Б. Киров

Явно съм се изразил неточно, за да бъда разбран неточно - бил е известен като имена преди преди убийството, а е бил компрометиран с убийството /още на другия ден след него/, това съм искал да кажа, това твърдите и Вие, вземам си бележка, ще внимавам как пиша. Защото са били против този обир, Пъшков го пише. Смятали са, че така се излагат на опасност. И, според мен, някой от тях, от комитета, който е знаел за обира е предупредил Халача да не се прибира вкъщи и да изнесе от дома си сериозните суми пари, Левски е намерил там само малко грошове, а Халача е бил богат човек. На известието на Левски, имало е такова, да му даде еди-колко си лири, Халача е отговорил на приносителя "ела сам и си ги вземи". Освен това, странно и неестествено е, слугата да крещи с цяло гърло, след като е познал Левски. Казали са на Левски, че слугата е предупреден за обира, а той или не е бил, за да се държи така, или е бил предупреден да се държи точно така, че да събере всички патрулиращи заптиета. Заптиетата са се появили толкова бързо в разстояние на минути, докато се е разигравала борбата между Левски и слугата, че според мен също са очаквали нещо около къщата. Всичко това го обсъждахме вече, както и бързия обиск на тайните къщи, в които се е криел Левски, а те са били не повече от четири. Такава информация за тези къщи полицията е можела да получи само от вътрешен човек в комитета в Ловеч и то от много вътрешен, особено за къщата на Сиркови. Марийка Сиркова пише в спомените й, че тази къща е била известна като скривалище на Левски само на шепа хора и Левски се е криел в нея само при най-голяма опасност, имала е изход откъм покрива, водещ към скали и вход на пещера, позволяващ му да се измъкне дори при обсада. Всички тези детайли, включително излизането на Латинеца десетина минути преди атаката на потерята и чудодейното му пропускане през блокадата, ги нищихме минута по минута, но в крайна сметка голямото предателство срещу Левски не тръгва от Ловеч, защото дейците там също са били предадени.

Това е написано в доклада на Хамди и няма съмнение, че първият информатор на полицията в Ловеч е бил някой от отсъстващите членове на комитета в списъка, а те са трима - Иван Драсов, Иванчо Колев и Димитър Пъшков - които са били в състояние да направят толкова изчерпателен списъка за Ловеч, но и да посочат главатарите на други комитети, във втория случай умишлено прикриващи някои и натопяващи други, които нямат нищо общо. Не е бил споменат и Димитър Общи, за да не се разплете чорапа с неговото залавяне и да посочи кой му е дал писмото за убийството на дякон Паисий. Вече отделен въпрос откъде и кой е посочил този/тези членове на комита в Ловеч, както и ролята на Левски в него; това е станало от външен за Ловеч човек и от човек участвал в събранието на БРЦК в Букурещ, и този човек си има име, Обретенов. Самият обир у Денчо е бил провален от членовете на ловчанския комитет, които е трябвало да го организират; Левски и Вутьо влизат в Димодрасовата къща от къщата на Марин, Вутьо свидетелства, че стопанинът на къщата /Димо/ ги посрещнал и отвел в плевнята. А Димо и баща му са арестувани същия ден на обира и на другия ден освободени. И веднага на другия ден е обискирана къщата на Марин и тази на Величка. При наличност и на Димо, и на Марин в списъка на комитетски членове, с които е разполагал преди обира Хамди, тяхното участие в обира е било подпечатано. Димо свидетелства, че в обира е участвал и Латинеца, той също фигурира в списъка на Хамди, направен още преди обира. Всичките тези са били в кърпа вързани в ръцете на ловечката полиция, тя е можела да ги изнудва и заплашва с всичко, включително със смъртни присъди за съучастие в убийство, което, не се съмнявам, че е било направено от полицията. Целият комитет в Ловеч е бил известен и компрометиран пред османската власт в Ловеч още на другия ден след убийството на слугата. Не са ги арестували всичките, само защото тогава Левски им се е изплъзнал на косъм от къщата на Сиркови, за властта единствено той е имал голяма стойност, много по-голяма от всичките останали взети накуп.Държали са ги като отворен вълчи капан и са чакали влизането на Левски в него, това обяснява постоянното наблюдение над къщата на Сиркови, очаквали са все някога Левски да влезе там, защото са знаели, че ще се върне за парите и архива.

Както виждате, след подчертания от Вас текст, никъде в донесението на Хамди не се споменават писма от Влашко, Русия и Сърбия, които да са заловени до тази дата, 16-ти септември 1872, споменават се други писма и документи, първото и единствено споменаване на кореспонденция на Левски с чужбина се появява в донесението на търновски управител от 28-ми декември 1872. Хамди паша като валия нямаше да пропусне да ги отбележи, твърде важна улика са, за да ги пропусне. Следователно писмата са конфискувани след тази дата, най-вероятно при арестуването на Величка Хашнова, защото Левски ги е поискал на 12-ти декември, но те не са били вече в архива към тази дата, за да не са и след това, при наличието на негови писма до същите кореспонденти като отговори.

Стаски, според мен, се базира на писмото на Левски от 12 декември: "Но вижте какво ще ви кажа веднъж завинаги: и веднъж и сто пъти [да] излизам от длъжността си, [да ви забележа] пък защо исках да дойда. Затова колкото писма, пари, вестници и всички, каквито има оставени във вас и в председателя тайни работи да се пренесат у Николчо, че или аз ще премина да ги взема, или друг ще изпратя да ги отнесе [там], където събираме вече всичките работи, защото времето заповяда. У председателя има принесени от други комитети пари, попреди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава! На комитетска пара не се знае и минутата кога ще се поиска. Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови. И всичко от днес нататък кой каквото има за мен у Николчо да оставя. Оттам ще и получава. По-нататък не трябва да го питате откъде приема и закъде изпраща. Мои неща, ако дойдат до вас отнякъде, няма да ги разваляте [разпечатвате], като писма и пр. Недейте ги и бави, в същото време на него предавайте." Председателят е бил Марин, той е арестуван, а няколко дни след него и Величка. При ареста на Марин са правили обиск в дома на поп Лукан, но всичко е било преместено в дома на Величка и Гечо Хашната преди това. Величка е била задържана в къщата на поп Кръстьо, а нейната къща е била обискирана щателно, това е условие поставено в доклада на Хамди паша от 16-ти септември, да се арестуват хора, за които има преки доказателства, че са замесени в комитета и да се обискират техните къщи. Впоследствие Сирков е взел някакви писма от Величка /парите не, тях според мен е закопал поп Лукан/, но очевидно писмата от външните кореспонденти от Влашко, Сърбия и Русия са били конфискувани още при арестуването на Величка. Няма ги в Ловчанския архив, който Левски е носел пришит в самара на коня преди да го заловят в Къкрина. Тези писма са докладвани в телеграмата на търновския управител Али бей от 28 декември като "конфискувани", за разлика от докладваните писма на Каравелов като "иззети по подходящ начин и върнати на приносителя". Писмата от Одеса, Букурещ, Плоещ и Белград са попаднали в ръцете на софийската комисия от архива на комитета в Ловеч, съхраняван от Марин като председател, а след ареста му от неговата сестра Величка Хашнова. Стаски си е направил единствено възможния правилен извод в конкретния случай. При това, когато е писал това негово твърдение, Стаски не е разполагал с телеграмата на Али бей, за да има потвърждение от текста в нея, сам е стигнал. Просто няма откъде да се съберат всички писма от външни кореспонденти на Левски едновременно на едно място, освен в Ловеч, където са запазени техните отговори на Левски, но самите писма ги няма.

Това е много интересен въпрос сам по себе си, извън темата - защо от Млада България излиза само един забележителен лидер, Васил Иванов Кунчев от Карлово, и защо от Гюргевските апостоли излиза само един забележителен политик и лидер - Стефан Стамболов. Според мен не е въпрос на щастливи обстоятелства на историята и случайности, а е закономерност на българската народопсихология. Българите не търпят двувластие, тривластие и многовластие, те възлагат всичките си надежди и желания само на един, който израства по пътя на естествения подбор, меритокрацията, от техните среди. Стамболов и Левски са съвършено различни като качества, но това е общото, което ги свързва. Изработвал съм пъзели, технологията е да се изработи щанца-нож, която с удар се нанася върху същия формат картинка, каширана върху картон. С една щанца могат да се изработят хиляди пъзели с една и съща картинка; но по-интересното е в случая, когато сравняваме историята с пъзел е, че с една и съща щанца могат да се изрязват и хиляди картинки на пъзели, стига да са залепени върху същия формат картон. Затова не бих оприличил реконструкцията на историческата картина с пъзел, а с изработване на пътна карта през времето и събитията, повече с работа на палеонтолог, сглобяващ скелет на изчезнал вид по отделни фрагменти. Във втория случай, този на палеонтолога, не може да има н-на брой реконструкции, само една вярна; за разлика от пъзела, където н-на брой картинки, могат да бъдат направени на отделни стандартни късове с една единствена щанца по желанието и хрумването на печатаря. Първата работа, на палеонтолог възстановяващ цяла конструкция по фрагменти, бих сравнил с работата на добросъвестен историк; втората, изработване на щанца, способна да направи на фрагменти всяка пожелана картина, с работата на фокусник или мистификатор в полето на науката история, печатар на илюзии. Край на офтопика

Свързващото звено между Панайот Хитов и Плоещката група /Млада България/ е бил Иван Кършовски, той е бил писар в четата на Хитов през 1867 и постоянно си е кореспондирал с него и след това, същевременно е участвал в авантюрата на Райнов за набавяне на пари като османски шпионин в Черния кабинет на Шнайдер ефенди, за това има неоспорими писмени свидетелства. Има едно писмо на Филип Тотю от Одеса, от което недвусмислено става ясно, че дейците от Млада България са били осведомени за инициативата на Одеското настоятелство да се събират подписи за прошение. Това писмо е от началото на април 1871-ва. Писмото на Тотю е било адресирано до Данаил Попов и Иван Кършовски, но в него е било прикачено и писмото до Левски за събиране на подписи, същото, на което Левски отговаря с отказ. Данаил Попов обаче е бил упълномощен да разпечатва, чете и прави преписи на писмата до Левски от външни кореспонденти, следователно и това писмо до Левски е било прочетено и копирано от него. В същото писмо Тотю уверява Кършовски и Попов, че напразно се надяват на помощ от сръбското правителство, защото то през годините е доказало, че само заблуждава българите за такава. После вече следват писмата на Плоещките българи, написани от Райчо Попов, в които те го укоряват, че гламаво е захванал работата по въстанието. Междувременно са изпратени на Левски Димитър Общи от Хитов и Ангел Кънчев, вторият е съвместна продукция на Хитов и Одеските българи с тяхната мисия, към което обаче се прикачват и Плоещките българи в лицето на Райчо Попов. Имаме писмо на Райчо до Хитов, в което той го кани за съвместна работа по въстание в Българско и му предлага връзките си с кантора във Виена за търговия с кожи, а именно като комисионер на такава кантора се е подвизавал Кънчев при обиколките му из Българско да събира подписи. Тоест Плоещките българи са били информирани за прошението, но формално не изразяват никакво отношение към него, а са следвали съветите на Мацини да търсят помощ от Сърбия, и след като са получили отказ от сръбското правителство са се обърнали към нелегалната Омладина, която е техен огледален образ като антимонархическа тайна организация в Сърбия. Данаил е взел ясно страната на дейците от Плоещката група, Млада България, при спора им с Левски за сръбска помощ, на практика той е действал заедно с тях при преговорите със сръбското правителство и Омладина. В писмата до Левски обаче той е бил двуличен, на думи подкрепяйки Левски и критикувайки дейците от Плоещката група, пишейки му, че "от техните кожи цървули не стават". Това показва моя анализ на писмата и събитията. Може би дейците от Млада България са си правели тънката сметка, че ще яхнат гребена на вълната на една руско-турска война и след това някак си ще се откопчат от руската окупация и руското влияние в новата българска държава, където те ще станат управляващ фактор /Филип Тотю пише на Левски, че в главите им са само мисли как да станат министри, префекти и прочие/. Реално това и става след Освобождението с курса на Стамболов към Австро-Унгария и Франция с избора на Фердинанд и преследването на русофилите, но това е друга голяма тема.

Това, което тук наричаме Плоещката група, са дейците от Млада България, Левски ги е изброил поименно в писмото му отговор до тях. Съгласен съм, че Филип Тотю е искал информация за Левски от тях, но той не се е консултирал за искането на подписи под прошение за помощ от руския император с тях. Те до един са били последователи на Мацини и Гарибалди, антимонархисти. Фактът, че те първи посрещат императора в Плоещ през 1877-ма и след първоначалния му добър прием /сбъркал ги е с приносители на прошението до него/, той ги изгонва грубо, говори, че не са били те автори на замисъла за прошение до него. Симеон Радев пише за Каравелов, че е бил напълно непознат на тези дейци от Млада България до края на 1869-та, когато е започнал с техни пари да издава "Свобода": "До 1869 г. Каравелов не бе се явявал в емиграцията във Влашко и бе познат на нея само по име. ..Твърде естествено бе, щото Левски, в нужда от помощ за своето голямо дело, да дири тоя важен човек, който със своето перо заставаше начело на революционното течение. Бяха ли се срещали те по-рано в Белград, както има едно предание? Интересен въпрос, но без отговор. Кой ги тури в допир? Вероятно съшият този Ценович, който две години по-рано му даде средства да предприеме своята мисия в България. „Към края на своето седение във Влашко - пише Бурмов - през април и май 1870 г., Левски прекарваше времето си в Букурещ и се срещаше често с Каравелова и Ценовича. Именно сега той постави, заедно с тях двамата, началото на Българския революционен централен комитет. През октомври „Свобода“ обнародва програмата на тоя комитет.“ На края на май Левски прехвърли обратно Дунава и поде с още по-голяма сила своето прекъснато дело. Това, което той бе успял да направи до заминаването си във Влашко, то бяха няколкото революционни гнезда, за които може да се съди по едно негово писмо от септември 1869 г. Сега започва във всичката му ширина великото негово дело: революционното организиране на България, тая мрежа от тайни комитети, които той простря в страната." За тях, Райнов, Райчо Попов, Георги Живков, Иван Кършовски, Димитър Ценович, Кириак Цанков, пише Филип Тотю като за "букурещките вагабонти" и му заръчва да не споделя тайната за прошението с никой от тях. Плоещ е на 60 км от Букурещ и единственият с постоянно местожителство в Плоещ от тях е бил Райчо Попов /Същият е Райчо Гръблев и Райчо Попхристов/. Цялата тази група води началото си от ТБЦК на Иван Касабов. Пак Симеон Радев пише за тази връзка: "Бидейки още търговец във Виена, Райнов се интересуваше живо за революционното движение. Той беше между възторжените почитатели на Раковски и в 1862 г. направи едно крупно пожертвувание за Легията. От тогава му бяха връзките с Ив. Касабова. Щом пристигна в Букурещ, той се яви при него, разказа му с каква мисия е изпратен и му повери решението си да посвети на революционното дело парите, с които бе го снабдило турското правителство. Между двамата се установи един план на действие, върху който не сме напълно осведомени, но една от точките на който бе да се влезе във връзка с големите революционери в чужбина и да се иска техния съвет. В своите спомени върху Тайния комитет Касабов дава адресите на по-видните от тия революционери, от което следва да заключим, че най-малкото той им бе писал. Теофан Райнов от своя страна бе също насочен към международните съзаклятничества: за него се приказва, че участвувал в някои от походите на Гарибалди. Мисията да замине за чужбина бе поверена именно нему. През юни 1869 г. той замина, придружен от някой си Райчо от Гръблево, търговец в Плоещ. От чие име тръгваше той? От името на някой комитет? Комитет нямаше, а само един тесен кръжок, носещ със себе си традицията на Тайния комитет, представлявана от Касабова." https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=956:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Каравелов кацва в това революционно гнездо като кукувица, използвайки дарбата си на публицист, и реално повежда тази група в съвсем противоположна на нейните идеи посока. Бях цитирал дописка в "Народност", орган на Млада България, в която авторът е предусетил какво ще стане, ако някой псевдо-революционер започне да издава псевдо-революционен вестник. "Въпросът е, че ограничен кръг от хора са можели да го внедрят, Данаил Попов, Каравелов, Хитов, а Ценович и да е можел, най-вероятно е отказал..." Както е бил устроил работата Левски с емигрантите, единственият, който е можел да внедри и Димитър Общи, и Ангел Кънчев, при него в Ловеч е бил Данаил Попов. Без препоръка на Попов нито Общи, нито Ангел е можел да открие Левски и да се свърже с него, той ги е снабдявал и с пароли /лозинки/ известни само на двамата. Как са направили пробив при Данаил, мога само да предполагам, че е станало по линия на Млада България, той също е бил член на организацията. Станало е, според мен, по пътя на лъжите на Каравелов и Хитов за сръбска помощ, Каравелов е имал връзки с Омладина, което е еквивалент на Млада България в Сърбия, такива е имал и Кънчев от времето му на юнкер във Военното училище. Хитов, вижда се от мемоарите му, е имал устни уверения от военния министър Блазнавац, както той пише, че Блазнавац може да му бъде полезен и Хитов на Блазнавац. Как могат да си бъдат полезни един на друг, след като другия регент, Йован Ристич, е отпратил Хитов с думите, че българският народ никога в нищо няма да го бъде. Ами Близнавац е можел да бъде полезен на Хитов и Хитов на Блазнавац реално само с агента на Блазнавац, Димитър от Дяково, който е пробил първи през Данаил в Турно Магуреле. Ангел обаче е бил изпратен, според мен, от Одеските българи, за да събира тайно от Левски подписи, докато обикаля с него.

Ни най-малко не се е посвенил, явно това усещане не му е било познато, той е изнудвал и дякон Паисий в Българско, искал му е пари лично за него, под заплаха с убийство, дяконът се е разприказвал впоследствие... и Общи тогава го донася на комитета в Ловеч като турски доносник, за да му изпълни присъдата. Пъшков намеква за това изнудване на Паисий от Общи, но и самият Общи го пише в неграмотно написаните му "донесения" за Паисий до комитета в Ловеч, те са по дати и многобройни. Общи, между другото, не е от Македония, както погрешно се твърди и както той е казвал, Дяково е в Косово и Призрен е бил център на сръбската пропаганда по онова време, там през 1871-ва е основана втората сръбска семинария, първата е била в Белград. Затова пиша Димитър Косовац, той сам се е наричал така, Димитър от Косово. Как правите връзка между писмото от Плоещките /пиша упорито Плоещките, а не Плоешките, както грешно го изписват някои историци, защото е Плоещ, като Букурещ, а не пишем Букурешките, а Букурещките, следователно правилно е Плоещките/ българи и писмото на Тотю за събиране на подписи от Одеса? Съгласен съм с довода Ви, че поканата към Левски да отиде сам при тях, може да е означавала и намерение да им достави исканите подписи, но... може и да не е. От друга страна, Иван Кършовски, който е бил един от тази група, кореспондира с Филип Тотю за пушките в Одеските складове. Райнов и Райчо Попов се преместват да живеят в Гюргево срещу Русе по времето, когато Ангел Кънчев преминава един път в Гюргево през януари и прави втори неуспешен опит да премине в началото на март, тоест тези двамата са имали явна причина да резидират в Гюргево, очаквали са събития. Но все пак това са косвени податки, а не преки доказателства. Според Вас, Каравелов е бил "последния влак" на Азиатския департамент за доставката на подписи от Българско, след Одеското настоятелство /Тошков, Кишелски, Тотю/, Плоещките българи /гневното им писмо до Левски/ и Добродетелната дружина /Христо Георгиев/? Чак когато останалите са започнали да дават откази и брак в работата, е бил включен Каравелов, като резервна гума? Логично е, което се подкрепя от безспорния факт, че той издава в Букурещ два броя на Свобода през април и май 1871, след като се е обзавел с печатарска машина от Белград, изоставя за 2 месеца /!!/ въобще работата с вестника, броеве от юни и юли 1871-ва няма, не са отпечатани, за да замине през този период спешно за Белград, където се е посветил на Ангел Кънчев и преговори със сърбите, но и основно в писане на Устав, различен от Наредата на Левски, който да му гарантира власт в новия БРЦК. Някой, кой ще да е той, освен консула в Букурещ, го е командировал спешно от Букурещ в Белград да върши по-важни дела от вестник Свобода.

Не бих могъл да го обобщя по-добре от Вас, това е в резюме случилото се от началото на 1871 до края на декември 1872. Може да се увеличат в детайли отделни моменти и да се разглеждат в тази голяма рамка, но синтезирано, това са събитията. Не виждам никакъв смисъл от героизиране и митологизиране на личности и събития, те са били такива, кавито са. Никой няма да спечели или загуби, ако се разкажат без хитрости и приспособяване към разни цели извън историята. За мен е непонятно, че искането на Филип Тотю от Одеса към Левски за събиране на подписи на български първенци под прошение до руския император се замита като нещо маловажно и се неглижира. Това е бил главният импулс, задвижил всички последващи събития в така очертаната историческа рамка. Няма нищо срамно и унизително да го признаем. Срамно и унизително е да изопачаваме връзките между отделните събития и личности и да ги слагаме в криво огледало на нещо, което наричаме история, но не е. Така се възпитават поколения наред в лъжа и с робска психика.

Ами да, чисто българска шмекерия е било това дрънкане за въстание в Босна и намеса на Сърбия и Черна гора в помощ. Хитов го е написал в спомените му, сръбското правителство го е отрязало, а Йован Ристич, регент и външен министър, в прав текст му е казал "че българският народ никога в нищо няма да бъде". После в "преговорите" се е включил и Каравелов, който си използвал връзките с омладинци, поставени в нелегалност и преследвани от сръбското правителство като убийци на княза, нали Каравелов заради връзките си с тях е пролежал 7 месеца в затвора на Нови сад. И омладинците им "обещали" на двамата... писали са им писмо "на село до дядо", по Чехов. Каравелов, според мен, е получавал директни инструкции от руските консули и граф Игнатиев и е движел прошението до руския император чрез Кънчев. Двамата са писали новия Устав, подменил Наредата на Левски, с цел да има единоначалие на Каравелов в Букурещ и оттам да се нареди така необходимото за подписите под прошението въстание в Българско. Хитов е бил вън от играта им, Тотю пише за това, като съветва Левски да няма нищо общо нито с него, нито с букурещките вагабонти и да крие от тях тайната за прошението. За тези персони е било извадена в обращение сказката за въстание в Босна и война на Сърбия и Черна гора с Турция, да се поддържа революционен ентусиазъм в масите. Но не и от Каравелов, който докато е излизал вестника му от Букурещ, Свобода излиза през април 1871, се е преместил в Белград да координира преговорите със сърбите и да въведе в задачата пристигналия там Кънчев - двамата се занимават с това два месеца - юни и юли - докато Кънчев пребивава в Белград и му се набиват задачите за Ловеч в главата. Хитов общо взето им е носел куфарите, неговата роля е на полезен идиот в този сценарий. По същото време през Хитов като с пощенски гълъб парашутират и Димитър Общи, щатният сръбски провокатор, в Ловеч. Този вече е бил заслуга на Хитов главно. И според мен е натрапен на Хитов от неговия приятел, регент и военен министър, Блазнавац.

Не му е обещал, Али Саиб паша, в заключителния доклад на комисията е написал много ясно на стр 62 от 5 том "Нови документи и известия", че след като се върнал в Белград от Крит през 1869-та, Димитър Общи е получавал месечно по 14 австрийски жълтици, което е равносилно днес на 5000 евро. Бил си е на редовна заплата от сръбската държава и Али Саиб пише, че е служил на сръбската кауза. През цялото време, докато е досаждал с молби на Хитов да му организира чета за Българско - от 1869-та до май 1871-ва когато се появява в Турно Магуреле при Данаил Попов и взема и "лозинка" /парола/ и препоръка и от него до Левски, заедно с печата на ВРО. В статията на Антонова от линка Ви, са цитирани и мемоарите на Хитов, от които става ясно с кой е преговарял Хитов в Белград - не с правителството, от където му заявили, че помощ не може да очаква, а с нелегалните Омладинци, преследвани заради убийството на княз Михаил. С тях са били заверите за въстание в Босна и сръбска помощ. Халваджията за бозаджията, каква помощ от преследвана в Сърбия нелегална организация, какви въстания, какви войни на Сърбия и Черна гора с Турция, когато регентите са отпратили Хитов с празни ръце. Всичко е било сътворено от Хитов и Каравелов като димна завеса за пред Левски и шепата емигранти във Влашко. Крумка Шаркова "реконструирала" изчезнали писма???? Що за мистификация, аз мога да "реконструирам" изказвания на Александър Македонски по тази логика и да пренапиша историята, че той е "родоначалник" на "македонската идентичност"... Ама нейсе.

Да, и аз стигам до същите изводи. Не знам само, доколко пропонентите на въстание в Босна и Херцеговиа и сръбско-черногорска война с Турция са вярвали наистина в такива непосредствено предстоящи събития и доколко са ги използвали като мотив за пред Левски, за да провокират бързо въстание в Българско /което Левски не позволява да се случи/ или поне бързо сливане на ВРО със задграничния БРЦК в една организация в която ВРО е само "първи отдел" на БРЦК с общ председател Каравелов /което Левски позволява да се случи/. Според мен Хитов, основният разпространител на слуховете, че в Босна ще има въстание и Сърбия ще го последва с война срещу Турция, искрено е вярвал, че това е сигурно. Той пише и за договори в писмен вид, гарантиращи истинността на това негово твърдение, договори с друга народност /Сърбия/ и друга провинция /Босна и Херцеговина/. Войводата е бил полуграмотен и не е представлявало голям труд за сръбските управници с малко приказки и някоя подписана от тях хартия да го убедят в това. Каравелов, от негова страна, го е играел също близък на сръбското правителство, печатарската му машина, модерна и скъпа за времето, е била извадена директно от Белградската държавна печатница по лична заповед на министъра, тези неща не се правят за случаен човек, чужденец. Попов, Кършовски и вероятно още неколцина, които са "се събрали и са решили" да пращат делегация до сръбското правителство за договор, вероятно също са били убедени от Хитов и Каравелов в искрените намерения на сръбското правителство да вдига въстание в Босна и Херцеговина и да води война срещу Османската империя. Проблемът е обаче, че не е имало никаква реална подготовка на Сърбия и Черна гора за такава война по онова време. Нито армията им е била превъоръжена, нито е била мобилизирана. Казано накратко, ако Каравелов и Хитов са взели за чиста монета някакви писмени и устни уверения на сръбското правителство, излъгали са ги жестоко. Поне Хитов, Каравелов едва ли, но той е съзрял в това възможност за себе си. Прави впечатление, че Димитър Общи, който се е въртял от 1869-та година като досадна муха около Хитов, през целия период 1869-та 1871-ва, тоест повече от две години е искал от Хитов само и единствено да му урежда пари и връзки за влизане с чета в Българско. И изведнъж през зимата на 1870-71 идва с категоричното искане при Хитов да го препоръча на комитета в Ловеч и на Левски.

Ооо, знаели са със сигурност, твърдя това на базата на техни дипломатически шифрограми между Азиатския департамент /който е водел делата за България/ и консулите им в България, Букурещ и Белград в периода 1881-1887, вече Ви дадох линк към тези шифрограми, събрани и публикувани в книга. Знаели са в детайли кой кой е в България, кои са техни агенти, кои са техни противници, всичко е писано с много детайли. Не виждам защо 10 години преди това същата дипломатическа машина да не е функционирала по същия начин, само че, за съжаление нямаме шифрограмите от този период и едва ли някога ще ги имаме по обясними причини. За да упълномощят Филип Тотю да иска подписи за прошение до руския император, това не може да е тръгвало от Тошков или Кишелски, нагоре по веригата са консулите, началникът на Азиатския департамент, министърът на Външните работи и крайния подател е императорската институция. Никой от тази верига до върха й не би си позволил да иска прошение до императора, без негово знание, чиновническата йерархия е била желязна и това е отразено в известните ни шифрограми. България въобще не е била някаква залутана провинция за Руската империя, най-малкото по чисто географското й положение на коридор към Проливите, а Проливите са били от жизнено важно значение по онова време за Русия, нямали са друг излаз към топлите морета и Азия за флота, освен през тях. Да, с това съм съгласен, Тошков и Кишелски по веригата надолу, която очертах, са били напълно компетентни като изпълнители, Кишелски е бил и служител на Азиатския департамент, освен принадлежността му към Военно министерство като действащ полковник в Одеския гарнизон по онова време; само като вметка, Одеския военен окръг е бил главната база за всички военни операции на руската армия в направление към Балканите, това беше дори по времето на Варшавския договор, но това като отклонение. Руските власти са действали в изключително добър синхрон, твърдя това пак на базата на публикуваните на български техни шифрограми, имало е пълна координация между отделните министерства, включително Вътрешното, чиито агенти са работели в колаборация с дипломатите и военните, империята е била голяма сила, но това е за друга тема. Стамболов промотира Игнатиев след Берлинския договор и то в опит да смекчи руския натиск да бъде свалено неговото регентско правителство, пак под давление на руската дипломация, не е негово хрумване, използвал е политическа гъвкавост, докато намери външна подкрепа за Фердинанд Сакскобурготски, лавирал е. Всичко това е отразено в руските дипломатически шифрограми след свалянето на Батенберг. Кишелски и Тошков са изпълнявали като служители поставена им задача, мисля, че задачата им не е включвала физическо убийство на Левски /иначе нямаше да му пишат с предложение/, нито пък разбиване на ВРО /иначе кой ще вдига въстание в Българско, за да се появи прошение до императора/. Каравелов впоследствие може да е получил инструкции от Азиатския департамент да отстрани Левски от ВРО, като при това запази и овладее организацията, но нямаме черно на бяло доказателство за такива инструкции, ако ги има, те са в архивите на руското външно министерство. Фактът, че той прави явен опит да вкара Левски в ръцете на османската власт с публикувана покана от края на 1871 към Левски да дойде при него в Букурещ като посочва и къде се е намирал Левски, говори че Каравелов още преди събранието на БРЦК се е опитал да го махне от лидерската позиция във ВРО. Не му се е получило тогава, но през май 1872 на събранието почти успява да му отнеме властта, като допълнително е използвал лост на трима заместник-апостоли с равни права - Общи, Кънчев и Фердинанд, последният негова креатура. Не подписва и пълномощното на Левски за Главен апостол, та се е наложило Левски сам да си го напише и подпечати, няма случайности в тези последователни събития. Плоещката група, според мен, се е присламчила към силния на деня, а това е бил Каравелов. Те са били в час по отношение на руската идея за прошение, защото в периода, когато Ангел снове до Русе и обратно до Ловеч, Райчо Попов и Теофан Райнов са плътно в Гюргево, вижда се от донесението на търговския турски представител, Теофан напуска на другия ден след самоубийството на Ангел и си бие камшика към Цариград, откъдето го назначават началник на железницата, която би превозвала турски войски от Одрин към Пловдив в случай на война на Русия с Турция, Райнов е определен и като платен руски агент от турския търговски представител. Но Плоещката група едва ли е мишкувала да прави капани на Левски, предателството, според мен, идва от Русе, от провалилия се с убийството на Пенев, Никола Обретенов, който е бил личен избор на властолюбеца Каравелов, заповядал от параноя това безсмислено и жестоко убийство; оттам по веригата като падащи плочки на домино провалът е стигнал бързо до Ловеч и в крайна сметка до Къкрина. Накрая главният виновник гръмко е извикал във вестника си, че поп Кръстьо е предателят, пак мъстейки на попа, че му е бил конкурент за алтернативен вестник.

Това е точно така, но с едно уточнение, въстание без мрежата на ВРО и съгласието на нейния лидер Левски, практически е било невъзможно да се организира и осъществи, Левски е бил ключ към такова въстание. Доказва го неуспешния опит на Филип Тотю да организира нещо подобно на въстание в Силистренско и неуспеха му да внесе руските пушки от Одеса, защото Левски решава, че за това не е настъпил нужния момент. На тях им е била необходима неговата мрежа от комитети, която през 1876-та използват и "апостолите" от Гюргевската седянка, без тази вече изградена и разгърната комитетска мрежа, и Априлското въстание нямаше да бъде това, което е било, опит за въстание без комитетската мрежа на Левски е Старозагорското и то се проваля напълно, Априлското е поправителен изпит с включване на комитетските дейци от времето на ВРО и Левски, то вече върши работа. Те нямат вина за разгрома на организацията, това е безспорно, но и целта им не е била разгром на организацията, а нейното овладяване. Разгромът на организацията в Софийско е главно заслуга на сръбския агент и провокатор Димитър Общи Косовац и за това отговорност носят изпратилите го в сърцето на ВРО с техни препоръки, а те са Панайот Хитов, Любен Каравелов и както се разбира от епистоларното оцеляло наследство, и Данаил Попов и Иван Кършовски, тези лица волно или неволно са станали съучастници на сръбската игра за разбиване на ВРО, и то в региона на сръбски интерес, Софийско, само времето не им е стигнало на сърбите да протегнат ръце и към Македония, на път са били да го направят. Нещата, както е обикновено, не са само бели и черни, има много нюанси на сивото. Както написах, да се овладее ВРО, но без лидерството на нейния лидер, не е била толкова проста задача, имало е, според мен само два начина - да се отстрани физически или да се отстрани организационно, по устав, така да се каже. Има и още един фактор - Левски отказва Височайшо предложение, отхвърля такова предложение идващо от самия връх на една имперска властова машина, освен всичко друго, като изключим прагматизма, това вероятно се е възприело от чиновниците и сановниците в този бюрократичен апарат като непростима обида за достойнството и съзнанието за величие на тази пирамидално изградена имперска структура. От тяхна гледна точка трябва да е било непростимо.

Точно така! През 1871 Одеската група в частност и Русия в по-широк аспект не промотират въстание в Босна и участие на Сърбия. Няма и ред в подкрепа на такава теза в писмата на Ф.Тотю, който се явява техен кореспондент тогава. Заявлението на Каравелов не противоречи на ненамесата на Русия в босненско въстание, Русия е имала интерес от въстание в Българско, а Каравелов е изпълнил директно нареждане на Азиатския департамент, предадено му вероятно от консула в Букурещ. Това че е намесил в писмото му Сърбия и Черна гора е негова лична добавка, защото почти две години преди това е разпространявал сръбската лъжа и е дал благословията си за сръбския провокатор Димитър Общи. Било е добавено за домашна употреба, така да се каже, за да убеди Левски и комитетите от ВРО, че не са сами, че Сърбия ще им се притече на помощ, ако се подлъжат да въстанат неподготвени... Но едва ли в заповедта от руския му началник е получил инструкции да пише за Сърбия и Черна гора, повторил е една от многото си лъжи. Нищо ново за този...човек и класик на българската литература. През 1875-та, когато Босна въстава, руски доброволци отиват да се бият там, също така руски и български доброволци се бият в Сръбско-турската война през 1876-та, но офицално Русия пази неутралитет. Нещо повече, Русия се договаря зад гърба на Сърбия с Австро-Унгария, че ще запази неутралитет, ако Сърбия загуби войната и Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина от Османската империя. Разменнната монета от този Руско-Австрийски таен договор е бил неутралитет на Австро-Унгария, ако Русия започне война с Османската империя в поход към Проливите. Двата големи хищника си поделят плячката на Османската империя. Босна и Херцеговина за Австрия, България за Русия. През 1881-ва, когато в Босна отново пламва въстание, този път срещу Австро-Унгария, отново се повтаря същия модел и той е фиксиран в докладните телеграми на руските дипломати в България, официално Русия пази неутралитет, но тайно, чрез Славянофилските дружества, финансира участието на руски доброволци да заминават за Босна. В крайна сметка императорът с една заповед прекратява цялата тази самодейност на славянофилите, не желаейки да си разваля отношенията с австрийския император.

Няма кой друг, освен сръбското правителство. Хитов в писмото му до Левски, което постнах по-горе, дори пише, че притежава писмени уверения от Сърбия и Босна, не може от Сърбия да му ги даде някой негов другар от кръчмата, дало му ги е лице от правителството, най-вероятният кандидат за това е регентът и военен министър по това време Блазнавац, до който Хитов е имал пряк достъп още от времето на Втората легия, той го пише в спомените си. Одеските българи, включително Тошков и Кишелски, които са били видни членове на Настоятелството, както се вижда и от писмата на Филип Тотю, изразяват подчертано скептично и негативно отношение към сръбското правителство. Нещо повече, Тотю в първия си отговор към Левски от началото на февруари 1871, съветва Левски да няма нищо общо с "букурещките вагабонти", било "млади", било "стари", само в този случай щял да му разкрие тайната за прошението до руския император. Значи за хората от Настоятелството, където работата се е движела от Тошков и Кишелски, е било важно да запазят в тайна руския план от букурещките емигранти, активно търсещи контакти със Сърбия по същото време, Тотю ги слага всичките в категорията "вагабонти" и ги оплюва като властолюбци и сребролюбци, заклева Левски да не общува с тях. Както написах, Каравелов като совалка е тъкал и на двата стана - по същото време сръбското правителство му отпуска заем за печатарска машина на стойност милион днешни евро, плащат му и месечна заплата, колкото на Общи; ерго, вършел им е работа. Азиатският департамент обаче също го е числял на щат, за това писа проф. Иван Стоянов, и му е плащал редовно, а Игнатиев го е закрилял през целия период на "революционната" му кариера като негово лично протеже, урежда му специално изтегляне от Букурещ за Белград през Париж, кой друг българин може да се похвали с такива привилегии. Поканен е бил единствен от българите от Игнатиев за подписването на договора в Сан Стефано... Каравелов е бил наясно както за сръбската дезинформация, така и за руския план, но е използвал и двата източника в своя лична изгода.

Сърбия и Русия действат паралелно за въстание в България, но всяка от страните го е правела самостоятелно, без координация с другата, всяка е преследвала различни цели. Русия е действала през Одеското настоятелство и е кореспондирала с Левски чрез Филип Тотю. Целта им е била да има въстание в Българско и да се поднесе прошение до руския император с искане за помощ в хода на въстанието или след него. Филип Тотю се отнася скептично към сръбската помощ и го е написал в писмо до Данаил Попов още в началото на април 1871: От това негово писмо до Кършовски и Попов става ясно и още нещо, те вече са искали от одеските българи да влязат в преговори със Сърбия. Тотю обаче им заявява, че в писмото му до Дякона има такава тайна, от която може да извлече голяма полза. Голямата тайна е подписите под прошението до руския император, това е била играта на Русия. Хитов си е действал по сръбска линия и е бил скептичен към Русия, той даже заявява на Левски, че ако не избърза с въстанието, България може да попадне под друг господар, подразбира Русия. Сърбия в този момент се е ориентирала към съюз с Австро-Унгария, не с Русия, и сръбското правителство си е правело съвсем различни сметки от тези на руската държава. Тяхната игра е била различна, едно неуспешно въстание в Българско би дало възможност на османската власт да унищожи напълно ВРО и да премахне тази българска национална организация като пречка към овладяването на претендираните от сърбите земи, а именно Северозападна България от Видин до София и Македония. За това е изпратен и сръбския провокатор Димитър Общи във ВРО. Заблудили са наивния Хитов, че ще окажат военна помощ на въстание в Българско, даже са му написали някакъв договор в този дух, с който той е парадирал пред Левски, измислили са му и мнимо въстание в Босна и са му пратили лица оттам, които пак са подписали с Хитов някакви кухи договори. Каравелов, който е седял на два стола, един на сръбската държава, където е бил на хранилка, и втори на Азиатския департамент на руското Външно министерство, също е наливал вода в заблудата на Хитов и останалите балъци от влашката емиграция, че Сърбия "ще помага", защо не, плащали са му и сърбите и руснаците, а въстание в Българско е устройвало и двете страни. Легендата за сръбска военна намеса му е отваряла и път към овладяването на ВРО на Левски чрез свикване на обединително събрание на кухото емигрантско комитетче БРЦК с ВРО, която въобще не е била куха, а е притежавала стотици комитети с десетки хиляди членове. Каравелов е виждал в обединителното събрание възможност да оглави и присвои цялата тази комитетска мрежа в Българско, както и допълнителен източник на доходи за себе си. Доказва го взетите от него пари от Арабаконак и яростните му призиви да се обират богати хора и да се убиват.

Да, не им е било необходимо мащабно въстание, устройвал ги е дори стихиен бунт, но не са били в състояние да организират дори и такъв без Левски и участие на ВРО, не са могли, не че не са искали и не са се опитали. И Хитов, и Филип Тотю правят опити да организират подобен бунт. Хитов в Сливенско, има писмо изпратено без знанието на Апостола до неговата "вярна дружина", от октомври, доколкото си спомням, 1871, в него Хитов развива план за такова въстание без участието на ВРО. Тотю в Силистренско. След няколко безплодни опита и като не успяват да постигнат нищо, Каравелов прави последен опит да задейства ВРО за въстание със заповед през ноември 1872, в която пише, че Сърбия и Черна гора ще помагат. Първите две писмени покани и на Филип Тотю, и на Хитов са били колегиални, за сътрудничество, но по техните, а не по неговите, условия. Чак след отказа на Левски за такова, се задейства план Б, за елиминирането му. Левски не е разполагал с дипломатически представители и външно разузнаване, за да пресее информацията и да стигне до извода, че това, което му се пробутва от Белград и Букурещ не отговаря на реалността. Кой го е внушил на Каравелов и Хитов? Според мен заинтересованите, а те са били Сърбия и Русия. Османската власт се е възползвала от ситуацията.

Само прошение без въстание не е вършело работа; доволни материално богати хора подписват прошение с искане за помощ и закрила, кой на конференция на Великите сили ще обърне внимание на такова прошение, колкото са обърнали на предишните две до Султана, ще си отиде такова прошение в боклукчийското кошче на дипломацията и историята, без звук без отзвук. Обаче прошение подписано с кръвта на хиляди въстанали срещу Султана българи с искане до Батюшка Цар да им дойде на помощ е щяло да задвижи най-напред дипломатите, а след тях, ако не ги чуят, и военните. Така че, тези които са го замислили, са знаели за какво го искат, такова прошение с окървавено въстание би им дало зелена светлина една 300-хилядна армия да премине Дунава. Кой пръв е измислил сръбската връзка, вече посочих писмото на Левски от 11 април 1871 до Данаил Попов: Тези, които са се събрали и намерили са за нужно до проводят троица души до Сръбското Правителство, както пише в горните редове Левски. Те са били една шепа хора от задграничния БРЦК около Каравелов, очевидно Данаил е присъствал на тази сбирка и е уведомил Левски за решението им да пращат делегация до сръбското правителство. През зимата и ранна пролет на тази година и Каравелов и Хитов вече са били в Букурещ, при Хитов в чифлика на Балкански е пролежал цяла зима сръбския агент Димитър Косовац, той е бил представен от Хитов на Каравелов и останалите "събрали се" съзаклятници около Каравелов, включително "братовчето" Попов; Косовац е бил одобрен от тази емигрантска клика, назоваваща се гръмко БРЦК, която руския консул Офенберг е определил сполучливо като "половин дузина безделници, назоваващи сами себе си комитет". За да даде печата на ВРО Данаил Попов и да напише своя препоръка на Косовац, бил е в "сръбската завера", където, според мен, главна роля е изпълнявал Хитов. Хитов дава отделна препоръка на Косовац, с която той идва в Ловеч, заедно с печата, даден му от Попов. Та тази половин дузина емигранти, включително Хитов и Каравелов, са запели мантрата "Сърбия е готова да обяви война на Турция", "Туркия ке падне". Вижте писмото на Хитов, този титан на мисълта, от август 1871 до Левски, от него става ясно, че Хитов вече е сключил договорите с правителства и народности, те са му вече в джоба и само чака да го покани Левски и да започват: Хитов се е подписал като "Панайот Хитов Славенски", което говори много. Но в крайна сметка, според мен, не е било по мярката нито на Хитов, нито на Каравелов, да скроят толкова мащабен и многоходов план. Те са били леки фигури върху голяма шахматна дъска.

Прошението на Левски до сръбското правителство е било за приемане на 200 българчета във Военното училище. Каравелов не го е изпратил, защото той и Панайот Хитов са водели съвсем различни преговори със сръбското правителство, а именно Сърбия да обяви война на Османската империя успоредно с въстание в Българско и Босна. Че Хитов е участвал в такива преговори свидетелства негово писмо до Левски от август 1871-ва, в които той заявява, че са го търсили представители на Босна и ако Левски не вдигне въстание в Българско, той, Панайот Хитов, ще отиде да се бие за свободата на друг народ. Прошението на Левски противоречи на преговорите на Каравелов-Хитов; първото е за подготовка на български офицери в срок от 4 години, второто е за вдигане на въстание в срок от 1 година. Ето защо Каравелов никога не е изпратил прошението на Левски. Нещата са много по-дълбоки от различията за времето на въстание в Българско между Левски и Каравелов и Хитов. Мемоарът на Добродетелната дружина от 1869-та за дуална българо-турска монархия, за който се твърдеше, че бил съставен и написан от "старите" и някой от "младите" в Букурещ под диктовката на руската дипломация и държава, всъщност не е депозиран под давлението на Русия. Професор Иван Стоянов доказва, че този мемоар е дело на френски гражданин от еврейски произход и е подписан от българските първенци, но не под давление на руската дипломация. Напротив, тя го е приела със "скърцане на зъби", с неохота. Руската дипломация е била стресната от този втори мемоар за дуална турско-българска държава по подобие на австро-унгарската монархия, първият е чисто българско дело през 1867 на кръга около Иван Касабов. Имало е реална опасност Султана в някой момент да се замисли за такава двойна монархия, в която той е глава на българската част от дуалната монархия. И точно по това време, според мен, в славянофилските руски кръгове се е оформила идея за противодействие на тези български щения за дуална държава. Щом е дуална, защо да бъде българо-турска, а не българо-руска, единствената разлика с подписания до Султана два пъти от българите мемоар ще бъде в това, че вместо турския Султан да бъде върховен държавен глава на нова България, на негово място ще застане руския император. Така, според мен, се е родила идеята за искането на прошение до руския император, подписано от стотици български първенци. В него молбата на българите е трябвало да бъде руския император да присъедини към Руската империя държавата България, като той стане неин върховен глава и назначи управител, който да я управлява от негово име. Левски отказва да събира подписи за подобно прошение, аргументирайки се, че руския цар преследва руските републиканци та каво остава за българските, какъвто убеден е бил самият Левски. И следват известните ни събития.

Тези два известни отдавна текста плюс откритието Ви в спомените на Обретенов, че Левски е бил известен като самоличност на властта в Ловеч още на 28 декември сутринта, потвърждават, че много от фактите около него са стояли десетилетия наред неотбелязани от историческата гилдия, буквално погребани за историята. Сега новите документи само потвърждават вече отдавна съществуващи, но пропуснати да бъдат прочетени в старите архиви неща. Защо едни от документите са били четени и осветявани за сметка на други, които са били пропускани и затъмнявани, според мен, не е въпрос на науката история, а на това кое е било в интерес на силните на деня.

Али Чауш го е обяснил сам в разказа му по-късно пред Христо Цонев - искал да го арестува още на шосето, но се боял, че ще стане престрелка и ще пострадат той и колегата му, били са само двама стражари. Затова пратил другото заптие да го проследи и когато то му докладвало, че Левски се върнал на пътя за Севлиево, вместо да тръгне към Ловеч, докладвал за срещата в Ловеч и се събрала потеря. Тук да уточня, Левски и Никола Цвятков са вървели близо един до друг, така че Николчо твърди, че чул разговора между Левски и Али Чауш. Ако Николчо същия ден е взел тескере за Добри Койнов, с който да отиват до Търново за бакър, а вместо с Добри е вървял с непознат, облечен с турски дрехи, но българин, какво трябва да си е помислил Али Чауш за тези двама спътници. И защо е решил, че непознатият с Николчо е въоръжен, ако не го е познал като човека от полицейската снимка? Ако е просто съмнителен субект, защо не са го арестували, а се боял, че ще стане престрелка. И защо накрая в разказа си пред Цонев заключава, че казал на потерята, че няма къде другаде да са отседнали с Николчо, освен в ханчето на Латинеца, как е стигнал до това умозаключение, след като по пътя е имало поне още три ханчета, а най-прекия път за Севлиево не е бил през Къкрина, всъщност те са се отклонили, пътя им е минал през Горно Павликене, където е имало също хан. Хайде, за Николчо може да е предположил, че ще отседне при братовчед си Латинеца, ама нали уж Левски му се е представил като непознат човек от Ловеч, защо и той да отсяда в същия хан? Само че Али Чауш е казал така на Цонев, нямаше къде друдаде да са, освен в Къкрина. Ами ако са били отседнали не в ханчето, а в някоя от къщите на Къкрина с роднини на Латинеца и Николчо? Но не, потерята три часа мръзне на студа около ханчето на Латинеца, без да направи претърсване никъде на друго място, точно в ханчето, и точно на единствения му изход стои най-опитния и здрав полицай Юсеин Бошнак, и няколко минути след излизането на Латинеца, започват да тропат на предния вход, и оттам се провиква "Отвори ханджи!" самият Али Чауш, а отзад до вратника на плевнята чака Юсеин Бошнак с още неколцина здравеняци. Това всичко не си го съчинявам, преразказвам разкази на очевидци, има ги и в темата.

Официално Левски е бил идентифициран на 28-ми декември в Търново, по-горе цитирах телеграма на Търновския управител Али бей до Великото Везирство; но дефакто е бил идентифициран още в Ловеч, защото на 28 сутринта в Русе е получена телеграма от Ловеч за неговото залавяне, а Левски е откаран в Търново през деня на същата дата; за телеграмата в Русе свидетелства Обретенов в неговите мемоари. Писахме в тази тема поне десетина поста, че при залавянето на Левски в ханчето на Латинеца в Къкрина е било обкръжено точно това ханче, а в селото е имало още едно; по пътя до Къкрина е имало още две ханчета, които са били пропуснати от потерята; ханчето е било обкръжено от потерята, оставила конете си в края на селото /по спомените на водача Юсеин Бошнак/ в полунощ и заптиетата са чакали няколко часа да зазори и излизането на Латинеца, за да атакуват ханчето. Али Чауш, заптието което спира предния ден Левски на Пази мост е бил човекът, който е издавал тескерета в Ловеч, той издава тескере и на Иван Драсов при заминаването му за Писек. Али чауш е имал снимка на Левски, такава е била раздадена на всички патрулиращи ченгета, за това пише пак управителя на Търново в неговата телеграма от 28 декември. Левски не е бил без документи на тръгване от Ловеч, за това свидетелства Никола Цвятков, негов придружител, който му е заверил тескере на името на Добри Койнов от Ловеч, търговец на бакър, със същите физически белези като на Левски. И най-вече, за каква "случайност" може да става дума, като в донесението на Хамди паша, управител на Дунавски вилает, от 16 септември са изброени поименно най-важните членове на комитета в Ловеч, а през август са били извършени обиски в тайните къщи, където се е криел Левски и по една случайност той е успял тогава да избяга от най-тайната, на Сиркови, преди да бъде обискирана. Същата къща, на Сиркови, в която е нощувал Левски преди да поеме към Къкрина, е била наблюдавана от август до неговото залавяне по свидетелство на Мария Сиркова, съпруга на Никола Сирков. Никой не е предупредил Левски за това наблюдение над къщата, когато той влиза да нощува в нея. Случайности?! Прекалено много са.

Съгласен съм, но това, че е чувствал вина, не означава, според мен, че е бил предател. Той и Драсов разпитват усилено след смъртта на Левски и търсят предател. И двамата се успокояват, като им е посочен поп Кръстьо като такъв, но мисля че и двамата са знаеели много добре, че не е бил попа. И са чувствали вина, което означава, че са имали съвест. За разлика от истинските предатели, окичени с почести, служби и слава след Освобождението. Та до днес. Криенето на писмата от Данаил също си го обяснявам от чувство на вина, той е изпитвал такова, вижда се и от писмата му до Драсов. В писмата на Левски до него се вижда Данаил по коя команда е започнал да действа и от кои се е отграничил от началото на 1871-ва, когато вече Каравелов е обсебил задграничния БРЦК. Данаил е бил солидарен с Левски в отношението му към т.н. Плоещки българи /Райчо Попов, Иван Кършовски, Теофан Райнов и Георги Живков/, всъщност Данаил първи употребява израза "от техните кожи цървули не стават" за тях, Драсов и Левски само подхващат, по късно същия израз се среща и в писмото на Марин Поплуканов, но вече по отношение на ловчанския комитет, в писмото викащо Левски в Ловеч /може да е писано и от поп Кръстьо, Гербов така твърдеше, не споря на всяка цена/. Водещата активна двойка, според мен, която е пуснала партенката за въстание в Босна и Херцеговина и влизане на Сърбия и Черна гора във война с Османската империя, е била тандемът Каравелов-Хитов. Те двамата са раздухали цялата тази истерия за спешно подготвяне на българско въстание, за да не изпуснем сръбския влак. И крайният резултат е разбиване на ВРО и смъртта на Левски, въпреки, че са си представяли нещата като овладяване на ВРО и отстраняване на Левски. Тоест пак имаме "българска работа". Ами Общи си е бил платен агент на сръбското правителство /Блазнавац, Ристич/, а то не е имало никакви добри намерениия към българското националноосвободително движение, особено след Екзархията в така очертаните нейни етнически български граници; Македония и Северозападна България са били считани като неразделна част от Велика Сърбия. Общи е бил сръбски провокатор, работещ за интересите на Сърбия. Ако застанем на тази гледна точка, всичките му действия са последователни и логични. Но не е луд, който "яде баницата, а който му я дава" и тук пак стигаме до Хитов и Каравелов.

Малко данни има за Данаил Попов. Не бих го причислил към категорията предател. Според мен е бил интелигентен човек, който е бил патриот, но преди всичко търговец и посредник. Той стъпва за пръв път, след като напуска на младини Плевен, в България едва през 1898 г. за погребението на брат си. После през 1905, четири години преди да почине, пише молба до народното събрание за поборническа пенсия, която била отхвърлена от партията на стамболовистите, Народно Либералната, водена от най-верния съратник на Стамболов, Димитър Петков. В края на живота си е бил закъсал материално, та е опрял до мизерната българска пенсия, за да оцелява, но не са му я отпуснали и то стамболовата партия, неговите хора. В молбата си е написал: „При моята опитност в търговията и при завидното положение, което с честен труд бях си създал, аз мечтаех да достигна до едно по- блескаво материално положение, за да мога да бъда полезен на Отечеството си”. Обвързал се е с Каравелов и Хитов по чисто меркантилен интерес, според мен. Тези двамата са правели грандомански планове за въстания и чети и са чертаели перспектива за закупуване на хиляди пушки, а Попов е бил търговец на оръжие. Повече пушки "по-бляскаво материално положение" за него самия. Той барут, освен в магазина си, не е помирисвал. Но наистина Левски в писмото до него за изпратената му пушка съобщава, че ще му преведе парите заедно с лихвата за нея.