Б. Киров

Според мен "националност" не е религия, а индентификация по групов признак, обусловен от отношенията в групата. Така че, дори да е роден на Марс или в галактиката на Млечния път, човек ще принадлежи или не към нация, само ако в групата, с която той се индентифицира има или няма отношения на класово разделение - ако тази група е безкласово общество, основана не върху държава, този човек няма да принадлежи към нация, но ако вътре в марсианското общество действат законите на класовост, той ще принадлежи към някаква друга система - може да е робовладелска, феодална или капиталистическа, до сега това са изобретили хората - остават още две родово-общинната и комунизма, те са безкласови. Не мястото, а отношенията в обществото са водещи, според мен.

За нации не можем да говорим без капитализъм. Посочете ми една "нация" в света, която е съществувала преди да има капитализъм и една такава след това, в която няма капитализъм. Робовладелска нация или феодална. Пазар, територия, език. Трите компонента на нация. Под "пазар" да се разбира капиталистически производствени отношения и начин на обмен. Както и да се върти, не може да се избегне този елемент - капитализъм, производство на принадена стойност от независима класа на производители и наемен труд. Третото съсловие е което прави държавите нации. Комунистическите държави не излизат от тази парадигма - там също има поне две класи, номенклатура /капиталисти/ и наемен труд, те са нации, колкото и някой да се опитва да обясни, че не е така. Теоретично комунизмът би трябвало да ликвидира нациите, но чак след отпадането на класите и държавата. Това обаче никога не се случва на практика, а само в трудовете на теоретиците. Капитализъм не е мръсна дума, дами и господа, както и комунизъм не е панацея.

На по биричка можем да обсъждаме къде да ходим за риба или гъби, темата е сериозна. Все още сме нация с държава.

Сириус, в темата за суверенитета на Русия бяхме в един отбор, там мен много ме плюха Върбанов и къмпани. Тук обаче се разминаваме. Бъркаш суверенитет с икономически интереси и интеграция в икономиката - едното не изключва другото, трябва да го знаеш, щом живееш в Канада, там също се борят за локален суверенитет, но никой не отрича демокрацията и пазарната икономика.

Тук е квинтестенцията, добрият стар Енгелс: https://e-edu.nbu.bg/pluginfile.php/303636/mod_resource/content/0/Engels-state.pdf В идеалния случай, наричан демокрация, посредник между икономическите интереси на класите в обществото - от най-бедните до най-богатите.

Ставаше дума за това и в друга тема, мисля за Стамболийски, който предлага нова конституция, предвиждаща две камари - на съсловните представители и горна. Това както е известно, а и изземването на властта от царската институция, му коства главата. Та там някой, не помня кой, спомена, че по същество съсловна корпоративна държава има и сега у нас, това е т.н. "тристранка" - работодатели, профсъюзи, държава. Обаче, мое мнение, тази система не работи добре, скоро имаше пример за това - работодателите казват "не", синдикатите "да", правителството си измива ръцете с "разберете се сами" - въпросът виси. И най-важното, всички тези пазарлъци се водят почти натъмно за обществото, извън парламента, а практически за тяхното изпълнение отговорност не носи никой персонално.

Не съм чел много за гръцката, сръбската и т.н. балканска буржоазия, доколкото констатираш за българската, точно така е - хора като Евлоги и Христо Георгиеви изчезват от политическия и стопански живот след Освобождението, на тяхно място идват обаче други като Атанас Буров и Аврам Чальовски. Вторият е типичен пример за български капиталист от онази епоха, еталон така да се каже. Бях публикувал цяла тема за него във форума, защото ме впечатлиха много дърворезбите в музея Трявна, които са направени по негова поръчка. http://www.chitatel.net/forum/topic/18885-%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%BC-%D1%87%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%E2%80%9E%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%88-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%88-%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0%E2%80%9D/?tab=comments#comment-362851 Само малък цитат от темата за този човек: "Вестниците през 20-те години на миналия век наричали Аврам Минов Чальовски "Българският Форд", заради неговото невероятно издигане от аргатин и овчарче до крупен индустриалец и банкер. Роден е през 1854 г. в македонското днес село Галичник. Самият той описва накратко израстването си така в едно автобиографично табло на Марангозов, където картините са подредени хронологично отразяващи етапите от живота на Идеатора (Чальовски): "От 10 - 15 год. възраст дървар; От 15 - 25 год. възраст кираджия;От 25 - 30 годишна възраст – овчар; От 30 - 40 год. възраст бакалин; От 40 год. възраст фабрикар на захарни изделия." Отбелязана е годината на основаването на фабриката му, 1898 г., какво произвежда тази фабрика (сладкарски изделия), записани са участията на фабриката в Лондонското и Миланското изложение и са изобразени спечелените от нейни изделия медали, 6 на брой. Автобиографичното пано на Аврам Чальовски е израз на неговия морал, според който трудът е най-важната добродетел и единствено правилен път към издигането на човека." Чальовски е бил крупен фабрикант, фабриките му в София и Бургас са произвеждали шоколадови и захарни изделия на европейско ниво с модерни машини и методи, освен това е бил щедър дарител, а един от синовете му участва в четите на ВМРО. Та мисълта ми е, че във вакуума от разпръскването на тази космополитна и общо взето паразитна класа на крупни търговци и прекупвачи в Империята, се появява една енергична и много предприемчива класа от хора като Чальовски, Буров, Калпазанови в Габрово и т.н - такива типажи не спират да излизат от низините до средата на 40-те, когато се сменя системата, образът на вълчето Борис Морев от "Тютюн" на Д.Димов е добра илюстрация, от социалното стъпало на градски бедняк, този напорист кариерист за няколко години става тютюнев магнат, но качвайки първите стъпала по пътя на меритокрацията, старият фабрикант му дава фирмата и дъщеря си за жена, след като се убеждава, че купува по този начин чисто злато като ум и талант. Когато има стопанска активност и поле за икономическа предприемчивост пазарът, ако не се ограничава силово от държавата, сам отсява най-способните.

Благодаря, Рамус, вероятно ще се възползвам от едни от предлаганите от теб начини, но най-напред ще се опитам сам да стигна до някакъв отговор и навлизане в тематиката. Извинявам се на колегите за офтопика в темата, въпреки че косвено тези въпроси имат съвсем ясна връзка, поне за мен, с героите, митологизацията и демитологизирането, както и с историята в по-широк контекст.

Държавите не са бизнес, но държавите се издържат от данъците, които събира властта от бизнеса в тях, техният бюджет се формира от тези данъци, после държавата го преразпределя по различни пера, чрез власта, която е делегирала на държавниците, ерго държавите черпят енергията и силата си от икономическата дейност на нацията, тя днес се нарича "бизнес", по време на феодите и робовладението се е наричала по друг начин. Нациите са продукт на "третото съсловие" - свободни стопански субекти, упражняващи бизнес, цялата надстройка на държавата е построена върху тази дейност на хората, произвеждащи принадена стойност. От големия завой интерес имаме, ежегодно в България влизат между 2-3 млрд. евро по кохезионни фондове, което прави над 10 процента от държавния бюджет, отиващ за образование, здравеопазване и т.н. Не само това, почти половината ни БВП се формира от внос и износ на стоки, произвеждани и консумирани от български граждани, за и от ЕС, това е пазар. Без този пазар няма работа, няма заплати, няма живот.

Привет Сириус. Властник е човек с власт. Неговата власт може да идва от много места на пръв поглед, но реално идва от неговата властова група, от йерархията в нея. Кой е държавник ще ми изясниш ти. Кой управлява е нещо съвсем различно.

Моделът на социалната пазарна държава в Европа е стабилен и работи добре, може да изглежда тромав и бюрократичен, но е по-стабилен от американския и азиатския, поне според мен. Визионерските привиждания на Михаил Хазин за икономическа зона по дъгата на Пътя на коприната от Русия през Турция и през Близкия Изток към Китай, според мен, са пълна утопия, защото не отчитат цивилизационните особености на хората и нациите по тази дъга - нациите в Азия са едно, ислямските държави в Близкия Изток, към които повече принадлежи Турция по култура и история, друго, а Европа и Русия съвсем трето и четвърто; траен съюз между Русия, Турция и другите държави по тази дъга, по мое мнение е пълна утопия, каквито и общи икономически интереси да имат, те ще бъдат конюнктурни. Въпрос на анализ е, както се прави в бизнеса, като се вземат широк кръг ключови показатели и внимателно се проверят, затова пиша най-общо мнение без никаква претенция за експертност. Мястото ни плътно е в ЕС на това ветровито място на границата на континта, за да не ни разпилее вятъра. Икономиката днес е глобална, но се групира в три големи цивилизационни центрове и валути - Азия, Америка и Европа, вероятно ще има огромна пазарна конкуренция за пазарите на Африка, тя вече тече между САЩ, Европа и Китай, но като нация мястото ни според мен е твърдо на Стария Континент, другото е хазарт.

Това обаче не е собствен път за развитие, а директно вписване в един чужд модел. Проблемът е, че модел няма. Няма стигане народният гений,; особено с тази "грешка" ФАЩ, съзнателна или не, все едно - човекът навярно е искал да каже Фашистките Съединени Щати, съдейки по поста му, един вид ирония, сарказъм; втори вариант - просто е сгрешил; и трети, който аз си прочитам "фащане" няма, кради спокойно Права сте, обикновено такива решения се определят като "хазартни" и за съжаление не липсват и в нашата история /обявената "символична" война на САЩ, например по време на ВСВ, която ни коства купища бомби върху София/. Но вие посочихте нещо, което по принцип не забелязвам сред българските управници /чудя се дали не са само властници/ - те не блестят с големи способности да мислят трезво и безпристрастно, както го правят например западните бизнес-анализатори, преди да инвестират, а това според мен е голям проблем за страната ни. Защото власт и управление по мое мнение са две различни неща - в бизнеса не можеш да имаш власт без добро управление и анализ, законите на пазара са такива, в политиката е възможно, особено, когато е безконтролно. С една дума, наистина трябва да си научим уроците.

Виж, не изключвам да си прав, даже съм си задавал нееднократно този въпрос. Всичко което направих в предишния пост беше да те попитам да се обосновеш за тази връзка, но ти го прие донякъде лично. В "Атлас изправи рамене" Айн Ранд развива същата идея, и не само там, в цялата си индивидуалистична философия. Джон Голт е човек отхвърлил този страх от вина и срам, без да е социопат. Не го правя от любов към спорта спор и кой е по-по-най, въпросът ми е неясен и търся за себе си отговор, ако можеш да го обясниш като за лаик, какъвто съм - ще ти бъда благодарен, ако ти е под нивото, здраве. Но постът на колежката не засягаше тази връзка.

Това, според мен, даже и да го искаме, е на практика невъзможно - погледнете само търговския баланс на България между внос и износ и ще разберете защо. България няма реални шансове да оцелее като икономика извън ЕС, дори такъв какъвто е сега, но той ще продължи по пътя на интегрирането и федерализацията до изграждане на единно държавно устройство. България е "разломна държава" по терминологията на Хънтингтън, тя е граничеща между света на Исляма, Православието и Европа - откъсването от Европа ще я постави във възможно най-нестабилната й позиция, не само културно и инстутиционално, но и икономически, най-вече икономически.

Не се виждам в ролята на възпитател, но най-краткият отговор е - толерантност.

Светът не е само Европа, какво да кажем за конфуцианството в Китай, което сега лежи в основата на националната им идеология, въпреки покривалото на комунизма? Африканските нации или Южна Америка, те нямат Просвещение и Ренесанс, но имат право на самоопределение и бъдеще, не само право, но и реална възможност и много добри перспективи. Въпросът е в какви рамки разсъждаваме в тази тема.

Аз пък си мислех, че темата е "Историята на нациите в епохата на глобализацията", явно съм се заблудил, но ОК, конкретно на вашия постинг – необходимо е, според мен, защото иначе образованието ни ще фабрикува социални инфантили с капаци през интелектуалния им хоризонт, а когато такива индивиди се сблъскат с глобалния свят имаме сюжет за "Бай Ганьо пътува из света", една много добра книга на Щастливеца.

ОК съгласявам се, но пак си остава написаното от колежката Карес, което елегантно се заобикаля с твърдението, че "срам" и "вина" са синоними на страхуване. Тя въобще не намесва в постинга си базовата основа "страхуване", тя само пише, че има два вида общества, едините основани на срам, където социалното одобрение е основен регулиращ фактор, а другите на вина, където този фактор са индивидуалните ценности. Абстрахираме се дали имат обща база, остава различието - имаме инидивидуалистични и колективни ценности, ерго общества.

Извеждаш го като аксиома, но можеш ли да го докажеш? Един професионален войник, може да не изпитва страх, но да осъзнава вина и срам.

Съгласявам се с вас, но донякъде за Русия, защото там има Просвещение, припомнете си 18-ти век на просветените монарси и Екатерина Велика, тя е един от тях, личен приятел на Волтер. Но хайде да сменим гледната точка: къде е Просвещението на Съединените щати, те са нация и държава, създадена след това, нямат Просвещение, нямат Ренесанс, нямат Кьолнската катедрала, нито Лувъра, даже нямат имитация на Лувъра, а са водещата западна демокрация, или не? Или пък държавата-парвеню Сингапур, те пък нямат нищо друго, освен минало на колониална държава, и история на суверенна държава от 50 години, обаче са в първата десетка на проспериращите нации.

Прав сте, тук четат доста хора. Дали е хубаво, мисля че да, щом сте се зарадвал, винаги е хубаво. Най-добрият в късата проза, според мен, е "великият шоп", както го определяте, Елин Пелин, няма по-даровит от него в тази област на български език - ако езикът беше по-разпространен, щеше да е близо до Чехов, но уви, езикът не е. Друг много добър в тази форма е Дончо Цончев, дарба божия, но не може да се мери с Елин Пелин. Вашите работи ми приличат на тези от "Под манастирската лоза" и "Черни рози", късният Елин Пелин, освободен от сюжет и конкретика, почти на границата на символа. Е, сега да не ви възгордея, казвам "приличат", същият начин на възприемане и израз, способност да хващате всички нишки в един образ - особено добре ви се е получило в "Стъпки към светлината", то си личи и от трите одобрителни знака. Това си е дар /който аз нямам/, но виждам у други, така че ви го посочвам /ако и сам не сте го установил/, можете да си правите с него каквото пожелаете и каквото ви радва, но това което искам да ви кажа е - ако продължавате да пишете и това ви харесва, там ви е силата, не във фрагментирането, а в събирането в един образ. Без никакви претенции ви го пиша, нито пък съм професионален литературен критик, така виждам прочетеното, може и да греша.

Ами феодален си е, султанската власт прави някакви частични реформи по европейски /френски/ модел, но те не променят цялата система. Косвено доказателство за това е движението Млада Турция, с която Раковски и Левски поддържат контакти. Не е много известно, но е факт, ако поразровиш източниците ще откриеш маса доказателства за това. Митхат паша е един от основните дейци на това реформаторско турско движение, по негово време като управител на Дунавския вилает се строи Барон-Хиршовата железница, чиито български управител е Теофан Райнов, много близък съратник на Левски и основен двигател в Млада България. Между другото, Българската Академия на Науките е учредена също от членове на Млада България. ТБЦК, който изпраща Левски при първата му обиколка в България и с чиито пълномощия той изгражда ВРО, също е подразделение на Млада България, чиито действия са координирани от Мацини и Гарибалди - ама трябва да се чете повече. Пиша какви указания получават руските власти, според книгата на Утин, не твърдя, че са ги изпълнили на 100 процента поради некомпетентност или по други техни съображения - пропускаш Любен Каравелов, също член на масонското братство, както и Стефан Стамболов, работил за руското военно разузнаване, но това са изключения от правилото. Имперската власт в Русия си е имала достатъчно грижи със собствените революционери, за да не обърне внимание и на българския им аналог в новата територия.

+ Една балансирана и резонна гледна точка към цялата тема, според мен. Конкретно национално-революционното движение през Възраждането, увенчано с Априлското въстание по същество е социална революция за смяна на статута на младата българска буржоазия във феодалната система на Османската Империя. Активният двигател на тази революция са хората от средната класа, обединени в Млада България /подобно на Млада Италия, Млада Русия и т.н., буржоазно-демократични радикални движения в Европа по същото време, от които част са и българските революционери/. Когато идват руските военни власти в България, първата им работа е да изолират точно представителите на Млада България, те правят списъци на такива хора и получават указания да не ги допускат в управлението, това го има в книгата на Василий Утин „Писма от България” https://www.helikon.bg/books/173/-Писма-от-България_205898.html Авторът е очевидец и независим журналист, разказващ обективно впечатленията си от хода на войната, той не пише за определен вестник и си позволява да говори без цензура и автоцензура. Руските войници и офицери са поразени от добре живеещите и заможни български селяни и добре устроените български градове и села, за това пише и Ф.Достоевски, който върви с армията като кореспондент, някои от тях недоумяват срещу какво въстават „братушките”, живеещи по-заможно от мнозинството руснаци. Да се мери с общочовешки морален аршин морала на революционерите е възможно, но революциите не са морални – главите, които падат под френската Гилотина по време на Френската Буржоазна Революция са твърде много, за да бъдат оправдани от каквато и да е морална и разумна гледна точка. Но французите и днес слушат „Марсилезата” с ръка на сърцето и се гордеят с тази революция от която тръгва цялото модерно развитие на Европа и Съединените щати.

Пишете много добре и определено бихте имали успех и читатели, ако публикувате тези текстове. Изваденият от мен цитат мисля че е ваш мит, защото нещата с китайското производство се променят много динамично. Малко цифри: https://www.ft.com/content/61bc103a-e38a-11e6-8405-9e5580d6e5fb Китайските купувачи през 2016 са купили 30 процента от всички луксозни стоки в света, за сравнение, американците са купили 23 процента от такива стоки, а европейците 19 процента, останалият свят без Азия само 7 процента, точно толкова, колкото произвеждат самите китайци - качествени и луксозни стоки. Но тенденцията при тях е да увеличават това производство по простата причина, че имат разширяващ се пазар за качествени стоки, ето вижте какво става с китайската средна класа за някакви си 22 години: http://www.businessinsider.com/chinas-middle-class-is-exploding-2016-8 от 4 процента през 2000, тя ще бъде 76 процента през 2022 - това са повече купувачи с пари в джоба от цялото население на Европа и САЩ взети заедно. Нещата се променят, митовете също.