Б. Киров

Уточнение: с терминът "Превзета държава" се обознавачава систематичната политическа корупция, която покрива широк спектър от държавни институции, в това число не само части от законодателната и изпълнителната власт, но най-вече и от съдебната власт. +++ с този постинг направо ме разби, нямаш настигане Много заплетен казус на пръв поглед, но не е съвсем така, тук, ако човек има време и търпение да изслуша цялото видео, в общи линии става разбираемо за какво върви спора и кой кой е, поне донякъде. http://btvnovinite.bg/video/videos/tazi-sutrin/emilijan-gebrev-napraviha-opit-da-me-ubijat-sled-kato-zajavih-namerenija-za-dunarit.html Имаше един виц за партизаните и жандармеристите преди 9.9.44, които се били два дни и две нощи в гората и накрая дошъл горския и ги изгонил оттам, не знам държавата дали в случая не се прави на горския? Но дори и да се прави, от държавата читав бизнес не чакай, в това съм се убедил лично. Моделът Юкос е същата вертикала на властта, за това говорех преди като основен проблем, направо е неунищожим "робокоп", саморегенерира се. Не виждам начин да се отървем от него, там е отговора и на въпроса на Атом как да излезем от капана на средните доходи. Според мен, но не знам този отговор.

Ще черпя при всички случаи "Стремим се да продаваме на големи пазари с добра покупателна способност като ЕС, САЩ и някои държави в двете Америки и Азия. Затова водим преговори за закупуването и на още някои бизнеси и на свързаните с тях предприятия извън България, които се надявам скоро да финализираме", Копирано от standartnews.com Забравих да ги спомена, да и те. Слушах преди няколко години едно интервю по тв със собственика им, беше доста откровен и сподели, че са изнесли производството си в САЩ, поради непрестанния рекет от страна на български политици, в прав текст го сподели, а също така заради скъпия промишлен ток и разните бюрократични препятствия у нас.

За да създадем собствени марки с иновационни продукти според мен трябва да имаме среда на предприемачество, гарантирана със законност и правосъдие, държава осигуряваща здрава рамка на такава среда, а вътре в тази пазарна среда добре изградени фирми и корпорации. Няма начин иначе да дойдат от нищото добрите продукти. Условията навсякъде са различни, но правилата в общи линии не са - като играта шах е - имате определен брой различни фигури, полета и правила за движение на тези фигури в полетата, можете да имате милиарди комбинации и възможности /това е различното/, но фигурите, полетата и правилата са установени и приети от всички играчи за константни, те не подлежат на промяна. Така че, докато не си наредим фигурите на дъската по определения от играта на пазарната икономика начин, няма начин да играем тази игра. Освен ако не искаме да изобретим нова, български патент. За сферата на услугите, което пишете, че там са отишли хората без работа от автоматизацията и роботизирането, според мен не е точно - сферата на услугите е много по-широко понятие от фризьорство, ресторантьорство и т.н. Програмирането и целия АйТи сектор, както и финансовия сектор са услуги и т.н. и т.н. - услугите са правене на пари с квалификация и знание. Вижте примера с търговията на агропродукти на Холандия - холандските фермери произвеждат продукция с номинална стойност 8 млрд., но холандските фирми я продават на световните пазари за 80, това е сферата на услугите. Едно лале, което в Холандия струва 50 цента отива в Лондон за 8 лири. Тук няма никаква роботизация и автоматизация. Ключът е в марката "холандско лале". п.с. Сещам се за два случая на собствени марки, продаващи се скъпо - първият е на "Телерик", писал съм и друг път за тях, но според мен те са успели, защото работят и продават във виртуалното глобално пространство, а не на българския пазар - продали са програмен продукт за стотици милиони долари; втория "Уолтопия" на този човек http://www.capital.bg/biznes/predpriemach/2010/09/10/958595_djak_i_stenata_za_katerene/ гледах филм с него, разказваше за собствената си кариера и много ме впечатли, но пак е пробил сам на световен пазар

Имахме в друга тема разговор за Уругвай, там цитирах интервю на последния им президент, той е легендарна фигура от ултралевичарското движение "тупамарос" /градски партизани/ в миналото, лежал е години в затвор заради терористична дейност, точно по време на неговото управление са станали всички тези огромни положителни промени. Но сега е преосмислил много неща и действа като държавник, управлява, сърцето му може да е отляво, но умът му води нещата надясно и балансира. Ето как са разпределени например социалните осигуровки между работник и работодател: Осъзнали са, че бизнесът е златната кокошка за държавата, без която няма златни яйца и го подкрепят. Корпоративния данък е 25 процента, по-нисък от този в повечето европейски страни. Повишават ефективността на бизнеса, вземат умерени индивидуални данъци от всички /30 процента срещу 50 във Франция/ и ги влагат разумно в социална политика, много премислена и добре организирана, четох за програмите им, те са правени с помощта на международни организации като Световната банка, но са оригинални и сега други страни в региона ги изучават като еталон, защото са проработили блестящо в Уругвай. Хората и в индивидуален план са станали много по-богати за някакви си 7-8 години.

Това на графиката без хиперболизация е чудо - за 6 години ръст от 140 процента на БВП! Заслужава да се анализира специално. Мисля че Фружин великолепно разбира какво представлява политическата власт в оголения й вид, щом ми препоръча "Стълба към небето" на Михаил Хазин. Още я чета, успоредно с "Краят на властта" на Мойзес Наим /нея за 2-ри път/; смятам така успоредно да ги дискутираме в твоята тема, Фружине. Пак като упорит шоп си повтарям тезата - власт и управление са съвсем различни неща, както икономика и политика, те са несъвместими като вино и зехтин. Затова най-добре е да се консумират разделно.

Скуби, съгласен съм с всичко написано в този постинг, знам приблизително същото за книгоиздателите във Великобритания, те са си направили такъв браншов "социализъм" помежду си, имат обща банка, транспортна фирма, борса - един вид картел, като държавата също активно им съдейства; само че не бих нарекъл това социализъм, а "градивен капитализъм", както и да е, не е важен терминът, не е важно котката черна ли е или бяла, важното е да лови мишките, тогава е добра котка.

За пряк износ става дума: https://www.government.nl/latest/news/2015/01/16/dutch-agricultural-exports-top-80-billion-euros Според мен реално нещата са някъде по средата: изкупната цена от производител-фермер на аграрната продукция като цяло е повече от 10 пъти по ниска от износната за чужбина. Всички източници посочват приблизително процент и нещо като стойност на аграрната продукция от БВП и почти толкова заети в нейното добиване, няма големи разминавания в тези стойности. https://data.worldbank.org/indicator/NV.AGR.TOTL.ZS https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2012.html#bu Същевременно всички източници, които прегледах, посочват износна цена на същите продукции от порядъка на 80 млрд. евро, тоест 10 пъти по-голяма - трябва да се има предвид и че съществена част от тази продукция остава за вътрешна консумация. Освен това се посочват в пъти по-големи цифри за хората ангажирани в бранша на аграрните храни. Обяснявам си го с десетките големи преработвателни компании имащи централи в Холандия - като се започне с Данон и се свърши със световни марки за бира. Приблизително 30 процента от агропродукцията се изнася във вид на преработени храни, останалото в търговски вид, но месото, например, което е от основните компоненти на тези 80 млрд. износ, също се преработва, то не излиза във вид на живи говеда или свине. На този линк е посочена като разбивка по пера износната продукция на Холандия, в това число от аграрния сектор; същият източник е посочил като базова стойност на аграрната продукция процент и нещо от БВП, тоест над 10 пъти по-ниска стойност - разликата в износните цени на същата тази продукция е очевидна. https://tradingeconomics.com/netherlands/exports-by-category Важното в случая е, че холандците са големи световни производители и втори след САЩ износители, второто за мен е от съществено значение, но е следствие на първото. Освен това те са реекспортьори, тоест внасят, пакетират и реекспортират аграрни продукти, които не произвеждат вече като холандска стока - това формира поне 20 процента от тези 80 млрд. И си стои непоклатимо и другият факт, че въпреки големия си агроизнос, той е все пак 15 процента от общия им износ - останалите 85 процента от износа на Холандия са предимно високотехнологична продукция, ето тук приблизително е посочена каква: http://www.worldstopexports.com/highest-value-dutch-export-products/ https://tradingeconomics.com/netherlands/exports-by-category

+ Номинирани сте веднага За Уругвай ми мина през ума, но излетя оттам и ти го посочи - те са много особен случай, без износ на високотехнологична продукция, със сравнително малко чужди инвестиции, с местно производство и разчитащи на вътрешен пазар, и на всичко отгоре с леви правителства, които изваждат икономиката им от рецесия и съкращават бедността с десетки проценти. Няма рецепти. Всяка една страна го прави по свой начин. Китай също е много интересен казус, там има олигархия, в Китай и Хонг Конг заедно има повече милиардери отколкото в САЩ, а средната им класа е 500 млн. души по покупателна способност, но моделът им не е същия като в Русия, държавата стои като неутрален рефер между икономическите групировки, равноотдалечена от икономическите им интереси и си изпълнява ролята на арбитър. На този линк за 8-те най-богати фамилии в Китай, наричат ги Осемте безсмъртни, Блумбърг са правили проучване по въпроса с родствените връзки между техните членове, но за съжаление оригиналната публикация е платена, така че не съм я чел, само резюмето. http://www.zerohedge.com/news/2012-12-26/octagon-oligarchy-meet-chinas-eight-immortals-infographic

Дали ми се струва така или в действителност е - става въпрос не за пряк износ на жито, мляко и т.н., а на стоки от хранително-вкусовата промишленост с висока добавена стойност, при която цената на първичната суровина се вдига поне 10 пъти, което е златния подход. Защото по статистика като агрокултури, Холандия в различни източници не е такъв гигант, тя става след добавянето на стойност и бранд в хранителните продукти - едно е да продаваш мляко, съвсем друго качествено и деликатесно сирене от това мляко - ако имаш марката и пазара, веднага вдигаш добавената стойност в пъти, продаваш технология и ноу-хау. Това е продукцията на Холандия от агрокултури в млн. евро - тя и по други статистики е между 1-2 процента от БВП на страната, който е около 800 млрд. евро годишно, ще рече около 8-10 млрд е агропродукцията като суровини. Холандия е 16 млн. население с около 8 млн. работна ръка, от които процент и нещо, тоест 80-100 000 души работят в аграрния сектор; БВП на страната е 70 процента от този на Русия или Турция, които в момента по абсолютни стойности са почти изравнени.

Това имам предвид под "уедрени", тези малък на брой едри стопанства, произвеждащи 80 процента от аграрната продукция. При цялата им уедреност и модернизация, нашият аграрен сетор дава около 7 процента от БВП и това е много в сравнение не само с развити икономически държави, но и със съседите ни Турция и Гърция /в Гърция процентът на продукцията е по-малък, но процентът на заетите е 12, в Турция съотношението е подобно/; развитите икономмики получават най-голям дял от БВП от услуги, след това от промишленост и най-малък от аграрния сектор - в САЩ процентът от БВП от аграрния сектор е около 1а в него са заети 0.7 от работещите. Аграрният сектор може да осигури поминък на част от населението, но не и продукция с висока добавена стойност. Особено важен за нас е в районите препитаващи се с тютюн, защото тази култура там няма бъдеще, нито бъдещи дотации, така че алтернативата й е належаща в тези региони. + Това е въпрос с верен отговор за Нобелова награда Нямам идея. Само някои преположения. Това, което установявам на пръв поглед върху икономиките на различни страни е, че като правило при високоразвитите икономики работната сила и съответно големия дял от БВП се концентрира в сферата на услугите, веднага след това идва промишлеността. Високотехнологични държави като Германия и Швейцария например залагат върху промишлеността и генерират положително търговско салдо от износ на качествени и маркови продукти от тази сфера, но има и други, които имат силен промишлен сектор, но не генерират голям БВП от там, според мен, поради ниското си технологично развитие и откъснатост - Белорусия, Куба и т.н., това беше обсесията на социалистическата номенклатура, да строи "завод за заводи", но те живееха с един век назад в промишлената ера в манталитета си, а реално се намираха в информационната ера и разминаването, завоя, който не успяха да вземат ги доведе до икономически колапс, въпреки затворената пазарна система СИВ, това е друга тема, историческа. Другото, което ми прави впечатление пак от пръв поглед, е отворената фондова борса за публично търгувани акции при развитите икономики - няма такава развита икономика, при която на фондовата борса да не се търгуват големи обеми от акции. България не е сред тези страни, за сравнение на нашата фондова борса има търгувани акции на фирми за по-малко от 1/10 от БВП, докато в някои икономики това съотношение е 1:1 или даже по-голямо. Отворената икономика за търгувани акции означава предлагане на компании за инвестиции от цял свят и широк вход на инвестиции и технологии, навлизане на чужд опит и ноу-хау. Според мен сама по себе си корпоративната структура не е панацея, ако зад нея не стои организационен и технологичен опит от световна класа. Опитът в началото на прехода да се изгради "мейд ъф Бългериа" супер-корпорация като Мултигруп с кадри събрани от гимнастическите зали не доведе до успех, домораслата суперструктура се саморазпадна.

Според мен, проблемите на България с бавния ръст на икономическо развитие, сравнен с Румъния например, не е в селското стопанство и земеделието. В България има сравнително много уедрено земеделие, което е по-ефективно от румънското. Проблемът е в сферата на промишлеността и най-вече в услугите, които във всяка модерна икономика дават най-голям дял от БВП и където могат да се въвеждат иновации и ефективен труд с висока принадена стойност. Ще илюстрирам: В горните две графики е отразен ръст на аграрния сектор в България и Румъния. Сравнението по сектори в икономиката показва очевидно предимство за българския аграрен сектор: 1 румънска лея е около 42 ст., ясно е от графиката, че българския аграрен сектор е по-ефективен от румънския – при три пъти по-голямо румънско население и заети в него 28 процента от работната ръка срещу по малко от 7 процента от българската работна ръка, Българския аграрен сектор произвежда почти толкова, колкото и румънския – особено очевиден е скокът в българския аграрен сектор след 1996, в сравнение с румънския; според мен, това се дължи на уедряването в българския аграрен сектор и ползването на всички предимства от това за окрупнено промишлено производство главно на зърнени култури. БВП на България по сектори за 2016 като дял от общ БВП Работна ръка в България, заета по сектори като процент от общата работна ръка в България БВП на Румъния по сектори като дял от общия БВП Работна ръка заета в секторите като дял от общата работна ръка в Румъния Проблемът в България е, че от една аграрно-промишлена страна, каквато бяхме преди 1990, селата се обезлюдиха, а онези хора, които работеха в ТКЗС и ДЗС-та останаха без работа и поминък на село, мнозина масово се преместиха в градовете, но тези хора нямат нито квалификация, нито образование за висококвалифицирана работа, а основния брой в новите ромски гета по градовете са мигрирали роми от селата; в Румъния тези хора са си останали по селата и се занимават с дребно селско стопанство, водят се самонаети - да, това е екстензивно селско стопанство, но им осигурява препитание и работа, държи ги по-далече от социалните помощи и те не тежат на бюджета, в България, поради начина на оземляване, това тръгна по различен път. В сферата на услугите и промишлеността обаче имаме„плоски” като ефективност и лишени от динамика в сравнение с Румъния показатели. Всеки от секторите е толкова ефективен, колкото усреднената стойност на ефективност за целия БВП, която от своя страна е ниска. При по-голям БВП на човек от населението с около 10-15 процента като цяло, Румъния е постигнала огромна разлика като ефективност в сферата на услугите и индустрията, двете сфери с висока принадена стойност в нейната икономическа структура; при България стойностите на висока ефективност са изравнени и в трите основни сектора, брутната добавена стойност почти се покрива с броя на заетите във всяка сфера работници, те произвеждат едни почти „усреднени” като ефективност добавени стойности, които по начало са ниски. Проблемът на българската икономика е в структурни диспропорции – работната ръка е концентрирана в суровинни и ниско-ефективни производства с ниска добавена стойност, това го дискутирахме в друга тема. Оттам и структурата на износа – да, изнасяме много, но повече стоки с ниска добавена стойност, а внасяме такива с висока, затова балансът е на „червено” или в най-добрия случай около нула, а това не генерира високи приходи. И следва ефектът на доминото, пада качеството и на образованието, защото щом произвеждаш стоки с ниска добавена стойност, неизискващи кадри със специална подготовка, университетите не откриват достатъчно такива места, както писа сполучлива един колега, наблягат на "хуманитари", профилирани към обществения сектор, където мястото е топло и осигурено с благинки и обезщетения.

Според мен всички в една национална държава са засегнати по веригата от лошото управление. За сравнение си дадох труд да видя как са минали тези години за германската икономика, някои тенденции се повтарят, както и за тази на ЕС като цяло, но има съществени разлики: Има спад през 2015 с около 15 процента, но после тръгват нагоре осезателно Тук е огромната разлика, непрекъснато са на положителен баланс в търговията си, произвеждат и изнасят повече, и то много, това компенсира лекия спад в БВП, а за мен означава, че производството им продължава стабилно да работи за износ и има пазари, спадът вероятно е в сферата на услугите Данъците им не са ниски, но не ги променят рязко, както прави Оланд, а ги държат стабилни Корпоративен данък 29.6 и е понижен 2007, след което остава непроменен, това генерира предвидимост и стабилност у бизнеса Персонален данък 47.5, близо до френския, висок е, но стабилен, не се пипа, а Оланд го вдигна рязко и стресира богатите, имаше вълна на данъчни бягства в офшорки и в чужбина ДДС непроменено, Оланд го променя, това говори за нестабилност, плаши инвеститори и производители, германците го държат на нивото на французите, но е стабилно Тук е голямата разлика - наети и работодатели плащат почти по равно социални осигуровки, при французите има идеологизиране, не стига че са високи, но 4/5 се плащат от работодатели, около 1/5 от работещи, това си е идеологизиране с цел да се харесат на електората, но казва на инвеститорите "наказани сте, защото влагате в производство", такова нещо има само в Русия, там работниците плащат 0, работодателите 100 процента социални осигуровки, но не е начинът да стимулираш инвестиции; златната среда са германците, солидарно по равно. А като сложиш и допълнителния проблем с огромна бюрокрация, която по времето на Оланд е разраснала още повече, и като имаш предвид, че държавата им плаща и социалните осигуровки /само ние ги бием в това отношение, защото там чиновника плаща поне 1/5, у нас зеро/, как да не затънат в дългове и производството им /износа/ да не боксува и върви надолу. Защото в едно мисля, че не си съвсем прав, че го отнасят само бедните, като има криза в икономиката го отнасят не само бедните /макар че те най-много/, отнася го цялата нация, в това число средната класа и богатите; което се вижда от следващата графика, държавният дълг в Германия е с тенденция да намалява, а като пропорция е около 50 процента от БВП, за Франция е нараснал рязко и като пропорция е над или около 90 процента от БВП, като една трета от това нарастване е станало за 5-те години управление на Оланд: Добро управление, добри резултати, преизбират политиците и обратно. Не твърдя така, защото е ляво или дясно управление /Меркел имаше социалдемократи за партньори/, а защото е добро или не толкова добро.

Гледам цифрите, не идеологията. когато цифрите говорят и боговете мълчат. Една лоша икономическа политика за един мандат орязва много повече правата на трудещите се. Ако имаш очи да гледаш и ум да мислиш, гледай и виждай, в противен случай не мога да ти помогна, карай с лозунгите: Пазели са стандарта за сметка на заеми и дългове, както и вдигане на данъци, но по този начин се държиш на власт до време, после идва сириза. Висок корпоративен данък, много висок подоходен личен данък /ще наказваме богатите, ама те избягаха с бизнеса си зад граница/, отнесоха го средната класа от производители, чиновническо раздуване, бюрокрация, харчене на повече отколкото произвеждаш, ерго външнотърговски дефицит, защото не можеш да продаваш повече, отколкото внасяш, дефицит в държавния бюджет и трупане на държавен дълг, който сега ще плащат кои - същите трудещите се, за които ти е така мъчно. И всичко това е, за да сме "добри" за 4 години, пък след нас потоп. И сега, когато Макрон им казва, че ще трябва да работят повече, според теб това е робство.

Прегледах цифрите от статистиката, преди да пиша, ще се опитам да дам отговор от моя гледна точка: Икономическата политика на правителството на Франсоа Оланд /чиито финансов министър беше Макрон/ е провал за френската икономика - вдигнати са данъците и за фирми и за граждани, БВП през последните 2 години пада с близо 20 процента в абсолютни стойности, търговското салдо внос-износ е прогресиращо отрицателно. Ако Франция продължаваше по този път, нещата за още 4 години можеха да стигнат тежка рецесия. Имаше недоволство от падащия стандарт. Макрон дойде на вълната на това недоволство и на бизнеса, и на работещите. И сега за реформите му, за които така саркастично говори професорът, който е великолепен оратор, спор няма. Първо Макрон маха предишния закон, който позволява на работника да съди с години работодателя му, ако го уволни и ако го осъди да вземе голямо обезщетение. И второ, съкращава увеличението на заплатите на френските чиновници, професорът сам казва, че те са много раздути като щат и работят седмично по 35 часа /7 часа 5 дневна седмица/, за разлика от американските и повечето по света, които работят по 40 часа. Френските чиновници искат да им се плаща извънредно за тези 5 допълнителни часа, Макрон реже това увеличение. И профсъюзите скачат - орязаха правата на трудещите се. Ама чакайте, ако един работник си пие биричка в работно време или пафка цигарки и работодателят му реши да го уволни, този човек може да го осъди и да вземе голяма сума от него. Чиновник, който работи 35 часа вместо 40 може да иска двойно заплащане за още 5 или близо 30 процента увеличение на заплатата си, и когато новият президент на една потъваща икономика вземе решение да запуши пробойните, профсъюзите скачат и викат "но пасаран".

Той бай Дейвид отдавна се препитава с енергизиране и екзайтмънт на конспиратолози, но в случая прави много здрави връзки между трите части в репортажчето си - Singularity University, Гугъл и Фейсбук, не може да му се отрече. Обърни внимание на идеята му за световен ИИ Облак, в който се включват всички индивиди с нано-импланти, на мен ми звучи реалистична след няколко десетилетия.

Изконно българско, ако отместим фокуса от личното

Доколкото ми е известно, сега нямам статистика под ръка, мнозинството от т.н. латиноси са мексиканци, границата е голяма, трудно охраняема, има и корупция сред имиграционните власти, мексиканците имат много по-нисък стандарт на живот и масово преминават границата, после легализираните имигранти си изтеглят семействата и роднините в САЩ. Голяма част от тези хора впоследствие се интегрират, но за част от тях, особено по-възрастните, процесът не е лек и се обособяват в испано-говорящи общности. Знам, че в някои университети /Южнокалифорнийския например/ има запазени квоти за "латинос", което изглежда дискриминационно за белите.

Не мисля, че САЩ се стремят към изграждане на междунационален съюз като ЕС, поне не са го декларирали. Конфликтът с Мексико отдавна е изгладен, Мексико е вторият по големина търговски партньор на САЩ с положително салдо от търговията си с тях от стотици милиарди долари годишно, така че губещия засега от тази търговия е американската държава, но печелят американските корпорации, предимно в автомобилостроенето, които произвеждат в Мексико.

Няма проблем. Как изчисляваш Русия 40 процента, а България 15? Виж само в една сфера, горивата, която е 21 процента от топ-100, как стоят нещата: Голямата част от дъжавния резерв от горива, предназначени за използване при кризи и война също се складира в съоръжения на Лукойл. Що се отнася до вноса на горива, Лукойл удобно държи ръка и на този кран. Българските закони изискват всички стоки, облагани с акциз, включително горивата, да се внасят само чрез акцизни складове, т.е. специално лицензирани за това. През 2011, българското Министерство на Финансите официално обяви, че Лукойл пряко контролира 80% от тези складове. Съгласно същото обявление, допълнителни около 15% се контролират от Нафтекс Петрол, местен търговец на горива в силно затрудено положение, който е изцяло зависим от Лукойл както за доставки на горива, така и за финансиране. Това явно не е достатъчно, защото Лукойл допълнително наема акцизни складове от малки, номинално независими, компании, т.е. контролът на Лукойл върху тези складове наближава 100%. Всесилната позиция на компанията беше дори призната от съда в решение, документиращо критичната зависимост на държавните институции и инфраструктура от монопола на Лукойл. Парадоксално, съдът използва тази зависимост като аргумент за да не позволи на държавата, въпреки установени данъчни нарушения, да отнеме лиценза на Лукойл. http://bulgariaanalytica.org/2016/12/20/лукойл-напуска-какво-следва-от-това-за/

Не разбрах почти нищо.. Господинът в интервюто казва буквално "в този бизнес ме постави през 1990 г...." конкретно име. Мен никой не ме е поставял никъде. Това имам предвид.

Ех, Ник, и двамата знаем как реално стоят нещата, не можеш да ги видиш във вестник или в търговските регистри, все едно да търсиш стелт-технология с обикновен радар, няма да я види. Виж само това – енергетика, горива и търговия и други /тук хазарт е най-голям дял/ са около 70 процента от топ-100. Ти ми кажи в тези сектори кой „кара влака”. Има и парадокси - В топ 1500 по обороти ги няма на първите 30 позиции Лукойл, обаче „номерът” е в разбиването на множество малки фирми, които въобще не „хващат” в първите 30 този мастодонт, и т.н. ДП лъсна на видело преди години като „преуспял млад човек” и затова стана символ, но доскоро беше беден като църковна мишка по декларирано имущество, едва ли не живееше под наем като мен. Няма да се разпростирам повече по тази тема, не ми е работа, само пускам тук едно клипче с този репортаж, обърни внимание какво казва господина след 3.20 м, той е собственик на Агрофарм, един от лидерите в бранша, не коментирам. https://www.youtube.com/watch?v=AOczlPRAxnY Повечето от тези господа са „поставени” от .... ти знаеш кой.

Не се засрамих, само реагирах с прословутата реплика на Де Ниро, това ми дойде първо на ум. Аз съм имал същото преживяване с американци, бях си купил едно японско шарено каскетче преди години и две мормончета ми казаха "много хубава шапка", просто не знаех какво да им кажа, освен "благодаря", изненадаха ме, момчетата въобще не се подиграваха. За китайците не знам, Хаджийски определя българите като "свенливи реалисти", може би е прав. Иначе да ти го "върна" - без диалога с теб, щях да си остана на нивото от преди 20 месеца /колко много!/, когато започнах да пиша тук - сега като си чета някои от първите постинги във форума, направо се червя от срам, има забележително глупави. Така че сега сме квит, поне за мен. Ще добавя още, че имаш много по-широка култура и нелинейно мислене от мен, което е забележителен плюс.

Are you talking to me?

Стига, пиша това, което всеки средноинтелигентен човек, който има някакъв реален социален опит и здрав разум може да види и разбира. Може би мога да се изразявам малко по-ясно от средното, но не казвам нищо повече от това, което поне 50 процента от хората в България знаят и разбират.

Да, и моделът катастрофира, държавата фалира, традиционните партии се изнизаха от властта. Класика. Но, според мен, там има една съществена разлика с България - властта е оставила относително безконтролно дребния бизнес и средната класа, концентрирала се е върху едрия капитал, където е въртяла олигархическите си игри. Затова имат жилава и яка средна класа от дребни предприемачи, които са "вечнозелената трева" на икономиката, дори и след такъв финансов тайфун от кражби и злоупотреби, какъвто ги сполетя, тази класа от дребни собственици продължава да работи, живее и печели, както го е правела и преди. Мисля, че у нас такава класа е на изчезване и е много по-слаба.