Б. Киров

Капитане, всичко което пишеш в поста е вярно, но пропускаш само едно и то е най-важното - по онова време България живееше и се развиваше икономически в съобщност от подобни държави, защитени военно с Варшавския договор, организирани икономически в общ пазар на СИВ, в който всяка една държава-членка имаше сфери и квоти за пазар, без натиск от външна конкуренция, с валути, затворени в тази система, спомни си за Корекомите и "второто направление", така че това беше един паралелен икономически свят със съвсем други от пазарните закони, волева икономика, по-точно волунтаристична, казва другарят от плановия комитет "догодина на населението са необходими 500 000 чифта мъжки панталони и 300 000 обувки 43-ти номер" и заводите произвеждат по план толкова. Минало безвъзвратно, защото отворения пазар с конкуренцията помете тази система, освен Куба и Северна Корея не чувам да има други фенове по света.

+++ Това е - очертал си много точно сферите, в които можем да постигнем много по-голям успех в сравнение с този който имаме досега. Дори само на европейски пазар, тоест разширен вътрешен. Развием ли максимално страната в тези сфери, България може да бъде не по-бедна от Гърция и Турция, а с по-висок стандарт на живот, както е и било. Прав си че в промишлеността и високите технологии и според мен нямаме големи шансове, нито традиции, там дори с турските ни съседи нямаме капацитет да се мерим, просто нямаме потенциал. Нито сме Сингапур, разположен на пъпа на Южнокитайско море като митница на Азия, откъдето преминава всичко за и от азиатската търговия. Напразни ще са всички напъни да привличаме корпоративни гиганти, те няма какво да намерят тук. Друг въпрос, че пропуснахме да задържим китайски бизнес на българска земя, те инвестират навсякъде, а като територия им бяхме и вероятно все още сме им интересни като връзка между Европа и Близкия изток, но според мен изпуснахме този влак, други се възползваха. Да сравняваме Китай с България наистина е нелепо, нито имаме тяхната традиция, нито потенциал, нито културата и манталитета ни са сравними. По мое мнение обаче има един огромен проблем, който ни пречи да се развиваме и който винаги ни е пречел - склонността към корупция и шуробаджанащина, това не е от вчера. Ако сега отворим "Големанов" или "Бай Ганьо" ще видим абсолютно същите типажи - безскрупулни алчни парвенюта, партизанщина, беззаконие. Това е болест за българската икономика, то започва да я вкарва в миша дупка още от 20-те и 30-те години на 20 век и да я прави по-неконкуретна от тази на съседите ни гърци и турци, процесът не е от вчера, не и от социализма, тази система държавният капитализъм дойде дюшеш на националния характер, процесите са описани много добре от Румен Аврамов в една негова студия. И други източноевропейски нации преминаха през държавния капитализъм, но нито една не излиза толкова мъчително от него като България, защото системата беше в кръвта на населението, в главите на хората, тя им пасваше. Ще кажа какво според мен обаче ни пречи най-много да се справим с прекомерната корупция - парадоксално първо нашия манталитет, и второ системата на власт, която сме си направили, съответстваща на този манталитет да се краде от колективното безнаказано и без чувство на срам и вина, системата на безсилната и беззъба официална държавна власт, която се използва по партизански и роднински. Докато не сложим кръст на тази система, колкото и мъчително да е за отделни индивиди и цели колективи, посредствеността ще господства над тази страна, а хората ще я напускат. Така поне мисля. На кюрдите смятам че няма да им позволят да създадат държава, това може да предизвика разпад на Турция, там живеят най-много кюрди, а Турция е важна държава за всички - както за Европа, въпреки реториката, така и за САЩ, арабския полуостров и за Русия. Най-важна е ако някой ме пита за нас, но това е друга тема. Каталунците рано или късно ще се еманципират национално от испанците, в това няма голяма драма, и такова еманципиране ще има и на други места в Европа, процесът тече от вече 70 и повече години след ВСВ - броят на суверенните държави е нараснал от 67 на близо 200, това няма да спре по волята на политиците, защото става отдолу, по волята на големи общности от хора, самоопределящи се като нации.

Скуби одобрението ми е за първия ти абзац. Според мен нямаше от онези другари да стане бизнесмени, които да направят райска градина, така мисля, защото имаха десетилетия да се опитат да го направят, пък вместо райска градина оставиха Кремиковци, и куп подобни "гиганти", дето сега и за отпадъци не стават. Системата беше порочна, не хората, между тях имаше много умни и способни.

Малко нескромно да се самоцитирам от друга тема във форума, понеже заговорихме за Китай: Нещата с китайското производство се променят много динамично. Малко цифри: https://www.ft.com/content/61bc103a-e38a-11e6-8405-9e5580d6e5fb Китайските купувачи през 2016 са купили 30 процента от всички луксозни стоки в света, за сравнение, американците са купили 23 процента от такива стоки, а европейците 19 процента, останалият свят без Азия само 7 процента, точно толкова, колкото произвеждат самите китайци - качествени и луксозни стоки. Но тенденцията при тях е да увеличават това производство по простата причина, че имат разширяващ се пазар за качествени стоки, ето вижте какво става с китайската градска средна класа за някакви си 22 години: http://www.businessinsider.com/chinas-middle-class-is-exploding-2016-8 от 4 процента през 2000, тя ще бъде 76 процента през 2022 - това са повече купувачи с пари в джоба от цялото население на Европа и САЩ взети заедно. И да добавя, според същата статия в линка, сега китайците произвеждат 7 процента от луксозните стоки в света и купуват 30 процента от тях, но след около десетилетие ще произвеждат около 30 процента от този вид стоки. Между другото, от десетина години Кристис и Сотби направиха в сайта си превод на китайски и доколкото поглеждам от време на време за най-скъпите покупки от любопитство, едни от най-големите купувачи на уникати са китайци - говорим за картини и предмети на изкуството, струващи по десетки милиони долари понякога.

По този повод, Китай в момента е най-големият производител на соларни батерии в света. И не само това, Китай се концентрира точно в такива производства, в които продава труд и квалификация, а не суровини - така например, купуват от САЩ пластмаса, която после им продават много по-скъпо във вид на детски играчки и домакински изделия от пластмаса, продават на американците коли за 13 млрд. долара, а купуват от тях за 2 млрд. и т.н. Китайците имат национална икономическа стратегия, тук е структурата на техния експорт, от който генерират стотици милиарди долари положително салдо всяка година: https://tradingeconomics.com/china/exports-by-category ако анализирате по пера, ще видите, че към 70 процента е износ на труд, останалото са суровини. А вижте на кого провадат, най-много на най-богатите нации, и то продукти с висока принадена стойност: https://tradingeconomics.com/china/exports-by-country

Не е съвсем точно, според мен, че големите мръсотии ги правят само заведенията, макар че и те. Имам предвид директното изливане на канализация в плажовете - така беше на Южния в Приморско, върнах се оттам с обриви по кожата, после никога не съм ходил. Преместих се по на юг в Лозенец, първите няколко години - добре, после настроиха цяло "вилно селище" на баровци в южния край, май беше на Брендо, и оттам се заизливаха фекалии към плажа, неудобно ми е да го пиша, но точно това беше. И не е само там, в Созопол е същата история. Т.н. пречиствателни станции пак си изливат продукцията в морето. При гърците е организирано по съвсем различен начин, всичко се кара на километри навътре и въобще не се връща към морето. по-скъпо е, но туристите нали главно затова идват. В крайна сметка те печелят, ние губим.

Така е, Левски така и пише "дорде не сберем трите краища на България в едно, няма да обявяваме въстание". Но след Берлинския конгрес България получава това: а иска това: В общи линии Балканската война започва с идеята да присъединим земите с преобладаващо българско население. Катастрофа е, че се връзваме с губещата страна в ПСВ.

Точно такъв е този хотел, но късно се сетих да резервирам места и нямаше, затова отидох в другия По принцип повечето им хотели са като Мавридис, умеят го този бизнес и винаги оставаш с впечатлението, че ти правят някакъв бонус, въпреки, че реално не е така, плащаш си го. И не само това, чисто е морето, което е заслуга на общинските власти и на държавата, не изливат нищо там, така са го организирали, затова смених Южното черноморие с Халхидики. Тази година влязох в един къмпинг да пазарувам и останах много приятно впечатлен от чистотата и реда в него, всичко беше организирано, чисто и подредено. Тези вопли на българските къмпингуващи за "диво къмпингуване" въобще няма начин да минат в Гърция, ще ги изгонят на минутата, щом започнат да правят импровизирани боклуци.

Не става въпрос за тези циклопи от Касандра маре, там вече никога няма да стъпя, а ми беше за пръв път, аз съм писал в постинга, че става въпрос за 2015-16 г., когато бях на друго място: http://mavridis-hotel.gr/en/ Едното няма нищо общо с другото, те са на различни места и нямат никаква връзка помежду си, тези хотели са собственост на двама братя, този в Касандра Маре на една жена. Но може би си прав, статистиката не лъже, отделните случаи са като дърво в гората, пречат ти да я видиш цялата. Прав си и за празните хотели, а също че преди публиката беше от германци и западноевропейци преобладаващо, сега са сърби, македонци и руснаци, кьорав германец не се вижда и чува. Рускините и украинките бяха в Касандра, в Мавридис работеха само гъркини. Колкото и да е странно, хотелът в Касандра не започва тепърва да се занимава с хотелиерство, доколкото прочетох в отзивите за него, бащата на тази собственичка го е построил преди доста години, а тя е наследила бизнеса от него. Но както и да е.

+ много точно, не желаят, бих добавил защото имат интерес да не желаят. И това е свързано в една сложна и добре координирана система, работеща като добре смазан и координиран /откъде?/ механизъм, в който дори персонално отделните личности нямат голямо значение, заменяеми са. Случаят със съдебните процеси преди няколко години срещу българи злоупотребили с внос на стара техника от Германия, които не стигнаха до осъдителни присъди, докато контрагентите им в Германия бяха осъдени, и излежаха присъдите си, показва контрастно разликата между едната правова държава и другата "правова", мога да дам линкове, ако някой се интересува конкретно. Но този случай е само един малък щрих от цялото, това е всеобхватна система. Даже си мисля дали става въпрос само за нежелание или и за невъзможност и безсилие. Пред цунами от фалити Около 80 процента от по-малките фирми имат или очакват проблеми с платежоспособността. Над 44 процента виждат опасност от фалит до края на 2011 година. В Гърция има общо 846 000 малки фирми, които дават работа на близо 2 милиона души. На тези малки фирми се падат 44 процента от брутния вътрешен продукт на страната.Ако се потвърди прогнозата от изследването, че до края на 2011 г. биха могли да фалират 177 000 малки предприятия, това би означавало загуба на 305 000 работни места. Много фирми се оплакват и от високото данъчно бреме в Гърция - всяка четвърта фирма възнамерява да се изнесе в чужбина. http://www.dw.com/bg/гърция-пенсия-во-веки-веков/a-5953294 Това е писано в Дойче Веле през 2011, но моите лични наблюдения от 2015-16-17 са малко по-различни. Хотелиерите, които имаха два неголеми хотела, където почивах през 2015-16, за тези две години построиха трети и направиха основен ремонт в другите два. Според мен тези двама братя-собственици, те са средни предприемачи, са вложили поне около 1 млн.евро във въпросните подобрения, откъде са ги взели, нямам идея, но го видях. Обслужването в тези хотели е перфектно, персоналът постоянно един и същ, трениран и любезен, собствениците всеки ден лично си контролират бизнеса, без да парадират с някакви скъпи коли, дрехи или надуто държане, работят здраво и мисля, че голяма част от персонала им са роднини, тоест бизнеса е семеен, камериерките са рускини, украинки ит.н. Цените се повишиха първата година, след което ги заковаха, говоря за хранителните стоки в супермаркет. Цените на плодовете паднаха, защото селяните започнаха да ги продават директно на пазара. Цените на лекарство, което купувам трета година са си едни и същи, по-евтино и по-ефикасно от аналог на същото лекарство, произвеждано в България. Това е, което видях директно, не съм работил със статистика за брой на фалити.

Няма проблем и от мен. Нямам предвид, че можем да сме в Европа пък вън от нея, тоест "малко бременни", това е нелепо, никъде не го пиша нито имам предвид, държа да го уточня. Не съм ви разбрал какво имате предвид под "среден път", хубаво е да уточняваме тези понятия, още повече че дотогава не бяхме говорили за ляво и дясно в Европа, но сега ви разбрах. Това което имах предвид няма никаква връзка с "ляво", "дясно" или "среден път" в този смисъл на компилация от двете /макар че този среден път на практика във Великобритания по време на управлението на Блеър /1997-2007/ е дал много добър икономически ръст/; това, което съм разбрал под "среден път" е развитието като нация независимо дали сме в ЕС, дали сме неутрална страна като Великобритания извън нея и дали по някакви причини не решим да се присъединим към друго обединение в друга посока, което не изключвам по презумпция, макар че не съм му привърженик. По повод на "малко бременна" в кръга на шегата и не съвсем, може да се каже за участието на България в ЕС че тя е донякъде такава - от една страна е бенефициент на помощи от ЕС, от друга имитира външна фасада на правова държава, под която има различен механизъм на упражняване на реална власт, наследен от предишна система и доразвит в задкулисна механика.

На правовите държави са присъщи следните иманентни и същностни характеристики: наличие на развито гражданско общество; ефективно действащ антимонополен механизъм; правен механизъм възпрепятстващ съсредоточаването на правомощия в една власт или институция; механизъм за правна защита от произволни действия или бездействия на властта; съд като институция, обезпечаваща спазване върховенството на закона и ограничаваща държавната власт; защита правата на собственост; спазване правата на малцинствата и недопускане диктатура на мнозинството. Концептуално правовата държава се крепи на три постулата: върховенство на закона, върховенство на правото и върховенство на правосъдието. https://bg.wikipedia.org/wiki/Правова_държава Това са, според мен, коректно посочените същностни характеристики на правовата държава. Нямаме никакви противоречия. Целта на тази държава е да гарантира развитието на индивида и нацията в хармония. Това е и концепцията на либерализма. Според мен обаче, правовата държава е средство, инструмент, а не самоцел и фетиш. Тя е средство за развитие и добър живот на всеки един гражданин на такава държава, както и на всички граждани в държавата. Ако говорим какво пречи на нас българите да изградим това средство за постигане на каузата, разговорът е много дълъг и по мое мнение силно навлизащ в сферата на съвременната политика, която е табу в този форум. Ще кажа само, че ако закачите мощен двигател на мерцедес върху шаси на трабант, няма да има никаква полза, такъв франкенщайн не само няма да върви, но е и опасен за водача и пътниците, повече не искам да конкретизирам. Среден път взех като заемка от постинга на Дора, вложил съм в него прилагане всички основни характеристики на правовата държава в България. Ако погледнем изброените характеристики, виждам поне 6 нарушени в България от 7 възможни: няма антипонополен механизъм има съсредоточаване на власт в една институция няма механизъм за правна защита от властта съдът не обезпечава върховенството на закона правата на собственост не са ефективно защитени правата на ромското малцинство не са защитени Първото - наличие на силно граждански общество - е в зародиш, такова съществува с уговорки единствено в няколко големи градове.

Ами да, те /германци, французи, британци, швейцарци/ гледат най-вече икономически показатели. Това е каузата на либерализма, няма друга. Кой да завоюва днес Швейцария. Или Германия. Те завоюват пазари. Всеки си има свое историческо минало и култура и я цени, пази и развива. Но каузата са икономическите показатели. България няма какво да се приспособява към чужди култури. Тя може да си постави същата кауза и да работи за нея, тази кауза ще бъде приета безусловно и от нацията, коя нация не желае да има по-висок стандарт на живот. Когато фокусът на вниманието се измества встрани от тази кауза в разни видове популизъм, "България на три морета" или филство и фобство, каузата изчезва и се появяват илюзиите. Преди ПСВ каузата е била обединение на всички български земи. Тогава това е бил интересът и общата цел на народ, елит и интелигенция - това обединение е означавало нови пазари за българския капитал, ново население, нови земи за обработване, било е кауза. България се индустриализира и развива, за да се милитаризира единствено за тази кауза. Каузата пропада, започват граждански войни и партизанлък. Днес такава кауза е глупава и непостижима - защо ни е "България на три морета", ако с качествена продукция можем да завладеем целия свят, ако я имаме, разбира се. Погледнете швейцарците, те правят швейцарски ножчета и швейцарски часовници и още много други швейцарски неща, с които са богати и щастливи, не хранят никакви илюзии, работят за себе си. Това е кауза.

+ По принцип съм съгласен, но за мен нещата в перспектива не изглеждат в мрачни тонове, всичко зависи от това как ние като държава и нация ще ги направим и как ги виждаме. Попадението ви за "средния път" е блестящо. Всъщност "среден път" на собствено развитие като нация, според мен, следва всяка просперираща държава в ЕС и точно в това е секрета за национален успех, защото обединена Европа не изключва или отрича развитието на националната държава. Дори федерализирана Европа с единни органи за управление няма да омаловажи и зачеркне националните държави в такава бъдеща федерация. Точно там е обяснението на успешното развитие на такива държави като Швейцария и Великобритания, които имат висок стандарт на живот, успешни икономики, висока степен на интеграция с ЕС и могат винаги, ако те сами пожелаят, да се присъединят или не към Съюза, ако това отговаря на интересите им. Бих казал същото и за Германия - такива нации и държави решават проблеми, а не ги създават, защото следват свой път на развитие и имат собствена дългосрочна национална стратегия. Държава, която няма своя идентичност, ще бъда раздвоена и във външната си политика, където и да принадлежи, тази раздвоеност води корена си от нерешени вътрешни проблеми, най-вече икономически, поради неспособност на елитите да дефинират ясно национална стратегия. Ще направя едно отклонение в ретроспективен план, за да илюстрирам. България в новата си история е най-монолитна като нация и държава в периода от 90-те години на 19 век до Балканските войни - тогава елитът има ясно поставена национална кауза, зад която се обединява цялата нация. Икономиката работи на пълни обороти, страната се индустриализира, селското стопанство е във възход, левът има солидно златно покритие, има подем в науката и изкуствата. Това е Златния век за българската интелигенция, всички големи творци и движения в българската литература и изкуство са в този период, най-значителните постижения са тогава. България следва свой път и има своя идентичност. Войната и поражението слагат точка на това - каузата е провалена, започват политически и партизански борби, интелигенцията се раздвоява на прозападна /за съжаление обвързана с надигащия се националсоциализъм/ и произточна /лява и комунистическа/ - крахът настъпва с идването на сталиновата Червена армия, но семената са посети три десетилетия преди това. Средният път на стабилно национално развитие с ясно дефинирани икономически, научни и културни цели не изключва интеграцията ни с обединена Европа, напротив, то е задължително условие да я постигнем пълноценно.

Напълно си прав, докато хората са безразлични, институциите ще бъдат малко ефективни и тромави. Има според мен и друго, всички тези пороци като алкохолизъм, наркотици и пушене на цигари от малолетни по принцип са по-практикувани в бедни и безпросветни общности, най-вече в гета. Има ги и в развитите страни, където съществуват такива общности. Казват че бедността не е порок, но според мен тя е един от основните източници за всички пороци. А и нациите които сега гледаме като еталон - скандинавци например, не винаги са били толкова социални и емпатични, ако си помислим какъв път са извървели от времената на свирепите викинги, доста дълъг е и като време. Ние българите имаме прекъсвана история, не само като държава, но и като нация и народ, това трябва да си го платим, независимо че не е наша вината. На всичко отгоре, като много млада държава и нация, непрекъснато проявяваме някаква трудно обяснима за мен тенденция в кратки периоди да "обръщаме" социалната пирамида на обратно и да изхвърляме на бунището старите си елити - веднъж това се случва след Освобождението, Атом го отбеляза, че старите български елити в Османската империя не вземат след това активно участие в обществения живот, после имаме падането на монархията, още една коренна "чистка" на тънкия пласт от интелектуалци, държавници и предприемачи, и още веднъж преди 27 години, когато социалната пирамида се преобърна из основи. За някакви стотина години три елитни революции, твърде много ми изглежда - на всеки 3-4 десетилетия, едно поколение. В такава ситуация е трудно да се формират трайни и стабилни обществени ценности и норми, на практика невъзможно е, според мен.

Не знам. Не е само до закон - момичето казва какво се харесва, то само следва тренда, за да се харесва, като бонус е поканено от видна фолк-дива да се снима заедно в клип с нея, значи по критериите на родителите му, а и неговите собствени, това момиче е било възнаградено, неговото и тяхно скандално и просташко възпитание и държане, са били стимулирани от обществото, в което живеем, дори материално - отваря му се "кариера" и получава парични знаци, значи обществото му казва, че върви по правия път, че прави нещо добро, то само се възползва от това одобрение. Тук законът няма място, никой не върши престъпление. На тези които не им харесва такова общество и нрави, напускат го. Има обаче не малко, които одобряват и се чувстват добре в това общество.

Според мен пак зависи решаващо от средата. Ако генезисът на българския бизнес е от "куфарчета", там важат други ценности - най-вече лоялност към "дона", тогава доверието няма място, а способността да усещаш какво мисли другия се трансформира към мнението на "боса", батката, а не към клиентите и контрагента в бизнеса, те отиват на втори план - "Ще ги бием ако трябва и пак ще купуват", както цитирах в друга тема култовата фраза на един мастит "предприемач". Сред многото очевидно има изключение от правилото, а и правилата на играта много се промениха след влизането в ЕС, в това число изглежда са и хората, за които пишеш. Но "родилните петна" си остават, ще трябва време за да изчезнат, може би поколения.

Ами коментара ми е в думите на самото момиче, което някъде към 6-6.20 м на въпроса защо се държи скандално казва: "Защото ме кефи, защото това се слуша, това се гледа и това се харесва в България" Таткото преди това я допълни: "Ама какво значи някакви си 200-300 000 че не я одобрили, като има 1 000 000 гледания."

Преди години ми беше попаднало едно социологическо щатско изследване, което статистически доказваше, че най-успешните хора в бизнеса не са най-добрите икономисти или технолози, а най-добрите психолози, ако мога така да се изразя - хората с емпатия и разбиране на другите, точно такъв тип лидери успяват да формират силни екипи и са успешни в преговорите, което е решаващо за успех в бизнеса. Сега не ми е под ръка да го цитирам в конкретика, но ето линк към 62 определения на "успех", според различни бизнес-лидери, големи и по-малки: http://under30ceo.com/62-business-leaders-answer-what-does-success-mean-to-you/ На мен най-ми пасва това: “If you measure success externally you will always be disappointed. There will always be people in front of you and in back of you. As a result, success has got to come from your subconscious. So, if you sleep well at night, you are successful.” – Jeffrey Taylor

Твърдо "нйе" както се казва с източен диалект. Аз съм работил във фирма на хора с подобен манталитет, затова ви отговарям така. И не само заради липсата на ПиАри, дори и "обучени" подобни хора не се променят вътрешно, може да има великолепна фасада, същността не се променя. Сега за конкретния човек, не го познавам отблизо, за да съдя - може да е външно импулсивен, но в действителност да не е такъв, говоря по принцип за такива фирми, не за човека.

Индивидуални особености, Скуби, сигурен съм, че има и унгарски простаци, но да, по принцип си прав. Как би коментирал, че скоро имаше случай на някакъв почтено изглеждащ възрастен шведски турист, изритал в лицето българска камериерка, гледах записа, без тя да го предизвика с абсолютно нищо.

Да, съгласен съм, че това не е реакция на политик в двата линка, но този човек не е политик. Може би дисонансът е остър, защото в случая с дебата в тв студиото той реагира от позиция на представител на работодатели, която е политическа. Въпреки острата му реакция обаче, мисля, че във въпросната 42-ра минута по принцип беше прав - профсъюзният лидер му обясняваше как трябва да се вдигнат заплатите, за да дойдат чуждестранни работници, невъздържаната реакция избухна точно там с репликата "а ти на колко хора си осигурил заплатите, аз съм привлякъл германци, италианци и т.н. в мойта фирма, гледай си БДЖ и енергетиката." В случая с младия журналист всичко щеше да мине в границите на възпитаното, ако някакъв друг мастит господин спортен деятел не беше налял масло в огъня с репликата "абе момче защо задаваш глупави въпроси" или нещо от сорта, което възпламени гордия собственик на Лудогорец. Не съм му адвокат, само отбелязвам. Забавлявах се в този спортен репортаж как официалните лица режат лентата, всичките го направиха по йерархия и се следяха един друг някой да не наруши реда - военна дисциплина като във феодално царство. Затова мисля, че не трябва да се смесват бизнес и политика.

На това видео в линка собственикът на Хювефарма обяснява как той е направил бизнеса си недосегаем за политически рекет и въобще за рекет - почти гениална рецепта, но не всеки може да си я позволи. Първо оперира на чужд пазар, второ има могъщ чужд партньор в лицето на Ситибанк и трето - което е най-важно, производството му е уникално и сложно като технология, така че и да му го "вземат" няма да могат да го менажират и ще загубят пазара, както казва той "не е лавка, от която да продават". мисля че за това става въпрос между 12-19 м. Но не е решение в национален мащаб.

Въобще не са "добрички", но мислят по друг начин от европейците: китайците се ограждат, после се разширяват; европейците се разширяват, после ограждат Това е картата, която Aspandiat е постнал, на нея съм оградил в жълто зоната, която днес е нещо като Великата стена на китайците срещу "западните варвари" - в този регион изграждат военни бази по островите, бедата е че там има и американски интереси и флот - потенциална зона на конфликт. https://en.wikipedia.org/wiki/Territorial_disputes_in_the_South_China_Sea Говорим за Път не на коприната, а на основните доставки на нефт за Китай от Близкия изток, по този маршрут минават и много други товари от и за Китай. Според мен китайците имат съвсем друг манталитет и разбиране за света от нашия /западен и европейски/, те гледат на целия Азиатски регион като на потенциална своя икономическа зона. Между другото, в Сингапур, където 77 процента са етнически китайци, има огромни рафинерии, преработващи нефта от Близкия изток, това е един от трите стълба на сингапурското икономическо чудо - рафинерии, банки, електроника.

Чух от един приятел, който преди доста години беше в Северна Корея, че и севернокорейците нямали пердета на прозорците, за да могат властите да виждат дали във всяка стая виси портрета на Вожда Те и корейците са талантлив народ.