Б. Киров

Ами значи като дойдат на българска почва става някакво "побългаряване", защото в конкретния случай с моята позната в Пловдив, тя работи във фирма на българин, който живее от десетилетия в Америка и е богат човек с няколко филиала в Европа и САЩ в този бранш. Тукашният мениджмънт обаче е поверил на племенника си, момче без образование и особен интелект, който действа на принципа "изтисквай без да се церемониш" - премиални и бонуси, никакви, шуро-баджанашкия принцип на издигане с пълна сила и на който не му харесва - ей на къде е изхода, има много безработни, които ще работят и за тези пари. Плюс синекурни длъжности за местни партийни величия, за да върви делаверата с европейските европари и др. подобни неща, да има "гръб". Разказ от първо лице от гледна точка на "малкия човек", работник в тази фирма.

Пак свърших + То и няма начин, от гледна точка на собственика, да се дават премиални, когато продажбите ти не се увеличават - просто не можеш да даваш нещо от нищо, когато не печелиш, ако продажбите ти се свиват няма откъде. Гледам по дискавъритата филмчета за американски работници в златодобивната промишленост и в риболовната - прави ми впечатление, че собствениците винаги обвързват заплатите на работниците си с крайната печалба, казват им някакъв процент, който ще получат и това е прозрачно пред очите на всички. Хората се мотивират по този начин, защото работят за себе си, съответно понякога може да не получат нищо и да изгорят. В големите компании едва ли е така, но сигурно пак има много развита ситема за лична мотивация. При соца беше точно обратно - колкото повече бачка един работник, може само да му вдигнат нормата, но не и заплатата, това си беше принцип и се вкорени в психиката на хората в производството, виждал съм го много пъти с очите си. И си продължи и след голямата приватизация с РМД-тата след 1997, защото тогава повечето соц-предприятия бяха делаверски изтъргувани под тезгяха на "наши хора". Бедата бе, че тези "наши хора" имаха манталитет на номенклатури, а не на капиталисти, те схващаха придобитото за жълти стотинки държавно предприятие като обект за бързо лично забогатяване чрез разпродажба и делавера, а не като средство за производство и печалба. И рухнаха така иначе много прилични за времето си предприятия със сравнително квалифицирана работна ръка и добро за времето си оборудване. Видях го как стана в полиграфията. И като се отворихме на спомени за 1997, точно тогава имах поръчка в голяма държавна печатница, която й предстоеше приватизация по схемата "роботническо-мениджърска" - печатарите приличаха на пияни казаци, нощната смяна едва се държеше на краката си, но въпреки това, по някакво чудо успя да свърши работата. После тези хора ги прецакаха тотално и повечето от тях отидоха да си търсят късмет из многото частни печатници, но бяха добри в занаята си като технология, иначе за дисциплина и мотивация въобще не можеше да става дума.

В тази тема първият постинг някак си персонализира дебата около конкретна фирма и така стесни границите. Ник цитира мненията на хора, работили във фирмата. Ако прочетете и други мнения по форумите за други фирми, ще видите, че над 90 процента от отзивите на работилите в различни фирми са негативни, не знам защо е така, работещите в повечето случаи изказват недоволство от заплати, кариерно развитие, взаимоотношения и т.н. Може би са обективни, но фактът си е налице, голямата част от отзивите по принцип са негативни. За конкретния случай, вероятно заплати от по 600 лв. бруто получават не много квалифицирани работници, нагоре в йерархията сигурно заплатите растат. Погледнах сайта им, имат над 20-на позиции на длъжности, в това число и висококвалифицирани, но никъде не обявяват конкретни възнаграждения, това явно става в разговори с кандидатите. В клиповете си показват млади и интелигентни служители, които изглеждат мотивирани и доволни от работата си. За работник от провинцията, Ботевград е на 90 км от София, който живее в региона, 600 лева и сега не е толкова зле, все пак в региона има традиции в електронната индустрия, на времето в Правец имаше завод за полупроводници, така че може би не случайно този завод за сензори е стъпил там. Освен това, 2500 работни места с перспектива да ги увеличат с още 1500 никак не е малко, всъщност разклонението им в България е най-голямото в Европа. И пак конкретно, не могат да се надяват да привлекат квалифицирани, мотивирани и качествени работници с тези заплати при наличието на много работни места в София с по-високо заплащане. Не знам как е в Пловдив, където е другият им клон, имам позната, която работи в полиграфията там за 500 лева, жената е с висше икономическо образование, но работи съвсем друга работа на машина за тези пари, и не смее да си напусне работата, защото й остава малко време до пенсия, но е друга тема. Статистиката отчита минимална заплата от 430 лева сега и средна от 800, като средната я изчисляват на базата на минималната, тя е 60 процента от нея. Цялата тази работа изглежда добре на пръв поглед, а приказките, че ще вдигат минималната на 650 и средната на 1500 сигурно звучат като музика в ушите на държавните служители, които не са свързани с производство и реализация на продукт, но за дребния бизнес, за най-малките еднолични търговци, това е дране на живо, защото не знам дали хората във форума са наясно с българското законодателство, но т.н. еднолични търговци, плащат осигуровки върху най-малко две минимални заплати за собствениците, за разлика от ООД-тата например, където може да се плаща и върху половин минимална заплата - това е дискриминация за най-дребния бизнес, защото обикновено едноличните търговци, микрофирмите, а такива са на книга няколко стотин хиляди в България, обикновено са семейни - съпруг, съпруга и дете/ца - те са от по 2-3 души, и изкарват с дребен бизнес, колкото да живеят, понякога не изкарват и толкова. И когато със закон му кажеш на такъв човек - изкарал-неизкарал този месец някакъв приход, трябва да се осигуряваш върху две минимални заплати, все едно му казваш - закривай фирмата и се реди на социални помощи или ставай наемен работник. Всичко това и още много други неща в бизнес-климата в България съсипаха дребното предприемачество и лумпенизираха голяма част от населението, в това число младите.

Блестящ синтез, респект. Разбира се, това би могло да се подложи на анализ, който си мисля, че ще го потвърди. От различни гледни точки. Както и това. От чисто военна гледна точка, да проливите и днес в някаква степен от военна гледна точка са важни за територалната сигурност на Русия, ако тя се изживява и поставя в ролята на оградена с враждебност държава, те биха държали на ръка разстояние чужд флот, но това според мен днес не е по-решаващо от икономическата и политическата й интеграция с европейските й партньори. От търговска гледна точка, проливите действително дават постоянен пряк излаз на руския флот в Средиземно море, но такъв имат и натовските държави от Южния фланг, както разбира се и американския флот, така че предимството на руския флот там няма да е безусловно стратегическо. Не са решаващи проливите и в икономически план, поне не от тази степен, каквото е например Южнокитайско море за доставките на нефт в Китай, който се опитва да го прегради с военни бази, защото в Средиземно море достъп до този път към европейските си клиенти имат всички износители към Южна Европа от Близкия изток. Достъпът до проливите би бил някакъв плюс, но в сравнение с геополитическите стратегически цели на Русия едва ли ще натежи повече от изброените по-горе от Дора фактори - високоразвита държава с мощна икономика и висок БВП, което с пълна сила важи и за България. В едно хипотетично по-далечно бъдеще, в което, по мое мнение разбира се, Турция ще бъде приета за член на ЕС, а Русия ще бъде много по-тясно интегрирана икономически и може би военно в Европа и партнираща си с НАТО, въпросът кой да контролира военно проливите ще бъде решен естествено - ще ги контролира обединена Европа. Съединените щати също имат интерес от стабилна и мощна военно и икономически европейска общност плюс Турция и без конфликти с Русия, тяхното голямо предизвикателство през следващите десетилетия, според мен, ще бъде Китай, а най-здравият им съюзник ЕС.

Ето я картата с Проливите - Босфора и Дарданелите. И какво ако ги контролира Русия? През 19 и 20 век за нея е било жизнено важно да ги контролира, такава е била войната тогава, днес нещата изглеждат различно. Русия е световна ядрена сила, но регионална икономическа - нейният БВП е съизмерим с този на Италия, той няма потенциал да расте бързо през следващите години, прогнозите за 2020-та са, че тя ще бъде 7-ма или 8-ма по БВП в света с тенденция да бъде изпреварена от такива държави като Индонезия, Бразилия и Индия. Русия има сравнително ниска производителност на труда, износ, структуриран около суровини и липса на достъп до високи технологии, заради изолираност от западните пазари. Със 140 млн. население, което не расте бързо, тя не може да се състезава по икономически растеж с колоси като Китай, САЩ, ЕС и Индия. Русия няма потенциал да бъде икономическа суперсила, въпреки че с ядрения си потенциал е военна такава. Та въпросът ми е, защо, според теб Дарданелите и Босфора са толкова важна стратегическа цел за Русия днес? Какво ще променят в нейните перспективи, ако ги контролира. Тези проливи затварят/отварят единствено малкото Черно море, но не и Средиземно, от другия му край е Гибралтар, който така или иначе контролира цялото Средиземноморие.

+++ но нямам налични днес. На същото мнение съм, мисля че Русия има дългосрочна стратегическа цел да се интегрира отново в Европа, каквато интеграция е имала през 19-ти век и към тази цел ще използва всички свои стари връзки със страните от Източна Европа. промяната в САЩ е драматична и отваря потенциална възможност на Русия към по-тясна икономическа интеграция с Европа. Според мен, информацията на Лапландец за мълчаливото американско "йес" и руската "зелена светлина" към анексирането на Кърджалийско и Хасковско от Турция може и да е конкретна, но е остаряла, защото силно се съмнявам в мълчаливото американско "йес", след като Тръмп обяви тотална война на Ислямска държава и иска да наложи забрана за влизане на граждани от няколко ислямски държави в САЩ. Европа също не би приела такива териториални прекроявания, защото след тях ще се отвори Кутията на Пандора за всякакви териториални претенции в самата Европа.

И аз си спомням, без сега конкретно да съм проверявал, че в Китай ставаше въпрос за заплати от порядъка на 600-800 долара месечно в такива предприятия; преди година гледах интервю с американски инвеститор, който заяви, че премества инвестициите си във Виетнам, точно заради поскъпването на работната ръка в Китай; иначе конкретната фирма има бизнес в Китай, още от началото на 90-те, в Мексико, в Малайзия и най-сетне в Япония и САЩ, но там заплатите естествено са в пъти по-високи, съответно по всяка вероятност и производствата им са по-високотехнологични, за разлика от тези в България, където доколкото прочетох цитираните мнения, са твърде елементарни продукти. Доколкото прочетох, в САЩ работят поръчки за военните, както и лазерни сензори за самоуправляващи се автомобили. П.С. Галахад е направил точно сметката какво означава един млад човек от София да работи за нетна заплата 520 лева в Ботевградския клон на фирмата: "Защото пътните в едната посока за 70км. някъде надхвърлят 10лв. За отиване и връщане стават над 20лв. При 25 работни дни (няма данни колко почивни дни ще имат всъщност) това значи 500 лева, а при 30 работни дни 600лева. Ако е предложена минимална работна заплата, това означава, че младежът трябва да работи 8 часа, да пътува по 2 часа, отделно градски транспорт и накрая да иска от майка си и баща си между 40 и 140 лева за да си плати пътните за да може да ходи на работа. Всъщност трябва да иска от тях доста повече, защото у нас пътните не се приспадат като необходимо присъщ разход и се облагат с 10% данък. Ще рече, че при 25 работни дни ако взима МРЗ от 460лв като му удържат данъка ще му останат 414лв. и останалото до 500лв ще трябва да го иска от родителите си за да може да стигне до работното място. Може да наеме квартира за 300лв., която също обаче се облага с данък, тъй че тогава му остават 114лв. Като си купи работно облекло и още някои други неща, които у нас работодателите трябва, ама не осигуряват защото "кандидати за работа много" отново е по на сметка да не ходи на работа." Така че в конкретния случай въобще не може да става въпрос за "мързел", чиста аритметика си е - работникът ще трябва да си плаща за удоволствието да работи. Другият вариант е да си наеме квартира в Ботевград, не по врат, а по шия. А дори и да му поеме фирмата транспорта и квартирата, както доста мъгляво пише авторката на статията, в София без особени усилия този младеж или девойка може да си намери равностойна като заплащане работа без да пътува по 2 часа всеки ден или да живее в провинцията - заплата около 600 лева е постижима като продавач в супермаркет или сервитьор, защо тогава да губи по 10 часа седмично или 50 часа месечно в пътуване до Ботевград? Заплатите са много ниски, това е причината, но авторката избягва да споменава цифри, те се виждат от цитираните мнения на вече работили там хора.

Това е факт. Но как, според теб, би могъл да бъде разкъсан този затворен кръг, ако въобще може?

Затова и не му отговорих на Фружин, защото този разговор сме го водили поне на три-четири места в други теми, пак щях да се повторя, но ти си го направил. Проблемът е във феодалния тип мафиотска икономика, сраснала се с държавата и казионните профсъюзи, които обслужват единствено "наши хора" по верноподанически принцип. И докато циклим в този модел ще става все по-зле, а младите ще учат чужди езици, с откровената идея да избягат в чужбина.

Точно. Иначе за конкретния случай с цитираната фирма, ами прегледах им набързо историята, дето се казва нормална мултинационална корпорация - световно разгърнат бизнес, с ударение в страни с евтин труд, добър ръст, стогодишна история, капитализация над 7 млрд. долара, сега навлизат в индустрията със сензорите за самоуправляващите се автомобили, имат джойн венчър с друга такава компания; в България имат 2500 работни места с амбиции да ги направят 4000, иначе имат над 20 000 служители, седалището им е в Холандия, по обясними данъчни причини, мениджмънта им, върховния е твърде застарял, средна възраст над 55 години, консервативни са в това отношение. Защо са в България, според мен заради евтината работна ръка най-вече - 300-400 долара месечна заплата къде ще намерят другаде в Европа?

То Бай Ганьо го играе Андрешко, докато си продава мускалите из Европата и тича след влака да не му ги откраднат; после обаче е осенен от гениалната идея, че иска Солунската митница, па макар и за една година, след което влиза в политиката с Дочоолу и Гочоолу, най-сетне го виждаме политик в Двореца, който е готов да вика "Да живей Княза и Конституцията", само и само да има Келепир - ето това е чорбаджийския манталитет. И докато той господства в България, нищо няма да се промени. Средна работна заплата от 1500 лева означава 650 000 държавни служители с техните семейства да живеят на гърба на по-малко от тях заети в реално производство, където реалните заплати ще бъдат наполовина, такава е перспективата.

Напълно те разбирам, минах по този път. И според мен си стигнал до правилно решение. Мисля че ако промениш едното, ще видиш начин да промениш и другото, при мен нещата станаха така, някак си само се появи решението.

Може и да си прав, не съм се задълбочавал в детайли за тях, а и те самите се обвиват в мъгла. А и авторите, които пишат компетентно по тази тема в България са на пръстите на едната ръка и то наполовината на техния брой.

Левски взема пълномощно и прокламации, но взема и някакви пари за първата си обиколка. Но което е по-важно, влиза в мрежата от връзки, изградена вече в България, това е системата на читалищата, които на практика са масонски ядки; Захари Стоянов, също масон, е описал функциите на такова читалище в Русе, около ядрото на което кристализира и революционния комитет. Изобщо ролята на българското масонство в българското национално-революционно движение е силно неглижирана по конюктурни политически съображения не само по времето на комунизма, но и при царския режим, по обясними причини - конкурентни. Реално и Българската Академия на науките е формирана от масонско дружество, Левски между другото е един от учредителите. Масонството през 19 век е републиканско движение, насочено срущу свалянето на монархичните режими в Европа и има огромна роля още от времето на Великата Френска Революция, якобинците са масони. Младотурците също са групирани около масонски ядки, а Раковски поддържа контакти с тях, както и с румънските масони; специално в случая с Касабов имаме едно типично българско надскачане в стил "ученикът надмина учителя" - Касабов се възползва от временното отсъствие на Раковски и зад гърба му сключва сделка с румънски политици, нещо, което вбесява Раковски и води до конфликт между двамата. Левски просто се възползва от ситуацията, но той винаги се е движил по свой път.

Затова сме в алтернативния раздел, което е забавно и интересно - защото Освобождението би могло да не изглежда такова, каквото го знаем от известната ни история; и Левски и Раковски работят за една друга свобода, извоювана със силата на българското оръжие, каквато я постигат сърбите и гърците за техните си национални държави. Така че, според мен, при едно друго Освобождение, и Левски и Раковски, хипотетично биха се вписали в политическата действителност на една друга България - единият като първият български княз, Раковски; другият - като първият български Президент на република, Левски; между другото, България би била тогава единствената Република в Европа, заедно с Третата Френска Република, вероятно би могла да разчита на някаква подкрепа само оттам; не бива да изпускаме предвид и възможността такава Република да бъде подкрепена по онова време и от Австро-Унгария, работеща по прокарване на Барон-Хиршовата железница през територията на Сърбия и България до Истанбул, проектът е бил грандиозен за времето си и е имал силна подкрепа и сред турската управляваща върхушка, Митхад паша в Русе, младотурците, които са републиканско настроени и прозападно ориентирани с много силни позиции по онова време. Касабов пише за Левски, че е бил най-способният и деен техен "агент" в България, разбира се, преувеличава ролята си, защото Левски твърде рано се еманципира политически с изгражданата от него ВРО и започва да работи самостоятелно в България.

Левски и Раковски са професионални политици, за тях не виждам друго поприще за кариера след Освобождението. Раковски идеално се вписва в титлата „български княз” – на практика такива самопровъзгласили се аристократи са сръбските крале и от двете династии, Караджорджевичи и Обреновичи – и едните и другите се издигат по време на въстанията срещу Османската власт, но нямат нищо общо със старата родова аристокрация в Сърбия; Раковски е много повече аристократ по дух от тях. Левски е краен републиканец по политически убеждения и това автоматично би го противопоставило на руската имперска политика, но същевременно е и прагматик, негови са думите „помощ приемаме и от дявола”, така че не е сигурно, според мен, че би се изявил като екстремен русофоб. През 1868 г., преди да го наемат прозападните масони от ТБЦК на Иван Касабов, Левски отива да иска оръжие и финансова подкрепа от руския консул Найден Геров, последният обаче не го приема на сериозно, което по мое мнение е груба негова грешка. Ботев – лично аз не го виждам в политиката, той е стихиен и импулсивен дух, поет по душа и бунтар, не би се вместил в никакви политически схеми и „раздаване на дробчета”, както са наричали политическото службогонство в онези времена, което си работи и днес.

Има три версии къде е бил Левски вежду 12 -25 декември 1872: Първата, официозна и приета от повечето историци, като се почне с Иван Унджиев е, че е пребивал в „тайна къща” в троянското село Колибето, дн. Черни Осъм, недалече от Троянския манастир. Както се вижда от картата, това е място е комуникативно както с Троян и Троянския манастир, така и с Ловеч, докъдето разстоянието е около 30 км, един ден път преход. Сравнително близо е и до Сопот, последното място откъдето идва Левски, преди да премине Балкана с Никола Ръженков. Няма твърди доказателства за това, освен цитираните от теб спомени на комитетски дейци от Троянския комитет, но Левски се среща с тях на 10 декември в манастира, където им съобщава, че ще заминава за Ловеч, след това те нямат пряк контакт с него. Писмото си до Ловеч той започва с „току се канех да тръгвам за града Ви...”, а то е писано на 12 декември, дълго е 4 страници и има чернова, едва ли е писано на коляно из лозята около Ловеч. Ето защо, лично аз, съм склонен да приема тази версия за пребиваването на Левски, преди влизането му в Ловеч. Освен това, той издава пълномощно на Й.Стоянов-Фердинанд, изпратен от Букурещ като негов помощник, за работа в Тулчанско, има документ за това с неговия подпис от 18 декември, едва ли въпросният емисар го е търсил из лозята около Ловеч. Втората версия е на Васил Боянов в книгата му „Левски и Ловеч”, в която той доказва, че от последните две седмици Левски се е крил из колибите на лозята около Ловеч; времето било необичайно топло. В тази тема Стаски е привърженик на тази теза. Третата версия е на Димитър Страшимиров, който твърди в „Левски пред Къкринската Голгота”, че Левски е стоял в Сопот най-рано до 18 декември, когато е тръгнал към Ловеч. Ето какво пише Димитър Страшимиров: Това е най-невероятната за мен теза, но трябва да се има предвид, че книгата на Страшимиров е писана преди 90 години, когато още не са били известни много след това открити документи, няма да я коментирам. Само като вметка, точно тази теза отваря „тълкувания” из жълтите медии, че имало и „нещо друго” в това стоене в Сопот и Карлово, демек „другото” е някаква любовна афера, намеква се за монахинята Евгения със светско има Ана Бояджиева, която по същото време е учителка в Карлово. Такива приказки са за маса, няма да ги коментирам. Сега по същество: която и от трите версии да е действителна, безспорно е, че Левски близо две седмици, след като получава писмото от Ловеч, което го уведомява, че в града има предател – той сам го определя като такъв, и казва „ако Вие кажете не знаем, аз знам кой е, и ще Ви го посоча.”; човекът, който е писал фалшивите писма, или лъже, че има такива фалшиви писма, е предателят, няма какво да се осуква тук и да се извъртяват всякакви засукани аргументи, за да се замаже това в писмото на Левски до ловчанския комитет, изчаква и проучва ситуацията в Ловеч. Изпраща с такава цел и Никола Ръженков и един свещеник от Троянския манастир. И не става въпрос за злоупотреба с пари, а за предателство, защото целият патос в памфлета на Димитър Страшимиров се върти около тези пусти присвоени уж от поп Кръстю пари за да си изплатял ипотеката за къщата, това е толкова насилена зорлем теза, че издиша отвсякъде, но такива са били страстите по времето, когато отговаря на Кацев-Бурски, такъв е манталитетът да се води научен спор, че от очевидни несъотвествия е изградена цяла теория на конспирацията, за да се вкара попа в схемата на предателството. На въпроса ти, защо е стоял две седмици извън Ловеч, а не е влязъл веднага? Мисля, че отговора е в самото му писмо от 12 декември 1872 г. до Величка Хашнова - защото вече е знаел, че в Ловеч има предател/и и сам пише "боя се да влеза в града Ви"; защо не е подминал - моето мнение е, заради писмата, кореспонденцията му с дейците от Влашко, тя му е била необходима в предстоящия с тях дебат за въстанието. Ето защо нарежда писмата да се пренесат у Сиркови, нещо, което очевидно не е било изпълнено, за да се отбие все пак и до Хашнови, защото не е за пари, парите - 4500 гроша - вече са били у Сиркови.

Така е, има различни мнения за това къде е бил тези последни две седмици. Според мен е бил в тайна къща около Троянския манастир, защото последното му писмо от 12 декември едва ли е писано в колиба около Ловеч, ние имаме черновата от това писмо. Освен това, на 23 декември от Троян идва куриер на комитета с писмо, което известява, че Левски ще влезе в Ловеч. Но за мен по-важният въпрос е не къде е бил тези последни две седмици, а очевидния факт, че той не подминава Ловеч, а влиза в него. Димитър Страшимиров развива, според мен, несъстоятелната теза, че Левски е влязъл в Ловеч, за да разчиства сметки с предателя поп Кръстю, това го пише в книгата си "Левски пред Къкринската Голгота", която е своеобразна полемика и отговор на анкетата на Кацев-Бурски. За мен такъв мотив, приписван на Левски е несъстоятелен, имал е много по-важна задача и цел - подготовката на въстанието за следващата година, за да се задържи две седмици около Ловеч и накрая да влезе там. Необходима му е била кореспонденцията и събраните от комитета пари, но той е взел само част от тях - около 4500 гроша, по спомените на Никола Цветков. И пак си остават въпросите - защо се е отбил у Величка Хашнова и какво е взел оттам, защо тя не е изпълнила нареждането му от 12 декември да занесе всичко у Сиркови. Много въпроси.

Според мен темата не е за алтернативния раздел, защото по мое мнение предателство в Ловеч е имало, това не е алтернативен вариант. За да не съм голословен, в този постинг ще сумирам някои факти и извори, даващи ми основание за такова мнение, надявайки се, че след това тази дискусия ще продължи в по-спокоен тон: "Вечерта стигнали по мръкнало къде шест часа в село Какрина и кондисали в ханчето. Ханчето, комитетското, е онова в селото, а не онова на шосето, което било на Вълчо Сарев от Ловеч. Комитетският хан го държал Христо Цонев Латинеца, член от комитета. В този ден Христо Латиница бил и той в Ловеч, но те го пратили напред, за да бъде в ханчето, дето ще нощуват. Стигнали, Левски слязъл от коня и влязъл в ханчето. Това ханче още стояло в с. Какрина, на 2-3 километра от пътя." д-р Параскев Стоянов "В османската империя тескере се издава само след плащане на данъците. Ако не си платиш данъка, не можеш да се придвижваш свободно. Тескерето е провинциалният паспорт за пътешественика и придружвачите му. Изваждането и каитенето в турско време на пътническо тескере беше въпрос от най-трудните. За най-малките формалности, за инат или просто за кеф на ефендето тескерджня пътникът биваше принуден да изгуби по няколко деня, или пък да се отрече от пътуване." Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция, Д Макензи & А. Ърби В 1925 г. идва в Троян Данаил Кацев - Бурски, среща се с Васил Бочев, бивш член на Троянския революционен комитет и доживял до тая година, който му казва: „Когато ... заминаваше Дякона за Ловеч, два дена по-рано изпратихме Ганко Маринов Лисицата (Лисичков), комитетски куриер, да отнесе писмо, че Левски ще отиде в Ловеч... Писмото било предадено на Величка Хашнова, сестра на Марин поп Луканов“. „Истината по предателството на Васил Левски“ от Данаил Кацев - Бурски, 1991 г. "Наистина заслужава похвала хващането по един, по двама, без шум и глас, на повече от 50 членове на комитета... Вие полагате големи усилия и с положителност очаквате залавянето на главата на бунтовниците Васил Левски, който заминал да посещава Пловдивско и Казанлъшко...” Писмото от Цариград до Дунавския вилает с дата 1.ХІІ.1872 г. (виж “Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд”, с. 93) Това писмо не се отнася за заловените и откарани в София след нападението в Арабаконак, а дейците от Ловчанския комитет, защото заловените и откарани в София са 60 души, а членовете на Ловчанския комитет са около 50. В писмото се казва "за хващането по един, по двама, без шум и глас", следователно, на турската власт са известни вече всички членове на Ловчанския комитет: от кого? Нещо повече, те са "хванати по един, по двама". Един месец преди Левски да влезе в Ловеч, всеки един е известен на турската власт, както и се очаква от ловчанската полиция "залавянето на главата на бунтовниците, заминал да посещава Пловдивско и Казанлъшко." Тоест, полицията в Ловеч е съвсем наясно за местонахождението на Левски. Такива, точни сведения властите не са могли да получат нито от Д. Общи, нито от другите арестувани извън Ловеч, тъй като те не знаят къде се движи Левски. Единствен на 27.ХІ. Дидю Пеев заявява пред съда: “Дяконът замина за Пловдив. Оттам насетне не съм се виждал с него”, но той не говори за Казанлъшко. Следователно, властите са могли да научат това само от членове на Ловчанския комитет, имащи кореспонденция с Левски по онова време, в която той ги уведомява за движението си. И прави това в писма адресирани до председателя, а председател на Ловчанския комитет е бил Марин поп Луканов; последното писмо от името на председателя е от 7 октомври, Марин поп Луканов е арестуван на 29 октомври. На 28 окт. 1872 г., каймакаминът на Ловеч лично присъства в Тетевен на разпита на току-що заловения Д. Общи, който, издава ловчанските дейци Марин Поплуканов, Димитър Пъшков, Иван Драсов, Христо Цонев Латинеца - Бояджията и поп Кръстю, чието име не знае. От разпитите на Дидю Пеев и Марин Попдимитров става известно на каймакамина, че в комитетските дела е дълбоко замесен и Николчо Сирков - Халача. Връщайки се незабавно в Ловеч, на 29 окт. каймакаминът, т. е. без бавене, Хасан бей арестува само председателя на комитета Марин и Пъшков. Едва след десет дни ще арестува и сестрата на Марин - Величка. Ловчанският каймакамин задържа при себе си арестуваните Марин Поплуканов и Димитър Пъшков цели 20 дни, вместо да ги изпрати в София, при другите арестувани, практиката с другите арестувани не е била такава. Името на поп Кръстю става известно на Мазхар паша на 17.ХІ., когато в София пристигат арестуваните Марин Поплуканов и Д. Пъшков и им е направена очна ставка с Общия? На 18.ХІ. от София за Ловеч вече “лети” телеграма № 1097 за ареста на поп Кръстю, в следствие на която той и е арестуван. Преди това Общия го бърка с поп Лукан, баща на Марин и Величка. Величка Хашнова е арестувана преди поп Кръстю, на 8 ноември, затворена в къщата на поп Кръстю, но после е освободена, след което каймакаминът на Ловеч й издава пътно тескере за София, където отива да се види с брат си. От кого каймакаминът на Ловеч разбра, че Величка Хашнова е посветена в комитетските тайни? Не е от поп Кръстю, защото той е арестуван десет дни след нея, въз основа на телеграма № 1119 на софийския мютесариф. Веднага след завръщането си, Величка започва да говори, че поп Кръстю е предател и скълъпва историята с т. нар. “подхвърлени писма”, които никой не е виждал; знае си ги само тя и брат й Христо. От всички разпитвани от д-р Стоянов през 1901 г. ловчанци, единствено Марин твърди, че поп Кръстю е бил председател на на Ловчанския комитет, когато председател е самият той. Левски обвинява председателя в писмото си от 12.ІІ./72 г. за обсебени комитетски пари . Христо Цонев Латинеца - Бояджията, съдържателят на Къкринското ханче, когото Д. Общи издава пред Мазхар паша още на 27 окт. в Тетевен и повторно в София, не е арестуван в Ловеч до залавянето на Апостола. Николчо Сирков, Христо Цонев, както и Лукан Цачев Аджемооглу не са арестувани, макар че Дидю Пеев, Д. Общи и Вутю Ветов по време на следствието ги посочват поименно. Поп Кръстю сам обяснява кой може да е поправил грешката на Димитър Общи, който посочва на турските власти поп Лукан, вместо него. В неговия Требник, поп Кръстю е записал: “Защо, катъ ся хванаха тяхна милость изъ Ловичъ и ся откараха въ София, и телеграфатъ пристигна за п Кръстя?... Кой убади на правителството че п. Кръстю знае всичките учасници въъ Ловичъ по име, както и Лъвски де ся той намира?” Единствената уличаващо в предателство писмо от поп Кръстю е написаното с негов почерк на 7 октомври, в което той от името на председател, макар че не е такъв и никога не е бил, кани Левски да дойде в Ловеч. Обаче! Каква е логиката да праща такова писмо на Левски в качеството си на председател, след като самият Левски много добре знае, че председател е Марин поп Луканов. Освен това, самият марин поп Луканов още не е арестуван на тази дата, той е арестуван на 29 с.м., тоест 22 дни след въпросното писмо. Има и нещо друго неизяснено около това писмо, писано с ръката на поп Кръстю, самият Левски пише за него: "Въ писмото Ви от 7 окт. е, да не дохождамъ въ градатъ Ви, защото можело да стани!... а председателятъ Ви, въ писмото Ви по негово мнение, да дода...” излиза от тези думи, че Левски получава в Троянско две писма в един плик, който обаче не е адресиран с почерка на поп Кръстю. За едното пише “... че можело да стани!..” и то отговаря на членовете на комитета, а в другото отговаря лично от председателя. В непубликуваните машинописни “Спомени за Левски” от дъщерята на Иванчо Колев Василев - Райна Колева-Балева на стр. 41 се потвърждава тъкмо такова второ писмо, писано от членовете на комитета: когато заловили Общи, Атанас Хитров заедно с други членове на комитета били на мнение и писали на Левски да не идва в Ловеч, защото там било опасно. Писмото на членовете на комитета обаче е издърпано от архива, който е съхраняван пак от тях, и никой не го е виждал. И двете писма в един плик са адресирани до “Аслан Дер. Кърджаля в х. Асанаа Карловалъ”, т. е. до Троянския революционен комитет, където Левски се е намирал в края на ноември и началото на декември, , докато през октомври Апостолът е обикалял Тракия, следователно е било безмислено да ги адресират до Троян тогава до него. Всичко това ме навежда до заключението, че писмото писано с ръката на поп Кръстю и датирано 7 октомври е фалшификат, целящ да го набеди за предател, защото той не е председател на комитета на тази дата, нито пък по-късно. Как е можело да стане това - единственият начин е бил попът да е бил принуден със заплахи и насилие да напише такова писмо при арестуването му на 18 ноември, нещо което той признава сам, мъчили са го много, за да се отклони вниманието от истинските предатели. После това по-късно написано писмо е било сложено в един плик с друго и адресирано до Левски в Троян, където го и намира: едното, писано от членовете на комитета ги оневинява, те предупреждават Левски да не идва в Ловеч, другото, писано с ръката на поп Кръстю го уличава като предател и е фиксирано доказателство за това предателство - черно на бяло, защото приканва Левски да дойде в Ловеч. Попът е бил избран за "черната овца", той още тогава е посочен с пръст, защото веднага след това Величка стартира кампанията си с "подхвърлените писма", които също като второто писмо от двете сложени в плика липсват от архива. Може ли да се даде разумен друг отговор защо й е била тази активна кампания по очернянето на поп Кръстю, ако не за прикритие. Никой обаче и досега не е доказал, а и няма да може, че поп Кръстю е бил председател на комитета в Ловеч на 7 октомври, когато е датирано със задна дата писмото му до Левски - по простата причина, че тогава председател е бил Марин поп Луканов, при това той още не е арестуван от турците, арестът му става на 29 октомври. Защо поп Кръстю не признава за слабостта си да се съгласи под натиск да напише такова писмо със задна дата - много е лесен отговора, ако беше направил това след Освобождението, още повече щеше да навлече гнева на вече обвинилите го вече със власт истински виновници. Нямал е никаква алтернатива. "Поп Кръстю не е знаел, че Левски е в Ловеч. Не съм чула нито една дума от устата на Левски - нито по-рано, нито, когато беше у нас по Коледа, да каже нещо за попа. Това от никого не съм го чула (за предателството на попа) освен от Величка и лукановци. И те го разправяха, след като умря Николчо Сирков (1873), поп Кръстю и Христо Цонев - Латинеца (1881)... Такива глупости, докато беше жив Николчо, никой не е чувал да се разказват. Чак, когато умря Хр. Ц. - Латинеца и дойде Захари Стоянов и ни измами да му дадем архива срещу разписки и опис и да ги върне, след като напише книгата (ама ги не върна), тогава се чуха тези неща и се писаха. Тогава Зах. Стоянов написа казано-неказано, че попът е предател. Доде в къщата ни да ме кандърдисват да дам книжата (архива на Левски), тези, които десет години нито ги потърсиха, нито пък се интересуваха за мене. За тези работи повече да не приказваме.” Марийка Сиркова в последните си спомени, пети вариант, малко преди да почине Според члена на Троянския комитет Васил Бочев, лукановци, веднага след залавянето на Апостола, още на 28 дек., съобщават по нарочен куриер на троянци: Поп Кръстю предаде Левски на турците. Пазете се!” (Виж Даниел Кацев - Бурски, “Истината по предателството на Васил Левски”, 1991 г. - 154) Христо Иванов Големия и Никола Обретенов в спомените си твърдят, че са разбрали за залавянето на Левски чрез телеграмите, изпратени от Ловеч до Търново (27.ХІІ.) и до Русе (през нощта срещу 28.ХІІ.72 г.), следователно властите са знаели кой залавят. Иван Драсов избяга още след Богородица (непосредствено след на-падението над Денчо Халача), защото беше богат и Али Чауш и Стамбулоолу му дадоха тескере. А на Иванча Колев дадоха и тескере, и пари. Марийка Сиркова в последните си спомени за Левски пред даскал Илия Войников в Угърчин Левски пред Извънредната комисия: “След заминаването на Ваньо (Драсов), комитетът се разтири...” Тук обаче ще навлезем в много дълбоки води, защото заминаването на Ваньо Драсов е свързано с неуспешния обир у Халача, който също е организиран като капан от членовете на Ловчанския комитет, те подвеждат Левски с невярна информация, че злополучния слуга, убит от него при самозащита, е лоялен към делото на организацията и ще съдейства при вземането на парите. По тази нишка засега няма да вървя, но тя ще ни отведе до обира в Арабаконак, формално организиран и проведен от Димитър Общи, но под чужда диктовка. Засега толкова. Нахвърлил съм някои от основните факти и свидетелства от извори в подкрепа на моето мнение, че предателство в Ловеч при залавянето на Левски е имало. Засега като контра аргументи бяха цитирани единствено спомените на Али чауш, опонентите се опират върху тях като на най-чиста монета, пропускайки всичко останало, а и много от това, което тук не съм цитирал.

Ако прочетем внимателно какво е записал от разказите на очевидци Кацев-Бурски и го съпоставим с разказаното от Али Чауш, ще се види, че няма противоречия по отношение на времето: В този пасаж Кацев-Бурски предава разказ на Ангел Касапина, бил в този ден в кръчмата на Добри Койнов. От този разказ става ясно, че Али Чауш е излязъл от кръчмата към 11 часа сутринта, след като се е срещнал с Пено Бонжора, слухтящ за идването на Николчо в кръчмата, според Бурски; и така, Али Чауш излиза от кръчмата в Дръстене към 11 часа, придружен от Добри Койнов, същият чието тескере е у Левски; три часа по-късно, към 14 след обяд, в кръчмата на Добри се появява Николчо; два часа след това, около 16 часа след обяд, Али Чауш пресреща Левски и Николчо при Пази мост - между излизането на Али Чауш в 11 сутринта и срещата му с Левски и Николчо има 5 часа, това е времето, през което той е могъл да направи патрулната си обиколка по шосето за Севлиево и дори да отиде до Къкрина и да се върне оттам до Пази мост; заптието е с кон, разстоянието до Къкрина от кръчмата е 18 км, обратно до Пази мост са още 12 - 30 км с кон за пет часа са напълно реално време, дори да не си е давал много зор. Противоречие тук между записаното от Кацев-Бурски и разказаното от Али Чауш няма. За мен е по-интересно свидетелството на Ангел Касапина, че в 11 сутринта Али Чауш се среща с турското ухо Пено Бонжора, слухтящ в кръчмата, и с Добри Койнов, чието тескере е у Левски. След което заминава на обиколката си по Севлиевското шосе, отиването му до Къкрина би могло да се приеме и като начин да провери дали там ханът, нает от Латинеца, е отворен. После срещата на Пази мост за него е само маркиране на посоката на Левски и Николчо, той би могъл да знае, че тескерето на Левски на името на Добри Койнов е у този съмнителен човек, защото самият Али Чауш е заверявал тескеретата в Ловеч, има мемоарни спомени за това; освен това, както и ти пишеш, Николчо е помогнал на Добри Койнов да си завери тескерето; Али Чауш е заверил това тескере, последно от кръчмата го изпраща Добри Койнов; пет часа по-късно, уверил се, че Латинеца е в Къкрина, Али Чауш среща на път заедно Николчо и непознат човек, облечен в турски дрехи, който му казва, че отива да нагледа лозето си. Сега вече не му е било толкова трудно да направи предположението си, че Николчо и непознатия с тескерото на Добри Койнов отиват в кръчмата на Латинеца. Само че, естествено, той не разказва всичко, иначе ще разнищи цялата си мрежа от шпиони, а някои от тези хора са били свързани с власт имащите в Ловеч след Освобождението, да не е луд.

Хм, получава се несъответствие, което може би има обяснение: ето какво пише самият Николчо пак в т.4 от "Ловеч и Ловченско" по повод на тескерето: Значи тук Николчо твърди, че е научил от стражарите, че Левски е унищожил тескерето, но за тескерето е записано "извадил Малък Добре Койнов от Дръстене за пътуване до Търново"; и сега остава неизяснено, Малък Добре Койнов, който е имал кръчма в Дръстене, според цитираното от теб по спомени на дъщеря му Стоянка Добрева Вангелова едно и също лице ли е с Добре Механджията, при който се е отбил Николчо, преди да тръгне към срещата си с Левски. Защото в книгата на Кацев-Бурски за добри Механджията е написано следното: "Още тогава съмнение се хвърли не върху поп Кръстю, а върху Добре Кръчмаря от Дръстени и Пано пезевенгина, нещо и за вуйчата на Гечо Хъшната пошушнаха – за Хаджи Мичо. Всичко се скрои у Величка и тя каквото намислеше го правеше. Нея повече слушаха ..., а знайте какво е женска уста, когато се разплещи... Михаил X[аджи]неделчев – учител от Ловеч, ми съобщи, че той помни Пано Бонжора. Познава го като развратник, пияница, злобен и способен на всякакви низости. Разпитвал за същия дядо Ангел касапина, който му заявил: „Да бяха ме обесили както Левски, пак щях да твърдя, че Бонжора има намеса в предателството. Дядо Ангел му разказвал, че на Коледа били събрани в кръчмата на Добре Кръчмаря; Бонжора дошъл по обед поздравил с добър ден, но никой не му отговорил на поздрава и той засрамен и ядосан излязъл, ала след половин час пък дошъл Али чауш помакът и с заповеднически глас ги запитал: „Всички ли сте тука?“ Отговорил му някой: „Всички“. Той изгледал изпитателно посетителите на кръчмата и излязал последван от кръчмаря Добре. От дъщерята на Добре кръчмаря, Евгеница Куюмджиева, която живее сега в домът на X[аджи]неделчева, той узнал, че Левски с другари се опитал да обере баща й. Разбили стената, обаче, там се случил забит голям гвоздей, върху когото били закачени кантар и сито, тe паднали с ужасен трясък. Баща й станал и изгърмял с пушката. Обираджиитe избягали. Баща й бил много зъл и голям скъперник и се грижел само за своите интереси. Нито българите, нито турците му вярвали." Моето мнение е, както и ти твърдиш, че най-вероятно става въпрос за един и същи човек, който да има две дъщери с различни фамилни имена по имената на съпрузите си. Ако това е така, могат да се свържат фактите в следната картина, която е очертана за последните часове в деня преди залавянето на Левски, представена ни в разследването на Кацев-Бурски. Разбира се, тази картина е субективно виждане на автора й, но държа да отбележа, че тя е изградена върху анкетирани участници в събитията и следователно не може да бъде пренебрегната като документален извор: "Следва да се позовем на книгата „Спомени и очерки на българските революционни движения“ на Минко Ив. Марковски. В нея той пише: „На 26 декември пристигна в Троян известният в ловчанското окръжие Хаджи Есад ефенди... Той се установи на квартира у интимния си приятел Димитра Попов.“ Тук е необходимо да кажа, че Димитър Попов е бил член на Троянския частен революционен комитет, даже негов председател, което турчинът не е знаел. От друга страна, е необходимо да се знае, че в 1876 г. гр. Троян е бил обсаден от две башибозушки орди. Ръководител на едната орда е бил Хаджи Асанаа от с. Борима, а на другата орда е бил Хаджи Есад ефенди от с. Турски Острец (днешното с. Малиново - Д. Дулев), от което се разбира, че Хаджи Есад ефенди е бил действително известен за ловчанското окръжие, т.е. за ловешкия конак. За вечерта съпругата на Димитър, както е обичаят при посрещане на турско заптие, е приготвила вкусна баница и варена кокошка, а Димитър от своя страна - в котленица греяна троянска сливова ракия, разбира се, подсладена обилно с топена захар. В провелия се разговор след заловения вече Димитър Общи е и за Васил Левски. Хаджи Есад, като си пийнал доста порядъчно, му казва: „Димитър ефенди, една тайна ще ти кажа, ама думата тук да си остане: Аз вчера бях в Ловеч, когато се донесе на властта, че тоя пезевенк (Васил Левски - Д. Дулев) бил там и полицията взе всевъзможни мерки за улавянето му; всички пътища, улици и съмнителни къщи са запазени от шпиони и заптиета и вярвам, че с божията воля и силата на Мохамеда, скоро ще бъде хванат.“ За потвърждение на това е необходимо да се знае, че цялата турска полиция на 25-ти и 26-ти декември в Ловеч е вдигната на крак и почва претърсване на хотели, кафенета, сладкарници, обущарници, шивачници. Това се потвърждава и от честото шатрене на Пано Петков Бонджора и хаджи Мичо, уличени като турски шпиони, и на честото влизане на Али чауш в кръчмата на Добри Койнов на 25 декември, за да се стигне чак до Пази мост, където не случайно Али чауш пита Никола Цвятков: „Тоя човек зад теб познаваш ли го?“ и към Левски: „Ти къде отиваш бе, момче?“ и „Ти откъде си, не те познавам.“ Яким Шишков, често канеше турцитe на ракъ кефи и то особено, когато най-много гонеха комитските хора. Той бeшe много влиятелен и благодарение на него пуснаха поп Кръсто и не арестуваха други. От София бяxa показали и него, бeшe се чуло че обискирали и го арестували, ала никой не смееше да го пита, защо е тъй скоро излязъл от конака. Той имаше от султана калъч, нишан за отличие и турцитe не трошеха думитe му. (Тоя калъч Шишков дал на Ангел Кънчев за представянето на Райна Княгиня.) По Освобождението при първото дохождане на казацитe, той се опита да запази турскитe къщи и семейства от обири, а Стоян Куюмджията с протестантина Хинко обираха и убиваха турцитe. Съобщава, че Левски на Малка Коледа щял да бъде хванат в хамбаря на Яким Шишкова от Али Чауш помакът, но благодарение предвидливостта му бил спасен. Още тогава съмнение се хвърли не върху поп Кръстю, а върху Добре Кръчмаря от Дръстени и Пано пезевенгина, нещо и за вуйчата на Гечо Хъшната пошушнаха – за Хаджи Мичо. Всичко се скрои у Величка и тя каквото намислеше го правеше. Нея повече слушаха ..., а знайте какво е женска уста, когато се разплещи... Михаил X[аджи]неделчев – учител от Ловеч, ми съобщи, че той помни Пано Бонжора. Познава го като развратник, пияница, злобен и способен на всякакви низости. Разпитвал за същия дядо Ангел касапина, който му заявил: „Да бяха ме обесили както Левски, пак щях да твърдя, че Бонжора има намеса в предателството. Дядо Ангел му разказвал, че на Коледа били събрани в кръчмата на Добре Кръчмаря; Бонжора дошъл по обед поздравил с добър ден, но никой не му отговорил на поздрава и той засрамен и ядосан излязъл, ала след половин час пък дошъл Али чауш помакът и с заповеднически глас ги запитал: „Всички ли сте тука?“ Отговорил му някой: „Всички“. Той изгледал изпитателно посетителите на кръчмата и излязал последван от кръчмаря Добре. От дъщерята на Добре кръчмаря, Евгеница Куюмджиева, която живее сега в домът на X[аджи]неделчева, той узнал, че Левски с другари се опитал да обере баща й. Разбили стената, обаче, там се случил забит голям гвоздей, върху когото били закачени кантар и сито, тe паднали с ужасен трясък. Баща й станал и изгърмял с пушката. Обираджиитe избягали. Баща й бил много зъл и голям скъперник и се грижел само за своите интереси. Нито българите, нито турците му вярвали. * * * В Троян и монастиря по обвинението, върху Иван Казанджиев че бил предал 1876 г. троянските съзаклятници се установява с положителност неговото явно подпомагане на делото. Между другото се установява, че през октомврий 1872 год. Пано Бонжора извършва в хана на Иван Казанджиев в Троян едно предателство, което подплашило доста троянчени. В хана пристигнал Аврам Тодоров учител в Силистра. Отивал си в своя роден град Сопот. При обиска намерили между учебниците му тетрадка с бунтовнически песни, това било достатачно да бъде арестуван и изпратен през Ловеч за София. Аврам Тодоров приличал много на Левски и той бил воден с голям салтанат. В Ловеч като минавали край манифактурната мааза на х[аджи] Мичо, тоя станал приближил се към окования във вериги нещастник и го заплюл в лицето, псувал го, като му подхвърлилъ: „харсазин“, който бунтува мирната рая против милостивия и добър падишах. Агите присътствували на тая отвратителна сцена му благодарили с едно: „Машала бре хаджи Ефенди“. През 1923 год. покойният художник Андро срещнал в Букурещ Васил X. Пеев, братовчед на Левски, от гр. Олтеница – Румъния, сега покойник, той искал да се проследи живота на Пано Петков, турски шпионин, който през 1872 година много често посещавал печатницата на Любен Каравелов. Пано се изгубил след събранието на комитетскитe представители към края на м[есе]ц май. Левски на два пъти му обръщал внимание, като се движили, как ги той следил. Дори, когато отишле един праздничен ден в Олтеница Пано и там се изтърсил, но като разбрал, че е забелязан прехвърлил Дунава за Силистра. От сведенията, които събрах Пано Петков Бонжора не е бил от Ловеч. Дошел неизвестно от къде през лятото на 1872 година и се установил в Ловеч. Някой твърдят, че бил помак от Севлиевските села, той носил басмена риза, каквато носят турците и помаците. (Това ми потвърди и г. Койнаков от Ловеч, бивш съдия, живее в София, „Веслец“ 22. Между другото той ми съобщи, че Пано Петков след Освобождението имал кръчма–вертеп на Саръ-Пазар в Ловеч до биглишкия хамбар. Бил много подозрителен тип и ловчалии отбягвали да общят с него.) Сега нека ни бъде позволено да припомним някои факти. Нам не ни интересува съденето на Левски, а неговото залавяне. В денят, когато той и Никола Цвятков тръгват на път, в кръчмата на Добре Механджията, която се намирала в края на махалата Дръстене имало особно оживление. Тук биле събрани доста хора членове от комитета на ракъкефи. Бил и Ангел Касапина и ето какво е разказал на учителя ловчанец Х[аджи]неделчев. Било на Коледа 2 или 3 ден. Събрали се в кръчмата на Добри Механджията. Дошъл Пано Бонжора, изгледал всички, поздравил, обаче, никой му не отвърнал, защото всички го знаели за турско ухо. След като излязъл минало 1/2 час, дошъл пък Али Чауш помакът и вместо поздрав попитал: - Всички ли сте тука? – Всички зер, – отговорили и го поканили с кафе и цигара, обаче, той пак изгледал всички и си излязъл, придружен до вън от Добре Механджията. Кого са търсили тия двама приятели тук? Много лесно за разбиране. Te знаят вече, че Никола Цвятков ще придружава Левски и дошли са да проверат дали е вече тръгнал. Това е било около 11 часа. Никола Цвятков се приготвял за път. Около два часът той напуща Ловеч минава край кръчмата на дядо Добре Механджията, отбива се там пие за „добър път“ и съобщава, че заминава за Търново. Тъкмо той заминава, Пано Бонжора наново дохожда и пита за Никола Цвятков. Казали му, че заминал по шосето за Търново. Пътят е тежък. Снeгът бил дълбок, а партина не е имало. Конят се движи бавно. Али Чауш, който имал участъка си в Къкрина заминава през Стратеш и докато дойде Никола Цвятков до „Пази Мост“ той е вече там и чакал. Левски се движи бавно, той следи за Христо Луканов, който е пред него. На „Пази Мост“ Никола Цвятков и Левски, срещат Али чауш, който ги разпитва. Същия взема участие и в нощната охрана и нападението на Къкринското ханче, което отстои 18 километра от Ловеч. Ние вече споменахме за Пано Бонжора и Добре Миханцжията знаем кои са те. Всички историци и повествователи на тая епоха са отбягвали, невем да надникнат и малко по-далеч от поп Кръстя, от Марина П[оп]луканов, Д. Пъшков и Величка Хашнова. Последните трима повествуват, тях само слушат и върху техните доводи и заключения градят историята на епохата, която поднесе за жертва най-достойния си представител. При все, че указанието е било дадено във в. „Независимост“ по кой път да се тръгне за намиране на истинските предатели, всички са пренебрегнали това съобщение и по тоя начин Пано Бонжора, Добре Механджията и техните другари истинските виновници на това престъпление остават неизвестни на обществото. Величка се връща от София и заедно с брата си Христо и мъжа си Гечо Хъшната скрояват интригата за подхвърляното писмо, че е от поп Кръстю, който бил искал копирната книга и други книжа да се отнесат в колибата на Хашнови в лозето на Саря Кая и като отишле там, видели поп Кръстю в храстите заедно с преоблечени заптии. Скроена така интригата, пише се писмо на Левски, който вече иска на всяка цена да дойде в Ловеч и види тая работа, която напълно иска да уничтожи полуиздигната сграда на свободата народна. Д. Пъшков казва че не, Величка, а Стоян Куюмджията видял попа в храстите, самия Стоян отказва да е видял попа там, а го бил видял в конака. Противоречието е явно и то предполага да се съмняваме в искренността на разказите на участниците при развязката на тая трагедия. Писмата подхвърляни от попа не са видели бял ден. Знае си ги само Величка и живия още Христо Луканов. И за да бъде тяхната интрига пълна и завършено делото, щом бива заловен Левски, Лукановци веднага на 28 декември съобщават в Троян и Троянския монастир по нарочен куриер късо: „Поп Кръстю предаде Левски на турците. Пазете се“. Знаеше ли попът, че Левски ще мине през Какрина, по свидения на същитe не, защото Никола Цвятков, който ще придружава Левски научава това след като се събрали при „Пази Мост“. Кой знаеше друг, освен Христо Поплуканов и Величка Хашинова? Според тяхната логика и логиката на поддржниците, че поп Кръстю е предател, не можем ли да си направим и ние нашите изводи, че тия, които са знаели, и които са придружили Левски до някъде са предателите? Ние не сме от тия, които без да доглежат и без да изследват ще правим изводи и ще обвиняваме. Но ние с право бихме ги обвинили и те няма да могат да остановат своето „алиби“, защото те по нареждане от Марин П[оп]луканов и Димитър Пъшков скроиха интригата, обвиниха предварително поп Кръсто и той трябваше да бъде предател пред света и, когато ужасното настана, никой не се помъчи, да види дали няма улики, които да подкрепят едно подоздрение върху други също така заинтерисувани лица, които можеха да знаят: Кога ще дойде Левски, кога ще бъде в града и кога ще го напустне? Ние видяхме в излагане развоя на събитията, че има такива лица, които се интересували за Левски. Едно от тях е турския шпионин Пано Бонжора, който заблуден по портрета предава в Троян в хана на Ив. Казанджиев учителя Аврам Тодоров. Той същия заплашва с портрета на Левски, Яким Шишкова, че ще му види сметката. В денят на тръгването, той отива на два пъти чак в кръчмата на дядо Добре, която се намира по пътя за Севлиево и то далеч от града. Второ лице е Али Чауш помак, той постоянно слухти и търси. На Малка Коледа следи Левски и го заварва в ханбаря на Яким Шишкова. През денят на залавянето той посещава кръчмата на дядо Добре, 30 минути по-късно от Пано Бонжора. Същият след обед към 2-3 часа среща Левски и Никола Цвятков при „Пази Мост“. Тия лица имаха надежда, че ще получат обещанитe от турското правителство 20 000 гроша и искаха на всяка цена да ги получат. Третото лице е дядо Добре, който има да отмъщава за обира, подпомага делото на Пано Бонжора и Али Чауш. Пано е подкрепен и от хаджи Мичо, който беше измамен в своята памет, когато заплюваше Аврам Тодоров, вместо тоя, който му беше взел на сила 10 турски лири. А хиляда и 50 гроша не са малко, за тогавашния чорбаджия, за тях, може да се окачи човек на въжето. Той живee наблизо до Поплуканови, до църквата „Св. Богородица“, техен роднина е и винаги следил какво става у тях, и всичко знае пак от тях. Цялата вечер пред арестуването на Левски, той е с турцитe на гуляй, а сутринта е един от първите поканени да видят кой е арестувания. Нo изнурения вид и окървавеното лице не са му позволили да го познае. Нека се запомни добре, че дребните лични интереси на повечето от хората около Левски му пречеха да върши работата си спокойно. И преди да престъпим към самата същност на занимавания ни предмет, ще трябва да видим Апостола на свободата с какви хора беше заобиколен. Нека не се забравя, че историята се гради от характерите на участници и ръководители–създатели на събитията. И за да имаме картинна представа за известно събитие, ще трябва да се опознаем с душевните качества на героите. Когато кажем, че едно историческо събитие е успяло или не, ние веднага го свързваме с лицата застанали да напътват развитието на това събитие. Техните душевни качества, принципите им са ръководната нишка, а тяхната твърда или слаба воля и ум, дават следствието, крайния резултат. Делото, което върши Левски сам има успех, защото той е воля, една душа, самобитен творец, предвидлив, и най-важното условие не липсва за него – той е напълно отдаден на самото дело И от тук делото успява, защото Левски е успехът. Със собственото си „аз“ той гарантира успехът, той знае винаги резултата на започнатата от него работа; защото се вживява с нея, чувствува я, разбира я и умее да я направлява. Той сам е работник, ръководител и изпълнител. Лично той сам за себе си не съществувава: цялото му същество е обзето от родината, която запълня живота му. И той иска всички, като него да се жертвуват за свободата на тая родина. Колко много е огорчен като вижда, че малцина са тия, които могат да служат с неговата искрена чистосърдечност на отечество и народ." http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=864:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Освен това, в книгата си Кацев-Бурски допълва, че Али Чауш е бил в кръчмата на въпросния Добри Механджията, преди да срещне Левски и Николчо на Пази мост; оттам насетне събитията са ни известни от различните версии на разказите на Николчо. Тук искам да подчертая нещо много важно, което твърдеше и Стаски - ако е имало предателство в Ловеч, то не е било еднократен акт, а цяла верига от събития, стигнала до финалната си брънка в Къкрина. Това, разбира се, е мое субективно виждане.

Баал, би ли посочил източника на този приведен от теб цитат: "Добри Койнов в малката си кръчмичка е черпил и забавлявал със своите шеги турците." Само въз основа на него ли градиш предположението си, че Добри механджията и Добри Койнов са едно и също лице, съдържател на една и съща кръчма в Дръстене? На същата кръчма, през която минава Никола Цвятков, преди да се срещне с Левски на Пази мост. Ако ти си прав и при наличието на информация единствено от един по-късен вариант на спомените на Никола Цвятков, че Левски е унищожил тескерето точно на въпросното лице, за да не попадне то в ръцете на турската полиция, не означава ли това, че тескерето е било дадено на Левски от Никола Цвятков в часовете, след срещата им на пътя към Къкрина, защото иначе откъде Цвятков може да знае точно на кое лице тескерето унищожава Левски, нали Николчо дори не знае за зашитите в самара на коня му архиви. И че това тескере Николчо е взел, когато се е отбил в кръчмата на Добри в Дръстене, преди да се срещнат с Левски. П.С. Не пиша тук, за да доказвам "предателоведската" според теб теза, но виждам стремеж да докажеш на всяка цена своята теза, че при залавянето на Левски в Къкрина няма предателство - твое право. Нека обаче преди да доказваме каквато и да е теза, да анализираме фактите от изворите, доколкото това е възможно.

Реакцията в повечето случаи е грешка, това научих от диалозите си тук с теб, благодаря за което, помогна ми да го видя.

Всъщност ти си дал дзен-отговор; не всеки има НЕГОВ поглед

Рамус, има ли твоето разбиране за пътя допирни точки с Дао (на Лао Дзъ не на Мечо Пух) и японската практика на дзен будизма, изучавал ли си тези две виждания за Пътя?