Б. Киров

Ник, по мое мнение, посочи ключа от бараката за липсата на добри резултати. В липсата на външен одит и критерии за качество на крайния продукт на образованието от гледна точка на потребителите. От едната страна обществото чрез държавата налива пари в една затворена система, където директорът като Крал-Слънце би могъл да каже "Училището - това съм Аз"; от другата страна същото общество не получава качествен продукт за вложените си пари и не може да надникне в двора на Краля-Слънце. Каквото излезе от там и му се предложи, това е. На кой не му харесва - терминал 2. Значи нещо в работата на системата не е ефективно, за да не дава тази система продукт с принадена стойност по-голям от вложените средства. В едно бизнес предприятие причината може да е само една – липса на контрол върху производството. Нарича се одит. Обикновено одиторите трябва да са назначени извън средите на работниците. Според мен ключът от бараката е в изолирането на потребителя на продукта, а това са децата и техните родители, от процеса на контрол върху качеството на самия продукт - образованието на децата. Механизмът на началното и средното образование е оставен да работи заради самия себе си – за да дава количество на продукция във вид на бройки деца, което му осигурява финансиране, без да се интересува от реалното качество на това образование, защото никой де факто не го контролира и оценява отвън, от гледна точка на потребителите, системата се самооценява и самовъзпроизвежда. В този смисъл "парите следват ученика" е корупционна формула за източване, каква хубава дума вместо крадене, на държавни, което ще рече обществени, средства, без да се вземе под внимание качеството, което ще постигнат тези пари. Повече изкласили ученици, повече пари. Няма значение, че са неграмотни, нали са бройки, всяка бройка по 2000 лева годишно в бюджета на училището. Тези които са най-заинтересовани от това външно оценяване – родителите и децата им – не могат реално да упражняват никакъв одит; парадокс, но реалност. Системата на началното и средното образование в България така погледнато работи самовъзпроизводително, за да усвоява обществени средства. Поне така ми изглеждат отвън нещата, не съм работил в тази система, но съм продавал някакви продукти на пазара, където всички усилия на всеки производител се насочват към крайния потребител на продукта, той е Цар за производителите, и те гледат да направят всичко по-качествено за него. Иначе производителят фалира, ако пренебрегне този пазарен закон. Би могло да се погледне в други държави, за да се види как е там.

Благодаря, Капитане, че ми напомни за Тончо Жечев. Неговата книга "Българският Великден" би стояла много уместно в контекста на дискусията тук. Препоръчвам я горещо на всички, които се интересуват от история на България и въобще от България. Няма да преразказвам нищо и да давам оценки, ще кажа само, че в тази книга на повече от 600-700 стр. проф. Жечев се занимава с борбата за независима българска екзархия. Това е онзи период от българската история, който така често цитира тук и уважаваният от мен Атом. Най-българското време. Професорът, макар че беше по професия литератор и литературен критик, в този си труд е великолепен историк, казал много неща за българската история и национална психология.

+++ Йончев, свършиха ми наличните реални днес, затова ти давам три виртуални. И аз подобно нещо написах в друга тема, след което бях разпънат на форумен кръст и кръстосан разпит, та трябваше да давам показания дали съм русофил или русофоб.

Може, Фружине. Ако не си в нито един от двата пропагандни лагера, както ги дефинираш, и си финансово независим.

Да, затова казвам как би трябвало да е, според мен. На практика почти никога не се получава така, а цитираният от теб случай с това лице е красноречив пример за това какво не би трябвало да е професионалния историк. Сега се сещам и за друг подобен случай при наш историк, и то сериозен, според мен - Д.Т. Страшимиров и книгата му "Левски пред Къкринската Голгота". Още в предговора той изяснява какъв бил "дългът" на професионалния историк, след което се заема като такъв да го изпълнява в конкретната си книга. Но докато го изпълнява, според неговото разбиране, пренебрегва грубо някои факти, които при това са му добре познати, много добре. Води се от полемичната си страст да обори Кацев-Бурски, от неприкритото си раздразнение към църквата, полемизира с Бурски, който също не е образец на безпристрастност между другото, и в крайна сметка пише един памфлет с историческа окраска. То затова и днес никой не го цитира този памфлет, а се цитират Изворите на ДТС, където той е сериозен изследовател и систематизатор.

Според мен, за професионалния историк /аз не съм такъв/ историята би трябвало да е каквото е за опериращия хирург скалпела му. Ако той не реже прецизно с него, докато оперира, пациентът му ще умре още на масата. Хирургът няма право там на интерпретация, той трябва да оперира абсолютно прецизно и безпристрастно. Друг е въпросът, какво ще каже на пациента си този хирург след операцията. За да пощади психиката му, той може да му каже нещо обнадеждаващо; а би могъл да му каже и реалното му състояние, ако то е тежко или нелечимо. Въпрос на етика, морал, психология и интерпретация. Това е и интерпретацията за професионалния историк. Но ако той е действително такъв, длъжен е да умее безпристрастно и обективно да оперира с научния си скалпел фактите в историята. Независимо от своите чувства и отношението си към пациента.

Спомням си, че системата на делегираните бюджети беше приета след една голяма учителска стачка с митинг пред Народното събрание, на който с гордост заявявам, че и аз присъствах в тяхна подкрепа. Тогава беше изречена и онази прословута фраза "да разтуряме седянката". Това като отклонение, няма повече да разводнявам темата.

Благодаря за отговора и документа. Доколкото разбирам от него, кметът е първостепенен разпоредител със средствата и той възлага на зам. кметовете по съответните ресори да контролират това разходване по пера и нормативи. Системата е централизирана и йерархизирана като в казарма. Вие пишете "контрол може да се осъществява от синдикалните организации в училището", това обаче не е отразено в този документ. Но синдикалистите от тези организации не са ли зависими служебно от директора при атестиране и определяне на тяхното кариерно израстване и възнаграждение. Как контролираните биха могли да контролират контролиращия. За мен това на практика означава безконтролност на директора. Ако не съм прав, поправете ме.

А как точно стои в конституционната правна рамка делегирания бюджет - той се превежда централизирано от МОН на директора или? Просто нямам информация и ми е интересно. Четох за някоя от скандинавските страни, не си спомням коя точно, там се контролира неговото разходване от училищно настоятелство, в което влизат родители и учители. По време на Възраждането и у нас също е било така, с тази разлика, че не се е превеждал бюджета за школото от държавата, а живеещите в общността, село или град, са ги събирали от собствени вноски, но е имало училищно настоятелство, контролиращо разходите. Има ли у нас подобен контрол или директорът е нещо като шеф на ЕООД при разходването на бюджета?

Словото, не бива в никакъв случай да подценяме Словото, когато говорим за щетите от Османското владичество. Възраждането ни започва с писаното слово на Паисий. Без живото му слово Левски щеше да е един от многото национални революционери, но не Апостола. Словото на Волтер, Дидро и Жан Жак Русо предшества разрушаването на Бастилията. Без „Колокол” на Херцен и писанията на Бакунин, нямаше да я има Руската революция от 1905. Словото е по-силно от топовете и парите. Народ лишен от силно слово е ощетен от историята. Тъпчилещов и братя Георгиеви са били много богати и състоятелни хора в рамките на Османската империя, но без словото на Петко Славейков, Ботев, Раковски и живите проповеди на карловеца Васил Иванов Кунчев национално-освободителното движение нямаше да постигне така желаната свобода. Между времето на Патриарх Ефтимий Търновски и Паисий Хилендарски угасва българското писмено слово. Това е твърде дълго.

Реагирам бързо и спонтанно, защото съм си задавал същия въпрос за Сингапур и имам някакъв отговор. Не съм познавач на тяхната литература и култура, но доколкото имам информация косвено от мемоарите на Ли Куан Ю, останах със следното впечатление: те на практика нямат висока култура и литература. Поне в този смисъл пишеше той, че точно в това е тяхната ахилесова пета. Притежават превъзходно образование, но имат да догонват другите нации в културно ниво. Затова сега са построили великолепна опера, канят всякакви световни знаменитости, догонват. За разлика от нас, обаче, те са изградили много здрава и силна средна класа, образовано съсловие, високо материално благополучие на страната като цяло и на отделните индивиди. И най-важното, повтарям се, но е важно да се подчертае, цялото това тяхно благосъстояние се опира и е изградено главно върху отлично образование във всичките му сегменти - от основно до висше и надграждането над висше. А не бива да се забравя и друго, били са британска колония, самият ли Куан Ю, но и не само той, а цялата фаланга негови съмишленици и съратници, са възпитаници на британски университети, такъв е и синът му. Нашето културно влияние до Възраждането няма тези корени, от които да черпи. Византия, с която ние сме били културно свързани чрез писмеността и елита, не съществува, Гърция е пресилено да се нарече неин културен наследник, въпреки претенциите на гърците. Чак от 17-ги век започва да се усеща руско културно влияние, но разцветът на руската култура и литература е едва през 19-ти век. На практика границата на пазарите на Османската империя, в които се движат по-будните българи, през всички тези векове са граници на културна посредственост и изостаналост. Въпреки арабското културно наследство останало в тях, това е отминала епоха. А точно в тези векове Европа бележи невероятен ръст в културното си израстване и интелектуалните си постижения. п.с. Цялата тази тематика е изследвана доста детайлно и добросъвестно, в ширина и дълбочина от Боян Пенев в неговия труд "Нашата интелигенция", този труд заслужава да се чете внимателно и напълно се вписва в тази дискусия. Там за мен има някои крайни мнения, Пенев по начало е писател на силния израз, но е задълбочен и добросъвестен във фактите. За съжаление съм я чел през студентските си години, доста отдавна, и сега този разговор е добър повод да я прочета отново. Най-ярка картина за голямата културна изостаналост от Европа може да се открие в първите десетилетия след Освобождението и до към 30-те години на 20-ти век. Тогава българската интелигенция и творци буквално се хвърлят с огромна енергия в най-различни посоки да догонват. Те откриват за себе си и за българската култура вече отминали в Европа течения и стилове - художниците рисуват в стил на импресионизъм, реализъм, романтизъм, един доста еклектичен стил и то изостанал понякога с десетилетия от Европа и отдавна отшумял там. Същото е и при писателите - българският символизъм, през който преминават почти всичките ни големи поети от Яворов до Димчо Дебелянов и Лилиев, следва с голямо закъснение френския символизъм. Яворов влиза и излиза от този стил твърде рано, но други поети продължават да пишат в него до края на дните си. много ясно изостаналостта личи в областта на романа, защото това е сложна литературна форма, изискваща традиция. Всъщност между "Под игото" на дядо Вазов, с неговото влияние на френския сантиментален роман от миналия век и "Тютюн" на Димитър Димов няма нищо друго забележително. Може някой да ми се обиди, но е така. А те, тези два български романа, комай си остават и единствените преведени български романи на много езици. Опит за летене.

Йончев, поздравления за добре и системно написания пост. По мое мнение той най-аргументирано отговаря на въпроса, поставен от Warlord, "Ощетени ли сме българите от Османското присъствие?" Дори аритметическото сумиране на минусите и плюсовете очевидно дават сбор от едно голямо ДА. Ти обаче си го изложил изключително добре балансирано, по мое мнение това е завършен конспект за по-голям труд, по-обширен и от статия. Дадох си труд да извадя константните плюсове и константните минуси през трите времеви периода, очертани от теб: - липса на държавност, постоянен негатив - липса на елит, постоянен негатив - наличие на широки пазари и възможност на предприемчивата част от населението да се възползва от тях, постоянен позитив Ако изпускам нещо "перманентно", поправи ме. Позволявам си да добавя още един много съществен, според мен постоянен негатив, той е пряко свързан с липса на елит и държавност, но не се припокрива напълно с тях: липса на висока култура, книжовност и изкуство. Това за мен е най-тежкия и с дългосрочни последици негатив от османското владичество върху българските земи. Защото имаме, например, дълго руско владичество върху полските земи, както и върху финландските, но там се е съхранила креативна и със световно измеримо значение интелигенция и културна традиция. Частично такова нещо може да се твърди дори за съседните ни Сърбия, Гърция и Румъния. За съжаление, това не би могло да се каже за българските земи по време на османското владичество: българската култура, литература и изкуство до Възраждането, и то по-късния му етап, остава ниска и невзрачна като прихлупена селска църква. Това, което Пенчо Славейков по-късно ще нарече "фасулковщина" в българската литература - посредственост, сивота и дребнотемие, битовизъм. Според мен, тази духовна застиналост за близо четири века е най-тежката щета върху българите, тя най-бавно може да се преодолее, ако въобще може.

Тази не е някаква, на Хеликон е. Ако видите бройката на продадените книги, обаче, нещата са зле - първата е малко над 2000, а десетата 1800. През 1995 съм продавал Календар-бележник за Нея в 40 000 тираж за 2 месеца. https://lira.bg/archives/132101 Детските книжки на Пан за Джуджето Боско, някъде по онова време имаха по три допечатки от по 30 000, видях ги на машината. п.с. сега видях, че класацията, която цитираш, е на Славейковци със сергиите. Остави ги тях. Те също са част от проблема, а не от решението. Място Име Автор Брой продажби за 2016 1 Изкуството на войната Сун Дзъ 3535 2 Малкият принц Антоан дьо Сент Екзюпери 2661 3 #Сподели (Хаштаг Сподели) Емил Конрад 2531 4 Аз преди теб Джоджо Мойс 2321 5 Нови 101 отбивки (Идеи за пътешествия до малко познати места в България) Елина Цанкова, Иван Михалев 2246 6 101 отбивки: Идеи за пътешествия до малко познати места в България Елина Цанкова, Иван Михалев 2166 7 Самолечение с ПайдаЛаджин Хончи Шао 2110 8 След теб Джоджо Мойс 1981 9 Обичам цветовете. Анти-стрес книга за оцветяване 1937 10 Любов Елиф Шафак 1811

Да така е, с тези пари можеш да си купиш апартамент или нещо друго, което да даваш под наем и да си рентиер. Мнозина това и правят. Но има една част от хората, на които този начин да живеят не им е интересен, те опитват нещо - наричат ги с хубавата българска дума предприемачи. Аз опитвах доста години, какво ли не, не ми се получиха особено успешно нещата, но имаше и добри години, в които се получаваха. Всичко зависи, ако си добър в тази област, дали ще имаш пазар. Нищо повече. Ако някой го е запушил, колкото и да си добър, нямаш шанс. Книгите, ако някой го организира така, както Амазон са го направили, неминуемо ще поевтинеят осезателно. Първо заради печата. И второ, по-важно, заради елиминирането на паразитното звено в българското книгоразпространение - търговците на едро. там е заровено кучето на високите цени и сриването на качеството в книгоиздаването, не предполагам, а го знам и бях свидетел как стана стъпка по стъпка през последните 20 години. цялата история, за да стигнем до тук.

Преди няколко дни племенникът ми ме изненада приятно в тази връзка, каза, че е бил на премиерата на един млад писател, Константин Трендафилов, и че е било невероятно, млади хора са били луди по книгата му, роман за годините след 1989, 90-те. Авторът не е бил очевидец на тези години, защото е бил хлапе, но е написал страхотен роман, по думите на племенника, който му е връстник. Имало е над 500 души, все на тая възраст и по-млади, и едва ли не бой за автографи. До колкото знам, тиражът е излетял моментално.

Значи не бива да се смесват двете неща - този метод на печат при поискване и издателския бизнес. Издателствата си остават, дори силните от тях печелят много от него. тяхната роля е съвсем друга - те работят с автора, намират го, обмислят заедно с него книгата, налагат го като такъв, редактират го и т.н. Всъщност този метод удря най-много дистрибуторите с книжарници и книжарски вериги, защото им изважда клиентите от там. Издателите печелят, и то много, не инвестират огромни суми за печат, сондират евтино пазара, нямат нужда от складова база и транспорт. Печелят и клиентите. От губещите са и големите печатници. Най-печелещи са самостоятелните автори, които по друг начин нямат шанс да се самопубликуват. Има поне няколко дузини такива нашумели автори, които станаха големи имена, заради този начин, иначе никое издателство не би ги забелязало. Но публиката ги откри и без издателство.

Ами да, доколкото знам те я бяха патентовали още преди повече от десет години. Но после други фирми разработиха подобни решения и днес наистина е масово, произвеждат ги и на Запад и на Изток, а най-агресивни са китайците, защото копират нещо едно към едно, после го пускат на половин цена и са залели целия свят с такава техника.

Дълга тема, Ворфакс. И това, дето го пишеш го има. Много печатници и печатнички фалираха, други се издържат с акциденция, демек формуляри и разни опаковки, лошо няма, има и "нелегални", дето пишеш, дето ги влече към разни подобни неща като печат на забранени за възпроизвеждане държавни знаци, но за тях нищо не знам, чувал съм само. Много мои познати печатари останаха безработни.

Абсолютно вярно, най-евтините наистина печатарски решения почват от 10 000 нагоре. Обаче една малка офсетова машинка почва от 30-40 000 нагоре. А иначе днес двечки-утре трички, не е съвсем така, защото 8000 заглавия, които сега се издават годишно в България по двечки-трички ти изплащат такава машинка.

Е, като пиша "качествен принтер" не е точно "принтер", специална машина си е за големи тиражи, но работи на този принцип, иначе имат производителност милиони копия такива принтери, условно казано. У нас такива системи продават няколко западни фирми, да не им правя сега реклама, те са си печатарски решения, вече има и такива печатници в България, но вземат много високи цени за ниски тиражи, та ги избягват все още издателите, защото офсетът им излиза по-евтин. При офсета имаме плаки и мастила, там технологията е съвсем различна, макар че компютрите доста я промениха, непример сега графират изображението направо от компютъра върху цинковата плака, преди имаше цели отдели "кописти" в печатниците, сега са безработни... и още ред други усъвършенствания в офсетовите машини, но пак си е същата технология: изображението се снема с гумени валци от цинкова плака, върху която е гравирано преди това. после тези валци го фиксират върху хартията. При този печат обаче се губи много хартия докато напаснат цветовете и това го оскъпява. при дигиталния всичко става от раз.

Не излиза, защото го печатат всъщност с бърз и качествен лазерен принтер, това е дигитален печат. Пускат го направо от ПДФ файла и става за минута-две. После си имат книговезница, която го сглобява пак за същото време в книга и това е. В началото бяха в съдружие с някаква полиграфическа фирма, която им беше разработила цялата тази технология, после изглежда ги закупиха и сега работят така. Работят комбинирано - там където си качваш електронния вариант, веднага ти предлагат да го продаваш и в книжен, от електронната книга, при определени изисквания, могат да напечатат и книжна. В другия им сайт е обратно, като качиш ПДФ за книжно тяло, веднага те насочват, ако желаеш, да я продават и в електронен вариант. така покриват и двата пазара. Съответно електронния вариант е в пъти по-евтин от книжния, но има клиенти и за двата варианта. Те всъщност нямат никакви непродадени книги по този начин, печатат само това, което някой иска да купи.

Йончев, ти говориш за Унгария през 14-15 век, аз говоря за България през Средновековието, картата е от времето на Симеон. Дали е точна или не, друг въпрос. Важното е обаче, поне за мен, да се изслушваме и прочитаме внимателно.

http://istoria.bg/maps Това е последният ми отговор на простащина в този форум.

За ролята на Унгария като форпост на Римокатолическия Запад: Унгария никога не е била толкова важна и ключова европейска сила, колкото Българската държава е била през Средновековието. Дори само по географското си положение. Разликата между Православния Византийски държавен модел и този на Запада, според мен, е в ролята и мястото на Църквата и възможността за децентрализация на феодалната власт, заложена във върховенството на Римокатолическата институция над Кралската. Кралете отиват да се покаят пред Папата, това никога на може да се случи във Византийския модел – там Василевса държи под ръката си Патриарха; Православието е централизирана феодална система, в която по принцип е невъзможно развитието на средна класа от западен тип, градове държави със самоуправление и т.н., всичко от което тръгва средното съсловие на Запад. Дори и още 500 години да бе просъществувала Византийската Империя, незасегната от Османската инвазия, тя нямаше да промени централизирания си характер и да премине в нещо като западен капитализъм с основна движеща сила средно съсловие. Това, което щеше да роди го виждаме в Руската Империя и самодържавие – този модел възкръсва в Русия. Както споменах, „тялото”, претендиращо да погълне „душата” му Константинопол преди това е било Българското Царство. Симеон мечтае да е Василевс на българи и ромеи, предполагам такива амбиции храни и Калоян след него. Но тези могъщи български царе никога не отиват по-далече в мечтите си от това кракът им да стъпи в Констанинопол и те да седнат в трона на Василевса.

Да, точно така. Наистина, един господ знае, и да, със сигурност националните движения и определения нямаше да са това, което са сега. Затова адресирам отговора си към раздела алтернативна история. Но нищо не променя негативния факт, че България губи държавност и формира много късно нация, приченен от османското присъствие тук. Закъснялото развитие, чиито последици носим и до днес, а ще ни тежат и в бъдеще. В това число, посоченото от Стинка, че народа ни всъщност е лишен от елит векове наред. Това не може да не се отрази негативно на менталността, а дори и на генетично ниво. Свършиха ми плюсовете днес, иначе бих поставил още няколко на колегите.