Б. Киров

Нямаме никакво противоречие. Един от фронтмените на новата вълна американски корпорации е Илон Мъск. Този 45-годишен южноафриканец с американско гражданство в момента има контролен пакет акции (и е основател) в следните мега-корпорации: SpaceX; Tesla Motors; SolarCity и Hyperloop, а е бил основател и на мега-корпорацията PayPal (x.com + Confinity), закупена от eBay. Той самият е ИНОВАТОР, който има таланта да превъплъщава новите си идеи по корпоративен път; около ядрото на неговите иновации кристализират мега-структурите на корпорации. Иновативни ли се тези корпорации? Да, колкото е иновативен техният Създател, Илон Мъск. С лична собственост в акции над 16 млрд. долара (4 пъти повече от тази на 70-годишният милиардер Тръмп), Мъск е на 45-години, а над 50 000 души корпоративни служители работят в контролираните от него корпорации. Tesla Motors е изградила хиляди соларни устройства за зареждане с ток на автомобилите на корпорацията в цяла Америка, зареждащи БЕЗПЛАТНО акумулаторите на автомобилите, ето защо стои на първо място в топ листата на Форбс. Корпорацията работи по модел, който ще струва около 30 000 долара, тоест масов, и когато това стане, няма никакъв проблем колите на Тесла да изместят от пазара бензиновите и дизеловите. Даймлер Бенц инвестира в Тесла. Странна и нестандартна личност, Мъск дарява 10 млн. на Future of Life Institute, организация изследваща опасността от създаване на изкуствен интелект, но инвестира и в DeepMind Technologies Limited, занимаваща се с развитието на изкуствен интелект.

За ТТИП – правя хипотеза, че ще бъде сключен компактно с ЕС като двустранно споразумение и то в обозримо бъдеще (първият мандат на Тръмп) върху следния факт – САЩ нямат шанс да запазят икономическото си и политическо глобално лидерство без много тясна интеграция и конвергенция с ЕС. Ето как ще изглеждат нещата, според прогноза на Световната банка, само след 4 години. В такъв многополюсен свят, без партньор и съюзник като ЕС анблок (в таблицата не е отразен, но ако беше, щеше да е на 2-ро място след Китай по БВП), САЩ не биха имали контролен пакет акции в световния брутен продукт; в случай на интеграция, обаче, Запада би притежавал над 40% от брутния световен продукт. Това е главната причина, която ме води към хипотезата, че ТТИП ще бъде финализирано през следващите няколко години, независимо дали ще има предварителни двустранни разговори на САЩ със страните в ЕС преди това поотделно, то е необходимо на Запада като цяло и е единствения начин западната цивилизация да остане доминираща в бъдещия многополюсен свят. Къде е мястото на Русия тук – ще си позволя една доста субективна интерпретация: ако предишната парадигма за Европа на Североатлантическия пакт звучеше така: „Америка вътре, Съветите (Русия) вън, Германия долу”, това може да бъде трансформирано и перифразирано сега така: „Америка вътре, Китай вън, Русия долу”; иронията на историята е, че Русия днес е отделена от Украйна, като навремето Източна Германия беше разделена от Западна (Германия долу); по тази логика, пак повтарям много субективна и хипотетична, Украйна ще бъде приета най-напред в НАТО и Европейския съюз, без обаче да се затваря перспективата и вратата за едно по далечно бъдеще и за Русия, тя в крайна сметка е част от християнската цивилизация и принадлежи повече към Европа, отколкото към Азия. Хипотеза, не базирана върху конкретен анализ на факти, а поставена тук от мен доста неангажиращо и с цел да провокирам диалог и подлагането и на критичен анализ.

С номинирането на Стивън Мнучин за финансов министър (Secretary of the Treasury) и Уилбър Рос за министър на търговията, повечето важни фигури в кабинета на Тръмп са по местата си, остава все още вакантен поста на Държавен Секретар, най-важен при провеждането на външната политика. Има много общи неща между назначените в екипа на Тръмп: Уилбър Рос 25 години (до 2000) работи във фонд на Ротшилд за изкупуване на банкрутирали фирми ; Стивън Бенън и Стивън Мнучин са бивши служители на Goldman Sachs (откъдето идват и фигури като Марио Драги, John Paulson, бивш секретар на Съкровището и др.) Изборът за Съветник по Националната сигурност на Майкъл Флин не оставя съмнение в бъдещата безкомпромисна политика по отношение на ислямския фундаментализъм. От друга страна, вицепрезидентът Майк Пенс и Рейнс Прийбъс (White House Chief of Staff) са високопоставени фигури от партийния естаблишмънт на Републиканската партия, осигуряващи здрав гръб на президента в Конгреса и Сената. Очертава се много силен, мотивиран и добре сработен екип от предизборната кампания с ясно поставени дългосрочни цели. Още отсега могат да се посочат няколко очевидни и ясно изразени от този екип и от избрания президент приоритети във външнополитически план: - унищожаване на Ислямска държава в Близкия изток и установяване на стабилност там - налагане на санкции срещу Иран и ограничаване на атомната му програма - сътрудничество с Русия в борбата срещу ислямизма - отказ от ТПП в Азия и двустранно договаряне на търговските условия с всяка страна поотделно - икономически натиск върху Китай за предоговаряне на търговския стокообмен, като принципа е „говори учтиво с тояга (45% вносни тарифи) зад гърба”; според мен, може да се наложи да използват „тоягата”, кабинета на Тръмп са готови на това - аналогично предоговаряне с Мексико (тук тарифите са 35%) или излизане от НАФТА - За Трансантлантическото търговско споразумение с ЕС (ТТИП) нещата, според мен, не стоят както с ТПП; този договор се тълкува като двустранен между САЩ и ЕС и там вероятно ще бъде постигнато споразумение и подписване, но след като ясно се очертае картината кои ще бъдат новите лидери на ключовите държави Франция и Германия в Европа и какво е съотношението на силите вътре в ЕС - ясно заявено послание към европейските партньори да плащат за сигурността си повече и да отделят за въоръжаване съпоставими суми с американските (50-50 в НАТО), от този принцип, колкото и да не им се иска на европейските политици, едва ли новият американски президент ще отстъпи Стивън Мнучин (Steven Terner Mnuchin; род. 21 дек. 1962 г.) — завършил Йелския университет, от 1985 до 2002 работи в Goldman Sachs; после в хедж-фонда ESL на Едуард Ламперт; става изпълнителен директор на хедж-фонд SFM Capital Management, в който Джордж Сорос влага 1 млрд. долара; заедно с Chip Seelig и Daniel Neidich основава Dune Capital, продуцентска компания в киноиндустрията през 2006; през 2007 Dune Capital сключва договор с 20th Century Fox за 500 млн. долара и инвестира в „Аватар” и др. филми; следват договори на Dune Capital с Warner Brothers; през 2013 Мнучин слива Dune Capital с друга продуцентска къща и така възниква RatPac-Dune Entertainment, продуцирала „Американски снайпер”, „Лудият Макс”(продължението) и др. филми; през 2014 инвестира в Relativity Media, но година по-късно, преди компанията да банкрутира, успява да изтегли капитала си от нея; през 2016 се занимава с финансирането на кампанията на Доналд Тръмп. Баща е на три деца. Баща му, Робърт Мнучин е бил основен партньор в Goldman Sachs и собственик на галерията C&M Arts в Ню Йорк.

Благодаря за линка, ето какво открих след него, интервюто на Стивън Мнучин и Уилбър Рос пред CNBС, част от което в съкратен превод поствам в темата, защото, според мен, показва твърдото намерение на екипа на Тръмп да не се отклонява от предизборната му платформа в икономиката, поне по отношение на данъците, това за мен е почти сравнимо с Рейгъномиката. За външната политика, ако могат да се правят някакви аналогии с епохата на Рейгън, това би означавало „Америка на първо място”, малцина навярно знаят, че точно това е слоганът, с който идва на власт като Президент на САЩ Роналд Рейгън. Ситуацията във външен план е коренно различна, разбира се, но тогава Рейгън, противно на общоприетите клишета за агресивен външен курс, следва политика на „сдържане” към Съветския съюз и изтощаване в надпревара във въоръжаването, той печели войната без битки и военно напрежение, само с локални конфликти, съчетани с тотален икономически натиск. Ако направим съвременен паралел с Китай, външната политика на САЩ, поне като икономическа насока, по мое мнение ще следва този курс на „сдържане” към китайския тигър. Изкушавам се и от още едно сравнение с времето след Втората световна война, когато започва Студената война с Източния блок. Тогава двама души казват две ключови фрази за стратегията на Запада към Съветския блок. Единият е Уинстън Чърчил: „Оставете ги на тях самите (зад Желязната завеса), те сами ще се доведат до разруха.” Другият е лорд Исмей, първият секретар на НАТО:„Кeep the Americans in, Soviets out, and Germans down; Дръжте Америка вътре (в Европа), Съветите вън, а Германия долу.” Цитирам тези думи само като хипотеза, осъзнавайки, че историята никога не се повтаря, но понякога го прави като фарс. Интервюто: http://www.cnbc.com/2016/11/30/trump-cabinet-picks-ross-and-mnunchins-exclusive-interview-with-cnbc.html Стивън Мнучин: И да кажа тук ясно – нашият номер едно приоритет е данъчната реформа. Това ще бъде най-голямата данъчна промяна след Рейгън. Уилбър и аз работим в близко взаимодействие още от кампанията. Ние ще намалим корпоративния данък, което ще върне много работни места обратно в Съединените щати. Водещ: Колко възнамерявате да го съкратите? Стивън Мнучин: Ще бъде 15% и ще върне маса пари в кеш обратно в САЩ. Първо искам да заявя тук, че корпоративния данък е само един компонент от данъците в държавата. ОК? А главният компонент очевидно е персоналния данък и персоналните такси. Така че като съкратим корпоративния данък, автоматично ще вдигнем персоналните доходи. А нашите персонални данъци (за богатите – бел. Пр.) са високи, така че автоматично приходите от бюджета ще се прелеят оттам. Същевременно имаме голямо намаляване на данъците са средната класа. Това е другото важно нещо в опростяването на данъчната скала. Данъчната скала беше твърде комплицирана и хората губеха твърде много време да се чудат как да минат по-най ниската възможна тарифа в нея. Водещ: Ще срещнете ли подкрепа от Републиканската партия? Стивън Мнучин: Иначе не би имало смисъл. Ще работим заедно с Конгреса. Мисля че имаме пълно разбирателство с тях. Водещ: Това означава ли, че щом съкратите данъците, това ще промени поведението на хората, което ще доведе до по-големи печалби? Стивън Мнучин: Точно така, и тази администрация ще окуражава това. Водещ: Последната администрация като че ли вървеше в обратната посока. Идеята беше, че лъвският пай ще отиде у богатите. Стивън Мнучин: Въобще не е така. Няма да има абсолютно данъчно облекчение за богатите, за тях ще има някои ограничения, но данъчното съкращение за онези под тях ще бъде освободено от такива ограничения. Водещ: Някои анализатори внушават, че средната класа – обикновените хора и особено самотните родители – ще плащат повече. Стивън Мнучин: Не вярваме на такива анализатори. Когато работим с Конгреса, ще решим съвместно с тях този въпрос и ще го направим много ясно. Намаляването на данъците за средната класа и кредитирането за родителски грижи е голям аспект от това. Това приоритетно разработвахме по време на кампанията и ползата е, че Уилбър (Рос) и аз работехме съвместно с избрания Президент като един отбор. Така че ще има интегрирана дейност между Министерството на Търговията и това на Държавното Съкровище. Така че когато правим съкращенията на данъците, ще го правим винаги в синхрон двете министерства (на Търговията и Финансите). Ние вярваме в честната търговия (fair trade) и вярваме, че тя ще даде истински бум в развитието на икономиката. Водещ: Какво ще кажете за Carrier (корпорация за климатични системи)? Уилбър Рос: В този случай имаме победа, преди да сме встъпили в длъжност (някои от задграничните производства на Carrier се връщат на американска територия) Водещ: Мислите ли че е част от вашата роля да посредничите между американски компании да се върнат в Съединените щати? Стивън Мнучин: При тази администрация, този Президент, този вицепрезидент ще има открита комуникация с бизнес лидерите. Виждате че това вече започна, защото избраният Президент призова United Technologies да запазят работните си места тук. Уилбър и аз също ще правим това. И пак повтарям, случаят с Carrier е първата ни голяма победа в тази област, даже още преди да сме влезли в офиса. Водещ: Но причината тези работни места да отидат в Мексико беше, защото там са по-евтини. Това помага на компанията да е по конкуретна. Как ще убедите компаниите да не напускат САЩ? Уилбър Рос: Това е много по комплицирано. Мексико има 44 договора с други страни, които им дават много повече предимства да внасят там, отколкото на САЩ. Вярвате или не, Мексико има по-добри договори с останалата част от света, отколкото Съединените щати имат. Ние възнамеряваме да коригираме това. Водещ: Защо те (компаниите) все пак искат да отидат там? Рос: За типична кола те спестяват два пъти повече от тарифите като изнасят в Европа от Мексико, а спестяват в Мексико от евтиния труд. Водещ: Ако някой на този свят е печелел най-много от свободната търговия, това е Уилбър Рос и неговата компания. Мнозина хора са напълно изненадани, защото сега ще се превърнете в протекционистка компания, ратуваща срещу свободната търговия. Как ще разрешите това противоречие с цялата ви предишна кариера? Рос: Първо, „протекционизъм” е отрицателен етикет. Това не отговаря на същността. Има търговия, жива търговия, и тъпа, лоша търговия. Ние правим сега тъпа търговия. Това е нещото, което ще коригираме. Водещ: Какво ще стане като обложим с тарифи китайските стоки? Рос: Всеки говори за тези тарифи като за първо нещо. Тарифите са последно нещо. Тарифите са част от преговорите. Реалното нещо е да увеличим американския експорт. Да пречупим бариерата от тарифи и другите бариери пред нашите стоки. Водещ: Не беше ли това идеята на ТПП? Да махне много тарифи? Рос: Въобще не. ТПП има ужасни правила за произхода на вноса (rules of origin); например повечето от автомобилите щяха да влизат извън страните от ТПП, по-точно от Китай, който щеше да се възползва от всичките преференции на ТПП... Водещ: Това лош договор ли е? Стивън Мнучин: Абсолютно. Абсолютно, и ние вярваме в двустранните договори. Да имаме добри договори с повечето страни. Водещ: Така че вие виждате големите регионални договори като лоша идея. Страна след страна, след страна... Мнучин: Абсолютно. Рос: Проблемът с регионалните търговски договори е че там не сме първостепенната страна, поставени сме на една плоскост с втората, третата, и т.н. Перспективата е, че ние сме огромен пазар, най-големият световен вносител. Трябва да третираме другите страни като добри вносители, а не такива, които дирижират техните си правила. Въпрос: Означава ли вашата номинация, че законът Дод-Франк (законът забранява на търговските банки и хедж-фондовете да търгуват с парите на клиентите си в размер повече от 3%, както и да влагат тези пари извън официалните борси) си отива в историята или само ще го смекчите с реформи? Мнучин: Ще работим заедно с Хенсърлинг (конгресмен от Републиканската партия, вносител на искане за отмяна на закона Дод-Франк) и други хора в Конгреса по това. Едно от добрите неща за мен и Уилбър е, че ние на практика сме банкери. Ние двамата бяхме единствените по време на кризата, на които бяха подновени лицензите...Ние бяхме в бизнеса с регионалното банкиране и знаем какво означава да се дават заеми. Това е машина за растеж на малките и средните бизнеси. Проблемът с Дот-Франк е че е твърде комплициран и ограничава заемите. Така че ще го поорежем, неговите регулаторни параграфи. Рос: Много от малките банкери стигнаха дотам, че днес имат повече бюрократи, занимаващи се с регулаторни правила, отколкото служители раздаващи кредити, това е щуро. Мнучин: Приоритет номер едно за нас е да направим така, че банките да дават кредити. Проблемът е, че през последните 8 години нямаше икономически растеж. Средният американски работник е без работата си. Трябва да осигурим на тези хора добра (високоплатена) работа. Водещ: Вие момчета трябва да погледнете нещата в очите: мнозина казват, това орязване на корпоративните данъци няма да създаде никакви работни места, само акционерите ще си раздават дивиденти. Рос: Просто не е така. И не е истина, че работните места са равностойни. Човек работил като стоманолеяр сега завива хамбургери, това не е същото за него. И като качество и като количество. И проблемът ни когато създаваме нови работни места е те да бъдат равностойни на вече загубените, структурен проблем. Водещ: Вие и двамата сте наясно с лихвените проценти и ценните книжа. Ще промените ли търговските правила при търгуването с държавни ценни книжа и др. финансови инструменти? Мнучин: Всичко. Водещ: Какво ще се случи с лихвените проценти и къде ще отидат те? Мнучин: Мисля, че лихвените проценти трябва да се държат относително ниски следващите няколко години. Период на ниски лихвени проценти. Да стоим тук. Ще се вдигнат малко, но малко. Трябва да търсим в Съкровището други възможности. Потенциално да разсрочим плащанията по държавния дълг във времето, защото иначе лихвите ще се вдигнат. Водещ: Да ги разсрочите за колко, 50 години? Мнучин: Ще използваме всички инструменти, които са необходими. Водещ: Какво мислиш ти Уилбър? Рос: Мисля, че ФЕД ще ги вдигне през декември. Това обаче няма нищо общо с нас. Водещ: Всеки Секретар на Съкровището на САЩ е казвал досега, че силен долар е в интерес на САЩ, но после виждаме как ФЕД и понякога даже Съкровището, всеки харесва слаб долар за експорта. Какво искате вие за тази страна. Силен долар или капитал изтичащ навън? Или всеки път е едно и също – корпорациите духат като насрещен вятър, но в своя полза за слаба валута. Мнучин: Първо, Съединените щати са най-великата страна в света за инвестиции. И виждаме, че парите се вливат в Съединените щати точно затова. Така че мисля, че наистина трябва да се фокусираме върху икономически растеж и създаване на нови работни места. Това е приоритетът. Водещ: Фен ли си на Джанет Йелън, Стив? Мнучин: Виж сега, нали разбираш. Мисля, че тя си върши добре работата във ФЕД. Водещ: Ще продължи ли да си изпълнява длъжността до края на мандата? Мнучин: Не коментирам това. Водещ: Ще бъде ли ре-номинирана? Рос: Това е въпрос между нея и Президента, не към нас.

Харесах снимките на Ник от Силистар, особено 1, 3, 4 и 6, защото в тях го има неговия поглед за красиво и неочаквано, не говорим за техника и изкуство на фотография. Оставил е своето настроение и виждане в тези снимки, и тъй като съм бил на същото място, за мен това негово настроение и виждане вярно е уловило духа на мястото. Иначе в състезанието за техническо майсторство няма граници нагоре, в занаята винаги някой по-велик от другите.

Според мен с ISIS е свършено, до година-две.

За големите фармацевтични компании и малките иновативни фармацевтични фирми пише Мойзес Наим в „Краят на Властта”. Много подобна е и историята на българската софтуерна компания Телерик, основана от 4-ма млади българи, без никакъв финансов ресурс в началото, чиито акции са изкупени от голяма американска корпорация за разработка на софтуеър за 262 млн. долара, най-вече заради един иновационен продукт на Телерик. http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2014/10/24/2406365_golemiiat_udar_na_telerik/ според мен, не бива да се абсолютизира една или друга теза, Ник също има основание да твърди, че в много от големите корпорации се работи и инвестира точно с приоритет върху иновации, такива са повечето от изброените в списъка на 100-те от Форбс, класически пример са Амазон и Кока Кола, гиганти, които не спират да търсят свои иновации и инвестират огромни средства в тях. Иновации (от книгата на Мойзес Наим) „Не разбирам за каква иновационна среда може да се говори в големите фармацевтични компании. Трудно ми е да си представя как създавате среда за иновации и дръзки решения, от която да израстват лидери.” Тези думи са произнесени през 2007 от Джон Мараганор, президент на малка фармацевтична компания от Кембридж, щат Масачузетс. За корпоративната практика преди това, продължила неизменна десетилетия наред, тези думи звучат скандално. Скандално, но справедливо. Нищо не пречи на оценените за милиарди долари фармацевтични гиганти като Pfizer и Merck да избълват на пазара огромни количества нови продукти, но работата е, че нямат такива. Все по-често такива нови продукти се изобретяват от неголеми компании, част от които възникват на базата на научно-изследователските отдели в университетите, а друга част в биомедицински паркове като индийския Хайдарабад, известен още като „Геномна Долина”. После разработените лекарства – а в някои случаи и компаниите – биват придобивани от големите корпорации. Пример за това е FerroKin Biosciences, в която седмина сътрудници, работещи у дома, заедно с отдел от още 60 изпълнители и доставчици, затварят пълния цикъл на производство. Компанията възниква през 2007, привлича 27 млн. долара венчърен капитал, произвежда свой продукт от стадий на разработка до втора фаза на клинични изпитания, а през 2012 е придобита от биофармацевтична компания базирана във Великобритания на име Shire Plc, специализирала в производство на биомедицински продукти. Когато говорим за реклама и дистрибуция, то компании от рода на Shire и други корпоративни чудовища като Merck имат неоспоримо преимущество пред „джуджетата”. За някой начинаещ фармацевт от Хайдарабад или Шенчзян все още е нереалистично да разполага с армия от търговски представители, предлагащи продукта на лекари и клиники във Флорида, Порт или Дорсет. Години наред големите компании във всички области, от фармацевтиката до автомобилостроенето и сглобяването на компютри, се занимаваха със собствени изследвания и разработки в строго охранявани и щедро финансирани центрове, което представляваше предмет на гордост и престиж за компаниите. Само че, от 80-те години на 20-ти век компании като Cisco и Genzyme, започнаха да придобиват известност, въпреки че нямаха собствени изследователски и конструкторски отдели. Започна ерата на „открити иновации”, както я нарече бизнес-теоретика Хенри Чесбро. Според него, в някои области иновациите винаги са били норма (например в Холивуд). Сега към този холивудски патент се присъединяват производители в химическата, телекомуникационната и авиационната промишлености. И нови силни в своите отрасли играчи като Acer и HTC се раждат в иновационни работилници, чиито имена обаче вие никога няма да срещнете върху техните продукти, за разлика от брандове, произведени от конкурентни компании, работещи със затворен цикъл. И всичко е много просто. „Ние разбираме от тези продукти молко повече от нашите клиенти” – заяви в интервю пред Businessweek тайванският производител на смартфони HTC. Във фармацевтиката аутсорсингът при производство на лекарства е общоприета практика, но тяхното изобретяване е тайна. От друга страна, от 2001 пазарът на лекарства, изобретени в чужбина, в сравнение с продажбите на „родните” препарати нараства бързо; неговият обем нараства от 2 млрд.долара през 2003 до 5.4 млрд. през 2007. Всичко това не предвещава нищо добро за големите компании. Както твърди в нашумялата си книга „Дилемата на иноватора” бизнес-теоретикът Клейтън Кристенсън, даже най-добрите от големите компании действат с различни техники, даващи им възможност добре да се възползват от „поддържащи технологии” (нови технологии, подобряващи значително качеството на продукта), но съвършено безполезни от гледна точка на „пробивни технологии” (нови технологии, обикновено възникващи в периферията на пазара, но способни с време да го революционизират). Като класическа „пробивна технология” Кристенсън посочва телефонната връзка, микротурбината, ангиопластиката, PlayStation, дистанционното обучение, интеренет-протоколите, онлайн-търговията и грижите за болния у дома. Новите технологии по принцип са неикономични в сравнение със стандартните процеси, и точно затова тежат на гигантите в бизнеса, имащи самочувствието на утвърдени лидери в сферите си; нещо което води за тях или до бавна смърт или до рухване на кумирите, както вече се случи например с DEC или Sears Roebuck. Размерът на компанията, обяснява Кристенсън, в тези случаи е от съществено значение. Например, необходимостта на крупните корпорации да анализират възможностите на пазара в условията на утвърдени в него вече правила, отклонява вниманието им от възникването на нови пазари, които биха имали перспектива за развитие при новите технологии. Забавянето на темпа на краткосрочните печалби при гигантите влиза в противоречие на политиката им с цената на акциите им по тримесечия, което е водещо за тях. И при всяка нова вълна от иновации, тази дилема се изправя отново и отново в цял ръст."

Лозенец 2007, когато морето още беше чисто там:

Прегледах материала на Форбс по диагонал, при тях обаче методологията, която сами обясняват, би изключила например Питър Цукерман в първите му години, би изключила и Бил Гейтс преди разрастването на Майкрософт, защото радарът на това изследване не би ги засякъл, тъй като един от критериите им е: " To be included, firms need seven years of public financial data and $10 billion in market cap:За да бъде включена, фирмите се нуждаят от седем години на публични финансови данни и $ 10 милиарда в пазарна капитализация." Малките "гаражни иноватори" просто са извън борда на изследването, те са в зоната на здрача и няма начин да попаднат в това изследване. Изследват се само крупни компании с минимум 7-годишна пазарно листване. Все пак, да си призная неосведомеността, изненадан съм, че сред първите 100 добре познати са ми малко имена, поне по диагонален прочит: Тесла Моторс, Старбъкс, Кока Кола и Амазон, като в първата десетка след Тесла Моторс нито едно друго име не ми говори нищо, а удивителното е, че 8-мо място е на индонезийска компания. И ги няма Фейсбук, Туитър и Гугъл. Но от първите 12, 11 са американски.

Един доста песимистичен поглед върху перспективите за американската външна политика от Иван Кръстев, който поглед аз лично не споделям, мога и да се аргументирам защо, но го публикувам тук, като оригинално и не традиционно виждане на неговия автор. Публикувам след него и някои читателски коментари, повечето от тях оспорващи го от тяхна гледна точка, не лишена от основания, някои приемащи го за чиста монета, според възгледите на коментиращите. За мен е разбираема позицията на Иван Кръстев, той пише редовно за "Ню Йорк Таймс" и доколкото съм чел там други негови статии за Тръмп, не предвиждаше изборната му победа. Може и да се лъжа, такова впечатление имам. Тръмп и доктрината "Бийбър" Иван Кръстев, в. "Ню Йорк Таймс" 21 ноември 2016 Каквото и да се случи с американската политика, изглежда, че френският мислител от ХІХ век Алексис дьо Токвил вече го е обяснил. В класическия си труд “Демокрацията в Америка, той изказва мнението, че демократичната политика има нужда от драма; с наближаването на изборите „интригите се активизират, а вълнението нараства и обзема все повече хора. Цялата нация изпада в трескаво състояние.” Но след края на изборите “всички се успокояват, а реката, която до преди дни е преливала, се връща обратно в коритото си”. Всички сме съгласни, че първата част точно описва случилото се през 2016 г. – каквото и да мислим за президентската надпревара в САЩ, тя беше един хиперболизиран вариант на обичайния демократичен процес. По време на предизборния период кандидатите представяха всичко обичайно като надвиснала катастрофа, ала обещаваха, че нещастията все пак ще бъдат преодолени. Демократичната политика може да се оприличи на терапевтичен сеанс, в който избирателите се изправят пред най-страшните си кошмари – демографски колапс, икономическия срив, екологична катастрофа, война – но в същото време са убедени, че имат силата да избегнат бедствието. . Но след като изборите отминат, светът по магически начин се връща към обичайното си състояние. Дори и да не се случи, хората правят всичко по силите си, за да се убедят в това. След първоначалния шок от победата на Доналд Тръмп, и привържениците, и противниците му биха искали да омаловажат случилото се. Същите хора, за които възможната победа на Тръмп вещаеше апокалипсис, започват да гледат на нея като на нещо обичайно. Но този път има опасност да не се върнем към обичайната практика. Независимо от политиките, които ще възприеме новоизбраният президент, победа на Тръмп ще има дълбоки политически последици за Съединените щати и за света. Това е глобална смяна на режима. Всъщност падането на Берлинската стена може да бъде полезна аналогия: 9 ноември 2016 г. би могло да се окаже не по-малко важна дата от 9 ноември 1989 г. И в своята паника и липса на ориентири, днешните либерални елити наподобяват комунистическите елити от онази епоха. Значението на победата на Тръмп далеч надхвърля просто поражението на Хилъри Клинтън. Доналд Тръмп погреба либералният разказ за това какво се е случило след края на Студената война. Периодът, който само довчера се смяташе за освобождение на хората, днес вече се разбира като освобождение от елитите и като отприщване на световните сили на хаоса, които само един силен американец може да укроти. Дори привържениците на Тръмп да бъдат разочаровани от новоизбрания президент и прокарваните от него политики, това няма да доведе до завръщане към реториката на 90-те години. По същия начин, по който усилията на Михаил Горбачов да реформира комунистическата система постави началото на нейния край, победата на Тръмп направи така, че това, което вчера беше смятано за здрав разум, днес изглежда неразбираемо. Кой днес може да продължи да твърди, че глобализацията носи свобода и благоденствие на всички и че демокрацията означава уважение към правата на малцинствата, след като американците – които според целия свят са най-големите печеливши от глобализацията и винаги са защитавали човешките права – гласуваха категорично, че тази система вече не съществува? Победата на Тръмп е и могъщо доказателство, че антипопулизмът – опитът на елитите да се възползват от страховете на хората от безразсъдните и непредвидими популисти, вече не е достатъчен за печелене на избори. Всъщност днес думата „елит” се оказва най-мръсната дума в популярната лексика. Победата му е показател, че живеем във време, в което страхът от несигурното бъдеще е по-слаба мобилизираща сила от отхвърлянето на настоящето. Тази победа е знак, че застрашените мнозинства са се превърнали в основна сила в западната демократична политика. Тези мнозинства се опасяват, че чужденците превземат техните страни и заплашват начина им на живот, като са убедени, че настоящата криза е резултат от заговор между космополитно мислещите елити и племенно настроените имигранти. Ефектът от победата на Тръмп ще се усети по различен начин по целия свят, но въздействието от нея може да бъде най-силно в Европа. Победата на Тръмп не само окуражи популистките лидери и партии в Европа; тя постави под съмнение бъдещето на Европейския съюз. След Втората световна война по отношение на сигурността, Европа беше протекторат на Америка; сега това вече не изглежда така. През 1989 г. Горбачов оповести своята доктрина „Синатра”, според която всяка страна от съветския блок може да следва своя път и че Москва ще се въздържи от намеса. В хода на кампанията Тръмп беше изумително неясен, когато ставаше дума за конкретни политики, но той предложи нещо, което бих нарекъл доктрината „Бийбър”, според която Америка вече няма да гледа на проблемите със сигурността на своите съюзници като на свои собствени. „Ако си мислиш, че продължавам да държа на нещо – пее Джъстин Бийбър – по-добре си върви и се обичай”. „Върви и се обичай” е по същество посланието на Тръмп към европейските съюзници. Запазването на Европейския съюз вече не е нито приоритет, нито цел на американската външна политика. Нещо повече, ироничната последица за глобалната политика от победата на Тръмп е, че тя освободи света от необходимостта да обича, завижда или мрази Америка. Президентът Обама се осмели да допусне, че Америка не е изключителна, но изборът на Тръмп убеди света, че демокрацията в Америка не се различава от нашата. Тя също може да бъде хаотична и опасна. Твърди се, че президентът Владимир Путин е казал на своя министър на отбраната Сергей Шойгу, че ако иска да разбере как работи американската политика, трябва само да изгледа сериала на Netflix “Къща от карти”. Новоизбраният американски президент най-вероятно би се съгласил с този съвет. Което пък означава, че дьо Токвил вече не е задължително четиво за американската политика. По-скоро гледайте Франк Ъндърууд (герой от “Къща от карти“). *Преводът е на портал "Култура". Читателски коментари към статията: На какво основание Кръстев подмята възможността привържениците на Тръмп да се разочароват от неговите политики? Те нали гласуваха за него, за да възстанови величието на Америка, а не Америка да се самоизолира, да се самозатвори вътре в себе си и да споделя величието си с регионални джуджета с 20 пъти по-малка икономическа мощ, също и военна? Само ЕС е от калибъра на САЩ, с който Тръмп обезателно ще подпише TTIP. Военната интеграция в НАТО на двата най-могъщи икономически колоса ще прерастне и в икономическа. Други ще са разочарованите, а не привържениците на Тръмп. Браво, страхотна статия.Това не е антиглобализъм, а още по-голямо сближаване, заради сателитите, Интернет, мобилните телефони. Човечеството е едно цяло, не по начина, който изкуствено ни изравняваше, като ни принизяваше, а като индивидуалната ценност на всяка една нация. САЩ ще бъдат определяни не по парите, които харчат за "своите принципи", а по начина, по който сами се управляват и защитават своите интереси. Така е!!! Икономически мощната Европа задължително трябва да помисли за отбраната си и за военния си потенциал изобщо !!!Иначе....мераклии много !!!!! „Доктрината Синатра” оповести през 1989 г. безусловната капитулация на Съветския съюз пред политиката на Рейгън. Доктрини ала „Бийбър“ могат и да зарадва някой нашенски полезен идиот, както би го зарадвала доктрината „гладна кокошка просо сънува“. ...обикновено избягвам да коментирам ив.кръстев, но виждам че има развитие и при него. прав е, но това е и шансът на европа - да създаде свои независими институции и армия. да стане един от лидерите в свободния свят, а не зависима от капризите на големите.. Кръстев не е могъл да прикрие притеснението си, че „9 ноември 2016 г. би могло да се окаже не по-малко важна дата от 9 ноември 1989 г.“. Хвърлил е обаче в паника т. н. на евразийски език „либерални елити“, под които трябвало да разбираме европейските елити и в никакъв случай руските. В действителност, както бившите комунистически елити, от Тръмп би трябвало да се притесняват евролиберастките соц.елити и русофилските национал-популисти, на които Алексаша Дугин предлага „обезпаразитяване“ чрез „завладяване, завоюване, присъединяване" под скиптъра на "общоевропейски руски цар (или президент)“. Преводът на статията и цитираните коментари са оттук: http://www.mediapool.bg/tramp-i-doktrinata-biybar-news256806.html п.с. Не съм гледал цитираният от Кръстев сериал Netflix “Къща от карти”, но прочетох сюжета на филма и описанието на главния му герой оттук, аналогията е ясна. https://en.wikipedia.org/wiki/House_of_Cards_(U.S._TV_series)

Добрата новина е че има ръст от 2.5%, чашата е наполовина пълна, лошата е, че този ръст е „дефектен”, чашата е наполовина празна, както е обяснено в статията от другата ти тема. „Дефектен”, защото се формира от стопанската активност на държавата, конюнктурата с ниските цени на нефта и поевтиняването на еврото, вливането на чужди инвестиции главно в една фирма „Лукойл” и то като апортна вноска от 900 млн. евро, 60% от всички чужди инвестиции. И отново и отново се възпроизвежда „детската болест” в активността и растежа на българската икономика, която я държи на посредствено равнище през целия 20-ти век и досега – частният бизнес е напълно зависим от държавата, симбиозата между него и държавата осигурява растеж. Доколкото държавата осигурява големи обществени поръчки на частния бизнес (сега предимно с европари, но докога?), дотолкова там има оживление. Кредити от банките за бизнес не се теглят, въпреки че в статията пише, че лихвите са добри (добри за кой, за банките ли?), това не е точно така, със скрити такси и лихви върху тях, лихвите и сега правят кредитите доста по-скъпи от тези на европейския кредитен пазар, което на практика ги прави малко атрактивни за дребния бизнес, не обвързан с твърди държавни поръчки. Цитирам от другата тема "Дефектният ръст" е резултат от зависимостта на икономиката от държавата": "Вторият най-силно покачващ се компонент на БВП е крайното потребление. С експресните данни НСИ не предоставя разбивка на участието на домакинствата, бизнеса и държавата в този компонент, но косвено може да направим заключението, че голяма част от постигнатите 2.5% ръст се дължи на правителствените харчове. През 2015 г. публичните разходи се увеличиха с близо 2.2 млрд. лв. спрямо предходната година. От данните се вижда, че само в рамките на месец декември правителството е изхарчило 5.2 млрд. лв., една трета от които са под формата на капиталови разходи. Тези разходи се отразяват в крайното потребление и брутното капиталообразуване на основен капитал (инвестиции), които според експресните данни нарастват с 1.4% на годишна база. ...общите инвестиции в икономиката са се увеличили с едва 1.4%. "Виждаме огромен ръст на публичните разходи, но въпреки това общият ръст на инвестициите е много нисък", казва Богданов. Според него това е доказателство, че държавата измества частния сектор, а икономиката става все по-зависима от публичните инвестиции. Основното липсващо звено, което би могло да направи растежа устойчив и да намали зависимостта на икономиката от държавата, са преките чуждестранни инвестиции. И тук обаче добрите новини са само привидни, а когато БНБ представи данните по отрасли, може да се окаже, че реално те са по-малко и от 2014 г. Причината се крие в това, че огромна част от общата стойност на привлечените чуждестранни инвестиции (приблизително 60%) се дължи на рафинерията на "Лукойл", а 80% от дяловия капитал е всъщност преобразуван дълг. На общо събрание на акционерите в края на юни бе взето решение дълг на стойност 900 млн. евро (1.76 млрд. лв.) да бъде преобразуван в капитал посредством апорт на вземане на компанията майка - регистрираната в Холандия Lukoil Europe Holdings. По този начин българското дружество вдига капитала си, който заради загубите, регистрирани всяка година, щеше да стане отрицателен в един момент. Другият елемент на работещата икономика е възможността един бизнес да се финансира. От статистиката на БНБ се вижда, че и през 2015 г. обемът на отпуснатите кредити за нефинансовите предприятия и домакинствата продължава да се свива. "Лихвените равнища са изключително добри, а банките са добре капитализирани, поради което пред бизнеса не стои въпросът за финансирането", смята Дончев. Според него проблемът е в липса на достатъчно добри предприемачески инициативи. Това е и погледът на банките. Но той невинаги съответства на реалността - понякога условията са така затегнати, че преминаващи през ситото почти няма."

Много ценна и добре поднесена информация. Само да допълня нещо, което едва ли всички си спомнят: в периода 91-97 имаше нещо, което се наричаше "данък оборот" и това заместваше ДДС, данък оборот беше 10 процента и се отчиташе от всички фирми, малки и големи, всеки месец, плащаше се директно. После се вижда каква данъчна скала е имало с прогресивния данък и как се е съкращавала и опростявала. Обяснението ми е, че тя е претърпявала такива метаморфози, поради неспособността на данъчната администрация да хваща реалните печалби на фирмите, нямаше касови апарати, Илиенци работеше на пълни обороти с фабриката за фалшиви фактури за оборот, големите фирми пък имаха експерт-счетоводители на разположение, които хем им правеха годишните отчети, хем после ги ревизираха като данъчни инспектори, даже си спомням че имаше една фирма за данъчни услуги на име "Мираж"; после дойде царят с неговите 800 дни и юпитата, които заговориха за плоския данък, а най-сетне Орешарски го въведе през 2008.

Раждаемостта е отрицателна по много проста причина - мнозинството от заминалите са в репродуктивна възраст, те създават семейства и деца, където са заминали, ако се направи статистика за раждаемостта при тези хора, картината със смъртността и раждаемостта в България няма да изглежда каквато ни я представя сега статистиката, но тя не изследва раждаемостта при тях; според мен такива хора са над 1 000 000, това може да се установи лесно от статистиката, защото тя ги води като потенциални гласоподаватели, за всеки един от тях би трябвало да има информация. Но по мое мнение и от лични наблюдения, те няма да се върнат масово в България, връщат тук някакви пари като помощ за роднини, но не инвестират. Т.н. елит е съвсем друга тема. От неговия манталитет, наследствена обремененост и необразованост (въпреки дипломите, които са получили или купили) се получава това социално задръстване и блокиране на развитието. Все пак, някои от тези хора, надявам се, имат лични качества и вероятно осъзнават критичната ситуация, в която са се поставили сами. п.с. Ако някои от тях четат този текст, бих ги посъветвал: „Махнете Стената между себе си и средната класа и оставете на способните хора в страната да правят свой бизнес и да печелят по ясно разписани за всички правила, освободете им пазара, реформирайте държавата така, че да не слага невидими прегради към потенциалните ви конкуренти за пазар, така ще формирате като естествен съюзник и опора една по-широка прислойка от хора, разчитащи на собствените си способности, а не зависими от вас служители. Съкратете излишния държавен апарат, направете така, че съдиите да работят като съдии, а не като ваши протежета, същото се отнася за полицията и силовите ведомства, откажете се от монополизма, въведете меритокрацията навсякъде като принцип за издигане на кадърните. Това са направили отдавна другите конкурентно способни икономики – както на Изток, така и на Запад, няма нужда да се изобретява наново колелото."

Написаното от мен само илюстрира нарисуваното. Социалният взрив се случва тихо и продължи 26 години със заминаването на българската средна класа в чужбина, 33% от работната ръка в България мина през терминал 1. пиша с латиница, защото не ми е кирилизирана програмката за рисуване Тези хора няма да се върнат, 99% от тях няма. Резервът за средна класа е в онези 46% (сегментС3), водени от статистиката като средни доходи, мълчаливото мнозинство; онези 0.001 процента от върха на вертикала могат и трябва да им дадат шанс и възможност да станат средна класа, а не крепостни селяни. Така виждам нещата.

Като продължение на предишния ми постинг – една моя схема и виждане за структурата на българското общество, която стои в основата на икономическата закостенялост на неговото развитие. За прегледност съм илюстрирал тази структура като пирамида, разделена на три основни сегмента: А, В и С със съответните подгрупи. Ще се опитам да опиша накратко всеки един от тези сегменти. А. Нека наречем тези хора „елит”, макар и условно. Те обаче са безспорно финансов елит, богати по мерната система на България, някои от тях, малцина, и по световната такава. Тази група е съставена от 1.6% от населението на България или около 100 000 души. Отделям ги в „много богати” и над другата група В (средна класа), защото толкова са хората, притежаващи по сметките си активи за над 100 000 долара на човек, поне според тази публикация: https://money.bg/finance/59-300-balgari-popadat-sred-5-te-protsenta-nay-bogati-v-sveta-sred-tyah-li-ste.html Пак според същата публикация, в тази изключително малка група от богати българи има още една, много по-малка, в публикацията се твърди 000... до безкрайност група, но нека приемем 0.01% българи, които са милионери, мултимилионери и милиардери, тези хора са около 1000 души у нас и те наистина вече са финансов елит. Те отчетливо се обособяват в нещо, което ще нарека „олигархичен връх”. Вместо обаче, както се случва и в други пирамидални капиталистически общества, да укрепват като ръководна и креативна класа, инвестираща в нови производства и технологии, т.н. олигарси у нас вътрешно се поляризират и противопоставят, водят борби за надмощие помежду си. В олигархичната група е концентрирано огромно национално богатство, по мое мнение над една трета от цялото национално богатство на България, изчислено над 94 млрд. долара, заедно с това и огромна реална политическа власт, и такава над медиите, практически клановете в нея имат собствени медии. Тези олигархични групи, съвсем малобройни, стават толкова богати, и толкова овластени, и толкова анонимни, и толкова недосегаеми, че всъщност се скъсва социалната връзка между тях и обществото. Ето защо, вместо да се нагърбят с ролята и отговорността на национален елит, тази малка прислойка започва да пречи на демократизацията, стремейки се (доста успешно) да монополизира цялата икономика, политика и медийно пространство. Това обаче, по мое мнение, е глупаво и недалновидно от тяхна страна, води ги до изолация от останалите слоеве, до враждебност и противопоставяне и в крайна сметка ги застрашава тях самите от социален взрив. В. Нека условно наречем тази група „средна класа”, макар че това не е съвсем прецизно. Тя се състои от около 10% от българското население и съм я обособил отново на принципа на доходите – тук са всички ония българи, декларирали месечни влогове над пределните 2400 лева, за толкова си плащат осигуровките в НАП. Веднага ще обясня защо пиша, че ги наричам условно „средна класа” и защо съм ги разделил на две обособени подгрупи: според мен, средна класа са хората, които изкарват такива доходи, без да са наети работници било на държавата било на частни фирми; останалите са високоплатени служители, но не са истинска средна класа. Истинската средна класа са хората с относително добри доходи, добивани от собствен бизнес или продаване на собствен продукт, такива в България реално са 5 %, около 125 000 души от работната сила, останалите 5 % в тази група В са високо платени наемници. Така или иначе имаме около 250 000 души, които можем да наречем по доходи „средна класа”, 10% от населението в работна възраст. В други страни от Европа и Северна Америка този процент е между 40 и 60 като се счита, че точно той е гръбнак на нацията и гарант за социален мир. Следователно, очевидно е, че средната класа у нас е свита и дестабилизирана. „Високата средна класа” от скъпо платени служители се стреми да се изтегля нагоре като се интегрира към статусния елит. Когато прави това, обаче, тя изоставя естествения за себе си делови и производителен принцип за успех в живота и се съблазнява от богатството, от светската показност, от политическата позиция и властта, защото точно тези „добродетели” са приети за позитиви в описания по-горе български „елит”. В този смисъл тази квалифицирана и образована високоплатена средна класа намалява своя потенциал и своята значимост като културен, експертен и творчески елит на нацията и обществото, за да заеме върхови институционални позиции, поне според нейните идеали за житейска реализация. „Средната средна класа” докато тече този процес на лифтинг нагоре на високата, рязко се свива, и остава в силна зависимост от политическата конюнктура, диктувана от елита и брачната му връзка с държавния капитал (обществените поръчки). Доколкото в средата на средната класа е образованият слой от млади хора, които трябва да наберат финансов ресурс и опит, за да имат шанс да се разгърнат в голям мащаб, там става все по-тясно. Свиването на този тънък слой и поставянето му под преса на политическа зависимост директно отнема много от силата на нацията и от суверенитета на икономиката и на държавата. Ниската средна класа (хора с доходи около 1500 лв месечно) се оказват в ситуация на оцеляване и страх от бъдещето, защото точно това са хората на дребния бизнес, на масовия семеен бизнес, на масовите битови услуги, на средно поставеното и обезпечено чиновничество, на квалифицираната интелигенция и на високо квалифицираните работници, занаятчии и земеделци. Когато ниската средна класа започне масово да фалира и да изпада, да става безработна и да се декласира, това неминуемо се усеща болезнено в атмосферата на цялото общество като масови настроения страх от бъдещето, ниско национално самочувствие и черногледство, допълнително подхранвани от медиите на олигархията. И ето ви вече идеална почва за популизъм, проводник на който надолу към социалната пирамида става точно ниската част на ниската средна класа. С. Тук е най-голямата част от 7.2 милионното българско общество, почти 90 процента от него или около 5.5 млн. души, една ужасяваща като количество пропорция сама за себе си. При това този голям от бедни хора се дели на три сегмента. Най-тежко е положението за тези 22% на дъното на пирамидата, това са около 1.5 млн. българи, живеещи под чертата на бедността – 300 лева за България. Веднага над тях има още един сегмент от бедни, широк 20%, хора застрашени да преминат прага на бедността с близки до него доходи, те също се водят според европейската статистика като „хора живеещи в материални лишения”; по този показател България остава лидер по броят на хората, живеещи в тежки материални лишения остава почти пет пъти по-голям от средното за ЕС ниво и е най-голям за страните от Европейския съюз - 42,2% при средно за ЕС : 9.9%. Над тях има още един слой от относително бедни хора от 46% - според националната статистика тези хора се водят със „среден доход”, но за мен това е игра с думи, защото пак според същата статистика средния доход в България е 792 лева бруто, следователно, те са относително бедни, а не относително средна класа. И какво се случва в тази 90-процентна основа на бедни в българската социална пирамида? Откъм дъното й се натрупва нова маса (преди всичко нови пенсионери с пенсии под 300 лева); освен че са много, масата на бедните са сравнително компактни, в тях има, естествено, натрупана голяма агресия. Говорим за аутсайдери, защото на практика те са поставени извън пазара на труда по една или друга причина, декласирани са, особено долните 22%. Всичките тези хора са „зоната на здрача” за цялото общество, там трудно може да се взимат решения с рационализъм, конфликтността е принцип на изразяване, влезте в градския транспорт в час пик, ще разберете за какво ви говоря. И така, като заключение: в резултат на така създадената обществена структура с тези пропорции (А,В и С), връзката между олигархичния „елит” (0.01%) и между средната класа изтънява, а от своя страна, самата средна класа е толкова тънка като прислойка, че на практика няма свое политическо представителство и е подложена на огромен натиск отгоре (откъм „елита”) и отдолу (откъм бедните); между нея и бедната най-долна част на пирамидата от абсолютни аутсайдери и мизерия не стоят стабилно финансово хора, а пак по-малко бедни хора с много агресивност. При все това, елитите безгрижно наблюдават трансформациите и изглежда не си дават ясна сметка върху каква взривоопасна подпора са стъпили и колко е тънък леда под краката им. Защото това, което би могло да ги държи стабилни в националната рамка е здрава и силна средна класа, стабилизиращо звено за цялата нация. Моето мнение е, че с такава социална структура не са възможни каквито и да е било икономически, иноваторски и технологични успехи на национално ниво; докато не се реформира самата социална постройка като структура, това не е възможно да се случи, каквито и козметични реформички да се приемат по горните политически етажи на обществото и държавата. И вълшебната дума при тези реформи е СРЕДНА КЛАСА, там е ключа към успеха или провала. Използвал съм още данни от следния линк, както и от официалния сайт на НСИ: http://www.dnes.bg/obshtestvo/2013/06/04/vseki-deseti-bogatash-vseki-vtori-bedniak-v-bylgariia.189876

Точно за това става дума – за увереността на хората, че могат да правят успешен свой бизнес, в България такава увереност е много ниска, и за това има обективни причини. Ето как изглеждат нещата у нас по този показател в сравнение с други места в Европа: Видно е от първата графика за периода 1996-2016, че тренда е надолу, след два максимални върха около 1997 и 2005 година, когато за хората тук е изглеждало вероятно да успеят със свой бизнес, мога от личен опит да се обоснова защо това бе така точно през тези години. Но дори и тогава тази увереност не е надминавала по скалата чертата 40. Как стоят на други места в Европа нещата по този показател: В Чехия, показателят е в пъти по-висок, отколкото когато и да е било в България. Чехия започна през 1989 г. с равен старт с България, но там приватизацията стана по съвсем различен начин от тази в България. През 1994 г. бях в Прага и сам видях как са приватизирани държавните книжарници в града, те бяха работнически акционерни дружества на предишните държавни служители в тях и функционираха перфектно на печалба; по същото време веригата от книжарници в българските окръжни градове бе разбита и разграбена, тези книжарници бяха продадени за жълти стотинки на рекетьори и станаха магазини за бяла техника и кафенета - това като отклонение. В социалната държава Германия увереността на хората, че ако стартират свой самостоятелен бизнес ще имат успех е още по-висока. За това също има обяснения, а относително високите социални данъци не са причина хората да нямат такава висока увереност - те са готови да ги плащат и въпреки това са оптимисти за успех в ново стартиращ бизнес. п.с. Огромна разлика в сравнение с България, очевидно е. И не става само въпрос за данъчна политика на ниско облагане и т.н., нещата имат фундаментални причини в структурата на самото българско общество и разпределението на власт (икономическа и политическа) в това общество. Защото ако нещата опират единствено до либералната данъчна политика, България изглежда като данъчен рай в Европа с плоския данък от 10 процента върху личните доходи и корпоративните печалби. Но въпреки това икономиката е стагнирана и с малък капацитет и перспективи за висок растеж, а инвестиции заради тези най-ниски данъци в Европа не идват отвън. Темата е много обширна, би могло да я разискваме и тук, но при всички случаи, според мен, тази тема излиза извън границите на данъчната политика, по-широка е.

Част от интервюто на избрания президент Доналд Тръмп с медиите в редакцията на Ню Йорк Таймс, състояло се на 23.11.2016, в което са засегнати въпроси за външнополитическия бъдещ курс на САЩ. Изводите и хипотезите са в самото интервю, доста ясно са формулирани в отговорите на Тръмп. „Тръмп: Трябва да го разберете, нашите компании са неконкуретноспособни сега. Те в мнозинството си са некоконкурентноспособни. Преди четири седмици започнах да си водя записки за моите речи, и открих данни, че ние сме закрили 70 000 промишлени предприятия от времето на Джордж Буш мл. 70 000. Най-напред като прочетох бройката си казах: „това трябва да е печатна грешка. Трябва да са 70, няма начин да са 70 000, даже не мога да си представя, че тук някога е имало още 70 000 фабрики.” Обаче не беше печатна грешка, числото беше коректно. Ние сме загубили 70 000 фабрики. Ние не сме конкуретно способна нация с другите нации, вече не сме. Ние трябва да направим самите себе си конкуретноспособни. Не сме конкуретно способни по много причини. Защото, например, някои от тези държави, с които ние правим бизнес, правят бизнес с нашия Президент, или с неговата администрация, а после не спазват условията на договорите, знаете за какво говоря. И за техните компании е много по-евтино да произвеждат продукти. Така че започвам да проучвам този въпрос много задълбочено, и мисля, че имам достатъчно голяма компетентност да направя това. И си мисля, че моят глас ще бъде чут, ще има тежест по този въпрос, независимо, че някои хора не вярват това да се случи. Въпрос: Какво ще кажете за Сирия, сър? Как виждате ролята на Америка в света? Онази роля, която ние изпълнявахме като глобален балансьор, като за това плащахме скъпо, защото беше наш върховен интерес. Тръмп: Аз не мисля, че ние трябва да бъдем строител на нации (nation builder). Аз мисля, че ние вече се уморихме да бъдем такива. Започвам да си мисля, че нашето влизане в Ирак беше една от най-големите грешки в нашата история. Мисля, че трябва да се измъкнем от тази грешка, много лоши неща се случиха като последствие от това, включително формирането на ISIS. Ние трябва да се измъкнем от това по един или друг начин. Въпрос: НАТО, Русия? Тръмп: Аз мисля, че Сирия беше ужасна, ужасна грешка. Ние трябва да решим този проблем, защото това което сега правим е единствено да продължаваме да воюваме, да воюваме вечно. Аз имам различно виждане за Сирия от всеки един присъстващ тук, поне от повечето присъстващи. Изслушах сенатор Lindsey Graham, говорих с него, че като атакуваме Сирия, то все едно атакуваме Русия, все едно атакуваме Иран, атакуваме. И какво получаваме ние в замяна? Какво? И аз имам някои много ясно формулирани, много силни идеи за Сирия. Мисля, че това, което сега се случва там е ужасно, ужасяващо – погледнете тези масови убийства, градовете в руини, осакатените хора. Хората умират насилствено всеки ден, хиляди хора. О.К. Аз мисля, че това е срам. И че трябва да направим нещо да се реши конфликтът в Сирия. Аз говорих с Путин, вие знаете, той ми позвъни. Въпрос: Как виждате тази връзка? Тръмп: По принцип всички големи лидери ми звънят, с повечето от тях говорих. Въпрос: Ще има ли пре-договяряне (reset) с Русия? Тръмп: Аз не бих използвал този термин, след това, което се случи, вие знаете, което се случи преди. Аз мисля, че е добре да имаме еднопосочни действия (get along) с Русия и бих желал това да се случи. Това е от наш взаимен интерес. Но не искам да предпоставям нищо. Добре би било ние да имаме еднопосочни действия срещу ISIS, които освен че са много опасни, ни струват и много скъпо. Не биваше дори да се позволява да се формира ISIS и хората ще ме подкрепят масово за това. Добре би било да обединим усилията си в тази посока не само с Русия, но и други страни. http://www.nytimes.com/2016/11/23/us/politics/trump-new-york-times-interview-transcript.html?_r=0

Нямам нищо против ниските данъци, когато правилата в държавата са ясни, тя работи и условията да се прави бизнес са добри. Аз самият от 25 години си изкарвам хляба с частно предприемачество и работя сам за себе си, като за това време не съм бил нито наемен работник, нито държавен служител, така че по принцип съм за облекчени условия за бизнеса в сферата на данъците. И тук идва едно голямо НО - правилата в държавата България не са добри за свободно предприемачество, те са убийствени за онзи, който иска свободно да реализира продукта си на българския пазар, шанс има само на чужд пазар; изписахме стотици постинги по тази проблематика. Пазарът в България не работи нормално. А щом правилата са сменени, просто теоретичното обсъждане на въпроса в сферата на идеите, не че е безполезно, но е безпочвено. И трима от участвалите в тази дискусия колеги с основание са фиксирали това за което пиша - последният постинг на Роман е най-директен, "плоският данък ни е най-малкият проблем", подобно е мнението и на Галахад и на Дедо Либен; за мое неудоволствие, те са прави, съгласявам се с тях. Не се отказвам да обсъждаме темата, но е малко като да обсъждаме с каква марка обувки излиза на терена да се състезава куц футболист, каквито и да му са футболните обувки, човекът е куц и не може да се състезава, не е проблемът в обувките му, а в крака му.

Поиграх си малко да търся цифри, намерих точни данни за 2013, и ето какво се получава: 2013 При НАП най-голям принос за преизпълнението има данъкът върху добавената стойност, от който постъпленията за годината са близо 3,6 млрд. лв. Постъпленията от корпоративни данъци също са преизпълнени като сумата от 1,5 млрд. лв. При осигурителните вноски се отчита рекордно изпълнение – общо постъпленията за социални и здравни вноски за периода са близо 5,8 млрд лв. За 2013 г. събраните от осигурителни вноски пари (те са около 23 процента) са 5800 млн.; работещи около 2.5 млн., това прави годишно по 2320 лева на човек или 193 лв. на човек месечно; това са удръжките от заплата 900 лева. Какво излиза, че средно в България всички (богати и бедни) плащат на базата на средна работна заплата; богатите минават заедно с и вътре в тълпата на средната работна заплата, всеки един от тях плаща, колкото плаща и средностатистическия работещ българин, тежестта се носи солидарно, но богатите 10 процента притежават 90 процента от собствеността, а другите 90 процента имат 10 процента собственост; в носенето на данъчната тежест те обаче всички вкупом са солидарно натоварени, тоест богатият плаща все едно е на заплата от 900 лева, той е силно ОБЛЕКЧЕН данъчно, демократизирана е тежестта за него, станал е данъчно „човек от народа” благодарение на плоския данък. Никакъв проблем няма във ведомостта за заплата счетоводителят да му напише 1000 лева; къде отива печалбата му – във фирмата. Там обаче данъка е пак 10 процента, супер демократично. И какво плащат фирмите от печалбите си (декларирани, а не реални, разбира се) – плащат сума сумарно още 1500 млн. лева., близо четири пъти по-малко от събраните социални вноски. Демократичността на тези данъчни тежести е разпределена точно обратно на логиката, че силният трябва да участва повече в носенето на данъчната тежест. Ето как е в САЩ: богатите там носят тежестта по следния начин: As of 2010, 68.8% of Federal individual tax receipts including payroll taxes, were paid by the top 20% of taxpayers by income group - which earned 50% of all household income. The top 1%, which took home 19.3% paid 24.2% whereas the bottom 20% paid 0.4% due to deductions and the earned income tax credit.[9][10] https://en.wikipedia.org/wiki/Income_tax_in_the_United_States Тоест горните 20 процента по доходи плащат 69 процента, горния 1 процент плаща 24 процента, а долния най-беден слой от 20 процента плаща 0.4 процента, на практика той е ОСВОБОДЕН от данъци, бедните не плащат. Кое е по-справедливо? И за да не излезе, че съм някакъв фен на американската данъчна система, нека видим как е в тази на сингапур, 6-та в света по БВП на глава от населението, по-ефективна от американската. Ами още по-ясно са разпределени данъчните тежести и задължения по правилния начин, по-голямата тежест пада върху по-силните: Не съм гледал в скандинавските, а и няма смисъл, те са социалдемокрации с вековна традиция, там има друго мислене. Но и тези два примера показват, според мен поне, пълната абсурдност на така практикуваната в България плоска данъчна ставка - най-вече с идеята да се облага всичко, що е декларирано като доход, да няма долен праг. Ето данъчната скала в САЩ сега: Ето как иска да я промени Тръмп и как искаше да я промени Хилари Клинтън: И при двамата обаче имаше НЕОБЛАГАЕМ доход, при Тръмп, както се вижда, този необлагаем минимум е излетял до 29 000 долара годишно, как да не гласува средната класа за него, тя гласува за данъчната му ставка. п.с. налага ми се да излизам, но ще продължим дискусията, не претендирам да съм прав, изказвам собственото си мнение.

И на вас, утре като се охарчим за Коледа, вече и за това мисля, пак ще я нищим темата.

Това съм го забравил, но е толкова безумно, че не ми се коментира; при още един плосък данък от 20 процента, което е ДДС, ето защо няма средна класа, то трева не може да вирее при такива данъци, без да мине в сивата зона, та камо ли с труд да спечелиш. Тогава все още се занимавах с печатници и производство, но ето, сега си признавам, доста неща минаваха в "сивата зона", обаче все още пазарът работеше и тиражите бяха 2000 бр. за книга, въртяха се някакви реални пари; сега отиди в така наречената "книжна борса" на Болид, Искърско шосе, тихо като в църква е и тъжно като на гробищата, продавачките клюмат по цял ден и спят, ако влезе търговец, то е да вземе нещо на "консигнация" без да плати, това е оживлението в реалния сектор, дето бях. Тиражите са 300, 1000 е "звезден", коментирахме го в друга тема. На практика така се получи. Повечето печатници фалираха.

Никъде в линковете, които ми посочи не видях Лафер да говори за плосък данък, той говори за крива с максимално ефективен данък, след което данъкът става неефективен, това е начертал през 1974 на салфетката пред Чейни, след Никсън, и е казал "вижте момчета, ако вдигнете с още 5 % данъка, ще получите може би 3-4% отгоре, но може и то много вероятно и да получите по-малко. Ще ти кажа моето мнение за англосаксонските страни, специално за данъчната ставка на Тръмп, която в друга тема публикувах: всъщност това са различни Криви на Лафер за различни категории данъкоплатци, на които е разслоено много отчетливо тяхното общество - долния слой е необлагаем, следващият, който е най-широк, от долната средна класа е обложен с най-ниски данъци, и така на всяко ниво нагоре има Крива на Лафер, съобразена с това ниво на данъкоплатци - очевидно е мислено много за индивидуалната група данъкоплатци, като най-горната, както видяхме, тази на свръх-богатите е закована с върхов данък 35 процента, което при 6 процента ДДС е по-висок само с 10 процента плосък данък, от който плаща български работник със минимална заплата от 430 лева; не е зле; всъщност там има каскада от плоски данъци за всяка една група данъкоплатци, като тези под средната група са доста ниско обложени. Има прогресираща серия от плоски данъчни нива, които не надминават определен таван и за най-богатите, това е всичко, добра система, според мен.

Всичко това е резонно и е точно така, ако трябва да бъдем реалисти. Но излиза, че сме въвели този данък не заради ускорено икономическо развитие и привличане на инвеститори, а точно обратно, от липса на друга възможност фиска да се пълни - един вид взаимоспомагателна каса за изпаднал в нужда бюджет. И за да не изпуснем парите на работещите в чужбина българи. И каква е причината? Държавата не е в състояние да събира реално данъците от богатите, безсилието на държавата, един вид, зле е, ама без това още по-зле. Поне така ми изглеждат нещата.

Не е така, ето виж: "В исторически план въвеждането на плосък данък се е смятало за голямо подобрение в сравнение със ситуацията, в която аристокрацията и духовенството са освободени от почти всякакви данъци. Това, например, е една от причините за Френската революция. През 19 век плоският данък за всички доходи е въведен в повечето европейски страни. След Първата световна война в повечето страни е въведен прогресивен данък, за да се финансират нарастващите правителствени разходи, главно във връзка с войните. През втората половина на 20 век редица изследователи, като Артър Лафер, стигат до заключението, че прогресивнят данък е безполезен – данъкоплатците, особено богатите и мобилни, успяват да избегнат високите ставки. През последните години редица страни, главно в Централна и Източна Европа, се връщат към плоския данък, като основен мотив за това е увеличаването на икономическия растеж. В средата на 1990-те Естония и Латвия въвеждат плосък данък от, съответно, 24% и 25% с необлагаем минимум. От началото на 2001 в Русия е въведен плосък данък от 13% върху личните доходи, а Украйна приема същата система през 2003. През 2004 в Словакия е въведен плосък данък, като се използва една ставка от 19% за подоходния данък, данък печалба и данък добавена стойност. От началото на 2005 Румъния въвежда плосък данък от 16% върху личните и корпоративни доходи." https://bg.wikipedia.org/wiki/Плосък_данък Значи, според мен, благовидно звучащия аргумент в стил ала орешарски звучи така: дайте да дадем ниски данъци и ще се затичат насам тълпи от западни(стратегически, винаги съм се чудел защо западните са стратегически, друга тема, защото сигурно дават рушвет на чиновника, стратегия) инвеститори. Но в България не само не се затичаха, ами я заобикалят като сирийски бежанци - значи причината не е в данъка, а в корупцията, там е заровено кучето.

Няма начин да не се увеличават, защото облагаш планктона в доходите, но 10 процента от този планктон е достатъчен да нахрани кита на фиска. само че, чисто прагматично и в конкретната ситуация на българската икономика, според мен това не е продуктивно и съсипва точно дребните предприемачи и работниците, които са ниско платени, като същевременно циментира олигархията на върха и я превръща във феодална каста за вечни времена (докато не се срути от фалит държавата де)