Б. Киров

Много британски актьори са световноизвестни: Лоурънс Оливие, Антъни Хопкинс, Елизабет Тейлър, Шон Конъри ... Някои от най-големите световни кинохитове са британски, включително Хари Потър и Джеймс Бонд. Британците Алфред Хичкок, Ридли Скот, Чарли Чаплин, Елизабет Тейлър и Кари Грант правят звездната си кариера в САЩ. Британските филми реализират над 2 млрд. долара годишни приходи, което е около 7% в пазарен дял в световен мащаб. Наградите на BAFTA /Британска Академия за Филмово и Телевизионно Изкуство/ са британски еквивалент на Оскарите. Британската актьорска школа е една от най-силните в света и забележително е, че тя е сходна с американската Бродуейска школа – и двете залагат на много силно актьорско присъствие и връзка с театралната сцена, нещо което не е характерно за французи, италианци или индийци. Затова си мисля, че британските актьори с лекота се реализират и вписват в Холивуд, докато това е много по-трудно за останалите европейци.

Много сълзи се проляха и в българските киносалони при прожекцията на този филм Носителка на Оскар съди петкратен носител на Оскар за уронване на престижа След реализацията на "Джинджър и Фред" през 1986, Джинджър Роджърс, която по онова време е на 75 години, завежда дело за уронване на престижа й, като подвеждащо е използвано нейното име. Искът на звездата е отхвърлен на втора инстанция на американски съд за авторски права, с мотив, че филмът е достатъчно оригинален като художествено съдържание и изпълнение, за да може да бъде свързан с нейното име. В един от своите последни филми Федерико Фелини разказва за срещата на двама легендарни в Италия през 50-те години танцьори - Амелия Бонети /Жулиета Мазина/ и Пипо Ботичела /Марчело Мастрояни/, - които се срещат след 30 години, за да участват като танцова двойка с коронния си номер, имитиращи изпълнението на Фред Астер и Джинджър Роджърс, в коледно телевизионно шоу. Мазина и Мастрояни са в напреднала възраст, каквито са и техните герои от филма, но двамата, според мен, правят едни от най-силните си роли във филмите на Фелини. http://www.imdb.com/title/tt0091113/?ref_=tttr_tr_tt Марчело в ролята на застарял бонвиван, страдащ от самота и безпаричие, Мазина - на възрастна бизнес-дама с деца и внуци, ангажирана ежедневно в прозаични дейности. Срещата им става в долнопробен хотел в покрайнините на Рим, където организаторите на шоуто събират пъстро множество от ексцентрични и странни особи, за да заснемат продукцията си. Фелини, както винаги в неговите филми, развихря фантазията си на фона на тази карнавална среда, на границата между реалност, гротеска, фарс и трагедия, без нито за момент да изпуска сребърната струна на носталгията. Филмът няма касов успех, не става популярен зад Океана, но печели няколко европейски награди. Фелини получава миниинсулт по време на снимките, но продължава да работи. Това е първият негов филм, в който той неприкрито изразява сарказъм към телевизията и пошлостта на комерсиалните реклами, конкретно към телевизионната империя на Берлускони.

Единственият по-известен немски художник, живял по това време в Karlsruhe , който успях да открия в интернет е Feodor Dietz https://en.wikipedia.org/wiki/Feodor_Dietz https://de.wikipedia.org/wiki/Feodor_Dietz подписът му от 1841 обаче е доста по-различен от този на вашата картина; все пак има някои елементи, особено изписването на 8, които са сходни, с повече фантазия и други

+++ Успя да ми промениш гледната точка за Ник Броуди, или по-точно - върна ме на първоначалната ми Защото има едно нещо, което нито Кери, нито Питър, нито Астрид, нито Макс или Фара, не биха сторили, според мен - да пребият до смърт свой приятел, за да оцелеят те, което направи Ник Броуди, още преди да стане мюсюлманин и да се привърже към детето на терориста. Това е червената линия, която го праща там където го виждаш - при хлебарките, оцеляващи с цената на всичко. Във всичко останало бих могъл да намеря оправдание, системата, обществото играеше нечестно с този мъж - издигнаха го за сенатор и го готвеха за вицепрезидент и президент още по-лоши от него хора, те му поднасяха на тепсия всичко, той само се възползваше. При това той се издигаше с благородна кауза - да промени към по-добро тази система, да примири САЩ с мюсюлманите, нима същото не искаше с тайните си мисии в Иран и Сол. Но това несъстояло се убийство на другия морски пехотинец го слага при хлебарките, и това беше преди всичко останало. п.с. Но после ми хрумна нещо друго - ако Ник Броуди беше един нормален човек и беше предпочел честната смърт пред алтернативата да убие своя приятел морски пехотинец, нямаше да я има цялата тази история след това, нямаше да има Homeland, защото върху неговото наказание и изкупление се изгради връзката му с Кери и дъщеря му, това е гръбнака на филма. Без неговият образ този филм щеше да е сива конфекция.

В горната връзка това не е драма, Питър Куин е научен за изграе солово, да оцелява . Той е солов играч, въпреки участието му в екипи. Кери промени това донякъде, но не напълно.. И с още една: 2) Ник Броуди продължаваше да лъже , след като опитът му за убиването на Вицепрезидента и другите шефове в защитената стаяя се провали, той се отказа да отмъщава по този начин и започна да сътрудничи. Продължаваше да лъже и да прави всичко за своето оцеляване (физическо и социално) , и да наранява хората Това достигна своята кулуминация с убиването на семсйството на имама в Колумбия Каквито и подбуди да е имал за отмъщението за убийството на малкото арабско момче, според мен беше патологичен лъжец, които не поемаше отговорност за действията си.. Изпълнил ли е дълга си като е отишъл в Техеран? Не мисля така, смятам че той търсеше реванш пред, и прошка от дъщеря си, единственото важно нещо и човек за него за него, и лично "негово" в целия сценарии...Заради обаждането на дъщеря си и заради обещанието към нея, той не взриви бомбата.. Беше се превърнал в социопат, мислещ само за себе си..(може да е бил друг човек, преди да бъде пречупен, не е ясно за мен колкопо различен е бил, и не споря) И последна вметка 3) Кери беше бесърдечна и остра към всички хора, Тя само искаше от близките си услуги и саможертви , а не даваше на тях почти нищо (като лични услуги и саможертви). а) Случаят с Фара го илюстрира Фара, която Кери постоянно хокаше, а обяснението на Кери че "така я е обучавала" е глупово извинение на виновната Кери пред Майк, Просто няма такова учение и приобщаване в екип, само хокане и без поощрения и добри думи, не е измислено и в САЩ! б) Случаят с майка и, която тя прогони на погребението на баща си., също мисля го илюстрира За случаят с изваждането на Питър Куин от кома, ще проверя пак... PS Нареждането за събуждането на Питър Куин го даде Сол, но според мен (в цялостния контекст и конктретната филмова и игрова ситуация), решението дойде с решаващото съгласие на Кери Матисън. Тя, Кери Матисън, първа попита за процедурите за събуждане (в самото начало на серията 11 сезон 5 се води разговора на Сол и Кери за евентуалното събуждане на Питър Куин с лекаря му и ) и за рисковете от това събуждане. Сол Беренсън застана в неутрална и изчакваща позиция в този конктретен момент (след като преди това беше много активен в разговора и експресиите).След обяснението на лекаря потърси контакт с очи с Кери Матисън, и след контакта не показа активност или по-скоро не изрази нищо - тази съвсем конктретна игрова и пихологическа ситуация аз я тълкувам така: Сол Беренсън остави на Кери да вземе решението за извеждането на Питър Куин от кома (това е мое тълкувание, не задължавам никого с него) Срия 11, сезон 5, вижте началото на серията, веднага след повторенията, и надписите, http://filmisub.com/7180-seriali-homeland-homeland-season-5-vtreshna-sigurnost-sezon-5-2015.html ++ Точни корекции, не мога да не ги приема Да се концентрираме върху Ник Броуди. Да, той продължи да лъже и след като не взриви бомбата. Но за него вече всичко беше различно. Той не задейства бомбата, след като чу гласа на дъщеря си и осъзна, че не иска да убива и умира заради нея, само заради нея, той се вкопчи за живота заради нея, както го бе направил в плен, но тогава заради момчето. Това стана в хода на действието в САЩ, когато се върна, той нямаше понятие кой ще го посрещне, не познаваше децата си, спомни си сцената на летището с посрещането. Дъщеря му стана много близка с него, след като прие вярата му в исляма, заедно погребаха осквернения коран, тогава той осъзна, че си струва да живее дори и само заради нея, което се видя в момента, когато трябва да задейства взрива. Защо продължи да лъже и след това? И аз отначало си задавах този въпрос без отговор, после го намерих - пак заради дъщеря си и надеждата да има семейство. Отказът му щеше да означава смърт за него и със сигурност за семейството му - дубльорът-убиец, другият морски пехотинец, беше предназначен от тенгуто-атентатор за това, между Ник и другия имаше нещо като състезание между коне, победи Ник в кастинга, той затова и застреля дубльора. После имаше само еднопосочен билет за оцеляване на семейството му - до момента на срещата му с Кери в залата за разпити, когато тя му даде алтернатива. Да, много вярно си хванал, че изпълни мисията в Иран заради дъщеря си, нямаше път без тази мисия за него назад - цялото общество вече го беше нарочило за жертва, обществото накара малкото момиче да го намрази и което тласна това момиче към самоубийството, заради лицемерен морал и лъжа, сърцето на детето му говореше друго, то затова посегна на живота си. И какво му каза милата му майка: "Да съм сменила плочките в банята за да не ми напомнят за теб? Но, скъпа, не - просто не можах да измия кръвта оттам." А бабата добави, че малката "искала само да ги изплаши, но нямала кураж да се самоубие". Детето обичаше от цялото си сърце баща си, но обществото го наказа с омраза, при това без вина, Ник вече беше изкупил вината си с убийството на арабския терорист в САЩ, той можеше да живее в родината си с Кери, но отиде само и единствено заради вменената от майката и от крив морал лицемерно вина в ума на дъщеря му. Той беше жертва, а не престъпник и социопат. На едно вече започнало да се превръща в социопатско общество. Какво правеше приятелчето му от военното разузнаване - следеше го, за да се докопа до леглото на жена му, и да му открадне децата като кукувица, гадост. Кери изгони майка си, защото не можа да прости лъжата й, с която е съсипала нейния и на баща й животи. Тя обичаше близките си и беше готова да се жертва за тях, но се съмняваше в самата себе си, че е способна да бъде майка, затова и отначало не искаше да гледа детето. После се превърна в истинска майка, за която дъщеря й означаваше повече от всякакви служебни и политически интереси, спомни си как отказа да свидетелства. Майка й имаше огромен грях към Кери, тя я беше направила такава работохоличка, защото й беше вменила, че е негодана за семеен живот, подобно на баща й, поради заболяване. Моментът в който й разказа как е имала множество връзки с мъже, докато е била в семейството си, Кери престана да я забелязва, тя я отписа, защото майка й го беше направила много по-рано. По отношение на Фара, у Кери имаше някаква професинално-женска завист, Фара беше не по-малко способна като агент и анализатор от самата Кери, Кери й се възхищаваше, но и завиждаше, затова се държеше външно пренебрежително към нея. Но нямаше пряка вина за смъртта й. Наблюденията ти за тандема Кери-Сол при вземане на решението за събуждането на Питър са много точни, но все пак си мисля, че опортюнистът Сол държеше ключа тогава и просто изманипулира Кери, за да се скрие зад гърба й, да не поеме сам отговорността, той винаги така си правеше. После Кери тичаше из тунелите на метрото да се гони с терористи, докато Сол се довери на информацията на руската шпионка, с която делеше леглото. Бележките ти за отношенията на Дар с Питър са абсолютно точни, мой пропуск - имам понякога този лош навик да рисувам в черно и бяло и прехвърлих повече черно върху Дал, той наистина държеше на Питър, каквото и да значи това - за Питър не мисля, че вече държеше на Дар, след опита за убийство на езерото, той професионално хладнокръвно не го уби, за да засече обаждането, иначе нямаше да узнае местонхождението на килъра. п.с. пропуснах за убийството на имама в Каракас. Там ситуацията не беше толкова ясна, според мен. Имамът сам си докара убийството, като се обади на полицията и предаде брат си мюсюлманин на неверниците. Хората от бандата нямаше да застрелят имама и жена му, ако там нямаше полиция, щяха само да си вземат ходещите 10 милиона долара и да си идат по мирно по тихо, имамът си го причини. Ник отиде като мюсюлманин при мюсюлманин, той беше искрено вярващ. После вече го превърнаха в парче месо, но за онези хора той представляваше само пари.

Това в София си е норма, другото е изключение.

++ Докато не съм забравил подробности, да направя моето виждане за образите: Ник Броуди. Трето поколение морски пехотинец, вменено му генетично да служи и защитава това, в което вярва. Попада в плен, пречупен физически, но не и психически, принуден да зарови тялото на приятеля си, за който му е казано, че е убил със собствените си ръце. На този етап, той не беше предател, спомни си, че изпя химна на морската пехота, с опрян пистолет в тила, готов да умре на мига. Психическото му пречупване дойде по-късно, когато държеше тялото на малкото арабско момче, убито от американска бомба, единственото същество, към което изпитваше любов по време на плен. Тогава той реши да накаже убийците на това момче, вицепрезидентът на САЩ, издал заповед за дрона. Ник стана мюсюлманин, защото не можеше да живее без да вярва, но не предаде никога вярата си, нито страната си, той дойде в САЩ, за да убие убиеца на момчето, той си остана докрай морски пехотинец, изпълняващ дълга си, както го разбира. Не предаде Кери, не предаде страната си, не се огъна дори, когато Питър заби нож в ръката му, рухна, когато Кери му каза, че го обича и вижда смисъл за живота си в неговия живот. Всъщност семейството и приятелите на Ник Броуди го бяха предали - жена му се чукаше с най-добрия му приятел в дома им, докато Ник се беше завърнал и настройваше дъщеря им срещу баща си. Ник отиде в Техеран и умря като воин, изпълнявайки дълга си. Но шибаната система не сложи звезда на славата за него, това направи жената, която го обичаше, Кери. Кери Матисън. Безмилостна и безсърдечна към враговете на Америка, както тя ги схваща от позицията си на агент. С тежко детство, наследствена биполярност, излъгана от баща си още от дете, че той е бил виновен, за да ги напусне майка им, заради неговото заболяване, каквото има и тя, един вид с внушена вина от детство, заради която трябва да прави много повече от нормалните хора, за да я изкупи. Оттам и ненормалната й отдаденост на нейната работа, тя не гледа на нея като нормален човек, а като на изкупление за вина. Кери според мен не предаде никой и никога. Когато заповяда да бъде нанесен удар върху Сол, това беше импулс, а не истинската й същност, защото тя можеше да доведе докрай заповедта като командващ, но Питър и другите й колеги я спряха, а тя не повтори заповедта си. Импулсът беше реакция на наранено женско сърце, защото в този момент Кери беше влюбена в младия пакистанец, това беше след убийството на голямата й любов Ник, бащата на детето й, в един период, когато трябваше да се хване за нещо човешко, за някаква емоция, за да не полудее, такава емоция беше момчето от Пакистан. В мига, когато отдаде заповед за удар с ракета, тя беше полудяла от ярост лъвица, търсеще отмъщение, после се оттегли. Ако си спомняш за Питър Куин, не Кери, а Сол взе решението Куин да бъде изваден от кома, Кери се съгласи, но тя нямаше никаква власт в Берлин по това време, тя бе там госпожа Никоя, цивилна гарга в благотворителна организация, Сол беше шеф на Бюрото в Европа - дори Кери да бе казала "не", Сол щеше да принуди доктора. Да, Кери изпитваше зверска вина към Куин, защото беше добър човек, а само такива хора изпитват толкова силно чувство за вина. Освен това, тя беше влюбена в Куин. Всъщност Кери е единствения човек в шибаното ЦРУ, която винаги спасява задниците на колегите и шефовете си и то с цената на собствения й живот, тя винаги го залага, заради тях, никога не се е страхувала да прави това. Сол Беренсън, сложен образ, в общи линии съм склонен да приема оценката ти. Думата опортюнист е много точна за неговата характеристика. Имаше един момент, когато разказва за детството си, как като малко еврейско момче е бил записан в училище за американчета и как когато другите са се молели от сърце на своя бог, той е трябвало да седи със скръстени ръце на чина, без да може да се приобщи към тях. Чужденец при свои и при чужди, тотално отчужден от ортодоксалните си роднини, но не приемащ и моралните ценности на рационалните американци, сред които живее. Горкият Сол, но си носи достойно Кръста. Няколко пъти емоционалността му изигра лоша шега - веднъж с агента на Мосад в леглото на жена му Мира, втория път сам той в леглото на руската шпионка Алис /Аля/. Питър Куин. Горкото копеле, попаднало на 14-годишна възраст в ръцете на изрод като Дар Адал, спомни си намеците за педофилия, направени от Адал, че го е засилил като сираче и хубаво момче още в първата му задача към някакъм марокански мафиот със склонност към красиви момчета. Питър, човек без родители, приел за такъв Адал, творение на самия дявол, който го е научил само на едно - да убива. И той го прави, защото само това може в живота, при това е много добър в занаята си. И изведнъж му се случва чудо, този почти съвършен асасин, се влюби в Кери, просто хлътна до край в нея, дотолкова, че не застреля мъжа в който Кери беше влюбена, Ник Броуди, след като имаше лично поставена задача да направи това от своя Създател, Дар Адал, тръгна срещу волята на създателя си. И беше жертван от него по-късно, спомни си каква беше причината да попадне в ръцете на терористите в Берлин, Дар Адал. Гадният старец му каза просто "звучи ми като план", когато Питър му съобщи, че иска да се внедри в групата мим и го остави без никаква поддръжка там, хвърли го на вълците. Но Питър въпреки това не го застреля, когато можеше да направи това. И то след като старецът му беше изпратил личния си килър да го убие на езерото с Астрид. Да, цинична и хладнокръвна германка, но свали гарда пред любовта си към Питър и плати за това с живота си. Този човек, умен, мъдър и почти гениален, е въплатеното зло и проклятие за американската държава и за хората около себе си. Една единствена и ужасно мощна пружина в целия му характер го движи - обсебеността му от Властта, той е наркоман, обсебен от власт. Хората за този човек са само пречки по пътя му към властта. Напълно съм съгласен, написах само няколко контрапункта на твоите, за да потвърдя крайното ти заключение. Дори Дар Адал, дори този стар макиавели будеше някакво човешко съчувствие в килията си след преврата, когато се оплакваше, че не му дават самобръсначка.

Не знам как е било на други места, но по време на моята служба в поделението се крадеше много и редовно от старшините и офицерите и храната никога не стигаше за войниците. Прословутите "медузи" вместо мръвка си бяха задължителни, защото щом се заколеше прасе /имахме собствен свинарник/, месото се разпределяше в кашончета по йерархията - най-голямото и хубавото отиваше за Тато /командира/ и надолу по старшинство, а за войската оставаха медузите. Особено младите войници ходеха вечно гладни. Имаше два метода за отказване на по-чувствителни новобранци от ядене, когато е нещо по-добро от боб с брат му /ошав от сливи/. Единият беше психологически, разработен от Фуца, наричан още Байко, стар войник от София, който след уволнението стана барабанист на една прочута банда и досега си е такъв. Фуца /викаха му така, защото беше в РТК-то, но го бяха изгонили от там за „фуцове”, демек гафове с техниката и го бяха квалифицирали като свинарят Ивайло на поделението/ имаше добре отработена история, която беше озаглавил „Случая с Лайнарката”. Сюжетът й беше прост, но ефективен: Фуца и шофьорът на командирския джип Курето /редник Корибанков, кинта и 50 висок/ пътували през Петрохан зад една цистерна за фекалии, наричана за по-кратко „лайнарката”. Пътят е тесен и стръмен, изпреварването невъзможно, в един момент капакът на цистерната изхвърчал и цялото й съдържание се изляло върху предното стъкло. Тук Фуца се развихряше, описанието му ставаше перфектно и с тънки подробности. Точно на този етап от разказа му, новобранците ставаха и си тръгваха от столовата. Фуца беше постигнал такова съвършенство, че вече не му се налагаше да разказва цялата история, достатъчно беше да каже само „Случая с Лайнарката”. Другият метод можеше да се квалифицира като „Бай Иван”. Бай Иван беше фатмак с кротък вид на Дядо Мраз и сини очи на алкохолик. Паметен беше случаят с неговото обяснение защо в манджата на войската плуват множество бели червейчета. „Защото – обясни по научному Бай Иван, - това е полезно и даже деликатес. Холандците защо правят мухлясало сирене, а?!” – аргументира се той. Този силно нагледен метод беше по-ефективен от психоанализата на Фуца, тъй като работеше директно и сетивно. Когато веднъж влязоха новобранците от единичното да се хранят, един от старите кучета, назначен за мияч, се подаде от миячното с омазани и пропити въшкарници, запретнал мазни мокри ръкави и провеси в ръка умрял плъх над баката с манджа, пожелавайки им добър апетит. Такива шеги и закачки.

Изгледах последователно всичките 72 серии на 6-те сезона на Homeland и се чудя колко по-зле могат да се развият за главните герои събитията в седми сезон. Няма хепи-енд дотук, добрите герои умират, побеждават злите. Парадоксът е заключен в заглавието, което според мен, не е преведено точно на български като "Вътрешна сигурност", още по-лош е вариантът "Родина" - идеята на авторите мисля, че е друга - те предупреждават американците, че това което правят лошите хора в американската политика и тайни служби извън Америка, вече се е стоварило с пълна тежест върху главите на самите американци. Не че са Нострадамус, но филмът е правен преди последните избори, а много от сцените в шести сезон бяха като пророчество. Ето какво какво казва Сол Беренсън, един от главните герои /той е от добрите/ и шеф на агенция в ЦРУ, на новоизбрания Президент в един от последните епизоди, преди неуспешния опит за преврат /във филма Президента е жена/: Homeland.

+ Хубава история, и тъжна и весела. Да разведря обстановката с малко "тъй рече Старшината": Може да нема ред ама требе да се спазва! Ставането е сутрин точно в пет без значение колко е часът! Можеш и да не блестиш с ум, но обувките ти трябва да блестят! Защо си толкова брадат? Не са ли те учили като малък да се бръснеш? Вие може да сте вишисти може даже и да сте среднисти но аз от йедно козарче вище какъв старшина станах и за това отпуска нема да ви пусна! Иванов, аз от петнайсет минути те гледам как цел час нищо не правиш! НЕкой не пее в строя, но аз го чувам! Не доцент, не професор, ако ще и началник влак да си, кат кажа мирно, котка да ти влезе в гащите, нeма да мърдаш !!! Една кофа и варосваш тоя бордюр черно-бел! Никой да не се качва в МТЛБ-то преди да е дошло! Ще дойде турското БНА и ще ви нагласи, докато спите Г-н Редник!; Не се движите по квадрат с четири страни така че да се образува кръг! Бегом марш до хоризонта и обратно! Нема да кажа кой говори само ше го погледна! Хем ме виждаш че идвам хем продължаваш да спиш! Сега е тъмно и може би нема да ме чуете! Кажем ли три ше бегате уместо: три!

Първата стратегия е на "белите якички" - там ако съществува престъпление, трябва да бъде доказано от правораздавателната система. Агресивният пиар, според мен, е нож с две остриета. В неговата отрова е и неговата противоотрова - той вече е изиграл лоша шега на медийните барони, резултатът сам по себе си е красноречив, 10 процента от клиентите му имат доверие. Тази стратегия е създала едно "мълчаливо мнозинство", което чака своите медии. Там си мисля, че има потенциал за друг тип медии.

Така ти се струва.

За съжаление сте права, че българските медии не са независими, а доверието в тях е под критично ниското от 10 %, за да имат силно обществено влияние. Ето моментната снимка: Все по-ниско доверие в медиите у нас. Това показва проучване на „Алфа Рисърч“ и фондация „Конрад Аденауер“. Според проучването само 10% от българите смятат, че медиите у нас са независими. 67% пък са на противоположното мнение. Изследването показва и ниско доверие към информацията, която идва от политиците. Те пък е ясно, че отправят своите послания най-вече чрез медиите. За недоверието към родните медии има и друга причина. 70% от анкетираните твърдят, че са попадали на фалшиви новини, но интересно е какво отговарят хората на въпроса какво точно имат предвид. 45% са попадали на „компромати за известни хора“, а 35% на „сензации за известни хора“, които според тях са фалшиви новини. Едва 16% пък посочват верния отговор, а именно, че фалшивите новини са измисляне на несъществуващи събития. Изводът, който може да се направи е, че българите бъркат сензационното и жълтото с фалшивите новини. И ако борбата срещу фалшивите новини е до голяма степен в ръцете на зрители, слушатели и читатели, то за независимостта си медиите трябва да се борят сами. Междувременно, България е на незавидното 109-то място от 180 страни в класацията за свобода на словото на организацията „Репортери без граници“. http://www.bitelevision.com/kritichno-nivo-na-doverie-kam-balgarskite-medii-edva-10-ot-anketiranite-smyatat-che-sa-nezavisimi/ But never say never.

Ако въпросът в темата е: има ли начин да се прекъсне или поне ограничи силно връзката между организираната престъпност, превзела държавата, със самата държава, според мен отговорът е ДА. И колкото и смешно да изглежда, средството за това са свободните медии. "Политик и муха се убиват с вестник" - това е общоизвестна фраза, проверена във времето на различни места. През 80-те години в Италия по този начин започва борбата на обществото срещу сицилианската мафия и Ндрангета. Някои медии, въпреки омертата, изнасят данни за връзки между политици, магистрати и висши държавни чиновници с мафията. Надига се обществена нетърпимост и пластовете започват да се разместват, процесът трае десетилетия, но крайния резултат е изтласкване на мафията от връзката й с политическите партии и държавата. Много от висшите мафиоти са поставени зад решетките, политици и магистрати са компрометирани и губят влияние и постове. Същото се случва с американската Коза Ностра по време на Сухия режим и до периода на 50-те години на 20-ти век. Организираната престъпност не е напълно унищожена, но е силно ограничена със закони и репресивни мерки на държавата срещу нея. Оръжието на обществото и в двата случая са свободните медии и публичността.

В "софийски вариант" започваше така: София остана надалече София със готини жени... и т.н. "няма отпуска за вази, вий софийските хайлази..." Тази също беше популярна:

Нещо любопитно за този филм - той има и българска награда "Златна Афродита" 1994-та от Международния Филмов Фестивал "Любовта е лудост" във Варна. Режисьорът Ласе Халстрьом е автор на всички /без седем/ видеоклипове на песните на АББА. Леонардо ди Каприо е номиниран за Оскар за второстепенна роля, първата му голяма номинация. Джони Деп също играе великолепно във филма, макар че не получава номинация. Филмът и според мен е голям, мисля заради реализираната успешно идея на литературния текст в неговата основа, едноименният роман на Питър Хиджис, издаден през 1991. Хиджис е и сценарист на филма, получило се е пълно покритие между текст и визуализация.

Де да беше на персонално ниво, бял кахър, според мен е система, действаща независимо от персоните.

Тази я пееше с побългарен текст един от старите войници, докато бях на школа за радиорелейчици в Ихтиман, но не мога да си спомня думите. Пееше много хубаво с китара и тази, но с български текст: Ето тук една за майката на ротата в изпълнение на Кидика ОСН

Китайски инвестиции в някои европейски страни за периода 2005-2017: Европа 292 млрд. щ. долара Румъния – 2.52 млрд. Гърция – 6.72 млрд. Турция - 13.5 млрд. Сърбия – 4.95 млрд. Унгария – 6.1 млрд. Чехия – 1.63 млрд. Словения – 1.05 млрд. Украйна – 7.6 млрд. Беларус – 5.78 млрд. Германия – 23 млрд. Белгия 3.93 млрд. Великобритания 48.3 млрд. Македония – 0.4 млрд. България – 0.33 млрд. http://www.aei.org/china-global-investment-tracker/

Добро е изпълнението, Ние го пеехме по-различно, но може и да съм забравил вече точните думи, нещо такова беше: Батальона се строява, ето сутрин на развода Заповед четат – старото се уволнява младите реват Уволнение, уволнение чакаме те с нетърпение Уволнение, уволнение ти си нашето спасение... Няма вече каски и паласки, няма автомати има само сливова с домати Няма вече бегом по баира, има само скара, бира Уволнение, уволнение чакаме те с нетърпение Уволнение, уволнение ти си нашето спасение... Няма вече да ни взимат алената кръв с шоколади да ни лъжат кой да влезе пръв Няма вече газ, чорапи, наметало – майката си е... нова ера почва отначало Уволнение, уволнение чакаме те с нетърпение Уволнение, уволнение ти си нашето спасение... Щом на гарата пристигне дизелът червен и на него ще напишем „Старият е уволнен” Уволнение, уволнение чакаме те с нетърпение Уволнение, уволнение ти си нашето спасение... Може и да смесвам различни песни от войнишкия фолклор и да изпускам, допълвайте и оправяйте, ако си спомняте.

Не омаловажавам вашата формула, тя е оригинална и напълно валидна, но ми се струва, че се вписва във възгледите на Платон за Ерос като рационализирана ирационалност, без да им противоречи. Вашата формула Л= (А.В1/х+ Б.В2/у+ … Я.Вn/z).Ъ при стойност на Ъ безкрайно голямо число, при всички останали стойности в уравнението заключени в скоби също би давала безкрайно голямо число като резултат, граничещо с абсолют. Платон превръща ирационалното в рационално, в което открива смисъла на човешкото съществуване. Ето как го изразява в диалога, чрез думите на Сократ: Разбулване на Красивото Когато един човек бъде обучен до тази степен в областта към любовта, наблюдавайки в правилна последователност красивите неща и достигайки вече към края на този път към любовта, внезапно ще види нещо дивно красиво по същност, това именно, Сократе, заради което са били полагани по-предишни усилия: първо, че то съществува вечно и нито възниква, нито загива, нито расте, нито чезне. После, че не е в едно отношение или в един момент красиво, а в друго отношение или в друг момент грозно, нито е красиво спрямо едно, а грозно спрямо друго, нито пък е красиво на едно място, а грозно на друго, че за едни е красиво, а за други грозно. Също така това красиво няма да му се покаже например като някакво лице или че пък има ръце, или нещо друго, което е присъщо на тялото, нито пък във вида на някаква реч или на някакво знание, нито пък като нещо съществуващо в нещо друго, например в някакво живо същество било на земята, било на небето, или пък в каквото и друго нещо, а съвсем само в себе си, винаги едносъщно, а всички други хубави неща принадлежат към него, но по такъв начин, че те възникват и загиват, но от това то не става нито повече, нито по-малко, нито изобщо търпи някаква промяна. Когато някой, започвайки от тези преходни неща, преминавайки през правилната любов към младежите, започне да вижда онова красиво, той почти би се доближил до крайната цел. Това е именно правилният път към областта на любовта, по който човек върви сам или под ръководството на някого, започвайки от отделните красиви неща с оглед към онова красиво, да се издига постоянно като по стъпала от едно красиво тяло към две и от две към всички красиви тела, а от красивите тела към красивите занимания, от заниманията към красивите знания, докато от знанията достигне накрая до онова знание, което не е знание за друго, а за самото онова красиво и научи най-после какво е Красиво само по себе си. На това място в живота – когато човек съзерцава Красивото само по себе си, драги Сократе – каза чужденката от Мантинея, – си струва трудът той да живее дори ако му е възможно да избере друг момент. Ако някога го видиш, ти ще сметнеш, че то не може да се сравнява нито със злато и облекло, нито с красиви момчета и младежи, които като видиш сега, изпадаш в захлас и сте готови, и ти, и много други, като гледате любимците си и сте постоянно с тях, нито да ядете, нито да пиете, ако някак си това беше възможно, а само да ги гледате и да бъдете заедно. Какво действително можем да мислим – каза тя, – че ще изпита някой, ако му се случи да види Красивото само по себе си, чисто, ясно, без всякакъв примес, не съдържащо човешка плът и всички други тленни дивотии, но би му било възможно да види самото божествено красиво в неговата едносъщност? Мислиш ли, че става жалък животът на човек, който гледа нататък и съзерцава онова, както подобава, и общува с него? Не си ли даваш сметка, че единствено тук, като гледа красивото по начин, по който то трябва да се гледа, ще му бъде възможно да ражда не признаци на добродетелта, понеже самият той не е докоснал призрак, но действителна добродетел, понеже е докоснал действителността? И че като е родил истинска добродетел и я е отгледал, не му ли се полага да стане любим на боговете и че ако изобщо се полага на някой друг от хората да стане безсмъртен, то това не се ли полага преди всичко на него? На този етап от своето развитие човек постига това което на Изток наричат Просветление, божествен поглед върху света, дзен състояние, там където границата между живот и смърт губи значение.

"Ксантипа излива гърне с нечистотии върху главата на Сократ в присъствието на Алкивиад и втората му жена" /Сократ е имал и такава, според легендите/ - картина от Рейер ван Бломмендаль В един друг диалог със същото име като на Платон, "Пир" , Ксенофонт влага в речта на Сократ твърдението, че Ксантипа е своеобразно изпитание за него в стремежа му към красотата и безсмъртието, но в крайна сметка си изпива горчивата чаша с отровата Не мисля, че Платон е остарял, нарочно не цитирах предходните диалози на конкурентите на Сократ в неговия диалог, те са линейни и във времето и там примера с Ахил и Костенурката е валиден; в речата на Сократ имаме дзен, той говори за демона у човек, който го тласка към безсмъртие чрез любов, този демон е Ерос, дете на Способа и Бедността. Целта е навътре а не навън, изборът също. Това за Марийка е cool

Тук виждам противоречие: от една страна, ако компютрите можеха да задават въпроси, те вече нямаше да бъдат компютри, а изкуствен интелект със съзнание; от друга, ако вследствие на дигитализацията светът се дехуманизира, има опасност изкуственият интелект да застане на върха на хранителната верига. Противоречието е точно същото, като онова за хомункулус /алхимичният човек в епруветка/ и Франкенщайн, - че нещо "нечовешко" може да измести човек от върха. Но ето какво - ако компютърът може да възпроизведе човешко мислене /интелект, да задава въпроси/, той вече престава да бъде компютър, той става "човешко същество", следователно не може да измести сам себе си от върха на пирамидата.

На този линк има икономически обоснован анализ от 2012. http://www.proatom.ru/modules.php?name=News&file=article&sid=4317 Направен е и съпоставителен анализ на цените на единица електроенергия в Европа, като цените са индексирани с доходите. По-задълбочен анализ и синтез не бих могъл да направя, авторът е професионалист с голям опит, сайтът е Проатом, специализиран, оценката от читатели е много висока, човекът е руски патриот. Който може да чете на руски, приятно четене

+ Така е, а и 1500 долара в България все още са с паритетна покупателна стойност на 4000 долара в САЩ и около 4000 евро в Германия, като добавим всичко изброено от теб, и като добавим родствени и приятелски връзки и наличие на собствен дом тук, излиза че тези заплати не са малки. Позитивите са много повече от негативите, всъщност лично дори не виждам такива в конкретния случай. Ставащото си е жив цирк, но ние публиката сме в ролята на клоуни, които ще плащат за представлението на истинските клоуни. Рибата е вмирисана откъм главата, яко.