Б. Киров

Според теб така излиза, че няма нужда нито от юзбашия, нито от каймаканин, цялата йерархия е излишна, решава и ръководи събитията заптието Али чауш; при това заптието Али чауш е със свръчовешки феноменални способности на оракул, то затваря очи и висша сила от небето му казва „този тип, облечен в турски дрехи, който срещна на пътя и те излъга, че отива на лозето си (Али чауш никъде не споменава, че е познал в негово лице Левски) изчезна по пътя на 9 км от Ловеч, той тръгна с другия тип Бакърджийчето, и този съмнителен тип ще нощува само и единствено в хана на Христо Латинеца довечера, само там и никъде другаде”; дори в главата на този гений да е проблеснала подобна идея, защо каймаканинът, който е висш полицейски началник и знае за издирването на Левски (полицията има негови портрети) би трябвало да се съобрази с мнението на своя подчинен? Каймаканинът научава за това мнение на Али чауш в 7 вечерта, но не предприема спешни мерки, мотае се до полунощ, губи 5 ценни часа, през които потерята може да застигне подозрителния тип още на пътя и да го арестува там; чак в 12 тръгва потерята и отива право на хана – ами ако Левски не беше там, а някъде из кърищата или в друг хан, кой щеше да изпусне шанса да го улови и да носи отговорност за това, – каймаканинът или заптието Али чауш? Как началникът е по-глупав от подчинения си, защо да го слуша за нещо и да изпуска своя шанс за повишение и слава, като пропилее ценни пет часа време и даде възможност на опасен държавен престъпник, за какъвто е обявен Левски, да му се изплъзне, само защото подчиненото му заптие Али чауш е решило, че единственото място на света, където ще спи в 3 часа призори Левски е ханчето на Христо Латинеца в Къкрина? Не, не викам това, а ето какво: на 25 декември, Коледа, Левски нощува у Сиркови, същият ден за Къкрина заминава Латинеца; към обед на другия ден Левски излиза от Сиркови и тръгва към Хашнови; едновременно с него (или почти едновременно) излиза Никола Цветков; Левски стои известно време у Хашнови, Цветков почти за същото време се отбива в кръчмата на Добри, така че двамата се засичат при Пази мост, който е на 6 км от Ловеч, 1 час път, към 4-4.30 след обяд. Оттук пускаме хронометъра: - между 2 и 4 след обед четирима души останали в Ловеч знаят със сигурност кога е тръгнал Левски от Ловеч, като при това имат възможност да отидат да съобщят тази информация на турците, това са съпрузите Сиркови и Хашнови; Никола Цветков също би могъл да се изпусне нещо в кръчмата, но това е най-малко вероятното и то може да стане опосредствено чрез други хора, с които той контактува през това време; тези четиримата (Хашнови и Сиркови) са изпратили Левски и знаят кога е тръгнал в този отрязък от време между 2 и 4-4.30 - в 4-4.30 Левски и Цветков са засечени от заптието, то се усъмнява, но не знае най-рано до 5.30 вечерта дали човекът е из лозята, нито пък кой е този човек, сам го пише, чака повече от час, преди да тръгне към Ловеч; - след което заптието се връща в конака, това е още към час и долага, часът е 6.30-7; - през цялото това време Сиркови и Хашнови и евентуално други знаещи часа на тръгване и крайната цел на Левски и Цветков в Къкрина също разполагат с времето да дадат информация на каймаканина; - Цветков вече не може, той се движи към Къкрина с Левски; - Латинеца също не може, той ги чака в ханчето, ако е давал някаква информация, той е трябвало да го направи предишния ден, преди да тръгне за Къкрина, но той пък не знае кога точно Левски ще дойде там и дали ще дойде въобще, защото Левски може да реши нещо друго, може да смени маршрут или да тръгне по-късно или въобще да не дойде в Ловеч, Латинеца в случая е нещо като портиер, който не знае дали зад вратата ще се появи гост. - към 7 вечерта заптието се връща в конака и докладва – минаха двама, единият е подозрителен, събраха се тръгнаха по пътя за Севлиево (Къкрина) И тук ти се губят нещата, защото дори да знае, че са тръгнали по пътя за Севлиево двама подозрителни, каймаканинът, още по-малко заптието, нямат никакво основание да блокират точно и само хана в Къкрина, ако не знаят със сигурност, че там ще нощува Левски; нещо повече, те дори не би трябвало да знаят дали там е Латинеца, съдържателя, ханът може и да е заключен; следователно, в този отрязък от време – 6.30 вечерта най-рано, когато докладва заптието, че тези двамата са тръгнали по пътя и 12 в полунощ, когато тръгва потерята, турската полиция, според мен, сто процента вече е разчитала на потвърдена информация за присъствието на Левски и Николчо в Къкринския хан, защото заедно с донесението на заптието, някой друг посветен за часа на тръгването на Левски и посоката на целта на движението му (Къкринския хан на Латинеца) успоредно с информацията на Али чауш е казал това на каймаканина; двете информации, тази на Али чауш и на предателя са се засекли и - бинго за каймаканина! – той праща потерята на точното място и в точното време, при това без да й губи времето да рови из други ханища и колиби по лозята. Ето защо потерята пропуска и Латинеца (те го познават, познават и Николчо Цветков), защото вътре е баш комитата, те са се целели само в него, не в другите двама, при това са знаели със сигурност, че той е вътре, щом другите двама са там. Затова и каймаканинът нарежда на водача на потерята да го хванат жив, той е информиран точно кой е човека в хана с Цветков и Латинеца, че не е някаква дребна риба, която да се проверява, и че е опасен, хитър и ловък, иначе нямаше да пропуснат Латинеца да излезе; нито пък щяха да викат после в участъка поп Кръстя да го разпознава, те са знаели, че поп Кръстьо е член на комитета, вече са го пречупили, той само им е бил необходим да потвърди триумфа им. Но попът нито е знаел кога влиза Левски в Ловеч, нито кога излиза, и да е искал, той не е можел да им каже „фанете тогоз”, защото въобще понятие си е нямал къде е „тогоз”, той само би могъл да потвърди или отрече самоличността на вече заловения Левски. В целия този тайминг има едни поне 5 часа между 7 вечерта и полунощ, в които ако каймаканинът не знаеше със сигурност, че Левски се намира в хана, но се съмняваше, че това е той, щеше да оползотвори времето, за да го търси навсякъде другаде – из другите три хана и лозята – каймаканинът ги пренебрегва и пропилява, защото те не му трябват и са излишна загуба на време и усилия за него щом е осведомен къде е неговия човек, в Къкринския хан – прави го и за да не вдига излишен шум, да не изплаши „птичките” в Къкринския хан – потерята му удря само веднъж и то на точното място и в точното време, нито по-рано, нито по-късно. Какво съвпадение, а?! - тази информация за нощуването на Левски в ханчето на Латинеца в Къкрина не е получена при каймаканина преди идването и излизането на Левски от Ловеч, защото Левски го няма в града и никой не може да каже дали изобщо ще се появи там, докато пък е там, никой със сигурност не знае, освен него, кога точно ще тръгне към Къкрина и дали няма да си смени плановете; - на Хашнова той съобщава на 12 декември „ще мина аз или друг човек да ги вземе (книжата)”; информацията е достигнала при каймаканина в прозореца от време между 2 след обед, когато излизат Никола Цветков и Левски от Сиркови и тръгват към Къкрина и преди полунощ на същия ден; заптието Али чауш единствено е потвърдило, нещо е минало покрай него, даже без да си даде тогава представа какво е, чак по-късно, след Освобождението, се изживява като вездесъщ шериф и вдига стойки за пред Пъшков и компания. P.S. Мога сам да опровергая своята хипотеза и да изградя един друг алтернативен модел, който предлагаш и ти, но виж как би изглеждал той: Предател няма, заптието Али чауш вижда едно съмнително лице, докладва на каймаканинът и изказва мисъл, че това лице ще спи в хана на Латинеца в Къкрина; машшала Али, потрива брада каймаканинът, еввала, я кажете на старши стражаря яваж-яваж да сбере хората до 12 в полунощ, и да прескочат до хана в Къкрина, та някъде към три сутринта да го хванат по бели гащи, тогава човек е най-сънен, и гледайте да е жив; извикайте и поп Кръстьо после в конака, за да потвърди, че сме хванали Левски

Ето това е Ключът, който държи Левски в ръцете си при случай като този с Арабаконашкия провал и своеволията на Димитър Общи и групичка недоволници около него, този ключ, приет от БРЦК, на практика е позволявал на Левски да поеме контрол върху целия БРЦК, не само върху ВРО, което всъщност е щяло да му даде и политическо представителство и пълномощия. За да задейства този чл. 3, Левски е трябвало да свика упълномощени лица от частните комитети, които на общо събрание да го назначат, ако гласуват, че има достатъчно основания за това.

Ник, привет и ЧНГ Не само двамата, Никола Цветков и Христо Латинеца, знаят, че Левски ще нощува в Къкринското ханче. Най-малко знаят още Никола Сирков, мъжът на Мария Сиркова, защото на него Христо Иванов-Големия е възложил цялото прехвърляне на Левски до Търново, почти сигурно е, че за това знае и Мария Сиркова, Левски нощува у тях, там е архива, всички приготовления стават с нейно участие; може би, тук има въпросителни, за нощуването в Къкрина знаят и Величка Хашнова и мъжа й, Левски минава и през тях, вероятно за да вземе останали неща от архива, но може би и за да иска обяснения за подхвърлените писма или да ги види, те би трябвало да са у нея; близо до ума е, че като предишен укривател на Левски и член на комитета, Величка Хашнова и мъжа й Генчо Хашната знаят, че хана в Къкрина е нает от Латинеца с цел да бъде убежище за комитетски хора още през май с.г., не е кой знае колко трудно да се досетят накъде тръгва Апостола от тях, дори да не им е казал. Преди да излезе от Ловеч, Никола Цвятков се е отбил в една кръчма за по едно, такава е била традицията и доколкото си спомням има и спомени на свидетели, но сега не мога да ги цитирам, не са ми под ръка - кръчмата е държана от някой си Добри, какво е говорил там Никола (той е младо момче, 21-годишен, няма много опит, за разлика от Латинеца) не се знае, но може и да се е изтървал нещо на чашка, най-малко да е споменал, че отива в Къкринския хан. Този Добри кръчмаря е посочен като възможен предател в първата дописка на Каравелов, също не мога да цитирам по памет, но преди да бъде набеден поп Кръстьо; заедно с него е споменато още едно лице, за което аз нямам данни, трябва да се провери. За мен голям въпрос е дали поп Кръстьо би могъл да знае за идването и тръгването на Левски - иначе той със сигурност е знаел за предназначението на хана в Къкрина и лесно е можел да събере две и две, но тъй като вече е бил нарочен за предател от Хашнова, едва ли някой от комитетските хора е споделял каквото и да е било с него, така че той не би могъл да знае за идването и тръгването на Левски. Всички тези хора - те са поне 6-ма с вероятни още 2-3 - са имали потенциалната възможност да направят връзка между тръгването на Левски и Къкринското ханче. Все пак, кръгът не е толкова голям. Никола Сирков, на 42 години тогава, след залавянето на Левски се разболява изведнъж тежко и само след няколко месеца почива, Христо Иванов-Големия е подозирал, че е отровен; недочакала година траур, Мария Сиркова се жени за 11-години по младия си съсед Никола Цветков, когото също надживява; следите на Христо Цонев Латинеца се губят, биографията му след това е пълна с бели полета, почти нищо не се знае за него, той е бил във Втората легия с Левски и е на 29-30 годишна възраст, когато се разиграват събитията в Къкрина. Отишъл е ден преди Левски и Никола Цветков в Къкрина да приготви хана, той е бил там преди тях, посрещнал ги е, след като ги изпрати е трябвало да се върне, а Цветков и Левски да продължат към Търново.

Фружине, изпадаш в елементарно противоречие: веднъж питаш „Защо му е да го вижда?”, после сам отричаш написаното от теб с „той е проверен дали ще отиде на лозето... няма го на лозето.” Как хем няма необходимост да го вижда стражарят, хем е проверен, че не е на лозето? За да го провери дали е на лозето, нали трябва да го види, няма друг начин, обаче той не го вижда и все пак го проверява, според теб. Освен това, празникът е минал, той е на 26 декември, предишния ден, срещата става на 27, то по тая логика и Цветков е подозрително да пътува по празник. Какво толкова необичайно има човек с лозе да отиде на лозето си да нагледа дали са му хвърлили там кола с тор преди празниците и да свърши някаква работа по лозето, да разпръсне тази тор? За твое сведение, и аз не го знаех, но се поинтересувах, точно през декември се хвърля тор на лозята и се разпръсква, ето ако не ми вярваш, това е от специализирани сайтове: „През декември по-лесно се осигурява и правилното им съхранение. Лозята вече са в пълен покой. Ако по някаква причина не е извършена оран, в началото на месеца това трябва да стане колкото може по-скоро. Едновременно с това се внасят и заорават оборския тор, фосфорните и калиевите торове. Старите лози се торят през 3-5 години. Торът се внася в почвата, като се изкопават канавки през ред на дълбочина 30 и повече сантиметра.” http://www.agro-consultant.net/component/search/?searchword=%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2%20%D1%82%D0%BE%D1%80&ordering=&searchphrase=all http://gradinar.net/1087-Lozeto-ne-se-tori-po-vsyako-vreme Нищо главанашко няма в обяснението на Левски, то е премислено, както и минаването му по другия път от Хашнови, където пуска напред деца да му оглеждат пътя, нищо не е оставено без предпазни мерки; преди това той спи в колибите из лозята около Ловеч десетина дни, виждали са го там да ходи с мотика, хората в този сезон подготвят лозята за зимните студове, декември е бил топъл. Заптието Али чауш сам казва, че пратил другото заптие да го следи, значи му е било нужно да го вижда, но нещата с „тайминга” не му се получават, защото вече е било тъмно. Както и да е, да допуснем, че все пак го е видял как се събира отново с Никола Цветков на 3-4 км далечина в тъмното (?!) и двамата тръгнали заедно по пътя за Севлиево, което е твърде невероятно, но да допуснем. Защо тогава не са претърсвали всичко по този път натам, откъде Али чауш вади пророческото си заключение, че ще спят в хана на Латинеца в Къкрина, според теб. От местността Гьола, където са се срещнали до Къкрина са приблизително още 8-9 км, по пътя е имало още 2 хана, в Къкрина още един; в Къкрина Никола Цветков има роднини, защо непременно да спи в хана, вместо при роднините си или при други верни хора? Защо да не подминат Къкрина? Няма никакво разумно обяснение за прозорливостта, която си приписва Али чауш, излича даже оп приказките му, че каймаканинът се води по неговия акъл – излиза, че точно това заптие има последната и решаваща дума да обградят хана, а не неговия началник. На мен това ми прилича на нагласяване със задна дата, малко от сорта на рибарското, „ей с такова голямо око беше рибата”. Ето за това ти слагам три плюса!!! Каймаканинът НЕ ЗНАЕ къде е Левски, докато не идва Али чауш да му докладва, но каймаканинът може да ЗНАЕ къде ще отиде да нощува Левски, едното не противоречи на другото; той предварително може да е известен от предателя за мястото. Левски влиза в Ловеч без предупреждение колко ще стои, къде точно ще нощува, нощува една нощ и тръгва, през цялото това време никой друг, освен него не може да предвижда какво ще направи и колко време ще стои в Ловеч и къде. След като тръгва, обаче, този, който е посочил хана в Къкрина като място за нощуването му, вече знае и има възможност да донесе на каймаканина това; Христо Латинеца е заминал по-рано да подготви хана за нощувката, Левски и Николчо са тръгнали, Али чауш е маркирал пътя и посоката им, след като ги е срещнал. Защо не е тръгнала потерята веднага? В това също има резон – ако бяха тръгнали с коне три часа по-рано, когато е докладвал Али чауш, щяха да обградят хана към 10-11 вечерта, времето когато Левски и другите още са будни, 3 часа през нощта е идеалния час за такава акция. Защо не задържат Латинеца на излизане, някак си пропуснал този момент, защо го арестуват чак когато се връща.

В показанията си пред Временната комисия в София от 12.01.1873 Никола Цвятков говори само за едно заптие на кон, Хасан Али чауш, което ги срещнало с Левски на Пази мост, който е на около 6 км от Ловеч; двамата вървели поотделно и спрели на чешмата да пият вода, където става разговорът със заптието.Същото в различни варианти твърди Цветков и в следващите си разкази по-късно, винаги става въпрос за едно заптие. Ето и неговия разказ, според както го записва Д. Пъшков. „Никола Цветков — пише Д. Пъшков, — както казах по-горе, беше затворен при мене. За улавянето на Левски ми разправи следущото: Никола Сирков с Левски бяха натуряли книжата на Левски в сламата на самара на коня на пайстрога ми. Сутринта на 26 декември 1872 год. Никола Цветков тръгнал от Дръстене от къщата на пайстрога ми с неговия кон, в самара на който бяха зашити книжата и тевтерчето на Левски, през Пчелинска стена из пътеката, като се наговорили с Левски да се срещнат на кръстопътя на Севлиевското шосе. А Левски в същото време тръгнал през Стратиш през шосето пеши, като пратил Христо Луканов с няколко момчета напред да проверят да няма някоя засада, наредена от турците, а Левски вървял след тях на няколко разкрача. Левски изминал опасните места по Севлиевското шосе благополучно и като се събрали на кръстопътя с Никола Цветков и се разделили с Христа, обаче Левски бил много неспокоен. Като се събрали на кръстопътя, Никола Цветков се качил на коня, а Левски тръгнал пеши и заминали по Севлиевското шосе. Като наближили „Пази мост”, Никола съгледал отдалеч един стражар на кон и обадил на Левски. Левски се отбил към лозята, къде чешмата се срещнали със стражаря, който запитал Никола къде отива и кой е другарят му. Никола казал, че не го познавал, сега го стигнал на пътя. Заптието запитал Левски кой е и за къде отива. Отивам, казал Левски, на лозето си, аз съм от Ловеч, да видя колко кола боклук са докарали кираджиите. Стражарят заминал по шосето къде Ловеч, а Левски из пътеката отишъл нагоре из лозята и стигнал Никола на шосето до самия гьол. Левски се качил на коня и по мръкнало стигнали в селото Къкрино и слезли на комитетското ханче при Христо Латинеца, комитетски човек и познат с Левски и Никола Цветков. Левски още вечерта поръчал на Христо Латинеца, като пропеят първи петли, да иде да намери кон за до Севлиево, и ще дойдеш с нас да ни покажеш пътеката за Севлиево, да не минаваме по шосето, защото постоянно стражари кръстосват по шосето. Като запели петлите, Христо Латинецът отишъл да търси кон за Левски. След излизането на Латинеца, минало се няколко време, потропали на външните врати на ханчето. Никола помислил, че се е върнал Христо Латинецът, и поискал да отиде да му отвори. В това време почукало се втори път по-силно и извикал на турски: „Отвори бе, ханджи”. Тогава Никола се връща при Левски и му казал: „Заградени сме от много стражари и познах по гласа вчерашния стражар, който ни срещна вчера на шосето. Левски грабва своя револвер и на Латинеца („Предаден съм, казал” — стоят думите на Левски в черновката на спомените на Д. Пъшков, б. на Д.Т.С.), като казал на Никола да каже, че го не познава. Тези спомени Никола Цветков Бакърджията споделя не само с Д. Пъшков, с когото е затворен в софийската тъмница, но по-късно ги споделя и с Д-р П. Стоянов, а тъй също и с Хр. Ив. Книговезеца. И на тримата разказва почти едно и също. Из спомените на Д. Пъшков. Вж. Д.Т.С., стр. 645 Самото заптие, Али чауш, обаче, по-късно, разказва по-различна своя версия за тази среща, а спомените му са препредадени от сина на Христо Цонев и са публикувани в пълен вид от Димитър Панчовски: там Али чауш твърди, че били двама заптии и пратил другарят си му на една близка височина да види къде отива Левски, защото се усъмнил в него и от моста, който е в ниското, нямало видимост; Добре, допускаме, че Цветков по някаква причина повтаря едно и също невярно нещо, и че заптиетата са били двама, а не един, както твърди Али чауш, и другарят му е отишъл до близка височина да гледа накъде отива Левски; заптието Али чауш твърди в разказа си, че чакал един час, докато се върне другарят му; имайте предвид, че самото заптие казва, че вече се здрачавало, било е след 4.30 часа по време на срещата; след още половин час, в 5 след обед, вече е било напълно тъмно; да, но следващата среща, която са си определили Левски и Цветков е местността Гьола, тя е на 3-4 км от Пази мост; значи, за да види как Левски и Цветков се срещат пак и тръгват заедно, то е трябвало да чака до пълен мрак, да ги види, след което да се върне при другаря си - нещата никак не излизат и в двата случая, освен, ако другаря на Али чауш няма очила за нощно виждане, или Хасан Али Чауш си нагласява разказа, за да му се получи; това личи и от невярното му и нагласено заключение, което съм подчертал в тези спомени: „казах, че няма къде да нощуват по пътя, освен в Къкрина”. Потерята отива направо в хана на Латинеца в Къкрина, а не претърсват всички крайпътни ханове и колибите в лозята преди Къкрина след Гьола, където са се събрали двамата – само на 2-3 км от Пази мост е имало крайпътен хан, а на 800 м пред разклона за Горно Павликене друг, известен като хана на дядо Въльо, в Горно Павликене също е имало хан, а в Къкрина освен хана на Латинеца има още един, но е заварден само на Латинеца, имало е колиби в лозята, където е можело да се нощува, Левски преди да влезе в Ловеч на 26 е нощувал две седмици по такива колиби. Да допуснем обаче, че потерята е била със свръхестествени възможности, претърсила е преди това всички тези ханове – те са три, претърсила е в тъмното и колибите в лозята, след което се е разположила в засада около Къкринския хан,– защо тогава оставя Латинеца да излезе необезпокояван, без да го спре поне за проверка в тъмното минути преди да нахлуе, а го арестува, чак след като е задържала Левски и той се връща обратно; и защо Никола Цветков преди да нахлуе потерята и чак след като е излязъл Латинеца пали лампата. Да сумирам и систематизирам: – 4 пъти Никола Цветков твърди едно и също, заптието е било само едно; - Ако заптието обаче е било само едно, то просто няма начин да проследи отвисоко къде ще се срещнат повторно Левски и Никола Цветков, защото това става след около час, когато вече е нощ и няма видимост - Дори и да са били 2 заптиетата, както твърди Али Чауш, пак другарят му не може да ги види, поради същата причина - Дори да са имали свръх-заложби на ясновидци и детективи, двете заптиета (или едното) и да са разгадали, че Никола Цветков и Левски вървят заедно в една посока, в тази посока преди хана в Къкрина има още 3 други хана след мястото на срещата им, има и колиби из лозята, където могат да се крият, ако са разбойници - Дори и потерята да е имала супер-експедитивност в претърсването на трите хана, да е претърсила и колибите в лозята, защото тя тръгва след полунощ, а към 3 часа вече е устроила засадата, като за това време е трябвало да измине 18 км между Ловеч и Къкрина и да претърси всичко изброено, - защо е оставила Латинеца да излезе от хана, преди да затропа по вратата, пропуснала го е, как в тъмното са разбрали, че това не е Левски; - защо малко след излизането на Латинеца, Никола Цветков е запалил лампата, веднага след което са нахлули заптиетата? Че потерята водена от Бошнак Юсин Чауш е имала съвсем точна информация, че онази нощ в Къкринското ханче е Васил Левски, нещо, което се потвърждава и от разказа на самия Бошнак Юсин Чауш „За улавянето на Левски бил пратен старшият полицейски стражар Бошнак Юсин Чауш. Като се завърна от бягството в Руско-турската война в 1877 год., отидохме при него: Иван Драсов, Марин Луканов и Д. Пъшков. Запитахме го да ни разкаже как е уловен Левски и откъде знаеше, че Левски ще бъде тази вечер на Къкринското ханче. Бошнак Юсин каза, че го повикал каймакаминът и му заповядал да вземе със себе си 10 души полицейски стражари и да отидат в Къкрино на ханчето да уловят Левски, като им дал строго нареждане да пазят да не го убият. На въпроса откъде знае каймакаминът, че Левски тая вечер ще бъде в Къкрино на ханчето, Юсин Чауш каза, че каймакаминът нищо не казал откъде знае, че Левски ще бъде в Къкрино тази вечер.” Из спомените на Д. Пъшков. Д.Т.С., стр. 647. Каймакаминът говори с абсолютна сигурност, че Левски ще бъде тази вечер в ханчето, защото веднага с нареждането да отиде и го залови „дал строго нареждане да пазят да не го убият”. Ако той не знаеше и не беше известен, че Левски ще бъде в Къкринското ханче, то заповедта на каймакамина би била да претърсят къра, да арестуват непознатите лица и т. н., но никога не би дал нарежданията си, както ни ги съобщава Бошнак Юсин Чауш — да отиде да залови Левски и да пази да не го убият. Ако един началник не съобщава на своя подчинен откъде знае това, значи това е тайна, той пази източник. Каймаканинът е бил награден за залавянето на Левски Бих бил благодарен на всеки от съфорумците, който е може да промени мнението ми, формирано въз основа на тези факти и спомени, че Левски е бил предаден, а не заловен поради негова непредпазливост или случайно, не претендирам да съм категоричен в това мнение.

Да, съгласен съм, такъв е бил характерът на тези хора, така са разбирали участието си в освободителната борба, същото може да се каже и за Ботев. Разликата между другите и Левски е в качествата, които той е притежавал, което му позволява толкова дълго да върши това, което е правел, без да бъде заловен или убит. Но самият факт, че го е правел многократно, за мен е атестат за неговата безкористност. За Ангел Кънчев той пише, че от него ще стане добър апостол и организатор, но са му нужни няколко години да се учи на това. Защото преди да започне обиколката си през 1868-9, Левски вече има натрупан голям опит зад гърба си в двете легии и четата на Хитов, докато Кънчев идва млад и зелен студент с пълна с идеали душа, но без никакъв опит на революционер и хъш; опитът на Общи е с отрицателен знак, ако се види каква е биографията му в детайли, той не е стабилен човек и годен за конспиративна дейност, Левски го е познавал от Втората легия.

Доста съм се поотдалечил от тематиката, ти ме върна с линка към книжката, и сега ми се налага да импровизирам; когато пишем за всичко това е желателно да боравим с целия достъпен материал от документи и извори, за да можем да го анализираме.

Според мен за Левски са били по-важни копията от кореспонденцията му с БРЦК и другите дейци в Букурещ; точно за писмата става въпрос и в измислените писма на Хашнова (или реални кой знае?), в тях се казва да се изгорят писмата, а да се занесе тефтера с имената на членовете на лозето, Левски пак отива у тях, не за да им каже "до виждане", моето мнение е, че отива да търси там непредадени писма, невърнати у Сиркови, точно това става вероятната примамка за отклонението му, иначе има ли някой правдоподобно обяснение защо се отбива у Хашнови?

Можеш ли да приведеш някакви исторически извори за това, конкретни документи да се цитират?

Кои са били сигурни, турските власти ли?

Спор няма за това, Фружине, никога не съм твърдял, че ВРО е политическа партия или бойскаутска организация - тя е военизирано формирование с цел вдигане на въоръжено въстание и следователно действа като армейска организация, целта й е била такава, следователно и правилата в нея.

Не е така - Левски се движи по канал, организиран му от Христо Иванов-Големия, затова всички в Ловеч, които осигуряват този канал са посочени от Големия - това са Сиркови, Латинеца и Бакърджията, без Марийка Сиркова всички се падат някаква рода на Христо Иванов, Стаски беше изследвал в детайли тези връзки, както и участието на христо Иванов-Големия в превеждането на Левски през Търново-Русе, затова се надявах и той да се включи тук. Ако си мислите, че Левски се е движел без план и посока като "лист обрулен" това далече не съответства нито на характера му, нито на организацията, която сам е изградил. Че ловеч е било най-опасното място за него, той самият си е давал много ясна сметка - преди да влезе и да прекара само една нощ в дома на Сиркови, той се крие около две седмици по колибите около Ловеч, времето е било сравнително топло. Но не припарва до Ловеч, и влиза там само за една нощ.

Тук вече отиваме към по-големи обобщения, за които не съм готов. Безспорно, Левски не е безгрешен и прави своите грешки. Дали отиването му в Ловеч е грешка. Не, според мен, доколкото вземането на необходимите му писма и архиви не е стратегическа негова грешка. Бих се съгласил, че влизането му в Ловеч, едната нощ у Сиркови и срещата му с Хашнови е тактическа грешка с фатални последствия; няма гаранция, че ако не го беше направил, щеше да стигне невредим до Букурещ. Стаски тук развиваше тезата, че ако не е бил заловен в Къкрина, по трасето му към Търново-Русе-Букурещ това неминуемо е щяло да стане, защото капанът е бил заложен на много места, гарантиращ това залавяне. Би ми било любопитно да изложи конкретните си аргументи за това, той е работил много върху фактите. За това, че революционна организация, изградена върху един човек е обречена на провал бих поспорил, защото от друга страна, ако този лидер е успял да изгради своя здрава защита вътре в тази организация, структура, такава йерархия може да е много жилава и силна - справка групата на Кастро при започването на аватюрата му с "Гранма", при евентуално убийство на Кастро още при дебаркирането нито един от сподвижниците му, вкючително и Гевара, нямаше да има никакъв шанс да постигне свалянето на Батиста и задържането на властта. Но това е само отклонение без връзка с темата.

За мен това също е някаква загадка, имал е възможност да поиска архива да му бъде изнесен извън Ловеч по друг човек. Нямам обяснение, освен предположения. Защо, например, решава да влезе лично в къщата на Денчо Халача при обира с убийството на слугата му, а не праща Вутьо с някой друг от комитетската полиция? Не само този случай, има и редица други, в които буквално си играе със смъртта на руска рулетка, прави го непрекъснато и с лекота.

Благодаря, това е ценна за мен информация. Не само твърденията на Гербов, тях ги оспорвах още, когато той ги представи като безспорни факти - повече съм склонен да приема, че писмата до Хитов и Ф.Тотю, които са били цитирани от комисията в София са попаднали там от вече заловения в Букурещ архив на Любен Каравелов (Гербов самоотвержено отрича такава възможност); но има и едни спомени на Никола Цветков след Освобождението, сега не мога точно да ги цитирам, в които той твърди, че Левски се е опитал да хвърли в огъня някакви книжа. Да, по принцип такива спомени със задна дата са твърде ненадежден исторически източник. Захарий Стоянов е талантлив разказвач със силно въображение и това донякъде обяснява пристраститето му към вече веднъж написано от него, по принцип съм открил, че пишещите братя са много упорити в потвърждаването на вече написаното от тях, дотам, че понякога сами започват да вярват в собствените си измислици.

Всичко това е така, но то се базира единствено върху разказите и писанията на Величка Хашнова, единствено тя разказва за попа начело на стражари в лозето и тя пише на Левски за подхвърлени писма, на което той й отговаря, ако има някаква конспирация с опит да се посочи предател, източникът са нейните думи. Това, което не е конспирация, е отговорът на Левски, прехвърлянето на архива у Сиркови, последвалото му вземане от Левски и минаването пак през Хашнови, което вече е косвено доказателство, че там са останали още писма, пари или документи, тоест тя не е изпълнила нареждането му ВСИЧКО да се пренесе у Сиркови; фактът, че у него все пак са намерени писма, потвърждава тази теза, защото целият архив от Сиркови е бил зашит в самара на коня, благодарение на което по една случайност го имаме днес. P.S. Видях, че темата се е "нагорещила" вече, което много ме радва, и ще изляза за известно време от нея, за да не досаждам с монологичност, защото забелязвам такава тенденция в това което сам пиша, някаква тенденциозност; много бих се радвал другите участници да разчупят клишето с нещо свежо по темата, но аргументирано

Точно така, там след писмата вече очевидно е несигурно: Поради тия писма страхувам се да дойда в града Ви. В тях тълкувам: Предателство истинско и предателство, без да ще, от страх. Но вижте какво ще Ви забележа веднъж за всякога и веднъж и сто пъти излизам от длъжността си. (Да ви кажа) защо исках да дойда: колкото писма, пари, вестници и всичко, каквото има оставено у Вас и у председателя (Ви) тайни работи да се пренесат у Николча (Сирков), че или аз ще премина да ги взема, или друг ще проводя да ги отнесе, дето събираме вече всичките работи (ЦК в Букурещ), защото времето заповядва. "Поради тия писма" пише Левски, те са причината, заради тях е несигурно.

Ханът се държи от другия човек, Христо Латинеца, не от Никола Цветков. Сега ако ще си правим кръстосани разпити, Никола Цветков е бакърджия по занаят, но отиват в хана на Латинеца, който е съдържател на хана, а не бакърджията Никола Цветков. Но давай, ако имаш някъкви други силни аргументи, излагай ги, объркал съм Латинеца с бакърджията, моя грешка, така или иначе, ханът е на Латинеца, а не на Никола Цветков.

Дори и да няма, допускам че това е много вероятно, членовете на комитета му пишат, че има, като подробно му разказват какво пише в тях и как са ги получили, затова той им отговаря. Какъв мотив би ги накарал да съчиняват историята за тези писма, ако ги няма? И защо той, след като му пишат за тези писма, нарежда архива да се пренесе у Сиркови от Хашнови, които го уведомяват за писмата (които може и да ги няма)?

Бакърджията отива сам в Къкрина, Левски е придружаван от никола Цветков, когато го срещат заптиетата.

И двата ти аргумента демонстрират непознаване на фактите, затова написах, върнете се назад в темата и прочетете какво сме обсъждали: не е "някакъв тефтер", а е тефтерът с имената на участниците в комитета, което директно би ги пратило на бесилото или на каторга; указанието да се изгорят писмата би обезмислило влизането на Левски в Ловеч, той идва точно за тези писма; освен това, Величка съчинява цяла постановка, как след получаване на "фалшивите" писма от Левски тръгнала към лозето с мъжа си да крият архива, но видели поп Кръстю и група предрешени стражари, които дошли на лозето и ги претърсили (?), но нищо не намерили, за това разказва д.р П. Ив. Стоянов след Освобождението; целият сюжет с трите подхвърлени писма въобще не е маловажен, той е много силно пряко доказателство срещу Величка Хашнова, защото освен нея, никой друг не твърди, че е имало такива писма. Писмата, както стана въпрос, изчезват после от архива, съхраняван от Марийка Сиркова, няма ги там, попът не е имал достъп до този архив. Заптиетата са блокирали единствено хана в Къкрина, за това свидетелстват съдържатели на другите ханове, ставаше въпрос в началото на темата.

Има две преки доказателства за предателство: Първо – подхвърлените писма в къщата на Величка Хашнова. За съществуването на тези писма пише самият Левски в свое писмо от 12.12.1872 следното: „Току да тръгна за града Ви, получих писмо, в което ми се съобщава, че са били подхвърляни в една къща писма с моя подпис: Ас. Дер. Кърджала. В тези писма се казвало: “Донесете ми тефтера на еди-коя си колиба и там го оставете, а всичко друго каквото има, да го изгорите!” Словата в писмото са ойдурдисвани (наподобявани) да приличат на моите. Писмено да ми дадете (обяснение) за тия писма, които са писани от Вас. Пророкувам каква е била целта Ви. (Съобщете ми) по вишегласие ли сте го направили или само някой и кой е? Ако отричате това и всеки от вас каже: “Не знам”, то аз знам и ще ви го покажа да го видите кой е. За целта на тия писма оставам да говоря, след като видя ще ли изповяда сам оня, който ги е мушкал из рязката на портата, и като какво си е мислил с това, па тогава (ще говоря аз). Поради тия писма страхувам се да дойда в града Ви. В тях тълкувам: Предателство истинско и предателство, без да ще, от страх. Но вижте какво ще Ви забележа веднъж за всякога и веднъж и сто пъти излизам от длъжността си. (Да ви кажа) защо исках да дойда: колкото писма, пари, вестници и всичко, каквото има оставено у Вас и у председателя (Ви) тайни работи да се пренесат у Николча (Сирков), че или аз ще премина да ги взема, или друг ще проводя да ги отнесе, дето събираме вече всичките работи (ЦК в Букурещ), защото времето заповядва. У председателя има пари, пренесени от други комитети. По-преди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава? На комитетска пара минутата се не знае, кога(то) ще се поиска! Сега, както казах: пари, писма и пр. Да се занесат у Николчови и всичко от днес нататък кой каквото има с мене у Николча да (го) оставя. Оттам ще и (да получава...” Какво по-пряко доказателство още трябва от писмото на Левски, който пише, че поради предателство се страхува да влезе в Ловеч и нарежда арихва да се пренесе от къщата на Хашнови в Сиркови? Писмото е директно адресирано до Величка Хашнова в тази си част, то визира лично нея, защото тя единствено твърди, че в пролуката на портата на нейната къща са били подпъхнати тези три писма; писмата обаче никога не са намерени, те или са нейна измислица, или са унищожени. За сметка на това е запазено писмото на Левски, доказващо предателство. Второ: Турците блокират ханчето в Къкрина, въпреки че в селото има още няколко хана. Те даже не би трябвало да знаят, ако няма предател отвътре, че там е комитетския хан, още по-малко, че само един от тях е такъв. Поп Кръстю не би могъл да ги насочи, защото поп Кръстю не знае дали Левски е в Ловеч, нито пък кога Левски ще тръгне оттам, той е изолиран от информация от самите членове на комитета. Стражарите, които срещнали Левски, ако въобще са го познали, също без информация от предател, не могат да стигнат по ясновидски път, че Левски ще бъде точно тази вечер в Къкринския хан, а не някъде другаде по пътя. Всичко това го обсъждахме поне в 20 или 30 постинга в началото на темата, няма смисъл сега пак да зацикляме в този кръг, защото пак ще стигнем от него до същите заключения; тезата за случайност при залавянето на Левски в Къкрина беше отхвърлена, за да не се връщаме пак назад и да повтаряме всички аргументи за и против, може да се прегледат постингите, засягащи точно обграждането на ханчето в Къкрина. Аз сам в началото на темата бях на мнение, че поп Кръстю е предателят, но аргументите и фактите, които изнесоха Ресавски и Стаски промениха това ми мнение, защото попът не е знаел кога идва Левски в Ловеч нито и кога тръгва оттам, дори да е знаел за хана в Къкрина, той не би могъл конкретно да го посочи на турците. Кръстникът на предателството срещу поп Кръстю Никифоров е този, който твърди, че в къщата му са подхвърлени три писма с лъжливия почерк и подпис на Левски, тоест Величка Хашнова, защото това е нейно твърдение. Оттам тръгва клеветата срещу попа, но първи я публикува Любен Каравелов през август 1873 г. Във вестник „Независимост”: „Позитивно вече се знае, че Васил Левски е предаден от поп Кръстя. Васил е дал на тоя поп малко парици и някои други неща да ги скрие, а тия парици и тия неща са били най-главната причина, която е накарала черковния служител да продаде една християнска душа на турските джелати...” после към това се присъединяват Захарий Стоянов и Иван Вазов, за да се стигне до ония страшни думи „това петно на Храма, тоз низък червяк” и т.н. та до днес.

Честита Нова Година на всички с пожелание за здраве, късмет и успехи! Дебатът по темата отново се разводни. За да го насоча, доколкото това е възможно тук, към конкретика, ще припомня някои основни заключения, до които бяхме достигнали: - Левски е бил предаден от хора, които са имали точна информация за неговия маршрут през Къкрина, защото е бил обграден само комитетския хан в това село, предателят е знаел мястото и го е посочил конкретно, потерята там е била добре организирана и позиционирана, с цел да залови жив Левски, като е имала съвсем точна информация, че той е вътре - поп Кръстьо, дори да е бил турски доносник (мухтар) не е имал информация за това, не е знаел, по простата причина, че вече е бил изолиран и Левски не е имал среща с него;той отпада от лицата, които биха могли да посочат на турците тази информация - Кръгът на лицата, осведомени за това е много тесен: съпрузите Сиркови, Хашнови, Христо Латинеца и Никола Цветков – 6 човека - От тези 6-мата отпада Никола Цветков, който физически няма възможност във фаталния ден да отиде да съобщи на турската власт, защото се движи с Левски, но от друга страна, той се среща с Хашнови - Левски в писмото си от 12.12.1872 посочва като „писател” на фалшивите подхвърлени писма Величка Хашнова, това става ясно от цитирания материал от линка на Ресавски по горе - Трите фалшиви писма, за които става дума в писмото на Левски, че са подхвърлени с цел да го примамят в Ловеч, писани от Величка Хашнова, изчезват по късно от архива, съхраняван от Сиркова, която се жени повторно за Никола Цветков, след смъртта на съпруга си - Никола Цветков е този, който минути преди да влязат турците в хана, става по-рано, пали светлините, уж защото бил гладен и за да „хапне нещо”, минути след това турците влизат в хана - преди него от хана излиза Христо Латинеца, за да се обадел на близките си в селото и да се сбогувал с тях – в три часа през нощта да се сбогува?, при положение, че задачата му е да заведе Левски до Търново, след което да се върне - Христо Иванов-Големия, на когото Никола Цветков и Христо Латинеца са роднини, отговаря за целия канал по извеждането на Левски през Търново, това е така, защото Левски се доверява единствено на него и вече е изключил изградената куриерска мрежа след провала и подхвърлянето на лъжливите писма, за които стана дума - Христо Иванов-Големия по-късно идва в Ловеч, с намерение да накаже жена-предател, възможните две версии за това са Сиркова и Хашнова - от посочения материал от линка става ясно, че два дни преди тръгването на Левски от Ловеч идва куриер от Троян, който също е знаел за влизането на Левски в града, този куриер нощува при Хашнови, преди да се върне обратно Хипотези и нови факти?

Приемам като консенсусна гледна точка да обсъждаме ББД като потенциално възможен социален амортисьор, предлагащ възможност за „мирно съвместно съществуване” без насилствени сблъсъци между елитите и стигналите ръба на бедността хора без работа. Трябва да се коригирам от предишния си постинг, Финландия не е приела въвеждането на такъв доход от 2017, ще извърши експеримент само с 2000 души, които ще получават не по 800, а по 560 евро всеки месец в продължение на година. Подобни ограничени експерименти ще се правят и на други места по света, но засега никоя западна държава не е приела законодателно въвеждането на ББД в национален мащаб, а само на регионални нива. В Германия предложение за ББД е отхвърлено от парламента (с доста сериозни аргументи, формулирани педантично в точки), в Швейцария не е прието след референдум от 77% от участвалите. Причините, както и аргументите „за” и „против” могат да се прочетат в детайли на тези линкове: https://www.bloomberg.com/quicktake/universal-basic-income https://www.bloomberg.com/view/articles/2016-05-02/a-basic-income-should-be-the-next-big-thing https://jobspotting.com/en/journal/universal-basic-income/ http://www.chinapost.com.tw/commentary/afp/2016/06/04/468265/Pro-and.htm В САЩ най-силните привърженици за ББД са от средите на високотехнологичните фирми в Силиконовата долина (Илон Мъск е сред тях), като според мен, това има следното обяснение: проучвания показват, че там най-ускорено се въвежда роботизацията и вероятно ИИ, което очертава перспективата (потенциално) 47% от работните места да бъдат съкратени; оттук и загрижеността на високотехнологичните компании, кой ще купува тяхната продукция, ако хората са без работа и заплати? Изобщо примерът със законодателството на Ричард Никсън не е от най-коректните, защото на практика Никсън не предлага ББД, а доплащане на хората под долния праг на бедност тогава от 1600 долара (сегашни 10 000); дотам се изчерпва и проектозакона му, но дори и в този му орязан вид не е приет. Цифрите за увеличаването на парите в бюджета за различни социални програми в САЩ са впечатляващи, наистина социалните програми от времето на Никсън (1968-74) са вдигнали ръст 500% (пет пъти!) и според мен тази тенденция ще продължи, дори Тръмп не я оспори в предизборните си дебати с Клинтън. Друг е въпросът доколко са ефективни тези социални програми, доколко устремно нарастващото чиновничество в САЩ (сега там има над 22 милиона държавни служители, заедно с федералните, щатските и областните) не изяжда огромна част от тези пари във вид на заплати, бонуси и корупционни схеми при разпределението им. Изчислено е, че ако в САЩ се въведе ББД за цялото население от 10000 годишно, това би струвало 3.2 трилиона долара годишно на бюджета; сега разпределяните в социални програми пари са три пъти по-малко, а целият бюджет е 3.2 трилиона. Ако се върнем конкретно в детайлите, предложението да се търсят резерви за акумулиране на средства за ББД от косвените данъци, предимно с вдигане на ДДС, не е чак толкова хуманно от гледна точка на бедните, то повече облагодетелства големите производители, защото вдигането на данъка върху добавената стойност автоматично ще повлече нагоре цените на стоките за крайния потребител, което ще удари по джоба дребните купувачи и ще отвори нови възможности към крупния бизнес, тъй като той си получава пак голяма част от добавената стойност във вид на данъчен кредит, за разлика от крайния клиент на продукцията му.

„Въпрос за милион” както се казва в клишето, чийто отговор би имал голяма стойност, поне за нас, българите. Много пъти съм си го задавал, бих могъл да ти отговоря какво не е и какво не го мотивира, иначе този човек за мен също е Енигма. - не е Властолюбец, това най-често му приписват, иначе щеше да си плете интригите в Букурещ и нямаше да си залага кожата в България, което прави всеки божи ден 3 години; - не е сребролюбец – и за това го обвиняват, видно е в тефтерчето му какво харчи, макар че през ръцете му минават доста пари - не е бил зъл човек, обичал децата, мнозина очевидци го разказват независимо един от друг; обичал е и можел да пее „ангелогласно”, правел го при всеки сгоден случай; Сам за себе си написал в тефтерчето си, никъде не се натискал да го публикува или да се докарва пред работодател с биографични данни, за негова си консумация е бил този текст: „Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род... Поне няколко съвременници, сега не мога да цитирам точно кои, твърдят, че любимата му песен била: Яничари ходят, мамо, от село на село. Мъжки рожби вземат, мамо, яничари правят /2 Взели, кого взели, мамо, взели и Стоила. А Стоил си беше, мамо, едничък на майка /2 Плакала е много годин' Стоилова майка... Все за Стоил тя си мисли... https://www.youtube.com/watch?v=kij2fIHPKxQ Моето виждане за него е като за роден свободен човек, такива са много, много малко на белия свят, винаги е било така, така и ще бъде.