Б. Киров

Всъщност най-очевидната разлика е с ДДС /или "данък върху продажби", както го наричат в САЩ/, той у нас е 20 %, в ЕС средно също е приблизително толкова, в различните щати, както казах варира, но средно е 6 %, федерален ДДС няма: Тук могат да се види т.н. "сейлс такс" /ДДС/ в различните щати: http://www.salestaxstates.com/ Значи средно 14 % от стойността на всяка покупка остава в повече при средния американец, отколкото при средния европеец - това при месечен семеен доход 5000 долара, което е ниско, означава 700 долара месечно или 8400 долара годишно. Има и връщане на ДДС, ако лицето в годишната си декларация докаже нисък доход, сега в детайли не мога да посоча колко нисък, също е различно в различните щати, но ако човек с нисък доход си пази всички фактури и касови бележки през годината и е под определено ниво на доходи, данъчните власти чинно му връщат цялото похарчено ДДС през годината в началото на следващата данъчна година и то накуп. Другото, и добро и не толкова, зависи според критерия, е ниските социални осигуровки - 12 процента срещу 40 средно за Европа или 6 срещу 20 за наемни работници. Това са още 14 процента разлика или сумирано с тези от по-ниския доход, "ножицата вече се разтваря на 28-30 процента, което за същото семейство с 5000 месечен доход означава още 700 долара месечно или 8400 годишно, които остават у тях, а не отиват в щата или федералното правителство. В сравнение с Европа само от тези две пера - ДДС и социални осигуровки, - това семейство с годишен брутен доход от 60 000 задържи в семейната си каса 17 000 повече или по 1450 долара всеки месец, с които може да разполага както то пожелае, а не както правителството реши. И накрая към средната класа, там разликите са драстични: Вляво са предишните ставки до 2017, вдясно новите от 2018, това е диапазон на средната класа; те и при Обама са били значително по-облекчени като данък в сравнение с европейската средна класа, но сега, особено в диапазон 77 000 - 315 000 данъците са до 24 процента, в европа те са средно около 40 процента в този диапазон, тоест един адвокат, например с хонорар 315 000 годишно в САЩ ще плати около 79 000 долара на Чичо Сам, докато неговият колега в Германия, например, ще се бръкне да плати 150 000 на федералното правителство, 70 000 отгоре, ерго, американецът може да си купи ново германско БМВ със спестените от данъци за две години пари или да плати издръжката на детето си в елитен университет, например. https://www.carsguide.com.au/bmw/x6/price/2017/m50d По избор. Не дай си боже, обаче да няма скъпа здравна застраховка и да се разболее тежко, тогава германският му колега-аналог печели.

Интересно. Само едно уточнение за осигуровките, за които, разбира се, черпя информация не от първа ръка като работещ, а от източници. Специално за Австрия: корпоративен данък 25 %, персонален данък върху дохода е посочен, че достига до 55 % по прогресивна скала, ДДС 20 %, социални осигуровки 39 %, от които компанията работодател плаща 21.5 %, а наетия работник 18.5 https://tradingeconomics.com/austria/social-security-rate-for-employees Ако човек е малка семейна фирма просто не ми се правят сметки как ще работи, плаща и печели с тези данъци и осигуровки В Германия картината е почти същата: корпоративен данък 29.8 %, за персоналния данък върху доходи казахме преди, че достига до 47 % по скала за облагане, ДДС 19 % /много важно уточнение, за германците със сигурност го знам, правят изключения за някои храни, книги и др. "социално важни стоки", социални осигуровки 40.2 %, от които компанията плаща 19.4 %, наетият работник 20.8% https://tradingeconomics.com/germany/social-security-rate-for-employees Коренно различна данъчна философия в новия данъчен закон на САЩ: корпоративен данък 21 % /от 35 до миналата година/, персонален данък до 37 %, публикувах по-горе таблицата, мого разделен на секции от 0 до този процент и което ми прави впечатление, вдигната високо летвата за средната класа, данъците за нея са много по-ниски в сравнение с тези за европейската средна класа; федерално ДДС няма!, всеки щат си определя щатско, варира от 4-10 %, което е поне 2 пъти по-ниско от средноевропейското, социални осигуровки 12.4 %, от които компанията работодател плаща 6.2 % и работникът също 6.2%. Като цяло данъчната идея е парите да остават в хората и компаниите, а не в щатските и федералните власти. Дали ще дръпне рязко САЩ нагоре, ще видим. https://tradingeconomics.com/united-states/social-security-rate-for-employees Китай и Русия са огледално противополжни системи, но като цяло са по-близо до тази на страните в ЕС, отколкото до тази в САЩ.

+ Напълно споделям този поглед върху живота и се опитвам да го практикувам. Когато писах за плутокрацията имах предвид и нещо друго - както е известно Бретон-Удската конференция фиксира долара с цената на златото и фактически го прави световна валута, равносилна на златния стандарт, нещо като доларозлатен стандарт. След редица отстъпления от този стандарт, през 1971 Ричард Никсън удря секирата на това споразумение и "отвързва" долара като свободно плаваща валута, нефиксирана със златния стандарт. Оттогава нещата изглеждат графично така: Червената линия долу е реалната покупателна способност на работещ на пълно работно време американец - вижда се огромната "ножица" между синята линия горе, индикираща реален БВП във фиатни долари, междинните цветни линии показват различни индикатори, свързани с реален БВП на работещ на пълно работно време, реална заплата след съпоставяне с консуматорски индекс, дефлатор на БВП, средна реална заплата след съпоставяне с консуматорски индекс и най-сетне червената линия на средна седмична заплата на работещ на пълно работно време, съпоставена с консуматорски индекс. Това, което е очевидно, че след изоставянето на доларово-златния стандарт, започват да се печатат страшно много фиатни пари, което реално обезсилва тяхната покупателна способност, съпоставена с консуматорския индекс, така че реално работещия на пълно време американец през 2014 може да си купи точно толкова, колкото е можел да си купи през 1971. Той има повече зелени гущери в джоба си, но същите възможности на купувач като преди 40 години. Или накратко системата превръща работещия в бяла мишка затворена в колело, което върти на място 40 години. Това е истински фокус за произвеждане на енергия, финансово перпетуум мобиле, който работи не само в американската икономика.

Това вече е онзи "крони капитализъм", за който колегата Невски е писал, че не води към демокрация, а към плутокрация. И корените му, по мое мнение, са в хедонизма, алчността и банковите спекулации с квазипари, някъде към времето, когато е отменен златния стандарт, Бретон-Удската конференция през 1944.

Можем да ги откажем само задължително доброволно, като сами се задължим доброволно.

Рационално и аз мисля така, но сигурно ще попадна в затвора, защото съм рецидивирал пушач

От гледна точка на фиска, тези 10 процента, които се вземат от хората със средна и под средната работна заплата са сравнително малко съпоставени с приходите от ДДС и акцизите. От друга страна точно за тези хора и за тяхното оцеляване в буквалния смисъл тези пари не са никак малко, това е тяхната 13-та заплата, с която семействата биха могли да си помогнат за гледане на дете или плащане на наеми. В този смисъл плоският данък може да се прилага с нулева ставка, от която да тръгва, а при повишаването му с няколко процента от тази нулева ставка, което няма да засегне сериозно хората над средна заплата, приходите във фиска ще бъдат компенсирани от отпадането на онези под нулевата черта на облагане. Ето кои страни в света практикуват плосък данък и с какви ставки: А това е списък на държавите, които са практикували, но са се отказали: Единствено Форца Италия и десните в Италия предвиждат да въведат плосък данък, но в границите между 15-23 процента. Много са специфични условията във всяка една страна и икономика, плоският данък не е панацея или прокрустово ложе, за да отрежем краката на бедните, пазейки главите на богатите в България, и - свещената крава фиска. Защото ето какво се получава за 10 години: Това са данни от Световна книга на факти за всяка държава от 2008: под чертата на бедността /да не се бърка със заплашени от бедност, те са повече/ тогава са били 14 процента в България Това са данни на същия източник от 2018 - под чертата на бедостта са вече 22 процента; при това долните 10 процента по имотност са обеднели с около една трета от това което са притежавали, а горните 10 процента са прибавили 10 процента към богатството си. Струва ми се, че плоският данък играе роля за тази промяна, в резултат Джини индекс се е променил негативно. От друга страна, ако съпоставим тези данни с растежа на БВП, ще видим, че през тези 10 години номиналната му стойност е почти непроменена: Растежът е бил много осезателен 2001-2008, след което има спадове и леки вдигания, но като цяло е плосък - 2008 е по-голям БВП от 2016. Защото каквото и да си говорим, разпределянето е функция от произвеждането. Важен е ръстът на реалния БВП.

Говорите за Германия. Но вижте цифрите - за сингъл до 52 000 годишно 15 процента. Това е по 4400 евро месечно, според мен тук влиза и долния слой на средната класа, която е доста широка, може да се погледне структурата на германското общество. Имам познат, чиито синове работят в Германия, той твърди, че месечна заплата от 2000 евро не е рядко срещана, синовете му са с висше образование и единият е с гражданство, говорим за два пъти над това. После имаме едно съвсем леко вдигане с 3 процента до 250 000. Безспорно, средната класа понася най-тежкото данъчно бреме, но средната и горната прислойка на средната класа, това е солидарност. Мисля, че със заплата от 4400 евро в Германия човек може да жиивее прилично. В Щатите новото диференциране е много по-прецизно и освобождава от данъци хората под 1000 долара месечно, което е чертата на бедността.

Няма да хвърлям вода срещу вятъра на плоския данък, пиша само личното си мнение. Според мен, плоският данък изигра добра роля за икономиката на България до приемането ни в ЕС, когато идеята бе първо да привлече инвеститори, второ да облекчи местния бизнес. След това плоският данък е фактор за плосък растеж. защо мисля така: първо, плоският данък не доведе повече инвеститори второ, растежът в България не се дължи на плоския данък, а на донорството на ЕС. Всяка година влизат около 2 млрд. евро по различни програми, които се преразпределят в обществени поръчки, това са инвестициите. Тези 2 млрд. са около 4-5 процента от БВП, толкова и по-малко е растежа, излиза, че растежа се дължи единствено на европейски пари. Плоският данък върху тези пари подхранва корупцията, не е тайна, че чиновниците и "бизнеса" в колаборация усвояват обществени поръчки, като съществен процент отива в рушвети и плащане под масата, плоският данък само подхранва такава среда трето, плоският данък подтиска вътрешното потребление, защото източва от джобовете на най-бедните 10 процента, 41 процента българи са под чертата на бедността, но плащат плосък данък, те няма какво да крият, защото са наемници и този данък им се удържа автоматично Имам и други аргументи срещу плоският данък в България, но знам, че никой от горните 10 процента имотни не иска да чува такива неща, защото няма интерес, тези с големите заплати и доходи са си ОК, това ги устройва, държавата също, ерго - да живее Плоският данък Ето някои данъчни ставки в света: Германия САЩ Китай Турция Всички тези държави имат диференцирана или нулева ставка за най-бедните, за мен това е не само справедливо, то е целесъобразно и резонно. Да вземаш 10 процента от човек с минимална заплата и 10 процента от такъв с доход 50 000 месечно ми изглежда цинично и неразумно, абсурдно. Но колкото хора, толкова идеали, кой съм, че да давам мнение, само го казвам.

Марксизмът предлага радикална рецепта - пълно обобществяване на средствата за производство. Тази рецепта не проработи на практика в страните с "реален социализъм", доведе до липса на конкуретност и забавяне на икономическия ръст, след първите успехи на индустриализацията. Китай се изтръгна от този модел като същевременно го запази, постепенно въвеждайки частна собственост върху средствата за производство, но запазвайки контролен пакет от акции върху обществени средства за производство, съчетан с високи данъци върху доходите и преразпределяне. Западът преразпределя в различна степен, като се започне от консервативната рейгъномика и татчаризъм, облагодетелстващи свръхбогатите и се стигне до скандинавската социалдемокрация, която на практика е почти марксизъм в действие само без окончателното обобществяване на средствата за производство. Според мен виждаме, че "класическият капитализъм" от времето на Маркс силно се е променил и е станал много по гъвкав по отношение на преразпределянето; от друга страна "държавният капитализъм" от сталински тип се е трансформирал към много по-гъвкавия модел, предложен от китайците след 80-те години. Съветската система не успя да направи този завой и рухна под тежестта на собствената си икономическа несъстоятелност и застой. Третият свят е разделен на развиващи се страни, нововъзникващи икономики и изостанали, като последните като брой население са повечето и тенденцията на нарастване на бедните в Африка е застрашителна. По мое мнение, развитите икономики не могат да решат проблема с голямата бедност в изостаналите икономики с преразпределяне, а единствено с инвестиране в тях, целящо собственото им развитие /на бедните/ - в това отношение Китай води по-далновидна политика от САЩ и ЕС, като "учи бедните да си ловят риба, а не ги храни с риба" - и то не от алтруизъм, а с далечна перспектива да продава на тези вече замогнали се със собствени усилия бедни, гледа на тях като на нови пазари. За преразпределяне на богатството отговорността е на държавата и нейната данъчна политика, не виждам друг инструмент и ресурс. Личното ми мнение е, че прогресивното данъчно облагане е много ефективен инструмент, съчетан със силна социална политика на държавата при разходване на данъчните постъпления.

Това безспорно е така, според мен, един от най-големите проблеми на 20-ти и на 21-ви век е все по-голямата концентрация на богатство във все по-мълък кръг от хора. Мисля обаче, че възможностите за растеж и иновации са отворени както никога досега и то в посока на изкуствения интелект, това по мое мнение ще бъде следващия огромен технологичен пробив през 21-век и ще можем да говорим не за "информационно общество", а за "мислещо общество"; двете нации, които са водещи в тази технология са американци и китайци, от тяхното лидерство ще се формира модела на бъдещата глобализация. Всъщност става въпрос за конкуренция на две идеологии и на два модела, а може би и за тяхната конвергенция.

Много добър български филм, силна режисура на Стефан Командарев и добър сценарий на Симеон Венциславов, суперлативи от мен за актьорската игра на всички актьори, не бих могъл да поставя някой от тях над другите. Филм, с който българското кино може да се представи достойно по европейските и световни екрани. Според мен, само на пръв поглед филмът е правен с една камера на рамо, бюджетът му не е голям, но това се компенсира от много висок професионализъм на целия екип. Също така по мое мнение има значение и това, че е съвместна продукция между германски, български и македонски екипи, летвата е вдигната високо и "нещата от живота" не звучат локално. Малко в повече ми дойде песимизмът, но както пише самият Командарев: "Един филм заснет по пътищата на днешна България, страна, която остава оптимистична, главно защото всички реалисти и песимисти са я напуснали." http://www.imdb.com/title/tt6467968/ https://noviseriali.com/%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%B8-directions-2017_e7fcfa290.html Определено заслужава да се гледа, според мен.

Ресавски, в интерес на истината, Димитриев развива няколко посоки на възможности в анализа си. Както се вижда от неговия текст, той като военен стратег, защото Димитриев е такъв, когато пише това, през 1902 той е Началник на Оперативното управление на Генералния щаб на българската армия, завършил е с отличие Николаевската академия, по-късно командва Трета армия в състав от 95 000 души, три пъти по-голяма между другото от сюлеймановата, и с Трета армия превзема Лозенград. Та полковник /1902/ Димитриев изтъква ясно две неща: 1. Че ролята за пасивна защита с изтласкване на руските войски зад линията на Балкана и затварянето на Шипченския проход е била наложена от Султана /според мен от страх/, на Сюлейман, и че тази роля била успешно изпълнена от него. 2. Димитриев твърди, че Сюлейман е имал теоретичната и реална възможност да развие успеха си и да премине през Балкана, но я е пропилял - с бавни и нерешителни действия, загубвайки цели 15 дни в маневри, криволичейки между Твърдица, Хаинбоаз и Шипка изминавайки 120 км, вместо 40. Според мен анализът му е обективен и реалистичен и професионален от военна гледна точка. Като допълнение - от текста на Димитриев става ясно откъде са взети данните за турските жертви през първите 6 дни боеве при Шипка в книгата "Освободителната война 1877-1878" на Цонко Генов, изд. "Наука и изкуство" 1978 г., които след това се повтарят неуморно от различни български автори: Взети са 1:1 от донесенията на Сюлейман. Самият Димитриев пише, че вероятно са 7-8000 и вероятно са "смегчени всячески" от Сюлейман, който е имал интерес да представи загубите си колкото е възможно по-малки. https://archive.org/stream/boevetieioperat00dimigoog#page/n8/mode/2up

Вижте, получава се нещо като т.н. "сламен човек" - цитирам и британски автори, не се фокусирам върху това, че Игор Козлов е руски автор, самият той цитира и не руски източници. Проблемът е при интерпретирането на цифрите, а те са приблизизително еднакви, играта с цифрите започва, когато се говори за убити и ранени и се включват или изключват тези цифри в различни комбинации. Затова нека говорим за загуби, извадени от строя, така нещата са по-ясни и тогава могат да се направят разграничения. Никъде не давате линк или точен цитат към сведенията на Цонко Генов и Константин Косев. Но нека сумираме: Според сведенията на Радецки, които виждам че и вие приемате, убитите са 890 убити и 70 безследно изчезнали, това е в неговото донесение, ранени 2600 - общо 3 560, тук няма противоречие Според сведенията на Бари, турските жертви са 4000 убити и 8350 ранени, с уточнение и препратка към друг английски автор, че убитите са вероятно повече Според сведенията на Козлов, позовавайки се на донесенията на Сюлейман паша до Високата порта, убитите са 5000 и неуточнен брой ранени Според данните на Генов и Косев, които вие давате, става дума за 6750 души, от които 223 офицери; нека сега аз ги интерпретирам, както вие се опитвате да правите: Радецки в своя рапорт изброява бройката на офицерите единствено в числото на убитите, той не уточнява ранени офицери; следователно по аналогия числото 6750 души "загуби" означава 6750 убити, в което число влизат 223 офицери И накрая за данните на Хербер - не, не става въпрос за крайния момент до предаването на Вейсел паша, Хербер говори за момента, когато Сюлейман оттегля основната част от армията си в Казанлък, за да я прегрупира, тогава посочва загуби от 17 000, като очевидно в това число влизат убити и ранени, защото и двете групи са очевидно неспособни да воюват. Ако погледнете бройката убити на Косев и Генов - 6750 убити - и я съберете с цифрата на ранените, посочена от Бари - 8350, ще получите 15100, което е доста близо до посочената цифра от Хербер. За размера на силите на Сюлейман при първата атака, августовската, цифрите варират в различни източници от 27 000 до 40 000, но ако приемем числото 33 000, то очевидно след първите 6 дни на атаките му срещу Шипка половината му армия е била извън строя - ранени и убити. Козлов цитира и документ, телеграма, писана от Сюлейман в казанлък, в която той иска подкрепления от 16 табора /около 8000 войници/, както и признава, че ако русите знаят точното състояние на армията му, те ще контраатакуват с много лоши перспективи за него. По това време на Шипка силите вече са изравнени, русите са съсредоточили там около 24 000 души и реално е имало условия за контраатака и пробив. Искам да обобщя казаното дотук, с което спирам да пиша в тази тема: според мен ударът на Сюлейман върху Шипка е негова и на политическите му покровители му в Истанбул/ стратегическа грешка. Това го пише и в много западни военни анализи на тази война - повечето автори, американски и британски, са на едно мнение: преминаването на Централната армия на Сюлейман през Хаинбоаз и съединяването й със силите на Мехмед паша би застрашило целия източен фланг на руската отбрана /"подковата" за която пише Фружин върху картата, постната от Душко ясно е очертана/ - по онова време най-мощната турска групировка е тази на Източната армия, тя наброява между 70-100 000, от която Мехмед е декларирал /има цитиран документ/, че може да отдели за активни действия 66 табора /около 35 000/; съединяването на тази сила с 33 000 групировка на Сюлейман е можела да пробие руската отбрана при Търново /русите разполагат на този фланг с около 44 000/ и да обърне в полза на турците битката при Плевен, а това реално би означавало оттеглане на руските войски зад Дунав. Руските генерали са разбирали много добре опасността и затова са държали главните си сили в това направление около Омуртаг, срещу проходите Хаинбоаз и Елена. Сюлейман е избрал късата клечка.

War in the East: A Military History of the Russo-Turkish War 1877-78 от Quintin Barry: https://books.google.bg/books?id=AdnZAwAAQBAJ&pg=PA223&lpg=PA223&dq=shipka+pass+casualties&source=bl&ots=fU1oYC7wsQ&sig=rfGBlGKp_2e6ABtZdrMh-Tawsi8&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwiRm8j_5srZAhUKiiwKHehgDZcQ6AEIejAJ#v=onepage&q=shipka%20pass%20casualties&f=false С 1 съм означил руските загуби, според официалните руски донесения до Главното командване от генерал Радецки С 2 съм означил данните за турските загуби; в цитирания от мен документ по горе цифрите съвпадат напълно, те са по данни от самият Сюлейман, той докладва след първите 6 дни 5000 убити, в посочения сега източник се казва "най-малко 4000" и 8350 ранени"; на 17 септември турците дават още 3000 убити и неуточнен брой ранени, Цитирам и донесенията на самия Радецки до Главното командване, което ви посочих по-горе: http://www.runivers.ru/upload/iblock/7f5/36.pdf Документите ги има, достъпни са. Игор Козлов, към чиито текст се отнасяте с пренебрежение, е посочил същите източници и данни. Той цитира и Frederick William von Herber, който говори общо за 17 000 извадени от строя войници от 30 000 армия на Сюлейман. Ако се сумират всички цифри от другите източници, тази цифра е напълно коректна. Фредерик фон Хербер е германец, британски гражданин, който участва като доброволец в Руско-Турската война на страната на турците като офицер, той е очевидец. Освен че е очевидец, посвещава остатъка от живота си след войната да я изучава като историк и да пише за нея, автор е на няколко книги за тази война, най-известната от които The Defence of Plevna, London, 1911, можете да я четете цялата на този линк https://archive.org/details/defenceofplevna00herb Българските учЕни не могат да имат по-точни данни от така цитираните, могат да ги интерпретират. Това е смехотворно, прощавайте. Османските табори сами изоставят Шипка, да, но го правят пред алтернативата за разгром, защото са обградени от север и от юг, а това не става от само себе си, нито пък е "щастлива случайност" - дължи се на умелите маневри точно на Гурко и на неговия професионализъм като военен. Че българите превели армията му през проходите не е аргумент, ако една армия разчита единствено на местни водачи, а не на карти и планове, тя не е армия, а хайдушка чета, несериозно е. И те не са го "превели", а той е минал от там с войската си, през Хаинбоаз, където е оставил руски гарнизон от 3 батальона, след като е преодолял турската отбрана. Четете внимателно, моля, в предишните ми постове пиша много ясно, че турците са имали 22 000 сила, защитаваща проходите, разпределена по тях. Повторението ви за "авантюрата" не коментирам.

Тази книга не борави "доста свободно" с данните - ако някой си беше направил труда да я отвори по посочения от мен линк към нея, щеше да забележи, че всички изнесени данни в нея са подкрепени с източници и документи. Това е стр. 67-ма от книгата, която вие цитирате като "свободно боравене" Ама моабет да става. Не ме влече.

+ Капитане респект. Уважение всекиму, вересии никому. Кадрите решават всичко. Човекът /Сюлейман/ е бил некадърен, такива са били и началниците му в Истанбул. Това разбира се, според мен, въобще не омаловажава победата на руската армия. Турците са разполагали със 159 000 армия и по-качествено въоръжение, добре защитена в крепости и укрепления, срещу 300 000 руски и румънски войски по време на войната, това им е било достатъчно за активна защита. Съотношение 1:3 гарантира защита при изравнени тактически умения. Руското командване е било по-квалифицирано и професионално, така мисля. Навлизаме в офтопик, това само по себе си е супер интересна от военна и политическа гледна точка тема, на времето съм чел доста по нея, заслужава отделна тема във военния раздел. Пърл Харбър е съзнателно допусната и организирана загуба на висшето американското командване, твърдя го отговорно, мога да се опитам да го докажа - това е бил спусъкът, задействал САЩ във ВСВ, Пърл Харбър не е пасивна защита, той е бил добре подготвен капан за японската флота и повод за обявяване на война.

Доктор Бул или истинската история на Фил Макгроу Двата сезона на "Доктор Бул" на CBS в общо 37 епизода до сега разказват истинската история на съдебния психолог Фил Макгроу, който през 1990 основава своята компания Courtroom Sciences, Inc. (CSI). През 1995 компанията му води дело за авторски права на Опра Уинфри и го печели, след което Опра кани д-р Макгроу да участва в шоуто й, скоро той започва самостоятелно тв шоу и става едно от най-популярните лица в шоубизнеса. д-р Фил Макгроу Сериалът разказва за неговата работа като съдебен психолог, Фил Макгроу е консултант на продукцията и съавтор на режисьора Родриго Гарсия, в неговата роля се превъплащава известния от "Военни престъпления" Майкъл Уедърли /старши специален агент Антъни Динозо/, в главните роли са още Крис Джаксън, Женева Кар, Фреди Родригес, Анабел Атанасио, Джейми Лий Кърчнър. Майкъл Уедърли в ролята на д-р Бул и Анабел Анастасио в ролята на хакерката Кейбъл Доктор Бул /Фил Макгроу/ прави реално нещо уникално в съдебната практика - без да е юрист, той печели редица много трудни и спорни дела, като се опира на познанията си по психология и създава ефективна система за анализ, проучване и моделиране поведението на съдебните заседатели в журито. Той изгражда цяла система за работа, метод, който при всеки конкретен случай използва по различен начин. Работи с малък, но много професионален екип, в който има юристи, бивши служители на ФБР и анализатори от службата за национална сигурност, компютърни специалисти /хакери/ и ... модни дизайнери. Методът му се основава върху детайлно проучване и подбор /системата в САЩ позволява подбор на заседателите от защитата и обвинението/ на всеки един от съдебните заседатели и моделиране на поведението и мисленето им индивидуално и като група. Филмът е интересен, защото е 90 процента автентичен, той не е от "изсмуканите от пръстите" истории, родени в главите на сценаристи и режисьори без житейски опит. Всеки епизод е затворена за себе си история, отделен случай. Линк към първи сезон http://filmiseriali.com/filmi/drami/19534-bull-season-1-dr-bul-sezon-1-2016.html

Инвестиците в транспорт са един от основните двигатели за растеж на китайската икономика. Китай инвестира средно в транспорт над 250 млрд. долара годишно за последните три години. От тях приблизително 30 процента са в жп транспорт, 60 процента в пътища и магистрали и 10 процента в летища и пристанища. Около 25 процента от тези инвестиции са външни, останалите 75 процента в самата страна. За периода 2013-2017 /пет години/ Китай е направил общо външни инвестиции за 1 трлн и 84 млрд долара. Много ли е това? Според мен, да, защото през предишните 5 години сумата е била наполовина, тоест китайските външни инвестиции растат право пропорционално с растежа на БВП на страната и дори го изпреварват по темпове: Китайските външни инвестиции показват стабилно възходящ тренд и ако продължават да растат в същата пропорция, по мое мнение, някъде след десетина години ще се изравнят с тези на САЩ и ЕС: Специално за външните инвестиции в транспорт, те са основно перо в общата картина на китайските външни инвестиции, заемат около 20 процента от всички китайски външни инвестиции, по-големи са само тези в енергетика, над 30 процента, но двете са свързани и обемат повече от 50 процента от китайските външни инвестиции през последните 5 години – над 550 млрд долара. Инвестициите в транспорт следват общата пропорция на китайските външни инвестиции по региони – най-големи са в Азия и Африка, следвани от тези в Европа. В съседна Турция Китай е инвестирал около 1 млрд., предимно в жп пътища, за това стана дума в по-горен пост. България би могла да се възползва от тези инвестиции, защото е по трасето на „Един път, Един пояс”, жп връзката с Турция минава през наша територия. Дали България и държавното БДЖ в този му вид са в състояние да осигурят условия за високоскоростни трасета е друг въпрос. http://www.chinadaily.com.cn/business/2017-03/26/content_28681722.htm https://www.reuters.com/article/us-china-transport-investment/china-eyes-724-billion-of-transport-investment-over-next-three-years-idUSKCN0Y3050

...Штурм Шипки: глупость и доблесть по-турецки На 19 август Радецки получава донесение от Елена но генерал-майор Борейша, което като че ли потвърждава опасенията. Борейша докладва, че негов отряд е атакуван от превъзхождащ го противник и отблъснат към Беброво. Радецки нарежда на командира на 9-та пехотна дивизия генерал-лейтенант Мирски незабавно да насочи 35-ти Брянски полк от Севлиево в Габрово за подсилване на шипченския отряд. Но много по-големи сили Радецки отправя на изток в помощ на Борейша. На разсъмване на 20-ти самият Радецки с четири стрелкови бригади и две батареи планински оръдия тръгва към Елена, а 2-ра бригада и 14-та дивизия насочва към Златарица. Стигайки до Елена, Радецки бързо разбира, че тревогата на Барейша е лъжлива. няма никакви големи турски части. Както самият Радецки пише „имаше само една тълпа от разбунтували се турци, подкрепяни от башибозук и черкези”. Тръгват веднага обратно бързо – 56 километра в 40 градусова жега! На 20 август в Златарица Радецки получава известие от Столетов и Дерожински, че армията на Сюлейман е готова да атакува Шипка. В по-късен рапорт Радецки пише, че на 20-ти „нямаше никакво съмнение – пред Шипка е цялата армия на Сюлейман.” Пристигайки на 20 август в Търново, Радецки е настигнат от все по-тревожни известия. Нещата се влошават буквално с часове. Съгласно сутрешните рапорти на Дерожински от Шипка, противникът от 7 часа атакува с крупни сили и е обхванал фланговете на руската отбрана. А към обед Радецки прочита телеграма от Столетов и Дерожински, в която генералите му пишат, че на следващия ден ще бъдат обкръжени. Вечерта постъпва съобщение за започнало настъпление на турците при Ловеч и Севлиево. Също така му съобщават от Русе, че няколко турски батальона са излезли от крепостта. Дали това не е начало на корординирано турско настъпление на техните три армии? ... Най-сетне става ясно, че слуховете са силно преувеличени: никакви 20 табора не настъпват в Ловеч, тъй като всичко по онова време там е имало само 6 и 1 батарея. Накрая се оказва, че дори донесението, че ги командва някакъв митичен Хафиз бей е слух, защото просто не съществува такъв генерал в състава на армията на Осман паша. 400 черкези успяват да заблудят руските наблюдатели и да създадат миража на „20-те табора”. Излезлите от Русчук няколко турски батальона също бързо са вкарани обратно в крепостта. Независимо от зверската умора на войниците в руските части, Радецки след ускорен марш от Елена и Златарица успява да ги доведе на разсъмване на 22 август до Шипка. Първият удар там поемат 8 роти от 36-ти Орловски полк, българските дружини, две сотни казаци и две батареи. В 12 и 30 на 21-ви пристигат роти от Брянски полк. И едва към 18 часа на 23-ти се появяват първите 200 души от 4-та Стрелкова Бригада. Защитниците на Шипка си поемат дъх. В течение на 6-дневните кръвополитни боеве от 21-ви до 26-ти август руските и българските защитници на Шипка се увенчават с неувяхваща слава. „Не трябва обаче – отбелязва в дневника си Газенкампф – да се премълчи желязната воля на Сюлейман и устрема на неговата войска, въпреки че, в крайна сметка – тези фронтални атаки представляваха връх на глупостта.” Цената на тази „нелепост” е много висока. По данни на Сюлейман паша, предадени от него в Истанбул, за първите 4 дни само убитите в неговата армия са 5000, за количеството на ранени той премълчава. По данни на Радецки „Вън от строя са 10 000 противникови войници”. А по оценки на Херберт, ситуацията е била просто катастрофална: „турците загубиха 17 000 от 30 000.” По данни на Радецки загубите на защитниците между 21 и 26 са били 3500 убити и ранени общо. Радецки на смени изпращал на шипченската позиция само „част от войските, а останалите държал в тила, за да избегне обход и пълно обкръжение.” На 26 Радецки пише телеграма на Шаховски, че „в Трявна е много полезно да имаме части, готови да минат в тила на Сюлейман.” Още на 24 Сюлейман пише депеша до военното министерство с искане на 16 свежи батальона. От текста се вижда, че Сюлейман се опасява от руско контранастъпление и буквално пише „ако неприятелят узнае недостига ни на сили, той ще премине в контранастъпление... и нямам никакво съмнение, че изходът ще бъде крайно неблагоприятен за нас.” На 27 Сюлейман отвежда основните си сили в Казанлък, за да се прегрупира – равносметката е плачевна, почти половината му армия е извън строя, бойният й дух не е висок. На същия ден, 27 август, на Осман паша и Мехмед паша /командващите Източната и Западната турски армии/ от Истанбул е отправена препоръка да „произведат атаки с неголеми конни отряди за отвличане вниманието на неприятеля от Шипка.” Както се вижда, всички големи планове за едновременно концентрично настъпление по трите фронта вече са заменени от много по-скромни – да се отвлекат руски сили от Шипка, за да се помогне на армията на Сюлейман там да оцелее.

Според мен нахлуването на предния отряд на Гурко през Шипка въобще не е било прибързана авантюра, а много добър план за по-мащабно настъпление през лятото и есента, което е давало реална възможност на руската армия да приключи войната до зимните месеци и да стигне до Истанбул - пред тях е стояла единствено армията на Сюлейман. Друг въпрос, че централното командване не е развило този план. Че навлизането на Гурко в Стара загора е причина да се изколи населението е нелепо да се твърди, населението е изклано от турската армия, а не от руската. Штурм Шипки: глупость и доблесть по-турецки В началото на август цялото внимание е приковано към Шипченския проход. Сюлейман не започва да маневрира, а предприема мощна челна атака именно там с цел да отхвърли руските батальони и българските дружини, заели позиции в защита на прохода. Още на 21 юли новият военен министър Махмуд паша изпраща депеша на Сюлейман в Одрин, в която иска от него да му доложи най-добрият възможен план срещу русите. От депешата става ясно, че от Сюлейман министърът иска овладяването на Шипченския проход. Преди да отговори на военния министър, Сюлейман отправя питане до Осман паша за размера на силите, които той може да отдели за настъпателни действия. отговорът на Осман е: след като остави в Плевен 10 батальона, за настъпление могат да се хвърлят останалите 37. Чак след това Сюлейман пише отговор до военния министър. От поставените под негова команда 56 батальона, Сюлейман разчитал да изпрати 8 за защита на Хаим Боаз, а с останалите 48 да отблъсне русите от шипченския проход. След което да остави половината батальони да блокират завзетия проход, а с останалата половина да навлезе в Северна България. Така излиза, че за активни настъпателни действия в северна България Сюлейман е разчитал едва на 24 батальона, което е максимум 10 000 души. Но дори и да допуснем за коректна цифрата 95 батальона, сочена от Бекер паша, това прави около 17 500 души, което пак е крайно недостатъчно. Осман паша декларирал 37 батальона, Мехмед паша разчитал на 66. В тази перспектива настъпателният потенциал на турските сили изглежда съвсем скромен. Самият Сюлейман считал най-добър вариант за настъпление на другите две армии /Западната и Източната/ след негов удар върху Шипка. Само че в юлската депеша няма указания, че настъплението на Сюлейман ще бъде подкрепено нито от Източната, нито от Западната армия на турците. Едва след превземането на Шипка, откъм северната страна на Балкана, се предлагало на Сюлейман паша да се договори с Мехмед паша и Осман паша за съвместен план на действие. В своя отчет към военния министър Сюлейман е написал: „възнамерявам да следвам план, според който, след като превзема Шипка, трябва да се насоча през Осман пазар /Омуртаг/ и оттам да настъпим към Търново с подкрепата на другите две Дунавски армии.” И веднага изниква въпрос: а нима не е било по-целесъобразно направо да се тръгне към Осман пазар? Та нали по онова време Сливенския, Хаинбоазкия и Твърдишкия проход не са били блокирани от руски отряди. Да се насочи към Осман пазар и да се съедини с турската групировка на изток призовава Сюлейман и командващия на Източната армия Мехмед паша. Последният предлагал Сюлейман да остави 45 батальона в резерв за отбрана на Шипка и Одрин, а с останалите сили да влезе в Осман пазар. Мехмед паша даже изпратил в Истанбул своя адютант с цел да организира натиск върху Сюлейман. Но Сюлейман останал непреклонен в отрицанието на плана на своя бивш подчинен и притежавал достатъчно влияние сред правителствените кръгове, за да отстои позицията си. Имало още един вариант – през Марагидик да се насочи към съединяване със силите на Осман паша. Но от гледна точка на Сюлейман и истанбулските стратези, и двата варианта имали съществен недостатък – рязко отслабвали прикритието на Одрин и позволявали на русите да атакуват Одрин и после самата столица. При това явно се пренебрегвала отбраната на Плевен. Преувеличените страхове и опасения за числеността на противника още веднъж парализирали стратегическата дързост на османците. Ето как бил избран един абсурден вариант – челен щурм на Шипка, неминуемо свързан с големи загуби. Сюлейман взел това решение сам, но получил благословията на Истанбул и на 18 август от столицата дошли съответните заповеди. Любопитно е, че в същия ден 18 август на съвещание на нач. на полевия щаб на руската армия генерал-адютант Непокойчицков с командира на Западния руски отряд генерал-лейтенант Зотов било взето решение да се ускори превземането на Плевен. На следващия ден обаче, 19 август, в щаба на командващият VIII корпус генерал-лейтенант Ф.Ф. Радецки съобщил с две телеграми, че по донесение на Столетов и Дорожински срещу Шипка се съсредоточава значителна сила на Сюлейман. Руското командване обаче считало, че това са лъжливи маневри и няма да има пълна атака. „Аз бях убеден – пише в дневника си Газенкампф, - че това е само енергична демонстрация.” Никой в руското командване нямал съмнения в това. Основният удар на турците се очаквал откъм Ловеч или Осман пазар, направление Габрово и Търново. В началото на август, по донесения от местни жители и чуждестранната преса, основните сили на Сюлейман се разполагали в районите на Ени Заара /Нова загора/ и Сливен. Затова Радецки рапортувал на главнокомандващия: „Това ни кара да предполагаме, че неприятелят може да се насочи към съединяване с войските около Осман пазар /Омуртаг/ през Котел или да излезе във фланг на нашите войски срещу Осман пазар през Бебровския или Еленския проход, или през Хаинбоазкия проход.” Самият главнокомандващ сутринта на 20 август дал такава ориентация на Радецки. Особено безпокойство в полевия щаб на VIII корпус предизвиквал завзетия от турците Еленски проход. https://books.google.bg/books?id=9mtwAwAAQBAJ&pg=PT107&lpg=PT107&dq=Штурм+Шипки:+глупость+и+доблесть+по-турецки&source=bl&ots=96AQbO5QMt&sig=DPLxxwskNKfXhq-Qr1BCmk0rMxY&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjL8Krjx8bZAhUML1AKHVYwBJ0Q6AEIJzAA#v=onepage&q=Штурм Шипки%3A глупость и доблесть по-турецки&f=false следва... Само искам отново да отбележа, дори да е избрал Шипченския проход за основен удар /идиотски избор, според мен, след като там има значителна сила/, Сюлейман е подходил абсолютно некадърно при самата атака, за разлика от Гурко преди това и повторното разбиване на турската отбрана през 1878 - и в двата случая русите използват обход и атака в тила, Сюлейман погубва половината си армия и фактически решава с това изхода на войната.

"Другарят" е собственик на 17 млрд. долара лично нетно богатство, а концернът му произвежда 600 000 автомобила годишно, освен това е собственик на Волво и Лотос. Започнал е на 22-годишна възраст като зелено инженерче през 1986 с една малка фабричка за хладилници, за да стигне до 9 млрд. инвестирани в Даймлер, на 54 години е, живее в скромен апартамент и пише стихове, които публикува в сайта си. Де да имахме такива "другари". https://www.bloomberg.com/news/articles/2018-02-25/china-s-li-embarks-on-german-goodwill-tour-after-daimler-grab https://www.forbes.com/profile/li-shufu/

Бих искал да се спра по-подробно на тази операция на генерал Гурко, защото тя някак си остава в сянка на фона на последвалите епични сражения за прохода Шипка, в които се пролива толкова много кръв и от двете страни. Гурко превзема прохода с цената на по-малко от 150 убити свои войници срещу 5000 турски гарнизон с 12 оръдия. При това пленява всичките им оръдия и боеприпаси, като оперира с не-повече от 5000 руски войници и опълченци. Гурко въобще не е бил в по-добра първоначална позиция от тази Сюлейман паша, но решава проблема с превземането на Шипка като по учебник или по-точно по правилата на Сун Дзъ - печели битката като кара противника си сам да я загуби. Това става около месец преди кръпопролитната първа атака на Сюлейман. След като пробива турската защита на Хаинбоаз /Прохода на републиката /най-лесният за преминаване/, Предният отряд на Гурко от 11 000 души нахлува в долината на Тунджа. Отрядът на Гурко включва три батальона от 4-та Бригада, три полка от редовна руска кавалерия, четири казашки полка, четири конни и една планинска артилерийска батерия, както и шест батальона от българско опълчение. Отблъсквайки няколко турски батальона, изпратени срещу него от Шипка и Казанлък, Гурко пуска казаците си в различни посоки, за да обърка турските командири по отношение на истинските си намерения. Оставяйки зад себе си малък отряд, за да пази южния край на прохода, Гурко тръгва с основните сили на запад покрай подножието на планината, и пристига зад турските отбранителни линии на прохода Шипка. Така той отрязва всички комуникации за снабдяване с припаси и свежи попълнения на турските защитници на прохода Шипка. Турският командир Рауф паша е натоварен със защитата на Стара планина от Шипка до Сливен. Той разполага със сили от 34 батальона редовна пехота или низами, три артилерийски батареи, три редовни кавалерийски ескадрона, 1000 конни черкези и няколко хиляди базибозук - или общо 22 000 души. Няма друга турска войска до Одрин, но железопътна линия до Нова Загора позволява бързо докарване на турски подкрепления. Стратегически важен, проходът Шипка е най-целесъобразния път за навлизане на главната руска армия в сърцето на България и достигането й до Одрин, втория по големина град на Османската империя. Въпреки това, както е описан от британския кореспондент Арчибалд Форбс: "Шипченският проход не е никакъв "проход" в точния смисъл на думата. Няма дефиле, няма клисура; няма такова място, където 300 спартанци да могат да направят нови Термопили; където една армия може да бъде унищожена от много по-малоброен противник. При такива обстоятелства, такова място за пресичане, каквото предлага Шипченския проход, защитата му е много трудна за малък брой защитници, защото те трябва да окупират всички околни височини, откъдето да държат на прицел нападателите. " При руското превземане на прохода Шипка Гурко действа в синхрон с 9-та пехотна дивизия на генерал-майор Николай Мирски, която настъпва към прохода от север. Гурко обаче се забавя, защото му се налага да преодолява съпротивата на турски отряди и пристигна пред Шипченския проход един ден по-късно от Мирски, на 18 юли. Дори без да чака подкрепата на Гурко, Мирски атакува на 17 юли с 36-и пехотен полк (Орловския) и няколко сотни казаци - не повече от 2000 мъже и шест оръдия. Той се изправи срещу турската войска от 4000 редовни пехотинци, 1000 души башибозук и 12 оръдия. Първата атака на Мирски на основните турски позиции се проваля, но втората му атака овладява височините от двете страни на прохода. На следващия ден, 18 юли, когато Мирски дава отдих на силите си, Гурко атакува от юг. Той изпраща напред два батальона от стрелци и спешени казаци, но и тази атака се проваля; те губят около 150 убити и ранени. Въпреки че успяват да отблъснат две руски нападения, турските командири на прохода Шипка осъзнават, че не могат да издържат на общо координирана офанзива от север, и от юг. Сутринта на 19 юли, докато се преструва, че обмисля условията за предаване, турският гарнизон се изтегля на запад в малки групи, оставяйки зад себе си големи количества боеприпаси и артилерия. Докато чака турския отговор на ултиматума за предаване, Гурко изпраща няколко групи санитари да търсят руски ранени, които не са събрани предишния ден. Накрая, руските предни части от север и юг предпазливо тръгват едни към други в прохода и установяват, че турските позиции са изоставени. Но правят и едно мрачно откритие, както го описва полковник Николай Епанчин в мемоарите си: "Недалеч бяха разхвърляни осакатените мъртви тела на нашите убити и пленени миналия ден войници. Тези тела представят ужасна гледка: наполовина голи и с отрязани пръсти, с колене обърнати навън и голи стъпала с одрана на ивици кожа." http://warfarehistorynetwork.com/daily/military-history/the-siege-of-shipka-pass/ Защо Сюлейман решава да блъска директно в защитата на прохода, без да отреже руските комуникации от север, за мен си остава загадка, след като е разполагал с достатъчно сили да направи това и да изкара голяма сила в тила на защитниците през Хаинбоаз, както е направил Гурко преди това. Едно от предположениията ми е, че Сюлейман е бил главозамаян от предишните си успехи при потушаване на въстанията, като командващ армията в Босна и Херцеговина, където си е извоювал славата на успешен генерал именно при превземане на труднодостъпни планински проходи. Но пред Шипка той за пръв път в кариерата си се изправя пред талантливи генерали на европейско ниво, каквито без съмнение са Столетов и Гурко. Сюлейман никога не е участвал във война с европейска армия преди това, за разлика от другите двама командващи армии - Осман паша и Мехмед паша.

Ако някой е направил много добър и блестящ военен ход, според мен, това е генерал Йосиф Гурко. Първо с овладяването на прохода, прави го блестящо с 5000 души срещу толкова от турска страна, като минава в тил през друг проход и обгражда, така прекъсва комуникациите за снабдяване, след което предлага на турците да се предадт, те избягват по странични пътеки. Сюлейман не прекъсва снабдяването и комуникацията с Габрово. Но, дори да предположим, че беше успял с цената на огромни жертви да пробие отбраната на 21-ви или на 22-ри, щяха да го посрещнат свежи руски резерви с почти същата численост, силите под командването на Радецки са наброявали 43 000 души и той вече ги е бил насочил към Шипка. Може би тогава разгромът на Сюлейман е щял да бъде по-бърз и пълен.

За провала си с атаката на Шипка Сюлейман не просто е разжалван и съден, той е осъден на смърт, впоследствие е помилван и присъдата му е заменена с доживотно заточение. Няма друг такъв прецедент в тази война. На практика твърдоглавието му прави Централната армия, командвана от него, небоеспособна, а тя е била единствената преграда пред Одрин. Според някои автори, турските жертви дадени при безуспешните атаки на Шипка са достигали до 17 000, тоест половината от най-закалената и опитна турска армия, действаща на територията на България. Това нас като българи, разбира се според мен, би могло само да ни радва. Един интересен за мен руски автор, който е озаглавил една от главите в книгата си посветена на Руско-Турската война Штурм Шипки: "Глупость и доблесть по-турецки https://www.ozon.ru/context/detail/id/139561616/ В тази глава Игор Козлов на базата на много документи и източници разказва какво се е случило през онези дни. След идването на подкреплението от генерал Радецки на 23 вечерта, силите са били почти изравнени и всяка следваща турска атака е била пълно безумие и безмислени жертви за турците.