започва да усеща силен натиск от две посоки: отгоре, откъм управителното тяло, и отдолу, от основата, върху която е стъпила, но която не е способна сама да вижда и решава проблемите на структурата. Когато натискът от двете посоки стане пределно силен, тази средна основна част от оперативни изпълнители в структурата, нека я наречем "средна класа" или "среден изпълнителен състав" решава, че трябва да предприеме нещо, защото така повече не може: надолу няма изход, защото отгоре се подават грешни сигнали и се вземат грешни решения; единственият изход е в смяна на висшия мениджмънт - частична или пълна, тук има различни варианти. Нещо подобно се случи на последните избори в САЩ - двете традиционни политически машини издигнаха стари бойни коне, но изневиделица изкочи дебютант, който каза на средния ешалон в икономиката, на средната класа: вижте ме, аз съм вашия човек, аз знам как да работя и знам как да оправя нещата, вашите проблеми, така че ония най-отгоре да не ви бъркат толкова дълбоко в джобовете, а ония отдолу, да не ви тежат толкова с разходи за тях и с престъпност: и "тихото мнозинство" го чу и обърка сметките на "висшия мениджмънт", избраха техния човек за глава на управителния борд. Това може да стане в малка фирма от 10 човека, в голяма корпорация, но и в империя. Нещата зреят бавно, постепенно, докато стигнат "повратна точка" и тогава промяната става бързо и решително.

Прочетох я по диагонал, ако може да се обобщи с една графика, това е: стр. 72 - показва степента на отдалеченост/неприемане на други етноси - колкото по-близо е до центъра 0, толкова по-малко е толератността към даден етнос; ромите, негрите /от САЩ и Латинска Америка и Африка/ са най-близо до 0 толерантност. Или казано с други думи:

1. Под чертата на бедността 1959-2015 за различните расови групи в САЩ 2. Какво е било съотношението на расовите групи към 2011 3. Процент на хората под 25 години със средно и по-високо образование 4. Процент на населението във възраст 25-34 год. при бели и при афроамериканци в периода 1991-2007 5. Нарастване броя на затворниците през годините /по времето на Никсън, където е стрелката, цялото население на САЩ е 202 млн., днес е над 320 млн., трябва да се вземе предвид като процент, но пак нарастването е в пъти, най-стръмна нагоре е линията по времето на Бил Клинтън, след приемането на двата закона/ 6. Приходи на афроамериканци и бели в периода 1943-2003, разликата в първата точка е 2.5 пъти по-големи за белите, днес съотношението е около 0.8:1 7. Сравнение на приходи между афроамериканци и бели като семеен доход и като самотен родител /мъж или жена/ - 2012; при афроамериканците голям проблем е огромният брой самотни родители жени, 46.3 процента /нещо близо до този процент е и при ромите у нас/ в сравнение с белите 19.8, но разликите в доходите между бяла самотна майка и афроамериканка не е толкова голяма, колкото при мъжете самотни родители бели и афроамериканци 8. Участие на афроамериканци на ръководни държавни постове в периода 1966-2013 9. Високопоставени професионалисти афроамериканци 1966-2013 10. Участие на афроамериканци с техническо образование в работната сила 11. Участие на афроамериканци в работната сила като служители в търговията 12. Участие наафроамериканци в работната сила като чиновници и офис служители 13. Общ дял на афроамериканците в работната сила

Благодаря, ще го прочета утре/днес на бистра глава. Като изключим робството, нашият проблем с ромският етнос е най-близо до американския с черните. Те също са един вид коренни жители и също са обособени етнически, и също са дискриминирани, няма какво да се лъжем. Но за разлика от американците, ние държим тенджерата с проблема плътно затворена и отвреме-навреме изпускаме малко пара от налягането, та дано се размине от самосебе си, ден да мине друг да дойде, снишаваме се, все едно няма проблем, той някак си ще се реши от самосебе си.Този метод е взривоопасен. Американците след 60-те години са си запретнали ръкавите и са направили трите най-важни стъпки, според мен: дали са достъп до образование на черните /научили са ги да си ловят сами риба, а не да хранят с риба "социално слабите и непълноценни роми" като нас/, дали са им възможност с това образование да работят и са им осигурили квоти в държавната администрация. Три много простички на пръв поглед, но всъщност огромни крачки това сегрегирано 150 години малцинство само да се изтегли за косите от мизерията си през следващите 60 години. И черните го правят, те вървят нагоре като общност и като индивиди. Съгласен съм, но вървят с големи крачки натам - добро образование, процент пропорционален в държавното управление на расовия им процент, равноправие в сферата на частния бизнес. Все пак, нека не се забравя откъде и кога тръгват - не е далече времето, когато е имало надписи "забранено за негри" и не са били допускани никъде, където има бели. Само като отклонение - има значение и етническия манталитет, вижте азиатците, те не викат, че са дискриминирани, а са над 17 млн., тоест наполовина от чернокожите, нямат пропорционални квоти в администрацията, нито в учебните заведения, но престъпността при тях е ниска, а успехът в обществото висок, материално и професионално.

Нека се опитаме да бъдем малко по-прецизни с цифрите, когато защитаваме позициите си, за мен е приятно да дискутирам с Вас, защото научавам много нови за мен неща. https://en.wikipedia.org/wiki/Incarceration_in_the_United_States Както се казва "да посмалим" малко от 80 на 40. + не оспорвам това, и аз ще помогна на бял по-лесно, отколкото на цветнокож, по простата причина, че не познавам манталитета на другия човек, не съм общувал много с такива хора, за мен той е Непознат. Тук вече навлизаме в несъответствия; първо, защото не всичко зависи от съдията, а главно от журито, за това стана въпрос, а то се избира и от защитата и от обвинението - ако журито отхвърли всички или част от обвиненията, съдията не може да даде повече. Освен това, не забравяйте, че съдиите не са само бели, ето вижте: https://www.statista.com/statistics/408483/percentage-of-us-district-court-judges-by-race/ Даже чернокожите имат един процент отгоре бонус спрямо процента на населението; по тази логика за "bias" обърнат с обратен знак, чернокожите съдии ще дават по-големи присъди на белите, а чернокожите членове на журито ще гледат да вкарат колкото се може повече бели в затвора; същото би могло да се мултиплицира към прокурори, полицаи и политици, но навсякъде в тези сфери работят и чернокожи американци. Моята теза е върху съвсем друга основа - мисля, че расизма и подозренията между етносите могат да бъдат решени главно по пътя на образованието, доходите и социалния статус на отделните индивиди в малцинствената общност и на общността като цяло, чрез вдигане на стандарта в тези три сфери. Оттам натам, дори да има взаимни подозрения и неразбиране, те постепенно ще бъдат смекчавани и заличавани.

Разбирам. Явно в Холандия има вече създаден расов стереотип, за да реагират така хората. Не мисля, че в Лос Анжелес може да се случи нещо подобно, по-скоро съм сигурен, че няма да стане. Освен това повечето чернокожи не ползват метро или автобуси, движат се с колите си, те там не са чужденци, пък и в САЩ никой не се възприема по принцип като "чужденец", защото повечето са такива, ако не първо поколение, то второ или трето, голям котел за претопяване на етноси и националности е. това е страна на имигранти, увеличаването на населението е повече от "чужденци", а не от раждаемост; чернокожите, например, са били около 3 млн. през 1860, когато избухва войната между Севера и Юга по повод отмяната на робството им, днес са над 30 млн. В южните щати, може би, живеят някакви стереотипи на бял расизъм, нямам представа. Всеки щат си има свои особености и е различно. Доста се отдалечихме от темата, която е зададена в първия постинг с филма, че 13-та поправка за отмяна на робството е само формална, тъй като в затворите черните затворници отново са роби. Профанирам съдържанието на повече от час дългия филм, за да се види колко нелепа е такава позиция. просто нещата не са такива. Черното малцинство живее неизмеримо по-добре от преди 60 години, когато започват гражданските борби за повече права, прогресът в рамките на един човешки живот е огромен. Ние като българи, според мен, можем само да се учим от опита на американците как се решават проблеми с малцинства и интеграцията им. Може би в тази посока е по-интересно да се концентрираме.

Този закон за 5 гр. е въведен през 1986, преди това не е имало разлика, а забраната за крак/крек? е от 1961. Сега погледнах историята на големия внос на кокаин в САЩ, той е на върха си точно през 80-те, внася се кокаин на прах от Колумбия по 70-80 тона месечно, което е 80 процента от цялата консумация за САЩ, става епидемия. Тогава Рейгън обявява война на наркотиците и е въведен законът. Доколкото разбрах, кракът има много по-бързо и силно въздействие от кокаина на прах и е по-вреден, освен това много по-бързо води до пристрастяване. Но ето какво казват в американски специализиран сайт за наркотични вещества: Повече бели консумират крак, някои започват с кокаин, но минават на крак, консуматорите на кокаин са близо пет пъти повече от тези на крак. Законът е променен драстично от Обама през 2010: Вижте за какво иде реч: 28 грама крак за 5 години, 280 за 10; всичко под 28 гр не е за затвор; и да в затворите са били 80 процента черни срещу по 10 бели и латиноси по стария закон, изненадващо за мен /вероятно пласьори/ над 50 процента латинос за кокаин. В "Наркос" за Пабло Ескобар беше показнано как е стартирала цялата тази история с кокаина - тя започва от Чили по времето на Пиночет, но Пиночет решава въпроса с разстрели на наркопроизводителите, тогава ноухауто се премества в Колумбия и започват тези убийствено големи количества внос, през 80-те Ескобар е в първата десетка най-богати хора в света според Форбс, не мога да си представя, че 1000 тона кокаин ще влязат годишно незабелязани от американските власти, това не е свързано пряко обаче с криминализирането на черните потребители на крак, поне според мен. https://americanaddictioncenters.org/cocaine-treatment/differences-with-crack/ Не знам точно какво имате предвид под дискриминация, афроамериканците наистина драматично са подобрили социалния си статус от 60-те години до сега. Имуществен статус, 22 процента са с доходи под 15 000 годишно, но в горния сегмент от над 100 000 до 200 000 са отишли 11 процента срещу 2 през 1967, над 200 000 има 1.6 %, които въобще ги няма до началото на 90-те, а в средния сегмент са 38 процента, средна класа, значи имаме 52 процента афроамериканци средна класа и над нея. Образование - 28 процента от афроамериканците са с висше образование; да има някаква разлика в заплащането, но тук не е ясно дали е дискриминация или квалификация, но разликата така или иначе не е голяма In 1940, 60 percent of employed black women worked as domestic servants; today the number is down to 2.2 percent, while 60 percent hold white- collar jobs. 44 and 1. In 1958, 44 percent of whites said they would move if a black family became their next door neighbor; today the figure is 1 percent. 18 and 86. In 1964, the year the great Civil Rights Act was passed, only 18 percent of whites claimed to have a friend who was black; today 86 percent say they do, while 87 percent of blacks assert they have white friends. Ето и графично изражение как са се повишавали доходите на афроамериканците във времето: Прогресът е удивително голям, какво да кажем ние с ромите? Те впрочем процентно в нашия мащаб са повече от афроамериканците спрямо белите... https://www.brookings.edu/articles/black-progress-how-far-weve-come-and-how-far-we-have-to-go/ http://www.latimes.com/business/la-fi-african-american-income-20170915-story.html http://blackdemographics.com/households/african-american-income/ А как щяха да реагират другите хора, ако зад Вас тичаше бяло момче, а не чернокожо, хипотетично?