Б. Киров

Те хората от такава ерзац армия направиха Съединението и спечелиха Сръбско-Българската война. Такива ерзац-войници воюваха и на Шипка.

Повдигнал си много въпроси, темата може да се обсъжда и с общи приказки, но заслужава внимание, затова започвам отнякъде, да видим докъде ще стигнем. За 2016 са около 30 000, но ако говорим за след 4-5 години да се въведе наборна армия, както се изказа новия военен министър, трябва да гледаме 2000-2001, ето данните: колонката в дясно са общо новородени по година, почти половината са момчета. - приблизително около 35 000; ако две трети от тях все още са в България, Набор 2021 година трябва да мобилизира около 22-23 000 новобранци. Плюс 30 000 професионална армия, достигаме една бройка от около 50 000 войска, редовна и професионална. Не коментирам дали ще стане, дали е добре, зле, достатъчно или не. Това би се получило. Следващите години ще са все по малко наборниците, по простата причина, че пада раждаемостта. Погуглих, военният бюджет за 2017 е около 1100 млн. лева, увеличен е, но пак е около процент и нещо, далече под изискваните 2. Но дори и така, ето една проста сметка, разбивка на 35 000 военнослужещи, в това число чиновници и т.н., при средна заплата 1500 лв. Месечно 1500, което хич не е зле за България, разходите за заплати са около 540 млн.остават около 600 млн. за други разходи; ако бюджетът се вдигне с още 900 млн., което е съвсем реално, гледайки какви пари отиват за МВР, а какви за Просвета и Образование!, ще има около 1500 млн. извън заплати. Хмм... значи 82 млн. Германия може със 178 хил. Професионални военни да осигури териториалната си цялост, а 7 млн. България не може да направи това с 35 хил. Съотношението е на 1000 души 2 войника в Германия, и 5 войника на 1000 в България. В Гърция, при 70 000 професионална плюс наборна армия, която продължават да съкращават, при близо 11 млн. население, съотношението е почти същото. Разликата е в качеството и количеството на техниката. И го знаем много добре, анализирали сме го по родове и бройки военна техника. Но на крива ракета и Космосът е крив... Никога не съм те обвинявал в популизъм, други хора имах предвид. Твоят текст го цитирах като прецизен анализ и синтез по отношение на необходимата техника в армията. За потенциалните военни способности на нашите съседи и особено на един от тях си абсолютно прав, но работата не е в бройката на хората в армията, знаеш го много добре, нещата опират до качеството и количеството на техниката; в това отношение единствено Гърция на Балканите си е гарантирала паритет при защита, и то след като се блъсна в гредата преди години. Но всяка коза на свой крак, спасяването на давещите се е дело на самите тях. В САЩ са силите на Националната гвардия са на пряко подчинение на военния министър, но са териториално разпределени и организирани във всеки щат; там наистина са на доброволен принцип, това са цивилни хора с граждански професии, които преминават по собствена воля военно обучение и подлежат пак по собствена воля на мобилизация; в Русия са преименуваните вътрешни войски, прав си, с внушителната цифра над 185 000, повече от Бундесфера; оказва се, че и нас съществува такова звено Дирекция Жандармерия към МВР, но това няма нищо общо с доброволен резерв на армията или Опълчение или национална гвардия, както искаш го наречи, просто жандармерия, вътрешни войски. За 3.5 процента от БВП... надали, но и исканите 2 процента не са малко, около 2 000 млн, при сегашния БВП, не са малко.

Тук е форум, което предполага изнасяне на диаметрално противоположни мнения и това е нормално. Знам за положителното ти мнение към задължителната наборна казарма, моето е диаметрално противоположно; допирните ни точки е в последното ти изречение "съчетаване на професионална и наборна армия." Ще се аргументирам. Доброволно набирана армия и наборна армия в случая се покриват. Така е в САЩ, където Националната гвардия е почти половината от личния състав на американските въоръжени сили, така е в Дания, така е в Естония, така е в Чехия, така е в Германия. Румъния и Сърбия също нямат задължителна военна служба. https://en.wikipedia.org/wiki/Military_reserve_force Отскоро доброволно набирани национални гвардии са създадени и във Франция, и в Русия, като във втората тази гвардия не дублира задължителната наборна армия, но има повече вътрешни функции. Примерът ти с Китай не е съвсем коректен, там наистина има закон за задължителна военна служба, но де факто той не се спазва, защото в противен случай китайската армия трябваше да надхвърля 10 млн. личен състав, а тя е пет пъти по-малка. Доброволно набираната армия е резерв на професионалната и това, че е доброволно набирана не означава, че не може да бъде добре тренирана и подготвена. Но има едно предимство, хората в нея са мотивирани, а не насила задължени. Разликата е огромна. В Европа има всякакви случаи - в Белгия, например, е имало референдум, където хората са отхвърлили отмяната на задължителна наборна служба. В Румъния и Сърбия, обаче, такава задължителна служба няма. Всеки случай е индивидуално характерен. Швейцария е неподходящ пример, изтъкван в полза на задължителната наборна служба, защото Швейцария е несравнима с България държава. Тя е абсолютно неутрална и не влиза в никакви военни съюзи. Освен това, ако конкретно се анализира начинът, по който швейцарците попълват личния състав на задължителната си наборна армия, ще се види ясно, че го правят много гъвкаво, разбивайки подготовката на достатъчно малки порции от време в годините, поемайки всякакви странични дейности, освен обучението в бойна подготовка, обезщетявайки предприемачите и работодателите на наборниците, нещо, което може да си позволи само извънредно богата нация с брутен вътрешен продукт 15 пъти по-голям от българския. Сравнението е между мерцедес и трабант. Ако върнем задължителната наборна служба в България, това ще бъде прецедент, наложен от нещо извънредно, защото най-напред я имахме, след това я отменихме, сега какво конкретно налага да я върнем. Какво се промени в тези няколко години? Ситуацията аналогична ли е на годините след Първата световна война, когато в периода 1923 - 1941 г. българската армия нараства от 30 000 на 500 000? Разбира се, в този пост просто е невъзможно и отегчително да излагам всичките си аргументи, а и те би следвало да се направят много по-прецизно върху базата на факти и цифри, но ако се налага, бих могъл да се опитам да направя подобен опит. Тук почти нямаме разминавания, да това очаквам. Ами цитирай ги тези няколко страници ТТД на техника и цени, за да видим конкретно за какво иде реч. Самолетите, които цитираш, както и Барак 8, са твърде солени като цена за хилавата българска икономика: Ф-15 е над 100 млн. долара без никакви екстри и поддръжка, което ще рече по 200 с такива, а Ф-35 е над 125 млн. без екстрите; ракетния израелски комплекс е 24 млн. за брой и по 1 млн. за всяка отделна ракета в него. пак се сещам за богатите швейцарци, които са модернизирали стари американски изтребители и са ги продали на американски Флот, след това. Швейцарска му работа.

За всички любители на военното дело и патриотично настроени мъже и жени има много ясно определено решение и то се нарича Национална гвардия. Това не е измислено вчера или днес, но условието е наборниците в тази национална гвардия да са доброволци. Там ще отиват по собствено желание само такива хора, които доброволно са приели военното обучение по своя съвест.

+++ Ако трябва да говорим без емоции за казармата, абсолютно съм на същото мнение. Справка Германия - с 82 млн. население, числеността на германската армия 178 000 души. От 2011 г. Германия се отказва от наборната редовна армия и е днес тя е изцяло професионална. България не може да си позволи наборна армия по чисто икономически причини. Когато след 4 години спре финансирането по европейските еврофондове, това ще се усети много осезателно. Приказките, че за тези 4 години БВП ще се удвои са въздух под налягане, а оттам и мераците за наборна армия. Но едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто да го направиш. Всъщност в този форум надълго и нашироко сме дискутирали всичко това, имахме и цяла тема за сравнителен анализ между балканските армии, там се изписаха много цифри. Най-синтезирано отношение, според мен, е това: Но по-лесно е да се говори и пише на базата на емоции и сантименти, а не върху факти и анализ. такова говорене обикновено се нарича "популизъм".

Това са глупости

Не знам откъде черпите информацията си за казармата в Царска България, като казвате "за нея се знае", но се изкушавам тук да цитирам не кой да е, а Иван Хаджийски, който описва тази казарма от първо лице единствено число, тъй като е служил в нея: "Казармата готви хора за бойното поле. Следователно от гледище на възпитанието установеният в нея режим на живот ще бъде толкова по-добър, колкото повече се приближава до действителната бойна обстановка, където въпросите за удобство на спането, качество и вкус на храната, чистота на тялото и облеклото, прилични обноски съобразно личните особености на характера и пр. не могат да бъдат разрешавани, както в мирно време. Това е учебният смисъл на лишенията и ограниченията в казармата: откъснатост от външния свят, невъзможност да се осъществят свойствените на всяко същество „аз“ — щения, просто облекло, стригана коса, намирисващи общи нужници, общо спално помещение, изпълнено с хъркане, лъх от спарени крака, партенки, питателна, но еднообразна храна с принудителен вкус, храна от канче в трапезария без чаршафи, бързо хранене (понякога с немити ръце), самодомакинствуване: миене дъските, баките, канчетата, прозорците, метене, помагане в кухнята, носене на дърва и кисело зеле, чистене на картофи и праз, явност на интимните действия: събличане, ходене по нужда, известна суровост в отношенията поради стълкновения на дребни интереси, чести маршировки, уморяващи походи и пр. Ала веднага трябва да се добави, че казарменият режим изглежда така само на интелигентния войник, с материално положение над средното. За мнозинството от войниците казарменият режим е много по-добър от домашния и вместо да отслабнат, те се поправят. За тях въпросите за чистота, чаршафи, пижами, нощници, мити ръце и лице, миризмата на нужниците и помещението, унижението от домакинската работа не съществуват. Въпросът за храната е само въпрос за дължината на хляба и височината на чорбата в канчето. Борбата на началството с тези войници е да ги приучи към елементарния ред и чистота в казармата: да се мият, кърпят, перат, да не плюят по пода, да си лъскат ботушите, да държат в ред помещението и пр. Дотук би спряла цялата казармена подготовка на войника, ако участието във войската беше основано върху самодейността, сиреч върху доброволчеството. Но там, където това участие се чувствува като тежест, когато военното дело трябва да се върши от хора, които не разбират или отричат неговия смисъл, тогава цялото поведение на войника: активно — изпълнение на заповедите — и пасивно — безропотно понасяне на лишенията на войнишкия живот — трябва да бъде превърнато в автоматично подчинение, заповедоизпълнение, изключващо личната воля и нейните съображения и преценки. За личното съзнание в случая остава само едно: да прецени как при конкретните условия най-добре да се проведе заповедта. Касае се значи да се нанесе удар върху гръбнака на човешката индивидуалност: волевостта на нейното поведение. И колкото тази индивидуалност е повече обособена, толкова нейното пречупване е по-трудна задача и иска повече усилия. Задачата следователно е: така да се пригодят начинът на техническото обучение и жизненият режим в казармата, че да се получи една нова, подчиняваща се личност. И трябва да се признае, че тази задача гениално е решена от една от подпорите на днешната държава — фелдфебела, тази самодоволна и самонадеяна фигура с дебели мустаци, авторитетен корем, пронизващ поглед, твърд глас и тънка пръчка в ръка. Без да чете томове по психология, той е успял във вековната си практика да разложи строежа на човешката личност до последните й съставки да намери подходящи средства, с които така да въздействува върху тези съставки, че да ги организира в нова личност. Кои са съставките на човешката личност? Какво собствено е тя? Коя е нейната същина? Какъв е нейният строеж и какви са зависимостта и съотношението на нейните части? Само точното познаване на тези неща може да ни позволи не само да умуваме и да съчиняваме, но и да причиняваме — да творим нови личности. — Иска ли питане — казва в хор традиционната философия и психология. — Под „наша личност“ в тесния смисъл на думата ние разбираме „нашата душа“, „нашето съзнание“, а в един разширен смисъл, доближавайки се до схващанията на тълпата, в нашето „аз“ ние включваме: нашето тяло, нашето облекло, нашата близка веществена и обществена среда. Същината на нашата личност — това е нейната нематериалност, това — че тя няма нищо общо с материята и специално с нервната система. А що се отнася до строежа и развитието на нашето съзнание, те са ни дадени в самонаблюдението. — Не — казва историческата пръчка на нашия научен приятел, фелдфебела, — работата стои тъкмо наопаки, ако не удрях там, където трябваше, нямаше да направя нищо. — И тази пръчка има право, защото тя е въплъщение на вековния опит." https://chitanka.info/text/37322/78#textstart Заслужава си да се прочете цялото есе на Иван Хаджийски, той е ярък и оригинален автор.

Нямам никакво съмнение в това.

Дорис, гледал съм официалният сайт на Просвета, където са обявени цени в раздел "Цени"; няма такова понятие като "цена за частен клиент", има "корична цена" и данъчните инспектори глобяват или поне глобяваха издателите, ако не пишат на книгата си такава корична цена, защото цялото счетоводство се базира върху нея. В магазина върху сиренето не пише "цена за клиента", а "цена"; това, за което ти говориш и което е обявено в линка, който ми даваш е цена с търговска отстъпка за дистрибутор, в случая "дистрибутори" се явяват директорите, които попълват заявките или МОЛ, упълномощено да направи покупката с фактура. Отстъпката при учебник 25 лева, какъвто е за 6 и 7 клас, в конкретния случай е около 6 лв. или над 20 процента. При книгите на свободния пазар тези проценти отиват у търговеца, те не могат да се дематериализират, щом е обявена корична цена от 25 лева, значи смазват колелото на продажбите, за това са предназначени, те стимулират купувачите, предвидени са. Щом се занимаваш с издателски бизнес, знаеш го. Ето цените на Просвета, това са цените, другото е цена с търговска отстъпка. Навлязохме твърдо много в офтопик.

В кръга на шегата, дайте да въведем като литературен писмен език английския, както са направили в Сингапур, където живеят различни етноси в една нация, та да решим завинаги въпроса с езиковата норма и грамотността. Няма да има и поле за самодейност на езиковеди. Може пък това да ни изведе на пътя на икономическия просперитет.

Проверих в сайта на Просвета, това са цените, обявени там, разминаване има само с тази за 5-ти клас, но е незначително. В следващите класове - 9-ти, 10-ти и т.н. съотношението с 8-ми в цените се запазва, учебниците са по-обемни, но почти на същите цени, като този за 8-ми. По повод забележката на Дорис, че до 8-ми клас учебниците се заплащат от общините, да, така е, но пак е от държавния бюджет, този на МОН, който делегира на кметовете на общините права да заплащат като второстепенен разпоредител със средствата. А хлябът и ножът за избора е в ръцете на директорите на училищата, защото в крайна сметка те правят избора, макар че формално са учителите. И си стои въпросът в цифрите - защо този учебник за 6-ти клас от 180 стр. е 25 лева, а учебникът за 8-ми клас, пак от толкова страници, струва 14 лева. Като бивш издател мога да кажа, че печатът и хартията в двата случая не струва повече от 3-4 лева, още повече, че в случая печатницата е собственост на издателството, така че, разходите са още по-ниски. Останалото са хонорари и...? п.с. Извинявам се на Самодива, че погрешно цитирах реплика от Скуби, първият текст е неин.

Според мен това са две различни неща. Ако говориш за малцинствата, преобладаващи турско и ромско, там съществуват проблеми с грамотността, които са част от общия проблем за интегрирането им, особено на ромското. Но, според мен, проблемът с неграмотността не се се изчерпва само с тях, той е и сред етническите българи. И се избира по-лесният начин за решаването му - след като не можем да се преборим с неграмотността, да я узаконим.

Темата със предвижданите промени в правописа на българския език има пряка връзка с учебниците и учебните помагала, защото, ако тези промени, нормиращи неграмотността в грамотност, се осъществят, това ще бъде фиксирано в учебниците и помагалата и - о чудо! - от най-неграмотни в ЕС, българските ученици веднага ще се качат нагоре в класациите, а това ще има многостранно отражение, в това число и финансово.

Извинявай, Рамус, но това си е езотеризъм в чиста форма. Разбира се, езотеризмът е форма на мислене и ако имаш способности в тази сфера, вероятно можеш да стигнеш много далече в познанията си. По отношение на разсъжденията ти за конфекцията, вероятно си прав, но какво може да се очаква да открие човек в магазин за масова публика - прет-а-порте мисленето и бутиковите стоки се продават в скъпи магазини, а висшата мода е уникална и много скъпа. По-концентрирано отношение по темата не бих могъл да формулирам, всичко останало е вариации на този факт, който няма никаква връзка с езотериката.

Сигурен съм, че има немалко такива хора. Но нали казват, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Когато попаднат в среда, където нарушаването на нормите е норма, повечето хора нямат друг избор, освен или да се приспособяват или да се изолират. Когато си делегирал финансовите потоци в ръцете на директорите, а при директора идват 5 учебника, кой от кой по-негодни, и всеки дистрибутор му предлага градираща комисионна, какъв избор остава пред този директор. Или пред одобряващия чиновник в просветното министерство, който "работи" с няколко проверени и доказали се с дискретност и точност издателски къщи, чиито продукти обаче далече не са съвършени. Нещата са взаимнообвързани.

Всъщност, ако се вгледате по-внимателно в начина, по който и сега се пишат, редактират и издават учебниците и помагалата за училище, ще видите, че там работи същата механика, която, от своя страна, е част от целия икономически климат в България. Не откривам нещо ново тук. Имахме преди тема за учебниците и учебните помагала, не стигнахме много далече в анализа на причините, но дори при повърхностен поглед се виждат грозните движещи пружини на корупцията и злоупотребата с обществени средства.

Така е, но това е само черешката на тортата, а тортата е авторски права върху нормотворчество във вид на учебници и научни трудове. Това вече е авторитет, власт и пари - неустоима комбинация за простосмъртни.

Ето какво казва по въпроса доц. Руска Станчева от Института за български език към БАН: "До момента сме направили изследване на фокус групи с различен социален статус - между учещи, специалисти, които работят ежедневно с езика, служители на държавната администрация, както и всякакви хора, които професионално не са обвързани с езика. Въз основа на това имаме въпроси относно членуването, учтивата форма, ходимЕ, четемЕ, кой-кого формите, свой-негов и други. Няма човек, който да не прави грешки с пълен и кратък член, включително и професионалистите. Между нас, езиковедите, има спорове дали трябва да остане това правило, или пък да се предприемат някакви промени. Набелязали сме си 9 правила, които устната реч е изоставила или ги изоставя. Езикът се движи, той се развива. Ако ние предприемем промени, защото те са само по отношение на граматиката или системният характер на езика, това не означава, че ще настъпи опростяване." http://www.politika.bg/article?id=50814 "това не означава, че ще настъпи опростяване" обаче не кореспондира адекватно с кръга от 9 промени, които са предварително очертани от същия екип, защото малко по-надолу в същото интервю се казва следното: "Необходимо е да се предприемат действия, така че българите да получат идентификация за грамотност, което би довело до положителна нагласа към езика. Ние самите да имаме такава нагласа, че езикът ни във вида, в който е, да не е само удобен и бърз за употреба, а да ни дава представа за това, кои сме били, какви сме в момента и какви ще бъдем. Очакваме да установим, че в момента има два кода. Единият е устният код, която служи за бърза ежедневна комуникация, а другият е официалният, писменият. Целта е да намерим доказателства дали е нужно двете форми да се доближат." На практика "доближаването на двата кода - говорим и писмен" може да стане за сметка опростяването на писмения. И ще трябва да се пишат нови учебници и помагала. В същото интервю има и други брилянтни мисли: "Проучването в чатовете е лично мое, не е представително. В изследването, което предстои, също ще има въпроси, които са свързани с чата. Това е неизбежно. Ще се прави въпросник и после вече като мине проучването, ще правим анализ. Това, което за мен също беше интересно, е, че има един преход от латиница към кирилица в неофициалната комуникация. Ние искаме да изследваме смесване на двата кода. Като специалисти сме установили, че интернет отчетливо променя нагласите към езика, макар и хората да не си дават сметка. Това е друг вид комуникация. В интернет всеки може да стане автор. Досегашната писмена комуникация беше организирана и йерархизирана по друг начин. Книгопечатането създава възможност за строго нормирани текстове и спазване на правилата. В интернет всеки слага своя отпечатък и се натрупват всякакъв тип различни езикови отклонения, които в един момент могат да се възприемат като промяна в самите норми." Ако "интернет-кода", където "всеки може да бъде автор без редактор" позволява смесване на кирилица с латиница без проблем, какъв проблем има при "приближаването на двата кода" и тяхното сливане да бъде въведена латиница успоредно или вместо кирилица. Според мен - няма никакъв проблем, но това ще е в друг кръг от изследвания. Всичко с времето си. Така дойде и чалгата в България, през сръбския поп-фолк.

Тъй като темата е поставена по драматичен начин още в заглавието: „Ужас! Учени от БАН ще правят друг български език! Ето някои от потресаващите промени...”, което, разбира се, не е заслуга на автора на темата Историк, а на автора на „материала”, тиражиран по електронните сайтове, откъдето е цитиран, бих искал да внеса известно прагматично охлаждане. Първо, учените от БАН, които, оказва се, са словом и цифром деветима на брой няма „да правят друг български език”, а щели да правят социологическо проучване с помощтта на неназована социологическа агенция за нагласите, забележете, на 1000 анкетирани; изследването щяло да е за това как се отнасят тези 1000 анкетирани към евентуални бъдещи промени за ОПРОСТЯВАНЕ в писмения книжовен език. Второ, деветимата изследователи от БАН, са финансирани по европейска програма за 2 години със 120 000 лева. Първата година ще анкетират, втората ще анализират. Трето, евентуално, след като анализират и синтезират, щели да предложат нови правила в правописа. Лично мен ме смущава нагласата да поставят анкетата си в рамка от предварителни цели, които са си поставили, защото предварителната рамка от правила за опростяване, предполага натикване в нея посредством насочващи въпроси в същата посока. Методът е "по телевизията казаха" или "ето, хората казаха", "глас народен - глас Божи" и т.н. Тоест изследването е предпоставено, преди да е стартирало. Четвърто - повечето от участниците в екипа са автори на учебници и помагала по правопис и речници, а според мен, това предразполага към конфликт на интереси.

Не е темата тук, темата тук е "инженеринга" на езиковедите от БАН върху нормативността в българския език. Не съм запознат в детайли, но личното ми мнение е, че такъв "инженеринг", ако въобще трябва да се прави, би следвало да е много консервативен и внимателен, следвайки промените в един жив организъм, какъвто е езикът, който и да е той. Би могло с правила и декрети да се промени един жив език, но ако не следват неговото естествено развитие, тези правила ще го осакатят или просто няма да имат никакво значение. За изкуствено създадените езици, какъвто е есперанто, това не важи, те са измислени. Тъй като самият съм филолог по образование и познавайки донякъде възможностите и капацитета на българските академични езиковеди, скептичен съм.

Наистина, всички ние сме просто ХОРА... ХОРА с червена кръв, но "кръвта вода не става", тя "вика" - и когато засвири ръченица например, тя е в кръвта на българина от Чикаго, да речем, ритъмът е в "в кръвта му". Инстинктивно е. Не става по съзнателен път. Не се обяснява. А в идеята ти, че ние като българи с по-млада идентичност като нация имаме повече шансове да се прелеем в общия модел за идентификация, +++, така е! Много си точен. Но ето ти още един подобен пример - израелската нация е още по-млада, а колко е космополитна и жизнена. Но как само си пази идентичността, как я брани с нокти и зъби на равнище кръв дори - правилото за майката да е от тази кръв. Просто разсъждавам.

Не ги величая, нито са ми модел. Но нещата стоят така в днешните реалии. Имаме множество ясно дефинирани нации, които водят своята борба за самоутвръждаване; от друга страна, цели групи от нации, между които има повече общи неща в миналото развитие, също се групират в някакви блокове по свои интереси и общи ценности. Така можем да говорим условно, но и реално - за Запад, Азия и т.н. И това не са измислени от мен неща. Защо например нашите млади хора като правило отиват да работят и се реализират в западни страни, а не в Азия, където също имат висок стандарт на живот и образование. Защото, според мен, културната ни принадлежност е към Запада и това не може да се изличи по умозрителен път, то е реалност, формирана от векове на развитие. Наречи го "инерция", но е като земното притегляне.

Рамус, не правиш ли разлика между мултинационално и мултикултурно глобално общество. Погледни какво се случва в САЩ - опитът да се създаде дори в рамките на една национална държава "мултинационално общество" води до расови напрежения, доста умело изкуствено подхранвани, но ерозиращи цялото общество във всичките му аспекти. И създаващи опасна среда в световен мащаб. Мултикултурно общество е едно, и това е, по мое мнение, бъдещето на глобалното човешко общество, но такова развитие не изличава с един замах и по нечие рационално заключение националната принадлежност: език, територия, пазар. Постепенно все по-малко значение ще имат последните две, но езикът е нещо много дълбоко вкоренено в човешката природа - и сега цели общности в космополитни градове като Ню Йорк или Лос Анжелес упорито пазят културната си принадлежност точно посредством езика - затова в тези градове има "Малката Одеса", "Малкият Шанхай" и т.н., където можеш да се оправиш с английски, но ще бъдеш чужд без руски или китайски. Ако на този етап някоя нация се откаже от националните си атрибути - език, територия, пазар - тя просто ще стане лесна плячка и храна за други нации, които нямат никакво намерение да го правят.

Това за мен е нонсенс. Не може да гради македонска нация отделна от българската с цел защита на македонското население. По една единствена много съществена причина - македонското население е българско население. Но да не спамим тук

Ето това исках да напиша, но ти си го написала по-ясно и по-добре от мен.