Б. Киров

+++ Абсолютно не могат и не в политически, а в икономически план. Двете икономики са изградени върху съвършено различни основи - руската е суровинно ориентирана и генерираща оттам БВП, като не разчита, поне засега на силна средна класа от предприемачи - турската е огледално противоположна, нейната база са средната класа във всичките й сегменти и едрия капитал, който обаче за разлика от руския, е селф-мейд, самонаправил се по пътя на конкуренцията и естествения подбор в икономиката, тоест меритократичен, докато руският едър капитал е съставен от бивша номенклатура, назначени капиталисти, чиито най-ценено качество е вярност към властта. Базите на двете икономики, съответно на партиите, не предполагат аналогия и сравнения. Такива могат да се правят само по някои външни автократични признаци, но са повърхностни.

Ако някой си даде труд да сметне колко стотици милиони, а може би и милиарди са изгубени от отлив само на български туристи /а такива нашите "бизнесмени" не ги броят за хора и се отнасят презрително към тях/ по Черноморието, мисля че ще излезе "евтин на брашното скъп на триците" - вероятно са с пъти повече пари от тези, необходими за построяването на пречиствателни станции и канализация по курортите. Ама пуста лакомия неудържима, съчетана с държавно и чиновническо безхаберие плюс корупция. В Гърция, например, поне където съм бил, канализацията и пречиствателните станции въобще не се изливат в морето, а Гърция има приблизително 15 000 км брегова ивица, срещу 354 за България. https://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_страните_по_дължина_на_бреговата_ивица справката е на линка

Ще започна тази тема с публикуването на две много интересни, според мен, статии на двама турски автори, както и с едно уточнение - поставям темата в раздел Икономика с молба към колегите, които участват в нея да не политизират - всички политически коментари могат да бъдат изведени в друга отделна тема в клуб Политика на форума и да се дискутират там. Тук с двете уводни статиии /едната е под формата на интервю във Форбс/ само рамкирам темата и основната идея и в двете статии, че през последните 16 години изключителния икономически възход на Турция се дължи на създаването на силна и голяма средна класа в Турция, приела ценностите на либералната демокрация. Бих допълнил и развил и моето виждане към тази теза и на двамата автори, че именно увеличените финансови и социални възможности на средната класа в Турция са основен генератор на нейното бързо и мощно икономическо развитие. Турция няма положително салдо във външната си търговия, нито пък толкова голямо външно финансиране, което да е двигател на бързия й икономически просперитет, нейният възход се дължи на изключително голяма вътрешна потребителска активност, на нейния много голям и активен вътрешен пазар, а такъв без добре платена средна класа е невъзможно да съществува. В поредица от няколко постинга ще се опитам аргументирано да развия и аргументирам това мое виждане, но най-напред ще публикувам двете статии на Адел Малик и Сонер Кагаптай. Тайното оръжие на турската демокрация: силна средна класа Адел Малик Адел Малик е преподавател по Икономика на мюсюлманските общества в университета в Оксфорд. Последният провален опит за завземане на властта в Турция демонстрира колко уязвима е страната за военен преврат. Но разкри че съществува нещо ново и много мощно, което съседите на Турция също желаят да култивират – силна средна класа, желаеща и способна да се мобилизира срещу заплахи на екстремисти. Въпросът сега е дали президентът Реджеп Ердоган ще съумее да съхрани тази нова ценност. За повечето държави в Близкия изток е проблем да изградят средна класа, способна да защити стабилността. Анализаторите на преврата се фокусират върху противоречията между турския елит и президента Ердоган, но малцина пишат нещо за структурните трансформации в турската политикономия, които доведоха да увеличаване силата на средната класа, която се явява електоралната основа на ердогановата Партия на Справедливостта и Развитието Justice and Development Party (ПСР). За последните две десетилетия Турция постигна забележителни икономически успехи, които я трансформираха от „болния човек” на Европа в една от най-динамичните икономики и нов притегателен център на търговията в Близкия изток. Критични за тази трасформация бяха инвестициите в инфраструктура, подкрепата на ферми със среден размер, експанзия на регионалната търговия и развитието на туристическия сектор. В резултат на всичко това, турският БВП на глава от населението се увеличи три пъти за по-малко от 10 години, като същевременно нивото на бедността падна наполовина, според Световната банка. Процесите създадоха невиждана икономическа мобилност сред работната ръка в селските райони, сред дребните предприемачи и слабо квалифицираните работници, задвижвайки маси от аутсайдери към групата на средната класа. Дори външната турска политика беше подчинена на интересите на средната класа. За турската средна класа оцеляването на демокрацията е приоритет, и както последните събития го доказаха, те са готови да се сражават за нея. В действителност случилото се не е просто сблъсък между Ердоган и политическите му противници, то демонстрира решимостта на средната класа, да не допусне Турция да регресира своята политическа система в такава, която ще навреди на икономическите и политически постижения на тази средна класа. В този смисъл, истинското предизвикателство през следващите месеци и години няма да идва от военните или от чуждестранни конспирации. Прекаленото съсредоточаване на власт в ръцете на президента, може да да разклати разделението и баланса между властите и да забрани политическата опозиция, включително в собствеата му партия. Точно това може да заличи цялата вече изградена демократична система, за която средната класа излезе да се сражава. Нищо от това не е добро за икономиката, от която зависи средната класа на Турция - и от своя страна избирателният успех на ПСР. Това дава основание да се надяваме, че проваленият преврат, подчертавайки ролята на средната класа като преграда срещу военните бунтовници, ще подтикне правителството на Ердоган да разреши политическата безизходица на Турция и да осигури икономически растеж. Средната класа в Турция няма да подкрепи партия, която не успява да разшири интересите й и да й донесе икономически просперитет. Но една ПСР, която се връща към основната си визия за осигуряване на икономическа мобилност - това е друга история. Разбира се, Ердоган се нуждае от консолидиране на политическата си база, включително чрез подновяване на връзките с лоялни поддръжници. И чистката сред военната и цивилната бюрокрация на евентуалните привърженици на преврата несъмнено ще се хареса на партийните лоялисти. Но той трябва да излекува и политическия разрив и да създаде нов консенсус, който подкрепя икономическия просперитет. Може би най-важното е, че ПСП трябва да спре опасното разбиване на турския модел на регионална икономическа интеграция, основавайки се на политиката на "нулеви проблеми със съседите", първоначално замислена от бившия министър-председател Ахмед Давутоглу, но изоставена през последните години. Турция влоши връзките си с почти всички свои близки близкоизточни съседи. Неотдавнашното обтягане на дипломатически отношения с Русия допълнително отслаби позицията на Турция. В този процес статутът на Турция като модел мюсюлманска демокрация постепенно се влоши и политическата поляризация се задълбочи, като се има предвид нарастващата заплаха за стабилността на страната.Важно е, тъй като Ердоган се стреми да концентрира повече правомощия в кабинета на президента, за да се справи добре с това, е да си припомни условията, довели до появата на Османската империя и евентуалния й срив. Подобно на възхода на ПСР, Империята се основаваше на подкрепата на еманципираните спахии в селските райони, особено в анадолската сърцевина. Но след консолидирането на властта си в Константинопол, османските султани бързо се заеха с установяването на султански ред, който противоречи на неговия прогресивен първоначален произход - и го отслаби отвътре. С по-голяма централизация на властта, османските владетели станаха неудобно зависими от съсловието на благородниците у дома и имперските сили в Европа. Ако ПСР на Ердоган се надява да избегне подобна съдба, тя не трябва да продължи похода си към султанската власт от последните дни. Една процъфтяваща и приобщаваща демокрация е единственият изход за Турция и ще възстанови модела, от който отчаяно се нуждаят страните от Близкия изток. http://www.marketwatch.com/story/turkish-democracys-secret-weapon-a-strong-middle-class-2016-07-26 Възходът на Турция: лидер на мюсюлманските държави през 21-ви век В интервю със Сонер Кагаптай, директор на Турската изследователска програма във Вашингтонския институт, ние обсъдихме новата му книга, озаглавена "Възходът на Турция: лидер на мюсюлманските държави през 21-ви век", публикувана през февруари 2014. Сонер Кагаптай е директор на Турската изследователска програма в института "Вашингтон". Той е писал подробно за американско-турските отношения, турската вътрешна политика и турския национализъм, публикувайки в научни списания и големи международни печатни медии, включително Wall Street Journal, Washington Times, Los Angeles Times, International Herald Tribune, Weekly Defense of Jane, Newsweek Türkiye и Habertürk. Той е редовен журналист за Hürriyet Daily News, най-старата и влиятелна медия на английски език в Турция и сътрудник в блога на CNN за Global Public Square. Той редовно се появява в Fox News, CNN, NPR, Гласът на Америка, Ал Джазира, Би Би Си, CNN-Turk и al-Hurra. Рахим Канани: Разкажете ми малко за Турция днес, подчертавайки някои от основните предизвикателства, пред които са изправени, политически, икономически и социални. Сонер Кагаптай: Турция се трансформира през последното десетилетие в рамките на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която осигури стабилни икономически политики и добро управление. По този начин Турция превърна мнозинството он населението й в общество на средната класа. В същото време, подкрепяна от икономическия растеж и лавирайки на зиг-заг, тръгвайки първоначално като регионалната власт, управляващата партия на страната ПСР се утвърди като доминираща политическа сила в страната. Здравите й икономически политики позволиха на повече от всякога турци да споделят просперитета на страната и да се присъединят към редиците на средната класа. Тази поява на средна класа, подпомагана от управляващата ПСР, променя природата на политиката в Турция, тъй като турците от средната класа по силата на своя начин на живот възприемат ценностите на либералната демокрация присъщи на средната класа във всички демократични общества. Това означава, че Турция вече не е бореща се да оцелява страна, но не е и консолидирана демокрация. Има значителни проблеми у дома, от свободата на печата до разделението на властите и ако Турция иска да се превърне в истински фар на демокрацията в Близкия изток, нейната нова конституция трябва да осигури по-широки права. Паралелно с това развитие, Турция прегърна своята мюсюлманска идентичност, като я отличи като самостоятелна мюсюлманска сила. Вдъхновени от рекорден икономически растеж през последното десетилетие, турците отново започнаха да усещат имперски чувства. Неоосманизмът се превръща в политическа леща, през която много турци гледат на световната политика. Това последното предизвикателство пред Турция ще определи дали тя вдействителност е либерална демокрация. Тъй като дебатът за изготвянето на първата гражданска конституция продължава, това е особено важен въпрос. За да се превърне Турция в регионален център на власт и да води движението за демократична промяна, тя трябва първо да спечели битката за либерална демокрация у дома. Рахим Канани: Когато говорите за възхода на Турция, кога бихте посочили, че започва този възход и какви са формиращите го сили, които го движат напред? Сонер Кагаптай: Преди всичко трябва да отбележа, че политическата система на Турция създава стабилност, когато е доминирана от еднопартийно правителство, и Турция изпитва политически и икономически спазми, управлявана от коалиции. В допълнение към това страната се очертава като икономическа сила, благодарение на успешното съчетаване на традиционните връзки на страната с европейските и други икономики, разположени в рамките на ОИСР, с динамиката на нововъзникващите пазари, особено сред мюсюлманските мнозинства в съседните нации. Турският икономически успех от 2002 г. почива в две основи. От една страна Турция се държи отворена за Европа, като привлича значителни инвестиции от континента. От друга страна, Турция едновременно пренасочи търговията си към нововъзникващите пазари и към страните с мюсюлманско мнозинство, за да се възползва от техния растеж. С други думи, Турция има най-доброто от двата свята, като същевременно се възползва от близостта си до Европа както и от своя афинитет към мюсюлманските общества. Това стана възможно след десетилетие безпрецедентна политическа стабилност, осигурена от правителството на ПСР. Освен това Турция демонстрира относителна стабилност в момент, когато регионът около нея е бил размирен. Турците живеят много по-добре, защото са се разраснали икономически, докато светът около тях се е стопил както в Близкия изток с арабската пролет, така и в Южна Европа с кризата в еврозоната. Това на свой ред привлича инвестиции от по-малко стабилни съседи като Иран, Ирак и Сирия. В крайна сметка, политическата стабилност и регионалното влияние са твърдата валута за Турция. Нйният икономически растеж и способността й да се издига като "мюсюлмански БРИКС" ще зависи и от двете. Рахим Канани: Имаше ли нещо, което ви изненада по пътя за вашето изследване? Сонер Кагаптай: Роден и израснал в Турция, прекарах близо половината от живота си в учение и работа в Съединените щати. Турция е пълна с ежедневни изненади, затова ще сравня страната с лук, ако страните могат да бъдат зеленчуци. Всеки път, когато изваждате слой от повърхността, надявайки се да стигнете до сърцевината, ще откриете още един слой. Всъщност Турция продължава да ме учудва в способността си да расте и да се преобразява. Това забележително развитие може да се види особено в градовете Газиантеп и Кайзери, което отразява какво се случва, когато смесвате исляма и капитализма. Бедността и провинциализмът, които си спомних от моето време в Турция, и предишните ми посещения в тези два града изчезнаха, а на негово място се издигаха градове, които никога не бих могъл да очаквам, по време на моята младост в Турция. И двата града са процъфтели през последното десетилетие, но са довели до различни резултати. Докато Газиантеп показва, че когато смесвате исляма и капитализма, той може да създаде космополитно общество, случаят на Кайсери показва обратното. Кайсери, която също е процъфтявало през последното десетилетие, предполага, че смесването на исляма и капитализма води до социален консерватизъм. Интересно е да видим, че през последното десетилетие Турция е създала тези противоположни тенденции. Тази политика обаче не се поддържа от всички турци. Уникалният аспект на турското общество е, че в него има две големи блока от социални и политически групи, които са толкова големи, че и двата блока трябва да се вземат предвид. Ето защо Турция се развива към едно либерално общество, в което ще останат и двата различни начина на живот. Страната е разделена на средата между поддръжниците и противниците на ПСР. Ако страната не излекува това разделяне, за Анкара ще бъде трудно да реализира потенциала си да стане глобален играч. За тази цел ПСР трябва да осъзнае, че светската, либерална Турция, която се състои от около половината от населението на страната, е твърде голяма, за да се игнорира. Турция трябва да обедини различните социални сегменти, ако иска да се превърне в регионален и глобален играч. Само като служи като блестящ пример за либерална демокрация - Анкара може да се промотира като източник на вдъхновение за съседните си арабски и мюсюлманските общества. Ако от друга страна Турция е по-малко от либерална демокрация у дома, за западните й партньори ще бъде трудно да популяризират Анкара като модел на страни, които следват арабската пролет като Египет, Тунис, Либия и Йемен. Рахим Канани: В светлината на Вашите изследванията си, какво вярвате, че ще бъдат амбициите на Турция през следващите 10 или 20 години и дали тя е са състояние да постигне тези амбиции? Сонер Кагаптай: Първо, Турция трябва да балансира новата си ислямска идентичност със западното си покритие, включително връзките си с НАТО, ЕС и САЩ. Това ще помогне на Турция да се превърне в играч в Близкия изток, като използва европейската капитализация и хардуерните и разузнавателните активи на САЩ и НАТО, като същевременно се издига в очите на Запада като страна с уникални връзки с мюсюлманските общества. По-конкретно на европейския фронт, старата турска мечта за наваксване с Европа изглежда по-близка от всякога: Турция наскоро се присъедини към икономиките "1 трилион долара плюс" в Европа, осигурявайки на Анкара членство в елитен клуб на европейските икономики. Дали Турция ще успее да стане водещата мюсюлманска сила на 21 век, постигането на политическо влияние в нейния регион и потенциално в целия свят зависи от това как политическите елити в столицата на страната Анкара ще изиграят своите карти. Днес Турция е изправена пред редица стрес-тестове, които ще трябва да докажат способността й като глобален играч, както и ангажиментите й към западните интереси и ценности. първото от тези предизвикателства Турция е кризата в Сирия, където нестабилността пренася и върху самата Турция, а това създава търкания с Вашингтон. Ако Турция се движи в правилната посока, тя ще запази западната си наслагване, ще напише либерална конституция и ще се развие в мюсюлманските страни, като се възползва от последващия икономически растеж и политическата стабилност. Ако обаче тя не играе правилно, Турция може да се изправи пред огромна нестабилност, включително икономическа криза, засилване на политическото насилие, нестабилни правителства и дори конфликти със съседите. Това би било връщането на "болния човек в Европа". Елитите на Анкара обаче осъзнават, че Турция може да продължи да расте само ако успее да синтезира и запази всяка съставка в този микс, а именно като запази своята мюсюлманска идентичност и западните си ангажименти. Турция може да се издигне като като регионална супер-сила, както и да играе роля в региона, само ако създаде истински пример за либерална демокрация и продължава да изгражда своя отличителен белег посредством мека сила. С всимчките й дадени шансове и предпоставки за тази роля, единствено самата Турция може да предотврати възхода си, който я превръща в глобален играч. Рахим Канани: Най-накрая, какви са големите изводи, които искате читателите да направят от тази книга? Сонер Кагаптай: Турция ще се издигне като крайъгълен камък на регионалната стабилност, само ако Анкара съумее да използва своята мюсюлманска идентичност и западното надграждане, поддържайки силните си връзки със западните държави, макар да разширява своето влияние като сила в Близкия изток. За мюсюлманските страни стойността на Турция се крие във факта, че Турция, запазвайки своя мюсюлмански характер, вдъхнови своето общество и институции със западно покритие. За Запада Турция е ценна, защото е мюсюлманска страна сред други такива страни, която може да действа като надежден западен партньор. По този начин Анкара трябва да се промотира като източник на вдъхновение за мюсюлманските държави. Турция може да се издигне като регионална сила само ако носи добавена стойност на мюсюлманските си съседи. Това означава да се използва не само нейната мюсюлманска идентичност, но и нейните западни връзки в рамките на международната система. У дома, Турция ще се превърне във велико общество, ако успее да се консолидира като либерална демокрация, което позволява на двете тъй различни половини на страната да живеят заедно в хармония. https://www.forbes.com/sites/rahimkanani/2014/03/05/the-rise-of-turkey-the-twenty-first-centurys-first-muslim-power/#71fb7f186507

Целият им оръжеен комплекс е резултат от силно развитата промишленост и коопериране със западни фирми. Турските промишлени конгломерати са много мощни семейни холдинги, най-големият от тях, Коч Холдинг дава близо 10 процента от БВП на страната, а БВП на Турция е около 900 млрд. щ. долара, или иначе казано продукцията на Коч холдинг е два пъти по-голяма от БВП на България, и това с около 80 000 работници в него. Та мисълта ми е, че 2 процента, колкото е военния бюджет на Турция са около 20 млрд. долара годишно за армията, срещу бюджет от по-малко от милиард за България - сравнението е да сложиш на ринга 5 годишно момче да се бие с Джошуа или Кличко, категориите са несравними. Иначе Турция по размер на БВП и процент отделян за въоръжаване не е сред водещите, този на САЩ, Русия, Израел или Саудитска Арабия е в пъти по-голям.

Че какво му е на плажчето на Кушадасъ, с едно кафе получаваш безплатно чадър и шезлонг, има спасители, хората са любезни и усмихнати и най-важното - беше чисто, както и пясъка, така и водата. Шофьорът, който ни караше с микробусчето, служител на градската управа, винаги идваше пред хотела точно на минутата, избръснат и с изгладена бяла риза, повече европеец от всичките българи в групата. Царево, Приморско, Китен или Лозенец, според мен, като градоустройство и култура на обслужване са много по-зле от Кушадасъ. Най-важното е, че турците си ценят това което имат и го поддържат, без тези хотели регионът би умрял от глад, там няма условия за някакво рентабилно земеделие, освен за маслинови гори. А от историческите си забележителности са се възползвали напълно, имаше много западни туристи и в Памуккале и в дома на Дева Мария и по храмовете. В Кушадасъ най-много ме впечатлиха занаятите и търговията, кожарски, златарски, килимарски, сладкарски, всякакви магазини и заведения, където се продаваха и много скъпи луксозни стоки, за които очевидно има клиенти. За заплатите и доходите, какво по-красноречиво от тази графика, тя е на турската статистическа служба от 2016, показва промените в доходите между 2002-2016: За 14 години три пъти, 300 процента, увеличение, като 10 800 щ. долара е брутната стойност в долари, покупателната стойност на тези 10 800 долара са 24 000 долара на глава от населението, 60 процента средна класа с много по-високи покупателни способности от тези 40, които са по нашата статистика, но които реално получават с 40 процента по-ниско заплащане от турската средна класа, застрашени от бедност 20 процента, срещу 40 у нас, под чертата на бедността 7 процента, срещу 20 у нас. Горе вдясно графиката показва къде е в класациите е Турция сред страните с население над 50 млн. в света, от десет такива тя е на 8-мо място, и е в първата 20-ца на най-развитите страни в света. Това е постигнато за някакви си 15-на години. Плюс увеличено население с 10 млн. Да ги ожалиш комшиите.

Бях преди десетина години там и също съм с много добри спомени и впечатления. Как са цените сега, по онова време бяха приблизително еднакви с българските, на някои основни стоки по-скъпи, но на други по-евтини. Гледам в статистиките, че показват 6-7 процента по-скъпа цена на живота в Турция в сравнение с България, но минималната заплата е еквивалентна на 800 лева, а средната 1300, така излиза, че стандартът им на живот е значително по-висок. Освен това, имат редица социални помощи, които при нас ги няма.

Посочих Турция като държава, която постига алтернатива на сепаратизма, чрез икономически растеж. Каталуния и Кюрдистан /по-точно исканията за независим комунистически Кюрдистан от ПКК/ са съвършено различни казуси. В случая на Каталуния един богат регион от Испания иска независимост най-вече по икономически причини, в случая с Турски Кюрдистан етническа партия с ултралява идеология иска сепаратизъм на най-бедните турски провинции. ПКК е призната за терористична организация от ЕС, САЩ и НАТО, на нейната сметка лежат над 40 000 жертви в гражданска война. Разликата с Каталуния е огромна - ПКК не предлага никаква по-добра алтернатива за живот на кюрдите в региона, който е беден и без ресурси, отколкото това прави турското правителство, инвестирало там милиарди за изграждане на язовири и модерно земеделие. Иракски Кюрдистан е съвсем друга тема.

Разбира се, колкото мога конкретика - най-напред да се извиня за правописната грешка, тя е моя - не е в документа, който поствам, ясно се вижда във файла - срещу 1800 година е цитираната от мен грешно! но вярно изписана в таблицата цифра, цифрата през 1880 е 9.73 млн. Един приятел казваше, че винаги си дава преводите в редакцията с малки правописни грешки, за да имат редакторите и коректорите работа и да не го тормозят по същество, явно без да искам съм последвал съвета му, но уверявам те, неволно е станало - цитирал съм цифра от грешна година, коректната цифра е 9.73, но ине бива да се приема на доверие цитираното, а трябва да се се гледа източника. Документът е от този сайт: http://www.populstat.info/Asia/turkeyc.htm Авторът му е автор/съавтор на тази книга: http://www.pbl.nl/en/publications/1997/A_Hundred_Year__1890_-_1990__Database_for_Integrated_Environmental_Assessments__HYDE__version_1_1_ Отдолу под постнатата от мен таблица са посочили източниците - от 1927 година това са официалните статистики на турската национална статистика с издателския с международния ISBN, преди това са показани тези, могат да се проверяват по линковете: За България си прав, през 1880 Княжеството и Източна Румелия са сумирано най-много около 3 млн., поне според официалното преброяване на Княжеството, то е около 2 млн. за Източна Румелия срещам различни числа, но това не е толкова съществено, после има преброявания, които са съвсем точни, данните са достъпни. Едно е важно, поне според мен, данните на турската статистика след 1927 са точни, в тях не бих си позволил да имам съмнения, в това е и идеята на целия ми пръв постинг, да направя засечка от 1960 натам, не пиша тук научно изследване, когато седна да го правя и ако, повярвайте ми, ще бъда възможно най точен в цифрите. Горните неточности обаче не променят написаното в постинга ми, в първия. В периода от от 1960-2016, когато вече цифрите са коректни, Турция е утроила населението си, а България го е намалила с 20 процента, същевременно Турция е увеличила БВП 20 пъти, както и жизнения стандарт на отделния човек, докато за България това не може да се каже, нямам точна статистика сега под ръка, а и е късно, но не е 20 пъти. Те се движат в развитието си като икономика и демография по-добре от нас, разликата е много очевидна след 2000-та година досега. Приятна вечер.

Не знам защо, но на мен "Чичовци" винаги ми е звучала по-земно и реалистично от "Под игото" - Вазов въвежда в "Под игото" романтичния образ на Бойчо Огнянов под влияние на френския сантиментален роман и руските романтични герои-революционери, но по мое мнение му е "убягнал" този романтичен герой, неговите хъшове са много по-истински и от плът и кръв, а пък "чичовците" ги познава отблизо, те са си пак тук, същите: "Но особно любезно се разговаряше Варлаам. Копринарката с Кона Крилатия, съседа му през барата, който повече приличаше на бъчва, обута в гащи, отколкото на хвъркато пиле. Седнеха например лятна вечер, по месечина, на праговете си, гологлави, по риза и по бели гащи, обути на босо, и захващаха да си бъбрят мирно за това и за онова, за политиката, за кокошките или за преждата, или за луната. И Коно Крилатият (Боже Господи, какъв крилат?) пухнеше дим от цигарето право към небето и речеше: - Виж, това месечината, Варлааме, ще да е нещо голямо... Дали е живо нещо? Санким, ако му гледаш лицето, прилича на живо... но кой знае пак. Варлаам метнеше тих поглед към небосвода и речеше: - Може да е живо, може да е мъртво, всичкото е умишление... Виж тая бара, ако една мравунка се спре при нея, ще каже: море е, ти ще кажеш: бара е, а Фарлам ти казва: море е! Чудесата Господни са чудесни. А Коно Крилатият се позамисли и пак запита: - Ами ако би да падне въз нас... тъй както стоим... а? Страшно! Тогава Варлаам отговаряше: - Не пада. - А ти вярваш ли, че тя е звезда? Нашият копелак това го учат в школото, протестантин цял. - Звезда ли? Звездата си е звезда, но пророци, и учени, и благородни, според списанията, както са писували, така са го и нарекли, и така си е било от века и до века... "Солнце позна запад свой..." Каква ти звезда и какво ти удивление! Коно Крилатият се пак задълбочаваше в астрономически разсъждения и с вида на една възклицателна влазяше у тях си, като пришушваше: "Много чело, много знай." http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=2723&Level=2 На Вазов не му липсва чувство за хумор и ирония, най-накрая в "Под игото" единствения "герой" от Бяла черква, осмелил се да напсува Султана е кроткия идиот Мунчо.

Пенсионерите са били 2.181 млн. души към 2016, но пенсиите са били 2.68 млн. - някои пенсионери, над половин милион, вземат по две пенсии, но пенсиите са си пенсии, покрива ги държавния НОИ. Нямам нищо против тези хора, те са ощетени, според мен, от тази неефективна и ограбваща ги система на осигуряване, особено по-възрастните, чиито осигурителни вноски отдавна са откраднати безнаказано по системата "куче влачи диря няма". Това са данни от сайта на НСИ, стр. 22 http://www.nssi.bg/images/bg/about/statisticsandanalysis/statistics/pensii/yearbook_pensions_2016.pdf Ако трябва да сме точни, пенсионерите са 2.18 млн., а пенсиите над 2.6 млн., наетите лица в частния и обществения сектор са 2.23 млн., както се казва - има паритет, работещ-пенсионер- работещ-пенсионер 1:1, но винаги може повече, според Оптимиста. http://www.nsi.bg/bg/content/3953/национално-ниво Между другото, само за статистиката, повече от половината пенсии са до 300 лева, а 491 000 под 200 лева.

Това е много добре, но когато е свързано със съответен растеж на реалната икономика, тоест на БВП. В случая не е така - растежът при най-оптимистични прогнози няма да надхвърли 3.5 процента, като се има предвид, че е напомпан най-вече от европейски помощи и обществени поръчки, финансирани от държавата. За мен това е кух растеж, който много бързо може да изпусне въздух при спиране на европейско финансиране. Тогава? Има едни спестени пари от бюджетни излишъци, които могат да се похарчат за 5-6 години в раздаване на заплати без реформи и реален растеж на икономиката, след което, за да поддържаш вече вдигнатия стандарт, трябва да го компенсираш със заеми, и когато държавата затъне достатъчно дълбоко в такива заеми, идва вариантът на фалита, просто е еднопосочен пътя натам при такава стратегия. Гърция и Сириза. Няма начин да вдигаш заплатите с 10 процента, да имаш растеж от 2-3 процента и след време да не фалираш, така е в семейния бюджет, така стоят нещата и в държавния бюджет. Румънците вдигат заплатите, но вдигат и производителността си и растежа на БВП, двете неща вървят успоредно. Защото вдигането на минималната работна заплата автоматично повлича всички индексирани доходи нагоре - от нея се определя средната работна заплата в страната, както и пенсиите. Имайки предвид, че най-компактната група работещи в България са заетите в обществения сектор, те са над 600 000 души, това вдигане на заплатите рефлектира и в осигуровките, а тъй като осигуровките в България се плащат две трети от работодателя, това означава, че в обществения сектор ще бъдат поети като разход от държавата. Дори в момента събираните от осигуровки на работещите пари в НОИ не могат да покриват пенсиите на над 2.5 млн. пенсионери, тези отчисления свършват някъде до средата на годината, след което се отклоняват пари от бюджета за изплащане на пенсиите, вдигането на пенсиите ще разшири още повече тази бюджетна дупка. Но двете групи - служители в бюджетната сфера и пенсионери - формират ядрото на българските гласоподаватели и са преференциална цел на популистите, така че шумното обяваване на вдигане на заплати и пенсии е обяснимо, но според мен не отговорно, без реформи и цялостна икономическа стратегия и политика за растеж.

Където ги отвежда един "мечтател безумен, образ невъзможен", Бойчо Огнянов. Много българска история, за която чорбаджи Марко казва "Лудите, лудите, те да са живи!"

Това са сравнения на базата на които правиш изводи, обаче опирайки се на формална логика от сорта: "водата не е дърво, желязото не е дърво, следователно водата е желязо". Като сравняваш раждаемостта в Сомалия и Турция, изпускаш една основна "подробност" - колко е реалния доход на глава от населението в двете държави - този в Сомалия я праща в категорията на най-бедните държави в света, а този в Турция я класира в най-горната степен на държавите със среден доход - 24 000 долара годишно на човек по покупателна способност. За сравнение нашият е по-нисък, този на румънците също е по-нисък, с други думи Турция е на път да се измъкне от "капана на средните доходи", при това поддържайки висока раждаемост. Има разлика със Сомалия.

Като чета статията, малко ми прилича на оня виц "дето всички знаят кой е Човека" - цитат "Като фаворити на този етап се очертават PIRANHA на General Dynamics и ARMA на OTOKAR". Имайки предвид сумата - 600 млн. евро или по 3 млн. евро за брой, като се знае, че цената на турския АРМА е 1 млн. долара за брой с оборудването, а Пираня на Дженерал Динамик е приблизително 3 млн. евро за брой, нали става ясно, поне според мен, че има само един Фаворит, а другите са сложени за парлама и той е Пираня. Незнайно защо излиза, че са отпаднали финландската Патрия и американския Командо на Текстрон /на който лично не съм фен/. Поразгледах характеристиките на Пираня, по мое мнение те са много добри, а най-голям плюс за мен е възможността да има производство на българска територия, те процедират така в Румъния, която си е поръчала над 200 машини, които ще бъдат изработени в румънски заводи. освен това Пираня са европейско-базирана компания и с най-голям пазар в света в сравнение с всички останали конкуренти - най-впечатляващато е, че чрез канадския си клон фирмата е произвела над 4000 бр. машини за американската армия, които са модификация на базов неин модел. Според мен ще е Пираня, в което няма лошо, стига да постигнат добър договор за местно производство. Турската машина е пълно дърво, макар че е евтина, според мен, ако изберат нея сумата трябва да бъде поне с две трети съкратена.

+ И аз си го обяснявам по този начин. Там нещата са се случвали не насилствено и под натиска на урбанизацията, но в условията на силна средна класа от занаятчии, търговци и дребни производители. В Турция средната класа е много голяма и силна - над 60 процента, а 16 процента от населението й са заети в аграрния сектор срещу 6 у нас, което е резултат от насилствената колективизация на един по начало аграрен народ до 50-те. При турците има много рязко дръпване нагоре в икономиката, колкото и да е нелицеприятно по политкоретни причини да се напише, в периода 2004-2017, тоест при управлението на партията на Ердоган и на него лично. В този период има удвояване на турския БВП и Турция по ръст на растеж може да се сравни с Китай. силна протекционистична политика на държавата за турския бизнес, силен банков сектор, добре капитализиран, даване на преференциални заеми за турски производители и предприемачи - така е развита ускорено турската промишленост и туризъм. Турците нямат положителен външнотърговски баланс, но имат огромни приходи от лицензирани производства на вътрешния си пазар - те произвеждат маса реномирани световни марки, от автомобили и самолети до домакински уреди, и ги продават на вътрешния си пазар на монополни цени, защото са го защитили с мита и протекционизъм - добро или лошо, според теоретиците, но това им носи постоянен и бърз икономически растеж. Така е - китайците са качествен "материал", но сингапурците имат и огромния шанс да са на точното място във времето, когато континентален Китай взема решение да стане капиталистически като икономика и да търгува със Запада. Те плюс този шанс имат и един невероятно способен лидер с много силен екип и ясно поставени приоритети, който не изпуска историческия им шанс. Според мен цялата тази смяна на съотношенията в силите започна от идването на Тръмп и онази част от американския елит зад него на власт в САЩ. Там смениха парадигмата на отношенията с Европа, и сега на всички им се налага да следват нови правила, които всъщност не са написани. Но е друга тема, макар че си прав, че Каталуния всъщност е част от това, а не изолиран инцидент. Както и Брекзит.

През 1880 г. България и Турция имат относително съпоставителен брой население - България около 4 млн., Турция 5.5 млн. Това съотношение все още е паритетно по време на Балканската война - почти 2:1 в полза на Турция, но даващо при пълна мобилизация на България шанс да спечели войната, което и става в началото. През 1960 България е 7.5 на 28 за Турция, тоест съотношението е 4:1, позволяващо да се мисли за паритет и догонване; днес то е 1:12 в полза на Турция. Искам да подчертая с тези цифри факта, че големият бум на прираст на турското население не е през 40-50 години, тогава турското население нараства с 9 милиона, а българското с 1, което е все още съпоставимо и е растеж и при двата народа, голямата разлика е след 80-те години, когато населението на Турция се удвоява от 40 на 80 млн., а това на България се стопява от 9 на по-малко от 7 милиона, и това, както вече изразих мнението си, е резултат на добра управленска и държавна политика от страна на турските държавници и много слаба и безотговорна такава от страна на българските. Защото подобен на турския демографски ръст ръст имаме и в африкански държави, чието население умира от глад, макар и три пъти увеличено за този период, но в Турция се е вдигнал и три пъти стандарта на живот и индивидуалните доходи на това увеличено три пъти население, за разлика от тези гладни африкански и южноамерикански държави, Между другото в България има много голяма раждаемост, но тя е сред ромите, които са на дъното на доходите и образованието. Сингапур няма нищо общо тук, а и не е само географското му положение, същото положение има и Малайзия, както и Индонезия, но те не са се развили по този начин. Интересна идея, би ли я развил, другарката Меркел, според теб, пречи на големите бели братя зад океана ли?

Според мен, окрупняването на една национална държава днес може да се осъществи единствено от степента на участието й в глобалната икономика, от нейния относителен дял в нея и от нейната „тежест” в тази икономика. Добър пример за такова икономическо „окрупняване” е нашата южна съседка Турция. С население 28 млн. в началото на 60-те години на 20 век и БВП около 50 млрд.долара, Турция е направила „окрупняващ скок” до 80 млн. население през 2016, което произвежда БВП за близо 900 млрд. или с други думи тя е увеличила 3 пъти населението си и 20 пъти своя БВП. за това време Турция е разширила многократно стария си потенциал, стоейки си в своите стари териториални граници, без никакви външни имперски разширения, единствено опирайки се на развитието на човешкия си потенциал – количествено и качествено. Ако е провеждана някаква „имперска” политика, тя е била насочена към вътрешно развитие, окрупняване и разширяване, което е прибавило още "няколко Турции" към нея. Има и противоположни примери, не е необходимо да ги търсим с далекоглед. Но има и по-драстични примери за разширяване и окрупняване - за същия период държавата Сингапур се е окрупнила икономически повече от 50 пъти, сега 6 млн. население на Сингапур произвежда 3 пъти по малко от 80-милионна Турция, или производителността на един сингапурец е близо 5 пъти по-висока от тази на един турски работещ, а са тръгнали от приблизително еднаква база в началото на 60-те. Въпрос на управление и адекватна оценка на тенденциите в развитието на света.

Според мен, ако това стане или когато се случи, ще настъпи краят на историята, такава каквато я познаваме досега - владетелите на този свръхмощен ИИ ще разполагат с нещо като Бог в негово лице /или този ИИ ще разполага с тях/, тези хора ще са в състояние да предвиждат и разбират всичко, в това число къде да влагат парите си с гарантирана печалба, и да разполагат с толкова крипто/пари, колкото са им необходими, когато поискат - нито една регионална световна валута няма да издържи конкуренцията на такава електронна валута, създавана и управлявана от ИИ. Тази алтернативна история/антиутопия е развита като идея в киното http://www.imdb.com/title/tt1839578/ но според мен по нея се работи в реално време и срокове и някъде до един век, а може би и по-рано, нещата ще се случат в реалността.

Биткойн е повишил стойността си за 4 години 5000 пъти, това, според мен, е чиста спекулация, но мисля, че се подкрепя и на държавно ниво, въпреки съпротивата на повечето банки и финансови институции, които виждат заплаха за съществуването си в електронните валути. https://www.theguardian.com/technology/2017/oct/12/bitcoin-price-5000-cryptocurrency-gold-bubble След като Китай забрани търговията с биткойн през септември т.г., цената му падна под 3000 щатски долара, но сега, само за по-малко от 2 месеца, е над 5000 щатски долара, след намесата на Япония като държава и на американски инвеститори: Two weeks ago, Japan’s government implemented rules that recognise bitcoin as a payment method. Celebrities have also got involved, with the boxer Floyd Mayweather, the socialite Paris Hilton and the actor Jamie Foxx promoting coin offerings. Академични икономисти се изказват крайно негативно за тази електронна валута: Kenneth Rogoff, a professor of economics and public policy at Harvard University and a former IMF chief economist, has predicted that the technology behind cryptocurrencies will thrive, but the price of bitcoin will collapse. “It is folly to think that bitcoin will ever be allowed to supplant central bank-issued money,” he wrote in the Guardian this week.“It is one thing for governments to allow small anonymous transactions with virtual currencies; indeed, this would be desirable. But it is an entirely different matter for governments to allow large-scale anonymous payments, which would make it extremely difficult to collect taxes or counter criminal activity.” Основните опасения са, че това е идеалното средство за глобалната организирана престъпност да пере лесно пари, без да бъде контролирана.

Такъв програмен продукт може да бъде създаден и продаден навсякъде, където има компютри, интернет и програмиране. Ако беше създаден в България и фирмата с българска регистрация беше листвана на американската фондова борса, какъвто е случаят с Телерик, за който съм писал и в тази тема, в България като инвестиция щяха да влязат тази година 1.3 млрд. долара, за сравнение за 2016 г. те са общо около 600 млн. долара, наполовина на това, а тази година са още по-малко. Иначе е вярно, че трябва нещо тука. Къде мислиш, че си плаща данъците руският гражданин Юри Милнер, чиито хедж фонд е основен акционер във Фирмата на Танев, според мен неговите данъци издържат страната, на която е гражданин, отиват към нейния БВП.

България като държава е в невъзможност да развие такъв отрасъл, но българите като индивиди са. Един много интересен случай в потвърждение на това е този на роденият в България Владимир Танев, чиято фирма Robinhood надхвърля капитализация 1.3 млрд. щатски долара. https://money.bg/ceo/rodeniyat-v-balgariya-vladimir-tenev-popadna-v-top-30-na-nay-obeshtavashtite-finansisti-spored-amerikanskoto-spisanie-forbes.html Танев е в класацията на Форбс за 30 под 30-годишни милиардери в света, живее в САЩ заедно с родителите си от 1992, завършил е Станфорд. Заедно със съдружник етнически индиец през 2014 година изобретяват приложение за смартфони, позволяващо хората да търгуват на фондовата борса абсолютно безплатно, заобикаляйки консултантски такси; за 2017 през това приложения са извършени борсови транзакции за над 30 млрд. щатски долара. https://en.wikipedia.org/wiki/Robinhood_Markets Интересното е, че през април тази година капиталът на фондовата им борса скача повече от 10 пъти, след като в него инвестира над милиард и 200 милиона долара хедж-фонда DST Global, който също е инвестирал в акции на Туитър и Фейсбук и чиито основен акционер е руският гражданин и мултимилиардер Юри Милнер, понастоящем пребиваващ в Калифорния. https://en.wikipedia.org/wiki/Yuri_Milner Неведоми са пътищата на големите пари, а техни проводници са бабъл индустриите.

Със сигурност е акварел и ескиз, а не картина, и има основание за голяма доза наивитет в тази рисунка, но пак се повтарям, прилича ми на Николай Рьорих, може някой да се е учил от негови работи. Ако е Рьорих, ще струва сериозни пари и е ценност и в културен план, ако не е, едва ли е от някой известен майстор, твърде специфична е. За всеки случаи, защото нямам време да ги преглеждам всичките, ето ви линк към почти всички известни работи на Николай и Святослав Рьорих, може да си откриете нещо подобно като сюжет: http://gallery.facets.ru/catalog.php?page=7 доколкото знам оценка на експерт не струва повече от 100-на лева, ако смятате, че си струва, вариант е.

Според мен този стил на Пулев със свален гард няма никакъв шанс срещу по-високият от него с 4 см Джошуа, който има и по-дълъг обхват на ръката при удар, освен това е бърз и атлетичен. Да, срещу по-бавни и тромави боксьори тази тактика и школа работи. Мисля обаче, че Кубрат си е направил изводите и коренно е променил стратегията. Най-малкото е сменил треньора, защото, както сам той писа, не е бил доволен от предишния и от цялостната му стратегия срещу Кличко. Ето какво пише по този повод в пресата: "От няколко месеца Пулев е с нов треньор - 72-годишният Ули Вегнер. Кубрат деликатно мълчи по въпроса, но мълвата е, че именно той е настоявал за смяна на личния си треньор, а това не е решение на отбора.„Пулев е подготвен добре от колегата ми Ото Рамин, но не достатъчно добре за световната титла. Кубрат се боксира прекалено открито, а така няма как да бие съперници от световна класа. Трябва напълно да промени стила си. Това ще стане трудно, тъй като той вече е възрастен и изграден боксьор. Единствено може да стане с желание, а той го има”, коментира Вегнер през пролетта, когато пое Кобрата. Само няколко месеца по-късно немският спец беше категоричен: „Мога да направя Кубрат световен шампион”. С правилна работа Кобрата наистина може да стигне до нов мач за титлата. Тайсън Фюри, при все че има 25 победи от 25 мача, не е нищо особено. Той е скучен в техническо отношение боксьор, скучен, но научен. Победи Кличко с движение, което умори по-възрастния украинец, и с тактика. Освен това е дългорък, мощен, експлозивен. Ако хер Вегнер научи Кубрат Пулев на тактика и на движение, то нашият наистина има шанс да блесне по-сериозно на световната боксова сцена. Кобрата има сърце и не се страхува от високи боксьори като Фюри и Кличко. Но срещу такива боксьори не можеш да държиш ръцете си пред корема като акордеонист, да се плезиш и да подскачаш на един крак. Не може да ги атакуваш и с тактиката на боксов клуб ЦСКА от 70-те години на миналия век - „лева, лева, пак лева, и от време на време десна”, както сполучливо каза преди време боксовият треньор и писател Палми Ранчев." http://politika.bg/article?id=44856 По повод на мекия ринг, това си е коронен номер на Кличко, който му дава предимство пред по-подвижни с краката от него боксьори, той го е опитал и срещу Тайсън Фюри, който го помля преди Джошуа но "номерът" не е минал, защото насреща е имал британци, а не българин: "Вторият треньор на бившия световен шампион в супертежка категория Владимир Кличко Джеймс Али Башир отговори на обвиненията, че от щаба на украинеца са се опитали да водят нечестна игра срещу Тайсън Фюри, полагайки твърде мека и еластична настилка на ринга в Дюселдорф. Както е известно, британецът заплаши, че няма да излезе да се бие, тъй като покритието е пет инча и пречи на движението му по ринга, а освен това е и опасно за здравето. Седмица след като Кличко сдаде короната, неговият треньор призна, че изборът на настилката е направен именно с тази цел."Да, действително се спряхме на тази настилка с идеята на ограничим мобилността на Фюри, което би позволило на Владимир да стигне по-лесно до него. Но в това няма нищо незаконно. Правилата не забраняват такива неща. От щаба на Фюри протестираха, затова се срещнахме с тях и впоследствие сменихме настилката. Но нищо незаконно не сме направили", заяви Али Башир в отговор на въпрос на журналист от youtube-канала Boxing Beats And Rhymes." http://sportove.net/53435/ За мен Кличко в мача си срещу Кубрат се прояви като гадно копеле, приложи всички възможни мръсни номера, но си намери майстора в лицето на Фюри и Джошуа. Сега дали Кубрат ще победи Джошуа е съвсем отделен въпрос, Джошуа е с невероятни физически данни, във върхова форма, 10 години по-млад от Кобрата и любимец на публиката и медиите, в него има много хляб като бъдещ световен шампион-идол, има и огромни пари за всички, Пулев едва ли може да се похвали с такива перспективи, затова го посочват като аутсайдер, досадна пречка по пътя на звездата. Но чудеса стават, затова има филми като Роки.

Прилича ми като мотиви и стил на Николай Рьорих, но...трябва да я види професионален оценител, в частните галерии работят такива.

Най-добрите им нокаути, тези на Пулев са 13 от 26 мача, Джошуа има 19 от 19 мача, единственият, който го е свалял досега е бил Кличко, надявам се вторият да е Кубрат. Между другото, Ник, не е вярно, че Кубрат няма бързина - той често играе със свален гард, което значи, че разчита на бърз рефлекс, освен това гледай краката му, непрекъснато се движи и сменя ъглите и дистанцията, това е голямо предимство. В мача му с Кличко обърни внимание на настилката на ринга, тя хлътва под краката и на двамата и "залепва" Кубрат о пода, това беше огромен бонус за Кличко, който винаги играе в клинч и разчита на един решаващ удар, е "отвори му се парашута" получи го, но нечисто, иначе Кубрат щеше да го бие, неговата сила е в движението по ринга, не е толкова ефектен като Джошуа, но е ефективен, неговите нокаути са не по-малко тежки от тези на Джошуа. https://www.youtube.com/watch?v=xvug5mL-8xA