Б. Киров

Ако е имало сведения за демонстративни действия към Елена и съответно движение на руски войски натам, това означава симулирано преминаване на Стара планина от армията на Сюлейман през Твърдишкия проход, доста по на изток от Шипка. Насочване на Централната армия към Омуртаг предполага взаимодействие с Дунавската армия на Мехмед паша. Ловеч е много по на запад и от Елена и Златица и предполага преминаване през Троянския проход, но тогава е очевидна посоката на удара на Централната армия към Плевен и опит за свързването с обсадените турски части там. На запад от Шипка /Троянски проход/ или на изток от Шипка /Твърдишкия проход/, руското командване изключва като стратегически и тактически невъзможно Шипченския проход и държи резервите си готови да ги насочи срещу армията на Сюлейман на другите две възможни места, при това не става въпрос да затварят проходите /Троянски или Твърдишки/, защото държат Шипченския проход. Цялата работа все повече започва да ми прилича на някаква мания за величие на Сюлейман, съчетана с лоша преценка на силите и ситуацията. Кадровите руски генерали дори не са допускали такъв наивен ход, предполагайки, че срещу тях има грамотен офицер.

Според мен сам се е хванал в уловката си, защото се изправя пред много трудна за превземане позиция, при това не зле защитена - фактът, че през първите няколко дни губи 10 000 души от личния състав на армията си, говори за поразителна некадърност. Срещу по-малко от 8000 защитници.

Чета друго в руски източник: С 14 сентября до середины декабря командовал Восточно-Дунайской армией, в декабре 1877 — феврале 1878 года главнокомандующий турецкими войсками в Восточной Румелии https://ru.wikipedia.org/wiki/Сулейман-паша От 14 септември, а на 17 септември е последният отчаян щурм от неговата армия на Шипка, след като преди това през август е загубил една трета от армията си. След щурма на 17 губи още 3000 и замръзва в обсада. Значи на 14 септември, ако това е вярно, той вече е командващ на Източно-дунавската армия, но отново упорства с щурм срещу Шипка. При това има много по-елегантен ход, да остави част от армията си в обсада, и да изтегли другата през източния проход и да мине в гръб, както са атакували армията му по-късно русите - от три страни.

По времето, когато Сюлейман паша атакува Шипка, той е назначен за командващ на цялата Източно Дунавска армия, най-голямата турска групировка в България Източнодунавска армия. Командир Мехмед Али паша (Карл Детроа), заменен от Сюлейман паша. В началото на войната е 73 000 войници и 28 1/2 батареи, като съставът ѝ постоянно нараства. Действа в Североизточна България. https://bg.wikipedia.org/wiki/Въоръжени_сили_на_Османската_империя_в_Руско-турската_война_(1877_–_1878) Тоест, Сюлейман е имал под своя команда Централна армия от 37 350 войници и 63 оръдия, действаща в Южна България и Централна Стара планина, но и тази командвана преди това от Мехмед Али, или общо 110 000 души от всички сили на империята върху територията на България, а те са били 159 000. За разлика от Сюлейман, прусакът Мехмед Али е бил много кадърен генерал и офицер с голям боен опит, но е сменен като командир на източната групировка немотивирано, въпреки успехите му на военен. малко по на изток от прохода Шипка е Прохода на Републиката, който е много по-лесно проходим от Шипченския и е бил отворен и по онова време, цитирам: "В края на 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война през прохода преминават част от руските войски, излизат в гръб на армията на Вейсел паша, която охранява Шипченския проход и в сражението при село Шейново турските войски са разбити. Проходът е един от най-леснопроходимите в Стара планина и по него се осъществява най-бързата и пряка връзка от Румъния за Турция и Североизточна Гърция. Проходът свързва долината на река Белица (десен приток на Янтра) на север с долината на Радова река (ляв приток на Тунджа) на юг. Започва южно от село Вонеща вода на 357 m н.в. и се насочва на юг, нагоре по долината на Райковска река (десен приток на Белица). След 5,1 km, при село Райковци напуска долината на Райковска река, завива на юг-югоизток, след 2,8 km минава през село Мишеморков хан и след още 4 km се изкачва на седловината на 698 m н.в. От там трасето продължава на юг, надолу по долината на Пчелинска река (ляв приток на Радова река) и след 10,8 km достига до село Пчелиново. Тук проходът следва вече долината на Радова река и след 9 km излиза от планината и свършва в най-западната част на Твърдишката котловина, северозападно от град Гурково на 322 m н.в." https://bg.wikipedia.org/wiki/Проход_на_Републиката Оттам армията на Сюлейман /който вече е бил отзован и съден в Истанбул/ бива ударена при настъплението на русите през 1878. Защо Сюлейман не е преминал с 37 000-та си армия през него, за да се съедини с два пъти по-голямата Дунавска армия на Мехмед Али, за мен е загадка.

One Belt, One Road и балканското измерение на CEEC 16+1 Йохан ван де Вен https://www.clingendael.org/publication/geopolitical-relevance-piraeus-and-chinas-new-silk-road Това е част от изследване на Netherlands Institute of International Relations Clingendael https://en.wikipedia.org/wiki/Netherlands_Institute_of_International_Relations_Clingendael Създаването на форум за 16 + 1 между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) през 2012 г. маркира повратна точка между отношенията на Китай към Балканите в частност и към Централна и Източна Европа в по-широк контекст. Съществуват ясни мотиви на Китай за преоценката на позицията му по отношение на Централна и Източна Европа в неговата йерархия на външната политика. Те включват ускоряване на потока на търговия между Китай и Европа, както и даване на възможност на китайските банки за развитие да разширят кредитните си портфейли и да помогнат на големите китайски държавни предприятия да спечелят доходоносни договори в чужбина. Всеки от тези мотиви е свързан с вътрешната икономическа политика на Китай: по-бърз поток на търговия може да компенсира нарастването на разходите за труд в Китай, а разширеното кредитно портфолио може да подсили кредитните рейтинги на възникващите банки за развитие в Китай. Редица договори за държавни предприятия, по-специално за проекти за развитие на инфраструктурата и за енергийния сектор, ще допринесат за облекчаване на свръхпроизводството на стомана и бетон в Китай и във всеки случай ще облекчат реформата в държавните предприятия у дома. В допълнение, преразглеждането на политиката на Китай по отношение на Централна и Източна Европа също обслужва геостратегически цели. Големият кредитен портфейл се основава на китайските притежания на европейски облигации, за да се подобри позицията на Китай преди евентуалните преговори за сключване на договор за търговия и инвестиции между ЕС и Китай, както и от развитието на тесни връзки с държавите-членки на ЕС в региона на Централна и Източна Европа - Унгария, Чехия и Полша. В по-краткосрочен план, производството на съвместни предприятия в тези страни може също да позволи достъп през задната врата до Общия пазар. Установяването на разнообразни и интермодални търговски мрежи може да помогне за премахване на ескалацията на напрежението около определени проблеми, особено около протока Малака и Южнокитайско море. Близките отношения с широк кръг от европейски страни също могат да компенсират нарастващото влияние на САЩ в Югоизточна Азия. Освен това успешните договори за заем и строеж в Централна и Източна Европа ще укрепят репутацията на китайските банки за развитие за отговорно кредитиране и също така ще позволят на държавните предприятия да докажат своите качества и да спечелят доходоносни договори в развитите икономики, особено в транспортната инфраструктура, където досега са имали ограничен успех. Смес от облекчаване на вътрешни икономически проблеми и засилване на позицията на Китай в международна търговия засили китайското взаимодействие с Централна и Източна Европа и съвпадна с търсенето на краткосрочно финансиране в региона. Независимо от това, дългосрочното бъдеще на китайските инвестиции в CEE се основава на продължаващото разширяване на пазара на единния европейски пазар. Страховете за политики на "разделяй и владей" в този смисъл са надценени. Откакто групата от 16 + 1 беше представена през 2012 г., отношенията на Китай с държавите от Централна и Източна Европа се разшириха както по отношение на стойността, така и по отношение на профила. Седемнайсетте държавни глави се срещат ежегодно, а редовните обмени се осъществяват на широк кръг от други нива - от министерски конференции до "форум за сътрудничество в областта на изкуството", който беше представен напоследък в Пекин. Тези срещи предоставят възможност за развитието на междуправителствени отношения, но също така да осигури място за развитие на споразуменията за търговия и инвестиции. За да насърчи тези взаимоотношения, Китай създаде кредитна линия от 10 милиарда долара за региона, както и инвестиционен фонд от 3 милиарда долара. На срещата на ръководителите на правителствата през 2014 г. в Белград китайският премиер Li Keqiang обяви още един фонд за инвестиционно сътрудничество между Китай и CEE в размер на 1 млрд. долара. С наличния финансов капацитет Китай и неговите партньори в региона ще се надяват на по-нататъшно ускоряване на растежа на търговията между Китай и страните от Централна и Източна Европа, които са се увеличили от 8,7 млрд. до 55,1 млрд. долара между 2003 и 2013. Има голямо разнообразие във взаимодействието на страните от CEE с Китай. Страни като Полша, Чешката република, Унгария и Сърбия се борят да станат най-облагодетелстваната нация за Китай. Поради това те приоритизират двустранните отношения с Пекин, извън егидата на 16 + 1. От страна на Пекин вниманието е върху развиването на връзки със страни, които ще донесат най-голяма полза за стратегическите цели на Китай, както е посочено по-горе. На Балканите Китай отделя специално внимание на развитието на транспортната инфраструктура по протежение на гръбнака на полуострова, започвайки от Гърция и минавайки през БЮРМ и Сърбия, преди да стигне до Унгария. В други балкански страни присъствието на Китай е насочено към договори за заеми и строителство за електроцентрали и магистрали, докато в централноевропейските държави китайското участие е повече към преки инвестиции, като 3,5 милиарда евро трябва да бъдат инвестирани в Чешката република само през 2016 г. Най-ярък знак за ангажираността на Китай на Балканите са множеството споразумения за развитие на инфраструктурата, които са сключени между китайските държавни предприятия и региона. Проектите за широкомащабно развитие на инфраструктурата в региона доминират 16 + 1: особено забележим проект е електроцентралата Козяк в БЮРМ, който беше построена от Китайската International Water and Electric Corporation през 2004 г. с частично финансиране от Китайската банка. Докато няколко страни на Балканите са изправени пред нарастващ държавен дълг и понижени кредитни рейтинги, китайските инвеститори обикновено подслаждат сделката, като предлагат преференциални заеми с продължителен период на изплащане след съществен гратисен период. Лихвените проценти също са ниски. Преките чуждестранни инвестиции в 16 + 1 страни досега са фокусирани върху по-развитите икономики на Полша и Чешката република, но натискът от страна на местните общества и международните финансови институции за балансиране на бюджета, особено в Сърбия, води до промяна в начина на инвестиране. Наскоро финализираната покупка на стоманодобивната фабрика Smeredevo от Hebei Iron and Steel може да демонстрира предпочитание към преките чуждестранни инвестиции в допълнение към съществуващата тенденция на договори за заем и строителство. В Сърбия части от местната бизнес общност имат неблагоприятна представа за китайските инвестиции поради липсата на прозрачност в процеса на наддаване, "внасянето" на китайски работници въпреки големия брой безработни квалифицирани сръбски работници и опасенията, че инфраструктурата е не отговаря на технологичните стандарти. Като цяло обществеността на Сърбия също е загрижена от нарастването на публичния дълг, въпрос, който е актуален в много страни на Балканите. Освен това редица източноевропейски екологични неправителствени организации призоваха Li Keqiang да насочи китайски енергийните инвестиции в региона във възобновяеми източници, а не в тежкото замърсяване с въглища, докато сръбските екологични групи за натиск изразиха загриженост относно въздействието на някои проекти, подкрепени от Китай, като една група започна съдебно дело, заявявайки, че оценката на въздействието върху околната среда за реконструкцията на топлоцентралата Kostolacе била неадекватна. Тези опасения може рефлектират в политиката на сръбското правителство, което категорично подкрепя китайските инвестиции, но като цяло широката общественост, независимо от резервите си, смята, че споразуменията ще създадат работни места и ще насърчат икономическия растеж. Докато Китай е намерил добър прием на заемите си поради преференциалните условия, които предлага, съществува опасност да влезе в сблъсък със Световната банка, която оттегли финансирането за подкрепа от бюджета на Черна гора поради опасения, че Черна гора няма да бъде способна да изплати заемите, които дължи на Банката за развитие на Китай за проект за изграждане на магистрали. Противопоставянето с Международния валутен фонд (МВФ) или Световната банка може да застраши репутацията на китайските банки за развитие, които са от основно значение за бъдещия напредък на "One Belt, One Road". За да започне строителството на голямата високоскоростна железопътна линия Белград-Будапеща, Китай направи дарение от 5,5 милиона долара на бюджета на Сърбия и също така се съгласи да съкрати някои финансови аспекти на проекта, което доведе до намаляване от първоначло очакваните 850 млн. евро до 450 млн. евро. Независимо от тези отстъпки, неотдавнашното посещение на китайския президент Си Джинпинг в Сърбия изглежда не доведе до сключване на сделката. Помощта за развитие и нормативното изграждане на алианса на Балканите са традиционните области на Европейския съюз. Не е изненадващо, че официалните изявления от Брюксел и Пекин третират 16 + 1 като област за сътрудничество. Обръщението на китайския премиер Ли Ккиянг на срещата на ръководителите на правителствата в Белград през декември 2014 г. посочи, че се работи по стратегическия план за сътрудничество между Китай и ЕС 2020 и говори за важността на инфраструктурните проекти, отговарящи на стандартите на ЕС. Той добави: „Европа, която е дом на най-много развити страни, играе важна роля в глобалната политическа и икономическа архитектура. Китай и ЕС понастоящем работят за изграждане на партньорство за мир, растеж, реформи и цивилизация. Ние сме естествени партньори за сътрудничество, тъй като нямаме конфликт на основни интереси. [... 16 + 1] сътрудничеството ще играе важна роля за улесняване на балансирания растеж в Европа.” Настроението беше отразено и в заключенията на Съвета по външни работи от 18 юли 2016 г. относно стратегията на ЕС за Китай. Заключенията призовават ЕС и Китай да работят заедно в източните и южните региони на ЕС, за да насърчат основаното на върховенството на зокона управление, устойчивото развитие и регионалната сигурност, както и подкрепата за 16 + 1 и OBOR, и двете инициативи допълващи политиките и проектите на ЕС". Въпреки че елементи от 16 + 1 могат да възпрепятстват способността на Европейския съюз да координира реакциите по отношение на развитието на външната политика, сложността на координацията между 28-те държави-членки на ЕС не означава, че ролята на 16 + 1 трябва да бъде преувеличавана. Освен това има области на взаимно допълване в китайските и европейските политики спрямо Централна и Източна Европа. Най-важното е, че ‘One Belt, One Road’ се припокрива значително с други международни транспортни инициативи, като например схемата за паневропейски транспортни коридори на Икономическата комисия на Европа и Трансевропейските транспортни мрежи. Допълването се разпростира и върху финансирането на развитието на инфраструктурата в региона. Европейската банка за възстановяване и развитие предостави заем в размер на 10 млн. евро на Черна гора през 2015 г. за реконструкция на железопътната линия Колазин-Кос, а строителството беше възложено на China Civil Engineering Construction Corporation. Допълнителна индикация за финансовото сътрудничество е ангажимента на Китай през септември 2015 г.за участие в Инвестиционния план на Европейската комисия за 315 милиарда евро за Европа в рамките на икономическия и търговски диалог на високо равнище в Пекин. Диалогът стана свидетел и на подписването на меморандум за разбирателство относно сътрудничеството между Платформата за свързване на EU–China Connectivity Platform и "One Belt, One Road'. Нито в Брюксел, нито в Пекин желаят 16 + 1 да стане трън в общата картина на по-широката им връзка.

Изгледах го, възможно е да е било и така, да е изпълнявал лична заповед на султана по внушение от британския посланик, но едва ли е бил напълно лишен от възможност да действа по собствена инициатива или поне да докладва своето мнение, след обезкръвяването на армията в първите боеве /13 000 убити/. Вместо да стои четири месеца в безмислена обсада, при алтернатива да заобиколи прохода.

http://www.biyografya.com/biyografi/16801 В тази биография /тя е преведена от турски сайт в линка, там има опция на английски/ го определят като "героят от Шипка", но оценките са нещо субективно - между "герой" и "касапин" има цяла пропаст, понякога...

Сюлейман паша е бил отзован, съден и осъден за провала на операцията му при Шипка, това може да се прочете в неговата биография. Той е бил произведен в саксия щабен офицер, а не кадрови военен, като генерал Дьо Гол, например. Целият му предишен военен опит е бил да потушава въстаниия на селяни и да чете лекции на младите офицери, покрай хобито му на писател. Издига се бързо по политически причини, заради участието му в преврата срещу султан Абдул Азис, но също толкова бързо е деградиран, след провала му като командващ армия. http://www.biyografya.com/biyografi/16801

Според мен Ресавски е прав. Има и още нещо, което не беше споменато - армията на Сюлейман е можела да се съедини и с армията в Източна България, там също е имало голям брой турски части, които са бездействали и биха могли да обърнат хода на събитията. Ето какво пише в Енциклопедия Британика от 1911 /преди Балканската война, британците не могат да бъдат подозирани в антитурски чувства и проруски симпатии, според мен са обективни/: "Руснаците под командването на Гурко успяха да овладеят проходите в Стара планина, които бяха от решаващо значение за маневриране. След това и двете страни водиха поредица от битки за прохода Шипка. Гурко направи няколко атаки срещу прохода и в крайна сметка го превзе. Турските войски вложиха много усилия, за да възстановят този важен маршрут, да го използват за подкрепления на Осман паша в Плевен, но не успяха. Турската офанзива срещу прохода Шипка се смята за една от най-големите грешки на войната, тъй като последствията от нея за решаващи за целия ход на войната.. По време на обсадата на Шипка огромен брой турски войски останаха на позициите си по черноморското крайбрежие и бяха ангажирани с много малко операции. Позициите на Шипка за пръв път бяха атакувани от Сюлейман паша в края на август. След като се съедини частите на Рауф паша и изтласка тези на Гурко през Балкана в края на юли, той /Сюлейман/ се насочи към Шипка сутринта на 21 август и атакува. Руските сили там, включително пет батальона българи, наброяваха 7500 и тази сила застана срещу 30 000 турци. Борбата продължи до сутринта на 26-и, когато Сулейман, с изчерпване на войските му и изгубени над 10 000 души, се укрепи в позиция, която заемаше полукръг около южния край на руската позиция. След четиридневна артилерийска бомбардировка, след като повика още батальони от "Йени Загра", той нападна на 17 септември и бе отблъснат с нови загуби от 3000 души. На Шипка нямаше повече боеве, докато не започна общата офанзива на руснаците след падането на Плевен. Под командата на Радецки около 60 000 мъже напредваха от Габрово на 5 януари в три колони. Радецки, с централната колона, се движеше по главния път и нападна турците, които все още бяха изправени пред позицията на върха, а Скобелев и Мирски, минавайки по пътеките на около 3 км. на запад и на изток от турската позиция, нападнаха турските резерви си от другата страна, около Шипка и Шейново, където Весил паша (Vessil Pasha, наследник на Сюлейман в командването) беше формирал укрепен лагер. Тези странични колони се промъкваха по планините газейки дълбоко в снега. Мирски атакува сам на 8 януари, тъй като авангардът на Скобелев се забави, но на следващия ден и двете колони атакуващха мощно и след ожесточена борба турците се предадоха. Турските части около върха през същия ден отблъснаха, с голема загуби за тях, фронтална атака на Радецки, но след това също се предадоха. Техният брой беше 36 000, включително 6 000 болни и ранени, и 93 оръдия. Руските загуби бяха общо 5500 души. Не само, че турските атаки срещу Шипка бяха неуспешни, но бяха направени без стратегическа цел. В края на юли, когато Сюлейман принуди Гурко да се върне обратно през Балкана, моралното равновесие и планът за действие на руснаците бяха разоколебани от втората битка за Плевен, а Шипка престана да има някакво стратегическо значение за момента. Ако Сюлейман тогава беше заобиколил Гурко и се бе присъедини към Мехмет Али, или атакувал заедно с Осман паша руския фланг, евакуацията на руските части от Шипка би била задължителна. Сюлейман, без да разбира нещо от стратегия, предпочиташе да действа самостоятелно и действията му бяха подкрепяни от още по-невежите от него министри в Константинопол. Шипка беше просто само една географска точка, докато руснаците не станаха готови да тръгнат напред, но за тяхно /на руснаците/ щастие турците избраха да съсипят армията си, за да се борят за нея през критичния период на операциите. Както и при Осман паша в Плевен, Високата порта забрани на Весил Паша да оттегли силите си в началото на януари, принуждавайки го да чака да бъде разгромен. Турската тактика беше също толкова нестабилна колкото и турската стратегия. Сюлейман раздели войските си и ги хвърляше в кръвопролитни за него фронтални атаки срещу връх Свети Никола, южната и най-силно защитена точка на позицията, докато добре поддържаната флангова атака вероятно щеше да е успех. Начинът, по който Сюлейман паша пожертва хората си, му спечели прякора "шипченския касапин". Генерал Р. Радецки по-късно пише: "Шипка - това беше заключена врата. През август тя издържа тежък удар, с който Сюлейман паша я удари ... И през следващите четири месеца Шипка прикова 40 хиляди турски войници, отклонявайки ги от други места в театъра на операциите, като така улесни успеха ни на другите фронтове. И накрая, Шипка стана причина за предаването на още една вражеска армия и през нейните отворени врати преминаха части от нашата армия в победоносния им марш към Константинопол. " https://theodora.com/encyclopedia/s/shipka_pass.html http://www.balkanhistory.com/shipka_pass_1877.htm

2007 г., 25 април - на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министърката по европейските въпроси Меглена Кунева. https://bg.wikipedia.org/wiki/Присъединяване_на_България_към_ЕС Това е датата от която би следвало да се направи инфографика между 2007 - 2018 година, за да се сравнява България преди и България след влизането в ЕС.

Какво е влиянието на Китай върху икономиката на САЩ Kimberly Amadeo https://www.thebalance.com/kimberly-amadeo-3305455 Kimberly is president of WorldMoneyWatch.com. She has 20 years senior-level experience in economic analysis and business strategy working for major international corporations. She received an M.S. in Management from the Sloan School of Business at M.I.T. in 1987, an M.S. in Social Planning from Boston College in 1978 and a B.A. in Psychology from the University of Rochester in 1976. She is the author of The Ultimate Obamacare Handbook: A Definitive Guide to Your Benefits, Rights, Responsibilities, and Potential Pitfalls. She also wrote Beyond the Great Recession: What Happened and How to Prosper, Статията е публикувана в електронната медия Dotdash, която е регистрирала 61 млн. посетители през 2014, 16-та по посещаемост онлайн медия за същата година, оценена на 270 млн. долара на стоковата борса в САЩ, базирана в Чикаго. https://en.wikipedia.org/wiki/Dotdash Китайската икономика е реализирала 23,12 трилиона долара по паритет на покупателната способност през 2017 г. Това е най-голямата икономика в света. Европейският съюз е на второ място - 19,9 трлн. долара. Съединените щати паднаха на трето място, като реализираха $ 19.3 трилиона. Китай има население от 1,38 милиарда души, повече от всяка друга страна в света. Китай все още е относително бедна страна по отношение на жизнения си стандарт. Неговата икономика произвежда само $ 16,600 на човек, в сравнение с брутния вътрешен продукт на глава от населението в САЩ от 59,500 щатски долара.Ниският стандарт на живот позволява на компаниите в Китай да плащат на своите работници по-малко от американските работници. Това прави продуктите на Китай по-евтини, което привлича чуждестранните производители да аутсорсват работа в Китай. Компоненти на икономиката на Китай Китай изгради своя икономически растеж върху износ на ниско разходно производство на машини и оборудване. Огромни държавни разходи отидоха в държавни компании, за да захранват този износ. Тези компании са доминиращи в техните сфери от индустрията. Те включват трите големи енергийни компании: PetroChina, Sinopec и China National Offshore Oil Corporation. Тези държавни компании са по-малко печеливши от частните фирми. Те генерират печалби от от 4,9%, сравнено с 13,2% от частните компании в същите сфери. Китай разработи градове около тези фабрики, за да привлече работници. В резултат на това една четвърт от китайската икономика е в недвижимо имущество. Правителството също така финансира изграждането на железопътни линии и друга инфраструктура за подпомагане на растежа.За целта то внася огромни количества суровини, като алуминий и мед. Към 2013 г. 10-процентният годишен растеж започна да се очертава като застрашителен балон. Точно тогава Китай обърна поглед към икономическа реформа. Износът на Китай Китай възвърна позицията си на най-голям износител в света през 2017 г. Той изнася 2,2 трилиона долара от продукцията си през 2017 г. Европейският съюз за първи път зае първо място през 2016 г. Сега той е на второ място, изнасяйки за $ 1.9 трилиона. Съединените щати са на трето място, те изнасят 1,6 трилиона. Китай насочи 18% от своя износ за САЩ през 2017 г. Това допринесе за търговския дефицит на САЩ с 375 млрд. долара. Търговията на Китай с Хонг Конг е почти толкова (14%). Търговията с Япония (6%) и Южна Корея (4,5%) е много по-малка. Китай насърчи търговията с африканските държави, инвестирайки в инфраструктурата им в замяна на петрол. Той увеличи търговските споразумения с държавите от Югоизточна Азия и много страни от Латинска Америка. Ето защо президентът Обама стартира търговското споразумение за транс-тихоокеанско партньорство. То не включваше Китай. Това е така, защото една от целите му беше да балансира нарастващата икономическа мощ на Китай в региона. През януари 2017 г. споразумението беше изложено на опасност след като президентът Тръмп се оттегли от него. Но останалите държави продължават без САЩ. Китай произвежда много за чуждестранни фирми, включително и компании в САЩ. Те доставят суровини в Китай. Китайски фабричните работници произвеждат крайни продукти и ги връщат обратно в Съединените щати. По този начин много от така нареченият "износ" на Китай технически погледнато всъщност са американски продукти. Китай изнася предимно електрическо оборудване и други видове машини. Това включва компютри и апаратура за обработка на данни, както и оптично и медицинско оборудване. Освен това изнася облекло, тъкани и текстил. Китай е най-големият износител на стомана в света. Китайският внос Китай е вторият по големина вносител в света. През 2017 г. той внася стоки за $ 1.7 трилиона. Съединените щати, които са най-големият вносител в света, внасят стоки за 2.3 трилиона долара. Китай внася суровини от Латинска Америка и Африка, такива като петрол и други горива, метални руди, пластмаси и органични химикали. Той е най-големият вносител в света на алуминий и мед. Китайският дял на световното потребление на суровини през 2014/2015 г.: Потреблението на суровини от Китай подхранваше световния бум в минното дело и аграрния сектор. За съжаление се стигна до свръхпроизводство. В резултат на това цените се понижиха през 2015 г., тъй като китайският растеж се забави, и тенденцията е цените суровините в тези сфери, например на металите, да падат. Защо китайският растеж се забавя Икономическият ръст на Китай се забави до 6,8% през 2017 г. През 2016 г. той беше пак 6,8%, през 2015 г. 6,9%, през 2014 г. 7,3%, 7,7% през 2013 г., 7,8% през 2012 г. и 9,3% през 2011 г. Преди това Китай се радваше в продължение на 30 години от двуцифрен растеж. За съжаление, това се подхранваше от правителствени стимулиращи инвестиции в капиталови стоки, ниски лихвени проценти и държавна защита на стратегически отрасли като банковото дело. Този успех доведе до инфлация от 5,5% през 2011 г., балон в сферата на недвижимото имущество, нарастване на държавния дълг и тежко замърсяване на околната среда. Ударението на правителството върху създаването на работни места и износа остави малко пространство за програмите за социално подпомагане. Това принуди китайското население да спестява само за пенсиониране, което от своя страна задуши вътрешното потребление и харчене. повечето от растежа на икономиката се наблюдаваше в градовете по източното крайбрежие на Китай. Тези градски райони привлкоха 250 милиона работници мигранти от други области в Китай. Китайските лидери трябва да продължат да създават работни места за всички тези работници или да се изправят пред размирици. Те много добре помнят Революцията на Мао. В същото време те трябва да предоставят повече социални услуги. Това ще позволи на работниците да пестят по-малко и да харчат повече. Единствено увеличаването на вътрешното търсене ще даде възможност на Китай да стане по-малко зависим от износа. Освен това лидерите трябва да се борят срещу местната корупция. Те трябва да намерят начини да подобрят въздействието на индустриализацията върху околната среда. Китайските лидерите вече са започнали амбициозна програма за ядрена и алтернативна енергия, за да намалят зависимостта на икономиката от замърсяващите въглища и вноса на петрол. Всички тези мерки са част от икономическата реформа на Китай. Как Китай оказва влияние върху икономиката на САЩ Китай е най-големият чуждестранен притежател на американски съкровищни бонове, облигации и ценни книжа. Към декември 2017 г. Китай притежава 1.2 трлн. долара в американски съкровищни книжа. Това е 19% от целия американски държавния дълг към чужди държави. Китай купува дълга в САЩ, за да подкрепя стойността на долара. Това е така, защото Китай фиксира валутата си (юана) към щатския долар. Той девалвира валутата си, когато е необходимо, за да запази конкурентните си експортни цени. Ролята на Китай като най-големият банкер на Америка му дава лост. Например, Китай заплашва да продаде част от своите американски ценни книжа, когато Съединените щати го притискат да повиши стойността на юана. От 2005 г. насам Китай повиши стойността на юана с 33% спрямо долара. Между 2014 г. и 2016 г. обаче стойността на долара се е увеличила с 25%. Китай направи така, че да намали стойността на юана спрямо долара. Същевременно китайският износ остава конкурентоспособен и с азиатските страни, които не са обвързали валутата си с долара. Как Китай избягна голямата рецесия По време на финансовата криза през 2008 г. Китай емитира 4 трилиона юана, около 580 милиарда долара, за да стимулира икономиката си и да избегне рецесията. Тази сума представляваше 20% от годишната икономическа продукция на Китай. Тя се насочи към жилища с нисък наем, инфраструктура в селските райони и строителство на пътища, железопътни линии и летища. Китай също така увеличи данъчните амортизации за машини и други средства за производство, спестявайки на бизнес си допълнително още 120 милиарда юана. Китай увеличи както субсидиите, така и цените на зърнените култури за земеделските стопани, както и помощите за населението с ниски доходи в градовете. Китайската централна банка намали лихвите три пъти за два месеца. КЦБ елиминира квотите за заем на банките, за да увеличи кредитирането на малкия бизнес. Но сега компаниите в Китай се борят да погасят този дълг. Комбинираният частен / публичен дълг е два и половина пъти по-голям от китайския БВП. Съединените щати обвиняват Китай в нелоялни търговски практики В президентската кампания през 2016 г. републиканският кандидат Доналд Тръмп обвини Китай в нелоялни търговски практики. Той заплаши да наложи 30% тарифа за целия китайски внос. Нечестните търговски практики на Китай също бяха гореща тема по време на президентския дебат през 2012 г. По време на това разискване президентът Обама разказа как Търговския департамент на САЩ успешно реши много спорове в Световната търговска организация относно нечестни практики, включващи търговия с автомобилни гуми, стомана и други материали. СТО има специфичен процес за разрешаване на търговски спорове. Тези обвинения не са нещо ново. През 2007 г. Търговския департамент заплаши да наложи наказателни тарифи за китайски продукти. Например, обвини Китай в дъмпинг при вноса на хартия в Съединените щати. Търговският департамент заяви, че Китай несправедливо предоставя субсидии от 10-20% на своите производители на гланцирана хартия, използвана в книги и списания. Обемът на търговията е нараснал със 177% за една година. Американската компания New Page Corporation подаде иск за антидъмпинговото дело в Търговския департамент. корпоразцията заяви, че не може да се конкурира със субсидираните цени. Бившият министър на финансите на САЩ Хенри Полсън беше назначен през 2006 г., за да намали търговския дефицит с Китай. Той инициира "стратегически икономически диалог", за да отвори пазара на Китай, особено в банковата му сфера. Той постигна няколко частични успеха. Убеди китайските лидери да повишат стойността на юана в сравнение с долара с 20% между 2005 и 2008 г. Те също така елиминираха 17-процентна данъчна отстъпка за своите износители, увеличиха изискването за резерви за централната банка до 12% и инвестираха и 3 млрд. долара в групата Blackstone Group в САЩ. Шанхайската организация за сътрудничество Шанхайската организация за сътрудничество е централноазиатски военен съюз, който се бори с тероризма и трафика на наркотици, като същевременно подкрепя споразуменията за свободна търговия. Членовете му споделят данни от разузнаването и комбинират военни операции, за да се противопоставят както на тероризма, така и на кибертероризма. Това е китайската версия на НАТО, Организацията на Северноатлантическия договор. Нейните членове са Китай, Русия и страните по техните граници. Това са Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан. През юни 2016 г. Индия и Пакистан бяха приети за членове. Групата представлява почти половината от населението на света. Също така има четирима членове (Русия, Китай, Индия и Пакистан), които имат ядрени оръжия. По тази причина участват и повечето близки страни. Те могат да бъдат наблюдатели, партньори за диалог или поканени като гости. Наблюдателите са в процес на пълноправно членство. Те включват Афганистан, Беларус, Иран и Монголия. Шестима партньори в диалога споделят цели, но не искат да станат членове. Те са Армения, Азербайджан, Камбоджа, Непал, Шри Ланка и Турция. Гостите участват в срещите на върха. Като гости са канени членовете на АСЕАН, ОНД и Туркменистан. https://www.thebalance.com/china-economy-facts-effect-on-us-economy-3306345

"Аз, Цезар и Карл Велики основахме империи. Но върху какво изградихме творенията на нашите гении? Върху насилие. Иисус Христос постави в основата на неговата империя любов: и в същия миг милиони хора бяха готови да пожертват животите си, за да го следват." Наполеон Бонапарт

Между другото, тези детски приятелства от такива игри остават много здрави - и досега като срещна хора от старата махла можем с часове да си спомняме някакви общи приятни спомени. Това се запази някъде до 90-те години, когато още не бяха навлезли компютрите, приятелствата от такова общуване си остават за цял живот. Сега правят "зелено училище" за по няколко дни, но май само на думи е това, спят по хотели и ги водят в дискотеки, където се забавляват предимно учителките.

Като малки правехме почти същите неща в "махалата", само че без знанието на родителите. Борисовата градина беше близо, ходехме там, катерехме се по дърветата, правехме си лъкове и стрели, корабчета от борова кора, които пускахме в езерцето и цял куп "бели", за които понякога възрастните ни дърпаха ушите, но и досега си спомням за тези години като за най-хубавите, които съм имал.

Нивото на река Дунав е различно

И като знаеш, че зад гърба на Майката се подсмихва един с мустаци

"Ти записа ли се доброволец?" и "Родина-мать зовет" апелират към чувството на дълг, което по същество е завоалирана вина, същият двупосочен механизъм.

+ Ето, че пишеш с други думи, това, което е написала и въпросната авторка: Бях развил в друга тема за Айн Ранд същата идея, тя не е моя, на Ранд е: манипулаторите по принцип свеждат винаги всичките си техники до една основна - те карат "жертвата" им да изпитва чувство на вина, представяйки се в ролята на жертва.

Според мен от един и същи сценарий различни хора научават различни неща. Сам по себе си един банкрут не е толкова страшен. Има оздравителни банкрути, има и такива, водещи до пълен фалит на фирмата и закриването й. Затова всичко зависи от мениджмънта в състояние на банкрут, след оздравителен банкрут една форма може да стане по-конкуретна и по-силна. Има по мое мнение и друг момент - при един банкрут някои хора в самата фирма и извън нея биха могли да генерират огромни ползи и печалби за себе си, например изтриване на дългове, което се случи след миналия банкрут. Гърция банкрутира болезнено и както винаги в такива случаи плащат мнозинството от "акционерите", но в цялата гръцка трагедия има и печелещи, макар и малцина. Лично според мен по-добрият за всички акционери в една фирма, каквато е националната държава, е да не се стига до банкрут и оздравителни мерки, а да се преодоляват дефицитите с реформи.

Според мен, леко преувеличаваш Авторката е сертифициран психолог с над 10 години опит, следователно, зависи от гледната точка за оценка на статията. От една страна, тази статия е популярна и е продукт за продажба, така че не може да се очаква от нея научност. От друга, в статията, според мен, има много здраво рационално ядро и тя по същество казва това, което твърдиш и ти, зависи от прочита й.

Когато сравняваме търговския баланс на САЩ и Китай не можем да не вземем предвид и съвършено различните системи на данъчно облагане и отчитане на реалните стокови и капиталови потоци. В САЩ и в ЕС движението на капитали и стоки е много по-трудно уловимо от официалната статистика и данъчните власти, защото големите интернационални корпорации са разработили перфектни и сложни легални системи за заобикаляне на данъците върху печалбите, които не дават обективна представа за статистиката на реалния оборот на пари, стоки и услуги, докато в Китай, поради стриктния партийно-държавен контрол, прякото държавно управление на Централната банка и контролния пакет върху най-големите държавни фирми, националната държава е в състояние много по-ефективно да проследява и контролира движението на пари и стоки, както и инвестиционните потоци. В световен мащаб САЩ и ЕС си остават най-големите инвеститори, общо те държат над 40 процента от всички световни инвестиции, докато китайските инвестиции, при цялата им експанзия в последните години, обемат едва около 4 процента или с други думи са 10 пъти по-малко от тези на ЕС и САЩ. Направени инвестиции в целия свят към 2017 – 34.73 трлн. долара Направени инвестиции от ЕС към 2017 9.121 трлн. Направени инвестиции от САЩ към 2017 5.644 трлн. Направени инвестици от Китай към 2017 1.342 трлн. /според китайски източници 1.8 трлн./ При това ЕС корпорациите инвестират най-много в САЩ, а американските фирми съответно в ЕС: Това е схема показваща детайлно американските инвестиции по региони в света от която става ясно, че инвестициите са разпределени от общо 5.33 трлн. до 2016: - В Европа – 3.174 - В Азия – 0.846 трлн. - Други в Западното полукълбо /тук са офшорните зони/ - 0.613 - Южна Америка – 0.131 - Централна Америка – 0.098 - Африка – 0.057 - Близкия изток – 0.045 От таблицата се вижда, че американският бизнес не инвестира чак толкова много в Азия, неговите директни инвестиции там са едва 23 процента от тези в Европа, най-неглижирания регион е Африка, там американските преки инвестици са едва 57 млрд. долара, близо десет пъти по-малко от китайските, но третият по-обем инвестиционен регион са офшорните зони като Бахами, Антили, Тринидат и Тобаго и т.н. Близкият изток също не се радва на големи преки американски инвестиции. Ако сравним с директните инвестиции на ЕС ще получим почти огледална картина с някои размествания: САЩ и Канада 2.8 трлн. евро към 2016 Останалата част на Европа извън ЕС 1.35 трлн. Централна Америка 0.805 Азия 0.795 Южна Америка 0.490 Африка 0.292 Океания 0.141 Близкия изток 0.096 Ако не гледаме на ЕС като на единен икономически субект, в национален мащаб САЩ остават най-големия световен инвеститор: За 2015 направените от тях преки инвестиции за близо 3 пъти по-големи от следващите в национално измерение, Япония, и близо два пъти от обединените инвестиции на Китай и Хонг Конг. Само директните чужди инвестиции в САЩ през 2015 компенсират наполовина търговския дефицит. Освен това директните чужди инвестиции в САЩ отварят и нови работни места с високо заплащане и ефективност, така например над 6 млн. работни места в САЩ са в международни корпорации /предимно европейски/, а фирмите с преобладавощо чужд капитал осигуряват около 7 процента от целия БВП на САЩ. В крайна сметка, според мен, не търговския дефицит е най-големия проблем за фиска и държавния дълг на САЩ, а укриването на печалбите и загубата на работни места с изнасянето на продукцията на американските корпорации зад граница. Ето как изглеждат нещата само при един от гигантите, Епъл: 43 000 работни места в САЩ срещу 720 000 зад граница. Освен това схемите за неплащане на данъци само от продукцията на Епъл ощетява хазната според някои изчисления между 8-9 млрд. годишно, защото оборотът на продажбите е над 85 млрд. долара /два пъти БВП на България/. Една от станалите известни схеми за неплащане на данъци нашумя преди няколко години и вече е „затворена”, но начините са много, най-вече чрез офшорни зони, които съществуват както в Европа, така и в САЩ съвсем легално. Това е схемата, наречена „двоен ирландско-холандски сандвич”, при която Епъл, чрез две регистрирани в Ирландия и една в Холандия свои дъщерни фирми избягваше плащането на данъци върху продажбите си в САЩ и Европа. Сега Епъл имат свои клон в Невада, въпреки че централата им е в Калифорния, защото в Невада има 0 данъци върху продажбите /ДДС/, така че всички продажби в САЩ минават през офиса в Невада. https://ustr.gov/countries-regions/europe-middle-east/europe/european-union https://www.thebalance.com/u-s-china-trade-deficit-causes-effects-and-solutions-3306277 https://www.thoughtco.com/history-of-the-us-balance-of-trade-1147456 https://www.bea.gov/international/di1fdiop.htm http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Foreign_direct_investment_statistics https://www.commerce.gov/news/fact-sheets/2017/10/foreign-direct-investment-united-states http://www.nytimes.com/interactive/2012/04/28/business/Double-Irish-With-A-Dutch-Sandwich.html http://www.nytimes.com/2012/04/29/business/apples-tax-strategy-aims-at-low-tax-states-and-nations.html

Ето погледнете как стоим спрямо другите източноевропейски страни в прогнозното изследване на HSBC за 2050 г., което обсъждахме с Ник в темата за БВП: Ние сме в средната възраст продължителност на живота, фертилност /способност за раждане/ като тяхната, индекс на демокрация по-висок от средното, държавни разходи в средните показатели. Отстъпваме от средните показатели в три пункта по критериите на Робърт Баро /в изследването тези 7 са взети от HSBC като критерии за развитие/: години на образование /9.9 за България при средно 10.4/, прогнозирана инфлация /7.8 при 7/ и индекс на върховенство на закона. Последният показател, според мен, е ключово важен за лошото ни състояние и перспектива като общество каквото сме. При това разминаването е драстично голямо - около два пъти. Самите изследователи в доклада си пишат, че съчетанието между висок индекс на демокрация и нисък на върховенство на закона е най-лошата комбинация за икономическо развитие. Според мен това /върховенството на закона/ е най-важното звено, откъдето може да тръгне реформа. Ако ли не, съм песимистичен оптимист, че ще стигнем дъно, оптимист съм, че има дъно, иначе щях да съм песимист. "Дъното" го виждам като фалит на големите нереформирани социални системи - здравна, образователна, пенсионна и на държавната администрация, който фалит ще повлече и държавния бюджет в дългове. След неизбежния, според мен, фалит при липса на реформи на тези системи, българското общество вероятно ще престане да се надява на Неволята и ще се заеме само да си оправя колата.

За САЩ на мен също ми е интересна темата, но трябва да прочета и осмисля повече конкретна информация, за да си отговоря. Това, което виждам на пръв поглед от цифрите е очевидния отрицателен баланс с трима от най-големите търговски партньори - Китай, Мексико и Канада. С Мексико и Канада голяма част от отрицателното салдо на САЩ идва от внос на петрол, но през последните няколко години производството на петрол от шисти започва да съкращава тези отрицателни стойности, САЩ в момента са 2-рата страна в света по производство на петрол и петролни продукти и от вносител се превръщат в износител. С Китай причините са комплексни - от 80-те години по политически причини САЩ започват да засилват външноикономическите си връзки в Китай и изнасят много от производствата си там, заради евтина работна ръка, освен това сключват с Китай споразумение за "най-облагодетелствена нация" в търговията помежду им, което сваля вносните мита за стоки до 5 процента. Китайската икономика се възползва максимално от тези условия, като същевременно китайските власти правят всичко по силите им да пречат на внос на американски стоки - от една страна административни трудности и нарушаване на митническата спогодба /реално митата за американски стоки се вдигат до 20 процента/, от друга обезценяване централизирано курса на юана спрямо долара, което прави американските стоки непродаваеми на китайския пазар. Също така има роля и изкупуването на американски ценни книжа от вътрешния дълг на САЩ от китайската централна банка. Но наистина причините са много комплексни и изискват по-задълбочен анализ. За повишаване на износа на ЕС, според мен, основна роля играе създаването на Единен Европейски пазар /единна валута, безмитна търговия, свободно движение на хора, стоки и услуги/, което превръща ЕС в много силен конкурент, специално в търговията и конкуретноспособността, на САЩ и Китай. За ЕС всички графики, които съм постнал в предишния постинг са само за търговия /внос-износ/ с външни от ЕС партньори. Същевременно в самият ЕС съществува още една "вътрешно-външна" зона за търговия за всяка една страна поотделно, която удвоява този обем. Така например, ако общия обем на внос-износ с външни страни за ЕС е около 4 трлн. евро, което е примерно 25 процента от БВП, то търговията между отделните държави в ЕС, която за всяка от тях е външна в баланса им, също е на приблизително същата стойност. Така че реално ЕС има външнотърговски обем не от 4 трлн. евро годишно, а от 8 трлн. евро годишно или приблизително 50 процента от целия БВП. Китай и САЩ нямат такива външни пазари - техните се движат между 25-30 процента от БВП. Това естествено повишава силно приходите на европейските фирми и повишава тяхната конкуретноспособност, защото кислородът за всяко производство е пазарът, а два пъти по-голям пазар означава два пъти повече приходи и капитал. За България съотношението е приблизително средноевропейското, икономиката ни е много отворена, като външнотърговската дейност /внос-износ/ е около 50 процента от БВП, но за съжаление балансът е отрицателен, защото изнасяме стоки с ниска принадена стойност, а внасяме такива с висока. п.с. ето за това става дума: това е баланс на износ на Германия за 2016 - в баланса се включва като "износ" и износа за страни членове на ЕС, при това с тях търговията е безмитна. Същото важи и за вноса: И крайният баланс за Германия като положително салдо изглежда така: като в него се включва и "двойното предаване" на външната търговия на Германия със страни от ЕС, от които Германия извлича печалба във вид на положително салдо между износ/внос. Не всички обаче печелят, за България балансът изглежда така:

Съотношението явно се е променило за една година, ползвал съм данни за 2016, а на този линк има нови данни за 2017, те са на Департамента по търговия на САЩ и би трябвало да са най-точни: https://www.census.gov/foreign-trade/statistics/highlights/toppartners.html На тази схема на Евростат за външната търговия в света се вижда кои са най-големите износители и вносители през 2016: Първите три места са за ЕС, САЩ и Китай. Балансът между "износ-внос" за ЕС е положителен, макар и не толкова, като този на Китай, но тенденцията през последните години е да се изнася повече. Сумите вляво са в млрд евро. Като съотношение в световен мащаб тези цифри могат да се представят и така: На тази фигура се вижда какъв дял в световния експорт на стоки имат страните в света. На тази е показано какъв дял имат в световния импорт на стоки. В световния експорт Китай, ЕС и САЩ държат около 45 процента от световния обем, целият останал свят около 55. В световния импорт съотношението е почти същото, но с разменени водещи роли между САЩ и Китай. Тази рокада между САЩ и Китай започва някъде от 80-те години, това може да се види в историческите данни на посочения по-горе линк към данните на Департамента по търговия на САЩ, след 80-те търговския баланс на САЩ става отрицателен и процесът върви ускорено от началото на 21 век. Причините са много. При ЕС тенденцията е точно обратната - от силно отрицателен баланс между износ-внос през миналия век, постепенно износът става все по-голям, за да стане положителен баланс след 2012-2013: На следващата графика се вижда сравнението между най-големите търговски партньори на ЕС при експорт-импорт за 2006 и 2016: А на последната графика е показано в какви пропорции като стоки е износът и вносът на ЕС: http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/International_trade_in_goods Ако излезем от общата картина на външната търговия на ЕС и направим паралел със структурата на външната търговия на България ще установим съществени отклонения и диспропорции от общото, както в баланса, така и в структурата на износа и вноса /откъдето идва и отрицателния баланс/.

Този сценарий не отменя 5 промила по-голяма смъртност, общо взето като в приказката за Манго "едно ще направиш пет ще утрепеш" - тези 5 промила повече от средноевропейската статистика си остават, на следващата година родителите пак могат да си направят детенце, но едно си е отишло поради медицинска неефективност. 5 промила повече смъртност от средоевропейската са си 5 промила. Съгласен съм, с уточнението, че и циганите емигрират, но в чужбина никой не ги брои за "цигани", а за българи. Проблем номер едно - защо емигрират. Приемам за резонно, но обратен ход в историята не съществува, както и "ако". Съгласен съм, щеше да е по-добър вариант за България, други държави от бившите соц.страни не направиха такава идиотска колективизация и запазиха селското население, но...екстраполацията е безмислена гимнастика, станалото-станало. Да де, нещо друго да твърдя. Но има и още - въпреки, че тук си абсолютно прав, необходимо е още едно уточнение, към допълнителната тежест на застаряло население /такова има в повечето европейски страни, включително при съседите ни гърци/, пак си остава реалната цифра от 4 промила по-голяма смъртност при равни с тях условия: и тук вече промилите /1 на хиляда/ се екстраполират върху цялото население, а то в момента е 7000 хиляди, тоест 4 промила са 28 000 по-голяма смъртност в сравение с другите европейски държави в същата позиция по отношение на застаряващо население. Ако целта на гимнастиката е да изпратим старите хора по-бързо в един по-добър свят ОК. Е тука вече вече влизаш в когнитивен дисонанс - може да е малоумно твърдението ми, но цифрите не са: 1946, 7млн.; 1985 - 8.9 млн. Съгласен съм с едно - комунизЪмът беше малоумна икономическа система и не водеше до просперитет и развитие, както и в това, че поради затворените граници младите и да искаха нямаше къде да бягат, разлетяха се след като "лагерът" отвори врати, но няма къде да избягаш от цифрите 9 милиона са повече от 7 и 7 са по-малко от 9. Цялата работа е, че не можеш безкрайно всичко да обясняваш с пораженията нанесени от комунизма, имаше и други държави в Европа минали по този път, които намериха начин да минимализират щетите чрез по-ефективна социална политика: здравеопазване, образование, по-добра пенсионна система /това не сме го разисквали, тази пенсионна система е геноцид за българските пенсионери, помага им по-бързо да си отидат, след като ги е ограбила/ и т.н. И не на последно място циганите и турците - етническото им отделяне от нацията като по-непълноценни е малоумие и най-голямата грешка на българските държавници. Тези хора са българи по националност и докато ги отделяме по етнически принцип проблемите ще растат по отношение на демографията. Между другото, ако си дадеш труд да направиш справка, ще видиш, че огромния процент детска смъртност при раждане и смъртност/кратка продължителност на живота е при циганите заради скотските условия на живот, в които са поставени. А тези хора са реално 10 процента от българската нация. Чувал съм, но те са 10 процента от населението на Израел и не е там ключът към високите темпове на демографски растеж на тази нация. Три са стълбовете: ниска смъртност, приток на имигранти и висока раждаемост, а тези три неща се постигат с висок стандарт на живот и добра социална политика.