Б. Киров

Има и четвърто обяснение и г-н Гербов го е дал на същата 22 стр. от тази тема, ще го цитирам: "Може на 7 октомври поп Кръстьо да не е бил председател. Даже вероятно не е и избиран, както пише Христо Иванов, но писмото е написано от него. Левски се е подвел по подписа Алилаа Селевли и е решил, че писмото е писано от председателя." Точен ли е цитатът Ви, г-н Гербов, ако да, защо шикалкавите така и какво целите с това. Значи, според Гербов, Левски се е подвел по подписа Алилаа Селевли, но това е псевдоним на комитета в Ловеч, а не псевдоним на председателя, псевдонимът на председателя си е Грую /Марин Поплуканов, за който Левски съобщава на Каравелов на 16 септември, "Виждаш ли работа от страхопъзльовци! "/ После Гербов на същата 22 стр. пише: "Киров, изобщо не си в час! Писмото от 12 декември е адресирано „В Алилаа Селевли”. И веднага след това следва: "В писмото ви от 7 октомври е отбелязано..." Е, дойдохме си на думата - Левски отговаря на писмото на комитета В Алилаа Селевли от 7 октомври на 12 декември и се обръща пак към комитета В Алилаа Селевли, но пише че парите внесени от други частни комитети, подчинени на централния Ловечки, са у председателя. Председател и на 7 октомври и на 12 декември на комитета в Ловеч си е бил Марин Поплуканов, макар че на практика е спрял да изпълнява тази функция веднага след случая с убийството на слугата. Едно не ми е съвсем ясно, защо г-н Гербов така упорито защитава тезата, че председател е бил поп Кръстьо, като много добре знае, че не е бил. Впрочем предполагам.

Мисля, че предостатъчно се изписа /досега/ в тази тема и лично аз на този етап няма какво да добавя като стойност към нея, но само в заключение ще отбележа, че ако се фиксираме прекалено много в детайлите, макар че те са важни, рискуваме да останем слепи за по-голямата картина. А тя е свързана със сблъсък на няколко велики сили по онова време около казуса за независима българска държава и в частност Левски, като възможен неин бъдещ лидер. Тук трябва да се имат предвид най-вече интересите на Русия, Австро-Унгария, Великобритания и разбира се на първо място Османската империя в нейния критичен етап на разпад, имам предвид младотурското движение, което окончателно взема превес с Ататюрк. Всички тези външни сили и фактори също имат огромно влияние върху драмата със залавянето и екзекуцията на Васил Левски. Без да се отчитат тези фактори рискуваме да изпаднем, което в голяма част от темата се случва, в битово дребнотемие и късогледство. Но това си е индивидуално упражнение за всеки един, извън прекия кръг на темата е, макар че има голямо гравитационно привличане върху всичко коментирано в нея.

Така е, и се оказва, сега видно от новите османски документи, че са били интуитивно прави, все пак, добрата полицейска работа по цял свят се базира на добра информация, а добра информация може да се получи от компетентни информатори, компетентните информатори на полицията са предатели за организациите, срещу които работи полицията.

Нямам идея дали са научили, но имайте предвид, че след Освобождението целият политически климат вече е съвършено друг, започва ожесточен партизанлък между "леберали" и "консерватори" /"Ти либерал ли си или консерва, както се изразява Бай Ганьо на Алеко/ и това поставя вече бивши съратници и поборници за национално освобождение от двете страни на барикадата - а Пъшков, Поплуканов и Драсов, заедно със Стамболов и Христо Иванов Големия са от едната страна, всички те са активни политически дейци от партията на Стамболов. Това, според мен, е оказвало моделиращо влияние и върху спомените им за поборничеството преди Освобождението. Така че нищо ново под Слънцето.

Оказва се, че първият дописник на Каравелов, за който Стаски смяташе за най-вероятен Сирков, не е той, а Иван Драсов, това става ясно от едно писмо на Драсов до Данаил Попов. Да припомня, в тази първа дописка като предатели на Левски се сочат Добре Механджията /посочен като член на комитета в донесението на Хамди/ и Пано Бонжура "отявлен чапкънин", а само се споменава, че е "замесен и един поп", но без явни доказателства за него. Втората дописка сочи единствено поп Кръстьо като предател.

И пак остава неизяснен въпроса кога Николчо Цвятков е успял да си завери тескерето за Търново, както и тескерето на Малък Добри Койнов, за което той лично пише, че Левски го бил погълнал, за да не го открият у него. Според мен, това може да е станало само в същия ден, когато са тръгнали към Къкрина, ако приемем за чиста монета спомените на Николчо.

Сега като го чета, според мен, става дума само за две писма. Първото е от 7 октомври, в което цитира какво му е писал председателя, то е запазено. Това писмо е получено от Левски преди да дойде писмото от комитета, видно е от отговора на писмото му от комитета, че той е наясно за ареста на Марин Поплуканов и Пъшков. Второто е писмо от комитета, в което те му съобщават за подхвърлените писма, поради което пише, че се страхува да влезе в града им. Това писмо е изчезнало, няма го в архивите и можем да съдим за него само по писмото на Левски от 12-ти, но то е писано непосредствено преди той да им отговори на 12-ти. Вероятно Сирков му го е донесъл. Левски нарежда в писмото си всички комитетски пари и документи да се пренесат у Сиркови, както и негова поща вече да не се приема и праща от комитета, а Сирков да приема и изпраща. Поп Кръстьо след това писмо предава парите на частния комитет /които той като касиер е събирал/ и архива, който е бил у него. Очевидно парите у Марин, който вече е арестуван, не са били предадени от Величка, скривалище е имало в нейната къща. Няма ги и подхвърляните писма, Сиркова твърди, че Левски е искал да ги види, но те са изчезнали. Гербов да ме поправи, ако бъркам, но мисля че З.Стоянов последен прибира тези изчезнали писма /това от комитета и /може би/ подхвърляните писма/; в статията постната от Гербов се твърдеше, че такива подхвърляни писма няма, но Левски пише за тях, позовавайки се на последното писмо на комитета /като не пише от кой е подписано, а говори в множествено число/. Левски говори за подхвърляните писма като за "писани от вас" и вижда в тях "предателство истинно или предателство от страх", уж задраскано от него впоследствие, пак според статията постната от Гербов, а според мен, задраскано впоследствие от авторите на подхвърлените писма, толкова са можели, толкова са направили. Да подписваш друг човек и да пишеш от негово име си е сериозно престъпление, според мен, особено когато искаш отчетен документ за сериозни суми, какъвто е бил тефтерът за дарителите. /Това към Ресавски по повод, че присвояването на пари не било предателство автоматично/

То и сега си е такъв манталитета - общите пари са ничий, което по дефолт означава "мои". Затова сме на това дередже, и ще лъжем до последно. Но важното е, че го правят под портрета на Левски над главите им.

Как стигна до това заключение, след като Сирков казва много ясно, че е изпратил Латинеца в Къкрина, за да "се видят" с Левски. Отворил хана, "за да се видят", приема го в хана, говори на някакъв съселянин, че Левски е Христо Иванов Големия, обаче не знае дали Левски ще минава през ханчето. Хайде бакалъм

Левски идва да си вземе архива и парите, за да отиде на ново общо събрание в Букурещ, което трябва да определи кога и как да се вдигне въстание в Българско. Писал го е много ясно в писмото си от 12 декември, само трябва да се чете докрай: "Според устава работата е: докато не видим, че можем самички да си изтъчем платното, няма да се дава глас за въстание. А сега излиза друго. Според външното обстоятелство работите ни [не трябва] да се протакат, защото [могат] да се случат и други работи, подобни на орханийските, в които кой знае [дали] няма да попаднат ония хора, на които сме се надявали да поведат работата. [Ето защо] решава се едно твърде скорошно въстание. Писали сме на всички местни к-тети да дават кой колкото вече има пари и колкото може да вдигне с лихва и най-много до два месеца с тия пари, колкто се приготвят, с тях ще поръчаме… оръжие… и сме готови да се провъзгласи въстанието. Ако можем с голяма мъка да отложим това време за някой месец повече, работата ще бъде още по-добра. Додината няма да прехвръли. Още преди три недели, в началото на зимата, неочаквано времето ми заповядваше да дам глас за въстание, но тъй ненадейно, още в нищо и никакво неприготвени, отложих го за найкой месец и друг, докато се съберем всичките членове на Ц. к-т и дадем по-добър ред на това въстание."

Това писмо е писано на 7 октомври с.г., когато Марин Поплуканов още не е арестуван. На 22 стр. в темата сме спорили с г-н Гербов дали писмото е писано от поп Кръстьо или от Марин. Има три графологични експертизи на писмото, първата удостоверява, че е писано от попа /тя е искана от Унджиев, който предпоставя, че попа е бил председател, същото твърди и Страшимиров, та да се натъкми предателството му, Страшимиров се изживява като "жрец" на историческата истина/, другите две я отхвърлят /те са правени от графолози в полицията, милиция тогава/ и посочват, че почерка е на Марин. Дори да е писано от попа, председател е бил Марин по това време, а попа е изпълнявал ролята на писар. Марин кани Левски в Ловеч "да ся разберем" в това писмо. Защо Левски идва - писах го вече, за неотчетените пари от други комитети, дължими от Марин като председател и получател на тези пари, респективно от сестра му, след като е арестуван. Тя не изпълнява нареждането на Левски от 12 декември да ги отчете на Сирков. Затова Левски минава през къщата й, но излиза оттам без парите. При ареста му у него са намерени 4500 гроша - 3000 от попа, отчетени му като касиер на Ловченския частен комитет и 1500 лични негови. Пари от Хашнова - йок.

Сирков няколко месеца преди да почине скоропостижно е казал следното: Васил, каза той, пристигна вечерта късно. Щом влезе вкъщи, първата му дума беше: „На никого да не казвате, че съм дошъл!” Седнахме тогава край печката, за да се постоплим, защото беше доста студено и той все ме разпитваше: какво става в Ловеч, как са нашите хора, в кои къщи турците са правили бастисвания, кого са викали в конака за разследвания – сестрата или бащата на председателя ни, дали са ми предали пари, които той получил от други комитети, а аз все му отговарях. Разправих му, че след като арестуваха председателя и подпредседателя и останахме без водачи, ние дотолкова изтръпнахме и нито се срещахме, нито се събирахме. Само два-три пъти се виждах тогава с поп Кръстя – нашият касиер, който ми разправи, че турците го били пуснали от затвора, защото му станал гарант Яким Шишков, но те много го следили, за да не избяга. Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те биле на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, а като пристигна у дома, аз му предадох всичко. Още тогава аз казах на Василя, че Величка Хашнова навсякъде разправяла, че поп Кръстю не бил вече наш човек, че се е предал на турците, та да се пазим от него. Но Левски като се позасмя, каза: „Поп Кръстю е наш верен човек. Аз пращах при него отец Давид от манастиря и той му разправил за всичко, което става в Ловеч, като поръчал да ми съобщят да не дохождам в Ловеч и, ако съм в Тракия, да се укрия там или да замина за Сърбия.” „Сутринта като станахме от сън – казал Сирков – ние пак говорихме с Левски. Тогава той ми каза, че след пладне той ще замине за Търново, но ще мине през Къкрина, за да се види с Христо Латинеца, а и да се позаличат следите му. След като съобщих на Латинеца, отидох да кажа и на Николчо да се приготви. Към икиндия Левски и Николчо тръгнаха, но всеки поотделно. Никой тогава не знаеше, че Левски е в Ловеч или че ще замине за Къкрина, затова след като го заловиха много се чудихме кой го е издал.“ Подчертаното по-горе е за г-н Гербов, Сирков ясно казва кой е бил председател /Марин Поплуканов/, кой е бил подпредседател /Пъшков/ и кой е бил касиер /поп Кръстьо/. Освен това също така ясно казва какво е поръчал поп Кръстьо на Левски по отец Давид, а именно "да не дохожда в Ловеч и да замине за Сърбия /а не във Влашко/. За конкретния план за измъкване от Ловеч, според мен, Сирков шикалкави, според него, Левски сам си го е скроил, като едва сутринта в деня на излизане от Ловеч, казал на Сирков, че ще замине за Търново, но щял да мине през Къкрина, за "да се видел с Христо Латинеца" /каквото и да означава "да се види", след като предишната нощ са седели до късно у Сиркови и са се видели с Латинеца/, а вече Сирков казал на Николчо "да се приготви". Защо Сирков праща неопитния Николчо, а лично не придружава Апостола, не е ясно. "Да се приготви" за Николчо дали е означавало да отиде да извади тескере за Търново и тескере на името на Малък Добри, което тескере вече е било червена лампа за Али Чауш, който заверява тескерето, а после среща Николчо с непознат в турски дрехи и без Малък Добри. "Да се види с Христо Латинеца, за да се позаличат следите му" в Къкрина е твърде мъгляво и, според мен, под "да се види" за Сирков означава Левски да пренощува в хана на Латинеца. Латинеца отива в Къкрина още сутринта и оттам минава Али Чауш с другото заптие към обяд. Кой с кого се видял става ясно през нощта.

Вероятно журналистката записала интервюто с Лалев е объркала Данаил Попов с поп Данаил, не вярвам Лалев да го е направил: "Данаил Кацев, с псевдоним Бурски, забравен днес, забранен в миналото, е писател, историограф, журналист (1888-1956 г.). Той е родственик на Васил Иванов Кунчев. Неговият прадядо - Видул Кацата от Кочмаларе (днес село Отец Паисиево, Карловско), и Кунчо Иванов - дядото на Апостола, са братя. Майката на писателя е дъщеря на поп Данаил от Кочмаларе, който през есента на 1871 г. е прочел клетвата пред членовете на революционния комитет, основан от Левски." https://bgvoice.com/pop-krustu-znam-koi-predade-levski

Щяха да продължат да го преследват, пътят очертан му от Големия е бил през Търново и излизане през Русе, като се има предвид кои са били комитета в Русе, едва ли е щял да излезе в Румъния. Фактът че са прочели двете писма на Каравелов, които според мен, са минали през Русе, говори, лично за мен, че там нещата не са били читави.

Съгласен съм, но имай предвид, че след посещението на Левски в къщата на Величка и засичането му при срещата с Али чауш на Пази мост, полицията със сигурност е очертала маршрута му поне до пътя за Севлиево; още повече, както се вижда от османските документи, те са знаели приблизително и маршрута му още преди да влезе в Ловеч, че се е насочил натам и е някъде наблизо. целият този канал е разработен от Христо Иванов-Големия и отец Матей Преображенски, Стаски беше писал за това, като отчита за грешка предоверяването на роднините. От свиделството на Пъшков за неговия арест на 30 октомври се вижда, че ги е интересувал единствено Левски, защото са рзбирали напълно ролята му в цялата организация, обещават на Пъшков пари и свобода, стига да им даде сведения за Левски; другите за тях не са важни. Един вариант, обсъждали сме го, селянинът който го пита кой е, а Латинеца го представя като Христо Иванов-Големия, е да е бил шпионин, като се има предвид, че са слухтяли из цялата област, ловченския каймакамин и полицейския началник на Ловеч не случайно впоследствие са повишени служебно, според мен, те двамата са в основата на всички важни данни за Левски, включително тези от донесението на Хамди паша от 28 септември. Вариантът със селянинът, рапознал лъжата на Латинеца в ханчето, напълно съвпада времево с идването на потерята - докато стигне в Ловеч и вдигнат потерята. Защо Латинеца е дал толкова нелепо и глупаво обяснение, също въпрос? Странното излизане и минаване на Латинеца през блокадата и светването на лампата от Николчо. Другият вариант просто не искам да го обсъждам, защото е най-неприятният, цялата роднинско-комитетска задруга да е участвала като полицейска мрежа и да са си прехвърляли Левски като щафета до Къкрина.

Ресавски, не твърдя, че Хашнова е знаела къде ще нощува Левски. Според мен е достатъчно къщата й да е била наблюдавана, което имайки предвид, че е била арестувана е почти сигурно /наблюдавана е била и къщата на Сиркови, както се вижда от донесението на Хамди всички тези са били известни на полицията, веднага след убийството на слугата им правят обиски/. И оттам е елементарно да свържат точките, влиза субект в турски дрехи, излиза оттам, среща се с Николчо на пази мост, лъже Али Чауш, че е местен, после драсва из лозята и пак се събират с Николчо, Николчо има братовчед, Латинеца също известен като член на комитета на полицията/, в Къкрина, който има там ханче, Али Чауш е минал предобед и е видял ханчето отворено. Не е толкова сложно.

Тази статия от Евтим Танчев на 99 процента потвърждава всичко написано от мен и Стаски, както и от Incorrectus досега по повод на поп Кръстьо, Марин Поплуканов и Величка Хашнова. Единият процент разлика с мнението на автора е изводът му, че предателство няма, направен на базата, че Левски бил зачеркнал "предателство истинно или предателство от страх". Танчев твърди, не знам как е стигнал до това заключение, че Левски бил задраскал тези думи след срещата си с Величка Хашнова. Как го е направил, за мен е загадка, срещата е била на път към Пази мост, следователно Левски като е излязал от къщата на Хашнови /или още вътре/ е извадил писмото си от 12 декември и е зачеркнал въпросните думи, та да е ясно на нас потомците му, че предателство няма, всички са в бяло. Наивно ми изглежда това. Такова твърдение, според мен, е и абсурдно. Левски освен думите за предателството е написал за злоупотребата на Марин с комитетски пари "той не е ли чел устава", а в устава кражбата на комитетски пари се наказва със смърт, Левски сам е писал този Устав. Според мен нищо сбъркано няма в заглавието на темата: да се откраднат комитетски пари, когато са най-необходими, да се набеди за тази кражба невинен човек /поп Кръстьо/ и да се предизвика водачът на цялата организация с тези интриги и злоупотреби да влезе в капана на османската полиция, за да изяснява случая и да си търси парите, според мен е предателство. Как ще го тълкувате Вие си е ваша лична работа.

Така се измества темата - дали поп Кръстьо е бил председател или Марин Поплуканов. Христо Иванов пише тези спомени 15 години след събитията, а и той по онова време не е бил в Ловчанския комитет, за да знае попа ли е бил председател или Марин. Пъшков, който за разлика от него е бил в комитета и е близък с Марин свидетелства съвсем друго пред Кацев-Бурски: "Oт всичко, което чух от разпитаните лица, бях принуден да се срещна и с г. Д. Пъшков, което направих в присъствието на г. Петър Шишков. Г. Димитър Пъшков е 86 год. държелив старец. Той е очуден от писмото на Левски, писано на 12.XII.1872 г. (писмото е поместено в „Архив на Възражданието“ от г Д. Т. Страшимиров, стр. 73 под поред[ен] № 44) до Ловчанския комитет в отговор на Марин П[оп]лукановото писмо от 7.Х.1872 г., който му писал, че кожите на членовете от комитета за цървули не ставали. Това писмо на Левски е един обвинителен акт срещу целия комитет, който с непослушанието си подготвя неговото предаване. И не е прав г. Cтрашимиров като прави на стр. 74 бележка по това писмо за пасажа: – ... „у председателя има пренесени от други комитети пари. По-напред ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа“..., се отнася за поп Кръстю. По заявлението на г. Димитър Пъшков поп Кръстю не е бил никога председател, а такъв е бил само Марин П[оп]луканов, който и получавал от другите комитети пари. Поп Кръстю бил само член в Привременното правителство и касиер на Местния комитет, а не и на Привременото правителство. Със сумите е разполагал самия комитет в лицето на председетеля Марин П[оп]луканов. След залавянето им ръководството на комитета останало на Цвятко Х[аджи]павлов, Величка Хашнова и на Христо П[оп]луканов, Левски с тях се сношавал, а не с поп Кръстю." Левски влиза в Ловеч в къщата на Сиркови, получава си парите и архива, които са дадени на Сирков, и с това взаимоотношенията му с попа са приключили, независимо дали попа е бил председател или не /според мен не е бил, за това сме спорили на две страници в тази тема, няма смисъл пак да зацикляме, защото това не променя най-важният факт, а той е: Ако Левски си е взел всичко от попа /пари и документи, независимо дали попа е бил или не е бил председател/, защо Левски ще минава през къщата на Величка Хашнова, за което пише и Христо Иванов по-горе в цитата? И още нещо, за което съм писал, ако е писал писмото си от 12 декември адресирано само до попа, защо вътре Левски ще говори за подхвърляните писма от негово име, в които писма се иска тефтера с дарителите, който е бил в попа? Този който е писал и подхвърлял писмата е предателят, но този, който е писал и подхвърлял писмата /ще го повторя за ен-ти път/ не може да бъде попът, защото тефтерът си е в него, а Левски е знаел къде е този тефтер, респективно къде трябва да са парите, записани в него. Ето защо минава през къщата на Величка Хашнова, независимо дали попът е бил /самоназначил се/ председател или не.

Кой в крайна сметка е екзекуторът, щом и те /Обретенов и сие/ и той /Ангел Кънчев/ осъществяват едно и също нещо? Имате ли надежден източник за това твърдение?

За Величка няма и дума спомената от Общи; няма го името й и в донесението на Хамди паша от 28 септември. Пъшков никъде не споменава за нейния арест в къщата на поп Кръстьо. Ето как сам Пъшков разказва за своя арест /с мои съкращения/: Спомени на Димитър Н. Пъшков от дейността на Васил Левски На 30 октомври 1872 г., около 8 часа по европейски, излязох от къщата на Герган Иванов, под наем, отправих се към чаршията, като стигнах до 7 елимата илтя олукъ (сега под арменското училище) същата чаршия. При чешмата стоеше Бошнак Юсин чауш (полицейски старши). Поздравих го и си заминах, обаче той ме последва с младши полицейски стражар, запита ме баща ми дохождал ли е скоро от село. На въпроса защо ти е, отговори ми, че хаджи юзбаши (сотник на полицейската стража) поръчал да му прати масло, та ако го е пратил, да му се отнесе. Отговорих му, че нищо не знам. „Тъй като нищо не знаеш, заповядай да идем при хаджи юзбаши, та да се обясните.“ Доближих до конака, хаджи юзбаши като ме съгледа от стаята си, срещна и трима ни с двама стражари и ме запита по въпроса за маслото. Отговорих, че нищо не знам. Покани ме доста любезно да отидем горе в канцеларията му, покани ме да седна и ми сложи кутия с папироси и кибрит да запуша, след това излезе, като ми каза да го почакам. След неговото излизане от канцеларията се изправиха двама души стражари с пушки. Почувствах, че съм арестуван. ............. На 13 ноември 1872 г. през нощта Бошнак Юсин чауш ме заведе при каймакамина в частната му къща (харема му), която е зад конака, в самия двор. Преди да стигнем в къщата на каймакамина, казах на Бошнак Юсин да не е наредил да ме изтезават нощес. Закле ми се в Мохамед, че нищо подобно няма да стане: „Виждал съм добрини от теб, вярвай ми, няма, не бой се“. Влязохме при каймакамина, при него беше Али бей, един от влиятелните големци и член на идарето - окръжния съвет. Каймакаминът ме подкани да седна на противния стол, близо срещу него, покани ме с цигара, след малко слугата донесе на черпня три кафета, които по-напред поднесе на мен. Казах на слугата: „По-напред поднеси на негово превъзходителство и на бея“. Каймакаминът веднага каза: „Вие сте гост в моята къща, моля заповядайте Вие по-напред“. След половин час същият слуга донесе на черпня три големи стъклени чаши с шербет и поднесе по същия начин както и кафето. Както каймакаминът, така и Али бей бяха много любезни към мен. ..... След Али бей започна каймакамина. Той беше много любезен към мен: „Ти трябва да се откриеш пред нас тук, кълнем ти се в нашата вяра в децата си, че дума от нас няма да излезе, да ни съобщиш къде се крие тук в Ловеч Дякона Васил Левски и как можем да го уловим, ти ще получиш опрощение и ще те пуснем на свобода, да не гниеш по затворите [3], и 2000 гроша, а пък аз ще получа декорация и повишение“.След това каймакаминът позвъни със стоящия пред него на масата звънец, влезе Бошнак Юсин и ме заведе в затвора, и каза на ухото: „Днес заминавате за София“. След като престоях в затвора да си поотпочина, уморен от душевното терзание на каймакамина с продължителните разпити и увещания, отвори Юсин затвора и ми каза: „Излез, всичко е готово“. Помислих, че бесилката е готова: „Ще ме обесят ли?“ - „Казах ти преди малко, че ще заминете за София.“ - „Аз съм само по чорапи.“ - „Всичко още снощи взех от твоята къща - калцуни и палтон“. Подарих му два наполеона и му казах: „Мене ще ме обесят, купи си нещо за спомен, ти много ми услужи". Излязохме двамата на двора, там ме чакаха Марин Луканов и поп Лукан на коне, оковани със железа. Качиха и мене на празния кон, оковаха ме с железа на коня и тръгнахме по пътя за Микре с трима стражари и един поручик, и за 3 дни стигнахме в София. Веднага ни изкараха пред Махзар паша, по негово нареждане дойде Димитър Общи, окован в железа на десния крак. Попита го пашата: „Познаваш ли тези хора?" Общи отговори: „Двамата са мои хора, попът не е този, когото искам, онзи поп е млад, въздебел и нисък". Пашата още пред нас освободи поп Лукан и заповяда на полицаи да му дадат стражар до Ловеч с писмо, че се освобождава. Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г. Пъшков раздава златни наполеони не само на Юсин Бошнак, но и на още едно заптие от конака, за да ги остави насаме да се договорят с Марин Поплуканов. При положение, че Марин Поплуканов е бил в конака, а Величка е била затворена в къщата на поп Кръстьо, на кой е дал писмото търновския куриер? И кой му е разказвал небивалиците, че Левски ходел по лозята с мотика и подхвърлял писма през портите /чий порти?/ да си иска архивите и тефтерите? Същият сценарий с подхвърлените писма после се появява в писмото на Левски от 12 декември, само че вече вместо Левски, подхвърлячът на писма става поп Кръстьо. Май сценаристите са били едни и същи.

Този спомен е безценен. Първо - Хр. Иванов говори за две писма от Каравелов, но и двете са за подканяне за бунт - няма писмо за освобождаване на задържаните от обира, а в османската телеграма второто писмо е точно за такова освобождаване. Второ - Големия свидетелства, че първото писмо е било изпратено и получено в Ловеч, следователно и там е било прочетено и му е бил направен препис, такава е практиката, чете се от упълномощен и се преписва, както е било и в Търново, както е направено втория път в Стара Загора и в Сливен, където Големия изпраща второто писмо, за което пише. Трето - в Ловеч на куриера тези /кои са те, като Марин Поплуканов вече е арестуван на 28 октомври/, които са приели писмото, са разправяли абсолютни небивалици, че Левски обикалял с мотика нивите и подхвърлял писма да си иска архива. Да, ама по същото време Левски е бил в Ст. Загора, там го открива после куриера. По мои сметки, Марин е арестуван, но си е в Ловеч по това време, задържали са го 20 дни там, а Величка още не е била арестувана, нито попа. Спирам дотук и ми е интересно как ще коментирате тези факти, само ще приложа текста на двете писма за които пише в донесението на валията, така както са публикувани в Изворите на Страшимиров с неговите забележки: № 347 Любен Каравелов до Левски Брате Василе! Данаил ни телеграфира, че се е уловил Димитър заедно с момците си. Намерили са у Димитра 50 хил. гроша. Турското правителство е затворило и постоянно затваря света. Употребете всичките си сили, за да вземете от турските ръце затворниците, защото инак ще бъде всичко предадено. 30 октомври 1872 г. Здравейте Ваш Бако Бакалов Бучуковлу П. П. Ако турците гледат на тая работа като на хайдушка, то не ще трябва да се нападат пътниците. Същия Арх. т. I. № 4, стр. 5 № 348 Любен Каравелов до Левски Брате В... По-преди ви писахме и подканихме на подвиг, но някак си опипом. Сега ви обаждаме, че обстоятелствата извикват без друго кураж от наша страна и повдигане на революцията. Причините, които и ти можеш да познаваш, не щем да ти разказваме, а обаждаме ти само, че трябва да вървиш на бой, без да губиш ни минута. На всичките тъдявашни юнаци се писа и щат да заминат отсреща. Надяваме се за помощ и от С. и Ч. Ноември 1872 г. Кара Мустафа Бучугоглу [1] Н. Б. II. В. п. 1., № 39 Арх. Обретенов 1. Това е оригиналът на Каравеловото писмо до Левски. То е без точна дата и требва да се разбира, че е било отправено от Каравелов на 1 ноември. Този оригинал се изнамери в най-ново време, откак се откупи архива на г. Н. Т. Обретенов. № 349 Любен Каравелов до Левски (копие на предишното) Брате Василе! [1] По-преди ти писахме и подканяхме на подвиг, няка(к) си опипом. Сега ти обаждаме, че обстоятелствата извикват без друго кураж от наша страна и повдигане на революция; причините, които и ти можеш да познаваш, не щем да ти ги разказваме, а обаждаме ти само, че трябва да се върви на бой, без да губим ни минута. На всичките тъдявашни юнаци се писа и щат да заминат отсреща, и надяваме се за помощ от Сърбия и Черна гора. 2 ноември 1872 г. [2] Кара Мустафа Бучукоглу Арх. т. I. № 6, стр. 5 1. Притежаваме два преписа от писмото на Каравелов: копие с ръката на Д. Хр. Попов от Т. Мъгуреле, което е намерило Левски в България и е било запазено в Ловчанския архив; и препис от същото копие, извършен в Стара Загора и приложен към едно писмо до Сливен с наставление да дадат отрицателен отговор на Каравелов. Отговора на старозагорци до Каравелов, писан в присъствие на самия Левски или диктуван от него, даваме в V отд. на тома [II отд. на това издание]. Трябва още да забележим, че горните подробности, изтъкнати още в Архива на възражданието от 1908 г., влизат в известно противоречие с обясненията, дадени от г-н Н. Т. Обретенов за историята на оригинала на това писмо (срв. „Пролом“, кн. 4,1923). Но липсва ни засега едно по-специално проучване на въпроса. 2. Датата 2 ноември означава, че писмото е копирано на тая дата. Малко е допустимо Каравелов да го е писал пак на 2 ноември и писмото да е успяло да пропътува от Букурещ до Т. Магуреле в същия ден.

От линка, който ми давате, чета това: В същия доклад присъства текст и за две заловени писма до Васил Левски: „Става ясно, че споменатият Васил Левски е изпратен от комитет- ския център. В едното от двете писма, които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя и като са им били направени преписи, са му били върнати, се изразява съжаление за залавянето на Димитър, втория главатар на бунта по тези места, хванат в Орхание. Подразбира се също за намерението с внезапно нападение задържаните разбойници да бъдат осво- бодени от ареста, ако властите подходят към тях като към комити, а да не се предприема нищо, ако те гледат на тях като на крадци. В подобното второ писмо се подхвърлят някакви насърчителни слова и се заявява, че там бунтът трябва да избухне колкото е възможно по-скоро и че те ще получат помощ от Влашко, Сръбско и Черна гора“ [Нови документи за издирването и…, 2020, с. 24–25] Но това на коя страница в книгата е, не е от такова значение, важното е съдържанието на османския документ, което е преведено, а то е едно и също, както и да го четем. Става въпрос за две писма на Каравелов до Левски, второто датирано 1 ноември го подканя да вдигне веднага въстание, има го сред писмата събрани и публикувани от Страшимиров. Показателна е и реакцията на Левски на тази подкана, всъщност неговата реакция ускорява събитията по залавянето му, свързана е с посещението му в Ловеч. П.П. Сега виждам защо ви излиза 153 стр., това, което имате като документ вероятно е извадка от по-голям сборник или списание, в което въпросната статия на авторката е със съответната номерация на страници; но тя цитира като извор посочената от мен книга, издадена през 2020, а там страницата си е 24-25 на съответния османски документ.

Защо мисля, че е така, защото срещам следната информация за Горов, която вече се отнася за 1875, когато той пак е преносител на кореспонденция, но този път в ролята му на член на Гюргевския комитет: "В Бекет Димитър Горов, съпругата и балдъзата му са арестувани от румънските власти. Претърсват ги, но писмата и телеграмите съобразително са укрити от Горов в дългите коси на двете жени, за да стигнат по-късно до получателите си." Първата му съпруга е сестра на Ангел Кънчев, за нея става дума.

Не, тази е публикувана 2021, а цитираното от мен е от друго издание в два тома, този е първият, от предишната година 2020. Аз самият я нямам, но извадих цитата от резюме, в което е даден и е посочена страницата.

През 2020 е публикувана книга с други нови документи от османските архиви /за съжаление нямам линк към нея/, където на 24-25 стр. четем: "Става ясно, че споменатият Васил Левски е изпратен от комитетския център (б.а. - БРЦК). В едното от двете писма, които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя, и като са им били направени преписи, са му били върнати, се изразява съжаление за залавянето на Димитър (б.а. - Димитър Общи)... Подразбира се също за намерението с внезапно нападение задържаните разбойници да бъдат освободени от ареста, ако властите подходят към тях като към комити, а да не се предприема нищо, ако те гледат на тях като на крадци. В подобното второ писмо се подхвърлят някакви насърчителни слова и се заявява, че там бунтът трябва да избухне колкото е възможно по-скоро и че те ще получат помощ от Влашко, Сръбско и Черна гора" (Русенският валия до Великия везир, 25 ноември/7 декември 1872 г.). Това го бях пропуснал досега, но фактът, че османските власти са прихващали комитетската поща и са я четяли преди залавянето на Левски напълно променя цялата картина около неговото залавяне. Както е извество, и както сам Попхинов свидетелства, в средата на 1871 той е сменен като получател на писмата от Влашко, малко след това за куриер е назначен Дидьо Пеев, а получател в Русе е бил Никола Обретенов, от другата страна пощата осигурявал Димитър Горов, фабрикант живеещ в Гюргево. Цялата нова линия на кореспонденция след Попхинов е уредена от Христо Иванов от Търново. Как са били прихващани и четени писмата за мен е тайна, факт е, че са били, даже валията се хвали с това постижение. Според мен това е ставало със съдействието на румънските власти под натиска на османските, за такъв натиск свителства и първото донесение от началото на 1872 в книгата за която преди оставих линк. Както е известно, Левски отговаря на тези две писма с голямо закъснение, сега вече по обясними причини.