Б. Киров

Според мен, косвено доказателство за злоупотреби с пари от комитетската каса, е последното писмо на Левски от декември 1872 до членовете на комитета, както и факта, че той се отбива преди Къкрина в къщата на Хашнови, няма какво друго да търси там, освен комитетските пари, но не тръгва с тях към Къкрина. цялото му рисковано посещение в Ловеч, преди да тръгне към Влашко, също е мотивирано с взимането на комитетските пари.

Ето отговорът на Иван Христов Лалев, директор на музей "Васил Левски"- Ловеч в периода 1991-2013 /22 години/ http://lovech-museum.bg/istoria/direktori/ и автор на внушителен брой публикации /12 книги!/ за историята на Ловеч: http://catalog.libvar.bg/view/show_avt_data.pl?id=19255&SRV=&LANG= Искам да кажа с това предисловие, че Иван Лалев е професионален историк и не е Никой: Парите на Левски изчезват в пукнатините между ловешките комитетски хора ....В една моя публикация в сп. "Исторически преглед" от 1990 г. чрез детайлен анализ на епистоларното наследство на Левски по безспорен начин доказах, че до средата на август 1872 г. касиер на Ловешкия революционен комитет е Иван Драсов. Според един от последните ни известни документи - паспорта на Драсов за "свободно преминаване и оказване на съдействие при нужда", той е издаден от русенския валия на 11(23) август 1872 г. С него той напуска веднага страната с мотировката, че ще учи в странство. Всъщност самото напускане е прибързано, тъй като учебната година започва доста по-късно. Има съмнения, които към настоящия момент не можем да потвърдим, че турската полиция след убийството на владишкия наместник дякон Паисий е информирана, че това е комитетска работа и чака търпеливо момента да нанесе своя удар. Драсов е предупреден от човек, близък до каймакамина, и напуска България, без да предупреди другите членове на комитета и Левски, който по това време е в Ловеч. Първоначално се установява във Влашко, а от есента е в Чехия. Тук прави опити да създаде няколко комитета, но без видими резултати. В периода до 1874 г. идва в Белград за среща с Каравелов, през 1874 г. прави обиколка в редица румънски градове и участва в работата на Общото събрание на БРЦК в Букурещ на 20 и 21 август. В протокола от това заседание са определени основните насоки в дейността на съставения Привременен централен български революционен комитет: "да прави възвания към частните революционни комитети в разни градове на Румъния за събиране парични помощи за разни комитетски потреби; да държи сношение с частните революционни комитети в България и да свиква главно събрание от всички частни комитети в Румъния и България". Решава се паричните помощи от частните комитети да остават "у председателят на всякой един от тия комитети". В състава на Привременния централен комитет е избран и Христо Ботев и това поставя началото на прякото му участие в политическия живот на българската емиграция. По отношение събирането и съхранението на парите - позната практика от времето на Левски. По време на заседанието по всяка вероятност е станало въпрос за съдбата на комитетските пари, събирани и неотчетени по времето на Левски и към единствения представител на БРЦК в Българско са били отправени нелицеприятни въпроси. Притеснен от факта, че не може да даде смислен отговор, още на следващия ден, 22 август 1874 г., Иван Драсов се обръща с писмо до Марин поп Луканов и Димитър Пъшков в Диарбекир. След като ги информира за обиколките си из Влашко, участието му в Общото събрание, за необходимостта на средства за издаване на преведената от него биография на Мацини, в края на писмото Драсов с пределна яснота пише: "Марине, колкото и работа да имаш, колкото и да си беден, моля ти се в името на приятелството ни "ДА НИ ЯВИШ, КОЛКОТО СА МОЖЕ ПО-СКОРО ГДЕ И КОМУ СИ ДАЛ ПАРИТЕ, КОИТО ТИ ДАДОХ В 1872 Г. ДА ГИ ДОНЕСЕШ ТУКА (разрядката моя - Ив. Лалев), с които да заплатиш длъжността, защото сега длъжника ми каза, че от тебе не получил никакви пари; даже казва, че другарят ти В. бил заел за завръщане около 10 лири, когато аз знам, че той имаше доста пари, а главното е, че длъжника ми тук иска от мене още веднъж тия пари. Заради това те моля, да ми явиш в какво СИ УПОТРЕБИЛ, ИЛИ КОМУ СИ ДАЛ (разрядката моя - Ив. Л.), за да ги диря, другояче от записа ми остава ачик и аз съм принуден да го платя два пъти. Всичко това яви непространно и то под тоя адрес: Herrn Christo Botioff Kalea mosilor N 122 Iu Bukurest Valachei Тоя господин е мой застъпник тук. От последните редове разбираме, че парите трябва да бъдат изпратени на Христо Ботев, застъпник на Драсов в Букурещ. Това не е новост, известни са топлите връзки между двамата революционери. Разбираемо е и другото твърдение, че Луканов не познава Ботев, тъй като последният, както споменах, се поставя в услуга на революционното движение от август 1874 г. Тук не може да става въпрос за пари, предназначени за уреждане на сметки от личен характер. Както вече писахме Иван Драсов напуска Българско с редовни документи не на 8 август, както той пише доста по-късно, а най-рано на 11 август, откогато е и паспортът му. За него не е имало никакъв проблем да вземе и пренесе определено количество пари за лични нужди. Явно намиращите се в наличност пари на революционната организация са предадени на председателя Марин поп Луканов, за да бъдат предоставени на Левски и използвани по предназначение, т.е. за оръжие. Въпросът за 10-те лири също не е за пренебрегване, но той не е на вниманието ни сега. А че Марин п. Луканов е разполагал с касата, по-скоро със събраните пари, няма никакво съмнение. Сам той се разконспирира с писмото до Левски от 7 октомври 1872 година, както и в последното писмо на Левски до членовете на революционния комитет в Ловеч от 12 декември 1872 година "У председателят има пренесени от други комитети пари, по-напред ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел уставът?! На комитетската пара минутата се не знае кога /ще/ се поиска". Досега много се спекулираше с автора на въпросното писмо от 7 октомври и почти всички изследователи считаха, че негов автор е поп Кръстю и така ставаха волю-неволю съпричастни към тезата, че писмото е от попа и че именно той е "употребил за ден-два" комитетски пари и това негово действие стои в основата на предполагаемото, но недоказано предателство на Левски. Не трябва да ни смущават и някои не дотам ясни моменти от писмото. Както по времето на Левски, така и тук кореспонденцията е иносказателна с цел запазване на тайните на организацията и нейните членове. Няма никакво съмнение, че парите след напускането на Драсов са останали в ръцете на сем. Луканови. За да бъдем коректни, веднага трябва да споделим, че не всички от тях са изхарчени и то не заради друго, а поради несъгласуваност между членовете на фамилията. През 1974 г. при изкопни работи в района, където е била къщата на поп Лукан и прилежащото й дворно място бяха открити 1364 броя златни монети с последна емисия 1867 г. Не буди никакво съмнение, че това са комитетски пари, привнесени от други революционни комитети и останали непредадени на Левски при последното му идване в града на 25 декември 1872 г. Съмненията на някои, че не са такива, с мотивацията, че не е възможно, ако са комитетски, да няма някой и друг грош, са несъстоятелни, защото всички пари след постъпването им са били обменяни в злато, тъй като оръжие може да се купи главно, ако не и основно само със златни монети. Дали обаче има използвани от тях от сем. Луканови, или не? Косвен отговор на този въпрос намираме в кореспонденцията на брата на Марин п. Луканов, Илия, както и на Данаил Попов. По това време, 1872-1873 г., Илия п. Луканов е ученик в Одеската духовна семинария. Тук е заедно със Стефан Стамболов. През периода 1874-1877 г. е учител в Ловеч. След Руско-турската война е чиновник последователно в Ловеч, Габрово, Радомир, Трън и София. В столицата по време на управлението на С. Стамболов е главен секретар на Министерството на вътрешните работи. Обвинен в злоупотреби, той е осъден на затвор и не след дълго, през 1895 година, почива. В писмата му от Одеса той никога и по никакъв повод не се оплаква от липса на пари или лоши битови условия. Не знам откъде проф. Ан. Иширков, в семпло написана статийка от 30-те години на ХХ в., споменава, че Илия е живеел благодарение на няколко рубли, отпуснати му от руското правителство и помощта на двама одески българи. Никакви други подробности, но може да поставим под съмнение руската помощ, като знаем с какви трудности са отпускани и то след консулски и посланически намеси и ходатайства. За справка - Христо Ботев. Като учител в Задунаевка той е притежател само на един стар казашки шинел, служил му както за завивка, така и за постеля. На 31 март 1873 г. Илия поп Луканов пише на Иван Драсов в Писек писмо, в което му дава сведения за посещението на Панайот Хитов в Одеса и изказва голямо съжаление за "обесванието на Левский". Налице е и интересуващ ни текст: "Пишехте ми в първото си писмо да ви изпратя Мариновото писмо. Аз ви го пращам, само ви се моля пак да ми го изпратите, защото ми е брат. От туй писмо ви/е/ ще видите дали Пъшков го е предал или той тях? Аз мисля, че Марин няма за какво да лъже. В първото си писмо вие жалехте за Марина, че няма пари. АЗ ПОЛУЧИХ ОТ ЛОВЕЧ ПИСМО, В КОЕТО МИ ПИШЕХА, ЧЕ МУ ИЗПРАТИЛИ ДОСТА ПАРИ ЗА ХАРЧ. (разрядка моя - Ив. Л.) Туй ме утеши." Трудно можем да докажем откъде ги има поп Лукан тези "доста пари", но логиката ни води към касата на БРЦК. Левски е обесен, Димитър Общи, основен вносител на средствата от комитетите в поверения му район - също, революционният комитет в Ловеч практически се е разпаднал. В Ловеч, както беше вече споменато има злоупотреби на комитетски пари, позитивно вече се знае, че това е Марин поп Луканов. Ако продължим в тази посока, данни интересуващи ни по въпроса има в писмо на Данаил Попов до Иван Драсов от 25 юни 1873 г. Като споделя някои моменти от живота на заточените, за това, че Марин поп Луканов и Димитър Пъшков "са хванали къща с кирия и стоят тамо, а брат ми (Атанас поп Хинов - б.м.) с х. Станя (тетевенски чорбаджия - б.м.) стоят в някой си манастир, той продължава: "Ето и какво ми пише върху нашите общи работи (брат му - б.м.) щото вършехме и недовършихме. Той казва тъй: "сичко що сме свършили, брате, сега разумех, че хората го вършели ЗА СВОЙ ИНТЕРЕС (разрядката моя - Ив. Л.). Зная, че на тебе не ти е познат отблизо М. поп Луканов, но аз ви казах, че парите, гдето се внасят в Ловеч, не ще има никаква полза от тях, тъй излезе. Маринова баща (поп Лукан Лилов - б.м.) 100 гр/оша/ няма събрани на куп, също и братята му, а пък докато бяхме в София, пратиха му 5 лири, като стигнахме Ц/ари/град - още 15 и сега писа за още 15 лири. Вижте сега Левски, где е разнасял парите общи." Тези факти, в които Данаил Попов не се съмнява, споделени от родния му брат, нараняват чувствителната му душа и в момент на разочарование ще се изповяда: "да ти кажа право, отситнах от всичко, защото, колкото и да познавам, че е имало пари, нещо пари събрани, които вижда се, ЧЕ СА ОСТАНАЛИ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА МАРИНОВАТА ФАМИЛИЯ, КОИТО СЕГА ВЕЧЕ СА ГИ УСВОИЛИ ЗА ТЯХ СИ (разрядката моя - Ив. Л.) Затова казвам пак, че нашите българи откакто не обичат да жертвуват, а пък обичат да посвояват такива имущества, които са събирани по пара за една свята цел, зато занапред ще бъдете вече по-внимателни върху такивато наши работи, а най-повече за това, когато едни се трудят *да принесат полза, а други да усвоят." За сведение, първата обиколка на Левски от 11 декември 1868 г. до края м. на февруари 1869 г. се осъществява с паричната помощ на Д. Ненович и е в размер на 30 лири, а заплатата на водещия учител в Горнокрайското училище на Ловеч е около 8000 гроша (около 80 лири - б.м.), събрани с голям зор от ловешките чорбаджии. Към средата на годината, 15 юли 1873 г., Иван Драсов получава писмо от П. Бояджиев, в което освен традиционно споделените новини за вървежа на училищните и църковни дела в Ловеч, се съобщава и за ловешките заточеници: "А за Марина и Пъшков що да ви пиша? Те се освободили от затворът в Д/иар/бекир и са дюкенджии". За да бъда коректен, необходимо е да посоча, че в едно от писмата на Илия п. Луканов пак до Драсов (16 септември 1878 г. - б.м.) се споменава, че когато брат му писал от Цариград за пари "г-н Димо (Драсов - б.м.), както и другите дали по 22 3/4 гроша и това ни се показва такава голяма сума". По това време съобразно някои особености, главно карати на злато, емисия на отсичане и др. една турска лира била 100, 102, 104 или 106 гроша. На 8 декември 1873 година Илия п. Луканов дава исканият от Драсов адрес на брат си в Диарбекир, който според него вече е добре, а от Ловеч му съобщават "че Марин бил ортак с Мръвкова" (Дочо Мръвков от Тетевен) Това се потвърждава и в писмото на Марин п. Луканов и Димитър Пъшков до Драсов от 28 февруари 1874 година: "С г-н Марина и Дочо Мръвков живеем заедно, с когото са и ортаци на кундураджилъка на един протестан/т/ски проповедник на къщата, на име Салибах от сюриянска народност ... Тук сме добре..." Според несигурна, от личен характер, информация по това време ловешките заточеници са имали и месарница "Крив суджук". Тези документи и сведенията, които има в тях по безспорен начин ни уверяват, че Марин п. Луканов, пък и Димитър Пъшков са имали достатъчно средства, за да водят макар и като заточеници, един нормален начин на живот. И че парите за поддържането на що-годе нормален стандарт са идвали от Ловеч, от семейството на Марин п. Луканов, свещеника поп Лукан Лилов. А това са били средства, събирани от частните революционни комитети и терористични актове, предавани в Ловеч в отсъствието на Левски на председателя Марин п. Луканов. Определена вина за слабия контрол при събирането и изразходването на средствата носи и Левски. Той констатира няколко пропуска, но по нищо не личи, че са взети мерки за преодоляването им. На стр. 67 от джобното му тефтерче е записал: "Димитрова (Общи - б.м.) сметка от 1-ви дек/ември/ до иян/уари/ 10-тий 1872/ дадени му са 291 (гроша - б.м.). За тия пари му исках сметка, а той каза, че забравил за де какво е дал, нито е писал." В писмото на Марин поп Луканов до Левски от 7 окт. 1872 г. също се говори за изразходване на комитетски пари "за ден-два" за лични нужди. Писмото на Иван Драсов до Марин поп Луканов, в което той го моли да изпрати предадените му от него през 1872 година пари, най-добре илюстрира гореказаното. От съпоставителен анализ на всичко писано от Драсов, косвено имаме основание да приемем, че и при него нещата не са най-чисти. Тук може да търсим причината за мекия, другарски тон, без никакъв упрек за злоупотреба, макар че са минали вече две години от тогава, както и трогателно приятелския тон в края на писмото: "Целува ви отдалеч ваший до гроб верен И. Т. Драсов". Парите ги няма, но сме верни до гроб. Няма съмнение, че бившите революционери и следосвобожденски държавни мъже са оставили доста неразгадаеми тайни. И въпреки това при внимателно вглеждане в отломките на историята се виждат и някои пукнатини. В името на тези тайни те са запазили не само коректността помежду си, но и умишлено са манипулирали и отклонили от реалностите редица факти. На тази основа са материализирали революционното си минало и са придобили статут на силните на деня. И задължили историята да се съобразява с тях. Иван Лалев http://www.lovechpress.info/index.php?option=com_content&task=view&id=15329&Itemid=59

Може и да си прав, допускам вероятност да си, по отношение на тази находка монети, намерени между другото в основите на старата къща на Марин Поплуканов, но не си прав категорично в едно - че това е "Имането на Левски"; това е имането на ВРО, с което Левски би финансирал бъдещето въстание в Българско.

Това е така не защото на Киров или на Ник или на който и да е така му се иска или им харесва, а защото е изградено през изминалите близо десет десетилетия в икономиката на Турция, като се започне от реформите на Ататюрк. Турция СЕ разви с помощта на Запада, не само на ЕС. Тя не е пасивен субект в този процес, постигнатото е резултат от много генерации турски политици и усилията на турския промишлен и банков капитал, това не е станало за година или две, продължава този процес вече повече от век. Турците не се дърпат, с нарастването на икономическата, военната и политическата им сила нарастват и техните амбиции. Голямата амбиция на Турция, според мен, е да бъде алфа държава в мюсюлманския свят. това не означава непременно конфликт на интереси със Запада. Засега на тази писта се състезават "два коня" с реални възможности да застанат на такава позиция: Турция и Саудитска Арабия. Моето мнение е, че по изгодния и приемлив вариант за ЕС е Турция, другият голям партньор в западната коалиция залагаше на Саудитска Арабия. Турция обаче, пак според мен, е много по-светска и приела западните ценности мюсюлманска държава от Саудитска Арабия. Останалите претенденти за обединители на ислямския свят - Пакистан, Иран и Индонезия, - по ред причини по мое мнение са далече от възможността да бъдат държава-ядро на ислямската цивилизационна група. шансовете на Турция да постигне тази голяма своя амбиция минават само през интеграция с ЕС–, нещо което очевидно турските политици, въпреки различията си, осъзнават през цялото време и следват общата посока - иначе отдавна щяха да са се ориентирали към икономически модели и съюзи с друга база. Имаме китайски модел, имаме руски, имаме и монархии в арабския свят, както и светски диктатури в този регион - Турция никога не е залитала към някои от тези модели, тя следва западния пазарен модел през почти целия 20-ти век и продължава да го прави и сега. Няма никаква логика в това твърдение, защото не отговаря на реалните интереси на двете страни - Турция и ЕС. В дългосрочен план Турция има интерес да има единен европейски стоков и капиталов пазар, където да реализира продукцията си и откъдето да акумулира капитал и ноухау. ЕС от своя страна има дългосрочен интерес Турция да бъде неин мост и плацдарм към икономическа експанзия в Близкия изток и оттам към Африка. поради каква обективна причина всеки от двамата партньори трябва да премине през погазване на собствените си интереси, според теб?

През 2002, по отчети на Централната банка на Турция, в Турция са влезли общо 7.5 млрд. щатски долара, но само 3 години по-късно, през 2005 те са 37 млрд. за текущата година, тоест 500 % ръст, като основно, както споменах в предишния постинг, това са западни капитали. Огромният скок се дължи на приватизацията на държавни предприятия, продажбите на частни турски банки на чужди банки и навлизането с тази приватизация на нови чужди капитали. И така, тази достигната още през 2005 година висока цифра се запазва и през следващите десет години, като средната сума на чуждестранни капитали при непроменено в основни линии съотношение „западни-други” се запазва средно годишно на 37.5 млрд. долара до 2015 година. Трябва да се отбележи, че само 27 процента от тях – 12.7 млрд. долара годишно са преки чужди инвестиции, а останалите три четвърти са краткосрочни и дългосрочни заеми, раздавани на турския бизнес и държава от чуждестранни банки. Пак по данни на Централната банка на Турция, в частния сектор около 70 процента от неизплатените дълговете са към европейски финансови институции; същевременно 56 процента от дългосрочните кредити в частния сектор, които достигат 188 млрд. долара към края на 2015, също са взети от финансови институции в ЕС, докато 12 процента са дългове към такива в САЩ. Така сумирани, дългосрочните кредити на турския бизнес към западни банки и финансови институции достига внушителната цифра 68 процента от общо 188 млрд. долара. За сравнение делът на азиатските кредити в Турция е 15 процента /тук отново най-голям дял има Китай с близо 14 млрд. инвестиции в Турция, за сравнение в България китайските инвестиции, преки и финансови са около 0.3 млрд./. От западните финансови инвеститори първа позиция заемат лондонските банки, от които частния сектор в Турция взема най-много кредити, следвани от Германия, САЩ, Холандия и Люксембург. От Близкоизточните страни най-големият финансов инвеститор е Бахрейн с 6 процента от общата сума дългосроочни кредити за турски фирми. Според данните, предоставени от турското министерство на финансите, външният дълг на страната е около 435 милиарда долара, от които 115 милиарда долара принадлежат на публичния сектор.62 милиарда долара от публичния дълг е в държавни облигации и ценни книжа. Около 27% от чуждестранните инвеститори в Турция инвестират в държавни облигации. От тях 70 процента са от европейски държави, 23 процента от САЩ и едва 5 процента от Азия. При пазарите на фондовата борса, покупката на акции на турски фирми от чуждестранни инвеститори, отново доминират западните капитали, като тук позициите са леко разместени в следната конфигурация: Най-голям инвеститор в акции на турски фирми през 2016 г. е Холандия с 15.8 процента закупени акции от общо 132.8 млрд. долара за текущата година, следвана от САЩ с 8 процента, Австрия – 7, Великобритания – 6.9, Люксембург – 6.4, Германия – 6.4, Белгия – 5.9, Испания – 5.5, Гърция /!/ - 4.9 процента. Или отново получаваме сбор от около 70 процента в общия чужд капитал вложен в акции само от тези 9 изброени държави. Разпределението на закупените акции е 26 процента в производство, 23 процента финанси и застраховане, 9 процента в търговия на едро и дребно, 9 процента в транспорт и складови площи и 5 процента в строителство, останалите са в други. https://en.portal.santandertrade.com/establish-overseas/turkey/foreign-investment http://www.hurriyetdailynews.com/85-percent-of-turkeys-foreign-investors-still-from-west-93356 Ако трябва да обобщя накратко: - общо турският външен дълг е около 440 млрд. долара, над 70 процента от него е към ЕС и САЩ - общо турските преки инвестиции са 180 млрд. долара, от които западни инвеститори са 85 процента, 75 процента са от ЕС - общо закупените акции на турската фондова борса от чужди инвеститори са на стойност 132 млрд /2016, има известен отлив през последните 2 години/, от които над 70 процента за от ЕС и САЩ Още по-синтезирано тези цифри показват, че турската икономика – внос, износ, кредитиране, преки инвестиции, фондова борса, - като цяло е много силно обвързана и зависима от западните капитали, тя би изпаднала в колапс без тях, както и без западните пазари, накъдето е ориентиран преобладаващо нейния износ и внос. Връзката на турската икономика със западния капитал е неразтрогаем брак по сметка, дори да не е по любов. Турция увеличава златните си запаси през последните години и се стреми да държи ниско нивото на външния си дълг /без особен успех за второто/, което би могло да й даде някаква еманципирана от Запада външна политика, но според мен връзката на икономиката й със западните капитали и пазари е толкова мощна и жизнено-важна за нейния просперитет и мощ, че едва ли могат да се очакват някакви резки завои и промени в тази ориентация, независимо от това каква политическа върхушка стои на кормилото на изпълнителната власт в страната. Както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

Чуждите инвестиции в Турция 1.Преки чужди инвестиции /FDI / Според UNCTAD 2017 World Investment Report, Турция е вторият след Израел реципиент на преки чужди инвестиции в Западна Азия. След рекордно високите 22 млрд. долара през 2007, потокът на FDI за 2015 е 17.5 млрд. долара през 2016, 12.1 млрд. частичният спад се дължи на политическата нестабилност след опита за преврат, отслабването на турската лира, инфлацията и напрежението в Близкия изток. Независимо от това, ако се погледне общата картина за периода 2003-2017, растежът на преки чужди инвестиции в турската икономика е забележително висок: Чужди преки инвестиции /FDI/ в Турция средно на година в периода 2003-2016 са по 12.7 млрд. щатски долара /за сравнение, българските за миналата година са под 0.8 млрд или на човек от населението в Турция има с 50 процента повече преки чужди инвестиции от България, при това в период на вътрешна политическа нестабилност и без да е член на ЕС, като преобладаващите чужди инвестиции в Турция са от страни в ЕС, над 75 процента!/. Тази тенденция на растеж не е прекършена от изброените задържащи фактори, напротив, перспективите и предвижданията са за увеличаване през 2018: https://tradingeconomics.com/turkey/foreign-direct-investment Причините за тези прогнози са обективни: страната е приела серия от зоконодателни реформи за улесняване на чуждите инвеститори, създала е работеща и ефективна Агенция занимаваща се само с техните проблеми / Investment Support and Promotion Agency of Turkey (ISPAT)/ и най-важното – атрактивно място е за бизнес и пазар, турската икономика продължава да расте с висок темп. Какво прави активно турското правителство, за да привлича и задържа чуждите инвеститори: - компаниите, които имат чужди инвестиции се ползват с 40 процента данъчна отстъпка върху всяка инвестирана сума. - експортните компании се ползват от митнически преференции, плащания върху ДДС и корпоративен данък. - в рамките на сближаването си с Европейския съюз, Турция започна процес на хармонизиране на финансовите си закони с изискванията на Брюксел. По този начин, основната цел на насърчаването на инвестициите е да се намалят регионалните дисбаланси. През първото тримесечие на 2012 г. правителството на Турция обяви нови стимули, които дават предимство на високотехнологичните и конкурентноспособни в световен мащаб сектори с висока добавена стойност - „привилегировани домейни” – съществуват 23 технопаркове в Турция /Teknoloji Gelistirme Bölgeleri – TGB/, менажирани от Генерална Дирекция за Изследвания и Развитие, дирекция към Министерството на търговията и Индустрията. Изследователско-развойната дейност /R&D activities/ в дейностите в IT-сектора, осъществявани в тези „привилегировани домейни” бяха освободени от корпоративен данък до края на 2013 година. - „привилегировани географски райони” – съществуват привилегии за регионални индустриални зони. Страната е разделена на региони в три категории: развити, региони наричани „нормални” и такива, които са приоритет за развитие. Съществува специален Директорат /The General Directorate of Incentives and Implementation (GDII)/ към Министерството на Финансите в Анкара, който се занивама единствено с приоритетите за развитие на определени региони. - „свободни зони” – съществуват 20 свободни зони в Турция, 7 от които в региона на Мармара – фирмите в тях са освободени от митнически такси, ДДС и корпоративен данък, социалните осигуровки за тях са по ниски и т.н. Кои са най-големите чужди инвеститори в Турция: Както може и да се очаква, 85 процента от всички преки чужди инвестиции за периода 2002-2015 които възлизат на 130 млрд долара са от страните на ЕС и от САЩ. Около 7 процента са от близкоизточни партньори на Турция и останалите 8 процента се разпределят между азиатски и други инвеститори. Впечатляващ растеж бележат китайските инвестиции през последните 5-6 години, особено в енергетиката, жп транспорта и магистралите. https://en.portal.santandertrade.com/establish-overseas/turkey/foreign-investment Дотук става въпрос за "преки чужди инвестиции", които са приблизително една четвърт от всички чужди инвестиции в Турция, но не включват закупуване на акции на фондовата борса, както и финансови инвестиции и заеми, за тях ще стане дума в следващия постинг.

Всичко това е остойностена магия - още на шаманите в племето се е заплащало в натура за способностите им да забавляват племето; цялото изкуство е стъпило върху синкретизма на шаманизма, така че сферата на забавленията, към която принадлежи и колекционерството, струва реални парични знаци, които могат се да пипнат реално. Когато се спука балонът на магията, стойността им пада и примерно футболът може да изкарва пари само от хазартната сфера със залози, която от своя страна пак е свързана стойностно с шоу-бизнеса и пристрастеността, както и стриптийза. Само при определен диаметър на стандартни ВИК шахти има някаква стойност различна от теглото на желязото

Bitcoin е прочутата „капка в кофата” Някога се чудех колко пари има в света? Отговорът е сложен, както и може да очаквате, но не само заради неудобството да се сумират всички доста големи числа. По-скоро идва от това кои параметри се използват за дефиниране на понятието "пари". "Сумата на съществуващите пари се променя в зависимост от начина, по който дефинираме "пари". Колкото по-абстрактно определение на парите използваме, толкова по-голям е броят им ", каза Джеф Дездърдънс, редактор на Visual Capitalist, който състави една визуална графика, за да отговори на този въпрос през 2015 г. и наскоро я актуализира, тъй като парите продължават да трансформират своето значение. "Дали абстракциите, създадени от Централните банки, наистина са пари? Какво ще кажете за златото, биткоините или други активи? ", задава въпрос той. За пуристите, които вярват, че "пари" се отнася само за физическите "тесни пари" М1(банкноти, монети и пари, депозирани в спестовни или разплащателни сметки), сумата е някъде около 36,8 трлн щатски долара. Ако търсите "широки пари" М3, което не е само физически пари и включва пари, държани в лесно достъпни сметки, броят им е около 90,4 трлн. долара. Но за онези, които предпочитат още по-широко тълкуване, включително биткойн BTCUSD, етер и други криптовалути, плюс златни запаси и средства, инвестирани в различни финансови продукти като деривати, сумата е в квадрилиони. Така изглежда един изписан с числа квадрилион: 1,000,000,000,000,000. Само средствата, инвестирани в деривати, възлизат на минимум 544 трлн. долара, а максималната им оценка е $ 1,2 квадрилион. Всъщност има повече пари в дериватите, отколкото във всички фондови пазари, чието количество е сравнително незначителната сума от 73 трилиона долара. Американските сметки за най-големия дял от този глобален пазарен дял на фирмени акции, благодарение на компании като Apple Inc. AAPL, Alphabet Inc. GOOGL, и Microsoft Corp MSFT. Инвестициите в недвижими имоти, често най-видимият символ на богатството, падат в сравнение с акции или деривати на 29 трилиона долара. Що се отнася до парите, дължими от всеки един човек и държава в света, общата сума е 215 трлн. долара, като около 33% от този дълг са взети назаем през последното десетилетие. И въпреки една експлозивна година за "bitcoin" и други "cryptocurrencies", като клас от активи, crypto-валутите очевидно имат дълъг път да се развиват и нарастват като актив. Стойността на всички Bitcoin в обращение се оценява в тази графика на 100 милиарда долара (пазарната капитализация на Bitcoin е над 160 млрд. долара, според CoinMarketCap). Това е удивително покачване от малката точица "bitcoin" във версията на същата графика от 2015 ... но все още, е "капка в кофата". Ето пълната графика /за удобство съм я разделил на три сегмента, бел.моя/ Сю Чанг, икономически репортер https://www.marketwatch.com/story/this-is-how-much-money-exists-in-the-entire-world-in-one-chart-2015-12-18

Според мен не е точно така - стойността на валутите е обезпечена от стойността на произвежданите стоки - имаме М1, парична маса в обращение, съответстваща на произвежданите стоки и услуги в икономиката, при криптовалутите няма никаква връзка със стоките и услугите, те са отрицание на цялата капиталистическа система, каквато я познаваме досега, буквално пари изникнали отникъде и от нищото, срещу тях няма нищо като стоки и услуги, което по обществен договор да ги интегрира с пазара на тези стоки и услуги, те са извън системата. Биха могли да се превърнат в световна валута, ако всички играчи на стоковия пазар се договорят за това и ги приемат като такива. Дори когато се печатат необезпечени със стоки и услуги пари, както това се случи при последната ипотечна криза в САЩ, после тези необзепечени пари се изпълват с еквивалентно количество стоки и услуги, произведени от реалната икономика, те са пуснати в обращение в аванс, но са обвързани със стоковия пазар: криптовалутата се явява сляпо и несвързано отклонение в този свят на стоки, докато не се обвърже с парите, тя е пиратска валута, според мен, по-скоро сондажен експеримент на банкерите, преди да я въведат официално като заместител на златото. Но това е само хипотеза.

В кръга на алтернативната шега и в духа на темата, единствените обществени форми, организирани на подобен принцип днес са големите интернационални корпорации - те са мобилни, отворени за напускане или приемане на нови членове, не работят единствено за парите, търговията или собствеността - последното е от ключово значение, мисля, че най-иновативните корпорации и техните елити не работят за пари или собственост, те работят, движени от други мотиви като слава, прогрес, развитие. И най-неочаквано, поне за мен, тези наднационални корпоративни "банди" си имат своите "герои" и митове, каквито са например Стив Джобс или Илон Мъск, легендата за никому неизвестния студент, започнал от един гараж и стигнал до полетите в космоса. При това "героите" са живи, от плът и кръв.

С една "малка" разлика - от копането се получаваше грозде, домати, праскови и т.н., които бяха нещо реално; от "копането" за злато се получава злато, което е ценен метал сам по себе си; от "копането" за криптовалута се получава криптовалута, която сама по себе си няма никаква ценност и приложение, тоест тя е чиста спекулация.

Да, но досега в света няма нищо друго функциониращо като обществен договор за "общо благо", освен националната държава. Има утопична идеология за "всеобщо благо" с наднационално самоуправляващо се комунистическо общество, отричащо държавата въобще. Преди националните държави са съществували феодални, робовладелски и родово-общинни формирования. Комунизмът като теория директно прескача всички форми на държава /теоретично те се отричат като насилие/ и визира като идеал родово-общинния начин на обществена организация. Джон Ленън /Ленин, по тогавашната мода да се кръщават децата, също като Илич Рамирес/ всъщност пее точно за такова идеално общество без държави и граници, без войни, но то е само в представите му и в тези на хипитата от 60-те, после някои от хипитата станаха корпоративни директори и президенти. Абсолютно си прав, така е - войната е израз на агресия на индивидуално ниво. Когато се институционализира тя става обществен фактор. В този смисъл конкуренцията също е война за пазар, но без нея няма развитие.

Не говоря за военно-технически функции, а за военно-политически функции в конкретния случай: военни учения в рамките на НАТО и патрулиращи. И двете функции в чешката армия се покриват от Л ките, затова преведох пример за съвместно учение с американски Ф-16 в Балтика. Изтребителна авиация имаме с миговете, такава чехите са си осигурили с наем на грипени. Ние ще сме първите в Европа, които ще купят грипен за 100 млн. евро един. Чехи и унгарци го наемат. Погледни сайта на чешкото военно министерство, там е оповестена цената и условията - при наем на стойност 700 млн. евро за 10 години за 14 грипена, чехите са сключили офсет /шведски насрещни инвестиции/ за 1000 млн. евро с Швеция. Всичко е ясно и прозрачно за публиката. Ние сме бедняците на Европа, това е реалността. Втората графика е по-обективна, защото отразява реалния БВП на човек от населението - 7369 долара за 2016 по данните на МВФ, това е положението. Гърците имат 17 900 турците 10 700, румънците 9500, ние сме дъното в ЕС. Но единствени искаме да купуваме нови грипени. п.с. Ако става въпрос за обучаване на кадри и изчакване на по-добри времена, наем на 8 грипена за 10 години би ни струвал около 400 млн. евро, но според мен и това е излишно, тъй като за следващите 10 години ние можем да имаме модернизирани 12 мига по натовски стандарт за 40-50 млн. евро. Словаците са в същата ситуация и изобщо не бързат да купуват и наемат нещо ново. Спирам да пиша в тази тема. Честито Рождество Христово на всички.

Не са сравними по цената, не по функциите - Ф-16 е 50 млн. евро втора употреба, Л-159 е 18 млн. нов И аз бих бил доволен, но М-346 струва нов 35 млн. евро, а Л-159, който е сравним /между другото М-346 е италианската версия на руския Як/ струва наполовина According to Finmeccanica, the Polish Ministry of Defense has chosen the Alenia Aermacchi M-346 Master as the Advanced Jet Trainer for the Polish Air Force. The contract, worth 280 million Euro, includes eight Master aircraft https://theaviationist.com/2013/12/24/m-346-selected-by-poland/ Но какво е за нас разлика от някакви си 140 млн. евро, богата държава сме. Моряшка фанелка и джапанки на бос крак, но караме мерцедес. И какво повече ще правиш с тези 8 или 16 "тежки" самолети, ще воюваш срещу кой, ще "респектираш" кой, срещу турските 300 ли; чешките Л-159 изпълняват патрулни функции над страната, каквато биха изпълнявали и у нас, участват в съвместни учения и мисии на НАТО, в каквито биха участвали и в нашите ВВС. Отделно имаме 12 годни да изпълняват същите функции до 2030 Миг-29.

++ Много добре написан материал, Фружине, ценна информация, при това от потенциални конкуренти на пазара. Съвместно учение на Ф-16 и Л-159 в Балтика-2013.

+++ https://thomasbarbey.com/thomas-barbey-gallery.cfm?p=1 Sowing the Seeds of Love This image takes us to the most romantic city in the world, Paris. The beautiful skyline was taken from the top of the Notre Dame, where you can see the most famous landmark, “The Eiffel Tower,” in the city. Every year people travel to Paris with hopes of either falling in love, recapturing love or just simply being with the one you love. There is a sense of magic about Paris that brings romance and fantasies to our mind. This image plays out those fantasies. The costumed men, who I shot during the Carnival in Venice, are like marionettes coming down from the sky spreading the “magic seeds of love.” It is about bringing love into one’s life, with someone else or just within yourself, loving who you are. Absolute Faith This piece is about taking chances in life and believing in your self. If you don't take that leap, you will never know what lies ahead of you. It's about moving ahead and believing that you can conquer anything. The diver is leaping off the building, believing that she is good enough, and knowing that she will land on her feet. That is absolute faith. Oh Sheet! Quick decisions can be dangerous. While skiing off trail in Verbier, Switzerland, I saw an edge I thought would be fun to jump over. My friends called my name because they wanted to head in the opposite direction for lunch. Knowing I would lose them, I braked and looked over the edge to see what I missed. To my surprise, I noticed there was a steep cliff with a chalet at the bottom. My friends saved my life that day. Tourist Trap The tree is a Morton Bay fig tree, which I shot in Beverly Hills. I then went on to place it in San Francisco. You can see the famous Ghirardelli sign and the trolleys that are so characteristic of the city. The tree could be mistaken for a giant octopus. The roots of the tree look like tentacles and the cars could be gobbled up. There is no light at the end of the tunnel, so you don't know if they will ever get out.

Основното му качество е икономичен. В сравнение с after-burn, доколкото намерих информация, средно 4 пъти по-икономичен. Това означава много по-ниска цена на латателен час. Грипен, например, който се смята за най-икономичен в своя клас самолети струва 4800 евро на летателен час. Ф-16 струва около 8000 евро на летателен час. Л-159 е около три пъти по-икономичен ог Грипен, при него летателен час е 1800 евро. При 200 летателни часа годишно за активен боен самолет на служба, това прави 600 000 евро годишно по-малки разходи на Л-159, при една пълна ескадрила от 16 самолета това означава 9.6 млн. евро годишно, за 30 години експлоатация тази сума става 288 млн. евро или цената на тези 16 самолета Л-159 в пълната ескадрила; иначе казано те се изплащат от икономията, и то в сравнение с грипен. Сравнението с Ф-16 е в пъти повече. Ето какво казва по този повод собственикът на Draken International, 32-годишният бизнес-гений /той е такъв и заслужава отделен постинг/ Jared Isaacman: ‘We specifically purchased jets that are rich in modern capabilities. In the case of our A-4K Skyhawks, they are equipped with the AN/APG-66 radar, AN/ALR-66 radar warning receiver, countermeasures, electronic attack pods, head-up display, hands on throttle and stick (HOTAS) controls, MFD and a 1553 databus. For all purposes, our A-4Ks are outfitted similarly to an F-16A but at dramatically lower operating costs’, explained Isaacman, who is licensed to fly most of the types in his inventory. We also purchased 21 L-159E fighter jets. The L-159E is equipped with the Selex Grifo-L radar and attack software suite. They are a modern, virtually brand-new fourth-generation fighter aircraft with extremely low operational costs. In both cases, the A-4 and L-159 enable Draken to provide tactically relevant adversary support but at dramatically lower costs than a comparable military F-16 or F-15 fighter.’ The purchase of the light but capable L-159 is an interesting move. While a rival company is considering buying ex-Israeli F-16s, Draken continues to offer a cheaper solution with aircraft that it says offer similar fourth-generation capabilities. When asked why Isaacman isn’t aiming for the ‘Viper’ he explains: ‘We are very familiar with these aircraft [Israeli F-16s] and have inspected them several times. Most of our pilots have a lot of experience and admiration for the F-16. It is a great fighter aircraft. That being said, there are many reasons why an F-16 is a terrible platform for the commercial air services industry. Primarily, our industry only exists based on cost savings. That is why militaries from around the world want our service. Globally, the government budgets are shrinking and it doesn’t always make sense for F-16s, F-15s, Eurofighters, etc to train against each other. With Draken we can provide fourth-generation adversaries (electronic attack pods, radars, etc) for a fifth of the operating cost of an F-16 or F-15. That is the value of our service. We deliver enhanced training for a much, much lower cost. If we were to purchase F-16s, we would not be able to offer any cost savings at all. Not to mention, the F-16As for sale in Israel are some of the oldest ones still in service and have virtually no upgrades. So that would mean our military customers would not be saving any money. They would be paying essentially the same cost as they do for their own F-16s, but with dramatically lower capabilities. It really just doesn’t make sense. If the US government wanted to keep flying against F-16s, they would not need to turn to private industry to accomplish the service. They could simply use any of the hundreds of F-16s that are stored in the boneyard that are all better equipped than the F-16As that are for sale in Israel. Draken already operates fourth-generation fighter aircraft in our A-4K and L-159E Advanced Light Combat Aircraft (ALCA), but at dramatically lower costs than old F-16As. We deliver the best value in terms of capabilities and price. That is what is really driving the demand for commercial air services in the global market.’ http://www.combataircraft.net/2016/08/15/contracted-aggressors-the-usafs-options/ С една дума, за тези които не могат или не искат да четат всичко това, Л-159 е самолет от четвърто поколение, какъвто е и Ф-16, но цените при тренировките за 1 час в корпорацията Draken International с Л-159 за един час на клиент струва 7000 долара, докато с Ф-16 би струвала 40 000 долара, поради което Jared Isaacman е решил да не купува стари Ф-16 от израелските ВВС, а е предпочел варианта с 21 Л-159 от Чехия. Между другото Draken International, заедно с чешките и иракските ВВС са най-големите притежатели на Л-159, а отделно Draken International притежава най-голямата военновъздушна частна флотилия в света - над 90 бойни самолета, повече от половината държави в света. Младият милиардер Jared Isaacman е започнал бизнес-кариерата си на 16-годишна възраст в електронното банкиране, но сега инвестира в авиацията, самият той е лицензиран пилот и лети в представителния акробатичен отбор на фирмата под номер 2 във всички сложни въздушно-акробатични конфигурации. https://www.fastcompany.com/3044942/meet-the-fighter-jet-flying-32-year-old-on-top-of-the-payments-industry

Много маневрен, особено след 2.2 мин. се вижда, това е от шоуто RIAT 2015 The Royal International Air Tattoo (RIAT) is the world's largest military air show, held annually over the third weekend in July, usually at RAF Fairford in Gloucestershire, England in support of The Royal Air Force Charitable Trust. The show typically attracts a total of 150,000 to 160,000 spectators over the weekend. https://en.wikipedia.org/wiki/Royal_International_Air_Tattoo Между другото Aero Vodochody имат изключително богат опит и дълга история, те са произвеждали всички модификации на Миг от 15 до 21 /само от последния имат около 200 произведени бр. в техния завод/, в момента изцяло са лицензирани да произвеждат Sikorsky S-76 Aero S-102 Czech licensed production of the Soviet Mikoyan-Gurevish MiG-15 fighter Aero CS-102 Czech licensed production of the Soviet Mikoyan-Gurevich MiG-15UTI trainer Aero S-103 Czech licensed production of the Soviet Mikoyan-Gurevich MiG-15bis fighter Aero S-104 Czech licensed production of the Soviet Mikoyan-Gurevich MiG-17PF fighter Aero S-105 Czech licensed production of the Soviet Mikoyan-Gurevich MiG-19S fighter Aero S-106 (1960s) Czech production version of the Soviet Mikoyan-Gurevich MiG-21F-13 fighter Sikorsky S-76 Czech production of the US helicopter https://en.wikipedia.org/wiki/Aero_Vodochody

Те освен това, тук по нашите медии почти не се пише и говори за това, купуват системи петриът за 4 млрд. долара и то с единодушното одобрение на всички политически партии, това е много по-голяма сделка от самолетната. Миговете им бяха от 3-то поколение, миг-21, безнадеждно остарели, те въобще не подлежат на никаква модернизация, вън от играта са. С техните сили без защита на НАТО нищо няма да ги спаси от конфликт със северния им съсед, да не дава бог. По стара номенклатурна традиция ги пращаха на заслужен отдих в някоя дача, докато са на гости в чужбина.

Предполагам мерцедес, резервен вариант баварец трета възможност - зелен москвич. Ако си мериме...възможностите, никога не можем да постигнем паритет с турци и гърци, едните имат над 300 модерни изтребители, другите там някъде. Въобще мисля е погрешна гледна точка да се разглеждаме като изолирана от Европа военна сила, която сама трябва да си осигури на сто процента отбраната с военна сила.

++

Според мен това в послеписа е най-отгоре с причините. Румънците имаха две дузини миг-21, от които един катастрофира на маневри, поради неизправност в самолета, с тези морално и физически остарели мигове трябваше нещо да вземат и тогава се нареждат 1-2-3, като ги слагам в обратен ред. Гледах сега условията и цените на модернизирането на миг-29 за поляците и словаците, в това число нова авионика, радари и опознавателна система стандарт НАТО - за около 50 млн. евро, колкото е цената на 1 втора ръка Ф-16 се модернизират и ъпгрейдват всичките 12 броя с ресурс 2030, същия казус е за полските и словашките, но те вече са го направили, а нашите хора като по-хитри от всички са се ослушвали. http://aviationweek.com/awin/mig-upgrades-slovak-fighter-nato-standards https://www.skyandspacetravel.com/mig_upgrade_programme/ https://sputniknews.com/analysis/20080305100689315/ https://theaviationist.com/2013/03/18/polish-fulcrums/ Интересни са читателските коментари за полските мигове след последния линк. И аз да го повторя, не съм рекламен агент на ф-16, нито на чешките Л-159, просто си дискутираме в свободен и неангажиран /щ/ стил с цел обща култура.

Фружине, нямам сега време, излизам, но не е така. Първо този самолет е бил планиран и разработван съвместно с Боинг не само за щурмови, а многоцелеви, тоест и изтребител. Само това, че сега с него тренират най-модерните американски изтребители като спаринг, трябва да ти говори, че авиониката му е на ниво; някъде даже прочетох, сега нямам време да го търся за цитат, че при такива симулации Л-159 има и спечелени въздушни двубои срещу Ф-35 и Ф-16, това не може да направи щурмови с примитивна авионика. За колко време румънските Ф-16 влязоха в експлоатация, ти ми кажи? И не са 10 години ресурс, а по две - 20, имат 4000 часа летателно време ресурс. На цена наполовина на грипените. След 20 години я камилата я камиларя, защо наемат чехи и унгарци, а не се връзват с покупка, защото чакат по-изгодни оферти, според мен.

постоянно ми се случва, грешен съм Какво да видим? Сега пък сравняваш Л-159 с Ф-16, преди го сравняваше с грипен и чушки. Че кога съм твърдял че Л-159 е равностоен на Ф-16, казах, че авиониката му е модерна и сравнима, иначе като летателни качества и конструкция са несравними, но цените им също, разликата е в пъти политическото и правно значение, извън прагматичната целесъобразност, променят изцяло избора. Ф-16 е най-масовият боен самолет в западния свят, той няма аналог в това отношение. Освен това всичките ни съседи и съюзници са въоръжени с него - Турция, Гърция и Румъния, повечето държави от ЕС, Белгия е един от най-големите клиенти. Ако трябва да се избира между Ф-16 и грипен от тази гледна точка, при близки цени, според мен, Ф-16 е фаворит. В цитирания по-горе текст на Генерала той самият разказва за предимствата на експлоатацията и поддръжката, те са определено за Ф-16. Най-малкото, а то въобще не е малко, всеки път при регламентни работи грипените трябва да отиват в Швеция за 6 месеца /!/, при Ф-16 всичко се прави от български персонал на място тук. само това да е, стига. п.с. Прочетох малко за грипените, при тях има и друг проблем - те са компилация от авионика, двигател и конструктивни елементи на различни държави, което, според мен, също е проблем.

++! Правенето на парче и без визия за бъдещето е огромна слабост. Грипен е шведски изтребител от4-5 поколение, сам по себе си модерна машина, но Швеция не е интегрирана в НАТО и в това отношение има проблем, неслучайно никоя европейска държава не е закупила грипен, наемат го. От друга страна, след десетина години се очакват на пазара изтребители от 6-то поколение, винаги с навлизането им цените на предишните модели падат съществено. България има 12 мига с ресурс до 2030, които по летателни качества са в класа-поколение на грипените, авиониката им е слабо място, но могат да се използват за патрулиране на наша територия, което правят със своите мигове Полша и Словакия. Румъния и Чехия нямат такава алтернатива и затова Румъния купи евтино Ф-16, а Чехия е наела грипен. Чехите сами са се прекарали в края на 90-те като са подарили миговете си на поляците, които ги използват реновирани. Чехите тогава са заложили на L-159A, но са се лишили от свръхзвуков изтребител. L-159A е хибрид - по летателни качества той е трето поколение, по авионика 4-5, тоест авиониката му е добра колкото на ф-16. Чехите например и да искат да продават сами в Латинска Америка трябва да търсят американско одобрение заради авиониката, която е модерна американска, те не могат да го продават на диктаторски режими по тази причина. Но нямат проблем да го продават в Европа. + Моето мнение съвпада с твоето. За около 400 млн. евро, половината от предвидените за 8 грипена, България може да придобие една и половина пълни бойни ескадрили /24 бр./ от нови самолети с модерна авионика и напълно съвременно въоръжение за патрулиране и обучение на собствени пилоти с евтина поддръжка и непретенциозни за условие на излитане и кацане. Това ще даде и допълнителна мощ на сухопътните ни сили, защото тези самолети са и щурмови, /освен че са патрулиращи/, заедно с наличните Су-25 те ще оказват много силна наземна подкрепа на пехотата. Другото предимство е че са напълно интегрирани в системата на НАТО, многократно са участвали в съвместни учения и мисии, ползват натовска авионика и въоръжение.