Б. Киров

Кои са тези "две неща", свързани помежду си; щото имаше един лаф за "ей тия три неща", да не би да са две от тях?

Ами то има, Фружине, издателството на СУ "Климент Охридски" и това на БАН са държавни. Какво ти пречи като млад автор да си дадеш ръкописа в някое от тях, там има стойностни редактори, ще ти помогнат много.

Щом си бил запален по изкуство "дзен", предполагам, и тези рисунки би трябвало да ти харесат: Zen Horse, Aoyama Seizan, 1920 Pears and Verse, Takeuchi Seiho Zen theme, Hokusai Hotei looks at the Fighting Roosters, Миямото Мусаши, който на млади години е бил един от най-великите майстори на меча, ронин В зен ensō е кръг, рисуван с едно движение на ръката. Прави се с четка и туш за калиграфия и се практикува ежедневно като духовно упражнение от дзен-будистите. Някои го рисуват затворен, но повечето го оставят отворен, с което символизират несъвършенството на човека.

Гербов, абсолютно прав си, моя грешка (и на уикипедия) Хареса ми сравнението ти с дзен и хайку. Ето още от тези рисунки: А ето и няколко картини на Хирошиге върху коприна: Е, нещо не ми се получи с редакцията, затова тези рисунки останаха отдолу:

Хирошиге е известен най-вече с гравюрите си, но лично на мен по-силно впечатление ми правят неговите импровизирани скици. Там вече се вижда защо този японски художник е бил силно повлиян от западноевропейския импресионизъм и защо от своя страна импресионистите са се вдъхновявали от японския стил на рисуване. Репродукциите в този постинг са от един от скицниците на Хирошиге:

Утагава Хирошиге е японски художник - живописец и гравьор, популярен със своите пейзажи. Смятан е за последният майстор на стила укийо-е, означаващо картини на плаващия свят. Това са рисунки върху дърво, характерни с изтънченост, елегантност и впечатляваща цветова композиция. Творчеството на Хирошиге е разделено на 3 етапа. В началото попада под влиянието на Хокусай, а по-късният му стил се приближава до този, развит в школата Оока, който е много по-близо до китайското изкуство. Първият етап преминава като ученик, когато е силно повлиян от стила на учителите си. Ранните му творби се състоят главно илюстрации на книги, а по-късно преминава на гравюри на момичета, актьори, самураи и войни, всички в стила на школата „Утагава“. През втория етап създава пейзажи, както и гравюри на птици и цветя. В началото на 1830 година се отдава главно на рисунки на пейзажи, като променя подписа си. Първият му пейзажен цикъл е създаден през 1829 или 1830 година и е озаглавен „8 известни изгледа от Оми“. Последван е от серия от 10 гравюри със заглавието „Известни места в Източната столица“, при които ясно личи влиянието на Хокусай. Художникът е силно повлиян от западните стилове Импресионизъм и Постимпресионизъм. През живота си Хирошиге създава повече от 5000 гравюри и над 10 000 техни копия. https://bg.wikipedia.org/wiki/Андо_Хирошиге Fifty-Three Stations of the Tokaido Hoeido Edition “Yui (Satta Pass)”, 1833, Woodblock print; Ink and colors on paper Fifty-Three Stations of the Tokaido Hoeido Edition “Fuchu (Abe River)”, 1833, Woodblock print; Ink and colors on paper Fifty-Three Stations of the Tokaido Hoeido Edition “Yoshiwara (Mt. Fuji on the Left)”, 1833, Woodblock print; Ink and colors on paper Fifty-Three Stations of the Tokaido Hoeido Edition “Ejiri (Distant View of Miho)”, 1833, Woodblock print; Ink and colors on paper Fifty-Three Stations of the Tokaido Hoeido Edition “Okabe (Utsu Mountain)”, 1833, Woodblock print; Ink and colors on paper Fifty-Three Stations of the Tokaido Hoeido Edition “Seki (Early Departure of a Daimyo)” , Woodblock print; Ink and colors on paper Fifty-Three Stations of the Tôkaidô Highway;Chiryu,A Horse Fair in April, Woodblock print; Ink and colors on paper Local Specialty Teahouse, Mariko, from the series the Fifty-three Stations of the Tokaido (Hoeido edition) , Woodblock print; Ink and colors on paper Wintry Scene, Hamamatsu, from the series the Fifty-three Stations of the Tokaido (Hoeido edition) , Woodblock print; Ink and colors on paper

Когато постигнеш мислене на синтез без дуализми ме извикай да ти нося сухи съчки за огъня на чистото познание.

То си е лично, и ще ти го върна със същата монета, добре си бяхме със стъклените топчета, защо махна огледалото? Цитираш нещо, после го коментираш неточно, точните ми думи бяха, че в света има хищници, а не че светът е такъв. Да ме цитираш и тълкуваш погрешно е твое отражение. В света има хищници, има и цветя, има и музика, има и изкуство, има и войни, има и прекрасни неща. Да отричаш , че всичко това реално съществува, защото ти не го отразяваш е реакция на идиот. Кадровик ли си на сайта? Или се правиш на учителя Панглос от “Кандид или оптимизмът” на Франсоа Волтер: — Прав сте — каза Панглос, — защото, когато човекът е бил поставен в райската градина, той е бил поставен там ut operatur eum, тоест за да я обработва, което показва, че човекът не е роден за почивка. — Да работим, без да умуваме — каза Мартен. — Това е единственият начин да направим живота поносим. Понякога Панглос казваше на Кандид: — В най-добрия от възможните светове всички събития са свързани, защото, ако вие не бяхте изгонен от един прекрасен замък с ритници по задника заради любовта ви към госпожица Кюнегонд, ако не бяхте изтезаван от Инквизицията, ако не бяхте обиколил Америка пеша, ако не бяхте пронизал със сабята си барона, ако не бяхте загубил всичките си овце, които получихте от чудесната страна Елдорадо, не щяхте да ядете тук захаросани китри и фъстъци. — Добре казано — отговаряше Кандид, — но трябва да работим градината си.

Китай изстреля първия експериментален спътник за квантова комуникация в света, съобщава Telegraph. Спътникът е кръстен „Мо Дзъ“ на китайски философ и инженер от древността. Изстрелването е извършено от космодрума „Цзю Цуан“ в северозападната китайска провинция Гансу. Комуникационната система от ново поколение може да устои на почти всички стандартни форми на разшифроване и може да бъде използвана за военни и финансови цели.Спътникът за квантови експерименти (QUESS) ще предава криптирани кодове от космоса към Земята и ще осигури по-подробен поглед върху научния феномен „квантово заплитане“. „Този спътник бележи промяната на ролята на Китай – от последовател в развитието на класическата информационна технология в един от лидерите на бъдещите й постижения“, предава Синхуа. „Програмата е приоритет за страната ни“, каза президентът на Китай Си Дзипин и призова страната да се утвърди като космическа сила и освен цивилни, неговите амбиции са програмата да тества антисателитни ракети. „Мо Дзъ“ е конструиран да предава кодове между две станции в Китай (в Пекин и Урумчи) и между Китай (Пекин) и Европа ( Виена). Тъй като квантовият фотон не може да бъде разделен или удвоен, „е невъзможно информацията, предавана чрез него, да бъде подслушана, прихваната или разбита“, допълва Синхуа. http://trud.bg/китай-изстреля-първия-спътник-за-кван/ И още за този спътник: The satellite is a collaboration between the Chinese Academy of Sciences and the Austrian Academy of Sciences. It will be launched from China’s Jiuquan satellite launch centre in Inner Mongolia aboard a Long March 2D rocket. It will test the quantum phenomena that govern the sub-atomic world of particles. These are often bizarre: particles can be in two places at once, they can behave like waves and solid particles, they don’t quite know exactly where they are – the list goes on. However, one of the weirdest behaviours is the one Einstein described as “spooky”. It is termed entanglement. When two particles interact with one another, they become “entangled”, and any subsequent interaction that one of those particles has immediately affects the other one. According to theory, this entanglement persists over any distance, but so far researchers have only tested it across the 143km that separates the Canary islands of La Palma and Tenerife. The new satellite will attempt to communicate with ground stations in Beijing and Vienna, and test entanglement over 1,200km. No one understands the mechanism by which entanglement works, but if it can be harnessed it offers “hack-proof” communications. This is because any eavesdropping would automatically change the message. Thus the intended recipient would know the signal had been tampered with. Military and governmental applications are obvious, as are secure on-line shopping and banking. Other countries, such as Japan, UK, Italy, Canada and Singapore are also pursuing quantum satellites, but the US appears not to be investing very much in the technology. https://www.theguardian.com/science/2016/aug/11/chinese-satellite-test-einstein-spookiest-claim

Хайде тогава да говорим за „ядрото”, за Сърцето на Мрака, във всяка идеология, религия, култ или в конкретната тема, движещата сила при теоретиците на конспирациите. Според теб там е заровен страхът или страхуването. Според Фройд, две са разкъсващите и взаимодействащи си сили в най ниския етаж „То” на човешката природа – Ерос и Танатос, либидо и страх от смъртта. Комбинацията от двете води до фатален сблъсък, наречен Едипов комплекс – Едип убива баща си при свада в която е заплашен живота му (Танатос), защото подсъзнателно иска да има за жена майка си (Ерос), което се и случва, въпреки неговата воля – Съдба, според древните гърци, Неизбежност. Едип убива стария Цар (баща си), като това става несъзнателно, следователно без Едип да осъзнава вина , намесен е пръст на случайност, Съдба. След което той е издигнат в Култ (идеология), става новия Цар. И тук се появява още нещо в „ядрото” на всеки култ (конспиратологът също несъзнателно се издига сам в своеобразен култ, защото той „знае” нещо, което никой друг не знае и не разбира, той е повече от всички останали простосмъртни в собствените си очи) – самообожествяването, самоиздигането в култ.

ОК, да се придържаме към темата. И малко офтопик и от мен - броих до 10, но доста бързо, а "стъклените перли" са асоциация с Хесе, това за огледалото си беше от мен.

Skubi, това със стрелката е Сингапур, другите държави наоколо имат почти същите географски дадености, но Камбоджа преживя геноцид при червените кхмери, от който едва ли ще се оправи още десетки години, Виетнам войни и комунизъм, от който едва сега тръгва да излиза с пазарна икономика, в Индонезия и Малайзия има много силни етнически противоречия и корупция (особено в Индонезия), във Филипините също ги тресе шуро-баджанашката система на роднинско управление и силна корупция; така че само местоположението не е фактор. Той капиталът им се лее в изумителни количества в Сингапур, ама не е само заради здравото управление и липса на престъпност, развили са със страшно много труд и ум няколко стратегически производства (електроника, нефтопреработване), банките им се славят с квалифицирани кадри и абсолютна точност и почтеност, образованието им е на много високо ниво и всички деца, които завършват училище, а те са 98 процента, говорят добър английски. Има и още много други неща в данъчна политика и т.н., което е накарало големите пари да се влеят там в изумителни количества. Но сами са си го изработили, вижда се по дереджето на съседите им.

Човече, това което излагаш в постингите си не са разпокъсани отговори, а цяла концепция, която си е чисто твоя ЛИЧНА. Още веднъж, респект. Тъй като си отишъл твърде далеч и напред, ще си позволя единствено да подлагам на критично съмнение някои пунктове от цялостната ти теория, абсолютно доброжелателно, с цел (ако въобще това е възможно) да ти посоча от моя гледна точка някои „пукнатини” – поне такива ми се струват. Ето например, ти пишеш, вадя го от контекста, но то само по себе си е монолитно: „Но проблема е, че вече отдавна няма нито хищници, нито се води война, нито някой е заплашен. Но всяка личност отдавна не се идентифицира с тялото си, живота си. За нея вече ":живота" има други измерения, а програмите които го "защитават" се просмукват и копират и в тях.” Има хищници! Няма начин да се отрече тази реалност. Има и човеци-хищници, подсъзнателната агресия на първо ниво е толкова силна, че няма начин да оцелееш чисто физически, ако нямаш ИНСТИНКТ за това. Не можеш да изолираш тези части от човешкия мозък и физиология, които инстинктивно реагират на познати външни дразнители, поне в този свят и в това време. Опровергай ме. Ако говориш за човек-изследовател, посветил се изцяло на „сапиенса” в себе си, да, може би, най-вероятно (без да съм сигурен) несъзнаваното в „ниските” нива на мозъка е преграда; да, но съществува медитация, която съзнателно може да ги елиминира. Съществуват и други "техники", източните хора са ги разработвали хиляди години.

Оттам отивам в Туитър и там вече е страхотия от коментари и конспиративни теории, направо ти се завива свят!

Няма как да оценя този постинг с повече от един положителен знак, а заслужава. Всичко в него е истина. И все пак...Нека, поне така ми се иска, да завършим с това Ваше изречение, много е хубаво: " За целта трябва да се смени напълно матрицата на всички обществени отношения." Може би, не всички шансове са пропилени, може би все пак у някои от нас има воля това да се случи?

Skubi, ама от този линк е на унгарски, май само ти си го четеш. Кои са "те", които са му разбили сървърите? До предпоследната точка, които си изредил всичко е точно, за Сорос става дума, ама последната направо ме хвърля в недоумение. Това пък защо?

ramus, здравей! Вече не са виртуални плюсовете, реални са, тук така си "плащаме" и някои съфорумци даже се вживяват да си колекционират плюсове за статус и титли Последният постинг на потребител с веселото име Малоум2 наистина много ме заинтригува, дотолкова, че се върнах към негови предишни постинги през годините на пребиваването му тук (аз съм "новобранец") и видях, че той последователно развива тази физико-инженерна теория (никаква ирония не влагам) за човешкия мозък и функциите му. Има много резон, в написаното от него, но и аз не съм на нивото му, за да му репликирам сега. Защо обаче ми се струва, че ти оцветяваш негативно "вярването" по принцип - религии, национализъм, конспирации, политически идеологии. Ами какво да кажем тогава за изкуството - там хората също вярват, поне за момент; отиваш на театър и "вярваш" 2 часа докато си в спектакъла (ако не са бездарни актьорите и режисьора, че това на сцената е истина, актьорите, ако са добри, в повечето случаи също трябва да "вярват", че са други персонажи на сцената. Къде е изкуството в твоята система - някъде спомена в първите си постинги, че си учил музика, ако не се лъжа? "Маса, стол, купичка плодове и цигулка; какво друго му трябва на човек, за да е щастлив." - Алберт Айнщайн

Тук отново ще се опитам да отговоря на този постинг. В Сингапур икономическото чудо се е случило, защото нацията е възприела като своя национална доктрина за развитие и обществен код за структуриране принципа на меритокрацията. В това няма нищо азиатско, защото меритокрацията е структурно определящ принцип в корпоративния бизнес на Запад. Няма национализъм, няма никаква идеология. Какво е меритокрация (от „мерит” – достойнство + крация – власт, управление): https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F „Меритокрация е форма на държавно управление, основаваща се на участие в управлението на способните (заслужилите), система на „равните възможности“, при която хората се доказват чрез своите способности и талант, а не от богатството , семейството, това дали са по-привилегировани от други, фактори като социалното положение и политическата власт. Терминът „меритокрация“ е използван за първи път в книгата на Майкъл Йънг през 1958 „Rise of the meritocracy“. Елитът във меритократичната система се формира на базата на личните качества. Тази система е по-лесна за управление и по-продуктивна от другите системи за управление и позволява да се сложи край на различията между пол, раса или социалните връзки.” И така, когато през 1965 г. един лидер на Сингапур, Ли Куан Ю, повежда страната си, той го прави по този път. Той самият е личност с изключителни качества, за това съм писал на друго място. За да тушира етническите напрежения, въвежда английски език като задължителен в училищата и университетите; в армията и полицията влизат на квотен принцип, според процентите на етносите, точно толкова служители, каквото е съотношението на етносите; в администрацията принципа е друг – нагоре отиват само най-способните, но те са почти толкова добре платени, колкото хората в бизнеса; за бизнеса се създават възможно най-облекчените данъчни и лишени от бюрокрация условия, това се постига с тотално изкореняване на корупцията и безжалостна борба с престъпността, без никакви компромиси за приятелски и роднински връзки; хората сами проумяват, че ако искат да печелят повече и да се издигнат в обществото, трябва да са образовани и квалифицирани, просто друг начин не съществува; съдебната система е сравнително опростена като структура, но ефективна и бързо работеща. И се случва неизбежното – в страната идват най-големите международни корпорации, банки и инвеститори. Те идват, защото Сингапур е рай за тях – там има сигурност, стабилност, образовани и квалифицирани хора и честно и компетентно правителство. Това е накратко, разказал съм го доста по-надълго в темата ми за Сингапур и България. През 1965 г. средния доход на човек в Сингапур е 400 долара годишно (в България тогава е 900), днес средния доход на човек в Сингапур е 83 000 долара годишно, в България е около 8000; през 1965 г. населението на България е 8.2 млн., а на Сингапур около 2; днес населението на България е 7.2 млн, а на Сингапур 5.7 млн; тези повече от 5.5 млн нови сингапурски граждани са там само поради една причина – добро управление, което води до добър живот и перспектива. Ако трябва да съм пределно кратък и да събера разликите само в една-единствена дума, в която е огромната разлика между двете ни страни и която е ключ за решение и у нас, според мен, тази дума е Меритокрация, управление и издигане на способните.

И аз така си мислех, преди да се захвана с конкретните цифри и факти, и се оказа, че не е съвсем така, но това наистина е по-дълъг разговор, ще се опитам да се аргументирам по-подробно в следващ постинг, когато имам повече време. За японското чудо съм съгласен - там моделът е специфично японски (самурайски) и база за паралели няма, но се убедих сам, че в "сингапурското икономическо чудо" има много западно (американско) ноу-хау и перфектен мениджмънт със силно лидерство, което го прави доста универсално, дори корпоративно, не толкова азиатско такова. Тяхното развитие не е базирано толкова на национална идея и особености, още повече, че са мултиетническо (но не мултикултурно) общество. Ще се опитам да развия това по-късно.

Здравейте, dora! Отговарям на постинга Ви, защото видях, че Дорис ме е цитирала като автор на написаното, че трябва да разчитаме на българите в чужбина. Доводите, че това няма как да се случи по принцип са верни и близки до реалността, и вероятно ще се окажете, за съжаление, права, но това има как да се случи и вече се е случвало на други места. Точно това беше основния ми мотив (освен рамото, което ми даде с идеята си Ник) да се захвана да разработвам темата за сравнителен анализ между икономиките на България и Сингапур. Там е станало точно това – тези над 2 млн. „чужденци” за които писах по-горе, че са интегрирани в държавата Сингапур, всъщност не са съвсем чужденци. Ако се вгледате внимателно в етническия състав на днешното население на Сингапур – съотношението се е запазило почти същото, каквото е било преди 50 години – 74 процента китайци, 13 малайци, 9 индийци и др. Нарастването на населението не се получило от висока раждаемост, такава в Сингапур няма и не е имало: дошли са китайци, малайци и индийци, тоест вероятно родственици на онези, които вече са живеели там. И това се е случило само и единствено поради една причина – вдигането стандарта на живот. Хората са се присъединили към родствениците си в Сингапур заради по-добри възможности. Върнали са се. За това огромна и основна роля е изиграла държавата и доброто управление, било е държавна политика. Така че не бива да казваме „това не може да стане, защото не може”, то вече е станало на друго място; можем да кажем „това няма да стане, защото НИЕ не можем да го направим”, така е по-точно. А иначе наистина "спасяването на давещите се е дело на самите давещи се."

Много си прав, при знаменател 0 в индивидуалното съзнание и мнозинство от такива индивиди, резултатът в обществото е идиокрация – тълпа от инфантили, способни да вярват, че земята е плоска и бог ги е създал съвършени. Точно. Сега обаче ти предлагам една друга алтернатива, тя не е моя, измислена е от Лев Толстой: „Человек есть дробь. Числитель - это, сравнительно с другими, - достоинства человека; знаменатель - это оценка человеком самого себя. Увеличить своего числителя - свои достоинства - не во власти человека, но всякий может уменьшить своего знаменателя - своё мнение о самом себе - и этим уменьшением приблизиться к совершенству.” Значи какво излиза, според графа? Ако, теоретично, моята представа за мен е 100 на 100-на степен, но моите качества са единица, и поставим тази реална единица като числител, а огромното ми самомнение като знаменател, крайният резултат ще бъде реална стойност на личност клоняща към нула. Общество от такива инфантили също клони към нула или пренебрежително малка стойност. Отделен въпрос каква е технологията за масовото им производство, някои я наричат пропаганда, но според мен е по-комплексна. Графът предлага да работим в личен план за намаляване стойността на знаменателя (не до 0, но колкото се може по-близо), като приема числителя за константа; това е източен възглед за повишаване стойността на човек, западният е по модела на Леонардо да Винчи – той е работил върху повишаването на стойността на числителя, увеличавал е стойността на личните си качества. Трудна задача.

Сингапур - от 2 млн (от които 73 процента китайци, останалите малайци и индийци) през 1965 г. сега са 5.7 млн, като прираста е от главно успешно интегрирани чужденци - успешно, защото средния доход по покупателна способност на човек от населението е около 7500 долара месечно, с което изпреварват по доходи значително САЩ, Германия и още куп развити страни.

ramus, за мен диалога ни беше като игра със стъклени перли пред огледало. Респект пред широтата на познанията ти и успех във форума, наистина имаш какво да споделиш и го правиш по необичаен и ерудиран начин. Просто нямам налични + за да ти сложа сега, но ето виртуални +++++

"Според проучване от 2005 г. на Pew Trust poll 42% от възрастните американци вярват, че хората и животните съществуват в сегашния си вид от началото на времето." Моят коментар на цялата статия и на този фрапиращ факт от нея е, че всичко това е така и е вярно, но не "детската психология" е причина за отхвърлянето на научните знания, а "инфантилната психология" на непорасналите възрастни - става въпрос за недоразвитост (инфантилизъм), а не за вроден дефект на децата по принцип; децата просто нямат достатъчен индивидуален опит и затова отхвърлят рационалните научни обяснения, но когато това се случва с възрастни хора имаме инфантилизъм. Според мен, проблемът е на обществото, което създава толкова масово такъв тип инфантилни възрастни хора, чрез "промиване на мозъци". Най-добре може да се илюстрира с "бягство от свобода", термин изкован пак от един психоаналитик, Ерих Фром.

Това го изчистихме - говорим за синергичност, а не за "синергична психична енергия", такава няма. Тук съм склонен да споделя мнението ти, че „колективно мислене” няма и не може да има; има единствено и само индивидуално мислене; „колективно решение” може да има, но обикновено не е най-доброто. Сега твърдението ти че „в главата на един се ражда решението на проблема” по принцип е вярно, но това решение може да се роди едновременно в главите на мнозина, за всеки един от тях твърдението ти обаче си остава валидно – решението на проблема се е родило в неговата глава, и в този смисъл той е „един”. За мен всеки един човек е своя собствена вселена и е уникален сам по себе си, независимо дали го осъзнава или не.Така че тук очевидно постигаме консенсус; за разлика от ramus, не съм почитател на мисленето като колективен спорт (с него се занимава социологията); скоро писах в друга тема за метода на работа в екип на лидера на Сингапур, Ли Куан Ю – там най-очевидното в неговия стил на управление (много ефективен) е следното: той единствен е визионерът и човекът вземащ дългосрочни решения, базирани на щателен анализ, но неговите министри (десетина) са толкова добри партньори в отбора му, за да е достатъчно той да им каже какво иска от всеки един и те да го направят точно така, както той би го направил, без негова намеса. По въпроса за сънищата: разказът е много хубав, другите от сборника също, но проблемът със сънищата в психоанализата не е точно толкова еднозначен. Между другото, в разказа има една „неволна грешка” точно по Фройд – абсурдна е, но може да послужи като психоаналитична база за тълкуване личността на автора: „Сине на слънцето, братовчеде на небосвода и шурей на нощта!” – от тълковния речник http://rechnik.info/%D1%88%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%B9 излиза, че „шурей” е брат на съпругата, следователно въпросният цар трябва да е брат на съпругата на нощта, а тогава „нощта” от какъв род е, мъж ли е, или е жена със съпруга? Но както и да е, това е илюстративна закачка, аз като редактор не бих пуснал такъв текст. В българската уикипедия психоанализата и личността на Фройд са представени почти карикатурно, вероятно поради това, че текстът е писан от представител на „конкурент” на психоаналитиците, които трудно хващат корен на българска почва по финансови съображения. Все пак, това си е жива „фасулковщина” (така нарича местната простотия Пенчо Славейков) и е от конюктурни подбуди. Психоаналитичната теория и практика са ефективен инструмент, можем да отворим нова тема специално за това. Конкретно за сънищата – психоаналитикът (който и да е той) не ги тълкува като римски гадател по полета на птиците; той ги използва само като повод за словесен контакт и навлизане в личността на пациента, достигане до най-съкровените му мисли, и това става по ясно очертана схема и добре разработена методология. За Юнг темата е съвсем друга, той се прехвърля от индивидуалното към общочовешкото (такива опити прави и Фройд с трудовете си за изкуството).