Б. Киров

Ето тук има някои данни за съпругата на Тед Бънди, Карол Ан Буун https://theodorerobertcowellnelsonbundy.wordpress.com/tag/carole-ann-boone/ Според мен, очевидно е, че Бънди е действал хладнокръвно и манипулативно спрямо нея, тя му е била нужна като свидетел, с надеждата за него да отърве смъртната присъда, поне до време му е била необходима, той затова и сключва брак. За нейните мотиви ми е по-трудно да пиша, до излизането на неопровержими доказателства, тя го е защитавала самоотвержено и докрай и вероятно поне отчасти е била убедена в неговата невинност. Има още една такава дама, адвокат, също е била влюбена в Бънди, но най шокиращото за мен беше това: After Bundy's execution, Ann Rule was surprised and troubled to hear from numerous "sensitive, intelligent, kind young women", who wrote or called to say they were deeply depressed because Bundy was dead. Many had corresponded with him, "each believing that she was his only one". Several said they suffered nervous breakdowns when he died. "Even in death, Ted damaged women," Rule wrote. "To get well, they must realize that they were conned by the master conman. They are grieving for a shadow man that never existed." Бънди прави два успешни опита за бягство, след втория извършва нова серия от 4 убийства, за които вече е прикован от неопровержими улики и даказателства. Преди първото му бягство, той е бил на косъм да бъде освободен, поради слаби доказателства. Отначало се е защитавал сам, защото е имал образование на правист, после наема петима адвокати и до последно се мъчи да се спазари с прокурорите срещу доживотна присъда.

За Бънди нямам илюзии, че не е бил роден социопат. Всичките му действия са изключително жестоки и садистични, той не просто е убивал, а се е наслаждавал от страданията на жертвите си, правил си е снимки с части от тях и т.н. Този човек е въплътеното зло. Да, бил е много умел в комуникацията, с лекота е вдъхвал доверие у жертвите си, привлекателен физически, интелигентен, с познания по психология. Една от жертвите му е дъщеря на областния шериф, която доброволно е влязла в колата му. Бънди е щял да продължи да убива по този начин, той е от непоправимите психопати. Разликата с жената, която се омъжва за него и ражда дете от него /то не носи неговата фамилия, обяснимо/ е в това, че тя е знаела всичко за убийствата, докато другите му жертви не са знаели. Бънди, като всеки психопат, е държал на собствения си живот, той прави един успешен опит за бягство, но го залавят повторно. п.с. Също се извинявам, че в предишния постинг преминах на "ти", но Ник повлече крак в другата тема и аз като овцете го последвах, няма проблем пак да се дистанцирам с вие.

Би било чиста спекулация. Сега нямам никаква информация коя точно е тя, каква е, каква е била предисторията между двамата преди да сключат брак, не знам тези неща, поради което само бих спекулирал, но без никаква стойност, затова на този етап предпочитам да не го правя Но да, твоята хипотеза ми изглежда много правдоподобна - комплексът "майка тереза" /ако има такъв?/ съм го наблюдавал на практика, той е изключително мощен двигател.

Като изключвам личния елемент "пишман историци като теб", напълно се солидаризирам с написаното. Торн, разбира се, има право на лично мнение и би било проява на колективен диктат да му го оспорваме. Но само ако това е лично мнение.

Според мен лекарското съсловие у нас първо не е в състояние адекватно да диагностицира такива случаи, второ само е силно засегнато от тях, и трето, ако наистина се заеме да ги дииганостицира, ще се окаже, че инвалидните пенсии трябва да се удвоят като количество, защото хора с психически проблеми са ежедневие по улиците или в градския транспорт. Нещата тук са като с политиката на щрауса - ще се правим, че проблемите не съществуват, пък току виж те изчезнат от само себе си.

Темата ти е много сериозна и интересна, но като конкретика по нея, пак го повтарям, нямам необходимата информация и образование, за да участвам компетентно. Мога да участвам тук засега само с балони.

Репликата на caress... ме провокира към това дълго словоизлеяние Райската градина

Няма никакъв проблем да не бъдем на едно мнение, би имало, ако постоянно сме Всъщност ти пишеш за евгениката, науката за подобряване на човешкия геном. Преди време си дадох труд да прочета "Нашето постчовешко бъдеще" на Ф.Фукуяма. Както знаеш, той пише тази книга почти по същото време, когато Хънгтингтън пише "Сблъсък на цивилизациите", така че двете книги /и двете родени от кратки концептуални статии/ са своеобразен диспут по темата за бъдещето и за историята. Пълното заглавие на Фукуяма е "Нашето постчовешко бъдеще: последствия от биотехнологическата революция". И там основната му идея е за "край на историята", такава каквато я познаваме дотогава и начало на една нова история. По-късно обаче самият Фукуяма донякъде се самоопровергава и през 2006 издава книгата си "Америка на кръстопът", ето тук има интервю с него по този повод: https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/98-2008/broi5-2008/833-frensis-fukuyamaopitat-za-nalagane-na-liberalnata-demokratsiya-sas-sila-se-okaza-greshka Оказва се, че оцеляването на националните държави, отлагат края на историята. Фукуяма развива в "Нашето посточовешко бъдеще" точно твоята гледна точка, че развитието на технологиите, по-специално биотехнологиите и евгениката, ще бъдат в състояние да преобразят генофонда на човечеството, като отстранят всички вродени недостатъци на индивидуално ниво. Той е голям учен и прави това много аргументирано и задълбочено, опирайки се на огромна база данни от статистика и информация. Като начален акорд, Фукуяма цитира две антиутопии "1984" на Оруел и "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли https://bg.wikipedia.org/wiki/Прекрасният_нов_свят Първата съм я чел, втората не, но прочетох резюмето й. Фукуяма отмества като несбъдната прогноза първата антиутопия и се концентрира като реална върху втората. Доколкото виждам, Хъксли е неоплатоник, един от визионерите на Идеалната държава. Но, сега внимание, такива са били и Ленин и нацистите - не бива да се забравя, че евгениката търпи най-бурно развитие в тяхната държава, като концлагерите са играели ролята на опитни лаборатории за техните учени. Разбира се, Фукуяма го споменава, но с лекота го заобикаля от неговата гледна точка в началото на 21-ви век и позовавайки се на огромната промяна на качеството на живот и работосбособността на хората, след навлизането на химията и генетиката в техния ежедневен живот. Не бива да ме разбираш погрешно - не съм закостенял и деградирал моралист, заставаш на амбразурата на предразсъдъците срещу научния прогрес. Просто имам съвсем рационални резерви. В общи линии те се свеждат до това, кой ще гарантира използването на всички тези вече направени и бъдещи открития да не бъдат използвани не за човечеството, а срещу него. Защото единна световна религия все още няма, няма и единно световно правителство. Но има глобализация на корпорациите.

Оценявам въпросителния знак, защото с точната химия би следвало да можем да се пренесем и от другата страна на Райската градина - в полетата на Ада. Нали някой определя коя е "точната" химия, според критериите му за точна.

Да, и фамилията му неслучайно е Раскол-ников. Но това е алегорично художествено произведение, а Расколников герой-символ - сякаш вселени са изпълнили бездната, радикално разцепваща двете личности - човекът, извършил "престъплението" и изтърпяващият "наказанието". Психопатите не стигат до подобни вътрешни драми, дори напротив - те са винаги адски позитивно настроени личности: Сега стигам до нещо, което би могло да се нарече разграничаване на психопатите - едните условно можем да ги наречем "родени" като такива, те не подлежат на никакви промени, само могат да си сложат камуфлаж; другите са "направени" от околната социална среда, такъв е случаят с Расколников - той е достигнал до социопатското си състояние на убиец по умозрителен път въз основа на идеите за ролята на личността в историята, при него психопатията е социално заболяване, което е просмукало и подменило истинската му човешка същност; рас - колът с фалшивата му социална личност идва при сблъсъка му с любовта на Соня, която помита всичките му идеологически напластявания за "величие" и "право" да убива - той отново се връща към нормалната си същност. Друг вариант на това в творчеството на Достоевски е княз Мишкин от "Идиот", но там нещата вървят в точно обратната посока - един алтруистичен и добър човек се превръща от едно психопатско общество в невменяем. Но ако не беше случайната му /или не/ среща с любовта на Соня, Расколников щеше да си остане неразкрит психопат, той няма никакво намерение да напуска тази си позиция до срещата му с нея. Негов огледален двойник в романа е Свидригайлов, един архимръсник и социопат, роден като такъв и без никакво разкаяние и чувство за вина. Свидригайлов завършва живота си със самоубийство, но не за да накаже себе си, а да вмени вина на другите за това - роден психопат, нелечим.

The development of our personalities is a complex relationship between our social environment and our genes -- both present and not. Лека антитеза на твоето твърдение, която обаче може да се синтезира и по твоя начин. Защо Че Гевара е все още толкова популярен из целия свят - според мен той е типичен представител на този тип, наречени тук "елфи" - Че е бил изключително контактен и отворен човек, той се е обръщал към всеки срещнат непознат веднага с обръщението "че", което е жаргонното "приятелю", личи си и по усмивката му, тя е широка и от сърце, голямо сърце. Обаче малцина знаят, че Че е организирал трибуналите, разстрелващи контрареволюционери в Куба, и го е правел безжалостно. Социалното обкръжение, идеологиите. Много са сложни и преплетени взаимодействията на социална среда и генно заложено у човек.

Ето, реагирах, още вчера си мислех да го направя, след като го публикува, но после се разсеях. Иначе химията винаги ми е куцала по време на гимназиалното образование, не ме влечеше, както се казва. Твърде ограничени познания имам по темата и да си призная никога не съм се опитвал да ги разширявам. Според мен, да, тестостеронът и окситоцинът /за който научих от теб, влияят върху човешкото поведение и психика, в това съм се убедил и от личен опит - най-агресивните личности, които съм срещал, очевидно имаха в излишък тестостерон. По принцип в спорта тези личности са по-успешни, там химията е от решаващо значение. По принцип мисля обаче, че разглеждането на по-широк кръг от личностни и социални проблеми само или предимно от гледна точка на химията и генетиката силно деформира предмета на психологията и социологията. Като съставен елемент да, но не и основополагащ. Старомоден съм в това отношение. п.с. Сега се сетих за един много драстичен, скандално драстичен, пример на привидно кротък и хрисим човек, Хайнрих Химлер, който, ако не беше на съответното място и време, вероятно е могъл да бъде почтен бюргер, занимаващ се със земеделие, добър баща и съпруг, може би "елф"; този човек обаче става идеолог на СС и най-голямото чудовище в света, организирало концлагерите и масовото убийство на евреи, славяни и цигани. Казват, че когато за пръв път демонстрирали пред него как работи газова камера, на него му прилошало и припаднал. Но после нещата "потръгнали".

Ето точно затова посъветвах колежката да прочете отново романа - да, безусловно, той изпитва чувство на вина, но много след като е извършил убийството на двете жени. Преди това, докато замисля престъплението си, по време на самото престъпление и много дълго след него, той не изпитва никакво чувство на вина, напротив, гордее се със себе си и със своята предвидливост и ловкост. При Расколников има пречупване и рухване на цялата му предишна личност след срещата му със Соня. Прочетете го пак, там моментите са много ясно разграничени - има "преди" и "след".

В този кратък и синтезиран текст, който е в линка ви, за мен е ключов фактор този пункт от характеристиката: A failure to feel remorse or guilt Точно тук може да се разчупи научната схема, но не съм практикуващ психиатър, нито разполагам със статистика, за да защитя такава позиция. Бих добавил само, че това е единственото нещо от 4-те изброени, което по никакъв начин не може да се установи от външен наблюдател. п.с. Сега ми дойде на ум още една великолепна книга, този път напълно в подкрепа на вашата позиция - "Портокал с часовников механизъм" на Антъни Бърджес /филмът също е класа/ - там роденият психопат Алекс не може да бъде излекуван по никакъв начин, но същото важи и за неговите приятели от бандата, които в крайна сметка стават полицаи. Алекс е преработен от обществото /политиците/ обаче като приемлив обществен продукт във вид на "портокал" /нещо сладко и привлекателно/, докато в него си тиктака старият "часовников механизъм" на социопат.

Е, съгласявам се с вас, с уточнението, че тогава слава богу и късмет за нас, че Достоевски е бил психопат, който е компенсирал чрез писане на романи психопатията си и така ни е оставил творчеството си - един полезен за човечеството социопат, сублимирал порока си чрез изкуство

Не бива според мен да разглеждаме темата в черно и бяло – нюансите са безкрайни, дори в най-драстичните случаи. Тед Бънди, например, сключва брак, докато е в затвора със смъртна присъда и му се ражда дъщеря – коя е жената, която е видяла в него баща на детето си и защо? Нещо повече – Бънди сключва сделка с американски обществен активист, Джеймс Добсън, за последното си интервю, в което обяснява ролята на порнографията като стимул, който го е тласнал към престъпления – вярно или не, но това е акт на дарителство от негова страна, защото големите приходи от правата върху това сензационно интервю отиват за благотворителна дейност през организацията на интервюиращия, която се бори срещу разпространението на порнография в американското общество. Расколников в „Престъпление и наказание” достига до разкаяние и самонаказание през чувството на любов. Но в момента на двойното убийство е завършен социопат. Достоевски показва вътрешната му еволюция, защото сам е извървял този път. Самият Достоевски изживява подобен катарзис в личния си живот чрез любовта си към Анна Григориевна, която го измъква от патологичната му страст към хазарта, в крайните си форми също разновидност на психопатия. Нещата в тази сфера по мое мнение не са фиксирани и статични.

Започнах да я чета, още началото ми прилича на комерсиален сериал, може би търсен ефект, но ще я прочета цялата. Ако искате да вникнете в главата на един социопат, да видите света през неговите очи, прочетете пак "Престъпление и наказание". Изграждането на образа на Расколников е анатомичен разрез на психопатията - от симптомите и заболяването, до лечението, защото Расколников излиза от това състояние, донякъде това е изповедта и на самия Достоевски, всичко в неговите романи е лично изживяно и осмислено.

Висоцки е имал много успешни концерти във Франция и хора, които са живяли в САЩ /българи/ са ми казвали, че много американци са харесвали песните му, той е по-голям от границите на Русия. Окуджава е съвсем различен, той е лирик, Висоцки е ураган, стихия, не се побира в никакви граници, неистов. И гениално талантлив.

И аз да отворя друг офтопик - Рамус, това ли имаш предвид? Геополитическо дете наблюдава раждането на Новия човек - картината е озаглавена така от Салвадор Дали, не е от мен

И аз съм бил на техни концерти, но за съжаление пазя само спомена Страхотен спомен. Висоцки и Окуджава са уникални с това, че сами си пишеха текстовете, а казват, че за представленията на Висоцки в театър Таганка е било изключително трудно да си намериш билет, не съм го гледал на живо, но съм гледал откъси от неговия "Хамлет" на запис - велик е и като актьор, според мен. п.с. Преводачът на неговия текст, който постнах горе, го познавам лично много добре, той е млад и има доста преведени текстове на Висоцки, превежда го отдавна и то про боно, защото го харесва.

Хоризонт За да няма следи, всичко изметоха. Ругайте ме и ме разнасяйте. Хоризонтът е финал, а лентата е края на Земята - длъжен съм да бъда първи там. Басът на пари, не всички одобриха и ръцете се разделяха с неохота. Условието – да пътуваш по шосето и само по него, без да завиваш. Намотавам мили на кардана. Движейки се паралелно на жиците. Изведнъж сянка пред мотора - черна котка или някой друг в черно. Знам – не веднъж в гумите ми прът ще сложат. Досещам се как и къде ще ме излъжат, къде ще пресекат моя бяг с усмивка. И къде въже през пътя ще опънат. Но стрeлките стапям – на тази скорост, Песъчинката добива сила на куршум. И стискам руля до отмала в китките - да успея докато болтовете не са затегнати. Намотавам мили на кардана, движейки се вертикално на жиците. Завинтвайте гайките по-бързо, преди да са опънали въжето до шията ми. Стапя се асфалтът, грайферът – кипи. Под лъжичката ме свива от близката развръзка, с гола гръд ще разкъсам опънатото въже. Жив съм – свалете черните ленти. Кой ме изнуди на този бас, нечистоплътен в своите разчети. Хазартът ме опиянява, но въпреки това намалявам на опасните завои. Намотавам мили на кардана. Напук на опънатите въжета и жици... На загубилите устите запушете, когато се появя на хоризонта. Хоризонтът е финал, както и преди - далеч. Лентата не скъсах, но с въжетата приключих. Въже през шията ми не премина. Но от храстите по гумите ми стрелят. Не парите на тази гонка ме закараха. Молиха ме – мига не пропускай. Разбери има ли предел – на края на Земята, и могат ли хоризонтите да се разгърнат? Намотавам мили на кардана. И куршум не давам да ми лепнат. Но спирачките отказват... Край! И хоризонта прескачам на скорост! Превод Филип Филипов https://otkrovenia.com/bg/prevodi/vladimir-visocki-horizont Горизонт Чтоб не было следов - повсюду подмели... Ругайте же меня, позорьте и трезвоньте! Мой финиш - горизонт, а лента - край земли, Я должен первым быть на горизонте. Условия пари одобрили не все - И руки разбивали неохотно. Условье таково, чтоб ехать - по шоссе, И только по шоссе - бесповоротно. Наматываю мили на кардан Я еду параллельно проводам. Но то и дело тень перед мотором - То чёрный кот, то кто-то в чём-то чёрном. Я знаю - мне не раз в колеса палки ткнут, Догадываюсь, в чём и как меня обманут; Я знаю, где мой бег с ухмылкой пресекут И где через дорогу трос натянут. Но стрелки я топлю - на этих скоростях Песчинка обретает силу пули, - И я сжимаю руль до судорог в кистях : Успеть, пока болты не затянули! Наматываю мили на кардан И еду вертикально к проводам. Завинчивают гайки... Побыстрее! - Не то поднимут трос, как раз где шея. И плавится асфальт, протекторы кипят, Под ложечкой сосёт от близости развязки. Я голой грудью рву натянутый канат. Я жив! Снимите черные повязки! Кто вынудил меня на жёсткое пари - Нечистоплотны в споре и расчетах. Азарт меня пьянит, но, как ни говори, Я торможу на скользких поворотах. Наматываю мили на кардан - Назло канатам, тросам, проводам... Вы только проигравших урезоньте, Когда я появлюсь на горизонте! Мой финиш - горизонт - по-прежнему далёк, Я ленту не порвал, но я покончил с тросом. Канат не пересёк мой шейный позвонок, Но из кустов стреляют по колёсам. Меня ведь не рубли на гонку завели - Меня просили :"Миг не проворонь ты - Узнай, а есть предел - там, на краю земли, И можно ли раздвинуть горизонты?!" Наматываю мили на кардан И пулю в скат влепить себе не дам. Но тормоза отказывают... Кода! Я горизонт промахиваю с хода!

Илон Мъск, собственик на Tesla и SpaceX, се присъедини към десетки CEO изпълнителни директори на компании занимаващи се с изкуствен интелект в отворено писмо до ООН, в което те искат забраната на ИИ в оръжия, преди технологията да бъде поставена под пълен контрол. „Смъртоносните автономни оръжия се очертават като третата революция във въоръженията” – пише в обръщението, подписано от директори на компании като Cafe X Technologies и PlusOne Robotics /разработващи автономни системи за ръчен труд/. „Щом веднъж бъде отворена Кутията на Пандора, вече ще бъде трудно да се затвори отново.” В писмото се повтарят предишните аргументи от писмо на Мъск и още 3000 изследователи на ИИ, подписано и от Стивън Хокинг през 2015, в което буквално пише за автономните оръжия, че те ще бъдат използвани за "убийства, дестабилизиращи народите, подчиняване на населението и селективно убиване на определени етнически групи". Много нации вече използват дронове, пилотирани дистанционно от хора. Автономните оръжия ще бъдат още една крачка по-натам, елиминиращи напълно човешкото управление. Но това ще отвори „кутия с червеи”, според писмото от 2015, защото „ще минимализира прага на задръжките да влезеш във война, ще ескалира световна оръжейна надпревара, при която смъртоносна технология ще може да бъде масово произвеждана, ставаща все по-евтина и с която ще може да се злоупотребява. ИИ е на такъв етап от развитие, че производството на такива системи е въпрос на години, не на десетилетия и залогът е висок. Въпрос само на време е такива системи да излязат на черния пазар и да попаднат в ръцете на терористи, диктатори и маниаци желаещи да ги използват за етническо прочистване.” Мъск е спонсор на OpenAI, предприятие с идеална цел, което работи за създаване на „сигурен” ИИ. В началото на тази година Мъск разкри подробности за новото си начинание Neuralink, регистрирана в Калифорния компания, която планира устройство за имплантиране в мозъка, помагащо на хора с мозъчни увреждания, например след инсулт. Устройството ще позволява на мозъка да се свързва безжично с облак или директно с компютър, както и с друг мозък, в който има такъв имплант. "Ще имаме избор, дали да останем настрана и да бъдем ефективно безполезни, като домашен любимец - знаете, като домашна котка или нещо подобно - или в крайна сметка да намерим някакъв начин да бъдем симбиотични и да се слеем с AI", казва Мъск в сайта Wait But Why /да чакаме, но защо? Възгледите на Мъск за ИИ се сблъскват с тези на Марк Зукърбърг; миналия месец Зукърбърг нарече предупрежденията на Мъск „раздути” и определи себе си като „оптимист.” Мъск го контрира като нарече разбирането му по темата „ограничено.” http://www.msn.com/en-us/money/companies/elon-musk-and-ai-experts-urge-un-to-ban-artificial-intelligence-in-weapons/ar-AAquSVW?ocid=spartandhp

Дотук си оставам на моята гледна точка, поради липса на контрааргументи с достатъчно тежест. Не на базата на възприятия и интерпретация, а на информация. Това, че хората сменят държавите и местоживеенето си сравнително леко, не означава, според мен, че нациите изчезват. Напротив. В Германия живеят 17 млн. имигранти, почти една четвърт от германската нация /то си личи и в националния им отбор по футбол вече, има афроамерикански германци/, но тези хора имат национална принадлежност германци, те работят и живеят в рамките на германската нация, не случайно предупредиха германските политици турския президент да не се меси в германските избори, след като той призова етническите турци с германско гражданство да не гласуват - изявлението му беше изтълкувано като намеса във вътрешните работи на Германия. Родените в САЩ българчета са част от американската нация. САЩ са мултиетническа и мултирасова нация, но са силно центрирани политически, икономически и като национална идея около собствените си интереси. Последните действия за протекционизъм на американската икономика са само начало. Същото важи за Китай, Япония, Русия, Турция, Индия... да не изреждам. Ако направиш справка, ще видиш колко много държави са се появили след ВСВ, а колко кандидат нации чакат на опашка да провъзгласят свои национални държави - имаме пример с кюрдите при съседите. Всичките ни съседни държави провеждат не глобална, а национална политика, като по-голямото обединение на семейство от нации е ЕС.

„Векът на глобалните очевидни процеси” по мое мнение беше "вчера"; пак според мен, днес е време на глобални национални процеси, в което има национални граници и ще се появяват нови. За утре не знам – може би ще живеем пак във век на глобалните очевидни процеси, но днес това, което виждам са нациите, всяка заявяваща право на живот и развитие. Ако смятате, че греша, поправете ме.

Ами нищо, и според мен. Точно такава логика е абсурдна и псевдоморалистична, доказват го и социологическите проучвания за популярност на американските президенти - ясно се вижда, че на американците въобще не им пука дали Джеферсън е прелюбодействал с робинята си или не, във всичките анкети той винаги е много високо в техните оценки. https://en.wikipedia.org/wiki/Historical_rankings_of_presidents_of_the_United_States