Б. Киров

Точно това прочетох, вероятно им е по-изгодно, ще го потърся, за да го цитирам. В 2014 Ростсельмаш занимает 198 строчку в рейтинге Forbes: 200 крупнейших частных компаний России. 10 000 человек там работают – и 198 место из 200 в России – как-то не назовешь большим успехом. Причем, трактора, например, делают в Канаде, а на Ростсельмаше только собирают И я вообще как-то не пойму, почему, если в Канаде так выгодно работать бизнесу, не закрыть Ростсельмаш вообще? Там 800 человек делают детали, которые в России 10 000 потом собирают в трактора. Т.е. там один работает более, чем в 12 раз лучше нашего, а получает всего в 3 с небольшим разом больше нашего. http://uborshizzza.livejournal.com/3599190.html Въобще не ме учудва това, в момента текат пазарлъци с финландски и американски производители на бронирани машини за армията по същата схема - тук се карат частите, монтират се машини от български работници, после евентуално, ако има пазар се изнасят за трета страна, а част от машините остават за армията. Китайският завод за автомобили в Ловеч работи по същия начин. Продукцията му не е само за българския пазар, а частите се произвеждат в Китай, карат се тук и се монтират автомобили. Транспортът по море е сравнително евтин.

Разбирам те, Сириус, ти си убеден в предимствата на командно-административната система, която се наричаше "социализъм", но по мое мнение беше държавен капитализъм, заради притежанието на средствата за производство. Номенклатурата, собственик на тези средства за производство, обаче сама осъзна икономическата неефективност на онази система и я демонтира, да ти припомня, ако си забравил. Уважаваният от теб Живков една година преди 10 ноември беше заявил на партиен форум: "Ако Маркс разбере какво сме замислили да правим със социализЪма сигурно ще се обърне в гроба." - имаше предвид минаване към капиталистическа собственост. И процесът течеше не изолирано, а идваше от центъра. Затова се задейства Указ 56, външнотърговските дружества и т.н., знаеш процесите. Та конкретно за собствеността на Константин Бабкин, руският капиталист инвестирал милиони долари в канадската фирма за производство на трактори - руска е. Тези са от "новите руснаци", не ги идеализирам, те не са херувими, в руските сайтове ги наричат "рейдъри", ще рече пирати. Процесите там са текли точно като при нашата приватизация с РМД-тата, когато едни хищни парвенюта, изскочили от нищото, станаха крупни капиталисти за броени години. разликата обаче в конкретния случай с този руснак е от небето до земята - след като е усвоил по законен /но не съвсем "честен" начин/ машиностроителния конгломерат в Русия, той не е наблегнал върху бентлита, яхти и т.н. глупотевини, а си е запретнал ръкавите, заедно с двамата си съдружници, и е започнал да бачка. И е направил милиони и милиарди долари печалба за себе си и за руската държава. Работниците му в руските заводи вземат средно по 800 долара месечна заплата, а са 10 000 души, можеш да прочетеш из руските сайтове. Тези в Канада са 800 и вземат средно по 4000 долара. Те правят частите за тракторите, а самите трактори се сглобяват в Русия, после ги продават на североамериканския пазар, където миналата година са имали оборот 1 млрд долара. Един вид, тракторите му са износ от Русия, разбираш ли колко ценен е този човек за държавата Русия и колко различни са нещата с нашите пишман-капиталисти?

Да го предложа във вид на плажно четиво тогава, дайджест без промени в текста под надслов "Кой не дава, Кой само взема" - 2 част, жанрът е хумор, сатира и забава, обемът е 7 страници: ИВАН ИСКРОВ: Другото, което обявихме, на което са се натъкнали още първите квестори, знаете, че ги ротирахме на третия ден, са намерили една разписка, в която представляващият "„Бромак”", мажоритарния собственик на капитала, предоставя на мажоритарния собственик пък на "„Бромак”" г-н Василев валути, чиято равностойност е грубо 205 млн. лв.. Може би тук г-н Цацаров би могъл да каже нещо. СОТИР ЦАЦАРОВ: Най-общо казано, досъдебното производство има две основни направления на разследване. Първото направление, ако мога да го нарека така съвсем условно, е направлението БНБ Банков надзор и предмет на разследване тук е неизпълнение на задължение по осъществяване на банковия надзор по отношение на банката КТБ-АД. Второто направление на разследване, ако мога условно да го нарека така, е направлението КТБ, където има две поднаправления: Първото касае кредити, на обща стойност около 3.5 млрд. лв., за които, както и г-н Искров каза, няма информация или по-скоро няма достоверна информация. Второто поднаправление е по отношение на направлението КТБ, което касае т.нар. касова липса в размер на левовата равностойност на 205 887 223 млн. лв. Бих казал, че направление 1 и направление 2 са взаимно свързани. Те са взаимно свързани, защото неосъществяването на банков надзор или бездействието при изпълнение на служебните задължения е предпоставка, към която, ако прибавим действия, които могат да бъдат квалифицирани като безстопанственост, действия, които могат да бъдат квалифицирани като сключване на неизгодни договори, разбира се кредитни, и най-вече присвоителни действия на длъжностни лица от банката, в крайна сметка резултатът от това е именно кредити без информация на стойност 3.5 млрд. лв. и посочената касова липса. Към настоящия момент по това направление обвиняем е само г-н Цветан Гунев, подуправител на БНБ и ръководител на направление "Банков надзор". Обвинението е по чл.282 от НК, а именно за длъжностно престъпление. Предстои от страна на прокуратурата внасяне на искане за отстраняване на г-н Гунев от длъжност, тъй като до настоящия момент от момента на повдигане на обвинение той е в отпуск. Разбира се, ще поискаме отстраняване от длъжност, ако ръководството на БНБ не предприеме някакви други действия спрямо него. Ако трябва, без да отегчавам вашето внимание, бих казал, че огромната част от тези кредити, или поне голяма част от тези кредити, защото всъщност 137 кредита съставляват приблизително 95% от актуалния, ако мога така да се изразя, кредитен портфейл на банката, кредитополучатели са дружества, регистрирани на охранители и служители от КТБ, или свързани с нея дружества, които само са подписвали документите, предоставени им от г-н Василев и от негови представители, без реално да са извършвали каквато и да е дейност. Управители на тези дружества не са усвоявали кредитите, някои от тях дори не са знаели, че дружествата им имат кредити. Имаме кредити, които са отпуснати на фирми, ръководени от охранители, имаме кредити, които са отпуснати на фирми, ръководени от технически секретари, на архивист в банката и т.н. Част от управителите на кредитополучатели са хора, като например лицето, чиито разпит ще си позволя да зачета: той има 18 г. стаж като охранител и работи като охрана пост № 1 в сградата на ул.Цар Борис. Служебната му кариера е преминала само като охранител. Трудовото му възнаграждение е в размер на 500 лв. Лицето има участие в три дружества всичките свързани по някакъв начин с КТБ. Лицето знае процентите на участие. Подписал е множество договори за цесия, като категорично отговаря, че думата „цесия” не може да я определи. Заявява, че и трите фирми, които управлява, имат кредити, но категорично не знае техния размер и единственото, което знае, е размерът на личния си потребителски кредит, който е в размер на 3 хил. лв. и е отпуснат от друга банка. Заявява, че обслужва всички кредити, по-точно потребителския - 156 лв. на месец. Другите кредити също ги обслужва, но не знае какъв е размерът на месечната им вноска. Има лица, които заявяват, че офисът им е личният им автомобил, лица, които заявяват, че просто подписват, както и пенсионер, който е управител на дружество, и заявява, че неговата работа се изразява в това веднъж в месеца да бъде посетен от счетоводител и съответно да подпише документите, които са му били представени…според нас, е взаимно свързано с първото направление, а именно неупражняването на ефективен банков надзор. Нашето становище е, че на посочената дата неправомерно теглене няма - имам предвид теглене на суми в брой. Напротив, има съставяне на неистински документи, документи с невярно съдържание и извършване на счетоводни операции за неизвършени фактически и реално банкови операции, с цел прикриване на липса в главната каса на банката в горния размер. А тази липса, според нас, се дължи на присвоителни действия на обвиняемите за периода края на 2011 г. до 19 юни 2014 г. Имаме свидетелски показания, които твърдят, че в множество случаи са изпълнявани нареждания на г-н Цветан Василев за осигуряване на пари в брой от главната каса на КТБ. След това се установява, че тези пари са изваждани от банката без разходооправдателни документи и така с течение на времето се е натрупала тази касова липса в цитирания размер - 200 000 000 лева. Отделен е въпросът, че нашата институция е била обвинявана във всички смъртни грехове по отношение на КТБ, но моето мнение е, че действителното състояние на банката на практика показва, че това е по-скоро от компетентността на финансистите, че това не е случай типичен за банкова система, това е, бих казал, криминален случай. РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря Ви за много точното и конкретно изложение на фактите, от което ние, всеки един от нас, предполагам, сме доста шокирани. Предлагам да минем към темата въпроси и отговори, просто за да си доизясним картинката. То е свързано с това, че в края на 3-месечието БНБ излезе с доклад за състоянието на всяка една от банките поотделно. Този доклад показва КТБ като най-перфектната банка на планетата. Тя има 2% лоши кредити, тя има 14% капиталова адекватност и 21% ликвидност. Тя е 5 пъти по-добра от много други банки, 3 пъти по-добра от средноевропейското. Два дни по-късно се случи случката. Кой носи отговорността? ИВАН ИСКРОВ: Така или иначе, тъй като има големи очаквания, особено на база на тези криминални истории в КТБ, ние възнамеряваме като ръководство, колегите го знаят, свързахме се с релевантния орган, който е към Комисията, но е базиран в Лондон, европейският банков орган, който след отпуските, някъде септември – октомври, да направи пълен и независим преглед на дейността на надзора, като единствено компетентен орган на Съюза, за да знаем и аз, също както и вие, да бъда спокоен, ако съм там в тази банка, за какво става въпрос, тъй като действително е нещо като държава в държавата. Съжалявам, че го казвам това. РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: KP аnd G са одитори в продължение на години на една банка, на която на касата липсват 200 млн. Каква е отговорността на тези хора? Вие говорите от свое име, аз се опитвам да Ви помоля да отговорите от името на институцията, която представлявате - кой носи отговорността в тази институция. Кажете, кой носи отговорността за това, че е източена една банка? ИВАН ИСКРОВ: Този, който я е източил, и ако някой е пропуснал да го проконтролира, той носи отговорност. ЛЮТВИ МЕСТАН: Г-н Президент, Уважаеми колеги, Искам да попитам води ли се протокол? РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Да, води се. ЛЮТВИ МЕСТАН: Какъв е характерът на този протокол? РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Изцяло секретен. ЛЮТВИ МЕСТАН: Добре, да знам. Важна е тази уговорка, г-н Президент. И аз мисля, че е време за един много, много по-грубо откровен разговор тук на тази маса. Защото ние търсим паралели с добри практики за справяне с банкови кризи в Западна Европа и по света. Но паралелът не е възможен. Едно е да имаме банкова криза, продукт на естествени икономически процеси, това се случва по света, нали така, но съвсем друго е, ако ние сме в режим на тежко, особено тежко криминално престъпление - източване на банка с целия инструментариум, арсенал на реквизити на престъплението, фалшифициране на документи и т.н., и т.н. В очите на света в България не става въпрос за банкова криза, не става въпрос за фалита на една банка, светът вижда нещо много по-опасно в България. Отвън онова, което се вижда, е, че това е продукт на тежка системна корупция, това са твърденията, че това е продукт на нерегламентирана връзка, не просто на политика и бизнес,на нерегламентирана връзка на институции и престъпен бизнес. Така изглежда.Тоест, не става въпрос дали има формално изградени регулации и институции, и че проблемът с неефективността на регулациите всъщност е продукт на много по-страшното явление, системното, че тези регулации са квази. Така изглеждаме. МИХАИЛ МИКОВ: Това са въпроси, които мисля, че трябва да си ги изясним, преди да отидем към решението, с което с държавни пари решаваме да покрием така наречената "дупка". Какво значи „дупка”, аз така и не разбрах. БОЙКО БОРИСОВ: Значи яма. МИХАИЛ МИКОВ: Яма, но все пак не можах да срещна никъде ясната дефиниция. Става въпрос за липса. Ето и простият въпрос, който коментираме, как една липса от 200 млн. е оформена, и то е спекулация по медиите как били изнасяни чували. ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз имам една реплика. Да се обърна към г-н Цацаров и да го питам - въпросният охранител, който не знае какви кредити обслужва, защото периодически при него идват да подписва едни документи, с които "уж" се обслужват някакви кредити? Извинете, но този човек е с доходи от 500 лв. и веднъж е получил 2,8 млн., втори път 54 млн. кредит… Това ли е неопределеността на досиетата, това ли може да се попълни впоследствие? На мен нещо ми се губи. Ние имаме ли идея в какъв режим сме? Повтарям въпроса си - ние в какъв режим сме? РУМЕН ГЕЧЕВ: Извинете, тук възниква логически въпрос, уважаеми колеги – въпросът е как така една банка си увеличава пазарния дял при изключително скъпи кредити, или обратното - тя плаща почти двойно, е, не двойно, малко по-малко, а пък е конкурентна и раздава кредитите при ниска лихва и си увеличава дела? Това е някаква тайна в световната теория и практика. В тази връзка, след като светят тези три лампи, нашият проблем в момента не е как ще решим въпроса на тази банка, ние ще мобилизираме ресурс, ще го решим, но аз искам да попитам колегите, те сигурни ли са че не е така в другите банки? БОЙКО БОРИСОВ: Аз съм си написал тук от думите на г-н Искров, че нямат система по която да контролират подобни кредити и че сега и те разбират, както нас, и съм написал "ужас". Всички банки ли са така? ОК, мен ще ме убедите, аз съм добронамерен човек, ще помоля колегите, ще подкрепим дадено решение, какъвто и пасив да ми струва. Обаче, ако това се случи утре на друго място, ако на трето, какви са ни гаранциите? Никой не може да ги даде. Аз действително благодаря и на Главния прокурор, но това е един криминален роман, който Чандлър прекрасно би написал за това. Това просто не мога да си го представя. Мен една година ме разследват - първо данъчна проверка, след това данъчна ревизия, дойдоха, описаха ми улуци, теракот, дюшеме и т.н., и изведнъж се оказва охранител с 50 млн. и кусур кредит... Разбирам, тук има 30, 40, 50 души с милиони..., ами тези хора харчат. Как събирате приходите? Те затова днес и митниците с 500 млн. дават по-малко, затова не са събрани приходите. Тук отново ми се приписва грях: ти сложи Искров. Когато сме обсъждали който и да е - дали управителя, дали подуправителите, винаги сме имали консенсус, че БНБ е като светило и не трябва да се пипа, да има консенсус, да не се атакува. За съжаление, обаче, г-н Искров, това светило се оказа, че... няма как да прехвърляме вината само на Цветан Гунев. Приятел си ми, знаеш, но държавата ми е по-мила в случая. Така че ние трябва да излезем с пакет от закони днес, взети на консенсус: Първо, сменяме ръководството, поне двама души; Второ, пакет, нощес, тук г-н Миков е корифей и нашите хора, ако искате... МИХАИЛ МИКОВ: С Цачева работим без пари. БОЙКО БОРИСОВ: Първо, заставаме зад това да дадем пари на хората, които са там, на вложителите, като разбира се допълваме - сконтират им се лихвите досега и ако имат да взимат лихви, главницата, образно казано, да си вземат майката. Второ, за да не съборим следващата банка, която е по-малката, ако е така, както казват, да не могат да ги изтеглят парите на куп. Примерно, слагаме лимит 100 хил. на месец. Стискаме си ръцете тук, вкарваме го този пакет от неща в парламента с ясното разбиране, че правим невероятен компромис, за да можем да обясним и на нашите си избиратели. Ако е ОК за такова нещо, има смисъл да стоим и да говорим. Ако нямаме съгласие, да кажем просто, че няма смисъл, г-н Президент, да нагнетяваме обстановката, защото това означава, че тук се разправяме, че тук е прокурорът, а като се чуе, че има прокурор на място, значи работата не е добре, тя е втасала. Въпросът е дали някой ще излезе с белезници или няма да излезе, както се казва. Затова предложението ми е следното: готови сме да бъдем градивни. Ако колегите от БСП и ДПС също са градивни, в някакъв вариант да се разберем. ЛЮТВИ МЕСТАН: Ето, например, сега преди малко г-н Борисов предложи нещо повече от разумно, което си е форма на частична "банкова ваканция". Г-н Борисов, погледнете ме, чуйте ме, аз казвам „разумен подход”, под който се подписвам, но ако утре ние с Вас сега сме проявени в медиите, че в хода на това заседание сме предложили и сме си стиснали ръцете за частична банкова ваканция, няма смисъл... БОЙКО БОРИСОВ: Отказвам се от това да бъда конструктивен. ЛЮТВИ МЕСТАН: Изказването ми е в защита на това, което казвате. Мисля, че не ме разбрахте. Призивът ми към всички тук е да не даваме публичност на вариантите, които обсъждаме. БОЙКО БОРИСОВ: Ако първо, на тези хора вложители, на малките, на средните, а и на големите им спасяваме влоговете - да, може да чакат, но ще си получат парите, когато държавата, солидарно с промените в бюджета и в дълга, заложи тези пари да ги има там и бавно, бавно, но ще си вземе всичките, няма да "изгорят". Така че и те би трябвало да са доволни, и то много, и на такъв вариант. А ако на всичкото отгоре остава да си искат и лихвите, що за нахалство би било. Така че това е "ваканция" за тези с големите пари - да си ги вземат по-бавно. ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбрах. Аз точно с това завършвам, че тук нямаме друг ход, освен да имаме съгласие по крайното решение. За мен е лесно, мога да декларирам и отсъствие на конфликт на интереси, нямам сметка в тази банка, нямам кредити в тази банка, аз въобще не съм човек с кредити, БОЙКО БОРИСОВ: Само да допълня г-н Местан, че в случая и за лихви и за такива работа в края на краищата всеки има своя интерес да го запълва, но и аз мога да декларирам, че нямам сметки в тази банка, парите на партията ни са в ........ . МИХАИЛ МИКОВ: И нашите са там. БОЙКО БОРИСОВ: Така че молбата ми е да не влизаме повече в криминалния роман, да потърсим такава отговорност и съответно да вървим към някакъв отговор. РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Позволете ми да обобщя казаното дотук.

Фружине, ето превеждам това, което считам за най-важно от интервюто на Константин Бабкин, събеседника на Хазин, цитирано в предишен постинг. В него той обяснява защо е изнесъл производството си от Русия, при това той не се е изнесъл от Русия, основател е на партия, бори се за правата си на руснак: «Ростсельмаш» преди 4 години закупи тракторен завод в Канада, най-голямото предприятие за производство на селскостопанска техника «Биллер Индъстрис». Днес ние имаме около 15 процента от североамериканския пазар за големи трактори. Защо направихме това? В «Ростсельмаш» правим всичко, за да предложим на фермерите най-доброто като техника. И не само тесен асортимент, а възможно най-широк. И решихме да инвестираме в производство на трактори, обиколихме различни тракторни заводи в Русия, Украйна, Белорусия. Анализирахме всички възможности и стигнахме до заключението, че в Канада днес, даже като се вземе предвид огромното разстояние, ни е най-изгодно да си вложим парите и да произвеждаме там трактори. И постепенно започнахме да изкупуваме заводи там. Тоест, на нас ни се наложи да влагаме не тук парите си за развитие на селскостопанска техника, а да ги влагаме в североамериканско производство. Защото у нас няма смислена икономическа политика, а там има. токът е два пъти по-евтин в Канада, отколкото в свръхенергизираната държава Русия. Данъците там може и номинално да не са по-ниски, но ако ти инвестираш в модернизация, купуваш нови стругове, правиш ремонти, те ти правят такива отчисления от данъците, че на теб ти излиза два пъти по-евтино, отколкото да произвеждаш в Русия. Кредитът там има лихва половин процент, а в Русия го дават най-евтин за по 9 процента. Все такива неща, маса. С данъчната инспекция можеш да се съдиш, държавата може да ти предостави кредит - десетки милиони долари под половин процент годишна лихва за 15 години, само за да откриваш местни работни места. Ето кое е най-големият приоритет - създаването на работни места и развитие на промишлеността. ето какви неща формират добър бизнес-климат. С това никой не се занимава у нас." Изслушай го този руски предприемач в клипа на Атом, той говори за своята /на Промишлената палата/ проекто-програма преди Хазин. Но се съгласява /мълчаливо/ с Хазин, че реформа на олигархичен модел е невъзможна.

Тези са декларираните.А колко Корейковци с картонени куфарчета на гарата има, няма статистика.

И аз мисля така, олигархичният модел не подлежи на реформа, няма начин това да стане, отново ще се възпроизведе в същия вид. Необходима им е смяна на целия модел с реален пазарен, не съм сигурен в способността им да го направят, но нямат друг печелещ за страната им изход. Същото важи и за нас. На Фружин за Епъл - не е необходимо да се конкурира с Епъл, винаги в областта на айти технологиите и софтуеъра могат да се открият нови ниши, без да влизаш в кървави войни за пазар с гигантите. това направи преди няколко години българска айти фирма и се листва на амариканската фондова борса за 200 млн. долара, изкупи я американска софтуеърна компания, сега тези трима съдружници, възпитаници на наш университет, са милионери и си работят в България. Но са единствените с такъв пробив. Няма невъзможни неща.

Чети Фружине, горе имам постинг, в който руски машиностроител, собственик на завод за селскостопанска техника е пробил и завладял 15 процента от североамериканския пазар, базирал производството си в Канада. Малко се различаваме в терминологията обаче, не руската държава, а руски предприемач, индивид, въпреки трудностите, които му създава собствената държава в бизнеса. човекът си е хванал шапката и парите и ги е инвестирал в канадски работници, обяснява и защо, както и предимствата. Той е един от събеседниците на Хазин в клипа на Атом, онзи с верижката на шия, по интелигентния на външен вид.

Мизерията може би удря пенсионерите и бюджетните служители с инфлацията на рублата, но според мен мизерия, та и до дупка е пресилено, защото в другите цифри от сайта на Фактбук се вижда, че са снижили инфлацията до към 7 процента годишно, което вече е овладяна инфлация. Паднали са квотите им на износ, това също ги задушава, затова търсят нови пазари към Турция и Близкия изток, нефтът и деривататите му стабилизираха цените си, макар и на ниско ниво, така че имат овладяна ценова ситуация и относителна стабилност. Друг е въпросът, че в това привидно стабилно положение на икономиката си нямат никакви перспективи за интензивно развитие и висока добавена стойност в нея, ако запазят статуквото на енергийно ориентирана и при изолация от западни пазари и технологии. Това ги обрича на застой. Ето защо мисля, че ще търсят промяна на статуквото и модела. Но не отдолу, а откъм върха на пирамидата.

Разчитам на статистиката, не на блоговете, а статистиката е определено такава: https://tradingeconomics.com/russia/wages За средна класа навсякъде, в това число и в България, се считат хора с доходи от 0.8 до 1.2 от средната заплата. В русия те са над 40 процента. Средната заплата е 662 долара. Източниците не са руско-съветски, а сериозен западен. Всичко останало е дим и пушилка. Реално доходите им са по-високи от българските, това е реалността, другото е политика и общи разсъждения.

Много се драматизира тук в последните постинги. Ако погледнем цифрите за руската икономика, ще видим, че нещата не стоят точно така. GDP - per capita (PPP): $26,100 (2016 est.) $26,300 (2015 est.) $27,300 (2014 est.) Population below poverty line: 13.3% (2015 est.) Household income or consumption by percentage share: lowest 10%: 2.3% highest 10%: 32.2% (2012 est.) Distribution of family income - Gini index: 41.2 (2015) 41.9 (2013) Budget: revenues: $186.5 billion expenditures: $230.2 billion (2016 est.) Taxes and other revenues: 14.7% of GDP (2016 est.) country comparison to the world: 189 Budget surplus (+) or deficit (-): -3.5% of GDP (2016 est.) Public debt: 13.7% of GDP (2016 est.) 9.4% of GDP (2015 est.) Inflation rate (consumer prices): 5.8% (2016 est.) 15.5% (2015 est.) Central bank discount rate: 10% (31 December 2016 est.) 11% (03 August 2015) Commercial bank prime lending rate: 12.7% (31 December 2016 est.) 15.73% (31 December 2015 est.) Exports: $285.5 billion (2016 est.) $343.5 billion (2015 est.) https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/rs.html Булгароид е прав в едно: социалната структура на това общество е огледална на българската, или по-точно обратното - те са копи пейст, горе има малък връх от 2 процента, който владее контролния пакет, долу 10-20 процента много бедни, по средата 40 процента, която на книга се води "средна класа", но не е съвсем, защото е главно от служащи в обществения сектор, тези хора по доходи са със средни, но по манталитет консервативни, не искат промени и сътресения. Едно социологическо проучване от 2014 показва нагласите им - те са лоялисти към властта и статуквото. Същинската средна класа от предприемачи е малка, не повече от 10-13 процента, преди санкциите е била 18-20, сега се е свила, защото кредитите са много скъпи и тя е като риба на сухо, агонизира и се разорява. точно оттам има протест и енергия, но тези хора са малко, ето две много добри статии за тях: https://www.rbth.com/politics_and_society/2015/12/22/russias-nascent-middle-class-feels-the-squeeze-in-economic-crisis_553573 https://www.rbth.com/society/2014/06/19/why_russias_middle_class_is_like_no_other_according_to_some_37561.html Тази средна класа по западни стандарти и със западен манталитет е най-активна в интернет и в протестите, тези хора са образовани и аргументирани, но те са малко и без силно представителство. Така че моето мнение е, че ако има реални промени, те ще са апаратни и ще почнат от върха, а не под натиск отдолу. Въпросът е колко далече ще отидат.

Възможно е, разбира се. Имат голям резерв. Курсът на рублата към щатски долар е 0,01656.

Михаил Хазин е колоритна личност, потомствен математик, дядо му е бил конструктор на ПВО на Москва през 1947, баща му и майка му са математици, той също, но по стечение на обстоятелствата влиза в политиката. Там по времето на Елцин е бил на ключова позиция, служел е като връзка между Президента и правителството. Стилът му е леко "хулигански", говори без много задръжки, сам се сравнява с "преродения Маркс", което на мен ми идва малко в повече, но човекът е ексцентрик, без да се превръща в шут. Ето какво разказва за Елцин и работата си с него: — При Ельцине была система, когда все проекты правительственных решений в обязательном порядке проходили через согласование у президента. Вот мы и писали с утра до вечера. Представляете, что такое формат записки президенту? Это от силы полторы страницы большими буквами, при этом самое длинное предложение не должно превышать шести слов. Считалось, больше Ельцин не усвоит. Впрочем, иногда мы немножко хулиганили. Был как-то один спор, который никак не упаковывался в полторы страницы, а главное — оба участника имели «доступ к телу», и по этой причине нужно было давать Ельцину реальные аргументы на все возможные возражения сторон. Ну я и написал восемнадцать страниц весьма злобного, энергичного текста. Дня через три звонит мне Лившиц и говорит: «Зайди!» Я зашел, он мне показывает эту записку, вдоль и поперек испещренную пометками, а на первой странице характерным президентским почерком написано: «Большое спасибо, Александр Яковлевич, почаще присылайте мне такие интересные документы!» http://www.itogi.ru/exclus/2012/37/181893.html В Русия отнася немалко критики и дори подигравки, имащи своите основания, според мен http://lurkmore.to/%D0%A5%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BD http://www.forbes.ru/mneniya-column/makroekonomika/247547-pochemu-gosudarstva-mogut-tratit-bolshe-chem-zarabatyvayut но това не му пречи да е автор на няколко бестселъра, единият от който е превеждан и цитиран много, защото още през 2003 година в съавторство с академичен икономист публикува книгата "Закат империи доллара и конец "Pax Americana", в която двамата почти точно предсказват кризата на американския ипотечен пазар и последиците в световен мащаб от нея. http://www.stripkyzesveta.cz/public/img/khazin-zakat-usd.pdf

Прегледах някои по-стари интервюта с Хазин, да, прав си, че той подобно на много други като него насочва нападките си към "гадовете-либерали", това е константа при него. Хазин се декларира като марксист, радетел на средната класа по принцип и по-конкретно на тази в Русия. Ето накратко същността на неговите икономически възгледи за ситуацията в Русия и за средната класа: "А знаете, в чем главная беда современного общественного устройства? В том, что в результате кризиса, в результате падения спроса не удастся сохранить средний класс. А средний класс сегодня — это основа социально-политической стабильности общества. Исчезнет средний класс, наступит социально-политическая катастрофа. Тем более что не будет никакой возможности содержать нынешние элиты в прежнем составе. Для этого просто не будет денег. А значит, нас ждет война одной части элиты против другой. Собственно, она уже началась... Неужели считаете возможным социальный договор с правящей элитой, то есть с олигархами? — Есть одна данность: договориться с олигархами в принципе нельзя. Потому что они сами создали такую систему, в рамках которой альтернатива невозможна. Что такое олигархат? Это какие-то акционерные общества, правления, зампреды, советы директоров, миллионеры и мультимиллионеры — и все они включены в определенную систему отношений, все они многократно подтвердили свою принадлежность к ней договорами и подписями. Поправить что-то изнутри в этой системе невозможно. И они будут за нее держаться до последнего, никаких реформ не будет. И быть не может! Пока не случится слом… Тут недавно вышла одна переводная книжка про Карла Маркса. И в предисловии я написал, что появление ее не случайно: Маркса сильно демонизировали, а теперь пора восстанавливать его доброе имя — в общем, прислушаться к тому, что он говорил. есть железный принцип: монополия развращает, абсолютная монополия развращает абсолютно. Последние двадцать лет мы имеем монополию либеральных идей, которая развратила и наше общество, и западное, причем тотально. Именно по этой причине отход от этой самой монополии будет очень тяжелым, причем даже не столько материально, сколько психологически. Я вместе со своими товарищами пытаюсь сделать этот переход как можно менее болезненным. В том числе исследуя реальные механизмы кризиса. Ну а что из этого получается — это уже не нам судить." Накратко, константата във филипиките на Хазин по вътрешноруските проблеми е такава: класата на олигарсите, настанена там от либералите през 90-те е паразитна, тя се е сраснала с чиновничеството и политическата върхушка и трябва да бъде отстранена от икономическа и политическа власт, за да тръгне Русия напред. Това пропонира той и в интервюто, което си постнал - призовава Путин да извърши тази хирургическа операция с политическия елит, за икономическия не говори нищо, но то се подразбира, че "чистката" ще продължи и натам. Какво ще замести този модел Хазин не конкретизира. Но другият му събеседник косвено дава ясен отговор за алтернативата. Той е Константин Бабкин, сравнително млад предприемач, технократ, основател на партия, собственик на едно от най-големите предприятия за селскостопанска техника, промишленик. Неговото присъствие допълна неказаното от Хазин във видеото, което си постнал. Ето накратко вижданията на Бабкин за пътя, по който според него трябва да се развива Русия, това е неказаното от Хазин: https://www.svoboda.org/a/24318322.html "Константин Бабкин: Ну, это одна из идей, да. Ну, передать ядерные силы России под контроль Евросоюза или какой-то совместный контроль – спорная идея. Ввести валюту евро, послужить локомотивом большой Европы от Атлантики до Владивостока. Михаил Соколов: Неплохо, кстати говоря. Константин Бабкин: Неплохо, но это не самые такие актуальные что ли, сиюминутные проблемы. Я вообще не думаю, что их сегодня надо обсуждать. Кому нужно дружить с Россией, которая вымирает, которая не знает, что делать, из которой бегут ее граждане? Я думаю, что просто даже Евросоюзу это неинтересно, не говоря уже о России – выходить замуж на таких условиях. Для нас было бы гораздо более важные идеи, которые лежат на поверхности, - это снижение налогов, поддержка экспорта, вернуть Стабфонд в Россию, сделать так, чтобы российские ресурсы стоили в два раза дешевле, чем сейчас… Наша генеральная идея, если ее выражать в двух словах, состоит в том, что надо создать условия для развития реального производства в России, то есть сельскохозяйственного производства, машиностроения, науки, всех тех видов реального бизнеса, реального производства, которыми славилась Россия еще 20 лет назад. Авиастроение, судостроение и так далее. Я считаю, что без того, чтобы были здесь рабочие места, без того, чтобы люди видели перспективу, нормальная жизнь невозможна. А у нас все-таки большой опыт работы в реальном секторе, у нас есть масса предложений, как наладить разумную экономическую политику. С этими предложениями мы бы пошли к избирателю. Ну, да, борьба с инфляцией у нас уже 20 лет главная цель всей экономической политики, и предлагается эту цель сохранить до 2020 года. Что мы имеем на практике? Ради этой борьбы с инфляцией у нас пожертвовали всей реальной экономикой. Что такое борьба с инфляцией в исполнении Кудрина? Это максимально поднять налоги, любыми другими методами вынуть деньги из экономики, из реального сектора и послать их в любимую нами всеми Америку или там другие страны на сохранение. Михаил Соколов: Константин Анатольевич, ну, вот посмотрите, ситуация такая. Вы хотите развивать промышленную политику, а промышленная политика во всем мире сейчас развивается исключительно в странах, где очень низкая стоимость рабочей силы: Китай, Малайзия какая-нибудь, (Тайвань – уже более высокотехнологичная эконмика, например), и так далее. То есть там, где есть избыток крестьянских дешевых рабочих рук, которые можно переучить на промышленность, то есть провести первичную индустриализацию, туда и размещаются производства. А мозги, так сказать, разработчики, они находятся вот в странах так называемого Запада. А вот Россия осталась где-то посередине. Если вы будете пытаться применить китайский, так сказать, метод здесь, то будете неконкурентоспособны. Вы же не можете платить 1-2 доллара в день вашим рабочим? Константин Бабкин: Насчет того, что промышленной политики в развитых странах нет, здесь я не соглашусь. Там политика всего государства направлена на поддержание количества рабочих мест, для того чтобы люди вот имели занятость. Да, быстрее в промышленном отношении сегодня развиваются страны, которые вы перечислили. Да, у нас сегодня выше зарплаты, у нас нет вот этого ресурса, как миллионы людей, которые готовы работать за копейку, но у нас есть другие преимущества. У нас есть свои ресурсы, у нас нефть, газ, которыми мы должны грамотно пользоваться. Да, «Ростсельмаш» четыре года назад уже купил тракторный завод в Канаде, крупнейший сельхозмашиностроительное предприятие «Биллер Индастрис». Сегодня мы занимаем порядка 15 процентов рынка Северной Америки в производстве больших тракторов. Зачем мы это сделали? Ну, вот «Ростсельмаш» - мы должны были развивать его производственную линейку, для того чтобы сделать фермерам, потребителям более привлекательное предложение. То есть не узкий там модельный ряд, а более широкий. И решили пойти в производство тракторов, ездили по России на различные заводы тракторные, на Украину, в Харьков съездили, в Белоруссию. Проанализировали все возможности и пришли к выводу, что в Канаде сегодня, даже учитывая такое огромное расстояние, нам выгоднее вложить деньги и выгоднее там делать трактора. И постепенно мы докупаем там заводы. То есть постепенно нам приходится деньги вкладывать не в развитие сельхозмашиностроения здесь, а вкладывать их в развитие североамериканского производства. Потому что у нас нет внятной экономической политики, а там есть. Электричество в два раза дешевле в Канаде, чем в энергетической сверхдержаве Россия. Вот по-простому. Налоги там, может быть, номинально не выше, но если ты вкладываешь в модернизацию, покупаешь новые станки, делаешь ремонт, то тебе делают такие налоговые вычеты, что тебе это обходится в два раза дешевле, чем вот если бы ты сделал это в России. Кредит там стоит полпроцента, в России мы берем очень дешево под 9 процентов. Ну, масса таких вещей. С налоговой инспекцией можно судиться, государство может дать тебе кредит – десятки миллионов долларов под полпроцента годовых на 15 лет, лишь бы ты создавал рабочие места. Вот это вот большой приоритет – создание рабочих мест и развитие промышленности. Вот как-то из таких вещей складывается комфортный климат. Здесь этим никто не занимается у нас." https://www.svoboda.org/a/24318322.html Като се има предвид, че във видеото с интервюто Хазин и Бабкин бяха единомишленици, че цялата управляваща политическа класа, посадена там по време на либералното управление в САЩ, подлежи на "чистка", като прибавим възгледите на Хазин, че с олигарсите няма начин да се сключи сделка и като съберем 2 +2, кои са тези двама събеседници - Хазин и Бабкин - постигнали консенсус, за мен остава открит въпроса кога ще започне да се случва това, което и двамата пропонират, а не дали. Другият въпрос с повишена трудност е дали Русия ще се опита да се отвърже от контрола на Световната банка и да печати рубли извън този контрол или ще запази фискална дисциплина и само ще преструктурира данъците и кредитната си политика.

Цитат от Хазин: "А 3 група измисли съвсем забележителен изход. Те сметнаха, че ако вече не е рентабилно да се поддържа единна система за разделение на труда, то може да направят няколко валутни зони по света и да играят ролята на посредник между тях. Тази група се базира в Лондон и конспиролозите наричат Родшилди. Та те се прехвърлиха от Лондон в Хонконг и залагат на златото като нова единна мярка за стойност. Именно тази група е заинтересована в развитието на Митническия съюз и Русия отново да стане сила. Всичко в света ще има 5-6 валутни зони - доларова зона, евро зона, латинска америка и южна африка, юана, индия ката самостоятелна зона и накрая евразийската зона, където има двама ключови играчи- Русия и Турция. Тоест долара се превръща от световна в регионална валута ." Това, за което пишеш, се припокрива донякъде с цитата от Хазин, бих коментирал само, че според мен никаква група не може да измисли такива схеми, нещата стават от обективното разпределение на икономическа тежест: еврото и юана си извоюваха статут на световни валути не защото някой си го "измислил", а на базата на БВП на ЕС и БВП на Китай като тежест съотносително с американския БВП; не може да се твърди, че американците са били толкова ангажирани последните години с Русия, та затова оставили китайците да си лансират валутата като световна, по простата причина, че руската икономика в момента произвежда БВП съотносителен с този на Италия, иначе казано, около 10-15 пъти по-малък от европейския, китайския и американския всеки поотделно. Величините като стойност са несъпоставими, потенциалът на Русия със суровинно структурираната й икономика в този й вид не й очертава голяма икономическа перспектива в близките десетилетия, нито Русия притежава този човешки ресурс като Китай или Индия, нито има тези вътрешни пазари, няма и големи технологични пробиви, които да й очертават подобни перспективи. Дори Русия да обяви пълен финансов суверенитет от Световната банка, тоест да започне да печати рубли независимо от обвързването им с американския долар, обемът на тези замразени в банковите й трезори долари не е толкова голям, че да промени съществено нещо във финансовата стабилност на ФЕД, виж сам цифрите. Не бих твърдял същото за Китай, където обемът в американски ценни книжа е в пъти по-голям. Русия може да разчита на по-ускорено икономическо развитие като регионална сила, но само в интеграция с някой от изброените три основни икономически световни играчи в разделението на пазарите и на труда. Или да избере някакъв вид на икономическа изолация, което досега не й носи големи дивиденти. Инфлационният натиск на идващи към ФЕД долари може да се минимализира само по един начин - американската икономика да увеличи собствената си производителност на стоки и услуги, като същевременно редуцира излишните бюджетни разходи. Нещо, което се вижда в програмата на републиканците.

Не е точно така, че Америка е направила така, че Китай да работи за нея. Може да се твърди и точно обратното. защото балансът от търговията за последните 10 години между САЩ и Китай е около 4 трлн. долара в полза на Китай, сиреч Китай продава на Америка стоки по за 400 млрд. средно годишно повече, отколкото купува от Америка. Специално за смартфоните на Епъл, печелят и двете страни, но не точно Америка, а корпорацията Епъл, това го обсъждахме в друга тема. Защото на Епъл един смартфон в китай му струва като производство не повече от 100 долара, за китайския работник заплата от 800-1000 долара си е ОК, той вече е средна класа, Епъл ги внася в ЕС през Холандия и Ирландия, където има регистрирани клонове, плаща по-малко от 5 процента данъци, после ги продава на европейците по 600 долара, за колкото ги продава и на американците и почти всички са доволни, с изключение може би на американските данъчни власти, защото парите не остават у тях. Да, ама в САЩ корпоративния данък беше 35 процента, защо пък Епъл да плаща такива данъци. Междувременно китайците си направиха два пъти по-евтини аналози, с които заляха световния пазар. https://www.vesti.bg/tehnologii/kompyutri-i-djadji/naj-dobrite-kitajski-smartfoni-na-2015-g-6047104 И хич не им пука за суверенитет, защото си го имат през цялото време, а растежа на икономиката им е между 7-10 процента годишно, средната класа се разширява и т.н. Сега вече са формирали и голям вътрешен пазар от платежноспособни купувачи на собственото им производство, така че дали са загубили от такава "колонизация" или са спечелили?

+ Интерес има, но е над 300 страници и иска време.

Доколкото схванах, говорят за малко по-различна "чистка", цивилизовано отстраняване на бюрократи от целия управляващ екип и изпращането им на заслужен отдих, но да - използват термина "чистка", а Хазин дори се върна към 1937 и после изведнъж се сети за Ли Куан Ю и вкараните му в затвора за корупция политически съратници. Имаше и други интересни изказвания, заслужава си да се анализира този видеозапис. Също така езикът на жестовете. Най-интересна за мен обаче е целта на обсъжданата "правителствена чистка" - и двамата събеседници бяха единодушни, че тя е неизбежна и въпрос на време, целта е коренна смяна на икономическия курс и хармонизация на политиките с тези на администрацията на Тръмп. Ще се заема да прочета повече от Хазин, струва ми се, поне по начина му на изразяване, че той е инсайдер, а не клоун в обкръжението на властта, може и да се заблуждавам. Не бих го сравнявал с Фьодоров.

+ Благодаря Ник, много ценен и интересен постинг за мен. Ще потърся книгата на Г. Петров и ще я прочета. Ще се радвам, ако откриеш отделна тема за това, защото мисля, че много хора не познават същността на командно-административната система на сталинизма и хранят някакви илюзии по отношение на нея. Да разделяш хората по класово-партиен признак е толкова човеконенавистно, колкото и да ги разделяш по расов, а сталинизмът ликвидира хиляди хора, единствено заради тяхната класова принадлежност, това е престъпление срещу човечеството в особено големи размери. Ако някой си мисли, че пиша клишета, може да прочете документалистика за чистките от 30-те години в СССР, такава литература излезе в големи тиражи през втората половина на 80-те на руски език, има я и в мрежата по руските сайтове. За мен като литератор бе достатъчно и "Разораната целина" от Шолохов, за да си изградя реален образ на случилото се през онези години в Русия - всеки среден селянин с някаква обработваема земя да бъде заклеймяван като "кулак" и репресиран, това е пълен цивилизационен и икономически регрес. Сталинизмът няма нищо общо с марксизма, той е феодализиране на руската държава, защото номенклатурата става колективен собственик на цялото национално богатство, а работниците и селяните, тоест градският и селският пролетариат по мерките на марксизма, са лишени от всякаква лична собственост, а имат единственото право да работят и умират в интерес на номенклатурната класа и нейния върховен Вожд. Това е средновековен регрес и трагедия за народите, живели в тази система. След ВСВ режимът разхлабва репресивните мерки, но не променя икономическата си база. Темата заслужава отделно разглеждане.

Сталинската командна планова икономика е базирана върху идеологията на марксизма, но премълчаван факт от нейната история е, че тя разчупва канона на марксизма и може да се каже, че го изопачава. Марксистката теория за комунизма предвижда световна победа на тази икономическа система и постепенно отпадане на държавата. Сталин на практика грубо изопачава марксизма и го дописва в източносатрапски вариант: той преформулира постулатите на Маркс и го допълва, че комунистически икономически модел може да бъде изграден в една отделна страна. Това е на теория, но на практика съветската държава има една единствена цел по време целия сталински период - военна победа над капитализма в световен мащаб. Ето защо Сталин "стоманизира" цялата икономика, той подготвя ССР за световна война, докато управлява след смъртта на Ленин до смъртта си през 1953. Цялата икономика се индустриализира с тази единствена цел да обслужва военната машина. Това донякъде е развитие идеите на Лео Троцки за "перманентната революция", но Троцки е отстранен като основен конкурент от Сталин, поради несъгласието му, че комунизмът може да бъде изграден в отделна страна. След смъртта на Сталин /и фактически крахът на възможностите на съветската система да завладее по военен път поне европейския континент/ цялата тази планово-военнизирана икономика продължава да върви по инерция до своя колапс през 90-те, но тя губи целта, поставена й от Сталин - да съкруши Запада по военен път. Причината е ясна - атомната бомба, която изключва оцелели и от двете страни. Броят на танковете и дивизиите вече не е решаващ. В състезанието по производителност за пазара плановата централизирана икономика е обречена в надпреварата с несъвършената, но ориентирана към конкуренция капиталистическа икономика, извличаща дивиденти най-вече от цивилния пазар и трансформираща всички военни технологии в граждански. Разликата непрекъснато се увеличава, желязната стена между двете системи не успява да скрие несравнимо по-високия стандарт на живот от другата страна на Стената, и настъпва онзи момент в историята, когато самите граждани от източната страна пожелават разрушаването на тази стена.

+ Разбирам

не мисля, че е глупост, след като има например изучаване на японски език в някои училища, защо да няма ромски или турски по желание. Още повече, ако реалната статистика е такава, че половината роми-мохамедани или турскоговорящи се декларират като етнически турци, изучаването на турски език по желание и преподаван от учители етнически турци, говорещи естествено и български, е добра възможност за интегриране и преминаване към добре овладян говорим и писмен български език, който е официалния книжовен език в България. Друг вариант е да се въведе двуезичност в попълването на документите към държавните институции, отчитайки големия брой турскоговорящи - това е практика в САЩ, доколкото си спомням там имаше вариант на английски и испански. п.с дали съществува още турска филология в СУ, докато учех там имаше такъв факултет? п.с. Всъщност трансформирали са го в катедра "Тюркология и алтаистика" https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/fakultet_po_klasicheski_i_novi_filologii/struktura/katedri/tyurkologiya_i_altaistika

Като изключим конспиративния елемент за ролята на Ротшилд, деверсификацията на основните валути вече е факт: еврото и китайския юан са такива. Рублата ще види ролята си на световна валута през крив макарон, макар че на Хазин може и да му се привиждат такива илюзии, за Латинска Америка и Индия също не мисля, Ник е отговорил. Златото обаче ще поскъпва, защото страни като САЩ, Германия, Русия, Китай и Индия разчитат на него да балансират срещу рискове и са го включили като голям баланс в резерва си - това може веднага да се провери в статистиката. Освен това има още една важна подробност, която Хазин не споменава - китайската централна банка е напълно независима по отношение на политиката си от Световната банка, тя участва в различни международни споразумения, но оперира независимо, когато сметне това за необходимо, за разлика от Руската, Европейската и не съм сигурен за Индийската. С две думи - деверсификацията на световната валута долар е факт, според мен запасите в евро и юани ще увеличават процентите си в различните централни банки и тук Хазин е напълно обективен, като твърди, че ще се обособят поне три самостоятелни зони - Америка, Европа и Азия - колкото са основните валути в света. Това за евразийска зона, нещо като четвърта самостоятелна зона, с основни играчи Турция и Русия, ми звучи като разказите на барон Мюнхаузен.

Приятелю, не ме разсмивай - ако съветската икономика беше по-добра от американската, сега българските младежи щяха да емигрират в СССР, но къде е той? Ако Хазин твърди, че Сталин изгражда корпоративна държава, Хазин се превръща в истински авторитет за мен, аз също мисля, че сталиновата държава и нейните копия от "лагера" не бяха социалистически държави, а корпоративни държави, в които господстваше класа от монополисти-собственици в лицето на номенклатурата, тази система беше държавен капитализъм. Това го констатира и Джилас. Ако държавният капитализъм в СССР беше използвал шанса си през 60-те, за който говори и Хазин, да изхвърли от арсенала си плановата икономика /колко чифта панталони да се ушият годишно, според Комитета по планиране/, тази система щеше да има перспектива; китайските номенклатури осъзнаха това 20 години по-късно и съчетаха държавния капитализъм с частен, ерго - те печелят. Руснаците проспаха този шанс, жалко за тях, сега тръгват от първи клас и ще си извървят целия път, но с половин век закъснение. Плановата икономика без частна инициатива е икономически Франкенщайн - дори Ленин е схванал това и се е опитал да въведе НЕП, но не е имал време. Дали чета Хазин като дявола евенагелието, може, в богомилските евангелия дявола е най-талантливия ученик на бог и негов земен наместник. Е Хазин не е бог, а аз не съм му ученик или наместник, но го чета внимателно, поне това, което си постнал от него.

Зоните за разпределение на труда, според Хазин, са били ограничени в миналото, от което той вади заключението, че и зоните на пазарите са такива. Хазин обаче в тази лекция анализира историята зад нас, но тя продължава напред. Хазин препокрива значението на две понятия като ги превръща в синоними: зони на разпределение на труда със зони на пазар; пазарът обаче в неплановата икономика е практически неограничен, за разлика от плановата, защото свободният пазар зависи единствено от желанията и покупателните възможности на консуматорите и то в глобален мащаб; ако пазарът на нещо е изчерпан, производителите на този продукт търсят по-добри негови варианти или създават съвършено нови продукти и пазарът в тяхната технологична зона на разделение на труда се разширява. Също така тези производители търсят зони на нови пазари, извън техните технологични зони на разделение на труда, това се нарича глобализъм. Тогава производителите започват да разширяват и зоните за разпределение на труда и този процес не е вече географски фиксиран в регион, неговата сфера става глобалното развитие на нови технологии за производство, тоест зони на разпределение на труда. Примерно казано, американските технологии на Епъл отиват в зоната на китайското разпределение на труда и т.н., откъдето продуктите отиват на пазарите в глобален мащаб, не само в САЩ, където е технологичната зона. Процесът би могъл да има край точно толкова, колкото би могла да има край историята. Такъв „край” на историята и свободния пазар /а ”свободен пазар” е синоним на „капитализъм”/ може и да се обоснове теоретично / но това се нарича „утопия/, възможно е на теория и дори на практика да бъде постигнато „замразяване” на историята и на свободния пазар с тоталитарна диктатура и планова икономика, но „замразените” исторически системи не съществуват дълго, защото колабират от вътрешни проблеми – хилядолетният Райх просъществува десетина години, болшевишкият експеримент на планова икономика, комбинирана с тоталитарна лява диктатура просъществува малко повече от 70 години, след което колабира от вътрешните си икономически проблеми. Тук Хазин си противоречи сам: - от една страна, темповете на растеж в СССР са толкова големи, че след 60-те години на съветската икономика й трябвали само още 20 години, за да построи комунизма - Тоест от всекиго според способностите, всекиму според потребностите, неограничено потребление. - от друга обаче самият хазин казва " Но проблема бил че и в СССР бил научно-технически прогрес и в началото на 60 излязохме на ниво на което повече не може да се развиваме. В СССР беше социализъм, планова икономика поради което кризата се изразявала в падане на ръста." За мен несъответствието е очевадно: след като си постигнал толкова високи темпове на растеж, какво се е случило след 60-те, че ти е попречило да ги поддържаш през следващите 20 години до постигането на комунизма: Хазин сам отговаря, плановата икономика.

+ Напротив, темата е точно за това. И да се присъединя с една моя рецепта срещу бърнаут за Ник: стой на здрав бряг и гледай реката.