Б. Киров

Това е много-много добра перспектива, но ми се струва, че по начина, по който сега се мисли и процедира е невъзможна. Как я виждаш да се реализира, когато мнозинството от ромското малцинство се сегрегират в началното и средно образование, а родителите им по никакъв начин не се поощряват от държавата децата им да получават качествено основно и средно образование, а гледат на раждаемостта като източник на точене на пари от "социалната държава" под формата на "помощи", които всъщност са политически рушвет за гласоподаватели и "мир да има". Откъде ще дойде тази маса сравнително образовани младежи роми в университетите, за да се квалифицира за управленски и научни кадри, които да станат елит в истинския смисъл на думата. Може да има отделни единици способни и образовани ромски младежи, но докато не ги интегрираш ПЪЛНОЦЕННО в начално и средно образование без етническо разделяне, просто няма да стане. А държавата се прави, че не вижда проблема - той е в сегрегацията на ромите.

Съгласен съм, това се нарича кооперация на съсловен принцип, имало го е и в България с т.н. "еснафи" по време на Възраждането, а и след това; но не бива да бъркаме "текезесета" с кооперации, текезесетата (после ДЗС-та) си бяха ОДЪРЖАВЕНИ насилствено "кооперации", нищо "кооперативно" или съсловно нямаше в тях, там действаше принципа на казармата и принудата. Така че двете неща са коренно различни и противоположни. Според мен.

Мислиш ли сериозно, че това ще се случи - децата им и децата на техните деца да предпочетат научна кариера в България? Защо да го правят, като очевидно ще имат много повече основания да предпочетат такава, където техните родители са започнали новата си кариера, а те са получили образование и с него възможности за по-добър живот? Според мен, ако това се случи, то ще е в малкия процент на изключенията, които потвърждават правилото. А това пък, пенсионираните емигранти да се върнат да захранват икономиката на страната, макар че е възможно за някои от тях, е като да чакаме трохите от трапезата на други.

Домусчиев наистина мисли като феодал, за него „бизнеса” са олигарси, организирани в текезесета. Това е кауза пердута, такова мислене. Даже през ум не им минава на тези хора, че „бизнес” могат да бъдат и хората от средната класа, и те са гръбнака на пазарните икономики. Но колкото по-зле, толкова по-добре, този „механизъм” сам ще се счупи, защото е несъстоятелен икономически. Иначе Въпросният господин Домусчиев си е изнесъл част от производството в САЩ и работи с американски работници, лошо няма, добър му е и отборът (Лудогорец), човекът е способен, но мисли като соц-феодал, а това е безперспективно. Но не го разбират, лошо за тях. А младите и кадърни българи с образование си биха камшика отдавна, те отказват да участват в тази постановка. Това пък което предлага ректорът, да си връщат парите на държавата, си е реставрация на закона от соца, където също имаше такъв закон - щом не работиш "по разпределение", връщай парите.

Скуби, можеш да си изтеглиш целия файл на статистиката от този линк. В уводната част авторите са обяснили подробно каква методика са използвали, какви източници и как са ги съпоставяли. https://www.lse.ac.uk/economicHistory/pdf/.../EuroGDP2.pdf Специално за Финландия, тя е била автономно Велико княжество, ето два текста от уики, български и английски, за това; предполагам, че са имали и собствена статистика, но това може да се провери. " По време на Наполеоновите войни Финландия отново е окупирана от руски войски и на 29 март 1809 година е обявена за автономно Велико княжество в лична уния с Руската империя. През следващите десетилетия страната се развива мирно, като постепенно нараства ролята на финския език и култура. Нараства ролята на Хелзинки, който се превръща в главен град на страната. През 1835 година е публикуван националният епос „Калевала“, а през 1892 година финският език получава равен статут с шведския. Важна роля в този процес има възникналото през 60-те години националистическо движение на феноманите. През 1866 – 1868 година Финландия е засегната от масов глад, при който загиват около 15% от населението. През следващите години страната постепенно се възстановява, появяват се първите модерни промишлени предприятия, изграждат се железопътни линии и плавателни канали. През целия 19 век Финландия се ползва със значителна автономия – разполага със собствен парламент и правителство и руските власти рядко се намесват във вътрешния живот на Великото княжество. През 1906 година е въведено всеобщо избирателно право, но тази либерална реформа е извършена в момент, когато руското правителство променя политиката си спрямо Финландия, ограничавайки нейната автономия. Този процес предизвиква недоволство в страната, като дори са извършени няколко атентата срещу руски представители." https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F Nevertheless, in 1809, Finland was incorporated into the Russian Empire as the autonomous Grand Duchy of Finland. In 1906, Finland became the second nation in the world to give the right to vote to all adult citizens and the first in the world to give all adult citizens the right to run for public office.[10][11] Following the 1917 Russian Revolution, Finland declared itself independent.

Само за сравнение БНП на европейските страни през 1890 и 1913; сравнени са и населенията на държавите през тези две години. Проучването е правено от двама британски икономисти през 2011 г., като брутния продукт в ам.долари е приравнен към цените от 1990 г., в проучването подробно е обяснена методиката им. Първата таблица е БВП, втората население, третата картинка е уводната страница на проучването. Подчертал съм с червено държавите, с които сме били съпоставими като брутен продукт и население през онези две десетилетия. Вие ми кажете защо сега ние сме където сме, а тези държави са където са. Между другото, годините 1887-1894 са премиерството на Ст. Стамболов и най-бързия икономически растеж за България, вижда се и в цифрите. За мен най-фрапиращото сравнение е това между България и Гърция - има нещо тотално сбъркано в развитието на България след тези години, дори и през 30-те и 40-те, когато Гърция "дръпва" напред във всяко отношение. Да не говорим за периода 1950 - 1980, тогава годишният им растеж средно е по около 9-10 процента.

Kujiro, не съм направил нищо повече от това да преведа текстовете от английски на български и да ги публикувам тук в твоята тема с най-доброто желание да кажа хубава дума за японците; текстовете са от тук и това го е писал човек от Запад, не знам дали е американец или има някакъв скандинавски произход, без значение, това е негов блог и той се е подписал така Posted by James Bjorkman at 12:44 AM; сега, че ти не си харесваш тези текстове и снимки, твой избор, на мен плакатите ми харесаха като рисуване. И вместо да се дървиш с японска сила, можеше поне да ги преведеш от японски на плакатите, та да разберем какво е сгафил "върховния потребител". Специално за теб ти давам целия текст на въпросния господин на английски. Ето ти линка към неговия блог http://worldwartwo.filminspector.com/search/label/Japanese%20propaganda%20posters А това са неговите текстове, общия над снимките, и този под конкретните снимки, които съм публикувал: During World War II, all of the major powers assembled a gallery of propaganda posters. Japanese propaganda posters of World War II are distinguished by their artistic quality and their lack of coherent messages. The Japanese propaganda posters do not try to tell people how to act or how to feel, they don't ask men to enlist, they don't tell people to Keep Calm and Carry On. Rather, the Japanese posters portray symbols of national pride and commitment. Apparently, and probably quite correctly, the authorities believed that the Japanese peopler already were completely committed. This was not a bad assumption, as Japan easily was the most homogeneous of the major powers during the war, and absolute loyalty of its citizens was pretty much a given. Japan often is portrayed as dominating the air, and thus, the world. The Imperial Navy is often portrayed, out at sea guarding the home islands, as staffed by dedicated men. There is heavy emphasis on the military as being full of modern, sophisticated soldiers. The subtext is, "Look how smart and capable we are." Of course, the soldiers were fearless and completely devoted to the cause. The poster above portrays a Kamikaze pilot off on a mission - his last one, of course. He is saluting and ready to do his duty. The traditional symbols of Japanese honor, such as a ceremonial sword, are included as if to say: it is your heritage to do your duty even if it is a one-way ride. Doing your duty included simply doing your own job, whatever it was. Happiness through ordinary work was a common theme. This would supply the government, portrayed in the distance in the above poster. In the poster below, rakes and shovels are portrayed as just as important to victory as machine guns and rifles. Read more: http://worldwartwo.filminspector.com/search/label/Japanese propaganda posters#ixzz4LqC2mAt7 Under Creative Commons License: Attribution Follow us: @jamesjbjorkman on Twitter Беше ми много интересно да участвам в твоята тема, научих нещо интересно за мен.

Пет характерни японски военни пропагандни плакати от ВСВ, които открих в Pinterest, в сайт на американски потребител, впечатлен от качеството им. Ето какво е написал той за тях: „По време на ВСВ всички големи воюващи сили печатат серии от пропагандни военни плакати. Японските военни пропагандни плакати от ВСВ се отличават с тяхното художествено качество и липсата на натрапчиви внушения. Японските пропагандни плакати не се опитват да казват на хората как да действат или как да чувстват, не призовават мъжете да са смели, не съветват хората да запазят спокойствие или да изпълняват някакви заповеди. Вместо това, японските плакати изобразяват символи на национална гордост и обединение. Очевидно художниците и властите, които им поръчват тези плакати, са били убедени, че хората на Япония не са се нуждаели от високопарна пропаганда. И са имали основание, като се има предвид, че Япония по принцип е била най-хомогенната от воюващите Великите сили и абсолютната лоялност на нейното население е била гарантирана.” В Pinterest са публикувани цели серии и от американски, съветски, британски и германски военни плакати от времето на ВСВ и ако се сравнят японските с другите военни плакати от онова време, вижда се, че има резон в написаното от този потребител. https://www.pinterest.com/pin/191684527868357804/ Японският Императорски флот често е изобразяван като защитник на японските острови, а японските моряци като посветени на дълга си мъже. Японската авиация е изобразявана като доминираща небето, а идеята е, че така тя доминира и света Този плакат има идея, че японските въоръжени сили са модернизирани и снабдени с ефективна екипировка, способни да изпълняват компетентно мисиите си. Японските воини са безстрашни и напълно посветили се на каузата си. Постерът изобразява пилот-камикадзе пред мисия, разбира се, неговата последна мисия. Той изглежда напълно уверен и готов да изпълни дълга си. Вижда се и традиционния символ на японската чест, неговият церемониален меч. На много от японските военни плакати е изобразен ежедневния труд на цивилното население, при това хората изглеждат вдъхновени и щастливи от своята работа. Идеята е, че тези хора в тила са не по-малко важни от онези, които воюват по фронтовете.

Не съм се задълбочавал да чета исторически извори, може би си прав, при всички случаи, ако е имало участие на някакви формирования на ВМРО, то не е било легализирано, или са били отделни хора, но че е имало "наказателни отряди", които са дошли преди армията и са раздавали "правосъдие" съм го чувал от доста стари хора-очевидци от този край, още когато бяха живи, ходил съм поне десетина пъти из тези села (по рибарлък) и понеже имам рода от там, съм говорил с доста хора - кое е легенда, кое истина, може да се установи само от архивите. п.с. Друго интересно, което се сетих, е че за лопушанската дружина, която е била около 1000 души, повечето служили на фронта през войната, са ми разправяли, че поне половината са били земеделци, имали са и оранжево знаме, освен червеното, тоест земеделците са участвали масово поне в този край.

Възможно е, поне с такова впечатление са останали хората от селото тогава, при всички случаи тези зверства са ги вършели цивилни, не армията, тя ги наричаше "македонците".

Баба ми е била 19-годишно момиче, когато пред очите й в Лопушна се е играло такова хоро, карали са ги да плюят върху труповете, един неин втори братовчед е бил разстрелян на площада - аз със очите си съм виждал стената на къщата, където това се е случило, през 1987 г. стената на тази къща още стоеше запазена. Не мисля, че е имала причина да ме лъже.

В Лопушна, Гаганица, Дълги дел и още десетина села от тогавашното Фердинандско (Монтанско) точно хората на ВМРО, наричани "шпицкоманди" правят т.н. "кървави хора" с разстрели, играене на хора около трупове на въстаници, това е описано и в "Хоро" от Страшимиров, има и записани спомени на очевидци, но всичко това няма пряка връзка с въпроса "кой уби Стамболийски"; а и така поставен въпросът е доста стеснен, ако се разглежда формално като кой е физическия убиец на Стамболийски, ако е в по-широко разбиране, нещата са доста сложни за анализ и, според мен, би трябвало да се разглеждат в такава светлина - могло ли е правителството на Стамболийски да оцелее при така провежданата от него политика. п.с. За Иван михайлов, да, прав си, по онова време той не е бил решаващ фактор във ВМРО.

Ключово е и поведението на комунистите, които знаят за подготовката на преврата срещу Стамболийски, но издигат помежду си лозунг "Оставете двете буржоазии (селска и градска) да се унищожат помежду си, после ние ще вземем властта". Един от тези комунистически дейци е и споменатият по-горе Георги Първанов Дамянов, който по-горе обърках със земеделеца Георги Д. Марков (те са и почти връстници, а и иронията е, че земеделеца е бил един от тия, които са желаели съюз с въоръженото крило на БКП); Армията ги бие поотделно - първо дружбашите на Стамболийски, после комунистите, водени от Г.Димитров и В. Коларов (които първи бягат в Югославия, оттам в Австрия); В потушаването на септемврийското въстание участват и ВМРО на Ванче Михайлов, но това е за друга тема.

Благодаря, уточнението беше полезно. За да се избегне всякакво объркване, според мен, редно е да се изпише името, презиме и фамилия, защото точното име на този земеделски деец е Георги Дамянов Марков; или ако се изписва само име и фамилия е Георги Марков. Георги Дамянов Марков е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Георги Първанов Дамянов е политик от Българската комунистическа партия (БКП), член на Политбюро от 1945 година до смъртта си. Първият линк е към биографията на Георги Дамянов Марков; вторият е към тази на Георги Първанов Дамянов. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%97%D0%9D%D0%A1) https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%94%D0%B0%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2

resavsky, не грешиш ли за Георги Дамянов, или пишеш за някой друг Георги Дамянов, а не този, който подготвя септемврийското въстание в Лопушна, Лопушанската дружина?

Бих ви отговорил, но ще влезем в нежелана от този форум зона. Все пак, от друга гледна точка, без да нарушавам правилата, нека погледнем икономическата политика на третия по проценти кандидат за президент, либертарианеца Гари Джонсън. Неговите резултати днес са впечатляващо високи и според мен това е индикатор за икономическите очаквания и нагласи на голям брой американци, не припознаващи себе си в нито един от двамата основни кандидати, въпреки че според двустепенната система (електориалните колегии) на избори в САЩ, Либертарианската партия едва ли би имала някакви реални шансове да се класира до втората фаза от изборите, не пряката. Гари Джонсън е дал следните отговори на въпроси, довели до третата позиция на кандидат за Президент на САЩ в тези избори: - Трябва ли работодателите да плащат равни заплати за един и същ труд на мъже и жени? Не, има твърде много други условия като образование, опит, квалификация, които да определят размера на заплатите. - Трябва ли държавата да вдига минималната работна заплата? Не, трябва да се премахнат всички държавни стандарти за заплащане. - Трябва ли държавата да прави съкращения в публичните разходи, за да съкрати националния дълг? Да, и да елиминира федералните агенции, които са противоконституционни. - Трябва ли държавата да вдига или намалява корпоративния данък? Да намалява. - Трябва ли бизнеса да бъде задължен от държавата да заплаща напълно отпуска на свой служител при раждане на дете или грижи за болен член на семейството? Не, частният бизнес сам трябва да решава това, вместо държавата да се меси в неговата конкурентноспособност. - Трябва ли да има повече или по-малко рестрикции върху сега съществуващите социални помощи? Повече. - Профсъюзите помагат или пречат на икономиката? Пречат. - Трябва ли правителството да увеличи данъците върху печалбите от продажби на акции и недвижима собственост? Не, увеличаването на тези данъци ще съкрати инвестициите в нашата икономика. - Трябва ли правителството да използва икономически стимули, за да помогне на страната по време на рецесия? Не, рецесията е естествен цикъл, който изчиства излишъка. - Трябва ли ФЕД да бъде одитиран от Конгреса? Да, но аз предпочитам да се откажем и от това в полза на златния стандарт. - Трябва ли държавата да задължи бизнеса да плаща 150 процента върху извънработното време на служители, които печелят повече от 46 000 долара годишно? Не, защото държавата и сега налага свръхрегулации върху бизнеса. - Подкрепяте ли Трансатлантическия договор (TPP)? Да. - Трябва ли сегашния данък върху наследство имоти да бъде намален? Да, ние напълно трябва да го премахнем - Трябва ли пенсионните осигуровки на федерални, щатски и общински служители да се прехвърлят към частни пенсионни фондове? Да, но само за такива, които постъпват на работа отсега нататък. - Трябва ли пенсиите на пенсионираните държавни служители да се увеличат? Не, трябва да се съкратят. - Трябва ли да се увеличи ДДС (sales tax, за сметка намаляването данък върху наследство? Не. - Трябва ли правителството да субсидира фермерите? Не, спрете всички субсидии и оставете на свободния пазар да си върши работата. - Трябва ли да се позволи на гражданите да влагат своите пари в офшорни банки? Да. - Трябва ли държавата да легализира като валута Биткойн? Да, но без да измества нашата национална валута. - За данъците: Ако стане Президент, Джонсън би елиминирал всички подоходни данъци и корпоративната такса, закрил Федералната Данъчна Служба (Internal Revenue Service), и заменил всичко с Плосък данък, данък оборот в размер на 23 процента; такъв данък би бил регресивен, за хората с по-ниски доходи и дори средни доходи; така Джонсън смята, че естествено ще извърши справедливо разпределение от хората в горните ешалони на икономиката към тези надолу – ще има долна черта на облагане в тази спадаща данъчна скала, която ще занулява данъците за онези под чертата на бедността. Всички тези и други доста ексцентрични либертариански икономически идеи са спечелили на Джонсън досега над 10 процента от гласоподавателите. Като се прибавят 4-те процента на по-лявостоящата от Клинтън кандидатка на Зелената партия, процентите на двамата – крайно десния Джонсън и нейните – стават 14, една доста значима цифра. Разбира се, при добре регулираната двустепенна система на американските избори с нейната сигурна крайна защита от изненади с електоралните колегии (538 души, които реално посочват Президент), според мен, всякакви изненади на практика са изключени и е очевидно, че един от двамата основни претенденти – Клинтън или Тръмп – ще бъде избраникът на елита. Индиректен начин да се калкулират шансовете на всеки от двамата основни претенденти е да се направи прецизен анализ в икономическите предложения на четиримата изброени до тук актьори на сцената на изборите, след което да се намери средно аритметичното във всичко това. Пресечната точка ще посочи фигурата на следващия стопанин на Белия дом.

По принцип въпросът, от който тръгнахме не беше дали откритията му са работещи и ефективни, а дали от морални подбуди е направил грешката в чертежите на този танк. И тъй като става въпрос за този задвижващ механизъм, който прочетох, че в други машини е бил правилно конструиран пак от него работещ, логично е, че грешката му в случая е била умишлена. Дали танкът е щял да играе роля на супер-оръжие или не (най-вероятно си прав, че при пресечен планински терен, какъвто е в Италия, едва ли) в случая отива, поне за мен, на заден план - подбудите му изглежда са били да не прави действащи оръжия, въпреки длъжността му. Той на много места пише, че се отвращава от насилието и войната, и това е било искрено, от самата му природа; защо се е самопредложил като военен инженер на Сфорца и Борджия, вероятно заради насъщния. Все пак въпросът беше "етично ли е откривател да държи в тайна откритието си" и в крайна сметка излиза, че в някои случаи (като този с оръжията) може и да е етично.

Е, според мен си малко краен. Най-малко онези двамата - Сфорца и Борджия - нямаше да му плащат 30 години заплата за балони и бои, плащали са му като на военен инженер, едва ли са били по-глупави от нас. https://www.youtube.com/watch?v=IgaRpfRvgTA Но ето едно видео, където едни хора правят този танк от чертеж до реалност и го експериментират, тези хора са техници, и най-важното - правят го и го изпробват, и това се вижда, мнението им на финала е, че за времето си това е щяла да бъде една ефективна машина.

Двигателите са били най-големият проблем - иначе, виж линка в по-горен пост, формата му е като купол на Т-34, но без да се виждат веригите отдолу, представи си танк-купол - сферичната форма е много по-малко уязвима за проектили, трябвало е да има 20 оръдия в окръжност, тоест да стреля във всички посоки, проблем е било задвижването, доколкото прочетох, с хора. Естествено, че е щял да бъде супер бавен, но като ефективност с тези 20 оръдия, ако е бил конструиран, не се наемам да правя прогнози. Всъщност римската "костенурка" (формацията с щитовете) е била много ефективна и без оръдия в бой. Проблемът в случая е, че Леонардо нарочно е сбъркал в чертежите задвижващия механизъм. А и парите и времето на Сфорца не са стигнали да се заеме с конструкция, трябвало е да се спасява с бягство от Милано, след което Леонардо отива да служи на другия кръвожаден деспот - Борджия. За Сфорца е изобретил на чертежи картечница, подводница и водолазен костюм; отделно прави проект за парашут (който модел, доколкото прочетох е бил експериментално изпробван като работещ преди 10-20 години), хеликоптер и т.н. Гражданските му проекти обаче - мостове и хидросъоръжения - работят безотказно, а анатомичните му бележки са много точни.

Прочетох отново фактите от биографията на Леонардо и май сте абсолютно права. От 1482 до 1513 Леонардо работи за двама от най-могъщите, но и безскрупулни и жестоки владетели по онова време в Италия - Лудовико Сфорца и Чезаре Борджия. И двамата са пристрастени към войната и властта, готови да преминават през реки от кръв, за да я запазят и разширяват. Леонардо, естествено, е бил на заплата при тях и това му е позволило да прави спокойно изследванията си и да рисува, докато е бил зачислен на служба като военен инженер през тези 30 години. Нито едно от военните му изобретения обаче не влиза в действие, вероятно защото такава е била волята на изобретателя им. За танка, специално, такава машина, и то доста по-примитивна като външна конструкция се появява 400 години след изобретението на Леонардо - по негово време, ако е била направена, тя е щяла да бъде нещо като атомната бомба през 1945 година, но не е била направена.

Конкретен пример – Леонардо да Винчи и някои от неговите изобретения на военни машини: проект за картечница, подводница, водолазен костюм, хеликоптер, танк. Повечето от тези проекти са скицирани от него твърде общо и с умишлени грешки (отделно всичко е написано огледално и твърде общо), за да не могат да бъдат построени. И повечето му такива проекти са доказано работещи днес. Ето конкретно текст за неговия проект за танк. Етично ли е било? Или е правел умишлено такива проектите си, за да ги продаде на съответните воюващи владетели и единствено той да е в състояние да ги конструира? Не е ясно, а и зависи от гледната точка. http://www.leonardodavincisinventions.com/war-machines/ It is well known that Leonardo was unhappy designing such machines. In fact he purposely made some basic flaws in many of the machines in case any unscrupulous characters should come across his designs. These mistakes were too simple to be accidental – Leonardo designed the first self propelled machine and robot, some of his flaws included gear systems that would rotate the wrong way, too simple a mistake for a man with such a broad understanding of mechanics and mechanical systems. A prime example of a war machine with a deliberate mistake built in can be found in the armored tank.

Хилари Клинтън срещу Доналд Тръмп: първи телевизионен предизборен диспут на живо. Дебат по същество за икономическите алтернативи, приоритетите и сигурността. Още в началото на диалога има и елементи на шоу, сами ще прецените; по мое мнение, в записа от този дебат има и от двете, много се забавлявах, докато превеждах част от него (първият 15-минутен сегмент и началото на втория). Ще бъде любопитно да прочетем тези записи след 1 година, независимо кой от двамата кандидати е Президент, за да сравним реалните политики с декларациите в репликите. https://www.youtube.com/watch?v=Kgiu_K9D-18 Водещият: 90-минутният дебат е разделен на 6 сегмента, всеки по 15 минути. Ще разглеждаме 3 теми тази вечер: постигане на просперитет; в каква посока ще върви Америка; сигурността на Америка. При започване на всеки сегмент, ще задавам един водещ въпрос на всеки от кандидатите, и те ще имат по 2 минути за отговор. Оттам нататък ще имаме отворена дискусия. Публиката тук се съгласи да пази тишина, така ще се съсредоточим върху казаното от кандидатите. Нека започнем. Отваряме сегмент „постигане на просперитет”. Най-важното тук са работните места. Съществуват две реалности в Америка днес. Имахме 6 силни години на растеж на работни места, а новите статистически проучвания сочат рекордно вдигане на доходите след годините на стагнация. Въпреки това, разликите в заплащането остават значителни, и почти половината американци живеята с парите от чек до чек за заплата. Започвам с Вас, Секретар Клинтън, защо Вие сте по-добрия избор от Вашия опонент в създаването на работни места, които ще поставят в джобовете на американските работници повече пари? Клинтън: Централният въпрос на тези избори е реално каква страна искаме ние и какво бъдеще ще построим заедно. Днес е вторият рожден ден на моята внучка, така че мисля за това много. Първо, ние трябва да изградим икономика, която работи за всеки един, не само за тези на върха. Това означава, че се нуждаем от нови работни места, с повишаващи се заплати. Аз искам да инвестирам във вас. Аз искам да инвестирам във вашето бъдеще. Това означава работни места в инфраструктурата, във високотехнологичните производства, иновациите и технологиите, чистата възобновяема енергия и малкия бизнес, защото повечето работни места идват от малките бизнеси. Ние също искаме да направим икономиката по-справедлива. Това започва с вдигането на минималната работна заплата и гарантиране на равноправно заплащане за жените. Искам също така да виждам повече компании разпределящи печалбите (do profit-sharing). Щом си допринесъл за печалба, трябва да имаш дял в нейното разпределение, не само големите клечки на върха. Искам също да помагаме повече на хората, които изпитват трудности да балансират между семейството и работата. Чух от мнозина от вас какви трудни избори ви се налага да правите и под какъв стрес сте. Така че, нека плащаме на семействата да живеят, да имат здравеопазване, да осигурим качествена грижа за децата и образование в колежите без такси. Как ще постигнем това? Ще го постигнем като накараме богатите да си плащат тяхната справедлива част и затворим корпоративните вратички (за източване на пари). Водещ: Секретар Клинтън, благодаря ви. Мистър Тръмп, същият въпрос към вас. Как ще сложите повече пари в джобовете на американските работници. Имате 2 минути. Тръмп: Нашите работни места изтичат от Америка. Те отиват в Мексико. Те отиват в много други страни. Погледнете само какво ни причинява Китай като произвежда нашите продукти. Те девалвират тяхната валута, и няма никой в нашето правителство, който да им се противопостави. А ние имаме начин да се борим. И имаме начин да спечелим тази борба. Защото те (китайците) използват нашата страна като спестовна касичка с която си изграждат Китай, а и много други страни правят същото като тях. Така ние губим нашите добри работни места, толкова много добри работни места. Ако погледенете какво се случва в Мексико – един приятел, строител на фабрики, ми каза, че те строят осмото чудо на света. Те строят едни от най-големите фабрики в света, най усъвършенстваните, най-добрите. Ние в Съединените щати не можем да се похвалим с това. Форд ни напуска. Нали виждате, тяхното производство за малолитражни автомобили си отива. Хиляди работни места напускат Мичиган, напускат Охайо. Ние не бива да позволяваме това да продължава. Що се отнася за грижите за децата и много други неща, нямаме голямо разминаване с Хилари, може би малки, но ще дискутираме с нея това по-късно. Но ние трябва да спрем нашите работни места да се крадат от нас. Трябва да спрем нашите компании да напускат Съединените щати и по този начин да уволняват много от техните работници. Я вижте какво стана след като Carrier air conditioning напуснаха Индианаполис — оставиха без работа 1400 души. Отидоха в Мексико. И колко още стотици и стотици компании правят същото. Не бива да позволяваме това. Според моя план, аз ще съкратя данъците драстично, от 35 процента на 15 процента за компаниите, малки и големи бизнеси. Това ще стане генератор на работни места, както се случи по времето на Роналд Рейгън. Ще бъде великолепна гледка. Компаниите ще се върнат. Те ще строят. Те ще се разширяват. Нови компании ще старатират. И съм загрижен и фокусиран преди всичко в това. Трябва също да преосмислим и предоговорим нашите търговски договори, да спрем тези страни да крадат нашите компании и нашите работни места. Водещ: Секретар Клинтън, искате ли да отговорите? Клинтън: Е добре, смятам, че търговията е важна тема. Разбира се, ние сме 5 процента от световното население; налага ни се да търгуваме с останалите 95 процента. И трябва да изградим умни и справедливи търговски отношения. Мисля също, нуждаем се от данъчна система, която облагодетелства работещите, а не само финансовите транзакции. А този план на Доналд ще натисне икономиката ни надолу още веднъж. На практика, това ще е най-екстремистката версия, най-драстичното орязване на данъци за хората на върха в тази страна, за което сме чували. Аз го наричам „тръмпанизирано сгромолясване”, защото точно това ще стане. Няма да има никакъв растеж на икономиката. Ние имаме диаметрално противоположни виждания за растежа на икономиката, за инвестициите, които да създадат работни места и за нарастването на доходите. Ние гледаме на тези неща от различна перспектива. Доналд, както знаете, е преуспял в своя живот и това всичкото е в негова полза. Той е започнал своя бизнес с 14 млн., взети на заем от баща му, и искрено вярва, че колкото повече помагаш на богатите хора, толкова по-добре и всички трябва да работим за тази кауза. Аз не мисля така. Моят личен опит е друг. Баща ми бе дребен бизнесмен. Той се трудеше наистина здраво. Печаташе драпирани покривки за големи маси, и се прибираше от работа с петна от печатарско мастило по дрехите и ръцете. Така че, вярвам, че колкото повече можем да направим за средната класа, колкото повече можем да инвестираме във вас, във вашето образование, вашите умения, вашето бъдеще, толкова повече ще имаме растеж. Това е онази икономика, която аз искам да видя отново. Водещ: Нека дам думата на м-р Тръмп. Вие говорите за създаване на 25 млн. работни места, и обещавате да върнете милиони работни места обратно в Америка. Как смятате да върнете в Америка индустриите, които напуснаха тази страна, заради евтината работна ръка зад граница? Как точно ще убедите американските производители да се върнат? Тръмп: ще отговоря, но преди това само едно нещо – баща ми ми даде много малък заем през 1975, а аз изградих с него компания, която спечели много милиарди долари, изгради едни от най-великите сгради в света, и казвам, че точно и само това е, от което нашата страна има нужда. Нашата страна е в голяма беда. Ние даже не осъзнаваме какво се случва с девалвацията и какво означава това за всички онези страни, особено Китай. Те са по-добре откогато и да е било. Това, което те правят с нас, е много-много тъжна история. Така че сме длъжни да променим тези неща. Длъжни сме да предоговорим нашите търговски договори. Виж Лестър (водещия), те ни крадат работните места, те поемат инициативите, те правят нещата по техния начин да се случват, искрено казано, нещата, които ние не правим. Нека ти дам пример с Мексико. Те имат ДДС данък. Ние сме на друга система. Когато ние продаваме в Мексико, има данък. Когато те продават вътре в Мексико наши стоки, слагат им 16 процента отгоре. Когато те продават на нас, няма данък. Това е дефектен договор. Той си е такъв от много години, но политиците не си мръднаха пръста да променят и запетайка в него. И сега питам секретар Клинтън – справедлив ли е този договор? Когато тя навремето започна да го договаря, не можеше ли да го направи по-добър за нас? НАФТА е дефектен. Дори само заради този данък, но и заради още много други неща, които... Водещ: Нека ви прекъсна за момент, защото... Тръмп: Секретар Клинтън и другите политици трябваше да работят по това от години, а не само сега. Какво се случва с нашите работни места и с нашата страна като цяло – вижте какво, дължим 20 трлн. Не можем повече да продължаваме така, Лестър. Водещ: Нека ви върна към въпроса си – как ще върнете обратно в Америка работните места и американските производители? Тръмп: Първото нещо, което предстои е да спрем изтичането на работни места. Компаниите напускат. Хиляди от тях, мога да ви изреждам имена. И това се случва и сега, докато говорим. Можеш да ми кажете – какво пък толкова, искаме да вървим в Мексико, тогава – на добър ви път! Но ако се лъжете, че можете да правите вашите климатици, коли, печки и каквото още се сетите и да го внасяте във вашата страна без такси (митнически), грешите. Но когато аз казвам, че трябва да обложим тези наши компании (изнеслите в чужбина производството си) с такси, политиците се правят на глухи, защото мнозина от тях самите са собственици на компаниите. Затова казвам, че тези политици никога няма да спрат излизането на компаниите. Ние трябва да ги спрем. И това е голям фактор. Водещ: Нека дадем думата на Секретар Клинтън. Клинтън: Нека спрем за секунда и да си спомним къде бяхме преди 8 години. Имахме най-тежката финансова криза и най-голямата рецесия от Голямата Депресия през 30-те. Това до голяма степен се дължеше на данъчната политика, заради намалените данъци на богатите, невъзможността да се инвестират тези пари в средната класа, богатите, вперили очите си в Уолстрийт създадоха перфектния ураган. Фактически Доналд беше един от тези хора, които спечелиха от кризата с жилищата. Той каза през 2006 „Надявам се да има колапс, защото ще излеза на пазара като купувач и ще направя много пари.” И имаше колапс. Тръмп: Това се нарича бизнес, by the way. Клинтън: 9 милиона хора – девет милиона загубиха работата си. Пет милиона загубиха домовете си. А 13 трилиона долара семейно богатство беше заличено. Сега изплуваме от този кошмар. Няма да е леко. Сега имаме перспективата да изградим потенциално по-добра икономика, но последното нещо от което се нуждаем е да се връщаме към вече фалирали политики. Независими експерти анализираха моя и на Доналд план, и те единодушно казват, че неговия данъчен план, който ще вдигне дълга с над 5 трлн. ще има същата разрушителна сила върху средната класа за сметка на богатите, и като краен ефект ние ще загубим още 3.5 млн работни места, което ще доведе вероятно до нова рецесия. Те проучиха и моя план и казаха, ОК, ако направите това, а аз смятам да го направя, ще имаме 10 млн. нови работни места, ще можем да правим инвестиции и растеж на икономиката. Например чистата енергетика. Някоя страна ще бъде суперсилата на чистата енергетика през 21 век. Доналд мисли, че глобалните промени в климата са капан измислен от китайците. Аз мисля, че те са реалност. Тръмп: Не мисля така. Не съм казвал такова нещо. Клинтън: Аз мисля, че науката е нещо реално. Тръмп: Никога не съм казвал това (за глобалните промени в климата). Клинтън: И мисля, че ние трябва да се възползваме от това и да действаме, у дома и зад граница. Можем да разположим още 500 000 нови соларни панели. Можем да имаме достатъчно чиста енергия за да електрифицираме всеки дом. Можем да изградим нова модерна електромрежа. Толкова много работни места, толкова голямо поле за икономическа активност. Тръмп: Тя говори за соларни панели. Ние вече инвестирахме в соларни компании и това беше погром, чиста загуба на пари. Вижте, аз съм уверен в бъдещето на всички форми на енергия, но така (със соларната енергия) ще оставим безработни много хора. Нашата енергийна политика е бедствие. Страната ни търпи огромни данъци от лоша енергийна политика и затъва в дългове поради това. Не можем да си позволим да разширяваме тази яма, когато имаме да изплащаме 20 трлн дългове. Администрацията на Обама, откакто дойдоха в Белия дом, това прави, наду двойно дълга за почти 8 години. И Хилари, нека те попитам това: ти правиш това от 30 години. Защо се сети да решаваш всички тези проблеми точно сега? Тридесет години ти работеше да създаваш проблеми, а сега започна да мислиш как да ги решаваш. Клинтън: Ами всъщност... Тръмп: Аз ще ги върна – извини ме. Аз ще ги върна обратно работните места. Ти не можеш да върнеш обратно работни места. Клинтън: Ами всъщност съм мислила малко по въпроса. Тръмп: Да, 30 години. Клинтън: Е, не чак толкова дълго. Мисля, че съпругът ми свърши достатъчно добра работа през 90-те. Мислила съм достатъчно кое е работещо и как можем да го накараме да работи отново... Тръмп: Е да, той подписа НАФТА... Шум в залата. Клинтън: ... милиони нови работни места, балансиран бюджет... Тръмп: Той одобри НАФТА, най-лошият някога подписван договор в тази страна. Клинтън: Приходите стигаха до всеки един. Работните места в промишлеността се увеличиха през 90-те, ако погледнем фактите. Когато бях сенатор, имаше редица търговски договори, подписани преди мен, и винаги ги подлагах на същия тест. Ще създават ли те работни места в Америка? Ще повишават ли доходите в Америка? Добри ли са за националната ни сигурност? За някои от тях гласувах. За най-големия, мултинационалния CAFTA, гласувах против. Защото спазвах същите стандарти. Но да не се лъжем, че търговията е единственото ни предизвикателство в икономиката. Мисля, че е само част, и възнамерявам да ускорим търговските дела, и да държим хората занимаващи се с тях отговорни. Докато бях Държавен секретар ние реално увеличихме експорта си с 30 процента. Увеличихме го към Китай с 50 процента. Така че реално знам какво да правя, за да създам нови работни места и да увелича експорта, който създава нови работни места. Тръмп: Но ти не направи това за 30 години, или 26 години, или каквото число там си искаш години... Клинтън: Добре, аз бях сенатор, Доналд... Тръмп: Ти не го направи. Не го направи. Клинтън: И бях и Държавен Секретар... Тръмп: Моля? Клинтън: И аз направих доста... Тръмп: Твоят съпруг подписа НАФТА, едно от най-лошите неща случвали се някога на промишлеността и производството. Клинтън: Е това си е твое мнение. Тръмп: Погледни в Нова Англия, в Охайо, в Пенсилвания, където си поискаш, секретар Клинтън, и ще видиш разрухата, при която производството е спаднало с 30-40, накъде над 50 процента. Благодарение на НАФТА. А сега ти искаш да одобриш ТРР (Trans-Pacific Partnership). Ти абсолютно го одобряваш. Този договор е не по-малко лош от НАФТА, даже още по-лош. Клинтън: Добре, но това не е съвсем точно. Аз бях веднъж против него, и условията бяха извадени за обсъждане. Писах за това в... Тръмп: Ти нарече това златен стандарт. Шум в залата. Тръмп: Ти нарече това златен стандарт в търговските дела. Ти каза, че това бил най-добрия договор, който някога си виждала. Клинтън: Не. Тръмп: А после чу какво аз казах за този договор, и съвсем внезапно се обяви срещу него. Клинтън: Добре, Доналд, знам че живееш в своя собствена реалност, но фактите не са такива. Фактите са – казах, че се надявам това да бъде добър договор, но когато се договаряше... Тръмп: Не. Клинтън:...за което аз не нося отговорност, стигнах до заключението, че не е толкова добър. Пиша за това в книгата си... Тръмп: Значи е провал на президента Обама? Клинтън:... преди ти даже да анонсираш... Тръмп: На президента Обама ли е провал? Клинтън: Виж, има разлики... Тръмп: Секретарю, на президента Обама ли е провал? Клинтън: Има някои... Тръмп: Защото той го предложи. Клинтън: Има различни възгледи какво е добро за нашата страна, нашата икономика и нашето лидерство в света. И мисля че е важно да погледнем какво е нужно да се направи, за да се оживи отново нашата икономика. Затова казвам, че това трябва да стане с вдигане на заплатите, инвестициите, и без повече данъчни съкращения, които ще прибавят към дълга още 5 трлн. Тръмп: Но ти нямаш план. Клинтън: Но аз имам, и ще го направя. Тръмп: Секретарю, ти нямаш план. Клинтън: Фактически аз написах книга за това. Тя е озаглавена „По-силни Заедно”. Можеш да си я купиш утре от книжарницата... Тръмп: Това е всичко, което ти... Шум в залата. Клинтън: ... или от летището. Но защото аз виждам нещата така – ние се нуждаем от силен растеж, справедлив растеж, траен растеж. Трябва също да видим как можем да помогнем на семействата да балансират техните отговорности у дома и в бизнеса. Така че имаме съвсем конкретни планове. И хората гледат и на двата плана, и ще стигнат до заключението, че моя ще създаде 10 милиона нови работни места, а твоя ще загуби 3.5 милиона работни места, и ще раздуе дълга, което ще доведе до рецесия. Тръмп: Ти се готвиш да въведеш едни от най-високите данъци в нашата история. Ти се готвиш да изгониш бизнеса навън. Твоите регулации са бедствие, и ти се готвиш да ги разшириш още повече. А между другото, моите данъчни облекчения са най-големите след тези на Роналд Рейгън. Аз съм много горд от това. Това ще създаде огромен брой нови работни места. Но регулациите, които ти се готвиш да наложиш, ще съсипят много бизнеси. Аз ще орежа регулациите. Ние имаме регулации върху регулациите, които пречат да се създадат нови компании, а старите фалират. А ти искаш да ги увеличиш и да направиш нещата още по-зле. Водещ: Нека направим пауза тук, защото преминаваме към следващия сегмент. Ще говорим за данъци... Клинтън: Тук се внушават обвинения и твърдения, които... Тръмп: Факти. Клинтън:... няма да прибавя и пени върху дълга, а твоите планове ще натоварят още 5 трлн. върху него. Това което аз предлагам е да се намалят регулациите върху малкия бизнес и да се стимулира той. Това което предлагам е нарастването на данъците да се плати от богатите, защото те отвориха тази бездна в икономиката. И мисля, че вече е време богатите и корпорациите да си платят тяхната справедлива част в подкрепа на тази страна. Водещ: Току що отворихте следващия сегмент. Тръмп: Тя се готви да вдигне данъците с 1.3 трлн долара. И вижте в нейния уебсайт. Тя ни казва как ще се бори срещу ISIS, но не мисля, че генерал Дъглас Маккарътър би одобрил това... Клинтън: Е добре, аз имам план как да се боря срещу ISIS. Тръмп: Не, не, ти казваш на врага всичко, което възнамеряваш да правиш. Клинтън: Не, ние не казваме. Тръмп: Виж, казваш всичко. Не е чудно, че търпиш поражения – не е чудно че търпиш поражения от ISIS. Клинтън: Това вече е – това е – моля, погледнете фактите, дайте си труда. Водещ: ОК, изсипахте твърде много други неща тук. А сме още в темата „постигане на просперитет. И аз искам да говорим за данъци. Фундаменталната разлика между вас двамата е отношението към богатите. Секретар Клинтън, вие призовавате за облагане с повече данъци на богатите американци. Бих желал да защитите тази своя позиция. И, мистър Тръмп,, вие призовавате за намаляване на данъците на богатите. Бих искал да защитите позицията си. Имате Вашите 2 минути за отговор, м-р Тръмп. Тръмп: Добре, наистина аз наистина призовавам за повече работни места, защото богатите са тези, които отварят масово нови работни места. Те се стремят да разширяват своите компании. Те вършат огромна работа. Аз искам да премахна големите им печалби (на богатите) от кухи инвестиционни сделки на борсите (carried interest provision), защото ако погледнете внимателно, не данъците за голямата работа за богатите. Те са голямата тежест за средната класа. Те са голямото бреме, което пречи на компаниите да се разширяват. А когато тези хора (богатите) могат да влагат милиарди и милиарди в компаниите си, и когато тези хора искат да върнат задокеанските си 2.5 трлн. долара, вложени зад океана, но не им отворим такава възможност, защото политици като Секретар Клинтън не им разрешават, заради ненормално високите данъци и бюрократични бариери, това е лошо. И какво им остава да правят, да се изнесат от нашата страна, колкото и невероятно да е, защото данъците са твърде високи и защото парите на мнозина от тях и без това вече са извън нашата страна. И вместо да ги върнем обратно и да впрегнем парите им в работа, създаваме им условия, при които те да не могат да работят и да си стоят там, където са. И това е така, само защото ние имаме президент, който не може да седне с тях около една кръгла маса и да им предложи нещо, което те биха могли да одобрят. Там е проблемът. Републиканци и демократи се съгласиха, че това трябва да се направи, да се върнат тези 2.5 трлн долара. Аз започвам да си мисля, че това може да се удвои. Вероятно са 5 трилиона долара, които ние не можем сега да върнем да работят в нашата страна. И с малко лидерство, можем да ги върнем тук много бързо, и да ги накараме да работят за много прекрасни за нас неща. Но няма лидерство. Водещ: Добре. Имате 2 минути за отговор на същия въпрос, да защитите данъчните увеличения за богатите американци, секретар Клинтън. Клинтън: Имам усещането, че в края на тази вечер, ще ми се припишат всички възможни несполуки, които са се случили. Тръмп: Защо не? Клинтън: Защо не? Да, защо не? Знаеш ли, още в началото на дебата каза много луди (crazy) неща. Нека кажа така, това е едно от тях... Тръмп: Няма нищо лудо в това да оставим нашите компании да си върнат като инвестиция техните пари в тяхната страна. Клинтън: Добре, нека стартираме часовника отново. Видяхме твоите данъчни предложения. Не видях промени в корпоративния данък от такава величина, че да върне обратно парите зад граница у дома. Тръмп: Тогава не си ги чела. Водещ: М-р Тръмп, това са двете минути на секретар Клинтън. Клинтън: ... 4 млрд облагодетелстване за твоето семейство. И като погледнем какво предлагаш... Тръмп: Колко? Колко за моето семейство? Клинтън... това е... Клинтън: ...както вече казах „тръмпизирано пропадане”. Пропадане не ни трябва. Ще го хвърлим на боклука, който вече остана зад нас през 2008-2009. Намаляването на данъците за богатите не върши работа. И което е наистина доста изтънчено, богатите хора осъзнават това. И те самите казват: хей, ние трябва да дадем повече като дан, за да изградим отново средната класа. Спирам дотук, защото натам нещата продължават в същия дух, а който е прочел текста вече си е направил заключението за характера на този първи дебат.

И според мен, светът (материалният свят, наричан живот) ни най-малко не е рационален, но наистина това е за друга тема. Бих се опитал да направя сравнителен анализ между две книги на тази тема: „Увод в дзен-будизма” от Дайсецу Тейтаро Судзуки и „Азът като боец” от Шломо Кало; и двете предлагат постигане на вътрешна свобода от различни гледни точки, източна и западна. Ще ги прочета отново с молив в ръка (условно, защото отдавна не използвам молив) и ще открия такава тема в раздел литература.

Продължаваме да "тупаме чувала с долари", много добре си го илюстрирал : БВП на САЩ за 2015 е около 18 трлн долара, но паричната маса М2 (широки пари, тоест парите в обръщение и всички други парични инструменти) е значително по-малка – около 11 трлн. долара; разликата се дължи на един значителен факт – доларът си остава основна резервна валута в световната банкова система, така че в банковите резерви на централните банки той като банкноти и държавни ценни книжа заема над 60 процента от резервите; сумарно в целия свят това означава, че в трезорите на централните банки има още около 8 трлн долара или американски държавни ценни книжа. Паричната маса М2 в САЩ и доларите в чуждестранни банки сумарно са равновесни на БВП на САЩ. Останалите около 40 процента от резервните валути в световните централни банки са запълнени от евро (над 20 процента), йена, британска лира, швейцарски франк, а отскоро (2013) и от китайски юан. Но процентът на доларовите активи е силно доминиращ и той си остава почти непроменен през последното десетилетие, като това важи както за развитите, така и за развиващите се страни. От тези 8 трлн. долара в чужди централни банки, почти половината са в трезорите на китайската централна банка и доста значителна част (около 15 процента) в трезорите на японската централна банка. Това, че доларът е световна резервна валута, носи позитиви на САЩ като цяло, но и някои рискове и голяма обвързаност, специално с Китай. Представете си, че една четвърт от всичките ви пари са на съхранение у комшията, който при това не ви е роднина, а ваш доставчик на стоки. За икономиката на САЩ има още два много силни показатели, които са инвестициите (чужди в САЩ и инвестиции на САЩ зад граница), както и стойността на търгуваните акции на борсата. По инвестиции в чужбина САЩ държат първо място: По инвестиции на чужди държави на тяхна територия(като световна дестинация за инвестиции), те отново са на първо място: По стойност на акциите търгувани на техните борси са на отново на първо място: Всички тези факти хвърлят не лоша светлина върху перспективите на долара в частност и американската икономика като цяло.

Сериозен постинг, синтезиращ доктрината за модерна версия на Държавата на Платон, в която елитна група от просветлени Мъдреци управляват със знание в мир и хармония цялото просветено човечество, новите атланти. Без насилие и егоизъм. Мисля, че такова глобално управление е утопично на този етап, защото по чисто материални причини човечеството не е готово за него, и никакво Управление, колкото и компетентни да са управляващите, не е в състояние да го осъществи. По мое мнение, до подобен резултат от сливане на нации и други социални общности в глобална човешка общност, ще се стигне по необратим и естествен път като резултат на ускорено икономическо развитие и технологичен прогрес, които естествено ще премахват големите регионални различия в нивото на просперитет. На такъв етап управлението на хората в глобален мащаб няма да се нуждае от конспиративност, то ще бъде открито като информираност на управляваните. Може би моето виждане е утопия, но така виждам нещата днес.