Б. Киров

Споделям това виждане, всъщност пишейки в този форум, ние правим това, формираме някакво виждане, най-напред за самите нас, успоредно с това за тези, които четат. С това запълваме празнини оставени от другите медии, ставаме медия. Формиране на адекватно виждане е инертен и бавен процес, но е необходим, според мен, за да се постигне някакъв национален консенсус кое е добро и кое не за развитието на цялата нация. В тази връзка се сещам за годините на първия мандат на НДСВ, тогава имаше голям народен ентусиазъм и надежда, че нещата могат да се променят към положителна посока. И те се промениха, ако трябва да съм обективен, точно по онова време лично при мен имаше най-добри условия за бизнес, така беше и в целия бранш на книгоиздаването. Сега като гледам статистиките за развитие на БВП на човек, покупателната способност, годините между 2001-2005 са много отчетливо качване нагоре. Тогава беше формиран екип от млади технократи с икономическо образование, които гледаха на управлението от корпоративна гледна точка, загърбвайки, поне в първите няколко години популизма и партийните страсти, онези прословути "800 дни" бяха типично корпоративен подход, така се работи в проблемни корпорации, когато дойде ново управително тяло, какво се случи след това всички знаем, но говоря от личен опит, още пазя отчетите си за продажби от онова време, те вървяха неизменно нагоре няколко години, а още не бяхме влезли в ЕС.

Не искам да ви разочаровам, момчета, но мисля, че с групи по интереси, демек за натиск, няма да постигнем много. "Трансформирането на икономиката на дадена страна изисква разбиране, че реформите не са собственост на някаква конкретна таргет група, политическа партия или дори правителство. Добрата икономическа политика е политиката на всички и е част от страната. Когато това понятие се вкоренява в съзнанието на хората, рационалното поведение е да се защитят усилията за реформи, а не да се опитват да ги унищожат чрез политическия процес. В този смисъл идеята е добрите политики да станат част от културата на страната." Това го твърди в статията си Бучи, имам причини да приемам без резерви тези му думи, той е изграждал система на работеща икономика. С Ник сме имали известни разногласия за начините, по които може да се реформира управлението в страната, моето мнение е, че при сега работещата политическа система това може да стане чрез изпълнителната власт.

Цялата външна търговия внос-износ на Чили е около 25 процента от съвкупния им БВП в абсолютна стойност; този на България е приблизително 50 процента, ние също внасяме машини, защо техните машини работят по-добре.

Чили - 49 процента бакър и производни за около 30 млрд. износ, износът обаче им е почти колкото вноса, не е външната търговия двигател Венецуела, роби за галерата на износа, скачени съдове с цените на нефта, оттам е растежа, оттам спадовете, погледни БВП през годините, те регресират и печатат банкноти Русия, разчита за растеж главно от износ на нефт-газ, преобладаващо в Европа, но балансира и с някакво друго производство, растежът й обаче е много зависим от външната търговия

Преди няколко месеца имаше изложба на славянски художници от 19-ти и 20-ти век в НХГ, разгледах я и много ми напомнят картините на Павле Йованович на тези на Алфонс Муха /не декоративните му пана в стил арт-деко, а историческите/, имаше и други сръбски художници в този стил, имаше и работи на български художници от епохата, много добри. Нямаше пари за издаване на албум или поне каталог на тази гостуваща изложба, не знам дали са успели да намерят организаторите, ставаше въпрос за около 20 000 лева. Ето две картини на Муха от цикъла му "Славянски Епос", втората е озаглавена "Българският Цар Симеон: Изгревът на славянската литература" и е рисувана през 1923 година.

Не обявяват, защото предварително им е ясно, че не могат и не искат да изпълнят такава програма. Затова подаряват по една лява или дясна обувка във вид на обещания, че след като дойдат на власт ще подарят и другата.

Цифрите винаги говорят. Износът на Чили от всички полезни изкопаеми е около 1700 долара на човек, този на Русия от нефт, газ и деривати е над 2000 долара на човек, този на Венецуела от нефт и деривати е над 3000 долара на човек. Като извадиш това от БВП на човек на трите изброени държави, Русия и Венецуела увисват като непрани гащи под чертата на средните доходи - едната с около 9000 долара и другата толкова, тоест еша си сме с тях. Чили си остава отгоре. В Чили не износът на руди храни хората и увеличава БВП. Друго е. Работи ефективно цялата икономика. Прочети статията на Бучи внимателно и без предубеждения, там е казано защо това е така. Венецуела е най-тежкият случай от трите държави - там няма растеж, има спад и цялата икономика е базирана на износ на горива. Има и друго, Венецуела е изчерпала ресурса си да печати пари, цените са високи и покупателната способност на парите почти се е изравнила с абсолютната, това означава, че нямат резерв, бедни са - абсолютният доход е покупателна способност, а по този показател ние например ги превъзхождаме с 50 процента. За диктаторски режими като Русия, Венецуела и Турция много е важно фискалния резерв във валута и злато - и трите пазят големи резерви, "бели пари за черни дни" за диктаторите, така правеха Саддам и Кадафи, когато стане напечено да имат с какво да се откупват. В Чили почти няма фискален резерв, икономиката работи на пълни обороти. Не знам дали съм ясен.

Класика. И го отнася най-вече производителят на качествено бяло сирене, но и държавата като цяло, защото това бяло сирене вече отива през турски бранд, а не български. Нещо подобно съм виждал в щатска верига магазини за гръцки стоки, където бяло българско сирене се продаваше като "гръцка фета". Дори и да увеличат много доставките, посредничеството на турската фирма сваля печалбата на нашия производител, а има и почти сигурен вариант самите турци да си вземат изцяло и да си разширят корейския пазар, като направят техен по-качествен и по-добър за този пазар бранд, защото те вече са на директна връзка с корейците. И кучето е заровено при полит-чиновническата мафия в България и липса на съдебна отговорност за нея.

Ние сега сме в много по-благоприятна за нас позиция по пътя на излизане от капана на средните доходи, отколкото са били Чили в периода на 80-те, за който пише авторът на цитираната от Ник статия. Освен това сме интегрирани в голям и богат пазар, получаваме и преки директни помощи оттам, несравнимо в по-благоприятна позиция сме от тях тогава. Зад гърба си като икономика и държава имаме не малък извървян път и то в позитивна посока, дели ни половината път. Ние сме примерно там, където те са били през 1996, но в по-добра позиция. Което не ни достига, според мен е преди всичко екипност, лидерство и визия, не сме непостижимо далече от целта да преминем границата на средните доходи. Според мен, извървим ли крачките дотам ще бъде по-леко.

Според мен, повечето неща, които той пише са общовалидни за съвременните икономики, не са специфични или неизпълними, поради локални специфики. Повечето, бих могъл да ги синтезирам, но не ми е работа, всеки сам при внимателен прочит сам може да го направи. Има незаобиколими неща в икономиката, нещо като "задължителна програма" в състезанията, не става въпрос за национални специфики, спецификите са в пропорциите, скоростта и начина, но някои от нещата /повече от 70-80 процента според мен/ са незаобиколими и задължителни по пътя, тази статия доста отчетливо ги посочва.

Продължение... Приоритети по време на кризата: значението на един съгласуван план Между 1985 и 1989 г., когато Чили преминаваше през кризата, аз се сблъсках с някои важни въпроси: Каква е правилната поредица от политики и реформи? Как може да се даде приоритет при много проблеми, когато всички те са спешни? Тези въпроси са трудни и отговорите със сигурност зависят от всяка конкретна ситуация, държава и момент. Често, политическата ситуация диктува какво може да бъде направено, но във всеки случай, трябва да има план, който е съгласуван и се опитва да следва голяма рамка на про-пазарни основни реформи. В нашия случай ние смятахме, че най-важното е да се насърчи създаването на работни места, поради непосредственото им въздействие върху равнището на бедност на хората. Въпреки това, компаниите не могат да създават работни места, ако са загубили значителни суми от своите капиталови инвестиции. Изправяйки се пред този проблем и необходимостта от избор на силни мерки, които да дадат непосредствен положителен ефект, насочихме вниманието си върху износа. Предвид размера и характеристиките на чилийската икономика, износът винаги ще бъде един от основните двигатели на растежа и винаги съм мислил, че отварянето на икономиката за външната търговия е "майката на всички реформи". По тази причина основен компонент на плана ни стана да намалим тарифите за внос, съчетани с решения, засягащи валутния курс, дори ако това означаваше влошаване на проблема във фискалните сметки. Още в началото се опитахме да насочим всички наши политики, включително тези, които влияят върху обменния курс, да окажат положително въздействие върху износа и върху сектора, който може да замести вноса. Бяхме убедени, че вървим в правилната посока. Ситуацията обаче не ни помагаше, защото условията на търговия силно се влошиха. Например, цената на медта, основната ни експортна стока, намаля до $ 0.57 за паунд през октомври 1984 г. (Днес Чили печели от по-висока цена: повече от $ 3 на паунд.) Ето защо беше изключително важно да намалим разходите за износителите, затова приложихме мерки като възстановяването на данъка върху добавената стойност (ДДС) и по-лесни условия за връщане на ДДС и премахнахме всички данъци, които оказват влияние върху износа. Освен това, за сметка на фискалните приходи, допълнително намалихме разходите за труд, като намалихме темпа на някои преходни данъци, останали от пенсионната реформа. Друга критична точка на кризата беше много ниското ниво на инвестиции. Опитвахме се да надминем 13,6% от БВП през 1984 г., но този път трябваше да се направи, без да разчитаме на външни инвестиции. Повишаването на инвестиции трябваше да разчита на увеличените икономии в публичния сектор. Правителствените разходи, които достигнаха 30,7% от БВП през 1984 г., намаляха до 20,6% през 1989 г. Това, заедно с увеличаването на частните спестявания, даде възможност националният процент на спестявания да нарасне от 2,1% през 1982 г. на 17,2% през 1989 г. Другото двигател за растеж на инвестициите бяха частните спестявания, като тук основната роля играеха суаповете за дългово-капиталови инвестиции, повечето от които бяха насочени към чуждестранни инвеститори. Данъчната реформа беше важна. Опитахме се да направим нашата система за облагане на печалбата подобна на данък върху разходите, като позволим на хората да плащат данъци, когато те харчат, а не предварително. Тази промяна премахна данъците от реинвестираната печалба. С други думи, корпоративните данъци биваха плащани едва след като печалбите се изтеглят от фирмата. Последната реформа след това беше силно критикувана, а последвалите реформи, които увеличиха данъците, почти изцяло я обърнаха и промениха данъчната основа. Убеден съм обаче, че тази реформа е един от ключовите елементи, които позволиха възстановяването на инвестициите. Други реформи също бяха насочени към една и съща цел, като например възможността за възстановяване на ДДС в строителната индустрия или използване на системи за ускоряване на амортизацията, които са особено важни за големите капиталови инвестиционни сектори като минното дело. Днес някои сектори в нашето общество, търсейки по-големи данъчни приходи, виждат компаниите единствено като източници на данъчни приходи за финансиране на нарастващите разходи. По ирония на съдбата, те не виждат, че правилно разработената данъчна система, която дава на предприятията стимули да произвеждат повече, ще увеличи събирането на косвени данъци. Вече обяснихме положителния ефект от приватизацията върху инвестициите и основната роля, която приватизацията играеше в нашия план. С пенсионните и данъчните реформи ние се стремяхме да пренасочим доходите на фирмите и на хората. Намаляването на данъчната тежест върху компаниите им позволи да увеличат инвестиционните нива, да поставят спестяванията си на финансовия пазар или да платят дълговете си към банката. В допълнение към подобряването на приходите на фирмите и на хората трябваше да укрепим капиталовия пазар, като позволихме на голяма група хора да притежават акции, което постигнахме чрез масовия капитализъм и работническия капитализъм. Поради ограничения обем, не мога да обясня подробно всички реформи, осъществени между 1985 и 1989 г., които баха важни за позиционирането на чилийската икономика в днешната й кондиция. Те включваха реформиране на управлението на публичните финанси и многобройни микроикономически реформи в различни области, вариращи от законодателството в областта на рибарството и дървесината до водите, трудовите режими в пристанищата и т.н.. В крайна сметка най-важното е, че целите бяха напълно изпълнени и постиженията бяха изключително важни. От 1985 г. до 1989 г. годишното създаване на нови работни места възлиза на 239 000 души. Никога чилийската икономика не бе създала толкова много работни места. В същото време всички останали икономически показатели се подобриха, като се стигна до период на стабилност, който продължава и днес. Необходимо важна среда: социални мрежи и институции Считам, че е важно също да спомена две условия, които са били от съществено значение за успешното осъществяване на тези реформи. Първата е създаването или преформулирането на ефикасна мрежа за социална защита на семействата, които в резултат на кризата и дълго продължилата липса на икономическа динамика станаха или останаха бедни. Втората е наличието на набор от закони и институции, които осигуряваха стабилност на икономическите политики и спомогнаха за поддържането на тези политики във времето. По отношение на социалните политики бяха направени много неща, но те бяха направени, без да се губи фокусът върху основната цел: да се позволи на икономиката да създава работни места. Създаването на работни места не само намалява бедността за тези, които си намерят работа, но също така, както показва проучването на разпределението на доходите в Чили, помага за подобряване на разпределението на доходите в новите поколения, тъй като човешкият капитал става по-равномерно разпределен сред различните групи от обществото. От 40-те години на миналия век чилийската система за социална защита беше предоставила безплатни здравни и образователни обезщетения. В нея бяха включени и програми за възрастни хора, но те бяха технически банкрутирали, а инфлацията по време на правителството на Алиенде изяде покупателната способност на пенсиите, което доведе до пенсионната реформа, дискутирана по-рано в тази статия. В образованието правителството полагаше усилия за увеличаване на обхвата от 60-те години, но публичните разходи бяха силно регресивни и не помагаха на най-бедните. Например над 40% от бюджета за образование се използваше за субсидиране на университетско образование, което обхващаше само 5% от учащите се, повечето от които принадлежаха към семействата с най-високи доходи в страната. В здравеопазването мрежата за обществено здравеопазване постигна важни постижения в първата си фаза, но динамиката в сектора доведе до все по-високи разходи за комплексни услуги, които се ползваха само от много малко хора. Тези увеличени разходи бяха за сметка на грижите за голяма част от населението, чиито здравословни проблеми могат да бъдат решени без да посещават болница, чрез първа помощ, подобрено хранене и подобрена хигиена. В жилищния сектор средната и горната средна класа получаваха държавни субсидии, но най-бедните слоеве не разполагаха с жилищно решение. Тази реалност, че програмите за държавна помощ са в ползаха от хора, които не са най-бедните или най-уязвимите групи в страната, беше подчертана в Карта на крайната бедност, изследване, проведено през 1974 г. от Икономическия факултет на Universidad Católica de Chile. Картата определи, че 21% от населението живее в крайна бедност. Реформите, предприети за справяне с тези проблеми, бяха насочени най-вече към подобряване на разпределението на държавните разходи. Това означава, че програмите все повече харчеха за най-бедните, като им помагаха да подобрят положението си. По време на кризисния мениджмънт през 1982 г., аварийните програми за заетост бяха изпълнени и финансирани от държавата. В допълнение към субсидията за наемане на допълнителни работници правителството предостави субсидия на бедните семейства с безработни глави на домакинствата и бяха подсилени някои други програми за подпомагане. За щастие до 1989 г. икономиката напълно възстанови способността си да създава работни места. Процентът на безработицата спадна до 5%, а най-уязвимите хора в нашата страна бяха подпомагани контролирано. За постигането на трайни резултати социалните и икономически реформи трябва да разчитат на институционална рамка, която осигурява стабилност. Конституцията от 1980 г. укрепи правата на собственост, които бяха ключови за гарантирането на благоприятна среда за инвестиции и предприемачество. Също така, Конституцията създаде автономията на Централната банка, която по-късно сама ограничи собствените си операции по отпускане на заеми във финансовия сектор. Това ограничение елиминира един от основните източници на инфлация. Конституцията също така ограничи държавните разходи, които сега изискват одобряването на закон чрез специален кворум. Тази практика за създаване на специални кворуми за одобряването на някои закони с голямо социално въздействие или за конституционни реформи спомогна и за гарантиране на стабилността и защитата на основните права на малцинствата. Други закони регулират кой в правителството може да инициира законодателни и финансови въпроси. Тези разпоредби, които до този момент остават до голяма степен непокътнати, дават само на изпълнителната власт правомощия за иницииране на бюджетни разходи. Тази разпоредба е ключова за ограничаване на демагогските предложения, които могат да увредят структурата на икономиката и да съберат достатъчно популистки гласове по по-малко строги правила. Избирателните системи, които обезкуражават политическите партии да се фрагментират и ги насърчават да модерират своите предложения, също допринасят за стабилността. Този набор от закони и институции помогна на Чили да се превърне в страна, в която най-вероятно ще се прилагат добри държавни политики. Финални разсъждения В ретроспекция можем да бъдем много доволни от пътя, който Чили измина. Днес нашата страна е в много по-добро положение от съседите си, които или не са могли или не са знаели как да намерят път към напредъка. За съжаление изглежда, че те се връщат към същите неуспешни икономически политики, които са навредили на народите им в миналото. Може би причината за тази регресия е, че не е лесно да бъдем успешни едновременно икономически и социално, както се вижда от мнозинството от страните в света, които дори не достигат до праговете си за развитие. В страните, които приемат погрешни политики ежегодно, извършването на необходимите промени за подобряване на лошата им реалност е трудно. Много от политиките, които на пръв поглед уж са за да подкрепят бедните, всъщност се основават на идеологии, технически недобре замислени или просто инициирани повече от групите за натиск, отколкото от мнозинството. Най-лошото нещо, което може да се случи в нашата страна, би било да се легитимира някои от тези лоши политики в отговор на идеология или демагогия. Днес заявленията за антиглобализация, които са толкова разпространени в много страни в региона, изглежда, имат тези подбуди. Трансформирането на икономиката на дадена страна изисква разбиране, че реформите не са собственост на някаква конкретна таргет група, политическа партия или дори правителство. Добрата икономическа политика е политиката на всички и е част от страната. Когато това понятие се вкоренява в съзнанието на хората, рационалното поведение е да се защитят усилията за реформи, а не да се опитват да ги унищожат чрез политическия процес. В този смисъл идеята е добрите политики да станат част от културата на страната. За съжаление смятам, че Чили не е предприела тази последна стъпка. Не мисля, че културата на страната ни все още включва всички елементи, които са благоприятни за развитие. Чили прие някои, но не всички. Концепцията за отваряне на Чили за международната икономика и за превръщането й в част от глобализирания свят по мое мнение по принцип се асимилира в чилийската култура. Това е в значителен контраст с другите латиноамерикански страни, които са избрали други пътища. Чилийците вече не приемат лесно националистическите или етническите предложения, нито се идентифицират със силна идеология. Консолидирането на тази идея на Чили в глобализирания свят отне много години. Споразуменията за свободна търговия със Съединените щати, Европейския съюз, Китай и много други страни не са последните брънки във веригата, започнала през 1974 г., когато страната реши да отвори своята икономика за света. Нещо подобно се случи с макроикономическото равновесие. По-голямата част от хората подкрепят контрола на инфлацията и балансирането на фискалната и външната сметка. Друг важен елемент е да се постигне култура, която насърчава растежа. Да се научиш да оценяваш предприемаческата активност е от съществено значение. Страните, които оценяват, възхищават се и стимулират предприемачите си, са постигнали важен импулс в конкурса за развитие. За съжаление по този въпрос ние не успяхме. Според мен все още съществува тенденция към социализъм, която да претендира за успех на правителството и неговите политики, когато страната расте и заетостта се повишава, но обвинява предприемачите за икономически спадове и безработица. Една упорита демагогия неправилно подчертава, че късметът на работниците може да бъде променен, като просто сменим закон или регламенти, когато знаем, че само една динамична икономика непрекъснато ще създава повече и по-добри работни места. Друга измамна идея, която се промъква в умовете на чилийците, е, че само по-силната държавна регулация ще защитава правата на потребителите. Нашите правителства обичат да промоцират такива правила във всеки случай, като забравят отрицателното им въздействие върху предприемача. Истината е точно обратното. По-малко регулации означават повече предприемачи и повече конкуренция, което прави потребителите по-добри, като им предлага по-широк и по-евтин набор от стоки. И накрая, нашите латиноамерикански държави може би са практикували твърде дълго на протекционизма, вярвайки, че държавната политика защитава компаниите и им помага да растат. Това никога не е било така и страните, които са разбрали това, са отворили икономиките си, правейки ги по-конкурентоспособни и по-проспериращи. В другия край на махалото има хора, които виждат компаниите като обикновени инструменти за финансиране на държавата чрез генериране на данъчни приходи. Да направим компаниите по-конкурентни в чужбина и да им помогнем да станат успешни е една страхотна задача. Облагането им с повече данъци и затормозяването с повече регулации до точката на оцеляването е със сигурност най-бързият начин да се върнем към изостаналостта. Край

Според мен нещата не са толкова мрачни: България въпреки всичко има напредък в икономиката след влизането й в ЕС, има някакви, макар и не големи човешки резерви във все още ниската пенсионна възраст, раздутия обществен сектор, маргинализираните малцинства, емигрантите и, колкото и странно и екзотично да звучи, в реално българско етническата измислена изкуствено държава Македония, която ще стане член на ЕС. Освен това, турското етническо малцинство също е позитив, а не негатив във връзките ни с Турция. Това са големи предимства, недостатъците ги знаем. Може според мен и без Пиночет, и без излизане от ЕС, най-лошият и глупав вариант би бил гръцкия, но след чистилището на фалита поне ще тръгнем начисто.

Хайде стига с плашилото на Матушката, тя самата подсмърча пред прага на ЕС, но й е кисел плодът, защото й е високо; въобще русоплашилските фигури не вършат никаква работа, само обслужват местната мафия, нея с топ не можеш я помръдна от хранилката на европарите, нали ще трябва да работи.

Това което си постнал е богатство на милиардери, а не структура на икономиката, има голяма разлика.

Няма такова нещо като модел ЕС, всяка отделна държава има свой собствен модел и никой не иска от нея да следва някакъв общ модел, има общи нормативи и изисквания, но модел, особено пък икономически, няма.

+++ Много дълбоко отиваме, Ник. Да, давал съм примери, защото съм минал по този път и знам механизмите за контрол на пазара в моята сфера и отстраняване на случайни конкуренти, но по аналогия предполагам, че така е и в други сфери. Това не е точно пазар, нещо друго е. Как да се измъкнем от схемата? Нямам рецепти само предположения. Затова обсъждайки как е в Сингапур или Чили отварям поле за размисъл. Иначе сънуваме с широко отворени очи. Не е трагедия, нито нещо уникално, ще мине и това. Налъмите няма да цъфнат обаче.

+ Този въпрос си заслужава специално внимание и изследване, затова предлагам по-късно да направим един успореден анализ на двете икономики, Чили и Куба, те са и два различни пътя и икономически модела сега, за да видим кой къде е и как стои. За мен въпросът накъде би вървяла страната Чили по пътя на Алиенде има приблизително отговор и той е: Куба. Чили би постигнала в най-добрия случай това, което днес е Куба, защото тогава моделът на онзи държавен социализъм, който почти се консервира в Куба, предлагаше това. Днес Уругвай се управлява от социалисти, само че те не са с икономическото мислене на Алиенде и Кастро, те вървят по съвсем друг път, но тази тема е дълга, затова продължавам със статията на Ернан Бучи, финансов министър на Чили от 1985-89: ...Продължение Най-важната икономическа реформа в Чили беше да се отвори търговията, главно чрез плоска и ниска тарифа върху вноса. Успехът на чилийските икономически реформи през следващите 30 години зависеше от решението да отворим нашата икономика за останалата част на света. Силата на чилийските фирми, продуктивните сектори и институции бяха базирани върху тази фундаментална промяна. Хаотичната ситуация в Чили през 1973 г. заслужава някои мисли: Тази криза беше у дома. Тя се различаваше от кризите, предизвикани от външни шокове, като нефтените кризи от октомври 1973 г. и 1979 г. и кризата с дълга от 1982 г. Един анекдот е поучителен: когато някои хора се оплаквли от прекомерното нарастване на парично предлагане през 1973 г., президентът на Централната банка заявил, че паричното предлагане е "буржоазна променлива", без значение за изграждането на чилийския социализъм. Ако Чили сега е представяна като пионер на икономическата реформа на свободния пазар, трябва да помним, че в началото на 70-те години страната беше абсолютната противоположност: Чили представляваше авангард на контролирана държавно икономика, икономика с много държава. Някой би могъл да си въобрази, че чилийската икономика от началото на 70-те години е била хаотична и неефективна, но морална, поради социалната си ангажираност, но това е дълбоко погрешно. Всичките социални политики за жилищно настаняване, образование и здравеопазване не успяха да помогнат на 20% от чилийците, тънещи в екстремна бедност. Тези социални политики само допълнително противопоставиха работниците и средната класа в обособени класи с противоположни интереси. В края на краищата Чили се превърна в експериментална лаборатория за сбърканите интелектуални идеи, преобладаващи в края на 60-те и началото на 70-те години. Нашите хора изпиха горчивата им чаша. Сега те се възползват от прилагането на коректните идеи за икономическа свобода. Две тревоги и два урока Когато станах министър на финансите през 1985 г., имах две основни опасения: първо, че завръщането на популистките политики би могло да вкара страната в спирала надолу, да отмени вече извършените реформи, които обещаваха да превърнат Чили в латиноамерикански еталон на устойчив растеж и от друга страна, че политическата вълна, предизвикана от кризата, може да подкопае планираното завръщане към демократични избори през 1988 г., както го изискваше конституцията. Това бяха заплахите, пред които бе изправена нашата администрация и по принцип много други администрации, когато се изправят пред критични избори. Тези две съображения ме накараха да приема предизвикателството и аз не съжалявам. Напротив, последвалите събития допринесоха решително за това, Чили да стане успешен случай на икономическа реформа, която работи. По този начин, почти неволно, станах актьор на чилийската политическа сцена, дори влязох в ролята на кандидат за президент на изборите през 1989 г. Тези избори бяха спечелени от Патрисио Айлиуин, който поведе процеса на прехода в демокрация, но ние също постигнахме някои важни цели в тези избори. Айлиуин спечели 55% от гласовете, което остави силна опозиция, способна да изрази силен вот и да има съществено представителство в Националния конгрес. Това силно представителство на опозицията беше от решаващо значение за корекция на промените, които биха могли да разрушат чилийския икономически модел. Сега гледайки в ретроспекция и опитвайки се да осмисля уроците, които могат да бъдат извлечени в подобни ситуации, осъзнавам, че за успешния процес на икономическата реформа има два основни компонента. Първо, промените трябва да бъдат интегрални и достатъчно дълбоки, за да бъдат поддържани с течение на времето. За съжаление, много от процесите на реформиране в други латиноамерикански държави, за които се смята, че са се провалили, са частични и необмислени планове, макар и понякога вдъхновени, провеждани от реформатори, които не са разбрали основните концептуални предизвикателства на икономиката. В един от случаите Аржентина направи допълнителната грешка да даде на обменният курс на валутата да играе централна роля в реформите, което доведе до неуспеха им, защото те се опитаха да заместят липсата на силни политически институции със закона за конвертируемостта - закон, който определя, че стойността на песото ще бъде вързана с тази на долара - което след това стана единствената им опора в целия процес на реформи. Голям екип от висококвалифицирани професионалисти и технократи е от съществено значение за осъществяване на фундаментални промени. Както в повечето случаи, успешните икономически реформи не са резултат от вдъхновението на един човек; по-скоро те са резултат от усилията на екип от мъже и жени, които се опитват да постигнат обща цел. При начинания от такъв мащаб, които наподобяват възстановяване след ужасно земетресение или друго природно бедствие, трябва да бъдат обхванати всички области за действие. Това изисква не само експерти по макроикономика и финанси, но и хора, които разбират реалностите в чувствителни области като образование и здравеопазване. Следователно, ние не говорим за шепа изключително квалифицирани личности, а за стотици и дори хиляди такива личности. В случая с Чили, Мигел Каст Рист, икономист от университета "Católica de Chile" със следдипломна квалификация в Университета в Чикаго, изигра основна роля в набирането на тези професионалисти, които бяха предимно млади и имаха икономически опит. Той беше велик лидер, ентусиаст и неизчерпаем работник. Трагично, Мигел почина от рак на 33-годишна възраст, след като бе служил като министър с два различни портфейла и като президент на Централната банка. Лидерството и чувството за неотложност сплотиха тези екипи в едно цяло и им позволиха да извършат интегралните промени, необходими за крайния успех на реформите. Вторият важен елемент в случая с Чили беше кризисна атмосфера. Въпреки че кризата причини големи щети, тя отвори и възможност за създаване на чувство за неотложност за промяна и мобилизиране на екипите. Споменатият по-горе пример за природни бедствия е адекватен, тъй като такива събития докосват душите на хората и ги мобилизират в стремежа им да постигнат обща цел. Стотици сътрудници бяха направили своите лични решения, за да се посветят изцяло на тази задача, въпреки че имаха по-добре платени опции, които биха изисквали по-малко лични жертви, и те излязоха от условията на криза с чувство за мисия. Освен това, последиците от липсата на реформи се осъзнават по-ясно при извънредна ситуация. В края на 1984 г. Чили беше в критична ситуация. Близо един на всеки трима работници не бе в състояние да си намери добре платена работа в частния сектор, в който липсваха както подходящо финансиране, така и търсене на неговите продукти. Официалната безработица достигаше 20%, а почти 10% бяха включени в програми за спешна заетост, финансирани от правителството. Тази ситуация превръщаше създаването на работни места в една от основните цели на нашето управление. Като цяло, ние действахме в критичен момент, който можеше сложи кръст на големите икономически реформи, предприети от Чили. Ключовите реформи Много икономически реформи трансформираха Чили. Те са провеждаха в продължение на много години и всички те притежаваха определени перманентни и фундаментални елементи. Работата ми като финансов министър през този труден период беше, понякога, да разширявам някои от предишните реформи, а в други случаи да ги спася от възможността за връщане назад. В този раздел обсъждам основните и постоянни реформи, които по мое мнение са от съществено значение за преобразуването на Чили. Отвореност на търговията и система за фиксирани тарифни ставки. Чили е малка страна с малко население, разположена далече от световните центрове за потребление, което обяснява значението на пълното отваряне на страната за външната търговия. Само екстремната идеологическа пристрастност на 60-те години може да обясни подобно отклонение като теориите за "вътрешно развитие", които препоръчваше Раул Пробиш от ECLAC на нашата страна и други. През 1974 г., под ръководството на министрите Хорхе Каус и Серхио де Кастро, Чили започна задълбочен процес за намаляване на тарифите за внос. През 1979 г. за всеки внос бе приета плоска тарифа от 10% (ниска за този период). Както намаляването на тарифите, така и прозрачността, постигната от една плоска тарифна система, са от основно значение за постигането на конкурентноспособността,от която чилийските компании имат нужда, за да се конкурират в световен мащаб. В същото време ниската, плоска тарифа спомогна за повишаване на конкуренцията на вътрешните пазари, където цените бяха либерализирани след период на градираща държавна намеса. Въпреки това, кризата от 1982 г. доведе до крачка назад, като тарифите се увеличиха до 35% в два случая, когато влязох в длъжност. За щастие, дори и в тези случаи, се поддържаше равнището на тази плоска тарифната структура, като се избягваше нарушаването на схемата за диференцирани тарифи. Като основна част от плана за икономическо възстановяване, който приложихме, реших да предложа на Националния конгрес да намали тарифните ставки до 15%. Прилагането на това предложение увеличи конкурентоспособността на чилийските стоки и доведе до значително увеличение на износа. При следващите правителства тарифната ставка бе намалена първо на 11% и след това на 6%. По-силен частен сектор. Ако осигуряването на радикалното отваряне на чилийската икономика беше първата основна задача, която предприехме, втората беше възстановяването на частния сектор. Преди моето влизане в Министерството на финансите, бяха приватизирани някои държавни предприятия и извършени редица други реформи, които да позволяха на частния сектор да се развие, но кризата напълно подкопа капиталовата наличност на много чилийски компании. Последвалите девалвации на песото през 1982 г. доведоха до това, че дългът на компаниите в щатски долари се взриви номиниран в песос във време, когато финансовият сектор беше в криза. Нашата цел беше да позволим на компаниите да се рекапитализират и знаехме, че данъчните стимули ще бъдат от основно значение за това. Ето защо ние установихме данък върху доходите, който се прилага само за печалбите, изтеглени от дружествата, което силно насърчаваше те да се капитализират чрез реинвестиране на печалбите си. Втората основна реформа бе да се даде възможност на частния сектор да се възстанови, като добави динамика към икономиката. Всъщност важни сектори като производство и разпространение на електроенергия и телекомуникации все още се управляваха от държавни компании. След като реализирахме мащабен план за приватизация, включващ повече от 50 000 нови преки акционери и няколко милиона непреки акционери (чрез пенсионни фондове), тези дружества бяха управлявани от частни предприемачи, които приложиха важни планове за разширяване. В енергийния сектор съществена част от тази задача вече беше завършена, когато правителството въведе рейтингова система, насърчаваща ефективното използване на енергийните ресурси. По това време пенсионната система все още беше в държавни ръце и липсваха потенциални частни купувачи на акции на компаниите за комунални услуги. Следователно, липсваха необходимите условия, за да могат реформаторите да направят обосновано предложение за приватизация, което да убеди опозицията, защитаваща държавната собственост. Години след това, след като пенсионната система беше приватизирана, ситуацията беше различна и стана възможно приватизацията на и на други комунални услуги. От друга страна, трябва да се използва всяка възможност да се извърши реформа в правилната посока. Дори ако обхватът на реформата е частичен само в краткосрочен план, по-късно тя може да доведе до повече ползи. Минното дело е много важен сектор на чилийската икономика. В продължение на много години медта е основният ни износ, а CODELCO, държавната компания, която управляваше най-важните държавни минни залежи, беше най-голямата чилийска компания. Конституцията от 1980 г. определяше държавна собственост на "най-голямото медодобивно предприятие", но Минният кодекс включваше възможността за "пълна концесия". Като непосредствен резултат правителството ни позволи и на частни компании да експлоатират големи залежи. Към края на 80-те години на миналия век започнаха инвестиции в основните частни мини за мед в Чили, като La Escondida. Днес по-голямата част от частните минни дейности са в ръцете на чуждестранни компании, които произвеждат много повече от CODELCO и на по-ниска цена. Също така работихме за насърчаване на чуждестранните инвестиции - трудна задача в атмосферата на ликвидна криза. Поради тази причина променихме разпоредбите на Комитета за чуждестранни инвестиции, оптимизирахме и ускорихме процедурите за инвестиционни проекти. Широкото разширяване на чилийския износ през 90-те години и след 2000 г. е пряко свързано с факта, че частните предприятия могат да оперират в голямата миннодобивна индустрия. Кризата от 1982 г. също остави половината чилийски банков сектор в несъстоятелност и всички усилия за възстановяване на здрав частен сектор опираха до преодоляване на този проблем. През януари 1983 г. министърът на финансите постанови, че правителството ще се намеси в двете основни частни банки и ще ликвидира други. Когато бях върховен банков надзорник, имах възможността да започна процеса на възстановяване на стабилен банков сектор. В това си качество, след намесата през 1983 г., аз бях включен в анализа на регулациите в банковата сфера с цел да се определят ясно механизмите, по които банките биха могли да оперират с активи като същевременно увеличават капитала и платежоспособността си. Нашата цел беше да насочим спестяванията на чилийския народ в капиталовите пазари. Многобройни реформи на законите, регулиращи корпорациите, регламентите за финансовия сектор и други допринесоха за постигането на тази цел. Реформата на чилийската система за пенсионни фондове от 1981 г. заслужава специално внимание. Под ръководството на министъра Жозе Пинера беше разработена програма за индивидуална партиди според конкретния принос на вносителя, управлявани от частни институции, избирани от работниците. Чилийските Администратори на фондовете за пенсии (администратори на пенсионни фондове или АФП) днес са копирани в повече от 20 държави и над 100 милиона работници в различни части на света използват тези сметки, за да спестяват за пенсиониране. Финансовата ликвидност на капиталовия пазар, постигната от тази реформа, беше от съществено значение не само за финансиране на растежа в производствения сектор, но и за преодоляване на недостига на инвестиции, потопил чилийската икономика след кризата. След като основните проблеми бяха преодолени, частният сектор започна да ни сътрудничи в тази задача, чрез влагане на корпоративни и лични спестявания на персонала в частната пенсионна система. Отварянето на икономиката за международната търговия и интеграцията в световен мащаб беше работата на лидерите на реформите между 1974 и 1979 г. Нашият принос беше насочен повече към защита на постигнатия до момента напредък в условията на световна икономическа криза, която силно засегна нашите външни и фискални счетоводни баланси. Както всеки министър на финансите знае, това е трудна задача, поради непосредствените нужди от финансиране. В тези случаи е от съществено значение да не се губи дългосрочната перспектива. Чили наскоро подписа споразумения за свободна търговия със Съединените щати и Европейския съюз, в резултат на което консолидира по-ранната интеграция на страната ни в световната икономика. Тези споразумения никога не биха могли да бъдат постигнати, ако Чили не отвори икономиката си към света в средата на 70-те години и не поддържаше реформите през цялата криза от началото на 80-те години на миналия век. Още по-илюстративен пример за непрекъснатост и синергия по пътя към напредъка е впечатляващото подобрение на пътната инфраструктура в Чили, инициирано от реформата в средата на 90-те години, която достигна своя апогей преди няколко години. За да се финансират пътните концесии, е от съществено значение да имате стратегически инвеститори способни на дългосрочни инвестиции, като частните пенсионни фондове /AFP/ и застрахователните компании. Реформата на социалното осигуряване от 1980 г. даде живот на тези институции, без които нямаше да имаме средства за финансиране на тези концесии за строителство на магистрали. Тази трансформация на пенсионната система демонстрира синергията между реформите. Когато частната пенсионна система стартира, инвестиционните портфейли бяха много лимитирани и консервативни, поради големите притеснения за частното управление на социалното осигуряване. С течение на времето, обаче, беше разрешено на пенсионни фондове инвестирането в акции. В същото време, след кризата от 1982 г., приватизацията на държавните предприятия беше от съществено значение за възстановяването на частните инвестиции и заетостта до нивата от преди 1982 г. Нуждаехме се от частни инвеститори, които желаят да закупят тези държавни предприятия, и от повече инвестиционни инструменти за нарастващите активи на пенсионните фондове. Постепенно и с много предпазни клаузи разрешихме на пенсионните фондове да инвестират в акции на по-консолидираните приватизирани дружества. По този начин голямото увеличение на цената на акциите на тези частни компании - пряк резултат от много по-доброто частно управление на компаниите и техните планове за разширяване - облагодетелства всички чилийски работници благодарение на високата възвращаемост на техните пенсионни фондове. В този раздел изтъкнах важността на отварянето към световната икономика, ролята на частното предприятие като двигател за растеж и създаването на капиталов пазар, който канализира спестяванията и инвестициите като ключови политики за икономическата трансформация на Чили. Тези реформи са един вид матрица, поддържана постоянно през годините. Имаше и редица други големи реформи, като подобряването на методите на финансиране и усъвършенстването на управлението в публичния сектор. Ще бъде необходима цяла книга, за да се опишат многото реформи, които бяха направени и как те работиха заедно, за да трансформират страната ни. Избрах няколко от най-важните, които описват как една реформа взаимодейства с останалите, както и политическата стратегия и времеви график на тяхното въвеждане. Всичките реформи, включително новите социални политики и укрепването на институциите, които обяснявам подробно в следващия раздел, представляват задължително допълнение към матрицата за икономическа трансформация на Чили. В дългосрочен план урокът, който остава от моето време като министър на финансите, е, че ефектите от добрите (и лошите) политики се простира далеч отвъд това, което някой повърхностен външен наблюдател може да си представя. Съществува една много важна инерция в ефектите на икономическата политика. Повече от едно правителство се е възползвало от това, което другото преди него е направило, а други са платили сметката за действията на предходното правителство. За да разберем тази проста истина за това как една национална икономика може да бъде трансформирана, лидерите на правителството трябва да имат визия за нацията и да се откажат от личните си амбиции да действат в полза на цялата страна. Следва...

Точно така, Ернан Бучи провежда най-тежката част от реформата като финансов министър от 1985-89, няма ненаказано добро, плодовете от неговата работа после събират наследниците му на този пост от Християн-демократическата партия /те са аналог на Християндемократите в Германия/. Ще започна с моя превод на статията на Ернан Бучи, той много точно обяснява каква е била икономическата ситуация след Алиенде и какво е направило неговото правителство и лично той /извинявам се за грапавини в превода, не съм професионалист/: Как Чили успешно трансформира своята икономика Hernán Büchi Buc Преди Маргарет Тачър да стане министър-председател на Великобритания или Роналд Рейгън да бъде избран за президент на Съединените щати, Чили извърши безпрецедентна приватизация и други реформи. От средата на 80-те години насам до азиатската криза през 1997 г. чилийската икономика нарастваше със среден годишен темп от 7,2%, следван от средно годишен темп от 3,5% между 1998 и 2005 г. Този ръст е много добър в сравнение с други страни. Изключителното икономическо представяне на Чили и подобреното благосъстоянието са международно признати и са резултат от системно прилагане на стабилни икономически политики. Пътят обаче не винаги беше гладък. В някои критични моменти по пътя към икономическия успех на Чили процесът заплашваше да се изплъзне от контрол. Например, брутният вътрешен продукт на Чили (БВП) спадна с 14,1% през 1982 г. в условията на силна световна рецесия. Едновременно с това чилийската валута беше надценена, което я направи още по-уязвимо от забавящата се международна икономика. Капиталът спря да тече, драстично намаля способността за финансиране на инвестиции. Последвалата девалвация на чилийската валута изостри ситуацията, като намали реалното богатство на компании и хора. Ударът продължи две години, като безработицата се увеличи до над 23% от работната сила, а реалните заплати спаднаха с повече от 10%. Макар че много други държави в региона са претърпели подобни кризи, никой от тях не пострада така остро като Чили. Успешното управление на кризата спря кървенето. Десет години по-късно цифрите от Икономическата комисия на ООН за Латинска Америка и Карибите (ECLAC) показаха, че Чили преживява най-силния икономически растеж на всички страни в региона през 80-те години, с изключение на няколко карибски държави, които не бяха засегнати от външните шокове. Успешното управление на кризи беше критично, защото острата криза застраши реформите, въведени от чилийското правителство през 1974 г. Тези реформи включваха отваряне на икономиката към света, приватизация на някои държавни компании и ограничаване на тежка инфлационна криза чрез фискална дисциплина и строга парична политика. Тези пионерски реформи осигуриха бъдещо благоденствие за нашата страна. Налагайки се на път да стане една от най-отворените икономики в света, Чили беше крачка напред в сравнение с други страни в адаптирането към днешния глобализационен феномен. Преди Маргарет Тачър или Роналд Рейгън, чилийското правителство се осмели да приватизира неефективните държавни компании. фискалният баланс, който сега е изискване за присъединяване към големи икономически и политически блокове като Европейския съюз, бе постигнат повече от четвърт век по-рано от тази малка страна в южния ъгъл на света. Възможно ли е рецесията от началото на 80-те години да пропилее усилията на всички тези години? Това беше въпросът, който си задавах самият аз, когато през януари 1985 г. г-н Аугусто Пиночет, президент на републиката, ми предложи длъжността министър на финансите. Чилийската икономика, 1974-1984 г. Преди да обсъдя периода, когато бях министър на финансите, бих искал да кажа нещо за периода между 1974 и 1984 г., когато правителството на Пиночет започна радикална трансформация на икономиката на страната. Когато правителството на Салвадор Аленде падна през септември 1973 г., годишната инфлация на Чили беше 286%. Три месеца по-късно, след като новото правителство коригира най-очевидните изкривявания, причинени от контрола на цените, инфлацията се увеличи до 508%. Така например цената на основните стоки се удвояваше на всеки два месеца. Цените на повечето основни стоки бяха фиксирани от правителството през 1973 г. Въпреки че Чили беше и все още е малка икономика, нивото на протекционизъм беше високо. До края на 1973 г. номиналната средна тарифа за вноса е беше 105%, максималната 750%. Нетарифните бариери възпрепятстваха и вноса на повече от 3 000 от 5 125 регистрирани стоки. Точно както предсказва икономическата теория, големите опашки пред магазините са обичайни в Сантяго и други градове в Чили в резултат на недостига, причинен от контрола върху цените Спадът на БВП през 1973 г. отразява свиването на производствения сектор, в който основните активи постепенно попадат под държавен контрол или собственост чрез отчуждавания и други правителствени интервенции в икономиката. В резултат на това делът на правителството в общото секторно производство достигна 70% през 1973 г., с изключение на индустриалния сектор, където той е бил 40%. Фискалната ситуация беше хаотична. Дефицитът достигна 55% от разходите и 20% от БВП и беше основната причина за инфлацията, тъй като централната банка печаташе пари за финансиране на държавния дефицит. До края на правителството на Алиенде брутният размер на спестяванията е бил 6%, а инвестиционният процент е бил 7,9% - най-лошите цифри от 60-те години на миналия век. Това означава, че в много отрасли не са инсталирани нови машини, не са започнали нови фирми и са създадени все по-малко нови работни места. Няма капиталови пазари, а контролираните от правителството лихвени проценти не отразяват недостига на финансиране. Дефицитът по платежния баланс (ПФ) се е увеличил за период от три години, а социалистическото правителство е увеличило външния си дълг с 23%. Следва

Тази статия е лекция по модерна пазарна икономика, от която е извадена отровата на политизирането. Заслужава да се преведе и за по-широк кръг читатели, което ще се опитам да направя, доколкото мога. Такава отрова на политизиране е просмукала общественото съзнание в България и дава почва за популизма - без значение ляв, десен или националистичен. Не искам да персонализирам, но познавам професори по икономика, които мислят по същия начин по който разсъждава колегата по форум - според тях държавата е основата и покрива на живота. Тези хора пишат "наука", преподават и създават обществени нагласи. Не мога да си го обясня, наистина, в ежедневието си са рационални личности, някои от тях с висок коефициент на интелигентност и изведнъж, когато стигнат до определена точка в дебат, рациумът изчезва, преминават в друго измерение. Не конкретизирам, един от тях по стечение на обстоятелствата ми е много близък - до определена точка разговорът върви, зачитат се и чужди аргументи, след което влиза в защитна позиция и в лабиринт без изход, като в анекдота на Мирче Кришан за краставицата, пълен цикъл - започваш пак отначало, правиш кръг и... отново до безкрай.

Стинка, как по-ясно да се илюстрира етатизъм от пример като този какво става с българската войска в периода 1934-44. За тези 10 години тя нараства от 50 000 на 430 000. Войската става най-големият вътрешен пазар за монополите, свързани с държавата: вещеви оклад, храни, строителство на казарми и свръхвъоръжаване, маркирано с корупционни скандали. Без никаква реална заплаха от страна на съседните Гърция, Турция или Югославия в този период, под патриотичните възгласи за сигурност и защита се осъществява сбъднатия блян на монополизма със съдействието на държавата. Нещо подобно скоро имаше с призивите за наборна армия, където да отиде некачествената продукция на местните монополисти, солунската митница на бай Ганьо. Но ако търсиш научни аргументи, прочети монографията на Румен Аврамов, той е системен и сериозен анализатор на българското банково дело преди 1944 година, Ник ти е посочил линк към неговата книга. Моделът е такъв през целия период, идването на държавния капитализъм след 1944 само финализира този модел, в който сме и сега. Не става въпрос за отделни изолирани случаи, а за система.

Така е, освен това си мисля, че се развива и заради намерените нови пазари, след ПСВ България все по тясно се обвързва с германския пазар, особено след идването на Хитлер на власт и милитаризирането на Германия, България в икономически план прави категоричен избор да се ориентира към пазарите на Германия и Италия, през 30-те години се късат постепенно стопанските връзки с Франция и Великобритания, изтеглят се капиталите им, което по време на Голямата депресия и след нея води до срив в банковото дело, Буров описва тези трудни за него години и как взема решителен завой към немските капитали и пазари, той преориентира всичките си финансови потоци към немския пазар, тогава започва да купува и разработва мини за нуждите на немската военна индустрия, също така навлиза в кожарската и тютюневата индустрия, защото има осигурени големи пазари. Парите влизат там където виждат пазар, тоест печалба.

Да отричаш това означава да си затваряш очите, било от незнание, било от предубеждения, било от желание да спориш заради спора. Доказателство за такъв олигархичен капитализъм преди соца има навсякъде: в законите от онова време, облагодетелстващи "наши хора", през 30-те години се приемат закони, ограничаващи свръхразвитието на дадени индустрии и де факто ликвидиращи конкуренцията. Причината е обективна на пръв поглед, някои клонове на леката промишленост започват да произвеждат свръхпродукция, която няма реализация на външния пазар, но застрашава монополното положение на вече утвърдили се капиталисти и те натискат лостовете на държавата в своя полза - въвеждат не антимонопол, а антиконкуренция, убиват конкурентите със закон. И не само това, отвори "Големанов", "Службогонци", "Бай Ганьо" и ще го видиш в оголен вид - щом се докопа до политическата власт партийното лице започва безогледно да мачка всякаква икономическа конкуренция на противната партия и да издига нагоре по политически принцип своите партийни протежета в бизнеса. Сопаджийство, партизанлък, корупция, мачкане с политически средства на опонентите в бизнеса под благородния девиз за "благото на Отечеството". Ако според теб това не е етатизъм и олигархичен капитализъм, кое е. Самият Буров откровено разказва за тези отношения в мемоарите си, той сам получава най-апетитните късове от икономиката с политически машинации и натиск, събира компромати за конкуренти в банкерския бизнес, шантажира бизнес противници, за да получи концесии и държавни поръчки. Мащабите са огромни и водят до остаряла техническа база в промишлеността, защото когато нямаш конкуренция на пазара, произвеждаш боклуци, няма друго да те конкурира нито отвън нито отвътре - затова въвеждат и протекционизъм и затварят външната конкуренция на по-качествени стоки от Европа, за да владеят вътрешния пазар, но това спъва развитието и понижава качеството. Та нима това не беше и при социализма? Спомни си за симпатичния "милиционер" Соколовски, "внедрил се" в работилницата на занаятчията с "куче касичка", милицията преследваше конкуренцията на държавния монопол. Но не мога да ти помогна, човек сложи ли идеологическите очила, докато сам не си ги свали, все ще вижда цветни сънища през тях.

Стачките започват през 1939 във връзка с въвеждането на т.н. "тонга", модернизиран метод за по-ефективна обработка на тютюна в складовете, която съкращава нуждата от работна ръка, всъщност в романа на Димов е описано как Борис Морев, никому неизвестно парвеню от социалните низини, влиза дръзко при тютюневия магнат и му предлага цялостен план за въвеждането на този модерен метод, след което пред Морев се отваря кариера в концерна /това като отклонение/ За съкращаване на работния сезон твърде много допринася и въвеждането във всички манипулационни складове през 1939г. на една от най-опростените манипулации – тонгата. „Тонга” бива известна у нас и по-рано, но едва през 1939 г. бива въведена повсеместно като единствен начин за обработване на тютюните. Тя намалява производствените разноски и с това дава възможност на българските тютюни да бъдат по-конкурентноспособни и да се продават на по-ниски цени на външния пазар. „Тонга” скъсява работното време с около 60-70% и изисква по-малко квалифицирани работници, за разлика от сложни манипулации като „басма” и „широк пастал”; поради това става възможно да се наемат по-слабо платени работници. Докато при манипулация „широк пастал” 100 кг тютюн се обработват за три дни от четири работнички, при „тонга” същото количество тютюн се обработва за три дни от една работничка. Това дава възможност да се намали работното време за манипулация от 8-10 месеца годишно на 4-5 месеца, а дори и по-малко. Намалява се общият годишен доход на работниците с около 30-40%, въпреки че през периода 1937-1939 г. техните заплати биват увеличени с 20%. https://trs1940.wordpress.com/2014/04/13/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-1939-1940/ Съгласен съм, че и преди 1944 функционира държавно-дотиран капитализъм, обсъждали сме това, че този модел е вроден порок на българския политико-икономически модел, в крайна сметка е модел, довел до посредствени резултати в развитието на икономиката и модернизацията на промишлеността, заради срастване на власт с икономика, това е модел Кой, при който държавата работи за и обслужва определени магнати /олигарси/, свързани политически /партийно/ с властта, такъв по онова време е Атанас Буров, политик и магнат. Точно този модел, според мен, е причина в периода между двете световни войни България да забави осезателно темповете си на модернизация и да изостане дори в сравнение с Гърция през тези години, нещата продължават в същата посока и след ВСВ, но вече с ускорени темпове, заради стопроцентовия държавен монопол върху цялата икономика в България. Тогава обаче икономическа олигархия и политико-партийна власт се сливат в колективното лице на Номенклатурата.

Много е добър сериала, започнах го от 1-1 и съм на 1-7, отивам да гледам.

Ех, да бех богатско чедо, Буров да ми беше дедо, Дубъл-екстра щех да пуша, мъката с тех да душа. Или пък хавански пури, що ги пушат хора щури, Но за бедни като нас, стига ни и некой фас. https://bg.wikiquote.org/wiki/Стоян_Миленков_(певец)