Б. Киров

https://www.ibef.org/industry/information-technology-india.aspx Това е растеж на IT сектора в Индия от 2010 до 2016. Светлосиният цвят е от износ на технологии и услуги, тъмносиният е реализирани продукти на вътрешния пазар. Цифрите в млрд. долари са печалбите от тази дейност. Общият дял от тази индустрия дава 9.5 процента от целия БВП на Индия и 25 процента от целия индустриален сектор. Растежът е средно 9-10 процента годишно през последните години. До 2020 година при тези темпове на растеж печалбите ще достигнат 300 млрд. или около 12 процента от целия БВП на Индия. За да се оценят темповете на растеж на този сектор в общата картина на индийската икономика е показателна една цифра, написана в цитирания текст с малки буквички: през 1998 г. дялът на този сектор в общия БВП е бил 1.2 процента, през 2020 ще бъде 12 процента - 10 пъти увеличение в сравнение с другите сектори, 1000 процента. Две трети е износ. Това съотношение се запазва.

Този пробиотик, според мен, има голям потенциал, и то точно заради името "български", защото по света знаят за българското кисело мляко и уникалната му закваска. В случая българския произход на продукта е голям плюс и потенциал за реклама. Японците също проявяват голям интерес към оригиналното българско мляко точно по тази причина, а днес богатите и успелите са луди на тема здраве и дълголетие. Въпросът е дали ще може да се разшири брандът, а тук наистина трябват гении в рекламата. Не е точно някъде написано във вестник, има такъв пробив, фирмата е Телерик, сега са направили академия за програмиране, но преди няколко години пробиха на американската фондова борса и си продадоха компанията за 200 млн. долара. http://academy.telerik.com/ Изкупи ги американска компания, главно заради един техен продукт, който позволява на програмистите да работят на най-различни платформи. Трима съдружници са, основатели на фирмата, млади, завършили Благоевградския университет. работят от България, печелят навън. България има много добре развита интернет мрежа и бърза връзка, това е предимство, а младите хора ползват английски и интернет свободно, това също е предимство. Трудът тук е сравнително евтино платен, а уменията се продават глобално. Исландия инвестира като държава в тази индустрия и направи "балон", който макар, че се спука по време на кризата, сега отново се наду, защото е здрав, има перспектива. Индийците са поели голяма част от услугите на гиганти като Амазон, индийски оператори почти изцяло обслужват много американски компании онлайн, дори дотам, че имат виртуални офис-ослуги и виртуални медицински услуги за болници и клиники. Бизнесът е за милиарди, мога да направя конкретна справка. Повечето хора по света се интересуват единствено от качеството и цената, въобще не им пука продуктът дали идва от България, Занзибар или САЩ - качество и цена.

В програмирането на софтуеър и кол центровете, но такива, при които базирани физически тук хора извършват глобални услуги. Оказва се, ако са верни тези данни изнесени по една национална телевизия преди няколко дни, че 400 000 души в България печелят парите си, работейки в домовете си. Не знам на каква статистика се базира това, но числото е огромно за България, а вероятно много от тези хора са нетни инвеститори на валута, защото получават приходите си отвън, а ги харчат в България. Индия е най-големият производител на софтуеър и осигурява такива виртуални услуги в цял свят.

+ Право в целта! Пишете много точно и засягате най-болното място в участието на държавата в икономиката у нас. Не съм на патент, ЕТ бях с широк профил на дейност, занимавах се с книгоиздаване, но закрих фирмата, поради абсолютна невъзможност да се работи ефективно и да се печели в създадената ситуация. Държавата така е организирала законите и изпълнението им, че на практика прави всичко възможно да унищожи малките семейни фирми. Първо има данъчна дискриминация, щом си ЕТ, трябва да плащаш върху две минимални заплати осигуровки, ако си ООД - върху една. Второ, ако те завлекат недобросъвестни търговци като платци, държавата напълно се дистанцира от проблема и всъщност окуражава такива крадци по този начин. Трето, когато по ред обективни причини бизнесът ти не върви, просто имаш само разходи и никакви приходи, въобще не ти е оставена законова възможност временно да спреш социалните си осигуровки, за да си поемеш въздух до по-добри времена - спреш ли, това се таксува като криминално престъпление. Знам че в други държави това не е така. И още цял куп бюрократични тежестти, свързани с плащане за нищо, като например пускането на годишната декларация към НСИ, плащаш, за това, че си попълнил формуляра, плащаш навсякъде и за всичко, а това е тормоз и преса върху малкия бизнес. Големите олигарси са лесни - всеки от тях може да си регистрира фирма чрез подставено лице в офшорна зона и моментално излиза от полезрението на данъчните власти, те това и правят. Но дребните риби тук са мачкани навсякъде и във всичко и резултатите са на лице - средната класа у нас е не повече от 10 процента, а самонаетите са 8 процента от работната ръка. Това е абсолютно нерационална от икономическа гледна точка политика на държавата. За социалните осигуровки, които трябва да си плащат сами държавните служители Ви слагам допълнителен плюс, както и за въвеждането на необлагаем минимум, това отдавна трябваше да стане. Но знаете ли какво направиха политиците през 2003 мисля, когато въведоха това абсурдно правило-закон държавата да плаща осигуровките на държавните служители - преди това им орязаха щатовете и заплатите и после въведоха закона. Така става като със закона за етажната собственост - настройват едни групи от обществото срещу други: тези които не са държавни служители гледат накриво държавните служители, защото на практика им плащат осигуровките, че и обезщетения по 20 заплати при пенсиониране; държавните служители пък мислят, че са ощетени като заплащане. И крайния резултат е лоша работа и негативизъм навсякъде.

Капитане, не залитам с превода, просто сложих румънския термин в преводача и на български, и на английски преводът беше "ефективност на труда". Оспорвам коректността точно на този термин "rademantul muncii", който е преведен на български "възвръщаемост на капитала" - точният превод е "ефективност на труда", а срещу този термин в посочения от мен линк Евростат дава 117 процента за България и 137 процента за Румъния. Пак не съвпадат цифрите с тези в статията. "Възвръщаемост на капитала" в статистиката на Евростат няма такива за "възвръщаемост на капитала", въпреки, че има и такъв термин. Ще обясня защо е възможно българската ефективност на труда да се вдига, а германската да пада - защото базата е съвършено различна, а тази ефективност на труда е изчислявана на база 2010 година както за България, така и за Германия. Но ако германската производителност през 2010 е била условно казано 100 единици, а българската 10 единици, то падане с 2 процента за германската ще означава 98 единици през 2016, а вдигане със 17 процента за българската ще означава 11.7 единици за българската през 2016 - и отново германската ефективност на труда си остава много по-висока. http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/mapToolClosed.do?tab=map&init=1&plugin=1&language=en&pcode=tsdec310&toolbox=types Ето го отново линка, провери в него и ще видиш, че цифрите са такива. Възможен е този факт, защото примерно в Германия и Швеция са влезли голям брой неквалифицирани работници-бежанци. А числата, посочени от румънския автор не отговарят на тези цифри. В това спор няма, и не оспорвам мнението на КГ, а това в статията, която е в първия постинг. Не може да сменяш "възвръщаемост на капитала", което е съвършено различно понятие с "ефективност на труда" и върху подменена основа да градиш изводи. Оспорвам коректността на българския превод точно за този термин. Стинка, не е така, пробвай сам. В България 40 процента вземат средна работна заплата /тя сега е 500 евро/, 22 процента са под чертата на бедността, ще рече под 230 евро, а 20 процента са между 230 и 500 евро, само 10 процента са над 500 евро месечна заплата. както и да ги умножаваш числата по 12 няма да получиш средна годишна заплата на работната ръка /тя е от 2.5 млн. наети с постоянен договор и още 500 000 с временни договори/ от 7600 евро годишна заплата, излиза по тази логика, че усреднената заплата на тези хора е по 633 евро на месец, просто не отговаря на реалността. Друга хипотеза, че са изчислявани тези пари върху покупателната им сила, която е около три пъти по-висока от реалната - пак не се връзва, тогава излиза, че реално те вземат по 210 евро, които имат покупателната сила на 630, ама не става така, защото 210 са под минималната заплата 460 лева. Авторът, според мен, е метнал цифрата на БВП на глава от населението, но и в това не е точен, защото тя е приблизително толкова в долари, а не в евро. Съвпадението с румънската еквивалентна цифра е по-точно със средния БВП на глава от населението - то е около 10 000 долара годишно номинално. Че се спекулира с минималната работна заплата е ясно, и това се прави от работодателите, за да не се плащат осигуровки към държавата, като парите над нея се дават на ръка на работника. това е то сивата икономика. Но ударът с вдигането на минимална и средна работна заплата със закон ще го поеме най-вече и без това издъхващия малък и микро бизнес, който и сега едва връзва краищата. защото като вдигнеш минималната заплата на кварталния бръснар, който сам си е работник и чорбаджия, той няма да изкарва повече пари от клиенти, а ще плаща по-високи осигуровки. Алтернативата му е да вдигне цената на услугата, но тогава сбогом клиенти. Ще спечелят най-вече държавните служители, защото те и сега не плащат осигуровки, а върху вдигнатите със закон по-големи заплати ще им ги изплащат хората от частния бизнес, което е абсурдно. Това е мое мнение, основано върху личен опит, нямам претенциите да съм икономист - нито микро, нито макро, но съм си вадил прехраната повече от 20 години с еднолична фирма, пиша тук от личен опит.

+++ Статията е пълно менте. Първо както е написана на румънски, и второ е двойно ментосана от изкривения български превод. Българският преводач е смененил едно от основни понятия от румънския текст със съвсем различно и нямащо нищо общо, нямащо дори смисъл, българско понятие. Подменил е „ефективност на труда” с „възвращаемост на труда”. Да, обаче „ефективност на труда” си е ефективност на труда. И за да е по-голяма шашмата в превода и объркването на понятия е изкривено и цялото значение на тълкуването на румънския автор. Евростат прави статистика на „ефективност на труда” във всяка европейска страна на базата на 100 процента ефективност през 2010, така върху базовата основа на тези изходни 100 процента за всяка отделна страна за 2010, Евростат е изчислил как се повишава /или понижава/ ефективността на труда за всяка отделна страна в периода 2010-2016. румънският термин „randementul muncil”, както и да го въртите и на български и на английски не означава „възвращаемост на труда” /това е пълна глупост/, а „ефективност на труда”. И данните, посочени в таблицата със син цвят не отговарят на дадените от Евростат: http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/mapToolClosed.do?tab=map&init=1&plugin=1&language=en&pcode=tsdec310&toolbox=types те са съвсем различни, съответно 137 процента за Румъния и 117 процента за България, но това е сравнение за всяка отделна страна на база 100 процента ефективност на труда през 2010 – оттам идва нарастване с 37 процента за Румъния и 17 процента за България; за 6 години ефективността вътре в съответните страни е нараснала с толкова. А с колко е нараснала минималната и средната работна заплата в двете държави оттогава до сега, не е ли с доста повече? Ето как изглежда конкретно това в сайта на Евростат за България и Румъния в сравнение с още няколко европейски държави: Но без да се заяждам с глупавата неточност в превода, неточности и то още по-фрапиращи има и в твърденията на румънския автор. 1. Най-напред, той слага знак на равенство между реален БВП на човек от населението и продуктивност, като твърди, че „продуктивността” на българския работник е 7619 евро за година, а тази на румънския 9161 евро. Подмяната в термините е очевидна – това не са разходите за заплати, както внушава румънския автор, като препокрива „продуктивност” с реален БВП на човек от населението. Около 7000 евро е реалния БВП в България на човек, но това не означава, че средната работна заплата е толкова – тя е 1000 лева, или 500 евро, или 6000 евро годишно. Откъде румънецът е решил, че реално произвеждания БВП е средногодишна заплата, за мен е загадка, защото това, което се произвежда не е 100 процента заплата, в него има данъци, добавена стойност и режийни. 2. По-натам румънският автор прави изцяло манипулативни изчисления на базата на паритета на покупателната способност. Най-напред, да стане ясно какво е „паритет на покупателната способност” Purchasing power parities (PPP) conversion factor, private consumption, is the number of units of a country’s currency required to buy the same amount of goods and services in the domestic market as a U.S. dollar would buy in the United States. This conversion factor is applicable to private consumption. https://www.indexmundi.com/facts/indicators/PA.NUS.PPP Паритет на покупателната способност РРР е количеството местна валута, която е необходима на местния човек, за да си купи на местния пазар толкова стоки и услуги, колкото може да си купи на американския пазар с долари. За България той е приблизително 1:3, тоест с един долар в България можеш да си купиш 3 пъти повече неща, отколкото с един долар в САЩ. Оттук идва и въвеждането на категорията СПС – средна покупателна способност – като паритета на покупателната способност във всяка една страна от ЕС се приравнява към една универсална величина за ЕС, която е приета за единица мярка. По този показател България е 0.44 от средоевропейската, а Румъния 0.59 от тази усреднена за ЕС СПС. И оттук започват спекулациите на румънския автор, подсилени от българския преводач и неговите адепти: Цифрите в синьо, които е дал румънския автор нямат нищо общо с категорията „ефективност на труда”, те са чисто аритметичното съотношение, което той е извел между единиците реален БВП на човек от населението и СПС /средна покупателна способност/ в съответната страна. Тъй като, според него СПС в Румъния е 59 процента от европейската СПС, а реалния БВП на човек от населението е 26 процента, авторът смело е плеснал синята цифра от 232 процента – толкова е 59 спрямо 26 – 232 процента; съответно за България цифрата от 207 процента пак е извлечена алхимически по този метод – 44 процента СПС към 21 процента БВП /които той нелепо отъждествява със заплата/ правят точно 207 процента. Тези сини цифрички, които имат задачата да насъскват популистите за по-високи заплати, нашият преводач е кръстил „възвращаемост на труда”, а румънският автор им е залепил етикет „ефективност на труда”, но и двата етикета не отговарят на съдържанието. Българският преводач и адептите му използват неточния превод, за да насъскват публиката към лошите „чорбаджии-изедници”, които присвояват принадена стойност, а румънецът по начало говори за нещо съвсем различно от „ефективност на труда”, той е залепил там етикетчето погрешно, но говори за съотношение между реален БВП на човек от населението и СПС /средна покупателна способност/ на Румъния съизмерена с тази на средната за ЕС. Но това са подробности, патосът и целта е една и съща, нашият преводач само е сгъстил боята на румънския автор – да вдигаме заплатите, европейски заплати, европейски цени. На който не му харесва и няма квалификация, да ходи да бере лимони в Гърция или да чисти клозети в Германия. Румънецът, разбира се, е реалист, той някъде в статията си все пак осъзнава, че за такова „вдигане” до 1000 евро минимална заплата на държавата ще й са необходими милиарди евра /демек кредит, заем/, но това не го тревожи чак толкова много, важното е, според него „да се продаваме скъпо”. Ами няколко простички въпроси към нашенските така гласовитите радетели за вдигане на заплатите: В България 670 000 души от 2.5 млн работещи са в обществения сектор, където голяма част от осигуровките се плащат от държавата – като им вдигне държавата заплатите, кой и откъде ще извади пари за тези осигуровки и заплати, откъде ще се родят тези пари, върху дърветата ли, или от заеми? Според мен може да стане само по един начин, да се печатат нови левчета, необезпечени с произведени стоки, което ще доведе до хиперинфлация и Виденов-2, другата алтернатива е взимане на яки заеми, тоест гръцки вариант. От поне 5-6 години парите за над 2 млн. пенсионери в НОИ стигат някъде до средата на годината, после се посяга на бюджетни, като се вдигнат заплатите на бюджетните служители съответно с осигуровкиге им, до кога ще стигат в НОИ тези пари от пенсионния фонд, нали като вдигнат заплатите на работещите, пенсионерите ще скочат също за вдигане на пансиите. И кой ще ги изработва тези пари за 2.5 млн пенсионери, 800 000 трудоустроени и близо 700 000 бюджетни служители? Ама "Зорлем гюзелик олмаз-олсада якъшмаз" = "На сила хубост не става, а и да става не бива", каквото е писано да става ще става.

Това изобщо не е точно: http://www.nsi.bg/bg/content/11470/бвп-на-човек-от-населението-в-стандарти-на-покупателната-способност Цитираните данни са от Евростат и сайта на НСИ. Ясно се вижда, че СПС на българския гражданин към 2016 е 0.48 от тази на средностатистическия гражданин на ЕС. Тоест за тези години между 2005-2016 България е мръднала с 9 пункта нагоре, по-малко от пункт за година. Но спирам дотук участието в темата, поради усещането ми за пълно безразличие и недоброжелателност, към това, което пиша. Не от Вас, разбира се.

Така е и в други отрасли, защото българската суровинна промишленост не може да произвежда на ниска себестойност и високо качество, не може да се конкурира с вносните суровини. Ще Ви дам пример за хартиената промишленост - завода в гара Искър фалира, защото не устоя на цените и качеството на финландски и германски производители. цялото оборудване отиде за скрап, а хората в това производство си намериха други професии. Това са рисковете на отворените пазари. Другото е държавен протекционизъм, който се практикува в Турция например. Затова турският икономически елит няма никакъв реален интерес да влезе на този етап в европейския съюз, това би го съсипало като конкуренция, местните монополи ще престанат да бъдат такива. Но България е приела членството си в ЕС и не може да приложи такъв вид държавен протекционизъм. Ако цената на вносния памук е по-ниска, а качеството му по-високо, единствения начин да накараш местните текстилни и шивашки предприятия да работят с българска суровина са протекционизъм и държавни дотации. В текстилната и шивашката индустрии сега са заети 110 000 от работната ръка, която я прави втори сектор след държавния по численост. Износът за 2015 е бил 90 процента за европейски пазари и е генерирал 1.8 млрд. евро, или близо 9 процента от целия износ на страната. това са впечатляващо високи числа, въпреки, че не успяват да достигнат тези, които са били преди 1989, когато в тези индустрии са работели 180 000 души и процентът от БВП от тях е бил много по-висок. http://alternativi.unwe.bg/alternativi/br27/06.pdf https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2014/06/12/2321748_iznosut_na_tekstil_i_obleklo_dogonva_predkrizisnite/ Това се нарича държавен протекционизъм за местното производство. И предполага много силна държавна намеса в пазара. Високи мита пред вносните суровини, дотиране на местно производство. Възможно е и се прилага. Възможно ли е обаче в контекста на ЕС и по правилата на европейското законодателство, според Вас? Всъщност това пропонира Хазин в лекцията си, но Русия не е член на ЕС и не е България, нито като пазар, нито като суровинни възможности.

Ако не се шегувате, говорите за суровинно ориентирана икономика. Площите, върху които се е обработвал памук в България през 50-те години на миналия век са били близо 2 млн.дка https://bg.wikipedia.org/wiki/Памук сега са 40 пъти по-малко, защото България внася памук. При това тези площи почти съвпадат с площите, където сега се отглежда една друга култура, от която се издържа голяма част от турския етнос - тютюн. Близо 1 млн. дка днес са засадени с тютюн. По производство на тютюн България е една от водещите страни в света на глава от населението. Обаче след няколко години силно ще се съкратят европейските пазари за български тютюн и ще секнат дотациите. Единствено в този аспект има някакъв смисъл да говорим за производство на памук в тези региони. Но по мое мнение, не е рентабилно, защото китайския, индийския, американския и турския памук вече така са заели пазарните ниши в световен мащаб с добро качество и евтина себестойност, че България трябва да се задоволи със социалната роля на собствено производство. И то с екстензивен характер - суровина. Като добавим факта, че почти целия ни износ е формиран от стоки с ниска добавена стойност /повече суровини, по малко квалифициран труд и технологии в тях/, производството на памук ще е още една тухла в тази сграда. Сингапур няма капка нефт на територията си, но е един от най-големите износители на нефтени продукти, страната изнася технология и квалифициран труд и тази ориентация й позволява да е перманентно богата. п.с. Възобновяване на такова мащабно производство на памук /за което очевидно има условия/ би имало някакъв положителен ефект върху националната икономика, ако се инвестира успоредно с него в текстилната и шивашката промишленост, които да затворят цикъла. А след средата на 90-те, при бърза справка, се оказва, че българската текстилна промишленост е деградирана.

Вдигането на минимална заплата, според мен, ще има някакъв реален ефект, само ако се приложи в комплекс с правителствена програма за борба срещу бедността. Имам предвид онези 22 процента под чертата на бедността, които предимно са роми, но не само. А също така и следващите 20 процента от българската социална пирамида, които са пряко застрашени от бедност. Ако се приложи правителствена програма за мащабно строителство на домове, например, в които се включат безработните от тази група, в съчетание с възможност за закупуване на тези домове, както е било направено в Сингапур, държавата в една сравнително краткосрочна перспектива от 20 години ще ликвидира бедността в този й неприемлив за европейска държава мащаб. Тези хора ще получат шанс да станат собственици на имоти работейки. Това ще реши до голяма степен и проблемите с образованието на техните деца. Също така, според мен, би следвало да се облекчи максимално разрешителния режим в областта на микробизнеса, семейния бизнес, в услугите и занаятите, да се даде пълна възможност на хората, които искат и могат да работят там да го правят, за да не тежат на социалните програми. Иначе вдигане на минималната и съответно средна работна заплата без увеличение на реалния БВП само ще се стовари като данъчно бреме върху работодателите – независимо дали са частници или държава – защото те плащат осигуровки, като така ще натисне надолу реално работещия бизнес с още една тежест и в крайна сметка ще има отрицателен икономически ефект върху растежа. Румънците вдигат сега работните си заплати, но имат реален брутен продукт на глава от населението с около 40 процента по-висок от нашия, точно с толкова вдигат и заплатите.

Не мисля нещо по-различно. Ето защо разграничавам изследователя-икономист Маркс, автор на "Капитала" от идеолога Маркс, автор на "Манифест на Комунистическата партия".

+ Рамус, слагам ти мой плюс за това, абсолютно точно е. Но! Донякъде. Защото ти говориш за реалния комунизъм, познат ни от тази социална система в Русия, бих го нарекъл сталинизъм. Да, той се базираше върху страх от държавна репресия, от една страна, и това пораждаше същевременно неистова алчност в поданиците на тази система, защото в икономически план тя произвеждаше всичко по план, само необходимото, по усмотрението на нейните вождове, а населението изпитваше несекваща алчност, породена от недоимък - по времето на социализма хората развиха това качество неимоверно. Алчността е еднакво силна и у бедните, и у богатите. Маркс и Енгелс пишат своя "Манифест на Комунистическата партия" през 1848 година, след неуспешната революция на Парижката Комуна. В нея двамата развиват идеята за една друга държавна система. Те говорят за преходен период на терор, докато бъде унищожена капиталистическата класа като собственик на средствата за производство. След този период, средствата на производство преминават в ръцете на работниците и селяните, на производителите, и държавата като такава отмира. Няма държава, защото няма нужда от упражняване на терор, следователно няма и страх и страхуване. Работниците и селяните произвеждат продукция и разпределят помежду си принадената стойност, а обществото се самоуправлява без държава и без страх. Това е писано в медения месец на комунизма, когато Ботев поздравява Комуната със своето "Символ-Верую", и когато е било възможно потомствен капиталист, какъвто е Фридрих Енгелс да достигне до такава идея за премахване на собствената му управляваща класа. Но по-късно тези идеи придобиват доста уродлива форма.

Фружине, развесели ме с изповедта си за Маркс, какво пиеш, имаш едно черпене от мен за тази изповед. И в този форум съм писал, че според мен Маркс е гениален като икономист с неговата теория за капитала и принадената стойност и несъстоятелен като социален утопист с теорията му за разпределението на принадената стойност от този капитал. Накратко, според мен, разбира се, той е утопист в теорията си за комунизма, защото не отчита в теорията си наличието на неизкоренимото човешко качество алчност. Ако хората бяха изкуствени интелекти, лишени от страсти, вероятно щеше се получи този съвършено справедлив социален ред, но, уви, или Слава богу, те не са. Имахме спор на пет страници с Алвата в неговата тема по този въпрос. Конкретно за сервитьорките и работничките - сервитьорите по цял свят изкарват средствата си от бакшиши, в някои цивилизовани държави дори е приет процент от сметката за тези бакшиши и не е прилично, ако си порядъчен човек, да не ги дадеш. Така че техните 300 лева са били поне двойни, но да не гледаме в чуждо канче. Иначе съм напълно съгласен с теб, а и с Атом, че със сервитьорки голяма принадена стойност не можеш да създадеш в национален мащаб – такава се създава във фабриките, където нещата излизат на светло в счетоводството /или поне трябва/ и конкуренцията в заплащането на работна ръка е реално, защото има продукт. Сивият сектор в България затова е повече от 30 процента от реалната икономика в България, защото държавата тук се държи като слон в стъкларски магазин – тя иска да остриже до голо всяка работеща овца /реално прибира поне 40 процента от доходите й/, а в същото време опищява орталъка срещу сивия сектор – е няма луди на този свят, хората крият реалните си доходи и минават в „сивото”. Не може и душата в рая, и данъците високи, и сив сектор да няма. В тези „деспотски” държави като Турция и Иран, провери сам в статистиката, държавата взема от гражданите си с преки и косвени данъци не повече от 20 процента, това отива в бюджета: или ще оставиш парите у хората, които работят, или никой няма да работи, или онези които работят ще го правят на сиво. "Аз ги лъжа, че работя, те ме лъжат, че ми плащат", онзи неувяхващ социалистически девиз. Новите бедни в САЩ и Западна Европа са изпаднали от средната класа хора, поради сбърканата монетарна политика да се върти колелото на „количествените улеснения” от държавната администрация, обслужващо главно свърхмонополите /банкови и корпоративни/, като се хвърлят огромни необезпечени маси парични знаци с порочната идея, че тези пари, напечатани в аванс, „ще завъртят колелото” на активността и хората ще ги изработят – подобно на мишка, затворена в колело, която тича все по-бързо, за да излезе от него, но само го върти на място. „Новите бедни” са такива изтощени мишки, които отказват и не могат повече да въртят такова колело на излишни пари, те спират да тичат и изпадат от колелото на икономиката. С това отговарям донякъде и на Атом, но ще го направя в друг постинг за него.

Всички сме прави, но икономиката ни се върти в омагьосан кръг на ниска производителност – кое е първо, яйцето или кокошката? За мен е кокошката, реалната стойност на произведеното като БВП, а не измерението му във вътрешен план като покупателна способност. Там нещата са 1:3, тоест един български гражданин произвежда реално по около 7000 долара брутен продукт годишно, но тези 7000 долара за него имат покупателна способност на вътрешния пазар около 20 000 долара. Да, но навън те пак са си 7000 долара, толкова е ефективността на този производител, измерена обективно, а не с домашни мерки и теглилки. И сега, ако вдигнем в левове заплатите на всички граждани с 20 процента примерно, но не вдигнем тяхната производителност реално, тези граждани пак ще произвеждат реалните 7000 долара годишно, но повечето пари ще вдигнат цените и ще падне покупателната им способност – тя няма вече да е 20 000 долара годишно, а ще е с 20 процента по-ниска, тоест 16 000 долара. Това ще стане по съвсем елементарната логика – "изедникът-чорбаджия" /по Фружин/ ще вдигне цените на стоката си, ще продава по-малко бройки, но по-скъпи. Ще направи това не защото е злодей, а защото държавата го е задължила да плаща по-високи заплати на ратаите, а той откъде да ги избие – от цените на продукцията си, естествено. И потъваме всички заедно – чорбаджии и ратаи. Решението, според мен, е това което Атом казва – да се инвестират печалбите в иновации, нова техника и търсене на високотехнологични продукти, конкурентни на външния пазар. Ама кой да търси такива решения – олигарсите ли? За какво им е на тях, те си имат държавна хранилка с обществени поръчки. И зацикляме, вече три десетилетия. Решението е политическо.

Единственото, което ни пречи да вдигнем доходите е ниската производителност на българската икономика. Останалото е монетаризъм, водещ до фалит.

Не съм го забравил, но там здраво са стъпили британските и американските нефтодобивни компании, нали затова водиха втората война в Залива. Ирак ще си остане техен протекторат до изчерпването на нефтените му находища, тоест поне още 40-60 години, никакви илюзии в противното. The end of oil is closer than you think But the Campbell analysis is way off the much more optimistic official figures. The US Geological Survey (USGS) states that reserves in 2000 (its latest figures) of recoverable oil were about three trillion barrels and that peak production will not come for about 30 years. The International Energy Agency (IEA) believes that oil will peak between "2013 and 2037" and Saudi Arabia, Kuwait, Iraq and Iran, four countries with much of the world's known reserves, report little if any depletion of reserves. Meanwhile, the oil companies - which do not make public estimates of their own "peak oil" - say there is no shortage of oil and gas for the long term. "The world holds enough proved reserves for 40 years of supply and at least 60 years of gas supply at current consumption rates," said BP this week. https://www.theguardian.com/science/2005/apr/21/oilandpetrol.news Същото важи за Саудитска Арабия и Кувейт. По принцип съм скептик, че икономическа зона на протекционизъм вежду Турция, Иран, Русия и бившите съветски републики е реално възможна. Ако има някакво усилено икономическо сближаване, то ще бъде на основата на трансфер на нефт и негови деривати към Европа и Китай. Но до единна икономическа зона "лира-рубла", основана върху общ пазар и протекционизъм на местно производство, както провижда Михаил Хазин в лекцията си, едва ли ще се стигне. По простата причина, че Русия, Турция и Иран принадлежат към съвсем различни цивилизационни модели, които имат повече различия, отколкото сходства. Най-вероятно британският автор, който цитирах е прав - ако има някакъв съюз, той ще бъде твърде слаб и основан върху краткосрочни в исторически план "нефтени интереси", без дългосрочна перспектива, защото този източник на енергия ще започне да става все по-маловажен след 30-40 години.

Една интересна за мен гледна точка на британски автор, Adrian Campbell, Senior Lecturer in International Development, University of Birmingham в неговата статия, озаглавена „Why Russia, Turkey and Iran are natural allies”, публикувана в началото на тази година в британската независима електронна медия The Conversation: http://theconversation.com/why-russia-turkey-and-iran-are-natural-allies-70819 Цитирам заключението на автора от неговия анализ, цялата статия е в линка: „Може би най-добрият пример е "Свещения съюз" между Русия, Прусия и Австрийската империя, сключен за да се защитят трите империи от това, което виждаха като дестабилизиращи идеи и влияния. Свещения съюз не е бил особено силен блок, но това трио все пак имаше известен успех в потушаването на неуспешните революции от 1848 г. Съюзът по-късно се възобнови като Съюз на тримата императори от 1873. В този случай обаче Германия не успя да предотврати конфликта между Русия и Австро-Унгария на Балканите; Лигата се разпаднала и провалът й доведе непряко до Първата световна война. Един такъв Съюз с вътрешно конкуриращи се сили беше по-малко опасен от последвалото разделение на Европа на два противоположни и монолитни съюза и това не е толкова лош паралел за реинкарниращия се триумвират на югоизточния фланг на Европа. Ако съюзът им /на Русия, Турция и Иран/ остане относително не здрав, това може да ограничава активността на неговите членовете. Но ако стане пълнофункционален и компактен, последствията могат да бъдат непредсказуеми.” Русия, Турция и Иран са до известна степен съюзници във войната в Сирия, макар че всяка от тези държави преследва различни свои цели. В по-широк контекст, и трите държави /Иран, Турция и Русия/ имат имперско минало, и поне две от тях не крият амбиции за възраждане на миналото си могъщество. Трите държави имат общо население около 300 милиона, и теоретично биха могли да формират голям общ пазар, защото средната покупателна способност на населението им е сравнително висока – над 20 000 щатски долара годишно на глава от населението /по-висока от българската и сравнима с тази на населението в Румъния/. Към такъв потенциален икономически съюз има възможност да се присъединят още 5-6 мюсюлмански държави от бившия Съветски съюз, а вероятно и това, което остане от Сирия, след приключването на войната там – или още над 60 милиона души. Така в най-общи линии виждам евентуалните граници на хипотетичния Евразийски икономически съюз, ако въобще може да бъде формиран такъв в този регион.

Двамата са работили заедно в екипа на Елцин около година и половина: Путин: С августа 1996 года начал работать в Москве в должности заместителя управляющего делами Президента Российской Федерации. После недолгого пребывания во главе ФСБ России и на посту секретаря Совета безопасности Российской Федерации в августе 1999 года был назначен председателем Правительства Российской Федерации. https://ru.wikipedia.org/wiki/Путин,_Владимир_Владимирович Хазин: С 1997 по июнь 1998 года — заместитель начальника экономического управления Президента России. Является действительным государственным советником РФ III класса в отставке[1]. Точно за този период, 1997 до средата на 1998, Хазин говори и в лекцията, която си постнал тук: той казва, че по това време Путин е бил нещо като арбитър между управляващите фракции в правителството на Елцин, равноотдалечен от всички, перифразирам, но смисълът е такъв. След което, след 15 минута в записа, няколко пъти го призовава да направи "чистка" сред сега управляващия политически елит. https://ru.wikipedia.org/wiki/Хазин,_Михаил_Леонидович Интересно от тази гледна точка е развитието на Турция като икономика през последните десетина години, тоест при Ердоган. Оказва се, Турция също е един от световните лидери по златни запаси, и също като Русия акумулира усилено такива, за разлика от страните в Европа и Северна Америка: От графиката се вижда, че резервите в злато на Турция стават пет пъти /!/ по-големи в периода 2012-2015, само за три години. Освен това, без да се игнорира политиката на умерено ислямизиране, провеждана от Ердоган и все по-засилващата се еднопартийност в Турция, Турция бележи впечатляващи икономически успехи по време на неговото управление: За годините 1999-2017 Турция поддържа среден годишен ръст от 4.68 процента растеж, което е изключително много, като се има предвид резкия спад по време на кризата - 15 процента. Този ръст на БВП е съпоставим в световен мащаб единствено с китайския. И става главно за сметка на промишлеността и услугите, тоест на интензивно развитие с висока принадена стойност. Това са незаобиколими реалности.

Хазин по никакъв начин не е свързан с управлението сега, доколкото ми е известно, и може да говори каквото си иска, което и прави. Но не мисля, че нещата, които казва са толкова еднозначни. Целият му патос е насочен към затваряне на руската икономика в протекционизъм, нещо, което като тенденция се забелязва и зад океана по отношение на американската. Всъщност деклариращият се като марксист Хазин в някои аспекти по отношение на протекционизма и либерализма говори неща, които се припокриват с идеологията на Стив Банън, съветник на Доналд Тръмп, скандална личност, който неотдавна Тръмп уволни от екипа си. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2017/04/06/2949018_trump_otstrani_stiv_banun_ot_suveta_za_nacionalna/

+ Фружине, за едно, две и три си напълно прав, детайлите не ги знам, но в общи линии схемата е такава, то се чете и във втория протокол, който е публикуван. Надзорът на БНБ е бил оставен без надзор. За мен тази история изглежда като фарс, тя се повтаря дори в декорите: този банкер се правеше даже по външен вид /мустаците, бюста на бюрото му, централния офис на банката/ на един друг банкер, Буров, за който вече писах в друга тема. Фарсът е, че банкерът Буров никога не би "източвал" собствената си банка и не го е правел, банкерът Буров е инвестирал парите от банката си в българско производство - тютюни, хранителна промишленост, минно дело, и досега има останки от някои негови предприятия, и те са били модерни и добре организирани за времето си, давали са заплати за много хора и добавена стойност на българската икономика. Този дето го имитираше инвестира в стъкларски завод на една друга държава и това е основанието още да е там. Но темата ти е за лекцията на Хазин, а там има много неясноти. Хазин говори за технологична и валутна зона на рублата в близките няколко десетилетия, като визира нейния обхват в рамките на Русия и Турция, той дори говори за зона на "рубла-лира"; това отначало ми се стори фантасмагория от рода на Мюнхаузен, но после си зададох абсурдния въпрос: а защо не, Турция и Русия са две автократични държави със сходна националистическа идеология, те имат помежду си много общи икономически интереси, както и такива интереси в заобикалящия ги мюсюлмански свят, в зоната на Русия има интегрирано огромно мюсюлманско население, Турция има амбиция да е лидер в Близкия изток. И двете държави са "разломни" по терминологията на Хънтингтън, ще рече, че са на границите между Изтока и Запада, но не се вписват в нито една от тези парадигми. Хазин категорично отхвърли БРИКС, той го нарече "мъртвородена организация", защото в него влизат несъвместими държави като Китай и Бразилия. Фантазира ли Хазин, според теб? И къде сме ние, ако има такава зона. Интересно ми е мнението и на Атом, и на Ник, ако чете.

Детайлите са в стенограмата, темата е на Ник, аз само й направих /на стенограмата/ резюме, можеш да видиш всички детайли в изложението на Главния Прокурор, той говори там с цифри. Такива като бай пешо са били сто тридесет и няколко фунтовци /от Златния телец на Илф и Петров/, всеки юнак-бушон е теглил по десетки милиони лоши кредити, за да докарат цифрата от 3500 милиона лоши кредити, единият имал офис в колата си, другият питал какво е това "цесия", абе Остап Бендер ряпа да яде пред такъв размах. Това е "печатането пари на воля", в случая с тази банка даже не са печатани, защото има валутен борд, но са раздавани на воля. Чия е Волята? А кой гарантира доверието. Това е да правиш пари от въздуха - парите на другите хора; сега държавата търси 5 млрд лева от фалиралата банка, те обаче вече са платени от джобовете на хората и в такива случаи се приема, че ще се върнат не повече от 20 процента. Щото от бай пешо ще вземеш на босия цървулите... С 4000 млн. лева можеха да се построят 100 000 апартамента за бедните в България и въпросът за ромската бедност за който всички плачем в темата на Южняк щеше да е трайно решен в полза на България. Обаче тях сега ги няма - липси, яма, дупка.

Сириус, привет то нашия диалог става нещо като този от "Хамалите" на Каналето: затова ти отговарям в този стил, НЕ дотират, а СЕ ДОТИРАТ от държавата, когато произвеждат, в конкретния случай с К.Бабкин държавата дотира руските купувачи на негови трактори с 25-35 процента от цената им, тоест стимулира ги да купуват негово производство; и не е олигарх К.Бабкин, а е производител. Не той дотира, а производството му СЕ дотира. Е да, къде виждаш да пиша друго - правителството на САЩ иска заем, ФЕД печата държавни ценни книжа и доларови емисии, никъде не пиша обратното, за да ме коригираш, че е "обратното" САЩ не се управляват от ФЕД, но си прав, че ФЕД има огромна власт в САЩ. Сега се обсъжда смяната на Джанет Йелън от Тръмп, ерго правителството на САЩ управлява /има властта/ кадровата политика във ФЕД. Пропуснал си Ейбрахам Линкълн, но карай, и твоя пример става. ФЕД както знаеш е конгломерат от 12 частни банки и правомощията му на Централна банка са да емитира ценни книжа, да определя лихвени проценти и т.н. - чисто банкерски функции, формално той няма никакво политическо представителство и по Конституция е под контрола на изпълнителната власт. Много конспиративно - америка била осведомена за лошия кредит на бай Пешо, който работи цял живот на заплата от 500 лева, обаче е теглил от същата банка кредит за 54 млн. лева, хитър империалистически заговор за срутването на българската икономика.

Не казвам, че ФЕД е пирамида, а политическите системи, които позволяват на правителствата да печатат нови и нови държавни заеми, за да изпълняват непремерени обещания към избирателите, се превръщат във финансови пирамиди, в случая с ФЕД, а и с Централната Европейска Банка, банкерите само изпълняват политически поръчки за предоставяне на "количествени улеснения", поискани от политическата класа. Това е crony capitalism, който предизвика тази световна реакция на изолационизъм и протекционизъм, започнала от САЩ, но това е за друга тема. Какво ще стане с Русия, ако поиска независимост на ЦБ и правителството получи възможност да печати рубли, необвързани с долара? Идея си нямам, не съм Нострадамус. Китайското правителство прави точно това, ЦБ на Китай е подчинена на правителството и печати юани по негово усмотрение. Всичко зависи от правителството и целите, които си е поставило. Че има такива индикатори /за това, че Русия обмисля такъв вариант/ съдя по движението на златния й резерв през последните две десетилетия: за разлика от другите големи притежатели на златен резерв в световен мащаб, Русия усилено и целенасочено го увеличава през последните няколко години: По движението на руските златни резерви, сравнени с тези на Италия, германия и САЩ /но подобно е съотношението и с други държави/ се вижда ясна тенденция при Русия да трупа усилено злато в трезорите на централната си банка, процесът е особено ускорен в последните няколко години. За мен това е индикатор за намерения.

Икономическа система, в която получаваш обществен кредит на доверие да печаташ на воля пари, според мен, се нарича „финансова пирамида”, а резултатът от „печатането на воля” на пари са неизплатени държавни дългове, съсипващи средната класа, защото ги плаща тя като дълг към "печатарите". Гърция и страните от ПИГС са класически примери. Но не само те, всеки държавен дълг, надхвърлящ размера на БВП е потенциален фалит на средната класа. В България КТБ изгради върху базата на доверие имидж на най-успешната банка, раздаваше „на воля” пари, лежейки години наред върху това доверие, след което финално изгърмя за сметка на всички данъкоплатци. Същото в по-голям мащаб се случва и на държавни икономики, базирани върху печатани „на воля” пари, базирани върху доверие към системата.

Както и да е. Темата е за Хазин и неговата лекция, основното в която е пропонирането на тезата, че "долара ке падне" и ще има 5-6 валутни зони, една от които рублата, изгледах клипа до край. Руското производство се дотира с между 25-35 процента в Русия, това е една от причините да му е по-изгодно да сглобява този трактор, само един модел, в Русия и да го продава както в Русия, така и в чужбина, но влизаме в дребнотемие и става безинтересно.