Б. Киров

"Страстите Христови" на Мел Гибсън - отказани за разпространение от 20th Century Fox в САЩ Това е причината Мел Гибсън да се обърне към малката и сравнително неизвестна дистрибуторска компания Newmarket Films.Филмовата компания на Мел Гибсън ICON e имала предварителен договор за дистрибуция в американските киносалони с 20th Century Fox, сключен две години преди реализирането на филма /2004/, но те се отказват, защото виждат в този филм антисемитизъм и се опасяват от публични протести срещу него. Подкрепя го обаче Обединената Методистка Църква (UMC) с 12 млн. членове в САЩ, които заявяват, че този филм ще помогне на много атеисти да приемат христовата вяра. Гибсън не използва големите печатни медии, за да прави рекламна кампания, но инвестира 15 млн /самата продукция му струва 30 млн/ в малки телевизионни клипове. Още първата седмица прожекциите в САЩ му връщат 88 млн., а до края на годината над 370 млн. Това е неговият най-касов филм. Филмовата критика в САЩ обаче го посреща на нож, наричат го "the most virulently anti-Semitic movie made since the German propaganda films of World War II" и го сравняват с "Портокал с часовников механизъм" като бруталност на сцените с насилие и кръв. В Малайзия отначало филмът е цензуриран и забранен, в Израел нито една дистрибуторска компания не се наема да го излъчи в киносалоните. Във филма участват двама български актьори - Христо Шопов в ролята на Пилат Понтийски и Христо Живков в ролята на Йоан. Ролята на Иисус е на Джим Кавийзъл. През следващите десет години след "Страстите Христови" единственият реализиран режисьорски филм в САЩ на Гибсън е "Апокалипто" /2006/, а участието му в главна роля в американски филм се изчерпва с "Бобърът", режисиран от Джоди Фостър. Разделя се през 2006 след 26 годишен брак с австралийската си съпруга, от която има седем деца, алкохолизира се, прави често публични скандали, през 2009 се развежда официално. Междувременно създава нова връзка с руската пианистка Оксана Григориева, от която му се ражда дъщеря, но през 2010 Григориева подава срещу него иск за домашно насилие и алкохолизъм. Малко след това в медиите попада анонимно изпратен запис от телефонни разговори на Гибсън, въз основа на които активисти за защита на човешките права го обвиняват в открит расизъм, антисемитизъм и сексизъм и призовават за бойкот на неговите филми. Разводът на Гибсън с първата му съпруга е най-скъпо струващия развод в историята на Холивуд - 400 млн. долара, раздялата му с Григориева му струва 750 000 долара. След като прави публично разкаяние за изказванията си публикувани в медиите и се извинява, Мел Гибсън отново се завръща в Холивуд през 2016 с режисираният от него военен филм "Възражение по съвест", започнат през 2014.

И мен

Ами светни ме

Днес изгледах отново "Страстите Христови" по повод на това общоразпространено твърдение - е няма такова нещо в този филм. Не оплюва евреите, оплюва фарисеите и фанатиците, но който както се разпознава, така тълкува филма му. Удари гредата заради сприхавия си нрав и голямата си уста по отношение на политиците и официалния фалш и лицемерие - като почнеш от Клинтън и свършиш с Буш Младши, няма американски политик, който да не е обидил.. Ирландски нрав, това което го прави голям актьор и режисьор го вкара и в лична драма - прекалено прям и директен до вулгарност, а Холивуд не прощава точно това - обиди публично гейовете, лесбийките, феминистките, цветнокожите и не им се извини. Но си плати скъпо, олекна с 400 млн. при развода си и десет години правеше само тв сериали и то предимно в Австралия и Нова Зеландия. Между другото, въпреки че е най-касовия му филм, "Страстите Христови", според мен разбира се, не е най-великият му като режисьор, за мен е "Смело сърце". Но "Страстите" са шокиращи, при това насилието и натурализма са смесени с религиозно чувство и невероятна работа на оператора с камерата, екзотичен филм, при това на латински и староарамейски. Най-касовият американски филм с индекс R /забранен за малолетни/ - над около 800 млн. долара с бюджет от 30.

+++ За всичко друго също

От дума на дума покрай Кевин Спейси, та се сетих за Мел Гибсън. На него му "падна чадъра" веднага след "Страстите Христови" и го сложиха за публично изгаряне на кладата веднага след този филм /с българско участие в ролята на Пилат Понтийски/; почти десет години го държаха в "изолатор", беше публично отлъчен от Холивуд в немилост, помилваха го преди три години, но вече си мери приказките.

За повечето хора, които се интересуват от кино и по-специално от американско кино не е някаква тайна какво става в Холивуд, самите актьори говорят открито за това от години. Друг въпрос, че досега не е било толкова силно във фокуса на правосъдието. Случаят обаче не е прецедент, нещо подобно се случва още през 1921 с комедийния актьор Роско /Фети/ Арбъкл, чиято кариера е съсипана след обвинение в изнасилване на актриса, недоказано впрочем On September 5, 1921, Arbuckle took a break from his hectic film schedule and, despite suffering from second-degree burns to both buttocks from an accident on set, drove to San Francisco with two friends, Lowell Sherman and Fred Fishback. The three checked into three rooms at the St. Francis Hotel: 1219 for Arbuckle and Fishback to share, 1221 for Sherman, and 1220 designated as a party room. Several women were invited to the suite. During the carousing, a 26-year-old aspiring actress named Virginia Rappe was found seriously ill in room 1219 and was examined by the hotel doctor, who concluded her symptoms were mostly caused by intoxication, and gave her morphine to calm her. Rappe was not hospitalized until two days after the incident.[2] At the hospital, Rappe's companion at the party, Bambina Maude Delmont, told Rappe's doctor that Arbuckle had raped her friend. The doctor examined Rappe but found no evidence of rape. https://en.wikipedia.org/wiki/Roscoe_Arbuckle Въпреки това го разкатават от съдебни дела и с кариерата му е свършено, а е бил от ранга на Чарли Чаплин за времето си. Самият Чаплин става жертва на "лов на вещици" в Холивуд, но там е по политически причини и е екстрадиран от САЩ през 1952. Холивуд е бил и в момента е силно политизиран - собствениците на Холивуд са собственици на най-големите медии, сред които е и СНН, ако гледате напоследък тази новинарска телевизия, ще видите, че тя е анти-тръмп, персонално анти-тръмп телевизия, излизат някакви рабфаковци репортери и громят партийния враг. Моето обяснение на случилото се е като ответна реакция на удара на правосъдието върху холивудския магнат Harvey Weinstein, който е влиятелна финансова и политическа фигура, един от най-големите спонсори на Демократическата партия и лично на кампанията на Обама; републиканския естаблишмънт удари морално противниците си в уязвима точка, последва светкавичен ответен удар със Спейси. Това разбира се изглежда конспиративно, но за мен са твърде много съвпаденията във времето, мястото и лицата, за да бъде случайно: когато се ритат атовете го отнасят магаретата. Не мисля, че обвинението срещу Спейси е скалъпено, но мисля, че е трудно за доказване. Доколкото прочетох, става въпрос за някакво парти във вилата на Спейси преди 32 години, на което е бил поканен въпросния актьор, тогава момче. В един момент, по думите на ищеца, Спейси се усамотил с него в някаква стая и му направил сексуално предложение, не става въпрос за секс или изнасилване. Спейси отговаря, че е било твърде отдавна, бил е твърде пиян тогава и не си спомня нищо конкретно. В случая няма свидетели на сцената между двамата, има дума срещу дума. 32 години са твърде дълго време да си мълчи въпросния актьор Рап /съвпадение във фамилните имена с обявената за изнасилена актриса от Фети Арбъкл/, освен това той го прави десетина дни след обвиненията срещу Harvey Weinstein, точно тогава се сеща за това. Както и да е, самият Спейси е с леви политически убеждения, и то доста крайни, дотолкова, че да се среща с Хуго Чавес, всеки си е башка луд, но ролята му в сериала Къща от карти не беше от полза на демократите. Объркана история.

До сега съм гледал само първите 6 епизода от първи сезон на "Къща от карти", но сюжетът там е анти-естаблишмънт - показано е пределно откровено какво става зад кулисите на американската политическа машина. Спейси играе ролята на конгресмен от Демократическата партия, който с невероятни маневри и макиавелистки ходове се устремява към президентската власт. Шестият сезон трябваше да започне през 2018, но след като Спейси е уволнен, продукцията му спира. Може и да е чиста случайност, че точно в този момент се случва скандалът с него, но ми е трудно да си представя как ще завърши сезонът без негово участие, още в началото той изгражда много убедителен образ. Ще го заменят с друг актьор ли, ще прекратят сериала ли? Замяната му с друг актьор, според мен от това което видях като игра, не че е невъзможна, но би осакатила цялата продукция, нещо като дописания "Тютюн" на Димитър Димов. В интересни времена живеем. п.с. Сега видях точно за какво става дума - актьорът Антъни Рап https://en.wikipedia.org/wiki/Anthony_Rapp който в момента е на 46 години "отпушва реката" през октомври тази година, като обявява, че преди 32 години !, когато е бил на 14 години, Кевин Спейси е предприел към него sexual advance, след което се обаждат и други и Спейси прави признание, че е хомосексуалист. Кейси в момента е на 58 години, следователно към момента на обвинението на Рап е бил 26-годишен. На всичко отгоре Антъни Рап също е "one of the first openly gay men on Broadway" и то по собствените му думи: n 2012, the periodical, Metro Weekly, referred to Rapp as "one of the first openly gay men on Broadway".[13][14] During a 1997 interview with Oasis Magazine, the actor explained his sexual identity as "queer" rather than "gay": "I don't want to get into labels, but I've never labeled myself except to say I'm queer. The thing that's been most important to me to be out about is that I have been in loving relationships with men...I haven't said 'I am gay.' Because the truth is that I've also been in love with women, although the truth is I do think I'm primarily homosexual".[15]

+ Това е - въображението, то е индивидуално и уникално за всеки един човек, то е неговата свободна воля. Всеки един чете по свой начин поезия или слуша музика. Въображението.

Случвало ми се е не веднъж. Безспорно го има този ефект. Говоря за първото отпушване, доколко се случва спонтанно, и доколко може да бъде манипулирано. Скоро гледах "Сноудън" на Оливър Стоун https://en.wikipedia.org/wiki/Snowden_(film) Потресаващо е докъде са стигнали тайните служби с кибершпионажа в личния живот на всеки един човек, могат да манипулират /и го правят/ личната поща, социалните профили, могат да направят, ако пожелаят, от всеки невинен човек терорист или престъпник с валидни пред съда доказателства. Могат, не казвам, че го правят, но могат. Могат да те гледат и слушат буквално навсякъде.

Може и да бъркам, но ми се струва, че Кевин Спейси го отнесе покрай скандала с холивудския магнат Harvey Weinstein https://www.usatoday.com/story/life/people/2017/10/27/weinstein-scandal-complete-list-accusers/804663001/ Това "сладурче" го обвиняват 79 жертви на сексуален тормоз от негова страна. Тръмп повлече крак по време на изборите, след него рикошира топката в Холивуд, за Спейси не знам подробности, изключително талантлив актьор е според мен, "Къща от карти" ще рухне без него, страхотно добра игра в този сериал, жалко. Преди това бяха вдигнали мерника на Роман Полански за стара история с малолетна девойка и го преследват неотклонно, също голям режисьор, но не мога да преценя дали в тези аутодафета няма и политическа отмъстителност - скандалът около полански пламна след един негов политически филм, доста груб удар върху Тони Блеър и цялата елитна политическа класа на Великобритания, /гледайте го, заслужава си!/ https://bg.wikipedia.org/wiki/Писател_в_сянка след това почнаха неволите му с педофилските обвинения. От една страна е морално и законно, от друга изникват такива въпроси, поне в мен, откъде идва информацията и как, кой гледа в личния живот на хората, и по законен и морален начин ли го прави. Както и да е, нещата се случват.

On 9/30/2017 at 15:54, nik1 said: Имаме два или три "добри" (хипотетично добри) брандà (като средновековните китайци от тези епохи имат своите), просто ги окепазихме ,или не направихме така, че се развият както в "белите" страни -Туризъм . Не визирам само Черно Море (водата е му бракична, което го прави препочитано за плуване пред солените води на Егея и световния океан , Black Sea - the world’s largest pool of brackish water) но и история, култура, вино (винен туризъм) и планини (селски-. еко-, планински-, ски- туризъм) Имаме 11 милиона туристи на година спрямо 7 милиона население, което е показателно за възможностите.. -Земеделие и преработване, В идеалния случай можехме да станем втори след Холандия ; (Трябваше земята да се комасира, а собственосттатда бъде уредена) Какво е това законът да позволява селскостопански парцели от по един -три декара (законът позволява сескостопанската земя, не изобщо земята, селскостопанската земя да се дели на много малки парчета)? . Да не сме на остров Ява, където почти няма обработваема земя? Или да очакваме че българската нация ще проперира в 21 век чрез натурално селско стопанство??? Вярно е българинът и балканецът е алчен и лаком за земя (да я има, да и се врвада, и да я чопли най-вече) и собственост, но законът трябва да е по-добър и по умен от "простият" народ, греша ли? Да говорим за индустрията.. Ние не сме индустриална, инженерна или иновативна страна (погледнато в исторически план, пък и в културен) Китай са били някога такива, "работилницата на света, В късния Танг в Китай започва индустриалната и иновативна революция, много преди западната, Сега Китай се връща към този си статус, Апропо индустриалната и иновативна революция се спира от конфуцианските политици (те са и учени) и бюрокрацията, които заявяват, че забогатяването на някои хора ще разруши хармонията в "поднебесното царство" Припомням мнението на Ник, което цитирам по този начин, защото не открих друг пряк от другата тема, от темата за нациите, тогава дискутирахме, че Холандия, която по територия и население е съпоставима с България, произвежда с три пъти по-малко заети в аграрния сектор аграрна продукция за 8 млрд. евро на година, част от която продава за 80 млрд. извън страната, вторият аграрен износител в света след САЩ е. Целият БВП на Холандия е около 800 млрд. годишно, ще рече, че само аграрният им сектор дава 10 процента от него, а сравнено с БВП на България, тези 80 млрд. са близо два пъти българския БВП, тоест около 250 000 холандци в аграрния сектор произвеждат 2 пъти повече от 3 млн. работна ръка в България, иначе казано, един холандски аграрник е 25 пъти по-ефективен от един български работник. Туризмът е пряко свързан с аграрния сектор и преработвателната промишленост, както и с услугите и занаятите. Само тези два сектора при добро развитие могат да направят от България страна със средноевропейски доходи, каквато е била по време на капитализЪма. Какво е развивал банкерът Буров - селско стопанство, тютюни, преработвателна промишленост, минно дело. Българските крупни фабриканти от онова време са в тези сфери. Бих добавил и програмиране, то не е "висока технология" - многократно цитираната от мен Телерик, които сега са открили академия за програмисти, не се продадоха на американска корпорация с висока технология, продадоха едно приложение за програмиране на различни устройства, проверете. Скоро писах за едно българско момче в Щатите, разработило програма за безплатна търговия на фондовата борса, това не е "висока технология", такива са космическите и военните. Десет процента на БВП на Индия идва от програмиране и АйТи услуги, те не са "високи технологии". Така ги виждам перспективите.

А поезията, която е художествена литература, каква история ни разказва тя: Това е мястото, избрано от мен безмълвно място. Тук цялото небе безмълвно във пръстта се впива, безмълвно облаците се изтягат по земята и целият простор изпълнен е от мрака на тревите. Оттегля се пространството и изоставен в неговата тайна, един след друг напускам себе си, един след друг се връщам друг при мене. По празната земя, в безмълвието другите отминаха и още отминават, вглъбени в премълчаното, в голямата земя вглъбени. Тук аз извършвам всички неми ритуали на забравата, в които сам се посветих, в които ме заклеха. Тук, от безмълвието призован, безмълвието призовавам, заклевам го и вслушвам се в безмълвното му ехо. Тъй затаява себе си светът, от който съм привлечен, от притаените езици, от глъхнещите знаци, от жестове, чийто смисъл заличен е вече край сухо слънце, сухи клони и ръждиви камънаци. Заклевам всички, тръгнали насам, да се загубят. http://www.slovo.bg/old/litforum/141/grupchev.htm Или музиката? Каква история или разказ има в тази картина? Друга реалност на идеалното и красивото, понякога може да са обвити с история и разказ, понякога не. В чистия си вид е изкуство и е присъщо единствено на човек. Изкуствената интелигентност на машината не може да твори изкуство, няма и да може, колкото и да се увеличава потенциалът и за бърз обмен на информация, информацията няма нищо общо с изкуството. Различни светове са.

Кажи ми един човек, който да не е склонен към някаква зависимост, за да го обявим оттук за Светец

Определям се като "интернет зависим" с потенциална опасност да се превърна в "интернет пристрастен", но засега съм под собствен контрол, надявам се Върбанов, прав си за децата-геймъри, видях такъв още в края на 90-те на живо - очите му заблестяват като седне пред включена игра, ръцете му треперят и светът около него изчезва - момчето беше студент в престижен частен университет, но го тресеше тежка зависимост, приятелчетата му бяха като него.

Да живееш като във филм или да го изиграеш на екрана като живота си Във "Всичко за Ева" /All About Eve, 1950/ на режисьора Джоузеф Манкевич http://www.imdb.com/title/tt0042192/ две от актрисите изпълняващи главните роли - Бет Дейвис и Анн Бакстър - сливат личния си живот с ролите си във филма. Бет Дейвис играе застаряващата прима в театъра Марго Ченън, всъщност играе самата себе си по онова време Бет Дейвис се развежда по време на снимките и сключва брак с партньора си във филма Гари Мерил /в ролята на Бил Симпсън/, Гари Мерил играе любимият на Марго Ченън, който я защитава с цената на всичко във филма; той и Бети Дейвис прекратяват старите си бракове след този филм и сключват брак, издържал цели 10 години, много за Холивуд Анн Бакстър играе това, което е преживяла лично по пътя си към холивудска звезда, когато е започнала артистичната си кариера на 13-годишна възраст в Бродуей. Анн Бакстър сама се отказва от номинацията си Оскар в този филм, мотивирайки се, че нейната роля не е второстепенна, и според мен, тя не е И двете актриси са номинирани за Оскар, но Анн Бакстър се отказва от номинацията си, обидена, че и се присъжда за второстепенна роля, тя не се съгласява с определението на журито "второстепенна роля" в този филм и получава първия си Оскар няколко години по-късно. Филмът е звезден успех за Джоузеф Манкевич, който получава за него Оскар за най-добър режисьор и най-добър сценарист. Самият филм е номиниран за 14 Оскара и по този показател с него може да се сравняват единствено Титаник, освен това е определен на 16-то място между 100-те най-добри американски филми за всички времена. Джордж Сандърс взема заслужен Оскар за второстепенна роля като безскрупулен и жесток демоничен образ на всесилен театрален критик, определящ съдбата и живота на актрисите Блестящи второстепенни роли на Джордж Сандърс /извоюван Оскар за ролята му на филмовия критик-злодей Едисън Де-Вит, паметна роля/ и младата Мерилин Монро в ролята на дебютираща бродуейска прима, сладка блондинка. Младата и неизвестна Мерилин Монро играе сладка блондинка, опитваща се да прави кариера с благословията на могъщия Де-Вит, вдясно Анн Бакстър прави запомнящо се изпълнение на "жена-ученик на дявола", изгражда образ подобен на този на Бети Шарп от "Панаир на суетата" - личност с остър ум, безкрайни амбиции и никакви скрупули при постигането на целта. Тя е била съвсем различна личност в реалния живот, никога не е минавала през трупове в кариерата си, каквато роля играе блестящо във "Всичко за Ева". Целият филм е шедьовър на бродуейската театрална школа, пренесена върху сребърния екран. За любителите на класическата актьорска игра е откровение и удоволствие - една дузина актьори демонстрират, че два часа могат да минат като две минути, когато върху екрана се твори изкуство. http://muvibg.com/filmi/22505-all-about-eve-vsichko-za-eva-1950.html

Съгласен съм, има различни видове четене. Това за информация е различно от това за удоволствие. Да четеш роман и да четеш учебник е различно. Но и в двата случая става въпрос за четене. Иначе, според мен, по принцип четенето за информация е кауза пердута без умението да мислиш, защото каквито и изчисления да правиш, никога не можеш да обемеш цялата нова информация в която и да било област на знанието, прекалено голям е обемът и се увеличава лавинообразно. Единствено способността да се ориентираш в този обем има стойност. Но излизаме извън темата Виж сега. То и лекарството в свръхдоза може да те прати в моргата. Така е и с игрите. Но отиваме в сферата на локумите, не ми е силата.

+ вдеДиняваме

Сега, за да е пълна картината от трите анкети на Алфа рисърч, представяв мой "слайд-прочит" на анкетата от 2009, която в случая е базисна, защото за разлика от другите две не е чисто статистическа, а предлага оценъчен инструментариум, който по мое мнение е задълбочен и широкообхватен едновременно, това е заслуга на авторите на анкетата и на тяхната "висока камбанария". Извинявам се за големия обем информация, но съм извадил това от близо 150 страници, така че съм го "компресирал" много за четене, според мен не можем да обсъждаме толкова обширна тема, без минимум информация. Приятно четене на тези, които "имат нерви" за това Моето отношение този път е изразено не с коментари, а с оцветения текст:

Двете са съвършено различни. Киното си има свой език, писаният текст, литературата друг. Свързващото е сюжетът и дотам. Затова много често от силни романи и повести стават бозави филми - как да направиш адекватна версия на "Война и мир" например, няма практически начин, защото 99 процента от романа е в словото на автора, не в сюжета. Преди време в американски университети бяха правили "адаптирани версии" на този роман, за да го изучават по-бързо студентите, но според мен така нищо не могат да изучават - един гол сюжет плюс окастрени диалози, ерзац. Точно оставането насаме с текста е магията на четенето - защото аз и ти четем по различен и индивидуален начин, уникален за всеки от нас, докато четем ние дописваме свой прочит. Това е невъзможно при киното - там камерата и режисьорът те хващат за ръка и те водят отначало до край, друг език е.

Като ОТ, може и да инфантилно, но съм страстен играч на електронни игри от години, поне 15 - любимата ми е Цивилизацията, като почнеш от първите версии на Сид Майер до 4 и 5-та /нея по-слабо/, а също Герои на магията, тези игри са за мен равнозначни на шаха. Майнкрафт е нещо съвсем различно, оценявам я, докато ги гледам хлапетата какво правят, но е възхитително рационална и креативна, затова ще си я инсталирам и ще се опитам да я играя.

Изследват четенето, не книгата, книгата като елемент от четенето. Няма начин да си илот, отвсякъде си елит по техните критерии - четеш много и често, количеството е критерий. Методът им според мен е далече от прецизността по една основна причина - правят сондаж на обществено мнение с представителна извадка от 1000 души. такъв инструмент може да е прецизен като структура - подбираш пропорционално хората на обществената структура, толкова процента висшисти, толкова по възрастов принцип, толкова по етнически и т.н., като се стремиш "сондата" да е адекватна на цялото общество, да е образ и подобие на цялото. Това е добре, но носи рискове - като намалиш 7000 пъти едно цяло пропорционално, това не означава, че си създал негов огледален модел, защото: можеш да имаш например анкетирани 200 висшисти, но точно тези подбрани от теб да са много четящ елит, или обратно, да са илоти по отношение на четенето, после какви висшисти, вътре в категорията висшисти също има огромно разслояване по възраст, пол, степен на образование, структура на образование, тоест в тази група, за да си адекватен трябва да спазиш абсолютно точно пропорциите в цялото; но дори и да постигнеш това, вътре в тези 200 души има огромни индивидуални разлики на ниво личност. С една дума, инструментът на такава сондажна анкета от 1000 човека е много относително прецизен. Но все пак е нещо - система, инструмент, до тях никой освен НСИ не си беше давал труд да го прави. По отношение на външните несубективни фактори като брой книжарници, брой печатни и електронни издания, посещения в сайтове за продажба на електронни книги, брой библиотеки и посетители в тях са безценни анализираните и обобщени данни. Най-ценното в тази анкета, поредица от анкети, е човешкия фактор за мен - виждам че са я правили и продължават да натрупват интелигентни и ерудирани хора /Кьосев/ с отношение към четенето и интелектуалното ниво на българите, това е най-ценното, подходът им не е студено чиновнически и чисто статистически. Донякъде си прав, но не е точно така. Най-напред научават английски език, докато играят, правят го, защото четат упътванията за играта, водят диалози в самата игра, играят онлайн с други англоезични и т.н. Второ научават много за компютъра и интеренет, пак защото обикновено всичко става онлайн, влизат в сървъри, регистрират се там, чатят, работят в "облак" и т.н. Всичко това е четене, но не нашето, а компютърна грамотност, която после на работното им място ще им е от безценна полза. Много са модерни игрите на изграждане и управляване на светове, сега гледам двама около мен са спецове по Майнкрафт, дори съм се амбицирал и аз да я изуча - в тази игра няма агресия /ако играчът пожелае/ има сътворяване на свой свят и дипломация. Те не само четат в широкия смисъл на думата, те пишат свой свят в нея, много е модерна сред тийнейджърите, имат си я на смартфоните и таблетите и някои са големи професионалисти. Покрай такива игри върви влизането в социалните медии, сърфирането там, контакти, което пак е вид "четене" и т.н. Трябва малко да си сменим "чиповете" от пред-интернетното поколение, или поне да сложим съответните очила за четене на новите знаци.

За да има конкретика, ще систематизирам информацията от последното достъпно за мен изследване на Алфа рисърч от 2014, което е обобщаващо и трето - това изследване систематизира резултатите от предходинте две - от 2006 и 2009 - като съпоставя данните с 2014, следователно говорим за обобщени и систематизирани данни от три последователни изследвания на Алфа рисърч, проведени с представителна извадка от 1000 души. Четящите всеки ден са се увеличили от 11 на 17 процента, нечетящите въобще са намалели от 43 на 26 процента. Трите големи групи четяща аудитория - абсолютно нечетящите през 2014 са 8, активно четящите /тясно четящи/ са 41 процента. Профил на "четящите в тесен смисъл", интересно за мен е съотношението жени-мъже в тази група, приблизително така е и на Запад, етническото съотношение е отчайващо за ромските и турски етноси. "Четящи в широк смисъл" са диференцирани географски и по доходи; нечетящите не са изненада като социален статус и образование. Общата картина фиксирана през 2014 Формират се четящи "елити" и нечетящи "илоти" - това може да го дефинира само Ал. Кьосев, бил ми е преподавател в Университета Без коментар Последният абзац! - всеки четвърти е маргинал, "без шанс за достъп до основни културни блага", проблемът, според мен е социален, не културен. В сравнение с 2006 рязко се е повишил процентът на четящите в електронен вариант - 13 процента, 60 процента от тях четат на стационарен компютър. Специално внимание на тези 27 процента, които одобряват своето нечетене - те са контра-норма. Осъзнати илоти Издателите са биполяризирани - от една страна печалбата над всичко, от друга душата в рая, бунтари срещу ДДС във възвишения смисъл, мила родна картинка. 4000 закрити библиотеки от 9800, браво!!! Въпреки ударното "закриване", ползването на библиотеки расте, хората искат, държавата не дава, противоречие? Около 30 процента от хората ползват библиотеки, две трети от тях местното читалище, като процентът расте. обаче се закриват или нямат пари за нови книги. Интересно определение "в мир със себе си" като "илоти". Културното гето. Траен и стабилен растеж на хората, които не си купуват книги - от 26 на 44 процента, същевременно в същата пропорция расте процентът на хората, които четат - занчи четат, без да си купуват, има нещо гнило в това. Откъде купуват - предимно от книжарници, това е отделна и мноого голяма тема, там е заровено кучето с високите цени, но е за отделна тема. От интернет цели 5 процента! в сравнение с 1 през 2006, удивителен процент за България, но жалък на фона на пазара за електронни книги в Европа и САЩ, в САЩ този пазар е 60 процента, в Европа средно около 30, ние сме с 5. Обясннявам си го с "читанките", сиромах човек... Българинът си иска цена на книга до 10 лева, но няма начин - ДДС, търговската отстъпка и авторските права автоматично изключват този вариант за качествени книги - ето защо ни заливат боклуци от сорта на "Звездите ми го говорят", но книги ли са това... така стоят нещата с цените. Също е за отделна тема, свързана с тази д книжарските вериги, голяма тема. 60 процента не харчат за книги, обаче половината от тях четат книги, българският модел, преобладаващата част от останалите 30 процента харчат до 10 лева - за 10 лева можеш да си купиш готварска книжка, но не Паулу Коелю, поне не новата му книга, ако в нея има 1000 евро авторски права разхвърляни на 500 тираж, няма шанс. Фактори за избор - приятелите на първо място. Звездите на българския литературен хоризонт, това е положението - тук не са изброени такива титани като Христо Калчев, Георги Стоев и Боби Цанков, те също в са в челната група. Ето ги подредени по продажби - пропуснах бестселърите на Сиромахов, боже... Това в общи линии е конспективния ми прочит на това забавно четиво, изследването на Алфа рисърч от 2014.

Това е така и е резултат от липса на държавна и общинска политика. Библиотеките преди се снабдяваха от т.н. "библиотечни колектори" - по време на социализма беше централизирано държавно обединение, после се разпадна на частни, но те намираха пари от общините или от държавата, а и сами инвестираха, защото имаше пазар и печалба за тях. Със свиването на пазара библиотечните колектори /снабдители/ фалираха и изчезнаха, сега предполагам общината отпуска някакви мизерни пари за купуване на книги. Знам как е във Великобритания - всяка обществена библиотека получава държавна дотация да закупи 1000 тираж от английски автор, на издателите и на читателите това е гарантирано от държавата. Това естествено стимулира четенето на английски автори, държавата плаща за него. Те са проблема. над 40 процента от българите са застрашени от бедност, а 20 процента са в състояние на бедност. Една книга от 300 стр. с меки корици, ако е с авторски права, струва между 18-25 лв. на пазара, има хора, чиито доходи са под 200 лева - ток, отопление, вода, ядене, наем, - няма никакво място в бюджета на такива хора за книга, непосилно е. Процентът на тези непрочели книга се покрива с този на хора с мизерни доходи. За един германец книгата струва 10 евро при 3000 заплата, за голям процент българи 20 лева при 200 лева доход, разликата е 30 пъти, толкова повече книги купува и средностатистическия германец от средностатистическия българин - половин за българина, срещу 15 за германеца, икономиката не прощава никому, там са железни законите, не всичко е пари, но повечето неща се купуват с пари. Намерих последните две проучвания на Алфа рисърч от 2010 и 2014, третото от 2017 - не, ще ти бъда благодарен ако ми дадеш линк към него. Не искам дебатът да се превръща в реторично надскачане, темата е важна, можем да си бъдем взаимно полезни, а и за другите четящи, обсъждайки я. Не твърдя, че сме добре, мисля, че не всичко е загубено още и може да се промени към по-добре. Има и други причини, освен високите цени, ниски доходи и замрели библиотеки и читалища - книжарската мрежа, липсата на литературна и научна критика, която да регулира откъм качество пазара, и т.н., можем да дискутираме. Не на последно място образованието, особено в началното училище. Преподаването на литература и създаване на навици за четене. На защитниците на тезата, че другите медии и интернет изместват четенето, според мен не е така - могат частично да изместят книжната книга, но не четенето, интернет е най-голямата библиотека и ще си остане такава, за този, който може да чете.

+++ Отвъд митологията е. Кристално. При вас рефлексията допълва образите, при повечето хора е обратното.