Б. Киров

По повод цените на наемите в Берлин, имам познат, чиито близки живеят в Германия, от него знам, че "цена на наем" означава всичко включено - парно, ток и т.н. комунални разходи, склонен съм да приема това за достоверно. живял съм известно време в чужбина, там точно това се разбираше под "наем" - всички режийни разходи, плюс портиер, който е нещо като иконом и поправя дребни битови проблеми безплатно, плюс парко място за кола.

Не мисля, че е грешен анализ, защото нивото на доходите в определена локация не е откъсната от самата локация. Но темата е дълга и казуистична. В Бевърли хилс е много рядко населено, но цените са 10 пъти по-скъпи от цените на 2 км. в Лос Анжелес. Между другото, там в центъра са най-ниски цените на наемите.

Хайде отворете ценоразписите от 2008 и вижте, тогава точно съм ги чел много внимателно и добре помня какви бяха цените. Цените не бяха по-високи от сегашните, дори в пика, който продължи не повече от година, обзалагам се.

По повод, че 2000 евро бил наемът на 60 кв./м в Берлин, ето наслуки от немска агенция, където подозирам са завишени цените, защото е международен посредник, на място би могло да са по-ниски: https://www.nestpick.com/search?city=berlin&page=1&order=relevance&gclid=CjwKCAiAx57RBRBkEiwA8yZdUC2keeOTTQq16v5M2zaBbBMFjtx-16wGw0hh-KnMIa7_YvkXeGGUcRoCw5QQAvD_BwE&type=apartment&maxPrice=1900 Ето още в този линк, обърнете внимание какво пише отгоре вляво - максимум! 1900, вижте максимум в София колко е За сравнение в София: Манастирски ливади! Дето наскоро нямаше вода и парно, комуникации и собствеността беше спорна! Айде стига https://www.mirela.bg/index.php?p=offer_list&order_by=4&type=2&cities=3&ac_s=&ac_v=&etypes[]=13&price_from=&price_to=&area_from=&area_to=&floor_from=&floor_to=&bedrooms_from=&bedrooms_to=&bathrooms_from=&bathrooms_to=

Проблемът не е във високите наеми, те са функция на цените на имотите като процент от тях, а в относително високите цени и ниския БВП в абсолютна стойност. Един германец има годишен БВП 45 000 евро в абсолютна стойност, един българин 8000. Средната заплата в абсолютна стойност на един германец е 3500 евро, на един българин около 520 евро. Заплатите не са хармоника, която може да се разтяга безкрайно. Не може заплатите да надминават абсолютния БВП на човек, при нас с тази производителност те вече наближават границата на разтягане, могат да растат, само ако расте и този БВП. В Германия един кв. м. на жилище в Берлин е 2000 евро, в София 1000, но разликата в производителност и заплати е 6:1, а разликата в цени на имот 2:1, простата сметка показва три пъти по-скъпи имоти в България, ерго наеми. Цените са надценени спекулативно.

+ Започвам от това, в което съм сто процента съгласен. Нямаме спор, това е програмата минимум, за да няма Орешарски-2, тази опасност, поне засега, беше избегната. Но по-малкото зло, според мен, не означава липса на зло - тънеме в статуквото. щом могат да ни се случват неща като КТБ, а цялата политическа класа да е солидарна, че "то ще мине, само да се снишим", значи проблем има и той според мен е в политическата класа и в липсата на работеща съдебна система, в непрекъснатата връзка между политици и организирана престъпност с бели якички. Никоя медия не освети тази връзка, съдебната система само имитира дейност и над блатото избълбукаха няколко мехурчета, парите ги няма, хора зад решетките също. Ако това беше се случило в германия или САЩ, щеше да има банкери и политици в затвора, значи нещо в системата не е наред, демокрацията е камуфлажна. И ще има повторение, въпрос на време е, защото има престъпление, но липсва наказание. Съгласен съм, не са виновни медиите, има и такива, които са независими. Но зад тях не стои политическа партия, която е способна да реши проблемите и има ясна програма, затова техния глас е в пустиня, кучетата си лаят, керванът си върви, дума дупка не прави. Никоя партия не е излязла с ясна и конкретна програма за борба с корупцията, нито е направила нещо конкретно по въпроса за неработещата съдебна система, за да могат хората да сравняват думи с дела. добрите популисти не правят големи бели в икономиката, лошите искат и се опитват да ги направят, но разкъсването на връзката между корупция и държава не е приоритет нито на едните, нито на другите, там тегне закона на омертата - мълчи се или в най-добрия случай се говорят алабализми и хората затова вдигат равнодушно рамене, по неволя избират по-малкото зло или пасуват. 90-те години сините излязоха с ясна и силна програма, имаха медии, но не изпълниха програмата си, провалиха се в приватизацията, не раздържавиха държавна собственост прозрачно, изтъргуваха я с номенклатурата срещу комисионна, лидерите им станаха богати и си биха камшика, а плебса остана 80 процента беден и поставен във феодална зависимост от олигархията. Държавните чиновници се прегърнаха с политическата класа и олигархията и статуквото се циментира - сега изборът пред плебса е по-малко или по-голямо зло, той затова мълчи. новите десни партии са шумни и гласовити, но не са десни, те не предлагат ясна програма и също са популисти. Нямата и медиен глас, маниерът им е адвокатски. Гражданите ще поемат своята отговорност, ако видят алтернатива на статуквото, такава каквато виждаха през 90-те години в синята идея, такава на хоризонта не се вижда и те живеят ден за ден. Помнейки какво се е случило и виждайки последствията от това.

Демокрацията и пазарната икономика, според мен, не са джунгла. И хората преди 27 години не искаха да навлязат в джунглата, а се надяваха на демокрация, това беше синята идея. Всеки искаше да определя сам как да живее и работи. Не се получи, бяха излъгани и предадени от партийните си водачи. В доклада, цитиран от Дора, са описани етапите, през които стана това, бих ги групирал в три: рекет /СИК, ВИС и подобни/, разбойническа приватизация /РМД-та/ и партийно-олигархичен капитализъм. Сега сме в третия етап. В първата фаза все пак имаше независими медии и журналисти и затова хората ги слушаха. През втория тези медии бяха купени. През третия работят за олигархията. Това, според мен, не означава, че хората не се интересуват от това в какво общество живеят и са равнодушни, те са хванати в клещи и не могат да мърдат. Тази система до едно време работеше и някои хора забогатяха бързо от нея, но вече е изчерпана и на повечето хора това им е ясно. Дори и на голяма част от по-интелегентните и образовани хора от богатата прислойка. Точно на тези по-образовани и кадърни бизнесмени вече е пределно ясно, че трябва да премахнат олигархично-партийния модел, защото той работи и срещу тях. Щом една система е била монтирана, тя може да бъде и демонтирана и конструирана по друг начин, без да се налага всичко да се гори и чупи като при революциите. Нарича се реформа. Постига се с обществен договор.

+ Един британски аристократ, който спечели сърцата на американската публика Сър Деймиън Люис е кавалер на Ордена на Британската Империя и потомствен аристократ от хайлайфа на Лондон. Баща му, Джон Люис, е бил високоплатен финасов брокер на лондонското Сити. По майчина линия Деймиън Люис има уелски произход, както и такива знаменити прародители в рода си като сър Ян Броуотър, Лорд-Кмет от 1960-70 на лондонското Сити, банкерският квартал със собствено самоуправление, а също и лорд Доусън, личен лекар на Кралската фамилия през 1931-37. Самият Деймиън Люис в едно интервю по повод на ролята му на Соумс Форсайт в телевизионния сериал „Сага за Форсайтови” казва, че в тази среда на лондонски аристократи се усещал като риба във вода, защото е отраснал в нея. Люис завършва елитно частно начално училище, след това Итън Колеж и продължава висшето си образование като студент в Guildhall School of Music and Drama, елитно учебно заведение със статут на университет, подготвящо музиканти, музиковеди и театрални актьори. Завършва колежа с магистърска степен през 1993 и веднага постъпва на работа в Royal Shakespeare Company, където играе в пиеси на Ибсен и Шекспир. Първата му роля в киното е в американската филмова драматизация на "Робинзон Крузо" /1997/, където изпълнява ролята на Патрик Конър, приятел на Крузо, убит от него на дуел, заради общата им любов Мери. После играе като Лаерт, брат на Офелия, в „Хамлет” на режисьора Джонатан Кент, където е забелязан и открит от Стивън Спилбърг за ролята му на майор Ричард Уинтърс в минисериала „Братя по оръжие” /2001/. Този сериал му печели огромна популярност в САЩ и му отваря вратите към други роли в американското кино. Следват ролите му в „Капан за сънища” /2003, по роман на Стивън Кинг/ и Keane /2004/, и в двата филма се превъплъщава в странен и нестабилен психически човек. През 2008 играе в американския сериал на НВО „До живот” в ролята на детектив Чарли Крус, осъден несправедливо и лежал 12 години в затвора. Сега го гледам, според мен тази роля е истинската му актьорска същност – аристократично дистанциран с ирония и едновременно с това много по американски енергичен и ангажиран, контрастът между двете придава неповторимост и чар на изпълнението му. Въпреки че не продължава повече от два сезона заради голямата стачка на сценаристите от 2007-2008, този сериал отваря път на Люис към следващата му звездна роля във „Вътрешна сигурност” /2011-2017/ на американската компания Шоутайм. Ролята му на Никълъс Броуди в този 72-сериен сериал вече обсъждахме. Докато участва в комерсиални и касови заглавия, Деймиън Люис не спира да играе на театралната сцена, една забележителните му роли там е в „Мизантроп” на Молиер, изпълнявана на сцената на Comedy Theatre, Лондон. Женен за актирисата Helen McCrory, от която има две деца, живее постоянно в Лондон, макар че имат и дом в Лос Анжелес, пише поезия, добър изпълнител на пиано, участва със съпругата си в различни благотворителни инициативи. Една много характерна за него фраза е: „Ако едната ви фантазия е да сте в едно легло с осем голи красавици в Холивуд, а другата ви е да имате красива жена и приятна романтична къща в Лондон, където три деца обикалят наоколо ... може би е добре да се замислите дали изобщо притежавате фантазия.”

Има много неща от живота, които могат да опровергаят това напълно логично твърдение. Първо - губиш работата си, при което пропускаш 2 месечни вноски, след което банката обявява на публична продан апартамента ти. Междувременно, банката го продава за 30 000, тоест на първия купувач за толкова, защото оценителят на банката го е оценил вече на толкова. Ти оставаш в дълг на банката, който по сега действащия закон си е дълг, докато не го изплатиш, заедно с лихвите и дължимото към съдия-изпълнителя; ако не го изплатиш ти, ще го изплащат роднините ти и няма отърване от това, доколкото знам в някои страни има закон за граждански фалит, но тогава кредитното ти досие е съсипано и никой не ти дава заем или кредит. Второ - ситуацията с лихвите драматично се променя, лихвите само преди 5-6 години бяха 9 процента основно плюс 4 т.н. либор, тоест 13-14 процента, при тази промяна на лихвата картината с вноските се променя драматично - крайната сума за оставащите 10 години ще скочи поне с 100 процента, защото има и натрупване. Като непрекъснато си остава в сила и вариант номер Първи, той си е перманентен. Трето - при едно "спукване на балона" с цените на недвижимост /това си е циклично/, както стана през 2009-10 година, цените от 2000 евро на квадрат в елитен квартал, спаднаха до 800 евро на кв. в същия квартал за около година, реално за толкова можеше да се продаде апартамент през 2012, който е струвал 2.5 пъти по-скъпо през 2009. Това означава, че апартаментът, който банката ти е продала за 60 000, в един момент може съвсем реално пазарно да струва 30 000 /според мен много вероятно, защото той толкова струва/, което пък ме води до извода, че банката е намалила лихвения процент, защото сега се застрахова за своята печалба с раздутата цена, сега вече не са й необходими 14 процента, стигат й 4, защото стойността на заема е 2 пъти по-голям от реалната стойност на залога /ипотекирания имот/. Ако пренебрегнем 1-2-3, това което пишеш е напълно вярно и наистина, ако човек дава по 300 евро месечно за наем и толкова за собствено жилище, в което живее под наем, плащан на банката, по-добре е да плаща наема си на банката, която в един момент, ако този човек оцелее финансово 15 години, ще му предостави собствеността върху апартамента. Защото в крайна сметка, през всичките тези години на ипотеката, собственикът на жилището е банката, а не живеещия в него. Доста дълго стана, дано не съм го засукал повече от необходимото. п.с. пропуснах и онези 12 000 от сумата, които през цялото време на сагата с изплащането на вноските /180 месеца/, стоят в трезора на същата банка, тя ще си ги вземе от теб при всички случаи с лихвата, ти си й ги депозирал в знак на добра воля и доверие. С всичко това не искам да отричам възможността човек да си купи жилище чрез ипотека в банка, но лично аз мисля, че щом си спестил 20 процента от сумата, много по-добре ще бъде да живееш под наем и да доспестиш останалата сума, изчаквайки най-добрите пазарни цени за имоти, за да си купиш жилище със собствени пари.

Ще рече 250 евро максимум на кв.м., те са толкова и в София и в Марково като материали и труд. И като се има предвид, че при повечето кооперации в София терена се купува от строителя по схемата "жилище срущу терен", цената на груб строеж да е максимум 300 евро, сложи още 100-150 евро на квадрат за довършителни работи. Но ново строителство под 700 евро/квадрат в София почти няма, следователно си слагат около 100 процента печалба предприемачите. Да са живи и здрави.

Какво би плащал човек месечно, ако тегли кредит от банка 48 000 евро, в случай, че има свои 12 000 плюс пари за държавни и банкови такси, за да си купи жилище от 60 000, съответно за срок от 10, 15 или 20 години: За срок от 10 години За срок от 15 години: За срок от 20 години: При една пропусната вноска банката има право да ви отнеме имота по съдебен път, делата там минават много бързо. Или иначе казано - за 10 години изплащате на банката за отпуснатите 48 000 - 58 200. За 15 години - 63 720 За 20 - 69 600. Плюс вашите 13 000 отначало, ако имате късмет банката да не ви вдигне лихвата, защото те често го правят и то законно. В този най-добър за вас вариант, апартамент от 60 000 пазарна цена днес, би ви струвал 71 200 след 10 години, 76 720 след 15 и 82 600 след 20 години.

Съотношение между средна заплата и цена на апартамент от 60 кв.м. в изброените в по-горния ми постинг столици /наредил съм ги по низходящ ред/: Сърбия - средна заплата 390 евро/месец, необходими са 172 средни заплати, за да си купи човек апартамент от 60 кв. в Белград България - средна заплата 542 евро/месец - необходими заплати за купуване на 60 кв. в София 121 заплати Албания - средна заплата 451 евро/месец - необходими заплати за 60 кв. в Тирана 113 заплати Полша - средна заплата 1021 евро/месец, необходими 85 заплати за 60 кв.м. във Варшава Румъния - средна заплата 710 евро/месец, необходими 82 заплати за 60 кв. м. в Букурещ Турция - средна заплата 770 евро/месец, необходими 70 заплати за 60 кв.м. в Истанбул Германия - средна заплата 3775 евро/месец, необходими са 32 заплати за 60 кв.м. в Берлин Гърция - средна заплата 1090 евро/месец, необходими са 25 заплати за 60 кв.м. в Атина /тук има спекулативен момент, гърците вдигнаха ужасно много данъците за втори имот и това изкара на пазара хиляди такива имоти/ данните за заплатите са оттук https://tradingeconomics.com/greece/wages И така, отделяме се в групата на Сърбия и Албания, като все пак Сърбия ни бие по високи цени на недвижимост Другата група, почти два пъти по-платежноспособни, са Турция, Полша и Румъния В третата е Германия, Гърция е особен случаи, но при всички случаи е изгодно сега да се купува там недвижимост

https://www.propertyturkey.com/real_estate/2931-fully-completed-istanbul-apartments-with-extensive-facilities 1. Истанбул, около 900 евро на кв.м. ново строителство в комплекс https://en.spitogatos.gr/sale_Apartment_Kato_Patisia__Athens_-l5332276 2. Атина - 375 евро на кв. м. 3. Букурещ - ок. 980 евро на кв.м., ново строителство https://www.regatta.ro/en/residential/apartment-for-sale-3-rooms-pipera-tunari-area-bucharest-62-sqm/ Белград 1115 евро на кв.м. https://srbija-nekretnine.org/serbia-property/real-estate.php?id=1044432 5. Варшава - около 1450 евро кв.м. https://www.leachandlang.com/offer/51068/flat-sale-warszawa-bialoleka-skarbka-z-gor 6. Берлин - ок. 2000 евро кв.м http://www.rightmove.co.uk/overseas-property/property-70271828.html 7. Тирана - 850 евро кв.м. http://www.albania-properties.co.uk/property/apartments/for-sale/tirana/botanic-garden-residence#.WiVIK4hx2M8 8. София, Младост - 1, ок. 1100 евро на кв.м. http://sofia.imoti.info/pcgi/info.cgi?act=5&f1=0&f2=1&f3=0&f4=%E3%F0%E0%E4%20%D1%EE%F4%E8%FF&f5=%CC%EB%E0%E4%EE%F1%F2%201 Ако на някой му се занимава да види колко са средните заплати в съответните градове или колко е БВП на глава от населението в абсолютна стойност в съответните държави

Точно. Но се съмнявам коректен строител да продава "на зелено", такова чудо има само в Абсурдистан. А като анулира сделката след три години, кой ще му възстанови пропуснатите ползи от парите, които си е държал там без лихва и разходите по съдебни дела, да не говорим за ядовете и загубеното време. И какво става тогава с кредита, отпуснат от банката, почваме отначало на "зелено" ли, или връщаме кредита на банката и пием една студена вода. Моят човек си изнесе докрай кръста с изнудването, макар че скърцаше със зъби, което направиха и останалите балъци в кооперацията, но непрекъснато ги дояха за нови и нови пари, та видя кон боб яде ли, наложи му се да работи допълнително и да взема заеми. И да не пропусна, през всичките тези десетина години, живееше при тати и бати - 3 семейства в един апартамент.

Същият случай е, преди месец, след дълги борби с електрото, продължили години, им включиха тока, разбира се с полагаемия рушвет за техниците от порядъка на 500-600 лева на апартамент, просто така станаха нещата, преди това непрекъснато им горяха бушоните и бяха въвели ограничения /вътрешнокооперативни/ по колко уреда да включват, зимата си беше проблем, а и сметките им за ток двойни.

Това е едно истинско голямо приключение, наблюдавах го десет години с мой приятел, за търсачи на силни усещания. Докато стигна до заветния Акт 16, строителя поне на три пъти му вдигна цената, като в крайна сметка си оставиха ръцете в апаратамента, който му се наложи да ремонтира основно след това. Друг познат, по-малко късметлия, все още си живее в апартамент без акт 16, плащат ток на висока цена, докато водят дела със строителя, който междувременно е продал кооперацията на друг собственик, но също е завел искове срещу собствениците.

Има една малка подробност за ипотеките за жилище, която е важна: за да ти отпусне банката ипотека с лихва 4 процента примерно, тя изисква от теб да внесеш 20 процента от стойността на новото жилище, ще рече при 60 000 евро, колкото е двустаен апартамент в София, ти трябва да имаш 12 000 в кеш, плюс да платиш таксите по придобиване на апартамента. Проблем е и това, че при едно спукване на балона, това жилище след 5 години вече на пазара може да струва 40 000 евра, но ти ще го платиш на банката на цена 60 000 плюс лихвите, след като си внесъл вече своите 12 000 плюс таксите. Цените на апартаментите в София скочиха неимоверно много, през 2000 година цената на квадратен метър в елитен квартал на София беше 250 евро за квадратен метър, днес е над 1600 евро в същия квартал, от личен опит, тоест над 6 пъти. Заплатите, естествено не са скочили 6 пъти. Наемите се теглят от цените нагоре.

Че е по-евтино спор няма, но парите ти отиват на друго място, ако плащаш ипотека, купуваш с тях имот, който после, ако искаш, можеш да продадеш и да си върнеш парите. Това разбира се на теория, защото има много капани с ипотеките във вид на лихви, такси и други утежняващи клаузи, които в крайна сметка могат да те изкарат на улицата, както пише Фружин, и то длъжник на банката, след като си й плащал 20 години.

Гледах първите епизоди, наистина страхотна игра, даже по-добра от тази в Homeland, поне според мен, точната роля за него, менталист. Открих и негово участие в друг сериал, Band of Brothers /" Братя по оръжие", 2001, НВО/ поставян много високо в класациите /19 номинации, 6 награди/, режисьор и продуцент е Том Ханкс, Луис е в една от главните роли, тази на майор Ричард Уинтърс, командир на рота американски десантчици през ВСВ: Прототипът за ролята на Деймън Луис, майор Ричард Уинтърс http://zamunda.ch/banan?id=435189&hit=1&t=tv На линка са всичките 10 епизода със субтитрите, за който се интересува. https://bg.wikipedia.org/wiki/Братя_по_оръжие_(минисериал) http://www.imdb.com/title/tt0185906/

Цените на наемите са вързани с цените на имотите, а последните са функция на търсене и предлагане. Допреди 3 години цените в София бяха с около 50 процента по-ниски. Това което се промени, са лесните кредити с ниска лихва и вдигането на заплатите. Брокерският бранш е едно от големите пера в БВП на България, с малко хора там се печелят много пари. Брокерите сами си водят рекламна кампания и подгряват редовно пазара със спекулации как расте пазара, успоредно с тях банкерите и сарафите агресивно предлагат пари, заплатите също растат по-бързо от БВП и производителността, всичко това наду цените, плюс бодрите икономически прогнози за стабилен растеж на икономиката и стабилност, което е твърде преувеличено. Но пазарът сам се регулира, изкривяванията , поне според мен, не могат да издържат много дълго.

Ей това последното е проблемът - пазарът на имоти в България е изкривен, а не малоумните твърдения, че има пазар. Изкривяването според мен е главно в София и е напомпано от ипотечните кредити на банките, надули са балон, който максимум след 2-3 години ще се спука и ще се свие поне наполовина, колкото са реалните цени.

Това е пазара, но ако искаш да ги отдаваш за милион ще си стоят вечно празни, а ти ще им плащаш режийните и ще губиш пари. Същото е с панелката на Kujiro дето ще я отдава за 2000 в Люлин. Иска, но не може, ще се задоволи да си я има с разходите по нея.

+ Добро сравнение. Доколкото съм чел история на събитията в Германия по онова време, националсоциализмът идва на власт отначало с трудно извоювана парламентарна победа след избори през 1933. Социалдемократите и комунистите са мощна опозиция. Дотогава е имало независими медии. Репресивният апарат на националсоциалистите, отначало щурмови отряди, по-късно заменени с СС /партийна полиция/ смачква независимите медии само за няколко години - първите посетители на концлагерите са свещеници, политически опоненти и журналисти, после започват расовите репресии. Ще си позволя друг исторически паралел - комунизмът падна като репресивна система след няколко години на гласност. Появиха се относително независими медии тогава в СССР, но дори и у нас /Факел, който препечатваше от руската преса/, "Фашизмът" на Желев заби пирон в ковчега на тоталитаризма. Хората осъзнаха. Всяка голяма смяна на системата започва с революция в мисленето. А такава в главите на хората може да стане само на база информираност, според мен. И тук прокарвам разграничителна линия между информация и репортерство от една страна и идеологии от друга. Под медии разбирам независими информационни /не идеологизирани/ медии, на които хората имат доверие. Последното е ключово важно и решаващо. При 10 процента доверие в сега съществуващите мейнстрийм медии /които не са най-малкото финансово независими/ е невъзможно каквото и да пишат те, то да има някакъв сериозен ефект. 90 процента от хората не им вярват. Доверието лежи във фундамента на всяко общество, та дори в основата на банковата система. Няма ли доверие, идва девалвация и банкрут.

+ Не знаех за него че е английски актьор и за сериала Life , ще си го намеря да го гледам Вчера гледах Indiscreet http://www.imdb.com/title/tt0051773/ с Кари Грант /вече като холивудска звезда/ и Ингрид Бергман, като стартираща филмова звезда. Филмът е английски, ретро комедия в камерен състав, шестима актьори /падам си по добри ретро филми, гледам много такива/ на американския режисьор Стенли Донън, тук американец режисира английски филм, действието се развива в Лондон. Приятна комедия с много силна игра на Бергман и малко по-бледа на Грант, макар че той е голямата звезда, може би имаше не съвсем подходящата роля, но като цяло е на висота. Между другото, английските филми преобладаващо се разпространяват по света от големите американски дистрибутори, при другите европейски кинопроизводители не е така. Французи и италианци имат много добре развити киноиндустрии, но и двете школи не кореспондират с англосаксонското кино на САЩ и Великобритания, съвсем различни концепции са. Затова и европейското кино трудно пробива в американските киносалони.

Не е вярно че нямаме гражданско общество. Хората в България не са дебили. Ще ви задам един такъв въпрос: имаше ли гражданско общество в България през 1990 година на големия син митинг, запълнил Цариградско шосе от Орлов мост до Младост? Тези хора Граждани ли бяха или тъпи бройки. Идеята за демокрация е жива, но пак с риск да се повторя, и повече млъквам в темата, защото усещам липса на чуваемост - няма свободни и независими медии, а те са проводник, медиатор, за връзка между хората.