Б. Киров

Скуби, отговорът ти е като нес кафе от брашно, а реакцията като на хора, които го купуват. Но дотук с моето участие в клуба.

Между 4 и 7 минута на част 3 от филма-интервю, Путин казва нещо съществено - той обяснява конфликта с Украйна по следния начин: през 2014 ЕС и Украйна сключват взаимно споразумение за даване статут на Украйна на "асоцииран член" на ЕС, което в икономически план означава, че пазарите на Украйна се отварят за безмитен внос на стоки от ЕС /както и тези на ЕС за украински стоки/. Същевременно Украйна има споразумение за безмитна търговия с Русия. Обяснението на Путин е, че тези безмитни стоки по този начин влизат от Украйна на руския пазар и ще съсипят по-слабо конкуретнните руски производители с техните стоки за вътрешния пазар, той не го казва така, но казва нещо от рода на "защо трябва да плащаме ние за тяхното, на Украйна, решение". Неговото обяснение е, помолихме ЕС да направим тристранна среща между ЕС, Украйна и Русия, на която да обсъдим условията на асоциираното членство на Украйна, разбирай безмитния внос на европейски стоки, но те, ЕС, ни отговориха "това не е ваша работа". Тогава проруският украински президент Янукович се опитва да забави преговорите с ЕС за асоцииране, докато не се изгладят противоречията между Русия и Украйна, в резултат на което започва Майдана и всичко последвало като верижна реакция. Истина или мит, според вас, и защо, ако смятате едното или другото? п.с. Русия внася ежегодно стоки от ЕС за около 100 млрд. евро, а изнася за около 180 млрд., от които около 70 процента горива и деривати, всъщност положителното салдо от външнотърговския баланс на Русия в последните 15-на години се формира от европейския й износ на горива, сумата е внушителна, над 80 млрд. евро годишно, от които предимно е формиран солидния й валутен резерв в размер на около 400 млрд. долара, както и големия й златен резерв, Русия усилено увеличава златния си резерв в последните няколко години, той в момента е около 1800 тона, 6-ти по-големина в света, почти колкото китайския. Валутния и златния резерв на Русия са резултат най-вече от положителното й външнотърговско салдо с ЕС, без него тя няма да бъде в състояние да го осигури.

Според мен анализът в политиката може да бъде също толкова прецизен и точен, колкото в икономиката, социологията и историята в тази последователност. Икономиката, както е известно се базира на числа и съотношения. Тя е структура. Поне тези неща представляват интерес и ми привличат вниманието, когато ги намеря в нечии опити за разсъждения в посочените сфери. Имитацията им е пропаганда или бистрене, така характерни за нашите географски ширини на Балканите. Изкуството е съвсем друга сфера, то е свят на фантазията, а не на реалното. Също съм изкушен да влизам в този свят, но там цари съвсем друг ред на хаоса, подчинен на красивото и идеалното. Ако не открия едното или другото излизам си.

За мен Оливър Стоун е много голям режисьор, дори да беше направил само три филма - "Взвод", "Белязания" и "Уолстрийт" той ще си остане в златните страници на световното кино, което е изкуство. Да го вкарваме в политически дебат е израз на тунелно мислене. Много по-лесно е в клуб политика да се постави въпросът просто като тема "Владимир Путин".

Съвсем друг става разговора, ако обсъждаме не конкретно филма, а политиката на днешна Русия и отражението й върху България, но това вече е дискусия, която според мен, не може да бъде базирана само върху едно интервю, филм или субективно отношение на неговия автор, а на много по-широка база от факти, статистика и реалности. Досега се концентрирах върху филма на Стоун, защото той е поставен като тема тук. Дори и документален, този филм е авторски, което ще рече субективен, той според мен може да е повод, но не основа за анализ.

Няколко пъти му повтори името на Бърни Сандърс, явно очакваше от Путин да се закачи за това име, но опитния кагебист заобиколи безпрепятствено въпроса и отговора. Според мен, самият Стоун изпитва симпатия и пристрастие към кандидатурата на Бърни Сандърс, там демонстрира собствените си политически позиции.

Струва ми се, също може да греша, че този филм не е правен за пари или за някакви политически дивиденти като мотивация за Оливър Стоун, би трябвало с бестселърите и наградите зад гърба му, тези неща отдавна да са под неговата класа. Ако има някакво пристрастие, то е на принципа на огледалната негативност, нещо като "врагът на моите врагове ми е донякъде симпатичен, защото ги ненавиждам", това бих определил като водещ мотив за Стоун, от всичките му филми, които съм гледал, той меко казано изпитва гняв към "големите клечки" в американската политика, които злоупотребяват с властта, делегирана им от хората, от така наречения "истаблишмънт" - обяснимо за човек залагал кожата си във Виетнам и имал тежко детство, осигурено му от баща борсов спекулант.

Този филм за Путин не е първия, мисля и последен, от филмите политически портрети, направени от Стоун. Погледнете филмографията му - той има филми за Евита Перон, за Фидел Кастро, за Джон Кенеди, за Никсън и за Александър Македонски - Стоун показва на публиката си своето виждане за света на властта. Никой никога нямаше да го допусне да снима толкова часове, дни и години до Путин, ако беше отишъл там с липса на елементарно уважение и възпитание. не мисля, че иска да изгради положителен образ на Путин било то на Запад, били в Русия - как се употребява този филм вече е въпрос на пропаганда, а как се гледа и възприема, е въпрос на лични интерпретации. От начало до край във филма Стоун си стои на неговата позиция и си развива неговата гледна точка, според мен. Светът нямаше да има шанс да види Кремъл отвътре, ако не е филма на Стоун - епизодите в трите кабинета на Путин са жестока ирония, Стоун показва абсурда на постсъветската система към грандомания, вижте как зададе невинно въпроса си с какво се отопляват тези огромни помещения и леко сконфузения отговор на Путин, че е над такива технически подробности, но вероятно не с въглища, ами обзаведения кабинет от Сталин, преграден сега наполовина, кога щяхте да влезете без камерата на Стоун там и да разберете отвътре пружините на тази власт, демонстрациите на бърза комуникация с дежурните военни в Сирия, където се видя, че нещата са нагласени, без Стоун да го казва, само с показване на изражението му. За мен сполучлив и добър филм - но нали е ясно, един скалпел може да се употребява за различни цели, зависи от ръката, която го държи.

Въобще не мисля, че Стоун е заблуден, правейки този филм, той за разлика от Ромен Ролан и др. навремето, според мен си е написал много добре домашното, преди да води разговорите си с Путин и това се вижда при внимателен преглед на филма му. Този филм не е апотеоз или хвалби и възхищения за Путин - Стоун е дистанциран и много ироничен, понякога до сарказъм, само че го прави на границата с добрия тон. Когато го пита защо е присъединил Крим например, конкретно Севастопол, Путин му отговаря нещо си, а Стоун му посочва снимката на баща му, върху бюрото на Путин, където бащата е в униформа на моряк, и само подхвърля "Защото баща ти се е бил в Севастопол сигурно?", това за мен е жесток сарказъм, но Путин или не го усеща, или се прави, че не чува. Филмът е пълен с такива моменти, Стоун нито за миг не напуска позицията си на своята гледна точка и не е хипнотизиран или излъган от събеседника си, за мен беше удоволствие да наблюдавам работата му, той е велик майстор в занаята си. Не знам дали знаеш, самият Стоун е воювал повече от две години във Виетнам като пехотинец и познава войната откъм най-грозното й лице, такъв човек трудно може да бъде излъган със снимчици по телефона, показващи войната като електронна игра. В конкретния случаи Путин си е вкарал жесток автогол, показвайки пред цял свят некомпетентността на своя министър на отбраната: https://meduza.io/en/news/2017/06/21/how-did-putin-end-up-showing-oliver-stone-a-fake-war-video-the-kremlin-is-blaming-russia-s-defense-minister който го е подвел с фейк кадър и прави цялата институция на армията за смях пред света. Там е работата, че режисьор като Стоун не може да бъде оплетен в паяжина от приказки, колкото и майсторски да е изплетена тя, той показва нещата такива, каквито са, стига да има кой да ги види, докато гледа. Гледай внимателно и тогава да коментираме отделни моменти. Мнозина в САЩ обвиняват Стоун, че е антиамериканец, това според мен не е вярно. При него има нещо друго в биографията му, той по мое мнение е човек със силен Едипов комплекс, не се е разбирал и ненавижда конкретно баща си, който е бил брокер на Уолстрийт и не му е отделял никакво внимание в неговото детство и младост. Израз на тази неприязън е филма "Уолстрийт" и продължението му, където прототип на бащата на Стоун е чудовището Геко в ролята на Майкъл Дъглас. Оттам и по принцип негативизма на Стоун към света на спекулантите и големите риби с крайно екстремистки възгледи в американската политика - според мен, това личи и във филма му, той си води неговата лична война срещу тези кръгове в Америка, но без да се подава на "измамния чар" на Путин, през цялото време остава дистанциран от красноречието му, за мен беше забавно да наблюдавам такива епизоди.

Най-добре, Скуби, не мога да ти отговоря от негово име. Говорех за филма му, за неговата работа.

Един от основните аргументи на Питер Влемикс във филма му срещу бюрократите от Европейската комисия и Европейския парламент беше големите им заплати. Един от депутатите си показа фиша за заплата, върху който имаше месечна сума 8 000 евро, ставаше въпрос и за разни добавки и режийни, така че в крайна сметка авторът на филма изчисли, не знам как точно, не стана ясно от филма, месечна сума от 18 000 евро. Много ли е или малко? За сравнение, средната месечна основна заплата без никакви добавки на американски конгресмен е 14 500 щатски долара, което прави около 13 000 евро, а средната месечна заплата на холандски депутат без добавки и режийни е 8 500 евро, тоест по-големи от тези на евродепутат. https://www.thoughtco.com/salaries-and-benefits-of-congress-members-3322282 https://www.washingtonpost.com/blogs/wonkblog/post/lawmaker-salaries-around-the-world/2012/01/03/gIQAodNqYP_blog.html?utm_term=.dc83a714cb5b Тогава за какво беше онзи патос на автора, че евробюрократите му подяждат националната икономика с големи заплати и си иска родните холандски депутати, които са по-икономични? В по-бедна от Холандия Италия, обаче, депутат от долната Камара взема значително повече и от датски и от евродепутат - 11 280 евро, почти догонва американски конгресмен. Големи ли са относително за посочените държави такива заплати - въобще не, в частния сектор заплатите са много по-високи, но никой не го прави на въпрос. Проблемът с евробюрокрацията според мен го има, имаше и корупционни скандали, завършили с оставки и съдебни дела преди години, но в националните парламенти тези проблеми са още по-големи. Достатъчно е да погледнем към нашия парламент, където някои хора влизат бедни като църковни мишки и с една гола месечна заплата от има-няма 1500 евро след четири години излизат мултимилионери, конкретни типажи има описани из пресата и мрежата. Едва ли ЕС ще стане нещо като СССР с Политбюро и ЦК, за мен по-добрата перспектива е Швейцария, "организираната анархия" на такъв вид народна демокрация, при която политиците са принудени волю-неволю да следват гласа на хората.

Гледах 2 от 4-те части на серията, за мен най-интересното в този диалог е под повърхността, в начина по който се задават въпросите и се дават отговорите, дори в езика на жестовете на двамата. Имайте предвид, че вземащият интервюто не е обикновен журналист, той е велик режисьор и голям човек, той е Оливър Стоун, носител на Пурпурно Сърце и ветеран от войната във Виетнам, изживял всичко показано в неговия "Взвод" лично, Путин оценява мащаба на човека, с когото беседва и получава възможност при такъв партньор да демонстрира на високо ниво своите възможности, а те въобще не са скромни. Като филм-портрет го оценявам с отличен 6, не говоря за политическия пълнеж, там могат да се правят различни интерпретации.

+ Абсолютно точно. Затова съм писал "ГЕРБ е в състояние да приведе в изпълнение програмата на Кънев и С--ие", но не съм писал, че ще я проведе. Тази партия и лидерът й, според мен, са типични "народняци", те импровизират за момента, без да имат далечни хоризонти, нито някаква дългосрочна програма и принципи. Но имат нужната кондиция като властови ресурс сега, за да започнат такива реформи, друг въпрос, че и според мен, няма да го направят или ще ги правят половинчато с цел да не засегнат сериозно ничии интереси, а това при реформи е невъзможно, все едно да направиш омлет без да счупиш яйцата. + Също мисля, че нарастване на доходите при липса на съответен растеж си е чиста проба купуване на електорат, особено, когато това увеличаване стартира от държавната администрация и обществения сектор, и то ежегодно с 10 процента при годишен растеж 2-3 и то с европейски дотации. Здравият разум на всеки предприемач в реалната икономика би счел това за безумие и разсипничество - не можеш да изкарваш печалба от 2 лева и да купуваш неща за 10 лева, неминуемо следва фалит. Те разчитат на натрупания резерв от 40 млрд. лева в трезорите и очевидно са се нагласили да ги осребрят във власт и клиентелизъм и то с хоризонт няколко мандата, а не да ги инвестират в развитие на икономиката. Електоратът от обществения сектор, заедно с този на пенсионерите, е най-многоброен и монолитен, той би гарантирал на всяка партия, която му дава пари по този начин власт, но това е харчене на вересия. Затова мисля, че власт и управление са различни неща, а когато се управлява лошо, властта сама по себе си няма никаква стойност, освен за онези които са пристрастени към нея.

Във филма имаше много емоционално и негативно предубедено отношение на автора, което се изрази в интервюта със селектирани от него лица - той задаваше въпроси само на хора, които резонираха на неговото предварително утвърдено мнение, с едно-две изключения, но и те бяха така интервюирани, че да подчертаят контрастно позицията на автора. Не бих определил като много професионален този филм, дори ако целта му е пропаганда срещу ЕС, но за всяка продукция си има консуматори. Тезата беше, че ЕС е корпоративен проект за отнемане суверенитета на народите и държавите, заговор на корпорациите да отнемат властта от народите. И ни в клин ни в ръкав изскочи противоречащото на това твърдение - ЕС е замислен като Европейски Съединени Щати и стъпка по стъпка на европейските държави им се сервира този проект. Да, но САЩ са суверенна и монолитна нация, ако ЕС е планиран като ЕСЩ, двете тези са взаимноизключващи се, защото ЕС се развива в интеграцията си като многонационална федерация. За сравнение в САЩ публичната администрация, тук влизат и щатските администрации, както и полицията и армията, наброява около 4 процента от работната ръка или 6.89 млн. души; в България този процент е почти два пъти по-голям - от 3 млн. работна ръка над 200 000 са в публичната администрация, включително армията и полицията, или 7 процента. https://datausa.io/profile/naics/92/#intro http://www.nsi.bg/bg/content/3942/наети-лица-в-администрацията-на-изпълнителната-власт В ЕС нещата са на съвсем друг принцип, дори да се върви към федерализация, местната администрация ще запазва относителен суверенитет, какъвто между другото имат и щатските администрации, дотолкова, че определят данъци, такси и местни закони, различни от федералните в различни щати. В Европа бедните и по-изостанали държави, към които се числи и България, определено имат интерес от по-голяма федерализация, докато такива като Германия и Холандия на практика стават донори за тези страни. В Швейцария, където стандартът на живот е значително по-висок от този в ЕС като цяло, хората очевидно, поне тези на които беше зададен въпрос, нямат желание да се присъединяват към ЕС. Един от тях каза, че тяхната политическа система е "организирана анархия" и поясни, че политиците имат толкова власт, колкото им делегират хората, защото правят референдуми за всичко - от данъците, до въоръжаването, така че, според тях са много по-демократични от ЕС като цяло и от всяка отделна страна в него.

Написах защо - заради младостта и силата му, по-добрата му физическа форма и физически показатели като боксьор, заради играта пред подкрепяща го публика и заради създанения му образ от медиите на фаворит, какъвто той в действителност е притежавайки титлата. И аз видях как се бият и съм много впечатлен от показаното от Джошуа, но статистиката, особено когато е за цялата кариера на един състезател не може да бъде пренебрегвана. Не претендирам да съм някакъв капацитет, изказвам моето мнение, може и да греша. Вижте какво пише Independent: The Klitschko rematch would have been perfect for Joshua but the Pulev fight is a real problem. Pulev’s only loss in 26 fights was against Klitschko in 2014 and it was also Klitschko’s finest performance, his most savage in a career defined by sensible boxing. Pulev has stopped, bludgeoned or knocked out 13 of the 25 men he has beaten and his route from Eastern European obscurity to the world stage was far more difficult than the one Joshua was given. He is not old in heavyweight terms, not faded, not scared and not too small; Pulev would have smashed the hapless trio of Americans that Joshua beat last year to win and retain a slice of the heavyweight championship. http://www.independent.co.uk/sport/general/boxing/joshua-vs-pulev-fight-date-venue-tickets-sale-klitschko-rematch-preview-prediction-a7930546.html При това авторите са неприкрити доброжелатели на Джошуа за този мач и не го крият, но показват необходимия респект с голяма доза реализъм към Пулев.

Според мен този роман много трудно ще бъде направен на добър филм, защото не е роман на действието, а на диалога, предимно вътрешен, на героите, няма кой знае какво действие за филмиране. Има го в Читанка, по мое мнение е най-доброто, което съм чел от "Тютюн" на Димитър Димов досега, Русков е явление в българската литература.

+ На мен ми хареса "въпрос за един милион лева" - такъв е. Тук влизам в сферата на спекулациите и алтернативната история. Ако вземем като база сравнението с Борис Трети и Живков, ще видим, че и двамата са били "риал политикс", тоест балансирали са на моменти върху много тънко въже върху много високо, поставени на това ветровито от външнополитически сили място България - единият доминиран от германско влияние, другият от съветско. В рамките на това балансиране тези двамата са се зъдържали много дълго време, като при това всеки от тях е направил максимално възможното в онази геополитическа ситуация и за България, тук могат да възникват спорове колко е могло и кое е повече в баланс - плюсовете или минусите, но фактът, че единият еднолично управлява страната 26, а другият 33 години е очевиден. Борисов в момента е качен на подобно високо въже за баланс вече от три управленски мандата, но по мое мнение ситуацията е далече по-комплицирана от онази, в която се е налагало да управляват предшествениците му. Променени съотношения на силите и тежестите в световен мащаб и непрекъснато променящи се. Не си правя илюзии, че управленец на България може да води някаква напълно самостоятелна външна и вътрешна политика, такава в днешно време не могат да водят според мен 99 процента от националните лидери, та камо ли българските. Дори ако сравним ситуацията с онази в Сингапур през 60-те години на миналия век, Ли Куан Ю също е бил невероятно талантлив балансьор, той е балансирал между САЩ и Китай, възползвайки се от промените по негово време и е успял да извлече полза за страната си от този баланс, но такива като него са единици. Ако не гледаме единствено в домашен мащаб, а в контекста на глобални интереси, сблъскващи се и търсещи уравновесяване в региона на Балканите и България в частност, способностите на Борисов да постигне едновременно компромисно и печелившо за България решение до голяма степен ще решат бъдещето му като политик, а и на неговата партия като такава. Според мен, ако правилно предвиди новия баланс на силите в региона, в Европа и в света, защото такъв в момента се формира, има шансове не само да оцелее и да се развива като политик, но и да издърпа България от незавидната й позиция в момента на най-тъпата и бавноразвиваща се държава в ЕС, в която по ред причини се е поставила. Ако не му стигнат силите и способностите, "просто друг ще го смени и толкоз, какво тук значи някаква си личност", както е казал Поетът.

+ Като шега, ама той никога не е бил на влака на автентичната християн-демокрация, той си кара влака без правила и релси, имам предвид, че е такъв тип политик, който днес може да следва линията на автентичната десница, утре да смени курса към центъра, а ако му се наложи да се измести и в ляво. Че единствено като лидерска партия, ако лидерът и пожелае, Герб е в състояние да приведе в изпълнение програмата на Кънев и сие. Според мен не е само до умение за комуникация, а онази сложна амалгама от макиавелизъм, които някои наричат "лавиране", тя не се учи в политически школи, или я има един политик като даденост или не.

Погледнете статистиката на Пулев и тогава го определяйте като по-ниска класа професионалист - в кариерата му на аматьор има 300 мача и половин дузина медали от олимпийски, световни и европейски първенства, Джошуа има 40 мача като аматьор и далече по-скромни отличия; в кариерата им на професионалисти Пулев също има повече мачове и победи, класациите на различни федерации дават различни оценки, но сумираните оценки отново са в полза на Пулев. Така че, според мен, класите са най-малкото изравнени, младостта и силата са плюс на Джошуа, опитът е в повече при Пулев, по мое мнение шансовете са 60:40 реално за Джошуа, тук слагам и играта пред негова публика, както и позицията му на притежател на отличието, но не 6.5 към едно, както са букмейкърските залагания. Ще разберем, когато се качат на ринга

Царя и Костов са история, те сами направиха това, Борисов е на терена и е единствената реална алтернатива за момента, с всичките му грешки и недостатъци, повечето хора го виждат така, той е оцеляващ политик, маратонски бегач на дълги разстояния, а успя и да си изгради авторитет в Европа. Блестящ и почти идеален политик от класата на Ли Куан Ю не виждам в България, да се надяваме, че в бъдеще ще се появи такъв човек от друго поколение, но това, което в момента е реалност е Борисов, по мое мнение. В началото на друга тема Южняк го определи с много висок КИ и според мен е така, натискът върху него обаче от всички посоки - отвън и отвътре - по мое мнение е огромен и не знам доколко нивото му на образование и компетентност му позволява да се ориентира адекватно в тази много сложна картина, но нали затова са експертите, ако се опре здраво на силен екип, теоретично би могъл да обърне в своя и на България полза мача. В новата ни история имаме още двама политици с подобни на неговите качества, според мен, макар и в съвсем различни геополитически условия - цар Борис III и Тодор Живков, говоря за класата, а не за политиките, по мое мнение Борисов е от тази класа, въпросът е как ще си изиграе картите

Ако се върнем на "случая Добрев", там доказана неморалност и престъпление няма, но остават такива съмнения, главно заради характера на партократската система да се "източват" пари и влияние от обществени ресурси с помощта на администрацията от "бели якички". Това в по-широк аспект го има навсякъде по света, но тук в България размерът има значение, той е правило, а не изключение. Система. Може, според мен, да бъде решен само ако му се противопостави друга система, тоест държавата с трите й власти - съдебна, изпълнителна, законодателна в тази им последователност. Донякъде ситуацията ми напомня връзката на Коза Ностра с партиите в Италия след ВСВ до 80-те, но през осемдесетте там започва обществен протест, принудил политици и магистрати да прекъснат поне явните си връзки с мафията. Имало е и свободна и независима преса и медии, станали катализатор на обществен гняв и нетърпимост. Паралели с България трудно могат да се правят, още повече, че тук нивото на престъпно използване на власт вече не е дори на ниво организирана престъпност, както започна в началото, а вече се качило на етаж "бели якички", както е в момента и с мафията в Италия, скоро гледах интервю с един от тогавашните прокурори, автор на книга, той казва, че сега мафията не убива и заплашва, тя си купува бюрократи и политици. Та мисълта ми е, че без "чисти ръце" няма да минем.

Точка 6 е точно това, което трябва да се направи най-напред и според мен. Канзирева не я познавам, даже не съм чувал какво говори. За Кънев се въздържам, ти сам казваш, той няма усет за комуникация. Борисов, царя и Костов бяха и са лидери като характери. Но всеки от тях, поставен под силен натиск, явно се пречупи при определена сила на този натиск. На Радев не съм бил фен, не го познавам, правеше ми добро впечатление на уравновесен и твърд човек със собствено мнение, но сега забелязвам други дефицити, главно от интелектуално естество. Хубавото е, че след толкова неуспехи, лека-полека сред по-голямата част от интелигентните българи, според мен, вече е изкристализирала представата къде са заровени причините за неуспехите, на страната и лично техни, и какво може и трябва да се направи, тоест по мое мнение в главите на мнозинството мислещи хора има достигната някаква "точка на пречупване". Това, което липсва е лице и лица, които да припознаят за свои лидери и изразители на интересите им. Хората в мнозинството им, според мен, вече са много по-въздържани към нови месии и спасители и не дават лесно доверието и вота си, докато не се убедят в качествата и истинските намерения на говорещите глави. И чакат. Което обаче не означава според мен, че ще чакат безкрайно.

+ Специален плюс за оптимизма, защото без него нищо, ама нищо не може да има успех в сферата на икономиката. Започнах със скептицизъм, защото вече от толкова политици съм се наслушал на толкова лъжи, че го правя като противоалергична реакция. В програмата им най-работещото звено, според мен, е съкращаването на половина на администрацията, много смело, но, ако направят това могат да помислят и за още, винаги може повече, както е казал оптимиста, и за вдигане с 30 процента на заплатите на останалите държавни служители. Всъщност имам малко по-различно мнение от повечето политолози и социолози, бистрещи проблемите на България - според мен истинските владетели на тази страна са не политиците, а държавните служители, ако перифразирам Куросава от "Седмината самураи" "накрая винаги остават чиновниците, политиците си отиват, истинските победители са винаги чиновниците.". В България няма политик досега от 90-та година, който да е имал куража да се изправи срещу бюрокрацията. Без корумпирана бюрокрация партокрацията е никой, партиите сега са нещо като корпорации за осребряване на власт, но дилърите са чиновниците, те познават механиката и въртят бизнеса с корупцията. Това според мен е най-смелата и вярно посочена част за работа в тази програма, честно казано, досега не съм чул някоя партия, която и да е, да има планове за съкращаване на бюрокрацията. Абсолютно прав си, според мен, че ако се отпушат запушените от корупция и бюрокрация канали за развитие на предприемачество и икономическа активност, поне през първите десетина години, след като това стане, е възможен икономически ръст от над 10 процента. Но за това е необходим много сработен екип от съмишленици, които имат ясна програма за действие и добра комуникация с хората в страната, за да им обяснят какво точно правят и искат да направят. Както и силно лидерство. Герб в първия си мандат имаха този шанс, но според мен, го пропиляха. Царят също дойде с такава заявка и силна подкрепа, той даже имаше и екип, но също пропиля шанса. Сините в правителството след Виденов също имаха свой исторически шанс, който пропиляха с разбойническа приватизация и затъване в корупция. Три фалстарта, довели до всеобща апатия и цинизъм в много хора.

Хвърлих й един прочит по диагонал, може да се прочете и анализира детайлно, има, според мен, рационални звена, но има и голяма доза популизъм - лично мнение, - например - "ще вдигнем пенсиите, ще вдигнем заплатите на учителите, ще вдигнем заплатите на държавните служители, ще вдигнем заплатите..." на не помня още кой, добре, ама с какво например ще направят средната пенсия за 4 години 700 лева, иначе прекрасно звучи за пенсионерите, музика за ушите им, ама това са примерно 1 000 000 пенсионери със средна пенсия, да им вдигнеш само на тях пенсиите с 400 лева прави годишно 5 млрд. лева, откъде, като сега в НОИ недостигът е толкова. Или иначе казано с какъв фокус ще извадят поне 10 млрд лева отгоре, най-малко, защото като вдигнат средната пенсия, ще трябва да се бръкнат поне с още толкова да изтеглят нагоре и минималните и високите. 10 млрд лева са 10 процента от БВП годишно, тогава какъв ръст на БВП ще е необходим да си изпълнят обещанието само пред пенсионерите, 12, 15, 20, ще оставим зад нас и Китай и всички "тигри", някак си ми звучи като приказките на Остап Бендер за Ню Васюки столица на световната шахматна мисъл, но в романа накрая любителите-шахматисти го гонят да го бият с шахматните дъски. И така нататък. Малко е писана като комсомолски доклад на местен кадър към по-висша инстанция, окрилена и дръзка, но не много отговорна, поне така ми се струва. Това, разбира се, само на бегъл прочит, има в програмата няколко много рационални области, но са силно разводнени от популизма. На втори прочит мога да напиша по-конкретно.

52 университета, в които хабилитираните лица се самоатестират, това ми прилича на "халваджията за бозаджията" - значи, събираме се 10 души, основаваме университет, след което се самоатестираме и произвеждаме в доценти и професори взаимно. Доста грубо го обяснявам, но принципът е такъв, ето извадка от правилника на един университет, няма да пиша кой, в линка се вижда: II. ОРГАНИ ЗА АТЕСТИРАНЕ Чл. 8 (1) Атестирането се извършва от назначена от ректора комисия, избрана с явно гласуване от съвета на основното звено, за срок от две години. (2) В състава на комисиите по атестиране не могат да участват: ректор, заместник-ректор, помощник-ректор, декан и директор на колежа и техните заместници, председател на общото събрание на университета и на основните звена, председател на контролния съвет. (3) В състава на атестационната комисия участват от пет до седем хабилитирани лица - членове на академичния състав, в различни научни специалности и направления: председател, секретар и членове. (4) Председателят на комисията е хабилитирано лице, избрано от съвета на основното звено. (5) Комисията избира секретар измежду членовете си. (6) По изключение за секретар и членове могат да бъдат избирани, но не повече от двама, нехабилитирани лица на основен трудов договор, които притежават образователната и научна степен "доктор". Чл. 9. (1) Хабилитираните лица могат да бъдат избирани в състава на комисията по атестиране, не повече от два последователни мандата. (2) Нехабилитираните лица не могат да участват в състава на комисията по атестиране в два последователни мандата. (3) За членове на комисията по атестиране се избират лица, които не подлежат на атестиране в периода на мандата. Изключения се допускат при обективна невъзможност. Чл. 10. (1) Заседанията на комисията по атестиране са редовни, в случай, че присъства не по-малко от 2/3 от хабилитирания списъчен състав. (2) Решенията се взимат с обикновено мнозинство и тайно гласуване. http://www.swu.bg/university-profile/strategies-and-regulations/research-and-academic-development/assessment-regulations.aspx Според мен това не е сериозно.