Б. Киров

Вярно, че статистиката понякога е стъкмистика, но в тези цифри е голата истина за БДЖ. Аз самия поне от 10 години не ползвам услугите им, пътувам винаги с автобус. Защо го субсидират в този му вид? Не знам, може би социален "данък спокойствие", за който стана дума, както беше и с Кремиковци. какви сълзи се проляха за този соц.мастодонт, какви драми бяха, сега пълна тишина. София живна откъм опушване. Далаверите около продажбата му не коментирам, там е епос. По аналогия нещо подобно ще се развие, ако тръгне и приватизация на БДЖ.

Така е, но според мен това минало е безвъзвратен спомен. България, пак по мое мнение, никога повече няма да се върне към средната си класа от земеделски собственици. Урбанизацията пресече такава реална възможност, отделно тъпо проведената земеделска реформа с връщането на земята от кооперативите, това пак според мен. Аз също имам някаква наследствена земя, но от тримата наследници на дядо ми, баща ми и двамата ми чичовци, и сега петима техни наследници, заедно с мен, единствено един е фермер в реалния смисъл на думата, той е средна класа земеделец, но неговите деца не са и няма да наследят този занаят. Дотам. Средна класа у нас по мое мнение може да се създаде като широка самоиздържаща се и независима поради това социална база в градовете предимно в сферата на услугите, най-обобщено. Защото да правиш компютърна анимация или електронни книги също е в сферата на услугите, каквато е и работата на фризьорката с малко квартално салонче. Но такива хора на сегашния етап в България се изключително силно притиснати да се развиват и да печелят добре от: 1. административен рекет и тормоз. 2. нелоялна конкуренция на монополисти олигарси, които също са навлезли в тези сфери. Затова пиша, че на България да се развива като просперираща пазарна икономика, според мен, най-много пречи Моделът Кой. Този модел е като паяк, чиято паяжина обхваща целия социален, политически и икономически живот. Той е централен източник на корупцията, блокирането на съдебната система и прекалената бюрокрация. Нещо като Гордиев възел на всички останали проблеми. Точно този модел, наречен от улицата "Кой" заслужава специално внимание за проучване и анализ, защото там е скрит заровения златен ключ към възраждането на българската икономика и общество. Малко патетично стана, ама няма друг начин да го кажа по-синтезирано. При анализ ще бъде дълго и скучно, пълно с цифри и факти, а малцина са любители на такова четиво.

Кой.

Имало е "тупамарос" - градски партизани анархо-комунисти и маоисти, ограничена група терористи от стотина души и около 1000 помагачи, които през 60-те години на 20 век започват да отвличат срещу откуп богати хора и правителствени служители. Военните установяват диктатура през 1972 г. и се разправят безжалостно с тупамарос. Истинсокото икономическо чудо в Уругвай се случва след 2006, когато бедността пада от 32.5 процента до 9. Същевременно през този период средната класа нараства до 60 процента /срещу 10 в България/. Върху какво се изгражда това "чудо": Върху няколко кита: 1. Ниски нива на корупция 2. Добри условия за правене на бизнес 3. Прозрачност и свобода на пресата 4. Много точно дефинирани приоритети в икономиката, които носят висока добавена стойност, опиращи се на добро образование и квалификация на работната ръка, а именно: - Туризъм - дава над 10 процента от БВП: Tourism: Several seaside resorts, like Punta del Este or Punta del Diablo in the south-eastern departments of Maldonado and Rocha, regarded as a jet set resort in South America, are main attractions of Uruguay. International cruises call at Montevideo from October to March every year. Also, Uruguay hosts many year-round international conferences. (The original GATT Uruguay Round concerning trade was, as its name suggests, hosted in Uruguay). Montevideo is home to the headquarters (secretariat) of [Mercosur], the Common Market of the South, whose full members are Uruguay, Argentina, Brazil, Paraguay and Venezuela, associate members Bolivia, Chile, Colombia, Ecuador and Peru. - Банково дело, основаващо се на компетентност и надеждност /както и в Сингапур/:Banking Services. Banking has traditionally been one of the strongest service export sectors in the country. Uruguay was once dubbed "the Switzerland of America", mainly for its banking sector and stability. The largest bank in Uruguay is Banco República, or BROU, which is state-owned; another important state bank is the BHU. Almost 20 private banks, most of them branches of international banks, operate in the country (Banco Santander, ABN AMRO, Citibank, among others). There are also a myriad of brokers and financial-services bureaus, among them Ficus Capital, Galfin Sociedad de Bolsa, Europa Sociedad de Bolsa, Darío Cukier, GBU, Hordeñana & Asociados Sociedad de Bolsa, etc. Uruguay has fully recovered from the financial crisis that caused a run on its banks. - АйТи сектор, където се правят пробиви, благодарение на високо ниво на образованието и добри условия за старт-ъп фирми:MSoftware and consulting. Uruguay's well-educated workforce and lower-than-international wages have put Uruguay on the IT map. A product named GeneXus,[18] originally created in Uruguay by a company called ArTech, is noteworthy. Other important developers and consultants include De Larrobla & Asociados,[19] Greycon and Quanam.[20] Tata Consultancy Services has its headquarters for the Spanish speaking world in Uruguay. Many of these companies have established in Zonamerica Business & Technology Park "With a population of only three million, Uruguay has rapidly become Latin America's outsourcing hub. In partnership with one of India's largest technology consulting firms, engineers in Montevideo work while their counterparts in Mumbai sleep." - The New York Times, Sep 22, 2006 Забележете в таблицата по-горе, сферата на услугите, където са и трите изброени приоритетни сфери, дава 72 процента от БВП, а аграрния сектор едва 7 процента, макар, че основния износ на стоки е оттам. Естествено, голямата 60 процента средна класа намира препитание и добър живот точно в сферата на услугите, оттам са и добрите и доходи. Уругвай много точно е дефинирал приоритетите си, в които квалифицирана и добре платена средна класа развива точно тези сфери. Какво пречи на България да направи същото?! И на базата на висок икономически растеж - средно около 5 процента годишно в последните 15 години - осъществява активна социална политика за ограничаване на бедността. Философията е не да преразпределяме малкото, а да създадем повече, за да има какво да преразпределяме. Това го казва и едно от емблематичните лица на това развитие, Хосе Мухика, който е президент в годините на най-бурен растеж на икономиката. Той е лежал 13 години в затворите на Хунтата, защото е бил един от лидерите на тупамарос. След това обаче захвърля идеята за насилие и революция и става политически лидер на ляводемократично движение: “I believe we have to favor capitalism, so that its wheels keep turning, says Mujica, And then take our quota of resources to give to the weakest. But we should not paralyze it.” "Аз вярвам, че трябва да помагаме на механизмите на капитализма да работят - казва в интервю Мухика, - след което да споделим част от нашата печалба със социално слабите. Но не бива да парализираме капитализма." Мухика дарява 90 процента от заплатата си на президент за социално слаби, живее спартански във фермата си, той пак е идеалист, какъвто е бил и през 60-те, но един помъдрял и реализирал идеите си идеалист. точно по време на неговото управление се случва това: Бедността пада от 32.5 на 9 процента Брутния продукт се вдига двойно Продължителността на живота осезателно се повишава Увеличава се раждаемостта и населението Но това, както и самият бивш анархо-комунист Мухика сам признава, няма как де се случи без "механизмите на капитализма" да работят перфектно.

Горе-долу и GFP Power такива са данните, нямат амбиции в тази област, заемат 105 позиция от 127, за сравнение ние сме 66-та, много по "мощни" военно от тяхната армия. http://www.globalfirepower.com/country-military-strength-detail.asp?country_id=uruguay Няма начин обаче да им е само 170 млн. долара бюджета сега, щом е 1.8 процента от номинален БВП 58 млрд., най-малко е към 1 млрд. по номинал, но май тези бюджети се изчисляват по покупателна способност, ще рече още по-голям. Като им гледам техниката, явно не инвестират в такава много, сигурно отиват за добри заплати и обучение повечето пари. п.с Сега виждам, че в този линк е посочен 490 млн. долара военен бюджет, а в линка на Фактбук за общи данни, от който цитирах по-горе е даден 1.8 процента, явно разминаване. Иначе данните за БВП по покупателна способност напълно съвпадат, даже GFP Power цитират Фактбук за тези данни. Нямам идея откъде идва разминаването, но е очевидно.

В стенограмата за КТБ, сега не ми е подръка, един от участниците директно го казваше за дон Цицероне и още няколко писанчета, че са изпълнили мръсна поръчка; ама то си е публична тайна. Кой не я знай, Кой не е чувал за нея. И какво от това?! - както обичаше да казва един доста нахален познат, когато прави нещо нахално. Един вид - какво ще направите сега?

Според мен в това изречение е концентриран целият социален дефект в структурата на българското общество, такова каквото е: служителите в държавните институции са приватизирали обществените услуги и това е узаконено в система. Докато тази Система не се разбие, демонтира или измете, както искате го формулирайте, никаква средна класа и реално икономическо предприемачество не може да вирее върху такава феодална основа. Негово Величество държавният служител е стиснал икономиката за гърлото и я изцежда. От това бягат и ще бягат младите и кадърните, а ние си пишем по форумите, ама дума дупка не прави. Дупката е направена в очиновничаването на социалната структура. Някой може ли да ми даде смислено обяснение само на един прост въпрос: защо държавните служители не си плащат осигуровките и социалните разходи и получават обезщетения при пенсиониране? Обезщетение за какво?

Нямат Фружине, и аз най-напред това си помислих, но статистиката на вноса и износа им показва, че нямат. Agriculture - products: Cellulose, beef, soybeans, rice, wheat; dairy products; fish; lumber, tobacco, wine Industries: food processing, electrical machinery, transportation equipment, petroleum products, textiles, chemicals, beverages Industrial production growth rate: 3.5% (2016 est.) Exports: $6.861 billion (2016 est.) $7.675 billion (2015 est.) country comparison to the world: 98 Exports - commodities: beef, soybeans, cellulose, rice, wheat, wood, dairy products, wool Exports - partners: China 15%, Brazil 14.4%, US 6.5%, Argentina 4.8% (2015) Тук давам за сравнение износа на България, той е в пъти по-голям Bulgaria $23.72 billion (2016 est.) $23.95 billion (2015 est.) Imports: $7.788 billion (2016 est.) $9.489 billion (2015 est.) country comparison to the world: 103Imports - commodities: refined oil, crude oil, passenger and other transportation vehicles, vehicle parts, cellular phones Imports - partners: Brazil 18.4%, China 17.5%, Argentina 12%, US 9.2%, Germany 4.5%, Nigeria 4.1% (2015) Тук давам за сравнение вноса на България, той е в пъти по-голям Bulgaria $25.66 billion (2016 est.) $26.81 billion (2015 est.) Произвеждат и изнасят главно говеждо, соя, целулоза, ориз, зърно, дървесина, вълна, млечни продукти - това е; основно търгуват със съседите си Аржентина и Бразилия, като внасят и изнасят и за Китай и което ме впечатли изнасят и внасят почти три пъти по-малко, отколкото България, обаче произвеждат с два пъти по-малко работна ръка повече нетен брутен продукт, отколкото България. Един вид у нас "кипи безмислен труд", важното е "оборот да става" - голям внос, голям износ, но крайния баланс за 2016 по данните на Фактбук са 2 млрд. долара дефицит, сиреч загуба, целия ни алъш-вериш завършва на минус два военни бюджета и отгоре Както се вижда от историята на Уругвай, те са преживели гражданска война, партизани, военна хунта, обаче икономиката им сега работи много по-ефективно от нашата, без да сме преживявали тези неща /а дали?/. И то доколкото се ориентирам по обемите на вноса и износа им, главно реализират оборот на вътрешния си пазар. При това много е важно да се отбележи, че не са аграрна икономика - 95 процента градско население от общо 3.35 млн., основния принос в БВП е от услуги; без да съм се задълбочавал да изследвам социалната им структура и да търся данни за средната им класа, за мен този фактор означава сигурен индикатор, че средната им класа е силна и богата, тя произвежда повече от 70 процента от тези 58 млрд. БВП. Средната класа, гръбнакът на всяка модерна икономика и демокрация. п.с. На пръв поглед съотношението между разпределението на богатството напомня на това в България - най-бедните 10 процента от населението, а те са толкова под чертата на бедността там, притежават 1.6 процента от богатствата, а горните 10 процента - 30 процента. Е има разлика, защото в България горните 1.6 процента притежават 30. Освен това под чертата на бедността са не 9, както е в Уругвай, в България те са 22 процента. Ако почнеме да се вглеждаме в детайли, сигурно ще излязат и много други структурни разлики, но няма да ни стигне времето. Миграцията им е отрицателна, тоест приемат повече мигранти, отколкото излизат. Средната възраст на населението им е 35 години. Не ми се правят повече сравнения.

Ник, благодаря ти за паралела с Уругвай. За мен това е възможност да се огледаме в друга социална структура и така да направим анализ на „кривите” неща в нашата. Направих в цяла тема това между Сингапур и България, но както един колега остроумно отбеляза: „Къде сме ний, къде са те – Цингапур и Сингапур” Е добре, Уругвай е малка държава, не зависи много от външната си търговия, социална държава е, абсолютно съпоставима по територия и население с България. Обаче! С много по-малко пари тяхната държава постига по-добър икономически и социален ефект за хората в нея. Защо това е така? „Кой ще ми каже...”, всеки сам да си прави изводи. И така: Малко история Montevideo, founded by the Spanish in 1726 as a military stronghold, soon took advantage of its natural harbor to become an important commercial center. Claimed by Argentina but annexed by Brazil in 1821, Uruguay declared its independence four years later and secured its freedom in 1828 after a three-year struggle. The administrations of President Jose BATLLE in the early 20th century launched widespread political, social, and economic reforms that established a statist tradition. A violent Marxist urban guerrilla movement named the Tupamaros, launched in the late 1960s, led Uruguay's president to cede control of the government to the military in 1973. By yearend, the rebels had been crushed, but the military continued to expand its hold over the government. Civilian rule was restored in 1985. In 2004, the left-of-center Frente Amplio Coalition won national elections that effectively ended 170 years of political control previously held by the Colorado and National (Blanco) parties. Uruguay's political and labor conditions are among the freest on the continent. Labor force: Uruguay1.736 million (2016 est.) Bulgaria 3.017 million България има почти два пъти по-голяма работна сила, с която, обаче, произвежда по-малко брутен номинален продукт от Уругвай: GDP (official exchange rate): Uruguay $58.5 billion (2016 est.) Bulgaria $50.45 billion (2016 est.) И тук цифрите започват да говорят много интересни неща: В България с разни такси и данъци държавата прибира повече от по-малко произведеното с два пъти повече работна ръка от произведеното в Уругвай TAXES AND OTHER REVENUES(% OF GDP) Uruguay 26.3% of GDP (2016 est.) Bulgaria 36.2% of GDP (2016 est.) Добре, да кажем, че тези прибрани пари ще отидат за доброто на гражданите в България, за тяхното социално добруване; BUDGET Uruguay revenues: $14.29 billion expenditures: $14.81 billion (2016 est.) Bulgaria revenues: $18.25 billion expenditures: $17.46 billion (2016 est.) Какво става обаче с харченето на тези пари? Тук е първата голяма греда. В България, страна от ЕС, има повече от два пъти хора под чертата на бедността от латиноамериканската страна Уругвай; но нали сме „социална държава”, защо при едни и същи суми и по-големи данъци бедните са толкова повече? кой да ти каже... POPULATION BELOW POVERTY LINE(%) Bulgaria 22% (2015 est.) Uruguay 9.7% (2015 est.) Продължаваме натам все в същия дух – в Уругвай продължителността на живот е по-голяма LIFE EXPECTANCY AT BIRTH(YEARS) Uruguay total population: 77.2 years male: 74.1 years female: 80.5 years (2016 est.) Bulgaria total population: 74.5 years male: 71.2 years female: 78 years (2016 est.) Разходите за образование са по-големи /тази година в България те са под 4 процента/ EDUCATION EXPENDITURES(% OF GDP) Uruguay 4.4% of GDP (2011) Bulgaria 4.1% of GDP (2013) Разходите за здравеопазване в Уругвай са по-големи, не с много, но резултатите са по-добри HEALTH EXPENDITURES(% OF GDP) Uruguay 8.6% of GDP (2014) Bulgaria 8.4% of GDP (2014) Разходите за отбрана са по-големи, нямат задължителна военна служба, доброволна е за жени и мъже MILITARY EXPENDITURES(% OF GDP) Uruguay 1.8% of GDP (2015) Bulgaria 1.35% of GDP (2016 est.) https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/uy.html Е какво излиза от това сравнение – производителността на труда на един уругваец е два пъти по-висока от тази на един българин, а в латиноамериканската държава Уругвай данъците са по-ниски, но социалните разходи по-високи. Коя беше "социалната държава", коя европейската, нещо почнах да се обърквам. Всъщност имам само един много точен отговор - в България се произвежда малко, но се харчи от държавата неефективно. Това, разбира се, може да се анализира в детайли.

За да сме коректни, става въпрос и за трасе през гръцка територия, и точно оттам са идвали проблемите, а не от турска страна. Ето карта на Европа от 1920, няма начин да прескочиш гръцка територия, за да прокараш жп линия до Дедеагач. Преди Междусъюзническата война Вензелос предлага на Фердинанд границата да минава по линията на река Струма, но това му е отказано безапелационно. Това е и една от причините Гърция да атакува България. И да бъде толкова неотстъпчива и враждебна при Ньойските пазарлъци.Нещата си имат предистория.

Предложението е направено от британци и французи, същите които наложиха на Германия неизпълними условия за мир, докарали на власт чудовището Адолф Хитлер. Тези хора много добре са съзнавали, че тези условия за мир са подписване на договор за Втора световна война. Но това е друга история. Пристанище без сухопътна връзка към него е абсурдно условие, по-скоро подигравка. как ще си караш стоките до и от такова пристанище, когато ти затворят сухопътния коридор, което щеше да се случи. Но мината е заложена с хазартната политика на Фердинанд, довела до Междусъюзническата война, там са начертани всички граници на орязаната отвсякъде България. След което наследникът на истинския виновник тихомълком одобрява отрязването на главата на законно избран министър председател. Обикновен фашизъм.

В Чили след преврата имаше икономически бум, но там за разлика от нашата ситуация днес, съществуваше силен национален едър капитал и силна и широка като база средна класа. Пиночет спря насилствено експроприацията и одържавяването на тяхното имущество, което предстоеше да се случи, като после остави екип от икономисти да осигурят стабилна рамка за пазарни отношения, както и добри административни и законодателни условия за едрия и среден капитал. Без да приемам за въобще като допустими крайните жестокости, които извърши Хунтата, убийствата на хора и изтезания, икономическата програма на правителството на Пиночет извади страната от мизерията. Говорил съм преди години с чилиец, производител на вино, чиито родители и прародители са се занимавали със същия бизнес - определено средна класа, не крупен бизнес. Този човек ми каза, че икономическата програма на десните правителства след Пиночет е спасила семейния му бизнес и му е дала шанс да се разшири. За Гърция, Турция и Уругвай може да се направи конкретен анализ.

Пирамидалната схема в началото се нуждае от актуализация, тя е на база данни 2015, но не мисля, че промените ще са съществени. Сегментчето А от 1.6 процента е финансов елит, богати по мерната система на България, някои от тях, малцина, и по световната такава. Тази група е съставена от 1.6% от населението на България или около 100 000 души. Отделям ги в „много богати” и над другата група В (средна класа), защото толкова са хората, притежаващи по сметките си активи за над 100 000 долара на човек, според тази публикация: https://money.bg/finance/59-300-balgari-popadat-sred-5-te-protsenta-nay-bogati-v-sveta-sred-tyah-li-ste.html Горе, на самия връх на това връхче съм сложил 0.001 %, което е няколкостотин души, това е КОЙ, онези под тях са им Преторианци, които ги охраняват, но понякога и сменят, тези няколкостотин са богати и по световните стандарти, някои влизат в официалните класации на Форбс, други не влизат, но по мое мнение тези, които не влизат са най-обемни откъм парични знаци. Сегментът В съм разделил на две приблизително равни части от по 5 процента - тук са всички ония българи, декларирали месечни влогове над пределните 2400 лева, за толкова си плащат осигуровките в НАП. Веднага ще обясня защо пиша, че ги наричам условно „средна класа” и защо съм ги разделил на две обособени подгрупи: според мен, средна класа са хората, които изкарват такива доходи, без да са наети работници било на държавата било на частни фирми; останалите са високоплатени служители, но не са истинска средна класа. Истинската средна класа са хората с относително добри доходи, добивани от собствен бизнес или продаване на собствен продукт, такива в България реално са 5 %, около 125 000 души от работната сила, останалите 5 % в тази група В са високо платени наемници. Така или иначе имаме около 250 000 души, които можем да наречем по доходи условно „средна класа”, 10% от населението в работна възраст. В други страни от Европа и Северна Америка този процент е между 40 и 60 като се счита, че точно той е гръбнак на нацията и гарант за социален мир. Следователно, очевидно е, че средната класа у нас е свита и дестабилизирана. „Високата средна класа” от скъпо платени служители се стреми да се изтегля нагоре като се интегрира към статусния елит. Ниската средна класа се оказват в ситуация на оцеляване и страх от бъдещето, защото точно това са хората на дребния бизнес, на масовия семеен бизнес, на масовите битови услуги, на средно поставеното и обезпечено чиновничество, на квалифицираната интелигенция и на високо квалифицираните работници, занаятчии и земеделци. Всичко надолу е С - хора с доходи под 2400 лева, като разделителната линия между С3 и останалите два сегмента С2-1 е критерий средна работна заплата. Разделителната линия между С2 и С3 е минимален доход. Д Използвал съм още данни от следния линк, както и от официалния сайт на НСИ: http://www.dnes.bg/obshtestvo/2013/06/04/vseki-deseti-bogatash-vseki-vtori-bedniak-v-bylgariia.189876 Двата сегмента С1 и С2 де факто по европейските стандарти са "хора живеещи в материални лишения", много бедни. Онези 46 процента над тях са в границата между средната работна заплата и 2400 лева - това всеки може да си го оценява сам дали е средна класа или не. По моите критерии определено не е. Да издържаш три-четиричленно семейство с 2400 лева е мизерия, а не средна класа. И сега, като казвам, че е възможно да се създаде средна класа в България, къде виждам резерв - в онези 46% (сегментС3), водени от статистиката като средни доходи, мълчаливото мнозинство; онези 0.001 процента от върха на вертикала могат и трябва да им дадат шанс и възможност да станат средна класа, а не крепостни селяни. Ако трябва да покажа какво се е случило през изминалите 27 години и каква социална имплозия е имало, всичко се вижда от тази коригирана схема на пирамидата: Най-малко 1 000 000 българи са напуснали Абсурдистан, сега в България работната сила е 2.5 млн., толкова са заетите във всички сфери, не си правя никакви илюзии, че излезлите навън и интегрирали се в други социални пирамиди българи ще се върнат тук, за да ни попълнят липсващия сегмент "средна класа".

Пирамидата е направена миналата година на база данни на българската статистика за доходите на населението и на база данни Global Wealth Report 2015 за разпределение на богатството в страната. Хората извън страната въобще не са включени в тази пирамида, те са липсващата средна класа в България. Тези хора са между 1 и 2 млн. и с тяхното присъствие пирамидата щеше да изглежда по съвсем друг начин. Голяма част от тези хора пак са "средна класа", но не в българското общество. Техните пари за последните години се отчитат като "най-голямата чужда инвестиция" - около 1 млрд. евро годишно в българската икономика, но коректния термин е "помощи", а не "инвестиция".

Коридорът Дедеагач не е ли една крайбрежна ивица земя дълга 3 км и широка 1 км, която да бъде на концесия за 99 години? Поне това съм чел. Едно пристанище на концесия, нищо повече. Което на практика става безпредметно, след като България си получава целия излаз на Бяло море пред ВСВ. И която концесия щеше да изтече след няколко години. Това ли е големия грях на Александър Стамболийски? Америка защитава позицията, че Беломорска Тракия не може да се откъсва от територията на България, поддържана и от американския шарже д'афер в София Мърфи. На конференция в Париж той представя документи, доказващи българския характер на Тракия, Добруджа и Македония. Британците допускат компромис с автономна тракийска квазидържава, но в рамките и в границите на гръцката държава – предложение, отхвърлено от американските дипломати. Франция дава идеята за свободна Западна Тракия, включваща българските малцинства, но Венизелос яростно се противопоставя с аргумента, че това ще отдели Одринска Тракия, която следва да се даде на Гърция. Омерзен, президентът Уилсън напуска конференцията и САЩ формално са представлявани от второстепенни служители. Въпреки отнемането на Беломорска Тракия, е предоставена възможността в Беломорието да се установи територия под българско управление. Така великите сили предлагат на България да се отстъпи за 99 години зона от 3 км по брега с 1 км дълбочина на крайбрежието от Дедеагач до Макри, където тя да построи ново пристанище под свой суверенитет. Поради липсата на териториална връзка Стамболийски отказва. http://www.desant.net/show-news/36786 Така единственото задължение на Гърция, което тя напълно погазва, е да предостави свободен икономически излаз на България на Бяло море. Или подписания мирен договор в Ньой, който е резултат от безумната политика на Фердинанд, но писалката е в ръцете на Стамболийски.

Идеята е илюстрирана блестящо и забавно от този мил човек с ролята му в Other People's Money, който на въпроса там какво обича най-много на света, отговори без да се замисли: - Парите! Но после се замисли и добави: - Но повече от тях обичам парите на другите хора.

+ Фружине, абсолютно си прав. Преди да се появи Сириза в Гърция имаше стихиен бунт на лузърите там, върху чиито гребен изгря звездата на Ципрас. Днес обаче от бунтарите без вратовръзки е останало малко, те чинно следват финансовата диктатура на кредитодателите, макар че скърцат със зъби. Това най-вероятно ще се случи и у нас на определен етап, олигарсите ще яхнат бунта на лузърите, поведен от „опитомена” тяхна българска Сириза, но лузърите пак ще страдат, защото икономиката пак няма да работи. Ще се плащат дългове, в които неминуемо затъва всяка държава без работеща икономика. Другата алтернатива е диктура на лузърите. Никой обаче няма да ни позволи в ЕС лузърите да вземат икономическата власт и да станем африканска страна, още по-малко тези условно казано 1000 фамилии и техните преторианци, притежаващи 30 млрд. от националното богатство, което се оценява на около 90 млрд., ще го позволят. Освен това, диктатурата, под каквато и да е форма, дори „мека” такава под формата на полицейска държава, която е най-вероятна, няма да накара икономиката да работи. Може да има сред българските олигарси някакви носталгици по социалистическата държава тип Тато, които да си правят сметка да се закачат за Русия, но се съмнявам, че самата Русия ще поиска такова ремарке, тя има други свои проблеми в интегрирането си към ЕС и на нея не й е необходим аутсайдер, изритан от Брюксел. И в двата варианта, очертани реалистично от теб, според мен, начина да заработи икономиката е този 1.6 процентен финансов елит на върха на пирамидата, разполагащ с над 30 процента от 90 млрд. богатство на България, да промени коренно отношението си към средната класа и да предифинира нейната роля за да заработи икономиката. Без разширяване икономическата активност на средната класа и на нейната база като процент от населението, както и включването й в печалбата от БВП с много по-съществен процент, отиваме по мое мнение най-вероятно към гръцкия вариант, но в много по-тежък български сценарии, защото Гърция има прираст на населението, млада работна ръка и много по-независима и широка като база средна класа, която оцеля след политическата вакханалия на партийните крадци. Има и елитна бизнес класа от крупни собственици с индустриален капитал. Гърция ще се изправи, България при такъв сценарий – едва ли, защото й липсват посочените две неща - силна и голяма средна класа и креативен капитал. Обобщавам – изходът е в средната класа. п.с. Сега видях, че си преместил последните постинги от военната тема тук в нова, следователно сме си в темата - просто се подведох по извадените няколко постинга оттам.

Това за реалната турска заплаха дали я има или не едно на ръка, изисква се задълбочен експертен анализ на много нива, който ние по липса на такъв сред "елита" се опитваме да правим, доколкото ни е по силите; другото е, че местни хитреци от "бизнеса" предвкусват грандиозна далавера с наборната армия, да си пробутат там стоката и да сключват сДелки до откат, то и Солунската митница бледней... И затова принципът е "и да няма нещо такова, на нас ни трябва обществена мотивация да си направим сДелката, следователно ще измислим причина, Държавата да ни я осигури." И медиите им откриват "огън".

В този постинг горе конкретно има само една единствена идея, аз съм подчертал цялото изречение, другото е аргументиране на тази идея. Ако бях оставил само това единствено изречение, то щеше да увисне голословно във въздуха, както се получи с твърдението, че според мен Турция не представлява краткосрочна и дългосрочна военна заплаха за България, та после трябваше да се аргументирам в два постинга от по няколко страници, за да срещна известна доза разбиране от опонентите.

Пирамидата на Киров /тази не е от „онези” пиримиди/, която вече публикувах във Форума, аз съм си я кръстил Пирамидата Абсурдистан. Ето я и нея: Най-горе на връхчето за съвсем малко свръхбогати Кой, после има второ връхче от 1.6 процента Преторианци, надолу е една тънка и мършава Средна Класа от десетина процента, а близо 90 процента от Абсурдситан са Бедни, като някой са просто бедни, а другите 40 процента са Много Бедни, те са под Чертата. И точно тези 40 процента са истинската заплаха пред Националната Сигурност на България, те са бурето с барут, защото представляват супер лесно манипулируема маса от лузъри. Бедните са най-голямата част от 7.2 милионното българско общество, почти 90 процента от него или около 5.5 млн. души, една ужасяваща като количество пропорция сама за себе си. При това този голям от бедни хора се дели на три сегмента. Най-тежко е положението за тези 22% на дъното на пирамидата, това са около 1.5 млн. български граждани, живеещи под чертата на бедността – 300 лева за България. Веднага над тях има още един сегмент от бедни, широк 20%, хора застрашени да преминат прага на бедността с близки до него доходи, те също се водят според европейската статистика като „хора живеещи в материални лишения”; по този показател България остава лидер по броят на хората, живеещи в тежки материални лишения остава почти пет пъти по-голям от средното за ЕС ниво и е най-голям за страните от Европейския съюз - 42,2% при средно за ЕС : 9.9%. Над тях има още един слой от относително бедни хора от 46% - според националната статистика тези хора се водят със „среден доход”, но за мен това е игра с думи, те са относително бедни, а не относително средна класа. И какво се случва в тази 90-процентна основа на бедни в българската социална пирамида? Откъм дъното й се натрупва нова маса (преди всичко нови пенсионери с пенсии под 300 лева); освен че са много, масата на бедните са сравнително компактни, в тях има, естествено, натрупана голяма агресия. Говорим за аутсайдери, лузъри защото на практика те са поставени извън пазара на труда по една или друга причина, декласирани са, особено долните 22%. Всичките тези хора са „зоната на здрача” за цялото общество, там трудно може да се взимат решения с рационализъм, конфликтността е принцип на изразяване. Когато ниската средна класа започне масово да фалира и да изпада, да става безработна и да се декласира, това неминуемо се усеща болезнено в атмосферата на цялото общество като масови настроения страх от бъдещето, ниско национално самочувствие и черногледство, допълнително подхранвани от медиите на олигархията. По мое мнение, точно от горните 2 процента идват и възгласите за турска опасност, целящи да отклонят гнева на лузърите, който може да се насочи нагоре. И ето ви вече идеална почва за популизъм, проводник на който надолу към социалната пирамида става точно ниската част на ниската средна класа. И ако се яви някой нов Месия и им „драсне клечката кибрит” като им посочи „враг”, тези хора ще го следват сляпо. Видяхме вече такива малки репетиции. Можете да видите какво правят малките тълпи от такива хора по футболните мачове, когато се бият по стадионите две агитки с бръснати глави. Просто не искам да си представям по-голям мащаб на подобен сценарии.

Когато изчезне последният човек от планетата Земя.

Имената на банките в ПДФ файла наистина са заличени и вместо тях има под черното изписани многоточия. Но черните квадратчета, които покриват размера на сумите, обсъждани от участниците, когато става дума каква ликвидност би трябвало да се налее в банковата система, за да се предотврати кризата не скриват размeра на тези суми; обърнах пдф файла в ртф уърдовски формат и при натискане върху почернената сума отдолу лъщят много интересни цифри. Аз няма да ги публикувам тук, за да не бъда обвинен в разгласяване на държавна тайна, но тези, които са публикували документа или са големи шегаджии, или са абсолютно некомпетентни. По-долу само ще цитирам монтаж от тези реплики, с почернения вариант, те и така са си колоритни. Искам дебело да подчертая, че този текст съм го копи-пейстнал от публикувания официално документ, никакви намеси от моя страна: МИХАИЛ МИКОВ: Мисля, че въпросът на г-н Бареков и отговорът на г-н Искров ясно очертаха нещата. Г-н Искров в т.4 казва: пълна ликвидна подкрепа. Това значи 3-4 млрд. Николай Бареков: Г-н Миков, имаме ли по 1-2 млрд. на ден, защото народът като усети 3-4 дена пари, ще спре да тегли на 5-тия ден? Иван Искров: Колкото - толкова, колкото е необходимо - толкова. Когато попитаха и когато всички анализатори в еврозоната смятаха, и много ви моля да разберете защо е много точен отговорът ми - или подкрепяме банките нелимитирано докрай, или преминаваме в тяхната хипотеза, която е..., тогава става в компетенциите, г-н Миков, на Централната банка - квестори, затваряме, синдици след това и изплащане на депозитите. Но пак няма да стигнат парите и пак държавата ще се бръкне за много милиарди, само че ще сме си разбили банковата система. Марио Драги пръв се изправи и започнаха да се успокояват нещата в еврозоната, когато каза: колкото-толкова. БОЙКО БОРИСОВ: (прекъсва Иван Искров) Един кратък въпрос, както казва и Бареков - ако по 1 млрд. теглят на ден и до петък не свършите работа, стои си Чобанов, стоят си всичките, доверие нула, и какво правиш от другия понеделник, вложителите са 50-60 млрд.? Питам и нормално ви казвам - отместете фокуса, г-н Стоилов, от банките върху политиката. По-добре ние, политиците, да се жертваме, там да правим панаири. Отместете го този фокус, за да се успокоят хората. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Позволете ми да улесня г-н Искров с едно изречение, преди да каже отговорите на въпросите, които му бяха зададени. Уважаеми г-н Президент, уважаеми колеги, много подробно, вече една седмица, особено последните два дни, разискваме по въпроса колко. И понеже г-н Бареков, и всички г- н Миков питат колко, няма отговор на този въпрос по няколко причини. Първо, колко зависи от това какво?. Ще ви поясня какво означава това. Колко зависи от това как? Значи, може да трябват 2 млрд., които да погасят първите няколко дни и да спре паниката при определено говорене, при определен тип действия. Могат категорично да не стигнат 20 млрд., ако кризата и паниката се разшири. Българската банкова система има 86 млрд. активи. Съотношението пари към други активи е около 10%, при средно за ЕС 3 за еврозоната, 4 за ЕС, но тези 10% не могат да стигнат. Ето защо няма отговор на въпроса - колко? Колкото трябва - толкова. НИКОЛАЙ БАРЕКОВ: 10 млрд. можем ли да извадим ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако предприемем необходимите действия, можем, за това говорим. И не е нужно да ги даваме и никой няма да ги изтегли. НИКОЛАЙ БАРЕКОВ: Вие обърнахте ли внимание какво каза Орешарски преди малко? Ако той излезе и каже истината за банковия надзор и каже, примерно, че КТБ е източена последните няколко години и някой не си е свършил работата, приключва всичко. Затова наистина дайте да намерим някакъв компромис. КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Нека първо да успокоим хората. Че ще си дерем кожите по време на изборната кампания, спор няма, повярвайте ми. (възниква спор, всички говорят едновременно) РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Моля ви, искам да кажа нещо много важно, моля ви за спокойствие. Всичко до момента върви по някакъв нормален и джентълменски начин Михаил МИКОВ: Кое е чудовищно? БОЙКО БОРИСОВ: Ами това да заплашиш банковия надзор, че години наред не е работил. МИХАИЛ МИКОВ: Каза как е работил. БОЙКО БОРИСОВ: Добре, как е работел? Това са вече опасни теми, а аз все пак уважавам г-н Станишев, Местан и теб... Добре, казваме за декларацията, дата за избори, и повече не се консултираме. РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря на всички. Бяхте изключително отговорни, изключително добронамерени. Мисля, че от името на целия народ мога да ви благодаря, мога да ви пожелая успех. Всички сте поканени долу и след това знаете, че има възможност и пред медиите да се говори. Напомням за последен път, че вашите индивидуални изказвания след нашето общо изказване трябва да бъдат добре премерени и съгласувани вече с общата ни позиция, за да не се говори излишно. no comment

Фундаментален въпрос, Атом,за властта. Според мен, без да съм се задълбочавал откривам едно противоречие между "власт" и "решение", а от там идва и дилемата. Всъщност, пак според мен разбира се, такава няма. Защото по мое мнение "решение" и "власт" не са еквивалентни. ИИ може да стигне до вярното решение по математически алгоритъм, което специалистът няма никакво основание да отхвърли. Но човекът с власт ще го направи, въпреки верността на решението. Властта е наркотик, отварящ пропастта на подсъзнателното, тя не винаги кореспондира с рациото и може да бъде под негов контрол. Поне това откривам като пукнатина в иначе по принцип абсолютно коректната ти верига от логично обосновани заключения. В нея е изключен ирационалния момент в човешката психика. пс. Но има и нещо друго много важно за тази ирационалност в човешката психика, освен властта. Там се намира и всичко, което ни прави човешки същества и ни отличава от ИИ. Например, представи си, че при пожар една майка се опитва да спаси детето си, защото го обича с цялото си същество, но ситуацията е такава, че това на практика не е възможно. И въпреки това, тя опитва. Нерационално. ИИ би взел друго решение - тя да спаси собствения си живот, с евентуалната перспектива да има друго дете, защото това е рационалното решение. Според мен, ако се откажем от своята човешка ирационалност, светът ще заприлича на този в "Полет над Кукувичето Гнездо" - ще бъдем кротки пациенти с промити от лоботомия мозъци, за които ще се грижи Големия брат, докато гледаме с тъп поглед загасения телевизор на нашата цивилизация.

Не цитирах още статистика, за да не стане отегчително, но за 2011 срещнах цифрата около 70 000 души заети в тази сфера, ако това са коректни цифри, а не виждам причина да не са, излиза, че за 6 години броя на заетите лица в охранителни фирми почти се е удвоил. Вярно е, че много от тези хора са пенсионери в напреднала възраст, но дори да е така, останалите работещи в тях са в пъти повече от един цял набор, който може да се свика днес или след 4-5 години в казармата. Ако това стане след 4 години, каквато идея се чу и прибра под масата, този брой наборници ще бъде максимум 20-25 000; след още десет години ще бъде наполовина, защото такава е статистиката на раждаемостта от съответните години. Също така съм на мнение, че подготовката на тези затворени най-малко за година младежи в казарми няма да е на много по-високо ниво, отколкото би могла да се постигне само с периодични сборове на посочения потенциален контингент. Но ще излезе неизмеримо по-скъпо за всички данъкоплатци. Моето мнение е, че всички налични средства трябва приоритетно да се насочат към професионалното ядро. И то в подготовката на хора. Вижте какво стана с хеликоптера, блъснал се е в мачтата на кораба, откъдето е излитал, при това е бил в пълна изправност. Не искам да се правя на следовател, но има голяма вероятност инцидентът да е главно от слаба квалификация. Това е фатално, ако е така. Защото какво значение ще има колко и каква техника имаш, щом хората ти не са добре подготвени. Трябва да имат тренажори, учебни машини, опитни професионални инструктури, а това струва скъпо. Но според мен е алфата и омегата на една армия. Професионализмът. Всичко останало идва после.

Не знам много конкретни неща за този бизнес, но и малкото е достатъчно, за да погледна натам. Първо, на голяма част от тези хора, дори да не са служили в армията по-младите, им се дава лиценз за носене на оръжие. Следователно, трябва да имат базови познания и подготовка как се борави с оръжие. Второ, доколкото имам някакви лични наблюдения, там има дисциплина, ред и йерархия - все неща кореспондиращи с армията. Ако към всичко това се прибави и другата ми идея, която в страни като САЩ и Швейцария работи със закон - а именно, законодателно да се оформи споделянето на финансовото бреме за тяхно военно обучение в някакви периодични сборове между държавата и работодателите им /било платени отпуски, било други облекчения и поощрения/, точно този много развит частен сектор в България може да се превърне в най-прекия и надежден резерв за армията. Поне би следвало да се мисли в тази посока в сегашните реалности. Защото другото, вкарването на десетки хиляди млади мъже за дълъг период принудително в казарма, може да изглежда на теория добре и приложимо, но при това състояние на работната сила и демографската криза ще довърши и без това кретащата българска икономика. По мое мнение, разбира се.