Б. Киров

Ключовата дума, според мен, е "постоянно", бих го подложил на съмнение. За разлика от растенията и животните, човек притежава свободна воля, тоест собствен раз-ум, което му дава уникалната възможност да не реагира, а да действа по своя воля; ре-акция е отговор на външна акция, както и ре-флексия е отражение на външен дразнител, но човек е способен и на действие по свой избор, независимо от външни обстоятелства. п.с извинявам се, че не цитирам първоизточника, моя грешка.

Но нали това се опитвам да обясня - тези закони не са таргетирани към негрите, те са към всички: няма значение дали си негър, бял или латинос, ако те хванат с 5 гр. крек, отиваш в затвора /поне така е било до 2010/; а това, че негрите ги обявяват за расистки, според мен не идва от тях толкова, колкото от политиците, които ги манипулират. Дебатът, ако трябва да си го водят самите американци, е за адекватността на законите, а не за тяхната расистка насоченост. Нещо подобно с крека има и по време на Сухия режим, който е пълен провал като закон и е отменен. С отмяната на Сухия режим увяхва и гангстерската престъпност, Американската Коза Ностра след това бързо е разбита и вкарана по затворите. Ако сравните ситуацията със 70-те и 80-те има нещо подобно със забраната на алкохола през 20-те и 30-те, скача рязко броя на тежките престъпления, увеличават се убийствата на полицаи, организират се банди, главно гравитиращи около дилърството на наркотиците. Борбата с наркотиците през 70-те и 80-те води до такова огромно като мащаб криминализиране, от своя страна самите наркотици и строгите закони към тях образуват лавина от съпътстващи престъпления. Ако погледнем от другата страна на закона, откъм тези, които ги създават и изпълняват, там нещата не са безкористни и случайни. политици и държавни служители печелят от гигантския трафик на кокаин и хероин в страната, този трафик е бързи и лесни пари за отделни личности и източник за финансиране на цели организации, освен това поставя под контрол организираната престъпност, организира я.

Нищо ново в социалната пирамида, остава си стабилна: Тези с "високи" над 1000 евро месечно доходи са пак 5 процента; всичко останало е отдолу - относително бедни и много бедни. Има обаче една съществена разлика между доходи и богатство, точно там в богатството се изтеглят реалните пари. Защото мога да съм си писал облагаема заплата 2000 лева месечно като шеф на фирма, но ако е моя фирмата да изкарвам печалба от нея по 200 000 месечно, която да крия от данъци по най-хитроумно законни начини. Така че, богатите действително стават по-богати. Иначе като вдигнем минималната заплата на 460 лева месечно можем със стъкмистиката и да докараме картинката към позитивна; обаче и цените се вдигат, нали, тихо и някак неусетно дори. Важното е как расте БВП в реални пари, после как се разпределят тези реални пари. https://www.dnes.bg/obshtestvo/2018/04/02/nad-5-bona-ili-do-600-lv-kakvi-zaplati-vzimame-v-bylgariia.372467

Добри бели момчета на лошо място и както казва Люк: "Тя знае какво точно прави."

Не е съвсем точно, според мен, самите закони за притежание на крек, предпоставят основно голямото присъствие на черни в затворите. За 5 грама крек 5 години, при попадане в затвора, както сама отбелязахте, се влиза в банди и конфликти - ето ти още един закон за добавяне на срок към всяко старо престъпление на новото и така един младеж, хванат с 5 грама крек на улицата може да си откара доживот в затвора; законът го праща там, не специално отношение заради това, че е негър. Има един великолепен филм "Хладнокръвният Люк" от 1967 с Пол Нюман в главната роля; илюстрация точно за този закон с увеличаване на наказанията, така че от "престъпление" да счупиш една улична лампа, можеш да получиш доживотна присъда. https://bg.wikipedia.org/wiki/Хладнокръвният_Люк

Точно поради това, според мен, е нелепа стратегията на демократите да "расовизират" социално-икономически проблеми; те усилиха до краен предел тоналността на "черния цвят" в кампанията си, следя редовно емисиите на СНН /по-скоро по навик от времената на старата им слава/, които сега са нещо като рупор на Демократическата партия. Там линията е "афроамериканска", имат специална рубрика за Африка, като линк към спомена за африканската памет на "робите", което е лека подигравка на фона на това, че едрият американски бизнес реално не инвестира много в Африка, не му е интересен континента като пазар; но за подгряване на черната публика има значение да й се напомня за корените и "вината" на белите робовладелци... И то при неоспоримата реалност, че точно президента на демократите Бил Клинтън въвежда закони, които вкарват най-много афроамериканци в затворите за дълго време, споменатите два закона. За мен е изненадващ монолитният черен вот, защото, ако се направи социален разрез на черните като имуществен и образователен ценз, те почти копират структурата на белите - имат голяма средна класа и образован и богат черен елит, но напук на социалния си статус гласуват расово - нещо, което не виждаме така ярко изразено при латиносите и азиатците. Особено при латиносите - те са в много по-тежко социално положение от черните, тяхната средна класа и богати са по-малобройни, в образователно отношение също са по-ниско от черните, но нямат такъв монолитен расов вот.

Ако погледнем резултатите от последните избори от расов, имуществен и полов избор, според мен, могат да се направят няколко заключения: 1. Расов избор - по расов избор черните с огромно мнозинство подкрепиха Демократическата партия; белите със значително мнозинство подкрепиха Републиканската; латиноси, азиатци и други със значително /но не толкова категорично като при черните!/ подкрепиха Демократическата партия В крайна сметка мнозинството на белите беше достатъчно да осигури победа на републиканците, тъй като белите са 72 процента от цялото население. Стратегията на демократите да капсулират расово черните им даде пирова победа в тази "капсула"-сегмент от вота, но това не им беше достатъчно за победа 2. Пол - 53 процента от мъжете са гласували за републиканците срещу 54 процента от жените за демократите; почти равен резултат с разлика от 1 процент, тук вече е решаващо колко мъже и колко жени са гласували 3. Приходи /имуществен критерий/ - американците с доходи до 50 000 годишно са подкрепили предимно демократите; американците с доходи над 50 000 са гласували за републиканците. Следователно, според мен, би могло да се каже, че преобладаващата средна бяла класа на САЩ е спечелила изборите за Републиканската партия; това не е "белият боклук", за който писаха и говориха мейнстрийм медиите, той е гласувал и за демократите, средната бяла класа /защото средната черна класа и богатите черни са гласували расово/ е решила тези избори. По една много съществена причина - данъчната реформа, предложена от кандидата на републиканците, той освободи от данъци както най-ниските доходи, така и средната класа, така и богатите. Бялото мнозинство гласува с джоба си, това донесе огромната изненада на тези избори, не расовото деление реши резултата, а класовото /колкото и изтъркано да е като клише/; едноетажна бяла Америка обърна тренда.

Аз също не приемам такава теза и мисля, че американците са едни от най-толерантните хора към чужденците по принцип, а и въобще към хората в частност, говоря за обикновените американци, не ги деля расово. Но разпалването на расово разделение рефлектира много силно от черните към белите, сред които /белите/ в последните години страховете растат, това обаче не е толкова отразявано в медиите. Само едно число - над 3.7 млн. американци се самоопределят като "сървайвъристи", това означава хора, подготвящи се за някакви социални трусове и гражданска война. И това са предимно бели хора от средната класа, те се усещат най-застрашени. Помислете за числото, то е близо два пъти повече от числото на затворниците, тези хора живеят в свой маниакален свят на фобии. И въобще не се ограничават с фобиите си, а харчат време, пари и ресурси да се подготвят за бъдещите граждански сътресения и войни. Развила се е мултимилионна индустрия, която обслужва "сървайвъристите" - оръжия, скривалища, електронни защитни системи, храни и медикаменти, това е индустрия. И числото им е се е увеличило рязко след 2012, вторият мандат на Обама, но основните медии не пишат много за тях и не се занимават с тези хора, по някакви си техни подбуди и интереси. На графиката се вижда как скача броя на интереса в гугъл при изписване на думата "prepping" между 2000 и 2016 специално за американската публика. На този линк се разказва за индустрията на "сървайвъризма" и за мотивите на хората да стават "сървайвъристи"; гледал съм документални филми за такива хора, те приемат за съвсем реално избухването на гражданска война и се подготвят много сериозно за оцеляване в нея, заедно със семействата си; нямат нищо общо с уплашените от атомна война хора по време на Студената война, сега уплахата им идва във вътрешен план. https://blog.hubspot.com/marketing/survival-industry-growth На линка към статистиката за жертви на полицаи, отдолу под таблиците има за всеки конкретен случай, със снимка на убития при арест и обстоятелствата около инцидента, предполагам, че по-разширена информация вече може да се открие по конкретното име на човека в мрежата, отразено в медиите за всеки случаи отделно. https://www.theguardian.com/us-news/ng-interactive/2015/jun/01/the-counted-police-killings-us-database

+ Напълно подкрепям това мнение. Стереотипите са създавани стотици години, укрепвани институционално, имплантирани от образователната и законодателна система на държавата САЩ, така че да бъдат премахнати в рамките на няколко десетилетия е невъзможно, според мен. И въпреки това прогресът е огромен и не се дължи единствено на едната страна, а и на двете. Ето сатистика на ФБР за убитите на служебен пост служители на реда /полицаи/: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_American_police_officers_killed_in_the_line_of_duty Обърнете внимание огромният брой такива убийства през 70-те и 80-те години, точно за който период черните активисти във филма говорят като за най-репресивния период срещу чернокожите; след затягането на закона тенденцията е надолу, като сега бройката на убити полицаи е на предвоенното ниво от 1940; преди това, по време на гангстерските войни и сухия режим има пик, никога недостигнат по-късно А сега една друга, много показателна статистика на Гардиан: https://www.theguardian.com/us-news/ng-interactive/2015/jun/01/the-counted-police-killings-us-database Това се убити от полицията съответно за 2015 и 2016, като е означен общия брой и съответно расовата принадлежност на убитите, като тук са разграничени бели от латиноси. И в двете статистики се вижда приблизително едно и също съотношение, като убитите бели са над 2 пъти повече от чернокожите, а латиносите са 2 пъти по-малко от чернокожите Белият живот не струва ли? Но не съм чул да има такова движение. Но показателно е и друго - съотношението на убити заподозрени и убити полицаи е почти 10:1, което за мен въобще не е малко, а полицейският /на черни и бели полицаи/ живот не струва ли? При последните расови протести по време на изборите и малко след тях, организирани впрочем с политически мотиви, имаше целенасочена стрелба срещу бели полицаи, имаше и убити при тези стрелби. Нещата в американското общество, според мен, са извънредно комплексирани и различни от ситуацията в повечето от другите западни държави, защото САЩ са западна държава с най-висок приток на имигранти, легални и нелегални. Особено вторите създават широка база за престъпност. Без твърди и строги закони към такива общности държавата ще се разпадне.

Възможно е някъде да го е казал, но не съм запознат. Това, което ми е известно за неговите два мандата по отношение на престъпността е, че той въвежда един закон The Fair Sentencing Act of 2010 (Public Law 111-220), който смекчава действието на Anti-Drug Abuse Act от 1986, според който заловен човек с 5 гр. крек получава присъда от 5 години затвор; съотношението между крек и кокаин на прах до този закон на Обама е било 1:100, тоест човек заловен с 500 гр. кокаин на прах, който е за по-богати клиенти, ще лежи същата присъда, която се полага за 5 гр. крек; законът на Обама намалява съотношението на 1:18 и отменя 5-годишното наказание, ако обвиняемият не е дилър, а просто притежава доза от 5 грама крек. Точно това е бил най-силният аргумент на чернокожите активисти, че законодателството е расово и социално насочено към чернокожите, тъй като те са предимно бедни и поради това пушат евтин крек, а не употребяват скъп кокаин на прах. Сега искането им е дозите да се уеднаквят 1:1. Другото с което става известен, поне на мен, е че е първият президент посетил американски затвор и президентът с най-много подписани актове за помилване: https://www.vox.com/policy-and-politics/2016/11/23/13731448/obama-pardon-clemency-commutation Бил Клинтън, доколкото ми е известно, въвежда през 1994 законите за т.н. "трети страйк" /взаимствано от бейзбола/, според който извършител на трето престъпление се брои за рецидивист и отива доживотно в затвора; и още закон за сумиране на всички присъди по всички престъпления, така че се получават присъди по 102 години например и нагоре.

Не знам дали у нас това е широко известно, но с риск да пиша общоизвестни неща, ще го напомня: обвинението и защитата одобряват равноправно състава на съдебното жури от 12 заседатели, нито един от тези 12 души не може да бъде такъв без двустранното одобрение и на защитата, и на обвинението. Първоначално се призовават, като граждански дълг и повинност, голям брой потенциални съдебни заседатели на случаен принцип от всички обществени слоеве, след това следва кастинг, ръководен от съдията, при който обвинението и защитата подбират 12 от тях; тези одобрени от двете страни 12 души изслушват всички пледоарии и доказателства на обвинението и защитата, след което накрая вземат единодушно решение "виновен" или "невинен"; през цялото време на процеса тези хора живеят изолирано и няма никаква възможност да им се оказва външен натиск. Съдията формира присъдата въз основа на тяхното колективно решение.

За филма конкретно: подменя се една теза с друга, а именно - системата на правосъдие е прекалено строга към всички, със системата на правосъдие е прекалено строга само към чернокожите. И това отначало до край. Върху една обективна теза се наслагва друга субективна. Защото, ако системата е фиксирана само към чернокожите, защо не е върху азиатците или към индианците например, индианците, които са били заличени като коренно местно население. Пълненето на затворите, във филма това беше обективно отчетено, добива голям мащаб по време на управлението на Бил Клинтън - двете законови инициативи по негово време: 1. "трите страйка", три пъти извършил тежко криминално деяние - лежиш доживот в затвора; второ - получил си определен срок по различни престъпления, лежиш целия срок Но под ударите на тези закони попадат всички - бели, черни и други раси, те не са насочени само към черните. И това се преекспонира от черните активисти, има нещо много нечистоплътно, според мен, да се правят опити да се вмени историческа вина на белите за робството и да се правят паралели с днешните черни затворници с робите преди Гражданската война, това е доста долнопробна манипулация, противопоставяща расово хората. Гледайте "Американска криминална история: Народът срещу О Джей Симпсън", за да видите другата гледна точка: http://muvibg.com/filmi/kriminalni/7075-seriali-american-crime-story-american-crime-story-season-1-amerikanska-kriminalna-istoriya-narodt-sreschu-o-dzhey-simpsn-sezon1-2016.html Това е историята на процеса срещу О Джей Симпсън през 1994, който е напълно оправдан за убийството на бялата си жена и приятеля й при очевидни доказателства заради това, че е чернокож; това става в разгара на расовите протести след убийството на Родни Кинг в Ел Ей през 1990. Това убийство, както е известно, предизвика масови погроми и палежи в цяла Америка, случая с полицейска бруталност към Кинг също е спорен, той разиграва полицията близо час в преследване из целия град и оказва съпротива при арест, но е друга тема Самата съдебна система в САЩ е така направена, че реално 12-те съдебни заседатели решават съдбата на обвиняемия, а те са обществото. Дали е справедлива или не, това вече е дебат, но тя е така устроена. п.с. "Американска криминална история: Народът срещу О Джей Симпсън" е напълно автентичено пресъздаване на действителни събития с действителни лица; сериалът е от 10 части, продуциран е от Траволта, който играе и една от главните роли на защитник на прочутия американски идол, всички основни фигури са реални лица, проследена е цялата история на самия процес от извършването на престъплението до оправдателната присъда, както и съдбата на участниците след приключване на процеса; отразен е и политическият и медиен натиск върху формирането на решението на журито и оправдателната присъда.

++ защитници на бедните и онеправданите с прогресивни възгледи и здрав /работническо-селски/ произход, зад чиито гърбове надничат големите пари, но те не миришат и нямат ясен произход.

Не успях да изгледам филма докрай, някъде до 30 минута, защото ми прекъсва, но и това е достатъчно да се види, че има силно пристрастие в гледната точка. Лошо няма, авторката е с позиция, но са подсилени едни позиции, за сметка на други, което по мое мнение далече не е обективен подход. Ще пиша повече, когато го гледам целия. Трябва да се има предвид две неща: първо чия продукция е филма, той е на Нетфликс, компания таргетирана към малцинствата от латиноси и черни, ако погледнете продукцията им, те продават предимно за такава публика, някои от поредиците им са изцяло на испански със субтитри на английски. И второ, политическата позиция на Демократическата партия, която грубо, според мен, включи расовия елемент в последните избори, а го използва и от поне няколко десетилетия. Ако обаче се върнем по-назад в американската история, Демократическата партия е наследник на проробовладелската партия на Юга, сега са прогресисти, с дебели пачки подкрепящи ги. Нарочно излагам елементарно тези два фактора, могат да се анализират по-прецизно, но като цяло те съществуват. И трето - не без значение, - да риданията за многото затворници имат основание, по брой на население затворите в САЩ са от най-населените, тук има сравнителна статистика, може да се види: http://www.prisonstudies.org/country/united-states-america в сравнение с всяка друга страна. В затворите на САЩ влизат повече хора в сравнение с 1970-те и 80-те години, това е неоспоримо, но погледнете и статистиката на престъпността, тя пада през тези години - престъпниците влизат в затворите, кое е по-добре, да са навън или вътре.

Както и да го гледате и откъдето като проценти, винаги трябва да се гледа и общия етнически състав, когато се говори за проценти престъпления: https://en.wikipedia.org/wiki/Demography_of_the_United_States Ако 69 % от арестуваните за насилствени престъпления са бели, то белите са 73.6 % от общото население, следователно процентът на белите е относително по-малък; в същата статистика 26.9 % процента от престъпленията са на чернокожи, но процента им от цялото население е 12.6, следователно чернокожите имат над два пъти повече такива престъпления спрямо цялото население. Друг въпрос вече е при анализ на групите престъпления и социалните причини, не мисля, че има расова престъпност. п.с. има и още една неотразена тънкост и в двете статистики, която заради някаква политкоректност не е отбелязана, в "бели" се включват латиносите, където престъпността е много по-голяма като процент, може би, сега нямам статистика под ръка, по-голяма от тази на чернокожите - много от нелегалните емигранти са латиноси, тези хора идват с родово-клановата си култура от държави със силна престъпност и живеят в затворени общности, това се вижда и по разделението на банди в затворите - бели, латиноси, черни.

+ Гледах ги по 2 пъти, трябва са се изучават като учебни от полицаи: и в двата случая имаше висок професионализъм от страна на полицаите и много добро познаване на законите от страна на младежите /точно второто е дефицит в България/. Очевидно филмчетата са заснети от страна на проверяваните, в първия полицаят уточни, че и те снимат. Всяка от страните си знае много добре правата и задълженията и твърдо си ги отстоява. Във втория клип двамата полицаи просто бяха матирани от младежа, обаче той им цитира точно две поправки в конституцията и едно решение на съда в негова полза, освен това ги просветли, че в Охайо, откъдето явно е, законите разрашават купуване и носене на оръжие от 18-годишни, а не от 21-годишни, какъвто е закона, където го спират за проверка. От друга страна, полицаите се държаха абсолютно коректно и професионално, но не оставиха никакъв шанс на проверявания, ако е престъпник, да ги хване неподготвени, единият винаги подкрепяше колегата си и беше готов за стрелба, докато другият изясни ситуацията с разговор, в който се убедиха, че имат работа с нормален и образован човек, който не е опасен; разкараха и сеирджията, който щеше да нагнети напрежение и можеше да доведе до скандал. Защо младежът не си каза името, за мен остава под въпрос, но той имаше право да не го направи и каза, че е заради принципа, очевидно принцип на самоуважение.

Това за "трола" не беше персонално, а по принцип. Ако под "вътък" разбирате желанието да четем и мислим, може би; ако се върна към 3-та страница, последното смислено нещо за мен в тази дискусия, което написах, преди "разводнението" беше съпоставянето на "мимезис" /подражание и "дигезис" /наратив, основан само на факти; както и отхвърлянето на всякакъв "мимезис"/подражателно изкуство от Платон. Етимологията на втората дума, дигезис, според мен, има връзка с латинското digitus, което буквално означава "пръст", палец или показалец. Оттук чрез редица натоварвания и нови значения, тази дума днес означава "дигитализация", тоест цифровизиране. Между идейното/наративно изкуство, което допуска единствено Платон и абстрактното/декоративно изкуство съществува пряка пътека през Пещерата със сенките в Шеста книга /ако не се лъжа?/ на "Държавата"; както и между дигиталното изкуство, на което е способен компютърът, което би могло да бъде качествено декоративно изкуство /всъщност много десени за платове се генерират от компютърни програми/ - съчетание на форми и цветове, може би, точно компютърът е в състояние да произведе най-хармоничното като цветове и форми декоративно изкуство.

А ти откъде знаеш дали аз не пиша или не рисувам, тоест не "творя" по твоите критерии. Това което описваш по-натам за екстазите си пред картини или музика са си твоите лични усещания и не е необходимо да занимаваш публиката с тях. Казах ти го ясно, не желая, това което не мога - затова не се натрапвам да си изтъквам "творбите" пред другите, защото имам много ясната преценка колко ми е таланта. Всички треньори ли, според твойта логика, трябва да са задължително велики футболисти, я помисли. Но темата я оспами окончателно, а "не храни трола" е златно правило.

Виж сега, рамус, има само един творец и той не е човек. Това че вманиачени автори си лепят един на друг етикети "творец" не означава нищо. В английски, между другото, никой никого не нарича "творец", общоприето е "автор" или "артист". По стечение на обстоятелствата, образованието ми е литература и второто книгоиздаване, професията ми беше 30 години книгоиздаване. Ако си запознат, в тази професия работата е с автори - те ти дават ръкопис /не творба/ и ти решаваш дали това е авторство или не и дали може да стане от него книга или не. Работил съм с десетки автори, а съм имал контакт със стотици претенденти да бъдат автори, но всъщност графомани. Просто това ми беше работата и образованието. Освен моята професия на книгоиздател, има и други професии за хора, работещи с автори и авторство, без да са "творци" - такива като изкуствоведи, литературоведи /изследват поетиката и структурата на литературните текстове/, оперативни литературни критици и т.н. и т.н. във всяка област на изкуството. Тези хора не са "творци" /някои от тях обаче са великолепни автори на критика, Симеон Султанов или Тончо Жечев, например, Ефрем Каранфилов, Искра Панова, Панталей Зарев; от по старото поколение Боян Пенев, д-р Кръстьо Кръстев, Петър Динеков/, но професията и образованието им е да разбират от авторство и творби. Разговорът тук наистина започна да прилича на вечеринка в читалище.

Благодаря. Можеш да ме цитираш без притеснения за авторско право.

През 1996 г. Стив Джобс цитира Пикасо "Добрите артисти копират, великите крадат" и добавя " и ние никога няма да изпитваме срам да крадем големи идеи." А през 2007 вице-президентът на Епъл по софтуерни технологии Бъд Трибъл, който е и шеф на екипа по разработки на софтуеър за Макинтош го допълва: "Ако вземеш нещо /чуждо като идея - бел. моя/ и го направиш свое, това което реално се случва, трябва да се грижиш само да му придадеш изцяло твой дизайн, защото не можеш да направиш такъв дизайн, просто копирайки нещо чуждо. Твоят дизайн е онази разделителна линия между копиране и крадене. Това е част от ДНК на Епъл." https://www.cnet.com/news/what-steve-jobs-really-meant-when-he-said-good-artists-copy-great-artists-steal/

ето че рамус се хвана на най-елементарния трик на "рекламното изкуство" и реагира - каквато е и целта на това изкуство, да привлече внимание. Написах "защото не сме пожелали", но мога да добавя "тъй като не пожелаваме, което не можем"; и да не съм го написал, не съм излъгал, но реакцията е налице. На времето мерцедес бяха публикували бяла страница в луксозно списание за реклама на нов техен модел; долу в ъгъла, със съвсем ситни буквички беше написано "тук трябваше да има реклама на мерецедес еди кой си модел, но мерцедес не се нуждае от реклама"

Докато съм на "вълна Хичкок", още един куриозен филм, този път за него - "Хичкок/Трюфо", 2015. Филмът е направен по повод на една книга на френския режисьор Франсоа Трюфо, написана през 1966 г. за Хичкок. Книгата е запис на поредица от интервюта, които младият тогава Трюфо прави с възрастният Хичкок в Холивуд. Разговорът се води с преводачка, части от този разговор са инкорпорирани във филма на Кен Джоунс, но не всичко, често се чува гласът на Хичкок зад кадър: "спри камерата тук!" и това въобще не е на случайни места, например, когато Трюфо го пита дали възпитанието му на католик е повлияло по начина, по който снима определени сцени в т.н. "божествен план" /отгоре надолу/, Хичкок прекъсва записа и казва нещо след въпроса, останало нечуто от зрителите; по същият начин реагира, когато Трюфо го пита дали разказва своите сънища в "Психо". Филмът е шедьовър на монтажа, техниката основополагаща в цялото изкуство кино - Джоунс е монтирал коментари на Скорсезе, Куросава, Дейвид Финчър и други майстори на това изкуство, които говорят за своята работа и отношението си към филмите на Хич; това е най-съществената част, въпреки, че тези диалози са нанизани върху сюжета с интервюто на Трюфо преди работата по писането на книгата му; самата книга също е удивителна, тя не е книга в традиционния смисъл, по скоро визуализация на монтажната техника на един велик майстор, Хичкок, от друг голям майстор /Трюфо/ - разкадрираният Хичкок, неговият почерк с камерата и различните гледни точки в монтажа, при това е включено и Времето като герой, точно така Времето, с което Хичкок борави като с материя, той го свива, разтяга и моделира във филмите си като пластелин, а Трюфо анализира работата му. Този филм, според мен, трябва да бъде като учебник за всеки изкушен в занаята да снима кино, но е поглед през ключалката в работилницата на големите майстори и за нас зрителите. http://muvibg.com/filmi/17039-hitchcock-truffaut-hichkok-tryufo-2015.html

Е, добре, за да поддържаме шоу елемента в дискусията: човек може да гледа без да вижда, а може и да вижда без да гледа. Не можем да бъдем изгонени отнякъде, без да сме влизали, а не сме влизали, защото нямаме желание.