Б. Киров

Преди време установих не с ужас, но със смущение, че съм загубил навик да пиша на ръка; това се случи като попълвах някакви дълги формуляри. Това е така, защото на практика поне от 10 години пиша на клавиатура, просто не ми се налага да пиша на ръка, а и е по-бързо и удобно за мен. В този смисъл си напълно прав, това което върши работа на хората и работи, то само се налага. В същото време не мисля, че заради това съм загубил способността си да се изразявам писмено добре, напротив, май сега е по-висока. Но има и друго нещо, ако субективно човек не е способен да преработва адекватно информацията в мозъка си, колкото и коректно да му е поднесена тя от някакъв компютър, гласово или символно на екран, в крайна сметка всичко зависи от способността на субекта да асимилира адекватно поднесената му информация. Следователно пак стои открит въпросът за индивидуалната семантична грамотност, нека я наречем, на всеки индивид.

Ворфакс, но нали казването на глас отново е език, тоест набор от знаци и символи, семантика; с други думи пак ще има изискване за грамотност, защото подреждането на звуците в думи и фрази по определен алгоритъм е само звукова разновидност на писмената символика. Дали ще изразяваш един език с писмени символи върху хартия, върху екран или ще го правиш чрез звуци, това не променя съдържанието, а само формата - при всички случаи грамотността си остава грамотност, а неграмотността - неграмотност.

По данни на гилдията в България има над 130 000 охранители, което е 4 пъти повече от армията на държавата. Тези хора работят в 2867 фирми с лиценз. Това става ясно от регистрите на дружествата. Въпросният регистър функционира от началото на годината. Над 130 000 души са заети в сектора на частните услуги за сигурност. 1000 от охранителните дружества имат национален лиценз, а останалите 1867 притежават регионален такъв. 304 от тези фирми имат право да извършват лична охрана на физически лица. 1816 пък могат да пазят имуществото на физически или юридически лица. За сигурността на мероприятия в зали и на открито се грижат 232 фирми. Ценните пратки и товари се пазят от 265 фирми. 762 дружества имат правото да охраняват сами фирмено имущество. Най-много фирми с лицензи има в столицата – 1076, следва я Пловдив с 209. Във Варна и Бургас са 172 и 97 фирми. Другите градове, които са с по-голям брой фирми за сигурност са Перник с 53, и Плевен със 74. http://www.security.bg/novini/bulgaria/nad-130-000-ohraniteli-v-balgariya-4-pati-poveche-ot-armiyata The private security industry is rapidly growing, currently there are 2 million full-time security workers in the United States https://en.wikipedia.org/wiki/Private_security_company К середине 2015 года в РФ действовали 23,6 тыс. частных охранных организаций, в которых работали 715,6 тыс. человек. Под их охраной находилось 895,5 тыс. объектов различных форм собственности[24] https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BE%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F Населението на САЩ е 320 млн., следователно на 160 души се пада по 1 охранител. Населението на Русия е 143 млн., следователно на 200 души се пада по 1 охранител. Населението на България е 7.1 млн., следователно на 55 души се пада по 1 охранител. Не коментирам кой колко е богат и какво има да се охранява, показвам статистиката. Идея: Ако военните окръжия в България зачислят като запас тези 130 000 охранители, въпросът с резерва е решен трайно и дългосрочно.

Скуби, българският генератор на глупости се нарича "авторски колектив".

Ако още не си чел “Ръкопис на Петте пръстена” от Миямото Мусаши, ето ти линк към текста на български, преводът е добър, защото е правен от майстор на бойни изкуства, въпреки, че някои неща бих ги превел по различно, след като прочетох романа на Ейджи Йошикава. http://www.taiji-bg.com/articles/mixed/m12.htm Йошикава също е потомствен самурай, романът му е написан с изключително познание отвътре на нещата, защото авторът направо е "влязъл в кожата" на Мусаши; страхотен е и образът на Коджиро, най-силният съперник на Мусаши, всъщност в основата на фабулата е конфликтът между двамата. Имало е такава личност, между двамата наистина се е състоял описания двубой, ако поровиш в мрежата ще откриеш и снимка на паметник, изобразяваш този двубой, островът, където се е състоял днес е туристическа атракция. Невероятен роман, както и другите романи на Йошикава, но на мен този лично ми хареса най-много, препрочитал съм го няколко пъти. Вторият линк е към него. https://chitanka.info/text/14974-musashi Много добре и интересно си развил отделните части на темата, според мен всичко е предадено във верни пропорции и увлекателно разказано, поздравления.

+++

Да допълня - дори да допуснем, че Турция тръгне по пътя на ислямизация, това ще бъде умерена и модерна ислямизация, която Турция дължи на кемалисткия си период; Турция никога няма да скъса пъпната си връв със своето прозападно минало, то е оставило неизличими следи в манталитета на хората, в начина им на живот и в икономиката. Голямата амбиция на умерено ислямизирана Турция може да бъде лидерска роля в ислямския свят, но такава тя би могла да постигне само заради своята западна модерност и връзка със Запада.Другата алтернативата там е Ислямска Държава, ако не този изрод сега, то негово второ издание, след като бъде унищожено това. Срещу което, не изпускайте този факт, воюва и Турция на Ердоган. Какво би приел като лице на Исляма Запада - Ислямска държава или модерна и преминала през неговата ценностна система Турска държава? Реторичен въпрос, естествено. Тази карта разиграва сега и "Султана" Ердоган, той не е безумец. И откъде дойде ударът срещу него, опитът за преврат - от един краен ислямист молла, от организация финансирана с ислямистки пари.

Никога не съм твърдял нещо по-различно във военните теми. Това е линията на съседна Гърция, само че реализирана при тях. Всяка уважаваща себе си национална държава в Европа следва такава линия по отношение на собствената си защита, като така допринася и за колективната. Оттук натам обаче проблемът ни става вътрешен, национален. За да не бъдем само консуматори на сигурност, по думите на натовски експерти, а да допринасяме за нея.

КГ, не съм пацифист, не знам за кой път трябва да го пиша. За мен най-добрата политика по отношение на Турция е формулираната от Теди Рузвелт линия: "Говори учтиво с тояга зад гърба." Трябва да си имаме военна тояга за защита по принцип, не само от Турция. А с Турция трябва да говорим учтиво, те са добри комшии, въртят алъш-вериш с нас, няма никакъв смисъл да ги плашим с дрънкане на оръжие.

Това цялото е доста талантливо написан пародиен монтаж, но ако го изиграят талантливи актьори, ще има безспорен успех в "Сатирата". Не знам защо, но докато го четях се сетих за "Службогонци" от Иван Вазов и си направих някои паралели, открих доста общи неща. „Службогонци”, комедия в две действия, написана от Иван Вазов през 1900 г./избрано/ https://chitanka.info/text/3760/3#textstart Явление Второ Баба Дона. Ваша милост е оратор? Какавидов. Дал ми господ дарец. Тогава ме уволниха. (Стоянка излиза.) Баба Дона. Ха, вий там служехте? Какавидов. Учител и псалт. Сега, видите? Гладувам. Тъй е писано: достойните хора да теглят. Баба Дона. Каква служба искате? Какавидов. Митничарят в Харманлий бере душа. Баба Дона. Господ да си има милост за него. Роднина ли ви е? Какавидов. Не е роднина. Баба Дона. А вие каква служба искате? Какавидов. Неговото място. Баба Дона. Тъй ли? Че отбирате ли от тая работа? Какавидов. Човек се учи, госпожо. Мечката е мечка, па и тя… Работата е да не стоим празни. Явление Трето Боздугански, сам: Сега вече Балтов трябва да ми даде служба. Сега именно имам най-голяма нужда да служа на милото отечество. Пхюй, мизерии и поразии, откак съм човек! Знам девет езика, способен съм за всяко нещо, имам ум да въртя цяло царство, а умирам от глад. Поразия! Всичко предприемах и във всичко фиаско. Ставах и вестникар. Не вървя. Спрях вестника на втория брой. Какво спечелих? Само седем абонамента, които събрах. И литература захващах — и от нея няма файда. Литературата е средство да умреш бавно от гладна смърт… Ожених се. Жена ми ме напусна на втората неделя. Не можа да ме оцени… (Мисли.) Тъжно ми става, като си помисля, че в България има хиляди и хиляди служби, а за мен няма служба. (Тупа с крак, навъсен.) Но аз няма да мра от глад! Или трябва да ида да работя с моето образование и таланти? Аз съм заслужил на България! Служба ми дай, господин Балтов! Три министерства сега имаш в ръка! Служба дай или смърт! Дай ми учител, дай ми в полицията — всичко приимам… Дай ми в краен случай инженерство, секретар или дипломатически агент, началник на пожарната команда!… Няма? Тогава има вакантна служба редактор на „Държавний вестник“… Аз съм се борил и жертвувал за народа. (Назърта към лявата врата.) Ах, каква лъскава женица! Автос-пиос? (Хваща се за корема.) Ох, нямам барем съпруга да ми утешава душата… (Поглежда из дясната врата.) Явление Тринадесето Балтов (учуден): Що значи това? (Съглежда писма на масата и ги преглежда.) Това са частни писма. Препоръки пак! Вечно препоръки! (Разтваря едно писмо и го чете, най-напред мълком, после с глас.) „Не отказвайте, драгий господин Балтов, защото това лице е верен наш човек.“ (Въси се.) Наш човек! Това му е всичкото достойнство! И защото е наш, аз трябва да му дам службата на други един съвестен чиновник, който наистина не е наш човек, но е човек. (Отваря друго писмо и чете.) „Любезний Балтов, препоръчвам ви горещо молбата на господин Ивана Георгиев, наш привърженик и заслужил в изборите на партията, заради интересите на която побърка и напусна търговията си…“ Това е от народния представител Димитров. (Хвърля писмото на масата.) Жертва, значи, на партията! Мъченик! (Отваря друго писмо.) От друг депутат. Препоръчва ми един Михайлович. Той пролежа две години в затвора за кражба или за изнасилване… не помня добре… И той мъченик на партията! Мерзост! (Чете друго писмо мълком, после с глас.) „Господин Рачев, както лично ще ви заяви, спира вестника си, понеже е решил от опозиционер да стане наш партизанин. Не е благоразумно да се изпуска такава сила и ще бъде акт от политическа мъдрост да му се даде една служба…“ (Захвърля писмото на масата и отваря друго писмо.) От депутата Крилов. (Чете.) „Приносящият това писмо…“ (Продължава мълком да чете, а после с глас.) „…Не му отказвайте тая службица, понеже в ланските избори при едно сбиване с неприятелите има счупени два предни зъба и едно ребро. На него главно дължа избора си…“ (Взима друго.) Ха! От подпредседателя на камарата! Ходатайствува за Боздугански. (Усмихва се горчиво.) Сигурно Боздугански и нему е посочвал револвера си. (Чете друго писмо мълком. Удря си ръката по масата.) Мене ме просто душат! Разврат! А интересите на службата, на държавата, на страната? А страшното социално зло? Но кой мисли за това? Всяка партия има своите хиляди гладници, хиляди „наши“, които е длъжна да нареди на държавната трапеза, като дойде на власт, а хиляди други, изпъдени от служба, ще очакват нови политически промени, за да се докопат пак до кокала. Всяка партия си има войска паразити, откъснати от живота, непотребни на обществото, които могат да живеят само на народния гръб… И тая сган расте, увеличава се всеки ден и час. Така е било досега, така ще бъде и занапред. Ужасно! Ето наизлечимия недъг на изкилений парламентарен живот у нас. Всички съдействуваме за разпространението заразата на леността, на развалата на народната душа, губим цели поколения, като ги правим неспособни за труд и честност!… Възмутително!

Двата възможни пътя пред Турция, според мен, и перспективата за България от тях: 1. Кемализмът Кемал Ататюрк е турският Петър Велики. Той модернизира Турция по западен модел, като същевременно изкоренява местната култура. „Шестте стрели“ на кемализма са популизъм, републиканство, национализъм, секуларизъм, етатизъм и реформаторство. Какво прави Кемал Ататюрк? - хомогенна национална държава, прогонва и избива арменците и гърците. - отстранява султана от власт и установява републиканска система от западен тип. - премахва халифата — централния източник на религиозната власт, - слага край на традиционното образование и на намесата на духовенството в него, закрива автономните религиозни училища и колежи и установява единна светска система на държавно образование, - преустановява съществуването на религиозните съдилища, прилагащи ислямското право, и въвежда нова правна система, основана на швейцарския граждански кодекс. - заменя традиционния с грегориански календар и официално лишава исляма от ролята му на държавна религия. - забранява носенето на фес, символ на религиозната традиция, насърчава носенето на шапки и издава декрет за използването на латинската на мястото на арабската азбука. След като така предефинира националната, политическата, религиозната и културната идентичност на турския народ, през 30-те години Кемал Ататюрк енергично се заема да ускори икономическото развитие на Турция. След ВСВ Турция се опитва да се идентифицира със Запада. Копирайки западни модели, Турция: - преминава от еднопартийно управление към партийна система с много конкуренти. - лобира за членство в НАТО и е приета в организацията през 1952. - усвоява милиарди долари западна икономическа и военна помощ - турските военни сили получават западна подготовка и екипировка и са интегрирани в командната структура на НАТО. Турция предоставя военни бази на Съединените щати. През годините на Студената война, а и след нея, Западът гледа на Турция като на свой източен защитен вал, предотвратяващ съветската експанзия към Средиземноморието, Близкия изток и Персийския залив. Това отговаря на въпроса на Капитана защо Турция от десетилетия държи най-елитния си военен потенциал на линята Одрин – Люлебургас- Истанбул – те са сухопътна преграда срещу инвазия по суша от територията на България от страна на Варшавския договор до 90-те години на ХХ век, а после защитен вал на Южното крило на НАТО срещу евентуално сухопътно настъпление към Босфора и Дарданелите, картата очевидно показва, че единствения път по суша да се овладеят тези два стратегически пролива към Черно море минава през територията на България и Гърция, просто няма друг път по суша към тях. Проливите са ключ. 2. Антикемализъм: връщане към ислямска Турция След края на Студената война ситуацията в света за Турция коренно се променя. По-голямата част от елита пак остава привърженик на тезата, че Турция принадлежи към Запада и към Европа. Но сега елитът предефинира тази връзка. Членството му в НАТО е коз във воденето на преговори за присъединяване към ЕС. Тези преговори се затягат, проточват и днес това членство на Турция в Клуба на Богатите визглежда все по невъзможно. Основният възпиращ фактор е исляма, неприемлив за християнския клуб, какъвто де факто е Европейския съюз. Същевременно обаче това, което пречи на Турция да се интегрира икономически в Европа, й отваря перспектива да се превърне в ядро на ислямската цивилизация в Близкия изток. Турция има най-големи шансове да стане такава държава ядро, лидер на ислямския свят. Тя има икономическия и военен потенциал за това, модернизирана е. В сравнение с другите й конкуренти за тази лидерска позиция сред ислямската общност – Саудитска Арабия, Иран, Пакистан, Индонезия и Египет – Турция печели по всички показатели в перспектива. Нейната ахилесова пета обаче е кюрдския проблем – повече от 16 процента от населението й кюрди, искащи автономна държава Кюрдистан, към които трябва да се прибавят поне още толкова в Сирия и Ирак – това е единственият фактор, непозволяващ на Турция реално и открито да претендира за държава-ядро на ислямския свят. Какво би означавало за България Турция да продължи по един от двата пътя, пред които е застанала днес – пътя на кемализма /озападняването/ или пътя на ислямизма, отварящ й перспектива към лидерска роля в ислямския свят. Ако след време Турция отново направи завой към предифинираната си западна идентичност, това е най-добрият вариант за България. Това би означавало реална перспектива Турция да бъда приета в ЕС, България да стане вътрешна територия в този съюз, а ролята на външна граница да се прехвърли изцяло към Турция, поета от нейната мощна армия. Другият вариант, който сега набира скорост, Турция да продължава да се предифинира като ислямска държава. Би ли изоставила в този случай Турция своето членство в НАТО, според мен твърдо не. То ще продължава да й носи огромни предимства в амбицията й да стане лидер на ислямския свят, ще й осигурява подкрепата на Запада, модерните военни технологии, политическата тежест в диалога й с другите ислямски държави. Това членство ще бъде и турската разменна монета при политическите и икономически пазарлъци на Турция със Запада в лицето на ЕС и САЩ. Това членство ще и осигури най-малко пасивната несъпротива на Запада при борбата й срещу формиране на Кюрдска държава – кошмарът за Турция, нейната вътрешна язва. И не на последно място – Турция е отишла твърде далече в икономическите си връзки със Западна Европа и САЩ, за да може да преориентира цялата си икономика в друга посока. Нейният внос и износ са много силно зависими и обвързани със Западна Европа. Инвестициите в Турция се предимно западни. Стоковата борса, акциите на стоковия й пазар са обвързани със западните стокови пазари. Едрият й капитал, промишлеността, туристическата й индустрия са обвързани и силно зависими от Запада. Турция, дори да се дефинира като ислямска държава и да се опитва да играе лидерска роля след другите ислямски държави няма никаква реална възможност да се освободи от икономическата си обвързаност със Запада, нито в краткосрочен, нито в дългосрочен план. Това би означавало икономическо самоубийство за нея като държава и нация и за нейния едър и среден бизнес в частност. Турция има младо население, огромен потенциал в работна сила, висока раждаемост. Същевременно има малко като процент население под линията на бедността - 16 процента срещу 40 в България - силна и голяма средна класа, богата и мощна класа от едри капиталисти, които инвестират в производство и бизнес. тази структура на турското общество му позволява да реализира висок растеж на БВП вече доста години наред, понякога този растеж надминаваше 11 процента годишно, сега е 3-4, но пак е висок в сравнение с Европа. Обърнете внимание на вноса и износа на Турция, той е силно зависим от Европа. Обърнете внимание също така на силно развития пазар на публично продавани акции на фирми, за сравнение българския върти обороти от 1-2 млрд. долара годишно, стотици пъти по-малко, това значи, че пазарът в Турция е изключително активен и мощен, фирмите са активни и силни, акциите им се търгуват на борсата. Големи са турските инвестиции зад граница, още по-големи са инвестициите в Турция отвън, предимно западни, а в последното десетилетие и много китайски. Ето защо, мисля, че по който и път на развитие да продължи Турция през следващите десетилетия, тя не представлява реална военна заплаха за България, страна член на НАТО и на ЕС. Военното прегазване на България би означавало скъсване на всички турски връзки с НАТО и ЕС, а това е недопустима за турския политически, военен и икономически елит, каквато и ориентация да има този елит. Самоубийствено би било за него и за страната.

За да се аргументирам защо мисля, че Турция не представлява непосредствена и дългосрочна военна заплаха за България, трябва да подходя от по-висока гледна точка, даже не от „хеликоптерно виждане”, каквото е разглеждане на двустранните отношения между двете държави в историческа ретроспекция. Трябва да се подходи от глобална, „спътникова” гледна точка, повод за което ми даваш и ти със следното, цитирам този пасаж от твоя постинг: "И аз много искам да стане общоевропейска армия но... Първия против е САЩ една силна и силно обединена Европа във икономически и политически и военен план не е лесна за контролиране и от 3 полярен а е лесно да преструктуриш триполярния в би , та ток,у виж света станал 4 полярен и това е неуправляем политическо-икономически модел а ако европа тръгне на сближаване с Китай - то тогава голямата икономическа сделка САЩ - Китай пропада , Втория против е UK там просто са в шок и ужас - неразбирам защо, третия против е Русия това е разбираемо веднъж вече Германия обединява Европа против Русия, всички се правят, че са забравили и руснаците ги е страх от ново противопоставяне. Това са трите големи против общоевропейска армия. Четвъртото голямо против са националните правителства , едно заради популизъм, друго заради лобизъм на националните оръжейни картели, трето заради корупционната практика - тук са най големите пари , след тях са наркотиците и киното и проституцията. Та как ще стане тази общоевропейска армия не ми е ясно. Да още от времето на съюзническата окупация - има френски корпус или дивизия не помня, който след като стана съюзнически натовски, стана франкогермански. Немците също като евреите умеят да държат сметка на парите си, така французите плащат една голяма част а корпуса си е под формалното командване на немския щаб. И сега така с бригадите румънска, нидерландска, не съм срещал за чешка да има /не че го отричам/ Под немско командване служат чужди бригади, немските командири придобиват навици на пълноценни командири - на далавера са - едно е командно щабно учение където на хартия имат бригади, друго е на живо да си придобиват опит с управление на пълнокръвна войска. Нидерландците след като си продадоха танковете и останаха съвсем без, тренират екипажите на бронекавалерийската си бригада на остатъка от танкове в немската армия -там са само 125-6 мисля останали. На румънците каква им е далаверата от участието в франкогерманскиа корпус, не съм се интересувал, очевидно е обаче едно , все повече там се увеличава антируската риторика особено след провала на декларираното обединение с Молдова и завоя в молдовската политика от прорумънски , проевропейски към евроазиатско-русийски. Прочее може би търсят силни европейски покровители, особено след очевидното след изборите застопоряване на франкогермански локомотив на обединена Европа, те и така са си френски икономически и политически протежета сега и германски като станат..." Хайде на практика да проверим валидността на това. Да започнем от най-високата гледна точка: Какъв е светът днес, какъв беше вчера и какъв ще стане утре. Вчера сутринта светът беше двуполюсен – имаше Запад, Източен блок и Третия свят по средата. Този свят си отиде в историята през 1991 г. с разпада на СССР. После имахме близо 26 години Pax Americana, за който свят Фукуяма провъзгласи още в началото му, че е настъпил краят на Историята. Западът, в лицето на САЩ доминираше всичко, той бе върховният Съдник и Полицай на света. Преди година обаче този свят започна да се разпада, и то промяната стартира от сърцето на Pax Americana, от Вашингтон: появи се сякаш от нищото един възрастен господин Коз и обяви на американския народ „Америка преди Всичко.” И – изненада, - американския народ го избра за Президент и Главнокомандващ. Това е нова ситуация, нов свят. Да, този свят е с много полюси на власт, и с много полюси на интереси, поне 3 или 4, многополюсен свят. Имаме един от тях, пак Запад, но не вече така хомогенен и зависим от САЩ, Европа се еманципира, ЕС иска да бъде самостоятелен играч в многополюсния свят, при това има целия потенциал да го постигне, а САЩ подкрепят точно тези лидери, които искат това – Меркел, Макрон, Тереза Мей /там нещата са по-сложни/, ще се появят и други такива лидери в Европа. САЩ провеждат политика на равностойно партньорство с Европа, а не старото настойничество и опекунство. Европа просто порасна достатъчно, за да може да се грижи сама за себе си. Естествен център на икономическа мощ, технологични възможности и военен потенциал в Европа е обединена Германия. Реално само около това ядро може да има една Обединена като икономика, политика и военен потенциал нова Европа, еманципирана от САЩ, но и най-надежден съюзник с обща ценностна система с държавата на американците. Говоря тези схематични неща, неподплатени с конкретика тук само защото няма да стигнат и 500 страници да се направи конкретен анализ на новата ситуация в ретроспективен план във всичките му аспекти – исторически, политически, икономически и военен. Не ангажирам никой да приеме това ми виждане, но за мен то е подплатено с достатъчно четене и осмисляне, то си е моето виждане. И сега нека от това ниво слезем на по-ниско ниво, на наш терен: отношенията и перспективите за тези отношения между България и Турция. България като неделима част от ЕС и НАТО. И Турция, като неделима част от НАТО и икономически необратимо обвързана с ЕС, защото това са цифрите от нейния търговски стокобмен, с ЕС. Това е отправна координатна точка за анализ на двустранните отношения в този нов свят. Ще продължа конкретно за тези двустранни отношения, но ще изчакам репликите, ако има такива.

+ Капитане, много сериозен и добър за дискусия постинг! При това голям и много съдържателен. Не казвам, че съм съгласен с всичките ти аргументи, нито, че в това с което не съм съгласен нямаш своята логика. Но ще се опитам да се аргументирам каква е моята. Започвам от най-конкретната част: защо гласувах пари само за ПВО и Авиация. Елементарно – зададеният въпрос от Историк е: За какво първо да се дадат пари? Тъй като чета внимателно какво пишат другите и слушам какво говорят, за да разбера какво мислят и дали мислят, отговарям точно и конкретно на така зададеният въпрос – най-напред пари трябва да се дадат за Авиация и ПВО, за самолети и радари; Когато лодката ти потъва от три пробойни на различни места, какво правиш най-напред – тичаш като гламав да запушваш и трите едновременно, като почваш от най-малката или най-напред запушваш най-голямата, а после действаш по другите две? Авиацията е неотложен приоритет, да купуваш бронирани джипове за по 5 млн. лева единия за задгранични мисии, когато небето над пехотата ти е отворено като... да не използваме аналогии с вазелин, изтъркаха се, не само че е глупаво, но според мен и престъпно. За същите пари можеш да закупиш 16 модернизирани многоцелеви самолета, с което да си гарантираш поне на първо време сигурност в небето. После идва Флота – оттам също „тече” – бреговата ни ивица е отворена за вражески десант и който не е пожелал не го е направил, имаме калпави военни кораби, дори албанците биха спечелили морска битка с тях. Най-сетне иде пехотата – там сме в относително добра кондиция, затова си дадох труд да погледна какво мислят чужди военни експерти за нашата армия, защото не знам дали въобще има наши, на които да им е позволено да мислят, а ако има такива, дали някой им дава възможност да кажат публично какво мислят; 35-то място в света, според тези експерти, е много добра форма за Сухопътни сили на България, те и сега могат да чупят зъби с брониран юмрук и огнева мощ. Не запушваш три различни пробойни без приоритет – започваш с най-опасната. На другите ти въпроси в постинга ще отговоря поотделно – всеки един от тях заслужава отделна тема, но тъй като сме в рамките на тази, ще им отделя възможно най-голямо внимание, защото засягаш изключително сложна и деликатна материя. При това не ми е целта като отговарям да споря заради спорта, само излагам собственото си мнение, без никакви претенции да го налагам на когото и да е или пък да променям неговото.

Точно с този модел е най-забавната история за швейцарците, бях цитирал източник в темата за сравнение между балканските армии, в който се виждаше, че преди няколко години швейцарците модернизират доста солидна бройка от модела, той е американско производство, но античен, и продават тези модернизирани самолети на Американския Флот. Сега не ми се рови за източника, но някъде в онази тема го бях посочил, защото това ме впечатли много - продават на американците собствената им остаряла машина.

Само че аз не се позовавам на английската уикипедия, а на британския сайт и на още един сайт, към които съм дал линкове. А иначе, браво на сина ти, за тринадесетгодишно момче се е справил великолепно.

Никой не ми отговори за загубите от двете страни във Финландската война и за това каква е била наличната техника от двете страни. Ще взема да публикувам, когато имам време, тази статистика - тя е много показателна, че не винаги количеството и качеството на техниката в една война са решаващи. Разбира се, сега сме 21-ви век, а не първата половина на 20-ти, но там цифрите са смазващи. п.с. Бих публикувал и още една статистика, този път съвременна, пак в същата връзка - за количеството и качеството на въоръжението в армията на Швейцария днес, една от най-богатите държави в света. Мнозина ще останат изненадани. Впрочем и сами можете да разгледате какви образци има на въоръжение там и от кои години: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_equipment_of_the_Swiss_Armed_Forces https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_aircraft_of_the_Swiss_Air_Force Не ги изхвърлят. модернизират ги.

На въоръжение са в армията, миналата година на Гергьовденския парад в София имаше такива машини. Мисля че чертичката между 2-3 е правописна грешка.

Според мен, Фружине, имат предвид ВМР-23, за който толкова много сме писали по военните теми.

Това е цитат от документа в линка: "Общата численост на резерва е сбор от доброволния резерв, запаса и териториалния резерв. Целесъобразно е състава на доброволния резерв да бъде до 10 % от числеността на въоръжените сили в мирно време. Териториалният резерв се комплектува с резервисти на активна служба и резервисти в готовност за изпълнение на активна служба в зависимост от ми нималните потребности за формиране и развръщане на военновременните формирования (от 5 до 10% от военновременния състав на ВС). Броят на личния състав зависи от организационно щатната структура на Териториалния резерв, военновременните потребности на ВС, обема и характера на задачите, изпълнявани от тях в мирно време. Числеността на запаса с мобилизационно назначение е право пропорционална на потребностите на военновременните формирования, които се формират за защитата на страната по време на война и необходимия резерв за тяхното комплектуване. Числеността на запасасе определя от водените на военен отчет български граждани с военна или специална подготовка, придобита във въоръжените сили и структурите по чл. 50 ал. 2 от ЗОВС на РБ, списъчния състав на българските граждани с необходимите за въоръжените сили професии." Много ясно са дефинирани трите вида резерв: доброволен, териториален и запас, както и тяхната численост. И това е по стандартите на НАТО. Това хваща като число и статистиката.

Гласувах в анкетата единствено за авиация и радари, защото мисля, че при хипотетична война, която на този етап ми изглежда малко възможна, цялата цивилна инфраструктура и всички съоръжения на армията при отсъствието на силна ПВО, включително и основно авиация, са изложени на унищожение при сегашното състояние на авиацията ни. За мен авиацията в частност и ПВО са приоритет номер 1 за българската отбранителна способност. Каквото и да модернизираме в СВ и Флот, войната ще бъде загубена предварително без прикритие от въздуха.

Имаше един виц за Тато, който уж казал за промените след 1989 "Аз това дето го построих вие сега не можете да го боядисате.", но по отношение на военната техника, с която беше буквално натъпкана БНА това си е донякъде истина. Тук в по-горен пост Капитана е очертал доста вярно мащабите - 2500 основни танкове... и т.н. България беше свръхмилитаризирана държава откъм военна техника, тя наистина трябваше по планове на Варшавския договор да воюва пълноценно срещу Турция и Гърция, поне такива бяха разчетите. И че имаше планини от съветска военна техника, имаше ги, всеки служил в БНА по онова време го е видял с очите си. доколко е била боеспособна, друг въпрос. п.с. Много ще ми бъде интересно, господа радетелите на закупуване на повече и модерна военна техника, да отворят една тема "Финската война на Червената армия" и да направим анализ на военната техника в тази война на двете воюващи страни, както и на загубите на всяка една от тях. Предложение, с което искам да им кажа - важното е кой и как воюва с техниката, и в какво състояние е техниката ти, колкото и оскъдна и не модерна да е.

Само да добавя още нещо, което може би изпускаме: през 2020 година изтича наложеното ограничение над Япония върху въоръжаването с конституцията й от 1947. Япония планира да промени конституцията си и най-вероятно ще стане един от основните военни фактори в Азия след тази дата. http://edition.cnn.com/2017/05/03/asia/japan-abe-pacifist-constitution/index.html В Азия са повечето военни гиганти, такива са Китай, Индия, Южна Корея, Индонезия. САЩ също имат своите национални интереси в този регион и все повече ще ангажират военния си потенциал в него, това, което сега се случва със Северна Корея по мое мнение е само начало. Китай е най-бързо модернизиращата се военно нация в света, а потенциалът й за това е огромен. При това Китай показва ясно намерение да бъде лидер в Азиатския регион. Така че дори по силата на логиката, че американската военна доктрина разглежда като най-лош вариант пълномащабна война едновременно на два фронта, САЩ ще направят всичко възможно по политически път да се освободят от някои свои военни ангажименти в Европа, поети от тях след Втората световна война и продължили през цялото време на Студената война. Идването на Тръмп е ясен сигнал за такива намерения.

За мен коректно поднесената информация е тази. И в този линк към английската версия на уикипедия и в линка към руската версия основния базов източник за статиите в уикипедия е оттук, то си е посочено в малките цифрички долу, където са посочени източници http://www.armedforces.co.uk/aboutus.php#.WTlglsYlHcs Definitive Listing of UK Defence Suppliers Get your company seen by Defence Industry Buyers Worldwide ABOUT US Written and compiled by the UK's leading authorities and produced by one of the UK's premier Defence Publishers - www.armedforces.co.uk provides a clear and independent picture of the UK Defence Sector. All our contributors are renowned defence experts with years of valuable experience and the site is constantly updated with the latest news. You'll find a wealth of valuable information about the organisation and structure of the UK's Defence Services, including details of major equipment and systems currently in use as well as a mass of useful facts about some of the more unusual developments in the UK Defence Industry. All the information included on the site has been thoroughly researched and is regularly updated to ensure we continue to bring you the very latest news. The Defence Suppliers Directory is the authoritative online information source for all the UK's leading defence manufacturers. Since its launch in November 2000, this comprehensive listing has enabled thousands of purchasing professionals to find exactly what they are looking for - straightaway. The Defence Suppliers Directory has become a Global Marketplace for customers seeking Defence related products. We have a team dedicated to sourcing items in the UK. If you can't find what you are looking for - maybe we can help. Send your requirements to: defenceenquiries@armedforces.co.uk R & F Defence Publications was established in 1982. Пояснявам накратко, това е британски сайт, предназначен да осигурява коректна информация за британските търговци и производители на оръжие. Не мисля, че издателите на този сайт биха си позволили лукса да хвърлят балонна информация за своите клиенти, те нямаше да съществуват, ако правят това. Ето тяхната информация за Българските Сухопътни сили, взел съм я от този линк в сайта им, там има детайли и за авиацията и за Флота http://www.armedforces.co.uk/Europeandefence/edcountries/countrybulgaria.htm#Summary и английските и руските автори на статиите за екипировката на българската армия в уикипедия цитират този източник на информация. Разликата при цитираното от Фружин се получава точно от зачислените и действащи в сухопътни сили 100 МТЛБ, които са отразени и при британците така, но в скоби е добавено 600 бр. на склад. Оттам разминаването.

Вчера си говорихме за казарма с един "младеж" на 41 и няма да повярваш - той помни всичко в най-ясни детайли, оказа се релейкаджия като мен, та лесно се разбирахме от половин дума. Помни "момчето", много добре помни всичко, но истината е, че никога не са го викали запас, пък и не виждам да гори от желание. То е като колелото, щом веднъж си научил да го караш, никога не се забравя. Права-крива, не искам и аз да споря, хората си работят по система от критерии и се движат в тях; ситемата им отчита това и валидира всичко, правят го с еднакъв аршин към всички армии, там няма емоции, а обективни критерии и система. Виждам, че ги цитират навсякъде, излизат на първо място в търсачките, ценени са като експертност. В конкретния случай за мобилизационните възможности на България са приложили един от 50-те им критерия за оценка на военен капацитет, който прилагат по твърди критерии към всички армии. Не приемам тяхната оценка за напълно меродавна, но съм склонен да я отчета като професионална и сравнително обективна, защото е равноотдалечена. Тук ни се разминават вижданията за наборна армия, аз се мотивирах защо - 50 000 наборни войници в казармата са минимум 5 минус процента от БВП, по мое мнение България няма финансов ресурс да си позволи подобен лукс. Това първо. Второ - повечето армии в ЕС се отказват от наборна служба, залагат на професионализъм и по мое мнение се върви към общоевропейска армия, а там нещата ще изглеждат по съвсем различен начин от всички гледни точки. Формирането на общи части между германци, румънци, чехи и холандци е реалност, а не сондаж. говорим за интеграция на четири пълни бригади. Според мен, през следващото десетилетие интеграцията в тази посока ще напредне много, защото двигател са германците, а те каквото правят го правят. Нашите усилия трябва да са в посока към такава интеграция, очевидно изоставаме. И трето - тук вече въпросът не е от военна компетенция - моето мнение е, че Турция не представлява нито непосредствена, нито дългосрочна военна заплаха за България. Бихме могли, от собствена глупост и некомпетентност, сами да я направим такава опасност, но който каквото сам си направи и врагът му не може. В спора се ражда "истината", ако въобще има такава, но поне се стига до някакви нови гледни точки. Така че за мен тези "спорове" са нещо много позитивно в личен план, разширявам виждането си чрез тях. Така че, давай да спорим конструктивно, това е нещо полезно, защото иначе - какво - всеки си остава в собствения бункер.

Все пак - 300+хиляди на военен отчет си е сериозна цифра, а това е реалност. Поне в близките десетина-петнадесет години, този резерв ще се запази голям, това са мъже преминали през казарма, дай боже да не се наложи да ги викат за война, но те са активен резерв, а по този показател България е много високо. Алтернатива на наборната военна служба за попълване на такъв достатъчно голям резерв за мен лично е формиране на доброволна национална гвардия или опълчение. Мисля че немалко млади мъже и жени ще пожелаят да влязат в такова формирование, стига да е организирано добре. Напълно резонно е, а и възможно за реализация. Това поне като начало "ще ни върже гащите" със защита от въздушно нападение. Но затова се иска политическа воля, опираща се върху компетентно експертно мнение, а връзката между двете изглежда у нас е скъсана, та затова, май само ще си пишем по форумите. Другият начин, който практикуват швейцарците, е референдум. Защо за формата на гласуването да можем да се опираме на референдум, а за националната си сигурност не. Толкова ли са тъпи българските граждани, че избраните с техните гласове политици да не ги питат за мнението им къде да се харчат техните собствени пари. Май и аз се размечтах...