Б. Киров

Просто това е абсурдно - толерантност и човечност не могат да бъдат проблем, те са цел за всяко уважаващо себе си общество и човек. Аабсурдността на такъв извод произтича от друго абсолютно невярно твърдение: "Демокрацията сама по себе си е някаква утопия, защото приема, че хората са равни." Очевидната грешка в това твърдение е - демокрацията не приема, че хората са равни (те не са), а че имат равни права. И оттук и горния извод - че толерантност и човечност са проблем, та оттам за циганите, които трябва да си натискат парцалите в гетата и т.н. - да, но циганите по дефиниция трябва да имат равни права с всички останали български граждани; друг е въпроса, когато от тях не се изискват и равни задължения (да пътуват с билет в градския транспорт или да си плащат тока, например), но второто е слабост на управлението и държавата, а не вина на ромите.

Ник както обикновено е точен в анализа и не ми оставя много поле за коментари, но все пак ще направя кратък такъв. Най-вече върху последната част от постинга му: „но важното е културата ни вече е преобладаващо индивидуалистична (по Хофстеде) като цяло, с преобладаване на in-group колективистичния ( родов, патерналистичен, или приятелски-кръгов) характер само на работното място” Ето това е огромен проблем за българската икономика и функционирането на българската администрация. Щом на работното място един държавен служител или собственик на частна фирма изповядва шуро-баджанашкия принцип на „мой човек”, и ако това е система, няма начин в администрацията и бизнеса нещата да се случват добре. Оттук корупция по цялата верига и прословутото „мафията си има държава”, защото всъщност буквалния превод на „мафия” е „моята фамилия”. Напълно съм съгласен с това: "Образно казано на Финландия не и е нужен LKY, за да се справя с корупцията, защото обикновеният финландец смята, че корупцията е нещо лошо за държавата, като в същото време в "софтуера на ума" (култура, представите, ценностите и нагласите) на обикновения финландец е "закодирано" че държавата и институциите (а не родата, или хората от приятелския кръг), са тези които гарантират неговия просперитет." Не съм се вглеждал в историята и институциите на Финландия, но от това, което научих за пътя на Сингапур, нещата изглеждат точно така. Дори вече на Сингапур не му е необходим нов Ли Куан Ю, той е изиграл ролята си, подготвил е обществото и нацията и вече самите институции без изключителен лидер могат да водят страната по очертания от него път, защото хората за този кратък срок (30-40 години) са изработили необходимия за това "софтуеър на ума"; явно Ли Куан Ю го е осъзнал твърде рано, още през 1990 г., когато сравнително млад за политик доброволно се оттегля от премиерския си пост и предава кормилото на управление на млад екип.

"Таз ... синергична енергия ... кинетична ли е или потенциална?" Репликата ми е към това изречение на ramus и е в контекст на разговор с него. Под синергетичност се разбира еднопосочността на действията, интеграцията на усилията, което води до нарастване на крайния резултат, а не намаляване, ентропия. Енергията и в двата случая - дали се увеличава или изтича към най-ниското ниво - в групата си е интелектуална, способност за мислене в групата, независимо от това кой в нея взема крайното решение. Допускам че съм се изразил неточно, като съм заменил "синергичност" със "синергична енергия", ако това наистина те интересува. Това е абсолютно невярно. Става единствено за мафиотски и военни формирования, и то не елитни. Но пак с условие, защото дори в устава на българската армия е казано (поне беше), че заповеди на висшестоящ не се изпълняват, ако са очевидно грешни. Ако говориш за лидер на колектив, който взема крайно решение, да прав си, но той взема крайно решение, след работа в екип, и в този смисъл това решение не е само плод на неговия ум, поне ако е добър лидер и има силен екип. Цялата теория и практика на психоанализата, с която днес се прехранват успешно много хора, защото лекуват други, е изградена върху тълкуване на сънища. Всъщност най-значителния труд на Фройд , Тълкуване на сънищата ('Die Traumdeutung'; буквално 'тълкуване на сън', 1900) е изграден върху тълкуване на сънища. Хипнозата също е състояние на сън. Тя играе ключова роля в психоанализата. Нищо паркетно няма в това, може да има нещо "креватно", доколкото пациентите обикновено се хипнотизират върху кушетка. https://en.wikipedia.org/wiki/Hypnosis

Гледах репортаж, в който началникът на Спешна помощ в региона някак между другото и естествено отговори на въпроса на журналиста защо колата е дошла толкова късно: "Ами имахме да прибираме още 5 трупа" - каза невинно този човек. Уелкъм на българското Черноморие, преживяването е неповторимо като във влакче на ужасите!

Какво, нима Германия е бедна и лошо управлявана? Фружине, това сме го обсъждали дори в тази тема – в Германия има 17 млн. германски граждани от етнически негермански произход (между тях и много източноевропейци) от 80 млн. население, но това не й пречи да се развива най-добре в Европа и хората там да живеят с висок стандарт. Днес гледах емисия на английски на Дойче Веле и двамата говорители бяха чернокожи, по нашему негри: преди 20 години това щеше да е сензация или скандал. Тези двама чернокожи са германци, допринасящи за силата на Германия. Такива ще станат и повечето от тези, които в последните години влязоха от Близкия Изток. Германия ще ги интегрира успешно и те ще работят за богатството и просперитета на Германия, но и за своето благосъстояние и бъдеще. И затова Германия не е „мръсна дума” днес, а България в някои части на Европа е. Не заради ромите, а заради циганизацията на държавата като управление и манталитет. Дефектът е в социалната система, в държавата и организацията на обществото, а не в етносите. Дори след 100 години малцинствата в Германия да станат 40 процента, а не 20 както са сега, Германия ще продължи да расте и богатее. Така че аргументът ти за раждаемост на една етническа група в нацията не ме убеждава много, че не съм прав, когато казвам, че нацията ни е заплашена от деградация и изчезване поради липса на силно и добро управление. А и този проблем, за раждаемостта при малцинствата, ако се вгледаме по-внимателно в него, ще видим, че пак е политически и въпрос на лошо управление на държавата, симптом е за такова, а не причина.

Не са ни виновни "братята роми", нито "братята турци", а т.н. самопровъзгласил се "елит" от тъпанари "бизнесмени" и "политици", които двадесет и кусур години влачат нацията към бедност, тъпотия и висока смъртност. Некадърна е главата, не тялото. Защото нация не е етническо измерение, първата дефиниция на нация е "общ пазар" - като имате липса на пазар и възможности за просперитет, какво бъдеще искате за такава нация? И територията не е достатъчно основание да задържи хората тук. Така че, според мен, всякакви етнически виновници за деградацията са отклоняване на вниманието от истинските проблеми - а той е само един - лошо управление и некадърност на елита.

Концепцията за индивидуалния ум е ограничена в областта на класическата механика. Тя е заключена в границите между „То - Аз – Свръх-аз”, добра, но ограничена схема на гениален практик-психиатър, Зигмунд Фройд, която не се занимава с онова, което е под „То” и над „Свръх-аз”; тези зони са реалност в психологията след Карл Юнг. Сферата на индивидуалния ум е плодотворна област за експерименти и търсене на източник за освобождаване на големи интелектуални ресурси от синергична енергия, но в рамките на сравнително тънък пласт от осъзнавано рацио, където все още са валидни законите на класическата механика. Ограничаването само в тази механична зона на човешката личност изключва практически безграничното ниво на енергия, кодирана в зоната на архетипите и несъзнаваното; механичната психология преди Юнг оперира в диапазона на рационалистично-конвенционалното мислене на личностно ниво, идентично с двоичния код 0-1 при компютърното мислене. Типичен подход на рамкирано от индивидуална или групова рационалност механично мислене е корпоративното или екипно мислене на малки целеви колективи (модерни в съвременните армии) – то е ефективно, гъвкаво и резултатно като инструмент, но само за постигане на ограничени и конкретно поставени цели. Би могло идеално да хармонизира с изкуствен интелект (той по-добре от човешкия ум решава рационални задачи и затова се е формирала опасна илюзия у някои технократи, че бъдещето на човечеството би могло да се повери на по-съвършен (?!?) от човешкия ум изкуствен интелект) но този тип мислене е стерилен и безпомощен за творчески пробиви. В него липсват „шекспир” и „буда” състоянията, които са индивидуални и човешки, общоприетото им популярно название е „гениални”. Те не са от друга реалност, от нашата човешка са. Подход на „колективно отборно мислене” имаме в корпоративното управление, ала това отборно мислене не работи на квантово ниво (единствено на механично) или иначе казано, щом се изправи пред привидна ирационалност от типа дзен-куан - реалност от друго измерение, такъв тип мислене блокира и дава фира.

Всъщност ти си отговорил на въпросите ми (в които наистина има очевидно и съзнателно несъответствие, но няма никакъв личен интерес), като си елиминирал ненужното. Което не означава, че приемам отговора ти за тълпата и групата от личности като единствено възможен, но е един от логичните. Има редица други по-интересни. На трите ти въпросителни в това изречение:„просто тази енергия се поглъща като пренарежда структурата, но... само докато е налично подаването на енергия ли???...”, без да го приемаш като ирония, най-добър отговор ще намериш в съвременната атомна физика, а не в психологията и социологията. Според мен, чисто интуитивно, отговорът е „не”, но най-вероятно греша, както и в много други неща.

И сега, вече към конкретиката на темата: значи ли всичко това, че могат да се формират чрез репликация колективни форми на разум (не ум), които напълно или частично да обезличават всеки индивидуален ум, включен в такава форма, независимо от неговите качества? И тъй като, според мен, въпросът е риторичен, то тези форми – това е най-интересната част за мен – могат ли да се разглеждат сами по себе си като някакъв независимо съществуващ в себе си и функциониращ по собствени закони колективен разум? Например Колективен Разум на Световните Привърженици на Конспирациите, които мислят като една биологична единица с много еднородни клетки посредством взаимни репликации помежду си? И ако да, могат ли такива „колективни единици” да се манипулират дистанционно отвън, но вече от външен за тях ум? Има ли закони, зависимости, повторяемост (линейна) в установяването на структурата и динамиката по която функционира такъв колективен Разум, бил той религия, секта или група фенове? Има ли всеобща матрица?

Добро обяснение. Следователно, състоянието на съзнание "буда" или "христос" теоретично е постижимо за всеки индивид, и не е свързано с конкретна личност. В будизма със сигурност това твърдение е постулат, има множество "буди", в християнството, доколкото знам някои "секти" го проповядват - мормоните, отчасти, доколкото бегло съм запознат с учението им. Значи ти оставяш тези състояния встрани, когато изследваш религиите като идеологии и не се занимаваш с тях, правилно ли съм разбрал? Интересуват те потребностите от колективни "стадни" правила за оцеляване, крайните форми на които наричаш фанатизъм? Не пропускаш ли възможността на някои индивиди да търсят в религиите именно постигането на точно тези състояния на духа и съзнанието, което бихме могли да наречем "буда" или "христос" като мотивация за практикуване на религиозни практики, без никакъв мотив за усвояване на идеологически постулати, и без стремеж да градят или участват в ЕГРЕГОР? Защото ЕГРЕГОР може да се акумулира и в една общност от футболни ултраси, например, но състояние "буда" по този път никога не би могло да бъде постигнато.

ramus, зачетох се, много е интересно и "го провиждам" като полезно. Имам конкретен въпрос - какво би написал за граничните личности, формиращи мемовете, в това число религиите - имам предвид такива като Христос, Буда, Мохамед, Карл Маркс (доколкото комунизмът е религия и мем - Маркс обаче казва "Аз не съм марксист, аз съм Маркс); къде остават техните "опорни точки" и идеологии, ако те създават нови такива, откъде получават прозренията си те?

Фружине, ти не спираш да ме изненадваш! Откъде я изрови тази информация, човек?! Поздравления за което. Най-общо казано моето мнение е че „не който може прави”, а „който има желание, намира начин, може и прави”. А по-конкретно, написал съм го в една друга тема на Капитана, и то е точно по твоята тема: „Дискусията в темата се пренесе от строителството на български корвети за военния флот върху бронираните машини за сухопътните сили на българската армия. И това въобще не стана случайно. Виждам съвсем пряка и директна връзка между двата казуса. Първо – концептуално. Да закупуваме ли отвън въоръжение за армията, или, ако имаме ноу-хауто и възможност, да го произвеждаме сами? В случая с флота решението вече е взето от парламента, средствата са гласувани, на практика двете корвети са факт. За мен по принцип това е добро решение, вече обсъждахме защо – развитие на българската икономика, повече работни места, плащане на данъци и заплати тук, оставане на принадената стойност (печалбата) в България и реинвестирането й пак тук. От тази гледна точка решението заслужава адмирация. Второ – като обем финансови средства, сумите са съпоставими, и дори тези за бронирани машини за пехотата надвишават сумата за флота. В случая за двете корвети тя е 800 млн. лв., а предвидените средства за нови бронирани машини са 1 млрд. лева. Какво обаче е планирано да се закупи в рамките на този милиард – не повече от 238 машини, и те дори под въпрос. Тази бройка е абсолютно недостатъчна, а цената е много висока за 1 брой, над 2 млн. евро за машина. Трето, може би най-важно. В случая с бойните машини за пехотата във вариант закупуване на ограничено количество техника с подчертани функции да се изпълняват задгранични мисии (колесни бронирани машини с главно тяхно достойнство мобилност) не се гарантира вътрешната сигурност на страната в необходимата степен. Да, такива машини ще решат вероятно участие на България в задгранични мисии по съюзническа линия в НАТО; а проблемът с ограничената и остаряла база танкове (90 бр. Т-72 през 2020 според Плана), слабата артилерия, слабата и остаряла ПВО, хилавата изтребителна авиация (16 втора ръка Ф-16 до 2024)? Биха ли гарантирали тези няколко стотин бойни машини за пехотата вътрешната сигурност на страната? Според мен, на фона на това което притежават като потенциал съседните държави, категорично не. И остава проблемът със сервиза на тези вносни машини, подмяната им с нови, влизането в цикъл, от който няма излизане без постоянни течове от бюджета. Какво, според мен, е по-доброто решение? Да се върви по пътя на казуса с корветите. България през 80-те разработва своя бронирана машина БМП-23. Тя, според мненията на хора служили на нея, и такива участвали в производството й, е имала и има добри характеристики като ходова част, даже много добри – стабилна и надеждна е. Главните й недостатъци са в бронята, уязвимостта на отсека за боеприпаси и въоръжението - неща, които могат да се коригират. Машината подлежи на модернизация като ходова част и конструкция, и най-важното – проверена и доказана е като ефективна в бойни мисии на НАТО в Афганистан и Ирак. Цялата документация за нейното проектиране и производство вероятно се съхранява. Защо тогава държавата не инвестира в кредит на частни предприемачи или директно целево в производството на усъвършенстван вариант на машината, която е с български патент? Казусът е абсолютно същият като с корветите, с тази съществена разлика, че в случая с тях имаме действаща българска корабостроителница, с вече реализирани подобни поръчки. Това обаче не е непреодолим проблем. Същевременно, за разлика от корветите, патентът на машината е български. Веднъж вече е съществувало предприятие, Бета-Червен Бряг, произвело над 100 такива машини, т.е. имало е серийно производство. Всичко това може да бъде възстановено, дори на друго място, с други хора. Стига да има воля и желание, както и разбиране и отговорност пред националните интереси на България, а не решаване въпросите на парче и според конюнктурата. Изграждането на такова българско производство, съчетано с интегриране на чужди водещи фирми в оръжейната промишленост за електрониката, въоръжението и оборудването на ходовата част(по стандартите на НАТО), ще позволи на българската пехота да има на относително ниска цена голямо разнообразие от бронирани бойни машини с различни функции, способни да изпълняват двете най-главни нейни задачи – защита на териториалната цялост и изпълнение на международните й ангажименти по линия на съюзниците. Естествено с ударение върху първата, защото това са преките ни национални интереси. И най-важното, такова решение ще е стимул за българската икономика и промишленост, източник на приходи, а не на разходи. Образно казано, „ще обърнем мача” в наша полза в икономически аспект – нещо което са направили от варненската корабостроителница „Делфин” по отношение на корабостроенето, с реализирани поръчки в трети страни, а доколкото видях от дискусиите в НС има и заявен интерес и от наши съседи за поръчки. Това е коренно различна ситуация от досегашната – от вносители можем да се превърнем в износители (като украинците с тяхната бойна машина); има разлика в двете действия „внасяне и изнасяне” от БВП – и разликата е много съществена. И за тези неща трябва да се мисли в перспектива още днес, защото след 5 години, когато преките европейски дотации секнат, ще бъде твърде късно. Изразявам мнение като не претендирам за експертност, това е личното ми виждане, и то може да бъде оспорвано и атакувано, надявам се аргументирано.”

Е, и аз не съм професионалист нито в областта на право, нито в психология, тук започнах да пиша като лаик и си го признах в началото. Заключенята ми за Бънди и за Хюз въбще не претендирам да са компетентни и професионални, базирани са на личен опит от контакти с различни хора и от интереса ми по принцип към поведението и мотивите на хора. Много помага и четенето на добре написана художествена литература (психолозите и правистите могат да се смеят на това). Така например, описание на такъв тип лъжец като Бънди (който винаги си вярва) е образът на партньора на главния герой в играта на покер в "Портрет на моя двойник" от Георги Марков - там този тип във върховния момент на играта, когато се залага всичко, винаги подменя тестето с карти пред очите на другите играчи. Това му е номерът. И докато го прави демонстративно пред очите на другите, те го виждат, но не могат да проумеят, че нещо толкова дръзко и срещу правилата на играта се прави открито пред очите им и затова отказват да го видят. И номерът му винаги минавал благодарение на неговата пълна самоувереност - много добре е описано в тази повест на Марков, защото е от негов личен опит. Също така за различните гледни точки към едни и същи факти христоматиен пример е "Вратата Рашомон" от Куросава - там едно и също събитие изглежда съвършено различно от различни гледни точки. Но ще оставя на прависти и психолози да си развиват тук темата, защото очевидно не ми е стихията, ще пиша в разделите по литература.

ramus, здравей! Плюсчето, което получи на първия постинг, оспорващ аргументите ми, беше от мен, така че не твоите коментари са причина да спра да чета и пиша по тази тема, а самата тема като такава. Най-ценното за мен в постинга ти беше насочването към ситуацията към онзи момент, за да се съгласи Бънди да даде това финално интервю. И съм ти отговорил, според мен, какви са били мотивите му – за да се оневини в очите на обществото. Какви са били мотивите за д-р Добсън – то се вижда след това, той основава фондация за борба срещу порнографията и всички пари, получени от авторски права за това интервю отиват като дарение в тази фондация. Благородно. Между другото, фактите са общодостъпни в Мрежата, така че с елементарен английски и руски можеш и сам да си ги прочетеш, няма никакъв проблем. По отношение на схематизма на боравенето с аргументи-факти – да, така е, но ако искаме да оперираме с някакъм инструмент в която и да е сфера на анализ, доброто наточване на скалпела с който ще оперираме е неизбежно, а това предполага боравене с конкретни факти. И сега най-важното, то е и към dora – никъде не съм писал, че Бънди не е психопат и ужасяващ престъпник, писах, че той не лъже. Това са две съвършено различни неща. Той притежава удивителната способност да манипулира фактите, да изважда от тях точно тези които са му необходими, и да сглобява за събеседниците и за самия себе си „втора реалност” от този подбран монтаж на факти: в този смисъл той не лъже, казва нещо, в което сам си вярва, и което е по-лошо – доста убедителен е за публиката си. Още в първия си постинг за него написах, че в сравнение с Бънди, „Джон Хюз е жалък имитатор и безобиден аматьор. Просто тези двамата са съвсем различни, коренно - няма база за сравнение.” Бънди е клас хищник в йерархията на психопатите-серийни убийци много по-високо от Джон Хюз, и то не само защото е по-интелигентен, а по много други причини, но наистина темата ми е неприятна и няма да се разпростирам. За единомислието и мисленето, ramus, си напълно прав, и съм 100 процента съгласен с теб! Така че, нищо лично не съм вложил.

За мен фактите са аргументи. Фактите винаги имат значение, мемовете също, когато са факти. важното е, че от 5 дни откакто следя тази тема тиражът й от читатели скочи от 550 на 2040, което също е факт и има значение. лошото е обаче, че когато чета и пиша по нея получавам главоболие, същото като това, когато чета "Моята борба" от Хитлер, затова се самоизключвам от нея. Приятно писане

Критериите дали лъже или не: По отношение на убийствата: по критерия на фактите. Всичките му жертви са млади жени между 15 и 25, повечето със сходни физически данни, всички са изнасилвани преди убийството по най-различни и жестоки начини, всички са били убивани веднага след насилието, никога не е извършвал убийство на жена, която го е познавала преди, в повечето случай е вземал части от дрехите им като фетиши, правел е снимки на сцената; с една дума убийствата наистина са мотивирани от смес между порнография с насилие. Не лъже. По отношение на това дали е бил „психолог”, бил е дипломиран психолог с магистърска степен от Вашингтонския университет, любимец на професорите си, с препоръка на един от тях да работи като анализатор в предизборен щаб на Републиканската партия; по късно работи благодарение да дипломата си на психолог в правителствена Служба за издирване на хора. Дипломиран и практикуващ психолог е бил. По отношение на това какви са били неговите преживявания и мотиви, критерий дали говори истината обективно няма. Заключението ми се базира на това което виждам и чувам, и на това, че логически той няма спекулативен мотив да лъже в този момент – знае, че всеки момент му предстои екзекуция, всички шансове да излъже правосъдието и да избегне присъдата са зад него (той прави 1 успешен опит за бягство през повече от десетгодишния си престой в затвора, докато чака присъда, но е заловен) говори с по-опитен колега-психолог, който трудно може да бъде заблуден. Единственият такъв би бил да запази някакво лице на човек, съпруг и баща (защото той се жени докато е в затвора и му се ражда дъщеря с неговото име) заради дъщеря му и жена му, да не бъдат те възприемани в обществото като съпруга и дете на Сатаната. Тук обаче може само да се гадае. Във всеки случай, не виждам друг мотив да лъже.

Бънди не лъже в момента, когато говори и обяснява какво е ставало с него по време на убийствата. Нито пък превключва от една личност като Джекил-Хайд. Той казва истината докато говори в интервюто и беседва с доктора, те всъщност са колеги, и затова разговорът е толкова спокоен и професионален. И описва състоянието на „превключването”, което е зависимост подобна на наркоманията, в същото интервю ето как дословно: Въпрос на д-р Добсън:- Ще бъда ли точен ако нарека това сексуална ярост? (тук преди Бънди е обяснил как като момче се е пристрастил към порнография съчетана с насилие, и как тази пристрастеност към книги и списания го е довела до желание за все по-силни и големи „дози” порнография съчетана с насилие, докато накрая е преминал към претворяването на тези свои видения в действие) Бънди: - Това е един начин да се опише, непреодолим импулс, надигане на огромна вълна от деструктивна енергия. Въпрос на д-р Добсън: - Когато извърши първото си убийство, какво беше усещането след това? Бънди: - Беше като излизане от някакъв ужасяващ транс или кошмар, сякаш си бил притежаван от нещо толкова ужасно и от друг свят (alien)... Това е самата истина, при него в обясняването на процеса на „превключването” няма грам лъжа. Лъже като се сравнява накрая с Иисус Христос в Гетсиманската Градина и хвърля вината си върху обществото, че позволява порнография и т.н. Типична реакция на самосъхрание, както и постоянното му потрепване по време на интервюто, щом звънне телефон или щракне ключалка: той е изгорен на стола 5 часа след това интервю, но сам не знае кога ще го вземат и го е страх, че всеки момент това може да се случи. Иначе още за Бънди – подозират, че е извършил първото си убийство (установени са по негови признания 28), когато е бил на 14-години, и това съвпада с разказа му за първите порнографски фантазии, които започват по думите му на 12-13. Завършил е психология, дори е работил по специалността си.

Слушам го в момента, и ми звучи като предприемач или научен работник, който дава спокойно интервю за работата си: напълно отделен е от личността си на убиец, един възпитан и интелигентен мъж, овладян и разумен, уравновесен и доброжелателен. В сравнение с него Джон Хюз е жалък имитатор и безобиден аматьор. Просто тези двамата са съвсем различни, коренно - няма база за сравнение.

Само искам да им напомня на тези, които си мислят, че Люк Айкинс е безразсъден авантюрист, че преди този скок той има 18 000 скока с парашут (осемнадесет хиляди); това прави средно по 2.5 скока приблизително всеки ден в продължение на 22 години със съботите и неделите, ако е започнал от 20 годишната му възраст; просто човекът сигурно се чувства по-добре във въздуха, отколкото на земята; освен това, по време на полета му го придружават 3-ма души, единият от които с кислородна маска, мрежата е квадрат със страна 30 м, професионалните парашутисти улучват цел с размер пъти по-малка; скокът му далече не е от най-голяма височина, има друг рекорд за това. Така че, че рискът му въобще не е толкова безразсъден, колкото изглежда на пръв поглед.

В този постинг ще се опитам да резюмирам за читателите тук, за да е по-богата с информация темата, прочетеното от мен за модела на Булър-Макгинис: http://www.scientificjournals.org/journals2009/articles/1441.pdf Моля предварително да бъда извинен за непълноти или неточности, особено от dora, но все пак публикувам тази информация единствено от съображение да могат адекватно да се включат повече хора. Който иска, и има време и желание, може да си прочете в детайли целия текст от линка. Чрез съпоставително сравнение между четирима известни серийни убийци (Тед Бънди, Джефри Дамър, Гари Риджуей и Джон Уейн Гейси, Jr.) (Ted Bundy, Jeffrey Dahmer, Gary Ridgway and John Wayne Gacy, Jr.), изследването съпоставя поведението им в детството, личностни черти, семейна среда и опит като възрастни, за да се идентифицират възможни предикатори на сериен убиец. Теориите, които се обсъждат във връзка с развитието на престъпно поведение са Contemporary Trait Theory (biological and psychological) and Social Process Theory (learning theory and social control).Този документ също така разглежда моделите на серийно убийство MacDonald Triad, the Motivational Model and the Trauma-Control Model. Макдоналд (1963), разработва триада на поведенията в детството, често наричан Триада на Социопатия; тези поведения са предназначени да се предскаже бъдещо насилие и евентуално убийство. Триадата се състои от нощно напикаване след петгодишна възраст, жестокост към животни и палеж или интерес от пожар. От гледна точка на личността, избраните серийни убийци са оценявани за нарцистични, антисоциални и гранични личностни разстройства, за да се види дали те предразполагат към насилие в съчетание с външните преживявания на дадено лице. Този документ оценява как семейната среда е допринесла за взаимоотношения на убиеца с околните, и дали е имало злоупотреба, липса на грижи или смърт в семейството по време на детството. Накрая се вземат под внимание характеристиките на всеки от убийците в зрялата му възраст: били ли са изолирани; имат ли висока степен на интелигентност; били ли са общителни или саможиви; религията играела ли е важна роля в живота им? Чрез изследване на живота, жертвите и престъпленията на убийците, и съпоставянето им един с друг, се прави съпоставяне в общи черти или поведение, които могат да бъдат използвани, за да се предскаже поведението на хипотетичен сериен убиец. Авторите наричат този синтетичен подход Булър-Макгинис Интегриран Модел на серийните убийства (Buller-McGinnis Integrated Model), казват, че той далече не е изчерпателен и завършен, надяват се да бъде разработен върху тази основа и от други изследвания върху по-голям брой известни серийни убийци, за което ще се изисква много повече документиран и анализиран материал и по-голям брой изследователи. Таблици 2а и 2б: Факторите в Булър-Макгинис интегрирания модел са групирани йерархично въз основа на процента сходство между анализираните лица. В Таблица 2а са изнесени формиращите фактори от детската възраст; в Таблица 2б, показва сходствата между четиримата серийни убийци (процент на застъпване и йерархия) в зрялата им (активна) възраст Таблица 2а: Представлява predispositional фактори в детска възраст на четиримата, като съвпаденията са от 100 до 0 процента за 4-та. Таблица 2б – процент на застъпване на фактори в зряла възраст: Личното ми мнение е, без да съм психолог или психиатър по образование, е, че подходът е интересен най-вече с това, че е интегриран, но неизчерпателен и затова върху тази тясна база от 4-ма изследвани има огромен риск да създаде невярна обща представа и грешки при практическото му приложение като работен модел, ако остане в границите на само тези изследвани лица. Освен това, видно е, че по-новите теории на практика изместват стария модел MacDonald Triad от 1963, просто фактите дори за тези четирима серийни убийци почти не го потвърждават, както и поставят някои от теориите на по-важно място от други. И пак си остава проблемът, че при увеличаване на базата емпирични данни, цялото това съотношение може да се размести отново драстично и да промени цялата така нарадена в Булър-Макгинис интегрирания модел картина.

Моя коментар на клипчето с Джон Хюс: този човек е повече "момче от улицата", бандит, отколкото сериен убиец с тежък психически проблем. Мисли бързо, свикнал е с насилието (с него се прехранва) – убил е човека за 100 долара, и то със съучастието на приятелката си; дрогира се (сам го каза), принадлежи към улична банда, татусите му говорят за място в йерархията им, а такова там се получава само след доказана жестокост: каза „аз деля хората на два вида – такива които са последователи, и такива които трябва да следваш (лидери), а съм от вторите (това са думи на Расколников от „Престъпление и наказание” на Достоевски, тези двамата са почти огледални двойници); манипулира както си иска интервюиращата го, тя умира от страх пред него, и той го знае, тя непрекъснато го гледа в ръцете и краката (които са стегнати във вериги); той не я остави и за миг тя да води, мисли много по-бързо от нея (уличен инстинкт за оцеляване), и й казва само това, което смята, че тя иска да чуе, при това го знае преди нея, и тя се хвана на играта му – всъщност той водеше интервюто, не тя; сключил е сделка с ФБР, изпял им е всичко (което е сметнал за необходимо), за да си спаси кожата, и е постигнал целта си, избягнал е смъртната присъда; беше бит от надзиратели или други затворници (по-вероятно второто), което значи, че в затвора още не е намерил мястото си в нова йерархия, а това може да стане само по една причина – че иска да има висока позиция, но не успява да я наложи. Толкова засега. Ето линка: https://www.youtube.com/watch?v=PgslPAKZWYQ п.с. има много интересни коментари отдолу... но този човек трудно, според мен, би се вместил в матрицата „типичен сериен убиец” – по-скоро „типичен уличен гангстер”, за когото убийствата са ежедневен начин за изкарване на пари, той каза за жертвите си „бяха там не в точното време, и не на точното място, това е...” Още не съм прочел внимателно материала от линка, който ми посочихте в предишния пост, когато го направя, ще коментирам

Напротив, много добре си формулирате написаното, моя е грешката, че понякога отговарям прекалено бързо и не прочетох последните два абзаца от постинга Ви, преди да напиша моя, а именно: „Ако има един-единствен фактор, който има най-голяма сходимост с извършването на серия от убийства, това е диссоциалното разстройство. Тогава профилът може да помогне, но най-често не толкова за залавяне, а за установяване на обществената опасност. За лесно достъпен пример веднага може да бъде даден Джон Хюз. Класически психопат. В ютюб има дълго интервю с него - много показателно.” Лично на мен би ми било интересно да изясним по-обстойно и в дълбочина връзката "серийни убийства (и по-широко престъпления)-диссоциално разстройство". Тук в началото на темата имаше едно доста екстравагантно мнение на потребител с ник лапландеца: „Сигурно не знаете , но измежду хората , които на практика ви управляват и някои от психопатите убийци разликата е ............... , това съм аз и такива като мен.”, което обаче възприемам съвсем сериозно, не само хипотетично, познавайки и други мнения на лапландеца. Той всъщност твърди, че хора с диссоциалното разстройство (психопати и социопати, по-точно второто) са не рядко срещани сред политиците, не коментирам ролята която си приписва, но според мен в първата част на фразата му преди многоточието по принцип е прав. Разликата между такива личности и споменатия Джон Хюз, мисля, е в интелектуално и образователно ниво, и в по-добрата възможност на първите да се адаптират външно към социалните изисквания. Нека тогава говорим за „модел на диссоциалното разтройство” и да се опитаме да хвърлим повече светлина върху него и престъпленията, в частност серийните убийства?

Всъщност ти даваш отговор, който и аз за себе си бях дал, но е по-добре, че го чувам от друг. Ето пък как самият Мусаши отговаря пак на същия въпрос: „Щом прехвърлих тридесетте, огледах извървяния от мене път и осъзнах, че побеждавах не поради овладяването на Стратегията, а може би поради вродена дарба. Или такава беше повелята на Небето, или стратегията на противниците ми беше несъвършена. След това, за да схвана в дълбочина истинския принцип, тренирах ден и нощ. И естествено в резултат, започнах да разбирам същността на Пътя на Стратегията, когато бях на 50 години. Оттогава животът ми преминава без да следвам някакъв определен Път. Придържайки се към добродетелите на Стратегията, практикувах различни изкуства и умения. Постигнах всичко това без учител. И сега при изготвянето на този ръкопис не взаимствам нито от будизма, нито от конфуцианството, нито пък използвам стари военни хроники и книги по военна стратегия. Хващам четката и започвам да пиша, за да изразя истинския дух на школата, наречена Ни Тен Ичи, така, както е отразен в Пътя на Небето и на Каннон.” Доколкото ми е известно от неговата биография, той спира дуелите след 30-годишната си възраст. Известен е след това като автор, но и като човек на изкуството и философията. И то доста значителна фигура, дори с единствения оцелял ръкопис от него. Серийните убийства, които следва да дискутираме в тази тема, очевидно трябва да са от кръга на кръга на криминалните, т.е. причинените от психични отклонения. И тъй като и Дора в горния си пост твърди, че и при извършени престъпления е много трудно да се направи модел на поведение и профил на извършител, от това логически може да се стигне до заключение, че ако има такъв модел, той може да бъде установен само при внимателно изследване на съответния индивид, след като вече е заловен. При това ще бъде негов индивидуален модел. Като добавим констатациите на експертите от ФБР, които цитирах в по-горен пост: • Няма родово определящ модел за сериен убиец. • Серийните убийци са управлявани от техни собствени уникални мотиви или причини. • Серийните убийци не са ограничени до конкретна демографска група, като пол, възраст, раса или религия. Какви са шансовете тогава на тази млада наука, криминалната психология и профилирането, да изработи някакъв добър инструментариум за ефективна борба срещу такива престъпления?

За военните на служба най-разпространеното снемане на лична отговорност е обяснението, че са изпълнявали заповеди. Приемам го, но с резерви. Почти всички есесовци на процесите след войната са вдигали рамене с това обяснение: „Изпълнявахме само заповеди!”, дори тези от прословутите зондеркоманди, извършващи масови разстрели. Интересно е, че много от тези зондер-команди са били доброволци, между тях е имало и хора с академични титли, както и хора на изкуството, има публикувани списъци. Но да оставим това. Ето тук с каква дилема се сблъсквам. Миямото Мусаши, който е историческа личност, ронин (самурай без господар) пише в прословутия си „Ръкопис на Петте Пръстена”: "За първи път се дуелирах на 13-годишна възраст. Победих своя противник - стратега от Шинторю, някой си Арима Кихей. После на 16 години в провинцията Таджима (северната част на префектурата Хього) победих силният стратег Акияма. На двадесет и една години отидох в столицата (Киото). Срещах се с различни стратези в много дуели и нямаше случаи да не победя. След това, обикаляйки от провинция в провинция се срещах със стратези от различни школи и имах около шестдесет дуела. Но нямах дори и един неуспех. Това се случи когато бях на възраст между 13 и 28-29 години." http://www.taiji-bg.com/articles/mixed/m12.htm Обикновено тези дуели са завършвали със смъртта на опонента. Тези хора са били самураи, някои от тях велики воини, майстори на меча. Но 60 двубоя без нито една загуба означава поне 30 трупа. Той не е бил на служба, вървял е по Пътя на меча, т.е. самоусъвършенствал се е. Къде е границата между сериен убиец и съвършен майстор на меча, който предизвиква противници на двубои? Знам, че някои хора във форума са почитатели на източни бойни изкуства, предварително им се извинявам, аз също съм, но все пак си задавам въпроса в интерес да се изясни истината.

1. Случаят е описан от Ливий и е датиран 331 г. Пр.Хр. Неколцина римляни умират от неизвестна напаст, докато една робиня разкрива, че те са били отровени от заговор на матрони. Били арестувани две патрицианки, които признали, че те са приготвили отрова, но отричали това да е отрова, а твърдели, че е лекарство; когато самите те изпили разтвор от „лекарството”, което им било предложено от съдиите, за да докажат, че е лекарство, двете жени умрели незабавно. 2. По време на Династия Хан в Китай, 116 г.пр.Хр, принцът на Jidong, Liu Pengli,по време на царуването на чичо му, император Дзин, подпомогнат от роби, нападал странници бродещи през нощтта във владенията му, убивайки над сто от тях. Въпреки, че съдът препоръчал на императора да го екзекутира, Дзин се задоволил да му отнеме само благородническите титли и да го изпрати на заточение. 3. Кралица Anula (царувала 47 пр.н.е. - 42 пр.н.е.) е първата жена-владетелка в Азия. 50-47 г. Пр. Хр. Отравя сина си и четиримата си съпрузи, преди да бъде детронирана и изгорена жива. 4. Zu Shenatir (5-ти век, Йемен) е известен като един от първите документирани серийни убийци. Съобщава се, че е бил богат човек. Привличал млади момчета в дома си с обещание за храна и пари, след което ги изнасилвал, убивал и изхвърлял голи от горните етажи на къщата си; жертвите му са били неизвестни като брой, но много; с последната не е имал късмет, тъй като момчето успяло да го намушка с кама, преди да бъде изнасилено и убито. 5. Alice Kyteler, "Вещицата от Килкени", ирландска аристократка, сложила началото на процесите срещу „вещици” на Британските острови; осъдена за отравяне на 4-ма нейни съпрузи през 1324 г., плюс обвинения в ереси и магьосничество. Успяла обаче да избяга в Англия, а на нейно място бил измъчван и изгорен слугата й. Правосъдие. Всички данни са оттук: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_serial_killers_before_1900#Active_before_1600 Следват още доста данни за серийни убийци през Средновековието, очевидно тогава е започнало по-сериозно документиране на такива случаи. Явлението си е старо като света.