Б. Киров

Е, аз Ви попитах не заради мен, чел съм доста по темата. Понеже Вие откривате тази тема и то с анонс с препратка към фон Браун, беше редно, поне според мен, да обясните на четящата публика за какво става дума. Но темата си е Ваша, ваше право да си я водите както намерите за добре.

Това е емоционално, но по принцип съм съгласен. Ще го кажа по друг начин: неоправдано е и 1 стотинка да се дава – в българската армия трябва да се инвестира. Да наливаме вино в стари мехове е загубена кауза.

Нищо ново под слънцето, Ворфакс. Ре-форма, не риформа. Който има основание да промени нещо, не търси причини да казва как това няма начин да стане; който няма, ще ги открие винаги. "Останалото е..."

Здравейте, винаги е удоволствие и предизвикателство за мен да водя диалог с вас. Цитираната фраза е много добра начална точка. Е, ще подема фразата ви и ще импровизирам: Змията може да излезе от старата си кожа. Ако тя пожелае. Ако чакаме високотехнологичен инвеститор да дойде да вложи парите си в тази кожа, която му предлагаме: неработещ ефективно съд, корупция на високи и ниски нива в държавна и общинска администрация, административна некадърност и диктат – няма да го дочакаме никога. Годо няма да дойде в Абсурдистан. Сами трябва да хвърлим старата си "кожа". Изцяло – като минем през главата на политическата класа пред съдебната система и опашката на администрацията. Просто трябва да "одерем кожата" на корупцията без компромиси. След което да правим каквото ще правим друго. Права сте, следващото, което следва да направим е да се концентрираме изцяло върху образованието. То е продукт, който можем да продаваме скъпо, ако е качествен. И то продукт, който със сигурност ще привлече качествен капитал в България, продукт, притежаващ качество да произвежда всички други продукти с висока принадена стойност. Но добро образование не може да бъде самоцел само по себе си, ако не съществува в рамка от: Политическа стабилност на базата на национални приоритети, приети за консенсусна база от всички партии в името на България. Работеща ефективно съдебна система. Работеща ефективно администрация, силно съкратена от сегашния и обем, и силно ограничена откъм своеволия, прозрачна и подлежаща на обществен и съдебен контрол, за да не върши своеволия, отговорна пред суверена, тоест пред гражданите. В противен случай, дори да изградим в тази среда качествена образователна система, ще станем нетни донори на добре образовани млади хора за други държави и икономики. Такъв беше случаят след падането на Стената, когато хиляди добре образовани млади хора от Соц. Лагера запълниха лабораториите и и университетите на Запад. Те сега работят за просперитета на други държави, и за своя, разбира се. Но отдавна не са българи, руснаци, поляци, чехи и т.н. Тези три фактора изброени по-горе, които мисля, че биха могли да бъдат постигнати в рамките на десетина години, плюс образование – от основно до висше – на високо ниво, изведено като приоритет в ранг на национална кауза за просперитет и във финансово отношение, образование, покриващо европейски и световни стандарти, според мен, ще привлекат високотехнологични инвеститори – в енергетика, машиностроене, айти сектор, приоритетни сектори с висока добавена стойност, които следва внимателно и компетентно да си поставим като цели след анализ на световните пазари и технологични тенденции през следващите десетилетия, поне 3-4 напред. Само такива области има смисъл да развиваме приоритетно, другото е загуба на време и средства. Вие виждате друг път – да си оправим сами бакиите. Напълно съм съгласен, не пиша нещо по-различно, никой отвън няма да го направи вместо нас. Но по отношение способностите и потенциала на сега опериращия български бизнес съм скептичен, той се доказа като неефективен през всичките тези години. С редки изключения. Бяха му дадени всички шансове през изминалите вече 27 години, пълен картбланш. Този бизнес елит /спомнете си за хората от т.н. Г-7 през 90-те, те бяха лицето му, къде са сега те и какво постигнаха/ е свикнал да работи като правило върху гърба на държавния бюджет с обществени поръчки, там е леко да печели за него, но не е конкуретен и ефективен на европейски и световен пазар. Скептичен съм, че същите тези хора или с подобна биография на тяхната сами ще се издърпат за косите от това топло корупционно блато на държавните поръчки и сами ще заработят по своя воля на високи обороти, че въобще са склонни да рискуват и да експериментират с парите си в иновации, че даже могат да ги оценят като такива. Мисля че по скоро не. Трябва ни радикална реформа, но най-вече хора с визия и воля да я направят. Не че ако не я извършим, светът ще свърши, или дори ще забележи. Но ще продължим да си затъваме като нация в посредственост и простотия. А тези неща дъно нямат.

Можете ли да разкажете така че да го разбере и човек с хуманитарно образование, какъвто съм, какви са били представите на Вернер фон Браун за въртящи се космически станции с изкуствена гравитация. Все пак фон Браун е основател на работещата германска ракетна програма и стои в основата на американската програма Аполо, не бих го нарекъл фантаст или фантазьор.

Ако сме в състояние да го преценим, ще можем да си изкарваме прехраната като икономически оракули, но за съжаление не знам да има такива професионалисти. Моето мнение е, че "софийския балон" на имотните цени ще се спука, заради неправенето на структурни реформи в икономиката в частност и в цялата държава като цяло. Ще имаме едно повторение на гръцкия вариант, поради тези отложени реформи, не ми се иска това да се случи, но пътя на Гърция с усвояването на европейски помощи неефективно напомня на това, което се случва сега с тези помощи в България. Накрая го плати и плаща цялото им общество. Освен това, вдигането на цените на имотите в София започна кампанийно - периодично се появяваха представители на брокерски фирми и строителни предприемачи по медиите, които доказваха как пазара се оживява и колко високи стават цените, още преди да има оживление на този пазар, а банките точно по същото време, преди около 2-3 години изкараха ипотечни продукти с ниски лихви. Но тези банки не предложиха такива кредити за развитие на бизнес, а това вече е индикатор. Затова мисля, че Булгароид е прав, като говори за "местно балонче". Между другото, цените на имоти в Букурещ са почти същите като софийските, но румънците направиха някои структурни реформи в съдебната си система и икономиката, които им осигуряват здрава основа за развитие и реална стойност на имотите в столицата. В България случаят не е точно такъв. Дали съм прав или не, времето ще покаже. Дано не съм.

Ето няколко линка към актуални цени на апартаменти в Атина, някои са на половин цена на панелките в софийски квартали на цена кв.м. https://prian.ru/price/2617299.html https://prian.ru/price/2558557.html https://prian.ru/price/2555474.html https://prian.ru/price/2558553.html В Халхидики могат да се намерят още по-ниски цени.

Дора, здравейте нямам търсачка като в програмата за писане и не мога да открия фразата в контекста, бихте ли ми я посочила в разширен контекст. ОК, открих го. Ами отговарям по аналогия - не следва. Това се установява в момента, когато този инвеститор е подписал контракт с държавата и идва вече да работи. В Сингапур самите фирми са си организирали квалификационни курсове - на място или в държавата седалище на фирмата - за специфична квалификация на работещите сингапурци. почти всички са го правели. Но преди това сами са се убеждавали в много добрите условия, които изброявам като минимум, в страната, след което от лични наблюдения също са установявали, че като основа образованието на хората е добро, моралът и дисциплината на тези хора са високи, тоест изходната база за специфична квалификация е напълно достатъчна, за да продължат да ги дообучават в специфика за тяхната конкретна работа във фирмата. То така е например и в Германия, най-напред си показваш дипломата от признато и престижно учебно заведение, след което те наема фирмата за доквалификация. Говоря за изходната висока база на квалификация, даваща доверие на съответен инвеститор, че получава добър работник или специалист. А това зависи от нивото на образование, общо и специално, в страната и от това, дали тази квалификация има някаква стойност и реална тежест извън рамките на съответния регион, държава и т.н. Затова са и различните системи за оценяване и класации на учебни заведения. Фактът, че си завършил с добри оценки добър университет, високо класиран или добре поставен в световни класации, вече е необходимия минимум за един инвеститор в съответната област. Доколкото ми е известно в България в тези класации попада единствено един университет - СУ, и то не знам вече как стои въпросът с различните му специалности.

Точно! Ние на местна почва в това насипно състояние като държава и икономика каквото сме в момента, нямаме никакъв потенциален шанс за иновации и високи технологии, а оттам и за добро заплащане. Ниска принадена стойност, малко номинални пари. С едно изключение, поради неговата специфика, АйТи сектора, там можем единствено да направим иновативни пробиви сами и да ги разширяваме. Даже имаме и извършени такива. Ако държавата създаде условия световни високотехнологични фирми да инвестират и да развиват успешен бизнес в България, местните пишман "бизнесмени" или ще бъдат принудени да вдигнат собствения си стандарт на организация, производство и заплащане - принудени от реална конкуренция, - или ще фалират, няма да издържат на конкуренцията; на тяхно място тогава ще се появят реални местни предприемачи, които ще партнират на високотехнологичните производители, просто такъв е естествения ход на пазара, няма вакуум. Ако допуснем само че Тойота или Мерцедес отворят тук филиал за монтаж на автомобили, хипотетично, около тях ще се появи голяма инфраструктура от местни подизпълнители за разни детайли, ще се отворят нови бизнеси и работни места за местни фирми и хора. При това ще бъдат принудени да партнират на нивото на стандарта на Мерцедес и Тойота, а той е по подразбиране висок. Но някой трябва да завърти от начало цялото това колело, да започне движение нагоре. Да има политическа воля и разбиране. Точно така са постъпили в Сингапур. Високотехнологични фирми влизат със съдействието на правителството на местния пазар, наемат висококвалифицирани работници, осигурени им пак от добро местно образование, и започват да им плащат добре. После местният бизнес вече се конкурира или партнира с тях, но при високо вдигната летва на технологии и мениджмънт. Още в началото са се отказали от икономиката на ниската принадена стойност, вдигнали са мерника към максималната цел, максимално висока принадена стойност, така са се ориентирали към стратегически сектори. Там е ключът от бараката - да привлечеш и стимулираш чужди и местни инвеститори с висока принадена стойност на труда и перспективни пазари, независимо дали са чужди тези инвеститори или излизат от местна почва, това ще доведе и до високо заплащане. С нискоквалифициран труд няма начин да се изкубнем от блатото на ниските номинални доходи никога, напротив, ще затъваме още по-дълбоко в тази посока, защото потенциално способните млади хора отиват да си продадт способностите на по-добро място, те нямат реализация и добро заплащане тук, на местния пазар на труда остава все по-застаряващо население и най-необразованата част от младите, които не искат и не могат да работят труд с висока принадена стойност, нямат нито интелектуалния потенциал, нито доброто образование за това. Тях това може да ги устройва, но това е път към Третия свят. Трябва да се подхожда, според мен, комплексно, с ясна визия защо е нужно качествено образование, какво е качествено образование, и какъв ефект искаш да постигнеш с него в икономиката, всичко това, ако въобще някой има воля да го направи, по мое мнение следва да е с дългосрочна стратегия и много ясни приоритети, при това конкретно разчетени като стъпки. Това, което пишеш за конкретния случай с инженер, платен по-ниско от продавач, знам, е много разпространен случай. То според мен идва от тъпия манталитет на фабрикуваните в червени калъпчета "бизнесмени", и при соца беше така - бачкаторът с кирка получаваше повече пари от редактор в издателство или асистент в университета. Целият този манталитет обаче ще отиде в кошчето, ако на пазара на труда се появят силни инвеститори с висока принадена стойност на труда, способни и заинтересовани да плащат високи заплати на местни квалифицирани кадри. Държавата само трябва да им осигури добра правна рамка, политическа и административна стабилност, добро законодателство, добро равнище на образована местна работна ръка, добри и прозрачни условия да работят тук. Само това. Не е много. Напълно изпълнимо е в рамките на десетина години.

И аз видях, че не съм. То моята стана малко като с компютрите и компотите, но поне си го изясних за себе си въпроса - сума сумарно става въпрос все пак за 1750 млн. обаче евро, а не левове, отделени от БВП за българското образование, или по-точно за 3 350 млн. лева, които за 2017 са предвидени за образование или това са 3.6 процента от БВП, сиреч с 0.1 процента повече от миналата 2016. Алелуя, има прогрес. С този темп на увеличение годишно на бюджета за образование, България ще достигне средноевропейското ниво точно след 17 години, ако то си стои на това равнище, тоест през 2034. 3 350 000 000 Прочети повече на: http://www.informo.bg/bg/2016/11/15/през-2017-г-ще-се-отделят-36-от-бвп-за-бюджета/ Ето за пълна яснота: Общият размер на разчетените разходи за образование за 2017 г. е 3 350 000 000 лева, което представлява 3,6 процента от БВП, при 3,5 процента от БВП за 2016 година. Увеличението на разходите за образование за 2017 г. спрямо 2016 г. е 229,5 милиона лева, от които 193,5 милиона лева е ръстът на средствата от националния бюджет и 36 милиона лева на средствата от ЕС, съобщи на заседанието на парламентарната комисия по образование главният секретар на Министерството на образованието и науката Красимир Вълчев, цитиран от БТА. Той обясни, че средствата за предучилищното и училищното образование за 2017 г. нарастват със 177,9 милиона лева, като общият им размер достига 2 473,1 милиона лева или 2,7 процента от БВП. За увеличение на възнагражденията на персонала в предучилищното и училищното образование са предвидени 138,2 милиона лева. От тях средствата за увеличение на възнагражденията на педагогическите специалисти са 100 милиона лева или се предвижда ръст на работните им заплати с 8 на сто. Осигурен е и ръстът на минималната работна заплата на непедагогическия персонал, има и 12 милиона лева за колективното трудово договаряне в предучилищното и училищното образование. За нови учебници за учениците от първи, втори, пети и шести клас, свързани с въвеждането на новата образователна структура, са предвидени 10,3 милиона лева. За финансирането на изучаването на български език и литература, на история и география на България в неделните училища в чужбина са отделени 1,5 милиона лева. За внедряването на нови информационни технологии в училищата са предвидени 3,5 милиона лева, а 7,1 милиона лева са средствата за безплатен транспорт на учениците до 16-годишна възраст, както и за определянето за първи път на защитени детски градини. За издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците в детските градини и училищата за 2017 г. са предвидени 1 764,8 милиона лева, от които 1 735,1 милиона лева са средствата за стандарти в училищата и в детските градини. С тези средства ще се обучават 122 101 деца в детските градини, 124 680 деца в задължителната предучилищна подготовка, 571 381 ученици в общообразователните училища, в училищата по културата и спорта, както и 19 754 ученици в специалните училища и в ресурсните центрове, и 39 862 ученици във вечерна, задочна и самостоятелна форма на обучение. За равен достъп и личностно развитие на децата и учениците за 2017 г. са отделени 297,8 милиона лева, от които най-много са средствата за целодневна организация в училище от първи до седми клас – 138,3 милиона лева. В тези средства са включени парите за ученически стипендии – 19,2 милиона лева, за ученически общежития – 19,3 милиона лева, за безплатните учебници от първи до седми клас – 38,7 милиона лева. За националните програми в средното образование са предназначени 58 милиона лева. Средствата за висше образование за 2017 г. нарастват с 15,1 милиона лева, като общият им размер е 734,1 милиона лева. За издръжка на обучението на 162 552 студенти са отделени 326,1 милиона лева, а държавната гаранция за кредитиране на студенти и докторанти за 2017 г. е 50 милиона лева. За увеличение на възнагражденията в БАН са предвидени 5 милиона лева. http://www.informo.bg/bg/2016/11/15/през-2017-г-ще-се-отделят-36-от-бвп-за-бюджета/

Ето тази цифра, която е цитирана напълно коректно, ме притеснява, защото никак не се връзва с цифрата за бюджета на МОН, обявена от националната статистика, близо 4 пъти по-голяма е. Ясно се вижда, че сумата в бюджета на МОН е 486 млн. лева, а не 1750 млн. лева, колкото са 3.5 процента. От друга страна, тази цифра във вид на 3.5 процента от БВП на България е посочена от Световната банка, като цифрово изражение тя действително е 1.75 млрд. лева. Коя от двете цифри е вярна - тази на НСИ или на Световната банка. Стигнах до извода, че и двете са верни, но българската статистика прави лека стъкмистика, тя не прибавя към парите за образование пенсиите на хората, които са били заети в тази сфера. Излиза, че три-четвърти от парите за образование се плащат като пенсии на тия хора, колкото и да са мизерни те. В момента над 170 000 души са заети в тази сфера. Най-малко 300 000 пенсионери от 2.5 млн. пенсионери в България са работили в сферата на образованието. Ако техните пенсии статистически отиват към НОИ, ясно е откъде излиза сумата в българската статистика, тя не ги отчита като пари за образование. От друга страна, ако прибавим тази сума, стигаме 3.5 процента от БВП или 1.75 млрд. Същият подход в статистиката, според мен, е приложен и към бюджета на Военното министерство. парите за пенсиите на военните са неотчетени там, те се водят към НОИ. Иначе процентът на военния бюджет няма да е този. Което прави нещата още по-зле, защото парите от осигуровки на работещите сега стигат за изплащане на пенсиите до към средата на годината, после пенсиите се изплащат като се бърка в бюджета. И тази тенденция се засилва. Ако не съм прав, поправете ме.

Могат да не са съгласни колегите с това, но аз съм, също мисля, че балонът ще се пукне, но смятам, че това ще стане след 4-5 години, а не след година. Тия дни непрекъснато ми се къса интернет връзката, може конкурентите на доставчика ми да работят по въпроса, знам ли, от 3-4 дни постоянно е така.

Да де, и аз същото казвам. За Дружба гледах цените на имотната агенция от линка на Ник, но ако реално гонят 900-1000 евро на квадрат и няма жилища за продажба, не съм се интересувал конкретно, направо за мен е някакъв парадокс. Познавам го този квартал, защото често ходех там по работа, не знам какво толкова му вдига цената. Да кажем метрото може да е някакъв фактор. Иначе преобладават панелките, напоследък гледам и ново строителство. В ниското е, всички пушеци падат там. Но щом казваш 900-1000 сигурно е така, не съм проверявал конкретно. В Младостите също заради метрото скочиха цените. На Слатина какво му е като квартал за живеене, комуникативно място, озеленен. Но това са лични виждания, не задължавам никой с тях. Иначе за синхронното надуване на цените на жилищата в София съвместно от банки и брокери съм напълно съгласен с теб. И многото идващи от провинцията хора, които продават там имоти и ги влагат в недвижимост в София, вместо да плащат наеми. Те и наемите последваха цените на имотите, даже ги надскачат.

"Трите скорости" набират скорост? http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/03/24/2495726_specialna_tema_bulgariia_na_tri_skorosti/ Ще е вярно ли да се каже че причините за балона в София са следните: емиграцията, подобряване на условията за живот и на инфраструктурата, високият икономическия растеж през последните две години http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/02/01/2910709_sofiia_e_proizvela_blizo_40_ot_bvp_prez_2015_g/, намаляване на лихвите, икономическите очаквания.. https://fakti.bg/imoti/230488-nakade-tragnaha-cenite-na-jilishtata-v-sofia ----------------------- Ако София е създала 40 процента от БНП на България за 2016 година (който e 90 милиарда лева), то значи говорим за брутен продукт от 36 милирда лева, или 18 милиарда евро по номинал.Тогава брутния продукт на един софиянец за 2016 година е около 14 хиляди евро по номинал (стойностите са два пъти по-високи от средните за България) София като гледам цифрите за доходи на човек е друга държава в България. По номинал доходите са близо два пъти по-високи, но цените, все пак, не са два пъти по-високи. Според мен, една от причините и то съществена е европейското финансиране, което се изсипва като златен дъжд върху София, защото София минава някак гратис в повече при това финансиране, тя се ползва от големия процент, който идва към България като цяло, но реално, ако е оценявана самостоятелно, не би получила тези пари от европейските помощи. Цените на жилищата, според мен, тук се надуха и спекулативно през последните няколко години. Те сега надхвърлят цените от 2007 г., когато беше най-големия имотен балон не само у нас, но и по света, преди кризата. Цените в Дружба, например, където са главно панелки с изтичащ срок на годност, са над 600-700 евро за квадрат, това си е някаква лудост, защото Дружбите не са добър квартал за живеене, а и панелките, колкото и да ги санират... Има по мое мнение и психологически момент в този ръст на цените. Едно фалита на КТБ, което направо стресна хората, те извадиха парите изпод дюшеци и банкови сметки и започнаха да ги влагат в някакви ценности. За българина върховна ценност е недвижимия имот, и това обяснява ръста на търсене на имоти в София. Имам познат, който продава автомобили втора ръка - почти по същото време бизнеса му тръгна забележително нагоре, след апартамента българина цени най-много колата си; другото е агресиваната политика на банките да дават кредити, някои свалиха лихвата до 3-4 процента за ипотечни кредити, невероятно, но факт. И много хора се възползват, само че като свалиха цената на кредита банките, строителните предприемачи и брокерите на имотите надуха цените на недвижимостта, някак си синхронно им се получи с банкерите. Така или иначе, като гледам обобщените цени на кв.м, засилили са се към 800-900 евро за квадрат, за същите цени можеш да си купиш например имот в Калифорния или по американските курорти, нещо пресилени ми изглеждат софийските, времето ще покаже. Моето мнение е, че след 5-6 години ще паднат почти толкова рязко както се качиха.

Според мен образованието е единственото нещо, с което България може да стане богата страна. То просто трябва да бъде новата национална кауза. Не говоря високопарни неща, оценявам го като потенциал за развитие, нещо като универсална валута, злато, в съвременния свят. Класически пример за развитие върху фундамент на образование - Сингапур. Сега в България влизат ежегодно над 2 млрд. европейски средства, които не се връщат и поне още 1 млрд. помощи от емигранти, които някои икономисти кой знае защо, наричат "инвестиции"; тези 3 млрд. евро са повече от 7-8 процента от БВП на България. Когато европейските средства спрат, а то ще е 2020, трябва да ги извадим от БВП. А сега се гордеем с висок ръст на БВП от 2-3 процента годишно, но нали годишно влизат повече от 5 процента европейски помощи. Къде потъват останалите 2-3 процента от тях, след като приспаднем ръста? Единственото нещо, което можем да продаваме на този развит свят в Европа е образовани хора, които имат умения да работят квалифицирано. Иначе потъваме отвесно.

Всички публикувани цени минават през имотни агенции /или повечето, но тия дето ги пишат направо пак гледат от агенциите/; затова казвам, отивате на място и питате местните хора за цени. http://gabrovo.imoti.info/pcgi/info.cgi?act=5&f1=0&f2=1&f3=2&f4=%E3%F0%E0%E4%20%C3%E0%E1%F0%EE%E2%EE Ето тук, например, има цени на някаква агенция за имоти на апартаменти в Габрово, като най-ниските тръгват от 40 000 лв., първите два не ги броя защото явно са в окаяно състояние. Да, обаче, жена ми има приятелка в Габрово, която от една година не може да продаде 70 кв. тухлен апартамент в центъра за 30 000 лева, няма купувач. п.с. сега поразгледах и видях, че има и други ниски цени. Направо не е истина какви са разликите със София, тук само за година-две излетяха почти двойно нагоре и пак се наду балона.

Ник, тези обявени цени обикновено нямат нищо общо с действителността. Ако наистина си спестил някой лев и искаш къща по тези места, просто се вдигаш, отиваш на място и разпитваш местните. Ще видиш каква огромна разлика има между обявените и реалните цени, да не говорим за пазаренето, където можеш да смъкнеш цената почти наполовина. Аз всъщност имам половин декар в Ясна поляна в регулация, но честно да ти кажа, нямам желание да живея там. Имам братовчед, който се занимава с животновъдство и градинарство /май е единствения луд в селото на който му се работи това/, винаги мога да му гостувам, но Южното черноморие стана много пренаселено и мръсно като плаж, от десетина години не ходя на море там.

Данните съм ги свалил от посочения линк, там статистиката е на Световната банка, само съм ги подредил във възходящ ред, те са подредени азбучно. При повечето страни там са показани периоди от десетина години и като графика, като обикновено периода завършва до 2013, данните за България ги взех от нашата статистика. За Руската федерация, това са посочили. А за пренебрежението към образованието изразено в бюджета съм напълно съгласен. Щом нашите управляващи оценяват образованието както тези в Афганистан, това говори зле за тях. Направи ми впечатление колко много страни от Третия свят наливат огромен процент от БВП в образование. Интересни са и графиките през годините, те показват ясна корелация между години на икономически бум и увеличени инвестиции в образованието и обратно.

Кой колко отделя в проценти от БВП за образование: 1.5 Argentina 2.2 Bangladesh 2.8 Armenia 2.9 Iran, Islamic Rep. 3.4 Afghanistan 3.5 Bulgaria, данните са за 2017, където има намаление в сравнение с 2016 с близо 10 процента от бюджета за изминалата година 3.7 Nepal 3.8 India 3.8 Russian Federation 3.9 Burkina Faso 3.9 Greece 3.9 Peru 4.2 Austria 4.2 Czech Republic 4.2 Serbia 4.3 Benin 4.3 Guyana 4.4 Zambia 4.5 Colombia 4.5 Lithuania 4.6 Korea, Rep. 4.6 Ukraine 4.6 United States 4.8 Turkey 4.9 Latvia 4.9 Belarus 4.9 Germany 5.0 Malaysia 5.0 Mauritius 5.2 Mexico 5.2 Tajikistan 5.3 EUR като цяло 5.3 Kenya 5.6 Malawi 5.7 Congo, Rep. 5.7 Maldives 5.8 United Kingdom 5.9 Cote d'Ivoire 6.0 Denmark 6.1 South Africa 6.7 Cyprus 7.1 Swaziland 7.2 Finland 7.4 Bhutan 7.6 Costa Rica 7.8 Iceland 8.29 Malta 12.8 Cuba http://data.worldbank.org/indicator/SE.XPD.TOTL.GD.ZS Като се има предвид, че 1 процент от БВП на САЩ са 180 млрд. долара, а един процент от БВП на България са 0.5 млрд. долара, но все пак, в проценти съотношението показва кой колко оценява образованието на нацията си. Друг въпрос, че да наливаш в нероформирана система и 10 процента от БВП ще е загуба на обществен ресурс.

Предлага се, но няма кой да я купи. Ето виж тук: http://www.alo.bg/obiavi/imoti-prodajbi/kashti-vili/?region_id=2&location_ids=297 Къщи с по половин декар в Бродилово за по 15-16 000 евро. даже и това ми се вижда непродаваемо. Аз имам 6-7 дка в Ясна поляна, което е близо до Бродилово, и така си стоят от години, братовчед ми там казва, че ако някой ми предложи по 1500 лв. за декар, веднага да продавам. Хайде в селото в регулация можеш да искаш максимум 10-на хиляди евро за декар, но се съмнявам бързо да продадеш. Преди години, когато направиха чартърното летище до Приморско, няколко души продадоха декар за около 30 000 лева и сега за тях се говори като за исторически личности.

Като гражданин пиша това публично, цената на тези учебници е надута двойно от реалната. Това и без лупа се вижда, като се погледнат цените на учебниците до 8 клас и същите учебници след 8 клас, които вече обаче се продават на свободния пазар. За един и същ обем, даже някои писани от едни и същи авторски колективи /това също е проблем/, цените са близо два пъти по-големи за тези учебници за малките ученици. Аз обаче не съм чиновник от МОН, който е преглеждал на комисия въпросните издания. Тези чиновници би трябвало да са достатъчно компетентни, за да забележат това и да предотвратят харченето на излишни пари от бюджета. Те не са направили това - дали от некомпетентност или от конфликт на интереси, мога само да гадая, но не са го направили. Става въпрос за десетки учебници в по десетки хиляди тиражи всеки, тоест за стотици хиляди и милиони левове. Учебниците не са безплатни. Затова раничките на малките ученици тежат по повече от 10 килограма, а тези на големите по 1-2, малките са добри пчелички, които носят мед в кошерите на издатели и др. по веригата. А се развиват и физически, научават се да носят тежести от ранно детство, закалка. И разбира се, могат да се докарат от девет дерета вода, за да се докаже, че цената не е надута двойно: да се изпишат авторски хонорари високи и т.н. и в крайна сметка всичко да изглежда законно и прилично. Но не е морално. Ако последната дума въобще вече означава нещо за някой и не е повод за осмиване.

Още преди година писах какво мисля за тази сДелка с бронираните машини: смятайте сами 238 бр., от които половината са на практика бронирани джипове, за 600 млн. евро, над 2.5 млн. евро парчето. Брадли 2 с всичките му екстри е по-евтин, да не говорим за други варианти. Моето мнение е, че сами можем върху наша ходова част да си монтираме боен модул по стандарт на НАТО и ще ни излезе в пъти по-евтино и по-функционално, та даже и ще продаваме. Припомням само какво са направили украинците: украинско-белгийска продукция БТР-3Е CSE 90LP Стоимость бронетранспортёров серий БТР-3У, БТР-3Е и БТР-3Е1 на внешнем рынке в зависимости от модификаций (БТР-3У1, БТР-3Е, БТР-3Е1, БТР-3Е1К, БТР-3РК) составляет от 1 до 1,3 миллиона долларов США за машину. Бронетранспортер БТР-3Е был создан на базе другого украинского бронетранспортера – БТР-3Е1 (который, в свою очередь, является модификацией БТР-80) и башни бельгийского производства CSE 90LP. http://topwar.ru/32270-novinka-ukrainskoy-bronetehniki-btr-3e-s-bashney-cockerill-cse-90l.html Ето го пак линка към изпробването на машината от тайландските военни https://mymyinfo-lovemymy.blogspot.bg/2015/01/btr-3e1-with-90mm-cmi-cse90lp-has-been.html Тайландците са купили от Украйна стотици такива машини. Украинците съвместно с белгийската фирма са направили тази машина и съвместно я продават, тя покрива всички стандарти на НАТО, защото модулът с 90-мм оръдие ги покрива и е произведен от Cockerill: The Cockerill 90mm medium pressure gun is the most powerful 90 mm gun ever fielded on vehicles in the 10 to 20 tonne GVW class. Rifled for accuracy, the weapon is designed to impart a very low recoil force in order to maintain the stability and safety of even lighter firing platforms. The gun provides a very effective anti-armour capability combined with a general-purpose capability based on HE ammunition. Using the latter nature, the system can undertake indirect firing to a range of almost 8 km. The main gun is employed using a high performance, digital, fully-stabilised, day/night weapon control system. Turret weight is kept low through the use of a bustle-mounted autoloader, which permits a two-person crew. This low weight permits the Cockerill LCTS 90MP turret to be fully effective when fitted to vehicles as light as the Pandur 6x6 AFV. The Cockerill CSE 90LP is a low-weight two-person turret. Featuring the proven Cockerill 90mm low pressure gun (of which some 2,500 units have been sold) the turret provides a range of highly effective fires from HE to APFSDS-T and Canister. These fires are accurately delivered around the clock using electrically-powered gun drives and a night/day digital fire control system. The low weight of the Cockerill CSE 90LP turret permits it to be fitted to a wide range of wheeled and tracked armoured vehicles. Despite its high capability and advanced design, the system simple to use and ruggedly reliable in the field; a real soldier’s tool. The Cockerill CSE 90LP turret offers highly effective organic fire-support by day and by night, with excellent tactical and strategic mobility. The system provides the User with a broad range of tactical options, from counter-insurgency to conventional warfighting. Dependable, effective, always there when needed; the Cockerill CSE 90LP delivers. И не са само Cockerill, има и други водещи фирми в страните от НАТО, с които можем и можехме да се интегрираме за нещо подобно на украинската машина. Ама скъпи на триците, евтини на брашното.

Ник, свършиха ми пак плюсовете, но го имаш. Да, абсолютно си прав, когато имаш пазар е точно така - клиентът може да върне обратно продукта, ако той не отговаря на критерия му за качество. Обаче в случая с образованието у нас как да го върне на производителя, от който не е доволен, примерно конкретното училище. Да премести детето си в друго? Но ако предварително му е известно, че там ще получи още по-некачествен продукт или от същото качество? И младите клиенти реагират като отиват на друг пазар за образование - или директно те физически се преместват в страна с по-високо качество на образование или, ако могат да си го позволят, изпращат децата си на такъв пазар. Поне това виждам на практика да се случва. затова така усилено се набляга на изучаването на чужди езици.

+ Ясно и прецизно формулирано и също така изложено. Поглед отвътре. Какво повече да коментирам, аз съм наблюдател отвън, доколкото виждам нещо конкретно, то е наблюдението ми върху един петокласник и един второкласник, деца на мои близки, ученици в столично училище с добри традиции и история. Другото конкретно нещо, което ясно виждам, е злоупотребата с учебниците за малките от 1 до 7 клас, начина на ценообразуване и покупката им. Там поне ми е ясно какво се случва, защото съм се занимавал с ценообразуване на книги. Цените на всички тези учебници и помагала са завишени двойно от производителите, които са монополисти. Тези оферти отиват в общините, които са първостепенни разпоредители с бюджета за тях, но реалните поръчки се правят от директорите на училищата, които са второстепенни разпоредители. Беше посочено в темата, че училищата ги купуват с 20 процента по-евтино от цената им – да, но 20 процента по-евтино от 100 процента надценка. Останалите 80 процента надценка за мен са корупционен данък, плащан от обществото. Той очевидно се преразпределя сред отделни индивиди и цели колективи. Този данък във вид на корупция се измъква от джобовете на цялото общество, защото „безплатен обяд няма”, безплатните учебници за най-малките не са безплатни за българските данъкоплатци, те са техните пари, разпределени чрез бюджета за образование. После този бюджет се преразпределя в частни джобове чрез надутите цени. Само по аналогия бих могъл да предполагам, че този механизъм действа и на други нива в системата. Бих искал да обърна специално внимание на това изречение от постинга на Йончев, за мен то е блестяща сентенция, метафора на всичко, което по принцип се случва в България: " Защото администрацията е всесилна - тя не носи отговорност за нищо, но управлява всичко." Администраторите стоят в кресла под портрета на Левски, но са обърнали наопаки неговото кредо: "Ако печеля печеля само за себе си - могат да кажат те, - ако губя, губи цял народ."

Ето как стоят нещата с обществения контрол, което е вид одит, върху работата на училищата в: Англия: Директорът не се разпорежда самостоятелно със средствата. Прави това съгласувано с Обществения съвет. Италия: Директорът се разпорежда с финансите, но е член на Училищния съвет, в който влизат учители, родители и ученици. Директорът съобразява всички свои решения с този Училищен съвет. Германия: Директорът управлява, но работи съвместно с Учителския съвет и Съвета на училището. Франция: Във всички случаи имаме обществен одит, представен от организации. В САЩ нещата са още по-ярко изразени като обществен контрол. Данните са от книгата "Образователните системи на страните от Г7", 2015 г. на Маринела Михова.