Б. Киров

Пазарите след Кримската война вече не са били много хубави за българските занаятчии - дотогава те снабдяват турската армия с гайтани и шаяци, продават ръчно изработените си стоки по тези пазари, но през втората половина на 19-ти век в Османската империя навлизат много чужди капитали и промишлени стоки, с които българските занаятчии не са в състояние да се конкурират. При конкретен анализ на търговския обмен от онези години може да се установи конкретно как се разоряват масово различни занаятчии и търговци свързани по веригата с тях. Ето какво е заявил по този повод самия Левски в Търновския затвор на 30 декември 1872, след като е бил закаран там след залавянето му в Къкрина /думите му са предадени в спомените на Христо Иванов Големия/: "Аз не съм хайдутин, не съм лош човек. Времето ме накара, т.е. народът, да ходя да проповядвам из България, щото гледаме, че из България се напълни с европейци. Прикупиха пасищата, правят железници и всичко мислят да завладеят, даже турската империя. А султанът като не дава внимание на туй, вместо да ги гони, той ги прави доктори, инженери и ги подържа. А ние, българите, които мислим, че и ние сме достойни за всичко и нямаме право с нищо и султанът ни гони, презира ни и ни взема парите и ги дава на европейците. Това ме накара да ходя да проповядвам, докато не сме завладяни и продадени от султана на европейците. И така аз щях и сам при султана да го моля да даде на българите, което им е нужно, за да вардят отечеството си да не пропадне. А вие ме направихте, че съм убиец, хайдутин, та ме и гоните, додето паднах в ръцете ви. Тая е моята мисъл и моята изповед и на всичкия ми народ. Мене като погубите, то ще излязат други, по много от мене". По отношение на данъците пак той заявява на разпита си пред следствената комисия в София: Съдебно-следствен разпит на главатаря на бунтовническия комитет Васил Дякон Левски и на двамата му другари, извършен от нарочната комисия на 25 зилкаде 1289 - 13 януари 1873 година ... занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование. - В какво се състои това твое обнадеждяване и как щеше да го извършваш? - Данъци много, а нямаш спокойствие. [Ето], за това щях да ги обнадеждявам. - През [време на] тая си обиколка как намери настроението на народа и по какъв начин се приближи до всекиго? - Начетените българи, които очакваха напредъка чрез просветата, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие. Те бяха на мнение, че вместо да се прави това, напредъкът и просветата, [както] и тия работи, да се уредят чрез държавата, помощта на чужди народи да се избегне. По такъв начин те се държаха настрана от нашите комитетски работи. Обаче селяните, които са залагали тапиите си за сто гроша, които след няколко години ставаха хиляда [бяха на друго мнение]. Десетте кола сено, чрез услугата на мухтарите са били записвани от юшюрджиите – петнадесет, десет овце се записваха от бегликчиите – петнадесет. Тия селяни в такова тежко положение, когато им се говореше за какъвто и да е бунт, с надежда че ще се отърват от това зло, идваха на където ги теглехме. Това са моите впечатления. Законите са били френски, но както сам отбелязваш, не са се прилагали и спазвали. Едното върви с другото. Политическа свобода и самостоятелен пазарен субект означава държавата да има възможност да провежда своя протекционистка политика върху българското производство и индустрия, нещо което се случва в периода 1885-1894 - дават се преференциални заеми на български фабриканти, отварят се с тях нови предприятия, чуждите стоки се облагат с високи вносни мита, строят се с държавни заеми пътища и железници, ерго държавата става най-големия стопански субект и инвеститор. Това са две десетилетия до началото на следващия век с най-бурен икономически ръст, отразено е в статистиките. Без тази роля на българската държава това нямаше да се случи. Говоря за по-късното включване в орбитата на Австро-Унгария и Германия с идването на Кобургите, което тясно обвързва страната с германската политика в двете световни войни, за навлизането на германски капитали, не визирам годините на Руско-Турската война.

Да, права сте, в реалността двете тези се комбинират – имаме въстание, последвано от „руски щикове”, едно княжество и една автономия. Но затова говоря за цената. С Фружин неведнъж сме си говорили в този форум за компрадорския характер на българския управляващ елит. Компрадорството е посредничество между интереси, като компрадорът материализира печалби от двете търгуващи страни, той е посредник осребряващ ролята си, но на практика е непроизводителен паразит. До голяма степен такава е била ролята на „старите” и „чорбаджиите” във времето преди Освобождението. Тези в Одеса и Букурещ са крупни търговци, изцяло обвързани в материалния си интерес и сделките си с Русия. Богатите „чорбаджии” в България са събирачи на данъци, прекупвачи на данъци от турската държава, акумулиращи богатство от паразитна посредническа роля. Тази „стара” компрадорска прислойка в България и чужбина няма никакъв интерес да жертва нищо, нито стотинка в една авантюра от нейна гледна точка, каквото е въоръжено въстание с нейно участие /дори и финансирането е участие/. Тя по стар навик чака двете страни, от които печели да решат помежду си въпроса – било по военен било по дипломатически път и да я оставят по старому пак да си бъде компрадорски посредник. „Младите”, водещи произхода си от занаятчийското съсловие и интелигенцията, които печелят с предприемчивост и личен труд, не желаят такава компрадорска роля, те и я нямат. Пазарите на Отоманската империя и феодалната изостаналост на нейните закони не ги устройват вече, повечето от тях са учили и търгували в Европа и познават един друг пазар и обществен строй. Точно те искат държава, която е самостоятелен пазарен и политически субект, а не държава-посредник и чужд сателит, в която нова държава ще имат най-добра изява за себе си. Затова са и републиканци, поне повечето от тях, дори и Каравелов, с уговорки. Двете течения, "млади" и "стари", вървят успоредно в просветителското движение и църковната борба и имат относителен консенсус, поради което бележат успехи в тези поприща. Остава им да направят още една, трета и последна крачка, суверенна българска държава. Когато въпросът опира каква да бъде бъдещата българска държава, възгледите им, на база интереси, тръгват в съвсем противоположни посоки. Затова Априлското въстание не е финансирано и осигурено както трябва с оръжие, поради липсата на подкрепа от собствената класа на богати хора, следователно е бързо потопено в кръв. То не успява да провъзгласи българска държавност, каквато цел са си поставяли „младите” с ВРО и Раковски преди тях – т.н. Привременно правителство, което да преговаря от името и с пълномощията на суверенна българска държава. След Освобождението върху тази предистория се разгарят свирепите борби между русофили и русофоби, разделили партиите и бившите поборници в два враждуващи лагера. От което се възползва Германия.

1. Ти нямаш, ама хората на времето са имали 2. Не става въпрос за пропаганда, а за просвета. Идеята е българите да станат по-умни, по-знаещи, по-можещи и по този начин по-независими. 3. Планомерната подготовка си има и много плюсове ... Нали искаше да обсъдим и други варианти, а настояваш, че Освобождението може да дойде единствено и само отвън, но то не е нещо, което се натрапва. Имам, предвид, че без външна намеса така или иначе няма да се мине, но за да я има едно "племе заспало" трябва да се събуди и ясно да заяви желанието си за свобода. Пътищата за изява на това желание вече се различават и очертах някои от тях, при това, използвайки тенденции от Възраждането. + Българите доказват, че са в състояние да бъдат единни и да постигнат националната си идея в борбата за извоюване на независима Екзархия, това е Българският Великден, както го нарича професор Тончо Жечев във фундаменталния си труд. Това е бил пътят и начинът, по който са имали своя шанс да постигнат и независимостта на българската национална държава. И точно там настъпва разколът между средната и едра буржоазия, рефлектирал в неуспеха на Априлското въстание и разделянето на „стари” и „млади” преди това – всъщност двете партии продължават партизанските си войни и след Освобождението под името „консерватори” /стари/ и „либерали” /млади/. Този разкол се забелязва много ясно дори на личностно равнище в личните отношения между Левски и поп Кръстьо, след убийството на дякон Паисий – радикализирането на Млада България води до някои прибързани и крайни действия, според мен, какъвто е революционния терор – насилствено отнемане на финансови средства от богатите. От своя страна, най-богатите решават, че за тях е по-изгодно и по-леко да постигнат своя национална държава върху руските щикове. Ако двете водещи партии на формиращия се национален елит тогава бяха постигнали консенсус по въпроса за стратегията и тактиката на борбата за независима българска държава, планомерната подготовка на успешно въоръжено въстание, което да завърши с провъзгласяване на независима държава, е имало всички перспективи да повтори успеха на църковната борба за независима българска екзархия. Сърби и гърци са извървели този път до успешния му край в годините преди формирането на българската държава – там елитите на средната класа и богатите са постигнали консенсус по тяхната национална стратегия. Напълно реална такава перспектива е стояла и пред възрожденския българския елит. В крайна сметка това се случва, но на друга цена.

+ Благодаря, не ги знаех тези неща, а съм редовен зрител на сериала, почти всичко съм изгледал от него. Знаех за нея само, че е латиноамериканка, но не и за кариерата и като актриса, почти нищо. Много е добра в ролята си, както и другите главни персонажи, разбира се. Постът ти ме провокира да прочета някои неща за Марк Хармън, който играе ролята на специален агент Лирой Джетро Гибс, оказа се, че е имало защо. Винаги ми е правело впечатление, че повечето американски актьори, преди да станат филмови звезди, имат пъстра и богата професионална и житейска биография зад гърба си. И това не се отнася само за актьорите, така е и при писателите, класически пример е Джек Лондон, който е бил в дузина професии през живота си – ако човек иска да научи повече за живота му лично от него, трябва да прочете „Мартин Идън”, една от любимите ми книги, която съм препрочитал 3-4 пъти. Оказва се, че същото важи и за Марк Хармън, изпълнителят на главната роля в NCIS /Военни престъпления/. Марк Хармън е бил: професионален спортист, професионален дърводелец, професионален бизнесмен, спасител, завършил е бизнес комуникации, учил медицина, сега се занимава с продуцентство и има своя продуцентска компания. Тези хора не са расли в саксии, познават добре живота в различните му аспекти, което, според мен, ги прави много пълнокръвни актьори. Томас Марк Хармън е роден на 2 септември 1951 в Бърбанк, предградие на Лос Анжелис, Калифорния. Единствено момче в семейство с три деца, той е син на Том Хармън, звезда в американския футбол, най-популярния спорт с бейзбола в САЩ, и актрисата Елис Кнокс /тя е от австрийски произход. Хармън има две по-големи сестри - едната, Кристин Нелсън,е актриса и художник, бивша съпруга на певеца Рик Нелсън; другата е актриса и модел, Кели Хермън, бивша съпруга на магната John DeLorean. Хармън завършва образованието си в Харвард, после го продължава в Южнокалифорнийския университет, където влиза в отбора на колежа като куотърбек във футболния отбор. Колежанските отбори са банка с кадри за професионалния спорт, там има специални квоти за надарени спортисти, а някои от колежанските отбори играят във Висшата лига на много високо ниво – такъв е отбора по баскетбол на Южнокалифорнийския университет. Хармън играе две години за отбора на UCLA през 1972-73 и е звездата на този отбор като куотърбек, сега фотографията му е сложена в тяхната Зала на Славата. Дипломира се като бакалавър по комуникации през 1974, преди това посещава лекции по медицина в същия колеж, което му помага по-късно да изглежда убедителен в ролите му като медик в киното. След колежа обмисля да започне кариера като правист или в рекламния бизнес, започва такава като директор по продажбите на дребно във фирма, но скоро разбира, че това не е неговата сфера и се насочва към актьорска кариера. Междувременно изкарва курсове по дърводелство, той като Харисън Форд е професионален дърводелец, което също използва в ролята си на агент Гибс, тези които следят сериала знаят за какво пиша. Първата му роля в телевизионен сериал е в ролята на атлет /какъвто той де факто е/, където играе заедно със знаменития си баща, Том Хармън, по онова време вече и прочут спортен коментатор, освен бивша спортна звезда. През 70-те Марк Хармън участва в много тв сериали, но получава една единствена награда за поддържаща роля, не е особено забележим. През 1986 е номиниран от People magazine за „Sexiest Man Alive”, след което в кариерата му се забелязва видим възход – главна роля в Prince of Bel Air, партниран от Кристи Али. Същата година играе главната роля и в Deliberate Stranger – единствения игрален филм за Тед Бънди, сериен убиец и психопат, екзекутиран след залавянето му. Следват успешни главни роли в Get Harry и комедията Summer School /1987/; през 1988 си партнира с Шон Конъри и Мег Райън в The Presidio и с Джоди Фостър в Stealing Home; въпреки тези успехи обаче, Хармън не успява да стане холивудска звезда в касовото кино и се връща през 1989 пак към ролите си в телевизионни сериали. През 2002 той играе ролята на агент от тайните служби Саймън Донован в четвърти епизод на West Wing – политически трилър в четири епизода, разказващ почти реално за интригите и политическите борби на американския естаблишмънт в Белия дом. За тази си роля Хармън получава своята втора номинация Еми, 25 години след първата му. Там е забелязан от режисьора на сериалите JAG и NCIS, Доналд Белесарио. През 2003 Хармън се появява епизодично в две от сериите на JAG, където за пръв път е в образа на Лирой Джетро Гибс, специален агент от военноморските тайни служби. С тази му роля той започва участието си в NCIS на CBS през април 2003. Като агент Гибс, Хармън печели три номинации за People's Choice Awards. От 2008 година, освен с главна роля в сериала, Хармън е и продуцент и изпълнителен продуцент на продукцията. Хармън играе и на театралната сцена в Cast Theatre в Лос Анжелес, той е добър и като актьор в театъра, макар че никога не е преминавал през школата на Бродуей. Има своя звезда под номер 2483 на Алеята на Славата в Холивуд, поставена там през октомври 2012. Със собствената му продуцентска компания Wings Productions през 2014 стартира сериала NCIS: New Orleans, който обаче, според мен, е пълен провал, защото е копи пейст на NCIS Лос Анджелес.

Хареса ми мълчанието след тази фраза. Но няма да го направят никога, според мен. Копчето се използва като блъф в покера, то е потенциална възможност, но не реална. Когато е сниман този епизод стратегията на САЩ беше съвсем различна, на Китай се гледаше като на партньор, а не като на конкурент, пътят на нефта от Близкия изток към Южнокитайско море зависи от контрола върху ключовите държави там - сега ситуацията е коренно различна.

Вероятно точно така щеше да се случи, щеше да е нещо като С.Стамболов - лидер на партия, партията е "Млада България" по негово време. Те го изпращат като техен мисионер в България. Имаше и друг вариант - вуйчото изпълнява обещанието си и изпраща младия Васил Кунчев в Русия да се образова. Тогава вероятно този човек щеше да стане нещо като Любен Каравелов, според мен по-малко вероятно, или като Найден Геров, по мое мнение по-вероятно. Но не бива да се забравя фактът, че и Левски, и Ботев, и Каравелов, пък и почти всички възрожденски дейци на национално-революционното движение всъщност са от класата на средната буржоазия, тоест на еснафа - техните бащи са занаятчии, търговци, учители или свещеници. п.с. Под "еснаф" разбирам това, което се е разбирало по време на Възраждането - гилдиите на производителите занаятчии, а не съвременното разбиране за "еснафско" - тесногръдие и ограниченост. Еснафските задруги с тяхната организация и манталитет са описани блестящо от Иван Хаджийски в "Бит и душеност на българския народ", това е било школа за дисциплина, трудолюбие, целеустременост - от тези среди тръгва промишления възход на България след Освобождението, върху този манталитет се крепи феноменалната боеспособност на българската армия, нейната дисциплина и дух.

+ Великолепно е : Само като шега, алтернативно бих го изтълкувал, че голата Жрица /истината, религията/ тегли към себе си пияния Герой, но това няма никакво значение, защото е изкуство.

I Извинявам се, че цитирам Торн, през цитат на Спириев, но не мога да намеря директно цитата. Като пишеш, че се интересуваш от Човека Васил Иванов Кунчев от Карлово, сега ми дойде на ум, знаеш ли нещо повече за неговия баща? Писано е повече за майка му, никой не дава сведения за баща му, съвсем оскъдни са, той някак си остава в сянка, но това, което аз съм чел е, че е бил производител на гайтани, средна ръка еснаф. Измамват го негови съдружници, на които става гарант за заем, който те не връщат, разорява се, получава това, което ние наричаме днес "стрес" и умира твърде млад. Левски е приличал физически изцяло на него - светъл, рус, със сини очи, не на майка си. За мен този факт от живота му е много важен - това става, когато Левски е бил 13-14 годишен, после той става мъжът в семейството. По ирония на съдбата, Васил Иванов Кунчев е измамен от съдружници по сходен начин, пак става въпрос за пари, много пари за онова време - в съвсем друго предприятие, не гайтанджийското. Ето ти един демитологизиращ го факт от живота му.

Има и българско момиче жертва на тази игра, поне според тези медии. https://www.blitz.bg/svyat/blgarche-na-16-se-samoubi-v-sashch-igralo-sin-kit-video_news528778.html https://dariknews.bg/novini/sviat/igrata-sin-kit-i-zashto-edno-bylgarche-v-amerika-se-samoubi-2038413 https://www.vesti.bg/sviat/amerika/bylgarche-se-samoubi-zaradi-igrata-sin-kit-6071456

Според мен не грешиш, само за ядреното копче съм сигурен, че няма да го натиснат, много обичат живота си тези, които имат достъп до него, така ми се струва

Най-обобщено от всички тези статистики, които съм цитирал /и които далече не са прецизни и могат да се подложат на много по-щателен анализ за проверка/: Диспропорции, водещи до перманентни структурни недостатъци, причинени от некомпетентност, липса на политическа воля и на визия за управление.Превзета отвътре държава. Превзелите я обаче са некомпетентни да управляват превзетото, а и ги мързи да мислят и работят, трагедия за местните заложници.

+ Давай, пускай я - ще участвам в нея от моя гледна точка, точно в романа на Айн Ранд "Атлас изправи рамене" намирам някакъв мой отговор на този въпрос. Че бихме могли да бъдем и нещо друго.

В Сърбия и двете им кралски фамилии са с потекло на овчари - карагеоргиевичи и обреновичи - Раковски по-нищо не им е отстъпвал, затова се е правел на княз с всичките му салтанати, телохранители и каляски. В Гърция участие във въстанието вземат с пари и каквото могат и богатите им хора в странство, да, имат силна подкрепа от Англия, без която едва ли биха успели, но се борят със собствени сили и кураж.

+ Може би в случая разминаването се получава и от моята дефиниция "стоки с висока добавена стойност" и "високотехнологични стоки" - според мен това са две различни неща; елементарен пример, Израел е специализирал много здраво в обработката на шлифовани диаманти и скъпоценни камъни, това се прави ръчно от извънредно квалифицирани ювелири, в тези вече обработени камъни има много висока добавена стойност, но няма високи технологии - продава се уникално човешко умение. По същия начин, можеш да внасяш чипове и процесори от производител и да изнасяш асемблирани компютри, жълтите го правят отдавна, влагат умение и добавят висока принадена стойност, без да разработват високи технологии; по-добре е да продаваш пластмаса, вместо нефт, обаче за това ти трябват химици и инвестиции в съоръжения за производство, технолози и т.н. Това имам предвид под стоки с "висока добавена стойност", такива са услугите на кол центровете в Индия, където се продавават предимно услуги и т.н. Точно обратното на суровинно ориентирана икономика, цели отрасли, в които имаш възможност да продаваш квалифициран труд, а не суровини - колкото по-далече си от изходната суровина, толкова по-големи възможности имаш да продаваш квалифициран труд, който ти добавя висока принадена стойност. Точно тук виждам структурни диспропорции в сравнението в българския и румънския износ - техният има по голяма пропорция от такива сектори. И това по веригата на квалификацията тръгва в цялата образователна система и самата социална структура на обществото, в крайна сметка рефлектира в богатството и брутния продукт, при това с устойчив тренд. п.с. В тази връзка като ОТ, но не съвсем, научавам, че заводът в Ловеч за автомобили фалирал, защото китайците, по думите на собственика му, не инвестирали и не му осигурили пазари - на крива ракета космосът... Един автомобил не се прихвана на българска почва - то не беше булгаррено, не беше роувър, сега и грейтуол. Нещо не е на ред, може да се смеем на подвизите на Ганьо Сомов, но някога този човек е изнасял стока с висока добавена стойност - розово масло - в Европа, а сега партийните аграрници се метнаха да садят в Добруджа лавандула, вместо жито, защото имало голяма далавера в тази култура, далаверата е, че се използва в козметиката, но като суровина, а не стока с висока добавена стойност, защото на този пазар вече сме аут, изместени сме от турци и иранци. http://www.mediapool.bg/priklyuchi-tretiyat-opit-za-zavod-za-koli-v-bulgaria-news261957.html

Данните са оттук: https://tradingeconomics.com/bulgaria/home-ownership-rate Съжалявам, налага ми се да излизам, ще продължим

+ Добър пример! Точно затова го отделям. Въстанието на ВМРО от 1903 година във военно отношение е успех. Четниците дават много по-малко жертви от турския аскер, това е статистика - маневрени са, удрят бързо и се изтеглят, сравнително добре въоръжени. Да, това не носи политически дивиденти, каквито са предвиждали, но са направили всичко по силите им и са го направили военно грамотно и добре. Не се е получило, но къде в живота има гаранции от 100 процента. Такова въстание е предвиждал и Левски, разчитайки да задържи свободни територии, до намесата на Великите сили, които да бъдат принудени да признаят независима българска държава. Дали е щял да успее, бог знае, но не е било лишено от план, замисъл и резон - точно по този път Сърбия и Гърция постигат националната си независимост.

Трябва, според мен, отчетливо да разграничаваме подготовката на Априлското въстание от Гюргевския комитет, от ВРО на Левски и дейността на Раковски. Тези неща не са еквивалентни. Също съм на мнение, че така подготвено и осъществено, Априлското въстание е военна авантюра, обречена на провал. Но това въстание служи като прекрасен повод за намеса на Русия, там нещата са много замъглени от официалната историческа наука по политкоректни причини. Въстанието, което е замислял Левски, не е разчетено на такава авантюра. Четническата тактика на Раковски също не е разчитала на масово заколение, какъвто е резултатът от Априлското въстание. Участието на Ботев в тази авантюра е безрасъдно смел акт на лична саможертва, но Ботев не е организатор като Левски и лидер като Раковски, просто не ги разглеждам под един знаменател.

Защото не си подчертал всички факти. Разбира се, че уважавам мнението ти, всеки един съзнателен човек има право на такова. Дали са национални герои или не - това решават историците и всеки сам за себе си, нещата се теглят на кантар от разстоянието на времето. Не твърдя, че са били някакви светци, хора с недостатъци са били, като всеки един от нас - не съм съгласен единствено с начина да се селектират едни факти, които биха съответствали точно на твоето виждане за тези хора - то си е твое право, - но има и други факти, които са точно противоположни и те пък се използват за канонизирането на тези хора. Принципът "клин клин избива" не е добър обективен подход, защото пак клин остава - заместваш една митология с друга. Според мен, просто трябва да се извадят на публична светлина всички възможно достъпни факти за тези личности, без да се подбират само едни или други, съответстващи на някакъв етикет. За финландската армия си прав, Финландия тогава е в Руската Империя, за Александър II, според мен, не си съвсем точен, защото в руското общество общественото мнение вече е било много решаващ фактор и той е бил принуден да се съобразява с него. Освен това, ролята на славянофилите в армията и дипломацията, които търпеливо са се подготвяли за тази война, не е могла да бъде пренебрегната от Александър. Руската армия след Кримската война основно се реорганизира и превъоръжава, въпреки че тази война я заварва недостатъчно подготвена, но това е друг въпрос.

Отношението към исторически факти не е история, а историята е наука. Това отношение към исторически факти тук е субективно мнение на Торн, което той е изразил чрез оцветяване с жълто в цитати от Захари Стоянов в случая с Левски. Това обаче е личното отношение на Торн, а не е демитологизиране. И е долнопробна манипулация в стил гьобелсова пропаганда, сега ще го демонстрирам нагледно: Останало само да се прекара на рѫка хранения конь на отецъ архимандрита, коитр чинѣлъ около 3,000 гроша. Ето по кой начинъ можалъ Игнати да се покачи на вуйчовия си конь. Единъ день, на 3-и мартъ 1862 година, когато наближило да се мръкне, той влѣзълъ въ черковния дворъ на Св. Богородица и се скрилъ въ една килия, Тамъ той чакалъ дордето се притъмни добре, за да се затворятъ вратитѣ на клисаря. Когато останалъ той тамъ господарь на черковния дворъ, излѣзълъ полекичка отъ килията и отишелъ полека да опита дали е отворенъ комшулука на метохския дворъ, гдето живѣелъ вуйка му и, гдето се намиралъ коньтъ. Това билъ единствениятъ начинъ да изпълни той своето желание. Посрѣдъ нощь било, когато Левски влѣзълъ въ метохския дворъ и съ прехапана устна приближилъ се до обора. Най-напредъ той посипалъ пѫтя до портитѣ съ слама и боклукъ, за да не се чуе тракането на конскитѣ стѫпки; после, влѣзълъ да отвърже коня, превелъ го презъ черковния дворъ и излѣзълъ на мегдана благополучно. Разбира се, че револверътъ и камата сѫ замѣстяли кръста и молитвеничето. Следъ като си прибралъ едно друго отъ кѫщата на зетя си, той се яхналъ на хранения конь и хваналъ пѫтя за с. Дѫбени това е цитирал "колегата", обаче е пропуснал предисторията: вуйчото заглавичква Левски три години преди това, като му обещава, че ще го прати на негова издръжка да учи в Русия, младежът търпеливо чака и слугува безплатно, но годините си минават, а обещанието на вуйчото не се изпълнява. Това е разказано от Захари Стоянов, но е пропуснато от Торн. Левски открадва коня на вуйчо си като отплата за неизпълненото му обещание, на кой да се жалва, на арменския поп ли - Торн обаче е селектирал само един факт и го е оцветил в жълто, жълт подход. Продължавам натам: Презъ зимата той събира решителни момчета изъ Ромъния, за да ги води въ Букурещъ, за да убиятъ Христо Георгиевъ [113]. Може би на нѣкои строги моралисти да се повдигне злъчката отъ това действие на Левски. Но ние ги предупредяваме да погледнатъ на въпроса не отъ точка зрение на царско-калугерския катехизисъ. Ако кръвожадниятъ монархъ, който коли и беси само за това, защото се намѣрили хора да оспорватъ неговата божествена санкция, ако той извършва всичко това за собствено свое удоволствие, то, кажете ми, не е ли ималъ това право човѣкътъ, който се е мѫчилъ за доброто на милиони поробени създания? Левски, който се билъ посветилъ да работи всичко за благоденствието на другитѣ и въ вреда на себе си, който билъ самъ, и противъ когото били всички, споредъ насъ билъ въ правото си да жертвува не едного мерзавеца, който му пречелъ, а стотина. А да посегне на живота на Христо Георгиева имало е сериозни причини. Този последниятъ минавалъ за представитель на българския народъ въ висшитѣ крѫгове, на нему сѫ се изпращали твърде крупни суми, най-много отъ православна Русия, които суми се гълтали отъ неговитѣ дебели каси. Той прѣчелъ съ своето влияние на всѣко революционно движение. Освенъ това, фактътъ, че той и другаритѣ му бѣха подбудили руския консулъ въ Букурещъ, Офенбахъ, да протестира противъ четата на Хаджи Димитра, бѣше още новъ. За тая цель Левски наелъ кѫща въ Букурещъ, гдето се приготовлявало убийството, но Л. Каравеловъ съ голѣми молби и увещания едвамъ можалъ да го склони да не извърши подобно страшно престѫпление. "Колегата" е подчертал в жълто в цитат на Захари Стоянов това, което го устройва да изрази неговото отношение - лошо няма, но сега ще направя нещо друго, за да видим колко инфантилна е тази игра с текстовете и цветните моливчета: Презъ зимата той събира решителни момчета изъ Ромъния, за да ги води въ Букурещъ, за да убиятъ Христо Георгиевъ [113]. Може би на нѣкои строги моралисти да се повдигне злъчката отъ това действие на Левски. Но ние ги предупредяваме да погледнатъ на въпроса не отъ точка зрение на царско-калугерския катехизисъ. Ако кръвожадниятъ монархъ, който коли и беси само за това, защото се намѣрили хора да оспорватъ неговата божествена санкция, ако той извършва всичко това за собствено свое удоволствие, то, кажете ми, не е ли ималъ това право човѣкътъ, който се е мѫчилъ за доброто на милиони поробени създания? Левски, който се билъ посветилъ да работи всичко за благоденствието на другитѣ и въ вреда на себе си, който билъ самъ, и противъ когото били всички, споредъ насъ билъ въ правото си да жертвува не едного мерзавеца, който му пречелъ, а стотина. А да посегне на живота на Христо Георгиева имало е сериозни причини. Този последниятъ минавалъ за представитель на българския народъ въ висшитѣ крѫгове, на нему сѫ се изпращали твърде крупни суми, най-много отъ православна Русия, които суми се гълтали отъ неговитѣ дебели каси. Той прѣчелъ съ своето влияние на всѣко революционно движение. Освенъ това, фактътъ, че той и другаритѣ му бѣха подбудили руския консулъ въ Букурещъ, Офенбахъ, да протестира противъ четата на Хаджи Димитра, бѣше още новъ. За тая цель Левски наелъ кѫща въ Букурещъ, гдето се приготовлявало убийството, но Л. Каравеловъ съ голѣми молби и увещания едвамъ можалъ да го склони да не извърши подобно страшно престѫпление. Подчертанато от мен в цитата напълно променя факта, защото също е сбор от факти: Христо Георгиев е присвоил крупна сума, дадена му от Русия, Стоянов го пише ясно; попречил е на четата на Хаджи Димитър, накарал руския консул Офенбах да протестира в Букурещ - Захари Стоянов също изразява своето отношение, но този текст не е подчертан. А защо уважаемият Рамус не забелязва друг опит за митологизиране и идеологизация, пробутван в цялата тази "тема" - че руският цар Александър III лично бил освободил България. Това е опашата манипулация, воювала е руската армия, държавата, генералитета, офицерството, румънската армия, финландската армия, Русия, къде тук има обективност.

Да, освен това режисьорът е вдигнал много нивото, по мое мнение, поставил е някои въпроси така, че да търсиш сам отговорите, а и Антъни Хопкинс играе ролята в дълбочина, защото съм го гледал във филми, където е откровено слаб, правени вероятно за пари или поддържане на форма, нямам идея - в този филм, по мое мнение, е почти толкова блестящ, колкото в "Мълчанието на агнетата".

Точно еднообразие, шаблон зациклен около твърдо изградени характери, според актьора - това го има особено отчетливо в Морски детективи Лос Анжелис - Лерой Гибс и другите са като камертони, нагласени на определена тоналност от режисьора, дотолкова, че винаги можеш да предвидиш как ще реагират - принципът е на пристрастяването към нещо познато. И понеже са добре подбрани актьорите и интелигентно написан сценария, създава си почитатели, за мой срам и аз съм сред тях, въпреки, че отдавна ми е писнало да го гледам, но нещата са по навик - като дъвка или цигара. Този тип сериали са много касови, даже му направиха дубликат на Морски детективи от Лос Анжелис - Морски детективи от Ню Ореланс, но е пълен провал, защото имаме отражение на отражение, размит образ, това е според мен, разбира се, може да си има фенове и този сериал. В "Черния списък" Спейдър играе себе си, доколкото съм чел интервюта с него, той е такъв и в живота, затова му се получава великолепно ролята. Другите около него са гарнитура. Той е звездата в "Секс, лъжи и видео", ама това е през далечните 80-те, там играе съвсем различен персонаж, пък и външността му е неузнаваема. Иначе сериалът е поредица от напълно фрагментирани епизоди, всеки със своя завършена история, само героите си преминават непроменени в следащия, почти няма развитие при тях и се разтяга една дъълга дъвка от сюжетни приумици и лабиринти, това е примамката за зрителите - какво ще стане в следващия. Сега се сетих за един почти класически епизод, предстои продължение през 2018 - "Западен свят", там звездата е неподражаемия сър Антъни Хопкинс, но не само той играе блестящо, партниращите му роли са на неговото ниво, или поне близо, той ги тегли нагоре. Препоръчвам ти го, ако не си го гледал, има го по торентите, сюжетът е за изкуствения интелект и бъдещето, има преди това реализиран игрален филм със същото име, не съм го гледал, но хора, които са, ми казаха, че е далече по-посредствен от сериала.

По принцип не съм фен на сериалите, точно заради шаблона, почти невероятно е да го избегнеш в поредица от десетки епизоди. Гледам няколко, но ги възприемам като пуканки, мога докато гледам да чета нещо друго или да си мисля и за нещо друго, без да ми пречи да следя сериала. "Черният списък" беше последния, който изгледах почти изцяло, и то заради главния герой, Редингтън, изпълняван от Джеймс Спейдър, много добра игра, според мен. Но дори и при него, след първите десетина серии, нещата зациклиха в шаблон. По същата причина гледам почти всичко от "Елементарно Уотсън!", заради Джони Лий Милър, много добър актьор, според мен.

Между другото, и аз съм гледал малко кучета - ротвайлер и старфоршир - бяха много любвеобилни, особено старфорширката. всичко зависи от хората, при които са живели, тези бяха отгледани от добри хора. Но инстинктите им си действат, веднъж старфоршира, докато го разхождах, се спречка с вълк /опитомен разбира се, куче/ и за секунда го обърна по гръб, нищо не му направи, само стоеше над гърлото му, а вълкът замръзна, предаде се. "много зло куче имаш, бе", наруга ме стопанина му, който нарочно беше хвърлил пръчка наблизо, за да предизвика бой.

Различни "програми" са - има за събиране, за лов и за "правене" /тези са "творци"/ - в кръга на шегата. Но действат безотказно.

Е, какво излезе сега – каква я мислехме каква стана – вместо да изпишем вежди извадихме очи. Нали знаете какво е казал Димитър Общи, преди да го обесят турците: „Ах, ТЕ ме излъгаха...” водят се спорове обаче кои са „те”. Да си плюем по национално значимите личности е като да си режем клона под нас, това мисля по въпроса за такова демитологизиране. Не е този начинът, според мен, има и друг.