Б. Киров

Царство България е официалното наименование на българската държава от 1908 до 1947 г. Първият министър-председатели на царството е Александър Малинов / 1908–1911 г./, а последният Кимон Георгиев /1944–1946 г./. Как се развива стопанството в този период от време? През 1921 г. в Царство България има 1544 промишлени предприятия (включително насърчаваните от държавата) с общо 55 000 работници, пише еxtremecentrepoint.com. През 1928 г. е приет Закон за насърчаване на местната индустрия, който предвижда безмитен внос на непроизвеждани в България машини и съоръжения, безплатно отпускане на държавни и общински земи за строеж на фабрики, намаление с 25 до 30% от тарифите на БДЖ, освобождаване от някои данъци и такси и др. До 1929 г. (от 1923) индустриалното производство в България се увеличава с 88% , или средногодишен ръст от 11%. Една от причините за това е силният протекционизъм на държавата. През 1941 година индустриалната продукция възлиза на 18,16 млрд. лв. срещу 11,16 млрд. лв. през 1934 г. при средногодишен ръст от 6,9%. Водеща е хранително-вкусовата промишленост / 62%/, но се развиват и циментова промишленоста, както е металообработката, химията и електротехниката. В предприятията с над 50 работници работят 75,2% от всички работници в промишлеността, а с над 200 работници – 40%. Икономическият възход на България в навечерието на Втората световна война може да се види, като се направи сравнение на нейните постижения с тези на съседните държави. Да вземем само пшеницата. На глава на населението в кг през 1938 година тя е била 280 кг за България, 142 – за Гърция, 245 – за Румъния, 248 – за Турция и 197 за Югославия. В началото на 30-те години с приемане на различни закони земеделското производство се увеличава средно с 18% за периода 1934-1939 г., а увеличението на земеделската продукция е около 70% в сравнение с довоенното ниво. През 1939 г. доходът в земеделието нараства с 37% в сравнение с 1935 г. Средната надница на професионален работник е 66,60 лв., средната месечна заплата на чиновниците – 2500 лв., а средната пенсия – 1400 лв. Подемът на икономиката довежда до подобряване на жизненото равнище на широки слоеве от населението. http://www.paragraph22.bg/22-novini/read/ikonomikata-i-zaplatite-v-carstvo-bulgariia-prez-1939-g Само за сравнение - средна пенсия 1400 лева по цени от онези години се равнява приблизително на 700 сегашни, цена на кг. месо е бил около 20 лв., на сирене около 25 лв. Тютюнът е бил основно износно перо и много развита индустрия, това е описано в детайли в романа "Тютюн" на Димитър Димов /корекция, вторият му баща е бил тютюнев експерт/, не е изнасяна просто суровина, а висококачествен продукт, българските цигари са били много висок бранд. п.с. Реално по-голямата част от местната хранително-вкусова и текстилна продукция са се реализирали на вътрешния пазар, основно са се изнасяли кожи, тютюн и живо за Германия. Но местната лека промишленост е имала почти пълна реализация на местен пазар, външната търговия е била вяла. Външната търговия в навечерието на Втората световна война в млн.лв. по текущи цени Години Внос Износ Оборот Салдо 1935 3009 3253 6262 214 1938 4934 5578 10 512 664 1939 5197 6065 11 262 868 структурата на промишлеността е била приблизително такава:

Paul Bairoch (24 July 1930, Antwerp – 12 February 1999, Geneva) was one of the great post-war economic historians who specialised in global economic history, urban history and historical demography. He published or co-authored more than two dozen books and 120 scholarly articles. https://en.wikipedia.org/wiki/Paul_Bairoch Това е таблица на БВП на държавите в Европа от 1880 до 1938 направена от Paul Bairoch, историк на икономиката, дал съм линк към биографията му. Таблицата показва БВП на държавите в Европа в периода по възходящ ред. Въз основа на тази таблица, Paul Bairoch прави историческа карта на Европа по БВП на глава от населението за 1938, която съвсем нагледно показва къде сме били по икономическо развитие тогава в сравнение с другите европейски страни. Картата отдолу е направена по БВП на човек от населението по стойност на долара от 1960, но принципът е такъв - авторът е използвал статистиката за население и БВП от 1938, обърнал е стойностите на БВП в стойност от долари 1960 и е разделил съвкупния БВП на броя на населението за годината 1938. Това е резултатът: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_regions_by_past_GDP_(PPP) Лесно е да се направи сравнение как са се променили нещата, ако сега до тези цифри се нанесат днешните, те са общодостъпни.

Не е точно така, има нюанси във всичко това, Пиночет управлява 17 години, след него се редуват социалдемократи и християндемократи /десни/, големият ръст на икономиката е от 2000 натам и е заслуга и на леви и на десни, но излизаме от темата. Все пак при Пиночет има съществен ръст на икономиката, той подготвя следващия растеж, видно е от графиката: Пиночет управлява от 1973 до 1990. какво би станало, ако Алиенде е за алтернативния раздел.

Не ми се влиза в дребнави спорове, погледнете архивите и сатистиките, там ще откриете всичко за това каква промишленост е имала България, какво е произвеждала, какво е изнасяла преди 1944. Само ще постна архивен материал от Държавния архив за промишлеността в София и Софийско, вижда се какво е имало и какво не: http://gov.archives.bg/guides/13_P_C_2012.pdf Страницата е 99-100 По отношение на доходите, преди съм сравнявал заплати на учител, чиновник, офицер, работник, приравнено към сегашните цени и стойности заплатите са били големи; приравнени към европейските тогава са били съпоставими. Много български младежи учат в Чехия, Германия, Франция на издръжката на родителите от България, но за разлика от сега, след това се връщат в България и упражняват професиите си на инженери, лекари или юристи тук. Защо според вас са се връщали, ако е бил толкова нисък стандартът и заплащането, тогава масова емиграция от България не е имало. Съгласен съм, така е, с уточнението, че се индустриализира по идиотско-идеологическата матрица на сталинизма "Ще строим завод, другари, завод за заводи" и то "с кирки, знамена, да зашумят като гора"; е, "зашумяха", видяхме какво стана с "гигантите" на соц. безумието Кремиковци, Радомир и т.н. гигантомански изцепки, добре че не прокопаха и Канал от Черно море до Дунав през София. Обаче разбиха селото и го ликвидираха окончателно с приватизацията на парче през 90-те. Съгласен съм с извода ви, че експорта в дългосрочен план няма да вдигне доходите, най-вече поради факта, че е по-малък от импорта и това си остава константа с годините. Не изнасяме стоки с висока принадена стойност а суровини и стоки с малка принадена стойност, затова големият обем на износа не надминава вноса на стоки с висока принадена стойност. Сам по себе си износът би могъл да е двигател на растеж, когато надминава много вноса, това прави Китай, това прави и Германия. Ай-ти продукцията е малка, това е факт, но там има резерв, защото тя се прави без големи материални активи и капиталовложения, тя е в основата на много старт-ъп предприятия и в нея биха инвестирали много чужди инвеститори, ако видят бъдещи ползи за себе си. Това че не го развива България си е неин проблем, не на инвеститорите. Туризмът сам по себе си като отрасъл няма да ни измъкне от капана на ниските доходи, няма такъв случаи в световната икономика - в Турция и Гърция туризмът е сериозно перо, но не е решаващо на фона на целия БВП, не е магическата пръчица, която ще ни реши проблемите с растежа на БВП. Иначе съм съгласен, че с този тип евтин туризъм перспективите са изчерпани. +++ Това се опитвам да развивам като идея и виждане в цялата тема. Също мисля, че без реформирана политическа, правна и законова рамка, цялото наливане на пари, било от бъджетни излишъци, било от резерва, вместо да изпише вежди ще извади очи. За съжаление популистите точно натам въртят колелото, към наливане на пари в нереформирани системи.

Ресурсът не е малък и едно /младите семейства/ не изключва другото - България има сравнително малък държавен дълг и много голям резерв от 40 млрд. лева, за какво го пазят политиците, за ново КТБ ли, те друго не умеят, поне досега са показали това. Ситуацията е благоприятна като световен тренд в икономиката нагоре за коренни реформи, пенсионерите не са пречка за младите семейства, ресурсът е достатъчен, моментът добър. + Съгласен, но ми се налага да прекъсна, ще продължим диалога

Според мен реагираш емоционално, разбирам те, защото и аз преди време мислех като теб. Но ето какви са аргументите ми: когато в едно общество се поляризират групи от бедни и ощетени и богати и ощетяващи, цялото това общество отива в канализацията. Случаят в България, според мен е такъв. Сделката е огледално обърната на това, което на запад наричат "уин-уин" /печелят всички/, при нашата сделка /да я наречем Обществен договор/ губят всички, макар, че тарикатите си въобразяват, че са прецакали останалите. Да откраднеш от някого, в случая това са сегашните пенсионери, нещо и после да кажеш, "да, откраднато е, но има по-нуждаещи се и затова няма да им го върнем" е нерационално, то работи само за лошите. Така се насъскват различни групи в обществото една срещу друга - млади срещу стари, цигани срещу българи, бедни срещу богати, леви срещу десни и т.н. Според мен това е грешка, дори от чисто икономическа гледна точка. Ти гледаш на пенсионерите като на излишни гърла, които подяждат работещите: погледни на тях като на купувачи, които ще купят нещо произвеждано от предприемачи, това е пазар от 2 млн. души, купувайки повече, тази група отваря търсене, търсенето ще задвижи предлагане, предлагането изисква производство, производството отваря работни места, конкуренцията за работни места повишава заплатите и ето ти имаме възходящ тренд нагоре в икономиката. Същото важи и за циганите, не гледай на тях като на проблем, а като решение на проблем, те де факто са такива в тази демографска ситуация, там има резерв за квалифицирана работна ръка, тук е, само трябва да се разработи. Необходим ни е нов обществен договор, поне според мен.

Мисля че най-големият дефект на българската политическа система е зависимостта между политика и икономика. И това не е от вчера, нито от времената на соца. Не е работа на политиците в една държава да се месят в пазара. Нито десните политици в Турция го правят, нито левите в Уругвай, нито тези в САЩ - управлението на държавата и пазара са две различни сфери, които действат по свои закони и правила. Когато едното се смеси с другото настъпват аномалии. това не могат да проумеят много хора в България. Работата на политиците, според мен, е да осигурят добра законова и управленска рамка, а по отношение на пазара да управляват събираните с данъци пари. Дотам е тяхната връзка с пазара. Никой политик в Турция не диктува на Коч холдинг например в какви сфери да инвестира и как да развива бизнеса си - пазарът е този, който определя това. Същото важи навсякъде - не е президентът на САЩ е този, който ще посочи на Илон Мъск къде да инвестира активите си и с какво да се занимават корпорациите му. Който си мисли това дълбоко се заблуждава и бърка причина със следствие. Затова всякакви дебати къде да инвестираме и какво да развиваме са безпочвени, това ще решат условията на пазара. Можем да дебатираме как да се осъществи върховенството на закона, как да се разпределят парите от данъците и какви да са тези данъци, а също какви закони да се направят и прилагат, за да могат предприемачите на пазара да работят пълноценно. Самите предприемачи, когато имат всичко това, осигурено от държавата, ще намерят пътищата за развитие на пазара и на бизнеса си - те ще инвестират там, където пазарът им отваря ниши, парите са като голямата вода, те винаги намират посоката си. Държавата просто не бива да се меси и да пречи, още по-малко да се изживява като пазарно лице. Нито мъдрите глави на макроикономистите могат да предвидят къде ще расте пазара, те не са олимпийски богове или оракули, тяхното място е в университетите и академичните общности, но на пазара са активни и актуални съвсем различни икономисти, които са прагматици.

В България пенсионерите са малко над 2 млн., а пенсиите над 2.5 млн., което е около 30 процента от населението. В Турция хората на пенсионна възраст /за мъже 60 години, за жени 58/ не са толкова малко: http://www.indexmundi.com/turkey/age_structure.html Те реално са над 12 процента от населението, или над 10 млн., в Турция - при добри пенсии, тези хора са огромен пазар за турските производители и стават двигател на икономиката. Според мен не бива да гледаме на пенсионерите като на социално бреме /което сега се случва у нас, допълнително условие за конфликт между поколенията/, а като на потенциален пазар - какво по-хубаво от това пенсионерите да получават добри доходи и да пазаруват на вътрешния пазар, те са страхотно добри клиенти, особено за фармацевтиката и хранитело-вкусовата промишленост, стига да имат пари в джобовете си, които между впрочем не са "парите на другите хора", а техните собствени спестени пари - защо да получа 60 процента от вложеното от мен, а не по-висок процент? На какво основание. тези пари по време на социализма бяха влагани в почивни станции и фабрики, които при приватизацията бяха откраднати, цяло едно поколение беше ограбено, тези пари могат да се върнат на законните им притежатели, на пенсионерите.

Голяма част влизат в онзи сегмент, наричан "застрашени от бедност", по спомени той беше над 43 процента, но може би се е увеличил. Повече от 40% от българите са били застрашени от бедност или социално изключване през 2016 г., с което България продължава да държи първото място в Европейския съюз по този показател, сочат данни на Евростат, публикувани днес. Въпреки това се наблюдава лек спад спрямо предходната година, когато този дял е бил от 41,3%. Една от най-застрашените групи в страната са възрастните над 65 години – 45,9% от тях, като предишната година обаче те са били 51,8%. Другата най-засегната група от гледна точка на възрастта са младежите под 18 години с близък резултат – 45,6%. Жените като цяло са изложени на по-сериозен риск от социално изключване и бедност в сравнение с мъжете – 42,1% спрямо 38,5%. Най-застрашената от бедност и социално изключване група обаче продължава да бъдат безработните – 77,5%. https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/bylgarite-prodyljavat-da-sa-nai-zastrasheni-ot-bednost-v-evropeiskiia-syiuz-248508/ Останалите около 30+ процента нагоре се водят "средна класа", но реално, според мен, те не са такива по покупателна способност, защото статистиката у нас не отчита, пак според мен, реалните потребителски цени; в така наречената "потребителска кошница" липсват някои много високи разходи за храни и облекла, което според мен изкривява картината с цените, наемите също. Ето го индексът на потребителските цени според НСИ, излиза по тези данни, че между 2014 и 2017 няма повишение, но аз го усещам по джоба си, щом вляза в супермаркета, а и по сметките за парно и ток, цигарите и т.н. траснпортът в София!, според НСИ обаче всичко е ОК, упойката действа, можем да вадим зъба на пациента. Българските домакинства са много задлъжнели, в сравнение с турските например, процентът е много по-висок. Има и друго - статистиката отчита бодри цифри за увеличаване на спестяванията, но когато един човек примерно тегли ипотечен или потребителски кредит от 20 000, той не си ги държи в къщи, а в банката, банката го води "депозит", но същия този "депозит" е и дълг, с лихвите по-голям от сумата на депозита. А това е според Евростат в проценти дълг на домакинства спрямо БВП Тук влизат и ипотеките, статистиката води намаляване на лошите ипотеки, но същевременно води и намаляване на процента на хора със собствено жилище - ами банката ти продава апартамента, взема си парите, и нямаш вече ипотека, като скачени съдове са. Ето за това иде реч:

Не толкова в структурата, колкото в ефективността и намирането на пазар, е проблемът на българската икономика /като се абстрахираме от политически фактори/. В тази връзка, Китай, който е най-големият износител с най-голямо положително салдо в света, изнася повече от 50 процента нискотехнологична продукция, тоест формира положителното си салдо предимно от този износ. С тенденция да разширява вътрешния си пазар.

+ Точно. Структурата на индустрията не винаги означава висока принадена стойност в продукта, както се вижда с агропродуктите на Холандия, агропродукцията не е хай нито медиум-хай сектор, но на холандците носи десетократна принадена стойност при износ. Да продаваш пшеница във вид на суровина или във вид на луксозни бисквити е нещо съвършено различно, но е въпрос на бранд и умение за намиране на пазар. Най-важният фактор обаче е политическата система, според мен. Ще цитирам Ретро: 1. Държавен апарат - свръхраздут и политизиран, подлежащ на съкращаване поне 30-40 процента 2. Купен етнически вот - огромен проблем, дискутирали сме го в темата за ромите, обричаш на социален паразитизъм голяма част от населението, за да обслужва това население политически интереси на олигархията; може да се обърне тази зависимост, но е в ръцете на държавата решението. Визията на мафията е да крепи статуквото и да увеличава социалната зависимост на тези хора. 3. Пенсионери - почти същата ситуация като с етническите малцинства, всъщност тези две групи формират сегментите "бедни" и "застрашени от бедност", които са близо 70 процента. Без фундаментална пенсионна реформа с лични партиди, плюс връщане на ограбеното при приватизацията в пенсионния фонд, масата на пенсионерите ще продължава да бъде социално бреме и воденичен камък за икономиката. И логичен изход - младите бягат и така още повече задълбочават проблемите и заякчават модела.

Доколкото си спомням от това, което четох, когато дискутирахме икономиката им в друга тема, нямат развити Hi или "Medium Hi-tech производства, големите им предприятия са в хранително вкусовата и преработвателна промишлености, развит сектор на услугите - тези два сектора дават най-голяма част от БВП и растеж. Директни чужди инвестиции, сравнително колкото у нас, дори по-малко: Баланс между вътрешна и външна търговия, отрицателен /нашият също е такъв, но техния обем е много по-малък/ При това стабилен и висок растеж средно около 5 процента между 2004-2017 няма на какво да се дължи, според мен, освен на разширено вътрешно потребление, в това число и държавно, и на добра социална политика при разпределение на доходите, баланс между интереси на производители и потребители.

Лист на световните производители на коли: Обърнете внимание на Иран, 18-ти в света и на модела - за вътрешния пазар и за износ: Турция също е един от големите производители, 14-ти в света, задоволяват вътрешния си пазар със собствено произвоство, но предимно лицензирани марки И, разбира се, номер 1, Китай - всяка трета кола в света през 2016 се произвежда там, повече от два пъти по-голяма продукция на автомобили от САЩ

Какво точно означава това? Добре, тъй като нямам конкретна информация за Уругвай, ще се опирам на това, което прочетох за турската икономика. Там съществуват сравнително малко големи холдинги, произвеждащи по-голямата част от БВП на Турция, преобладаващо фамилни, които по същество са клъстери от множество фирми в различни сфери, обикновеновено със собствена банка. Най-големият Коч Холдинг е такъв клъстер от различно профилирани фирми със собствена банка и изследователски център, Университетът Коч в Истанбул. При това този университет, освен че се занимава с приложно изследване на пазара, предлага кариерни перспективи на студентите в него, още докато следват, както и да работят в някои от клоновете на Коч холдинг.

Допускам, че е така, освен това и в различните региони на Турция разликите в доходите са в пъти, доколкото си спомням от статиите, които цитирах. Регионалните неравенства винаги са били големи в Турция: Истанбул и съседните му градове, особено Kocaeli (İzmit), заемат лъвския дял от частни и публични инвестиции. Тези два града, с общо население от 14 815 816, произвеждат 26,2% от БВП. Приносът към БВП на Диарбекир, град със същия размер като Kocaeli (1,518,958), е 1,1%. Приносът в БВП на градове като Bitlis (228 767 население) и Muş и Şırnak (население над 400 000 души) не надхвърля 0,1%. Периферното положение на тези градове не може единствено да обясни причините за бедността: в рамките на Кемалистката република властите отказват да инвестират в други сектори освен военните и сигурността. В Уругвай има много силна социална програма, която са разработили с помощта на Световната банка, и относително хомогенно като доходи население. Безработицата в Турция не е малка. Чисто по цифри, в Турция дори и БВП по покупателна стойност на човек е по-висок от този в Уругвай - около 24 000 долара на човек срещу 20 000 в Уругвай, но явно не се гледат само тези показатели. Общото между Турция и Уругвай е, че и двете икономики генерират растеж от вътрешния си пазар, много по-малко зависими са от външната търговия в сравнение с България и Румъния. Особено това важи за Уругвай. Дори и външните инвестиции в Турция и Уругвай не са решаващи като съотношение съпоставени с вътрешния пазар. Това, според мен, е повече възможно да се случва в сравение с България и Румъния, които имат изключително силна конкуренция от високоефективни вносни стоки. Не съм се вглеждал внимателно в причините за бързия икономически растеж в Уругвай, при Турция експанзията е свързана с кредитната политика на банките, която върви успоредно с повишаването на заплатите - там урбанизиращото се население е голям пазар за местни производители, като много от покупките се извършват на кредит. Техният модел на развитие напомня малко на Мюнхаузен - сами се издърпват нагоре от блатото на ниските и средните доходи, като банките играят ключова роля - финансират пазара, едновременно разширяващо се производство и разширяващо се потребление. Не внасят чужди стоки, а чуждо ноухау, което после продават като турски стоки на вътрешния си пазар. Специално за Турция, това ми направи най-голямо впечатление - техните пенсионери получават относително много големи пенсии, а това ги прави средни доходи като класа, ако е получавал заплата среден доход, пенсията му даже надхвърля тази заплата, по този показател са много напред. Сравнението с нас е драстично - тук "пенсионер" е синоним на "социално слаб", а това свива пазара и то драстично. За това става въпрос, ако заплата му като работещ е 100 процента, възвращаемостта от вноските надхвърля тези 100 процента, у нас е под 60 с тенденция да пада. пенсионерите не са решение на проблема със свития вътрешен пазар, а част от проблема, в Турция те са решение на проблема.

https://tradingeconomics.com/romania/gdp-per-capita Това са графиките на растежа на БВП на човек за година абсолютни в щатски долари за: България, Уругвай, Турция, Румъния. Ако границата на "капан на средните доходи" е 11 750, както пишеш в следващия постинг, то Уругвай и Турция са над него, България и Румъния са под него - всяка от тези държави обаче има специфики на структура на икономиката, внос-износ, вътрешен пазар, работна сила, население, геополитическо ситуиране. Освен това, от графиките може да се види през кои години какъв ръст е имало в конкретната страна, кога е бил най-голям и да се анализират конкретните причини.

Това е начинът. Даже и сега е моментът да се направи. Нещо повече, даже се имитира /дано не съм прав/, че нещо се прави в тази посока - имам предвид проектозакона за сделките по приватизация - ако се тръгне по този път и се ревизира крадливата приватизация реално, като успоредно с това се подкрепи средната класа предприемачи от типа на Ретро, който пише във форума, по всякакъв начин се насърчат тези хора да работят за българския пазар, можем да отлепим бавно от дъното и да тръгнем нагоре. Но иска много воля и силен екип.

+++ Връщаш темата в играта Точно за вътрешния пазар и потребеление си мислех да напиша следващ постинг и да свържа това с турския модел на голямо вътрешно потребление и ме изпревари Точно там виждам резерви, въпреки песимистичните мъдрувания на някои казионни икономисти, чието мнение е, че там са ограничени вазможностите. Според мен са ограничени от некадърност и злонамереност - няма да стане с лозунги "изберете българското!" и да продаваш на хората палмово масло и боклуци вместо сирене и кашкавал; ще избера българското, когато е качествено поне колкото гръцкото, например, и е на същата цена. Но нещата не са толкова прости - прав си, - сбъркан е целият ни икономически модел и то базисно. Това което наричаш клиентелистки модел на популистките партии, точно. То включва и олигархичния модел в себе си, според мен, към който са и корпорациите, както пишеш, ориентирани към износ. Примерно лекарствата - една яка мафия от вносители, които внасят скъпи лекарства, без да съм специалист, но понеже ми се е налагало да търся нещо ефективно и евтино, което го имаше преди, изведнъж се оказва, че е изчезнало и заменено с нещо в пъти по-скъпо и неефективно. За мен това е порочен клиентелистки пазар, запушил жизнените канали на българското производство и пазар. Може и без Пиночет да минем, ако се появи български Ли Куан Ю, шегувам се, не виждам на хоризонта и отвъд него такъв. Може и по по-лесния начин, с бавни но неотменни стъпки, може, но по-вероятно ще стане по трудния, гръцкия вариант с шменти-капели байки на статистиката колко добре се развиваме и как всичко е цветя и рози, след което някой ще пусне димката и тайфата мошеници ще се изниже с парите в чужди банки, а народецът, колкото е останал, ще духа супата.

Всички надеждни статистики го отчитат приблизително еднакво, миналата година износът на аграрната им продукция е бил за около 80 млрд евро, втори /или трети, да не греша/ след САЩ и евентуално/?/ Франция по този показател. Науката и технологиите не им пречат да си развиват аграрния сектор, напротив, правят го по модерен и технологичен начин, освен това продават 10 пъти по-скъпо от себестойността, имат и много развит сектор на хранителната и преработвателната промишленост, както и машини за хранителната. За да не съм голословен, ето ти линкове към износа им по пера, ако ти се занимава, сумирай аграрната продукция като стойност https://tradingeconomics.com/netherlands/exports-by-category А това е линк към производството им на аграрна продукция по тримесечия: https://tradingeconomics.com/netherlands/gdp-from-agriculture Един прост пример - цена на тон дървесина, която ние продаваме е около 100 евро, но цена на тон хартия, която ние купуваме от тези на които продаваме дървесина, струва приблизително 1000 евро.

Да не говорим за тихия и невидим терор зад завесите брака, който обаче е узаконен от свещена институция: ето трима прочути мъченици на буржоазния брак, но името им е легион : Известно е, че тази прочута двойка е имала секс само за поколение, и то по желание на Елинор; всъщност не са се понасяли Despite becoming pregnant six times, Eleanor disliked having sex with her husband. She once told her daughter Anna that it was an "ordeal to be borne".[31] She also considered herself ill-suited to motherhood, later writing, "It did not come naturally to me to understand little children or to enjoy them".In September 1918, Eleanor was unpacking one of Franklin's suitcases when she discovered a bundle of love letters to him from her social secretary, Lucy Mercer. He had been contemplating leaving Eleanor for Lucy. However, following pressure from his political advisor, Louis Howe, and from his mother, who threatened to disinherit Franklin if he followed through with a divorce, the couple remained married. https://en.wikipedia.org/wiki/Eleanor_Roosevelt Това го разбирам, не са се развели по политически причини. Тези двамата обаче сключват брак, но какво е ставало в този брак ни загатват някои биографи на Бърнард Шоу: The forty-five years were chummy and, by mutual consent, sexless -- a marriage blanc, says biographer Michael Holroyd. With the help of his wife's money and management Shaw was able to maintain his remarkable productivity, his infatuations with a series of actresses (Bernard Shaw and the Actresses, Margot Peters), and his Shavian posturings: "Women never played an important part in my life." http://www.todayinliterature.com/stories.asp?Event_Date=6/1/1898 И накрая мъдрецът от Ясна поляна, граф Лев Н.Толстой, графът е бил неуморим да тича по жени на младини, но съпругата му София се реванширала на стари години, една от версиите на биографите му е, че именно от нея и от тираничната й ревност и алчност е побегнал посред зима от имението престарелия писател: "Съпругата му София го следва неотлъчно, заплашва със самоубийство, ако се среща с Чертков, проверява и рови за завещанието непрекъснато. Синовете му грубо изискват да се откаже от „лудостта си“ и да остави правата на семейството си. Атмосферата в дома му е непоносима. Вечерта на 27.10.1910 г., на 82 г., Лев Толстой не издържа и тайно напуска Ясна поляна. Придружава го личният му лекар Д. Маковицки. За бягството знае единствено дъщеря му Александра, която трябва да дойде при него в Шамординския женски манастир, където е сестрата на Толстой. Той отива там при сестра си Мария и дори си наема къща в селото до манастира. Но пристига Александра и го уведомява за реакцията на жена му – хвърлила се в езерото рано сутринта, след като узнава за бягството му. Спасена е от младия секретар на Толстой – В. Булгаков. Толстой решава да напусне и сестра си, и заедно с лекаря и дъщеря си заминава на юг – в Кавказ. Купени са билети за Ростов на Дон. Но във влака Толстой се разболява от пневмония и слиза на гара Астапово. Там след седмица боледуване умира на 07.11.1910 г. До него са Алесксандра и Чертков. Съпругата му не е допусната, както и православен свещеник. " https://bg.wikipedia.org/wiki/Лев_Толстой С тези три от безброй примери искам да кажа, че има и друг, много по фин и трудно уловим от радарите на обществото терор, психическият, но той си остава скрит в клетката на брака. п.с. Лев Толстой е описал такъв брак детайлно и под микроскоп в "Кройцерова соната" https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=735191&title=Кройцерова соната https://www.e-reading.club/book.php?book=56792

Сексуалното насилие не е запазена марка за мъже, има немалко случаи, когато се упражнява и от жени върху мъже. Един класически филм от 80-те години на тази тема, при това много популярен в САЩ и по света: http://www.imdb.com/title/tt0093010/

За това става дума при тормоза на работното място. Хората (мъжете и жените) не се оплакват, за да не ги изкарат виновни и да ги уволнят, + Тази информация лично за мен коренно променя отношението ми в дебата по темата, няма начин толкова много хора да се наговорят да казват едно и също, очевидно Спейси се е самозабравил и е станал неприкрито нагъл.

Съгласен съм за бруталността и насилието в "Смело сърце", в "Патриотът" също, но там Гибсън не е режисьор. Всъщност сблъсъкът между амплоа и нов имидж при него идва най-вече от "Смело сърце", но по същество това е дебютният му изцяло самостоятелен и успешен режисьорски филм, преди това има два невзрачни, единият е документален, след това има още четири, като извадим тв сериала, три. Не съм гледал последният от 2016, видях в класациите много високи зрителски оценки и коренно противоположен на предишните му филми сюжет - медик, който отказва да стреля във войната, но става герой. "Смело сърце" е номиниран за 10 награди на филмовата Академия от които печели 5, звезден успех за актьора и режисьора Мел Гибсън. Освен наградите на Академията, има и други номинации и куп спечелени награди: Най-странното за мен е, че не е супер касов филм, за разлика от "Страстите Христови", например, през първата седмица на прожекциите този филм не успява да си върне дори 15 процента от вложените пари, а и досега не е в топ-листата на добре продаващите се филми. За сметка на това, зрителската оценка е феноменално висока: 812 972 души дали оценка е примерно 4 пъти повече от тези дали оценка за "Страстите", при това с тенденция да расте рейтинга. Обяснявам си го с голямата популярност в Европа, в САЩ зрителите едва ли биха схванали същността на историческата драма в Шотландия. Като изключим бруталните сцени на насилие и натурализъм, за разлика от "Страстите" и "Апокалиптико", в "Смело сърце" има много силно актьорско присъствие, режисьорът е играещ актьор в главната роля и го прави блестящо. Има голяма любовна история и драма, има всичко. За такова сливане между актьор и режисьор се сещам само при Уди Алън /на който съм почитател и фен/, но той е прекалено монологичен и понякога монотонен. За разлика от Гибсън, обаче, Уди Алън умее да работи и с други талантливи актьори и след като сам излезе от филмите си като актьор и остана само режисьор, изживя нов ренесанс, последните му филми в които не участва като актьор са много силни и с много ярка актьорска игра, Гибсън не успя да вземе завоя, според мен егото му изигра лоша шега. Голди Хоун си я спомням ясно от един доста стар филм "Цвете кактус", в която изигра блестяща женска роля, партнирайки си с Уолтър Матау, мисля че е номинирана за Оскар за участието си в този филм http://www.imdb.com/title/tt0064117/ Клеър Денс съм я гледал в Темпъл Грандин, според мен блестящо се справи с ролята, поне аз нито за миг не усетих фалш в играта й като аутист, мисля че за това има заслуга и образованието и по психология в Харвард. За съжаление не съм я гледал в Homеland - ще си сваля отнякъде епизодите, сега нямам нищо под ръка като сериал, ще я гледам. По принцип това с амплоато на актьорите е нож с две остриета за тях самите и е било още в началото на Холивуд - нарочат ли режисьорите някоя актриса за "секс символ" или "сладка блондинка" /Мерилин/, няма отърване до край. Мерилин в зрелите й години непрекъснато се оплаква от тази си роля, прави опити да се измъкне, но без успех. Мисля, че при Мел Гибсън е имало реакция "на инат", като отвързан жребец - преди това е бил вкаран в релсите на "готин добряк", обаче първият му самостоятелен режисьорски филм, защото "Смело сърце" де факто е такъв, даже си основава собствена филмова компания, за да го направи, ИКОН - прекалил е със свободата си, но все още пропорциите са в рамките на приемливото, в "Страстите Христови" и "Апокалиптико" скъсва вякаква връзка с реалността и катастрофира. Нямам представа как се завръща сега с новия си филм, трябва да го гледам, виждам високи зрителски оценки.

По принцип не си падам по библейски филмирани драми, но навремето като излезе у нас "Срастите Христови" на Гибсън го гледах само от любопитство след започналите скандали с този филм в САЩ. Честно казано, тогава не издържах да го догледам докрай, дойде ми в повече насилието и натурализма. Вчера се насилих за втори път да го гледам - на три пъти - успях да го завърша. Прекалено натуралистичен, прекалено много кръв. Освен това, другото, което ме порази в този филм - Гибсън съвсем откровено игнорира актьорската игра, влязъл е в ролята на бог-режисьор, той затова е подбрал и сравнително неизвестни дотогава актьори, но не им е и оставил много място за изява. Джеймс Кавийзъл, който е доста ярък като индивидуалност, според мен, в "Страстите Христови" е сведен до едно говорещо тяло, което илюстрира идеята на Гибсън за Спасителя. Нашите момчета - Христо Шопов и Христо Живков - имат повече индивидуалност в този филм от образа на Христос, особено Шопов в ролята на Пилат Понтийски, невероятно добра игра, нюансиран и сложен образ, Живков също изгражда образ в ролята на Йоан, и то не незабележим и периферен. Любопитно е, че дъщерята на Адриано Челентано, Росинда Челентано играе ролята на Сатаната /"играе" е силно казано, по скоро присъства в/, но и се получава добре заради камерата. Джоузеф Дешанел, операторът, спасява филма и го прави супер-професионален, фантастична работа на камерата в синхрон със звук и музика. От тази гледна точка, който професионално се интересува от кино /аз не/, има какво да научи от този филм като занаят и майсторство. С Гибсън първата ми среща беше в "Лудият Макс", там играе самият себе си, но в добра светлина - симпатичен разбойник с емпатия към добрите, особено сцените с хлапето са велики. Някои филми с актьорско участие съм пропуснал, гледал съм почти всичко негово като режисьор. "Апокалипто" беше ехо на "Страстите христови" - отново натурализъм и шокиращи сцени, малко думи и актьорска игра, много камера и монтаж, деспотично режисьорско присъствие. За мен лично "Смело сърце" е върхът му като режисьор, и като актьор, а най-приятния образ като главна роля е в "Маверик" - симпатичен мошеник и авантюрист, джентълмен и галантен любовник.

"Страстите Христови" на Мел Гибсън - отказани за разпространение от 20th Century Fox в САЩ Това е причината Мел Гибсън да се обърне към малката и сравнително неизвестна дистрибуторска компания Newmarket Films.Филмовата компания на Мел Гибсън ICON e имала предварителен договор за дистрибуция в американските киносалони с 20th Century Fox, сключен две години преди реализирането на филма /2004/, но те се отказват, защото виждат в този филм антисемитизъм и се опасяват от публични протести срещу него. Подкрепя го обаче Обединената Методистка Църква (UMC) с 12 млн. членове в САЩ, които заявяват, че този филм ще помогне на много атеисти да приемат христовата вяра. Гибсън не използва големите печатни медии, за да прави рекламна кампания, но инвестира 15 млн /самата продукция му струва 30 млн/ в малки телевизионни клипове. Още първата седмица прожекциите в САЩ му връщат 88 млн., а до края на годината над 370 млн. Това е неговият най-касов филм. Филмовата критика в САЩ обаче го посреща на нож, наричат го "the most virulently anti-Semitic movie made since the German propaganda films of World War II" и го сравняват с "Портокал с часовников механизъм" като бруталност на сцените с насилие и кръв. В Малайзия отначало филмът е цензуриран и забранен, в Израел нито една дистрибуторска компания не се наема да го излъчи в киносалоните. Във филма участват двама български актьори - Христо Шопов в ролята на Пилат Понтийски и Христо Живков в ролята на Йоан. Ролята на Иисус е на Джим Кавийзъл. През следващите десет години след "Страстите Христови" единственият реализиран режисьорски филм в САЩ на Гибсън е "Апокалипто" /2006/, а участието му в главна роля в американски филм се изчерпва с "Бобърът", режисиран от Джоди Фостър. Разделя се през 2006 след 26 годишен брак с австралийската си съпруга, от която има седем деца, алкохолизира се, прави често публични скандали, през 2009 се развежда официално. Междувременно създава нова връзка с руската пианистка Оксана Григориева, от която му се ражда дъщеря, но през 2010 Григориева подава срещу него иск за домашно насилие и алкохолизъм. Малко след това в медиите попада анонимно изпратен запис от телефонни разговори на Гибсън, въз основа на които активисти за защита на човешките права го обвиняват в открит расизъм, антисемитизъм и сексизъм и призовават за бойкот на неговите филми. Разводът на Гибсън с първата му съпруга е най-скъпо струващия развод в историята на Холивуд - 400 млн. долара, раздялата му с Григориева му струва 750 000 долара. След като прави публично разкаяние за изказванията си публикувани в медиите и се извинява, Мел Гибсън отново се завръща в Холивуд през 2016 с режисираният от него военен филм "Възражение по съвест", започнат през 2014.