Б. Киров

+ Точно, по балкански справедливо. като включиш и далаверите с поземлените комисии, които с рушвети прехвърляха едни земи на други собственици и т.н. Имам късмета да имам 9 дка ниви, които ги работи арендатор, за които взех крупната сума от 140 лв миналата година, страхотна печалба, по 15 лв. от декар. Братовчед ми си работи неговите, но проблема е с намирането на пазар за продукцията, защото го конкурират евтини турски домати и т.н. и пак става с връзки да си продаде стоката по ресторантите в Приморско. Да не говоря за сирене, кашкавал и т.н., където се изискват куп тапии за производство и всякакви тъпни на чиновниците, за да си продаваш продукцията, така че там се оправя както може. От практическа гледна точка се получи огромна загуба. Тези праскови в градината бяха най-вкусния плод, който съм ял, няма такова сладко и ароматно нещо нито по Гърция, нито където и да е, уникални. разпарчетосаха градината, всеки си изкорени дръвчетата, защото мислеха, че ще продадат земята за вилна зона, ама нито един не успя, чиновниците не узакониха мястото за вилна зона и сега е пустош. Когато ги питам малцината останали селяни защо не отглеждат праскови и да ги продават, един ми каза "щото е много работа, от работа само гърбица може да ти поникне." Човекът си лежи на сянка под язовирната стена, там е пазач и въобще не му идва на ум да се гърби. А баща му се скъсваше от работа в кооператива и печелеше повече от преподавател в университета. така стоят нещата. Сега е пенсионер по болест, а децата му са из чужбина. Той е типичен случай.

Роговин В. З., ссылаясь на архивные данные, указывает следующее количество жертв террора[84]: Согласно докладной записке, представленной генпрокурором СССР Руденко, министром внутренних дел Кругловым и министром юстиции Горшениным в феврале 1954, с 1921 по 1 февраля 1954 по обвинениям в так называемых «контрреволюционных преступлениях» осуждено 3 770 380 человек, в том числе к высшей мере наказания 642 980, к содержанию в лагерях и тюрьмах 2 369 320, к ссылке и высылке 765 180; Согласно данным, представленным сотрудниками КГБ «в начале 1990-х», было репрессировано 3 778 234 чел., из них 786 098 расстреляно; Согласно данным, представленным архивным отделом Министерства безопасности РФ в 1992 году, за период 1917—1990 по обвинению в государственных преступлениях осуждено 3 853 900 чел., из них к высшей мере 827 995. Как указывает Роговин, за период 1921—1953 через ГУЛАГ прошло до 10 млн чел., его численность в 1938 году составила 1 882 тыс. чел.; максимальная численность ГУЛАГа, за всё время его существования была достигнута в 1950 году, и составила 2 561 тыс. человек. https://ru.wikipedia.org/wiki/Сталин,_Иосиф_Виссарионович Това са най-занижените документирани в съветски източници данни, според неофициалните са много повече.

Ако не беше сложил името под цитата, всичко това по принцип е вярно и може да се каже за Норвегия, Швеция или Дания днес, например - но чуй кой го казва. Милиони роби в ГУЛАГ няма къде да ги скриеш, милиони разстреляни хора заради съмнения в нелоялност или просто без причина. Името под цитата го прави гротеска.

Тук съм напълно съгласен с теб, може би имаме някои "грешки в превода" при диалога, говорим за едно и също нещо понякога, но го формулираме така, че не успяваме да се разберем. Но държавата, според мен, е длъжна да осигури за всички правосъдие, добра администрация, адекватна социална помощ за хората в неравностойно положение. Това й е работата. И условия участниците в пазара да играят по правилата, без да им пречи и без да фаворизира някой за сметка на друг. Българската държава, според мен, не прави това, а в много случаи точно напротив. Много от държавните служители я ползват като своя собственост за лично облагодетелстване, без да носят отговорност за това. Картината е много характерна, която описваш, и аз имам такива наблюдения. Не знам дали хората от турски етнос по другите региони са толкова богати, където не могат да се изкарват такива доходи от ферми, Кърджалийско например. Ромите в голям процент са функционално неграмотни, те не могат да се оправят със счетоводство в една ферма и с всякаква документация за получаване на дотации и т.н. Нямат шанс дори и да се опитат от това им ниво, освен да са евтино платени аргати. Не мисля, че ром е синоним на расова малоценност, и че въобще съществува такава. Всъщност ромите са с индийски произход, а индийското правителство е готово да ги обяви за част от индийската диаспора по света. За мен хората се различават единствено по индивидуалните си качества. https://www.vesti.bg/sviat/indiia-gotova-da-priznae-vsichki-romi-po-sveta-6050755 Ключовата дума е "реални граници". Имам наблюдения от селото на баща ми, Ясна поляна-Бургаско. Ако не бяха тези "реални граници", хората там щяха да продължат да обработват земята, като разликата е, че всеки щеше да си знае какъв дял от продукцията има на базата на това какъв дял земя е вложил. Имаше добре обработвани ниви с жито, огромна овощна градина праскови, много инвентар като машини, всичко това щеше да си остане пак, младите и средното поколение нямаше да избягат презглава в градовете и в чужбина. Но стана по друг начин - справедливо, но не в полза на хората, защото още първите 5-6 години след като се върна земята в реални граници нивите запустяха, техниката ръждяса и се разпродаде за жълти стотинки и скрап, овощните градини се изкорениха, мутрите изкупиха каквото им беше интересно /ханчето-кръчма в овощната градина/ и оттогава до сега в селото почти никой не се занимава със земеделие. Границите са реални, ама наследниците получават някакви мизерни ренти от арендаторите на земите им, а цената на земята е ниска. За чехите съм съгласен, те си бяха запазили, както и поляците, някаква форма на частна собственост в селата, а и частна инициатива в градовете, така че плавно превключиха и без драми. Дадох го като пример за реална приватизация, която запази работещи нещата, без да ги съсипва, за да трябва да се правят наново. Така спестиха поне едно десетилетие.

Тук вече ще потънем в дебрите на историята, можем да отворим и романите на Калчев и писанията на Георги Стоев и ще видиш, че не е точно така, всякакви бяха, имаше и много парвенюта, които яхнаха вълната, господин Никой, но в общи линии си прав, отзад винаги дърпаха конците котараците за които говориш.

Доста неща се промениха оттогава, а и се променят. Иначе човекът обяснява много ясно това, което иска да каже, явно има дарба да го прави. Друг е въпросът, ако се подходи по-задълбочено и аналитично към тезите му с проверка на факти и най-вече цифри, дали тези неща, които говори ще издържат на такава проверка.

Михов, тук е форум, ще рече свободно място за различни мнения. Пиша моето, зачитайки правото да имаш съвсем противоположно твое, без никакви претенции от моя страна ти да мислиш като мен. Моето мнение е, че държавата е длъжник на народа си, по простата причина най-вече, че тя, държавата с всичките й власти и атрибути, се издържа от парите на народа си, а той е суверен, на когото тя, държавата, е поела отговорността да служи и за чийто интереси да работи. това е Обществен договор между хората и държавата. Такова е моето разбиране. Ти имаш право на твоето. Да я върнем тогава. Да, земята бе отнета насилствено. Но връщането й по начина по който се направи, поне така мисля, създаде огромни социални проблеми и вакуум. Ясно бе и на практика така стана, че отделните разпокъсани парчета на наследниците не могат и не се обработват, повечето от тези хора бяха се урбанизирали вече. От този тип реформа спечелиха малка група едри латифундисти, произведение на модела Кой, които генерират свръхпечалби и разполагат с ресурс да я обработват модерно. Всички останали собственици загубиха. Ще ти кажа какво видях с приватизацията в Чехия през 1994. В сферата на книжарската мрежа в Прага. Чехите не свалиха петолъчката от партийния си дом, тя и тогава си стърчеше там, но приватизираха реално държавната собственост и я направиха кооперативно-частна. Тогава вече книжарниците в България бяха "приватизирани" по същия див и спекулативн начин както и земята и техниката на ТКЗС-та - партийни и криминални тарикати ги превъртяха няколко пъти през банките и различни други видове собственост, от което станаха барони, не цигански, а български мафиотски барони. Те спечелиха. Другите го духахме. Чехите обаче си запазиха цялата книжарска мрежа в Прага, пиеха си бирата с кеф, петолъчката си стърчеше нелепо, но работещите в книжарниците бяха реални собственици на акции и работеха за себе си. Малко върнах "лентата" - чехите подходиха не идеологически, а практически и разумно, поради което и сега са по-богати. Малко хаотично стана, но импровизирам.

Мисля, че българската държава е длъжна на своя народ и е формирана, за да работи за него. За "сбърканата аграрна реформа" няма да влизам в спорове, но повечето от тези роми по селата имаха постоянна работа в кооперативните стопанства. Където заплащането беше прилично по онова време. Няма кооператив, няма работа. Да не връщаме толкова назад лентата.

Мисля, че ти грешиш. Светската държава след Ататюрк е твърде различна от Османската империя. Погледни икономическите показатели на Турция днес, погледни нивото на образование и технологии и ще видиш, че не можеш да ги сравняваш с тези от 16 и дори 19 век. Съвършено различни държави са, а днес всеки може да пътува, да чете и да сравнява.

Не искам да се заяждам, но това просто не е вярно. Ето Ви Марксовото определение за "лумпенпролетариат": The Marxist Internet Archive writes that "[lumpenproletariat] identifies the class of outcast, degenerated and submerged elements that make up a section of the population of industrial centers" which include "beggars, prostitutes, gangsters, racketeers, swindlers, petty criminals, tramps, chronic unemployed or unemployables, persons who have been cast out by industry, and all sorts of declassed, degraded or degenerated elements." https://en.wikipedia.org/wiki/Lumpenproletariat Ромите не влизат в такава дефиниция, мнозинството от тях работят, това се отчита от статистиката: Да, проценът на заетост е по-малък от този на другите етноси, квалификацията и образованието са по-ниски, но тези хора работят и се издържат от труда си. Това че българската държава в продължение вече на 27 години зорлем ги тика към лумпенпролетариат, защото един от важните показатели за тази категория е хората в нея да разчитат и живеят от подаянията, отпуснати им от държавата, е друг въпрос, той е сбъркана държавна политика. Дори в предишната система управляващите бяха достатъчно прозорливи, за да ги отдалечават от статута им на лумпенпролетариат. Но повтарям пак, ромите в България не са лумпенпролетариат, част от тях са такива. Обидно и за нас и за тях е да им лепим такъв етикет. Ами представителните органи на мнозинството в лицето на трите му власти стъпка по стъпка са докарали голяма част от ромите до положението на лумпенпролетариат, особено на село, където живеят 40 процента от тях и след разтурянето на ТКЗС-та нямат работа, те вече са лумпенпролетариат по силата на една изцяло сбъркана аграрна реформа. Тези хора нямат друг избор, за да живеят там - те са направени по принуда престъпници. Но да им вменяваме колективна вина на ромите за това или да търсим расови и етнически причини за тяхната престъпност... Като споменахне турското малцинство, да, сред него няма такава престъпност, но то има силно политическо представителство - друг въпрос, че чрез "обръчи" от феодални зависимости това представителство го превръща във феодално население - но има такова представителство, има интелигенция, формирана още в предишната система, има държава-база със своя културна и държавна традиция. С която за съжаление се идентифицира, поради сравнение не в наша полза. Никой не бяга от по-добрия начин на живот.

Фружине, респект за труда, интересно е, но поне на пръв прочит откривам пробиви в логиката и несъответствие с реалността, като цитираното например. Вече, а и от доста време, не всичко, което се произвежда, се произвежда, за да се продаде в САЩ и по мое мнение тази тенденция ще продължава да смалява неотклонно тези 40 процента, ако и в момента са толкова. Пръв пример под ръка - вътрешният пазар на Китай, той има над 400 млн. потребители средна класа, които и по сегашните стандарти за това са по-голям пазар от цяла Европа и американския пазар като число, все още не по покупателна сила, но тенденцията е тази сила да расте, те са консуматори. Аналогична е ситуацията и в Индия. Китай след кризата, поради свиване на пазарите му в САЩ, поемат ясен курс към развиване на вътрешен пазар, цялото им производство се ориентира към това.

Започвам отзад напред: сериозно го мисля за областта на занаятите и самонаетите в тях. Само че там е много трудно да се класират и образовани в техникуми българи, поради всякакви административни безумия, та камо ли за функционално неграмотен ром, например точилар на ножове, който иска да упражнява занаят. Споменавам това съвсем конкретно, защото преди години имах точно такова конкретно наблюдение, търсех квалифициран точилар за печатарски нож, натъкнах се на 2-3 некадърници българи и накрая прочетох по форумите, че най-страхотния такъв майстор е работел до преди няколко години до Сточна гара, ром, който научил занаята от баща си, баща му от неговия баща, но тези хора бяха закрили работилницата. Също така в търговията – ако нямат изисквания за касови апарати и куп други глупости, маса роми ще работят съвсем легално там, сега го правят нелегално. Във всички занаяти и търговията ромите могат легално да изкарват много добри пари, ако ги оставят да работят там и не им пречат. Не предполагах, че НСИ е решил така с един замах изчезването на половината роми – гениално, при това законно. Ако това е така, цялата картина с „липсващите” 400 000 роми се изяснява, но не в полза на асимилацията. Ще кажа какво виждам, според мен, че може да се направи за интегриране: да се обвържат наистина помощите с образованието, ако има възможност и да се увеличат, но да се спазва правилото да се дават само за завършена степен на образование, а не за фиктивно записани „мъртви души”, нещо което дава възможност системата „парите следват ученика”, която както Михов добре описа, кара и едните /родителите роми/ и другите /учителите/ да крадат законно от държавата /от данъкоплатците, които работят/ пари за фиктивно записани ученици. Тази система и по много други причини, които сме обсъждали в други теми, напълно опорочава образованието и го превръща в надхитряне на държавата и амбулантна търговия с ученици Другото е, ако не съществува такова нещо, да се открият квоти за студенти роми в университетите и да се попълват преференциално: това го имаше при соца за турците, има го сега в Румъния и работи, работи и е работело и в САЩ. Благодарение на такива квоти има толкова много високообразовани афроамериканци и латиноси, които после стават "бели якички" Много важно е да се осигурят и квоти за роми в държавните служби, в армията и в полицията: често цитирания тук Ли Куан Ю първо това е направил за армията и полицията, за да осигури етнически мир в тях - колкото процента китайци, малайци и индийци има в Сингапур, такъв процент хора са на щат в полицията и армията - това е ключово важно. Да се открият от държавата специализирани техникуми за занаяти и там да се приемат приоритетно деца на роми, тези хора са много талантливи в занаятите и умеят да работят добре, стига да имат възможност; държавна програма за строителство на домове за ромите с тяхно участие в строителството – вместо Белене, 100 000 къщи за роми. Цонко Цонев го е направил точно така с общински средства в Каварна, не е нужно държавата да открива колелото, само да подкара това на Кметъла в национален мащаб, може да стане веднага със средствата за саниране, това е по-важно от санирането. Това на първо време.

За да има такова желание, трябва да се познава бита, манталитета и особеностите на това малцинство, да се зачита всичко това. Нещо, което мисля, че липсва в България. Защото другото, което се пропонира тук е втори вариант на Възродителен процес, но тихо и подмолно извършван. Само че от това губят всички - и насилваните да се "възродят" и тези, които ги насилват. Пътят е интегриране с взаимно разбиране и уважение, такива каквите сме, а не каквито ни се иска да бъдем.

Михов, само заради Вас продължавам този мъчителен за мен диалог. Вие твърдите, че ромите в България са лумпенпролетариат, според максистката терминология. Още развивате тезата, че интеграцията им е възможна чрез асимилация. Асимилираните са българи и те просперират. Онези, които се държат за ромската си идентичност и не искат да се асимилират тънат в невежество и необразованост. Ще ги натискаме, докато се асимилират. Нарочно засилвам контурите, но в общи линии това пропонирате с Атом. Според мен това е напълно непродуктивно от икономическа гледна точка и резултатът е сегрегация на близо половината роми, които не искат да се българизират по този начин. Хора, ние като етнически българи сме били в същата позиция в Беломорска Тракия, откъдето са корените ми. Не схващате ли колко абсурдно е това?

Тука и ти ма изгуби в темата си, но ша са упраим. Българче съм.

Ами не, Южняк, не мисля, че го хвърлям на вятъра. Още малко ще абсорбирам: Около 33 процента /300 000 души/ от ромите, сравнени с 5 процента от населението от не ромски произход, живеят в абсолютна бедност и са по-зле и по отношение на относителната бедност (Фигура 1.2). - Абсолютна бедност или нищета се отнася до състоянието на крайно лишаване от основни човешки нужди, каквито са храна, вода, хигиенизиране, облекло, подслон, здравна грижа, образование, средства за комуникация и информация. Наскоро направено проучване на Световната банка и ИОО от 2010 г. показва, че 67 процента от ромите получават нетен доход на глава от населението, който ги поставя сред най-бедните 20 процента от населението в страната. Прагът на бедността в България е 326 лв – 1.6 млн. от които 550 000 са роми, всеки трети от тези хора в дъното на пирамидата са роми. Други 19 процента от ромите са сред следващите по бедност 20 процента от хората в България: сиреч 80 процента от ромите са бедни Или 80 процента от 900 000 роми са бедни. 0.3 процента имат висше образование - 3000 души. Около 49 процента от ромските жени в България имат незавършено начално образование, а 42 процента са само с начално образование. Едва 32 процента от ромските момичета на възраст 15-18 години са записани в учебни заведения. 0 процента са "бели якички", служители 0 процента са държавни служители, учители, полицаи и т.н. Това е расистка държава Южняк. С нулеви перспективи в този й вид. Untitled 4.bmp

За да спестя време на четящите и пишещите, ще постна едно резюме на прочетеното до към 1/3 от материала, което представлява нещо като моментна фотография на сега съществуващото положение с ромския етнос в България. Няма да се намесвам с мои мнения и виждания, само в началото бих искал да напиша, че българите от ромски произход по някои данни, са реално не 4-5 процента, както е по официална статистика, а между 10 и 15 процента от цялото население. Това означава, че в България живеят повече хора от ромски етнос като процент, отколкото афроамериканци като процент в САЩ, а иначе казано - в България живеят около 10 процента от всички роми в света. Според мен, ние като държава нямаме друго печелившо решение, освен да ги интегрираме пълноценно и да се възползваме от предимствата, които това преобладаващо младо население може да даде на икономиката, вместо да се втренчваме и фиксираме в недостатъците, резултат от неговата сегрегация. Gender dimensions of Roma inclusion : perspectives from four Roma communities in Bulgaria (Bulgarian) Гледната точка на четири ромски общности в България /резюме на част от текста/ Ромите съставляват около 4.7 процента от населението на България, макар че преценките варират поради оспорваното им самоопределение. Броят на ромите според официалната статистика е около 371,000 (данни на Националния статистически институт от 2001 г.), като те са третата по големина група след етническите българи (83.9 процента от населението) и турците (9.4 процента). Останалите малцинства (араби, арменци, руснаци и други) съставляват около 0.9 процента от населението. При преброяването на населението от 2011 г. бяха отчетени само 325,000 души като принадлежащи към ромския етнос. Тази бройка вероятно е занижена, тъй като в това преброяване се разчиташе на самоопределението на ромите. Проучване на ПРООН от 2007 г. даде приблизителен разчет за броя на ромите в България между 700,000 и 800,000 души, като в това число се включват и лицата със смесен етнически произход. Според наскоро осъществено проучване на Световната банка, включването на ромите е не само нещо полезно за тях, а е също така и умна икономическа политика, изгодна за цялото общество - Световна банка, 2011 г. Включването на ромите е умна икономическа политика – илюстрации от България, Чехия, Румъния и Сърбия. Ромите в България са крайно разнородна група и всякаква генерализация би била неприемлива с оглед на разликите в социално-икономическото им положение, бит, териториално разпределение, човешко развитие, религия, традиции и културни процеси. Йерлиите са най-голямата група, наброяваща между 325 и 400 хил. души. Те са преобладаващо мюсюлмани и изглежда са заселени по времето на Отоманската империя. Калдерашите наброяват между 15 и 20 хиляди. Те са православни християни и са по- скоро номади. Предполага се, че са пристигнали от север (напр. Сърбия, Молдова и Румъния) след Кримската война. Рударите или Лудари наброяват между 60 и 70 хиляди и говорят румънски език/диалект на румънския език според етнографските проучвания. Според данните на НСИ от преброяването на населението от 2011 г. 44.6 процента от ромските общности живеят в селските райони. Мястото на постоянното им местоживеене оказва голямо влияние върху шанса, който имат хората в своя живот. Макар и да се подразбира, че местоживеенето помага да се определи достъпа на ромските общности до качествена инфраструктура, жилищни условия, медицински и други социални услуги, образование, възможности за намиране на работни места, все пак е трудно да обобщим дали общностите в градските райони са в по-добро положение от тези в селските. Има обаче твърдения в литературата, според които териториалната сегрегация на ромските общности се е засилила през пост-комунистическия период. Концентрацията на роми в самостоятелни квартали се е удвоила през последните двадесет години както в градските, така и в селските райони.14 Сравнени с неромското население ромите мигрират по-често в рамките на годината, и изразяват два пъти повече намерения да мигрират (Фигура 1.1). Мнозинството роми в България живеят в бедност и показват сравнително по- ниски показатели за човешко развитие. Ромите са сред най-бедните хора в България. Около 33 процента от ромите, сравнени с 5 процента от населението от неромски произход, живеят в абсолютна бедност 15 и са по-зле и по отношение на относителната бедност (Фигура 1.2). Наскоро направено проучване на Световната банка и ИОО от 2010 г. показва, че 67 процента от ромите получават нетен доход на глава от населението, който ги поставя сред най-бедните 20 процента от населението в страната. Други 19 процента от ромите са сред следващите по бедност 20 процента от хората в България. Малка част от едва 14 процента имат доходи на глава от населението равностойни на доходите на горните три квинтила. Повечето роми живеят при относително лоши битови условия, с жилища под стандартните изисквания, с ограничена жилищна площ и неадекватни услуги. Според данните средното ромско домакинство живее на площ от около 18.36 кв.м, докато средното неромско домакинство обитава 36.00 кв.м. Въпросникът раздаден сред ромската общност потвърждава лошите условия на живот (описани по-подробно в Глава 2). Делът на грамотните роми е по-нисък в сравнение с групите от неромски произход (Фигура 1.3), като процентът на записани в училище, който е един от показателите за грамотност, показва трайно по-ниски стойности сред мъжете и жените от различни възрастови групи, било то в предучилищния етап или в гимназиалното образование. Около 49 процента от ромските жени в България имат незавършено начално образование, а 42 процента са само с начално образование. Едва 32 процента от ромските момичета на възраст 15-18 години са записани в учебни заведения. Функционалната неграмотност е три пъти по-висока сред ромските жени в сравнение с ромските мъже16, въпреки че според Данните от регионалното проучване около 90 процента от ромските мъже и 84 процента от ромските жени в България са грамотни. Функционалната неграмотност сред ромските жени е три пъти по-голяма, отколкото сред ромските мъже. Равнопоставеността и включването са основните предизвикателства пред тяхното развитие. В Глава 3 и Глава 4 се разглежда въпросът за причините, поради които образованието остава основен проблем. В сравнение с неромското население, при ромите процентът на безработните е висок, а процентът на заетите е нисък. Данните (Фигура 1.4) показват, че по отношение на заетостта ромските жени са по-зле както от ромските мъже, така и от неромските жени. Освен това, ромите са най-активни в неформалния сектор на икономиката (Фигура 1.5) и в секторите с неквалифициран или ниско квалифициран труд (Фигура 1.6). Повечето роми са заети в селското и горското стопанство, строителството, комуналните услуги, минното дело и търговията (Фигура 1.7). Глава 4 се опитва да обясни причините за тази трайно висока безработица и ниска заетост. В Параграф 16 е описано влиянието на икономическия преход в България върху заетостта на ромите. Ромите страдат от остро недохранване (42 процента) в сравнение с населението от неромски произход (6 процента) и само 85 процента от ромите, сравнени с 97 процента от останалото население, имат достъп до здравеопазване. 70 процента от ромите, в сравнение с 21 процента от неромите в България, нямат въобще никакъв достъп до основни лекарства (Фигура 1.8). Достъпът до здравеопазване и прехрана остават области, в които са нужни спешни интервенции. Горните показатели говорят за остро социално изключване на ромите в България. Високите нива на бедност, безработицата, ниските показатели за човешко развитие, лошите жизнени условия, ниското качество на инфраструктурата и други услуги говорят за тежка форма на социално изключване. Социалното изключване сред ромите в България е исторически свързано със съществуващите предразсъдъци и стереотипи. Бедността остава хроничен фактор в ромското изключването, а интеграционните политиките от миналото са допринесли много малко за преодоляване на положението на ромите. Преходът от планова към пазарна икономика доведе до влошаване на общото икономическо положение и заетостта на ромите. Масовата трайна безработица като последица от прехода засегна ромите тежко.19 Ромите, заети най-вече в секторите с неквалифициран труд по време на комунистическия режим, загубиха работата си, тъй като заетостта в тези сектори рязко намаля с настъпването на пазарно-ориентираните политики. Липсата на подходящи умения, ограниченият социален капитал и широкото разпространение на отрицателни стереотипи и предразсъдъци към ромите означаваха, че тяхната интеграция във възникващата класа на труда в българското общество става голямо предизвикателство. Териториалната сегрегация в периода след прехода стана по-видима и жилищните условия на повечето роми се влошиха. В общностите, в които беше проведено настоящото проучване, респондентите отбелязаха, че повечето въпроси на развитието в ромските квартали са свързани с безработицата, нередовните и ниски доходи и бедността. Дори в София, където официалният процент на безработица е най-нисък, да се намери работа за ромите е все още безкрайно предизвикателство. Ромите, които последни се присъединиха масово към групата на индустриалните работници и които традиционно имат по-ниска образователна степен и квалификация от етническите българи, бяха и първите, които отпаднаха от пазара на труда когато търсенето на неквалифицирана и полу- квалифицирана работна ръка рязко се сви. Ситуацията за ромите-строителни работници беше по-благоприятна до неотдавна, когато строителният бум в София бе прекъснат от световната финансова криза от 2007 година. Много ромски мъже, които работеха на строителни площадки и получаваха относително по-високи заплати, изведнъж останаха без работа и доходи. През 2011 г. делът на безработните ромски мъже достигна 35 процента, докато при мъжете от неромски произход възлизаше на 20 процента. През последното десетилетие правителството на България се стреми да засили ромската интеграция, поставяйки ударението главно върху антидискриминационни мерки и подобряване на достъпа на ромите до услуги в областта на образованието, здравеопазването, жилищната политика и заетостта. Последните данни за положението на ромите в България (дадени по-подробно по-горе) показват, че тези интервенции все още не са произвели желаните резултати в утвърждаване на ромското включване. п.с. това е резюмето, което съм подготвил, не съм си позволил да подчертавам и ошрифтявам, макар че в моя вариант го направих. Фактите не са толкова изненадващи, колкото шокиращи, поне за мен.

+ Не Ви отговорих веднага, защото започнах да чета и видях, че текста е много професионално написан, съдържателен и плътен като информация, а това предполага време за асимилиране и осмисляне, което ще ми е необходимо. Авторите са предимно от индийски произход съдейки по имената им, това означава съпричастност, социологът работил на терен е българка, което предполага компетентност, анкетата е широко представителна, което предполага достоверност. Световната банка има интерес от решаване на проблема с бедността в България, а банкерите са най-ефективните хора в света на бизнеса, за които мога да се сетя, така че по отношение на мотивите - мисля, че те са дълбоки. Много бих се радвал, ако в този разговор се включи и Ник, той има какво да ни каже, защото може би най-добре от участниците във форума познава проблемите на тази общност, доколкото съдя по написаното от него, а и междуличностните и междугрупови отношения в по-широк план. Сир, благодаря за изчерпателния отговор Приемам, че репликите ни на лична основа са били шеги и закачки, което си личеше от емотиконите в тях; на въпроса Ви за доказателство за прилагане на закона в Румъния се опитах да отговоря, доколкото мога, но бюрократите трудно дават информация навсякъде, така че за мен пак си остана загадка дали този закон се прилага реално или не; съдейки по цифрите, според които повечето ромски деца в Румъния не завършват средно образование, могат да се правят предположения и в двете посоки - доколкото разбрах, помощите там са по 40 евро за ученик, което едва ли би могло да покрие пътни разходи, облекло и пропуснати ползи от работа, която би могло да свърши детето в полза на семейството, така че - с тях или без тях, ромите очевидно решават да изтеглят децата си от средно образование, както се случва и у нас. Спомням си, че диалогът ни в темата за външната политика на САЩ вървеше много адекватно. Надявам се отново.

Некомпетентно управление, корупция, беззаконие - според мен това е триадата, причиняваща демографската криза, бедността и всички останали проблеми. Възможно е външни фактори да се възползват от вътрешната слабост на държавата ни, но винаги става така, когато един организъм боледува.

+ като начало предлагам да прочетем или поне да се запознаем с това изследване на Международната банка Gender dimensions of Roma inclusion : perspectives from four Roma communities in Bulgaria (Bulgarian) Проучването „Равенството между половете и приобщаването на ромите“ представя основаните на джендър спецификите гледни точки на ромите за историческите предизвикателства пред социалното им включване в България. То се базира върху осъщественото количествено изследване, включващо анкети в кварталите, дискусии във фокус групи (ДФГ) с мъже и жени от различни възрастови групи и мини проучване на пример от практиката. Изследването бе проведено в четири ромски общности (Бяла Слатина, Христо Ботев, Шекер махала и Веселиново), подбрани с оглед на регионалното представителство, степента на урбанизация и придържането към традиционния начин на живот и изолация от по-голямата част от обществото. Изследването допълва усилията за изпълнение на Националната стратегия на България за интеграция на ромите 2012-2020 г. и за разработването на насочени към ромите политики и програми. Материалът е над 80 страници, писан е на базата на задълбочено проучване на терен, има го на български и английски на посочения линк, издаден е 2014 г. Поне за себе си възнамерявам да постъпя по този начин, за да не откривам топлата и студената вода. Който има интерес, ето линка за българската версия: http://documents.worldbank.org/curated/en/837701468235758067/Gender-dimensions-of-Roma-inclusion-perspectives-from-four-Roma-communities-in-Bulgaria

Някакви конкретни доказателства за това, кои са "те", които ни зачистват, защото сме българи и за какво им е на тях? Това съм го чел и чувал в различни варианти, но никога не е било подкрепено с конкретни факти или поне обосновано. Сложих Ви плюс на мнението, че деленето на хората по етнически принцип в една държава е самоубийствено за нея, но предишното Ви заключение, поне за мен, виси във въздуха без обосноваване, така изглежда, ако няма конкретика.

Не оспорвам, че техните цигани били по-добре от нашите, щом имате преки наблюдения, те са по-точни от прочетеното от мен, пък и то не се различава от това, което твърдите. Затова писах, че проблемът с бедността и простотията, според мен, не е етнически. Всъщност Вие сте го формулирали - в закона може да пише всичко, но не се изпълнява. Нямаме различия. Не смятам, че хората трябва да се оценяват от расистка гледна точка и че индийците или афроамериканците били по-интелигентни природно или по-социални, както твърдеше Южняк. Нито даже, че отделните кланове и родове от ромите са нещо решаващо за социализацията им и че има такива, които не подлежат никъде. В тази връзка, не мисля, че Кметъла е бил късметлия с цивилизовани роми - направи ли Ви впечатление материала за него, че повечето от тези хора са имали професии на строители и че са ходели да работят в Полша, още преди той да започне да работи за тях? А по отношение на помощите без работа и образование - не е луд който яде баницата. Криптоконсерватизъм.

Premises of Inclusive Access and Success of Roma People in the Romanian Higher Education Authors and affiliations Diana-Maria CismaruEmail authorCristina FiţDelia Gologan https://link.springer.com/chapter/10.1007/978-3-319-20877-0_33/fulltext.html The situation of Roma children in schools highlights a very complex and worrying picture. The access of Roma people to preschools is limited. Only 61 % were registered and finally, only 20 % had access to preschools in 2000–2001. Among 15–18 year olds, only 36 % of Roma were enrolled in school, compared to 79 % of the overall population (EUMAP 2007). On average, Roma children spend only 6.8 years in formal education, compared to an average of 11.2 years for the general Romanian children population. Roma girls are overrepresented among children unenrolled in schools, (39 % vs. 29 % for boys) (Surdu et al. 2011, p. 29). This is because girls’ enrollment in school is affected by early marriages: 10 % of Roma girls have their first child between 12–15 years, and 48 % between 16–18 years (Preda 2009, p. 228). Due to the homogenous nature of Roma communities, over half of Roma children learn in schools with a predominant Roma population (Preda 2009, p. 229), and thus homogenity in practice looks a lot like segregation. Almost 60 % of preschool Roma children are enrolled in a preschool with more than 50 % of Roma children, while 11.7 % are enrolled in all-Roma children classes. In families with at least one case of school dropout, 56.5 % of children learn in segregated classes, while 9.1 % learn in all-Roma classes (Surdu et al. 2011, p. 10). According to a 2010 report, Roma community schools function with scarce resources due to social stigma and lack of human and material resources. The same study also noted that a school’s likelihood of possessing specialized laboratories was inversely related to the percentage of Roma children attending the school. The number of qualified academic staff at a school and the number of books it possesses per student were similarly found to have an inverse relationship with Roma enrolment (Duminică and Ivasiuc 2010, p. 69). According to another research study, Roma children studying in predominantly Roma classes have a higher risk of repeating a year compared to the Roma children in mixed classes: approximately 15 % of pupils in predominantly Roma classes are illiterate, in comparison with only 4 % of Roma children in mixed classes (Florea and Rughiniş 2008, p. 159; Preda 2009, p. 229). In short, the predicament of Roma students is rather complicated, since their lack of access to education and high dropout rates are influenced by numerous independent factors, such as their social background, poverty, lack of access to education (caused by faulty infrastructure, e.g. no access roads), parents’ level of education, discrimination or, in a few cases, their cultural backgrounds (e.g. patriarchal communities). 3.1.2 The Dropout in Schools of Roma Children According to the 2012–2020 Romanian Government Strategy for inclusion of Romanian citizens of Roma minority, Roma people have the highest dropout rates compared to any ethnic groups. The 2002 census shows that only 21 % of the Roma youth in the 15–18 age group were still enrolled in schools, (18 % for women, 24 % for men). Also, approximately 80 % of all unenrolled children belong to the Roma population, out of which 38 % are functionally illiterate. In primary schools, the Roma enrolment rate is 64 %, compared to an average of 98.9 % for the rest of the country (Presidential Report 2007, p. 8). According to Duminică and Ivasiuc’s (2010) report, the annual dropout rate among Roma children is 6.7 %. However, this figure was arrived at based on self-reporting by Roma children (enrolled or not in compulsory education); the authors suggest that the real dropout rate among Roma children may be as high as 9 %. The most important reasons for dropout include poverty (mentioned by 44 % of the respondents) and repeated unsatisfactory school results such as repeating a year of school (mentioned by 16 % of respondents). According to the surveys of Roma children and their parents, the results contradict the stereotype according to which Roma children dropout rates are a result of early marriages which affected only 4 % of respondents. The same study—“School for everyone?”—contradicts another stereotype, namely that Roma parents are not interested in sending their children to school, this being noted in only 9 % of the responses. Thus, 90 % of the Roma parents have a positive attitude towards education, maintain constant contact with teachers and encourage their children to perform well in school (Duminică and Ivasiuc 2010, p. 10). Additionally, it is worth mentioning Duminică and Ivasiuc’s conclusion that “Roma children rarely go beyond secondary school education due to poverty reasons.” This phenomenon is predominant in the rural area, where families do not benefit from adequate infrastructure or financial resources to send their children to an urban high school (at least 5–10 km away from their homes). The same poverty issue makes teenagers stay home and work, in order to financially support their families. However, this problem is not specific to Roma communities, but is common for the rural population in general. One more reason why Roma children’s education often ends at secondary school level is the parents’ subjective balancing of the financial costs and benefits gained by having their children continue education (Duminică and Ivasiuc 2010, p. 11). Disadvantaged families find it difficult to maintain a long-term approach to education when they have difficulty meeting basic needs, making them more focused on a one day at a time approach. Очевидно се спазва, щом родителите балансират, тоест правят избор, между това да получават помощи за учащото се дете или да правят разходи за неговото образование. Изследването е правено върху статистика. До сега бях етикиран от съфорумци като „путински трол”, „русофил”, „русофоб”, „дясно консервативен фрийк”, Вие внесохте своя принос с „крипто консерватор”, но защо „крипто”, това означава таен, скрит. Аз не съм таен привърженик на републиката, отявлен съм. Ако имате предвид американските Рупубликанци, а очевидно това имате, нямам никакво отношение към тази партия и идеите им – нито положително нито отрицателно. Мисля обаче, че форума не е място за обсъждането на лични политически убеждения и въобще лични качества и ще Ви помоля друг път да не го правите персонално. Нито ще се обяснявам повече на който и да е. Пиша тук най-вече за читателите, а не заради опонентите.

Не става въпрос за ограничаване на раждаемост по образователни признаци, а за ограничаване на помощи за деца по образователни признаци. Пишете "за съжаление", което ме води до заключение, че го намирате за резонно, но то съществува и сега в Румъния, фиксирано е в тяхното законодателство, където средното образование е задължително, а помощите за деца са обвързани със задължението на родителите им да спазват закона: After the age of two, children receive an allowance up until the age of 18, although they must attend school in order to be eligible. https://en.wikipedia.org/wiki/Welfare_in_Romania Никой в ЕС и САЩ не критикува Румъния за този закон, а за брутално полицейско насилие и лошо отношение на администрацията към ромите - между другото, някои неправителствени организации изчисляват ромското население в Румъния между 1 и 2 млн., въпреки че официално е около 650 000, ситуацията с преброяването и процентите, са аналогични с тези в България. Почти същата ситуация е и в Унгария. Моята теза е, че въпросът с ниското образование, престъпноста и бедността при ромите не е етнически за България, защото голяма част от етническото българско и турско население върви по същия път, при ромите тези неща са най-ярко изразени. Според мен причината е само една, лошо управление, част от което е и както вие отбелязвате свръхлибералната правораздавателна система. За последното бих добавил, че тя е такава, защото обслужва мафията наречена Кой, която си има държава, но към дребните престъпници не е чак толкова либерална, защото за 1 хляб вкарва хора в затвора, но за 10 млн. не. Това е друга тема, макар че в нея е ключът и към демографския проблем, според мен. Има няколко изключения с решаването на ромския въпрос, който е част от демографския, в България, едно от тях е Каварна. Каварна, където булдозерите не влязоха в махалата Политики, а не политиканстване Каварна е пример за цялостен подход към интеграцията на ромската си махала - само преди 10 г. тя е изглеждала по много по-различен начин. Тогава ромският квартал е бил на прага на гетоизацията, но общината подема цялостна програма и инвестира във физическа, образователна и административна инфраструктура. Усилията на общината, и в частност на кмета Цонко Цонев, са само едната страна на монетата. Другата започва още през 1989 г. когато една голяма част от ромите в квартала, които са професионални строители, тръгват да търсят работа в чужбина. Първоначално го правят незаконно, но това се променя по време на предприсъединителния период на членството на България в ЕС, когато българските граждани имат право да работят по три месеца в държави-членки на съюза. Някои от тях стават строители и амбулантни търговци в Полша, където си "предават" работата - три месеца работи мъжът, след него отива жена му, брат му, братовчед… Спестяванията им се връщат в квартала, но това, което прави модела наистина устойчив, е инициативността на общината и политическата воля на кмета. "Подобрете първо средата на живот на тези хора, накарайте ги да се почувстват граждани. А след това наблягайте на образованието и заетостта", казва пред колегите си кметове Цонко Цонев Цонко Цонев успява да убеди както общинския съвет, така и местната общност, че политиката на интеграция е жизненоважна за просперитета на общината като цяло. Общината изгражда инфраструктурата, включително улици с канализация и водоснабдяване, газификация, телефони, интернет. За да не се строи хаотично, са наети архитекти, които правят макети на няколко еднотипни жилища, а ромите-строители ги строят собственоръчно. Незаконно строителство не се позволява. Сметищата са изчистени от безработните роми по програмите за временна заетост. Земята е култивирана и раздадена на парцели, като голяма част от подалите заявление са ромски семейства. Създаден е общински здравен фонд, в който участват както етническите българи, така и ромите. Местната администрация се грижи когато гурбетчиите си дойдат, да платят със стара дата здравните осигуровки на всички в семейството, които не са осигурени. За тези, които нямат роднини в чужбина и нямат работа, кметът се грижи да получат препоръки и когато започне сезонната работа, те да бъдат първите, които са назначени. Проф. Томова разказва, че средствата за тези социални програми идват от отговорно управляваните общински активи. По думите й, за разлика от други малки общини, където общинските земи са разпродадени на безценица, в Каварна те се продват на инвеститори в ветроенергийни паркове, които изграждат вятърни генератори. С тях се сключват договори, които носят на общината доходи, които пък финансират интеграционните политики. Сделките със собствениците на ветропарковете около Каварна и средствата от еврофондове служат за финансирането на инфраструктурните и социалните програми в града край морето Кметът не забравя, че без образователна стратегия всички усилия отиват на халос. Затова ключови инвестиции се правят в десегрегацията на детските градини и училищата, както и във включването на ромските деца и родителите им в образователните процеси. В училището са наети като чистачки, лелки и готвачки ромски жени. Така родителите са спокойни, че там имат свои хора, които пък помагат на учителките да се справят с децата, които не знаят български език. За да разберат родителите, че образованието е ценно и нужно, те биват ангажирани с учебния процес активно - участват в родителски срещи, идват на концерти и виждат успехите на децата си, което рязко намалява риска от ранно отпадане от училище. Общински омбудсман следи за нарушения на правния статут на всички в градчето - независимо от етническата и верска принадлежност. Годините общинска подкрепа и благоустройството на квартала дават своя плод - там вече се отварят къщи за гости и малки хотели, а тази година ирландски инвеститор отваря фабрика за рапани, която дава възможност за целогодишна работа в махалата. Това може да бъде шанс кварталът постепенно да излезе от цикъла на зависимостта от европейските и общински фондове. "Подобрете първо средата на живот на тези хора, накарайте ги да се почувстват граждани. А след това наблягайте на образованието и заетостта... Няма как да очаквате от едни хора, които нямат електричество, живеят в мизерия, газят в кал, да ходят на училище или да бъдат конкурентноспособни на пазара на труда", казва кметът Цонко Цонев на събрание на кметовете и представители на ромската общност. Разбира се, моделът на крайморския град не може да бъде копиран на сто процента навсякъде в страната поради различните особености на местата. Но отговорният подход към управлението на ромските квартали и приемането на всички хора за равни - може. Според Ива Александрова, основните елемети за успеха на Каварна са следните: - Цялостен подход към инвестициите, и то с публични средства в ключови за системата сектори; - Развитие на общинския капацитет да кандидатства по европейски програми; - Пропорционано разпределяне на общинския бюджет или, както казва кметът Цонко Цонев: "¼ от гражданите на Каварна са роми, следва ¼ от общинските средства да са насочени към тях."; - Работа директно с ромската общност, техни общински представители, изнасяне на част от административните услуги в офис в квартала; - Планиране на инвестициите в диалог с общността, като така се създава повече усещане за собственост у хората. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/vsichko_za_pravata_ni/2015/07/01/2563726_kavarna_kudeto_buldozerite_ne_vliazoha_v_mahalata/ Цонко Цонев като кмет е направил в Каварна това, което българската държава можеше да направи през изминалите години и което все още може да се направи.

Да, ама не. И аз така си мислех, докато разбрах, че не е. Патента си го плащаш в общината, но това не ти дава право да упражняваш занаята. Трябва да имаш майсторско свидетелство издадено от НЗК /национална занаятчийска камара/ - нямаш ли такова, спукана ти е работата, ако работиш без кетап, носиш наказателна отговорност и плащаш големи глоби. За да ти издадат майсторско свидетелство от Камарата, трябва да вземеш 3 степени изпити - чирак, калфа и майстор. И между тези три степени нямаш право на самостоятелна работа, а всяка от двете до майстор е по 3 години. Може да си завършил специализиран техникум, може да си сръчен като Кольо Фичето - твой проблем, нямаш ли кетап си под ударите на прокуратурата и данъчните. Курсовете за чирак, калфа, майстор по фризьорство като съвкупност ти струват около 6000 лева - това го знам от позната на жена ми, коята скоро ги изкара. Отделно патентния данък за едно столче в салона й струва 250 лева месечно /има-няма клиенти/, отделно ХЕИ, Пожарна, НОИ, касов апарат /той се купува и си плащаш периодично сервиза/; ако си вундеркинд си водиш сам счетоводството, ако не си, плащаш на счетоводител, подаваш декларации годишни, за които пак плащаш, най-сетне си плащаш и наема на салончето. Та така с патентите и занаятите. Курс по сървайвър са. Ето ти мнението на един неграмотен човечец от форумите за занаятчии /има и такива/, който си е изплакал мъката, може и да е много сръчен майстор човека: "АБЕ ЗАЩО Е ТАЗИ ЗАНАЯТЧИИСКА КАМАРА ВЪОБЩЕ! ЗА ПАРИ!!!! ЩОТО ОТРЕГИСТРИРАНЕТО ОТ НЕЯ НЕ СВЪРЗАНО С ЗДДС! РЕГИСТИРАШ СЕ НА ПАТЕНТ, ПОСЛЕ СЕ РЕГИСТРИРАШ ПО ДДС, АМА СИ ОСТАВАШ ЧЛЕН НА ЗАНАЯТЧИИТЕ( ДРУГ Е ВЪПРОСА С Т.Н. ИЗПИТИ И СВИДЕТЕЛСТВА- ТО МНОГО СПЕЦИАЛИСТИ ВЪВ ВСИЧКИ ОБЛАСТИ ИМА.............). АМИ АКО СИ САМОУК ИЛИ ДРЕГ ЗНАЕЩ, КОЙТО Е [/МНОГО ,МНОГО ПО ЗНАЕЩ ОТ ТОЗИ,КОЙТО ЩЕ ТИ ДАДЕ КЕТАПА КАКВО ПРОВИМ!!!B]а И МА, АКО НАИСТИНА ИМА ИЗПИТ ТИ МОЖЕШ ДА НАУЧИШ НА МНОГО НЕЩА, ТОЗИ КОЙТО ЩЕ ТИ ДАВА ДОКУМЕНТА! ПОРЕДНИЯ АБСУРД В БЪЛГАРИЯ!!!!" - край на цитата А друг му отговаря в същия тон: "Е това е поредния абсурд в България! Регестираш се, защто си на петент, след това тръгва ти бизнеса, ретистрираш се по ЗДДС, ама [оставаш член на тази камара! И ЗАЩО? ЗАЩОТО СИ ЖИВ! АКО УМРЕШ Е ДРУГО? А по въпроса за кетапите ОЩЕ ПО ПЪЛЕН АБСУРД-явявям се аз, учила съм се 2-3 години от БАШ МАЙСТОР ( без свидетелство за майстор от камарата) и видиш ли той НЕЗНАЕ ДОРИ 10 % ОТ ТОВА, ЗА КОЕТО ЩЕ МИ ДАВА СВИДЕТЕЛСТВО! [/ТОВА Е АБСУРДИСТАН!B]" - край на цитата И един вече по-образован коментар в сайт за фризьорки, но в друг аспект, за наказателната отговорност, която държавата налага, ако нямаш "майсторско свидетелство", описах как се взема, забравих да спомена, че за всеки изпит в Камарата пак си плащаш, отделно си плащаш за курсовете, отделно си плащаш задължителен членски внос, а при фризьорите те задължават да се абонираш за списанието, издавано от председателя на тяхната занаятчийска камара, който пък те изпитва и организира курсове: "Напълно съм съгласна с теб Диди, това е поредният абсурден закон в България. Това изискване трябва да важи за занаяти за които няма учебни центрове, гимназии, колежи и пр., защото в случая се обезсмисля професионалното образование, т.е. можем на 16 години да приключваме у-ще, да чиракуваме няколко години, да се явим на изпит при някой "баш" майстор и да имаме право да работим самостоятелно. Всичко е за пари и представете си що пари ще се влеят в тази камара...Сега всеки, който си има фирма, квалификация и платени данъци, трябва или да чиракува или да се явява на изпит за някакво измислено "майсторско свидетелство". И другия абсурд, въпросната камара писали писмо до прокуратурата да изискват наказателна отговорност от всички които не сме "майстори" и работим самостоятелно, защото сме били работили без да имаме правоспособност, според тях само майсторското свидетелство е миродавно, не се зачитат дипломите ни. Тогава какво излиза, че МОН издава дипломи, а НЗК не ги зачита...!?!?!?" - край на цитата Това е положението със "свободата" да упражняваш занаят в България като самонает. Нали си представяш как някой от неграмотните хора, които все пак са майстори в занаят, ще мине през всичките тези иглени уши, за да има законно право да работи, да не говорим, че дали ще има пари да се класира за това право.