Б. Киров

+++ небето в синия прозорец

Ха, сега и оценки даваме, и се слагаме в числото на знаещите материята - Стаски, Гербов и ... Баал. Не ми отговаряш за Добри Механджията и Добри Койнов, защото очевидно си осъзнал, че не са едно и също лице. Опровергах изказаните ти с апломб твърдения, че Никола Цвятков не е бил член на Ловчанския комитет, и това, че ханът в Къкрина не е бил нает от Ловчанския комитет. И като паднаха всичките ти изказани високопарно балони, накрая се слагаш в числото на познавачите на "материята". И се забиваш в познанията ми за тескеретата в Османската империя - че аз тук не се занимавам с тескеретата в Османската империя, а с въпроса за предателите на Васил Левски. Ако имаш да пишеш нещо съществено по тази тема пиши го, досега само подхвърляния и намеци виждам. Ти не си и досаждал с документи, само правиш някакви намеци, че ще ги цитираш, без да го правиш.

Ти май ни вземаш за канарчета – щом „човекът можел да му казва истината” защо е наредил на другото заптие да го следи 1 час? „Причини от политическо естество” – усещаш ли се какви глупости пишеш, стражар да не поиска тескерето на съмнителен човек (сам Али чауш го казва) заради причини от „политическо естество”? Какво има да се интересувам от тескеретата, това е документ за самоличност: Тескерѐ (от турски: teskere, в мн.ч. тескерета) е остаряла дума, турцизъм, която означава паспорт или друг документ за самоличност. Използвана е преди навлизането на френската дума паспорт (на френски: passeport, в буквален превод разрешение за пребиваване в пристанище). Все още се използва разговорно, примерно в израза „Показвам си тескерето“. В съвременния турски език думата teskere съществува и означава паспорт. Тескере - Тескерѐ (от турски: teskere, в мн.ч. тескерета) е остаряла дума, турцизъм, която означава паспорт или друг документ за самоличност. http://rechnik.info/%D1%82%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%B5 Хайде сега ти се поинтересувай от нещо друго: Още една глупост изтрескана с лека ръка: „От дъщерята на Добре кръчмаря, Евгеница Куюмджиева, която живее сега в домът на X[аджи]неделчева, той узнал, че Левски с другари се опитал да обере баща й. Разбили стената, обаче, там се случил забит голям гвоздей, върху когото били закачени кантар и сито, тe паднали с ужасен трясък. Баща й станал и изгърмял с пушката. Обираджиитe избягали. Баща й бил много зъл и голям скъперник и се грижел само за своите интереси. Нито българите, нито турците му вярвали.” http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Значи, според теб, Левски се е опитвал да обере Добри Механджията, разбивал е дома му, обаче после Добри Механджията му е дал тескерето си, за да пътува от негово име, а Левски го е взел? Чети и мисли, г-н Баал, не се излагай, няма смисъл въобще да водя дебат с теб на това ниво, много ниска топка стана. Освен това, навсякъде Добри Механджията е титулуван „дядо Добре”, Левски има тескере на Малък Добри, който му е приблизително връстник, да не е ненормалник да взема тескере на много по-възрастен от него мъж, Левски тогава е на 37 години. Издишаш отвсякъде. Тук вече си надминал себе си: упрекваш мен, че не използвам източници, но отричаш с един замах Кацев-Бурски. Ти въобще прочете ли това, което е написал Кацев-Бурски, защото автор като Димитър Страшимиров си е дал труда да го прочете много внимателно, че и е написал цяла книга в отговор на неговата? Знаеш ли въобще за това? По-добре си намери някоя друга тема. Повече на такива твои постинги няма да отговарям.

Не ги отхвърлям, не смятам, че са важни – Али чауш го бил виждал по Великден, преди половин година, пък после си спомнил, че Левски му се бил представил като свищовски търговец. Единият казал на другия, че преди половин година видял трети, ама този трети се представял за четвърти. Не е съществен спомен, който да тежи – единственото, което може да означава е, че заптието е имало добра зрителна памет и се е усъмнило в човека, представящ му се за ловчанлия, това го знаехме и отпреди. Добре, усъмнил се, нали са били две заптии, нали са следили Левски из лозята, въоръжени на коне, непознатият е сам пешак, защо не са го арестували? Защо са го оставили три километра да си маа потурите из лозята до Гьола и срещата му пак с Николчо? Даже не пише да са му искали тескере за проверка, защо така? За тази ти част от постинга едно голямо БЛАГОДАРЯ, ти работиш за моята версия: не включих думите за членовете на меджлиса, които уж твърдели, че уж поп Кръстю бил предател, защото също като теб мисля, че това са пълни глупости, вменени на Бошнака да ги каже. Пъшков е от групичката на Марин поп Луканов и Величка Хашнова, те са очернителите на поп Кръстю; естествено, че тези хора в силна позиция след Освобождението ще натискат Бошнака да говори срещу поп Кръстю, и те го правят; затова и Бошнака казва „на умряла овца нож не вадя”, аз го тълкувам: „вие вече го заклахте като изкупителна жертва попа, защо и аз да му вадя нож”. Нямаме противоречие тук, Баал, даже ми помагаш, като казваш че версията в която Бошнака разправя пред Пъшков как поп Кръстю присъствал лично и давал указания на заптиетата е безумна, безумна е; ти обаче си отговори защо на Пъшков и компания им е толкова необходимо да изкарат поп Кръстю предател, ЗАЩО? Че чак съчиняват такива басни. Ако знаят със сигурност, защо са им нови и нови все по-опашати лъжи, които изтръгват с подобни „разпити” от очевидци като Бошнака. Защото моят отговор е „гузен негонен бяга” и „крадецът вика дръжте крадеца” – и защо въобще не коментираш текста на Кацев-Бурски, който в прав текст стига до същия извод. Защото рискуваш да застанеш срещу „авторитетите” в историческата наука ли? Или защото повелята на идеята е „няма предатели, всички са джедаи на светлата Сила”?

Да, доктрината на Кияма(т), еквивалент на Страшния съд: според тази доктрина на назаритите, исмаилити (секта на мюсюлманите шиити), в деня на Кияма всички души на правоверните ще се явят на Съд пред Аллах и ще отговарят за своите деяния; според назаритите, обаче, този ден вече бил настъпил с идването на Втория Имам; и оттук отношението им към света и хората – онези, които са Праведни (Хора на Единството) са спасени завинаги, за тях времето не съществува, те вече са достигнали Възкресение (Кияма), висш духовен живот; низаритите разделяли обаче останалите хора в две групи – Хора на Реда (пак исмаилити), които могат да бъдат приобщени към Кияма (Възкресение) и Хора на Противодействието – „всички онези, отхвърлящи Имама и неговото учение, последните са „изчадия на Ада; тях просто ги игнорирали, те нямали право на съществуване. Тъй като Аллах е единствената реалност, не може да има нищо извън Него или срещу Него, така че който и да се появи като Негова опозиция не е нищо повече от оптическа илюзия, той не може да е реалност. Дори и да предположим, че такива хора могат да живеят някъде, това е просто условно съществуване, нещо като мираж, но след като умрат те изчезват, изпаряват се в нищото, където и всъщност са били през цялото време на пребиваването си на Земята.” Ето кое ги освобождавало, да го наречем когнитивно, да унищожават „хора на противодействието” – те, макар че са материални, всъщност в техните представи не са били хора, били са илюзия, която подлежи на заличаване „нямали право да съществуват”, в дисонанс са с Идеалния когнитивен свят на един достигнал Кияма преродил се правоверен. При това правоверния унищожител на „неправоверни Хора на Противодействието” не изпитвал страх или какъвто и да било психически дисонанс, защото той вече веднъж и завинаги е „възкръснал” във вечния духовен живот – Кияма. Той бил мисионер на Възкресението, Кияма. Всичко което ставало в реалния свят за тези хора не е имало ни най-малко значение за тях самите, защото всеки един от тях вече е бил постигнал своя идеална „втора реалност”, казано му е от Втория Имам, че Кияма е тук, той е спасен и живее своя вечен праведен живот. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D1%82 https://en.wikipedia.org/wiki/Islamic_eschatology

Опит за "портретиране и анализ" на камикадзе-фанатик ислямист е направен в този текст, който навремето превеждах за една книга за т.н. асасини в средновековието, те са шиити, исмаилити, но като психология на "самовзривяващия се фанатик", според мен, имат много общо със съвременните терористи самоубийци, които се взривяват, заедно с жертвите си: "Преди Кияма в исмаилитското общност съществувала сложна йерархична структура, но след нея разликите се заличили, те вече принадлежели на миналото. Отсега нататък имало само три възможности да се позиционираш в тяхното общество, три нива на битие (или небитие). Първото били Хората на Противодействието - термин, с който се наричали всички онези, отхвърлящи имама и неговото учение. Те се възприемали като изчадия на Ада; тях просто ги игнорирали, те нямали право на съществуване. Тъй като Аллах е единствената реалност, не може да има нищо извън Него или срещу Него, така че който и да се появи като Негова опозиция не е нищо повече от оптическа илюзия, той не може да е реалност. Дори и да предположим, че такива хора могат да живеят някъде, това е просто условно съществуване, нещо като мираж, но след като умрат те изчезват, изпаряват се в нищото, където и всъщност са били през цялото време на пребиваването си на Земята. Второто ниво се отреждало на Хората на Реда. Те били исмаилити, живи и мъртви, които не са участници във Възкресението (Кияма). Наричали се така, защото все пак се вписвали някъде в сложната исмаилитска йерархична схема. Също като онези от първата категория, тези хора не съществували реално. Подобен възглед може да изглежда прекалено краен, но трябва да се има предвид, че не било изключение учението на един имам да отхвърля радикално това на предшествениците му. Главната идея е съвършено ясна: старата исмаилитска йерархия е невалидна и онези, които се придържат о нея едва ли са по-добри от неверниците. Само третата група, Хората на Единството, са спасени. Те са онези, получили истината от имама за Възкресението, и се стремят да се обединят изцяло около него. По принцип е възможно хора от другите две групи да видят Светлината и да се присъединят към Хората на Единството, но като се преглеждат историческите източници, не остава впечатление, че низаритите не са си губели много времето в опити да приобщават неверници, които те по презумция считали за несъществуващи. Очаквало се от жителите на низаритските области в Иран и Сирия да се включат в процеса на Възкресението, и действително, в по-голямата си част те го сторили. Не е известно колко исмаилити, изповядващи старите възгледи на тяхната доктрина, са живеели по онова време в Иран и какво точно е била реакцията им към новото учение. Поклонниците на новата вяра вярвали, че тя има космически измерения. Събитието в Аламут има важно значение, защото преобърнало исмаилитската представа за времето като цикличен процес. Цялата Вселена и абсолютното време се съсредотоили върху Скалата на Аламут в този знаменателен седемнадесети ден от Рамадана, когато била провъзгласена Кияма. Нямало нищо случайно в избора на датата; така го изсиквали Небесата. Дотогава в сила била сложна езотерична система за времето, считано за циклично. С Възкресението стигаме до най-важният момент от историята на Аламут, а може би и най-голямата авантюра въобще за исмаилизма. Кияма произвела много важни последици в Сирия, но в Аламут огромното вълнение от нея сякаш започнало да гасне след смъртта на Мохамед II. Оттогава започнал и един продължителен упадък на низаритите, който логично завършил с катастрофата на монголското нашествие. Днес, разделени от онази епоха с огромна пропаст от над осемстотин години и разполагащи единствено с фрагментарни описания, е доста трудно и почти невъзможно да разберем духовния импулс на тяхното Възкресение, но без съмнение, той е съществувал и е най-важното нещо, случило се на низаритите тогава. Животът им просто се разделил на две: “преди” и “след”, като удивителното е, че те вярвали и приемали , че светът е станал съвършено различен в периода след обявяването на Кияма, без той да се е променил физически. Идеята може и да изглежда глупава и нелепа, ако съпоставим твърденията им за грандиозна промяна и политическата реалност извън тяхната общност. Останалият свят продължавал да си живее както и преди, без ни най малко да го е грижа, че според низаритите, той вече е престанал да съществува. За низаритите, обаче, както се казвало в прокламираната Кияма, времето било достигнало до своя край. Този възглед давал магическо разрешение и на военните им неуспехи: с един замах всичките им врагове изчезвали, защото просто не съществували, според новата концепция. В края на краищата, сънят им не можел да продължава вечно. Наследникът на Мохамед II, Хасан III, извадил от унеса й общността буквално с ритници и крясъци, връщайки я обратно в ортодоксалния ислямски закон; но дори и да не го беше сторил, визията щеше да се саморазпадне от само себе си, подобно на всеки друг опит да се изгради “идеалното общество” на земята. Причината е в самата и вътрешна природа. В чистото й проявление исмаилитската доктрина за Кияма е предмет на психиатричната медицина." Какво да добавя към последното изречение, то изчерпва диагнозата.

Колко заптиета срещат на Пази мост? - Приемам, че срещат две заптиета, Николчо говори за едно. На какъв език разговарят Левски и заптието? - Вероятно на български, какъв е проблема, Али чауш е помак. Какво са ги питали, когато ги карали под стража към Ловеч? Питали са дали непознатия е Левски, това е ясно отвсякъде, даже са ги били - Николчо и Латинеца. И как тези варианти се допълват с разказаното от Али чауш? Имат ли представа, че независим спомен свидетелства за по-ранна среща на Али чауш с Левски? - Как се допълват само ти ще ни кажеш, не мога да ти кажа нещо, което ти си мислиш. Имам представа, чел съм го, сега специално за теб няма да ровя да го търся, щом искаш цитирай го: там заптието Али чауш, по памет цитирам, си спомня, че е имало среща с Левски в някаква къща и Левски се е представил за търговец от Свищов; какво толкова те впечатлява този спомен и какво важно намираш в него. Целият този маниер да водиш диалога от позицията на свръх-осведомен ментор не е доброжелателен и не предполага нормален диалог: хващаш се за думата, държиш се високомерно, не искаш да се "хабиш", наричаш ме "несериозен човек", квалифицираш добросъвестна работа на друг автор, макар и журналист, а не историк, като "евтини сензации" - човекът поне си е дал труда да си вдигне з-ка да закара геодезисти да мерят на място, за да докаже някаква своя позиция, ти с какво го превъзхождаш, че му лепиш обидни етикети - той е продал три тиража от книгата си, ти колко продаде от твоите? Не е коректно, Баал, свали гарда и говори човешки, за да получиш адекватен отговор, иначе аз няма да продължа в същия тон. Не сме деца. П.С. Ето, твоят идеен другар в тезата, че Левски сам си е виновен, че са го заловили ти е помогнал тук с цитата, който така упорито ми сочиш, вече го е цитирал в предишен постинг, можете да синхронизирте тезата си: "Спомените на Димитър Пъшков, публикувани от Димитър Страшимиров. Става дума за един Великден. „Ние с Левски – пише Пъшков, - обикаляйки из множеството срещнахме полицейския стражар Али чауш с двама стражари, който обикаляше и бдеше за запазването на мира и спокойствието на празнуващите Великдена. Обърна се към мене, понеже бяхме познати и ме запита, другаря Ви откъде е? Левски изведнъж ме превари и каза, че е свищовски търговец. По каква работа сте тук в тия празници го запита Али чауш. Левски отговори: Известно Ви е, че ние свищовци търгуваме с Ловеч, дойдох да се видя с мищуриите си и посъбера от вересиите, които ми дължат. Али чауш каза хубаво и си замина.” И щом сме тръгнали да водим словесни битки с цитатничество, ето пък каво пише Кацев-Бурски, който се пада сродник на Левски, това е нова гледна точка: "Сега нека ни бъде позволено да припомним някои факти. Нам не ни интересува съденето на Левски, а неговото залавяне. В денят, когато той и Никола Цвятков тръгват на път, в кръчмата на Добре Механджията, която се намирала в края на махалата Дръстене имало особно оживление. Тук биле събрани доста хора членове от комитета на ракъкефи. Бил и Ангел Касапина и ето какво е разказал на учителя ловчанец Х[аджи]неделчев. Било на Коледа 2 или 3 ден. Събрали се в кръчмата на Добри Механджията. Дошъл Пано Бонжора, изгледал всички, поздравил, обаче, никой му не отвърнал, защото всички го знаели за турско ухо. След като излязъл минало 1/2 час, дошъл пък Али Чауш помакът и вместо поздрав попитал: - Всички ли сте тука? – Всички зер, – отговорили и го поканили с кафе и цигара, обаче, той пак изгледал всички и си излязъл, придружен до вън от Добре Механджията. Кого са търсили тия двама приятели тук? Много лесно за разбиране. Te знаят вече, че Никола Цвятков ще придружава Левски и дошли са да проверат дали е вече тръгнал. Това е било около 11 часа. Никола Цвятков се приготвял за път. Около два часът той напуща Ловеч минава край кръчмата на дядо Добре Механджията, отбива се там пие за „добър път“ и съобщава, че заминава за Търново. Тъкмо той заминава, Пано Бонжора наново дохожда и пита за Никола Цвятков. Казали му, че заминал по шосето за Търново. Пътят е тежък. Снeгът бил дълбок, а партина не е имало. Конят се движи бавно. Али Чауш, който имал участъка си в Къкрина заминава през Стратеш и докато дойде Никола Цвятков до „Пази Мост“ той е вече там и чакал. Левски се движи бавно, той следи за Христо Луканов, който е пред него. На „Пази Мост“ Никола Цвятков и Левски, срещат Али чауш, който ги разпитва. Същия взема участие и в нощната охрана и нападението на Къкринското ханче, което отстои 18 километра от Ловеч. Ние вече споменахме за Пано Бонжора и Добре Миханцжията знаем кои са те. Всички историци и повествователи на тая епоха са отбягвали, невем да надникнат и малко по-далеч от поп Кръстя, от Марина П[оп]луканов, Д. Пъшков и Величка Хашнова. Последните трима повествуват, тях само слушат и върху техните доводи и заключения градят историята на епохата, която поднесе за жертва най-достойния си представител. При все, че указанието е било дадено във в. „Независимост“ по кой път да се тръгне за намиране на истинските предатели, всички са пренебрегнали това съобщение и по тоя начин Пано Бонжора, Добре Механджията и техните другари истинските виновници на това престъпление остават неизвестни на обществото. Величка се връща от София и заедно с брата си Христо и мъжа си Гечо Хъшната скрояват интригата за подхвърляното писмо, че е от поп Кръстю, който бил искал копирната книга и други книжа да се отнесат в колибата на Хашнови в лозето на Саря Кая и като отишле там, видели поп Кръстю в храстите заедно с преоблечени заптии. Скроена така интригата, пише се писмо на Левски, който вече иска на всяка цена да дойде в Ловеч и види тая работа, която напълно иска да уничтожи полуиздигната сграда на свободата народна. Д. Пъшков казва че не, Величка, а Стоян Куюмджията видял попа в храстите, самия Стоян отказва да е видял попа там, а го бил видял в конака. Противоречието е явно и то предполага да се съмняваме в искренността на разказите на участниците при развязката на тая трагедия. Писмата подхвърляни от попа не са видели бял ден. Знае си ги само Величка и живия още Христо Луканов. И за да бъде тяхната интрига пълна и завършено делото, щом бива заловен Левски, Лукановци веднага на 28 декември съобщават в Троян и Троянския монастир по нарочен куриер късо: „Поп Кръстю предаде Левски на турците. Пазете се“. Знаеше ли попът, че Левски ще мине през Какрина, по свидения на същитe не, защото Никола Цвятков, който ще придружава Левски научава това след като се събрали при „Пази Мост“. Кой знаеше друг, освен Христо Поплуканов и Величка Хашинова? Според тяхната логика и логиката на поддржниците, че поп Кръстю е предател, не можем ли да си направим и ние нашите изводи, че тия, които са знаели, и които са придружили Левски до някъде са предателите? Ние не сме от тия, които без да доглежат и без да изследват ще правим изводи и ще обвиняваме. Но ние с право бихме ги обвинили и те няма да могат да остановат своето „алиби“, защото те по нареждане от Марин П[оп]луканов и Димитър Пъшков скроиха интригата, обвиниха предварително поп Кръсто и той трябваше да бъде предател пред света и, когато ужасното настана, никой не се помъчи, да види дали няма улики, които да подкрепят едно подоздрение върху други също така заинтерисувани лица, които можеха да знаят: Кога ще дойде Левски, кога ще бъде в града и кога ще го напустне? Ние видяхме в излагане развоя на събитията, че има такива лица, които се интересували за Левски. Едно от тях е турския шпионин Пано Бонжора, който заблуден по портрета предава в Троян в хана на Ив. Казанджиев учителя Аврам Тодоров. Той същия заплашва с портрета на Левски, Яким Шишкова, че ще му види сметката. В денят на тръгването, той отива на два пъти чак в кръчмата на дядо Добре, която се намира по пътя за Севлиево и то далеч от града. Второ лице е Али Чауш помак, той постоянно слухти и търси. На Малка Коледа следи Левски и го заварва в ханбаря на Яким Шишкова. През денят на залавянето той посещава кръчмата на дядо Добре, 30 минути по-късно от Пано Бонжора. Същият след обед към 2-3 часа среща Левски и Никола Цвятков при „Пази Мост“. Тия лица имаха надежда, че ще получат обещанитe от турското правителство 20 000 гроша и искаха на всяка цена да ги получат. Третото лице е дядо Добре, който има да отмъщава за обира, подпомага делото на Пано Бонжора и Али Чауш. Пано е подкрепен и от хаджи Мичо, който беше измамен в своята памет, когато заплюваше Аврам Тодоров, вместо тоя, който му беше взел на сила 10 турски лири. А хиляда и 50 гроша не са малко, за тогавашния чорбаджия, за тях, може да се окачи човек на въжето. Той живee наблизо до Поплуканови, до църквата „Св. Богородица“, техен роднина е и винаги следил какво става у тях, и всичко знае пак от тях. Цялата вечер пред арестуването на Левски, той е с турцитe на гуляй, а сутринта е един от първите поканени да видят кой е арестувания. Нo изнурения вид и окървавеното лице не са му позволили да го познае. Но на тая развязка ключът е във в. „Независимост“: „Научаваме се и за достоверен източник, че покойния Васил Левски е предаден от двама Ловчалии. Единият из тях по име Добре е механджия, а другият по име Пано Петков е обявлен чапкънин. Това известие се потвърдява с множество факти. Тук е помешан и един поп, но ние и до днес още не сме известени до колко е голямо неговото предателство.“ (Отначало се е мислило, че дякон Дионисий, заместника на дякона Паисия, който падна убит в Орхание от ръката на Димитър Общи, е искал да отмъсти за невинно пролятата кръв, обаче доказателства и за него не е имало.) Значи хората се интерисували, разбрали са, писали са и просто обвиняват Пано Петков Бонжора и Добре Механджията, а ние сме тръгнали да търсем игла в купа слама, а не виждаме копралята която се навира в очите ни." http://www.vasil-levski.eu/%D0%B7%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/spodvijnitsi/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2/ Ти чел ли си го този текст?

+++ Присъединявам се към това: щом ви влече към едно или друго заключение от четене на различни източници, следвайте сърцето си, лошо няма. То ако историк означаваше Читател, Тълкувател и Систематизатор на Източници, Арнолд Тойнби нямаше въобще да е такъв, а някой УчЕн с 10 диоптъра късогледство от четене и преписване на източници щеше да провъзгласен за най-великия Историк на всички времена, но явно Баал и други хора така я разбират тази наука; дерзайте!

Или Петко Р. Славейков: "Не сме народ, а мърша!", после обаче му минава и пише възвишени възрожденски химни в прослава на българите.

+++ Много е точно това за идеологизирането, точно това опорочава дискусията по темата. Заставането на някаква "правилна" позиция, тоест предпоставена. Относно двата лагера, също е точно наблюдение, и аз го установих. Първият лагер набедява поп Кръстьо за предател, той засега доминира в историческото съзнание; вторият налива от девет дерета вода в тезата, че предателите са около поп Луканови; това вече не е идеологизиране а семейно-лични вендети, и също е сложило отпечатък върху историческата литература по въпроса. Естествено, надделели са първите, там има повече авторитети на тяхна страна, но вторите продължават борбата.

Не изключвам и такава възможност напълно, но има прекалено много съвпадения и случайности, по принцип не вярвам на повече от 2, въпреки, че често се случва; все едно е от първа ръка раздаване на карти да ти дойде фул макс (в покера), такова е било щастливото попадение на турската полиция с акцията в Къкринското ханче. Става и това, понякога от първо раздаване идва и по-силна карта от фул макс, но много рядко.

Свършиха ми плюсовете; благотворителност е когато помагаш на човек, аз на някои просяци давам и то щедро, на други не, зависи според човека. Ако говориш за ББД, за мен това не е благотворителност, а усмирителна риза за бедните, за да са спокойни богатите, доста грубо казано де.

Е да, но живеем в 21-век, а тогава е било 19-ти, национализмът е бил най-великата идея, хората, много от тях, са били готови да жертват живота си в името на национална държава; всяко нещо с времето си. Не бива да ги преценяваме от наша гледна точка, според мен. Но и не можем да ги съдим. P.S. То и в Америка през 1860-65 здраво са се клали във войната между Севера и Юга - 600 000 убити, най-кървавата война за американците.

Богатите, те са проблема за даването на пари, когато става въпрос да се освободим сами. Българските богати по онова време в мнозинството си (както и сега) са паразитно богати, т.н. "чорбаджии" събират богатство в колаборация с турската власт, те са нещо като днешните "олигарси", покрай държавата и делаверата с турските чиновници пълнят кесии, или пък са търговци с доста безскрупулен манталитет; при гърците например не е било така, там богатите им хора щедро развързват кесии и даряват пари за въстанието, и тези в Гърция и онези в чужбина - но гърците, когато тръгват да вдигат въстанието си вече имат крупни корабособственици, точно те участват активно в битките. Нашите богати българи не дават пари за въоръжено въстание, с малки изключения; пари са давали занаятчиите, хората от еснафа (тогавашната средна класа), в Ловеч, както пише д-р Стоянов всеки член на комитета си купува пушка, това не е било евтино, една пушка е струвала над 1000-1500 гроша, с 10 000 гроша е можело да вдигнеш къща. Но богатите, щом опира до пари, казват на Общи - я отиди обери пощата в Арабаконак, и се почва.

Ник, тук темата става много по-широка от личността на Димитър Общи, не съм готов сега да я дискутирам в дълбочина, поради много причини. По-голяма е темата от личността на Общи, защото правилно избраната гледна точка в контекста на темата за провала във ВРО на Левски е не кой е Димитър Общи, а кой и защо изпраща Димитър Общи за помощник на Левски, въпреки явното нежелание на Левски да го приеме като такъв още в самото начало; и по-натам, защо веднъж изпратилите го, не го оттеглят, след началото на личностния конфликт между двамата (той започва буквално веднага), а продължават да го толерират и разширяват пукнатините във ВРО, която накрая стига до разкол и провал. Но това си е тема за цяла монография и иска здраво копаене в източници. При всички случаи, обаче, Димитър Общи става катализатор на бунта срещу авторитета на Левски във ВРО и неговата авантюра в Арабаконак води до гибелта на Апостола.

"Запитахме го да ни разкаже как е уловен Левски и откъде знаеше, че Левски ще бъде тази вечер на Къкринското ханче." - пише Пъшков, запитали са го, отговорил е. По начало този начин да водим дебат като се замеряме с цитати и контрацитати за мен е непродуктивен. Ако имате някаква теза, хипотеза или ясно виждане за събитията тогава, развийте ги и ги подкрепете с ваши аргументи, факти и източници; иначе да отговарям непрекъснато на кръстосани въпроси нямам намерение, изложих си виждането, покажете вашето, не към теб лично, към тези, които не споделят мнението, че в Ловеч има предателство. Не съм открил тази тема, за да налагам моето виждане, ако проследиш отначало как се водеха дебатите, променял съм в много неща това си виждане, но след като Стаски (най-вече!, защото при него нещата са на базата на задълбочено познаване на факти и извори) и Ресавски успяха да покажат достатъчно убедителни аргументи, за да направя това. По принцип не съм апологет на никаква теза, мога да променям разбирането си за нещата, стига да ми бъдат изложени достатъчно факти и аргументи за това.

Четете бе, хора, написал съм го веднъж, омръзна ми да доказвам, че не съм камила и нямам сестра. Каквото е имало да изложа като аргументи и извори дотук съм го писал в предишни постинги. "Че потерята водена от Бошнак Юсин Чауш е имала съвсем точна информация, че онази нощ в Къкринското ханче е Васил Левски, нещо, което се потвърждава и от разказа на самия Бошнак Юсин Чауш „За улавянето на Левски бил пратен старшият полицейски стражар Бошнак Юсин Чауш. Като се завърна от бягството в Руско-турската война в 1877 год., отидохме при него: Иван Драсов, Марин Луканов и Д. Пъшков. Запитахме го да ни разкаже как е уловен Левски и откъде знаеше, че Левски ще бъде тази вечер на Къкринското ханче. Бошнак Юсин каза, че го повикал каймакаминът и му заповядал да вземе със себе си 10 души полицейски стражари и да отидат в Къкрино на ханчето да уловят Левски, като им дал строго нареждане да пазят да не го убият. На въпроса откъде знае каймакаминът, че Левски тая вечер ще бъде в Къкрино на ханчето, Юсин Чауш каза, че каймакаминът нищо не казал откъде знае, че Левски ще бъде в Къкрино тази вечер.” Из спомените на Д. Пъшков. Д.Т.С., стр. 647." Едното не изключва другото - предателството в Ловеч, довело турците в хана, държан от Латинеца е последната брънка от една по дълга верига на мултипредателство, много точно си го дефинирал, така е, и условно казано тя тръгва от Арабаконашкия обир и провал, но според мен още по-далече, от пращането на Димитър Общи за помощник на Левски, той е натресен, затова открих тук и тема "Димитър Общи - троянския кон в революционната организация", личното ми мнение е, че оттам започват предателствата.

След като се каже „а”, следва да се стигне и до „я” – аз си развих тезата защо, според мен разбира се, Васил Левски е бил предаден, когато е заловен в Къкрина, подкрепих това си мнение с позоваване на източници, от които стана ясно: - Левски не е бил проследен до срещата му с Никола Цвятков до местността Гьола, нито е видяна тази му среща - Ханът в Къкрина е бил нает от Ловчанския комитет за комитетски цели, в селото е имало и друг хан, по пътя за Севлиево преди това е имало и още ханове - Никола Цвятков е бил член на Ловчанския комитет - Потерята е получила съвсем точна задача да отиде да арестува Левски в Къкринския хан от каймаканина, турците са знаели кой арестуват - Али чауш не може да направи предположение, че съмнителен човек (знам за източника, който твърди, че заптието и виждало Левски в ролята му на свищовски „търговец” преди, и какво променя това?), трябва да спи точно в хана на Латинеца, а не някъде другаде и че точно той е Васил Левски - Дори и да го направи заптието пред каймаканина, ако последния няма информация, че въпросното съмнително лице не е Левски и Къкринския хан не е комитетски, и Никола Цвятков не е член на комитета, той трябва да е идиот, за да се съгласи с подчинения си полицай да изпраща там силна потеря, без да претърси и другите възможни места, имал е време за това - Били са загубени 5 часа от връщането на двете заптиета и е бил заварден единствено и само хана в Къкрина, като Латинеца е оставен да излезе от заптиетата На всички тези аргументи и факти ми се отговаря: - това не е вярно (че ханът бил комитетски, че Никола Цвятков бил член на комитета, че твърдението ми, че заптиетата не са видели срещата между Левски и Цвятков в местността Гьола било „евтина вестникарска сензация” и че в крайна сметка съм бил „несериозен човек” защото пиша всичко това и няма нужда да се „хабят”, за да ми изтъкват каквито и да е аргументи опровергаващи моите) - и че съм „апологет на предателството”, защото написаното от мен било „нихилистично” Значи логиката е такава: това не е станало, защото не е патриотично да се случи, нихилистично е, затова ще пренебрегнем каквито и факти да съществуват, за да докараме историята до „приличен патриотичен вид”; е добре, докажете с ваши извори и факти, че предателство не е имало и че всичко изтъкнато до тук не е съществувало, няма никакво значение или не отговаря на действителността. Бъдете конкретни, господа апологети на липсата на предателство в Ловеч. Ако сте достатъчно аргументирани и обосновани с извори, факти и документи, ще се съглася с доводите ви.

На собствения си здрав разум и на проверените факти. Разчитай на тях.

Не знам защо смяташ, Фружине, че като повтаряш и потретваш едно нещо, то от неточно ще стане точно: това го твърдиш вече поне за трети път, написах ти, че обяснението на Левски, че е дошъл да нагледа и разпръсне хвърлената кола тор на лозето му не е "глупаво" - декември е време, когато обичайно се прави това; Бакърджията също казва не заптието, че отива по работа в Търново, да си купи бакър - какво глупаво има един ден след празник занаятчия или лозар да си гледа работата, според мен, глупаво е да не си я гледа; Тук Ник ми дава още един аргумент в полза на мнението ми, че при Левски няма нищо непредпазливо в това му излизане от Ловеч - той е облечен в турски дрехи, точно за да се слива със средата, говорел е добре и на турски, не се казва на какъв език са се обяснявали със заптието; освен всичко изброено, погрижил се е да се предварително да се снабди и с тескере на местен човек, в случай, че му бъде поискано за проверка, ако заптието беше направил бърза проверка на пътя за самоличност, Левски е имал у себе си тескере на ловчанлия, пак според д-р Стоянов и разказ на Николчо Цвятков: "(От стражарите, които ги арестували, Н[иколчо] узнал, че Левски [в Какрина] си изял тескерето. Тескерето, казва Николчо, му бе извадил Малчев, Добре Койнов от Дръстени за пътуване за Търново.)" При излизането му от Хашнови, пред него вървят деца, за да му сигнализират някаква евентуална опасност; до Хашнови отива пеш, Николчо е на кон, после на Гьола се сменят. Така че остави тази песен за глупавото обяснение, то не е такова.

Ето какво пише летописецът на град Ловеч професор Параскев Иванов Стоянов (1871, Гюргево – 1940, София) по повод залавянето на Левски в Къкрина и последвалото му откарване с Никола Цветков и Латинеца най-напред в Ловеч, после в Търново: "С колата излезли на севлиевското шосе, там гътнали Н[иколчо] в един трап и почнали да го бият с тояги. Един седнал на главата, друг на краката му и отстрани по един с тояги го били, за да изкаже. Николчо казал, че нищо не знае. Човекът не познавал. Били го, докато изгубил съзнание. Все го питали: „Тоз, уловения, Левски ли е?“ Но Н[иколчо] все казвал, че не го познавал. Тръгнали към Ловеч и спрели на шосето (на мястото, където е сега „черния руски паметник“) и оттам ги заведоха надолу, право надолу. Там над Осъма имало мост от диреци (за към табакчиите) само да не [ги] прекарат през града, а направо към затвора. Н[иколчо] мисли, че така бил подучил поп Кръстьо, да не би да ги убият, да не издадат (заптиите вероятно – б[ел.] моя). Трима-четирима стражари взеха Левски и надолу, както казахме, го закарали в конака, който бе там до Осъма. Левски заведоха в заптийската одая, а Николча и Христа – в „Тумрука“; в „Парцала“ (друг затвор) не им увили синджири, за да ги изкарат пред каймакамина. В „Тумрука“ като били, на ранина заранта дошъл поп Кръстю и отишъл направо в одаята при Левски. От Левски после Николчо узнал, че поп Кръстьо, като влязъл при него, го попитал: „Как стана тази работа?“ Левски отговорил: „Стана, каквото стана, то се мина вече!“ Изкараха ги и тримата пред каймакамина. Този ги попитал кой откъде е. Левски отговорил, че е търговец на пашкули, че нощувал в хана и живеел във Влашко. Н[иколчо] и Хр[исто] казали, че са ловчалии. Каймакамина извади един портрет на Левски в европейски дрехи и го попита самия него: „Познаваш ли го?“ Л[евски] кимна с глава и отговори: „Не го познавам!“ Същият попита същото и Н[иколча] и Хр[иста] и те казали, че не го познават. След това ги върнали в същите хапусане (затвори), в които си бяха по-рано. Николчо не помни дали преспаха в Ловеч (жена му казва, че не). Привечерю къде 2 1/2 [ч.] по турски чули движение в конака, махнали синджирите от врата на Н[иколча] и Хр[иста] и ги изкараха отвън в кафе-одъра (дето правеха кафето на жандарите). Там стояха около половин час. Н[иколчо] каза на Хр[иста] да не обажда нищо, даже ако ги мъчат. Изкараха ги вън от конака, на пътя, и на две талиги (в едната Левски и двама жандари, в другата – Н[иколчо] и Хр[исто] и един стражар) потеглили така за Търново, около тях на кон 20 стражара ги придружавали. Вървели много бърже, стигнали зад Кална Кория (къде Ново село) и стигнали в Търново къде три часа заранта, по турски. В Търново, на Марнополе, отсам фабриките, излязла една войска от 200 конни стражари, чакаха две шеркета, празни, на които качили арестуваните и така влезли в града. В конака турили Левски в една стая, другите – в друга стражарска стая. Скоро ги извикали и тримата пред пашата, пред мезлика (мезлиша – градския съвет). В мезлиша имало като членове трима турци и двама българи. Най-напред извикали Левски и го разпитали; но той никак не се признавал, че е Левски. Той все казвал, че бил 32-годишен и че бил търговец. Пашата му казал, че знаели всичко вече и че по-добре било да си признаят всичко и кажат истината. След него викали Николча, разпитали го, кой е, отгде е. Той казал, че е от Ловеч, че имал баща пайструх, че е на 22 години. Пашата го увещавал да каже и му обещал, ако каже кой е този (Левски), щели да го пуснат. Н[иколчо] каза, че за пръв път го виждал и че с този човек (Левски) се видял за пръв път из пътя за Какрина и му казал, че отива за Търново, че пътували заедно и че в Какринското ханче ги хванали и арестували и прочее. Вайкал се, че по-добре да му отсече главата, как щял да се връща в Ловеч след такъв срам и прочее. Викаха Христа, той също отказал и разправил, че Николчо му бил сродник и че дошли двамата (с Левски) в неговия хан. След тоз ръзпит ги върнали, но тоз път вече в затвора в две отделни стаи (Л[евски] в едната отделно). По икиндия пак извикали Васила (Л[евски]), но само него при пашата. Сега при пашата бил българина Карагьозов, ааза (член съветник) - при меджлиса, и го разпитали надълго и широко. Кар[агьозов] все убеждавал Левски да каже по-добре истината, че е по-добре. Показали му портрета и че всички го познавали. Левски най-сетне се изказал и се признал, че е Левски, и казал на пашата, че не е бунтовник, но народен човек, и че през тази пролет се канел сам да отиде при султана и от името на българския народ да му разкаже за мъките му и за положението на България и на Турция, че чужденците всичко взели в ръцете си: железници, училища, поща и прочее. http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Между другото, в същия труд за Ловчанския комитет д-р Стоянов пише: "Комитетът е бил в състав: председател Марин Поплуканов, касиер поп Кръстю, секретар Иван Драсов, членове: Димитър Пъшков, Никола Сирков, Анастас Хитров, Гечо Хашната, Иванчо Колев, Христо Цонев – Латинеца, после Димитър Маринов, Никола Цветков (уловен сетне заедно с Левски), всичко около 40-50 души. В комитета готвели куршуми, купували барут, всякой в къщата си правел патроните, но особено у Лукан Цачев. Всеки член си имал пушката скрита в къщи. Получавали вестници („газети“): „Свобода“, сетне „Независимост“, „Македония“; те идвали свободно, открито. От Галац идвало и „Периодическо списание“ – също свободно, „Източно време“ (пак на Славейкова). Всичко се давало в читалището „Наука“, основано в 1871-1872 и съществуващо и досега (1901). Идеята за основаване на читалището била дадена от комитета. Нелегалните вестници идвали от Турну Мъгуреле в Никопол (който е насреща) за зетя на Луканов – Гечо Хашната (и той от комитета, убит или изчезнал през войната – в Руско-турската война)."

Някои хора се изживяват тук като оценители, категоризиращи кое е "евтино" и кое не - техен проблем. Във вестникарската статия има нещо ценно, а не евтино, и то е измерването от геодезисти на видимостта към местността Гьола, където са се срещнали Левски и Никола Цвятков - такава видимост няма нито от Пази мост, нито от околните баири. В това измерване няма нищо евтино, направили са го геодезисти с уреди, няма видимост; заптието не е могло да види тази среща отгоре. То и не твърди такова нещо. И в двата му разказа, единият който цитирах в предишен постинг: и в следващия, който ми се изтъкна като чиста монета, на Илия Цонев, син на Христо Цонев-Латинеца. Трябва да отбележа тук, че точно този втори спомен е далеч от достоверност, по простата причина, че е записван от пета ръка: публикуван е от Никола Иванов от Велико Търново, според разказ на друг духовник Тодор Хлебаров пак от Велико Търново, който пък го чул от поп Илия Цонев, син на съдържателя на къкринския хан Христо Латинеца,който пък от своя стара го бил чул от баща си Христо Цонев, той пък на свой ред от Али чауш. Както и да е, ето въпросният разказ на Али чауш, дето ми бе препоръчано да прочета: “Христо, ти знаеш, че по него време хаярсъзи обраха в Арабаконак хазната. Тогава се разкриха много комитети и се арестуваха много хора. Каймакаминът ни събра и каза, че получил нареждане да се вземат строги мерки, като се проверяват пътища, ханища, хора, които пътуват насам-натам, и им попречим да избягат във Влашко. На мен и Оджоолу Асан каймакаминът нареди да проверяваме пътя от Ловеч до севлиевската ни граница и селата около пътя. И една вечер, като се прибирахме към Ловеч, при Пази мост видяхме, че идват срещу нас двама души – единият на кон, а другият – пешак. Спрях конника и го питам на къде, а той отговори, че отива към Търново. Тогава аз извиках и на другия: Кой си и къде отиваш, а той ми каза: “Аз съм от Ловеч и отивам на лозето си да видя колко тор са стоварили.” Аз още тогава се усъмних, че този човек не е чист, защото си припомних, че и друг път съм го виждал, когато пък ми каза, че бил от Свищов. Щях да го арестувам, но като размислих, че ще стане престрелка между нас, а може да бъде и убит някой от нас, реших само да го проследим и казах на моя другар: Днес българите имат Байрам (Коледа) и празнуват, а този човек ни баламосва, че отива на лозето си, и то по мръкнало да гледа боклука, затова ти, Асане, мини към този баир и проследи къде ще отиде, а аз ще те чакам и пазя тук, около Пази мост, за да видим, като казва, че е от Ловеч, дали ще се върне обратно. Чаках повече от един час, но не се върна нито човекът, който каза, че е от Ловеч, нито моят другар, на когото казах, че ще го чакам. Измина още време, докато Асан дойде и ми разправи, че съмнителният човек минал направо през лозята и нивите, но никъде не спрял, а се упътил към шосето за Севлиево. При това положение с Асан тръгнахме за Ловеч, където пристигнахме късно вечерта. Аз докладвах на юзбашията и той отиде в дома на каймакамина да му докладва. Повикаха там и мен. Аз разправих всичко и казах, че понеже е студено и няма къде да нощуват по пътя освен в Къкрина, то лесно можем да ги настигнем и проверим какви са. Тогава каймакаминът нареди да заминем десетина души под командата на Юсеин Бошнак и ги заловим. Докато се приготвим и намеря Юсеин Бошнак, който си беше отишъл до къщи, от Ловеч тръгнахме около сред нощ и стигнахме в Къкрина при първи петли. Като го заловихме, ви питахме кой е, вие не ни казахте. По пътя ви биха и пак не казахте кой е.” Разминаване голямо между двете версии няма, въпреки всичко: Али чауш не казва, че другото заптие е следило Левски до срещата му с Никола Цвятков на Гьола, казва и в двата спомена, че Левски тръгнал в посока към шосето за Севлиево. Даже не е видял те да се срещат, те пък са отричали да се познават, когато ги срещат на Пази мост. Никакви 4 часа не са му били нужни да го следи, нито пък го е следил, върнал се е при Али чауш. Гьола е на 3 км от Пази мост, Левски е стигнал до там за около 40-50 минути, какви четири часа следене, какви пет лева? Няма никаква промяна в това, което писах и преди - Али чауш се прави на вездесъщ шериф след Освобождението и си приписва заслуги на пророк, защото от това, че двама души вървят по пътя за Севлиево, без дори да ги е видял да вървят заедно, няма начин да извади заключение, че тези двамата ще нощуват в хана на Христо Цонев-Латинеца в Къкрина. Комитетският хан, защото е нает по поръчение на комитета в Ловеч за негови нужди. Ерго, твърдението на въпросния "уважаван" полицай е безпочвено и съшито с бели конци. P.S. И пак си остава валидно твърдението на Ресавски, че в конкретния случай заптиетата се проявяват като страхливци и са за наказание, защото - какво им е пречело, след като се съмняват във въпросния непознат човек (Левски), да го догонят, когато сам се отклонява от пътя, те са с коне, въоръжени, двама - да го арестуват и да го отведат за проверка в конака.

Еми щом подходът ти е, че няма смисъл да се хабиш, аз защо да се хабя, диалогът ни приключи. Баал.

Какво е твоето мнение - предателство в Ловеч при залавянето на Левски в Къкрина няма? Защо тогава тази потеря е там, без да търси никъде другаде? И защо е там толкова късно?

На същото мнение съм, затова според мен турската полиция е имала информация, че той ще нощува там, въпросът е от къде? Благодаря за линковете, в тях има една много ценна и доказана с експеримент на място информация, която доказва, че спомените на Али чауш със задна дата са съшити с бели конци: видимост нито от Пази мост, нито от околните височини към местността Гьола НЯМА, което значи, че заптието Али чауш си фантазира в късно записания разказ, че колегата му видял как Левски и Никола Цветков се срещнали там, още повече, че тази среща е станала по тъмно. Следователно, само въз основа на разказа на Али чауш каймаканинът не може да е направил обоснованото си предположение, че двамата отиват да спят в хана на Латинеца в Къкрина. За мен обаче в целия инцидент със срещата вече по-интересно от подозрението на заптието към непознатия става присъствието на Никола Цветков, за който заптието не подозира нищо, но каймаканинът може и да е разбрал в следващите часове, че принадлежи към комитета в Ловеч. Откъде? получили са информация от човек в Ловеч? Кой? Изброих възможно знаещите за тръгването на Левски със сигурност, сега ще добавя към възможните информатори в този фатален за Левски ден и поп Кръстьо. Какво е знаел поп Кръстьо тогава – знаел е, че през май с.г. комитетът в Ловеч наема хана в Къкрина, знаел е и наемателя на хана – Христо Цонев Латинеца. Познавал е и Никола Цветков като комитетски човек. Ето защо към потенциално възможните информатори, лично аз, на този етап не изключвам вече и поп Кръстьо, но чак след случката със срещата на заптието Али чауш с Никола Цветков-Бакърджията и Левски на Пази мост, и във връзка с тази среща. Връзката е такава: Алши чауш докладва на каймаканина към 7 вечерта за среща със съмнително лице, придружавано от Никола Цветков-Бакърджията, вървящи в посока Къкрина. Каймаканинът вика поп Кръстьо, който по това време е под ръка на полицията и сътрудничи – питат го, кой е Никола Цветков в комитета, с кой може да отива в тази посока, къде могат да нощуват, ако замръкнат на път? Попът не е глупак, казва, че на десетина километра от мястото в Къкрина има хан, нает от комитета от Христо Цонев-Латинеца, роднина на Цветков. Турците имат достатъчно време да проверят дали Латинеца си е у дома в Ловеч, няма го, разбират че е заминал предишния ден за Къкрина, това може лесно да се установи от комшии, имали са време и възможност за това от 7 вечерта до полунощ, когато тръгва потерята. И тогава вече каймаканинът знае: - Али чауш е срещнал съмнителен човек по пътя за Къкрина, придружаван от комитетски човек, който казва, че отива в Търново, пътят му е през Къкрина; - Никола Цветков е член на комитета в Ловеч и роднина с Христо-Цонев Латинеца, който е съдържател на хана в Къкрина, а Латинеца е заминал по-рано да отваря хана; - щом са ги видели двамата с Бакърджията, значи Никола и непознатият съмнителен човек отиват заедно в една посока; иначе от какъв зор Латинеца ще тръгва по-рано да отвори комитетския хан само, за да преспи в него роднината му, отиващ по лична работа в Търново. С тази информация каймаканинът може да прави обосновано предположение – ханът, тъй като е комитетски, ще приюти Никола Цветков и непознатият подозрителен човек, който явно е важна клечка, щом с него върви придружител (Никола Цветков) и му се подготвя хан за преспиване; имал е възможност да покаже снимката на Левски на Али чауш за разпознаване – виждал съм тази полицейска снимка, тя е с много добро качество, правена е от професионален фотограф в Букурещ. Ако полицаят е намерил прилика между лицето на Непознатия и снимката, нещата са били пределно ясни, но и без тях са били над 50 процента ясни. След всичко изброено, каймаканинът е взел правилното решение – вместо да юрка хората си по кърища и колиби, да нанесе възможно най-силния и точен удар върху едно място в най-подходящото време – върху Къкринското ханче. Което и обяснява присъствието на Али чауш в потерята, даже той вика „ханджи, отвори вратата!”, според Никола Цветков. Обяснява също така пропускането на Латинеца, ловът е за Левски. Потенциалната възможността предателят да е поп Кръстьо е само в корелация с информацията от срещата на Али чауш, ако е била направена такава, и не изключва възможността някой от другите изброени знаещи за тръгването на Левски да е бил предателят, при това без никаква връзка със срещата на Пази мост. При всички случай предател или предатели в Ловеч е имало, без тях акцията в Къкрина нямаше да се състои, само с показанията на Али чауш потерята е щяла да претърсва всички възможни места, ако въобще е щяла да бъде вдигната потеря за някакъв облечен в турски дрехи човек, вървящ редом с младо момче от Ловеч; от тази гледна точка в донесението на Али чауш за срещата на Пази мост с двамата за каймаканинът по-голям интерес е представлявал Никола Цветков-Бакърджията, отколкото Непознатия. Това важи в хипотезата, че предателят е бил поп Кръстьо, което на този етап не може да се докаже. Според мен, в турските полицейски архиви от онова време има документи, показващи точно кой е бил предателят в Ловеч и се чудя защо българските власти по официален път не изискат достъп до тези архиви, минали са 144 години от събитията. И пак си остават без отговор въпроса, кой е писал подхвърлените у Величка Хашнова фалшиви писма, ако изобщо са съществували. Защото, според мен, изключено е това да е попа – в тях той от името на Левски иска архивите, а те са онова, което кара Левски да влезе в Ловеч. На турската власт и трябва жив Левски по онова време, а не архивите, те вече ги имат от сръбското консулство в Букурещ.