Б. Киров

Хора, то стана пълен карашик тази тема, малко милост от ваша страна, доста труд хвърлих по нея - дайте да преместим разговора в друга тема, измислете каква, ще участвам на драго сърце Е, ако ви харесва, давайте си тук: към Кал, едно нещо направи правителството Борисов след Орешарски, развързаха се европарите, иначе европари - йок, и сега щяхме да си ги чакаме; лапландец, направи го този тест за спорта, не че нещо показва реално, просто за спорта. Иначе по принцип си прав.

Според мен проблемът със смъртното наказание не е за престъпника, а за обществото, което го изпълнява, то се превръща в своеобразен престъпник, отнемайки човешки живот; помисли дори в индивидуален план, за онзи който изпълнява присъдата, и тези, които я подписват и наблюдават - има нещо абсолютно нехуманно в това, според мен. п.с. освен това, доколкото съм чел и гледал документални филми за престъпници, повечето от тях се опитват да се спазарят с властите за доживотен затвор, вместо смъртна присъда, малцина са онези, които предпочитат смъртното наказание, вместо доживотна присъда, обикновено журналистите драматизират около тях. А и всеки отделен случай е уникално индивидуален, сещам се за двамата убийци от "Хладнокръвно" на Капоти: единият беше човек попаднал на грешното място в грешен момент, другият беше хладнокръвен психопат, но и двамата бяха екзекутирани един след друг, държавното правосъдие изличи всички разлики между тях, без никакъв шанс за първия.

Ник, като имаш предвид, че съм тръгнал много по отляво преди години и само от личен опит съм се изместил надясно, изненадващо близо до осовата линия, вдясно от чертата, все пак е прогрес. За авторитарността, наистина съм близо до центъра, само две квадратчета ме делят, но пак казвам - отначало, до средата на теста, игнорирах "силно" във въпросите, защото си мислех, че като напиша "съгласен" или "несъгласен" въпросът е решен, все пак, явно сме в едно поле.

Ето ме и мен, според този тест, не знам колко е точен, особено с тези "съгласен" и "силно съгласен" и съответно напротив, но го попълних бързо и безотговорно без да му мисля много и щрак! - това излезе на портретче.

Определено съм против смъртното наказание. Според мен правото на държавата да отнема човешки живот по каквато и да е причина е престъпление, по точно убийство, независимо, че се изпълнява от държавата. Политика тук няма да коментирам, ще го направя по друг начин - ето вижте какви инвестиции е направил Китай между 2000 и 2015 година в света и къде е инвестирал китайския бизнес; България е след Габон и Македония по привлечени инвестиции за тези 15 години, и то тези инвестиции са главно на едно място, в завода за китайски автомобили в Ловеч. Какво да коментираме българските политици и политики, тези числа говорят достатъчно красноречиво, парите са умни, те отиват, където могат да правят повече пари - България не е такова място. Давам за пример Китай, защото има добре направен сайт за информация, но ако се вземе друг световен инвеститор, картината ще е подобна. $1354.85B Total САЩ $134.36B Total Австралия $86.63B Total Великобр. $38.1B Total Франция $19.08B Total Египет $18.64B Total Сингапур $18.41B Total Германия $13.64B Total Финландия $9.89B Total Монголия $5.16B Total Норвегия $6.79B Total Израел $6.82B Total Турция $12.54B Total Унгария $6.1B Total Гърция $5.47B Total Куба $5.1B Total Сърбия $3.7B Total Афганистан $3.27B Total Чехия $1.32B Total Полша $1.93B Total Габон $1.52B Total Македония $400M Total БЪЛГАРИЯ $330M Total https://www.aei.org/china-global-investment-tracker/

Ник, така да е, ама пак внесохме принос в световните рекорди – след „българското сепуко”, сега демонстрирахме „българският ипон”; „ипон” е термин от бушидо, японското бойно изкуство, който означава нещо като „туш” в борбата, пълна и безусловна победа над противника – да, но при „българския ипон” противник и състезател се въплътиха в едно лице – то се авто-тушира еднолично с „ипон”; е няма такива други хора по света.

Моето виждане за бъдещия външнополитически курс на Тръмп е „спиране на настъплението и по двата вектора”, което обаче не означава отказ от глобалната роля на САЩ, напротив. Америка ще следва нео-изолационистка политика във въшнополитически план, изразяваща се най-синтезирано с прословутата фраза на републиканеца Тиодор Рузвелт, изречена през 1900 г.: "Speak softly and carry a big stick; you will go far." – „Говори учтиво и дръж в ръката си голямата тояга; така ще стигнеш надалеч.” Това означава фокусиране към развитието на американската икономика на американска почва, ревизия на досегашните икономически отношения с Китай, Европа и Латинска Америка, повишено внимание към американски инвестиции в Африка. Слоганът на Тръмп „Америка преди всичко” може да се разглежда в две измерения – вътрешно и външно; второто означава запазване и укрепване на лидерството на САЩ в икономически план, което е много амбициозно и трудно постижимо в конкуренция с Китай, но не невъзможно. Начинът по който сега се конструира властта в САЩ напълно предполага провеждането на такава вътрешна и външна политика, поне до следващите избори – републиканската партия има пълен контрол върху изпълнителната и законодателната власт, на практика едни и същи фигури изпълняват и двете, дори първите номинации го показват. Ситуацията много наподобява позицията на САЩ след края на Първата световна война. Рисковете за реален военен конфликт ще бъдат предимно в региона на Тихия океан (Южнокитайско море), ако изобщо се допуснат такива, напрежението в Близкия изток и Европа ще бъдат туширани също до възможния минимум, защото едва ли американската военна доктрина предвижда мащабни и успешни военни действия на два фронта, срещу два могъщи противника, такава перспектива ще бъде сведена до минимум.

Преди да се правят прогнози и хипотези за външната политика на САЩ при президентството на Тръмп е необходимо да се видят фигурите в неговия политически кабинет – засега са ясни само посочените в предишния ми постинг двама ( Рейнс Прийбъс и Стив Бенън) и вицепрезидентът Майк Пенс. Какво накратко може да се напише за него: Майк Пенс (р. 1959) е шест пъти избиран като конгресмен от Републиканската партия от 2001 до 2013; Председател на групата на конгресмените от тази партия (House Republican Conference) от 2009 до 2011; постът е стратегически важен, защото фигурата на председателя определя ключови въпроси по отношение на законодателната дейност на партията в сферата на сигурността и финансовата политика. Пенс описва себе си като „християнин, консерватор и републиканец, в този ред”. Той произхожда от католическо ирландско семейство, на млади години е католик, по-късно, през 1995, преминава към Евагелистката църква; служил е в армията като офицер морски пехотинец, има бакалавърска степен по история и е доктор по право; женен е от 1985 (жена му е преподавател и художник) имат три деца. Анализаторите предричат, че той ще бъде най-силната фигура на вицепрезидент досега в следвоенната история на САЩ. Ето какво пише за него в статия на „Ню Йорк Таймс” от 11.11. 2016: „To Democrats, it is more than a little worrisome that Mr. Pence, a strong Christian conservative on social as well as fiscal issues, will be playing such a central role in the new administration. “Mike Pence is one of the most ideologically rigid individuals I’ve served with,” said Representative Steve Israel, a senior Democrat from New York, who is retiring. “Trump is putting the extreme right wing at the center of gravity in his administration, and that should be worrying to mainstream voters.” Mr. Pence came to Congress as a rebel willing to challenge the priorities of his own party’s leadership. He was part of the leading edge of Tea Party-style Republicans eager to shake up Washington, but landed in the party leadership before leaving to run for governor of Indiana, a post that has provided him with government executive experience that could also prove valuable in his new role. In the House, he was among the leaders of the effort to ban earmarks — spending sought by lawmakers for their home districts, popular at the time — and he was a strong advocate for cutting government spending over all. He opposed the expansion of Medicare to include prescription drug coverage — then a major priority of his party and the Bush White House. He led the Republican Study Committee, then the most conservative House Republicans, and was beaten badly in his first leadership race — a campaign that Mr. Hensarling notes he managed — before being elected to the No. 3 post of Republican Conference chairman in 2008. Mr. Pence could also serve as a handy buffer between Mr. Trump and Speaker Paul D. Ryan, who clashed with Mr. Trump during the campaign but in recent weeks has sought to minimize any differences. In remarks after the election, Mr. Ryan has gone out of his way to note his close relationship and frequent contact with Mr. Pence. Delegating significant authority to Mr. Pence jibes with Mr. Trump’s image as more of a chairman-of-the-board figure who leaves the details to others — and in Washington, there are a lot of details. But Mr. Pence’s friends do not expect to him to push his role beyond what is expected, and they say he remains very deferential to Mr. Trump. “Mike knows he was elected vice president, not president,” Mr. Hensarling said. “He knows who the boss is. Trump’s the boss.” But in Washington, Mr. Pence is quickly coming to be seen as a highly empowered No. 2.” http://www.nytimes.com/2016/11/12/us/politics/mike-pence-vice-president.html?action=click&contentCollection=Politics&module=RelatedCoverage&region=EndOfArticle&pgtype=article Специално внимание в откъса от статията заслужава т.н. "Чаена партия", движение за радикални реформи в Републиканската партия, на което Майк Пенс е един от лидерите; фракцията на конгресмени-републиканци, членуващи в това движение беше доста голяма в предишния Конгрес - над 40 души, но за това ще стане въпрос по-късно. В същия вестник е посочен и съкратен списък на останалите възможни кандидатури за постовете в кабинета на Тръмп, но засега няма да ги включвам в тази тема, докато не бъдат номинирани от него, когато ще могат да се правят някакви конкретни прогнози и хипотези на базата на факти. http://www.nytimes.com/interactive/2016/us/politics/donald-trump-administration.html?ribbon-ad-&_r=0 п.с. Нещо любопитно за Рейнс Прийбъс, номиниран за White House Chief of Staff (шеф на кабинета) - по майчина линия той има гръцки произход, по бащина - германски, по вероизповедание е източноправославен, поне така е посочено в справката за него: Republican Party website, identify his parents' names as "Richard and Dimitra", with "Roula" as a nickname for his mother.[1][7][8][9] His father is of German descent and his mother, who was born in Sudan, is of Greek descent.[10][11] Priebus is a Greek Orthodox Christian. https://en.wikipedia.org/wiki/Reince_Priebus

Първите две номинации за политическия кабинет на Тръмп са факт: Рейнс Прийбъс, досегашен председател на Националния съвет на Републиканската партия (два мандата) за шеф на кабинета на Белия дом (White House Chief of Staff) и Стив Бенън, съветник по стратегическите въпроси на Президента. Двамата са напълно противоположни като политически фигури: Прийбъс е олицетворение на републиканския партиен естаблишмънт, Бенън е бунтарска фигура, анти-естаблишмънт по биография и характер. Ето малко извадки от американската преса за единия и другия, като предварително трябва да се каже, че постът шеф на кабинета на Белия дом е ключов – този човек е старши помощник на Президента, негова административна дясна ръка, отговорен е за целия екип на кабинета, работи с Президента ежедневно, подчинява се пряко на Президента, без да съгласува действията си с Конгреса и Сената, в ръцете му е концентрирана административната власт в кабинета; стратегическият съветник на Президента (позицията на Бенън) е контра-баланс на властта на Прийбъс, защото този главен съветник на Президента също има постоянен пряк достъп до него и формира мнението му по стратегически въпроси за външната и вътрешна политика, до известна степен двата поста са взаимно балансиращи се. Накаратко за Стив Бенън (62-годишен): 'I wasn't political until I got into the service and saw how badly Jimmy Carter f****d things up. I became a huge Reagan admirer. Still am. But what turned me against the whole establishment was coming back from running companies in Asia in 2008 and seeing that Bush had f****d up as badly as Carter. The whole country was a disaster.''We think of ourselves as virulently anti-establishment, particularly 'anti-' the permanent political class. We say Paul Ryan was grown in a petri dish at the Heritage Foundation.' Bannon in 2012 also became the chairman of the Government Accountability Institute, an investigative research organization that published the anti-Clinton book 'Clinton Cash' and also went after Jeb Bush with 'Bush Bucks'. The Trump campaign recruited Bannon in August this year, while Kellyanne Conway became campaign manager.Bannon previously made no secret of his disdain for GOP leaders. He once wrote in an email, according to the Daily Beast: 'Leadership are all c***s. We should just go buck wild.' The president-elect has a reputation for pitting top aides against one another, sometimes with disastrous consequences. This spring, Trump’s two top aides, Paul Manafort and Corey Lewandowski, were consumed in a bitter turf battle that became a major distraction for the campaign. The news release announcing the moves presented the Republican National Committee chairman and the Breitbart News executive as “equal partners” — though it listed Bannon’s new position first. Накратко за Рейнс Прийбъс (44-годишен): Chief of staff, the top White House employee, is traditionally the first post a president-elect fills after Election Day. Bannon had also been in the running for the job.The announcement caps days of speculation about which aides will oversee the White House, roles that will be particularly important because the president-elect lacks Washington experience. Trump decided on Friday to tap Priebus as chief of staff and spent the weekend working out the details, according to a source familiar with the president-elect’s thinking. “It is truly an honor to join President-elect Trump in the White House as his Chief of Staff,” Priebus said in the statement. “I am very grateful to the President-elect for this opportunity to serve him and this nation as we work to create an economy that works for everyone, secure our borders, repeal and replace Obamacare and destroy radical Islamic terrorism. He will be a great President for all Americans.” The RNC, however, played a major role in Trump’s triumph over Hillary Clinton, providing his campaign with a formidable ground game. Trump hauled Priebus up on stage during his victory speech, calling him a “superstar” who was like Secretariat. Priebus’ ascendancy to chief of staff means it will be up to Trump to name a successor to him at the RNC. That selection must then be approved by the committee’s 168 members. The RNC is scheduled to host a members-only conference call on Monday evening, presumably to discuss the committee’s next steps.On Sunday afternoon, Priebus wrote an email to the committee thanking it for “your tireless work, drive, and vision that energize our Party — and it has been the highest privilege of my life to have served as your chairman over the past six years.”“What we have achieved together will set America on a new and better path for a generation; together, we made history,” he added. “I cannot tell each of you how much it means to have been able to count on your guidance, input, and support. Now our work continues as we execute on implementing President-Elect Trump’s agenda.” http://www.telegraph.co.uk/news/2016/11/14/steve-bannon-who-is-the-donald-trumps-chief-strategist-and-why-i/ http://www.nytimes.com/2016/11/14/us/politics/reince-priebus-chief-of-staff-donald-trump.html?_r=0 http://www.dailymail.co.uk/news/article-3932706/Meet-Steve-Bannon-Trump-s-chief-strategist.html http://www.politico.com/story/2016/11/trump-names-priebus-as-chief-of-staff-bannon-as-chief-strategist-231304 https://en.wikipedia.org/wiki/Stephen_Bannon https://en.wikipedia.org/wiki/Reince_Priebus

Споменах Иран само като ярък пример за обратен завой във външната политика; всъщност отношението на американската администрация към Иран е скачен съд с отношението й към към Израел; Израел никога няма да се примири с предоставена дори и 1 процент възможност на Иран да има ядрено оръжие, това винаги е било така и независимо кой е на власт в Израел ще продължава да бъде. Обама прекрачи тази граница. Но не Иран, Мексико, Ислямска държава и дори Русия са главното предизвикателство пред глобалната роля на САЩ като държава, според мен – основното предизвикателство се нарича Китай, поне така мисля. И Тръмп го казва по свой начин: „We lose to China.” После смекчава израза си, но и го разширява: „Well, I think he's been a very poor president. We have $18 trillion right now in debt and going up rapidly. We don't have victories anymore. China is killing us on trade.” И още: „We lose to everybody. And frankly, what I say, and oftentimes it's fun, it's kidding. We have a good time. What I say is what I say. But you know, we need strength, we need energy, we need quickness and we need brain in this country to turn it around.” Всъщност донякъде несериозно, типично в негов стил, той казва много сериозни неща, според мен разработвани като бъдеща стратегия не в неговата глава, а от "Think Tank" на републиканския естаблишмънт, Тръмп само подхвърля на публиката това, което те искат да чуят. Те заложиха на него в предварителните избори, донякъде нямаха друг избор, той помете 16 техни партийни креатури във вътрешнопартийното състезание, но сега той също няма друг избор, освен да следва този курс, който те са очертали. Две ключови фигури на този естаблишмънт по мое мнение са Пол Райън и вицепрезидентът Пенс. Също така Руди Джулиани, номиниран вече от Тръмп.

Според мен, кандидатирането и избирането за президент на Доналд Тръмп не беше никаква случайност или недоразумение, а добре планирана стратегия на американския елит, който започва много голям завой във външната си политика и цялостна ревизия на позициите си; променят се основни приоритети и ориентация, а това в глобално важна държава, каквато са САЩ, никога не става хаотично и без калкулирана стратегия от страна на нейния елит - политически, корпоративен и финансов. Сменена е цялата парадигма, Тръмп е само едно атрактивно лице, каквото беше и Барак Обама, но курсът зад това лице ще бъде съвсем различен. Само няколко характерни теми, загатващи за това в изявленията на Тръмп: Израел, Иран, Ислямска държава, Китай – може би по-правилно в обратен ред, но изявленията му там са постоянни и твърди; едва ли ги чете по звездите. Разбира се, без да разполагаме с нещо конкретно като реални действия и политики, можем само да правим предположения, а те нямат никаква реална стойност. Добър начин за някакъв реален поглед напред е например да се анализира предложения от него състав за политическия му кабинет в Белия дом, разбрах, че го е написал в Туитър, но си е работа за аналитици, какъвто не съм.

Ето как изглеждат нещата в цифри за НАТО и участието на САЩ и другите страни-членки в него: But Trump is undoubtedly correct to argue that Europe is too dependent on Uncle Sam for its protection, and that European countries should contribute more to their own defence. America is responsible for more than 70 per cent of all the military expenditure of the 28 Nato countries. This is grossly inequitable, since the combined Gross National Product (GDP) of the European allies exceeds that of the United States. It is no exaggeration to say that European leaders are acting like children. They like to patronise America, and were in some cases supercilious or lecturing (step forward Angela Merkel and Francois Hollande) after Trump’s election triumph. Yet they won’t pay to defend their countries properly. Nato expects every member to contribute at least 2 per cent of its GDP towards defence. Only five countries out of 28 meet this target. The United States stumps up 3.6 per cent of its enormous GDP. Greece pays nearly 2.5 per cent. Tiny Estonia (to which the UK is sending 800 troops and some tanks) spends just over the 2 per cent threshold, while Poland hits its exactly. As for Britain, although our defence budget was recklessly hacked back by nearly 10 per cent by the Coalition government in 2010 — and the Army reduced to its smallest size since the mid-19th century — we just manage to meet the 2 per cent target. But that’s it. Germany, which has the fourth largest economy in the world, contributes just 1.2 per cent of its GDP to defence. Italy, whose economy ranks seventh or eighth, stumps up just over 1 per cent. Spain pays less than 1 per cent. Source: Foreign Policy Magazine on 2016 , Sep 28, 2015

Ник, ако си слушал речта му с която обяви изборната си победа, той наблегна само и единствено върху едно - да изградим отново Америка, инфраструктура, мостове, магистрали и т.н.; май от икономическата му програма това е основното, то беше заложено и в програмата на Клинтън също.

Да се върнем към темата за външната политика и възгледи на Тръмп за нея Ще започна оттук, защото Патрик Бюканън, на който тук опонира Тръмп, не е кой да е, той е нещо като гуру на ултра-консервативните десни републиканци. Бюканън е бивш съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън и автор на нашумялата „Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025? Той е не само десен консерватор, той е ултрадесен консерватор, който пише: „Епохата на големи национални проекти за САЩ завърши; При Франклин Рузвелт имаше Нов курс и Втора световна, при Айзенхауер – пътно строителство, при Буш – две войни и ново намаление на данъците, при Обама – Obamacare (достъпни грижи и цени). САЩ обаче повече нямат пари за такива неща. Чак до хоризонта се простират само дългове и дефицити.” Какъв е изходът, според Бюканън за Америка – връщане към традиционните християнски ценности на „бяла Америка”, възраждане на морала, осигуряване просперитет предимно за бялата раса, целенасочена държавна политика в тази посока, търсене и изграждане на външнополитически връзки върху тази база. Тръгвайки по тази линия на разсъждения, Бюканън стига твърде далече... до твърдението, че Хитлер е бил „политик от най-висок ранг”, оправдавайки неговия поход за разширяване на Изток, съпроводен с масови убийства на евреи, цигани и други „непълноценни” раси. Това е абсурдно, и Тръмп е реагирал остро: „Не трябва да си гений, за да разбереш, какво щеше да се случи, ако Хитлер беше овладял страните на изток от него, той щеше да се фокусира върху световна хегемония.” После Тръмп сравнява позициите на Бюканън с тези на Чембърлейн, подписал Мюнхенското споразумение с Хитлер, развързващо му ръцете да стартира ВСВ. Това сравнение на Тръмп е „тебе думам дъще, сещай се снахо”, то е насочено не към Бюканън, нито към Чембърлейн, а към всеки нов диктатор от рода на Хитлер, въобразил си, че може по военен път да постигне глобална хегемония под благосклонния поглед и при бездействието на САЩ. И оттук заключението, че личното виждане на Доналд Тръмп за военния потенциал и мощ на Америка е той да бъде достатъчно голям и силен, за да не позволи разгръщането на който и да е бил нов кандидат за Хитлер. Съдя по предизборните му изказвания за необходимостта на САЩ да обновят ядрения си потенциал, като каза, че руснаците отдавна са направили това; освен това в предизборната си кампания по военните въпроси, той сам го каза, са го съветвали над 200 бивши генерали и офицери, някои от тях с богата професионална биография. Най-малкото, ако не той тях, военните зорко го държат под око. Във военния бюджет на САЩ не бих очаквал от неговата администрация съкращения, напротив – военната индустрия работи с държавни поръчки, а той залага на вътрешния подем на икономиката главно на тях; ако има съкращения във военните разходи, те няма да са за сметка на модернизацията и боеспособността на американската армия, а за сметка дялът на Америка в издръжката на НАТО, който сега е 70 процента. Оттук и криво разбраното и тълкувано негово обръщение към тези съюзници да не се правят на разсеяни и да си плащат за сигурността, която сега им осигурява САЩ, той иска от тях пари, това му е работата. Политиците го тълкуват като "предателство" и "несигурност" - ще им се наложи да си плащат. Това разбира се е мое мнение, бих прочел и други интерпретации на тези думи на Доналд Тръмп.

Мислил съм го, така е, това бяха предизборните фойерверки на Доналд. Реално това намаляване на данъците има шанс, ако се случи, да облагодетелства ново възникващи производства, по дребни, или такива останали на територията на САЩ - то няма да върне големите корпорации като Епъл, няма шанс да го направи, те са извън неговия обхват, но ще мотивира да речем някои производителите на автомобили и стомана, които и сега произвеждат на американска почва да увеличат работните места. Имаше огромни дози популизъм в обещанията на Тръмп, сега иде ред на изтрезняването и сблъсъка му с републиканския естаблишмънт, те ще го сложат в усмирителната риза на бюрокрацията. Гледах срещата му с Барак Обама вчера в Белия Дом - Тръмп седеше като препариран и като че ли леко изненадан къде е попаднал, Обама свободно плуваше в свои води, досега не бях виждал толкова притеснен Доналд Тръмп. Говоря за езика на жестовете и тялото.

Два основни аргумента против в анализа на Oxford Economics, които имат резон: 1. Депортирането на нелегалните емигранти ще съкрати работната ръка с 4 млн. (в анализа на Moody’s ги изчисляваха на 7 млн); това е силен аргумент, не вярвам обаче републиканците в Конгреса и Сената да прокарат и пуснат такъв закон в сила, ще видим 2. Облагането с тарифи от 35 процента на мексиканските стоки (нищо не пишат за 45-те процента на китайските) ще оскъпи произвежданите там стоки за американските потребители и ще намали консумацията; освен това, свързаните с тези производства американски работници също са застрашени от съкращения при тези промени - резонни аргументи, но отново остава открит въпроса, ще има ли сила Тръмп да прокара такова законодателство в Конгреса и Сената, където то може да бъде блокирано И най-сетне, тук се разсъждава единствено за негативите, но се пропуска другата страна - позитивите. Защото, чисто теоретично, намаляването на корпоративния данък в Америка от 39 на 15 процента в комбинация с вдигането на тарифите съответно на 35 и 45 процента за китайски и мексикански стоки, произвеждани в много случаи от американски производители, би могло да принуди тези производители да върнат производството си в САЩ, което пък означава нови работни места и заплати, нещата винаги имат поне две страни.

Така е, не успяха въпреки всички огромни усилия - 17 предизборни участия на Барак Обама в митинги за Хилари Клинтън, никога досега не е имало нещо подобно - да го превърнат в чисто етническо, латиносите провалиха този план.

Ник, с целия ми респект към аналитиците на Moody’s, обърни внимание на коментара в тази статия във Форбс, който все пак се дистанцира от оценката на Moody’s, или поне търси неутралната гледна точка: Since it’s natural to question Moody’s motives in producing these two reports, it’s worth noting that Moody’s Analytics is a non-partisan subsidiary of Moody’s Corporation, the credit-rating service covering companies and sovereign nations around the world. The reports’ lead author, Mark Zandi, is Moody’s chief economist and a registered Democrat who has advised and donated to John McCain; fact-checking site PolitiFact reports that Zandi also donated money to Clinton’s primary campaign. In June, Zandi defended his analysis to PolitiFact, saying in part,”the approach we took is the same approach the [nonpartisan Congressional Budget Office] takes when evaluating similar fiscal policy proposals. I’m very interested in hearing substantive critiques of our work.” So far, the biggest critique to emerge has come from the one of the subjects themselves: in a statement in June, Trump said (among other things) that the report “should be put in the trash can.” Of course, Clinton has done the opposite; in the weeks since Moody’s released its first report, she has used it to attack Trump’s economic policies. Или иначе казано, авторката пише, че авторът на прогнозата, Марк Занди, е регистриран демократ и дарител на Джон Маккейн, а също така дарител на кампанията на Хилари Клинтън; освен това, Клинтън е цитирала този негов анализ в предизборната си кампания - анализът е направен в края на юли. За мен феноменално интересна е реакцията на борсите в САЩ - отначало те се сринаха с 5 пункта, шок от победата на Тръмп (за това допринесе и умишленото и безпрецедентно забавяне на резултатите в нощта на изборите, те закъсняха повече от 8 часа от обичайното), след което скочиха над предишното си ниво, а цената на златото падна - преведено, това означава, парите са оптимистични за инвестиции в производство, защото скочи индекса Dow Jones, и инвеститорите не искат да инвестират в злато, надяват се да печелят от обороти: "Така Dow Jones успя да запише ръст от 1,17%, или малко под 220 пункта до 18 807,88 пункта. Подкрепа на индекса оказа търговията с акции на Goldman Sachs. Инвестиционната банка отчете ръст на книжата си от 4,28 на сто до 200,87 долара за брой. На зелена територия приключи и IBM. Акциите й поскъпнаха с 3,49% до 160,22 долара за брой. Широкият S&P 500 се повиши с 0,2% до 2 167,48 пункта. За Nasdaq търговията обаче не беше позитивна - индексът загуби 0,81% и затвори сесията на ниво от 5 208,8 пункта. Цената на златото достигна 2-седмично дъно. Търговията се извършваше при 1 ,266,40 долара за тройунция или спад от 0,6 на сто." http://www.investor.bg/sasht/337/a/dow-jones-dostigna-istoricheski-vryh-228096/

Относно „белия боклук”, гласувал за Доналд Тръмп, нещата не стоят точно така, според мен. Ето кои са гласували за Тръмп на базата на екзит-полове СЛЕД изборите, защото тези преди изборите бяха доста по-различни; оказва се, че: 1. По отношение на доходите - 50 % от хората с годишни доходи между 50 000 и 99 000 долара са гласували за него, тези хора определено са средна класа, твърде далече са от чертата на бедността - 48 % от хората с годишни доходи между 100 000 и 199 000 – тези също са средна класа - 49 % от хората с годишни доходи между 200 000 и 249 000 долара – средна класа - 48 % от хора с годишни доходи над 250 000 долара – горен етаж на средната класа и богати Или половината от средната класа и богатите са гласували за Доналд Тръмп; в същото време, тези с по-ниските доходи, т.е. непостоянна и ниско квалифицирана работа, т.н. „бял боклук”, които са под 30 000 долара доходи са 41 %, срещу средно около 50 % за средната класа 2. Твърдението, че са го подкрепили предимно ниско образованите също не отговаря на истината: - 52 % от хората завършили колеж с бакалавърска степен - 45 % завършили колеж с магистърска степен - 35 % от продължили образованието си с надграждане на научни степени 3. Твърдението, че го подкрепят предимно белите, а латиносите и азиатците ще гласуват монолитно за Клинтън също се пропуква: - 58 % от всички бели гласоподаватели - 29 % латинос – това е голям сюрприз за Клинтън, там се очакваше почти 90 % от гласоподавателите да гласуват срещу Тръмп – обяснявам си го, че тези хора също страдат от престъпността на етническите си сънародници, всеки трети нелегален емигрант латинос, а те са общо 12 милиона!, е с криминално досие, Америка е подложена на терор от банди на латинос, в затворите те също са основен контингент - 29 % от азиатските американски граждани са гласували за Тръмп, а те са близо една трета от 4.5 милиона такива гласоподаватели в САЩ - Съответно само 8 % от афроамериканците са гласували за него, тук вотът е етнически 4. По пол картината е такава: - 53 % от мъжете са гласували за Тръмп - 42 % от жените са гласували за него, след ужасните удари, които получи в кампанията с обвинения едва ли не, че масов изнасилвач, явиха се 9 дами с такива претенции към него 5. По местожителство: - 62 % от живеещите в „Едноетажна Америка” – малки градчета и рядко населени области са гласували за Доналд Тръмп Според мен, Тръмп обърна мача в своя полза главно с две неща – обещанието за ниски данъци на ВСИЧКИ и обещанието за нови 25 млн. добре платени работни места в САЩ; дали ще ги изпълни – времето ще покаже http://www.abc.net.au/news/2016-11-10/us-election-donald-trump-voters-exit-polls/8012158 На втората диаграма се вижда кои гласоподаватели в сравнение с предишните избори са преминали към Тръмп и кои са преминали към демократите:

Историята на САЩ е алгоритъм от два големи повтарящи се цикъла – изолационизъм и експанзионизъм. Дори бегъл поглед върху картата на тази държава показва движението на тези два импулса, съвпадащи с очертаната тук от Атом времева рамка – разпадането на империята на Наполеон в Европа до 2016 г. на 21-ви век.От 13 английски колонии преди Войната за Независимост през този доста кратък исторически период, Съединените щати се превръщат в глобална империя в началото на 21-ви век. И всичко това се случва между 4 юли 1776 до днес в редуване на изолационизъм-експанзионизъм. 13-те британски колонии преди Войната за Независимост Разширяването на САЩ през целия 19-ти век по години, оцветеното в кафяво на изток е територията на обединените щати през 1783 На картите не е отбелязано разширяването де факто на американското влияние след ВСВ, когато цяла Западана Европа фактически дължи икономическото си възраждане и развитие, заедно с военната си защита, на САЩ. След падането на Берлинската стена се случи още едно голямо разширяване на Запада в Европа, под лидерството на САЩ Изолационизмът във външната политика на САЩ е започвал, когато предишния експанзионизъм е изчерпал възможностите към разширяване, за да подготви нов импулс на експанзионизъм, водещ до следващо разширяване. Ако се проследи в детайли конкретната история, може да се види ясно тази тенденция и линия във външната политика на САЩ през очертаната времева рамка от около 250 години, с нейните добре отграничени маркиращи я етапи, личности и партии, които са я провеждали. Въпросът за мен е не дали ще има нов период на относителен изолационизъм, акумулиращ вътрешна мощ за нова експанзия, а дали изборът на Доналд Тръмп за 45-ти президент на САЩ не маркира началото на този процес? И ако да, как конкретно ще се отрази той на останалия свят.

Покрай избирането на Тръмп всички някак пропускат един много съществен факт - републиканците, покрай него, това го призна и Пол Райън вчера, получиха мнозинство в Конгреса и Сената, а това означава пълна власт да прокарват и провеждат законодателството си. Тръмп шоумена беше дотук - оттук натам ще наблюдаваме действията на републиканеца Тръмп, а тези две роли са коренно различни. Махалото на американската държавна машина се движи по обичайната си треактория - два мандата демократи, два мандата републиканци. Нищо драматично няма да се промени, поне в първия мандат на Тръмп. Промените ще бъдат плавни и контролирани.

Най-после нещо смислено и концептуално в тази тема, добра основа и интересна гледна точка за дискусия. Ако във форума има историци, които не са тясно специализирани, или с по-широк поглед върху философията на историята и с асоциативно мислене, последното изречение е блестяща отправна точка за паралелен анализ на света след падането на Наполеон, този след Версайския договор и днес. Но е много голяма тема, изискваща конкретен анализ и синтез.

За себе си ти гарантирам, че не е манипулативно, единственият начин да сторя това, според мен е, като изляза от темата ти и замълча в нея. Ще чета написаното от другите с интерес, но няма да пиша, за да не манипулирам

Лапландец, може да не ти харесва каквото пиша, така мисля - ако си в състояние да промениш мнението ми, направи го аргументирано. Компанията Атомстрой скоро осъди на арбитражен съд България за милиард и нещо, заради пълната бездържавност на чиновници и партократи, но тези хора, сигурен съм, няма да влязат в затвора, нито ще платят с личното си имущество. Това откъдето и да го гледам не е справедливо и не е държавност; в същото време го плащат всички. За ниските доходи и не конкурентната ни икономика изписахме десетки, може би и стотици постове с Ник в различни теми тук, но явно не си ги чел, там съм си изразил мнението защо са ниски доходите и защо сме най-бедната държава, темите са във форума. Какви са тези "нестандартни решения негативни за Нас", поясни се, не мога да ти чета мислите. Темата си е твоя.

Е аз за това ти казах да си жив и здрав Ако искаш обаче да дискутираме по същество, обмисляй си аргументи, а не ми казвай, не четох надолу, сега ти чета предишния постинг.