Б. Киров

Не съм писал аз това, Фружине, затова по-натам е безпредметно да отговарям. Казах, че съм фен на Берковската духова музика, можеш да провериш в постовете по-горе. Освен това съм фен и на Франк Синатра, и на Горан Брегович, и на класическата музика, специално Бах и Шопен, но това вече е за лична поща.

По първото Ви изречение написах, че строителната организация, която би могла да инвестира в това са държавните Домостроителни комбинати, тоест самата държава. Дали държавата може да отдели 6 млрд. за да направи този завой? Според мен, категорично да, и то се потвърждава от думите на самите държавници, изречени на първото събиране на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента по повод на кризата с КТБ, които са стенографирани, цитирам: "Николай Бареков: Г-н Миков, имаме ли по 1-2 млрд. на ден, защото народът като усети 3-4 дена пари, ще спре да тегли на 5-тия ден? Иван Искров: Колкото - толкова, колкото е необходимо - толкова. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Значи, може да трябват 2 млрд., които да погасят първите няколко дни и да спре паниката при определено говорене, при определен тип действия. Могат категорично да не стигнат 20 млрд., ако кризата и паниката се разшири. Българската банкова система има 86 млрд. активи. Съотношението пари към други активи е около 10%, при средно за ЕС 3 за еврозоната, 4 за ЕС, но тези 10% не могат да стигнат. Ето защо няма отговор на въпроса - колко? Колкото трябва - толкова. НИКОЛАЙ БАРЕКОВ: 10 млрд. можем ли да извадим ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако предприемем необходимите действия, можем, за това говорим." http://www.chitatel.net/forum/topic/19499-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%82%D0%B1-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82/ Всъщност държавата ни вече "извади" 5 млрд. лева по случая с погасяване на лошите дългове на КТБ и това е още по-силно доказателство, че може. Има ли желание, има и начин. В противен случай сте права, не може. Ако държавниците ни преценяват демографската криза като по-малък приоритет от спасяването на банките, това вече не е мой проблем. п.с. Уточнявам, "необходимите действия", за които говори Цонев, са теглене на заем от МВФ, което става ясно от предишно изказване на Искров.

+++ Стокхолмски синдром. Така бих описал такава реакция, погрешно пренасочване на чувствата. В случая с ромите, който е част от бедността в България, като се погледне обективно, много по-неизгодно за цялото общество е да се изсипват безцелно социални помощи десетилетия наред, които на всичко отгоре имат единствения ефект да предизвикват ненормално висока раждаемост, защото тя по този начин, както са дефинирани помощите, става средство за пари. Сметнах сумата, която за 20 години е дадена по този начин само от държавата, тоест от всички данъкоплатци - 12 млрд., отделно са разните "грантове" отвън. Е не е ли лудост сам да си създаваш демографски проблем, при това да си плащаш за този проблем, а най-сетне да мразиш източника на проблема, който сам си създал и продължаваш да поддържаш? Според мен е нерационално. след като с половината от тези пари си могъл да го решиш и да имаш ползи, както и хората от този етнос и въобще да не се говори за етноси, а за българска нация. Историята с тази етническа част от българската нация е много проста - след падането на социализма, повечето останаха без работа, следователно без пари и някои от тях поради тази причина се отдават на престъпност. Вместо да ги мразиш и биеш, намери им работа и жилища /защото тези от селата се преместиха в градовете/ и проблемът ще се реши. Но не - ще ги мразим, ще им даваме още пари за да раждат по 5-6 деца с които изкарват още пари, и ще гледаме с възторжен блясък в очите онези демагози, които ни казват, че този етнос е лош. Насила хубост не става, обаче, пък и да става - не бива. Някои уроци се учат по трудния начин, просто не съществува друг.

Още от и за Майстора: Стаята в къщата му в Шишковци, която му е служела като спалня и ателие. Негово писмо до читалище "Братство" в Кюстендил.

Забелязвам и аз, но никъде не пиша конкретно за роми, това, според мен, е най-рационалното решение за ликвидиране на голямата бедност от над 20 процента. По стечение на ред причини там са повече роми, но утре, а и днес, не е гарантиран и никой етнически българин, като в крайна сметка всички сме по националност българи. Подходът ми е чисто рационален, пък и не измислям топлата вода. В крайна сметка соц.държавата точно така прибираше парите на гражданите си в спестовните влогове и вноските за апартаменти, като ги караше да работят повече отколкото им плащаше. Изчислих и вноската за такъв апартамент от 40 000 за 20 години - по 167 лв. месечно, ще рече, че тези хора работейки ще си плащат на държавата по толкова, колкото иначе като социално слаби тя им плаща. Те като работници ще построят своите жилища максимум за 5-6 години, а после ще работят 15 години за държавната фирма като й дават печалба, защото тя ще продължи да строи и продава с печалба на други, по-заможни от тях, и по луксозни апартаменти. Бизнесът в Сингапур с държавния фонд въобще не е благотворителен, защото така държавата прибира стотици милиарди долари от спестяванията на своите граждани и ги върти в други сметки. Но който няма акъл има крака, казваше учителката ми по математика.

Не е точно така, макар че формалната Ви логика е желязна Представете си сега друго: имате 250 000 души социално слаби и безработни на които непрекъснато трябва да давате поне по 200 лв. месечно, за да оцеляват. Месечно това прави 50 млн., годишно 600 млн., умножете това по 20 години и ще получите внушителната цифра 12 млрд. Сега си представете, че имате в наличност половината от тези пари - 6000 млн. Можете да построите с тях 200 000 жилища /по 30 000, защото те на Вас като инвеститор Ви излизат по толкова за брой преди да ги продавате/, в които да настаните тези 250 000 социално слаби и безработни /някои са семейства, затова говоря за 200 000 жилища/; инвестирате и строите, като същевременно назначавате повечето от тези нуждаещи се за Ваши работници на заплата да речем по 800 лв. месечно, преди това сте си калкулирали заплатите на работниците и при тази имате своята принадена стойност. тези хора работят, Вие им плащате заплати, но те строят за Вас. Едновременно с това те са Ваш осигурен пазар, защото Вие произвеждате стока с спринадена стойност - апартаменти. Докато работят, те Ви ги изплащат, но вече не по 30 000, колкото Ви е струвало на Вас, а по 40 000, колкото сте си изчислили, че ще Ви бъде лихвата за 20 години. И така, Вие вече не им плащате техните по 200 лв. следващите 20 години, продали сте им Вашата стока, която те след 20 години са Ви изплатили напълно с лихвите, върнали сте си изцяло инвестицията и сте спестили Вашите 12 млрд. Сега вече можете да гледате чашата от към пълната й половина - не мислите откъде да орежете 6 млрд, а къде да инвестирате вашите спестени 12 млрд., защото те са Ви чиста печалба. Но това не е всичко, както се казва в рекламите на телешоп - Вие сте извадили от нищетата 250 000 изгубени души, техните деца не са тръгнали по пътя на престъпленията и порока, а учат във вашите училища и университети и като черешката на тортата, след 20 години имате не само 250 000 хора средна класа, вместо лумпени, а имате и още поне 300 000 млади и образовани Ваши работници, които ще Ви носят принадена стойност и ще си стоят в родината.

Някои от рисунките на Майстора, които съм успял да намеря в мрежата:

Навремето една лада струваше колкото едно панелно апартаментче, по-точно е да се каже, защото ладата струваше 40 средни работни заплати или превъртяно еквивалентно 40 000 по днешни стандарти, това беше безумието на соц.дефицитаедин цветен български телевизор струваше 4 средни работни заплати и т.н. Да, строителните фирми са частни и едва ли биха наемали нискоквалифицирани работници, но има и държавни и общински такива. Т.н. Домостроителни комбинати, които през 60-те, 70-те и 80-те построиха стотици хиляди жилища по градовете и днес съществуват като предприятия, обаче се занимават с производство на тротоарни плочки и бордюри. Нищо не й пречи на българската държава да възобнови тяхната строителна дейност. Тогава вече може реално да обвърже наемането на работници с настаняване в построени от държавата апартаменти, както и организирането на квалификационни курсове за тези работници от държавата. Точно така са постъпили в Сингапур през 60-те. Фирмата им за строителство и инвестиции е държавна от самото начало, та и до днес. В началото са строели бързо евтини жилища за настаняване под наем на най-нуждаещите се, после на втора крачка са им отворили възможност, вместо да плащат наеми да ги закупят, а на трета стъпка са започнали мащабно строителство и на по-луксозни апартаменти за онези, които могат да си ги позволят. https://en.wikipedia.org/wiki/Public_housing_in_Singapore Досега са построили и продали над 750 000 апартамента, като бумът в това строителство е бил през 2010, много след оттеглянето на Ли Куан Ю. Всъщност държавата в Сингапур се явява най-голямата строителна фирма и най-голямата инвестиционна банка, а гражданите печелят и то много, защото купуват на държавни цени, но могат да продават на пазарни - откъдето и да го погледнеш, печелят всички. Преди голяма част от строителните работници, и то квалифицирани с добри заплати, бяха цигани и работеха по тези обекти. При целия мащаб обаче на българското соц. строителство на панелки /чак накрая почнаха да строят ЕПК/ количеството не може да се мери с това, което е построено в Сингапур, в качеството, без да съм виждал там построеното лично, почти съм сигурен, че също. Та идеята ми е, че никой не може да забрани на държавата ни да строи и да инвестира в това, както го прави с магистралите и метрото. Ако се изчислят парите, които са пропилени по така нареченото "ромско интегриране" и се прибавят социалните помощи без никаква възвръщаемост, сумата вероятно ще надхвърли многократно необходимата сума за построяването на жилища за всички нуждаещи се бедни, голяма част от които продължават да живеят в бордеи и гета. Между другото, безработицата при ромите не е съпоставима със средната в страната, там става въпрос за двуцифрени числа. Държавата в България се прави на ощипана мома по отношение на социалните си задължения и го кара ден да дойде друг да мине, пък после ще му мислим.

Е, Стинка, то с такива бъбъли у нас е пълно: бъбъл с хазарта, в който футболът е надут плондер за докарване на нагласени резултати, бъбъл с трафика на ... всичко, кото почнеш от наркотици и минеш през антики, та стигнеш до... каквото пожелаеш. Бъбъл с надуване на строителни балончета, сега се е пръкнал такъв в София, по мое мнение ще спихне поне тройно след 2-3 години, бъбълчета политически. Исландският "бъбъл" е надут върху високо квалифицирани технократи, като се пукна банковия им балон, защото прегря от кредити, изхвърлените оттам висококвалифицирани айти специалисти се преляха в айти индустрията и сега, доколкото четох, са в първите 5-6 места в класациите по развитие на тези технологии, а там са големите пари и ще продължават до следващия голям "бъбъл" в технологиите, който, според икономическите корифеи трябва да дойде след 20-30 години, така било по цикличните им теории за поява на нова принципно нова технология, предизвикваща световен "бъбъл", засега са компютрите и всичко свързано с тях.

За мен той е най-големият български художник, чисто субективно е, знам, за това пиша "за мен". за съжаление, много от най-интересните му картини са извън България, мисля, че са в САЩ, където ги откупва от него един колекционер, след като държавата му спира постоянната издръжка от една учителска заплата - такъв е бил договорът на Майстора да рисува за държавата, една учителска заплата, затова сега ги има тези картини в Кюстендилската художествена галерия.

Софи Маринова и Азис - не съм им ходил на концерти, но харесвам как могат да пеят и двамата, талантливи са, а Азис е невероятно интелигентен и саморазвиващ се интелектуално човек, скоро слушах интервю с него, той е израснал много през последните години като разбиране за живота и обща култура. Берковската духова музика, голям фен съм им, също Иво Папазов, Ибряма, световен музикант. Ами Горан Брегович и Кустурица с какво си направиха световната слава - с цигани музиканти. п.с. Но ако съм сериозен, ясно, че с чалга и песни и танци тези хора няма да бъдат извадени от бедността, а вече повече от 20 години всички други опити са ялови, като положението им става все по-тежко в битов план. Затова като изход виждам някаква правителствена програма за борба с бедността, не само ромската, но те са в ядрото на най-бедните 20 процента в България, това е факт. Вариантът със строителството вече е работил в други страни, всъщност държавата и преди 1989 година прилагаше панелното строителство на нови квартали за урбанизиращите се селяни - такива са Люлините, Младостите, Дружбите и още ред квартали в София, някои почти изцяло ромски - тогава апартаментите струваха колкото една лада и половина и се изплащаха за по 20-30 години на вноски, колкото сега е кабелната телевизия, факт. това няма да се върне, но принципът не е толкова лош, вместо да им рутят гетата, защото се криминализират, могат да им предложат работа в строителни компании с възможност да си купят евтино на изплащане жилища, докато работят. това е напълно осъществима идея, стига да има воля. Повече няма какво да напиша, защото се повтарям.

Миналата година един приятел ходи на екскурзия в Италия и беше удивен колко много занаятчии правят живота на туристите там приятен - почти във всяко малко селце или градче има хора, произвеждащи и продаващи вина, домашни колбаси и всякакви произведения на занаятчийство. Аз съм виждал Фермерски пазар в западна страна, където производителите съвсем свободно продават всичко, приготвено от тях - сирена, колбаси и т.н. Не знам каква е статистиката на това колко хора си изкарват в България прехраната със занаяти, но ето какво открих на първо четене за Франция, която е втората икономика в Европа по БВП след Германия: "Всяко трето предприятие във Франция (34%) е занаятчийско, сочи проучване на "ИК-Индустриконсулт". Около 850 000 фирми с годишен оборот повече от 174 млрд. евро създават 11% от БВП на страната. С присъствието си в хранителната индустрия, строителството, други производства и услуги съвкупният продукт на занаятчийството надвишава този на автомобилостроенето, както и на застрахователните услуги. Износът на занаятчийска продукция е над 7 млрд. евро, от които две трети в ЕС. Инвестициите в сектора надвишават 7.5 млрд. евро годишно. Занаятите дават работа на 12% от активното население в 250 професии - както традиционни (като кожарство, месарство и други), така и модерни (като микроелектроника, аудио, видео, климатични системи и др.)." http://www.capital.bg/biznes/predpriemach/2008/04/18/486837_chudaci_v_zanaiatite/ Освен това, и в материала, който си постнал също го пише, децата от ромски произход проявяват подчертано внимание към часовете по музика, рисуване и физкултура, както и това, че тези предмети им се отдават. За занаятите в България стана въпрос в друга тема, оказва се, че да платиш патент не е достатъчно условие за да работиш, необходимо е майсторско свидетелство след три изпита за чирак, калфа и майстор и 6 години стажуване. Няма шанс някакъв занаятчия от ромски произход да премине през тези формалности, дори само заради това, че се плаща скъпо за всеки изпит и курсовете, отделно за патент. Обаче любопитна подробност е, че в номенклатурата на патентите има "компаньонка" и патентния данък, доколкото си спомням беше 6000 лв. годишно, сега не ми се търси, но го бях открил. Там им е отворено поле за дейност на ромските момичета, пълен шаш.

А-ха до постигнем консенсус, Фружине, ама не съвсем. Защо все за държавни заводи и ферми пропонираш? Та това си е жив държавен капитализъм. Ама нали като построи държавата завод или ДЗС, трябва да намери ПАЗАР за тяхната продукция, а държавния чиновник е калпав капиталист и търговец, опитът показа, че той повече краде, отколкото печели и продава. И тези неконкурентни заводи и държавни ферми без осигурен пазар ще капитулират по-бързо от немците пред Сталинград. Този филм вече го гледахме. За друго пиша - държавна програма за строителство на домове за най-бедните и нуждаещите се. Държавата закупува терените, възлага на строителни фирми поръчки, като те приемат ангажимент да назначат определен брой безработни и крайно бедни /не само роми, защото проблемът не е етнически/ за свои работници, тези фирми строят и продават на държавата на по-ниски от пазарните цени домовете, а държавата ги продава дългосрочно на кредит на бедните, които работейки и с домове вече не са бедни. Държавата си върща вложените пари дългосрочно без да печели, но и без да губи, отървавайки се от вечното бреме да издържа социално слаби. Това са направили и правят и досега в сингапур - 750 000 държавни апартаменти, изкупени на дългосрочен кредит от работещи. Първата вноска от 80 000 долара се поема от държавата. И знаеш ли от кой го е изкопирал Ли Куан Ю - от "реалния социализъм", където вижда този модел през 60-те, но си го прилага без да одържавява целия частен бизнес. После комунистите от Китай копират неговия модел на капитализъм.

За нас е културен проблем техният модел да омъжват момичетата съвсем рано и да не работят жените, но това върви в съчетание с изискването мъжът да изкарва достатъчно пари, за да издържа жена си и децата. Обаче този техен модел се сблъсква със стената на невъзможност мъжът да е глава на семейството, оттук се разбива целият им морален свят. А причината е обективна - мъжете нямат достатъчно добре платена работа, за да изпълняват ролята си на авторитети в семействата. И започва разпад. Както се вижда от това изследване, а и в други, почти половината роми, особено в Северозападна България, са намирали работа и прехрана в ТКЗС и разните предприятия, които тогава съществуваха в този край. Пътувах веднъж с мой роднина от този край в Берковица и като влизахме в града, той ми показа на един хълм много високи бели къщи, накипрени там: "Там е кварталът ЦК", каза ми. Изумих се, но се вързах, защото къщите изглеждаха по-хубави от обикновените. "Циганския квартал", поясни ми човекът. Всички тези къщи бяха построени тогава от пари, изкарани със занаят и труд, циганите в Берковица имаха добре платени занаяти. Сега не е така. И тези почти половината от всички хора, след като нямат работа на село, идват по градовете и се заселват незаконно, където намерят - създават гета. И тъй като и в града за тях няма работа, започват да се лумпенизират, занимават се със събиране на боклуци, дребни кражби и черна борса или нещо от сорта. И двамата ми дядовци бяха от село, единият от Бургаско, другият от Монтанско, и двамата са имали по 5-6 братя и сестри, защото са имали ниви и гори, за които е била необходима работна ръка. И тези хора, и двамата, не можеха да стоят без работа, все нещо правеха, така бяха възпитани и това бяха вършели през целия си живот. Не са били богати, но всичко са изкарвали с труд и бяха много будни, съзнавали са, че трябва да дадат на децата си възможно най-добро образование, което са и направили. Традициите се надграждат поне 3-4 поколения - счупиш ли за толкова време една традиция, нещата стават неуправляеми. Ромите в България са лишени от реалната възможност да изкарват добри пари с някакъв занаят или частен бизнес, което разбива целия им свят на обичаи, в основата на който лежи моделът на патриархат - работещ много мъж, достатъчно силен, за да осигури дом и препитание за семейството си. Оттук започва тяхното маргинализиране и лумпенизиране и конфликтите им с другите етноси. Но те са различни, както от турците, така и от българите - те не са земеделци, като работливите турци, нито са толкова склонни към абстрактно образование като българите. За сметка на това имат други качества, прагматични са, сръчни, много комбинативни, но нямат никакво поле, където реално да правят пари с тяхна помощ да се измъкнат от бедността и гетата. Няма достатъчно прагматично направени училища за занаяти, защото не могат и свободно да се практикуват такива, в строителните занаяти никой не ги обучава, за да имат висока квалификация там и да печелят добри пари. И като сложиш допълнителното масло в огъня, което уж "социалната държава" налива във вид на дотации от социални помощи без ангажименти за трудова квалификация и задължения, много от тези хора си казват, че за тях е по-изгодно да не работят, отколкото да работят и учат.

Със сигурност е знаел, той е пътувал много, космополит, от заможно семейство, със солидно академично образование и много широки връзки сред високопоставени личности - рисува портрети на шведския крал и семейството му, както и на американски президенти и политици. Всъщност големият му успех идва в САЩ като портретист. Много ми наподобяват неговите портрети на тези на един прочут американец, живял и работил в Европа по същото време - Джон Сингър Сарджънт https://en.wikipedia.org/wiki/John_Singer_Sargent И двамата рисуват с едра мазка и импровизират, и двамата са великолепни майстори на акварела. Сарджънт също е невероятен майстор на рисунката с молив и пастел, но не работи офорти.

Специално това изследване не мисля, че е писано по метода на автоцензурата и политкоректността, защото в него има много нелицеприятни изводи от тази гледна точка. По-точно е да се каже, че авторите са подходили прагматично и емпирично, върху събрани данни и резултати от анкети. Много сериозен труд, според мен, който обобщава и други изследвания. За да не съм голословен, ще се опитам да го резюмирам, според моята гледна точка, разбира се: стр. 55 Родителите роми искат прагматично образование и считат, че сегашното „няма връзка с пракиката” – 55 стр. Според тях обучението е с излишно натрупана информация и „това което се учи не им помага в живота”, а най-важно за образованието е неговата „полезност”. Едно че са силно съкратени СПТУ-тата, второ там има завършили 1.8 процента роми, но се вижда, че са почти равни на другите етнически групи – 2.2 процента – изследването е от 2000 година. Родителите роми са абсолютно категорични, че детето трябва да усвоява професия и че това ще засили интереса им към образованието. Защо не се откриват такива техникуми ???? Учителите са привърженици на подготвителния клас като предучилищна подготовка – подготвителните класове в езиковите гимназии. И на второ място – целодневни занимания за откъсване от гетото. – стр. 62 Ето защо /поради неполезност/ образованието в този му вид не е ценност за много от родителите роми – то не им дава перспектива за излизане от най-тежкия им проблем – бедността. Точно поради осъзната неполезност, много роми родители считат, че правят услуга на държавата и обществото, като пращат децата си на /безполезно според тях/ училище, поради което тази услуга следва да им се заплаща. /Антова, Вълчев, 1998/. Когато се опитват да задържат с дисциплинарни мерки децата им, такива родители считат това като дискриминация. Ромите се само-сегрегират, като общуват в гетото на ромски /който е безписмен/. – с.76 Около 90 процента от ромите-родители считат, че най-добре децата им ще овладеят български език в детската градина и с повече занимания всеки ден в училище /допълнителни часове, занималня/. Ромските момичета спират да ходят на училище около 12-13-годишни поради ранна бременност и раждане. Това е в тяхната родова култура – достигне ли полова зрелост момичето, трябва да се омъжи девственно, това е ценност, а в училище е трудно да го опазиш. Ранните бракове се посочват като главна причина за отпадане на 89.4 % от момичетата /Изследване на ПРООН-България, 2001:20/. „Дъщерята учи в девети клас и е стара мома, трябва да я оженя”. В повечето случаи женихът бива избиран от родителите на момичето критерият е да бъде способен да издържа семейството и децата, патриархална култура със силна мъжка роля в семейството. Като цяло мнението в ромската общност е, че образованието на момичето трябва да приключи във възраст между 15-18 години. Друга важна причина и при момичета и момчета за отпадане е детския труд в различни форми, най-често гледане на близки: Затваря се порочен кръг: тъй като нямат образование и са неграмотни, повечето роми не могат да си намерят работа, поради което считат, че търсенето на работа е безпреспрективно занимание. Така остават вън от здравноосигурителната и пенсионната система.И се насочват към полулегални и нелегални дейности: събиране на боклуци и отпадъци, нелегална работа по строежи, нелегална търговия, джебчийство, проституция, врачуване /Пампоров, 2004:45/; единственият легален източник са социални помощи, детски надбавки, помощи за безработни – циганите получават 4-6 пъти повече помощи от българите и 2-3 пъти повече от турците /Тилкиджиев, 2003: 156-157/; тази системна зацикленост ги гетоизира още повече и зантвърждава убеждението им, че няма смисъл да търсят работа. Държавата им отваря врата към такъв манталитет. Така може да се говори за „етнизация на бедността”. Представително изследване на Р.Желева, в В.Киров и Е.Маркова сред родители на деца между 1-4 клас, главна причина за непосещаване на училище: бедност /61 %/, ценностна система на родителите /17%/, липса на родителски контрол /12 %/; за мен и трите се обобщават в един – бедност. На въпроса „какво правят децата, докато не ходят на училище”, 56 % от родители-роми под чертата на бедността отговарят, че събират вторични суровини, 17 % че събират гъби и билки, 12 % - помагат в домашното стопанство. 67 % от децата на бедните ромски семейства работят срещу заплащане в извънучилищно време. Красноречив е този профил на ромски родители: За децата от бедни ромски семейства най-трудни са български език и математика – 75 % от отговорилите. От графиката се вижда, че приоритетти за ромските родители от получаването на образование на децата им са: 1. полезни знания; 2. да не са безработни; 3. по-голямо самочувствие – и трите могат да се групират в едно, изтръгване от бедността. Така отговарят 58 % от ромите – „образованието ще ги спаси от бедност.” С какво се изчерпват държавните помощи безплатни закуски безплатни учебници помощи за деца до 20 години заплащане на детска градина помощи за ученик безплатен транспорт еднократна помощ за началото на учебната година от 80 лв. за соц. слаби Това са пасивни мерки за смекчаване на бедността, но не целенасочен план за нейното премахване. Как самите родители оценяват различните помощи за задържане на децата в училище: най-слабо са оценени „наваксващи програми”, училища „втори шанс”, целодневна форма на обучение; ромските родители оценяват най-високо безплатни закуски и учебници, еднократна помощ в началото на годината, месечна помощ, ако детето посещава училище, безплатен транспорт и т.н. – тоест парите Веднага след това идва обаче „интернетна форма на обучение”!!! Повечето от родителите смятат, че интернетната форма на обучение е ефективна, но немалка част не са чували за нея или не знаят, едва една четвърт смятат, че не е ефективна. Училищата, според анкета с учителите, нямат подкрепа от РИО, чиновниците не си вършат работата и са оставили на училищата сами да се оправят, работи се „на парче”. За най-ефективни се оценяват задължителна подготовка преди първи клас /подготвителни класове/, еднократна помощ 80 лв. в началото на учебната година и заплащане на детската градина Ромските „лидери”, които са посредници, обаче имат друго мнение за помощите, различно от това на родителите, те имат своя интерес от сегрегацията, защото я осребряват: Не трябва да се игнорира напълно мнението на този ромски лидер, защото при всички помощи, те все пак са помощи за смекчаване на бедността, без да имат за цел да помогнат на ромите да излязат от нея. Ето защо, думите на такива „вождове” хващат декиш. Бедността е в основата на „гетоизацията” – тези хора не биха живели там, ако имаха финансовата възможност да си го позволят, поне мнозина от тях. Затваря се порочен кръг – ромите са бедни, защото не владеят български език и нямат образование и не могат да си намерят работа, поради което по принуда се събират в гета, но тези гета се предимно бедняшки, а чак след това ромски. Разкъсването на този кръг може да стане само по един начин – да им се намери работа, заплащане за тази работа и жилище. За успехите на НПО-тата какво може да се каже, то е казано тук: Те дават малко пари за „екскурзии, закуски и парцалки” на ромските деца и присвояват съществената част от големите отпуснати им суми за заплати и бонуси. Дотам с техните „успехи”. Оттук нататък в книгата се завърта един постоянно зациклен кръг от констатирани проблеми: - езикова бариера - липса на държавен план за действие в лицето на Министерството на просветата и РИО - социална изолация в смесените училища - сегрегация - гетовизация Дори и да пропускам нещо, кръгът започва и се затваря в една точка – масова бедност на етническото ромско население. И тук вече въпросът става не етнически и малцинствен, а социален. Това е големият въпрос, как да бъдат извадени тези 10 процента /по официални данни около 5/ от бедното БЪЛГАРСКО население от тяхната БЕДНОСТ, която ги изолира, сегрегира, противопоставя и гетовизира. Въпросът за отпадането на ромските деца от училище може успешно да бъде отключен единствено по един радикален начин – с целенасоченото и планирано действие на цялото българско общество в лицето на неговата национална държава за ликвидиране на тяхната бедност. Това казва в прав текст и Кметъла на Каварна: не можете да ги образовате и да искате от тях каквото и да е, преди да им създадете нормални човешки условия за живот, такива, че да се почувстват ХОРА. Всички останали частични мерки са палиативни, те са решаване на частични проблеми, лекуване на симптоми, но не на болестта. А болестта се нарича БЕДНОСТ. Оттам би трябвало да се изтегли цялата дефинирана погрешно като етническа верига на ромските проблеми – те са резултат от поголовната бедност на ромското население. И от тази гледна точка, отговорът на твоя въпрос, Дора: кои са онези няколко повратни точки, които трябва да се намерят, за да се реши изцяло проблемът със сегрегацията на ромите в България? Според мен най-ефективното решение е правителстена програма за построяване на домове на тези бедни хора в интегрирана среда на останалото българско население, изваждане от гетата им. Като не става въпрос единствено на ромите, има поне още толкова хора от български етнически произход в тяхното положение на бедност, става въпрос за правителствена програма за борба с бедността в България, не само ромската. Това може да стане, както е станало в Сингапур – закупуване на държавни терени и строителство на апартаменти и къщи за бедните, но или с тяхно директно участие в работата или със задължение да си плащат вноските редовно с друга работа. Получаване на собственост не безплатно, не даром, както получават сега „помощите” си за иждивение, а със сключване на ипотечни заеми, в които всяко едно сдобило се със такъв собствен дом семейство се задължава да го изплати в срок от 10-20 години на вноски от работата, която му е осигурена от държавата или само си е осигурило. Това е първата и най-съществена стъпка за изваждането на ромите от капана на бедността и гетото. Защото след като я направят, тези хора от лумпен-пролетарии, каквито са мнозина от тях сега в гетата, ще преминат в друго социално измерение – те ще бъдат собственици на недвижимост, тоест те вече няма да са бедни и безработни, следователно изолирани в гета по тази причина. А да си собственик означава отговорност и друг манталитет, означава работа, образование и грижа за живота ти и за този на собствените ти деца. вече има какво да губиш, но и какво да печелиш, вече преставаш да си си лумпен без корени. Следващите стъпки ще дойдат естествено от само себе си и ще бъдат много по-леки.

+Именно! Обаче Цорн не е известно да е поддържал никакви контакти с импресионистите, които работят почти по същото време. разгледай акварелите и маслените му платна, там също е едновременно импресионист и експресионист, рисува с една мазка и движение на четката. Много е ценен от колекционерите по света, картините му се оценяват много високо по търговете, но критиците не го причисляват към някаква определена школа.

Андерс Цорн /Anders Zorn/ е шведски график, живописец и акварелист, творил през 19-ти и началото на 20-ти век. Той рисува в собствен стил, повлиян от импресионизма и експресионизма, но различен от тези школи. Еднакво добър и в трите области - акварели, живопис, графика, - Цорн е уникален с умението си да хваща мига и движението и да ги предава експресивно върху медията. Тук представям детайли от неговите офорти, които той рисува през целия си живот, някои като реплики на живописните му платна. Трябва да се има предвид спецификата на офорта, при този начин на графично рисуване всичко е в мигновената импровизация, защото не могат да се нанасят коригиращи линии и полутонове, рисува се директно с острие върху грунд, а това означава безпогрешна ръка и око. Според мен Цорн е гениален в изразяването на характерите и движението чрез щрих. "Офорт (от френски eau-forte – буквално „силна вода“, разбира се като сярна киселина) е графична техника, при която се издрасква рисунка с острие върху грунд, покриващ метална плочка, обикновено цинкова или медна. Следва потапяне в киселина, която разяжда издрасканите линии по метала. После грундът се премахва чрез напоена с разредител кърпа, а разядените линии се изпълват с мастило. От така получената матрица се получават отпечатъци (клишета) върху влажна хартия с помощта на преса на принципа на дълбокия печат. При отпечатването може да бъде добавен цвят." https://bg.wikipedia.org/wiki/Офорт Още за Цорн тук https://en.wikipedia.org/wiki/Anders_Zorn Sisters, 1882, etching Cousins, 1883, etching Christian Aspelin, 1884, etching Този офорт на Цорн, например, много наподобява техниката на офортите на Рембранд, това ще се види, когато ги публикувам Sleeping Odalisque, 1886, etching Swedish poet Carl Snoilsky (1841-1903), 1888, etching Antonin Proust, 1889, etching Première, 1890, etching Zorn and His Wife, 1890, etching Fisherman in Saint Ives, 1891, etching Storm, 1891, etching Cigarette Smoker II, 1891, etching Waltz, 1891, etching Madam Simon II, 1891, etching Dalkulla, 1891, etching Ernest Renan, 1892, etching Henry Gurdon Marquand, 1893, etching Venus de la Vilette, 1893, etching A Toast (Idun) II, 1893, etching Reading, 1893, etching Mr. and Mrs. Fürstenberg, 1895, etching Paul Verlaine (1844-1896), 1895, etching Souvenir - The Guitar, 1895, etching E. R. Bacon, 1897, etching August Saint-Gaudens II, 1897, etching Night Effect III, 1897, etching Self-portrait, 1904, etching Village Folk Musician, 1904, etching Berit, 1905, etching Theodore Roosevelt, 1905, etching Emma Rasmussen, 1904, etching Madonna, 1900, etching Krakbergs Anna, 1903, etching Early, 1904, etching Prince Eugen of Sweden, 1904, etching

Ник, прочетох цялата книга и основното, което си извадих като заключение от нея е че всички пътища за ромската неграмотност и сегрегация водят до една-единствена причина: бедност. Бедността на ромското население е източник на всички верижни проблеми, породени от нея, а не обратното. Според мен се търси лечение на симптомите, а не на източника, което усложнява проблема и е изцяло погрешен подход, обръщане в обратна перспектива, поради което има и неуспех на ромското интегриране. Можем да дискутираме конкретно, подготвил съм си цитати от книгата в подкрепа на тази моя теза, но е доста обширна тема.

Сега ще се опитам да кача останалата част от рисунки и гравюри на Дюрер, като не ги поствам директно, а с линкове от мой акаунт в друг сайт, да видим дали се получава: Study of Two Feet, 1508, Brush and grey ink, grey wash, heightened with white, on green prepared paper Saint George on Horseback, 1508, engraving Self-portrait in the Nude, 1509, Pen and brush, black ink with white lead on green prepared paper King David Doing Penance, 1510, woodcut Saint Christopher, 1511, woodcut Ecce Homo, 1512, Engraving on laid paper Christ before Caiaphas, 1512, Engraving on laid paper Christ Crowned with Thorns, 1512, Engraving on paper Bearing of the Cross, 1512, Engraving on laid paper Crucifixion, 1511, Engraving on laid paper The Flagellation, 1512, Engraving on laid paper The Entombment, 1512, Engraving on paper Melancolia I, 1514, Engraving Knight, Death and Devil, 1513, engraving The Virgin Sitting by a Wall, 1514, Engraving on white laid paper The Man of Sorrows with Hands Bound, 1512, drypoint The Resurrection, 1512, Engraving on laid paper Bagpiper, 1514, engraving Peasant Couple Dancing, 1514, engraving Head of a Bearded Old Man ("Saturn"), 1516, black chalk on paper Portrait of Maximilian I of Habsburg (22 March 1459 – 12 January 1519), 1518, charcoal and chalk on paper Cardinal Albrecht of Brandenburg (Small Cardinal), 1519, engraving Saint Anthony, 1519, Etching and burin on paper Head of an Old Man, 1521, Brush, black and gray ink, heightened with white body color, on gray-violet prepared paper п.с. При мен се виждат идеално и се ъплоудват много по-бързо илесно, отколкото директно от диска ми. Не ми е много ясно дали така заемат пространство в сайта, но важното е, че се работи по-бързо и леко.

Другият колос в офортите по мое мнение е Рембранд, а в рисунката Ван Гог, ще ги представя и тях тук по същия начин. Има и няколко по-съвременни графици, един сравнително неизвестен у нас швед, Андерс Цорн, който по мое мнение е много близо до Дюрер и Рембранд като график. Ето още рисунки и гравюри от Дюрер: Nemesis (The Great Fortune), 1502, Engraving, II/II Mary Among a Multitude of Animals, 1503, Pen and blackish-brown ink, watercolor, squared in fine black chalk from the Madonna's head downwards The Sea Monster, 1503, engraving Christ Crowned with Thorns, 1503, charcoal The Coat of Arms with the Skull, 1503, engraving Standard Bearer, 1503, engraving Adam and Eve, 1504, engraving The Betrothal of the Virgin, 1504, Woodcut on laid paper The Entombment, 1504, pen and gray ink on laid paper Apollo and Diana, 1504, engraving Large Horse, 1505, engraving on laid paper The Small Horse, 1505, Engraving on laid paper Portrait of a Peasant Woman, 1505, pen and brown ink and brown wash The Architect Hieronymus von Augsburg,1506, Brush and black ink with white highlights, on blue Venetian paper The Lamentation, 1507, Engraving on paper Christ on the Mount of Olives, 1508, Engraving on laid paper Praying Hands, 1508, Brush, gray and white ink, gray wash, on blue prepared paper

Това е според Стаски, чието мнение ценя, мотивът за убийството на дякон Паисий. Бих допълнил още към това и показанията на самия Левски, пак при разпита му от 8 януари 1873: : „Според дадения от Димитра рапорт, дяконът щял да издаде работата на властта. Съгласно постановленията на комитетския устав, той трябваше да бъде убит. … Комитетите не вършеха никаква работа без подписа с моето лъжливо име Арслан Дервишоглу. Каквото и да съм казал преди за убийството на дякона, аз изпратих на Димитра писмо с подпис”. Тук Левски казва нещо много важно "според дадения от Димитра /Общи/ рапорт." Този полуграмотно написан "рапорт" съществува и като документ. Същите хора, които подтикват Общи да извърши обира в Арабаконак и го насърчават да не внася парите в Ловеч, стоят зад неговия донос, че Паисий е предател. Но Левски влиза в този капан и издава заповедта, в това няма спор.

И според мен. Оттам започват принципните му несъгласия с поп Кръстьо. Свещеникът не може да прости това убийство, което според него е погазване на идеята за борбата за освобождение. Още повече, че убийството на дякона става по донос, че уж бил говорил, че познава хора от комитета в Ловеч. Изборът на Общи да извърши това убийство също е грешка, това още повече поляризира комитетите. Но като се абстрахираме от конкретния случай, вече е започнал терорът целящ събиране на пари и всяване на страх. Има още няколко убийства, които са необосновани и ускоряват действията на турската полиция по разплитането на комитетската мрежа. От друга страна, безспорен факт е, че чорбаджиите /не пиша заможните хора, защото има разлика, чорбаджиите са турски мекерета, които събират данъци от раята в полза на властта и богатеят върху това/ не искат да дават пари и се държат нагло. Ножът е опрял о кокал, защото Левски иска да подготви въстание в рамките на няколко години, а средствата му в комитетската каса едва стигат да се издържа той и комитетската поща и полиция.

1. Self-portrait, Study of a Hand and a Pillow, 1493, pen and brown Indian ink on paper 2. Lady in Venetian Dress Contrasted with a Nuremberg "Hausfrau", 1495, ink on paper 3. An Oriental Ruler Seated on His Throne, 1495, pen and black ink on laid paper 4. Women's Bath, 1496, pen and ink 5. Five Soldiers and a Turk on Horseback, 1496, engraving 6. Hercules Conquering Cacus (Ercules), 1496, woodcut 7. Saint Jerome Penitent in the Wilderness, 1496, engraving on laid paper 8. The Offer of Love, 1495-1496, Engraving 9. The Penance of Saint John Chrysostom, 1497, engraving 10. Promenade, 1497, engraving 11. The Cook and His Wife, 1497, engraving 12. Four Naked Women, 1497, engraving 13. The Martyrdom of St. Catherine of Alexandria, 1497, Woodcut 14. The Men’s Bath, 1497, Woodcut on cream laid paper 15. Lady on Horseback and the Lansquenet, 1497, engraving 16. Saint Michael Fighting the Dragon, 1497, engraving 17. The Angel with the Key of the Bottomless Pit, 1497, engraving 18. The Seven-Headed Beast and the Beast with Lamb's Horns, 1498, Woodcut on paper 19. The Deposition, 1497, Woodcut 20. Virgin and Child with the Monkey, 1498, Engraving 21. Three Old Women, with Three Young Women and a Mountainous Cityscape in the Background, 1498, pen and ink 22. Peasant and His Wife, 1498, engraving 23. Saint Sebastian Bound to the Column, 1498, engraving 24. Samson Fighting with the Lion, 1498, woodcut 25. Four Horsemen of the Apocalypse, 1498, engraving 26. The Martyrdom of Saint John, 1498, woodcut 27. The Four Angels Staying the Wind, 1498, woodcuts 28. The Crucifixion, 1499, Woodcut on laid paper 29. Christ Carrying the Cross, 1499, woodcut 30. Saint Eustace, (1500 - 1501), Engraving 31. Lancer on Horseback, 1502, pen and dark brown ink on paper 32. Hare, 1502, Watercolor and body color, heightened with white body color Дюрер е изумителен майстор на рисунката и гравюрата и затова съм се постарал да избера някои от най-силните му според мен работи. От личен опит знам, че в рисуването най-важните са детайлите, ето защо съм се постарал да ги "вдигна" в резолюция, колкото ми беше възможно и да ги обработя, за да бъдат полезни за тези, които обичат и ценят рисуването. п.с. поздрави за новата платформа на сайта, сега картинките се вдигат много по лесно и бързо

Росене, привет! Никакви бутони или знаци не виждам за одобрение или реакция. Би ли показал как се действа? ОК, появиха се. Поздравления за новата визия на Форума, много по-добра е