Б. Киров

Случаят с индийския инженер сам по себе си е уникално интересен, като конкретен пример за всестранно развит човек, успешен едновременно в областта на високите технологии (софтуеър), изкуство и усет към земята (фермер), това е толкова индийско. Но в темата за външния дълг на САЩ за мен по-интересен е друг аспект. Нека погледнем темата и от тази гледна точка. В предишен постинг към уводната статия посочих очевадната неточност на автора Иванджийски, който твърди, че цялото брутно производство на света е 30 трлн ам. долара годишно; всъщност то е 78 трлн. долара за 2014., от които по 18 трлн. са на САЩ и Китай и приблизително толкова на Европейския съюз; следователно 54 трл. долара се падат на три основни развити центъра, а останалите 24 трл. на целия останал свят, или иначе казано, трите най-големи производителни сили (Китай, САЩ и Европа) притежават три четвърти от брутния световен продукт, а останалия свят – една четвърт. Нека сега погледнем какво е било това съотношение в две възлови, според мен, времеви точки, за сравнение: 1990 г., когато падна Берлинската стена и формално приключи Студената война и блоковото противостоене и 1960 г., е бумът на технологиите и производството в Америка, след края на ВСВ и възстановяването от Голямата депресия. И така, през 1990 цялото световно производство, изчислено в долари е било в обем 27.5 трлн. долара, а през 1960 то е било 6.8 трлн., говорим за абсолютни стойности, но нека видим в тези две предишни фиксирани условно времеви точки какво е било съотношението: 1990 г.Общия световен брутен продукт е – 27.5 трлн., от които САЩ 5.97; Япония 3.1; Русия 2.9; Германия 1.67; Франция 1.26; Италия 1.52; Великобритания 1.03. Картината тук е съвършено различна – липсва изобщо от първата десетка Китай, иначе съотношението между САЩ и съвкупния продукт на западноевропейските нации отново е в паритет, но между Япония (азиатска свръхсила тогава и Германия се е наместил СССР (Русия) Нека се върнем още по-назад, през 1960, където общия световен продукт е бил 6.8 трлн: САЩ са имали много по-малко като дял от световния, но несравнимо по-голям като процент спрямо другите поотделно – 0.52; втори са били СССР (липсват данни); трети Западна Германия (липсват данни); Великобритания 0.072; Франция 0.061; Китай 0.061; Япония – 0.044... Иначе казано, макар че САЩ са произвеждали около 8 процента от брутния световен продукт (срещу 25 през 1990 и 25 през 2014), в сравнение с останалите си конкуренти, те са били абсолютна суперсила, превъзхождаща в пъти конкурентите си, те са били безспорен Глобален лидер в производството Нека сега отидем малко напред в бъдещето. Ето какви са прогнозите (по покупателна сила, която е реалната) за 2020: Китай 28.22 трлн.; САЩ 22.29; Индия 12.7; Япония – 5.5; Германия 4.5; Индонезия 4.1; Русия – 3.99. Би могло, разбира се, да се изчисли и сумарното производство на Европейския съюз, но и без това се вижда ДРАСТИЧНА промяна на съотношението в тежестта. Всички тези цифри за мен за показател за динамиката в глобалното преразпределение на производството, което не може да не се отрази върху глобалната тежест на валутите; не вътрешния или външния дълг на държавата САЩ са нейния най-голям икономически проблем; ако има такъв в глобален мащаб, то е позицията на долара като световна валута, дали при промяната на съотношенията в дела от световното производство, доларът ще удържи позицията си на доминираща глобална валута?

Тъй като темата е дефинирана: "Американският външен дълг - световен проблем", бих искал да се обоснова, защо според мен, американският външен дълг не е световен проблем, той не е проблем дори и за икономиката на Съединените щати. 1. Този външен дълг е под 30 процента от целия национален дълг на САЩ, или той е под 5 трлн. от общо 19 трлн. 2. Във външния дълг на САЩ влизат (както установи Ник) и задълженията на чуждестранни корпорации, юридически и физически лица, регистрирани като местни лица в САЩ, но имащи задължения към чужди банки и финансови институции в чужбина (те не са малко, както се видя какви чужди капиталовложения са влезли само за 1 година, само в 1 американски щат (Делауеър) - 2.6 трлн. долара през 2007) 3. Четири пети от този външен държавен дълг е в долари, тоест местна американска валута. 4. Че външният дълг не представлява проблем дори за икономиката на САЩ и не се предвижда да расте, е видно и от прогнозата, която публикува Ник тук http://money.cnn.com/2016/06/26/news/economy/hillary-clinton-donald-trump-debt/ , където авторите предвиждат и при двата варианта на общия дълг (при Хилари Клинтън или при Доналд Тръмп) за следващите 10 години нарастването да е за сметка единствено на публичния дълг, като гледат на външния като на константа, той и в двете прогнози си остава без промяна за 10-годишния период - 5 трлн. За мен по-интересен е въпросът дали нарастването на публичния дълг не е изчислено статично и фиксирано към днешната реалност от авторите на 10-годишната прогноза, но това е за съвсем отделна тема, и уравнение с твърде много неизвестни. Но дори и тези прогнози да са верни - надхвърляне на публичния дълг над 100 процента величината на БВП и в двата случая (и при варианта Тръмп, и при варианта Х. Клинтън), това не би представлявало само по себе си "световен проблем", а единствено проблем на САЩ, а в сравнение с други страни, съвсем не от най-тежките случаи. Достатъчно е да се погледне съществуващото днес съотношение между публичен дълг-БВП, за да се види, че САЩ, стоят на доста добра позиция в класацията: Със зелена линия съм подчертал Европейския съюз като цяло, който е с 11 позиции по-нагоре от САЩ, но в случая "по-нагоре" означава с по-голяма задлъжнялост 86.8 (ЕС) срещу 73.6 процента (САЩ). Ако погледнем от друга страна, кои са държавите с най-нисък публичен дълг, не мисля, че това е показател за силна икономика (с няколко изключения, но доста специфични като политическа система):

Да, доста неочаквано и за мен беше, че в годината на началото на кризата (2007) в Делауеър са влезли чужди активи за 2.6 трлн долара, което всъщност е повече от половината външен дълг на САЩ сега и горе-долу БВП на страни като Италия и Русия - този щат си оправдава името. И че изпреварва като офшорна зона Швейцария, Люксембург и Ситито. Но неведоми са пътищата финансови. Иначе темата, според мен, си е много далече от завършване - тя е брашнен чувал, при това е пълен с брашно, така че докато го изтупаме... Без отговора ти с който ти ме насочи да търся в тази посока, въобще нямаше да го направя, така че заслугата тук е повече твоя Интересно е и, че на следващата година само от страни от т.н. Трети свят са влезли още към трилион долари, защо ли тези хора така страстно носят парите си в тази страна, която според Сириус, вече е "плевня", от която всички трябва да бягат с натъпкано злато по джобовете И като си помислиш, че успоредно с това действа и онова законче за зелената карта в комбинация с милиона, колко ли хора, питам се, от къде тъдява нашите балкански ширини, се радват на привилегия да имат зелена карта в съчетание със сметка в Делауеър, например? Интересно ми е дали това е единственото такова място в САЩ?

Ето още малко информация за изнемогващите от външни дългове американци, как се борят с този проблем: Ако си мислите, че Швейцария или някое от офшорните островчета със статут на данъчен рай е най-секретното място във финансовия свят - грешите. Това е малкият американски щат Делауеър. Той измести Швейцария от първото място в тазгодишната класация (2008) на базирана във Великобритания организация за т.нар. данъчна справедливост. Според Tax Justice Network през 2007 г. - годината, когато започна финансовата криза - в САЩ са били депозирани 2.6 трилиона долара на неамерикански компании и физически лица, които не са американски граждани. През 2001 г. те са били 1 трилион долара. Авторите цитират прогноза на базираната във Вашингтон организация Global Financial Integrity (GFI), според която през тази година (2009) само от развиващите се икономики по света тайно ще бъдат изнесени между 850 млрд. долара и 1 трилион долара Класацията е резултат от анализ на законите, практиките и размера на финансовите потоци в 60 територии със статут на данъчен рай. В нея има някои изненади, като например това, че Унгария е класирана близо до Кипър и далеч пред о-в Ман, а на дъното е Монако. В челната петица са Делауеър, Люксембург, Швейцария, Каймановите острови и Великобритания, или по-точно лондонското Сити. Любопитно е, че в "дяволската дузина" на секретните финансови центрове 7 от позициите са заети от места в Европа. Сред европейците в челото на класацията са още Ирландия, Белгия, о-в Джърси в Ламанша и Австрия. Останалите места от шесто до дванадесето са за Бермуда (7), Сингапур (8) и Хонконг (10). "Докато САЩ подскачат насам натам и викат: "Аха, лоши, гадни швейцарски банки!" те правят абсолютно същото, когато стане дума за сметки на чужденци", коментира Сара Люис, изпълнителен директор на организацията. Информацията е оттук: http://www.dnevnik.bg/biznes/2009/11/01/808184_amerikanski_shtat_e_nai-tainiiat_finansov_centur_v/ А това е линк към програмата за получаване на зелена карта за чуждестранен инвеститор от 1990, която получава всеки, инвестирал в икономиката на САЩ и открил най-малко 10 работни места за американски граждани, през 1990 сумата е била 1 млн. щатски долара за такъв инвеститор, „зелена карта” знаете какво е. https://www.uscis.gov/eb-5

За външния дълг това абсолютно е така и си е чиста популистка заигравка, то и за брутния държавен дълг цифрите не са такава драма, защото ти сам беше постнал тук една таблица и там имаше европейски държави с доста по-голям обем дълг от САЩ и с далече по-скромни възможности като икономика, сега не ми се рови из цифрите; а Чаушеску преди да го гръмнат верните му съратници беше докарал дълга си до 0, но имаше един лаф, че трябва да си кенгуру и да минеш на подскоци през Румъния, за да не те изядат, докато минаваш - румънците живееха тогава по-зле от всички соц.държави, но нямаха дълг. Специално за Сингапур държавният дълг е към пенсионните фондове, които държавата използва за строителство на жилища, там е най-голямата сума, а при външния случаят им е аналогичен с Люксембург, за който външен дълг тук си говорихме с Върбанов, и никой не даде друго обяснение.

Съвсем скоро имаше грандиозен скандал с Епъл, регистриран в Ирландия и иск на ЕС към Епъл за неплатени данъци в размер на 12 млрд., той и сега си тече, но ирландците (!) вече го оспорват, заедно с Епъл: тарикатите от Епъл миналата година са платили данъци в размер на 0.05 процента, да им имаш данъците!

То ако е за това, може и да се позабавляваме с приказки, може и едно джитболче да прехвърлим, пък току виж излезе нещо интересно, поне като сме декларирали, че не го правим "научно" няма да ни се смеят.

Ами не, Ник, аз казах общо взето всичко на нивото на компетентността си в тази тема, така че освобождавам тук терена на други форумци. Ако мога да науча нещо от тях, бих се включил.

Ник, тук вече стигаме до необходимост от конкретна работа с огромно число цифри и факти, познаване на закономерности в макроикономиката в детайли, както и страшно много време, за да се анализира внимателно всичко това в детайли, за да могат да се правят някакви адекватни прогнози, имащи реална стойност. Това си е работа или за изключително ерудиран човек, прекарал години в изучаване на американската икономическа и политическа система, или за работа на добре подготвен екип от такива хора, работещи по по различни варианти целево. При това вариантите могат да се правят в различни аспекти и да служат за различни цели. Както виждаш, последният материал, който си постнал е 162 страници, при това с доста конкретна информация, и за да го ползва адекватно човек, би следвало внимателно поне да го прочете. Искам само да отбележа, че вече отдавна не обсъждаме темата, в която сме – тук става въпрос ЕДИНСТВЕНО за федералния (държавния) дълг, като е изключен ВЪНШНИЯ държавен дълг в размер на 5 трлн., тук в тези анализи се обсъжда единствено вътрешния федерален дълг в размер днес около 14 трлн. Това е важно уточнение. От него следва, че тези две прогнози – 29 трлн. нарастване при Клинтън за 10 години и 39 трлн при Тръмп са направени за сегашните 14 трлн вътрешен държавен дълг, авторите не се занимават с перспективите пред външния. При това, от линка, който ми даваш, извадих следната застраховаща авторите фраза: „In “Promises and Price Tags: A Fiscal Guide to the 2016 Election,” we analyze the major proposals from the candidates as of June 24, 2016. Using credible outside sources as well as our own estimates for each policy, we generate a low, central, and high cost estimate of the fiscal implications of Trump’s and Clinton’s proposals to date. Our estimates are rough, rounded, and based on our understanding of the candidates’ policy proposals and details; they do not represent a final analysis. As candidates continue to add to and clarify their policy proposals, we will continue to update our estimates.” След като това са „приблизителни, закръглени и базирани върху нашето разбиране (това е ключово! И то е най-важно) върху обещанията на кандидатите анализи.”, тези анализи могат да значат всичко и нищо. Има безкрайно много други фактори, невключени в базата за анализ – например, промяната на съотношението „внос-износ”, вдигането на митата и рефлектирането на приходите от това вдигане; сключването или не-сключването на договорите NAFTA или TPP, условията при които са сключени, откриването на работни места (или не), връщането на бизнеса от офшорните данъчни зони зад граница (или не) и т.н. и т.н.; просто авторите на текста няма как и не могат да ги сложат в сметките си, ето защо са направили „закръглени, приблизителни” и статични изчисления. Материята е много обемна, сложна и почти необхватна като варианти, за да се наеме някой да даде дори относително точна прогноза. При Тръмп виждам, че основната разлика в прогнозата от тези 10 трлн отгоре в сравнение с Клинтън е калкулирана от намаляването на данъците с което приходите падат за периода с над 9 трлн; но не е направен дори и опит за прогноза дали това падането на данъците като проценти няма да ускори икономическата активност многократно (може би да, може би не) и за сметка на по-голямата активност да се генерира по-голяма събираемост при по-ниска база, това по принцип е възможно и се е случвало. Същото важи и за Клинтън – никой не би могъл да изчисли точно, тези пари инвестирани от федералния бюджет в инфраструктура, образование и високи технологии какви позитиви ще генерират в приходи.

Някои казват, че някъде биели негрите. Къде е разликата?

Е аз не цитирах имена на опоненти, ама ти сам се написа. Няма смисъл пак да започваме този спор, освен това сега не говоря за "романчето" й като такова, а за описанието на марксистката утопия в нейния американски вариант, което там присъства на доста страници.

Ник, съзнавайки че забиваме все повече в офтопик, ще ти кажа накратко какво мисля за марксизма - написал съм го и в темата на Алвата в този форум - смятам, че Маркс има своя принос като икономист (политикономист) в тази наука, той се изучава и до днес в елитните западни университети като такъв, и дотам. Цялата му доктрина за политическо решение на икономически въпроси, манифеста и т.н., са пълна утопия и булшит. В темата на Алвата дълго и напоително му опонирах точно за това, мога да го правя и тук, но ще отидем наистина... в гори тилилейски. Всички тия глупости за работници-собственици, които колективно решавали какви да са им заплатите и т.н. направо са описани като гротеска от Айн Ранд в антиутопията й, която се опитах да анализирам в друга тема тук, но бях почти заглушен от доста крайни опоненти. Приложението на тази доктрина, под каквато и да е политическа форма, води или до Пол Пот и червените кхмери или, в най-добрия случай, който и Алвата ми набутваше като пример - до Титовия социализъм и идилията на Джилас в Югославия. Така мисля.

Фружине, не си, защото като искаш да кажеш някакъв аргумент, напиши го, поне резюмирай това, което говорят тези господа, не всеки има време да слуша 40-минутни диалози на руски език, за да разбере какво точно искаш да кажеш с този клип. Когато аз превеждам нещо от видео с реч на Тръмп или Хилари Клинтън в тази тема, винаги се аргументирам защо го правя, и какво искам да кажа с този текст, освен това си давам труда да го поднеса във форума писмено, от уважение към читателите и за да им спестя време.

Темата за връзката между ортодокса (Византийския държавно-църковен модел) и и комунизма е много интересна, там Алвата има какво да каже, макар че в една от последните му теми се изявяваше като привърженик на марксизма. Връзката с държавния капитализъм, ортодокса, царя-батюшка в Русия въобще не е случайна в тази система, където Църквата винаги е била идеологическо оправдание на държавата, но е за друга тема. И въобще не е случайно, че този модел на комунизъм и сталинизъм пусна корен именно в Русия, където моделът все още беше съхранен, на ортодоксалната църква и подчинената й идеологическа функция на самодържавието, там просто Сталин се настани върху здрав фундамент. Но пак, нека се придържаме към темата, защото забиваме в дълбок офтопик., а Сириус и Фружин точно това искат.

Сириус, моите уважения, в други теми сме имали съвпадения на мнения, но тук направо се оля: каква "глътка въздух" за 45 години, бе човек? не си ли спомняш доклада на Петър Младенов през 1989, когато описваше НРБ като фалирала държава, каквато тя беше. Хайде стига.

Правя си корекция сам, публикувам данъчните прагове, които са били и са в сила през 2015-2016 г. Грешката е моя, като твърдя, че необлагаемият доход сега е 20 000, не е вярно, на практика в плана на Хилари Клинтън този праг не е променен: за мен по-интересен е друг въпрос, свързан с темата, по който има най-противоречиви интерпретации: как всеки от двамата кандидати, в случай, че бъде избран за Президент, ще реши въпроса с националния дълг. Доналд Тръмп заявява, че в първия си мандат ще го намали с 50 процента, а ако бъде избран за втори, практически ще го сведе до 0; това обаче беше в първите фази на вътрешнопартийните избори, сега нищо не заявява по този въпрос. не съм срещал и мнения на Хилари Клинтън по отношение на растящия държавен дълг. Тук темата е за макроикономисти, и каня колеги, които в предишни теми са демонстрирали познания в тази сфера, да участват (Атом, Невски, който на практика не е баннат, ако чете тези постинги, а и други, които прочетох в стари теми по икономика, колеги включвайте се). п.с. Само за сравнение и размисъл, таблицата на данъчно облагане през 2008, когато Барак Обама стана Президент на САЩ: данните са оттук http://www.bankrate.com/finance/taxes/tax-brackets.aspx За този период държавният дълг е нараснал от приблизително 12 трлн. долара през 2008 до 19 трлн. през 2016 или иначе казано с 50 процента. Корпоративният данък за тези последни 8 години практически не е променян, дори леко е понижен: http://www.tradingeconomics.com/united-states/corporate-tax-rate Предложението на Доналд Тръм е за неговото драстично намаляване до 15 процента.

Не е съвсем така, защото ако това беше вярно, практиката на такъв автор като Зигмунд Фройд и досега щеше да бъде херметично затворена сред изключително тесен кръг практикуващи психиатри и никой нямаше да знае за нея. Но той я описва и популяризира, има смелостта да направи това, и да я изложи публично – най-напред пред своите студенти в лекции („Основи на психоанализата”), които после публикува във вид на книга. Това беше и първата книга от него, която съм прочел преди 30 години, когато се държеше под ключ в Народната библиотека, за да не удари в основата на социалистическата идеология. Така че тезата „практиката е безмислено и направо вредно” да се извежда в социалното пространство ми изглежда абсурдна. Но както казваш, хора всякакви, свят шарен, да живее свободата... за този, който може да си я позволи.

Ето как една статия на сайта на ВВС от 16.09.2016 оценява сравнително двете икономически платформи на двамата кандидати за Президент. Авторът се въздържа от оценки, изводи и прогнози, нещо което е доста често срещано в други икономически аналитични материали по темата: http://www.bbc.com/news/business-37013670 Данъци Доналд Тръмп обещава намаляване на данъците за всички и съкращаване на данъчните нива от 7 на 3. Той ще намали най-горното ниво от 39.6 на 33 процента. Хилари Клинтън ще остави за повечето американци данъците без промяна, но ще въведе още едно данъчно ниво за най-богатите. Приходите от него ще се харчат за програми като безплатно университетско образование от малко имотните и средно заможни семейства. Тази най-висока данъчна категория ще прибави още 4 процента за хора, които печелят повече от 5 млн. годишно. И двамата кандидати обещават да „затворят данъчни вратички”, които облагодетелстват богатите. ДоналдТръмп предлага приспадане на парите, отделени за грижи за децата, които да не се облагат с данъци, докато Хилари Клинтън иска такова приспадане да има само за онези, чиито данъци са под 28%. При предложението на Тръмп 43 процента от американците няма да бъдат облагодетелствани от данъчните облекчения за деца, тъй като и без това ще останат под облагаемия минимум, тоест ще бъдат облагодетелствани тези с по-високите доходи. Доналд Тръмп предлага пълно отменяне на Данък наследство, такъв ще остане само за член на семейството с богатство за наследяване по-голямо от 5.45 млн. или фамилна двойка с наследство по-голямо от 10.9 млн. Доналд Ттръмп заявява, че ще намали корпоративния данък от 35 (един от най-високите в света) на 15 процента. Нито един от двамата кандидати не предлага съществени съкращения на разходите за обществено осигуряване и здравните програми; парите необходими за тях растат с годините и не е ясно откъде ще дойдат, без вдигане на данъците. При данъчната стълба на Хилари Клинтън се забелязва нещо за мен странно: досега необлагаемият доход е 20 000 годишно, а тя го сваля на 9 275, това реално означава облагане и на бедните, защото прагът на бедността е около 20 000 (според минималната работна заплата), но като компенсация, Клинтън иска да се вдигне прагът на минималната работна заплата, поне това заявява в речта си от 11.08.2016 - този текст не е от материала на ВВС, мой е. Освен това, Клинтън иска Федералното правителство да увеличи финансирането в здравеопазване, грижи за децата и т.н. социални програми - става малко "от единия джоб в другия", защото част от тези пари от Федерални програми пак ще идват от данъците на бедните с доходи над 10 000 и до 20 000 долара годишно, те пак са си в сегашния праг на бедността. Митнически тарифи Доналд Тръмп иска 35 процента мито върху мексиканските стоки и 45 процента върху китайските. Това щяло да окуражи американските купувачи да купуват американски стоки, но това би могло да окуражи и Мексико да наложи мита върху американските стоки. Мексико купува стоки от САЩ за 267.2 млрд. през 2015, като така е бил вторият най-голям експортен партньор на САЩ. Хилари Клинтън казва, че такива тарифи ще доведат до търговски войни и ще намалят конкурентноспособността на САЩ глобално. Клинтън прави колебливи крачки в изявленията си за търговията. Преди тя подкрепяше Trans-Pacific Partnership (TPP), но по време на кампанията си каза, че „това не е най-добре договорената програма от гледна точка на САЩ”. Нейният план е фокусиран да се дадат някакви данъчни преференции на високотехнологични американски компании, за да бъдат те стимулирани да произвеждат на американска земя, вместо да се внася такава продукция отвън. Търговия Доналд Тръмп: - ще предоговори търговските споразумения в полза на САЩ - Ще се откаже от тях, ако такива по-добри условия не могат да бъдат постигнати - Ще сложи по-високи мита върху стоки на големи търговски партньори като Китай и Мексико Хилари Клинтън: - Променено мнение за Trans-Pacific Partnership (TPP), в преговорите за което тя участваше - През 2007 критикува търговските договори с Южна Корея, после обаче като Държавен Секретар ги подкрепя - Покрепя НАФТА, но след като преди е била критична към това споразумение Работни места И двамата кандидати обещават да намалят безработицата до под 4.9 процента още в началото на следващата година Доналд Тръмп се фокусира в това да окуражава американския бизнес да открива работни места в САЩ. Той твърди, че инвестициите в инфраструктура, намаляването на търговския дефицит, намаляването на данъците и премахване на регулации ще улеснят работата на американските компании да развиват производство на американска земя. Неговият план е насочен към отваряне на повече фабрични работни места, които са намалели с около 5 млн. от 2000 до сега. Тръмп обещава да открие 25 млн. нови работни места за следващите 10 години и да постигне средно годишен растеж на БВП от 3.5 процента. Хилари Клинтън има по-различна визия за работните места. Тя призовава за квалификация на работната сила – частично финансирана от вдигането на данъците за най-богатите. Тя настоява също за инвестиране в инфраструктурни проекти и в проекти за алтернативна енергия, като се отворят много нови работни места в тези сфери.

Ето онази част от речта на Хилари Клинтън от 11.08. 2016, касаеща данъчната политика на нейния план Economics 101. Виждат се някои релефни различия, предимно като икономическа философия, с казаното от Тръмп, разбира се, всичко е изречено с предизборен патос. Би било интересно от двете данъчни платформи да се извлекат само конкретните цифри и да се сравнят огледално и успоредно, тогава предизборната реторика няма да служи като фон от емоционален „шум”, неизбежен в предизборната надпревара. Очевидно е обаче от пръв поглед, че икономическата политика на Хилари Тръмп е насочена в посоката, в която се развиват повечето социални държави в Европа "Това прави днес всяка една развита страна и вече го е постигнала.": "Нека поговорим за данъчната политика на Тръмп. Той ще освободи големите корпорации, милионерите и брокерите от Уолстрийт от трилиони долари данъчни задължения. Това ще увеличи нашия национален дълг и евентуално ще доведе до масивно съкращаване на нашите приоритети като образование, здравеопазване и околна среда. В своята реч преди няколко дни той призова за нова данъчна дупка – нека я нарека Данъчната Дупка на Тръмп – защото тя ще му позволи да плаща наполовина от неговите данъци от приходите на неговите компании. Той ще плаща по-малък процент от милиони американци от средната средна класа. Един непартиен експерт описва неговия (на Тръмп) план, цитирам, „наистина добра сделка за Доналд Тръмп”. Наистина, трудно е да се каже колко добра точно, тъй като той, за разлика от всеки друг кандидат за Президент досега, отказва да представи данъчната си декларация. Но ние знаем, че 400 от най-богатите данъкоплатци в Америка ще получат данъчни облекчения средно на човек по 15 млн. долара през тази Данъчна Дупка на Тръмп. После идва Данък Наследство, който Тръмп иска да елиминира изцяло. Ако вярваме, че той е толкова богат, колкото той сам казва, само този закон ще спести на фамилия Тръмп 4 млрд. Той обаче няма да засегне 99.8 процента от американците. Така че, те (Тръмп) ще получат своите 4 млрд., а 99.8 процента американци няма да получат нищо. Само си помислете какво може да направим с тези 4 млрд. долара. Можем да платим на повече от 47 000 ветерани да получат 4-годишно университетско образование. Можем да осигурим здравеопазване годишно на повече от 3 млн. деца. Мисля че има и други по-добри начини да се харчат пари. В понеделник бях на път за Скрантън, Пенсилвания, заедно с вицепрезидент Байдън. И той ми каза: „Не ми казвай какво цениш. Кажи ми какъв е твоя бюджет и аз ще ти кажа какво цениш.” Е, добре, Доналд Тръмп иска да даде трилиони долари от данъчни облекчения на хора като самия него. Аз искам да инвестирам във ветерани, в нашите деца, нашите полицейски служители, и още много, много други. А вие сами си извадете заключения за ценностите. Сега, истина е, че ние и двамата обещаваме да свалим данъците за средната класа семейства. Той направи голямо обещание. Но неговите съветници, неговите собствени съветници казаха, че той не може да ги изпълни. Обаче ще изпълни двойните данъчни облекчения, които обеща в Детройт, и ще предостави трилиони долари на най-богатите американци и корпорациите. Една от големите разлики между мен и Доналд Тръмп е, че това което ви казвам, че ще изпълня от моите планове, е реално изпълнимо, и ще държа вие да ме държите отговорна за него по резултатите. Неговите обещания ми напомнят оная поговорка "твърде хубаво е, за да е истина.” Известно е, че жените днес са единствен или основен работещ във все по-голям брой семейства. Знаем също така, че мнозина американци работят извънредна работа, за да вържат двата края. Ето защо, ще облагодетелстваме живота на добросъвестните работници, добросъвестните родители и грижовните за фамилията. Затова имаме ясна визия да изградим качествени и достъпни детски градини и ясли за децата на всички американски родители и да ограничим с праг цените за тях до 10 процента от семейните приходи. Миналата седмица Тръмп за пръв път каза нещо реално от своите планове. Защото преди той просто отклоняваше темата за грижата за децата. Сега заяви, че ще изключи платените пари за децата от данъчно облагане. Неговият план беше критикуван отдясно, отляво и от центъра – защото очевидно е предназначен за хора като него. Той ще спести по 30-40 цента от всеки 1 долар на най-богатите семейства, даден на бавачките на децата им, но няма да спести нищо на милиони здраво работещите семейства, които трябва да осигурят грижа за децата си, защото на тях им се налага да ходят ежедневно на работа, за да не я загубят. Аз мисля, че вместо да връщаме данъци от грижи за децата, ние (като държава) трябва да осигурим реално облекчение на десетки милиони от работещи семейства, изнемогващи от разходите по отглеждане на деца – същите тези семейства, които неговия план игнорира. И това ще е само начало. Защото колкото повече ние помагаме на работещите семейства, толкова повече ще спечели икономиката като цяло. Например, гарантираната еднаква такса не само ще увеличи заплатата на работещите жени – тя ще усили и семейните бюджети и приходите идващи от чужбина. И не разбирам защо Тръмп е против това. Добре осигуреното семейство не само ще улесни живота на майките и бащите – то също означава израстването на ново поколение образовани и талантливи американски деца, което ще има ефект върху американската икономика. Това прави днес всяка една развита страна и вече го е постигнала. И той (Тръмп) отново е против това. Повишаването на федералната минимална заплата не само ще сложи повече пари в джобовете на ниско платените работещи – това означава, че те ще харчат повече, купувайки повече стоки и услуги от работещия бизнес. Тръмп пак е против това. Това е нещо, което даже производителите на автомобили са проумели още в началото на 20 век, когато решават да плащат нечуваната тогава дневна надница от по 5 долара дневно на своите работници. И когато биват критикувани от другите бизнесмени: „Как си позволявате толкова високи заплати?”, те дават най-добрия отговор: „Ние искаме хората да могат да си позволят да купуват нашите коли.” Ето защо в нашия план Economics 101, ние искаме успоредно повишаване на заплати и данъци, което ще помогне на икономиката като цяло да расте и да бъде по-справедлива. Също така, запазването и разширяването на социално-осигурителната система, не само ще помогне на възрастните американци на живеят старините си достойно – това ще помогне на семействата да облекчат финансовите си тежести. Вярвам същото нещо и за реформата в имиграционните закони по амнистията на незаконно пребиваващите имигранти. Ние вече така или иначе имаме работещи от тези хора, които си плащат по 12 млрд. осигурителни вноски ежегодно, въпреки че нямат документи. Така че, след като осъществим реформата, ще си осигурим нови приходи и нов растеж, ще узаконим статута на тези работещи без документи, експлоатирани сега от техните работодатели, което създава напрежение сред тях. И накрая, укрепването на профсъюзите няма да е само в интерес на техните членове – това ще доведе до по-добро заплащане и условия за труд за всички хора на наемния труд."

Здравей, Ник. Май само двамата останахме в тази тема да пишем по същество. Рон Пол на тези години може да си позволи да проповядва като утопист-либертарианец; и комунизма е утопия, но „реалния социализъм” (държавен капитализъм), базиран върху тази утопия, не беше – това като отклонение. Нямаме разминаване във вижданията, също съм на мнение, че дали мадам Клинтън или мистър Тръмп бъдат избрани за Президент, държавата ще се намесва в икономиката, повече или по-малко, както очевидно от цитираното го е правела по времето на Рейгън. Големите различия са във външната политика, но това е за друга тема, ако е изобщо за този форум.

Сега си много по-ясен и се изразяваш, поне за мен, по-сполучливо. Нито съм от засегнатите, нито от реагиращите, опитвам се да разбера, а за мен това означава да го изразя с думи и понятия, в конкретния случай, на български език, който ми е занаят и работно средство. Да видя „как става”, какъв е принципа и каква е механиката, да пренаредя в моето съзнание всичко отново, както ти вече веднъж си го направил, за да видя твоята работа, като цяло и отделни елементи. За това обаче, ти трябва освен обща картина, да ми дадеш и адекватни за мен елементи, за да мога да разглобя твоята картина, и да я събера сам точно. Ако влагаш „изменено спрямо общоприетото значение и пълнеж” в терминологията си, за това по мое мнение си има начин да го „преведеш” – най-напред като обясняваш новото значение през вече „общоприета терминология”, след което вървиш натам стъпка по стъпка. Донякъде като нова картина от пъзел със стари елементи, които трябва да напаснеш в друга. Ако старите елементи не пасват никак, правиш съвсем нови, но предварително ги дефинираш за публиката, докато строиш картината. Така го правят и много големи и сложни като мисъл автори, сещам се за А.Тойнби. Академичен подход. Тази бариера в хода на интерпретирането може да се вдига постепенно и на етапи, така ще бъде и по-интересно. Ако територията ти действително е стандартно дефинирана за теб самия, имаш ясната й визия, но искаш да имаш по-широка комуникация (аудитория, диалогичност), просто ще ти се наложи да предефинираш и „преведеш” собствените си стандартни дефиниции, за да стъпят върху твоята позната територия и други, ти решаваш какъв кръг искаш; иначе рискуваш да монологизираш или да я затвориш в херметично тесен кръг. Може и да звуча дидактично, но това е положението с изразните средства – колкото и да си интересен и оригинален като мислител и практик, ако не си в състояние да го изразиш, никой няма да го разбере. Това по отношение на комуникацията. Мен конкретно ме интересува как виждаш и какво знаеш за решението на конфликта между двете части – рационалната и религиозната – в психиката, за което пишеш: „Ето това открих чрез самоаналитични и практически техники и експерименти. Изрязано е само до основни, условни и положения по конкретната тематика. Относно това дали съм религиозен или рационален - не е ли ясно, щом го откривам в себе си значи нося и двата аспекта - както е всеки човек. Дълбоко в себе си се развиват едни процеси, наяве се развиват други.Когато двата аспекта влезнат в противоречия, настъпва вътрешен дисонанс, когато той се задълбочи, настава нещо като "разцепване". В зависимост от конкретиката и огромен набор от условия, среда, житейска линия и отразените събития през нея, се решава този дисонанс. Алгоритъма за решения на вътрешни конфликти е сравнително елементарен - какъвто е възможно в природата да го програмира - или се реализира отпадане на една от двете възможности и така конфликта изчезва. Или се "разделя" битието на "две лица" ( или пък две роли ) и всяко едно заживява като в свой собствен живот. Появата на рациото в човека по принцип носи огромен потенциал да решава вътрешни конфликтни положения. Но не и когато то самото е част от конфликт. Още повече, че по-голямата част от тия "борби" се развиват далеч от съзнанието, в зоната на неговото невидимо. Това също е част от механизма на изтласкване, като лакмуса също е изключително опростен - има "болка" - значи има проблем. Ако спре "болката" - значи проблем няма. Голямата част от хората са движени и определени от тия атавистични импулси. В това няма нищо рационално, то е инстинктивно, то се води от записани множество защитни програми, които обаче често се включват и активират доста разбъркано и в много случаи дори пораждат конфликт едни на други." Интересува ме като процес на практика, ако имаш такава, в детайли, стъпка по стъпка. По-специално „отпадането” на една от двете възможности, как точно става това, чисто технологично; а също така и възможността за безконфликтен „синтез” на двете, което е по-интересно, според мен, и по-трудно постижимо, даже ми изглежда на практика невъзможно. За по-голяма точност в комуникацията, предлагам да се концентрираме в постинг само и единствено върху един елемент, въпреки че в този наруших това и включих цели три.

Въпросите ми не са „спор”, а опит за съвместимост на съдържанието в понятията, в семантиката. Езикът може да е прецизен инструмент, но и мотика, зависи кой и как го използва. цитат от Рамус: „Това че за самите будисти въпроса за 'произхода' на тази система от знания, е предпоставен...информационните описания, заложени някога, някъде, незнайно от кого и кога. Никога будистите не са претендирали че "това е тяхно" или че те са му автори. Те само го пренасят и използват...познавателни следи. Следи на сериозно познание, което НЕ Е В ПОЛЕТО на СЕГАШНИЯ ПЕРИМЕТЪР НА водещото днес описание на света...искам да кажа, че някога, отнякъде до човека днес, достигат следи на нещо, което идва някъде отвъд мерките с които мерим днес. Общия сравнителен и задълбочен анализ на всичко това, предполага да се допусне, че в общи линии всички налични "системи от описания" имат някакво общо ядро. И то - не произхожда от днешните представи на водещата парадигма.Това предполага да допусна, че още "преди да го ползваме ние хората" е налице някаква форма на информационни следи, достигнали до човека. Човеците ги нагласят според нуждите си, контекста от културни особености, география и социална конкретика, през цялата история...ползвам в словосъчетанието ЧИСТО (познание) - защото в своята "сурова форма", то касае много широк кръг информационни следи. А когато вече се стигне до неговото "ползване", за конкретни социални задачи, неговата "чистота" се изгубва. Защото самата идея за "ползване" орязва цялостността на една система от знания, като се "подбира" само онова, което е нужно. цитат от Киров: "...доколкото разбирам, ти си на мнение, че всеки един човек ...неговият истински ум... носи пълната информация за всичко, но... напластените върху този ум обществени предразсъдъци (религия, възпитание и т.н) държат в плен истинското му Аз (ум) и това негово Аз само не вижда себе си. цитат от Рамус: „Такива неща никъде не съм писал, не ги изразявам и не ги твърдя.” Какво тогава си написал, кое изразяваш, и какво твърдиш; каква е „тази система от знания...информационни описания, заложени някога, някъде, незнайно от кого и кога” и не твърдиш ли ти: „ползвам в словосъчетанието ЧИСТО (познание) - защото в своята "сурова форма", то касае много широк кръг информационни следи... А когато вече се стигне до неговото "ползване", за конкретни социални задачи, неговата "чистота" се изгубва. Защото самата идея за "ползване" орязва цялостността на една система от знания, като се "подбира" само онова, което е нужно.” Каква е тази „система на ЧИСТОТО познание”, от кой, кога и къде е била заложена в своята „сурова форма”, какви са неговите (на ЧИСТОТО познание) информационни следи и кога се губи неговата „чистота”? И защо твърдиш, че не си писал такива неща, не си ги изразявал, и не си ги твърдял, след като си? цитат от Рамус: „И освен това пиша и че голяма част от пишещите в темата, настояват че са рационални личности. Но някъде в себе си, те прикриват в личното си пространство положения, които са поставени чисто религиозно.Моят ... да го наречем извод или обобщение по всякакви въпроси, задължително рефлектира и е дълбоко свързан с това, което съм аз. Всяко мое отражение, е моето изразяване кой съм. По всеки въпрос, за да имам мнение, то първо се вниква в самия мен - кога, защо, как. В този смисъл първо съм открил в себе си кое, как и защо вярвам. С това се занимавам - всичко тръгва първо от мен.” Ти рационална или религиозна личност си СЕГА, след като сам си открил „в себе си кое, как и защо вярвам”? И ако това „Вярване” е било в минало време, защо употребяваш сегашно? Трябва да СЕ ПИШЕ точно. Иначе няма начин да се постигне комуникация с адекватност в пълнежа на понятията. Колкото и различни хора да сме, езикът е направен за комуникация, при която се постига адекватност в "пълнежа на понятията".

Рамус, доколкото разбирам, ти си на мнение, че всеки един човек е носител на пълното познание за Вселената, нещо повече, че той е Вселената, неговият истински ум носи пълната информация за всичко, но... напластените върху този ум обществени предразсъдъци (религия, възпитание и т.н) държат в плен истинското му Аз (ум) и това негово Аз само не вижда себе си. И че всеки един човек може да тръгне към своята истинска човешка същност, стига да поиска. Това го развива като мисъл на повече от 1500 страници и Л.Н.Толстой във „Война и мир” – там има две състояния, в които живее човек – война и мир. Когато човек живее като роб на своето обществено "аз" (което е егото), той винаги е във „война” със себе си и всичко, което е около него; има трима герои в романа, които успяват да достигнат до другото си Аз (истинското, индивидуалното) – Пиер Безухов, княз Андрей и селянинът Платон Каратаев, те живеят в „мир” със себе си; първите двама го правят дълго и трудно (защото са интелектуалци), Каратаев никога не е полагал усилия, той винаги е бил със своето истинско Аз (неговият индивидуален ум). Самият Толстой минава по пътя на Безухов и княз Андрей, без да стигне до край: преди да умре той пише в дневника си странните думи: „моето желание е бог”. Тъй като обаче всичко това привидно няма нищо общо с темата за теориите на конспирациите, това ще е последният ми постинг тук. Ще се подготвя добре (ще прочета внимателно отново „Война и мир”, след което ще отворя специално тема за този роман в раздел Литература, където ще се опитам да анализирам текста от много аспекти). Може би, ти също би отворил своя тема, където бихме могли да дискутираме.

Това е добро попадение, ама избягахме от темата в гори тилилейски. За Рамус още си броя до 10, той е в друг раздел и тема. Ако трябва да съм сериозен, тази тема, постната с първата статия така бомбастично, е много дълбока и сериозна и изисква поне две неща като компетентност: сериозни познания по макро-икономика и много добро познаване на американската политическа система и история. С ръка на сърце заявявам, че нямам необходимия теоретичен багаж да я водя задълбочено, просто изказвам свои лични виждания, без претенции за експертност и тежест.

С риск да досадим на другите форумци с двустранния диалог, ще се опитам накратко да защитя мнението си. Ако погледнеш историята на САЩ през последните стотина години (условно), ще видиш, че е имало вече три подобни големи кризи – Голямата Депресия през 30-те (реакция от свръхпроизводството след ПСВ), огромния дефицит след 1945, последван от бум в производството и технологиите, и последната Голяма Рецесия от спукването на балона с кредитите. Тези кризи са циклични, и излизането от тях също е циклично. Като махало е и сега следва връщане към производството и икономиката, както и рестриктивна фискална политика, наричано за някакво удобство „дясна политика”. Тези движения се виждат и по кривата на държавния дълг, която съм постнал в предишен мой постинг. Затова днес в предизборните дебати се чуват доста крайни десни идеи, толкова крайни, че трябва да ги изрича един шоумен (първата му кандидатура за вицепрезидент беше Опра Уинфри, ако някой е пропуснал този факт, смятай колко си е вярвал в началото, че ще стигне дотук, ама ей на, „возвиси ся”). Същевременно, при цялата си лява реторика, демократите, които са „лява ръка” на елита (винаги по-слаба) в икономиката изведнъж започват да прокарват десни предложения с наливането на държавни фондове в частния бизнес и връщането на високотехнологичното производство и новите технологии на алтернативна енергия приоритетно на американска земя (е искат си и високите данъци, ама на тях им е навик). Елитът в Америка демонстрира прагматизъм и адекватност, адаптирайки се, и това, според мен, ще стане видно през мандата на която и да е от двете алтернативи – демократи или републиканци (по-вероятната, по мое лично мнение). Двамата вицепрезиденти стоят като „стопери” съответно отляво (при Тръмп) и отдясно (при Клинтън) на своите титуляри. И това не е въпрос на политика, а на икономика - хляб и пари, както ти пишеш. П.с. Не съм фен на „Хари Потър”, и сравнението с Волдемор някак не го схващам.