Б. Киров

...Томас Джеферсън не е никакъв "баща на американската нация", защото е баща на две малки негърчета от чернокожата си робиня и т.н. п.с. Това го пиша съвсем сериозно, правени са генетични тестове на негови наследници, който желае може да провери из мрежата, водят се дебати.

Именно – другият вариант, който е различаващо-определящ, не изключва първия, той го поглъща в себе си на по-високо ниво – емоционалната интелигентност при хората е „качена” еволюционно при тях на на равнището на разума и "закодирана" в колективната им памет – емпатията работи на ниво индивидуално и колективно съзнание. Затова съвест, срам, вина, разкаяние са едновременно интелектуални и емоционални категории, имаме органична връзка, характерна само за хората. Щом тази връзка между разум и емоция се „скъса” по някаква причина /според мен най-вече физиологична/ в отделен индивид, имаме предпоставка за психопатия – разум без емоция.

Приемам го и мисля, че го разбирам. Съгласявам се, че ползването на заучените подходи е масово явление, ти го наричаш репликация. Но авторефлексията е твърде суха материя за мен, прилича на ежедневните занимания на атлет с постигането на по-високи резултати, просто не бих влязал да тренирам в такава зала.

По принцип не мисля последователно, излизаме яко в офтопик, но карай - просто при мен става асоциативно, така е устроено, никога не върви по права линия, по-скоро като мрежа, която събирам, тогава отвън може да изглежда линейно - при това тази мрежа не я контролирам или насочвам.

За мен е странна релативността. Но това не ми пречи.

ЗатъвамеМерилото не зависи от нещото, а от мерещия го, но нещото не зависи от мерещия го, то е нещото и това е сигурно, ако те дразни думата, то е.

Със сигурност няма, защото техните общества или общности не търпят никаква еволюция, те нямат история.

Да, това с майчината идентификация пренесена върху детето е добре формулирано и сигурно работи и при висшите бозайници, но стесняваш понятията, защото при делфините и слоновете не съществуват "вина", "срам", "съвест", а тези категории влизат в социалната емпатия при хората и работят ефективно като регулатори. Те са това, което наричам "макиавелистки ум", понятието не е формулирано от мен, цитирано беше от англоезичен автор в една от темите тук, има цяла статия като линк, в общи линии става въпрос за психичен модел от неписани правила, формиран по времето на човешката предистория от епохата на т.н. ловци-събирачи, преди началото на стратифицирането, причинено от развитото земеделие.

Никът е името му.

Един "декадентски" австрийски артист, според нацистите в Германия, Егон Шиле, чиито произведения са били забранени, след "аншлуса" на Австрия, заедно с тези на учителя му Густав Климт. Просто тоталитаризмът не търпи свободните духове. https://bg.wikipedia.org/wiki/Егон_Шиле Шиле умира на 28 години, твърде млад, но оставя голямо наслество от експресионистични творби, той е бил изумителен майстор на рисунката, най-вече - има и живописни платна с масло, пейзажи и фигурална живопис, но за мен беше откритие като майстор на рисунката. Умението му да рисува човешка фигура в различни ракурси може да се сравнява единствено с това на старите майстори, разбира се изразните му средства са съвсем различни. Когато го обвинявали, критиците, че е твърде провокативен, еротичен, дори "вулгарен", Шиле се защитил по следния начин: “Да ограничаваш един артист е криминално престъпление.Това е като да убиеш новородено." Self-portrait, 1906, charcoal, 45.5 x 34.6 cm Italian Woman, 1908, Coloured crayons on paper Melanie Schiele (Sleeping Woman) 1909, Colored pencil and charcoal on paper Sleeping Girl, 1909, Watercolour, pastel and pencil on paper Self-Portrait with Arm Twisted above Head, 1910, watercolor and charcoal on paper, 45.1 x 31.7 cm Nude Girl with Folded Arms (Gertrude Schiele), 1910, watercolor and black crayon on paper, 48.8 x 28 cm Kneeling Female in Orange-Red Dress, 1910, Gouache and pencil Self-Portrait with Striped Shirt, 1910, Gouache and pencil Standing Girl, 1910, Charcoal and tempera Portrait of Eva Freund (née Gallus) 1910, Watercolour and black crayon on paper Moa, 1911, Gouache and pencil Female Nude with Raised Arms, 1912, Pencil on paper Seated Female Nude with Blue Headband, Hands Raised 1912, Watercolor and pencil on paper Elisabeth Lederer, Seated with Hands Folded, 1913, Gouache, watercolor and pencil on paper Blond Girl in Underwear 1913, Gouache and pencil on paper Boy in Sailor Suit, 1914, Gouache, watercolor, colored crayon, and pencil Embracing Nudes, 1914, Tempera Portrait of the Art Critic Arthur Roessler, 1914, pencil Friederike Maria Beer, 1914, pencil, 48.3 x 42.2 cm Female Nude, 1914 pencil on paper, 48 × 31.7 cm Portrait of the Artist’s Wife, Standing, with Hands on Hips, 1915, black crayon on paper, 45.7 x 28.5 cm Aunt and Nephew, 1915, Charcoal Edith in Hat and Veil, 1915, Black crayon on paper

Торн, прочетох цялото есе, то е направо монография, чел съм и други работи от автора тук във форума и в неговия сайт, за някои неща сме спорили, някои неща съм му адмирирал, можеш да провериш в постовете. Не искам в темата ти да спирам влака с голи ръце пък и не ми е работа, само ще отбележа, че в този материал за Левски, който си постнал с линк, ако се направи прецизен анализ от професионален историк в по-голяма дълбочина на фактите ще се открият пукнатини и доста големи процепи от несъответствия. Но блажени са вярващите и техния пророк е зависимостта, успех.

„Терминът психопат често се използва взаимозаменяемо със социопат, а психопатията често се диагностицира като антисоциално персонално разстройство (Hare, 1993). Антисоциалното разстройство на личността обаче само описва поведението, тази диагноза не измерва емоциите и съвестта. Психопатите са хора, които нямат разкаяние и вина, те са егоистични индивиди, които се грижат единствено за себе си, те са хитри и изобретателни, често оставайки незабележими в сянката на хора, които са жертвали, понякога физически, понякога емоционално и понякога финансово (Клекли, 1982; Hare, 1993). Не е известно дали броят на психопатите се увеличава, тъй като е трудно въобще да бъде установен техвия брой в цялото останало население. Те рядко търсят помощ доброволно, поради което повечето диагностицирани психопати се намират в затворите (Cleckley, 1982; Hare, 1993). Би могло да се теоретизира, че психопатите са се развили от "нормалните" човешки същества, че те са по-добре подготвени за оцеляване, и всичко това се дължи на човешката еволюция.” http://www.criminalprofiling.com/psychopathy-an-evolutionary-perspective/ Цитатът е преведен от мен текст от посочения от вас линк, бих искал да се спра на последното изречение от него, макар че твърде много се отклонявам от темата. Ако погледнем от историческа /и праисторическа/ гледна точка – човешкият вид хомо сапиенс е наследник на други човешки видове от няколко милиона години. Едва няколко хиляди години /което е относително нищожно малко време/ от тях би могло да се говори за цивилизация или цивилизации, тоест за кодифицирани обществени норми и правила. Съществуват теории, че през каменната ера обществата на ловците-събирачи са били егалитарни свободно скитащи банди, изградени на равноправие, основано върху емпатия. Имам известни резерви към тези пасторални описания, но допускам, че е било донякъде и относително приблизително така – тогава била извършена егалитарна революция и агресивните алфа-екземпляри в ловните банди били елиминирани от колектива, където се установили отношения на взаимопомощ и се развил т.н. „макиавелистки ум” на човешкия род. С други думи стратифицираната пирамида на агресията на силните алфа-екземпляри, която действа при маймуните, била преобърната и върхът й станал дъно – бандата от ловци-събирачи елиминирала агресивните алфа-индивиди или ги подчинила на колектива. Този период е продължил вече относително дълго, после със стратификацията по време на появата на земеделието, отново се върнал стария йерархичен модел на доминация на алфа индивидите, базиран върху преразпределение на храни и имущество. Била извършена тиха „контрареволюция” на мястото на пасторалната егалитарност и се възцарила вече нова пирамида на стратификация, този път основана не върху физическата сила и агресия, а върху притежанието на собственост, която продължава и до днес под формата на имуществено разслоение – т.н. класов подход на марксизма, където между другото също се развиват, по мое мнение, утопични блянове за връщането към пасторалната праисторическа егалитарност, този път етикирана като комунистическо безкласово общество, това като отклонение. От тази историческа гледна точка, единственото, което ни отличава като хора да не бъдем като кроманьонците, а също така от йерархично стратифицираните глутници на вълци или групи от шимпанзета, е развитата преди това емпатия /чувства на любов, симпатия, взаимопомощ, съвест, вероятно наследявани по генетичен път/ и наложените много по-късно чрез държавата закони и правила. https://en.wikipedia.org/wiki/Empathy Доста голямо отклонение , но мисля, че лесно бихме се върнали от тази негова парабола към темата за модела на серийните убийства, извършвани като правило от екстремни социопати.

При Тед Бънди има още един много важен момент: неговият мъжки модел за подражание е бил дядо му, който според информацията за него е бил мъж със склонност към насилие и доминация, така наречения алфа-мъжки тип в йерархизирани общности. Тед никога не казва нещо негативно за него, въпреки че сам е бил жертва на насилие от негова страна. Също така първата му среща с порнографията, съчетана с насилие, по собствените му думи, става пак от списания, намерени в шкафовете на дядото /баща?/. Тед Бънди е класически случай на аутсайдер, доказващ алфа-статус чрез насилие, насочено към жени, приличащи на майка му – нещо, което дядото е демонстрирал като модел върху майка му и сестра й, за това има записани данни. При Харолд Шипман на пръв поглед нещата не изглеждат така, но в по-широк контекст той също си изгражда авторитет подобен на алфа-мъжката позиция в глутница: бил е много уважаван и авторитетен член на обществото от английската средна класа, сред което е живеел, почтен доктор и съпруг. Това че е убивал с инжекция действаща за 10 минути не променя факта, че е убивал, неговите жертви са в пъти повече от тези на Бънди. Че е бил маниакално контролираща личност, виждам доказателство и във факта, че той сам решава да сложи край на живота си в затвора, отново казва последната дума на контрол, която му е била достъпна при тази ситуация. Защо някои хора в сходни обстоятелства не стават психопати и социопати, а някои социопати и психопати не стават серийни убийци вече е съвсем отделен въпрос. Но моето мнение е, че въпросът за мотивите и моделът на серийните убийства е повече социален, отколкото индивидуален и на ниво физиология. п.с. В тази връзка, едно интересно изследване на испански учени, което показва, че най-много убийства сред собствения вид има сред бозайниците и то сред тези видове, които живеят в добре организирани йерархизирани общности, "шампиони" в това отношение са безобидно изглеждащите сурикати. http://www.independent.co.uk/news/science/meerkats-revealed-as-the-most-murderous-mammal-known-to-science-a7335741.html

Без да съм психолог, това което ми прави най-много впечатление при Тед Бънди и при Харолд Шипман е че и при двамата убийствата са свързани по различен начин с травма от детството им, причинена от майката. При Тед Бънди майка му го лъже, че е негова сестра /истинският му баща е неизвестен/ и той научава истината чак през студентските си години, дотогава живее с мисълта, че е дете на дядо си и баба си - впоследствие майка му се жени за човек от средната класа и той живее при новия си баща, приема фамилното му име, но като осиновен. Убийствата започват малко след като научава, че не е осиновен от сестра си, а е нейно дете. По същото време е отхвърлен от първата му и единствена сериозна връзка с жена, с мотива, че не е достатъчно амбициозен и способен. Всички убити от него млади жени имат някаква физическа прилика с тази негова първа приятелка. Харолд Шипман става свидетел на смъртта на майка си, когато е бил 17-годишен, той е бил извънредно привързан към нея. Майка му умира от рак на белите дробове, но всъщност от голяма доза обезболяващ морфин. Всички убийства на Шипман след това /а само документираните са над 200, приписват му 500/ са извършени по един и същи начин - със свръхдоза морфин. Жертвите му са 80 процента възрастни жени. За разлика от Бънди, Шипмън е имал семейство с четири деца и жена, която до последно не е искала да повярва, че мъжът й е сериен убиец. Свързващото звено и при двамата е травма в детството, причинена от фигурата на майката.

Фружине, а можеш ли да свържеш тази тема с управляемите ракети и тяхната история? Доколкото знам първите такива комплекси са били германски по времето на ВСВ, но не знам докъде са стигнали в разработките им. Това което съм чел е, че чак към средата на 50-те години на 20 век руснаците и американците правят първите зенитни комплекси на базата на пленени германски, с една дума крадат идеята и я копират. Руските са "Двина", много успешен комплекс с богата история от войната във Виетнам и войните в Близкия изток. За американския аналог не знам нищо.

https://en.wikipedia.org/wiki/Harold_Shipman За този гледах скоро документален филм, той е бил много уважаван доктор в малко английско градче и е имал огромен авторитет и доверие сред пациентите си и сред колегите си. Някои от неговите бивши пациенти и колеги и досега не искаха да приемаха очевидните факти и не вярват, че той е бил извършител на стотици убийства.

Дора беше посочила в един от предишните постове Недялко Димитров /Момата/, но не смятам, че той би могъл да бъде причислен към серийните убийци, според мен е бил наемен килър, убиващ за пари. http://kanal3.bg/news/40039-IZDAHNA-Momata---edin-ot-nay-brutalnite-seriyni-ubiyci-v-Balgariya

+ Добре написан материал, който предлага обоснована хипотеза - със садистичен дядо по майчина линия, подозиран като негов баща, и майка, която от своя страна го заблуждава, че му е сестра /но не съвсем, ако подозрението е вярно/, Бънди не е имал най-безоблачното детство. Виждате ли някакъв паралел между неговия случай и този на Харолд Шипман "Доктор Смърт"? https://en.wikipedia.org/wiki/Harold_Shipman Като ОТ - компютърът се оказва по-ефективен при полицейското преследване на Тед Бънди от човешкия фактор, и то в далечната 1975: In Washington state, investigators were still struggling to analyze the Pacific Northwest murder spree that had ended as abruptly as it had begun. In an effort to make sense of an overwhelming mass of data, they resorted to the then-innovative strategy of compiling a database. They used the KingCounty payroll computer, a "huge, primitive machine" by contemporary standards, but the only one available for their use. After inputting the many lists they had compiled—classmates and acquaintances of each victim, Volkswagen owners named "Ted", known sex offenders, and so on—they queried the computer for coincidences. Out of thousands of names, 26 turned up on four separate lists; one was Ted Bundy. Detectives also manually compiled a list of their 100 "best" suspects, and Bundy was on that list as well. He was "literally at the top of the pile" of suspects when word came from Utah of his arrest. https://en.wikipedia.org/wiki/Ted_Bundy

Прави ми впечатление, че истерията с ядрените заплахи на Северна Корея достигна връх /засега/, след като САЩ обявиха, че ще преразгледат търговския си баланс с Китай и евентуално ще повишат вносните мита за китайски стоки. Което вече правят, преразглеждат по пера баланса. Само да добавя - този баланс е около 400 млрд. долара средно годишно през последните десетина години или сума сумарно около 4 трлн. долара в полза на Китай /Китай изнася за толкова повече, отколкото внася/ - почти толкова е доларовия запас на Китай; двете държави търгуват по споразумение за "най-облагодетелствена нация" помежду си, тоест стоките се обмитяват с по 5 процента, но американците се оплакват, че китайските власти заобикалят по различни начини това взаимно търговско споразумение и обмитяват с много по-високи мита /до 30 процента/ американския внос; едно от предизборните обещания на Тръмп беше, ако Китай не прекрати тези практики, да наложи 40 процента мита върху китайския внос.

И художествената литература прави същото. ... е относителна и зависи от гледната точка. Видях в биографията на този унгарски историк, че си е осигурил независима от кариерата му на историк гледна точка – собственик е на лозя и винопроизводител, също като Стивън Спилбърг. http://www.dailymail.co.uk/tvshowbiz/article-2344160/Steven-Spielberg-adds-vineyard-huge-Pacific-Palisades-compound.html Е, може би не съвсем като Спилбърг

Това е демитологизиране на историята, но за него е необходима много работа с документи - най-напред издирване, после анализиране и накрая обобщаване, - а другото "демитологизиране" с жълтите моливчета в общопознати текстове е по-лесно и по-ефектно, но няма стойност.

Закон за земите (1858) Той нормира три вида собственост: 1. Пряка държавна собственост Състои се от няколко категории земи: 1) мирие (обработваеми земи извън населени места; владеят се от селяните чрез тапия), меват (пустеещи земи; не могат да се ползват от никого, предназначението им е за увеличаване при нужда на земите на чифликчиите) и метруке (земи за общо ползване, в зависимост от това кой ги ползва се делят на такива, които се ползват от неограничен кръг ползватели - пътища, пазари, площади; и на такива, които се ползват от ограничен кръг ползватели - от определени селища или група от селища - такива са гори, пасища и др. 2. Вакъфска собственост Това е черковната собственост върху земята, както и върху имоти. Вакъфирането е акт (в писмен вид), с който мюсюлманските духовници (едни лице съответно) посвещава имуществото си общополезни цели. Това трябва да се извърши пред кадията, а за да вакъфира едно лице трябва да е пълнолетно, душевно-здраво и платежоспособно. Ако то е пълен собственик на земята, то вакъфската собственост е пълна (мюлк), а ако не е пълен, то тя е разделна (мирие) - те се вакъфират със съгласието на султана. 3. Частна поземлена собственост Това са земите мюлк. В българските земи е познат поземленият мюлк - земи в населено място, допълнение към жилищни сгради и не по-големи от 1/2 дюмюн. През XVIII и началото на XIX в. селското стопанство на империята, което се отличава със своята консервативност, търпи значителни промени, обусловени от разложителните процеси и зараждането на новите буржоазни отношения. В наложената в българските предели аграрна система се наблюдават нови процеси, свързани с трансформацията на основната същност на послужебното земевладение. Ако в по-ранните векове спахията не обръща особено голямо внимание на лена си, тъй като основните средства за живот той получава от плячката в победоносните войни на империята, след като войните започват да вещаят повече смърт, отколкото плячка, спахията обръща своя поглед към сигурния източник на доходи — земята. Поради тази причина сред ленниците и другите притежатели на парични средства се засилва тенденцията за придобиване на частновладелчески земи и за превръщане на послужебното в лично земевладение. Спахиите придобиват в непосредствено владеене земя чрез най-различни средства — открито заграбване на селската земя, отнемане на земята за неизплатен дълг, покупко-продажба, разработване и присвояване на пустеещи държавни земи, възстановяване на стари поселения и разработване на прилежащите земи, създаване на говедовъдни стопанства (совати) и т.н. Посочените пътища за придобиване на земя като лично владение са в разрез със съществуващото аграрно законодателство, но корумпираната турска администрация дава достатъчно възможности за преодоляването на законовите препятствия. Присвоените парцели земя постепенно се трансформират в частновладелчески стопанства, наречени чифлици. Иван Стоянов, История на Българското възраждане, 1999 https://chitanka.info/text/5773/13 Толкова за собствеността на агите.

Не аз, банкерът Атанас Буров ще Ви я направи, така както е записан от Памукчиев в спомените си: "Този Кочо Хаджикалчов бе намерил цар Фердинанд във Виена. И не в едно кабаре, както дрънкате във вашите глупави вестници (вчера четох нещо такова), а в имението на баща му. В Пуста-Мазош (Пусто поле) в Унгария. Там го е видял за първи път на езда — на кон. Хубав. Млад. Весел. Любезен. Вие неправилно описвате Фердинанд, господин Памукчиев. Той беше хубаво момче когато дойде в България през лятото на 1887 година. Аз бях там с баща си — в Лом, на пристанището. Там го посрещахме. Гледах княза и му се дивях. Бе висок, хубав младеж. До него майка му — хубава, млада, засмяна. Тя бе истинска французойка, господин Памукчиев, и правеше политика с фустата си, а синът й — с ума си. Цар Фердинанд бе най-умният български държавник от 1887 до 1912 година. Това не може да му се отрече. Сега, като ме слушате, Вие си казвате, господин Памукчиев: „Какви ги дрънка този дърт глупак Буров, какви ги приказва.“ Така ли е? Така е. Не го отричайте. Аз чета по очите Ви. Нали е така? — Да. Така е. — Ясно. Значи, не съм се излъгал. Все още мога да гадая по очите и усмивките на хората. Фердинанд прие трона в 1887 година от ръцете на Стамболов и го направи свой министър-председател и свой помощник, съветник, учител, възпитател. Забележете, възпитател. И Стамболов, говедото, повярва, че князът е по-глупав от него щом го кани за учител и възпитател. И започна да му дава съвети. Днес един, утре друг. Днес му праща млади жени, нали е ергенче, утре му проводи булката на някой чиновник, която иска пари и дрехи. Фердинанд се забавлява, а Стамболов през това време се разправя с русофилите. Бие ги, гони ги, требе ги. Насилва жените им, насилва децата им, гази Търновската конституция като луда крава телето си, както казват нашите селяни, и управлява. Царят през това време го гледа и му се смее на ума. Той бе потомствен принц. Син на князе, на херцози, внук на един френски крал. Кралица Виктория му бе „Танти Виктори“ — леля Виктория. Неговият чичо й бе съпруг. Та този ли Фердинанд няма да излъже, да преметне Стефан Стамболов, той ли? (Смее се ехидно, взема чашата с вино и пие с наслада). —Той, казах го вече, разбра що за говедо е Стамболов. Умен, но не много. Лаком премного. А такива хора най-лесно падат в клопката. Остави Стамболов да се налапа с гори, с ливади, с банки, с имоти, с пари и му тласна в ръце сопата. „На, бий. Аз се боя от Русия.“ А той не се боеше от никого. Защото зад него беше Англия, Германия. Беше Австро-Унгария, която го прати в България. Стамболов го удари по жени. Всеки политик, като се наяде, започва да си спомня за младостта и да съжалява, че не е юркал всички хубави жени. И си въобразява, че ще успее. И почва да лудува. Полудя и Стамболов. И още повече се разлакоми. Той завзе чифлика на Чобан-Генови, завзе чифлика на Олматарски, настани се в Оряховското село Бутан, Гложене, навря се там в чифлиците на село Селановци. Той нямаше мярка. Нямаше насищане. Сетне, през 1892 година, започна да вилней из Добруджа и взе осем чифлика от Бутански, Провадалийски, Гайтаневски и Ючормански. Фердинанд си седеше в двореца и само му гледаше сеира. „Лапай, лапай, иде ти краят.“ Умори зетя му — военния министър Сава Муткуров — и постави за военен министър полковник Рачо Петров. Добре. Философски погледнато, нищо особено. Но иначе погледнато — това бе преврат. Постът на военния министър е най-важният пост. Това е ключов пост. Върховна власт, на върховни права и сили. Неотменим закон в политиката е, че който държи военното министерство, той държи всичко." https://chitanka.info/text/24104/4#textstart Фердинанд е връзката.

По силата на кой нотариален акт и закон тези земи са били собственост на агите?

В големи количества до средата на века, един от основните производители в империята - оттам са пловдивските и копривщенските богатски къщи.