Б. Киров

До време. Отиваш, проверяваш сам и ако няма "червенопер" - всички медиатори минават в групата Ристе. В случая с епидемията по обувките Хъшпъпис модните дизайнери ги забелязват, защото те съвпадат с новите вкусове. Историята е разказана подробно от Гладуел в книгата му. Най-напред започват да ги купуват и носят някакви хлапета от бедните квартали - едно че са евтини и здрави, и второ като израз на бунт, тези обувки са с дебели подметки и подходящи за спорт или работник, но не и да ходиш на училище или църква с тях. Хлапетата упорито ги носят като принадлежност към банда от съмишленици-бунтари. Оттам на модните дизайнери им светва, че могат да ги предложат като нещо бунтарско и разкрепостено на богатите си клиенти - примерно можеш да играеш тенис или голф с тях и после без да си обуваш официални обувки да отидеш в шефския офис, и това е грънч. Можеш при това да си с джинси и развлечен пуловер и така показваш моден стил. А и е практично. И машинката на рекламата се завърта, една знаменитост излиза в много популярно шоу и два часа се разхожда по подиума с обувки Хъшпъпис, оцветени в зелено. Следват и други такива трикове, а междувременно технолозите и дизайнерите разнообразяват моделите, почват да ги предлагат в различни цветове и така се получава "епидемия". Номерът обаче нямаше да се получи с друг тип обувки, както и тези биха си останали в сивата зона, ако дизайнерите не бяха открили потенциал в тях.

Борис следва тренда - той разбира, че България няма място под слънцето като царство в сянката на Византия, а защо не и като Империя, без да е приела християнството. Синът му Симеон развива амбицията на баща си. Тук: https://www-theguardian-com.translate.goog/books/2000/apr/22/extract?_x_tr_sl=fr&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=en&_x_tr_pto=op,wapp Малкълм Гладуел сравнява Повратната точка с епидемия. Класическият му пример е с обувките Хъшпъпис. Има обаче нещо изпуснато в добре обоснованите му аргументи за внезапната епидемия по тези обувки през 90-те, самите обувки отговарят на стила на модата през това десетилетие, без да са създадени като модерни, напротив те са били старомодни дотогава и със затихващи продажби. Просто има повратна точка в модата точно в тези години - небрежно-спортното става ултрамодерно, почват да се носят от хайлайфа развлечени пуловери, грънч, унисекс, маратонки с високи платформи. И обувките Хъшпъпис идеално се вписват в новия тренд, те са спортно-небрежни и дори грубовати. Оттам-натам всичко се развива както го описва Гладуел, като епидемия. Модните дизайнери ги забелязват, а умелите рекламни мениджъри ги натрапват прилепчиво на широката публика. И има и мега-звезди, които се явяват често по екраните с тези обувки.

Северозападналци!!! Случайно дядо ми по майчина линия беше от този край. Преди години отидох там за риба по Огоста. Имаше един местен зевзек, който ме просветли за риболова по ония места: "Вчера бех на еди-кой си вир и налових за един час една кофа червенопер!" - заяви ми местният и окръгли очи за по-убедително, а до него приятелят му мълчаливо кимна в потвърждение. Явно погледът ми е изразил недоверие, защото човекът заби силен и неопровержим довод: - Ако не верваш питай Ристе! /приятеля му/ С това разговорът завърши. На другия ден отидох на въпросния вир и естествено нямаше и знак от "червенопер". "Ако не верваш питай Ристе!" си го използвам и до днес, когато слушам авторитети.

От Вашата гледна точка, тъй като разглеждате времето между "осанна!" и "разпни го!", Вие сте безусловно прав - имаме повратна точка, наложена от Съда и фарисеите, които са малцинството от 20 процента или по-малко и мнозинството /народа/ безусловно ги следва. Това, което се опитвам да защитя като теза е, че от перспективата на голямото социално движение "християнство", повратната точка с по-голямо значение не е там, а в налагането на християнската религия в целия западен свят. Колкото и да е странно, началната повратна точка на този възход, съвпада точно с повратната точка, която Вие виждате - акта на разпятието на Христос е началото на възхода на християнството. Имаме един дълъг две хилядолетия общ цикъл на възход и началото му е легендаризирането на личността на Христос и мита за Възкресението му, след неговата физическа смърт. Ако се върнем отново към теорията на Елиът за цикъла на възходящи и низходящи трендове, то този цикъл не е праволинеен. Нещата в него изглеждат приблизително така: Вътре в 5-те фази на възход и 3-те на движение надолу имаме фрагментирани фази, следващи основният патерн. Тези под-фази, повтарящи основния модел от своя страна също могат да се фрагментират вътре във всяка от тях на още по-малки елементи и така до свеждането на всеки елемент до минути. При разглеждането на такъв модел /възход-движение надолу/ най-важното е позиционирането на наблюдателя във времето. Ако търсим голямата картина, ще се позиционираме в по-дълъг времеви диапазон на този модел. Ще търсим голямата картина, ще гледаме от гледна точка на цялата гора, а не отделните й дървета.

Това е обвинението, което му е повдигнато от еврейските първенци, че е лъжецар, поне според Новия завет: 37. и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски. /Евагелие на Матея/ 35. А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий. 36. Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, 37. и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам. 38. И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски. /Евангелие на Лука/ 21. А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм. 22. Пилат отговори: каквото писах, писах. /Евангелие на Йоан/ Пилат си измива ръцете, че не знае дали наистина Исус е Цар на юдеите или не - той пита за това народа, който казва "разпни го". Същият народ, който отначало посреща Исус с "осанна" тогава вика "разпни го!" Да, зараждането на догмата в евангелията от учениците. За евреите Исус не е никаква повратна точка. Християнството става такава повратна точка в Римската империя, когато официално Императорите го възприемат като държавна религия. След това преминава като такава в Западна Европа, Източна Европа и Новия свят на Америките. Напълно съгласен съм, повратните точки в различни сфери и процеси могат да се случват напълно независимо една от друга - в изкуството, политиката, религиите и икономиката, както и във физическите процеси на природата. Общото с Вълната на Елиът е, че такива настъпват в точките на пречупване на някакъв дълго протичащ процес на натрупване. В сложните системи, каквато е снежната лавина, например, имаме дълъг процес на натрупване на снежна маса и повратен момент на тръгването на лавината надолу, който може да бъде причинен дори от една снежинка или звук. При тези системи, които не са линейни, практически е невъзможно да се изчисли момент на повратна точка, но такъв винаги има. В икономиката Талеб нарече този момент "събитие Черен лебед". Разбира се, че е и нещо друго. В биографията на Джобс, преведена и на български, се описва пространно как Джобс е ухажвал Скъли упорито и по всички правила, ласкаел го е, че е велик мениджър, че единствено той го разбира, че те двамата могат да направят революция в индустрията на компютърните технологии. Факторът Властелин на Вселената При Джобс това е бил водещият мотив винаги, поне според биографията му.

Исус е знаел каква ще бъде реакцията на книжниците и фарисеите, той ги е предвидил. Даже ги провокира в Храма като обръща масите на търговците. Той знае също така, че Юда ще го предаде. Посрещат го с "осанна", защото мислят, че това е истинският им цар, наследник на давидовото коляно. После викат "разпни го" и му слагат трънна корона, защото той не претендира за светска власт, а за много повече. Истинската повратна точка с фундамента на новата религия полага Исус, а не водачите на евреите, те са само са участници в неговото дело. Две хиляди години след този акт на разпятие цялата западна цивилизация следва посоката дадена от Исус, неговата църква е фундамент на моралните принципи на Запада.

Джон Скъли https://en.wikipedia.org/wiki/John_Sculley е въпросният човек, вицепрезидент на Пепси Кола по маркетинга в онзи момент, когато Джобс го привлича в Епъл. Примерът е много добър, защото след това Скъли измества Стив Джобс от лидерската му позиция в Епъл и в продължение на 10 години води компанията, като вдига приходите й 10 пъти. Скъли е човекът, който пръв предсказва ролята на Интернет като бизнес за трилиони долари. Случката с разговора между двамата е в началото на 80-те, когато започва да се издига технологичния дот.ком балон, спукал се 20 години по-късно. Трендът е нагоре и само нагоре, това е момент на повратна точка, и Скъли явно е усетил значението на този момент. След това и до днес Скъли е инвеститор в ай-ти технологиите. "Вместо да променяш света" е била повратната точка за него, според мен, по обективната причина, че Скъли ясно е осъзнавал как ще се развиват нещата в сферата на инвестирането. Джобс само е дръпнал спусъка в съзнанието му.

Това с възхваляването на ИИ и роботите и постнатия текст, който наистина е ужасна визия за близкото бъдеще, родена в главата на психопати, е нерелевантно. Казусът е същият като да забраниш употребата и производството на нож и да го заклеймиш като нещо ужасно, само защото Джак Изкормвача е убил серия от жени в Лондон с нож. Какво е виновен ножът, като полезен инструмент, че в конкретен случай е станал любимото средство на психопат?

Това е факт. Простата аритметика показва, че комбиниран внос на ирански петрол и венецуелски петрол изцяло могат да компенсират внос на руски петрол в ЕС. Проблемът да се отвори този импорт е чисто политически, санкциите, и изглежда САЩ работят по негласното им вдигане. Това означава колаборация с Мадуро и тих отказ от атомната сделка с Иран. Иран махнаха скоро камерите на ООН в центровете за обогатяване на уран, съвсем случайно и спонтанно абсолютно. През март високопоставена американска делегация посети Венецуела, също съвсем случайно, а по същото време СНН излъчи 1-часово интервю с Мадуро в напълно приятелски дух на взаимно разбирателство и взаимно уважение Ето какво написаха британците тогава: Ще помогне ли атаката на Русия срещу Украйна за размразяване на отношенията между САЩ и Венецуела? От Кейти Уотсън кореспондент на Би Би Си Южна Америка, 13 март САЩ и Венецуела не са се срещали очи в очи от няколко години. Изминалата седмица обаче показа признаци, че отношенията може да процъфтяват - или поне че се засаждат семена на сътрудничество след първите разговори на високо ниво между американски и венецуелски официални лица от години. Това е нова посока за двете страни. През последните години Вашингтон наложи санкции на петролния сектор на Венецуела заради влошените демократични и човешки права от президента Николас Мадуро. За самият Мадуро има награда от 15 милиона долара (11 милиона британски лири) за главата му, след като му бяха повдигнати в САЩ различни обвинения, включително в наркотероризъм, трафик на наркотици и корупция. Президентът Мадуро в замяна обвиняваше САЩ в колониализъм и тормоз и в опит да се намесят - неразумно - във вътрешните работи на Венецуела. Това не е удобно сближаване. Това са отчаяни времена и са необходими отчаяни мерки. Петролът помага на света да се върти и Венецуела има много от него - и когато светът е в криза, като например със забраната за износ на руски петрол, причиняваща скока на цените, лидерите започват да преразглеждат тези неловки приятелства. „Във Венецуела всичко е свързано с петрола“, казва политическият историк проф. Маргарита Лопес Мая. „Една от първите стъпки, които САЩ направиха във Втората световна война, беше да доведат добър посланик [във Венецуела], който да подкрепи правителството – да осигури този петрол“. Няма съмнение, че по-добрите отношения биха били от полза и за Венецуела. Г-н Мадуро иска санкциите да бъдат премахнати, а миналата седмица президентът - човек, който обикновено е толкова склонен да критикува САЩ - предложи маслинова клонка по държавната телевизия. „Двата флага на САЩ и Венецуела бяха там, изглеждаха наистина красиви, обединени, както трябва да бъдат“, каза президентът Мадуро на срещата във венецуелската столица Каракас миналия уикенд. "Откри се нова възможност. Имахме уважителна, сърдечна и много дипломатична среща. Време е за дипломация, истина и мир." Всъщност г-н Мадуро каза също, че е готов да се върне към преговорите с опозицията във Венецуела, които се провеждат в Мексико. И няколко дни след срещата между САЩ и Каракас, Венецуела освободи от затвора двама американски граждани. Засега толкова положително - но докъде ще доведе това размразяване на отношенията? „В САЩ от известно време вътрешните сили казват, че стратегията на петролните санкции няма много смисъл след толкова време и целта й не работи“, казва Луис Висенте Леон, директор на базираната в Каракас консултантска фирма Datanalisis. „Когато започна конфликтът с Украйна, стана ясно, че политиката на петролни санкции ни поставя в затруднено положение." Мнозина виждат тези разговори като брак по сметка. Но това са ранни дни и все още една бурна връзка. Но всеки, който очаква бърз обрат, може да бъде разочарован. „Те са имали едно пътуване и само няколко срещи, така че не можете да очаквате, че тектонските плочи са се разместили току-що“, казва Ерик Фарнсуърт, вицепрезидент на Съвета на Америка и бивш служител на Държавния департамент . Венецуела някога е имала капацитет да произвежда около три милиона барела петрол на ден. Сега е под милион. Всяко увеличение на производството би изисквало големи инвестиции - и това също би изисквало облекчаване на санкциите. Близкият изток, казват експерти, е единственото решение в краткосрочен план. „Венецуела в момента изнася през Китай и Мадуро получава тонове пари в сравнение с последните две години“, казва Франсиско Моналди, директор на Латиноамериканската енергийна програма в Института Бейкър на университета Райс в Хюстън. „Като казахме това, нарушаването на пазарите, което се случва, ще накара руснаците да изпращат тонове петрол в Китай с голяма отстъпка и това ще наруши бизнеса на Мадуро. И така, може ли посещението в САЩ да бъде нещо повече от петрол? Може би опит за промяна на политическата вярност на Венецуела? „Просто не виждам как Мадуро ще приеме, че е в негов интерес да обърне гръб на руснаците в полза на американска администрация, която го обвини в обвинение от Министерството на правосъдието на САЩ“, казва г-н Фарнсуърт. "Това, което мисля, че ще се случи - и може би е започнало да се случва - е, че венецуелците просто ще смекчат малко реториката." От врагове до приятели по сметка? Това е правдоподобна - и добре дошла - възможност. Но не всички са убедени. https://www.bbc.com/news/world-latin-america-60697017 Според мен Мадуро е завършен опортюнист, за който не е проблем да се обърне на 180 градуса, стига да има личен интерес. И това е което става. "Държавата няма приятели, тя има интереси", да перифразираме един британец.

Алчността при движението на цените нагоре и страха при низходящ тренд. В друга стара тема във форума имахме обсъждане на експерименти с маймуни с цел на определяне на пазарната психология при хората, вижте някъде във форума. Там беше установено емпирично, че при определено ниво на алчност, примерно три пъти надценена стойност на нещо, настъпва обратна реакция на страх, че не си струва повече да се рискува в борба за тази стойност. Това са в най-общи линии двата фактора в психологията на пазара, бикове и мечки.

Според мен за "повратна точка" можем да говорим в точката при преобръщане на основния тренд, независимо в коя сфера. В икономиката най-добрата илюстрация за такива точки дава Вълната на Елиът. Въз основа на огромен материал от емпирични изследвания, Ралф Елиът е установил, че всеки пазарен цикъл може да се раздели на две големи фази - възходящ цикъл и коригиращ низходящ цикъл: Вълната на Елиът има 5 фази във възходящ цикъл и 3 фази в низходящ; повратни точки са единствено първата фаза на възходящата вълна, която съвпада с 3-тата фаза на низходящата, и последната 5-та фаза на възходящата, която съвпада с първата на низходящата https://www.investopedia.com/articles/technical/111401.asp https://academy.binance.com/bg/articles/an-introduction-to-the-elliott-wave-theory Тоест имаме една голяма импулсивна вълна на нарастване в 5 фази и една коригираща този импулс вълна на намаляване в 3 фази, след което идва нов вълнов цикъл. При това Елиът обвързва пазарните вълни с психологията на инвеститорите, а не с механиката на икономиката.

Може и да сте прав, но аз чета написаното от австралийския журналист, който се позовава на високопоставен източник от военното разузнаване, а именно: https://www.theklaxon.com.au/home/china-russian-border-drills

Мексико е много важна страна за САЩ, защото: 1. Е третият търговски партньор на САЩ след Китай и ЕС 2. 37 + млн. латиноси от втората по големина етническа група в САЩ, латиносите, са от мексикански произход или това прави над 60 процента от латиносите в САЩ: 3. САЩ имат големи преки частни инвестиции в Мексико, но ПЧИ на Мексико в САЩ ги надвишават 4. Мексико има сравнително малък вътрешен държавен и външен дълг и се възстановява много силно след пандемията, той е 15-та икономика в света по БВП: Мексиканският президент е отказал да посети срещата на страните от Америките тази година, но е изпратил като представител външния си министър, който говори в постнатия клип. Мексико протестира за двойни стандарти от страна на САЩ към Венецуела, Куба и Никарагуа, които не са поканени на срещата като автократични, а не демократични управления. В по-общ план протестът е към санкционните мерки на САЩ глобално. Това което не може да каже Байдън, а именно да се вдигнат санкциите над венецуелския петрол, го казва външният министър на Мексико, макар и по заобиколен начин. Цената на петрола е голям двигател. Зелената сделка може и да не е толкова зелена, освен ако не означава сделка за бъдещето на зелените пари.

Няма начин, колкото и да е луд, а той не е според мен, Ким даже няма да си помисли да навлезе в руска територия, даже и след като смръкне нещо

Те фактите са упорито нещо, колкото и да ги извърташ, понякога сами говорят, стига да слушаш какво казват. В случая австралийският журналист лично на мен ми каза с фактите няколко много съществено важни неща: 1. Маневрите на китайците са започнали преди руската атака. 2. Маневрите на китайците са за нанасяне на удари върху руска територия. 3. Китай бил призовал в първия ден на руското нахлуване за "украинска капитулация", хм, не бях чувал това, разбира се, ако е вярно От 1 фактите на китайските маневри в зоната на Усурийската река казват, че Китай е бил наясно за датата на руската атака. От 2 фактите ми казват, че щом китайските войски ще нананасят удари върху руска територия, а тези удари не са срещу руски войски /тъй като китайците очакват бърза украинска капитулация, според автора многонаграждаван австралийски журналист/, те ще са потенциално насочени към други войски: а/японски б/американски Затова аз лично уважавам работата на репортерите /когато рапортуват за фактите обективно/, но не и на журналистите, когато те тълкуват фактите субективно или конформистки, според тренда. За мое най-голямо съжаление и донякъде отвращение, така тълкуват фактите и мнозина историци.

Хайде и малко конспирация за щипка сол от Израел и Ню Йорк Таймс: Chinese Hackers Tried to Steal Russian Defense Data, Report Says https://www.nytimes.com/2022/05/19/world/asia/china-hackers-russia.html Според мен и в двете публикации няма и грам конспирация, а само конспиративно тълкуване на факти: „Пекин тайно започна ученията на военновъздушните сили и бронираните части от февруари, близо до руските граници, назовавайки ги рутинни учения“, каза един високопоставен източник от разузнаването. „Китай споделя цялата си североизточна граница с Русия, но все още изпитва необходимост от провеждане на такива учения, особено там, където неговите бойни самолети и бомбардировачи практикуват унищожаване на наземни цели, които могат да бъдат само на руска територия. През първата седмица на февруари изтребителите на китайските военновъздушни сили бяха наблюдавани да действат извън Харбин, като провеждат „тактически учения за навигация на малка надморска височина“ и практикуват „огневи атаки срещу наземни цели“, съобщиха източници от най-високо международно разузнаване пред The Klaxon. На 24 февруари, в деня, в който Русия нахлу в Украйна, Пекин призова за „украинска капитулация“. След дни стана ясно, че Украйна няма да падне бързо - някои очакваха, че ще падне в рамките на 24 часа - и Китай се измести към неутрална обществена позиция." https://www.theklaxon.com.au/home/china-russian-border-drills Това е обективно показване на факт от австралийския "Клаксон", изтълкувано конспиративно, че Китай прави военни маневри, заплашвайки слабозащитения руски Приморски край, докато руснака се залисва в Украйна. Хайде сега по същия маниер да извъртим факта, който си е факт на военните маневри, в обратна посока: Китай прави тези военни маневри срещу евентуално японско нахлуване в слабо-защитения Приморски руски край, защото това е най-уязвимата точка за японски десант с цел овладяване на спорните острови, включително Сахалин: Аргумент, защо в противен случай Китай да призовава за "украинска капитулация" в първия ден на руската атака и същевременно да заплашва руснаците в тил, както твърди "Клаксона" от Австралия? Можем така да си спекулираме без край.

Има, теоретично, и трета опция - САЩ да освободят нефт от стратегическия си резерв максимално, а това е: "Освобождаване на резерви от SPR Съгласно Закона за енергийната политика и сигурност, президент на САЩ може да нареди пълно изтегляне на резерва, за да се противопостави на „сериозно прекъсване на доставките на енергия“ и ограничено от до 30 милиона барела, за да предотврати подобни смущения. Същият закон позволява на отдела на енергия за провеждане на тестово изтегляне до 5 милиона барела. Освобождаванията от SPR могат да бъдат под формата на заеми или директни продажби на петрол. При заем или замяна резервът предоставя суров петрол на компания, обикновено рафинер, която в крайна сметка трябва да върне същия обем суров петрол заедно с допълнителни барели като лихва. Обмените обикновено се извършват в случаи на локализирано прекъсване, като блокиране на канал за доставка, и трябва да се счита, че е в обществен интерес. DOE може също да пусне суров петрол, като го продава директно на търговски доставчици чрез онлайн конкурентен тръжен процес. След президентска заповед за спешна продажба, Министерството на енергетиката се нуждае от 13 дни, за да извърши продажба, да избере оферти, да възложи договори и да подготви доставки. Нефтът може да се изпомпва от резерв при максимална скорост от 4,4 милиона барела на ден до 90 дни, преди скоростта на добив да се забави в резултат на намалено налягане. Изтеглянето на 1 милион барела на ден може да се поддържа в продължение на година и половина." https://www.investopedia.com/terms/g/global-strategic-petroleum-reserves.asp Точно за такъв радикален сценарий призовава автор от организацията Cato, изразител на нефтените концерни в САЩ: Strategic oil reserve has never been used strategically Alan Reynolds Президентът Байдън планира да използва стратегическия петролен резерв (SPR) с по 1 милион барела на ден в продължение на шест месеца, описвайки това като „мост по време на войната за увеличаване на доставките на петрол, докато производството се увеличи по-късно тази година“. Това е едва вторият път, в който SPR се използва за целта, която Конгресът възнамеряваше през 1975 г. – да противодейства на временните скокове в глобалната цена на петрола, поради картелно изнудване или чуждестранни войни. Първият път беше по време на войната в Персийския залив, на 16 януари 1991 г., когато президентът Джордж Х.У. Буш обяви, че SPR незабавно ще започне да продава до 2,5 милиона барела на ден. Веднага след обръщението на президента, секретарят Уоткинс нареди на енергийния отдел да се подготви за изтегляне на 33,75 милиона барела петрол от стратегически петролен резерв, пропорционалното количество, определено на Съединените щати съгласно координиран план за реагиране при извънредни ситуации, изготвен от Международната агенция по енергетика. Количеството беше освободено за 45-дневен период на доставка.. На следващия ден The Washington Post съобщи: „Цената на суровия петрол се понижи с една трета днес, падайки с рекордните $10,56 за барел до нива, невиждани от миналото лято. Драматичната разпродажба до $21,44 шокира търговците и накара няколко петролни компании да обявят незабавно намаляване на цените. След като цената падна под 20 долара (където остана осем години), SPR в крайна сметка продаде много по-малко от очакваното, около 17 милиона барела. Законът от 1975 г. за създаване на стратегически резерв предлага изтегляне на толкова, колкото е необходимо, ако „има значително намаляване на предлагането, което води до сериозно увеличение на цената на петролните продукти.” Освен от 1991 г., обаче, SPR е бил използван рядко и внимателно за различни други цели, които не са свързани с цените на петрола, като помощ при урагани или набиране на средства за скорошния законопроект за инфраструктура. Ако „Стратегическият“ резерв имаше някаква стратегия, той изглеждаше да купува високо (през 2007-08 г.) и да продава ниско (през 2020 г.). SPR започна като реакция на рязък и драматичен шок в цените на петрола след обявеното арабско петролно ембарго на 17 октомври 1973 г. в отговор на подкрепата на САЩ за Израел и дълбоката девалвация на долара. Но причината за покачване на цените на петрола в световен мащаб не е защото САЩ бяха под ембарго, както вярваха спонсорите на SPR, а защото арабските износители на петрол намалиха производството с 4,4 милиона барела на ден (mbd) – 7,5%. Ембаргото се спазваше лошо, защото страните, които не са обект на ембаргото, можеха просто да внасят арабски петрол и след това да реализират печалба, като пренасочват неарабски петрол към САЩ на по-висока цена. Всъщност вносът на петрол от САЩ нарасна от 125 милиона барела през септември 1973 г. до 132,2 милиона през ноември и не спадна много, докато ОПЕК не започна да повишава цените през януари 1974 г. От януари до септември 1974 г. САЩ внасяха по 1,07 милиона барела (при $11,12 за барел ) – малко повече от 1,025 милиона барела, внесени през същите месеци преди ембаргото на 1973 г. (при $3,01), въпреки дълбоката рецесия, започнала през декември 1973 г. Критично важният урок от така нареченото ембарго от 1973 г. е, че цените на петрола зависят от цялото световно предлагане и търсене – а не от „енергийната независимост“ на една нация, както президентът Никсън тогава си представяше и повечето коментатори на Fox News все още правят. Рецесията в САЩ от ноември 1973 г. до март 1975 г. беше предизвикана от глобален шок в цените на петрола, а не от специфичен за регион „недостиг“ на петрол. Но икономическите щети бяха значително утежнени от контрола на цените, нормирането и от повишаването на лихвите на Федералния резерв от 10% на 13,5% до юли 1974 г. За съжаление, тези, които отговарят за SPR, не научиха нищо от глобалния шок от цените на петрола от 1973-74 г., след като претърпяхме още два такива шока от 1979 до 1982 г. По време на иранската революция цената на суровия петрол WTI скочи от 14,85 долара през януари 1979 г. до 39,50 долара през април 1980 г. – и икономиката на САЩ изпадна в рецесия – тъй като доставката на ирански петрол се срина от 6 милиона барела на ден (mbd) до 1 или 2 милиона И все пак SPR продължи забързано да купува петрол за резерва, вместо да продава. Още веднъж през първите две пикови години на войната между Иран и Ирак (която започна през септември 1980 г.), доставката на иракски петрол спадна от 3,5 mbd на 1 милион или по-малко и икономиката на САЩ изпадна в по-дълбока стагфлационна рецесия. И все пак SPR продължи да трупа повече петрол. SPR бързо нараства по време на две ужасяващи стагфлационни рецесии – от 73,1 милиона барела през януари 1979 г. до 290 милиона до декември 1982 г. Стратегията за инвентаризация на петрола SPR в началото на 80-те години на практика се превърна в програма за ценова подкрепа на петрола на ОПЕК. По време на най-големия скок на петрола от всички тях – „Нефтения шок от 2007–2008 г.“ – никога не е била освободена нито капка SPR петрол. Напротив, SPR продължаваше да нараства, като наддава за все по-скъп петрол. Цената на суровия петрол WTI скочи от 50 долара за барел през януари 2007 г. до 133 долара до юли 2008 г., което предизвика Голямата рецесия (с помощта на масивно количествено затягане от Фед). Запасите на SPR нараснаха от 688,6 милиона барела през януари 2007 г. до над 707 милиона до средата на 2008 г., когато цените на петрола достигнаха рекорд. Оставяйки впечатлението, че служителите на резерва са готови само да добавят към петролния резерв (независимо от цената) и никога да не продават, поредните правителства направиха твърде лесно за петролните търговци да предпочитат инерционните залагания за нарастващите цени на петрола (с опции за кол.) с незначителен риск от изненадваща продажба, каквато беше тази от 1991 г. от SPR. По подобни причини твърде предсказуемият план на президента Байдън за освобождаване на резерви, независимо от цената е почти толкова нестратегически, колкото предишните планове за добавяне на резерви независимо от цената. Това е като да играете Texas Hold’em с много опитни търговци, като същевременно държите всичките си карти с лице нагоре. Редакторите на Wall Street Journal се оплакват, че „нефтът ще трябва да бъде заменен, което ще увеличи бъдещото търсене“ – сякаш концепцията за „продажба на високо и купуване на ниска цена“ им е неразбираема. Попълването на резерви не трябва да тласка значително цената обратно нагоре, ако резервите се заменят тихо и непредвидимо с течение на времето, когато цената е привлекателно ниска. Ако администрацията на Байдън просто се опитва да намали „цените на помпата“ през година на избори, както предполагат циниците, това би било злоупотреба със SPR и лоша икономика. Истинската заплаха от големи скокове на петрола е за разходите за производство и разпространение, а не само за разходите за шофиране при автомобили с двигатели с вътрешно горене. Най-големите скокове на петрола бяха последвани от глобални рецесии през 1973, 1980–82, 1990, 2000 и 2008 г. Въпреки това, SPR очевидно имаше за цел да компенсира подобни икономически рискове от сериозни скокове на цените, дължащи се на смущения в чуждестранното предлагане. Руската война срещу Украйна отговаря на това описание, дори ако цената на петрола все още не е плашещо висока в реално изражение. https://www.cato.org/blog/strategic-petroleum-reserve-was-never-used-strategically-1 Важно е да се отбележи, че Русия няма стратегически резерв от нефт, те сега започнаха да обсъждат създаването на такъв. Най-големият в света е този на САЩ, следван веднага от Китай и Япония.

Почти същата, но за разлика от китайската схема в Ню Йорк става въпрос за класическо пране на пари, свръхбогатите купуват с подставени лица по офшорите жилища за стотици милиони долари и укриват данъци. Най-фрапиращите случаи са на руски и китайски милиардери, руснакът, който живее в Монако, и не е засегнат от санкциите, преди години е купил рекордно скъп апартамент в тези билдинги, за да спаси парите си при развода му с първата съпруга. Милиардерски им проблеми Горкият, след развода е останал с някакви жалки 7 милиарда лични пари.

Увеличението на добивите ще бъде капка в морето и няма да повлияе съществено на цените. Става въпрос да вдигнат с 200 000 барела дневното производство над планираното. Преди два месеца Байдън нареди да се отвори стратегическия резерв на САЩ и изкара на пазара дневно по 1 млн. барела. Е, ефектът беше временно смъкване на цените под 100 долара за барел за около месец и вижте сега къде сме - отново към 120. Така че, вдигането с пет пъти по-малък месечен обем от този на американския резерв едва ли ще има някакъв реален ефект върху пазарите. Още повече, че Китай излиза от ковид заключването и вероятно ще повиши обемите на внос от суров петрол. Според мен ОПЕК и специално саудитците ще изиграят някакъв политически пирует на куртоазия с Байдън, като максимално се възползват, че той им идва на крака с маслинено клонче. Ако действително нещо може да се постигне с по-големи количества суров петрол на световния пазар, това е отключването на иранския петрол и на този на Венецуела, които също са членове на ОПЕК, но там пък има политически капани за Байдън. Как например да се прегърне с Мадуро, като преди време САЩ блокираха цялата му икономика и подкрепяха опозицията, а британците им конфискуваха златото от резерва. Или пък демократите да плюят на атомната сделка с Иран и да си навлекат гнева на Израел и саудитите. Сложна и деликатна позиция пред изборите, когато цената на бензина в САЩ върви към 5 долара за галон.

Според мен и двете неща - че гарантира НЯКАКВА банкова стабилност и че е елитен клуб - са верни. Гарантира банкова стабилност, доколкото двете страни ядро на Еврозоната, Германия и Франция, гарантират на собствената си валута евро банкова стабилност, а останалите покрай тях се радват на тази гаранция. Еврото е предимно германски проект, в ядрото му е германската марка, а в основата на германската марка стоеше германската икономика с нейната производителност. Така че, според мен, германците ще са последните, които да искат нестабилно и уязвимо евро и нестабилна и негарантирана банкова и финансова система, основана върху евро. Това е тяхната валута, кръвоносната система на тяхната икономика. Каквото и да предричат икономически пророци като Стив Ханке за бъдещето на Еврозоната, то е ясно, че той говори от позициите на интересите на глобалната финансова система, базирана на щатския долар, ако изчезне основния валутен конкурент на щатския долар, още по-добре от тяхна гледна точка. И да, елитен клуб са, защото вижте в условия на финансова и дългова турбуленция, каквато е днешната, какви реки от финансова подкрепа към страните в Еврозоната се изсипват. Без тези еврови инжекции икономики като Португалия, Италия и Гърция щяха да са във фалит.

И според мен това е очевидно, но явно не се спазва стриктно от създателите на пари по света и у нас. Не могат, факт, само държавите в Еврозоната се радват на тази привилегия - от вратата на министерството на финансите излизат ДЦК /дълг/ а от вратата на ЕЦБ /образно казано/ влизат евро - и така до 9 трилиона дълг в балансите на ЕЦБ. Германски съд даже заведе дело срещу този празник на парипечатането, но докъде стигнаха с това дело не знам. Вижте сега баланса на управление "Емисионно" на БНБ: Това е последния седмичен отчет. В графата АКТИВ: Инвестиции в ценни книжа - никъде не уточняват какви са тези ценни книжа. Очевидно не са български. Какви да са тогава, според мен, предимно на страни от Еврозоната и американски. Те си имат пазар, нали? И сега следва интересната част: Пет години по-рано: я каква изненада - Инвестиции в ценни книжа, с 11 млрд повече отколкото днес. Значи за тези 5 години имаме леко плавен преход, преливане така да се каже в структурата на АКТИВИ - от инвестиции в ценни книжа отиваме в кеш. Ама защо така? Според мен инвестициите в ценни книжа са по-рентабилни от тези в кеша. Кешът няма лихва, даже е отрицателна. А ценните книжа имат доходност. Защо да преливаме ценни книжа към кеш? Моята версия е, че Паричния съвет, валутният борд в България, както е структуриран през далечната 1998 позволява печат на български левове единствено от наличността на актива валутен кеш, обозначено от БНБ като "Парични средства и предоставени депозити в чужда валута". Обръщаш ценните книжа в кеш и имаш златна кесийка за печат на левове, нещо като Сезам пещерата. В лимитите на трите актива де - кеш, ценни книжа и злато. Златото не го пипат, твърде малко е, а и ще се вдигне вой до небесата, пък и половината не е в България, може да не могат да си го изтеглят оттам по физически причини. Така че остават ценните книжа.

Държавата имаше 3 месеца да организира приемни центрове за такива хора в градска среда - може да не са идеални условия в тези центрове, каквито са направени в големите полски градове, но най-важното е, че са в среда, където хората имат достъп до медицина, магазини и транспорт, интегрирани са. А това, което се вижда на снимките е изолиран лагер, ограден с бодлива тел сред полето. Не е коректно да се винят закараните там, че недоволстват, най-вече защото те имат установен статут, а не са някакви хора, които тепърва трябва да бъдат проверявани в изолация. Вината си е на българската държава, трябва и отговорността да е на нейни служители, според мен.

Липсва, но в случая М0 се разбира еднозначно като "пари в обращение", това са банкноти, монети и разплащателни сметки, масата налични пари, с които се извършват разплащанията в страната, включително тези с дебитни и кредитни карти. Точно тази маса пари М0 за последните 4 години е нараснала с 10 млрд лева и това е проинфлационно. Бордът много ясно е дефинирал какво подкрепя М0 - валутните резерви в чужда валута, а те са предимно евро. Ако погледнете какви маневри са извършени вътре в рамките на "Емисионно" на БНБ през това време, прехвърлени са активи като облигации ДЦК към валутни резерви, за да се увеличи точно печат на М0, банкноти и монети. Как става това, по механизма за изкупуване на ДЦК от ЕЦБ, схемичката която горе сте линквал, държавата пуска ДЦК, продава ги по европейските програми на ЕЦБ и получава валута евро, която премества точно във валутните си резерви. Това освобождава пространство на печатницата да пуска повече парична маса М0 в банкноти и монети. затова напоследък тегля от банкомата само новички едри копюри, печатницата работи усилено. Сега, тук аз няма да се съглася с вас, че пускането в обращение на повече парична маса в кеш не е проинфлационно, то очевидно е. От една страна имате растеж на стоки и услуги с 4-5 процента на годишна база покупателна способност БВП, от друга на пазара се появяват пари в кеш и електронни разплащания в обем на 30 процента на годишна база /това е предимно от вдигане на заплати/. Естествено кешът е повече от стоката и това провокира по-голямо търсене и купуване, което е проинфлационно. Така че и вътре в рамките на валутния борд е възможен ускорен печат на пари, макар и в един от сегментите на паричните агрегати, а именно МО. И, според мен, точно на това се дължи изпреварващата и по-голяма инфлация в България в сравнение с тази в Еврозоната, почти двойно. По отношение на външната търговия и износа, погледнето данните, от момента на влизането ни в ЕС, ние като цяло имаме отрицателен търговски баланс между износ и внос, тоест отрицателно търговско салдо, България внася повече, отколкото изнася, а това е изтичане на валута, а не втичане.

Ами нали го видяхме "финансовия суверенитет" при Димитър Попов, Беров и Виденов, "За Бога, братя, не купувайте!". Някои са по-суверени от други.

Общите резерви, да, включително злато и задължителни резерви на търговските банки на депозит в БНБ. За валутния борд обаче важат само валутните резерви, които съм извадил от отчета им, те са рамката за печат на левове. Да, така е, но във валутните резерви, както писах, влизат и валутните заеми, които са дълг. така че балансът между плащането на този дълг и реалните активи във валута в този отчет не е показан, тоест каква част от тези депозити във валута на БНБ са и държавен дълг. За стимулирането на износа, безспорно, вътрешната инфлация означава по-евтина валута, която е стимул за износа. между другото, точно сега в условията на голяма инфлация в Турция износителите от Турция бележат бум на износ на продукция, тази инфлация работи за тях. И като знаем как е структурирана турската икономика на принцип на олигарси собственици на холдинги, които са монополисти за износа, явно в чия полза работи такава политика. Едва ли Ердоган е планирал това, защото там причините са политически, финансовият натиск върху Турция започна още при Тръмп, американските банки затегнаха кредитирането, целта беше Ердоган да клекне, той пък взе че се направи на мъж и т.н.