Б. Киров

Не означава точно това, според мен. Първо могат да се отменят тези 10 процента данък, които сега държавата иска от наемотодателите, като успоредно с това се фиксират пределни цени, това с цените се практикува. Заедно с това могат да се прокарат закони, гарантиращи интересите на наемотодателите при повреждане на тяхното имущество и злоупотреби с неплащане на сметки, в това число режийни, като се опрости цялата безумна сега система да се води партидата на собственика, а да я плаща наемателя. Могат да се направят и други облекчения за наемотодатели като преференции за саниране и т.н., без да се плащат директно пари. При една добре обмислена държавна и общинска програма за такива законодателни мерки и известно индиректно финансово пощряване, голяма част от "заключените" жилища ще се отдават под наем, а цените на наемите веднага ще паднат съществено, което ще повлече падане на наемите и на т.н. "свободен пазар" за наеми, просто предлагането и конкуренцията ще смъкнат драстично цените. Но трябва воля и работа. Къде по-лесно е да кажеш "е нема начин" и да си затъваш в блатото. Наличието на толкова много обществени жилища във Финландия например, където наемите са фиксирани със закон, автоматично смъква цените на предлаганите на свободни цени, в резултат на това в Хелзинки можеш да намериш апартамент за 600 евро месечен наем с платени режийни разходи, какъвто в София трудно можеш да намериш/само режийните ти са над 120-30 за такъв апартамент/. https://www.vuokraovi.com/rental-apartment/helsinki/pasila/block+of+flats/667773?locale=en&entrypoint=fromsearch&rentalindex=26 Средната заплата във Финландия е 3100 евро месечно, ще рече, че работещ човек на средна заплата плаща за такъв апартамент по-малко 20 процента от заплатата си, докато работещ със средна заплата в София трябва да плати 100 процента, какво семейство да създава какви пет лева, по-добре да си удари камшика и да си потърси късмета в друга по-добре уредена страна. Но не става от само себе си, държавата трябва да се намеси.

Фружине, при пазарната икономика предприемачите си гонят печалбата на принципа "газ до дупка", но нали затова съществува държавата, за да бъде буфер и медиатор между техните интереси и онези, които са социално слаби - това е принцип в повечето държави от ЕС, за съжаление не в България. Понеже знам, че ползваш свободно руски, цитирам тук текст от еврейски сайт на преселили се в Израел руски евреи, авторът защитава политиката на европейските държави, противопоставяйки я на безотговорната "пазарна" политика в Израел да се удовлетворяват предимно интересите на големите банки и картел от строителни фирми, монополизирали пазара. Цитирам само откъс от текста, който ми се видя интересен и за нашата тема, но си заслужава да се прочете целия текст, защото приликите с България /в отрицателен план/ са големи: Если проанализировать опыт высокоразвитых капиталистических стран по развитию социального жилья в последние десятилетия, то можно отметить следующую тенденцию. Во-первых, даже в капиталистическом мире существует государственное планирование в жилищной сфере, которое стало практически повсеместным. В Израиле о таком планировании ничего не слышно. Во-вторых, если раньше эти страны стремились к либерализации своих строительных рынков, то есть к рыночным методам решения жилищной проблемы, то в последние годы они убедились в том, что только одними рыночными средствами проблему нехватки доступного жилья не решить. И, наряду со свободным рынком, там существует масштабное строительство социального жилья. Действительно, в развитых капиталистических странах социальное жилье составляет сегодня значительную часть существующего жилого фонда. В 2007 году доля социального жилья в общем жилищном фонде страны составляла: во Франции – 18%, в Германии – 20%, в Великобритании – 21%, в Австрии – 23%, в Дании – 27%, в Голландии – 36%. Как видно из приведенных цифр, бесспорным лидером в сфере социального жилья является сегодня Голландия, то есть та страна, которая имеет все основания претендовать на титул "Родины капитализма". Именно в этой стране, еще во второй половине XVI века, произошла первая в мире буржуазная революция, положившая начало капиталистическим производственным отношениям, и была провозглашена первая в мире буржуазная республика. Символично, на наш взгляд, то, что страна с самым большим "капиталистическим стажем" в мире является сегодня лидером по применению социалистических методов решения жилищных проблем. Видимо, в Амстердаме, в отличие от Иерусалима, не опасаются того, что строительство социального жилья подорвет устои национального капитализма. Приведенные здесь цифры объемов социального жилья в благополучных западных странах впечатляют. И они, конечно же, не означают, что в этих странах существует столь высокий процент бедных людей. Как хорошо известно, ни в Дании, ни в Голландии, ни в других высокоразвитых странах просто нет такого огромного количества неимущих людей (например, более одной четверти населения – в Дании или больше одной трети – в Голландии). Приведенные цифры свидетельствуют о другом, а именно, о том, что государство готово оказать и оказывает помощь в обеспечении жильем даже той, в целом экономически благополучной части средних слоев своего населения, которая не желает залезать в многолетнюю ипотечную кабалу. И, несмотря на уже существующую достаточно высокую степень обеспеченности социальным жильем в этих странах строительство такого жилья не приостанавливается. На социальное строительство тратятся немалые средства: во Франции, например, 1,9 % от национального ВВП, в Австрии, Дании, Финляндии от 1,2% до 1,4% от ВВП этих стран. Поэтому доля социального жилья в новом строительстве развитых европейских стран по-прежнему велика: в Германии она составляет 20 %, в Австрии – 34 %, в Дании - 38 %. Рекорд в таком строительстве принадлежит Франции, где в последние годы наблюдается резкое увеличение объемов строительства социального жилья – до 43 процентов от всей сдаваемой в эксплуатацию жилой площади. Своего рода "мирное сосуществование" двух разных методов решения жилищной проблемы – свободного рынка и социального жилья (т. е. капитализма и социализма) - позволило практически решить проблему жилья в развитых странах. Блестящим примером тому является послевоенная Западная Германия (ФРГ), где после окончания войны сложилась катастрофическая ситуация с жильем. Там было полностью разрушено 20% и повреждено 25% жилого фонда. Кроме того, страна должна была принять немцев-репатриантов из Польши, бывшей Чехословакии, из Румынии, из бывшего СССР, всего около 10 млн. человек, что составляло более 20% населения Западной Германии. Эта ситуация была гораздо сложнее, чем ситуация, сложившаяся в Израиле в конце 80-х – начале 90-х годов в связи с массовой алией. Правительство ФРГ провозгласило жилищное строительство приоритетом номер один и разработало генеральный план строительства жилья. Была создана система, работающая на принципах соединения частного капитала и государственных субсидий. Доля государственных субсидий составляла от 30 до 50 процентов. На цели строительства были выделены средства, превышающие 5% ВВП. В итоге за 12 лет (1945 – 1957) было построено 5 млн. единиц жилья общей площадью 250 млн.кв. метров. По окончании строительства инвестор становился хозяином жилья, а государство компенсировало ему превышение его расходов над доходами от эксплуатации жилья. Инвестор обязан был сдавать построенное жилье в аренду малоимущим по цене, не превышающей 10 % от доходов квартиросъемщика. Государство доплачивало владельцу разницу между реальной стоимостью аренды и суммой, которую он получал от квартиросъемщика. Кроме того, оно выплачивало ему договорную норму прибыли. Так были решены жилищные проблемы неимущих граждан ФРГ. К концу 50-х годов жилищный вопрос в стране был "закрыт". В результате постоянно высоких государственных расходов на социальное жилье в развитых странах, значительно поднялся общий уровень обеспеченности населения жильем. Уже меняется даже привычный для нас показатель обеспеченности жильем. А именно, вместо прежнего привычного показателя – количество человек, проживающих в одной комнате, нередко используется обратный показатель – количество комнат, приходящихся на одного человека. В таких странах, как США, Голландия, Германия, этот показатель сегодня равен 2, то есть на каждого жителя страны уже приходится по две комнаты. К сожалению, позитивный опыт развитых стран в Израиле игнорируется. На собственных ошибках последних двух десятков лет у нас тоже не хотят учиться. В период только что прошедшей избирательной кампании, все без исключения партии говорили о жилищном кризисе, как об острейшей социальной проблеме страны. Израильское руководство, признавая наличие кризиса, по-прежнему объясняет его развитие только второстепенными и третьестепенными причинами: недостатком земельных участков (почему-то для строительства вилл они находятся), бюрократическими рогатками, затягивающими оформление документов, дефицитом рабочей силы, политикой партии ШАС, которая практически "приватизировала" Министерство жилищного строительства и др. Главная же причина израильского жилищного кризиса – принципиальное нежелание властей строить социальное жилье – практически не упоминается. Нельзя отнимать у богатых! А у бедных – можно?? Израильские рыночники во главе с премьер-министром Б. Нетяниягу игнорируют весьма успешный зарубежный опыт. Одно из важнейших возражений наших "рыночников" против широкого строительства социального жилья вытекает из того, что такое жилье воспринимается ими как атрибут социализма, подлинная суть которого состоит в том, чтобы отнимать у богатых и раздавать бедным. Действительно, отнимать у богатых нельзя, и наши власти строго соблюдают этот принцип. Но они гораздо менее щепетильны в соблюдении интересов бедных. Так, в начале 90-х годов под вывеской "Программы прямой абсорбции" руководство страны фактически не оставляло олим никакой иной альтернативы, кроме покупки жилья или аренды его на рынке. Лишив новых репатриантов перспектив на получение социального жилья, оно фактически подталкивало их, в большинстве своем абсолютно нищих, граждан страны, покупать квартиры. Во всех без исключения странах покупка жилья – дорогостоящее предприятие. Оно доступно только гражданам, уже имеющим достаточно твердую материальную базу и вполне ясную перспективу дальнейшего финансового благополучия, что позволяет надеяться на необременительные расчеты с банком по взятым ипотечным ссудам. В Израиле на рынок жилья вынуждены были пойти люди, совсем недавно прибывшие в страну, как правило, не имеющие никаких накоплений, получающих весьма скромную заработную плату, чаще всего минимальную, а нередко даже ниже официального минимума. В большинстве своем эти люди в силу собственного жизненного опыта, приобретенного в условиях другой социальной системы, имели очень скудное представление о банковских ссудах, процентах, гарантах, банковских штрафных санкциях и прочих вещах, связанных с покупкой жилья в Израиле. Отсутствие ясного понимания всех этих, якобы, "формальностей" нередко приводило впоследствии к немалым тяжелым разочарованиям, а иногда и к подлинным жизненным трагедиям. Немногие из этих покупателей осознавали, что, получая ссуду в банке и покупая себе одну квартиру, они фактически "покупают" вторую, а иногда и третью квартиру для банка, то есть, фактически выплачивают банку стоимость двух-трех квартир, в зависимости от величины взятой ссуды, ее срока и банковского ссудного процента. Государство, таким образом, помимо всего прочего, заставило своих новых граждан, на протяжении двух-трех десятков лет платить еще и огромную дань банкам, обеспечивая последним стабильную колоссальную прибыль. http://www.pensiaolim.org/MainTexts2013/130125Babak.htm Подчертания с болд текст е от автора, не от мен. Интересно в темата би било да разгледаме опита на държави като Финландия и Холандия, за да се види контрастът в това, което прави държавата там и онова, което не прави тук. + Съгласен съм напълно, при 24 процента "заключени" имоти в София, дори не е необходимо голямо ново строителство, това са почти 150 000 апартамента, но няма да стане без правителствена и общинска програма и финансиране, а такива просто няма, освен общи фрази и чиновнически формирования нищонеправещи, досега реални стъпки няма, вече 28 години.

Това е така, според мен, не защото заплатите са много ниски, а защото наемите са много високи. Държавата и общините на практика не правят нищо по въпроса за жилищната политика, те имитират дейност. Доказателство: http://www.nsi.bg/bg/content/3135/въведени-в-експлоатация-новопостроени-жилищни-сгради Това е брой въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2017. В София град те са 10, колкото в Кърджали, но по-малко от Хасково, Перник /2.5 пъти/, Бургас /7 пъти/... В София на практика няма ново строителство, построеното стои празно /24 процента/ стои непродадено и неотдадено под наем. Държавата се прави, че това не я засяга. Във Финландия например, 1.2 процента от БВП, което е 3 млрд. евро ежегодно се заделя от държавния бюджет за дотиране на строителство на социално слаби хора, когато такива хора биват настанени в дотирани от държавата квартири, те заплащат 10 процента от наема, останалите 90 процента се поемат от държавата и общината. Подобни програми имат и другите скандинавски страни, с подобни програми, достигащи заделяне на 5 процента от БВП годишно, ГФР е решила страхотната жилищна криза през 50-те години на миналия век, там почти една трета от жилищния фонд на страната е бил унищожен от ВСВ, но германците са решили проблема с държавно финасиране. Държавата в България на практика дотира големите държавни проекти като магистрали и пречиствателни станции, но не влага никакви средства в жилищна политика. Това е една от основните причини за демографския срив и ниската раждаемост сред българското население, както и за растящата лумпенизация на ромите.

Цена на наем на двустаен от ниския ценови сегмент в Белград, Сърбия, на база 10 апартамента от сръбска агенция за недвижими имоти – 170 евро; за сравнение 338 евро в София, България, при средна заплата в Сърбия 391 евро и 520 евро в България https://www.nekretnine.rs/stambeni-objekti/stanovi/izdavanje-prodaja/izdavanje/grad/beograd/poredjaj-po/ceni_navise/lista/po_stranici/10/stranica/30 https://tradingeconomics.com/serbia/wages Цена на кв. м. в Белград на база 10 апартамента – 1200 евро/кв.м. в Белград при средна цена 1000 евро на кв.м в София https://www.nekretnine.rs/stambeni-objekti/stanovi/izdavanje-prodaja/prodaja/grad/beograd/poredjaj-po/datumu_nanize/lista/po_stranici/50/ Сравнението с цените на наемите и имотите в Белград и София за мен показва изкривяване в различни посоки на двата пазара – в Белград, където средната заплата е по-ниска от тази в София, цените на имотите са по-високи с 20 процента, но цените на наемите са по-ниски със 100 процента – там пазарът сам е регулирал цените на наемите, малките заплати не дават възможност за плащане на по-високи наеми; аномалията в София, моето обяснение, е свързана с агресивното предлагането на кредити с ниски лихви, нещо което не е пряка заслуга на българските банки, а по-скоро на ниската инфлация в ЕС и лесния достъп до пари в ЕС, частност България; Сърбия е изключена от този процес, там пазарът оказва по-силен натиск върху наемите поради по-високия лихвен процент и по-скъпата цена на кредита в сравнение с България. Живеенето на кредит обаче води до затъване в дългове, които в крайна сметка водят до стагнация на пазарите в по-дългосрочна перспектива. Този процес в България тече усилено от няколко години, за мен индикатор е намаляващия процент собственици на жилища, който в България пада с цели 5 процента в годините 2013 – 2017. Собствените жилища в България са около 3.9 млн., като 2.6 млн. са в градовете и 1.3 млн. са в селата. 5 процента от тази цифра е приблизително 200 000 по-малко собственици за 4 години или по 50 000 на година. Все още, въпреки тенденцията надолу, българите са на 5-то място в Европа по процент на хората, живеещи в собствено жилище /2016/: Собствениците на жилища в България са намалели с 200 000 за 4 години /2013-2017/ Същевременно в България, според доклад на Световната банка, 30 процента от жилищата са необитаеми, огромен е процентът и в София. Това е прадокс - незаети жилищни площи и едновременно с това летящ нагоре тренд на цени на имоти и наеми при ниски доходи. https://www.24chasa.bg/novini/article/6534679 Пазар извън баланс Имотният пазар страда от сериозно изкривяване, показва анализът. От една страна, в България има около 1.2 млн. незаети и необитаеми жилищни единици (или 30% от общия жилищен фонд, 43% от жилищата в селските райони и 25% от тези в градските райони). А обезлюдяването им се увеличава: броят на жилищата "в излишък" е нараснал от 677 хиляди през 2010 г. до 926.8 хиляди през 2014 г. От друга страна, цената на жилищата е много висока в сравнение със средните нива на доходите. Около един милион души (15% от населението) живеят в жилища, които се споделят от повече от едно семейство. За домакинства с доходи под 1000 лева на месец е почти невъзможно да закупят или наемат жилище на пазарни цени. Повече от една трета от младите хора не могат да си позволят собствен имот и живеят с родителите си. За 42% от едночленните домакинства и 31% от живеещите под наем разходите по поддръжка на жилището са сериозно бреме. В София незаетите жилища са 24%, в София-област - 48%, в Пловдив са 26%, а във Варненска област - 30%. На този фон според Световната банка държавата има слаба жилищна политика, а общините - почти нулева такава. Така България остава една от страните с най-ниски показатели на мобилност на домакинствата сред страните в преход. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/11/05/3072234_jilishtata_v_bulgariia_po-prazni_no_vse_po-skupi/?

Цени на двустайни в Прага от ниския ценови сегмент, средна цена на базата на 12 апартамента – 352 евро при средна заплата 1132 евро в Чехия; за сравение 338 евро в София срещу средна заплата 520 евро. https://prague.craigslist.cz/search/apa?sort=priceasc https://tradingeconomics.com/czech-republic/wages Можем да продължим със сравненията в тази посока към Унгария, Полша, Германия, Скандинавските страни и Сингапур, примерно. Навсякъде се забелязва корелация между високи доходи и относително нисък дял на наемите в тях, колкото една икономика е по-развита, толкова процентното съотношение между цена на наем и средна заплата е по-малко. Освен това, в темата стана ясно, че производствената цена у нас при строителството /труд и материали/ в стоката апартамент е около 50 процента от пазарната, това е огромна разлика, в света само наркобизнеса и проституцията работят със 100 процента печалба, обичайният процент е между 5 и 10 процента.

Не мисля така, Добри. Наемите, както и имотите, са стока, а стоките изнесени на пазара имат цена. Не можеш да продадеш на пазара една стока, ако нямаш купувачи, разполагащи с пари. Ето защо, цените на наемите са обвързани със заплатите, както и всички останали цени. Когато завишиш цените над пазарните, следва стагнация на пазара, покупките намаляват и цените тръгват надолу, докато си намерят точката на изравняване с възможностите на купувачите - това сега го виждаме в Гърция, имало е завишени изкуствено цени, базирани на фалшива статистика за големи доходи, балонът се спука, статистиката даде фира, цените паднаха рязко. говоря за имотите и наемите. Наемите, според мен, но и не само, са много по-тясно обвързани със заплатите, повече дори от стоките от т.н. "потребителска кошница", защото от тях зависи възможността на работещите да пребивават в определена локация. Проста сметка, при наем за семейство от 400 евро, плюс поне 100 евро режийни месечно, един човек със средна заплата в България плаща 100 процента от нея. При наем 1500 долара в Ню Йорк, човек със заплата 3500 долара плаща около 40 процента и му остават свободни 2000 долара месечно, с които може да издържа себе си и семейството си; в първия случай това е невъзможно, следователно съпругът или съпругата задължително трябва да изкарва още една заплата, за да живее семейството от двама на ръба на оцеляването, как да планира деца такова семейство, абсурдно е. Заплатата е директно свързана с цената на наемите. Надуването в София идва от предлагането на ипотечни и потребителски кредити с по-ниски от предишните завишени неимоверно лихви, основно.

1. Средна цена на апартамент в Букурещ 379 евро, за сравнение със София 338, при средни заплати съответно 720 евро за Румъния и 520 евро за България. Най-ниският сегмент на цени за наеми на двустайни в Букурещ от румънска агенция, апартаментите са обзаведени и изглеждат добре: http://www.whitemountain.ro/en/apartments-for-rent/bucuresti-4/1 2. Средна цена за Атина от 11 апартамента 210 евро, за сранение със София 338 евро, при средна заплата в Гърция 1100 евро срещу 520 евро в България. Гърция, най-ниският сегмент за наеми в Атина от гръцка агенция: https://en.tospitimou.gr/property/to-rent/apartment-flat/Athens-Center/property-types_%5Bapartment%5D,category_residential,price-low_200,price-high_450,area-ids_%5B100%5D?sortBy=price%7Casc 3. Турция, средна цена на наем на двустаен апартамент в Истанбул в ниския ценови сегмент на базата на 12 апартамента 408 евро срещу 338 в София при средни заплати съответно 520 за България и 730 евро за Турция. https://istanbul.craigslist.com.tr/search/apa?lang=en&cc=us&sort=priceasc

+++ Като цяло и поотделно, лично за мен, надолу. Майсторска работа ++++ ++++ +++ +++ ++++ +++ Мистичната вяра в късмета, в съдбата, безгрижието по отношение бъдещето- уверени, че животът си тече и без нашето лично усилие и отговорност, ни правят по- равнодушни към цивилизационните обрати и търпеливи към несгодите- не опитваме да ги прогнозираме или да ги избегнем. И да паднем, и да бием, пак ще се напием. Траки! +++ п.с. Бях ги пропуснал, но не на последно място и те

http://www.mid.ru/ru/press_service/spokesman/official_statement/-/asset_publisher/t2GCdmD8RNIr/content/id/2717182 Това е официален документ на руското МИД от 04.2017. Позицията е ясна: Западен Йерусалим за Израел, Източен за Палестина, две столици, две държави, двустранни преговори.

Сериалът "До живот" (на английски: Life) по идея на Ранд Равич, който е излъчен в два сезона по NBC, е направен като пъзел - в рамките на 32 епизода /11 в първи сезон и 21 във втори/ е "сглобена" цялата картина на един голям филм с историята на детектив Чарли Крус. Всеки отделен епизод включва по няколко минути от големия филм, с последния се затваря цялата картина от несправедливото му вкарване в затвора, престоят му там 12 години и разплатата. Всеки от 32-та епизода е отделен случай на детектив Крус и партньорката му Дани Рийс /Сара Шахи, много добро изпълнение на американката от ирански произход/, събирането на 32-те "парчета" от големия филм оформя съвсем различна история, личната история на Чарли Крус /Деймиън Луис/. Отделните епизоди не са с еднакво висока художествена стойност, според мен - има много добри попадения, има и откровени провали, но като цяло сериалът е на високо ниво и за това говори високата зрителска оценка /8.3 по 10-скална база от над 30 000 зрители/ http://www.imdb.com/title/tt0874936/ Лично за мен най-впечатляващото в този сериал беше играта на Деймиън Луис, който изгражда сполучлив образ на възприел дзен-философията западен човек. Много добра игра и на актьорите във второстепенните роли, особено тази на Адам Аркин в ролята на симпатичния "перач на пари" Тед и Доналд Лоуг в ролята на фриволния капитан Тидуел, началник на Дани Рийс и Чарли Крус. Между другото, Доналд Лоуг, на последната фотография, се е специализирал в полицейските сериали на NBC в ролята на ексцентрично ченге със склонност да прекрачва без проблеми границите на закона, амплоа му е.

Под наем 1-СТАЕН, град София, ж.к. Овча купел 1, ул. Монтевидео, 60 кв. м, € 125 На този линк господинът е уточнил следното за имота си: "Отдавам самостоятелна стая от 3-стаен апартамент в района на ул. Монтевидео и Нов Български Университет. Отдава се в съжителство със собственика и още едно момче, които използват жилището 10 дни месечно." Тоест той не отдава апартамент а стая в апартамент за посочената от агенцията цена. Под наем 2-СТАЕН, град София, кв. Модерно предградие, 109 кв. м, € 150 На този линк пък има следната хумореска: "Общата площ на целия апартамент е 109 кв. м. Собственика си запазва правото да държи свои вещи в 3-тата и 4-тата стаи и да живее в тях ако реши (въпреки че за сега не е там). За наематели се предпочита семейство , за да се избегне договарянето с всеки по отделно. Моля да пишат ЕДИНСТВЕНО благочестиви християни с много добри препоръка от хората в църквата която посещават. Допълнителното инвестиране в условията и комфорта от страна на собственика е свързано с предоговаряне и на наема, като е възможно дори отделяне на стаите като напълно самостоятелно жилище с отделен вход." Значи не се отдава пак апартамент, а една стая, като собственикът може да си живее в апартамента и затова наемателите трябва да са "благочестиви християни" с препоръка от Църквата Алелуя Единствено реален наем е третия посочен от линка, оттам започват наемите на двустайни в София. Да обективирам: Средната цена, формирана на базата на 27 двустайни апартамента в София от три известни агенции, в долния ценови сегмент е по 338 евро на апартамент. За да не съм голословен - линковете: http://www.imotibg.com/property/index/2?part_id=60&ptype=6&gclid=CjwKCAiA9rjRBRAeEiwA2SV4ZYpHVGTVEgRxvSfv3PV-hfDrsnJFpw_z6AX2FxTvuoKcgmyu7NEg2hoCY-UQAvD_BwE https://www.mirela.bg/index.php?p=offer_list&order_by=3&type=2&cities=3&ac_s=&ac_v=&etypes%5B%5D=13&etypes%5B%5D=14&price_from=&price_to=&area_from=&area_to=&floor_from=&floor_to=&bedrooms_from=&bedrooms_to=&bathrooms_from=&bathrooms_to= https://www.yavlena.com/properties/rentals/sofia/sofia/?ptype=TwoBedroomApartment&view=Hybrid Нека пак уточня - това са 27 двустайни апартамента от долния ценови сегмент, цените нагоре не коментирам. И сега за "астрономически високите" цени на американските наеми. Пазарът на имоти под наем в САЩ е много силно сегментиран - има ниски, умерено ниски, средни, умерено средни, високи и много високи цени. При това "ниският сегмент" е голям. За сравнение: Ниският сегмент от цените да двустаен по наш стандарт във Финикс, Аризона е 478 щатски долара на база първите 9 апартамента в него поред, доказателство: https://www.rentcafe.com/1-bedroom-apartments-for-rent/us/az/phoenix/?geopicker_type=viewport&viewport=-113.74916843554689%2C32.312577385045294%2C-110.17861179492189%2C34.14581720880556&zoom=9&OrderBy=Rent Ниският сегмент от цените на двустаен по наш стандарт в Ню Йорк /скъп град със средни доходи на човек месечно около 5000 долара/ е 717 долара на база 9 поредни апартамента на този линк: https://www.rentcafe.com/1-bedroom-apartments-for-rent/us/ny/new-york-city/?geopicker_type=viewport&viewport=-74.31991384912112%2C40.60110939994485%2C-73.42727468896487%2C41.015844397379716&zoom=11&OrderBy=Rent Да обобщя: София - средна цена на двустаен в ниския сегмент 338 евро, еквивалент на 400 долара. Финикс, Аризона - средна цена на двустаен в ниския сегмент 448 долара. Ню Йорк - средна цена на двустаен в ниския сегмент - 717 долара. Толкова за космическите цени. Можем да сравним и с Европа в следващи постинги.

Благодаря за уточнението. В предишния ми постинг исках да направя разликата в терминологията между "двустаен" на български и "2 Bedroom" на английски и спекулацията, която е направена в цитираната статия с наемите в някои американски градове; в тази статия са цитирани цени за наеми за тристайни апартаменти по нашите стандари /нов или стар стандарт, независимо/; цените за "двустаен" по български стандарт отговарят на "1 Bedroom", а те са по-ниски, например: 650 долара във Финикс, Аризона, това е около 500 евро 700 долара в Хюстън, Тексас, това са около 560 евро Средните цени на двустаен в Ню Йорк, който е най-скъпия град са 1500 долара. Средната заплата в САЩ е около 3500 долара месечно: Което ще рече, че с 40 процента средна заплата един наемател в Ню Йорк може да наеме двустайно по български стандарт жилище с включени режийни в него. Средният наем на двустаен в София е 250 евро без включени режийни в него, което ще рече, че един наемател трябва да плаща 50 процента от заплатата си за него. София е по-скъп град за живеене за един българин, отколкото Ню Йорк за един американец. От което не следва нищо, но е така. И единственото, което твърдя е, че цените на наемите и имотите в София са надути спекулативно.

Некоректно Първо "двустаен", както го разбират американците е наш "тристаен" - две спални плюс хол, често две бани. Второ нашенските журналя, които тролят по мрежата и навсякъде другаде дето им падне, са хвърлили произволно цифрите от сайта, те реално не са такива, само трябваше да отидеш по линка на агенцията, за да се увериш сам: https://www.rentcafe.com/2-bedroom-apartments-for-rent/us/dc/washington/ 1. Финикс, Аризона - 900 долара, тристаен по наши стандарти, обърни внимание какво получаваш в този наем включено, долу вляво - 900 долара са 720 евро, за сравнение наем на 60 квадрата едностаен по американски стандарт без никакви екстри в Манастирски ливади - 650 евро 2. Хюстън, Тексас - 800 долара за тристаен по наши стандарти, пак обърни внимание с какво върви включено в цената долу вляво, равнозначно на 650 евро, точно колкото двустаен в Манастирски ливади 3. Прословутият Сан Франциско, Калифорния, наистина скъп град - 1300 долара, равнозначни на 1000 евро, но за тристаен по наши стандарти, с екстри в наема, за сравнение срещу 650 евро в Манастирски ливади за двустаен Цялата българска статия, към която си дал линк е написана на принципа "вервайте ни", като се разчита, че читателят няма да отиде сам да направи проверка. Ами ако направи?

Нямам такава статистика под ръка, може да се потърси в мрежата. ++ добре казано, вероятно подкрепено и с преговори и пазарлъци с по-умерените политически сили сред палестинците, които текат успоредно Според мен палестинците ще трябва да се простират според чергата си, а тя не е много голяма. Палестинците са отчайващо бедни и живеят като в гето - БВП на човек е около 2900 долара годишно, и както сам казваш, цялата им икономика е зависима от израелската. От друга страна в Израел живеят и работят около 20 процента малцинства от арабски произход - решаването на въпоса с палестинската държава с взаимни компромиси ще бъде от огромна полза и на двете страни: от една страна ще извади най-силния коз на екстремистите от арабска страна, от друга ще даде на палестинския народ алтернатива за развитие, от трета ще умиротвори самия Израел. Всичко това, според мен, обаче може да стане със силния натиск на САЩ върху всички заинтересовани страни, в това число Русия, Турция и Иран, както и другите им арабски съюзници. Висш пилотаж в дипломацията и пазарлъците, но нали за Тръмп казват, че е ако има някакъв гений, той е да сключва изгодни сделки, ще видим дали е така.

Мисля че след края на Ислямска държава и рано или късно придобиването на атомно оръжие от Иран /с което Израел по принцип са се примирили, макар че го отлагат с американска помощ, въпрос на време е/, цялата конфигурация на силите ще изглежда различно. САЩ имат огромни проблеми в Югоизточна Азия с Китай, те изтеглиха голяма част от флота си там. Необходима им е военна и политическа стабилност в Европа и в Близкия изток и то в дългосрочен план, затова е и смекчения тон към Русия, както и изсикването им за повече военни разходи от европейските им съюзници. Военната им доктрина предвижда война на два фронта, но не и на три. Ето защо, мисля, че в следващото десетилетие ще направят всичко възможно да стабилизират Близкия изток, същевременно оставайки решаващ фактор там. Ябълката на раздора в Близкия изток е Палестинския въпрос - ако Израел признае Палестинската държава /най-напред САЩ трябва да направят това/, позицията на САЩ в този регион става значително по-здрава и стабилна, противоречията им с Турция и Иран до голяма степен ще бъдат отслабени, защото между тях и Израел стои Хамас, която е терористична организация /според САЩ и ЕС/, подкрепяна от Иран, черпеща сили от непризнаването на Израел. Партията на труда /социалдемократи/ в Израел са склонни да водят преговори за признаване на палестинска държава, те ги започнаха през 90-те. В момента краката на Нетаняху и партията му Ликуд се клатят от корупционни скандали http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/benjamin-netanyahu-bribe-fraud-investigation-israel-police-move-closer-indictment-pm-a7934861.html https://www.theguardian.com/world/2017/nov/09/israeli-police-question-benjamin-netanyahu-in-corruption-inquiry само 38 процента ог гласоподавателите казват, че биха желали да е следващ министър-председател. Свързвам нагнетяването на тези скандали, три разследвания, с опитите на САЩ да решат палестино-израелското споразумение. Не вярвам в случайности в политиката.

Според мен темата изисква огромни познания по историята на Близкия изток, особено тази след ВСВ, както и задълбочен анализ на новите посоки във външната политика на САЩ, които в момента не притежавам. Но и без да ги притежавам, на базата на бегло проследяване на предизборната кампания на Тръмп и заявленията му за американската външна политика, мисля, че този акт не е просто формален и за отбиване на номера, а е част от по-дългосрочна стратегия на САЩ към Близкия изток, свързан с преориентацията им към Азия като цяло.

Gag в смисъл на „комичен епизод”, „шега” е театрален похват, базиран на някаква очевидна нелепост – например човек носи вода в решето. Етимологично думата означава „тапа”, „запушалка” и произходът й е малко зловещ – с дървена тапа през средновековието запушвали устата на наказани престъпници, за да не говорят с хората, докато ги водят до мястото на наказание, оттам изразът „да гризнеш дръвцето”. В английския театър на ренесанса Gag вече променя буквалното си значение и става „остроумие”, тоест единият актьор „затъква устата” на опонента си с някакво остроумие, „затапва го”: такива „затапващи” надговаряния например водят Беатриче и Бенедикт в „Много шум за нищо” от Шекспир, но не само там, почти всички пиеси на Шекспир са изпъстрени с „гагове” между героите му /оттам сигурно и изрази като „имаш голяма уста” или „не мога да ти запуша устата”/. В киното „гаговете” се появяват още преди звука – „Полетият поливач” на Люмиер си е класически пример за „гаг” – визуална шега, базирана върху нелепица. После „гагове” стават любим похват на Чарли Чаплин, Бъстър Кийтън и – разбира се, - Лаурел и Харди, Дебелия и Тънкия, самата им поява вече е „гаг”, визуална шега. В студиото „Кийнстоун” на Мак Сенет, където стартират почти всички големи имена на нямата комедия, съществували специални хора, чиято задача била да измислят „гагове”, наричали ги „гагмени”; царете на „гаговете” в киното стават братята Маркс – Граучо, Харпо и Чико, - от които по-късно се учат Бени Хил и Роуън Аткинсън /мистър Бийн/. В телевизията първото риалити шоу базирано на „гаг” е Candid Camera, което стартира през 1948 година, но има предистория като радио-шоу по време на ВСВ. https://en.wikipedia.org/wiki/Candid_Camera Ето един характерен за това шоу видеотелевизионен клип от зората на черно-бялата телевизия: С появата на общодостъпни медии като You Tube, всеки който разполага с камера или смартфон може да снима и продуцира собствени „гагове” в интернет, много от тези любителски клипове се купуват като права от телевизиите и стават комерсиални, а авторите и изпълнителите влизат в шоу бизнеса. У нас такива "гагове" станаха популярни през 90-те с реалити програми като „Сладко отмъщение” и и др. подобни.

„На кръстопът” е роман от френския писател Пол Гимар, по който са направени два филма – единият е френския „Нещата от живота” /1970/ с Мишел Пиколи и Роми Шнайдер, другият е американския Intersection /1994/ с Ричард Гиър и Шарън Стоун. Вчера гледах за втори път "Нещата от живота", за "На кръстопът" реших, че не си струва и ще пиша за него по спомен. http://www.imdb.com/title/tt0064165/?ref_=ttmi_tt http://www.imdb.com/title/tt0110146/ Френският е филмова класика и евъргрийн, сравнен с него американският изглежда посредствен /наблегнато е на семейните ценности, а не на личната драма на главния герой/ – Шарън Стоун получава Златна малинка /награда на критиката за най-лошо изпълнение на актриса/ за участието си в него, Ричърд Гиър е много далече надолу от изпълнението на Мишел Пиколи 24 години преди него. Наградата "Златна малинка" Шарън Стоун се проваля поради неудачно наложеното й амплоа на фригидна съпруга в тази екранизация, и то след блестящото й изпълнение като фатална жена хищник в „Първичен инстинкт”/1992/ две години преди това. И в двата филма сценаристите се придържат сравнително точно към литературния текст и сюжета, актьорите в американския са големи звезди, режисьорът му не е бездарен дебютант и аутсайдер, но магията на киното се е случила само в „Нещата от живота”. При това главната заслуга там е на Мишел Пиколи, който изнася един велик моноспектакъл в този свой шедьовър, поне според мен, останалите актьори просто му партнират грамотно добре. 45-годишният Пиколи вече е поел пътя към творческия си връх, но още не се е качил там, когато се снима в „Нещата от живота”, нито този филм му донася някаква престижна награда, той ще получи такива по-късно. При сцената с катастрофата героят на Мишел Пиколи кара Алфа-ромео, а този на Ричард Гиър - Мецедес, но ако трябва да сравним актьорската игра на Пиколи във френската версия с тази на Гиър в американската, автомобилният еквивалент е като сравнение между Ролс ройс с Миникупър /не че втората няма своите достоинства/.

Крачка към създаване и признаване на Палестинска държава?

Там е работата, според мен, че е бил и едното /объркан и самотен Чужденец, Селянина пред прага на своя Закон/ и другото /човекът разсякъл преградата на страховете си/, защо мисля така: "Въпреки завещанието му, което повелява всичко, излязло под перото му, да бъде изгорено, приятелят му писателят Макс Брод издава посмъртно три негови недовършени романа..." https://bg.wikipedia.org/wiki/Франц_Кафка ++ По повод Дървото на живота /Космическото дърво/, стана ми любопитно, отдавна бях чел народния епос и бях забравил, някои автори фолклористи /Иваничка Георгиева/ твърдят, че то все пак присъства в българския фолклор, макар и трансформирано, от стр. 39-44 в този текст: http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/I_Georgieva_BG_mitologija.pdf Сега си припомних онази класика, преразказана от Каралийчев, "Тримата братя и златната ябълка", там юнакът, най-малкия слиза в Долната земя и се качва на дървото на орлицата, която го изнася на Горната земя, преди това, когато пада на дъното на кладенеца, момата му казва, че ако остане много дълго там земята ще се отвори под него и ще дойдат два овена - бял и черен, - падне ли върху черния, ще го отнесе в Долната земя, падне ли върху белия, ще го отнесе на Белия свят; небе обаче няма, има дъно на кладенеца, Долна земя и Бял свят, поне в този вариант "небе" е Златната ябълка, която му носи щастието.

Кафка, според мен, противно на общоприетите схващания, е светла и мъдра душа. Чета неговата приказка откъм светлата й страна: небето /Закона/ е лично и индивидуално за всеки човек, единственият пазач пред него е той самият.

Пред Закона Франц Кафка Пред Закона стои пазач. При този пазач идва човек от село и моли да влезе в Закона. Но пазачът казва, че сега не може да го пусне. Човекът размисля и после пита дали по-късно ще му разрешат да влезе. - Възможно е - казва пазачът, - но сега не! Понеже вратата на Закона както винаги е отворена, а пазачът минава встрани, човекът се навежда, за да надникне вътре. Пазачът забелязва това, засмива се и казва: - Ако толкова те блазни, опитай все пак да влезеш, въпреки моята забрана. Но помни - аз имам власт. И съм най-нисшият пазач. От зала на зала пред вратите стоят пазачи с все по-голяма власт. Дори аз не мога вече да издържа само при вида на третия. Такива затруднения селянинът не е очаквал; та нали законът трябва да е достъпен за всекиго и всякога, помисля си той, но като поглежда по-внимателно пазача с неговия кожух, големия остър нос и дългата, рядка черна татарска брада, решава, че все пак ще е по-добре да почака, докато получи пропуск. Пазачът му дава столче и му позволява да седне отстрани до вратата. Там той проседява дни и години. Прави много опити да го пуснат вътре и дотяга на пазача с молбите си. Пазачът често го подлага на малки разпити, пита го за родния му край и за много други неща, но задава въпросите си безучастно, както правят големците, а накрая всеки път му казва, че още не може да го пусне. Човекът, който се е запасил добре за своето пътуване, дава мило я драго, за да подкупи пазача. Онзи наистина приема всичко, но наред с това казва: - Вземам го, само за да не си мислиш, че си пропуснал да сториш нещо. През всичките тия години човекът почти непрекъснато наблюдава пазача. Забравя за другите пазачи и този, първият, му се струва единствената пречка, за да влезе в Закона. Проклина лошия си късмет - през първите години безогледно и шумно, по-късно, когато остарява, само мърмори под носа си. Вдетинява се, и понеже през дългогодишното изучаване на пазача е опознал и бълхите в яката на кожуха му, моли дори бълхите да му помогнат и да предумат пазача. Накрая зрението му отслабва и той не знае дали около него действително притъмнява, или просто го мамят очите. Впрочем сега различава в мрака блясък, който неугасимо струи от вратата на Закона. Вече не му остава много да живее. Пред смъртта всички познания от цялото изтекло време се обединяват в главата му в един въпрос, който досега още не е задавал на пазача. Махва му с ръка, понеже вече не може да изправи своето вцепеняващо се тяло. Пазачът трябва да се наведе ниско над него, защото разликата в ръста им се е променила значително, и то не в полза на човека. - Сега пък какво още искаш да знаеш? - пита пазачът. - Ти си ненаситен. - Нали всички се стремят към Закона - казва човекът, - тогава защо през всичките тия години никой, освен мен, не поиска да влезе? Пазачът разбира, че човекът вече свършва, и за да достигне чезнещия му слух, крещи: - Тук никой друг не можеше да влезе, защото този вход бе определен само за тебе. Отивам сега да го затворя. 1914 https://liternet.bg/publish1/fkafka/pred_zakona.htm

В това виждам някакъв резон и от страна на собственика, тъй като се предотвратява възможността наемателя да злоупотреби с неплащане на ток, вода, парно и т.н. Предишният наемател на квартирата, в която живея сега беше завлякъл собственика с хиляди левове за парно, които човекът чинно си плати, защото партидата е на негово име. В София не знам да има такава практика да се дават цели кооперации под наем, където вече може да има такъв портиер-домакин, подземен гараж и локално парно. Доколкото съм виждал в чужбина това е широко разпространена практика, примерно един успешен адвокат би могъл да инвестира хонорарите си в 2-3 или повече билдинга, които да построи, наема си хора да менажират наемите и ги отдава като отделни апартаменти.

Това можем да го дискутираме конкретно, признавам, повърхностно съм запознат с техните програми, но не е мой проблем, защото преди изборите, те не успяха да ги представят на широката публика. И другото - пера и перца от партии и куп лидери и лидерчета, - не е убедително за широката публика. При това всеки от тези лидери и лидерчета непрекъснато изтъква предимствата на своята партия и леко подсича публично коалиционните си партньори, което още повече от липсата на единна програма подкопава доверието в способностите на такава коалиция да управлява.

Забавно е това сърфиране между Бевърли хилс и Манастирски ливади Но в конкретния случай не си точен, според мен. В Бевърли хилс се предлагат в момента 137 имота за продан само от една агенция, вероятно са два пъти повече, но цените тръгват от 1 млн. и нещо нагоре и стигат до... колкото ти е фантазията, направи справка в Манастирски ливади колко имота са за продан, при това Бевърли хилс е кварталче, което можеш да обиколиш пеша за 20 минути. https://www.zillow.com/homes/for_sale/Beverly-Hills-CA/pmf,pf_pt/10389_rid/globalrelevanceex_sort/34.16196,-118.218899,33.981089,-118.526516_rect/11_zm/ В Центъра на Детройт и Чикаго цените са ниски, защото това са умиращи градове, изоставени от жителите им, където е имало работа в автомобилните индустрии, цялата кампания на Тръмп беше базирана на тази реалност, гледал съм филмчета на Дискавъри за търсачи на метални отпадъци в изоставените фабрики, хората си вадят добри пари от този бизнес. Навсякъде е индивидуално, но принципът е винаги еднакъв - там, където има по-високи доходи и по-скъпа цена на живота, цените отиват нагоре, най-напред на недвижимостта /земя и строеж/, после на наемите. Много хора си изкарват препитанието с прогнозиране накъде ще растат градовете, ако сега купиш земя в Долно камарци за 5 евро кв. м., може след 50 години наследниците ти да я продадат за по 200 евро на софиянци, но може да не струва и 2, знае ли човек.